Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 23 януари...

†10 януари по църковния календар - 10 януари по църковния календар - Св. Григорий, епископ Нисийски.Св. Дометиан, епископ Мелитински.Св. преподобни Павел Комелски.Св. преподобни Маркиан.Св. Теофан Затворник Прочетете повече ТУК!

1878г. Български чети влизат в Кюстендил Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
31.01.2015 г. / 09:08:11 
Вяра
Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

"С мълчание се извършва предателство към Бога" - св. Григорий Богослов

Преди да запознаем читателите с основните проблеми свързани с въвеждането на “поправения” юлиански календар в богослужението на официалната ни православна църква ще кажем, че спасителен път има, защото сам Господ е казал ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"... (Мат. 16:18). За алтернативата на цялото това безумие, което се случва около нас, ще поговорим в края на материала.

"Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7)

...”пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата” (1 Тим. 6:20)

„Който не спазва обичаите на Църквата и онова, което са ни заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и за Месецослова и добре са ни законоположили да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов и заедно с безбожните астрономи противодейства на всички решения на светите събори, като желае да ги измени или отслаби, такъв да бъде анатема – отлъчен от Църквата и от събранието на верните. А вие, благочестиви и православни християни, пребъдвайте в това, на което сте се научили, в което сте се родили и възпитали, и когато стане необходимо, пролейте и самата си кръв, за да запазите отеческата вяра и изповедание“. (Константинополски събор 1583г. – Свикан от източните патриарси в отговор на новоприетия от папската ерес грегориански календар. МЕСЕЦОСЛОВА Е СВЪРЗАН С ЦЪРКОВНИЯ КАЛЕНДАР И СЪДЪРЖА НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ И).

(Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.)

Който наруши Църковното предание, писано или неписано – Анатема (Първи Вселенски Събор с участието на 318 отци. КАЛЕНДАРА Е ЧАСТ ОТ ПРЕДАНИЕТО НА ЦЪРКВАТА)

Трикратна анатема на всяко нововъведение и действие против църковното Предание и учение и правилата на светите и блаженопоменувани Отци” (Шести Вселенски събор, деяние 8)

Ние пазим и държим Догматите на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква и нововъведенците новатори и всяка ерес предаваме на Анатема.

Който пренебрегва което и да е Църковно Предание, писано или неписано на него Анатема (деяние 7)

Който отхвърля всяко писано и неписано Църковно Предание, такъв да бъде Анатема (деяние 8)

(Седми Вселенски Събор с участието на 367 богоносни отци.)

Светата Христова Църква поставя вечна Анатема на приемащите папските тайнства и останалите техни нововъведения... да държим чисто и неосквернено и седемте богоустановени догмати и тайнства на светата наша майка Съборната и Апостолска Църква, както и свише и отначало от светите апостоли ги е приела Църквата Божия – непоклатимо, без да се прибави или отнеме и една йота до днес и до свършека на вековете... да отхвърлим и премахнем напълно всяко прибавяне и отнемане, приемайки всеоръжието на Светия Дух и Неговите страшни проклятия и Вечна Анатема срещу тия, които искат да дръзнат да се съгласят да приемат това... Ето защо обявяваме заедно с нашия свети клир и християнска всеобщост, че предаваме на Анатема три пъти такива, били те от светия клир, били те миряни – да бъдат откъснати от Господ Бог Вседържител и проклети и непростени и след смъртта неразвързани и неизтлели. Камъните и желязото да се разпаднат, а те по никакъв начин. Да наследят проказата на Гиезий и обесването на Юда. Да стенат и да се тресът върху земята като Каин. Гняв Божий да бъде върху главите им и да има участта на Юда и богоборците юдеи. Земята да се разтвори и да ги погълне като Датан и Авирон. Ангел Господен да ги гони с меч през всички дни на живота им и да бъдат подсъдими пред всички патриаршески и съборни проклятия и осъдени на Вечна Анатема и геената огнена. Амин. (Патриаршески синодален сигилион от 1756 година).

Ще припомним отново - много е важно да се знае, че КАЛЕНДАРА Е ЧАСТ ОТ ПРЕДАНИЕТО НА ЦЪРКВАТА и че МЕСЕЦОСЛОВА Е СВЪРЗАН С ЦЪРКОВНИЯ КАЛЕНДАР И СЪДЪРЖА НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ.

ТОЕСТ ВСЕКИ КОЙТО Е ПРОМЕНИЛ КАЛЕНДАРА И Е ИЗМЕСТИЛ НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ СПОРЕД ЕРЕТИЧЕСКИЯ МЕСЕЦОСЛОВ, Е ПРИЕЛ ПАПСКИТЕ НОВОВЪВЕДЕНИЯ И Е НАРУШИЛ ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ,

ТАКА ТОЙ СЕ Е ПОСТАВИЛ ПОД АНАТЕМА, ОТДЕЛИЛ СЕ Е ОТ БОГА И СЕ Е ПРЕДАЛ НА ДЯВОЛА!

В ТАЗИ ПОЗИЦИЯ В МОМЕНТА СЕ НАМИРАТ ВСИЧКИ ОФИЦИАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ ПО СВЕТА, КОИТО СА ПРИЕЛИ НОВИЯ (ГРИГОРИАНСКИ) КАЛЕНДАР В СВОЕТО СЛУЖЕНИЕ.

ТАКАВА И Е НАШАТА РОДНА ДЪРЖАВНА ПАТРИАРШИЯ!

Ето и други завети на светите отци и старите патриарси на православната ни църква:

Държим Изповеданието, което сме приели чисто от толкова и велики мъже, отвръщаме се от всяко нововъведение като внушение на дявола. Приемащият нововъведението хули провъзгласената Православна Вяра като непълна. Но тя е пълна и запечатана, и не допуска нито отнемане, нито прибавяне, нито променяне. И ако някой дръзне това с дело или съвет, или с помисъл, такъв се е отрекъл от вярата си в Христа, вече доброволно се е предал на вечна Анатема за хула на Светия Дух, като да не би съвършено да е говорил в Свещеното Писание и във Вселенските Събори. Всички новатори, еретици или схизматици доброволно са се облекли в проклятието като в дреха (Пс. 108) били те папи, били патриарси, били миряни, ако ще и ангел от небето. (Окръжно послание на патриарх на Константинопол Антим от 1848г. подписано от всички източни патриарси).

И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца “(1 Иоан. 2:24)

"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8)

На всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими Отци – анатема”... (Седми Вселенски събор, Синодик)

"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)

...”ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания.”(15-то правило на Двукратния Константинополски събор).

След решението на събора от 1583 г., за православния християнин въпросът за новия календар не стои. Но за да не остане и капчица съмнение у по-маловерните, Бог е уредил щото същото решение да бъде неколкократно потвърдено през вековете от Източните патриарси Кирил І (заемащ вселенския престол 6 пъти и приел от йезуитите мъченическа смърт), Партений І (1639-1644), Калиник ІІ (1668-1693 и 1694-1702), Паисий ІІ (1726-1733), Кирил V (1748-1757), който издал ІІ Сигилион в 1756 г., Агатангел (1826-1830), Григорий VІ (1835-1840 и 1867-1871), Антим VІ (1845-1848 и 1853-1855), Йоаким ІІІ (1878-1884) и т.н., та чак до Всерусийския църковен събор от 1917-1918 г.

Веднага след приемането на “поправения” календар от константинополския патриарх масон 33-та степен Мелетий IV, останалите източни патриарси застават зад посланието на Александрийския патриарх Фотий от 25.06.1923г., в което календарната реформа е окачествена катоБЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”, а за конгресът на който е приета е казано “може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”.

Фактически до момента на приемането на календарната реформа православната ни църква е била единна и е празнувала и служела заедно по светоотеческия календар. И изведнъж през 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий Метаксакис решава да отдели поместната Цариградска патриаршия от единното празнуване на Православната Църква и на следващата година тя започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците. Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?!

Много показателно е какво казва един от съвременните светци в православната църква.

Св. Нектарий Егински през 1920г. умира в Господа, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата. Преди това той ръкополага за архимандрит своя близък приятел и пазител на истинското православие – свети Матей Врестенски и му подарява епигонатията си (набедреника). Набедреника се дава се като награда на заслужили духовници и символизира духовния меч, с който духовникът е въоръжен в своето служение.

 

 

 

 

 

Изключително важно е и едно мнение изказано много преди нашите времена, но актуално най – вече днес. То е на “УЧИТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА” – Свети Йоан Златоуст: ...“И така, след като е настъпило съвършеното състояние, да не се връщаме към предишното - да не наблюдаваме дни, времена и години, НО ВЪВ ВСИЧКО НЕОТСТЪПНО ДА ПОСЛЕДВАМЕ ЦЪРКВАТА... Ако даже и да грешеше Църквата, и в такъв случай не би било така похвално точното наблюдаване на времето, като се има предвид, че осъждането й е достойно за разделение и разкол”.[18]

Тоест разколници са тези, които под предлог за “по – точно наблюдаване на времето” въведоха новия “поправен календар” и по този начин предизвикаха смутове и разделения в Църквата.

 

 

 

 

 

 

 

Кратък и ясен е и един друг голям светия на православието:

„Каквото е приела Църквата на Седемте Вселенски събора – изпълнявай.

Горко на този, който прибави или отнеме една дума!“

казва дивният Божий угодник преп. Серафим Саровски.[18а]

Многобройни са предупрежденията и забраните на светата православна Църква и нейните светии относно всякакви нововъведения, които биха изменили светите канони на вярата, наложени от Новият завет с Бога, апостолските правила, светите вселенски и поместни събори. Пределно ясни са и съвременните светии по въпроса с въвеждането на новия календар в църквата.

 

 

 

Въпреки това на 18 юли 1968г. светия синод на Българската Православна Църква в послание No 5953 (пълният му  текст може да видите в края на статията) заявява, че Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар”, позволявайки си да “поправя” светите отци на съборната ни църква, приетия от тях богослужебен Устав – т.нар. Типикон и календара върху който той се основава.

Като начало ще споменем, че решението за въвеждане на новия стил е НЕЗАКОННО поради противоречие с устава на БПЦ от 1950г., който НЕ ПОЗВОЛЯВА на св. синод да променя нещо от Св. Предание, включително и църковния календар. Митрополитите са пазители на вярата и преданието, а не редактори.

Промяната на календара води до съкращаване, а в някои години и до унищожаване на един от основните пости – Петровия или още наречен Апостолски. Има и други груби нарушения, например в основни празници, като "Първо и второ намиране главата на св. Йоан Предтеча" и Благовещение.

Вижте например какво се казва в Апостолските постановления за Петровия пост: „След Петдесетница празнувайте една седмица, а после постете. Справедливостта изисква и да се радваме при приемането на даровете от Бога, и да постим след утешаването на плътта” (кн. 5, гл. 19).

За този пост с високо уважение разяснения и напътствия дават свети Атанасий Велики, свети Амвросий Медиолански, свети Лъв Велики и блаж. Теодорит Кирски. Особено обстоятелствено и вразумително говори за смисъла и значението на Апостолския пост св. Лъв Велики: „След продължителното празнуване на Петдесетница постът е особено необходим, за да очистим с подвиг нашите мисли и да се потрудим да станем достойни за даровете на Светия Дух (Слово 76).

А какво трябва да се прави с ония, които не почитат този основен пост е казал един от старите патриарси на съборната ни църква: „Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни –  миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни” (Антиохийския патриарх от ХІІ век Теодор Валсамон)

Един от основните абсурди в “поправеното” богослужение е разделянето при подвижните и неподвижните празници – едните остават в стария, другите “преминават” във новия стил?!

В тази връзка е уместно да се зададе и един съществен въпрос: АНГЕЛИТЕ ОТ НЕБЕСНИТЕ ЛИТУРГИИ КОИТО СЪСЛУЖВАТ С НАС НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА СЛИЗА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ВЪРХУ НИ И ВЪРХУ СВЕТИТЕ ДАРОВЕ, КОИ СЛУЖБИ ПОСЕЩАВАТ - ПО СТАРИЯ ИЛИ ПО НОВИЯ СТИЛ?!

МОЖЕ БИ ЕЖЕГОДНОТО СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН НА ВЕЛИКДЕН, ПОЯВАТА НА БЛАГОДАТНИЯ ОБЛАК НА ПЛАНИНАТА ТАВОР НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ, ОБРЪЩАНЕТО НА ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКА ЙОРДАН НА БОГОЯВЛЕНИЕ И РАЗПУКВАНЕТО НА ВЪРБИТЕ В РУСИЯ НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ПО СТАРИЯ СТИЛ Е ДОСТАТЪЧЕН ОТГОВОР ОТ БОГА!

 

И В КРАЙНА СМЕТКА МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ДВЕ РОЖДЕСТВА, ПРЕОБРАЖЕНИЯ, ВЪВЕДЕНИЯ НА БОГОРОДИЦА И Т.Н.?!

В подкрепа на светоотеческия календар говорят и множество други чудеса, случвали се периодично в православните църкви. Едно от тях е Явяването на Честния Кръст 

Господен над параклиса „Св. Йоан Богослов” в Атина на празника Въздвижение на Честния Кръст около полунощ но 26 срещу 27 септември 1925 г. За този празник повече от 2 000 християни, привърженици на стария църковен календар, се събраха от 9 часа предната вечер 

край параклиса. Около 11 часа вечерта се появиха много полицаи „за поддържане на реда”, както те твърдяха. Беше 11 и 30 часа вечерта, когато точно над църквата от изток се появи ярък бял кръст. Светлината му напълно засенчи звездите, докато в същото време той осветяваше църквата и двора. Това, което се случи след появата на небесния знак, не може да се обясни с думи. Всички присъстващи на бдението паднаха на колене, плачеха от вълнение и с едно сърце и една уста започнаха да пеят и славят Бога. Полицаите забравиха за първоначалната си задача и отново откриха в дълбините на сърцата си вярата от детските години. Църквата се превърна в кътче от друг свят, намиращ се отвъд пределите на тази земя.

Друг случай е чудото на свети Спиридон Тримитунтски в храма "Св. Николай", Каристос, Гърция, 1930 г. За него свидетелства старицата Зиновия Сидери (доживяла до 102-годишна възраст), един от многото свидетели, присъствали на това събитие, за което на времето са писали и в атинския вестник „Скрип”. „Беше Рождество Христово по новия календар, 25 декември 1930 година. Дойдох на всенощна служба в храма „Св. Николай”. Там беше пълно с народ. Застанах от лявата страна, близо до една от църковните колони. На тази колона, точно над мен, висеше икона на свети Спиридон. Иконата беше украсена с цвете, останало още от празника на светията по новия календар. Когато свещеникът, който служеше литургия – отец Сила, подир Малкия вход започна да пее тропара на Рождество Христово: „Рождество Твое, Христе Боже наш...”, иконата на свети Спиридон внезапно взе да се удря в колоната тъй силно, че цветето падна от нея. Виждайки това знамение, народът се вкамени от ужас. Свещеникът и певците престанаха да пеят. Тогава някой от народа извика: „Днес е празникът на свети Спиридон по стария календар. Пейте неговия тропар!” Певците и свещениците „онемяха”. Тозчас всички вярващи в един глас запяха: „Собора перваго показался еси поборник и чудотворец, богоносни Спиридоне, отче наш...” И още докато пееха тропара на светеца, неговата икона започна малко по малко да се „укротява”, а най-сетне престана съвсем да се удря в колоната. На следния ден вестник „Карестини” разгласи за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите му говореха за чудото и признаваха правотата на стария стил."

Румънският архимандрит Юстин от манастира Петровода ни разказа за едно чудо, което се е случило малко след като новият календар бил въведен в Румънската църква, през 30-те години на XX век. Тогава един от румънските монаси-аскети започнал изключителен духовен подвиг: 40 дни се затворил в килията си, без въобще да яде, без да пие дори и вода. Той само се молел, за да разбере кой календар е правилен. Явили му се Тримата светители - св. Василий, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов и му казали: старият календар е правилен. А тези, които са въвели новия, те ще страдат и ще бъдат наказани от Бога.”

С ТЕЗИ ЧУДЕСА, НЯКОИ ОТ КОИТО СЕ СЛУЧВАТ И ДНЕС НАШИЯТ НЕБЕСЕН ОТЕЦ ЯСНО НИ ПОКАЗВА ИСТИНАТА, КАКТО Е ПОСОЧИЛ И ИСТИНСКАТА ВЯРА В НЕГО, КОГАТО БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН РАЗЦЕПВА И ИЗЛИЗА ОТ МРАМОРНА КОЛОНА, ОКОЛО КОЯТО СА БИЛИ СЪБРАНИ ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА ПРАВОСЛАВНИ.

В тази връзка е необходимо да припомним думите на Христа СпасителяАко не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат“ (Иоан. 15:24)

Въобще как може един християнин да се съмнява в правилността на календара, който църквата 2000г. ползва в богослужението си, който е бил в действие през земния живот на Спасителя, по който са датирани всички дати от църковната история, по който се случват ежегодните чудеса? След като вярваме в светостта и непогрешимостта на Едната църква, как тогава календарът й е сбъркан, та еретици и масони трябва да го поправят?

Кое обаче е най – фрапиращото в това послание No 5953?!

ТАМ ОТКРИТО И ЯСНО СА ЗАЯВЕНИ ИСТИНСКИТЕ ЦЕЛИ НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИЯ СТИЛ:

...”приемането на тоя календар съответствува на икуменическите стремежи на св. Църква”.

Икуменизма представлява свръх ерес, подета от протестанти, подкрепена от масони и оглавена от папата, чиито замисъл е обединяване на всички християнски секти и ереси, а в по – далечен план обединяване на всички главни вероизповедания. Основен орган на тази ерес е “Световния съвет на църквите” - ССЦ?!

Крайната цел е създаване на единна, глобална религия, чиито духовен водач ще бъде АНТИХРИСТА – месията на сатана, очакван от юдеите, които са и основните инициатори и разпространители на ересите и разколите в християнството, а също и на някои по - нови масови религии, общества и братства.

С други думи патриархът и митрополитите на официалната ни църква, подчинявайки се на АНТИХРИСТКИЯ комунистически режим, бидейки негови агенти, ОТКРИТО И ЯСНО ЗАЯВАВАТ, ЧЕ С ПРИЕМАНОТО НА НОВИЯ СТИЛ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВАТА ЕДИННА РЕЛИГИЯ НА АНТИХРИСТА!

В момента на икуменическите асамблеи се събират заедно и участват в литургийно общение католици, англикани, лютерани, старокатолици, реформати, презвитериани, баптисти, методисти, петде­сет­ни­ци и др. еретици и сектанти, както и православни духовници, включително и патриарси от официалните поместни църкви (В ТОВА ЧИСЛО И ОТ НАШАТА). Но освен този, категорично забранен от апостолските правила акт, там се извършва и друга мерзост – има общение и с други вярвания, включително юдеи, мюсюлмани, езичници, неопагани, шамани и т.н. които отричат Светата Троица  и божествената същност на Спасителя.

Например на шестата генерална асамблея на ССЦ Ванкувър, Канада, 31.VІІ.1983 г., индианските шамани издигнаха огромен тотем – идол и призоваваха “духа на своето племе”, т.е. бесът, който той символизира. Най – различни езически жреци биеха тъпани и танцуваха около ритуални огньове викайки демоните. След това бе осъществена икуменическата „лим­ска литургия” главен извършител която е бил англиканският „архиепископ” Рън­си в съслужение с шестима протестанти, от които две жени „свещенички” и със православен архиерей – епископ на Констан­тино­полска патриаршия, който носел Евангелието. При произнасяне на ектениите взели участие други православни, дохалкидонци и римока­то­лици.

 

 

 

Забележете – В тази “литургия” участвал и архиеп. Кирил, сега патриарх Московски и на цяла Русия. Същият този патриарх преди няколко години посети и парижка катедрала “Нотр Дам”, където осъществи съвместна литургия с местния еретик – римокатолически кардинал.

Мерзостите се засилват на асамблеята в Канбера, Австралия, 1991г. Австралийските туземци приветствали присъстващите с култови обреди, пълни с особена (бесовска) символика. Влезлите в „скинията” пре­ми­на­ли през „очистителен дим”. На „асамблеята” присъствали представители на всич­ки поместни православни църк­ви, включително и на нашата официална. Всички се включили във обща литургия с еретици и езичници.

 

Въпреки, че БПЦ под натиска на много свои честни служители и миряни прекрати официално” участие в ССЦ, тя продължава да праща свои представители на всяка среща. Ето и уклончивите мотиви за “излизане” на БПЦ от ССЦ: “След цял век православно участие в икуменическото движение и половинвековно присъствие в Световния съвет на църквите (ССЦ), не се наблюдава задоволителен напредък в многостранния богословски диалог между християните”...

 

 

 

Какъв ли напредък в общението с еретиците и езичниците очаква нашия синод можем само да гадаем.

Двама митрополити на Българската патриаршия — Варненски Кирил (2 ред, 2-ри отляво) и Геласий (до него), — на съвместна молитва с католици, протестанти, будисти и други „религиозни лидери“ от цял свят. Букурещ, август 1998 г., и то след като Българската църква официално напусна Световния съвет на църквите. (Снимката е ксерокопие от в. Curentul, anul II, 202 (260), luni, 31 august 1998.)

БПЦ не само, че продължава да изпраща свои представители митрополити на всяка икуменическа асамблея, но те продължават да участват в литургически общения с инославни и езичници. Ето какво бе заявено от един от двамата наши митрополити преди присъствието им на 9-та асамблея проведена в Порто Алегре през 2006г.: ”желанието ни е да видим равнището, на което се намира икуменическият диалог в момента”.

Ето какво обяснява тогавашния русенския митрополит Неофит (сега български патриарх) пред в-к "Стандарт" 25.05.2002 г.: "- Какво е отношението на БПЦ към икуменизма? - Нека не употребяваме тази дума, защото тя носи известен негативизъм. Но БПЦ винаги е участвала активно в движението за мир чрез църквите. Желание за общуване с другите Христови църкви винаги е имало. Доскоро имахме външен отдел, който осъществяваше редовни контакти с тях. През 1998 г. България официално напусна Световния съвет на църквите в Женева. Това не означава, разбира се, че сме се отказали от диалог с другите Христови църкви, но го осъществяваме двустранно, когато има някаква конкретна инициатива.

Явно заявените “икуменическите стремежи” на митрополитите агенти си остават, както си остава еретическия календар по който служат.

На "всеправославна" среща проведена от 6 до 8 март 2014 г. в Истанбул, представителите на всички официални автокефални църкви (включително и нашата) взеха решение през 2016г. да бъде свикан "Свят и Велик събор на православната църква". Всяка една от поместните църкви ще бъде представлявана от двайсет архиереи. Всяка една ще има право на един глас. Сред официално обявените теми, които ще се обсъждат на "събора" ще са:

Установяване на един общ календар за всички празници.

Правила и препятствия за извършване на тайнство брак.

Въпросът за постите в съвременния свят.

Връзки с другите християнски конфесии.

Икуменическото движение.

Приносът на Православието в утвърждаването на християнските идеали за мира, братството и свободата.

Решенията на "всеправославната" среща са подписани от всички патриарси, включително и от българския Неофит, който е бил агент на антихристиянските комунистически служби, и е сред същите БЕЗБОЖНИЦИ описани от свети Кукша.

11 от 15 - те митрополита, членове на синода на БПЦ са били служители на тайните служби на антихристкия комунистически режим, а патриарх Максим, както е известно бе избран начело на Българската православна църква след решение на Политбюро на ЦК на БКП. Ще ви представим някои от верните слуги на сатана, които са предавали на богоборците своите миряни и свещеници и повечето от които все още са начело на официалната ни БПЦ (много от тях все още не са снети от отчет като агенти!). Забележете, че при голямата част от тях богоборческата им дейност е укрепена след специализации в западни еретически богословски институти и то през времената на комунизма

(няма да споменаваме тези, които не са вече между нас).

ПАТРИАРХ НЕОФИТ I - Симеон Димитров, агент с псевдоним Симеонов. Вербуван на 20.10.1983г. Сътрудничил на ДС, управление VI-III-I. Снет от действащ оперативен отчет през 1990 г.

Великотърновски митрополит Григорий - Йорго Стефанов, агент с псевдоним Ваньо. Вербуван на 06.11.1975г. Сътрудничил на ОУ на МВР-В. Търново-ДС; ОУ на МВР-Ст. Загора-ДС; ДС, управление VI-III-I. Не е снет от действащ оперативен отчет. От есента на 1982 г. архимандрит Григорий е на богословска (?!) специализация в университета в гр. Нюшател и Женева, а по-късно и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. Специализира в градовете Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия. След това архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения (?!) при Св. Синод.

Видински митрополит Дометиан - Димитър Топузлиев е бил агент на Шесто управление на ДС с псевдоним Добрев. Вербуван е през 1972 година и няма данни кога е снет от действащ оперативен отчет. Дометиан е бил от 10.03.1967 г. на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от м. октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария.

Старозагорският митрополит Галактион - Галактион Табаков е сътрудничил на службите ОУ на МВР-Враца-ДС; ДС, управление VІ-ІІІ-І с псевдоним Мишо. Не е снет от действащ оперативен отчет. По решение на Св. Синод бил изпратен на едногодишна богословска специализация(?!) в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия. През 1993 г. и 1994 г. е бил депутат.

Плевенски митрополит Игнатий - Иван Димов, агент и секретен сътрудник с псевдоними Пенев и Германски. Вербуван на 27.08.1980г. Сътрудничил на ОУ на МВР-Стара Загора-ДС; ДС, ПГУ-IV, управление VI-III-I. Не е снет от действащ оперативен отчет. От лятото на 1980 г. до пролетта на 1981 г. архимандрит Игнатий е на езикова и богословска (?!) специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия.

Сливенски митрополит Йоаникий - Йоаникий Неделчев, агент с псевдоним Кирилиевич. Вербуван на 17.02.1977 г. Сътрудничил на ОУ на МВР-Сливен-ДС по линия на управление VI; ДС, управление VI-III-I. Не е снет от действащ оперативен отчет. През периода 1970-71 г. е специализант в Старокатолическия богословски институт в Берн, Швейцария.

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф - Йосиф Босаков, агент и секретен сътрудник с псевдоними Николов и Зографов. Вербуван на 19.12.1980г. Сътрудничил на ДС, управление VI-III-I, ПГУ-IV. Снет от действащ оперативен отчет през 1988 г.

Западно и Средноевропейски митрополит Симеон - Симеон Костадинов, агент и секретен сътрудник с псевдоними Христов и Торис. Вербуван на 03.11.1964 г. Сътрудничил на ДС, управление II-VIII-III, ПГУ-IV, ПГУ-Х. Не е снет от действащ оперативен отчет.

Врачански митрополит Калиник - Димитър Александров, агент с псевдоними Рилски и Велко. Вербуван на 01.07.1968г. Сътрудничил на ОУ на МВР-Русе-ДС; ОУ на МВР-Сливен-ДС; ДС, управление VI-III-III. Не е снет от действащ оперативен отчет. От 20.07.1968 г. до м. септември 1969 г. архимандрит Калиник е на научна специализация (?!) в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, института в Лозана, а след това и в Берн и Женева, Швейцария.

Данните са взети от comdos.bg (ел. медия  на комисията по разкриване на досиетата) и от bg-patriarshia.bg (ел. медия  на Българската патриаршия)

Ето какво ни ЗАПОВЯДВАТ кратко и ясно светите апостоли за подобни индивиди :

„Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископски сан в Църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.” (30 Апостолско правило)

На местно ниво много от нашите митрополити бяха документирани и уличени във връзки със местните масонски сатанински ложи, което кореспондира с агентурното им пребиваване в богоборческите комунистически служби и “специализацията” им в западните икуменически институти.

На 04.10.2009г. Старозагоркия митрополит Галактион “освети” тамплиерски събор и държа тържествено слово"(в-к”24 часа онлайн” 05. 10. 2009г.). Той провъзгласи бизнесмена Слави Бинев за архонт на церемония в Рим през 2007 г. Според Калин Янакиев, професор по философия в Софийския университет, Галактион е и "върховен настойник на рицарите тамплиери от Йерусалим"(в-к”Сега” Брой 4616 (39) 15. 02. 2013г.).

На 30.01.2010 г. от името на патриарха, видинският митрополит Дометиан поздрави и “благослови” масонски организации и тамплиерите при тяхна благотворителна акция (в-к”Стандарт” Брой 6121 от 30.01.2010г.).

 

imageНа 07.01.2007г. левкийският епископ Павел “освещава” церемонията по основаването в България на върховен съвет 33-та степен към шотландския масонски ритуал. В публикацията относно събитието в официалния сайт на scottish rite of freemasonary изрично е упоменато “Bishop Paul, an important religious leader in Bulgaria and a Master Mason”, тоест епископ Павел е ГЛАВЕН МАСОН НА ЛОЖАТА В БЪЛГАРИЯ (за справка вижте http://204.3.136.66/council/journal/may01/hall.html,  в-к Стандарт Брой 7485 Година XXI и статията в православен сайт Достойно ест “ Битието, но не и "житието" на епископ Павел”). На снимката е с представителя на "великия командир" - C.B. Hall.

 

 

(На снимките: През юли 2009 г. в храма „Св. Димитър”, Доро­столска епархия, са били извършени „рицарски ръкополо­жения” от сино­дал­ния служител архим. Дионисий, известен със съслуж­енията си с тамплиери, масони и римо­ка­толици, при молитве­ното уча­стие на представители на т. нар. „рицари на Асизи”, на уни­ат­ския „архимандрит” Георги Елдъ­ров и на православния све­ще­ник Добри Чаков.)

През 2012г. синода на БПЦ отмени собственото си решение взето 5 години по – рано с което беше обявил за нецърковно награждаването с титла архонт на църковни дарители. Така “митрополитите” “узакониха” и без това вече започналата продажба на “достойнство” и “първенство” на съвременните фарисеибогатите бизнесмени от масонските ложи в България. Явно и “висшия клир” и неговите дарители масони са забравили думите на Спасителя “А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната та милостинята ти да бъде скришом...” (Матей 6:3-4). ( На снимката: награждаването на Бинев от Галактион и кардинал Бърнард Лоу. Преди "церемонията" Лоу бе уволнен от папата след педофилски скандал)

 

 

Освен гореспоменатото “провъзгласяване” на бандита сутеньор и масон Слави Бинев имаше и друг подобен показателен случай – “титулуването” на бившата комунистическа номенклатура, издателя на “Дума”, търговеца на оръжие, масона тамплиер Петър Манджуков (на снимката). Това направи небезизвестния любител на лукса, 45 годишеният “дядо” митрополит Николай, който е син на един от ръководителите на УБО – 

Методи Симеонов. (в-к”Марица” 10. 06. 2012г.)

Титлата архонт идва от древна езическа Гърция. Думата на гръцки е άρχων и правосл

авните текстове е употребявана с различни значения някои от които са началник на юдейската синагога: Мат. 9:18 или за описание на Сатаната (напр. в Мат. 9:34; 12:24. Марк. 3:22. Лук. 11:15. Йоан. 12:31; 14:30; 16:11. Еф. 2:21 и у някои древни църковни писатели, като св. Игнатий 

Богоносец, св. Юстин Мъченик, св. Атинагор Атински).

“Великият рицар” на тамплиерите, наричащи себе си “православни рицари”, проф. Овчаров обясняваше, че орденът използва православни свещеници, които четат молитвите в началото и в края на събранията”.

Можем да припомним на висшия клир, както и на цялото наше духовенство и миряни изгарянето живи на много православни монаси от Света гора, отказали да служат съвместно с католиците, обругаването на иконите, разрушаването на много православни храмове от страна на кръстоносците, подвига на многобройните знайни и незнайни наши светци мъчени зверски и убити заради православната си вяра от езичници, юдеи, мюсюлмани, католици и други еретици. 

На “православните рицари” можем да кажем никога да не забравят датата 14 април 1205г., когато от Бога помазания наш ПРАВОСЛАВЕН цар Калоян обсади, натири в калта и изби “цвета” на еретиците рицари, пленявайки техния богоомразен император и спасявайки целия православен свят от тази богохулна, крадлива напаст!

Задължени сме да припомним и какво казва Светия Божи Дух в Евангелието, чрез апостолите и светите отци:

„Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци.” (Псалом 1:1)

"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)

"Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат" (Апост.11)

„Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат(Апост. 45)

„Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение(Апост. 65).

Забранява се моленето с еретик или с разколник(Лаод. 33).

ТОЕСТ ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ДУХОВНИЦИ, КОИТО СА ПРИСЪСТВАЛИ НА ПОДОБНИ ЕРЕТИЧЕСКИ, ЕЗИЧЕСКИ СБОРИЩА, КАТО ОПИСАНИТЕ АСАМБЛЕИ НА ССЦ И ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, КОИТО ГИ ОДОБРЯВАТ, УЧАСТВАТ В ТЯХ ИЛИ ПРАЩАТ СВОИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ВМЕСТО ОТКРИТО ДА ГИ ОСЪДЯТ И АНАТЕМОСАТ, ПО СИЛАТА НА ЗАПОВЯДАНОТО ОТ САМИЯТ БОГ, СА СЕ САМООТЛЪЧИЛИ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ.

На всички православни миряни и духовници можем да припомним и думите на свети Теодор Студит:

"Не само неверни еретици, не само блудници и прелюбодеи и други, творящи подобни непотребства, поставя под властта си змеят, но и онези, които безразлично се отнасят към всички такива и встъпват в общение с тях... "... Защото какво общуване между правда и беззаконие?.. каква прилика между Божия храм и идолите? (2 Кор. 6:14, 16)" (Добротолюбие, т. 4)

Кратко и ясно се изказва и свети Марк "Еретик е не само този, който отстъпва от Православната вяра в големите въпроси, но и онзи, който се отклонява от нея и в малките" (Василий Л. Дентаки, „Атлас на Православието на св. Марк“)

Още по категоричен е учителят на вселената свети Йоан Златоуст:„Възлюбени, много пъти съм ви говорил за безбожните еретици и сега ви моля да не се обединявате с тях нито в храна, нито в питие, нито в дружба, нито в любов, защото постъпващият така отчуждава себе си 

от Христовата Църква.” (Свети преп. Иосиф Волоцкий "Слово тринадцатое")

За обсебването на властта в Църквата от безбожните врагове ни предупреждава подробно и по-близкия до нас във времето свети преп. Анатолий Оптински (1855-1922г.): "Врагът на човешкия род ще действа с хитрост, за да склони

към ерес, ако е възможно, и избраните. Той няма да започне грубо да отхвърля догматите за Света Троица, за Божественото достойнство на Иисус Христос, за Света Богородица, а незабележимо ще започне да изопачава Преданието, дадено от Светия Дух на св. отци – учението на самата Църква.

Коварните замисли на врага и неговите прийоми ще забележат малцина, най-изкусните в духовния живот. Еретиците ще вземат власт над Църквата, навсякъде ще поставят свои слуги и благочестието ще бъде пренебрегвано. Но Господ няма да

остави Своите раби без защита и в неведение. Той е казал: "По плодовете им ще ги познаете". Ето и ти по плодовете им, по еретическите им действия, се старай да ги отличаваш от истинските пастири. Тези духовни крадци разхищават духовното стадо "и влизат те в овчия двор и прескачат отдругаде", както казва Господ, тоест ще влязат не по законен път, с насилие изтребвайки Божествените устави. Господ ги нарича разбойници... Затова, сине мой, като видиш поругание над Божествения чин в Църквата, над светоотеческото Предание и установения от Бога порядък, знай, че еретиците вече са се появили, макар че може би за известно време те ще скриват своето нечестие или ще изопачават божествената вяра незабелязано, за да успеят още повече да прелъстяват и примамват неопитните... Познавай в тях вълци в овча кожа – по техния горделив нрав, сластолюбие, властолюбие. Това ще бъдат клеветници, предатели, сеещи навсякъде вражда и злоба, затова и Господ казал: "по плодовете им ще ги познаете". Истинските Божии раби са смирени, братолюбиви и послушни на Църквата...

Ако доживееш до тези времена, сине мой, то ти се радвай, защото тогава за вярващите, не придобили други добродетели, ще бъдат приготвени венци единствено заради тяхното стоене във вярата, според думите на Господа: "Всеки, който Ме изповяда пред 

човеците, и Аз ще го изповядам пред Моя Отец Небесен."
Бой се, сине мой, да не оскърбиш Господа, твоя Бог! Бой се да не загубиш венеца, приготвен от Господа! Бой се да не бъдеш отхвърлен от Христа във външната тъмнина и вечната мъка!..

Не се бойте от скърбите, а се бойте от наглостите на еретиците, които се стремят да разлъчат човека от Христа. Затова и Христос е заповядал да ги смятаме за езичници и митари.
И така, сине мой, укрепвай се чрез благодатта на Иисус Христос! С радост бързай към подвизите на изповедничеството и претърпявай страданията като добър воин на Христа, Който казва: "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца, и ще ти открия живота." На Него подобава сила и слава заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин."

 

Нашият Отец не един път е проявявал своето отношение към предалите вярата в него. Такъв е случаят с главния виновник за приемането на новия стил в БПЦ – изявения инуменист, ленинградски митрополит Никодим (генерал-майор от КГБ), чиито послушен изпълнител е бил тогавашния ни патриарх Кирил. 

ПРЕЗ 1978г., В МОМЕНТА КОГАТО НИКОДИМ СЕ ПОКЛАНЯ НА НОВОИЗБРАНИЯ ЙОАН ПАВЕЛ I, ТОЙ ПАДА В КРАКАТА НА ПАПАТА ЕРЕТИК И УМИРА.

Освен откритите връзки с еретици, езичници, масони и т.н., ние сме свидетели на нагло демонстриран супер лукс от страна на част от висшия клир, докато голяма част от българските семейства се чудят как да оцелеят. В  храмовете има обявени твърди тарифи за извършване на Божествени тайнства, като венчаване и кръщене и в много от тях те се отказват на миряни, които нямат средства. Излиза, че който няма пари не може да стане християнин!

Длъжни сме да подчертаем, че тази нагла търговия с вярата надминава многократно греха на търговците в храма изгонени от Христос!

Чрез въведените такси висшия икуменически клир на официалната ни църква се конфронтира изцяло с заповедите на Христос: “Даром получихте, даром давайте. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си”... (Мат. 10:8-9)

Но и с това не се свършва.

ОСНОВНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО В МОМЕНТА СЕ ИЗВЪРШВА ПО МНОГО ОТ НАШИТЕ ОФИЦИАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ХРАМОВЕ Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО СЪКРАЩАВАНЕ НА ЛИТУРГИИТЕ И ТАЙНСТВАТА!

ТОВА Е ПРЕДНАМЕРЕНО ЛИШАВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ!

Показателен пример е драстичното осакатяване на тайнството кръщение. Там целенасочено например се пропускат две от трите запретителни молитви, с които се прогонва бяс. Защо точно тези молитви се пропускат?!

Може би защото висшия клир е заповядал в някои от църквите да не гонят демоните от нищо неподозиращите миряни.

Литургията е Божествена служба! Въпреки това в променилата календара официална наша църква тя е променена и съкратена в следните й части:

-         Веднага след Великата ектения, вместо 102-ри псалом се изпява “Молитвами Богородици”

-         След първата малка ектения се изпуска 145-ти псалом

-         Преди Малкия вход вместо да се изпеят или прочетат всички девет блаженства със съответните тропари от Октоиха или Минея, се изпяват едно-две блаженства

-         След Входното... се полагат тропари и кондаци, които могат да достигнат според службата 5-6 на брой. В някои храмове те направо се изпускат, а другаде се изпяват едва 2-3

-         В определени дни на възкресно-празнични служби, Апостолските и Евангелски четива стигат до три. В почти всички храмове се четат само по един

-         Изпуска се Ектенията на Оглашените. Това си е направо БОГОСЛУЖЕБНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, защото се лишават от литургийна молитва хилядите оглашени в православния свят, които се готвят за кръщение.

-         Накрая на светата Литургия, след “Буди имя Господне благословено...” се изпуска изпяването или четенето на 33-ти псалом

-         В много храмове се проповядва или рядко, или никак. За такива служители важи апостол Павловата реплика” Горко ми, ако не благовествувам...”

Всички тези дела са осъществявани изцяло под диктовка и в угода на масонските политически и финансови покровители на икуменистите от висшия ни клир. Целта е целенасочено компрометиране на вярата в очите на обикновения българин И ЛИШАВАНЕ НА МИРЯНИТЕ ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И ЗАЩИТА!

В друга част от гореспоменатото послание на синода на Българската Православна Църква No 5953 се заявява, че въвеждането на новия стил ...“ ще премахне тая несъобразност Нова година да се чествува преди Рождес­тво Христово, при което се нарушава Коледния пост”...?!

Този аргумент представлява небивало безсрамие, чревоугодие и безбожие, които са ясно доловими за всеки православен човек. Християнският празник е Рождество Христово, а не езическите коледа и нова година. Кощунство е да наричаш традицията на светата ни църква “несъобразност” и да я нагаждаш спрямо езически празници.

Ето какво казват светите отци по този въпрос:

Не бива да се празнува заедно с езичници и да се приема от тях онова, което е безбожническо” (Лаод. 39).

Какво всъщност празнуваме на "коледа"?

Ето какво пише за езическия владетел Колад в един от основните древни източници на нашата история:

" След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал."

История во кратце о болгарском народе словенском“ на йеросхимонах Спиридон Габровски завършена през 1792 г.

За мерзостите на езическите новогодишни празници говори ясно мъченичеството на един от най – древните български светци – Дасий Доростолски. Той бил по произход от родовете на нашите предци тракийци и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион.

През месец декември езичниците организирали пищни тържества в чест на “божествата” Сатурн и Кронос, наречени Сатурналии или Кронии.

Цялата търговия по време на празниците замирала, училищата и съдилищата не работели.(НЕЩО МНОГО ПОЗНАТО И В НАШИ ДНИ – б.ред.). Хората си подарявали свещи, чиято светлина имала "магическото излъчване" да "подпомага" намаляващото зимно слънце. (Днес то се "подпомага" от милиардите светещи елхи, украси по прозорци и къщи и т. н. - б.ред.)

Тридесет дни преди празника бил избиран и карнавален "цар на крониите" - красив юноша от войската, когото обличали в царски одежди и който имал пълната свобода да извършва каквото си поиска в продължение на няколко седмици, включително и да люби, която си пожелае от жените в града, където бил избиран. След края на този срок царят на крониите бил развенчаван и принасян в жертва на Кронос. Днес имаме сравнително вярна и пълна представа за БЕСОВСТВАТА през крониите благодарение на житието на свети Дасий.  В онази далечна 292 г. се случило така, че св. Дасий бил избран да бъде поредният "цар на крониите”. Той бил християнин и не искал да отдаде своя живот в жертва на едно езическо божество. Вдъхновен от Светия Дух, св. Дасий започнал смело да проповядва Троицата и да убеждава всички да повярват в Отец и Син, и Св. Дух. За тази си дейност той бил изправен на съд и съден от Басус – легата на легиона. Пред съда Христовият мъченик отново смело изобличил езическите вярвания и с горещи слова изповядал вярата си в Светата Троица: "Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог - Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност." Св. Дасий бил подложен на жестоки мъчения, които твърдо понесъл. Безсилни да сломят волята и духа на светеца, на 20 ноември 292 г. палачите му го обезглавили.

През 1582 г. отдавна изпадналата в заблуди и отклонения от вярата папска ерес, приема календар, който е наречен "григориански". Основната цел на ръководителите на превърналата се в жидовстваща секта западна католическа църква е да смесят празнуването на Рождество Христово с най - големия езически празник свързан с култа към слънцето и започващото увеличаване на деня след зимното слънцестоене. Това се постига чрез "изпускането" на 11 дена от календара. В тази година 11 декември (когато е слънцестоенето по юлианския църковен календар), става 22 декември (по грегорианския еретически календар) и започва подготовка за три дена празник, който под маската на едно от най - големите християнски събития, фактически връща хората към езическите чествания и култове внушени им от сатана.

Човекът, който си е позволил да внесе поредната еретическа "поправка" в светоотеческото Предание на Светата ни Църква се нарича папа Григорий XIII. Той изменя църковния календар, позволявайки си да "поправя" светите отци от Първия Вселенски Събор, тоест да "поправя" Самия Свят Божи Дух говорил чрез тях.

КОЙ ОБАЧЕ ФАКТИЧЕСКИ СТОИ ЗАД ЕРЕТИКА И НЕГОВИТЕ БЕЗБОЖНИ ДЕЙСТВИЯ ЩЕ ВИДИМ ПО - НАДОЛУ.

Както знаем, в историята най - надеждните източници относно дадено събитие или личност, са артефактите.

Ето какъв медальон е заповядал да изсекат в чест на изменението (според него "изправянето") на светоотеческия календар ересиарха Григорий XIII:

image

На лицевата страна е изписано: "GREGORIUS XIII . PONT. (съкращение на pontifex) OPT. (съкращение на optimus) MAXIMUS. Преведено това означава: "ГРИГОРИЙ XIII, НАЙ - ДОБРИЯТ ВЪРХОВЕН ЖРЕЦ.

 

На кого е "жрец" папата се вижда ясно на обратната страна на медальона: По средата е изобразен бесовския символ на зодиакалния знак "Овен", с надпис: "Anno restituto MDLXXXII" ("Година на изправянето - 1582").

 

НАЙ - ПРИТЕСНИТЕЛНО Е ПРИСЪСТВИЕТО НА ОБРАЗА НА САМИЯ САТАНА, УВИЛ СЕ ОКОЛО НАДПИСА ПРОВЪЗГЛАСЯВАЩ "ИЗПРАВЯНЕТО" НА КАЛЕНДАРА И ЗАХАПАЛ ОПАШКАТА СИ. Този символ се използва и в много окултни общества и масонски ложи.

Още по - смущаващ е герба на папа Григорий XIII:

А ЕТО В ЧИИ ЛАПИ Е ПОПАДНАЛ СЛЕД СМЪРТТА СИ ЕДИН ОТ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ПАПСКАТА ЕРЕС, ПОЗВОЛИЛ СИ ДА ПОПРАВЯ ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТИТЕ ОТЦИ:

 

НА СНИМКАТА Е ГРОБНИЦАТА НА ГРИГОРИЙ 13-ти.

Папа Грегорий XIII е заповядал да се изсече медальон и по случай друго "паметно" за него и сатанинско по своята същност събитие - избиването за една нощ на над 10 000 френски протестанти в така наречената Вартоломеева нощ.

Когато на следващия ден след клането ересиарха научава, какво се е случило, той нарежда да бъде отслужен "благодарствен молебен".

 

 

 

В последствие убийствата продължават, като за една седмица са избити над 100 000 души - мъже, жени, деца и старци. Реките на Франция се изпълват с трупове.

(Картини изобразяващи масовите убийства)

Можем да кажем ясно: - приемането на т. нар. “поправен юлиански” календар представлява въвеждане в нашата официална православна църква на еретическия грегориански календар, тъй като практически разликата между двата ще се появи  едва през 2800г., но отново ще бъде заличена сто години след това.

Защо римокатолиците са ерес ли?! Защото един православен до тогава епископ (папата) решава, воден от чисто политически и икономически интереси, че има върховенство над останалите епископи, въпреки предупрежденията на неговия предшественик, че този акт на свръх гордост е характерен за антихриста. Следва цял низ от мерзости, като кръстоносните походи, кладите, инквизицията, догмата за “непогрешимост” на папта, който казва “аз съм пътя, истината и живота”?!, “непорочното” зачатие на Богородица, промяна на Символа на вярата установен от светите отци, мита за “огъня на чистилището”, купуването прошка на греховете (индулгенции), промяна на почти всичко от учението и практиката в Кръщението, Елеосвещението, Божествената Евхаристия и другите църковни Тайнства, промяна на Богослужебния устав чрез въвеждане на нов календар и т.н. кощунства, които в крайна сметка отвращават Бога и довеждат западното общество до тотален морален срив, на който свидетели в момента.

В Дания например вече има легални, разрешени от "закона" публичи домове за содомити.

Лошото е, че след приемането на новия стил от контролирания от комунистическите служби синод на БПЦ, ние ставаме свидетели на същите разложителни процеси и сред българите.

ТЕЗИ ПРОЦЕСИ, СА НА ПЪТ ДА УНИЩОЖАТ НАРОДА НИ. НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖА ДА СЕ СЛУЧИ ДАЖЕ И В РОБСТВОТО.

НО ТОГАВА ВЯРА ИМАХМЕ И БОГ БЕШЕ С НАС!

За нашите времена промислително пише свети Игнатий Брянчанинов. В своите творения той дава ярка и правдива картина на тази епоха, когато 

лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената 

спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната 

Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието и действията си, за да прелъстяват народите (Откр. 20:8) и да съблазнят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24:24; Марк. 13:22).


На нелепия довод, че новия календар бил по – точен, можем да отвърнем, че повечето големи астрономически обсерватории по света продължават да работят по акуратния стар юлиански календар!

Църковният календар осигурява реда и богослужебното единство в църквата и не се занимава с точните секунди на завъртане на Земята около Слънцето. Астрономическите аргументи за въвеждане на новия папски календар не са църковно-канонични и имат една единствена цел: да разбият единството в църквата. Зле си вредят тези, които хулят християните, държащи светоотеческия календар. Защото така хулят и светците на църквата, които са все “старостилци”, защото са служили Богу и са просияли все по неизменяемия църковен календар, наречен днес “стар”.

Новостилните “философи” в своите плътски мъдрувания споделят, че “календарът не е догматичен въпрос”. Когато Господ е наредил да се слуша Църквата (Мат. 18:17), Той не е поставил ограничение само в “догматическите въпроси”. За какво са каноните, за какво е Св. Предание, за какво е църковната традиция? Или синода стои над каноните и Преданието? Такова разбиране по своята гордост много се доближава до папската ерес и не е чудно, че официалните църкви вече са се възприели за “сестри” на римските еретици (както ще видим по – долу).

Привържениците на новия стил обичат да цитират архим. Методий и статията му “За календарната реформа”. Ето един от основните му и с нищо не аргументирани доводи “Църквата и в миналото е извършвала календарни реформи, ще ги върши и в бъдеще. Календарният стил не е и не може да бъде една постоянна величина”...?! Архимандрита отрича сам себе си, защото като председател на календарната комисия при Московското "Всеправославно" съвещание от 1948г., на пленарното заседание на 10 юли в доклада си “За църковния календар” казва, цитирайки проф. Глубоковски: “За Църквата, в която всичко трябва да става с приличие и ред (1Кор. 14:40), календарът е регулатор на църковния живот. НИКАКВИ ПРОИЗВОЛНИ И ЧИСТО ЛАИЧЕСКИ ИЗМЕНЕНИЯ ТУК НЕ СА ДОПУСТИМИ, ЗА ДА НЕ ПРОИЗЛЕЗЕ ЦЪРКОВНО РАЗТРОЙСТВО С ЯВНА СЪБЛАЗЪН И ОПАСНОСТ ЗА ВЯРВАЩИТЕ”[19].”[20]

“Интересно би било да запитаме, от кои други календари се е ползвала светата Църква и кои са тези “много календарни реформи”, които само архим. Методий знае (и всички “новостилци” припяващи в един глас с него – б.ред), понеже в историята на светата Църква е факт, че тя е ползвала единствено съществуващия юлиански календар”[21].

Интересен факт е, че историческия календар, създаден от Жак Скалигер през XVI-ти век, който дава възможност на историците с абсолютна точност да отчитат събитията в период от 7980г. е използвал юлианския календар, като най-подходящ. За разлика от църковния календар използван от учените-историци, “поправения” юлиански – т.е. грегориански календар НЕ Е ПРИГОДЕН ЗА ПРАЗНУВАНЕ НА МИНАЛИ СЪБИТИЯ И ИЗПАДА В ГРУБИ ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ! [виж 22 и 23]

“Понякога се чуват мнения, че новият стил е верен, а стария неверен. Казва се още че чуждите учени направили “чудесно откритие”, като доказали, че днес не е 0, а 14-то число. РАБОТАТА ТУК Е, ЧЕ И ДВЕТЕ БРОЕНЕТА СА УСЛОВНИ И НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДРУГИ.[24] На това мнение са почти всички съвременни астрономи! “При това броенето на дните “по старому” и “по новому” има такова отношение към обективния вървеж на времето, както начина на измерване на температурата по Целзий или по Рюмер към топлинното състояние на телата” .[25]

В капиталния научен труд по въпросите на времето, излязъл през 1968г.  изготвен от цял екип френски учени под ръководството на проф. Ригал, се казва: “Земята, луната, слънцето, звездите – показват различна продължителност за един и същи отрязък от време. Необходимо е вече да се откажем от понятието за всеобщо време”.

Ето защо архим. Методий и “новостилците” непрекъснато говорят за “астрономически основи на календара”, а никаде не цитират мнението на учените и астрономите за календара. Изложените факти показват, че българските реформатори – новостилци, безотговорно, без никаква научна и каноническа обосновка, на своя глава извършват ПРЕСТЪПЛЕНИЕ спрямо утвърдения от светата Православна Църква календар.[26]

Приемането на новия стил в личен план води до повреждане на ясното духовно зрение, до поощряване на светския дух в църквата и до безразличие към неправдата, така постепенно се стига и до безразличие към фундамента на православието – послушанието към Църквата. То се заменя с послушание към човеци, които сами са непослушни на Църквата. Недобросъвестни “духовници” казват, че новият стил трябвало да се спазва по послушание. Такова послушание обаче е съучастие в греха на отстъплението. То е отявлено непослушание към Светото Предание и отците на Църквата. Ако можеше, то всеки католик или протестант щеше да се оправдава с послушанието си към своя кардинал или пастор. Къде е тогава границата между православие и ерес?

Да не забравяме думите на Господа към една от църквите на последните времена: “ Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай.”(Откр. 3:1-3)

Ето и други слова на Спасителя:Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.”(Матей 7:21)

Ще ви запознаем накратко с хронологията на отстъплението от вярата, извършено от официалните православни църкви, част от които е и нашата БПЦ. Въвеждането на новия стил е основен елемент от цялата еретическа масонска мерзост.

През месец януари 1920г. Вселенската патриаршия издава своята пагубна енциклика, озаглавена “Към Христовите църкви, където и да се намират”. Там Православните църкви са призовани да пренебрегнат своите богословски различия с инославните и да влязат в диалог с еретиците, чиято крайна цел е обединяването на цялото християнство в една църква. Енцикликата призовава за създаване на Лига на църквите. Накрая този призив довежда до световното икуменическо движение.

23 април 1920г. - Мустафа Кемал Ататюрк става диктатор на “освободена” Турция. Той е високопоставен член на италианската масонска ложа “Resorta e veritas”. Докато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите приятели - масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от бъдещите назначения на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.

През същата 1920г. умира в Господа Св. Нектарий Егински, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата.

“Поправения юлиански календар” е съставен от югославския астроном Миланкович и е приет юни 1923г. от “всеправославен” конгрес свикан константинополският патриарх Мелетий IV. На този режисиран, наречен със светски масонски термин “конгрес” присъстват едва 10 души един от които напуска и остават шест епископа, един архимандрит и двама миряни?! Не присъства нито един от другите патриарси. Имало представители само на пет поместни църкви: Константинополската патриаршия, Гръцката, Кипърската, Сръбската и Румънската църкви. Двама от тях (на Румънската и Сръбската) не са били епископи, и са „можели да изразяват само своето частно лично мнение”. Виждайки беззаконните намерения и същност на това събрание, в него отказали да участват Източните патриаршии Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска, въпреки че Мелетий ги бил поканил. Не участвали Московската патриаршия, Синайската архиепископия, Българската и Грузинската църкви.

На тази среща, освен календарната реформа са приети и други беззакония: - заявява се готовност Христовата Пасха да се празнува като неподвижен празник в определен неделен ден, ако за това има съгласие от страна на католици и протестанти?!; - разрешава встъпването в брак на иереи и дякони след тяхното ръкоположение; - разрешава повторен брак на овдовелите иереи и дякони; - одобрява „подстригването на косите” на клириците и носенето на светско облекло извън храма; - допуска неограничени възможности за нарушаване на постите; - призовават се поместните църкви да намалят светийските празници в делнични дни, за да се намали броят на неработните дни, т.е. да се изработи нов месецослов. “Конгреса” отправя молба към Вселенската патриаршия да поеме инициативата за свикването на Всеправославен събор, който да узакони всички приети решения. (Този събор ще се състои съвсем скоро – през 2016г.)

След като се запознават с мерзостите приети на това масонско сборище източните патриарси застават зад посланието на Александрийския патриарх Фотий от 25.06.1923г., в което календарната реформа е окачествена като “БЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”, а за конгресът на който е приета е казано “може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”.

За останалите приети “реформи” в това послание се казва: “Въобще и в частност ОТХВЪРЛЯ ТИЯ ИЗМЕНЕНИЯ НА СВЕЩЕННИТЕ КАНОНИ, КАТО ПРОТИВНИ НА ПРАКТИКАТА И ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТЕЙШАТА МАЙКА ЦЪРКВА... С все сила в Духа Светаго осъжда и отхвърля… тия, които тъкат тия дела против Църквата и нейните канони и се опитват да прикрият като с воал всичките вмъкнати в учението на Църквата СВОИ ИЗМЕНЕНИЯ СЪГЛАСНО ОПРЕДЕЛЕНИЯТА СИ, КОИТО НАВСЯКЪДЕ МИРИШАТ НА ЕРЕС И СХИЗМА.”

Кой всъщност е основният инициатор на календарната реформа?!

Мелетий Метаксакис е бил масон в Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата “Александър Велики” в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. С негова помощ в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис “в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите”. На 25 ноември 1921 г. е избран за Константинополски патриарх. На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск. През юли 1922 г. Мелетий обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения.

След като били обявени решенията на псевдо-конгреса, свикан от масона патриарх, възмутените православни християни свалили позорно от вселенския престол Мелетий ІV, той бива пребит и принуден да избяга в Солун, а по-късно в Александрия. В 1926 г. е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква. В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения?!

И така, продължаваме с хронологията на събитията свързани с отстъплението, съпротивата срещу него и преследванията на истинските православни духовници и миряни:

Март 1924г. Архиеп. Хризостом (Пападопулос) установява новия (папски) календар в Гръцката църква. Благочестивите гръцки православни християни, които избират да продължат следването на традиционния календар, установен от светите отци, са подложени на преследвания.

1925г. Епископ Василий ІІІ, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.

14/27. 09. 1925г. Чудотворният знак на Светия Кръст се явява в продължение на около час в небето над църквата “Св. Йоан Богослов” на планината Химетос, близо до Атина, където тайно са се събрали православните християни, за да отслужат всенощно бдение за празника Въздвижение на Светия Кръст според църковния (юлиански) календар. Полицията, изпратена за да ги разпръсне, не обезпокоява хилядите вярващи. Чудото укрепява гръцките православни християни, следващи стария календар, като един истински знак от Господа в подкрепа на тяхната свята борба.

Периода 1926-29г. Гръцките новокалендарци, в съюз с властите, преследват и дори убиват старокалендарци в Гърция (това става в потвърждение на думите на Христа Спасителя ...”настъпва дори време, когато всякой , който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.”...( Иоан 16:2) )

1927г. В Лозана, Швейцария се свиква протестантска конференция “Вяра и църковно устройство”. Сред участниците има представители и на православните църкви от Константинопол, Александрия, Йерусалим, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Полша, Румъния.

16/29.06.1927г. Декларация на митр. Сергий, глава на Московската патриаршия, с която официално Руската православна църква се подчинява на съветските власти. Това поставя началото на съвременната Московска (съветска) патриаршия. Тези, които остават  истински православни вярващи стават или мъченици или отиват в катакомбите. 70-годишното преследване на Църквата, започнато от комунистите и подпомагано от съглашателството на митр. Сергий и неговите наследници, унищожава 76 000 църкви, 1400 манастири и милиони православно вярващи, сред които 70 000 свещеници и 30 000 монаси. В допълнение на това са унищожени и 150 епархийски училища, 54 семинарии, 4 църковни академии. Това е най-жестокото преследване в историята на Православието. След като унищожи църквата в Русия, съветизираната Московска Патриаршия иска да унищожи Православието навсякъде, оглавявайки икуменическата ерес.

1929г. Епископ Фотий, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.

Юли 1929г. Събор на Гръцката официална църква: архиеп. Хризостом настоява присъстващите йерарси да подпишат бюлетин  за одобрение на календарната реформа и за осъждане на всички, които се придържат към стария календарен стил: от 44 митрополити, присъстващи от начало: 13 напускат, 27 отказват, 4 подписват.

13/26.05.1935г. След като виждат, че архиеп. Хризостом(Пападопулос) няма да отхвърли новия календар, трима митрополити напускат официалната църква. Синодът на “Истинската православна църква” се оформя в присъствието на 25 000 вярващи, които напускат официалната църква. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици. Към ИПЦ се присъединяват над 800 енории от цяла Гърция.

21.06.1935г. Официалната църква осъжда тримата митрополити и ги разпраща в изгнание в три различни манастира. Преди заточението си тримата епископи издават “Пастирска енциклика до гръцкия православен народ” и обявяват, че новокалендарната църква е схизматична и безблагодатна.

Юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки  умира като простенва ридаейки своите последни думи: “Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя -масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.

1936 – 1944г. Около 800 000 сърби са убити от католическия орден на францисканските монаси и от главорезите на хърватските усташи (една модерна инквизиция).

1937г. В съветските лагери и затвори са изпълнени множество смъртни присъди над православни епископи, непризнаващи Декларацията на митр. Сергий от 1927.

1943г. Комунистическият диктатор Сталин възстановява длъжността на Московския Патриарх. “Избран” е Сергий (Страгородски). След смъртта му, през  1945 г. начело на МП застава Алексий І (Симански) – също бивш обновленец и верен служител на безбожниците. Преследванията на т.нар. катакомбници – истинските православни християни в СССР, които живеят вярата си в условия подобни на християните от първите три века, не престават за целия период на съветската власт.

1948г. Атинагор, бивш архиепископ на Северна и Южна Америка и масон 33-та степен, става Вселенски патриарх. Той казва: “Грешим, ако смятаме, че православната вяра е паднала от небето и че останалите религии не са ценни. Триста милиона от човечеството са избрали исляма като път към Бога, а останалите стотици милиони са протестанти, католици и будисти. Целта на всяка религия е да направи човека по-добър”?! (Забравил е явно думите на Спасителя “Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14:6)”.)

1949г. Архиеп. Хризостом (Пападопулос) от официалната църква умира в ужасни мъки в гръцка болница. Сестрите, които се грижат за него се обръщат към стария календар.

Януари 1951г. Официалната църква на Гърция, оглавявана от архиеп. Спиридон издава репресивен декрет: 1. старокалендарните клирици да бъдат преследвани, залавяни и да им се снемат свещеническите одежди; 2. старокалендарните монаси и монахини да бъдат затворени в манастирите, да им се свалят монашеските одежди и да се предадат на съд; 3. старокалендарните църкви и манастири да се “вземат обратно”; 4. за гореказаното трябва да се погрижат министерствата на обществения ред, правосъдието, религията и образованието.

1961г. Под натиска на съветската власт Московската патриаршия става член на ССЦ, последвана от Полската, Румънската и Българската православни църкви.

Април 1963г. Архиеп. Иаков Ню-Йоркски казва: “Църквата не може да бъде пълна и единствена притежателка на истината”, едно становище, което Вселенският патриарх Атинагор нарича “православно”. Отсега нататък двамата масони правят много по-скандални антиправославни изказвания. Това изявление предизвиква голям смут в Гърция и Света Гора – Атон. В друго свое изказване архиеп. Иаков Ню-Йоркски нарича светите канони “псевдо-документи” и “религиозни предразсъдъци”, които пречат на единството с неправославните западни християни.

06.01.1964г. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещат в Йерусалим и се молят заедно на Св. Гроб. Когато влизат в църквата пада светкавица и това предизвиква прекъсване на електричеството.

7. 12. 1965г. Отстъплението на “официалното” светско Православие завършва. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската патриаршия се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...” От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх.

1968г. ССЦ се събира на среща в Упсала, Швеция, където за първи път “православните” стават органически, пълни членове на тази икуменическа организация.

20. 12. 1968г. Синодът на Българската православна църква въвежда в богослужебна употреба новия календар, като от 6/19 декември – Никулден се преминава направо на 20 декември (н.ст.) – Игнажден. В официалното изявление по този повод е казано съвсем ясно, че промяната се налага поради икуменическите стремежи на Българската църква. Освен това се изказва и наглата лъжа, че промяната се прави и по желание на мнозинството православни българи. Истината е, че църковната върхушка е престанала да бъде изразител на православното църковно съзнание и е започнала да служи на безбожната комунистическа власт, която не е без участие и в календарната реформа и изобщо в икуменическата обвързаност на БПЦ.

Декември 1968г. Вселенският патриарх Атинагор заявява, че е включил името на папа Павел VІ в диптисите на Вселенската патриаршия (Диптисите съдържат имената на православните епископи, които се поменават по време на св. Литургия).

Октомври и декември 1969г. Ленинградския митрополит Никодим (Ротов) (Московска патриаршия, генерал-майор от КГБ) дава причастие на римокатолически студенти в института Russicum в Рим. Съветската Московска патриаршия разрешава на своите клирици да преподават тайнствата на старообрядци и римокатолици.

Февруари 1971г. Папата и Вселенският патриарх Атинагор си разменят послания с взаимно признаване на двете църкви. Атинагор също така публично обявява, че дава св. причастие на римокатолици и протестанти.

Юли 1972г. Умира Вселенският патриарх Атинагор, погребват го в затворен ковчег. На престола се възкачва патриарх Димитрий (също масон). Неговата встъпителна реч е изцяло в икуменически дух, обръщайки се към римския папа като към лидер на християнството.

Юли 1972г. Свещеният Кинотис на Света Гора излиза с официално заявление за възобновяване на поменаването на Вселенския патриарх, заради “създалия се нов климат”. Но атонските монаси-зилоти продължават да не поменават патриарха и следват ИПЦ. До септември седем атонски манастира, населени от монаси-зилоти, продължават противопоставянето си на еретическия патриарх.

Март 1974г. Вселенският патриарх Димитрий налага наказания на 13 монаси от съпротивляващите се манастири.

Септември 1974г. Манастирът Есфигмен остава единственият на Света Гора, в който не се поменава името на Вселенския патриарх на богослуженията. Специални войски, изпратени от икуменистите, заплашват манастира.

Май 1982г. Александрийският патриарх Партений открито заявява, че ислямът е велика религия на великия Бог и неговият апостол е Мохамед!

Лятото на 1983г. Световният съвет на църквите провежда служба по време на Асамблеята във Ванкувър, Канада, на която присъстват православни, католици, протестанти от всички секти, юдеи, мюсюлмани, будисти, индуисти, шамани, лечители и магьосници. На предходната конференция в Лима, Перу, ССЦ заявява, че кръщението, евхаристията и свещенството на всички деноминации са валидни и приемливи.

1984г. Еп. Калист (Уеър), Англия (Вселенска патриаршия) потвърждава писмено, че дава причастие на еретиците-монофизити.

Ноември 1987г. Вселенският патриарх Димитрий и негови клирици участват на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ.

Септември 1990г. Споразумението от Шамбези: Икуменическото “световно” православие и монофизитите подписват споразумение, в което двете страни всъщност отхвърлят последните четири Вселенски събора и желаят да се обединят. “Православните” се съгласяват “да вдигнат анатемите” срещу еретиците-монофизити. Монофизитите са еретически общности, отделили се от Православието през V век, отхвърлящи ІV и всички останали Вселенски събори на Православната църква. Те изповядват една природа в Христа, за разлика от Православието, което изповядва една ипостас в две природи у Христа.

Март 1992г. В Константинопол се провежда съвещание на официалните “православни” църкви, на което те потвърждават обвързването си с икуменизма и отправят заплахи срещу “разколниците” – ИПЦ на Гърция.

17-24.06. 1993г. Подписва се Баламандската уния, в която патриаршийте на Константинопол, Александрия, Антиохия и Москва, заедно с няколко поместни православни църкви се съгласяват с римокатолиците, че те споделят “една вяра, едно свещенство, едно кръщение” и че те са “Църкви – сестри (два дроба на едно тяло) и се стремят към съвършено и пълно общение”.

29. 06. 1995г. Вселенският патриарх Вартоломей посещава папата в Рим и “съслужи в историческа литургия в базиликата “Сан Пиетро”. По време на службата светкавица удря купола на храма.

26. 03. 2000г. Папа Йоан Павел ІІ се моли пред Стената на плача в Йерусалим: “Боже на нашите бащи, Ти избра Авраам и неговите потомци да прославят Твоето име сред народите. Ние дълбоко тъжим за поведението на онези, които в течение на историята са причинили на тези Твои чеда страдания, и молейки Твоето прощение, желаем да се обвържем с истинско братство с народа на Завета.

Януари 2002г. Папата призовава всички религии в Асизи да се молят за световен мир и единство. Всички икуменически “православни” църкви” са представени, като Вселенският патриарх участва лично.

Май 2002г. Папа Йоан Павел ІІ посещава България. Въпреки “декларираното си нежелание”, Българският патриарх Максим взима участие в церемонията по официалното посрещане на ересиарха-папа... при посрещането на папата в храма “Св. Александър Невски” епископите Симеон Западноевропейски, Неофит Доростоло-Червенски, Дометиан Видински, Павел Левкийски целуват ръка на “високия гост”, а хорът пее “Благословен идещият в името Господне”. Симеон Западноевропейски отправя приветствени думи, в които ясно признава епископското достойнство на ересиарха и добавя "Ние се възхищаваме на вашия подвиг, подвиг като на Апостол. Нека Бог да ви благослови в здраве, мир и спасение."

"Премахването на анатемите направи възможно общуването между Рим и БПЦ. Започваме равноправен диалог с Ватикана", казва митрополит Неофит ( в-к Стандарт 25.05.2002). Сега той вече е български патриарх.

Ноември 2014г. - Обърнат към Мека Папа Франциск се помоли Синята джамия в Истанбул. До него беше мюфтията на града Рахми Яран. Мълчаливото преклонение пред Бог, както го определи Ватикана, подчерта посланието на Светия отец за "междурелигиозна хармония". По късно вселенския патриарх Вартоломей и папата извършиха "общохристиянска" молитва в патриаршеската катедрала "Св. Георги". Двамата лидери казаха, че ще продължат "братските" отношения между двете църкви за да "посрещнат заедно съвременните предизвикателства". Папа Франциск е отправил призив за връщане към общата вяра, който е бил споделен от патриарха и в края на срещата е била подписана съвместна декларация. Изришно бе подчертано, че срещата е продължение на традицията започната от патриарх Атинагор и папа Павел VI, които отмениха великата схизма наложена над католиците.

В предишната си съвместна декларация подписана в Йерусалим на 25.05.2014 г., папата ересиарх и вселенския отстъпник обявиха, че „с нетърпение очакват деня, когато ще могат да участват заедно в евхаристичната трапеза”.

В НАЧАЛОТО НА МАТЕРИАЛА СПОМЕНАХМЕ, ЧЕ СПАСИТЕЛЕН ПЪТ ИМА, ЗАЩОТО САМ ГОСПОД Е КАЗАЛ ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"... (Мат. 16:18).

И така, КЪДЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО?!

Христос Господ е нарекъл Съборната Църква тази, която държи истинното и спасително изповедание на Вярата

Св. Максим Изповедник

Жлаещите да изповядват православната си вяра в нейната пълнота и чистота получават прозвището „старостилци”, с което ги именуват и до днес.

В България и по света се оформят няколко типа "старостилци":

- Едни от тях продължават да служат по църковния календар под ръководството на "митрополити" и "патриарси", които са масони-сатанисти и икуменсти. Там духовниците и мирияните се молят, споменават, съслужват, подчиняват се и участват в делата на своите ръководители. Такива са московския, грузинския, сръбския, йерусалимския "патриархат", 19 от 20-те манастира в Света Гора. В "новостилните" църкви има подобни криптоикуменсти, които служат по светоотеческия календар с "благословията" на местните "патриарси". В България такъв е бившият рок музикант "отец" Борис Главев, представен в сайта си "Бъди верен" (верен на кого - на Христа или на "патриарха" богоборец?!).

- Втория тип "старостилци" на думи се отделят от икуменистите и осъждат делата им. Те създават собствени синоди и претендират, че са носители на апостолската приемственост. Въпреки различните синоди и държавите, в които те се намират и някои различия по определени въпроси, те имат една обща позиция по отношение на благодатта в официалните "православни" църкви (без значение по стария или новия календар). Тези структури пренебрегват правилата на светата църква и многобройните анатеми наложени от съборите на светите отци над всеки, които променя преданието и месецослова в частност, признава за "христови" и служи заедно с еретическите сборища. Те казват, че новостилците не са схизматици, че при тях все още имало благодат и приемственост при духовенството. Опирайки се на плътските разсъждения на някакъв си атонски монах Атанасий Данилиду, които са възприети по - късно и от митрополит Хризостом Флоринейски, те заявяват, че " е възможно новокалендарците да са само потенциално, а не фактически разколници и затова техните тайнства имат благодатта на Светия Дух"?! Така тези старостилни криптоикуменисти признават тайнствата, продадени срещу пари и осакатени целенасочено от слугите на рогатия. Те признават и техните изповеди и причастия извършени след съкратени литургии, осъществени по еретическия календар. Признава се и благодатта в мирото варено от патриарси комунисти, масони и икуменисти. Обясняват също, че въпросните сатанисти били и те наследници на апостолите?! Сред заемащите подобни "топлохладни" позиции са признаващите се взаимно Руска православна църква зад граница, Румънска православна старостилна, Българска православна старостилна църкви, Флоринейския и противостоящия гръцки "синоди". Не случайно наскоро по - голямата част от РПЗЦ премина към икуменическия московски патриархат. Някои пък казват, че новостилното "духовенство" не било благодатно, но светите дарове били освещавани от Светия Дух, заради обикновените миряни?! На тях ясно отговаря свети Василий Велики в своето първо правило - "... следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали;".

И все пак, КЪДЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО?! Къде е приемствеността от апостолите? Кой е останал верен до края и не е "променил и йота" от преданието?

На 26.05.1935г. трима митрополити напускат официалната гръцка църква. Синодът на “Истинската православна църква” се оформя в присъствието на 25 000 вярващи. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици. Към ИПЦ се присъединяват над 800 енории от цяла Гърция. През 1935 г. Свещеният Синод на Истинските Православни Християни на Гърция в Синодална Енциклика казва:

Приемайки върху себе си воденето на православното гръцко население, следващо отеческия и православен празничен календар и съзнавайки приетата присяга (клетвено обещание) на вярата затова, че ще пазим всичко прието от Седемте Вселенски Събора, ние избягваме всяко нововъведение и не можем да не провъзгласим за разколническа официалната църква, приела папския празничен календар, признат от Всеправославните Събори за еретическо нововъведение, вселенска съблазън и самоволно потъпкване на Божествените и Свещени Канони и Църковни Предания.” Във връзка с това ние препоръчваме на всички, които следват православния празничен календар, да нямат никакво духовно общение с разколническата църква и с нейните разколнически служители, които е оставила благодатта на Всесветия Дух, защото те са потъпкали решенията на Отците на Седемте Вселенски Събора и всички Всеправославни събори, осъдили Григорианския календар. Разколническата църква няма благодат и Свети Дух, което потвърждава Свети Василий Велики, говорещ: “Дори разколниците да не се заблуждават в доктрината на вярата, все пак, тъй като Христос е глава на Тялото на Църквата, съгласно Божествения апостол, и от Него всички членове се оживотворяват и духовно израстват, разколниците са откъснати от съгласието на членовете на Тялото и повече нямат благодатта на Светия Дух, пребиваваща с тях. Защото как те могат да дават на другите това, което нямат?”

21.06.1935 г.
† Герман Димитриадски
† Хризостом Флорински
† Герман Кикладски
† Матей Врестенски

Митрополит Хризостом Флорински също потвърждава тази светоотеческа Православна еклезиология в посланието, написано от него в същата тази година:

Официалната Новокалендарна Църква на Гърция сега е отпаднала от Църквата на Светите Отци и Седемте Вселенски Събора и е станала разколническа съгласно Първия Канон на Свети Василий Велики, тя е загубила благодатта и е умряла, тъй като повече не приема участие в благодатта и се е отделила от Тялото на Църквата …”.

Но към края на същата тая година, незабавно след неговото връщане от изгнание, Митрополит Хризостом Флорински започва да проповядва, че новокалендарците е възможно “само потенциално, но не фактически, (действително), да са схизматици, тъй като нововъведението в календара не е било официално осъдено”, сякаш решенията на много Всеправославни и Поместни събори от миналото не са били прилагани.

Чрез цялото това ново учение митрополит Хризостом е в противоречие със самия себе си (с това, което проповядва няколко месеца по-рано). Той е също в противоречие със Светите Отци, които нямат никаква подобна теория относно схизматиците. Най-вече той е в противоречие с правдата на Църквата, (заявявайки, че новокалендарците официално не са били никога осъдени, той отрича Всеправославните събори, които в миналото са осъдили и проклели новия календар).

Най - тъжното е, че на таква или подобни позиции са и всички големи старостилни църкви по света, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НАШАТА БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА и игумен Касиан от Жабленския манастир.

В Синодика на Православието в неделя на Тържеството на Православието ние възкликваме: “На тия, които отричат Съборите на Светите Отци и техните Предания, които са се явили в съответствие с Божественото Откровение и благочестиво се пазят от Православната Съборна Църква, Анатема!

На 17/30.06.1937 г. Епископ Матей Врестенски (един от подписалите енцикликата от 1935 г.) адресира послание до Свещения синод, изисквайки официално заявление от митрополит Герман Димитриадски, Председател на Синода, че новокалендарната църква е разколническа и тайнствата й са лишени от благодатта на Светия Дух в съответствие с Изповеданието на Вярата. В 1935 г. Епископ Матей пише:

“Епископът е длъжен да поучава народа и клира на истинска вяра и добродетелен живот и да не бъде небрежен съгласно 58 апостолско правило и при това – да пази благочестие и да изобличава и анатемосва всяка ерес и злославие и всяко учение противно на църковното предание, съгласно първо правило на Втория Свят Вселенски Събор, тридесето правило на Шестия Вселенски Събор... Господ ще потърси кръвта на всяка поверена нам душа. Затова с огромен страх Божи предлагаме и горещо молим:
Да се публикува синодалното окръжно послание на цялото в Гърция благословено стадо Христово, сражаващо се за отеческата вяра, в което ние, взимайки словото на Православието в уста, ясно обявяваме, че всички тайнства на разколническата църква на Атинския и на цяла Гърция Хризостом Пападопулос са лишени от Божествена благодат, съгласно Първо правило на Василий Велики... И поучаваме вярващите в това послание да избягват съвместни молитви и участие във всяко свещенодействие на схизматически новаторстващи свещеници, съгласно 33 правило на Лаодикийския Свещен Събор, който заповядва да не се молим с еретици или разколници.

Да се осъди в това послание безбожното учение на антихристиянското масонство, което превъзхожда всяка ерес, което ... продължава древното идолопоклонство и се явява служене на сатаната и пълно отрицание на Божествеността на нашия Господ Иисус Христос, хули основите на Вярата, Великото Тайнство на Светата Троица и воюва с цялото учение на Християнската Вяра и Благочестие и Светото Евангелие и със Светата Православна Източна Църква на нашия Христос и прави своите членове чрез натрапени клетвени обещания съвършени отстъпници и отричащи светостта на нашата Вяра в Христа и врагове Божии. Не можем повече да се успокоим като пастири на Православието, защото прехвалното име на нашия Господ Иисус Христос се оскърбява, Всесветата Кръв Негова, пролята от кръста, се презира и светинята се дава на псетата. Но като точни пазители на Апостолските Предания и Богоносни Отци,.. да повторим: “И когото те предадат на анатема, тях и ние анатемосваме; а когото (предадат на лишаване от духовен сан, тях и ние лишаваме; а когото предадат на отлъчване, и ние отлъчваме; когото пък подложат на епитимия, ние също ги подлагаме. (Правило І, Седми Вселенски Събор)...

Ако, въпреки всички надежди, Свещеният Синод не пожелае да приеме условията на моето предложение в съответствие с предписанията на Божествените и Свещени Канони,.. се смятам за задължен, като Православен Архиерей, да преустановя с вас всяко духовно общение, за да не се окажа виновен в страшния ден на Съда, като пренебрегнал Божествените и Свещени Канони."

Обаче, Митрополит Герман Димитриадски не отговаря на това послание. Той, заедно с митрополит Хризостом Флорински, продължава да проповядва еклезиологичната ерес, която противоречи на Синодалното Изповедание на Вярата от 1935 г.

Епископ Матей пише второ послание, в което той се отделя от общение с тях на основание 15 правило от двукратния събор: “Отделящият се от общение с предстоятеля заради някаква ерес, осъдена от Светите Събори или Отци, тоест, когато той проповядва ерес всенародно и учи на нея открито в Църквата, такива дори и да се оградят от общение със споменатия епископ преди съборното разглеждане, не само не подлежат на установената от правилата епитимия, но и са достойни за чест, подобаваща на православни...".

Епископ Матей Врестенски огражда Църквата от вътрешно разделение, като противостои и осъжда тяхната еклезиологическа ерес, КОЯТО Е ВЪЗПРИЕТА И ОТ ОСТАНАЛИТЕ СТАРОСТИЛНИ ЦЪРКВИ ПО СВЕТА.

ТАКА ТОЙ И ЕПИСКОП ГЕРМАН КИКЛАДСКИ ОСТАВАТ ЕДИНСТВЕНИ ПРОДЪЛЖИТЕЛИ НА ИЗБРАНИТЕ ОТ СПАСИТЕЛЯ АПОСТОЛИ И РЪКОПОЛОЖЕНИТЕ ОТ ТЯХ ЕПИСКОПИ НА СВЕТАТА НИ ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Множество други големи и значителни общини на И.П.Х. на Гърция също изразяват своята подкрепа за епископите. Самия Бог по чуден начин проявява своята воля. Например, истинските православни християни на Крит застават зад епископ Матей Врестенски още през септември. И те тогава са благословени с удивителното явяване на Светия Кръст на небето на 14.09.1937 г. Това явяване е подобно на чудото, което става близо до Атина през 1925 г. Истинските православни християни на Крит по такъв начин получават знак свише, че са на верен път и че са под Божия покров (митрополит Калиопий – “Та Pаtria”, шесто издание, Пирея, 1984, стр.67-74-гръцки; и Кирикс – Гнисион Ортодоксон” – септември, 1987 – “Петдесетата годишнина на чудото” – гръцки). Общината истинските православни християни на Каламата-Месиния изразява своята твърда подкрепа на първоначалното изповедание на вярата и истинските йерарси Герман Кикладски и Матей Врестенски. Документът е подписан от архимандрит Хризостом, йеромонах Феодул (и двамата по-късно с нетленни мощи), изцяло от цялото монашеско братство на големия манастир Панаголаки и от цялото духовенство на истински православните християни – жители на района Каламата-Месиния. Общината на истинските православни християни на Коринт, съсредоточена около две монашески общини – Благовещенска и (чиноначальников), под духовното ръководство на архимандрит Мойсей, (намерен по-късно с нетленни мощи) обявява своето отделяне от Флоринеите и се обръща за духовна подкрепа към истинските православни йерарси, Герман Кикладски и Матей Врестенски. На 10/23.11.1937 г. Гръцкото общество на Истинските Православни Християни, най-голямото гръцко старостилно общество, основано през 1925г. и съсредоточено в Атина и Пирея обявява отделянето си от митрополитите Герман Димитриадски и Хризостом  Флорински, заради еклезиологическата ерес на последните и приемането на истинските православни йерарси Герман Кикладски и Матей Врестенски (“Кирикс Гнисион Ортодоксон”, 1981, стр.209-210). На 15/28.01.1937 г. Атонските монаси-зилоти свикват събор, на който те рязко се разграничават (отделят) от митрополитите Герман Димитриадски и Хризостом Флорински заради еклезиологическата ерес на последните. В своето послание Отците-зилоти характеризират Флоринейските йерарси като “отчуждили се пастири, вълци в овчи кожи, разорители на нашата Свещена борба, губители на нашите души и врагове на Бога и неговата Църква.”

Фрапиращи са изказвания на Хризостом Флорински в които той обявява, че "новокалендарната “Майка-Църква” се явява хранилище и източник на благодатта". На 14.11.1945 г. митрополит Хризостом Флорински заявява в статия във вестник “Елевтерия” (“Свобода”), че той никога “абсолютно в никакъв случай няма да посвещава епископи", защото, според него, старостилците не представляват църква, а по-скоро само “стража” против иноверията на официалната църква. Заявлението му да не посвещава повече епископи подлага на опасност самата перспектива за бъдещо старостилно движение, тъй като апостолското приемство може да се прекъсне. Но точно такъв е бил плана на митрополит Хризостом Флорински. Той оценява старостилците просто като “движение” в рамките на официалната църква и затова предполагал, че за гръцките старостилци не е нужна собствена йерархия в бъдеще. Лъжливата еклезиология на митрополит Хризостом го води към други странни надежди и съждения. През 1944 г. в своя “Меморандум за бъдещия Всеправославен събор” той пише:

Триумфът на Църквата Христова (в СССР) е достигнат с всемогъщата сила Христова, Който, като свои средства и органи използва забележителния ръководител Сталин и неговите великолепни съратници, политици и генерали. Това е “изменение на десницата на Всевишния” (Пс. 76, 11).
Митрополит Хризостом Флорински се надява, че Московският събор, (планиран за 1947 г., но състоял се през юли 1948 г.), който е проведен с цел – признаването на Сергианската московска патриаршия от всички поместни православни църкви, ще обсъди и успокои календарния проблем. Тия заявления и надежди на митрополит Хризостом обаче са съвършено неприемливи за Истинските Православни Християни на Русия, които понасят ужасни гонения от безбожните комунисти и отиват в катакомбите или зад граница. Всяко хвалебствие на комунистическия режим и особено от страна на духовната власт не може да бъде оценена иначе, освен като предателство и сергианска ерес.

В същото време Епископ Матей Врестенски пише:

“… във времето, когато проклетата и безбожна комунистическа партия на Гърция (КПЕ) пролива гръцка кръв. Това е празник, начало на убиеца на човечеството. В продължение на период от 12 години, ако те (Флоринеите) твърдят, че са вземали участие в Свещената борба, те не са написали дори една единствена невзрачна статия или брошура и при това, те даже не са казали в църквата нещо против безбожния комунизъм; а в същото време ние (“Матеевци”), предвиждайки опасността от самото начало, пишем и изповядваме и проповядваме против изменническия и антинационален комунизъм…”
През 1948 г., тъй като митрополит Хризостом Флорински категорично отказва да вземе участие в новите хиротонии на епископи, изпълнявайки обещанието си към новокалендарната йерархия, Матей Врестенски еднолично извършва ръкоположение на архимандрит Гедеон Пасиос за Епископ Тримифунтски. Едноличната хиротония е съгласно практиката на цялата Църква Христова, която е приела във време на нужда такава икономия (виж в края на статията).

През януари 1950 г. Епископ Герман Кикладски е освободен от затвора и незабавно се присъединява към “Флоринейския” разкол.

На 26.05.1950 г. (точно 12 дни след благословената кончина на Епископ Матей Врестенски) митрополит Хризостом Флорински“случайно, по съвпадение” внезапно променя своето мнение. Йерарсите на “Флоринейския”синод пускат нова енциклика, която на пръв поглед, изглежда като “акт на разкаяние” и която съдържа следното:"“През 1935 година на нашето Спасение ние обявихме Църквата на обновленческите новостилци за схизматична. Ние повтаряме това заявление отново и следователно, изискваме да се прилага Първия Канон на Свети Василий Велики, показващ, че тайнствата, извършвани от новостилци, още повече че те са разколници (схизматици), са лишени от освещаваща благодат".

Да обърнем внимание, че след тринадесет години критика на привържениците на светоотеческата еклезиология, обвинявайки ги в “протестанство”, “схизма” и “ереси” и наричайки ги “безблагодатни”, “нечестиви” и “безбожни”, митрополит Хризостом Флорински най-после признава, че самият той е грешал и че Синодът на Епископ Матей Врестенски е запазил и удържал истинската светоотеческа православна еклезиология. Нещо повече, в енцикликата си Хризостом Флорински признава, че той е бил разколник, като казва: “ние премахваме камъните за препъване, за създаването на които носим отговорност. С тази цел ние отменяме и се отказваме от всичко, което е било написано или казано от нас от 1937 г…”

Митрополит Хризостом Флорински признава също, че той и неговият синод от това време 1937 г. са написали “проповеди, заявления, публикации или енциклики, които са били несъвместими или са противоречали на принципите на Източно Православната Църква Христова и на нашата Свещена борба за Православието …” Но какво означава да бъдеш “несъвместим” с принципите на Източно Православната Църква Христова? В православната терминология това горепосочено заявление е определение за ерес.

Митрополит Хризостом Флорински признава, че позицията на Синода на Епископ Матей Врестенски е правилна относно четири пункта:

А) Новостилници – схизматици
Б) Тайнствата на новостилците не значат нищо
В) Новостилното миро е лишено от благодат
Г) Кръстените от новостилци трябва да бъдат приемани в Църквата чрез миропомазание.

За съжаление обаче, Синодът на бившия Митрополит Хризостом Флорински на практика никога не изпълнява енцикликата от 1950 година. Това потвърждава известен Флоринейски автор от това време, отец Теодорит Маврос (“Аpokrisis eis tin Apantisin”, стр.18,19).

Флоринейският Синод завършва своята енциклика със следното:

“По този случай ние отправяме това наше последно обръщение към всички истински православни християни, канейки ги отечески да се обединят с нас..."

Но откога осъзналите се разколници, тия, които са признали, че са допуснали грешка от учението на Православната църква, имат власт “пастирски” да призовават Истинските Православни? И по каква причина Истинският Православен трябва “да се върне” там, откъдето никога не е тръгвал?

Интересен факт е, че главата на флоринейския разкол - Герман Димитриадски, умира през 1944 г. и е погребан от новостилците като техен епископ.

Събитията, които стават след 1950 г., доказват, че Хризостом не само не вярва в своята собствена енциклика, но всъщност действа в интерес на новокалендарците с цел – унищожаване на Матеевския Синод!!!

Флоринеите всяват смут сред много верни християни в Гърция и успяват да подмамят игумена на “Матеевският” манастир в Кувара да им го предаде. Протестиращите монаси са изгонени от техния манастир и са принудени да основат нов манастир на друго място.

С подкрепата на ръководителя на държавната новостилна църква Архиепископ Спиридон Влахос и с заповед на правителството, флоринеите вземат най – големия манастир в Гърция намиращ се в Кератея, който е и духовен център на матеевци. “Матеевският” Епископ Андрей Патрски (днешен Архиепископ на И.П.Х.), духовник на манастира в Кератея, заедно с Игуменията, матушка Мариам са хвърлени в затвора. Мириам умира в последствие от мъченическа смърт.

След като целта за завземането на Светите манастири в Кувара и Кератея (и двата са основани и построени от Епископ Матей Врестенски) е изпълнена, митрополит Хризостом отново се връща към предишната си еклезиологична ерес. На 2.07.1950 г. във вестник “Врадини” (“Вечерня”) митрополит Хризостом заявява: “Съборното решение от 1935 г. (относно това, че новостилците са безблагодатни разколници) в крайна сметка не може да бъде приложено, докато (календарния проблем) не бъде обсъден на бъдещ Всеправославен събор.”

Митрополит Хризостом Флорински заявява пред в-к “Врадини” (11.12.1950 г. и “Фони тис Ортодоксиас”, ХІІ, 1950 г., стр.6):

Държавната Йерархия, заради авторитета и престижа на Църквата счита за нужно само на Митрополита да бъде поръчано да изпълнява ролята на старостилец и да застане начело на старостилците, за да задържи борбата в каноничните предели (на Държавната Църква)… да се включат в борбата идеолози-архиереи, за да я насочат и запазят в канонически рамки. 

Той вярва, че Свещента борба за Свещеното Предание трябва да съществува в “каноническите предели” на новокалендарната църква (!!!) и че тя трябва да се управлява от йерарха на Държавната църква.

Каква тогава би била разликата между тия, които се борят, за да запазят Светите Традиции и тия, които ги погазват? Каква тогава би била разликата между тия, които следват Православния Светоотечески Календар и тия, които следват еретическия календар на вдъхновения от сатаната Римски папа?

На 6.11.1952 г. Митрополит Хризостом заявява за сваляне от себе си на архипастирските си задължения, а също така и въобще сваляне от себе си на сана. Той предписва на своите последователи да споменават новостилните йерарси на съответстващите епархии, в чиито рамки се е оказвала една или друга “Флоринейска” община.

Тази ярка проява на криптоикуменически тенденции на митрополит Хризостом води до масови протести по улиците на преданите “флоринеи”, които принуждават митрополит Хризостом да се откаже от оставянето на архипастирските си задължения и свалянето на сана. Други двама бивши “Флоринейски” йерарха, обаче, стават прости монаси във “Флоринейския” синод в продължение почти на две пълни години, докато не подали прошение до официалната църква през февруари 1954 г. и не били приети в нея като епископи.

На 8/21.09.1955 г. митрополит Хризостом Флорински, последният запазил се “Флорински” епископ умира без да остави никакъв приемник на своя синод. Неговите останали последователи учредяват комисия от 12 члена свещеници да управляват “флоринеите”.

Наскоро флоринейския разкол, наричащ себе си "истинно православен" прие еретическата формация на "противостоящите" и започна процес на обединение с един от "синодите" на остатъците от руската задгранична църква (не преминал към МП), с българската и румънската старостилни църкви и с монасите от жабленския манастир. Те са приели общо "Изповедание на истинно православната църква".

ТАМ НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ЯСНО, ЧЕ В ОФИЦИАЛНИТЕ ЦЪРКВИ СА РАЗКОЛНИЧЕСКИ И В ТЯХ НЯМА БЛАГОДАТ, защото те са потъпкали решенията на Отците на Седемте Вселенски Събора и всички Всеправославни събори.

Относно начините на приемане в общение на миряни и монаси идващи от официалните "православни" църкви, в точка 6, 11. подточка е направено следното фрапиращо заявление: "Понятно е, че в зависимост от местата и от специфичните случаи, за прилагането на по-снизходителен или по-строг ред решава местният епископ,...". Такъв "либерален" начин на приемане на разколници или еретици НЯМА АНАЛОГ В ЦЪРКОВНАТА ИСТОРИЯ.

ОСБЕННО КАТО СЕ ИМА ПРЕД ВИД, ЧЕ КЛИРА НА ОФИЦИАЛНИТЕ ЦЪРКВИ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОСТО ЗАБЛУДЕНО ВЪВ ВЯРАТА ЕРЕТИЧЕСКО ДУХОВЕНСТВО, А ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ВОДИ ПАСТВОТО СИ КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА ГЛОБАЛНАТА ВЯРА В АНТИХРИСТА. НЕ МАЛКА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ "ДУХОВНИЦИ" СА И ЧЛЕНОВЕ НА САТАНИНСКИТЕ МАСОНСКИ ЛОЖИ (за подобробности виж статията посочена в началото на материала).

В следващата подточка флоринеите отново повтарят позицията на своя вдъхновител, казвайки: "Един Велик Общ Събор с всеправославен авторитет ще има възможността да законоположи общите критерии и предпоставки, с които ще се упражнява практиката за приемане на онези, които се завръщат...". Малко по - надолу се казва: "Тези синодални осъждания, особено на ерестта на икуменизма,
представляват значителни етапи по правилния път към свикване на Общ събор на Истинно Православните, който ще направи постановление с по-голям авторитет относно Календарно-Празничното нововъведение..."

СЯКАШ ПРЕДИ ТОВА СВЕТИИТЕ НЕ СА СЕ ПРОИЗНЕСЛИ ПО ВЪПРОСА, ТА ЛИЦЕМЕРИТЕ ЩЕ ПРАВЯТ "ПОСТАНОВЛЕНИЕ С ПО - ГОЛЯМ АВТОРИТЕТ". В ТОВА СЕ СЪСТОИ ЕРЕСТА ИМ. ТЕ ВЯРВАТ НА ХОРА, КОИТО МНОГОКРАТНО СМЕНЯТ ПОЗИЦИИТЕ СИ, САМИ СЕ ОБЯВЯВАТ ЗА РАЗКОЛНИЦИ И В КРАЙНА СМЕТКА ОТРИЧАТ СЪБОРИТЕ И ТЕХНИТЕ РЕШЕНИЯ ИСКАЙКИ НОВ СЪБОР ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПРОМЯНАТА НА ПРЕДАНИЕТО И МЕСЕЦОСЛОВА.

По горе го казахме, но пак ще го припомним: В Синодика на Православието в неделя на Тържеството на Православието ние възкликваме: “На тия, които отричат Съборите на Светите Отци и техните Предания, които са се явили в съответствие с Божественото Откровение и благочестиво се пазят от Православната Съборна Църква, Анатема!”

Оставайки верен на енцикликата от 1935 г. и ясно изразените в нея православни позиции, “Матеевският” Синод се явява единствената Йерархия и днес продължава да бъде единственият Старостилен Синод В СВЕТА, който има Апостолско Приемство и спазвайки заповедите на светите отци е оградил Църквата от всяка ерес.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И КОНТАКТИ В БЪЛГАРИЯ:

История на Православната Църква

ОТНОСНО ЕДНОЛИЧНАТА ЕПИСКОПСКА ХИРОТОНИЯ:

Най- известните случаи на еднолични хиротонии: Светител Йоан Златоуст, патриарх Константинополски бил ръкоположен само от един епископ и неговата хиротония всякога се признавала от Църквата като действителна. Самият Светител Йоан нееднократно ръкополагал за епископи еднолично; Светител Атанасий Велики, архиепископ Александрийски бил също ръкоположен от един епископ и неговата хиротония по същия начин всякога се признавала от Църквата като действителна. Във времената на гонения от apианите той сам еднолично ръкополагал в епископски сан. Светител Илиодор еднолично ръкоположил за епископ презвитер Дисан—бъдещ Свещеномъченик; Светител Савва Сръбски сам хиротонисал и възвел на своята apxиепископска катедра иepомонax Арсений; Светител Теодосий Кизически при гоненията от Деций еднолично извършил Таинството на епископското поставление върху Свещеннномъченик Никон (Пролог 23 март); Свещенномъченик Лукиан приел епископско ръкоположение от единия само Климент Блаженни; Свещенномъченик Автоном поставил еднолично за епископ Корнилий; Светител Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски в дните на гонения против Църквата еднолично поставил за епископ Александър в Каманах; Светител Стефан Сурожски единствен поставил за епископ свои клирик(Пролог 15 декември); Светител Евсевий Самосатски тайно, във войнска одежда, сам ръкополагал епископи, както за това се повествува в Четий-Миней (22 июня); Епископ Сидерий Палебикски (Палебисцински) бил ръкоположен само от един епископ Филоном Цирензийски, а Светител Атанасий Великий не само одобрил тази хиротония, но и го възвел в митрополит Птолемаидски; Ако разгледаме чина на поставянето и ръкоположението архиерейско, ще видим, че, по същността си, хиротонията на епископи се извършва от един епископ (един епископ възлага ръка и чете молитва), останалите просто свидетелстват за действителността на поставянето на кандидата,това изразява пълнотата на Църквата. С това канонически и догматически се удостоверява, че всеки епископ съдържа пълнотата на тайноизвършването. Иначе Църквата не би могла принципно да допусне възможността едноличното ръкоположение на епископи. Свидетелство за законността на такива хиротонии (епископата) се явява клир и самият вярващий народ (лаикат). По принцип, е по-добре да има епископска хиротония от един епископ, пазещ Православно Изповедание, а не от групи, които не могат да се съгласуват по въпросите на вярата. По този начин, въпроса за едноличното ръкоположение на епископи привежда към друг въпрос: Имало ли е други православни епископи в конкретната област, които са могли да участват в хиротонията? От това и зависи, има ли право или не епископ да извърши еднолична хиротония. Правилото на Светия Равноапостолен Цар Юстиниан Велики гласи: «Ако трима епископи не се отзоват, достойно е при двама и при един избирането да бъде за епископство». Това същото се говори и в древните «Апостолски Постановления». Необходимо е да обърнем внимание на това, че всички тези Църковни правила допускат възможността за еднолична хиротония, когато другите епископи «не се отзоват» (вследствие на гонения и труднocт за свързване с епископите), не говорим вече за тези случай, в които те са — еретици, тоест годни епископи няма никъде.

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Завещаното ни от Бога относно календара

 

1-Нектарий (Яшунский). Краткая история священной борьбы старостильников Греции. 1925 год.

2-Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье (1917-1999). Гл. ІV. Греция и Балканы. Три святых священника

3-

4-Краткое жизнеописание святителя Иоанна

5-Б. (Главев). За новостилния разкол.

6-Всеволод (Филипиев). Валаамское стояние. Сп. „Православно слово“, №1/2005, с. 21 (в цитата п.м.).

7-Божидар (Главев). За „-истите“ и техните методи

8-Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник).  Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 139-140.

9-Напр.:  Методий (Жерев). За календарната реформа. Сп. „Духовна култура“, бр. 9-10, 1969 г., с. 39.

10-Известен рускnak, антиикуменист и изобличител на отстъпленията от Православието.

11-Богомудрые старцы о последних временах

12-Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 153.

13-Там, с. 154-156.

14-Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 156-158.

15- Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 156-158.

16- Серафим i Сергий. Православие и икуменизъм. Защо не сме и защо не можем да бъдем икуменисти?с. 66

17-там с.67

17a - За църковния календар, за стария и новия стил

18-Творения св. Иоанна Златоуста. С. Петербург, 1895, т.I; кн.II, стр. 667-668

18а От книгата на С. Нилус „Близ грядущий антихрист“.

19-Православен мисионер, бр.5-6/43г. Проф. Глубоковски

20- “Против новото учение за календарната реформа” А.Радушев стр.40

21-“Против новото учение за календарната реформа” А.Радушев стр.42

22-Бакулин П., Блинов Н., Служба точного времени. Москва, 1968г., стр.39

23-Viktor Grumel, La chronologie, Paris, 1958, p.211

24-Виж Буткевич, А. и др. Пос. Съч. Стр. 86-87 (к.м.)

25-Шишаков, В. “Стражи на времето”. Превел от руски И. Георгиев. София, 1961г. стр. 35-36

26- “Против новото учение за календарната реформа” А.Радушев стр.52

 ↑