Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 октомври...
Голготски кръст

†6 октомври по църковния календар - Свети апостол Тома Прочетете повече ТУК!

1858г. е роден Ваклин Церковски Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 26.11.2015 г. / 08:56:31 
Вяра
27.11 по светския, †14 ноември по православния календар - Заговезни за Рождественския пост. Почитаме св. апостол Филип, св. Ипатий Чудотворец, св. благоверни цар Управда-Юстиниан, св. Григорий Палама

Свети Юстиниан - един от най-великите християнски владетели, император на Византия е бил Българин. Българското му име е Управда. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България. Чичо му е Юстин - Българин, който също е бил Византийски император е роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Тук благодарение на природните си дарования бързо се издигнал и станал владетел. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на Юстин Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан.

 

Император Юстиниан е известен в историята с успешните си войни с враговете на Византийската империя, а също и с издаването на пълния сборник на римските закони. Но освен това се прославил със заслугите си пред християнската Църква и православието. Той много се погрижил за разпространението на християнството и изкореняването на езичеството. Затворил езическите школи в Атина и заповядал науките да се преподават от монаси. Най-много преследвал езичеството в столицата на царството си Византия, а също и в Мала Азия. За да обърне към Христа езичниците, Юстиниан пратил в Мала Азия Ефеския епископ Иоан, който покръстил около 70 хиляди езичници, а императорът построил за новообърнатите повече от 90 църкви.

 

 

Наред с разпространението на християнството благоверният Юстиниан радеел за чистотата на православната вяра. При неговото царуване православната Църква продължавала да бъде обезпокоявана от несторианите, които учили, че Христос не бил Богочовек и Божеството само обитавало в Него като в обикновен човек. Но повече от несторианите вълнували Църквата монофизитите, които учели, че в Иисус Христос Божественото естество е погълнало човешкото. Против тези произволни измислици на човешкия разум благоверният цар съставил песента: "Единородний Сине и Слове Божий", която заповядал да се пее при Богослужението. С неговите усилия през 553 г. бил свикан Петият вселенски събор за осъждане на несторианските мисли в съчиненията на Теодор Мопсуетсски, Теодорит Кирски и Ива Едески за прекратяване на раздорите в Църквата. (ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДНЕС СВЕТСКА НИ "ПРАВОСЛАВНА" ЦЪРКВА Е ПРИЗНАЛА МОНОФИЗИТИТЕ ЗА "ЦЪРКВА СЕСТРА" ПО СИЛАТА ДОГОВОРА ОТ ШАМБЕЗИ ПОДПИСАН МЕЖДУ ЕРЕТИЦИТЕ И ВСИЧКИ ОФИЦИАЛНИ "ПРАВОСЛАВНИ" "ЦЪРКВИ", ПРЕЗ 1990 Г. Те са приели ”Общо Изповедание на Православната Вяра”. Според този договор се смята, че Монофизитите са били винаги православни (!), че всички, които са били анатемосани от Отците в миналото, не са еретици. ОСВЕН ТОЗИ БОГОХУЛЕН АКТ ОФИЦИАЛНИТЕ "ЦЪРКВИ" ИЗВЪРШВАТ ПРЕДИ ТОВА И ДРУГ ПОДОБЕН - НА 7. 12. 1965г. ТЕ И КАТОЛИЦИТЕ ЕДНОВРЕМЕННО “ВДИГАТ АНАТЕМИТЕ ОТ 1054”. ТАКА ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ "ПРАВОСЛАВНИ" ЦЪРКВИ ЗАЕДНО С ТЕХНИТЕ ДУХОВНИЦИ И МИРЯНИ СА ПОПАДНАЛИ ПОД АНАТЕМИТЕ ИЗРЕЧЕНИ ОТ СВЕТИТЕ ОТЦИ НА ЦЪРКВАТА СРЕЩУ ЕРЕСИТЕ! СЛЕД ТАЗИ ОТКРИТА ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ БОЖИ ДУХ, ГОВОРИЛ ЧРЕЗ СВЕТИИТЕ, ТЕ ОБРАЗУВАТ ЕРЕТИЧЕСКИ СБОРИЩА НАРЕЧЕНИ "ИКУМЕНИЧЕСКИ АСАМБЛЕИ" НА КОИТО, ЗАЕДНО С ЮДЕИ, ШАМАНИ, МЮСЮЛМАНИ, БУДИСТИ, ПРОТЕСТАНТИ, МОНОФИЗИТИ И КАТОЛИЦИ, ЗАПОЧВАТ ДА ТВОРЯТ НОВАТА ЕДИННА ВЯРА В МЕСИЯТА НА САТАНА - АНТИХРИСТА. ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ЦЪРКВА В СВЕТА ОТКРИТО И ЯСНО ПОВТАРЯ В СВОЕТО ИЗПОВЕДАНИЕ РЕШЕНИЯТА НА СВЕТИТЕ СЪБОРИ И ТЕХНИТЕ АНАТЕМИ, А СЪЩО АНАТЕМОСВА НОВАТА СВРЪХ ЕРЕС НА ИКУМЕНИЗМА И ПОДБУДИТЕЛИТЕ И - МАСОНСТВОТО И КОМУНИЗМА! ЗА ПОДРОБНОСТИ: КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО).

 

Като ревнител на православието и благочестието, Юстиниан много се грижел за богослужението в православната Църква и за благолепието на храмовете като места за Богослужение. В своя свод закони той поместил, между другото, закон за задължителното повсеместно празнуване на празниците на Рождество Христово, Кръщение Господне и Възкресение, Благовещение на Пресвета Богородица и други (ПРАЗНУВАНЕТО СЕ Е ИЗВЪРШВАЛО ЗАЕДНО ВЪВ ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ. НЕЩО, КОЕТО ОТНОВО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО Е ПРОМЕНЕНО В ИЗПАДНАЛИТЕ В ЕРЕС СЪВРЕМЕННИ ОФИЦИАЛНИ "ЦЪРКВИ" ЗА ПОДРОНОСТИ: Завещаното ни от Бога относно календара). Освен това той построил много прекрасни храмове за слава на Пресвета Богородица, апостолите и други светии. За най прочуто негово дело се смята храмът на света София, Божията Премъдрост, в Константинопол. Издигнат още от равноапостолния цар Константин, при един бунт по времето на цар Юстиниан този храм бил опожарен. Благочестивият цар събрал най добрите строители, не пожалил злато и пари и издигнал храм, дивен във вековете по своето величие и красота.

 

В частния си живот свети Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великия пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а се задоволявал само със зеленчуци и вода, и то през ден или два.

 

 

Така, живеейки в чистота и благочестие, той царувал 39 години и мирно починал в Господа. Заради заслугите си пред Църквата и заради своето благочестие, след смъртта си е причислен към лика на светиите. Заедно с него към лика на светиите е причислена и съпругата му, царица Теодора, която отначало била грешница, но после се разкаяла и прекарала остатъка от живота си в чистота и благочестие.

 


 

Житие и страдания на свети апостол Филип

imageКрай Галилейското езеро, близо до Хоразин и Капернаум, се намирал град Витсаида. В него се родили трима Христови апостоли от лика на Дванадесетте: Петър, Андрей и Филип. Петър и Андрей били рибари и се занимавали с този поминък, докато ги призовал Христос. А Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.

Но ето, че Христос дошъл в Галилейските предели и намерил там Филип, който горял с такава любов към Месията.

- Върви след Мене - му казал Иисус.

Като чул Господния призив, Филип с цялото си сърце повярвал, че Той е истинският Месия, Когото Бог обещал чрез пророците, и Го последвал. Наблюдавайки пресветия живот на Господа, той се стараел да Му подражава и да се поучава от Него на Божествената премъдрост, със силата на която впоследствие победил езическото безумие. Радвайки се на намирането на такова Съкровище, с Което щял да бъде изкупен целият свят, той искал не само себе си да обогатява с Него, а и други да се сподобят със същия дар. Когато срещнал своя приятел Натанаил, той с радост му възвестил:

- Намерихме Този, за Когото са писали Мойсей в Закона и пророците - Иисуса, сина на Йосиф, от Назарет.

Натанаил не повярвал, че от малък град и прост род може да се роди Месия, Царят Израилски, и казал:

- От Назарет може ли да излезе нещо добро?

Тогава, без да му каже нищо повече, Филип го посъветвал само да иде и да Го види:

- Дойди и виж - казал той.

Той знаел, че още щом Натанаил види Иисус и чуе спасителните Му слова, веднага ще повярва, че Той е Месия. И наистина станало така. Когато двамата отишли при Иисус, Господ, Който изпитва сърца и утроби и чете съкровените мисли на човеците, видял Натанаил да идва към Него и казал:

- Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.

Натанаил много се учудил и попитал:

- Отде ме познаваш?

Господ отвърнал:

- Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.

А докато бил под смоковницата, Натанаил размишлявал за Божествения Месия, в надеждата на Когото била цялата радост и веселие на верните Божии раби. И Бог му дарувал сърдечно съкрушение и топли сълзи, които той присъединявал към усърдната си молитва Господ да изпълни обещаното на отците му от векове и да прати на земята Спасителя на света. Всевиждащото Божие око съзряло тогава пребиваващия в умиление Натанаил и затова Господ му казал, че докато бил под смоковницата, го е видял.

От тези думи Натанаил се изумил още повече. Той си спомнил за какво размишлявал и с какво умиление молел Бога да прати Месията. Той знаел, че с него нямало нито един човек, който да го види, и че мислите му не може да прозре никой, освен Бога. Затова веднага повярвал, че Иисус е Месията, когото Бог обещал да изпрати заради спасението на човешкия род, и признал в Христа, Който съзрял тайните на сърцето му. Божественото естество. Затова възкликнал:

- Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!

Каква благодарност изпитвал впоследствие Натанаил към Филип за това, че му е нъзвестил за дошлия на земята Спасител и го е привлякъл към обещания Месия. И свети филип ликувал в сърцето си, че хората са придобили Божественото Съкровище, скрито в дълбините на човешкото естество, и се изпълвал с още по-голяма любов към своя Господ. Обаче той виждал в Божествения Учител само високите човешки нравствени съвършенства и не познавал още Божеството Му. И ето, че Христос поискал да го изправи. Веднъж, когато отишъл отвъд Тивериадското море с пет хиляди души народ и пожелал да нахрани по чуден начин голямото множество от Свои слушатели, Господ казал на Филип:

- "Отде да купим хляб, за да ядат тия?"

Господ казал това, за да го изпита, защото знаел, че няма откъде да вземат хляб. Той знаел отнапред и това, което ще му отвърне Филип. И му задал този въпрос, за да познае той по-добре сам себе си и като се засрами от маловерието си, да се поправи. И наистина, Филип не си спомнил за Божието всемогъщество и не казал:

- Ти, Господи, всичко можеш и не подобава да питаш за това когото и да било. Само пожелай и всички тозчас ще се наситят: "отваряш ръката Си - насищат се с благо".

Но Филип не казал това и като мислел за своя Господ като за човек, а не като за Бог, рекъл:

- "Тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко." После заедно с другите ученици добавил:

- "Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат."

А когато Господ преломил пет хляба и две риби за пет хиляди души народ, Филип видял, че от ръката на Господа като от неизчерпаема житница всички получили достатъчно храна, докато не се наситили. Тогава апостолът се засрамил от своето маловерие и като се утвърдил във вярата, прославил заедно с другите Божията сила в Иисуса Христа.

Впоследствие свети Филип бил причислен от Господа към лика на дванадесетте избрани апостоли, получил от Него благодат и бил удостоен с близко общение с Него. Веднъж на празника в Йерусалим дошли елини и не могли да се приближат до Иисус, понеже били невярващи езичници. Затова те пристъпили към апостол Филип и го молели:

- "Господине, искаме да видим Иисуса." А той преди всичко казал за това на Андрей и вече заедно с него се осмелил да извести Иисус за желанието на елините, радостен, че и езичници търсят да видят и чуят техния Господ и Учител. Тогава той чул от Иисуса дивно учение и пророчество за езичниците, които ще повярват в Него, но не сега, а след смъртта Му.

- "Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод." С това Христос сякаш казвал: "Докато Аз живея на земята, имам само част от дома Израилев, вярващ в Мене. Ако пък умра, не само домът Израилев, но и много езичници ще повярват."

На другия ден след тайната вечеря, свети Филип дръзнал да попита Господа за великата тайна на Божеството и Го молел да им покаже Отца:

- "Господи, покажи ни Отца, и стига ни" - казал той. С този въпрос той принесъл голяма полза на Христовата Църква, защото оттук ние сме се научили да познаваме единосъщието на Сина с Отца и да заграждаме устата на еретиците, които отричат тази Божествена истина. Господ отвърнал на това с кротък упрек:

- "Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец e в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене."

Този отговор на Господа научил свети Филип и заедно с него цялата съборна апостолска Църква достойно да вярва и равенството на Божеството на Сина с Отца и изобличава богохулството на Арий, който казва, че Синът Божий е творение, а не Творец.

 

...

След доброволните страдания и възкресението на Сина Божий свети Филип видял заедно с другите апостоли своя Господ вече в безсмъртно и прославено тяло, приел от Него мир и благословение, а също видял и възнесението Му. После той се сподобил с благодатта на Светия Дух и станал проповедник Христов сред езичниците, защото му се паднал жребият да отиде в Мала Азия и Сирия.

Той преминал Сирия и планинската част от Азия и пристигнал в Лидия и Мизия, като по пътя си обръщал към Истинския Бог неверните езичници. Там към него се присъединил свети апостол Вартоломей, който по това време проповядвал в съседните градове и бил пратен от Бога в помощ на свети Филип. Следвала го и сестрата на Филип - девицата Мариамна, и всички заедно започнали да служат на делото на спасението на човешкия род.

Преминавайки Лидия и Мизия и благовестейки словото Божие, те претърпели от неверните много беди и скърби, били хвърлени в тъмница и бити с камъни, но въпреки гоненията с Божията благодат останали живи за предстоящите трудове за разпространението на Христовата вяра. В едно лидийско село те срещнали възлюбения ученик на Христа - свети Йоан Богослов, и заедно се отправили към фригийската страна. Те стигнали град Иерапол и проповядвали там Христа. Този град бил пълен с идоли, на които се покланяли всичките му жители. Сред лъжливите божества имало и една ехидна, за която бил построен специален храм - там й носели храна и извършвали много различни жертвоприношения. Безумците почитали и други гадини и ехидни. Свети Филип със сестра си преди всичко се въоръжил с молитва против ехидната, а свети Йоан Богослов им помагал в това. С молитвата като с копие те победили змията и със силата Христова я умъртвили. След това Йоан Богослов ги оставил и тръгнал в други градове, разпространявайки навред светото благовестие. А свети Филип, Вартоломей и Мариамна останали в Иерапол и усърдно се стараели да разпръснат мрака на идолопоклонството, за да възсияе над заблудените светлината на познанието на истината. Те се трудели за това ден и нощ, като учели неверните на словото Божие, вразумявали неразумните и наставля-вали заблудените в истинския път.

В града живеел един човек на име Стахий, който бил сляп вече четиридесет години. Със силата на молитвата светите апостоли просветили телесните му очи, а с Христовата проповед озарили душевната му слепота. Светиите изцелили Стахий и останали в дома му. Тогава при него започнали да идват тълпи народ. Светите апостоли поучавали всички, които се притичали при тях, във вярата в Иисуса Христа. Донасяли и много болни и те ги изцелявали с молитва и прогонвали бесовете, така че много хора повярвали в Христа и се кръстили.

Жената на градоначалника, на име Никанора, била ухапана от змия и лежала на смъртен одър. Като чула, че живеещите в дома на Стахий свети апостоли с една дума изцеляват всички болести, тя в отсъствието на мъжа си заповядала да я отнесат при тях и получила двойно изцеление: телесно - от ухапването на змията, и душевно - от бесовското прелъстяване. Поучена от светите апостоли, тя повярвала в Христа. Когато градоначалникът се завърнал вкъщи, робите му разказали, че жена му се е научила да вярва в Христа от някакви чуждоземци, които живеят в дома на Стахий. Никанор страшно се разгневил и заповядал светите апостоли веднага да бъдат хванати, а Стахиевият дом - изгорен, и това било изпълнено. Събрали се много хора и повлекли с побоища през града светите апостоли Филип и Вартоломей и светата девица Мариамна, и накрая ги хвърлили в тъмница. После началникът на града седнал на съдийското място, при него се събрали всички идолски жреци и жреците на умрялата ехидна, които се оплаквали от светите апостоли и казвали:

- Началнико! Отмъсти им за безчестието на нашите богове, защото, откакто се появиха тези странници, запустяха олтарите на великите богове в града ни и народът забравя да им принася обичайните жертви. Знаменитата ни богиня ехидна погина и целият град се изпълни с беззаконие. Затова, умъртви тези влъхви.

Тогава началникът заповядал да свалят дрехите на свети Филип, като си мислел, че в тях е скрита силата на вълшебството му, но като сторили това, не намерили нищо. Същото направили и със свети Вартоломей. Когато със същото намерение се приближили към Мариамна, за да свалят дрехите й и да открият девическото й тяло, внезапно пред очите им тя се превърнала в огнен пламък и нечестивците в страх побягнали от нея. Управителят осъдил светите апостоли на разпятие. Пръв пострадал свети Филип. Пробили дупки в стъпалата му, промушили през тях въжета и го разпнали на кръста надолу с главата пред вратите на капището на ехидната, като в същото време го замеряли и с камъни.

После разпнали до стените на храма и свети Вартоломей. И внезапно станало голямо земетресение, земята се разтворила и погълнала градоначалника заедно с всички жреци и множество неверници. Всички, които останали живи, с ридания започнали да молят светите апостоли да се смилят над тях и да измолят от Единия Истински Бог земята да не ги погълне. Те се хвърлили да свалят от кръста разпнатите апостоли. Свети Вартоломей бил повесен не много високо и скоро го свалили. Но свети Филип не могли да свалят, защото бил повесен нависоко, пък и особеното Божие произволение било чрез тези страдания и кръстна смърт неговият апостол да премине от земята на небето, към което цял живот били насочени стъпките му. Повесен, той се молел за враговете си, за да прости Бог греховете им и да просветли разума им за познаване на истината.

Господ чул молитвите му и веднага заповядал на земята да изхвърли погълнатите живи жертви с изключение на градоначалника и ехиднините жреци. Тогава всички високо изповядали и прославили силата на Христа, като пожелали да се кръстят. Когато поискали да свалят свети Филип, видели, че той вече е предал святата си душа на Бога, и го свалили вече мъртъв. Родната му сестра Мариамна, която през цялото време присъствала на страданията и смъртта на брата си, с любов прегърнала и целунала тялото му и се радвала, че се е сподобил да пострада заради Христа. Свети Вартоломей кръстил всички, повярвали в Господа, и поставил Стахий за епископ. Новообърнатите с почести погребали тялото на свети апостол Филип. На мястото, където изтекла кръвта на светия апостол, след три дни израснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство със своя Господ в Неговото Царство.

След погребението на свети Филип свети Вартоломей останал няколко дни в Иерапол с блажената Мариамна. Тук той утвърдил в Христовата вяра новооснованата църква, а после се отправил в град Албан в голяма Армения, където бил разпнат. Света Мариамна тръгнала в Ликаония и като обърнала там мнозина в светата вяра, се преставила в мир. За това на нашия Бог слава сега и завинаги и во веки веков. Амин.

Свети Григорий Палама - кратко животоописание

 

imageСв. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено  от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия  Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм, виж по-долу).

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан.

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

Св. Григорий обосновал богословски исихазма – особена молитвена практика, "умна молитва; умно дело/делание", използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина. Чрез "умната молитва", в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. По учението на Палама (наричано също паламизъм), Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина.

 

 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑