Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 септември...
Голготски кръст

†11 септември по църковния календар - Св. преподобна Теодора Александрийска. Св. преподобни Ефросин. Св. мъченица Ия. Св. мъченици Диодор и Дидим. Пренасяне мощите на преподобни Сергий и Герман Валаамски. Св. мъченици Димитрий, Евантия и Димитриан Прочетете повече ТУК!

1820г. е роден Александър Дондуков-Корсаков Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 27.11.2011 г. / 07:21:14 
Истинската история
На 27.11.1919г. е подписан Ньойският диктат

imageНа 27.11.1919г. е подписан Ньойският договор, наложен след поражението на страната в Първата световна война. Красноречив е жестът на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, който чупи химикалката си след подписа: съгласно договора от България е откъсната площ от 11 278 кв. км. с българско население – Южна Добруджа, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Наложени са тежки финансови репарации, платими за 37 години. България е лишена от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация. Последиците от Ньойския диктат за Балканите са неизброими.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

 ↑