Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 23 април...

1859г. е роден генерал-лейтенант Никола Желявски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
29.11.2016 г. / 20:08:46 
Вяра
Християнството на българите и техните владетели

imageНяма никакъв исторически извор, в който да се говори за Тангра, който всъщност е Тънръ – езически ТУРСКИ „бог“! В никой артефакт или исторически документ, свързан с българите няма да прочете и титлата „хан“, която всъщност е монголо-тюркска, а не арийска. Няма и данни за някакви езически практики при нашите владетели. Напротив!

Неоспоримите археологически находки и писмени източници, изобличаващи фалшификациите на псевдоисториците, юдомасони са множество.

Ето например какво се случва с Атила. Легендарния Български водач от рода Дуло подчинява под властта си територия от Франция до Китай. Поставя на колене Рим и остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum).

Много интересен исторически факт е, кой всъщност успява да спре безстрашният воин владетел и неговата непобедима армия. Ето цитат от житието на свети Лъв Велики, Римски папа (православен):

"С мъдри, сладки и боговдъхновени слова той беседвал с Атила и го превърнал от свиреп вълк в кротка овца; страшният и неукротим воин смирено и меко се вслушвал в думите на Божия угодник, удивлявайки се на неговото архиерейско величие и ужасявайки се пред светостта на честното му лице. Като изпълнил всичко според желанието на свети Лъв, страшният Атила се оттеглил от пределите на Италия в своите земи.

Войводите на Атила немалко се удивлявали как Лъв е могъл така бързо и необичайно да го превърне от толкова суров княз в толкова кротък; те питали Атила:

- Защо се уплаши от един римлянин, дошъл без оръжие? Защо му се подчини? Защо се обърна в бягство като победен, оставяйки такова огромно богатство в Италия?

Вие не сте видели това, което видях аз - отговорил им Атила, - видях двама ангелоподобни мъже, стоящи от двете страни на папата (това били светите първовърховни апостоли Петър и Павел); в ръцете си държаха голи мечове и ме заплашваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей.“

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

След тази среща с великия светец и с Божията промисъл, големият наш владетел вероятно приема християнството.

Това обяснява и първото му място в "Именник на българските владетели" (снимка от който е дадена в началото), а също и християнските символи на власт, намерени у неговите наследници от рода Дуло.

Историческите извори сочат ясно истината. Един от основните източници за нашата история е споменатия "Именник на българските владетели". Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски документ от IX-X век, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък, и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхващала периода от 680 до 767 г. Преписът от X век според тях е направен въз основа на този каменен надпис. По късните преписи, които са достигнали до нас са от XV и XVI в.(Христоматия по история на България том 1).

В този важен исторически документ българските владетели са наречени "КНЯЗЕ". Най-интересното, е че тази титла се появява при славянските владетели на Панония и Великоморавия и е заимствана от нашите владетели, които по своите медальони, пръстени-печати и монети са се титулували канес (княз).

Същите данни ни дават и неоспоримите археологически артифакти.

imageВ намереното съкровище на канес Кубрат в с. Малая Перешчепина, на пръстена-печат на владетеля е изобразен кръст, а в друг елемент намираме Христовия монограм  - кръстосани букви Х и Р, отстрани има гравирани буквите α и ω (от думите в Новия завет: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.“ Откровението на Йоан 1:8). Професорът от Великотърновския университет Пламен Павлов казва за намереното Кубратово съкровище следното: "Най-интересно е, че съкровището съдържа християнски символи. Самият Кубрат е бил погребан в ковчег, по християнския обряд и този ковчег е обкован със злато. Върху сабята му има кръстен знак... Впечатляваща в находката е патрицианската златна тока, която тежи 450 грама. Тя е византийска изработка и няма аналог в Европа. Византия изключително рядко е давала патрицианска титла - само на високопоставени владетели и само на християни. Тази титла също е инсигния на власт - дава право на един човек да владее част от света от името на византийския император."

Сведения за кръщението на Кубрат ни дава Йоан от Никиу (CHAPTER CXX. 47.): "Вожда на хуните Кубрат, племенник на Органа, който беше кръстен в града  Константинопол, и бил въведен в християнската общност в детството си израснал в императорския дворец. "

За това събитие сведение ни дава също и патриарх Никифор. 

За Кубрат, възстановил към 629 г. (веднага след падането на Персия през 627 от Ираклий) „стара Велика България“, която към 465 г. създава Ирник, третия син на Атила, и която към 566 г. е поробена от тюрките на Истеми, имаме сведения в различни хроники.

Йоан, епископ еретик от гр. Никиу в Египет, е писал своята хроника в началото на VІІІ в. на гръцки, но по-късно тя е преведена на арабски, откъдето още по-късно е преведена на етиопски. Запазена е на етиопски език. Очевидно никиуският епископ е бил еретик монотелит, понеже обвинява халкидонското православно вероизповедание като причина за арабското нашествие.

В хрониката на Йоан Никиуски, са дадени сведения за Кубрат, които допълват образа му, даден в хрониката на Теофан и "Бревиария" на Никифор от ІХ век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил кръстен (но в християнска ерес) и отрасъл в обкръжението на император Ираклий.

През 619 г. Орган, чичото на Кубрат, посещава Константинопол и се среща с византийския император Ираклий (610-641). От  "Бревиария"  (Х в.) на Никифор научаваме, че тази визита на  „господаря на хунския народ“, е посрещната много пищно в Константинопол. Учените са категорични, че под фразата „господаря на хунския народ“ се има предвид Орган, още повече, че името на Орган директно е упоменато в хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски. Орган получава почетния сан патриций и той, заедно с цялото обкръжение на своя господарски род Дуло, приема християнската ерес монотелитство (Никифор). Кубрат присъства на тази среща и също е покръстен (Йоан Никиуски).

Причината за пищното посрещане на Орган в Константинопол е, че той през 619 г. влиза в конфликт с аварите и решава да скъса отношенията си с аварския каган,  демонстрирайки про-византийска политика. За Ираклий това е добре дошло. Притиснат от изток от перси и от запад от авари, Ираклий по същото време се е подготвял да избяга от трона, поради безисходица. 

Тук е важно да се уточни, кой е император Ираклий и в какво е кръстил българските владетели. Ето какво е записано в древното църковно славянско житие на св. Максим Изповедник: По това време възникнала ереста на монотелитите, които признавали в нашия Господ Христос само една воля (в противоречие с православието, което утвърждава две естества и воли обединени в Богочовека Иисус Христос – Божествена и човешка – б.р.)...  Защитници и разпространители на монотелитството били отначало Кир, патриарх Александрийски, Сергии Константинополски и дори самият цар Ираклий, когото те увлекли в своята ерес.“

Днес монофизитството, което е близко до монотелитството се е съхранило в еретическите Коптска и Арменска църкви. Друга християнска ерес – несторианство, отрича сливането на Божествената природа с човешката в Христос. Несторий е приемал Христос само за богоносец, а не за Бог.  

Символи на християнска монархическа власт се намират и при приемниците на Кубрат. Пределно е ясно, че е невъзможно владетеля да е бил кръстен, а народа или неговите наследници езичници.

 

imageНа пръстена-печат на набедения за езически „хан“ Тервел е написано: "Богородице, помагай на кесаря Тервел!". На другата му страна е изписан кръст. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил християнин (каквито са били и баща му и дядо му, както се доказа от неопровержимата археология - б.ред.).

Не е само това.
Популярността на канес юбиги Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация.

На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на каназ (княз) Тервел – История славянобългарска на Паисий Хилендарски, История на йеромонах Спиридон и т.нар. Зографска българска история. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие.“ Името на свети Тривелий Теоктист - цар Български е записано в „Списък на българските православни светци”.

imageДруга фрапираща манипулация на историята ни е гаврата с паметта на т. нар „хан“ Омуртаг, който е набеден за зъл езичник, избивал безмилостно славяни християни. Каква е изненадата ни обаче, когато погледнем отново печата на владетеля – символа на неговата власт. Върху изображението е изписано от страната на християнския жезъл Канес, върху главата юбиги, а от към десницата със златни букви е изписано Омортаг: САNЕS VВНГI ОМОРТАГ. Както се вижда няма „хан“, а има канес, който държи владетелски жезъл с християнски кръст и носи християнска корона.

 

 

imageНаскоро на нашата общественост бе предоставена изключително ценна находка. Открита в Добруджа и датирана VII в., тя бе определяна от международните специалисти, като монета на неизвестно германско племе (UNCERTAIN GERMANIC TRIBES - AV Solidus (18mm, 4.21 g, 1h))?! Нашият експерт Митко Станков, който е консултант на някои от европейските аукционни къщи (напр. Auktionshaus Hans Dieter Rauch) и живее във Виена, опроверга тази теза излагайки силни доказателства. Като първи аргумент той изтъква неопровержимия исторически факт, че през VII век в Добруджа няма германски племенаОбластта е населявана от българи и от т. нар. славяни, които са всъщност част от същия скитски тракийски народ. Втория аргумент е, че на реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите САN и V. На известния златен медальон на друг наш владетел - канес (княз) Омуртаг има идентичен надпис с титлата на владетеля - CANES.

Много е важно да се отбележи, че паричната единица сечена от канес Исперих, показва ясно християнската вяра на владетеля. Реверса на златния солид изобразява в средата кръст, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги, всяка държи владетелски християнски жезъл завършващ с кръст и има християнска корона с кръст.

Тук изобщо няма да се спираме на басните писани от "историците" масони, че в този период "пра" българите били диви тюркски орди, които нямали пари, а осъществявали натурално разменно стопанство. Между другото никой народ не нарича древните си предци с представката "пра"! Няма "пра"руси, "пра"англичани, "пра"немци. Има народи, които изследват и величаят своята история и владетелите си. Само ние ги принизяваме!

Например в друг древен документ - "Български апокрифен летопис" от XI в., предводителя на българите е наречен Исперих и Испор. Княз Исперих е назован и в споменатия "Именникът на българските владетели". Паисий го нарича "благополучен крал Батоя". Няма никъде "Аспарух" или "хан"!

imageПлитките лъжи на платените ни "историци" се опровергават ясно и от строежите осъществени от нашите предци в този период. Ето какво се казва в същия този "Български апокрифен летопис" : „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...“. Тези уж диви варвари-езичници от Азия, които живеят на конете си и спят в юрти изведнъж съзиждат своята столица Плиска с 2,5 метра широки, правилни, каменни стени. Каменни са и цитаделата в центъра му, големия владетелски дворец и ХРИСТИЯНСКАТА БАЗИЛИКА. Имало е голямо водохранилище, водопровод и канализация (неща непознати в много от градовете на тогавашна "цивилизована" Европа, в които векове наред са вилнели чума и други зарази).

Много хора ще се запитат, след като християнството е било разпространено сред нашите предци и техните владетели толкова рано, тогава какво е сторил княз Борис I Михаил? Истината е част от народа и аристокрацията се връщат през годините към езичеството или възприемат еретически учения.

В подкрепа на това твърдение идва и едно сведение от Зонара, в което се казва, че българите са част от Ромейската държава, а единствената религия в Рим от V век е християнството.

,,Българите бяха народ от Ромейската държава и от появата си мърсяха териториите отвъд Дунава." - Превод Никола Чолаков.

От следващата страница на Зонара можем да разберем с какво българите са „мърсели” . Следващата глава е озаглавена  „СИНОДА СРЕЩУ МОНОТЕЛИТИТЕ” и подзаглавие „БЪЛГАРИ.”

Монотелитите са еретици, които явно са успели да заблудят част от сънародниците ни.

Ересите и езичеството, като дяволски идеологии, създават разцепление и междуособици сред българите (ситуация идентична с положението преди робството и СЪС СЕГАШНОТО ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕ НА НАРОДА НИ). За да спре опасното разделение и отслабването на държавата, да сплоти народа и да укрепи властта си, княз Борис налага единната и единствено правилно славещата Бога вяра - православната! (за съжаление не така се случва преди турското нашествие, когато антисоциалната, антисемейна, антиармейска, антидържавна, антицарска и антибожествена секта на бого(не)милити отслабва обществото, отблъсква защитата на Светия Божи Дух от България и я хвърля в ръцете на други, подобни на тях еретици - мюсюлманите. Не случайно богомилските общности скоро след завладяването стават помашки - най-големи те са били в Родопите и в Босна. Днес положението е още по - трагично, защото наред с атеизма, източните култове, езичеството, сектите, ересите и субкултурите душите ни крадат и псевдоправославните новостилни еретици, водени от покатоличени "патриарх" и "митрополити" масони бизнесмени).

Бунта на част от болярите срещу Борис I е опит за дестабилизация на държавата от подобни деструктивни, сатанински, еретически елементи.

imageС Божията помощ, миропомазания православен монарх успява да възстанови реда и спокойствието. Самите събития са силно преувеличени и манипулирани от съвременните наследници на еретиците - масоните богоборци "историци" и "клира" на държавната новостилна ерес.

Ето и истината:

Д-р Константин Иречек (1854-1918), който е автор на знаменитата "История на българите", пише този "капитален за времето си" (Васил Златарски) труд, когато е бил на около 20 години, завършващ студент в Пражкия университет. Това е първото важно съчинение на чешкия "учен", който впоследствие е призван да се превърне в митична фигура за целия български род. В своята "История" Иречек никъде не казва, че са били избити 52 рода. Неговият израз, с който преразказва събитието, гласи буквално:

 

"Борис заповядал да накажат със смърт разбунтувалите се боляри с техните жени и деца, всичко 52 души; цели родове били изтребени чрез тая постъпка, недостойна за един новообърнат християнин."

 

Преразказът на Иречек е неверен. Той правилно пише, че болярите-бунтовници били наказани със смърт, но откъде е взел израза "с техните жени и деца", който отсъства в изворите?

 

Правилно пише, че убитите са "всичко 52 души", но негово творение е яркият драматичен образ "цели родове били изтребени", който остава в съзнанието на читателя. От пражкия студент ли тръгва всичко?

Онези, които са се занимавали с българска история преди Иречек, не познават "избиване на родовете".

 

Юрий Венелин ("Критически изследвания за историята на българите", 1849):

 

"... успял да прогони бунтовниците. При това били хванати множество боляри. От тях 52 души били наказани със смърт..."

 

Добри Войников ("Кратка българска история", 1861):

 

"Тогава всякой се почуди на необикновената царева сила, с която можа да смири бунта. На другия ден 52 души боляри бидоха изловени и смъртно наказани; тоя пример подействува на народа..."


След всичко написано до тук може да обобщим, че нашата история е подменена и принизена. Високо културен християнски народ, аристокрация и владетели са обърнати на диви езически орди. Целта на юдомасоните е да свържат корените и вярата ни с Азия и с турците, да ни изкарат пришълци (мигранти) по нашите собствени земи и да ни подготвят по – лесно да приемем новото ислямското нашествие и сатанинската му вяра. Те вече вкараха първите орди башибозук сред нас.

За разлика от сегашното нашествие на другородци, които целят да ни заробят, в други времена по нашите земи са се връщали освободители на поробените си събратя.

Освен Хуните много други народи се връщат в различни векове отново в своя фатерланд. Има записани в изворите походи от Скандинавия, Панония, северна Скития, Дакия, Галия и т.н.

Документиран е поход в Тракия през III в. преди Христа на галските келтски князе братята Болг и Брен. Много историци казват, че съвременното ни име е възприето от именно от владетеля Болг.

Навлизането на християнският владетел канес Исперих в Мизия и съюза със сънародниците му, поробени от гърците е също такова завръщане в земите на предците.

Основно доказателство за този отрязък от историята е съхранявана във Ватикана карта съставена през 4 - ти век от Свети Йероним, на която Мизия е отъждествена с България - Moesia hic et Vulgaria.

image

Сведения за това кой е живял по долното течение на Дунава и КАКВА ВЯРА Е ИМАЛ ни дава и Созомен в "Църковна история" - 5 в. Той съобщава, че около 390 г. живеещите покрай Дунав хуни обожавали Теотим, владиката на Томи. ..." По това време църквата в Томи и в останала Скития се уnравлявала от Теотим Скит, мъж възпитан в любов към мъдростта. Варварите хуни около Истър, като се възхищавали от неговата добродетел, го наричали ромейски бог, защото чрез него те се запознали с вярата."

300 години по – късно канес Исперих, който е от северните части на Българската империя, наречена Скития, отвоюва от гърците южните части, наречени Мизия, с помощта на въстаналото там местно българско население.

 

Ние непрекъснато воюваме и спираме нахлуванията и на азиатски племена. Например Исперих умира в битка с езичниците хазари (приели в последствие юдаизма, който по същество след идването на Христа е езичество).

Тронът в Източната Римска империя е преминавал в различни ръце, но когато там са управлявали наши сънародници, християнската вяра е укрепвала!

Първосветителят на Римската империя е тракиецът роден в Ниш, свети император Константин Велики. Другият голям християнски владетел на империята е Юстиниан I Велики, роден близо до Скупи (днешно Скопие) с рождено българско име Управда Петър Сабатий.

Съвременната ни историческа наука е изпълнена с лъжи. Лишаването на нашия народ от истинското му историческо наследство е един от основните удари върху нашата духовност. Резултата от това е моралната деградация, сектите, езичеството, атеизма и разделението обсебили и бавно задушаващи народа ни. За нас е жизнено необходимо изясняване на истинската ни родова памет и завръщане към наследената от праотеца Ной спасителна вяра в Бога, преминала в приетото от апостолите Православие.

За да разберете къде се е съхранило то

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑