Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
Днес 5 декември е 22 ноември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост 

Св. Михаил Българин воин  Прочети повече ТУК

Св. Михаил Българин воин. Свв. апостоли Филимон, Архип и Апфия,  Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим от Рим. Св. мъченик Прокопий. Св. мъченик Менигний. Св. преподобни Ахав. Св. благоверен княз Михаил Тверски Прочетете повече ТУК!


1916 г. - Части от Дунавската армия влизат в Букурещ

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 09.11.2019 г. / 16:34:57 
Истинската история
ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ (с допълнения)
image
Атила Велики, портрет от неизвестен художник, вероятно XII век

След мирните преговори със Св. Луп (брат на св. Викентий Лерински) пред стените на Троа (Франция), Атила взема светията със себе си в България. Тогава великия владетел е катахизиран от него (изучава вярата - така е било в древността за разлика от сега) и най-вероятно приема православието. 

Това обяснява и първото му място в "Именник на българските князе", а също и християнските символи на власт, намерени у неговите наследници от рода Дуло.

Третият син на Атила, чието име е Ернак, е признат от всички големи учени (Бъри, Макуарт, Вернадски, Рънсиман, Мюсе, Артамонов) за една и съща личност с Ирник, от българските анали "Именник на българските князе"!

Историческите извори сочат ясно истината. Един от основните източници за нашата история е споменатия "Именник на българските князе"

image
 
"Именник на българските князе"

Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски документ от IX-X век, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък, и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхващала периода от 680 до 767 г. Преписът от X век според тях е направен въз основа на този каменен надпис. По късните преписи, които са достигнали до нас са от XV и XVI в.(Христоматия по история на България том 1).

В този важен исторически документ българските владетели са наречени "КНЯЗЕ".

В никой артефакт или исторически документ, свързан с българите няма да прочете и титлата „хан“. Няма и никакъв исторически извор, в който да се говори за Тангра, който всъщност е Тънръ – езически ТУРСКИ „бог“! Няма никакъв обичай, обред, текст, песен, поговорка, сентенция, фолклорен елемент или каквото и да е друго свързано с културните и исторически традиции на народа ни, където да има даже намек за този азиатски идол!

Неоспоримите археологически находки и писмени източници, изобличаващи фалшификациите на псевдоисториците-иудомасони са множество.

Най-интересното, е че тази титлата княз се появява при славянските владетели на Панония и Великоморавия (където е била столицата на Атила Велики, показана на картата по-долу) и е заимствана от нашите владетели, които по своите медальони, пръстени-печати и монети са се титулували канес (княз).

Същите данни ни дават и неоспоримите археологически артефакти.

imageВ намереното съкровище на канес Кубрат в с. Малая Перешчепина, на пръстена-печат на владетеля е изобразен кръст, а в друг елемент намираме Христовия монограм  - кръстосани букви Х и Р, отстрани има гравирани буквите α и ω (от думите в Новия завет: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.“ Откровението на Йоан 1:8). Професорът от Великотърновския университет Пламен Павлов казва за намереното Кубратово съкровище следното: "Най-интересно е, че съкровището съдържа християнски символи. Самият Кубрат е бил погребан в ковчег, по християнския обряд и този ковчег е обкован със злато. Върху сабята му има кръстен знак... Впечатляваща в находката е патрицианската златна тока, която тежи 450 грама. Тя е византийска изработка и няма аналог в Европа. Византия изключително рядко е давала патрицианска титла - само на високопоставени владетели и само на християни. Тази титла също е инсигния на власт - дава право на един човек да владее част от света от името на византийския император."

Сведения за кръщението на Кубрат ни дава Йоан от Никиу (CHAPTER CXX. 47.): "Вожда на хуните Кубрат, племенник на Органа, който беше кръстен в града  Константинопол, и бил въведен в християнската общност в детството си израснал в императорския дворец. "

За това събитие сведение ни дава също и патриарх Никифор. 

За Кубрат, възстановил към 629 г. (веднага след падането на Персия през 627 от Ираклий) „стара Велика България“, която към 465 г. създава Ирник, третия син на Атила, и която към 566 г. е поробена от тюрките на Истеми, имаме сведения в различни хроники.

Йоан, епископ еретик от гр. Никиу в Египет, е писал своята хроника в началото на VІІІ в. на гръцки, но по-късно тя е преведена на арабски, откъдето още по-късно е преведена на етиопски. Запазена е на етиопски език. Очевидно никиуският епископ е бил еретик монотелит, понеже обвинява халкидонското православно вероизповедание като причина за арабското нашествие.

В хрониката на Йоан Никиуски, са дадени сведения за Кубрат, които допълват образа му, даден в хрониката на Теофан и "Бревиария" на Никифор от ІХ век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил кръстен (но в християнска ерес) и отрасъл в обкръжението на император Ираклий.

През 619 г. Орган, чичото на Кубрат, посещава Константинопол и се среща с византийския император Ираклий (610-641). От  "Бревиария"  (Х в.) на Никифор научаваме, че тази визита на  „господаря на хунския народ“, е посрещната много пищно в Константинопол. Учените са категорични, че под фразата „господаря на хунския народ“ се има предвид Орган, още повече, че името на Орган директно е упоменато в хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски. Орган получава почетния сан патриций и той, заедно с цялото обкръжение на своя господарски род Дуло, приема християнската ерес монотелитство (Никифор). Кубрат присъства на тази среща и също е покръстен (Йоан Никиуски).

Причината за пищното посрещане на Орган в Константинопол е, че той през 619 г. влиза в конфликт с аварите и решава да скъса отношенията си с аварския каган,  демонстрирайки про-византийска политика. За Ираклий това е добре дошло. Притиснат от изток от перси и от запад от авари, Ираклий по същото време се е подготвял да избяга от трона, поради безисходица. 

Тук е важно да се уточни, кой е император Ираклий и в какво е "кръстил" българските владетели. Ето какво е записано в древното църковно славянско житие на св. Максим Изповедник: "По това време възникнала ереста на монотелитите, които признавали в нашия Господ Христос само една воля (в противоречие с православието, което утвърждава две естества и воли обединени в Богочовека Иисус Христос – Божествена и човешка – б.р.)...  Защитници и разпространители на монотелитството били отначало Кир, патриарх Александрийски, Сергии Константинополски и дори самият цар Ираклий, когото те увлекли в своята ерес.“

За да добием представа за мащабите на ереста монотелитство и за нейното лъжливо учение, разделящо, противопоставящо и изтощаващо християнските общества (включително и българското), ще цитираме същото житие, което ни дава представа с каква жертвоготовност истинските изповедници на вярата (включително и българските) са пазели чисто православието (включително и срещу други сатанински вярвания, като богомилството, исляма и католицизма):

Свети Максим ИзповедникСвети Максим Изповедник. Фреска от манастир Ватопед (Атон). 1721 г.

„преподобният бил отново хвърлен в тъмница. След известно време при него дошли други събеседници, като се надявали, че с непрекъснати спорове и заплахи по-скоро ще го склонят към своята вяра. Те заявили, че са пратени от патриарха, а после започнали да разпитват светеца:

- Към коя църква принадлежиш: към Византийската, Римската, Антиохийската, Александрийската или Иерусалимската? Защото всички тези църкви с подчинените им области са единни.

(Положение ИДЕНТИЧНО С ДНЕШНОТО, КОГАТО ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ ЦЪРКВИ, КАКТО И ОСТАНАЛИТЕ ПОМЕСТНИ ТЕХНИ СЕСТРИ ОТНОВО СА „ЕДИННИ“ В ЕРЕСТА И СА УЧАСТНИЦИ В НОВАТА ГЛОБАЛНА РЕЛИГИЯ НА ИДВАЩИЯ АНТИХРИСТ, КОЯТО Е НАРЕЧЕНА ИКУМЕНИЗЪМ. В нея участват и иудеи, протестанти, католици, масони, мюсюлмани, будисти, хиндуисти, шамани и мн. др., като те редовно се събират на срещи, осъществяват литургия наречена „лимска“, имат общи молитви, общо служение, еклезиология и цялостно богословие.

ТОЕСТ ТОВА Е НОВА И ТО САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ!

ГЛАВНИЯ „БРАТ“ НА НАШИЯ „ПАТРИАРХ“ АГЕНТ Е НАРЕЧЕН ОФИЦИАЛНО „ИКУМЕНИЧЕСКИ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ ПАТРИАРХ“ ВАРТОЛОМЕЙ. ДРУГИЯ МУ „БРАТ“ – МОСКОВСКИЯ БИЗНЕСМЕН КИРИЛ Е СЪЩО ОСНОВЕН ЛИДЕР НА ТАЗИ НОВА ВЯРА, ЗАЕДНО С ПАПАТА И АРХИЕПИСКОПА НА КЕНТЪРБЪРИ. За подробности: ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Разликата с времената на свети Максим е, че зад отклоненията от Божествената вяра и морал стои скритата, добре организирана и финансирана СИЛА НА ИУДЕЙСКИЯ СИНЕДРИОН! ДНЕС НЯМАМЕ ЗАБЛУДЕНИ ВЪВ ВЯРАТА СИ В БОГА ЕРЕТИЦИ И ЕЗИЧНИЦИ, А АБСОЛЮТНО ОСЪЗНАТИ САТАНИСТИ МАСОНИ, КОИТО САМО ФОРМАЛНО СА ЛИДЕРИ В СВОИТЕ РЕЛИГИИ, А ВСЪЩНОСТ СА ЖРЕЦИ НА ДЯВОЛА, КОИТО ЗАЕДНО С ПОЛИТИЦИТЕ, ФИНАНСОВИЯ, ИКОНОМИЧЕСКИЯ И МЕДИЕН "ЕЛИТ" УЧАСТВАТ И В МАСОВИ САТАНИНСКИ РИТУАЛИ НА ЦЕРЕМОНИАЛНА МАГИЯ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ СКЪПИ НАРКОТИЦИ, ОРГИИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ХОМОСЕКСУАЛНИ И С ДЕЦА, ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ НА МАЛКИ ДЕЦА И БЕБЕТА И ДРУГИ ДЕМОНИЧНИ МЕРЗОСТИ - За подробности вижте препратките след статията – б.р.)

Ако и ти принадлежиш към съборната църква, веднага встъпи в общение с нас, ако не желаеш да понесеш тежко изгнание и да изпиташ това, което не очакваш.

На това праведният мъж разумно отговорил:

Христос Господ е нарекъл съборна тази църква, която държи истинското и СПАСИТЕЛНО ИЗПОВЕДАНИЕ НА ВЯРАТА.

(Към този принцип трябва да се придържа И ВСЕКИ СЪВРЕМЕНЕН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН, КАТО ПОДРАЖАВАЙКИ НА СВЕТИТЕ ИЗПОВЕДНИЦИ НЕ ВЛИЗА В ОБЩЕНИЕ, НЕ УЧАСТВА В НИКАКВИ МОЛИТВИ И РИТУАЛИ, НЕ ПАЛИ СВЕЩИ И НЕ СТЪПВА В ХРАМОВЕТЕ НА МАСОНИТЕ ИКУМЕНИСТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА НАШАТА Б“ПЦ“, И ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ ПОДКРЕПЯ САТАНИСТИТЕ. Напротив – ИЗОБЛИЧАВА ГИ И КАТО ТВОРЕНИЕ НА САТАНА ГИ АНАТЕМОСВА В „СПАСИТЕЛНО ИЗПОВЕДАНИЕ НА ВЯРАТА“. ТАКА ВСЕКИ ВЯРВАЩ В БОГА ЧОВЕК СЕ ЗАПАЗВА ОТ ТЕХНИТЕ ЦЕРЕМОНИАЛНИ МАГИИ, ОТ ОСКВЕРНЯВАНЕ И ОТ ПРИГОТВЕНИТЕ ИМ АДСКИ МЪКИ, КАТО ПАЗИ ДУХОВНА ЧИСТОТА! – - За подробности вижте препратките след статията, особено последната – б.р.)

 Заради това е нарекъл и Петър блажен и на него е обещал да основе вселенската църква. Но аз искам да науча какво е вашето изповедание, въз основа на което, както казвате, всички църкви са встъпили в общение. Ако то не противоречи на истината, и аз няма да отстъпя от него.

Пратениците му казали:

- Макар и да не ни е заръчано да говорим с тебе за това, ще ти кажем. Ние изповядваме в Христа две действия поради различието на естествата и едно действие поради съединението на двете естества в едно Лице.

Светият отговорил:

- Ако казвате, че двете действия са станали едно вследствие съединяването на естествата в едно Лице, това означава, че освен тези две действия, вие признавате и ново, трето действие - слято, или Богочовешко.

- Не - отговорили пратениците, - ние признаваме две действия, но говорим за едно поради съединението им.

Светият възразил:

- Вие сами правите вярата си колеблива и изповядвате, че Бог може да съществува, без да има битие. Защото, ако слеете двете действия в едно поради съединението на естествата в едно Лице, а после разделите едното действие на две поради различието на естествата, тогава няма да има нито единство, нито двойственост на действията, защото двойствеността и единството взаимно се изключват. Нещо повече, тези уловки правят напълно недействително онова, в което пребивават действията, тоест Богочовечеството, и дори изобщо го премахват,.. това аз не мога да призная и не съм се научил да вярвам така от светите отци. А вие, като имате власт, правете с мен каквото искате.

Те не знаели какво да възразят и казали, че който не се подчинява, трябва да бъде предаден на анатема и да приеме полагащото му се смъртно наказание. Светият кротко и смирено отговорил:

- Нека се изпълни над мен Божията воля за слава на святото Му име.

Тогава пратениците се отправили при патриарха и му предали всичко, което казал преподобният. Царят се посъветвал с патриарха, както някога Пилат с иудеите, и осъдил светеца на изгнание в малкото тракийско градче Визия. Ученикът на преподобния Анастасий бил заточен далеч по границата на Гръцкото царство, в едно тежко за живот място, наречено на варварски език Первера. Същата участ имал и другият му ученик, някогашният римски апокрисиарий Анастасий, който впоследствие станал житиеписец на преподобния Максим. Той бил пратен в Месемврия, на черноморския тракийски бряг...

Теодосий започнал да говори:

- Императорът и патриархът преди всичко искат да научат защо страниш от общение с Константинополския престол?

Свети Максим отвърнал:

- Вие знаете нововъведенията, приети в шестия индикт на изтеклия кръг... Тези новости бяха въведени за пръв път от представителите на ВИЗАНТИЙСКАТА ЦЪРКВА - Сергий, Пир и Павел, и са известни на всички останали църкви. Ето причината, поради която аз, вашият раб, не встъпвам в общение с Константинополската църква. Нека бъдат унищожени съблазните,..! Когато видя Константинополската църква такава, каквато бе преди, тогава и аз ще се обърна към нея като неин син и ще встъпя в общение без увещания от страна на човеци. А докато в нея има еретически съблазни и архиереи еретици, никакво слово или дело няма да ме убеди да имам общение с тях...

Но епископът казал:

- Приеми съставения от царя типос не като положителен догмат на вярата, а като начин за решаването на неясните въпроси. Той е написан не като законодателство, а като тълкувание на вярата.“

СЛЕДВА ЕДИН МНОГО ВАЖЕН ПАСАЖ В ПРАВОСЛАВНОТО ЖИТИЕ, КОГАТО СВЕТИ МАКСИМ ОБЯСНЯВА, ЧЕ В ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ, КЪДЕТО Е ЗАТОЧЕН, МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НЕ Е ГРЪЦКО! ТОВА, КАЗАНО ОТ СВЕТИЯ ДУХ ЧРЕЗ СВЕТИИТЕ, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОПРОВЕРГАВА ЛЪЖИТЕ НА КАЗИОННАТА АНТИБЪЛГАРСКА ИСТОРИОГРАФИЯ! Освен това, става въпрос за територии, които се намират в непосредствена близост до столицата Цариград (разтоянието между Визия и Константинопол е около 130 км.).

„... Свети Максим отговорил:

- Ако типосът не е положителен закон, който утвърждава единството на волята и действията на нашия Господ, защо сте ме заточили в ТАЗИ СТРАНА НА ВАРВАРИ и непознаващи Бога езичници? За какво съм осъден да остана във ВИЗИЯ (Днес град Виза в югоизточните склонове на Странджа, турската част. През 5 век пр. Хр. градът се споменава за пръв път с имената Бузас и Бизия в сведенията за създаденото тракийско Одриско царство – б.р.)?

Защо са прогонени сътрудниците ми: единият в Первера, а другият в Месемврия (днешен Несебър – б.р.)?“...

За това, че чрез устата на свети Максим, който оборва еретиците, ИСТИНАТА НИ КАЗВА САМИЯ БОГ е записано в житието: „След продължителна беседа и упорит спор от двете страни, устата на преподобния Максим се изпълнили с БОЖЕСТВЕНА МЪДРОСТ и красноречие и езикът му, ДВИЖЕН ОТ СВЕТИЯ ДУХ, оборил противниците. Те дълго седели мълчаливо, склонили глави и навели очи. После се умилили и започнали да плачат, а след това станали и се поклонили на светеца и той се поклонил на тях. След съвместна молитва с радост се съгласили и с любов приели истинното учение на свети Максим, при което обещали да вярват като него и се надявали да убедят царя в същото...“

image
Карта на Симеонова България. В червено са заградени споменатите градове Визия и Месемврия

Споменатите от големия светец и изповедник на вярата ВАРВАРИ И ЕЗИЧНИЦИ, НЕПОЗНАВАЩИ БОГА, В КРАЙНА СМЕТКА НЕ САМО СЕ ИЗБАВЯТ ОТ ГРЪЦКО РОБСТВО, ОСВОБОДЕНИ ОТ ПРАВОСЛАВНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМПЕРАТОР СИМЕОН I, НО И СЕ ИЗПРАВЯТ ВЪВ ВЯРАТА, КАТО ПРИЕМАТ СПАСИТЕЛНОТО ПРАВОСЛАВИЕ ОТ СВОИТЕ СЪНАРОДНИЦИ.

ОЧЕВИДНО Е ОТ ИСТОРИЯТА, КАК БОГ ВЪЗНАГРАЖДАВА БЪЛГАРИТЕ, ЗА ПРИЕМАНЕТО НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА ОТ СВЕТИЯ РАВНОАПОСТОЛЕН ЦАР БОРИС I МИХАИЛ, КАТО ДАВА ОБЕДИНЕНИЕ НА ПОЧТИ ВСИЧКИ ТРАКИЙСКИ ОБЩНОСТИ ПОД СКИПТЪРА НА СИМЕОН I (БЕЗ СЕВЕРНИТЕ СКИТИ, ЧАСТ ОТ ИЛИРИТЕ И ПАНОНЦИТЕ).

Показателно за нашата народност е например как историците от онова време характеризират този велик православен наш владетел. Хрониста Иоан Скилица, съобщавайки за разгрома на византийците при река Ахелой, пише:

image
Българската победа при Ахелой. Илюстрация към хрониката на Иоан Скилица

„не българинът, а МИЗИЕЦЪТ Симеон разгроми войската на християните (ромеите) със свойственото нему СКИТСКО безумие“.

Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабския хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ИСТИНСКАТА ВЯРА В БОГА, НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ, БИВАТ ОБЕДИНЕНИ И ПРЕМИНАВАТ КЪМ НОВ, ВИСШ, БЛАГОСЛОВЕН СТАДИЙ НА ДЪРЖАВНО, ОБРАЗОВАТЕЛНО, КУЛТУРНО, ЕЗИКОВО, ГРАМАТИЧНО И МОРАЛНО РАЗВИТИЕ, СТАВАЙКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ И ВОДАЧИ НА ЦЕЛИЯ ОГРОМЕН СКИТСКИ (СЛАВЯнски – СЛАВЯ БОГА) СВЯТ, както ще видим по-долу!

По-нататък в житието на свети Максим четем още по-ясно и разбираемо изобличение на ереста, В КОЯТО БИЛА ИЗПАДНАЛА ВИЗАНТИЙСКАТА, А ПОД НЕЙНО ВЛИЯНИЕ И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЗАД ДУНАВСКАТА БЪЛГАРСКА АРИСТОКРАЦИЯ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ОБЪРНАТА В ПРАВОСЛАВИЕТО ОТ СВЕТИ БОРИС I МИХАИЛ:

„пратениците попитали:

- Нима е напълно необходимо да се изповядват в Христа две воли и два рода действия?

- Напълно е необходимо - отговорил светият, - ако искаме да мислим благочестиво, защото никое същество не е лишено от дейност по своята природа. Светите отци ясно говорят, че нито едно същество не може нито да съществува, нито да бъде познаваемо без присъщото му действие. Ако няма това и ако естеството не се проявява в действие, как можем да признаем Христа за истински Бог и истински човек по естество?

Те му отвърнали:

- Виждаме, че това е истина, но не огорчавай царя, който е съставил типоса не за да отрича каквото и да е от признаваните свойства на Христа, а заради мира в Църквата, и затова заповядва да се мълчи за нещата, които будят разногласие.

Тогава Божият човек паднал на земята и отговорил със сълзи:

- Не би следвало добрият и боголюбив цар да се огорчава поради моето недостойнство, защото аз не искам да разгневя Бога, като премълчавам това, което Той е заповядал да признаваме и изповядваме. Защото, ако по думите на Божествения апостол Той Сам е поставил в църквата “първо апостоли, второ пророци, трето учители” ясно е, че Той Сам говори чрез тях. От цялото Свещено Писание, от творенията на светите учители и от съборните постановления ние научаваме, че въплътилият се Иисус Христос, нашият Господ и Бог, има сила да желае и да действа по Своето Божество и човечество. Защото при Него няма недостатък в онези свойства, по които Той се познава като Бог или като човек, освен греха. Ако пък Той е съвършен в двете естества и не е лишен от нищо, присъщо на тях, то наистина тайната на Неговото въчовечаване бива изопачена от онзи, който не признава в Него самата същност на двете естества с присъщите им свойства - естествата, чрез които и в които Той пребивава.

Когато светият изложил това и много друго, пратениците похвалили мъдростта му и не намерили какво да възразят...“.

26.08 по еретическия, 13 август по църковния календар - Пренасяне мощите на св. преподобни Максим Изповедник

Днес монофизитството, което е близко до монотелитството се е съхранило в еретическите Коптска и Арменска църкви, както и при част от сирийците и при други т.нар. "ориенталски църкви". Друга християнска ерес – несторианство, отрича сливането на Божествената природа с човешката в Христос. Несторий е приемал Христос само за богоносец, а не за Бог. От тази и от арианската ерес ПРОИЗЛИЗАТ И СЪВРЕМЕННИЯ ИСЛЯМ И ЧАСТ ОТ ДРУГИТЕ СЕКТИ!

Много е вероятно, поради приемането на ерес при част от аристокрацията да се се получили междуособици и отслабване на държавата. Не случайно отец Паисий пише в своята история, че покръстването осъществено от цар Борис I Михаил е било второ за народа ни! Археологическите данни сочат, че след това над 600 църкви са били тотално преустроени, а много дори разрушени и построени наново. Това също говори за масово преминаване (или връщане) на много българи от ерес в православната вяра.

Символи на християнска монархическа власт се намират и при приемниците на Кубрат. 

imageНа пръстена-печат на набедения за езически „хан“ Тервел е написано: "Богородице, помагай на кесаря Тервел". На другата му страна е изписан кръст. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил християнин (има вероятност да е бил еретик монотелит, каквито са били и баща му и дядо му, както се доказа от неопровержимата археология).

Не е само това!
Популярността на канес юбиги Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация.

На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар. Има три български извора, които говорят за живота и делата на каназ (княз) Тервел – История славянобългарска на Паисий Хилендарски, История на йеромонах Спиридон и т.нар. Зографска българска история. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били... храбри и силни в царското си благополучие. И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…”

Княз Тервел изгражда манастир край град Охрид при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името Теоктист. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на Спиридон Габровски. По негово време мощите на княз Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от българите много по-рано. По времето на княз Тервел българите са били в голямата си част християни, но много от тях са били еретици - монотелити. В „История на халифите”, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „Царството на славяните” на хърватина от Дубровник Мавро Орбини, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.

В намерени досега изображения княз Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска художествена школа са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския манастир,Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата "Въведение Богородично" в Панагюрище, манастира "Свети Спас", край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др.

imageДруга фрапираща манипулация на историята ни е гаврата с паметта на т. нар „хан“ Омуртаг, който е набеден за зъл езичник, избивал безмилостно славяни християни. Каква е изненадата ни обаче, когато погледнем отново печата на владетеля – символа на неговата власт. Върху изображението е изписано от страната на християнския жезъл Канес, върху главата юбиги или по-точно убиги, а от към десницата със златни букви е изписано Омортаг: САNЕS VВНГI ОМОРТАГ. Както се вижда няма „хан“, а има канес, който държи владетелски жезъл с християнски кръст и носи християнска корона. Значението на „убиги“ според специалистите се обяснява със честото заменяне на буквата „о“ с „и“ в украинския език, на териториите където се е намирала Стара Велика България. Например украинците не казват „больше“ (много), а „бильше“ и т.н. Така добавката към титлата на канеса (княза) се чете на съвременен български „У БОГО“ – КНЯЗ В БОГА, ТОЕСТ КНЯЗ ОВЛАСТЕН ОТ БОГА! Това кореспондира с християнските символи на тази власт, които се виждат на солидите и печатите на нашите владетели. От канес произлиза по-късно съкратеното княз, както от цезар по-късно произлиза съкратения вариант на титлата – славянското ЦАР.

Наскоро на нашата общественост бе предоставена изключително ценна находка. 

Открита в Добруджа и датирана VII в., тя бе определяна от международните специалисти, като монета на неизвестно германско племе (UNCERTAIN GERMANIC TRIBES - AV Solidus (18mm, 4.21 g, 1h))?!

image  Нашият експерт Митко Станков, който е консултант на някои от европейските аукционни къщи (напр. Auktionshaus Hans Dieter Rauch) и живее във Виена, опроверга тази теза излагайки силни доказателства. Като първи аргумент той изтъква неопровержимия исторически факт, че през VII век в Добруджа няма германски племенаОбластта е населявана от българи и от т. нар. славяни, които са всъщност част от същия скитски тракийски народ. Втория аргумент е, че на реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите САN и V. На известния златен медальон на друг наш владетел - канес (княз) Омуртаг има идентичен надпис с титлата на владетеля - CANES.

Много е важно да се отбележи, че паричната единица сечена от канес Исперих, показва ясно християнската вяра на владетеля (може би еретическа). Реверса на златния солид изобразява в средата кръстот двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги, всяка държи владетелски християнски жезъл завършващ с кръст и има християнска корона с кръст.

imageНЕОПРОВЕРЖИМ ХРИСТИЯНСКИ ЗНАК ВИЖДАМЕ И В СИМВОЛА НА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ, НАМЕРЕН КРАЙ С. ВОЗНЕСЕНСКА В УКРАЙНА, СРЕД ПРЕДМЕТИТЕ С КОИТО Е ПОГРЕБАН ВЛАДЕТЕЛЯ. СТАВА ВЪПРОС ЗА СРЕБЪРНИЯ ОРЕЛ НА ИСПЕРИХ, НА ЧИИТО ГЪРДИ Е ИЗОБРАЗЕН КРЪСТ.

Тук изобщо няма да се спираме на басните писани от "историците" масони, че в този период "пра" българите били диви тюркски орди, които нямали пари, а осъществявали натурално разменно стопанство. Между другото никой народ не нарича древните си предци с представката "пра"! Няма "пра"руси, "пра"англичани, "пра"немци. Има народи, които изследват и величаят своята история и владетелите си. Само ние ги принизяваме!

Например в друг древен документ - "Български апокрифен летопис" от XI в., предводителя на българите е наречен Исперих и ИспорНа показания сребърен орел е именуван Еспор. Княз Исперих е назован и в споменатия "Именникът на българските владетели". Паисий го нарича "благополучен крал Батоя". Няма никъде "Аспарух" или "хан"!

imageimageПлитките лъжи на платените ни "историци" се опровергават ясно и от строежите осъществени от нашите предци в този период. Ето какво се казва в същия този "Български апокрифен летопис" : „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...“. Тези уж диви варвари-езичници от Азия, които живеят на конете си и спят в юрти изведнъж съзиждат своята столица Плиска с 2,5 метра широки, правилни, каменни стени. Каменни са и цитаделата в центъра му, големия владетелски дворец и ХРИСТИЯНСКАТА БАЗИЛИКА. Имало е голямо водохранилище, водопровод и канализация (неща непознати в много от градовете на тогавашна "цивилизована" Европа, в които векове наред са вилнели чума и други зарази).

Много хора ще се запитат, след като християнството е било разпространено сред нашите предци и техните владетели толкова рано, тогава какво е сторил княз Борис I Михаил? Както писахме, истината е част от народа и аристокрацията се връщат през годините към езичеството или възприемат еретически учения.

В подкрепа на това твърдение идва и едно сведение от Зонара, в което се казва, че българите са част от Ромейската държава, а единствената религия в Рим от V век е християнството.

,,Българите бяха народ от Ромейската държава и от появата си мърсяха териториите отвъд Дунава." - Превод Никола Чолаков.

От следващата страница на Зонара можем да разберем с какво българите са „мърсели” . Следващата глава е озаглавена  „СИНОДА СРЕЩУ МОНОТЕЛИТИТЕ” и подзаглавие „БЪЛГАРИ.”

РАЗШИРЯВАНЕТО на България на юг от Дунава най-вероятно е в резултат на РЕЛИГИОЗНА ВОЙНА. БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА СЕ СЪСТОИ В МОМЕНТ, КОГАТО В КОНСТАНТИНОПОЛ Е СВИКАН VI-ТИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (680-681 гг.), КОЙТО ОСЪЖДА МОНОТЕЛИТСТВОТО – ЕРЕСТА КОЯТО В ТОЗИ МОМЕНТ ИЗПОВЯДВА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ И НАРОД. 

image
Икона на Шестия Вселенски Събор

Именно става въпрос за РАЗШИРЯВАНЕ териториите или по-скоро на ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗЕМИ, от страна на отдавна съществуваща държава България!

imageЕто например какво казва на този събор духовника Константин Апамейски: „Дойдох при вашият свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с БЪЛГАРИЯ. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля нито тия, които изповядват две воли.” (ГИБИ III стр. 169)

Както се вижда Константин Апамейски посочва "България" - държавата, а не българите, като народ или племе. Византийците не воюват с някаква бягаща от хазарите част от разбита азиатска орда, която заедно с жени и деца, като катун се местела от там насам, А С ДЪРЖАВА, КОЯТО Е ПРИЗНАТА ОТ ТЯХ И КОЯТО ИЗЯВЯВА ПРЕТЕНЦИИ ОТНОСНО ГОЛЯМ РЕЛИГИОЗЕН ФОРУМ, ОКАЗАЛ РЕШАВАЩО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЦЯЛОСТНОТО РАЗВИТИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО И ОБЩОТО КУЛТУРНО И РЕЛИГИОЗНО СЪСТОЯНИЕ НА ЕВРОПА! СРЕЩУ ВОЙСКАТА НА ТАЗИ ДЪРЖАВА СЕ ИЗПРАВЯ ЦЯЛАТА ИМПЕРСКА АРМИЯ, ВОДЕНА ЛИЧНО ОТ ИМПЕРАТОРА, НО Е РАЗБИТА!

Монотелитите са еретици, които явно са успели да заблудят част от сънародниците ни.

Ересите и езичеството, като дяволски идеологии, създават разцепление и междуособици сред българите (ситуация идентична с положението преди робството и СЪС СЕГАШНОТО ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕ НА НАРОДА НИ)

За да спре опасното разделение и отслабването на държавата, да сплоти народа и да укрепи властта си, княз Борис налага единната и единствено правилно славещата Бога вяра - православната! За съжаление не така се случва преди турското нашествие, когато антисоциалната, антисемейна, антиармейска, антидържавна, антицарска и антибожествена секта на бого(не)милити отслабва обществото, отблъсква защитата на Светия Божи Дух от България и я хвърля в ръцете на други, подобни на тях еретици - мюсюлманите. Не случайно богомилските общности скоро след завладяването стават помашки - най-големи те са били в Родопите и в Босна. Днес положението е още по - трагично, защото наред с атеизма, източните култове, езичеството, сектите, ересите и субкултурите душите ни крадат и псевдоправославните новостилни еретици, водени от покатоличени "патриарх" и "митрополити" масони бизнесмени.

image
Оригинал на фреската на Св. цар Борис I Михаил от манастира ''Св. Архангели'' (Св. Наум),  на Охридското езеро. Kтитор на манастира е  Борис І

Бунта на част от болярите срещу Борис I е опит за дестабилизация на държавата от подобни деструктивни, сатанински, еретически елементи.

С Божията помощ, миропомазания православен монарх успява да възстанови реда и спокойствието. Самите събития са силно преувеличени и манипулирани от съвременните наследници на еретиците - масоните богоборци "историци" и "клира" на държавната новостилна ерес.

Ето и истината:

Д-р Константин Иречек (1854-1918), който е автор на знаменитата "История на българите", пише този "капитален за времето си" (Васил Златарски) труд, когато е бил на около 20 години, завършващ студент в Пражкия университет. Това е първото важно съчинение на чешкия "учен", който впоследствие е призван да се превърне в митична фигура за целия български род. В своята "История" Иречек никъде не казва, че са били избити 52 рода. Неговият израз, с който преразказва събитието, гласи буквално:

"Борис заповядал да накажат със смърт разбунтувалите се боляри с техните жени и деца, всичко 52 души; цели родове били изтребени чрез тая постъпка, недостойна за един новообърнат християнин."

Преразказът на Иречек е неверен. Той правилно пише, че болярите-бунтовници били наказани със смърт, но откъде е взел израза "с техните жени и деца", който отсъства в изворите?

Правилно пише, че убитите са "всичко 52 души", но негово творение е яркият драматичен образ "цели родове били изтребени", който остава в съзнанието на читателя. От пражкия студент ли тръгва всичко?

Онези, които са се занимавали с българска история преди Иречек, не познават "избиване на родовете".

Юрий Венелин ("Критически изследвания за историята на българите", 1849):

"... успял да прогони бунтовниците. При това били хванати множество боляри. От тях 52 души били наказани със смърт..."

Добри Войников ("Кратка българска история", 1861):

"Тогава всякой се почуди на необикновената царева сила, с която можа да смири бунта. На другия ден 52 души боляри бидоха изловени и смъртно наказани; тоя пример подействува на народа..."

 

Ето какво е записано и в древното житие на светия наш цар:

„И се кръщавали всички с радост и добра воля. Но някои боляри, на брой 52, не били съгласни със своя цар и пожелали да отхвърлят християнската вяра и пак да възстановят езическата, като искаха да се върнат като псета на своята бълвотина. Те въстанали против своя цар с някои от народа, като казвали, че им е дал недобър християнски закон и търсели да го убият и да спънат благочестието на своята земя. Но Борис излязъл да ги срещне с близките си; отпред вървели свещеници със запалени свещи и носели честният Кръст Господен. Непокорниците, поразени от страх, паднали пред него, били арестувани и наказани по закона, а останалите от народа били пуснати да отидат по домовете си с мир.“

След всичко написано до тук може да обобщим, че нашата история е подменена и принизена. Високо културен християнски народ, аристокрация и владетели са обърнати на диви езически орди. Целта на иудомасоните е да свържат корените и вярата ни с Азия и с турците, да ни изкарат пришълци (мигранти) по нашите собствени земи и да ни подготвят по – лесно да приемем новото ислямското нашествие и сатанинската му вяра. Те вече вкараха първите орди башибозук сред нас.

За разлика от сегашното нашествие на другородци, които целят да ни заробят, в други времена по нашите земи са се връщали освободители на поробените си събратя.

Освен Хуните много други народи се връщат в различни векове отново в своя фатерланд. Има записани в изворите походи от Скандинавия, Панония, северна Скития, Дакия, Галия и т.н.

Документиран е поход в Тракия през III в. преди Христа на келтските князе братята Болг и Брен. Много историци казват, че съвременното ни име е възприето от именно от владетеля Болг.

Навлизането на владетеля канес Исперих в Мизия и съюза със сънародниците му, живеещи там също такова завръщане в земите на предците.

Сведения за това кой е живял по долното течение на Дунава и КАКВА ВЯРА Е ИМАЛ ни дава и Созомен в "Църковна история" - 5 в. Той съобщава, че около 390 г. живеещите покрай Дунав хуни обожавали Теотим, владиката на Томи. ..." По това време църквата в Томи и в останала Скития се уnравлявала от Теотим Скит, мъж възпитан в любов към мъдростта. Варварите хуни около Истър, като се възхищавали от неговата добродетел, го наричали ромейски бог, защото чрез него те се запознали с вярата."

Но да се върнем към родоначалника на Дуло:

Един от най-подробните изследователи на Атила и неговите поданици е Приск Панийски. Той взема непосредствено участие в редица посолства на Източната римска империя на север при великия владетел. От него научаваме подробности за намирането на древния и „свещен“ скитски меч, „битката на народите” – Каталунската битка, както и за погребението на Атила. При прочитане на достигналото до нас „Сказание на Приск Панийски” в превод от С. Дестунис от 1861 г., прави впечатление, че Приск по отношение на Атила и неговия народ, използвал три наименования: „хуни”, „варвари” и „скити”, като последното се среща най-често.

Приск е използвал твърде много, около 11 пъти, термина Скития, като земя и провинция. Терминология характерна за Древна Елада, Римската империя и нейната наследничка – Източната римска империя (Византия).

Той бил силно впечатлен от Атила. За християнско смирение и аскетизъм говорят доста подробности описани от автора. Например по време на пир, дрехите на владетеля били обикновени, елегантни и чисти. На другите се сервирало в сребърни съдове и чаши, а пред него имало само дървени съдове. Докато останалите се кичели със злато и скъпоценности по дрехите и сбруята на коня по скитски обичай, при него липсвали.  

На Приск му направило определено впечатление, че се сблъсквал с проявите на един народ с традиции, песни, ритуали, закони, възпитание и собствен език. В описанията си, като титла на Атила той използвал словосъчетанието „скитски цар”.

В „Анонимен латински хронограф” от 334 г. е било също отразено, че в земите на Скития са обитавали българите. Там още е записано “ZIEZI EX QUO VULGARES“ЗИЕЗИ, ОТ КОЙТО ПРОИЗЛИЗАТ БЪЛГАРИТЕЗиези е наш баща и внук на праотеца Ной.

image
Европейската част от Българската империя на Атила Велики

На картата е показана Европейската част от Българската империя на Атила Велики. Азиатската е стигала до Северния океан, Китай, Япония и Афганистан – това е територия на ДРЕВНИТЕ СЕВЕРНИ ТРАКИ - СКИТИТЕ, НАРИЧАНИ ХУНИ (от китайското “хун-ну” - “чужденци“), А ПО-КЪСНО СЛАВЯНИ.

ТАЗИ ОГРОМНА ТЕРИТОРИЯ И ДО ДНЕС Е НАСЕЛЯВАНА ОТ ТЯХ!

Срещу тези велики и древни войни, наши предци, Китай построява великата си стена, както това ясно е записано в техните извори. Китайците са историческите първооткриватели на хуните в чийто хроники се срещат данни за тях от ХХ в. пр.Хр до VІІ в. сл.Хр. с названието “хун-ну” - “чужденци“, идващи от север, с враждебно поведение спрямо “Поднебесната империя” (Китай), заради които била изградена прочутата “Китайска стена”. 

Св. благоверен княз Александър Невски. Икона от Архангелския събор на Московския Кремъл. 1652 - 1666 гг.
Св. благоверен княз Александър Невски. Икона от Архангелския събор на Московския Кремъл. 1652 - 1666 гг.

Връзката между тези земи и народите им доста символично се вижда и в имената на старите български столици - Плиска и Преслав. Например забележете къде се е родил светия руски княз Александър Невски, както е записано в древното му житие: "Светият благоверен княз Александър Ярославич се родил на 30 май 1219 г. в град ПЕРЕЯСЛАВЛ". Града е наричан в древността и ПЕРЕСЛАВЛ, като днес се казва Переславл Залески. Основан е от княз Юрий Долгорукий през 1152 г. Има и друг стар руски град с подобно име – ПЕРЕЯСЛАВЛ РЯЗАНСКИ, който днес се нарича Рязан.

В Русия има и друг древен град, наречен при създаването си ПЛИСКОВА (на старославянски Плѣсковъ) - Това е днешния Псков

В ПЛИСКОВА СЕ РАЖДА КНЯГИНЯ ОЛГА, БЪДЕЩАТА РАВНОАПОСТОЛНА СВЕТИЦА, КОЯТО ЗАПОЧВА ПРОСВЕЩАВАНЕТО НА РУСИЯ С ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА! Тя става съпруга на Киевския и Новгородски княз Игор, като го очарова със своята красота, ум, душевна чистота и целомъдрие (мъдрост на девица).

Ето какво е записано в житието ѝ: „Княз Игор възмъжал и започнал да се увлича по лова. Веднъж, докато ловувал в околностите на Новгород, той се отдалечил. Преследвайки някакво животно около село Вибутско, видял отвъд реката място, удобно за лов, но не можел да отиде там, понеже нямал лодка. След малко забелязал, че се приближава един юноша с лодка. Извикал го и му заповядал да го прекара на другия бряг. Докато прекосявали реката, Игор, като се вгледал по-внимателно в лицето на гребеца, видял, че не е момче, а девойка. Това била блажената Олга, която се отличавала с красотата си. Хубостта ранила сърцето му и в него се разгоряла похот. Започнал да я увещава за нечисто плътско общение. Като отгатнала помислите на разпаления от страст Игор, тя го прекъснала и като мъдър старец взела да го увещава:

- Защо се вълнуваш, княже, защо замисляш невъзможното? Думите разкриват безсрамното ти желание да се поругаеш с мен, да не бъде! Не искам и да слушам подобни неща! Чуй ме, моля те, остави тези нелепи и позорни мисли, от които трябва да се срамуваш: опомни се и не забравяй, че си княз. Като управник и съдия, князът трябва да дава на другите светъл пример за добри дела. А ти искаш да извършиш такова беззаконие?! Ако ти, победен от нечиста похот, вършиш злодейства, как ще възпираш другите и ще съдиш справедливо поданиците си? Не се поддавай на подобно безсрамно желание, от което честните хора се гнусят. Макар че си княз, хората могат да те възненавидят за това и да те осмеят позорно. Знай, че макар да съм тук сама и безсилна в сравнение с теб, няма да ме надвиеш. Но даже да успееш да ме надвиеш, дълбоките води на реката ще ме защитят. По-добре да умра чиста, като се погреба в реката, отколкото да бъде поругано девството ми.

image
Св. равноапостолна княгиня Олга. Фреска от Московския Кремъл - Архангелски събор. XVII в.

Думите на блажената Олга, изпълнени с целомъдрие, вразумили Игор и го накарали да се засрами. Той мълчал, не знаел какво да отговори. Така те прекосили реката и се разделили. Князът бил удивен, че младата девойка е тъй разумна и целомъдрена...

Скоро след тази случка княз Игор заедно с чичо си Олег се отправил за Киев с намерението да се премести там, което и било сторено. Киев станал княжеско седалище, а във Велик Новгород, както и в останалите руски градове, които били подчинени, били оставени наместници. Когато дошло време князът да се задоми, събрали много красиви девойки, за да изберат от тях достойна за неговия чертог. Но той не харесал нито една. Спомнил си за целомъдрената и прекрасна Олга и веднага изпратил Олег да я поиска. Довели я с големи почести в Киев и Игор се оженил за нея...“

24.07 по еретическия,   11 юли по църковния календар - Св. равноапостолна княгиня Олга (  969)

Истинската християнска вяра, морал и целомъдрие, довеждат върху мъдрата девица Божията помощ и ТЯ СТАВА ЕДНА ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ЦАРИЦИ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ!

НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО Е, ЧЕ НЕ САМО ИМЕТО НА ГРАДА Ѝ СЪВПАДА С ТОВА НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА. Има сериозни доказателства, ЧЕ КНЯГИНЯТА Е ОТ БЪЛГАРСКИ АРИСТОКРАТИЧЕН ПРОИЗХОД – ТОЕСТ ОТ СТАРИ БЪЛГАРСКИ КНЯЖЕСКИ РОДОВЕ, ВЛАДЕТЕЛИ НА ОБЛАСТТА. В „Родословец русских князьей“, наричан и „Государев родословец“, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година, дословно е записано:

“Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми“ - Игор взе жена от българите, която за него бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.

В Летописец руских царей отново е записано, че не само са довели княгинята от „Плискова“, но и че тя е била начетена, вярваща християнка, и с управленски умения на държавник:

Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ. - Доведоха за него (за Игор) жена от Плискова, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.

Свети Киприан (Цамблак) Киевски
Свети Киприан (Цамблак), митрополит Киевски и на цяла Русия. Фрагмент от икона от XVII в., ''Успенски събор'' на Московския Кремъл

Има и друга личност, която е наш сънародник и изиграва основна религиозна и политическа роля в Русия. ТОВА Е ОБЕДИНИТЕЛЯТ НА РУСКИТЕ ЦЪРКВИ И НА РУСКИТЕ КНЯЗЕ – РОДЕНИЯ И ИЗРАСНАЛ В ТЪРНОВСКИ АРИСТОКРАТИЧЕН РОД СВЕТИ КИПРИАН ЦАМБЛАК, МИТРОПОЛИТ КИЕВСКИ, МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ. Ето какво е записано в житието му: „Стремейки се да задържи Мала Рус в църковно единство с Великата Рус и стараейки се да запази Литва в православното лоно, патриарх Филотей ръкополага на 2 декември 1375 г. Киприян за митрополит Киевски, Руски и Литовски и решава след смъртта на митрополит Алексий Киприян да стане митрополит на цяла Русия...

През есента 1390 г., през четвъртата седмица на Великия пост, митрополит Киприян тържествено влиза в Москва. След 14 години на усилия и премеждия Киприян получава повече, отколкото е желал някога - фактически той обединява под своята власт разделените части на Московската митрополия и до самата си кончина я управлява в качеството си на митрополит на цяла Русия.

В продължение на 17 години този високообразован българин заема най-високия пост в йерархията на Руската православна църква...

Митрополит Киприян живее и твори в сложно време на междуособни борби, когато многобройните руски уделни князе с мъка се разделят със своята независимост. В това отношение ролята на митрополит Киприян е огромна. Той допринася много за обединението на руските земи около Московското княжество, защото това е повелята на времето: за да дадат успешен отпор на многобройните вътрешни и външни предизвикателства, руските славяни е трябвало да бъдат единни и сплотени.“

29.09 по еретическия, 16 септември по православния календар – Св. Киприян Цамблак Чудотворец

По неговите молитви, като главен архиерей и по молитвите на целия руски клир и миряни се извършва ВЕЛИКО ЧУДО, СПАСИЛО МОСКВА И ЦЯЛА РУСИЯ ОТ ПРЕВЗЕМАНЕ И РАЗОРЕНИЕ:

Първообраз на чудотворната Владимирска икона на Божията майкаПървообраз на чудотворната Владимирска икона на Божията майка

„По времето на великия княз Василий Дмитриевич и светейшия митрополит Киприан руската земя била нападната от агарянския цар, монголския завоевател Тамерлан... Великият княз помолил своя духовен баща, преосвещения митрополит Киприан, да обяви всенароден пост и молитва. Той го молел също и за защита на престолния руски град да пренесе в Москва чудотворната икона на Божията Майка от град Владимир...

Общата усърдна молитва не била напразна. В същия ден, в който честната икона на Пресвета Богородица била пренесена в Москва, нечестивият агарянски цар Тамерлан се ужасил от страшно видение и обърнал назад своята войска, макар никой да не го преследвал.

Насън той видял пред себе си висока планина, а от върха ѝ срещу него със златни жезли в ръце вървели светители и го заплашвали. Във въздуха над тях Тамерлан съзрял необикновена светлина и една Царица, която стояла сред светителите в неизказана слава, облечена в багреница и сияеща по-ярко от слънцето с мълниеносни лъчи. Около Нея имало безброй въоръжени воини, които ѝ служели и като че се приготвяли за война. Ръцете на Царицата били вдигнати към небето и Тя сякаш се молела. Сторило му се, че Тя го заплашва и му заповядва да напусне руските предели, а на войнството Си повелява да се хвърли срещу него.

Тамерлан бил ужасен от страшното видение. Той станал от ложето си и извикал:

- Горко ми, защото видях страшно нещо!

И нещастникът треперел и стенел, като в изстъпление.

След време той дошъл на себе си, повикал князете и военачалниците си и им разказал за видяното, треперейки от страх.

А те, когато изслушали разказа му и видели уплахата му, също изпаднали в ужас и недоумявайки, се питали един друг:

- Какво ще стане сега?

Някои казвали:

- Тази Царица е Майката на християнския Бог, Господ Иисус Христос. Несъмнено Тя възнамерява да защити християните, защото е тяхна Помощница и Застъпница.

Тамерлан казал:

- Ако християните имат такава Помощница, напразно сме се въоръжили против тях и се трудим суетно, защото, ако изпрати дори само един от онези, които са с Нея, Тя ще победи всички ни и няма да намерим място, където да се скрием.

И нечестивият цар с цялото си войнство побягнал с позор, защото на агаряните им се струвало, че ги преследват множество руски полкове. Уплашени и объркани от това, те се тъпчели един другиго, хвърляли оръжието и изоставяли плячката и пленниците си.

Така по молитвите на Пресветата Богородица на православните християни била дарувана победа без бой, поражение на враговете без кръвопролитие...“

08.09 по еретическия, 26 август по православния календар - Празник в чест на посрещането на Владимирската икона на Божията Майка

image
Изглед от Плисковския (Псковския) Кремъл

СЪВПАДЕНИЕТО НА ИМЕНА НА СТАРИ РУСКИ КНЯЖЕСКИ ЦЕНТРОВЕ С БЪЛГАРСКИТЕ СТОЛИЦИ, Е НАЙ-ОЧЕВИДНО ПРИ СРАВНЕНИЕ НА СТАРОСЛАВЯНСКИТЕ НАЗВАНИЯ НА ПЛИСКА (Пльсковъ) И ПЛИСКОВА (Плѣсковъ)! В голямата славянска държава има и много други познати по звучене топоними сред които са Болгар, Одрино, Рилск, Болгари и т.н.

А в Украйна срещаме населено място Плисков, в Румъния - гр. Търговище, в Полша - гр. Сопот, в Сърбия - гр. Нови пазар, в Чехия - гр. Мелник, в Словакия - гр. Търнава, в област Македония - гр. Търново т.н. 

В различни части на Италия примерите са множество - град Челе ди Булгерия (в планина Монте Булгерия в провинция Салерно, Южна Италия), град Булгаре (до Милано, в провинция Бергамо - Ломбардия, Северна Италия), градовете Българограсо, Българо и Булгарело (близо до гр. Комо), Болгер (до Тренто), България (до гр. Чезена, провинция Форли).

Корени като "bolg" и "bulg" съществуват и до днес в много италиански фамилии като: Bulgari, Bulgarelli, Bulgarini, Bulgherini, Bulgaroni, Bulgaro, Bolgheri, Bolgarini, Bolgaroni, Bugarini и т.н. 

За земите, които някога сме завладявали говорят и други топомоними. 

image
Крепостна кула в Балкария

В Северен Кавказ има област Балкария, в която живеят балкари. Там е най-високия връх в Европа - Елбрус, от който извира река МАЛКА.

В Средна Азия и в Индия например има също множество подобни примери. Особено в Северна и‘ част, която е в полите на Хималаите. Там се срещат голям брой топоними "българ".

Съчетанието от звуци на български „ълг“ или само „лг“, в арабския и индийския, поради невъзможност за произнасяне, звучи като „х“, така се и изписва. Например областта Балх (т.е. на български звучи Баллг), древна Бактрия, наречена на индийски Балкх или Балхара (т.е. Балгара), а на арабски Бхалика (Бългалика), и се намира в северен Афганистан.

image
Цитаделата Арката, Бухара (Булгара), южен Узбекистан

Според резюме на доклад от научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност „Индология“ в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, на доцент д-р Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов и доцент д-р Л.Т. Цанков от „Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации“, са намерени общо 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинду. Учените твърдят, че това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни древни контакти на индусите с жив древнобългарски език.

Ето само някои примери за аналогия между български – хинду (в скоби е значението на индийски):

бадем – бадам; сандък – сандук; кебаб – кабаб; китна – китна; бай – бхай; шум – дхум; фучи – пхукна; харч – харч; кихна – чхихна; чорап – джураб; чорба – шорба; тапа – тхаппа; топна – тхопна; гътна – гхатна; сгурия – гхурия; тор – тор; гугутка – гхугху (вид сова); хубав – кхуб; потна – потна (намазана); лик – лик (черта); тънък – туния; вещ – веш (дрехи); куртка – курта; пижама – пажама; панталон – патлун; шалвари – шалвар; шал – шал; гердан – гардан (шия); грива – грива (шия); рана – сарана; дух – рух; хан – кхана (къща, ядене); дайре – дайра (кръг); сандал – сандал (сандалово дърво); тава – тава; ден – дин; пакет – пакет; хили се – кхилли; урна – урна (отделя); лъха – лахар (порив на вятър); тикна – тикна (опира се); топна – тхопна; плаване – плаван; пека – пакана; пийна – пина (пия); руча (ям – шоп.) – ручи (апетит); кара го – карана; тръпна – тарапна; тънък – таник (малък); побягна - бхагна (бяга); лай – лай (напев);                               

Освен общите думи, в Индия са открити 647 различни древно - български етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)). 45 имена и синоними на ведически или хиндуистки божества (които са на санскрит), имат значение в българските имена или фамилии, или имат функции, които се разбират на български. Например Калин е един от известните митологични герои в Ригведа. Такъв е и Дамянти. Янтра на хинду означава извит, р. Тунджа се свързва с индийската дума тунд – бърз, в Рила има връх Кабул, връх Дженгал в Пирин е аналогичен на хинду думата джангал – горист, а връх Газей в същата планина на индийски означава непобедим.

Учените пишат още: „За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди... От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64%). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици.

Ето и някои сходни думи между Български и Санскрит:

името Българин, отбелязано в санскрит बल е bal + ghara, изговаря се бал + гхара = бългхар,(поради липса на звука Ъ в другите езици) и има значение на Сила, Мощ и Дом.

Траки на санскрит तारक, означава звезда, командир и кормчия, произнася се та̀арака

Цар на санскритски शिर śira  със значение Глава. На Персийски سر (sar) също означава "глава";  а така също سرور sarvar е главатар, предводител, принц, господар; с подобно значение (на персийската дума) е śiras शिरस् в Санскрит. Произнася се шира.

Цар на санскрит पार्थ  pārtha със значение баща и патриарх, тук на персийски Цар पार्थिव pārtiva, произнася се паартха и на персийски партива.

Канас на сансктит е खान, означава повелител, вожд, произнася се ка̀ана. Думата има близък строеж със старо българската "KЪНѦЗЪ" (княз като титла и като изговор).

Веди (третата буква от Глаголицата и Кирилицата, древна арийска литература) на санскрит वेदि, vedi - със значение на 1.Знание, учител; vedati (vid) - वेदति e една от гл. форми; 2. "веди" е значението на глагола "уча" в старобългарската му форма, 3.Ведическа цивилизация в Индия. 4. Аз Буки Веди - Аз буквите знам

Слух, чуто  на санскрит श्रुति - śruti, произнася се шрути (типичен пример на трансформация от "р" в "л". Обичайно е и от "ш" към "з" и обратното).

Човек на санскрит  छवि cavi, със значение на същество (за арийците), излъчващо великолепие, красота и светлина. Произнася се ча̀ви.

Татко, татковина  तात tāta, произнася се та̀ат.а̀ 

Варна на санскрит  वर्ण означава: Слава, злато, блясък, красота, звук, цвят.

Произнася се Варна и Варана (न).

На санскрит само Вар वार् - var е 1.вода и езеро, 2. Има тълкувания var + na  да е град-крепост край езеро.

Съдба   на санскрит  सद्भाव sadbhāva. Определено за всеки човек съществуване, истината за всеки човек. Произнася се садбха̀ава 

Серди  на санскрит  सहृद्  sahṛdi, със значение на сърцати, смели, произнася се сарди (при ретранслация на а в е серди). 

Земя  на санскрит  हेमा hemā, като територия, произнася се хѐмаа, на хинди е хема̀

Зима  на санскрит  हिमा himā произнася се хима̀а, на хинди е хѝма

Къща на санскрит कूट kūṭa означава къща, жилище, произнася се kūṭa

Кон на Тамилски е kONam

Грива на санскрит е ग्रीवा, griva, произнася се грѝиваа

Дам-обор на санскрит तल, dam

Гайда на санскрит गायति gāyati (gai), произнася се гаая̀ти

Дева- девица на санскрит देव, произнася се дева и devati

Ум, акъл  на санскрит   akala  произнася се с потъмняване на първата буква А

Памет на санскрит  मति mati  със значение на памет, съзнание, спомен, произвася се мати с ударение на буквата А
Целувка на санскрит е cumba चुम्बति, произнася се цумба..

Време на санскрит वर1 - vara, според Capeller's Sanskrit-English Dictionary). Varam

Кутре на санскрит क्षुद्र - kṣudra, със значение на дребен, безправен, нисш в обществото човек, в "Кастовата система Варна" се нарича кшудра̀.

Чорба има персийски произход: 1. شورابه shorāba - ядене; 2. شرب shorb – "пиене".

Чорбаджия не е турцизъм, в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” и към “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език. Названието в българския език основателно се свързва с човек, който осигурява храната и се разпорежда.

Доцент д-р Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов и доцент д-р Л.Т. Цанков, казват относно своята методика следното: "Създадохме един нов метод за прецизно реконструиране на структурата и границите на стари български държави чрез нанасяне на топоними формирани от етническите имена на българите, техните клонове (Кутигури, Утигури, Кучи- Булгар и т.н.) и династични родове (Дуло). За целта обработихме 6 900 000 топонима от целия свят от географската информационна система (GIS). От тях извлякохме 8448 български етнонима (топоними и хидроними формирани от нашите етнически имена) с географските им координати и ги нанесохме на картата на Евразия. Издирихме 126 топонима с основа Мадар по света и ги нанесохме на получената прецизна карта. Оказа се, че всички те попадат в територии обитавани някога от древните българи. Въз основа на това можем да аргументираме хипотезата, че Мадара е исконно български топоним.

Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001). По тази логика името Мадара просто е пренесено от българите, до области които те са завладявали в древността. Особено висока степен на достоверност дават топонимите (имена на градове и местности) и хидронимите (имена на водни басейни), образувани от български етноними (племенните и родовите имена на древните българи - кутигури, утигури, оногури, Дуло и т.н.). Те дават информация дори за структурата на държавата. Затова ние разработихме един нов метод за възстановяване на родовата структурата на древни държави на базата на нанасяне на етнонимите на географска карта. Новият метод показва териториите обитавани някога от древните българи интегрално във времето, затова получените карти не дават границите на конкретна държава съществувала в конкретен исторически момент, а максималната експанзия на държавата в един географски район. Този метод има изключителен потенциал за изясняване на структурата на древни държави. Основните използвани методи са:1. Топоними; 2. Анализ на писмени сведения; 3. Лингвистика.

В Индия народа, който ги е завладял в древността е наречен "ведически арийци". Той е изиграл ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото е колонизирал Индия и е занесъл там ведическата култура и ведите. Известно е, че индоевропейците първоначално са обитавали централна и източна Европа и в последствие се разселват (Всемирная история, 1955, т.I). 

Това обяснява защо картата на българските етноними в Индия съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти (The History and Culture of the Indian People, 1968) и препечатана от Голийски (2002).

Лингвинистични бележки: Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит, който е синтетичен език от арийските наречия. Така санскритът заедно с говоримият език на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-арийските езици (хинди, непали и др.). Това обяснява намерените напоследък паралели на българския език с тези групи езици (Шопов и др., 2002-в). Намерени са паралели между българската митология (от езически произход) и ведическите божества- 32 ведически божества имат имена срещани у нас или със значение разбиращо се на български (Шопов и др., 2002-б, в). Степента на сродство на българския език с източно-иранските, западно-иранските и индо-иранските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с корените на българските фамилии (Шопов и др., 2002-в). Корелацията е най-висока с източно-иранските. Има обаче основи на фамилии, които не се срещат в иранските езици, а само в български и хинди. Оказа се, че не само основите, но и суфиксите на фамилните ни имена съвпадат с тези в хинди, както по звучене и значение, така дори и по начина на употреба. Това показва активни контакти на двата народа в много далечно минало, т.е. пряко участие на българите в арийското нашествие в Индия и в процеса на индоевропеизация на местното население в Индия. Индийците произнасят името българин като балхар(а) в резултат на закономерно езиково потъмняване (Шопов и др., 2002-в), а балхара е една от титлите на махараджата в Индия (Добрев, 1994)."

Като потвърждение на изводите на учените, може да добавим и самото име на нашата държавност – Бълг Ария.

На академичната интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация” проведена в периода 19 – 20 май 2005 г., в Икономическия институт на БАН в София, бяха изнесените факти, за наличието на десетки съвременни селища с имена като Ловеч, Бургас, Варна, Добрич, Шумен и много други в територията на съвременен Иран, Пакистан и Афганистан.

В словото си ст.н.с. Петър Добрев разказа накратко за преоткриването на древната българска цивилизация и очерта основните й белези и постижения:

1. Известните в древната история на Азия и Европа над 20 вида стоки със български имена, белег на развито земеделие и занаятчийство, както и търговия.

2. Древни строителни традиции и създадени много градове често носещи името Булгар във всички български държави създавани от българите.

3. Известните до момента над 40 титли, санове и държавни и административни длъжности като канас юбиги, боили, багаини, багатури и др. говорещи за развит държавен апарат, доказващ мощна централизирана държава.

4. Създали са три държави в света със името България (освен Балгхара, още и Есперихова (Дунавска) и Котрагова (Волго-Камска) България. Едната от тях съществува и до днес. (Да напомним, че в рамките на съвременна Русия има кавказка автономна република Балкария на част от територията на Старата Велика България на канас юбиги Кубрат.

5. Изключително силно развито занаятчийство във всички български държави.

6. Собствена руническа писменост.

7. Изключително силни и боеспособни армии.

8. Роднинската система е запазена еднаква и с еднакви наименования навсякъде.

9. Бал(г)хара е "страната на 1000-та градове" според древните автори, а градският живот е основа на цивилизацията.

10. Вертикална социална мобилност. Въпреки, че в българските държави има четири съсловия (каквито има във всички индоевропейски държави) те не са затворени кастови системи както примерно и досега в Индия – брахмани, кшатрии, вайшии и шудри. Всеки българин може да расте във военно-административната йерархия по заслуги и доблест на бойното поле.

11. Всички български държави в историята са били известни с ниските си данъци осигуряващи благоденствие на народа и изобилие от стоки.

12. Големите народи създават богати езици. Това си личи и сега в българския език, който е изключително богат и стои като “прекалено широк костюм от доброто старо време на младостта на остарял и съсухрен човек”. Големите и развити цивилизации създават изключително богати езици, каквито малките народи не могат никога да създадат.

Накрая Петър Добрев спомена че в съвременен Афганистан се е запазила пословицата "Работлив като българин".

Конференцията завърши с решението всички участници да изискват от ръководството на БАН официално да предложи на отговорните държавни институции да предприемат действия по:

1. Осъвременяването на историческите учебници с новите открития.

2. Изпращане на официални писма до редица световни университети и научни центрове, както и издателства за включване в съвременните енциклопедии, речници и справочна литература на новите факти и открития за древната българска история.

3. Официално отхвърляне на държавно ниво на досега общоприетата “тюркска теория” за произхода на българите като научно несъстоятелна и вредна в културно отношение. За съжаление тя има своите упорити привърженици всред някои историци в България, изградили върху нея кариерата си и организиращи институционална съпротива срещу новите тенденции в историческата наука.

4. Организиране на широка медийна разгласа и постоянна информационна кампания за спечелването на общественото мнение в България и всред многобройната българска емиграция в света за подкрепа на каузата.

За изпълнението на тези цели ще се сформира комисия, която да обобщи резултатите от конференцията и да работи по поставените задачи.

Траките са били основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000 души). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава също и човек, живеещ отвъд планините (в северен Афганистан - древна Бактрия).

Според учените, които са го придружавали, преди да достигне Балх, наричан от персите Зариаспа, Александър Велики завладял първо древна Ариана (дн. Герат), откъдето се насочил към планината Паропамиз (днешния Хиндукуш) и през нея - в Бактрия, от което личи, че тя се намирала на изток от Хиндукуш - една сурова планина.

След като я прекосил, Александър превзел един древен град, наричан от гърците АОРН-УС, а от местните жители ВАРНУ (название, подобно на днешна Варна). Това бил вторият по големина град и неговите руини до днес личат в областта Балх в Северен Афганистан, недалеч от град Хулм. Столицата Балх останала непревзета, но Александър, разтревожен от вестта, че срещу него се събират големи войски, побързал да обяви цялото царство за свое владение и да се ожени за местна принцеса.

Проф. Божидар Димитров твърди, че средновековни византийски автори описват масова сватба. Александър Македонски, след като не могъл да се справи с Бактрия, постигнал мир, като оженил 10 000 свои войници за 10 000 местни девойки. Византийските автори твърдят, че българите са дошли тук, отвоювайки преди това превземани земи.

След разпадането на македонската империя тя отново става независима и е известна в Европа с името Бактрия, като е управлявана от тракийски династии. По-късно след неуспешни войни с Китайската империя и вътрешни междуособици тя се разпада, като от нея се отделя едно малка държава с име Блгар.

Квинт Курций Руф съобщава за народът балагрии живял по времето на Александър Велики IV-ти – век преди Христа. В новите издания на Руф обаче, а и в новите лексикони и речници балагриите са просто изтрити...

Димитрий Хоматиан също е пределно ясен твърдейки, че българите са били в контакт с Александър Велики. Сведението е взето от житието на българския християнски просветител свети Климент Охридски:

image“...Този велик наш отец и светилник на България (св. Климент) бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

ТОВА Е СЪЩЕСТВЕН И МНОГО ВАЖЕН МОМЕНТ, ДОКАЗВАЩ ДРЕВНАТА НИ ИСТОРИЯ, ПОКАЗВАЩ ПОСОКАТА НА ДВИЖЕНИЕ И ПОРЕДНО МАЩАБНО ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ТЕРИТОРИИ – ОТ ОЛИМП КЪМ СЕВЕРНИЯ ЛЕДОВИТ ОКЕАН И МЪРТВО МОРЕ, ПОСЛЕ ОБРАТНО КЪМ ПОЧТИ ЦЕЛИТЕ БАЛКАНИ И ПАНОНИЯ – ФАКТИЧЕСКИ ВИЖДАМЕ ОПИСАНИЕ НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИИТЕ НА СПОМЕНАТАТА АТИЛОВА ИМПЕРИЯ. НЯМА МИГРАЦИЯ ОТ АЗИЯ, А ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ НЕЯ И ВРЪЩАНЕ В БАЩИНИТЕ ЗЕМИ!

Изключително важния пасаж – “Те били  изселени в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море”...  не присъства изобщо в “Подбрани Извори за Българската История” -II, София, 2007, стр.107...Kак тогава хората да разберат, че част от дедите им са живели край мизийския Олимп преди повече от 2300 години?

Трябва да отбележим, че Димитър Хоматиан (на гръцки: Δημήτριος ό Χωματιανος) е православен архиерей, писател и канонист, архиепископ на Охридската българска архиепископия Първа Юстиниана и на цяла България, в годините около 1216-1234 г.

Подобни на Хоматиан сведения ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ТЕЗИ ТЕРИТОРИИ ОТ БЪЛГАРИТЕ ДАВА И ЦЪРКОВНИЯ ПИСАТЕЛ И ИСТОРИК АНАСТАСИЙ БИБЛИОТЕКАР (Anastasius Bibliothecarius; р. ок. 800 – поч. 878). МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ УТОЧНИ, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА СЪБИТИЯ ПРЕЗ IV В.:

БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО! (QUIA BULGARES, QUI JURE GENTILE PARIAM SUAM SUBJUGANTES)“ – Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f  

ТОВА СЪЩО Е ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ, ЗАЩОТО ТУК ОТНОВО СЕ ГОВОРИ ЗА ВЪЗВЪРНАТИ ОТ НАШИТЕ ПРЕДЦИ ЗЕМИ, КОИТО СА ИМ ПРИНАДЛЕЖАЛИ ПО „РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“! ТЕРИТОРИИ, НАД КОИТО И НИЕ, ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ ИМАМЕ СЪЩОТО РОДСТВЕНО ПРАВО!  

Анастасий Библиотекар допълва, че освободителите на споменатите територии дошли от север, от Скития. В Скития живеят тракийските племена гети, даки, кровиси, морисени и ситони. Да не забравяме и споменатите от Овидий беси (веси), част от които живее в Малка Скития, а други на юг от Стара Планина, в Родопите. Т.е. народите на Скития са роднини на тези от Тракия. Не бива да пропускаме, че самите скити са наречени тракийски народ от Стефан Византийски (Stephani Byzantii Ethnica-I, Berolini, MDCCCXLIX, s. 578).

Прекосяването на Дунава е ставало често като причините са били различни. Според Страбон за гетите преминаването на  Дунава двете посоки било нещо напълно обичайно (География VII-3-12). Ариан пък разказва как трибалският цар Сирм изпраща жените и децата от племето си на дунавски остров, за да са далеч от бойните дейсвия на траките с македонците на Александър Велики (Анабазис I-2-2). Отново Страбон описва движение на траки от север на юг под водачеството на Буребиста (География VII-3-11).

Средновековният автор Анастасий Библиотекар описва сблъсъците на старите българи с римските легиони ПРЕЗ 378 ГОДИНА, като става дума конкретно за териториите на Старият и Новият Епир, Тесалия и Дардания (Северозападна  България). Изразът РОДОВО ПРАВО и СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО показват, че българите са били изконните притежатели на тези обширни области, т.е. дедите ни са ги населявали много преди римляните да дойдат и да ги завладеят. Легионите на Вечният град навлизат в Балканския полуостров през 20-те години на III век пр. Христа, И ИМ ОТНЕМА ПОВЕЧЕ ОТ 200 ГОДИНИ ДА СЛОМЯТ СЪПРОТИВАТА НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ (КАКТО ВИЖДАМЕ НЕ ЗА ДЪЛГО). Първият сблъсък на траки с римляни е в битката при Пидна - 168 година преди Христа, където дедите ни подкрепят македонците (Плутарх, Животът на Емилий Павел, 18-5). През 62-та  година преди Христа римският генерал Г.А. Хибрида е разбит от от траките в близост до река Дунав. По-късно обаче ( 29-та година преди Христа) Крас покорява траките на между река Дунав и Стара Планина. Тракия (на латински: Provincia Thracia; на гръцки: ἐπαρχία Θρᾳκῶν) става официално провинция на Римската империя едва през 46 г. сл. Христа, когато след смъртта на Реметалк III бившата държава на одрисите е анексирана от император Клавдий. (Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, 227-228).

Написаното от Анастасий Библиотекар означава, че много преди този период на започнало завладяване на Балканите (III в. пр. Христа), споменатите земи са били обитавани от хора, които в по-късен период (ПРЕДИ IV В.) са наречени българи. Идване от Скития не означава пристигане на нов и чужд народ, а завръщане на коренно население, което в миналото се е оттеглило на север поради римското нашествие (ТАКОВА ЗАВРЪЩАНЕ Е И НАВЛИЗАНЕТО НА ЮГ ОТ ДУНАВА НА ИСПЕРИХОВИТЕ БЪЛГРИ ПРЕЗ 680 г.) .

Част от дедите ни желаещи да запазят свободата и независимостта си се оттеглят на север от Дунав след римската окупация на Балканите. От този регион свободните траки извършват много нападения срещу окупаторите като едно от първите е през 69-та година след Христа. През 152-158 има анти-римски въстания в Тракия, и Дакия, през 272-ра-275-та година император Аврелиян е принуден да изтегли римските колонисти от Дакия. Виждаме, че малко по малко дедите ни отвоюват Родината си от нашествениците.

Анастасий е бил и пряк участник в много важни събития от нашата история. Съвременник е на св. Константин-Кирил Философ, когото познава лично. Нарича Константин fortissimus amicus (смелият приятел) на патриарх Фотий. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" (Борис I) са подготвени от Анастасий Библиотекар.

Топонимите и хидронимите трасират и обширните територии завладени от предците ни по света!

В северен Афганистан може да се види област с име Шумен.

В Индия има няколко реки с имена Бхери (Бългери), Бхари (Българи), Бахари (Балгари), а също и реките Мадар и Варна.

По света има най-малко на 10 места наречени Бахария, което всъщност е България. Съществува думата бахари. В Египет има поне 20 топонима Бахария и бахари. Има оазис Бахария, област Бахейра, град Калин, връх Абу Боян, град Борис. Има река Булгар чай (чай означава река на местния език) до планината Талъш в Северан Иран. Проф. Божидар Димитров твърди, че талъшите се считали за българи. Над 800 думи с еднакво звучене и значение са открити в българския и фарси, официалния език на Иран.

Най-фрапиращи са топонимите, на които е изменена само първата гласна - болгар, булгар. В Африка има градове Болгар и Булхар. Край тях се намират няколко Шар планини. Това не е случайно.

imageСАКАРА е името на старо селище в северен Египет, където е открита най-древната от съхранените каменни пирамиди. Построена е от Имхотеп за погребението на египетския фараон Джосер ок. 2650 г. пр. Христа.

Интересно е да се знае, че близо до ПЛАНИНАТА САКАР в България, на 4 май 1981 г. са били започнати мащабни археологически разкопки, с цел разкриване на гробницата на древната обожествена египетска владетелка Бастет, за която се предполагало, че е ПРЕНЕСЕНА ОТ ЕГИПЕТ, СЛЕД СМЪРТТА СИ, ЗА ДА БЪДЕ ПОГРЕБАНА В ЗЕМИТЕ НА СВОИТЕ ПРЕДЦИ. Ръководител на експедицията в местността Градището край Малко Търново, е бил директора на отдел „Културно наследство“ Кръстьо Мутафчиев.

Работата започва по настояване и под протекцията лично на Людмила Живкова. Намерените артефакти са засекретени, а входа към пещерата с гробницата е взривен и наводнен.

image

В това състояние е и в момента. 

Странното, е че по време на разкопките умира човека, който е бил ангажиран да осигури на експедицията работна ръка и техника – тогавашния зам. министър-председател и министър на минералните ресурси и металургията инж. Стамен Стаменов. 

ОЩЕ ПО-СТРАННО Е, ЧЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ (на 21 юли 1981 г.), УМИРА И ИНИЦИАТОРА НА ПРОЕКТА  - самата дъщеря на ръководителя на държавата, Людмила Живкова, която тогава е на 38 г.

Според доктора на науките Петър Добрев, в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Един от героите там е цар Бхарата (цар Българата), чиито син е с типичното наше име ПАНЧО.

Там има и герой наречен цар Кардама, за който се твърди, че е от изключително знатен и свещен благороднически род, И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, ТОЙ Е РЪКОВОДИЛ СПОМЕНАТИЯ НАРОД БЪЛГХ. СПОРЕД ИНДИЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ, ТОЗИ НАРОД Е ЖИВЯЛ В ОБЛАСТТА БАЛХ, В С ЕДНОИМЕННА СТОЛИЦА БАЛХ (БАКТРИЯ В АФГАНИСТАН). Интересното е, че потомци на царя Кардама се преселват по-късно в Индия и създават там своя управляваща династия под името Кардамити. Близо 18 века по-късно ще видим вече в Дунавска България български канас юбиги Кардам управлявал през 777 - 803 г. сл. Хр., което показва хилядолетна неизменност на именната система на българите.

Всъщност индийските легенди са пълни с обожествени тракийски владетели, които в миналото ги завладяват и им дават технологиите за обработване на земята, минното дело, металообработването, производството на оръжие и сечива, строителството, текстила и т.н. ТОВА СА И ИЗОБЩО МНОГО ОТ „БОГОВЕТЕ“ НА ДРЕВНИЯ ЕЗИЧЕСКИ СВЯТ – ИЗДИГНАТИ В КУЛТ СМЕЛИ ВОЙНИ, ВЕЛИКИ ВЛАДЕТЕЛИ И КРАСИВИ ЦАРИЦИ И ПРИНЦЕСИ. ПОРАДИ ТОВА, СПОРЕД ЛЕГЕНДИТЕ, ТЕ НОСЯТ МНОГО ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА И ПОДЛЕЖАТ НА СЪЩИТЕ СТРАСТИ. (ние също помним времена с издигнати в култ вождове, със статуи, паметници, пантеони, вечни огньове, венци, героични епоси, факелни шествия и т.н.). 

Много често споменавания по-късно като "бог" Дионисий, всъщност е бил велик завоевател.

Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионисий в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийският владетел им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеонВ самите пурани (древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари почитащи огъня и дали го на хората. Бригус е тракийския етноним бриги (фригите), чиито най-древни земи са Юго Западна България и Македония. Според Хезихий родното място на Дионисий се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионисий (този, който е покорил Индия) е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите (наименованието е свързано и с бритите). В Риг Веда е споменат народа саки, за които Страбон обяснява, че са източните скити, чиито роднини са обитавали нашата Добруджа. Други участници в дионисовия поход са били киконите, защото Плиний Стари казва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа. Траките са превърнали местното население в благоденстващ народ, като са им дали оръдия на труда и знания как да ги използват. Действително най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в древна Индия имат прототипи в Тракия. Названията също показват връзка с нашия език – ведическото картака отговаря на нашето кортик, сулака отговаря на нашето сулица (копие), чашка отговаря на нашето чашкатапар на топор, коша на кош, кава на кова, жалика на желязо и т.н.

Важно свидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможността за случайна прилика.

image
Най-старата свастика, открита до момента в Европа, намерена е при село Алтимир, датирана е от V хилядолетие пр. Хр.

Свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна. Нашата украсена със свастики керамика е повече от хиляда години по-стара. Самата дума свастика е обяснима на български. СВАСТИ, ШАИШТА значи щастие на индо и ирано-арийски, а КА е умалителна частица, която се среща в санскрит и в наши думи като девойка, стопанка, седянка и т.н.

За далечното пътешествие на тракийският обожествен владетел свидетелстват и много други древни историци: Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус.

Трябва да се поясни, че първоначално Дионисий е бил тракийски цар, който е обожествен след смъртта си. След него други тракийски благородници със същото име са разпространили култа му по три континента.

Едно от основните доказателства за превземането от траките на целия познат тогава свят е дадено в “Същността на боговeте” на Цицерон. Той споменава, че на римляните са извести четири "божества" с името Дионисий... Този в Тракия... Един Дионисий е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия.

В споменатата област на днешен северен Афганистан Балх (древна Бактрия) има конник изсечен в скала, също като Мадарския. АФГАНИСТАНСКИЯ ВАРИАНТ Е С ПОЧТИ СЪЩОТО ИМЕ – МОДЕРСКИ КОННИК. Талибаните разрушават половината от древния образ с оръдеен изстрел.

image  image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще цитираме друга част от доклада на доцент д-р Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов и доцент д-р Л.Т. Цанков: "Издирихме 126 топонима Мадар по света. От тях 81 са в изходната форма Мадар, 9 под формата Мадара (получена с прибавяне на санскритския суфикс за женски род –а), 9 под формата Мадари (получена с прибавяне на санскритския суфикс за множествено число –и), 6 под формата Мадаре (Сърбия), 6 под формата Мадарски, 3 Мадхар, 2 Ма’дар и 1 Маддар. Тази статистика показва, че основната форма на топонима е Мадар. Най-често той се среща в Иран (32 пъти). Там думата Мадар (както и в хинди: Карманный хинди-русский словаръ (1958)) има значение майка (като английското mother), но също и светилище, ос на света (Персидско-русский словарь, 1983). Именно последното значение вероятно е значението и на топонима Мадара в България, т.к. селището Мадара е разположено до голямо светилище (ТРАКИЙСКО, КАКТО ЩЕ ВИДИМ ПО-ДОЛУ – б.р.). Съгласно Голийски (2003) в Месопотамия (Шумер) храма се е считал за макет на Свещената планина стояща в центъра на света... Явно и древните българи са сакрализирали завоеванията си като са построявали светилище и са го обявявали за “ос на света”, т.е. свещено място на Земята. Нашето изследване показва, че именно това светилище е наричано Мадар. Така се оказва, че топонима Мадар и производните му трасират завоеванията на българите в един много голям период от време (който може да започва още преди възникване на писмеността), т.к. някой от топонимите и хидронимите са от това време...

Особен интерес представлява намирането на топонима Мадара в Египет и Китай, което потвърждава достоверността на твърденията на Съсълов (1936, 2000), за инвазия на древните българи в тези земи. Затова има нужда от допълнителни изследвания в тази област."

Основното, което трябва да се знае е, че Мадарския конник по съществото си е едно голямо копие на всичките 7000 малки оброчни плочки от светилищата на Тракийския конник, намерени в днешните български земи.

image

Мадарската голяма пещера в скалите над която е релефа е тракийско светилище, вероятно по – древно и по – голямо от делфийското . В него са намерени оброчни плочки с Тракийския конник. И на платото, в местността, и в подножието му има тракийски надгробни могили.

Сведенията за почитането на Хермес от тракийските царе, с които те свързвали своят произход ни кара да мислим, че всъщност тракийският конник е именно обожествен тракийски цар. Чрез култа към "бог" Хермес, когото е почитало пелазгийското население на о-в Самотраки, вниманието ни за основите на култа към Тракийския конник се насочва именно към племето пеласги, наричано още пелгари. В древността остров Самотраки е бил населен от тракийско племена и оттам идва и името му. (Гърците се заселват там едва към 7 в. пр. н. е.) .

Местните жители на Южните Балкани са пеласгите - коренното, пред-гръцко население. Пеласгите живеят тук преди идването на гърците - за това няма спор сред днешните историци. Херодот-І-57: "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски".

"Според Херодот, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”

(Христо М. Данов - „Христоматия по история на стария свят” ДИ „ Наука и изкуство", София, 1976 г. Херодот-ІІ-56)

Нямало е спор и сред древногръцките автори - те разказват, че когато гръцкото племе пристига тук, то заварва "пеласгите" и попада в техния свят. Това е един свят от родствени народи на Балканите и Анатолия, с развита цивилизация и култура, които очароват и грабват гръцките пришълци. До такава степен, че гърците пожелават повече от всичко да ги притежават - и да направят местната култура своя. 

Започват с възхищение от "пеласгите" и ги наричат "богоподобни", заради всичко което виждат у тях. Дори в гръцката митология им "дават" най-благородния произход - от "Пеласг - син на самия Зевс". Но когато усвояват местната култура, те вече искат да я направят само своя и да заличат всеки спомен, че някога не е била тяхна. Ревността им срещу местното население стига до там, че тези, на които по-рано са казвали "богоподобни", по-късно започват да наричат "траки" - в гръцкия език обидна дума - буквално "варвари", "диваци", "чужденци", "неелини". И им отричат правото да имат каквото и да е общо с т.нар. "елинска култура":

Географът Страбон: „Пелопонес преди да дойдат елините бил населяван от варвари. Но също цяла Гърция била някога населена с варвари, ако човек сам съди по преданията."

imageВ своя труд за старите цивилизации "Светът на легендарна Гърция" френския изследовател Виктор Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност.

Академик Владимир Георгиев смята, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита.

„В стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия, а населението й – пеласги, казва през 1 век римския историк Помпей Трог.

През 2 век пр.Хр. гръцкия пълководец и историк Полибий нарича траките и македонците omogenes т.е. хора от един и същи народ, род или раса.“

Г. Сотиров – „ELEMENTA NOVA PRO HISTORIA MACEDONO – BULGARICA“

Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.

Твърде интересно е и категоричното сведение на хрониста Фулко (Foulques de Chartres), френски свещеник, в неговото описание на първия кръстоносен поход от 1096 г., което свързва жителите на България с обитателите на антична Тракия и което предава буквално, че българите били назовани “траки - според предишните паметници”.

Идентична информация дава френският автор от XI в. Гило от Париж (или Гило от Тускулум - Gilo of Paris or Gilo of Tusculum), който бил католически кардинал и папски легат, описвайки първия кръстоносен поход от 1096 г., пише в своята „Historia de via Hierosolymitana“: „Оттук те поели път през ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ, които назовават ТРАКИ СПОРЕД ПРЕДИШНИТЕ ПАМЕТНИЦИ.“

Византийския историк от 15 век Лаоник Халкокондил казва, че трибалите - тракийски народ - са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той. От трибалите, според стари автори, произхождат и сърбите.

В продължение на написаното, можем да припомним и част от споменатия и много съществен за нашата история цитат от православния архиерей Димитрий Хоматиан: “...Този велик наш отец и светилник на България (св. Климент Охридски) бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи...“.

Лъв Дякон, византийски историк от X в., в своята „История“ също нарича българите мизи и скити.

Иоан Геометър пише по повод разгрома на войските на Василий II от българите при Траянови врата (17 август 986 г.): „СКИТИТЕ са по силни от ромейските копия“.

imageimageТракийската етнокултурна общност обхващала източната част на Балканите, Карпатско-Дунавската зона и Северозападна Мала Азия. Фригите обитавали значителна част от Централна и Източна Анатолия. Скитски племена населявали по-голямата част от южните степи на днешна Украйна. В Карпатско-Дунавската зона (днешна Влахия и Добруджа) най-известни били даките и гетите. В Централна Северна България живеели мизите - име което във византийските хроники се е запазило като синоним на българи.

 imageimageВ Северозападна България и Източна Сърбия се намирало племето на трибалите. Серди - Сердика - днес шопи. Агриани - Граово - днешните граовци. Одриси - От Долината на тракийските царе и Севтополис до Одрин – одринци. Дентелети - днешно кюстендилско Краище. Пеони - около р. Вардар. Меди, синти, едони, дерони, бистони и бизалти - по р. Струма. Сатри и беси - в Родопите и по р. Марица. Астони – Странджа. Дии, кикони и сапеи - в Западна Тракия и Родопите.

imageОколо Мраморно море, наричано още Тракийско море, живеели тините и долонките на европейския бряг, а витините, мизите (роднини на мизите в Северна България) и дарданите били на азиатския бряг. Те били тясно свързани с троянците.

Освен в днешна Тракия, която се намира под Мизия, в обширните земи под Малоазийска Мизия виждаме Тракия и в наименованието на Византийската Тракизйска тема (военноадминистративна област).

Според бащата на историята Херодот преди около 2500 години Държавата на траките се е Простирала от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско. (Херодот, „История”,„/Х.,1, 65/ - 1).

imageВ долния край на картата - от южните бегове на Мраморно море в кафяво са тракийските земи на древна Троя. В най-долната част на Балканите - п-ов Пелопонес, е държавата на гърците.

Картата е от книгата "По следите на първите гърци" на проф. Ян Бест и Сибила фон Реден. Те написаха: " 17 века пр. Христа над 80-90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в античността траки, а по-късно в Ранното Средновековие - българи".

Ето и още сведения от древните автори за връзките между тези общества:

Според Херодот гетите са траки. Страбон казва, че гетите са от един род с мизите и говорят един език. Дион Касий разглежда тракийското племе даки, като част от скитите. Прокопий пише, че сарматите и гетите са от един произход. Стефан Византийски директно заявява „скитите са тракийски народ“. 

Филосторгий (Φιλοστοργιος), който е историк живял през IV-V в. пише: „по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските СКИТИ, НАРИЧАНИ НЯКОГА ГЕТИ, А СЕГА ГОТИ.“

image
Страница от препис на Всемирна история от 15 век (Модена). Вдясно: изображение на Константин I Велики
image
Карта на Панония и околните земи до 103 г. В тази област впоследствие се е намирала столицата на държавата на Атила.

Големият византийски хронист Иоан Зонара е живял през XII век, когато написва своята “Всемирна история” (Ἐπιτομὴ ἱστοριῶν , букв. „Разрез от истории”, която включва  събитията от сътворението на света до смъртта на Алексий I Комнин в 18 тома), след проучване на най-известните историци на своето време и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия, като държава и населението ѝ. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към труда си накрая прилага речник, който е изключително ценен за нашата история, с него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите.

Известният византийски хронист и богослов пише:"Илири, варвари, ТРАКИ – мисля, че са БЪЛГАРИТЕ."

imageДруг пасаж в който историка споменава нашия народ е: „Пеонци – латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. ПАНОНЦИТЕ СА БЪЛГАРИ.“ ("Извори за българската история", том 14). В речника пише още: "Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България."

Тук трябва да уточним нещо много важно! Иоан Зонара е един от най-известните християнски богослови, който движен от Светия Дух прави тълкувания на правилата на светата православна Църква. Днес тези тълкования СА СРЕД ОСНОВНИТЕ в богословската наука.

Йоан Цеца (Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης), който е византийски учен от XII в., в своите „Алегории“ потвърждава същия факт пишейки: „Пеоните са българи“.

Ето какво по-точно е записано:

image

"Пирос и Акамас (родом) от Тракийския Хелеспонт, Марониеца Евфимос, син на Трезинус, Пирехмис, който беше от Пеонците, всички те бяха Българи, от онези от реката Аксиос или още Вардар."

Йоан Цеца е един от най-образованите учени на времето си, с енциклопедични знания. За изследователите на античността той е безспорен авторитет; неговите сведения се ползват с такова доверие, че от цитати в негови произведения и записки, специалистите възстанавяват загубени ценни антични текстове на други автори.

Той енергично развенчава една прокарваща се ПРЕДНАМЕРЕНО ОЩЕ ТОГАВА ЗАБЛУДА - че българите са късно дошли на Балканите пришълци. Историка, който е бил и висш аристократ от императорския род, твърдо напомня, че античните пеони, населявали територията на днешна централна и северна Гърция, са българи:

А пеонците са българите. Не вярвай на ГЛУПАЦИТЕ, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара."

Йоан Цеца - „Хилиади”. "Гръцки източници за българската история" т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105

Днешните ни историци наричат Йоан Цеца "архаизатор", защото давал на българите антични имена. Той пък ги е нарекъл кратко и ясно: "ГЛУПАЦИ"...

КАК ОБЯСНЯВАТ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА СТАРИТЕ АВТОРИ ДНЕШНИТЕ ИСТОРИЦИ ОТ ОФИЦИАЛНАТА - ЗЛАТАРСКАТА ШКОЛА?

Стараят се доколкото могат да ги опровергаят, но не е лесно. Трудно се спори с Херодот, Страбон, император Константин Велики, император Константин Багренородни, Йоан Цеца, Малала, Зонара, Йоан Екзарх, цар Калоян, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски и много други - със свидетелства от няколко хилядолетия история... Най-лесното е такива свидетелства просто да не стигат до публиката, затова доколкото могат ги прикриват, подправят и фалшифицират. Но винаги се намират други историци, които изваждат такива доказателства!

Всички антични автори са съгласни, че Македония е била част от Пеония. Границата между Македония и Гърция е реката Пеней в Тесалия - това е родината на мирмидонците - войниците на Ахил от "Илиадата" на Омир. За мирмидонците, византийския хронист Йоан Малала, творил в VII век, твърди безусловно, че са българи. Същото се казва и в "Шестоднев" на Йоан Екзарх, както ще видим по-долу.

Един от градовете на пеонците е Битоля (Пелагия). Сред столиците й са били Билазорон (Велес) на река Вардар и Стоби (днешното село Стоб, Кюстендилско).

Плиний Стари говори за мизо-македонци в Мала Азия, които са се обединили в Ефес.

Има ясно изразено единство в произхода на древните жители на Балканите и Анатолия (днешна Мала Азия). В древността те са единен общ свят, а местните хора са близки родственици. Техните "народи" и "племена" нерядко се разделят и една част се преселва от Балканите в Мала Азия - и обратното. Понякога леко променят името си, за да се отличават от непреселилите се свои сънародници. Част от бригите стават фриги, част от меонците - пеонци, гетите - хети и пр. Също така, както казахме, имало е две Мизии - едната е на Балканите, другата е в Анатолия.

Според най-вероятната хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава се идеята, че траките са автохтонно (местно) население. Всъщност Ал. Фол копира доказаната още от праисторика проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от преди седем хилядолетия, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му генерации.

imageСвети Император Константин I е тракиец, роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия) в римската провинция Мизия на 27 февруари 274, като син на римския военачалник Констанций Хлор. Съвсем близо до неговото, е родното място на другия велик император - Свети благоверен цар Юстиниан, който в древното му житие е описан КАТО СЛАВЯНИН (както ще видите по-долу)Константин е първият християнски римски император, чийто Милански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя.

Интересно е да се знае, че св. цар Константин Велики взима законодателни мерки по отношение на евреите, тъй като те са основните врагове на християнството и инициатори на повечето гонения. Той им забранява да притежават роби християни, както и да обрязват своите роби. Преминаването на християни към юдаизма се забранява. Забранени са и събиранията им за религиозни служби!

Друг съществен факт е, че тракиецът Константин, който погрешно е смятан за грък всъщност воюва с византийците, разбива ги С ПОМОЩА НА БОГА И СЪС ЗНАМЕНИЕТО НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ и превзема тяхната столица Византион, където премества и столицата на империята, наричайки я със своето име.

Ето какво е записано по този повод:

image"Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион* беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.

* Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.

27.09 по еретическия, 14.09 по православния календар - Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)

Има друга версия за името на града, който в древността е наричан Βυζαντιον, а за негов основател се споменава Βυζας (Бузас). Личното име Бузас е тракийско, то се ползва и от старите българи под варианта Бузан (Attamen prius quam  Italiam aduentaret, Trapstilam  Gepidarum   regem inidias  sibi molientem  bello superans extinxit, Busan quoque Vulgarorum regem magna  simul cum suis agminibus caede  prostrauit...). Има тракийско племе Вυζναιоι, но тези факти са извесни предимно на специалистите (В. Георгиев, Езикът на траките, 1977, стр.71).

Византион е било първоначално тракийско селище, в което гърците основават колония и постепенно засилват присъствието си изтласквайки местното население.

Това вероятно е една от причините тракиецът Константин да премести столицата си там, след отвоюването на града от византийските гърци.

Константин Багренородни разказва, че по времето на Константин Велики Тракия станала особена тема (военноадминистративна област). Сведението на Багренородни се потвърждава от Григорий Кодин, който пише, че Константин Велики построил в земите на скитите през през ІV-ти век градовете Плискува, Перестлава, Констанция (Констанца), Дуросторум (Силистра). Не е трудно да се види, че Плискува и Перестлава са Плиска и Преслав, чиито крепостни стени са изградени в тракийски, а не в римски стил. Тъй като имената Плиска и Преслав са български това отново показва, че през 306-337 г. е имало българи на юг от река Дунав. Както споменахме вече, градове с такива имена нашите предци основават и далеч на север, като ги наричат ПЕРЕСЛАВЛ (днес се казва Переславл Залески), ПЕРЕЯСЛАВЛ РЯЗАНСКИ и ПЛИСКОВА (на старославянски Плѣсковъ - днешния Псков). От тази северна Плѣсковъ произлиза, както вече писахме ДРУГА ПОДОБНА НА СВЕТИ КОНСТАНТИН РАВНОАПОСТОЛНА ЦАРСТВАЩА ЛИЧНОСТ - ПРОСВЕТИТЕЛКАТА НА РУСИЯ СВЕТА КНЯГИНЯ ОЛГА, ЗА КОЯТО ЯСНО Е НАПИСАНО, ЧЕ Е БЪЛГАРКА

“Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми“ - (Игор взе жена от българите, която за него бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много)... 

Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ. - Доведоха за него (за Игор) жена от Плискова, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд. („Родословец русских князьей“).

На мястото на Византион бива издигнат Константинопол, който става новата столица на Римската Империя. Константин Велики е имал намерение да направи от София най-величествения град на държавата си, често е казвал – Sardica mea Roma est – Сердика (София) е моя Рим...в крайна сметка обаче надделява избора за тракйското селище Византион (Βυζαντιον).

Освен Константин Велики, Източната и Западната Римски империи са ръководени от още много владетели с тракийски произход.

image
Максимин I Тракиец

Първият император от тракийски произход е Максимин I Тракиец, който е син на гота Мика (Micca) (Historia Augusta, Life of Maximinus 1:6). Роденият в селище близо до София Галерий също става император и дори е възнамерявал да нарече Римската Империя Дакийска. Император Максимин Дая е роден и израстнал в Мизия. Тракийци са и дошлите след свети цар Константин Велики негови наследници и други по-късни императори - Константин ІІ, Констанс І, Констанции ІІ, роденият в Мизия Ветран, Юлиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин І, Юстиниан І, Тиберий ІІ, Фока... До 610 г. с кратки изключения владетели на Римската Империя са хора от тракийски произход. Защо да се чудим тогава, че старите българи са имали  претенции за престола в Константинопол (Византиум)? Та той им е принадлежал по право!

Ето историята на един от тези владетели, КОЙТО Е БИЛ ХРАБЪР ВОИН С ДОБРО И ЧЕСТНО СЪРЦЕ, ЗА КОЕТО Е ИЗБРАН ОТ САМИЯ БОГ ДА СТАНЕ ИМПЕРАТОР НА ХРИСТИЯНСКАТА ИМПЕРИЯ.  Описането е от православното житие на благоверната му света съпруга – царица Пулхерия:

„На 42-рата година от рождението си император Теодосий се разболял и като чувствал вече приближаването на смъртта, разказал на света Пулхерия за откровението, което имал в църквата на свети Иоан Богослов в Ефес. Когато веднъж стоял там на молитва, му било открито, че след смъртта му негов приемник ще стане воинът Маркиан. Затова императорът помолил света Пулхерия да съдейства на Маркиан, за да заеме престола.

imageМаркиан бил родом от Тракия. Син на воин и сам храбър воин, той бил човек на зряла възраст, разумен и с добър нрав. Като бил предизбран свише да стане цар, от младини той бил пазен по чудесен начин от смъртта. Веднъж, като отивал към Филипопол, той намерил на пътя труп на човек, който неотдавна бил убит, и се спрял над него, трогнат от жалост към убития. Желаейки да извърши милосърдно дело - да погребе мъртвия, той започнал да копае гроб за него. И ето, преминаващите по същия път видели как Маркиан погребва мъртвеца. Като помислили, че той е извършил убийството, те го заловили и го завели в града, където го предали на съда. Тъй като нямало никой, който да може да засвидетелства неговата невинност, а на собственото му оправдание не повярвали, той бил осъден на смърт като убиец. Когато пристъпвали към изпълнението на наказанието, чрез Божествено откровение, бил посочен действителният убиец, който получил възмездие според делата си, а Маркиан бил освободен с чест. След това той служил в гръцката войска под началството на Аспар. По време на войната с вандалите, когато последните победили гърците и взели мнозина от тях в плен, заедно с тях бил пленен и Маркиан и отведен при вожда на вандалите Гизерих. Веднъж Гизерих, като желаел да види какво правят пленниците, излязъл в един горещ ден и застанал на едно възвишение. Тогава видял в далечината Маркиан, който спял на земята, а над него стоял орел с разперени криле и го прикривал, подобно на сенник, от слънчевите лъчи. Като видял това, Гизерих прозрял бъдещето на своя пленник и след като го извикал при себе си и го разпитал за неговото име и произход, му казал:

- Ако искаш да бъдеш жив, невредим и свободен, закълни се пред мен, че когато се възкачиш на царския престол, никога не ще воюваш с вандалите, а ще живееш в мир с нас!

Маркиан се заклел в това, което Гизерих поискал от него, и с чест бил пуснат да се върне в родината си.

След като се върнал от плена, Маркиан отново заел видно място в гръцката войска. Веднъж, по време на похода на гърците срещу персите, Маркиан се разболял по пътя и останал в един ликийски град - Сидин. Тук го приели в дома си добри хора, двама братя - Татиан и Иулиан, които твърде много го обикнали и старателно се грижели за здравето му. След като оздравял, двамата братя отишли заедно с него на лов за птици. Когато станало пладне и слънчевият зной се усилил, те легнали да си починат и заспали. Татиан се събудил пръв от съня и също както някога Гизерих видял голям орел, който стоял с разперени криле над спящия Маркиан и го предпазвал от парещото слънце. Като видял това, Татиан събудил по-младия си брат Иулиан и те двамата, удивени, наблюдавали това чудесно явление. Когато след това станал и Маркиан, орелът отлетял, а братята предсказали на Маркиан, че той ще стане цар и го питали каква благодарност и милост ще им окаже, когато се възцари. А той им отговорил:

- Ако вашето предсказание се сбъдне, тогава вие ще ми бъдете наместо мои бащи.

След това Маркиан започнал да придобива все по-голяма и по-голяма слава, защото Сам Бог прославял мъжа, когото избрал, заради неговото сърце. Между това починал благочестивият император Теодосий Младши, а неговата съпруга Евдокия отново се оттеглила в Иерусалим и там, след като преживяла няколко години в благочестие, също починала и била погребана в построената от нея църква в чест на свети първомъченик Стефан. След смъртта на Теодосий, света Пулхерия, с подкрепата на придворните и военачалниците, поставила на императорския престол Маркиан, като мъж достоен и угоден на Бога. След като се възцарил, Маркиан извикал в двореца двамата споменати братя - Татиан и Иулиан, и като ги почел с високи санове, ги поставил за управители, единия - на Тракия, а другия - на Ликия. Също така той изпълнил и своята клетва пред Гизерих, като запазил ненарушим мир с него до края на царуването си. След като Маркиан станал цар, света Пулхерия пожелала да се върне отново в своето уединение, но новоизбраният цар и целият синклит я помолили да не ги оставя без своята помощ в управлението на царството, понеже е премъдра и опитна в делото на управляването. Но това било възможно за нея само ако стане съпруга на императора. Тя им изтъквала това, че е обещала пред Бога да запази девството си до своята смърт. Но и Маркиан обявил, че и той също е дал обет на Бога да пази чистота. Тогава, заради нуждите на светата Църква, която била смущавана от умножаващите се еретици, света Пулхерия се съгласила да встъпи в съпружество с Маркиан, но при условие, че до края на живота си ще остане девствена, понеже това изисквали и даденото пред Бога обещание, и природното целомъдрие на двамата съпрузи, и вече далеч не младата им възраст: тя била тогава на 51 години, а и императорът също не бил млад.

imageПо такъв начин света Пулхерия само се наричала негова жена, а в действителност не била негова съпруга, а сестра, която царувала заедно с него и управлявала, принасяйки голяма полза за цялата Божия Църква и за царството. Също така и Маркиан се наричал неин съпруг, а в действителност не бил мъж, а брат, който царувал заедно с нея, като с царска дъщеря, която била наследила престола от своя баща. И така, по това време на гръцкия престол можела да се види царуваща като че девствената чистота, понеже царували и цар - чист по душа и по тяло, и царица - дева, пазеща себе си в непорочност.

О, девствено съпружество, което рядко се вижда! Нека се удивлява на това светът, пълен с нечисти похоти! Да се посрамят хората, които служат на плътските страсти и наслаждения, като чуят за това съпружество на благочестивата царска двойка, което се уподобило на ангелската чистота!“

23.09 по еретическия, 10 септември по православния календар - Св. царица Пулхерия

Богоизбраният император Маркиан извършва велико дело за християнската Църква, като свиква през 451 г. в Халкидон четвъртия Вселенски събор, където е осъдена монофизитската ерес и православното изповедание тържествува.

Както ще видим и по-долу, живелите през 9 век  гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан пишат, че най-старите селища на хуните и българите  според тях се намирали на Меотидските блата до Кимерийския Босфор (днешния Босфор) при земята на сарматите и иберийците, и до Кавказките планини. Там се намирала стара, велика България2.

Византийският император Константин Порфирогенет пише, че българският народ някога е бил разделен на две царства, които са били посочени с имената на градовете – Месемврия и Селиврия. Названията на градовете са били съответно и наименованията на тези царства. (Ed.Bonn.III, p.44)image

Когато кимбрите се разделят на две царства, те са живели в Тракия на Босфора, който тогава се е наричал Кимерийски Босфор, тъй като градовете Месемврия и Селиврия са се намирали в тази област.

imageДостатъчно показателни са и думите на споменатия вече „бащата на историята“ Херодот, казани за нашите предци: – „Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях, те са слаби. Във всяка отделна племенна област, те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи. Изключение от това правило правят само гетите, травсите и племената, които живеят на север от крестоните”  (Hdt, V, 3).

Явно тези племена е успял все пак да обедини Атила Велики (а и други преди него са успявали очевидно).

Страбон също споделя това, че траките са силен и многоброен народ като даже дава конкретни цифри: „Днес (I –ви век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните) тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника” (“География” фрагмент 47-48).

Днес например от този народ, само по нашите земи могат да се преброят до 60 000 тракийски могили. Забележете, че такъв вид погребение се е извършвало само за знатните представители на военната, политическа и духовна аристокрация. Това дава представа за броя на населението и гъстотата на заселването му върху неговите ИЗКОННИ ТЕРИТОРИИ

Император Юстиниан (чиито тракийско име е Управда) споделя: -“ Tова е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Тракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакъв начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан , “Проучвания върху личните имена у траките”, стр.62).

За това и в последствие Магнус Феликс Енодий (486 г. епископ на Павия и летописец) възкликва за тях:

Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът“.

Не случайно Мавро Орбини в своята книга „ЦАРСТВОТО НА СЛАВЯНИТЕ“ (!!!) казва, цитирайки много по-древен автор: „М. Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І  (умира през януари 395 г. - бел.р.); след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (1601. С., 1983, с.51-52).

imageКасиодор пише в епохата на Теодорих, когато последният в началото на VІ в. се опитва да обедини в Италия остроготи и визиготи под един скиптър. В своята „Готската хроника”  навсякъде, където други автори пишат за хуни, Касиодор директно пише за българи.

Например под 504 г. е записал: В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум” (т.е. Сирмиум е отвоюван от българите през 390 г. (от Теодосий I) и през 504 г. (от Теодорих) – б.р.).

Касиодор пише още много интересно: „Българите са СТАР МИЗИЙСКИ ИЛИ ИЛИРИЙСКИ НАРОД.

Павел Дякон в своята „Лангобардска история” твърди, че няколко поколения преди времето на Одоакър, старите лангобарди са атакувани от българи и е пленена дъщерята на краля. Павел Дякон отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен. Това събитие е отнасяно към 70 –те години на V в. Павел Дякон нарича с етнонима „българи” всъщност всички племена, участвали в хунския съюз.

image

image

image

Част от картата на Равенския космограф - 6 век. - повече от 100 години преди официалната 681 г.

Картата е ориентирана на изток. На първия образ се вижда Черно море и Азия отгоре, а Африка е отдясно. Очертания на него в червено участък е уголемен на другите образи. 

Ясно се виждат наименованията Тракия, Мизия и българи.

image На карта от 4 век от Свети Йероним (331-420) пише – „Mesia hec & Vulgaria” (Мизия, тук и България). Картата е ориентирана на изток (горе е изток). МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ ПРАВОСЛАВНИЯ СВЕТИ БЛАЖЕНИ ИЕРОНИМ ПРАВИ КАРТАТА СИ ВЪЗ ОСНОВА НА ПО-СТАРА ТАКАВА, СЪСТАВЕНА ОТ ЕВСЕВИЙ КЕСАРИЙСКИ В III в.

Живелият през IV-ти и V-ти век Орозий Павел споменава в своята работа География, че земите на българите са между Гърция и Каринтия (днешна Австрия). Близо до границата с Австрия са и много от българските топоними в Италия, изброени по-горе. 

В показания Равенски космограф е записано: „В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят“. За автор на тези думи се посочва Йорданес – готски историк от VI в.

Споменатия по-горе Йоан, епископ еретик от гр. Никиу в Египет, нарича в своята хроника Мизия "провинция България". Там пише още, че родения в Залдаба (дн. Шумен) БЪЛГАРИН Виталиан се бил вдигнал (ПРЕЗ 516 г.) против император Анастасий. След сражението  (между Шумен и Варна) стратега Кирил се оттеглил във Варна, а Виталиан останал в провинция БЪЛГАРИЯ. (H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378)

Тази история се потвърждава И ОТ ПРАВОСЛАВНИЯ СВЕТЕЦ ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК. В своята „Хронографията“ (Животоописания на византийските царе), която е приета ОТ ОФИЦИАЛНАТА НИ ИСТОРИОГРАФИЯ КАТО ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ И НАЙ-ВАЖНИ ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, е записано: image„През 514 г. Виталиан въстанал против император Анастасий и армията му се състояла от събрани В МИЗИЯ И ТРАКИЯ БЪЛГАРИ... В тази година (513 – 514) Виталиан, завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с (помощта на) множество ХУНИ И БЪЛГАРИ, покорил Анхиало и Одесос, и като поразил Кирил, тракийския военачалник (стратилат) и опустошавайки всичко, ДОШЪЛ ДО САМИЯ КОНСТАНТИНОПОЛ.“.

Същия светец историк пише за 538 г.: „В тази година се раздвижиха в СКИТИЯ И МИЗИЯ ДВАМА БЪЛГАРСКИ КНЯЗА С МНОГО БЪЛГАРИ и други“.

Иоан Антиохийски, късноантичен хронист от 7 век, пише в „Световна хроника“ (Historia chronike; Ιστορία Χρονική): „През 480 г. Византийския император Зенон се принудил да се съюзи с местните българи, КОИТО ЖИВЕЕЛИ МЕЖДУ ЦАРИГРАД И АДРИАТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.“ Видно е, че става въпрос за територия, която обхваща голяма част от Балканския полуостров и на КОЯТО СА ЖИВЕЛИ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 480 г.

Марцелин Комес  (Marcellinus Comes), който е починал около 532 г., отново пише за българите ПРЕЗ V в. Той е късноантичен източноримски историк, който произлиза от Илирия и служи при императорите като висш дворцов чиновник (затова и титлата му е Comes). През 520 или 523 г. в Константинопол пише хроника (Annales), като продължение на тази от Евсевий и Йероним. Описва на латински събитията от 379 г. (качването на трона на Теодосий I) до 518 г. (започването на управлението на Юстин). В неговата история можем да видим следния пасаж, ОТНАСЯЩ СЕ ЗА 499 г.:

image„Арист, военачалникът на илирийските войски, с 50000-на въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, ТРЪГНА ПРОТИВ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ПЛЯЧКОСВАЛИ ТРАКИЯ. Боят се завърза при река Цурта (днес Чорлу - б.р.), КЪДЕТО БЯХА УНИЩОЖЕНИ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ НАШИ, било като бягаха, било като падаха от брега в реката.“ Река Чорлу се намира в Одринска Тракия, на около 70-80 км. от Цариград.

От този, както и от горния цитат ВЪЗНИКВА СЪЩЕСТВЕНИЯ ВЪПРОС – КОЙ ИЗОБЩО КОНТРОЛИРА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПРЕЗ V В.?

В „Манасиевата хроника“ за същия период на V-ти век е записано, ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА ИМПЕРАТОР АНАСТАСИЙ (491 – 518 г.), БЪЛГАРИТЕ ЗАВЗЕЛИ ДОЛНАТА ОХРИДСКА ЗЕМЯ И ЦЯЛА МАКЕДОНИЯ.

Има описание, оставено от император Константин Багрянородни, което се отнася за времето на владетеля Ираклий (610-641 г.), в което се споменава за първи път за сърбите и пише: „Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора.“

Прокопий през VІ в. пише, че хуни е име за онези, които в миналото са се казвали кимерийци.

Има стари автори и важни извори, които сочат много по-ранни дати за съществуване на българи, българска държавност и владетели.

Българския поп Йовчо от Трявна в XIX в. е много конкретен в своята книга „Летопис и родословие“, КАТО ПИШЕ: „ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КНЯЗ Е БИЛ ПО ТЕЗИ ЗЕМИ В 1184 ГОДИНА ПРЕДИ ХРИСТА“!!!

Според споменатия именник на българските князе, където първи владетел се посочва Авитохол от рода Дуло, СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ СЕ ОТНАСЯ КЪМ 165 г. след Христа.

ОТ КАЗАНОТО ДО ТУК СТАВА ЯСНО, ЧЕ СТАРАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НЕ Е СЛОЖНА, АКО ПРИЕМЕМ ФАКТА ЗА СИНТЕЗ МЕЖДУ ДРЕВНИТЕ КИМЕРИЙЦИ-ПЕЛАСГИ-ТРАКИ-ХУНИ-СКИТИ-СЛАВЯНИ-БЪЛГАРИ!

Едно от основните доказателства за нашите Тракийски корени е общоевропейското генетично изследване проведено от Института “ИГЕНЕА” в Цюрих и оповестено в над 500 научни труда и техните публикации във водещи международни научни списания. Процентът на Тракийските гени в съвременните Българи е 49 %, който е изключително голям в сравнение с наследствеността у други народи. Условно може да се приеме, че на всеки от нас единият родител е пряк потомък на Траките. Оказа се, че няма и следа от нашите “пра – пра тюркско алтайски, монголски корени”.

„Зографската история“ от ХІХ в. също съобщава, че българите по произход са кимерийци.

Кимерийците са били трако говорящи. Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи. Близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказани са прилики на местните, родовите и личните имена, близост в граматиката и в смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно. То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци.

Според гръцките автори като Херодот, кимерийците са населявали Кимерийския Босфор (днешния Керченски проток между Крим и Южна Русия).

Разбира се този древен народ е обитавал и други територии. За далечна кимерийска миграция от XIII-XII век преди Христа споменава Страбон твърдейки, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море. Там те се установяват в северната част на Апенинския полуостров, но друга група кимерийци стига чак до Южна Италия. За това говори Страбон в друга своя книга. (в тези области, днес има много топоними, свързани с нашето име). 

image
Разпространението на кимерийски находки в Източна Европа и Апенинския полуостров

Кимерийците са обитавали също части от Мала Азия, по-точно областта Мизия. Там Плиний разполага град Кимерий.

Кимерийски племена е имало и в Тракия. Трерите, обитавали Югозападна България са наречени кимерийци. За тях се казва, че извършвали далечни походи, приписва им се даже завоюването на Фригия през VII век преди Христа.

През V век преди Христа кимерийските трери все още са обитавали Тракия защото са споменати от Тукидид. Той ги разполага между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър.

Нито Страбон, нито Тукидид не говорят за идване на кимерийските трери в Тракия. Страбон ги определя като народ на Тракия. Тукидид даже дава точната локализация.

Омир твърди, че кимерийците и тракийското племе синтии носят криви лъкове . Със същото оръжие - крив лък са описани и пеоните.

Съвременни археологически проучвания показват, че стария автор е бил прав, кимерийците са дефинирани като конни стрелци: “Cimmerian men were buried with bows, sword, and spear. Everything suggests that they fought as mounted archers”. Абсолютно същата характеристика дава Тукидид за северните траки, наричайки ги конни стрелци. Така са характеризирани и старите българи.

imageБлагодарение на различни разкопки установяваме, че кимерийските върхове на стрели, копия, юзди и т.н. са като тези на траките. Това не е проста случайност, а се дължи на факта, че траки и кимерийци имат едни и същи корени. Например най-древния вариант на кимерийската бойна брадва се среща в земите на Тракия, във Варненския некропол – 4500 преди Христа, такава брадва ползват и траките. Както траки, така и кимерийци имат големи мечове, ползват криви лъкове, върхове на стрели с триъгълно и ромбоидно сечение, кимерийци правят антропоморфни паметници. Те обитават Тракия и черноморските степи, Кавказ, Мала Азия, т.е. тези хора са винаги заедно! Ясно е, че това е един и същ народ

Споменахме вече, че връзка между хуни и кимерийци прави Прокопий Кесарийски (Προκόπιος; ок. 500 г. – ок. 565 г.), който е бележит източноримски учен, смятан за последния значим античен историк. Той споменава в своята „История на Юстиниановите войни“: „В старо време ХУНИТЕ, на които тогава викаха КИМЕРИЙЦИ, живееха там (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар.“ Освен това, в същата книга пише, че сарматите са от рода на хората наричани в древността гети.

Ние искаме да обърнем внимание и на това, че старите писатели, дали ни информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на Балканския полуостров. Така Йордан (историк от 6 век) пише, че скитите или Скития граничела със земята на албанците. Страбон (1 век пр. и след Хр.) пише, че земята на скитите, застъпва земята на албанците (ХI. IV.1). 

По отношение на понятието Скития и скити достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития и живял там 5 години:

 

imageТази част на Скития се намира между езерото Вистонис (Порто Лагос) и река Струма. Овидий пише именно:

 

imageСкитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси.

imageСкитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.

image

От посочените източници става ясно, че Скития е Тракия и скитските народи са тракийски народи. В старата история на балканските народи често споменаваният град  Томес, на егейския бряг на Тракия, се е намирал между река Струма и Порто Лагос. Херодот, който ни е оставил най-старата информация за Сктия и скитите, също обозначава Балканския полуостров – Тракия, като Скития. Походът на персите срещу Скития не е бил насочен към южна Русия, а към Македония, към езерото Преспа и земята на будините или град Воден. Херодот също свързва скитите с Троя. Най-важните троянски реки- Ликос (Lycos) и Вар (War, Wardar), са обозначени от него като скитски реки. Той пише, че четири от скитските реки – Ликос, Вардар, Танаис (Черна) и Иргис (Виргис, Брегалница), се вливат заедно в езерото Меотис.

imageАко троянската река Ликос е скитска река, то Скития е земята на Троянците и обратно. Ако скитските народи – готи, хуни и българи са живели на река Танаис, то по същото време те са живели и на реките Ликос и Вар, защото тези реки са напоявали същата земя, както и река Танаис. Следователно гореспоменатите народи – готи, хуни, и българи са троянски народи. Ако досега се е твърдяло, че българите са чужд народ, тъй като първоначално са живели на река Танаис, която се счита за Дон, сега ние твърдим, че Българите са стар тракийски и троянски народ, живял първоначално на р. Танаис.

От горецитираните източници на Херодот се разбира, че главната троянска река Ликос тече в близост до р. Вардар, с което възниква хипотеза, че Троя се е намирала в Тракия или Македония, а не в Азия.

СПОМЕНАТИТЕ ЗЕМИ СА И ПРАРОДИНАТА НА ТОЗИ ДРЕВЕН, МНОГОБРОЕН, ВИСОКО КУЛТУРЕН И СИЛЕН НАРОД. ОТ ТУК ТОЙ Е ТРЪГНАЛ И СЪС СИЛАТА НА ОРЪЖИЕТО Е ЗАВЛАДЯЛ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ АЗИЯ И ЕВРОПА. НЯМА ИДВАНЕ ОТ АЗИЯ, „ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ“, „ХАНОВЕ“, „ЮРТИ“, КОЛЕНЕ НА КУЧЕТА, ДИВИ СТЕПНИ МОНГОЛСКИ ИЛИ ТУРСКИ КОРЕНИ. НЯМА И АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ИЛИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ АРТЕФАКТ В ПОДКРЕПА НА ТЕЗИ ЧИФУТСКИ ИЗМИСЛИЦИ. ПРОСТО ВЪВ ВРЕМЕТО ЧАСТ ОТ ТОЗИ НАРОД ПРИЕ ЮДАИЗМА И ЗАПОЧНА ВОЙНА СЪС СВОИТЕ БРАТЯ, ЗА КОЕТО БЕШЕ НАКАЗАН И ТОТАЛНО РАЗБИТ ОТ ПРИЕЛИТЕ ПРАВОСАЛВИЕТО!

imageЕто какво е записано по този въпрос в житието на свещеномъченик Аврамий Български: “След като Стара велика България на канас Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина (наречени после най-вероятно Ашкенази – б.р.), една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Есперих – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.  (в 730 г. владетелят им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им – б.р). Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.“

14.04 по еретическия,  01 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Аврамий Български

През 965 г. киевският княз Светослав I, СЛАВЯНИНА, наследник на българите останали по земите на Стара Велика България, успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Киевския княз Владимир I (980 – 1015) нанася последен удар на Ашина.

Много интересни сведения ни дава и житието на свети цар Юстиниан, писано от свети Димитрий Ростовски (27.11 по еретическия, 14 ноември по православния календар):

Свети цар Юстиниан, фрагмент от мозайка. Равена (Сан-Витале). 532-547 гг.Свети цар Юстиниан, фрагмент от мозайка. Равена (Сан-Витале). 532-547 гг.

"Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин (българин, с българско име Управда - б.р.). Той се родил в село Ведряни около град Средец в България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Тук благодарение на природните си дарования бързо се издигнал, а после дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра Бегленица, майката на Управда. След смъртта на Юстин Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан."

ТОВА СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ФАКТИ СВЪРЗАНИ С НАШАТА ИСТОРИЯ – ПРАВОСЛАВНИЯТ СВЕТИ ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ, В СВОЕТО ДРЕВНО ЖИТИЕ ЗА СВЕТИ ЦАР ЮСТИНИАН, КОЕТО Е ОСНОВАНО НА ОЩЕ ПО-ДРЕВНИ ИЗВОРИ, ПОТВЪРЖДАВА, ЧЕ ГРАД СРЕДЕЦ Е БИЛ ЧАСТ БЪЛГАРИЯ ТОЧНО 200 ГОДИНИ ПРЕДИ СОЧЕНАТА ЛЪЖЛИВО ОТ ЮДОМАСОНСКИТЕ НИ ИСТОРИЦИ, МИТИЧНА 681 Г., ЗАЩОТО УПРАВДА Е РОДЕН НА 11 МАЙ 482 г. ОСВЕН ТОВА, ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИОГРАФИЯ СОЧИ 807 КАТО ГОДИНА НА ПЪРВО НАВЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ В РАЙОНА.

СВЕТИ ДИМИТРИЙ ПИШЕ И ЗА СЛАВЯНИ В БЪЛГАРИЯ, В ЦЕНТЪРА НА БАЛКАНИТЕ, БЛИЗО ПОЛОВИН ВЕК ПРЕДИ ЛЕГЕНДАРНОТО „НАХЛУВАНЕ“ НА ТОЗИ НАРОД НА ПОЛУОСТРОВА, ДАТИРАНО ОТ ЮДОИСТОРИЦИТЕ ПРЕЗ 519 Г. ВСЕКИ ПРАВОСЛАВЕН ЗНАЕ, ЧЕ ЧРЕЗ СВЕТИИТЕ НАС НИ НАСОЧВА САМИЯТ СВЕТИ ДУХ! ИМА ДОСТАТЪЧНО СВЕДЕНИЯ, ЧЕ СЛАВЯНИТЕ СА ВСЪЩНОСТ ДРЕВНИТЕ СКИТИ, КОИТО СА ЧАСТ ОТ ТРАКИЙСКИТЕ НАРОДИ И СА КОРЕННО НАСЕЛЕНИЕ НА БАЛКАНИТЕ.

За съответствието между скитите и славяните, говорят и древните жития на свети Андрей Юродиви (15.10 по еретическия, 02 октомври по църковния календар): "При царуването на гръцкия император Лъв Велики - Мъдри, син на император Василий Македонец, в Константинопол живеел един мъж на име Теогност. Той купил множество роби, сред които било и едно момче, славянин по произход, на име Андрей** (Във всички славянски преписи на житието свети Андрей Юродиви е наречен славянин, според гръцкия оригинал - скит)."

Това ясно показва двете наименования на един и същ етнос, към който принадежим и ние!

image

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към казаното от БУДИТЕЛЯТ на нашия народ, ПРАВОСЛАВНИЯТ монах Паисий Хилендарски, В НЕГОВАТА ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ: „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?..“ НИЕ МОЖЕ СПОКОЙНО ДА ДОБАВИМ: „О НЕРАЗУМНИ ЮДЕЙСТВАЩ ЮРОДЕ!!! ЩО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ И СЛАВЯНИН???“

В съвременното българско общество се повдига и пропагандира масово от платените медии, историци и политици една поредна ИУДОМАСОНСКА ГАВРА С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ТАЗИ ЕРЕТИЧЕСКА ТЕЗА СЕ ПОДКРЕПЯ И ОТ БЪЛГАРСКИ „МИРЯНИ“, „ПОПОВЕ“, „ДЕСНИ“ „БОГОСЛОВИ“ ПОЛИТИЦИ И АВТОРИ  „НАЦИОНАЛИСТИ“ (НАПР. Г. ЦЕНОВ, П. ПАСКОВ, (НЕ)ВОЛЕН С., С. СТЕФАНОВ, И. МАРЧЕВСКИ И Т.Н.), КОИТО ПРЕТЕНДИРАТ (ОЧЕВИДНО НЕОСНОВАТЕЛНО И ЛИЦЕМЕРНО), ЧЕ СА ПРАВОСЛАВНИ И СА РОДОЛЮБЦИ!

 Става въпрос за отдавна задвижената от лицемерните и лукави йезуити и от цялата католическа богохулна пропаганда борба със славянството, което е основен приемник и носител на истинската вяра в Бог – православието. Стига се до абсурдното отричане съществуването на такава общност, която според иудомасонските подлоги била измислена от руската завоевателна доктрина В ПО-СЪВРЕМЕННИ ВРЕМЕНА.

Императора отправя свв. Кирил и Методий в Моравия. Миниатюра от Радзивиловската летопис. Русия. Края на XV вИмператора отправя свв. Кирил и Методий в Моравия. Миниатюра от Радзивиловската летопис. Русия. Края на XV в

Едни от първите действия на тази еретическа кауза може да видим още при борбата на латинското духовенство И ТРИЕЗИЧНАТА ЕРЕС със светите СЛАВЯНСКИ просветители Кирил, Методий и техните ученици. Въпреки, че са приети и благословени в дейността си от ПРАВОСЛАВНИЯ ТОГАВА ПАПА АДРИАН, те срещат непрекъснати трудности и съпротива. Методий бива запрещаван и затварян от немското духовенство, а учениците му в крайна сметка са принудени да напуснат славянските области на Моравия и Панония, като стават просветители на СЛАВЯНСКА България.

Въпреки очевидните генетически, етнически, езикови, исторически, културни, фолклорни, религиозни, нравствени и т.н. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ МЕЖДУ ВСИЧКИ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ, МАНИПУЛАТОРИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ТВЪРДЯТ, КАКТО ПИСАХМЕ ПО-ГОРЕ, ЧЕ ТОЗИ ТЕРМИН И ТАЗИ НАРОДНОСТ „СЛАВЯНСТВО“ БИЛИ СЕ БИЛИ ПОЯВИЛИ, ВИДИТЕ ЛИ В РЕЗУЛТАТ НА РУСКАТА ИМПЕРСКА ПОЛИТИКА ПРЕЗ XVIII В. Според други техни фантастични версии, създател на термина бил хърватския националистически автор от XVI в. Винко Прибоевич със своето слово „За произхода и славата на славяните“. Неговата идея била подета от Мавро Орбини и др. Прибоевич твърди, че днешните славяни са били древните илири, ЗА КОЕТО ТОЙ ИМА ОСНОВАНИЕ, ЗАЩОТО КАКТО ВИДЯХМЕ ИЛИРИТЕ СА ЧАСТ ОТ ТРАКИЙСКИТЕ НАРОДИ, В КОИТО СЕ ВКЛЮЧВАТ И ТРИБАЛИ, СЕРДИ, МАКЕДОНИ, МИЗИ, СКИТИ, ГОТИ И ДРУГИ, КОИТО В ПОСЛЕДСТВИЕ И ВЪЗ ОСНОВА НА ОБЩИТЕ ТРАДИЦИИ, ЕТНОС, ФОЛКЛОР, ЕЗИК И ВЯРА СЕ НАРИЧАТ С ОБЩОТО ИМЕ СЛАВЯНИ.

Авторите на новото извращаване на историята ни твърдят, че никъде не намерили древни исторически документи, които да говорят за славяни. Те били срещнали термини Скити, Скалви, Словени, Сакалиби (араб.). НИЕ ПЪК ЩЕ ИМ ОТВЪРНЕМ, ЧЕ КАКТО И ДА БЪДАТ НАРЕЧЕНИ Е ОЧЕВИДНО, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ЕДИН И СЪЩИ НАРОД, ВИНАГИ НАСЕЛЯВАЛ И НАСЕЛЯВАЩ ТЕРИТОРИИТЕ ОТ СРЕДНА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ ДО КАМЧАТКА И САХАЛИН.

ФАКТИЧЕСКИ, КОЙТО СЕ ПРИДЪРЖА КЪМ СПОМЕНАТИТЕ АНТИСЛАВЯНСКИ ЕРЕТИЧЕСКИ ИДЕИ, се явява ПРОКЛЕТ ЕРЕТИК, отрицател на Светото Предание на Църквата, В КОЯТО СЕ СЛУЖИ И НА ЦЪРКОВНО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК И ЧИИТО ДУХОВНИЦИ като св. Димитрий Ростовски, както и МНОГО ДРУГИ ПРАВОСЛАВНИ СВЕТЦИ, АРХИЕРЕИ И УЧИТЕЛИ НА ЦЪРКВАТА, НАРИЧАТ СВЕТИТЕ РАВНОАПОСТОЛНИ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ „СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛИ“. Например житието им от св. Димитрий е озаглавено „Живот и трудове на преподобните наши отци Методи и Константин, в монашество Кирил, УЧИТЕЛИ СЛАВЯНСКИ“. 

А очевидната лъжа за „липса на древни документи“ веднага ОПРОВЕРГАВА самият БЪЛГАРСКИ ПРАВОСЛАВЕН ПРОСВЕТИТЕЛ И ВЕЛИК НАШ СВЕТЕЦ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ  (916 г.):, КОЙТО  ПИШЕ „Похвала за нашия блажен отец и СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛ Кирил Философ“.

Свети равноапостолен Климент Охридски. Икона от XIV в. Охрид

Свети равноапостолен Климент Охридски. Икона от XIV в. Охрид

Негови са и следните слова:

„Случи се по онова време, че СЛАВЯНСКИЯТ княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, СЛАВЯНИТЕ, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда."

Тогава царят каза на Константин Философ: "Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте СОЛУНЧАНИ, а всички солунчани говорят чисто СЛАВЯНСКИ."

Пространно житие на архиепископ Методий (885 г.) от св. Климент Охридски

Ето какво пише и в един от основните древни исторически летописи, СЪТВОРЕН ОТ ДРУГ ПРАВОСЛАВЕН СВЕТЕЦ – преподобни Нестор Летописец, Киево-Печорски ( ок.1114 г.):

„На Яфет (син на праведен Ной – б.р.) бяха дадени Мидия,.. Кападокия, Пафлагония, Галатия, Колхида, Босфор,.. Сарматия,.. СКИТИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ, ДАЛМАТИЯ, ТЕСАЛИЯ,.. ЕПИР, ПЕЛОПОНЕС, ИЛИРИЯ, СЛАВЯНИТЕ...(!!!),.. ДО ПОНТИЙСКО МОРЕ НА СЕВЕР: ДУНАВ, ДНЕПЪР,.. ДЕСНА, ПРИПЯТ, ДВИНА, ВОЛХОВ, ВОЛГА... (ТЕРИТОРИИ ОПИСАНИ ОТ НАС КАТО ДРЕВНИ ОБИТАЛИЩА НА ТРАКИЙСКИТЕ СКИТСКИ НАРОДИ, В КОИТО ОТ СВЕТЕЦА, КАКТО ВИЖДАМЕ СА ВКЛЮЧЕНИ И СЛАВЯНИТЕ – Б.Р.).

Св. преподобни Нестор Летописец, Киево-Печорски
 
Св. преподобни Нестор Летописец, Киево-Печорски

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ЦИТАТА:

„СЛЕД РАЗРУШАВАНЕТО НА СТЪЛПА (ВАВИЛОНСКАТА КУЛА – Б.Р.) И СЛЕД РАЗДЕЛЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ, СИНОВЕТЕ НА СИМ ВЗЕХА ИЗТОЧНИТЕ СТРАНИ, СИНОВЕТЕ НА ХАМ – ЮЖНИТЕ СТРАНИ,  ЯФЕТОВИТЕ ВЗЕХА СЕВЕРНИТЕ И ЗАПАДНИТЕ СТРАНИ. ОТ ТЕЗИ 72 НАРОДА ПРОИЗЛЕЗЕ И СЛАВЯНСКИЯ (!!!)...

СЛЕД МНОГО ВРЕМЕ СЛАВЯНИТЕ СЕ РАЗПОЛОЖИХА ПО ДУНАВА, КЪДЕТО СЕГА СА ЗЕМИТЕ УНГАРСКА И БЪЛГАРСКА (!!!). ТЕЗИ СЛАВЯНИ СЕ РАЗПРОСТРАНИХА ПО ЗЕМЯТА И СЕ НАЗОВАХА С ИМЕНАТА НА ЗЕМИТЕ, КОИТО ЗАЕХА (!!!). Така тези, които се разположиха по река Морава се нарекоха моравци, а други се назоваха чехи. А също и тези са славяни: бели хървати, и сърби, и хорутани. Когато волхите нападнаха дунавските славяни, и започнаха да ги притесняват, то тези се заселиха край Висла и се нарекоха ляхи, а от тези ляхи произлязоха поляците...

Така също славяни дойдоха и се заселиха по Днепър и се нарекоха поляни, а други древляни,.. а други се заселиха между Припят и Двина и се нарекоха дреговичи, други... полочани... Тези славяни, които се заселиха около езерото Илмен СЕ НАРЕКОХА С ИМЕТО СИ – СЛАВЯНИ, И ПОСТРОИХА ГРАД, И ГО НАРЕКОХА НОВГОРОД. А други... се нарекоха северяни. И ТАКА СЕ РАЗСЕЛИ СЛАВЯНСКИЯ НАРОД... (!!!)...

ДОЙДОХА ОТ СКИТИТЕ, ТОЕСТ ОТ ХАЗАРИТЕ, ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ БЪЛГАРИ И СЕ ЗАСЕЛИХА ПО ДУНАВ (!!!)...

За тези моравци първо бе създадена азбуката, НАЗОВАНА СЛАВЯНСКА ГРАМАТИКА; ТАКАВА Е ГРАМАТИКАТА НА РУСНАЦИТЕ И НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ... Константин се върна обратно и започна да учи българския народ, а Методий остана в Моравия... “

Свети преподобни Нестор Летописец ( ок.1114 г.) „Повесть временных лет“ (стр.2, 3, 4)

Подобни сведения ни дава и ДРУГ ПРАВОСЛАВЕН ДУХОВНИК – БУДИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ:

image
СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

От целия СЛАВЯНСКИ род най-СЛАВНИ са били БЪЛГАРИТЕ. ПЪРВО те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и ПЪРВИТЕ СЛАВЯНСКИ СВЕТЦИ са просияли ОТ БЪЛГАРСКИЯ РОД и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах...

Ной видял, че целият човешки род на земята е загинал,.. На Сим, първия си син, заповядал да се засели със своето потомство в първата част на земята, Азия. Това е източната земя. В нея се намират раят Едем и Ерусалим, държи докъм Цариград. На втория си син Хам заповядал да се засели в Африка. Това е южната земя. В нея се намират Египет и фараонският народ. На третия син Афет заповядал да се засели в Европа. Това е западната и северната земя. В нея се намират Цариград, Москов, Беч, Рим, Брандибур и целият славянски род. Това заповядал Ной на своите синове и им разделил на три части цялата земя... Афетовото племе се разделило на 15 народа. Всички тия народи преминали Черно и Бяло море и се населили в земята Европа... Афет имал един син, наричали го Мосхос. На Неговото племе и род се паднал и от него се отделил нашият славянски език и се наричал Мосхосов род и език. Тоя род и език отишъл на север, гдето е сега Московската земя, и по онзи свой прадед Мосхос нарекли Москва реката, гдето най-напред се заселили, а по нея и селището. После постепенно го превърнали в град, там поставили царския престол и поради това всички се нарекли московци - и до днес. В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско... Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната СЛАВЯНИТЕ ПОБЕДИЛИ, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, СЛАВЯНИТЕ СЕ НАРЕКЛИ БОЛГАРИ - И ДО ДНЕС - и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово. В това време царувал в Цариград цар Уалент...

Уалент заповядал на българите да преминат Дунав в Тракия и да се поселят покрай Дунав и Черно море до Морава и Хършава и да пазят границите на гърците от готите, скитите, аварите - това са татари и маджари. Така българите преминали по това време река Дунав, населили се първо покрай Дунав. Едни българи останали с един свой войвода в Панония с аварите и маджарите и бил много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни...

Но не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. Един отивал срещу десет без страх, както и досега от север излиза всесилен и мощен във война и бран народ. Такива били в началото българите, силни и яки във война. В първата част на Барония, на лист 567, пише: "Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим." Така и гърците пишат в своите истории: "Българите са диви и непобедими във война." И пак: "Лют е българският народ и непобедими са във войните." Много пакости са правили на гърците и римляните, затова така ги наричат. Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя и правели пакост на гърците, затова цар Уалент тръгнал с войска против тях, на по божия воля българите и готите победили Уалента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. Тъй писали за Уалент в неговите деяния: "Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях." Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците - цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, - станали независими и се заселили нашироко по тия епархии.

След цар Уалент цар станал Теодосия. Той отишъл с войска срещу готите и българите и ги усмирил. Отнел от тях град Свищов, но не можал съвършено да го покори под римска власт. Те от онова време се отделили съвсем и били независими. И макар по малко се умножавали, засилвали и побеждавали много пъти гърците и римляните, взимали от тях земя и място и тъй после завзели цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили се българите в тая земя и досега, както се вижда...“

СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА история“ на православния монах Паисий Хилендарски (1722 г. - ок. 1773 г. )

image
император Валент II

Споменатият цар Уалент е византиския император Валент, който бил еретик арианин и бил наказан по Божие допущение. Ето пасаж от православно житие, който потвърждава истинността на Паисиевата история:

„преподобни Исаакий, бидейки преизпълнен с благодатта на Светия Дух, пламнал от още по-голяма ревност (както някога пророк Михей - срещу израилския цар Ахав) и гръмогласно извикал към Валент:

- “Ако се върнеш смиром”, то знай, че “не Господ е говорил чрез мене”! Казвам ти, че ти не ще победиш варварите, но ще побегнеш от тях, а те ще те пленят и ти жив ще бъдеш изгорен с огън.

Разгневен от тия думи, царят заминал на път, а светият бил отведен в тъмницата.

Между това гърците влезли в сражение с варварите. Битката била извънредно жестока и по Божие допущение победили варварите, както предрекъл и свети Исаакий. Много от гърците паднали, поразени от меч. Валент бил ранен и като нямал вече сили да се бие с враговете, тръгнал да бяга. А варварите преследвали гръцките воини и ги покосявали като трева. Те вече настигали и самия цар, който бягал само с един от своите съветници - военачалника арианин, който го бил посъветвал да не се вслушва в думите на Исаакий. Като се приближил до едно селище, той видял някакъв плевник, в който имало слама. Тъй като конят му бил вече уморен, той слязъл от него и се скрил в плевника, заедно със своя съветник. Но не се укрил от възмездяващата Божия ръка. Варварите, които го преследвали, стигнали до това селище и като разбрали, че в плевника се крият някакви гърци, го запалили от всички страни и го изгорили до основи. Така загинал този окаян цар и неговият зъл съветник.“

12.06 по еретическия,   30 май по православния календар - Св. преподобни Исакий Далматски, Изповедник

imageОт официалната история на България знаем за СЕДЕМ СЛАВЯНСКИ племена, с които Есперих сключва военен съюз. От свети Нестор, писал през далечния XI в. научихме: „ДОЙДОХА ОТ СКИТИТЕ, ТОЕСТ ОТ ХАЗАРИТЕ, ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ БЪЛГАРИ И СЕ ЗАСЕЛИХА ПО ДУНАВ“. Свети Иероним (331-420 г.) който беше написал „Mesia hec & Vulgaria” (Мизия, тук и България), говори още за „СЕДЕМ ГОТСКИ ИЛИ ГЕТСКИ ПЛЕМЕНА... ПОНЕЖЕ УЧЕНИТЕ ХОРА НАРИЧАЛИ ГЕТИТЕ ГОТИ“. От бащата на историята Херодот разбираме за „СЕДЕМ СКИТСКИ ПЛЕМЕНА, ОТ ПАНОНИЯ ДО ЧЕРНО МОРЕ“,  (Херодот 484 г. – 425 г. пр. Хр.). Изводите можете да си направите сами!

Свети Димитрий Ростовски. Икона. Вторая половина XVIII в.
Св. Димитрий, митрополит Ростовски 

Друг важен елемент към нашето изследване добавя отново свети Димитрий:

"Скити - древен народ, малка част от който живеела в северните предели на Западна Азия, до Каспийско море, а главната част живеела по северните брегове на Черно море, при което северните граници на разселването на скитите били неизвестни на древните. Бел.ред. (Скифы – древний народ, который жил частью в северных пределах западной Азии, до Каспийского моря, преимущественно же по северным берегам Черного моря, причем северные границы расселения скифов были неизвестны древним.)

Пояснение на св. Димитрий Ростовски към житието н св. великомъченик Меркурий.

Вижте как светия житиеписец описва безграничния героизъм на нашия сънародник и смел Христов воин, спечелил СОБСТВЕНОРЪЧНО, С БОЖИЯТА ПОМОЩ, голяма битка И ЦЯЛА ВОЙНА ЗА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ:

Свети великомъченик Меркурий. Фреска. Гърция. 1152 г.Свети великомъченик Меркурий. Фреска. Гърция. 1152 г.

"При една продължителна битка по време на войната между римляните и варварите ангел Господен се явил на Меркурий в образа на висок човек. Облечен в бели дрехи и държейки в ръката си меч, той му рекъл:

- Не бой се, Меркурий, и не се плаши, защото аз съм ти пратен на помощ, за да те направя победител. Вземи този меч и се устреми срещу варварите; и когато ги победиш, не забравяй Господа, твоя Бог.

Намирайки се като че в изстъпление, той приел явилия му се за един от римските князе; като взел подадения му меч, той се устремил с голямо мъжество срещу враговете и ги посичал като стъбла на растения. Като минал през варварските полкове, той достигнал до самия варварски цар, убил го с меч и поразил заедно с него голямо множество храбри воини, така че от кръвта мечът прилепнал към ръката му; така варварите били победени и обърнати в бягство от римляните.

Тогава Деций, като узнал за голямата храброст на Меркурий, го повикал при себе си, почел го с големи дарове, и го поставил за началник на цялата войска. Като мислел, че враговете били победени с помощта на боговете, Деций бил много радостен и като раздал на войниците много злато, ги пуснал по домовете им, а самият той, тръгнал с Меркурий към Рим, като устройвал по градовете големи пирове...

На сутринта, като поканил с почит Меркурий при себе си, царят се съвещавал с него по въпроси, отнасящи се до ползата на Римското царство. След завършването на съвещанието царят казал на Меркурий:

- Да отидем заедно в храма на Артемида, за да й принесем жертви.

Светецът, като се отклонил тайно от царя, отишъл в жилището си. Някой от велможите го наклеветил пред царя...

царят веднага изпратил да поканят Меркурий с чест и когато той се явил, Деций казал:

- Не ти ли оказах почест, като те поставих началник над всичките ми князе поради това, че с помощта на боговете ти победи враговете? А защо се оказваш неблагодарен за тези мои благодеяния към теб и презираш властта и заповедта ми, като не въздаваш подобаваща чест на нашите богове, както чухме от някои верни нам люде.

Доблестният Христов воин, като се съблякъл, по апостолското слово, от ветхия човек и от неговите дела и като се облякъл чрез кръщение в новия, създаден по Бога човек (Ефес. 4:24), отговорил с дръзновение:

Нека твоята почест остане при теб, защото аз победих враговете не с помощта на вашите немощни богове, а със силата на Христа, моя Бог; и така, вземи от мен това, което ми даде, защото "гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна" (Иов. 1:21).

На утрото на следващия ден цар Деций седнал на съдилището и щом воинът се явил пред него, царят му казал:

- С безумието си ти заслужи тази чест, да стоиш пред съда като осъден.

Светецът отговорил:

- Наистина ми прилича такава чест заради моя Господ. Ти взе това, което скоро ще загине, а аз ще получа това, което пребивава во веки.

Царят казал:

- Кажи ни, от кой род си и кое е отечеството ти?

Светецът отговорил:

- Щом искаш да узнаеш кой е родът и отечеството ми, ще ти кажа. Баща ми се наричаше Гордиан, по произход беше скит* и беше воин в Мартенсовия полк; а отечеството ми, към което отивам с ревност, е горният Иерусалим - града на Небесния Цар.

(Скити - древен народ, малка част от който живеела в северните предели на Западна Азия, до Каспийско море, а главната част живеела по северните брегове на Черно море, при което северните граници на разселването на скитите били неизвестни на древните.)

07.12 по еретическия папски календар, 24 ноември по православния календар - Св. великомъченик Меркурий (251 г.)

Друга част от древно житие, писано от същия православен светия ни дава представа, кои са били аварите, които в последствие (при канас юбиги Крум Страшни) са присъединени към Българската империя. 

image
КАНЕС УБИГИ (КНЯЗ У БОГА) Крум Страшни, изобразен на миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис от XIV век. Както се вижда, древния образ на РУС, коронован и облечен с ЦАРСКА БАГРЕНИЦА владетел, няма нищо със съвременните рисунки на някакъв надянат в кожи "МОНГОЛСКИ" "ХАН"

Крум покорява остатъците от някога могъщата Аварска държава в периода 803 – 805 г. и установява граница с франките на Дунав при българският град Пеща (днес Будапеща). За това научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Суда“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Възвърнатата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение. Всъщност това е била междуособна война с друга славянска (скитска) държава. (КАКВИТО СА В ПОСЛЕДСТВИЕ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ, ВОЙНИТЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИ И СЪРБИ, БЪЛГАРИ И РУСИ, СЪРБИ И ХЪРВАТИ, РУСИ И ПОЛЯЦИ, РУСИ И УКРАИНЦИ И Т.Н. - ОТ КОИТО СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ КАТОЛИЦИ, ТУРЦИ И ЮДЕИ).

Да се върнем към аварите - ето какво е записано за тях:

„При царуването на Мавриций(8) аварите(9) поискали голям данък от жителите на Византия, но императорът отказал да изпълни искането им. Тогава те събрали огромна войска, в която влизали главно славяни и решили да превземат Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и големи богатства. Император Мавриций изпратил войска, но разразилата се малко преди това епидемия силно засегнала солунските жители, а и неприятелската войска била огромна – броят й достигал сто хиляди души. Десет дни преди пристигането на враговете Свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че над града е надвиснала страшна опасност. Солуняни мислели, че неприятелската войска няма да се приближи скоро. Но неприятелят изведнъж се появил недалеч от градските крепостни стени. Даже можел безпрепятствено да влезе през нощта в града, но могъщата десница на Всевишния по молитвите на Свети Димитрий спряла по чудодеен начин страшните врагове...

(8) Мавриций царувал от 582 г. до 603 г.

(9) Аварите, които тогава все още не били просветени със светлината на Христовата вяра, БИЛИ СЛАВЯНИ; живеели по поречието на река Дон, близо до Каспийско море.“

08.11 по еретическия,   26 октомври по православния календар - Свети Димитрий Солунски (Димитровден)

Това са всъщнос т.нар. нахлувания на славяните на Балканския полуостров.

Интересно е също, че старите жития на нашите светци говорят за български родове, живеещи в Родопите, много преди тази област изобщо да е била в пределите на България. Както ще видите, тези българи са били и елитните части на Византийската войска, оказали решително влияние във битките с мюсюлманите. Вижте част от историята на един велик български воин и светец, който със смелостта си, както св. великомъченик Меркурий, с Божията помощ спечелва битка и война за империята и извършва чудо подобно на свети Георги: 

Св. Михаил Воин, българин"В памет на праведния Михаил Воин (866 г.)

Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III. По произход той бил българин и се родил в град Потука (предполага се, че това е днешният Батак – б.р.). Знатните родители на Михаил принадлежали към числото на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, когото родителите и познатите наричали светото дете, заради неговото благочестие. От детски години той се отличавал с чистота на живота. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение. След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и командвал значителен военен отряд.

По това време етиопците и агаряните вдигнали война срещу Гръцкото царство и се насочили към столицата му. В защита на Отечеството излязла голяма войска и посрещнала многобройните агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по сила и са готови да ги надвият, гърците избягали в планините и се скрили на безопасни места.

В гръцката християнска войска се намирал и свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се врязал в самия център на етиопците и агаряните, като жестоко поразявал враговете без всякаква вреда за себе си и отряда си. В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и отрядът му останали съвършено невидими...

Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовищен змей и изпояждал хора и добитък...

Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, за да не бъде изяден от чудовищния змей, но по настояване на светеца разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея. Изумен от разказа на девицата, светият заповядал на слугата си да се отдалечи с коня и да чака отстрани, а сам паднал на земята и започнал да се моли на Бога. Когато светецът завършил молитвата си и станал, сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят ударил светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.

Като видял това чудо, неговият слуга побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите ѝ.

И така, на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.

След всичко това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си и се върнал у дома. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.

При гроба на свети Михаил започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.

След много години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в съборния патриаршески храм."

05.12 по еретическия, 22 ноември по православния календар - Св. Михаил Българин воин - житието е писано от св. Димитрий Ростовски

Старите извори ни дават сведения и кои са Готите:

Споменатия Прокопий (историк от 6 в.сл.Хр.) в своята история за готските войни пише по повод възникването на скитския народ следното:

При хуните, които първоначално са се наричали кимбри или кимери е имало цар с двама сина – Утургур и Кутургур, които разделили царството на баща си. Едната половина от хунското царство е наречена Утургури (земята на Утургурите), а другата – Кутургури (земята на Кутургурите). Хунското царство е наречено до ден днешен по имената на тези двама сина и се намира на север от Кавказ.

От другата страна на Меотидското блато (Азовско море - б.ред.) живеели ГОТИ, визиготи, вандали и др. готски народи. В по-ранни времена те също са били наричани СКИТИ, тъй като всички народи, живеещи в тези области, са носели общото име скитиНякои от тях са се наричали също сармати или меланхлени.” (IV, 51).

Към тези територии, както видяхме по-горе, отнася скитите и православния светец Димитрий Ростовски, ТВОРИЛ ТВОРБИТЕ СИ С ПОМОЩТА НА СВЕТИЯ БОЖИ ДУХ, както това е известно на всеки истински християнин.

блажения Теофилакт, архиепископ Охридски и на цяла БългарияДруг стълб на православието и поборник на вярата по нашите земи - блажения Теофилакт, архиепископ Охридски и на цяла България (ВИЗАНТИЕЦ живял в 11 в. сл. Хр.) нарича гореизброените кимбри или омбри – българи .

Старите жития на светците ни дават представа и каква вяра са имали в древни времена готите

„Когато при царуването на светия равноапостолен цар Константин  Велики християнската вяра започнала да се разпространява по цялата вселена, тогава и в готската страна*, отвъд Истър (старото име на река Дунав, бел.ред.), като светъл лъч в тъмнината възсияло светото благочестие. В тази страна бил роден, кръстен и възпитан свети Никита. Готският епископ Теофил ( около 340 г., бел.ред.), който взел участие в първия Никейски събор, изповядвал догматите на православната вяра и подписал определенията на събора, просветил Никита със светлината на вярата и го кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух.“

Св. великомъченик Никита. Фреска от църквата
Св. великомъченик Никита. Фреска от църквата "Св. Николай" в манастира Ставроникита на Атон. 1546 год.

* Земята на готите се простирала от долното течение на Висла до Черно море. Те заемали най-вече територията на днешна Румъния по поречието на Дунав. Бел.ред.

В скоро време древният завистник - дяволът, който не понесъл това, че светата Христова вяра се разпространява и броят на християните все повече и повече се увеличава, повдигнал в тази варварска, омрачена от идолослужението земя, борба и жестоко гонение против изповедниците на Христовото име и вярващите в Господа. Духът на злобата внушил на княз Атанарих да избива християните и да изтрие от земята си дори спомена за тях. По това време сред готите започнали междуособни войни. Те се разделили на две части: едната имала за вожд Фритигерн, а другата била ръководена от жестокия мъчител Атанарих. Когато единоплеменниците се срещнали в кръвопролитна битка, Атанарих, който притежавал повече сила и храброст, разгромил своя противник и обърнал войската му в бягство. Победеният Фритигерн избягал в Гърция, където потърсил помощта на христоненавистния цар Валент (царувал от 364 до 378 г., бел.ред.). Царят заповядал на войската си в Тракия да му се притече на помощ. След това заедно с оцелелите си воини и събраните в Тракия гръцки войски Фритигерн излязъл на битка срещу съперника си. Когато преминавал Истър, той заповядал да направят изображение на светия Кръст и да го носят пред полковете му. Така той нападнал Атанарих. Сражението било ужасно, но с помощта на Кръста християните победили Атанарих и цялата му войска: едни убили, а други пленили, а самият Атанарих с малка дружина едва успял да избяга. Оттогава християнската православна вяра все повече и повече се разпространявала сред готите, защото, като видели проявената в битката непобедима сила на кръста, мнозина повярвали в Разпнатия на кръста Господ.

imageimage
Готска азбука и кирилица

Когато починал епископ Теофил, катедрата му заел Урфил*- мъж благоразумен и благочестив. Той създал за готите букви и превел от гръцки език много книги, така че светата християнска вяра се разпространявала сред тях все повече. За утвърждаването на вярата в Христа способствал с ревността си и свети Никита, един от най-благородните и славни мъже на тази земя. С благочестието и боговдъхновените си слова той довел мнозина при Господа. 

image
Епископ Улфила проповядва православието сред готските войни

* Урфил или Улфила - готски епископ и ревностен проповедник на християнството сред готите, живял от 311 до 383 година. Бел.ред.

След известно време нечестивият Атанарих отново се завърнал в родината си. Придобил власт и сила, подучван от бесовете, той започнал в своята област страшно гонение против християните, като се опитвал да отмъсти за унижението, че бил победен и посрамен от тях в битката.

image

Тогава, разпалван от божествена ревност, свети Никита излязъл на борба с двама врагове - невидимия и видимия. Борбата против невидимия враг той водел, като обръщал неверните в истинската вяра и подготвял вярващите към мъченически подвиг. А с видимия враг се борел, като изобличавал мъчителя Атанарих и го укорявал заради неговото безбожие и безчовечност и за това, че подлагал на мъки много вярващи християни. Свети Никита победил и двамата - и дявола потъпкал, и жестокостта на мъчителя преодолял. Различните мъчения, с които искали да накарат добрия страдалец да се отрече от Господа, били безсилни и самият мъчител недоумявал защо въпреки могъществото си не може да склони към своето злочестие един раб Христов, твърд в изповеданието си като здрав и непоклатим стълб.

Какво измислил тогава беззаконникът? Той решил да унищожи с огън онзи, когото не могъл да унищожи с множество рани, мъчения на плътта и смазване на членовете. Но какво постигнал нечестивецът? Той изгорил повече самия себе си с яростта си, отколкото мъченика - с пламъка, защото, макар и да се намирало в огъня, тялото на свети Никита останало невредимо. А мъчителят и без огън изгорял от безбожието си, защото умъртвил душата си и тялото си приготвил за ада. Така свети Никита воювал за Христа под знамето на кръста и се показал победител не само по име, но и в действителност.

Мъченичество на великомъченик Никита. Фреска от църквата ''Благовещение'' в Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.Мъченичество на великомъченик Никита. Фреска от църквата ''Благовещение'' в Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.

Тялото на светеца, неповредено от огъня, останало непогребано и захвърлено с безчестие. По това време в готската страна живеел един благочестив християнин на име Мариан, роден в киликийския град Мопсуестия*. Той бил дошъл тук по някаква своя работа и останал доста продължително време. Мариан се запознал със свети Никита и спечелил приятелството и любовта му - особено го обикнал тогава, когато видял, че светият подвижник изповядва Христовата вяра и е готов дори да пролее кръвта си за нея. И ето, той решил да вземе тялото на обичния си приятел и мъченик Христов и да го отнесе в родната си страна. Но се опасявал да изпълни замисъла си от страх пред княза, който заповядал никой да не смее да погребе тялото на мъченика. Тогава Мариан решил тайно през нощта да го вземе при себе си.

 

* Град Мопсуестия бил разположен в равнина край бреговете на река Пирам.  Бел.ред.

Когато паднала нощта, той бил готов да отиде и да изпълни намисленото дело, но тъмнината и дъждът му попречили. Мариан силно скърбял, защото не виждал къде да върви и как да намери тялото на мъченика. Но Бог, на всички утешения, някога показал на влъхвите със звезда пътя към Витлеем (Мат. 2:2), утешил и него и му посочил благоприятен път към тялото на светеца: Той пратил небесна сила във вид на звезда, която засияла пред Мариан и го повела в нужната посока. Звездата светела и разпръсквала нощния мрак, а той я следвал с радост. После тя спряла над мястото, където било тялото на светеца, а Мариан го обгърнал с чиста плащаница и го отнесъл в къщата си.

Така той получил търсеното съкровище. Скрил го старателно в жилището си за известно време, а скоро след това се завърнал в отечеството. Той взел със себе си тялото на светия мъченик * и с почести го погребал в своя дом в град Мопсуестия.

* Свети Никита починал на 15 септември 372 година.  Бел.ред.

Бог благословил дома на Мариан заради Своя мъченик свети Никита, както някога благословил с много богатства дома на Потифар заради Иосиф (Бит. 39:5) и дома Аведаров заради Ковчега на Завета (2Цар. 6:11.). Скоро домът на Мариан изобилствал с голямо богатство - и веществено, и духовно, защото при гроба на светеца се подавали множество дарове на всички нуждаещи се и се изпращали изцеления на болните. Целият град и околностите се събирали при гроба му, така че домът на Мариан не можел да побере всички, които идвали тук. Затова вярващите решили да построят църква в името на свети Никита и да положат в нея мощите на мъченика. Те ревностно се заловили за това дело и скоро построил храма. След като строежът бил завършен и храмът бил украсен с подобаващо благолепие, отворили гроба на светия мъченик, взели ковчега, отнесли го в новосъздадената църква и го погребали в земята.

28.09 по еретическия, 15 септември по православния календар - Св. великомъченик Никита

„Ерминингелд, син на Готския цар Леовигилд, бил обърнат от арианската ерес към православната вяра от испанския епископ Леандър. Леовигилд, бидейки сам арианин, бил много огорчен от това, че синът му оставил арианското зловерие, и се стараел да го отклони от Православието и отново да го върне към своята ерес. Като баща той го убеждавал с ласкави думи, умолявайки и увещавайки го да остави православната вяра и да мисли като него, както и преди; но когато видял непреклонността му, започнал да го заплашва с мъчения и рани. Синът оставал непоколебим като стълб във вярата, без да придава значение нито на ласкателствата, нито на заплахите на бащата. Леовигилд се разпалил от силна ярост срещу него и най-напред лишил сина си от царския престол и от участие в управлението, от наследство и от цялото имущество, а след това, като не видял промяна в мислите му, оковал шията, ръцете и нозете му с железни вериги и го хвърлил в тясна и мрачна тъмница...

царят се изпълнил с безмерна ярост и заскърцал със зъби, веднага изпратил от своите боляри мъже, на които дал заповед да убият сина му в тъмницата. Те отишли и отсекли честната му глава със секира...

Бащата детеубиец, разкаял се за извършеното убийство, заболял от скръб; той искал да се откаже от арианството и да приеме Православието, но се страхувал от арианите и поради това не се удостоил да бъде причислен към православните. Когато наближила смъртта му, той почтително извикал при себе си тогавашния епископ Леандър (когото преди не обичал и преследвал) и го умолявал да поучи в Православието със своето Боговдъхновено учение и по-младия му син Рехадер, когото направил наследник на своето царство, както и Ерминингелд. Леовигилд починал, а Рехадер, като се възцарил, веднага приел православната вяра, наставляван от светия епископ Леандър, и привел към благоверието цялата Готска земя, която преди била заразена с арианската ерес.“

Свети мъченик Ерминингелд принц Готски е убит през 586 г., а в 589 г., на Толедския събор, готите се отказват от арианството и приемат православието (тоест връщат се в правата вяра, която са изповядвали още в IV в., както видяхме в житието по-горе. Подобно е положението при свети княз Борис I Михаил, когато българите от монотелитство се връщат в православие - б.р.).

14.11 по еретическия,   01 ноември по православния календар - Св. мъченик Ерминингелд принц Готски

Живелите през 9 век  гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан, върху чиито думи се опират не-българските учени при определяне произхода на нашия народ, повтарят горното твърдение на Прокопий за хуните, като го отнасят за българите. Най-старите селища на хуните и българите  според тях се намирали на Меотидските блата до Кимерийския Босфор при земята на сарматите и иберийците, и до Кавказките планини. Там се намирала Стара, Велика България2.

Византийският император Константин Порфирогенет отнася това разделение на кимбрите за българите. Той пише, че българският народ някога е бил разделен на две царства, които са били посочени с имената на градовете – Месемврия и Селиврия. Названията на градовете са били съответно и наименованията на тези царства. (Ed.Bonn.III, p.44)image

Когато кимбрите се разделят на две царства, те са живели в Тракия на Босфора, който тогава се е наричал Кимерийски Босфор, тъй като градовете Месемврия и Селиврия са се намирали в тази област.

Прокопий разделя гореспоменатите скитски народи на меланхлени (чернодрешковци) и сармати. Тази характеристика на българите се е запазила и до днес, тъй като българите, живеещи от р. Струма до Черно море носят черни дрехи, а живеещите на р.Вардар и в Мизия, наречени от стари времена сармати, носят светли и пъстри дрехи. Българите са обозначавани също като угри (угрийци). Угрите обаче са пеонски, македонски народ. В старобългарските легенди се казва „угро-пеонски език”(угри – един пеонски народ 3). Пеоните са живеели в централна Македония до Охридското езеро. Херодот (5 в.пр.Хр.) нарича този народ, живял на Охридското езеро – агриани, откъдето идва името Ахридос, дн.гр. Охрид. В този гр. Охрид започва политическия и културния живот на българите. Агрианите или агрите са взели името си от угрите. Тези угрийци, както виждаме, са съседи на албанците и ахейците (дн.гърци), като населяват Македония до ден днешен. Връщайки се на Кавказ, където са живели скитите, се вижда, че този Кавказ не е азиатска, а илирийска планина. Страбон  (I в.пр.Хр.) идентифицира Кавказ с планината Керауния в дн. Албания и Македония (VII, VI, 1; XI, V, 1; XI, IV, 1). Страбон пише:image

„В Кавказ живеят иберии и албанци, сармати, скити, и ахейци”. Това неминуемо означава, че планина Кавказ, където живеят скитите, се намира в близост до Албания и Ахайя (Гърция)Следователно в Македония или Илирия са най-старите поселения на скитите (българите). По този начин ясно виждаме, че българите са живеели и в азиатския и в илирийския Кавказ и са древен трако-илирийски народ. Същевременно те са и троянци и ние ще ги покажем точно като такива.

1) Според превода на Коста.

2) Критично изследване за историята на древните скити, траки и македонци, с 2 карти, Лайпциг, книжарница Дикше, 1915, стр. 50-51

3) Йордан Иванов, Български старини из Македония. София 1908, стр. 53-54.

imageТракийските народи се появяват в исторически план и при сблъсъка със своите съседи гърците. Първият сблъсък между двете раси е легендарната троянска война. Гърците от егейските острови и Ахайя пристигат с корабите си на тракийския бряг и нападат траките. Между отбраняващите се тракийски народи заслужава да се отбележат – пеласгите в Тесалия, бригите (или фриги) в Македония, пеоните в Македония, стримонците на р.Струма и мизийците в ТракияОмир възпява тези народи в Илиада по следния начин1:

Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:

заедно всички стояха – и стари, и млади троянци.

Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,

уподобена напълно по глас на Полита Приамов,

който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше

все от високата гробна могила на цар Есиета,

дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.

Образ Политов приела, Ирида продума тогава:

„Старче, ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,

както по времена ми; ала днеска войната бушува.

често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,

ала такива и толкова много войска не съм виждал:

хиляди, както листата в гората и пясъка морски,

вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.

Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:

много съюзници има в големия град на Приама,

разни езици говорят далечни хора събрани.

Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,

Своите хора в строй да нарежда и води в битка.” (Илиада II, 786-806)

Като взема присърце думите на Ирида (Ирис), Хектор разпуска събранието и всички вземат оръжието, за да защитават земята си. След това Омир представя следните народи с техните водачи:

„Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,

син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече

заедно с него да влязат с копия остри в боя.

Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,"

„Водеше цар Хипотий племе с копие силно пеласги1,

тези, които живееха сред плодородна Лариса,

тях ги предвождаха в бой Хипотий с Пилей2 войнолюбец,

двамата сина на Лет пеласгийски, потомък3 Тевтамов.

А пък Пейрой с Акаманта4 предвождаха всички тракийци,

мирно живеещи близо покрай Хелеспонт5 бързотечен.

Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем…

Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,

с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий6,

който разлива води превъзходни далеч по земята.

Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят

мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни…

Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони7

чак от далечна Алиба, където сребро се добива.

Мизи начело с Хромий и Еном, вещ птицегадател,

ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.

Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

който в нея погуби и други отлични троянци.

Форкис с Аксаний божествен доведоха фриги при Троя8

чак от Аксания: искаха в стръвна битка да влязат.

А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,

рожбите на Талемен и на езерната нимфа Гигея:

водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.

Наст бе водач на карийци, известен с говор незвучен9

А Сарпедон с почтения Главк пък доведе ликийци

чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.”(„Илиада II, 840-877)

Това са троянците. Както виждаме, всички живеят в Тракия, Македония и Тесалия. Те са били пеласгийски и тракийски народи, които са живеели на Балканския полуостров от Лариса до Дунав. Ахейците също са нападали своите съседи в Тесалия, Македония, Мизия и Тракия.

Въпреки всичко това, някои учени, които не са запознати с тези взаимоотношения, твърдят, че Троя се е намирала в Азия. Олимп, Мизия, Пеония, долината на р.Вардар, долината на р.Струма, Мигдония и Тракия в Азия ли се намират?!

Троянският цар Приам е бил фригиец. (Илиада XXIV, 543-546) По-късните автори обозначават фригийци, ликийци, мизийци, карийци и лидийци като троянски народи. (Страбон XIV, III, 3). Местообитанието на тези народи понякога се посочва в Азия, защото се е смятало, че някога е имало преселение от Европа към Азия. Така пише Херодот:

Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си на фригийци”. (VII, 73)

Фригийците следователно са македонски народ, който се предполага някога да се е преселил в Азия. Кога обаче се е случило това преселение, преди или след троянската война? Херодот пише по-нататък за витините:

Траките се наричали витини, след като са се преселили в Азия. Преди това, както самите те твърдят, са се наричали струмонци, защото са живеели на Стримон (Струма) в Македония. Отново според самите тях, те са били прогонени от теукрите и мизите от техните местообиталища.” (VII, 75)

Витините също са македонски народ. Мизите също са такъв народ, щом са прогонили стримонците от тяхната родна земя. Според Херодот те са живеели на планината Олимп – „Мизийците са потомци на лидийците, но са се наричали олимпийци по името на планината Олимп.” (VII, 74).

Така се вижда, че съгласно и по-късни писатели, троянците са трако-илирийски народ, където и да са живели. Освен това Омир сам поставя границите на царството на Приам.

„Слушахме, старче, преди, че и ти си живеел честито.

Нявга, нашир и надлъж, чак от Лесбос на древния Макар,

та до великата Фригия и Хелеспонта безкраен,

вредом те слави мълвата с добри синове и богатства.” (Илиада, XXIV, 543-546)

Царството на Приам, следователно, се е намирало между Фригия (Македония), Лесбос и Хелеспонт. В този район фактически са живеели назованите от Омир троянски народи – пеласги, пеони, мигдони, траки и т.н.

Що се отнася до разкопките на азиатската страна на Дарданелите, където е предполагаемото място на Троя, те нямат тази стойност, която им се предава. Там нещо е било изровено, намерено, но какво е то? Как можем да докажем, че изровените руини са царството на Приам...

Парис – синът на троянския цар Приам, откраднал „хубавата” Елена, съпругата на гръцкия цар Менелай. Поради това разгневените гърци обявяват война на Приам и чрез смелост, и хитрост разрушават Троя.

Следователно Троя не е била разрушена от боговете, а от гърците. Ние, обаче, виждаме, че Троя се е състояла от множество народи и държави, които не биха могли да бъдат разрушени от отделни битки, войски и войници... От поезията на Омир може да се вземе само тази част от историята, в която се описва, че са се водили войни между два съседни народа – гърци и тракиМного вероятно е поезията да е свързана с първите гръцки завоевания на бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море.

1) Народна Култура, София 1969 г. 

1) Пеласгите на Хипотий са били въоръжени с копия.

2) Изпуснато е, че Пилей е потомък на Арес

3) Лет е син на Тевтам.

4) Акамант водеше тракийските племена на Пейрой.

5) Земите оградени от буйните потоци на Хелеспонт.

6) Аксий или Axios е спомената, че е река Вардар!

7) Хализони или халицони.

8) Не се споменава „при Троя”.

9) В немския превод на Фосс е употребена думата „варварски език”, а не „говор незвучен”.

imageВергилий e един от най-значимите поети на Древен Рим, който пише за нашите древни предци - тракийците от Троя. Неговата „Енеида“ се превръща в национален епос на Рим, изключително популярна от своето публикуване до наши дни и оказва значително влияние върху формирането на съвременната западноевропейска литература. Героичният епос в това произведение е за трака Еней от Троя, племенник на цар Приам, завел след погрома над града-държава част от съгражданите си траки до Апенинския полуостров през ХІІ век пр. н. е. и създал града-държава Рим. Касае се за исторически факт, а не за легенда, каквато е историята за Ромул, Рем и Вълчицата.

В западната историография този тракийски народ от Троя е наречен етруски, най-нови изследвания доказват, че етруският език е в основата на латинския.

Старите автори също описват, че и от двете страни в Троянската война воюват Българи:

 

''Шестоднев'' от Иоан Екзарх Български. Препис от ХV в. Съхранява се в библиотеката на Рилския манастир
''Шестоднев'' от Иоан Екзарх Български. Препис от ХV в. Съхранява се в библиотеката на Рилския манастир

"Тесалийските мирмидонци на Ахил са Българи."

"Шестоднев" на Йоан Екзарх

image"Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричана тогава мирмидонци, а сега Българи."

Йоан Малала - Византийски хронист (ГИБИ 10 стр.140)

"Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се поселил в Тесалия.

Гръцки историк от 1-2 век Флавий Ариан - “Периплус".

„... мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название...“

„... българите са мирмидонците...“

„История“ стр. 9,29,37 - Михаил Аталиат (на старогръцки: Μιχαήλ Ἀτταλειάτης), византийски историк и юрист от XI век.

Йоан Цеца също твърди, че Ахил е българин и го свързва с хуните:

“И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,

с тях бе Ахил, многославният син на Пелей,

и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,

бе предводител на хуните, българите-мирмидонци,

на брой две хиляди и петстотин …”

Той описва и българи на страната на Троя:

“А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,

от река Аксиос, сиреч от известната Вардар...

Хроми и Еном стояха начело на всички мизи."

В Троя през войната царува цар Приям, което звучи като "прям". Но преди да се качи на престола той е имал друго име: Подарк. Сред имената на синовете и дъщерите му са: Милио, Хромий, Главк, Еньо, Медуса (Медуша).

Името Медуса или Медуша (на гръцкото “С” в кирилицата отговарят “С” и “Ш”), е ясно свързано с думата “мед” (а и с “душа”).

Еньо е старо българско име. По гръцки би трябвало да се пише “Енеос” Така и името на античния герой Еней съвпада със старото българско Еньо. Същото име е запазено и при италианците - Енио. Римляните смятат Еней за свой предтеча.

Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война... това е и причината Омир да не употреби нито веднъж думата варвари.

Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, който пък е син на тракийския благородник Пелопс, пристигнал от Фригия.

Троянската Война е пагубна за всички участвали в нея. Нито Троя ще си възвърне старото величие, нито пък ще има светло бъдеще за ахейците. Те ще бъдат покорени и асимилирани от африканските гърци, които ще си присвоят историята им.

Скандинавските народи също обясняват произхода си с троянци и траки. Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Снора-Еда по името на съставителя й – ирландския скалд (поет), прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги, които разказват за произхода на скандинавските народи. Ето какво се говори в Снора-Еда: “Там се намира и центърът на земята. И затова, щото самата земя там е във всичко по-прекрасна и добра, хората, които я населяват, също се отличават с качествата си: мъдрост и сила, красота и всевъзможни знания.

Близо до центъра на земята бил построен град, придобил велика слава. Тогава се наричал Троя. Този град бил много по-голям от всички други и построен с цялата изкусност и великолепие, които тогава били известни....

Един от конунгите (крале) в Троя наричали Мунон или Меннон. Той бил женен за дъщерята на върховния конунг Приам, която наричали Троан. Те имали син на име Трор, ние го наричаме Тор. Той се възпитавал в Тракия при херцог на име Лорикус... и убил той херцога Лорикус, своя възпитател, и жена му Лора или Глора, и завладял царството им Тракия. Ние наричаме неговото царство Трудхайм. В северната част на кралството си срещнал прорицателка на име Сибила – а ние я наричаме Сив – и се оженил за нея. Синът им се наричал Лориди, той приличал на баща си. Той имал син Ейнриди, а той – Вингетор, а Вингетор – Вингенер, а Вингенер – Моди.... а Гудолв – Фин, а Фин – Фрядлав (ние го наричаме Фридлейв), а той пък имал син Воден, а ние го наричаме Один. Той се славил с мъдростта си и всички съвършенства.”

По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.

Омировата „Илиада” представя троянците като родствени на траките, а днес огромната част от учените приемат това като неоспорим факт, говорейки за трако-троянски етнокултурен кръг.

Символично и показателно е, че и днес в България продължават да живеят ТРОЯНЦИ - това са жителите на град ТРОЯн. Живеят и ТРАКИйци – населението на тракийската равнина, Западна и Източна ТРАКИЯ

Тракийският произход на ахейските благородници обяснява защо микенските куполни гробници са като тези на траките и защо древните микенци са жертвали коне при погребение на знатен човек - този обичай е напълно чужд на гърците. Ахейците, както траки и трояни, са били конен народ, а при гърците основната войскова единица е хоплитът.

imageimageimage

 

 

 

 

 

Тези факти обаче се укриват от широката публика и така става възможно да се поддържа илюзията, че гърците побеждават трако-трояните... Гърците само асимилират ахейците и пеласгите в по-късни времена и си приписват и славната им история.

Древногръцките автори пишат, че идвайки на Балканите гърците заварват местното население „пеласги”, те попадат в нов вид високоразвита цивилизация, заварват огромни градове, висока култура, голяма героичност сред войните пеласги именно затова ги наричат „богоподобни” . Усвоявайки голяма част от тяхната култура по-късно започват да ги наричат „траки”, което означава варвари, твърдейки, че нямат нищо общо с “великата” елинска култура.

Многобройни са свидетелствата, че тези родствени пред-гръцки народи, са същите, които обитават Балканите и Мала Азия и днес и се наричат българи, сърби, хървати, "македонци". Това се опитват да скрият гърците още от древността, те отричат културата на коренните жители на Балканите като я наричат своя, дори отричат и правото на собствената им земя. И дори наричаните преди от тях „богочовеци” сега ги обиждат с варвари, византийските летописци наричат българите варвари, както елините са наричали местните жители на балканите под името „траки", което означава див, суров човек, варварин. Тази идея достига връх в разцвета на Византия. През 7-ми век византийските летописци провеждат мащабна кампания за изопачаване на историята пишейки, че пришълците гърци са местно население, а местните жители са чужденци. В последствие на нас ни се втълпява следния цикъл:

"Културата и цивилизацията са изобретени от гърците, подети са от римляните и са завършени от Западна Европа."

Но истинската история се е знаела и е била официална допреди малко повече от 100 години.

Както видяхме има всякакви примери от историци и писатели от изток и запад, български и чужди, средновековни и древни. За ОБЩОПРИЕТАТА СТАРА ИСТОРИЯ - отпреди 20 век - свидетелстват дори и самите привърженици на чуждия ни произход - например:

Петър Добрев - най-известният популяризатор на "памирската (азиатска) теза" за произхода на българите пише:

Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало като на народ, произлизащи от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”

Петър Добрев - “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” - стр. 145 - 148"

Йордан Табов: "На специалистите е добре известно, че в средните векове българите са считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например Константин Иречек (един от основателите на Златарската школа) пише буквално:

“В средните векове южните славяни често са смятани за коренни жители; но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.”

И така оказва се, че четейки “древните писатели”, нашите средновековни прадеди са грешали и не са знаели историята. Ние вече видяхме какво са писали древните автори, които СА БИЛИ СЪВРЕМЕННИЦИ НА СЪБИТИЯТА. Явна е подигравка със старите и доказани историци и е ОЧЕВИДНА МАНИПУЛАЦИЯТА НА ИСТОРИЯТА НИ ОТ ИУДОМАСОНИТЕ.

Освен писмените извори, за произхода на българите говорят и древните артефакти. 

Ето какъв е бил външния вид на местното население на Балканите:

imageБорци от о. Тера с чубмаси и перчеми. Типичен пример за така наречената "прабългарска" прическа - обръсната глава, перчем и плитки.
imageГлава с чумбас от неолитно селище в Невали Кори, днешна източна Турция. Знае се,че близки родственици на пеласгите са населявали Мала Азия.
imageТракийски борец с чумбас - музей в Берлин, изложба на тракийската култура

 

 

 

 

Александър Велики с чумбас. Върху короната на българските царе е бил изобразеняван и Александър Велики. Те го смятат за български цар, а себе си - за негови наследници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази прическа е отличителна черта на местното балканско население.

„Ние сме носели перчеми до преди 100 години по селата. От криворазбрана цивилизация, даскалите ("европейски" възпитаници) са карали българските деца да си остригват перчемите.“

(Райко Сефтерски. Принос към проучването на "перчема" или "чомбаса" у старите българи. Авитохол. 2002, кн. 21, с. 38-48)

Подобен е бил видът и на живеещите в земите северно от Черно море наши сънародници:

image  image

 

 

 

 

 

 

 

Това са паметници и картини на руския княз Светослав I, син на света равноапостолна княгиня Олга. Очевидна е приликата между княза и нашите владетели и победения враг е общ – юдейска хазария. В тази част на скития чумбаса е наречен хахол.

Древногръцкият историк от 1ви век  Плутарх пише, че чумбаса е характерен за племето абанти (тракийско племе) и за мизите (огромно тракийско племе населявало земите на север от Стара планина). Знае се, че тази прическа също е характерна и за тракийското племе гети (готи).

imageатическа ваза – V в. пр. н. е.- тракиец в ямурлук

Херодот описва шарените ямурлуци на траките, наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици. Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката.

Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите, които еднакво обличали и жените и мъжете.

Ямурлука се е запазил и до днес.

Земите на Балканите, северното черноморие и западна Мала Азия са били населени от различни тракийски племена, те са се преселвали свободно и са си сменяли имената.

Надписите по плочиците от село Караново (4-то хилядолетия Пр. Хр.) и село Градешница, Врачанско (5-то хилядолетия Пр.Хр.) доказват, че траките (българите) са имали писменост преди 5000 години. Тази писменост е с 2000 години по-древна от шумерска и египетската. Открито е поредното доказателство за древността на културата по нашите земи, която става първоизвор на културата и цивилизацията в целия античен свят.

Доказано е, че по нашите земи за първи път започва обработката на металите!

image1-Древното езеро; 2-До потопните брегове; 3-Суша по бреговете на езерото до потопа; 4-Предполагаеми населени места до потопа (2 от тях са срещу днешните Варна и Бургас

Проф. Петко Димитров, ръководител на две експедиции по нашия шелф, обяви, че преди 7000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км. източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света. От годините след това датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро. Нахлуването е със силата на 200 Ниагарски водопада, припомни своята теза проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията.

През 2011г. с научноизследователския кораб "Академик"  учените успели да пробият пясъка, запечатан от тинята, нахлула с мощния поток от световния океан. Те са намерили по време на сондажите част от дърво и корени от растителност. Това потвърждава работната хипотеза на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било много под морското равнище, измерено спрямо световния океан. “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата” дълбоко убеден е ученият. 

image

Първата научна експедиция започва на 1 юли 1985 г. с руската подводна лодка “Аргус”. Ето какво споделя професорът : “На 16 юли осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф.

Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. ''чиния на Ной''. По-късно се установи, че върху нея има и писмени знаци... това е една от най-старите писмености, която е съществувала до потопа... Учените попадат на стар пристан и некропол, намиращи се на дъното на морето, там където някога е бил брега на езерото.

Основната версия, която е подкрепена от гореспоменатите експедиции е, че древната цивилизация на кимерийците, развила се по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил преди около 5500 г. Населението, което остава по нашите земи, пък е в основата на създаването на  тракийската култураТвърденията са подкрепени със солидни проучвания и факти.

Хипотезата е на проф. Петко Димитров, ръководител на "Морска геология и археология" в Института по океанология към БАН във Варна и световноизвестния американски учен Уилям Райън от лабораторията "Ламон Дохърти" на Колумбийския университет. Двамата са подкрепени от друго светило - Уолтър Питман.
Проф. Димитров доразработва идеята в книгата си "Черно море - Потопът и древните митове".
Твърденията на учените са на базата на сравнителен анализ на неолитните находки, открити край Варна и Дуранкулак, както и от подводните проучвания в устието на Провадийската река. Там бяха открити потънли праисторически селища. Всички тези данни говорят, че по нашите брегове е била люлката на цивилизацията, която е колонизирала през неолита европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан. Данните са от сравнителен анализ на открити следи и находки по нашите земи и по бреговете на Португалия. Те свидетелстват, че преселението е осъществено по море с огромни салове и кораби. 

imageКарта на предполагаеми културни обекти в Черно море

Наскоро и варненски инженери, които работят съвместно с археолози, излязоха с позиция, че Първата цивилизация се родила край Варна. Металографските анализи показали, че тук са изработени първите сечива, които са извадили човека от пещерното му битие. Намерените оръдия на труда предхождат със столетия египетските и близкоизточните, смятат инженерите и археолозите, които с доказателствата си оборват отдавна наложените теории за произхода на цивилизацията. То се подкрепя и от прословутата "чиния на Ной", която проф. Петко Димитров открива при експедиция в Черно море на 6 юли 1985 година. Най-ценни са откритите по нея 27 писмени знаци, които според специалистите може да се окажат най-древната писменост на човечеството. Съпоставка с писмените находки на шумерите показва сходството и близостта между двете цивилизации.

Учените изследвали и златните находки от Варненския халколитен некропол. 

image
Гроб Nо. 43 от Варненският халколитен некропол. Над 990 броя златни предмети с тегло 1,5 кг. В гроба има повече обработено злато, отколкото е намерено ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ за цялата епоха на халколита

Това злато предхожда с близо 2000 години египетските пирамиди и е белег на най-ранната цивилизация, развивана по нашите земиМеталографски анализи и тук доказват идентичността на златните съкровища от Североизточна България със суровините и помощните материали, с които са създадени. А от всичко това следва, че и първата металообработка в света се е състояла по нашите земи, е заключението на специалистите. 

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Артефактите показват, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече е съществувало държавно образувание и се е появила царската институция.

Друг знаков за световната и европейската история район у нас е Големият остров — Дуранкулак, известен сред специалистите като "Европейската Троя" и "Езерният град",

image

image

 

 

 

 

 

 

 

 

Там са открити:

- находки от палеолита,
селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.),
първите каменни градежи в Европа (51 век пр.Хр.),
- Едно от най-старите обработени злата в света (50 век пр.Хр.),
първи наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.),
- тук е идентифицирана най-стара фаза (начало 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия.

Във варненското езеро е открит комплекс от селища, още в началото на века от братя Шкорпил. Те са унищожени абсолютно целенасочено при “драгиране за строителни работи в езерото”.

Нашите земи са били като извор на живота и познанието. Дедите ни разпространяват безценният си опит в земеделие и скотовъдство сред много народи и по този начин ги измъкват от мрака на мизерното съществуване. Днес западни учени признават, че знанията за обработка на бронз, определени стопански методи и оръжия, са дошли в Северна Европа от Балканите.

Прототипите на мечове, копия, брадви, ножове, торкви и т.н. от Дания са намерени в земите на траките. Още в ранната древност малки групи тракийски племена и родови общности са мигрирали за Северна Европа и са занесли там своята материална култура. Затова България и Дания са държавите с най-много погребални могили, а датчаните проявяват голям интерес към нашите тракийски паметници. В Германия са открити стотици тракийски находки, които целенасочено  не са идентифицирани като такива, а носят лъжливи названия названия като протокелтски, халщатски..., а на някои находки просто били  от Ранната Желязна епоха. За това кой ги е сътворил и как са попаднали в Германия историците предпочитат да си замълчат. Не е лесно да се обясни какво търси тракийска ромфея в Германия. Такава находка може да се види в Rheinischen Landsmuseum Trier, Зала V, витрина 38. В зала XVIII могат да се видят също и статуетки на тракиец с ямурлук, боец с  чумбас, в зала IV и V има и тракийска керамика, в зала X и XI - тракийски статуетки.

Доказателствата за местния ни произход са безброй, а още толкова очакват да излязат на бял свят.

Какво сме наследили от нашите предци? Наследили сме културата, традициите и всичко, което днес ни прави уникални сред останалите народиИ днес хубавите ни песни и мелодии се носят из цял свят, и днес чужденецът е смаян от ритъма на нашите танци. Ние сме свободолюбив народ, никога не сме били робовладелци и винаги сме се борили за свободата си.

Може да обобщим, че българите са старите скити, част от които са обитавали Балканския полуостров, Панония, Дакия, до Карпатите.

Старите скити са се разделили на различни народи под различни имена. Тези, които живеят в Тракия, са се наричали общо траки, в Илирия – илири, в Панония – панонци и т.н. Всички тези скитски народи са се разделили на отделни племена като гети или готи, хуни, българи, авари, пеони, македонци, които от 7 век сл. Христа носят общото име българи. 

В исторически план тези народи са споменати още по времето на троянските войни. По-късно тракийските скити преминават през Босфора към Азия и нападат персите. Скоро персите потеглят на военен поход от Азия към Европа срещу скитите. Едва през 4 век сл. Христа в Македония възниква силна държава, която поробва гърците и персите. Не след дълго време идват римляните и поробват македонците, както по-късно и целия Балкански полуостров до Карпатите. Към края на 4 в.сл.Хр. започва разпадането на Римската империя и етническото пробуждане на поробените скити, тогава някои започват да ги наричат славяни (МОЖЕ БИ, ПОРАДИ ЗАПОЧНАЛОТО МАСОВО ПРИЕМАНЕ ОТ ТЯХ НА ПРАВО СЛАВЯНЕ НА БОГА). 

В 5 в.сл.Хр. под ръководството на Атила те основават голяма скитска държава, която се разпростира чак от р. Рейн до п-в Камчатка и о-в Сахалин (територии, в голяма част населявани от славяни и до днес). Своята политическа независимост скитите или българите запазват до 11 в.сл.Хр., когато падат под владичеството на византийските гърци и отчасти под владичеството на германската империя и маджарите. Българите извоюват своята политическа независимост към края на 12 век (1186 г.). Тази независимост те запазват до 1396 г., когато падат под турско робство. 

Това робство е осигурено на нашия многострадален народ от Венеция и властващите финансово в нея венециански ЕВРЕИКОИТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО ПОДПОМАГАТ ТУРСКОТО НАХЛУВАНЕ ВЪВ ВИЗАНТИЯ И НА БАЛКАНИТЕВ България те засилват влиянието си след като нашия цар Иван Александър се жени във втори брак за жителката на търновската ЖИД (ЕВРЕЙСКА)  МАХАЛА, ВЕНЕЦИАНСКАТА ЕВРЕЙКА САРА. Тя приема името Теодора и става ревностна православна християнка, но нейния сънародник и жител на същата махала ЛАЗАР КОЕН ОТВАРЯ ПРЕДАТЕЛСКИ ВРАТИТЕ НА СТОЛИЦАТА ПРЕД ОБСАДИЛИТЕ Я ВОЙСКИ НА ОСМАНЦИТЕ.

Ето как описва тези събития в своето стихотворение „Жидов гроб“ големият наш писател Иван Вазов: 

Жидов гроб"Издайство, измяна позорна

пропусна врага в крепостта

и Царевец як след упорна

отбрана потъна в кръвта.

Бранители храбри паднaха

под турския мстителен нож,

палатите царски пламнаха,

огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата

евреин се мръсен яви,

цалуна му рабски полата

и с вид горделив заяви:

– Преславний войводо, сполучих

услуга да сторя на вас:

аз портата таз нощ отключих

и Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!

– А, ти ли бе хитрия жид?

Велика награда се пада

на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави

не бих ги тъй лесно сломил,

пред техните зидове здрави

свят много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята

с телата им мръсни покрих;

сега и на Юда отплата

достойна да дам аз реших.

И викна на двама войника:

– Убийте туй куче сега! –

Изви се ханджар над мръсника,

отфръкна глава от снага...

Но скоро народа във злоба

спуснa се, когато узна

де Юда намери си гроба,

кат ВТОРИ ПЪТ БОГА РАЗПНА,

и камъне град заваляха

с ругателства грозни в трапът,

пътеки безчет пропълзяха

по пустий през векове рът.

Избягаха гадове смрадни,

остана издайникът сам,

затрупан от камъне хладни,

със храчки, проклятья и срам.

Столетья течаха в окови,

столетья на сълзи и страх –

столетия камъне нови

валяха въз Юдиний прах.

Днес грее светата свобода,

свободен е прежния роб,

но камъне йоще народа

изпраща въз Жидовий гроб."

ИСТОРИЯТА НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО:

Сюлейман обявил награда за този, който му помогне да превземе Царевец. И дочакал. Един ден някой подпалил къщите в крепостта и докато хората тичали да гасят пожарите, предателят пуснал турчина и хората му през Френкхисарската порта на Царевец. Турците нахлули в крепостта, грабили, безчестили и палили. Към Янтра тръгнали потоци българска кръв. Сюлейман гледал всичко това, бил доволен, че е превзел твърдината на българите, и чакал те сами да му предадат главния ключ на крепостта.

Когато всичко приключило, жидът (евреинът) отишъл при Сюлейман, за да си вземе наградата. Сюлейман Челеби обаче казал: “Щом предаде своите, ще предадеш и мен” и заповядал да му отрежат главата. Обезглавеният труп скочил, затичал се, защурал се по урви и ярове, докато не паднал в дълбока яма, пълна с отровни змии. Орли и орляци разкъсали тялото. Оттогава това място се нарича Картал баир, или Орлов връх. Българите му казват още Орловец. 

Понеже земята не искала да приеме предателя, много години след това останали да се белеят костите. Хората, които минавали покрай тях, казвали: „Проклет да е!” и хвърляли камък. Грамадата растяла и растяла и… според някои от търновските археолози и изследвачи на старините доскоро на Картала е имало знак, който указвал и доказвал, че легендата е вярна.

За духовното разделение и отслабването на народа ни преди турската инвазия ОСНОВНА ВИНА ИМАТ СЪЩИТЕ ТЕЗИ ЖИДОВЕ (ИУДЕИ), КОИТО ОЩЕ ОТ ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС ЗАПОЧВАТ БОРБА ПРОТИВ НЕГО, ПРОТИВ НЕГОВОТО СПАСИТЕЛНО УЧЕНИЕ И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ. След като разпват Самия Спасител, избиват много от учениците му (които са истински вярващи евреи), после инициират много от преследванията на християните, накрая те започват да създават жидовстващи секти и ереси, като един от основните им методи в борбата с християнството

Ето какво е записано по този въпрос в житието на един от най-големите наши светци:

Св. прподобни Теодосий Търновски. Българска икона от XIX в.Св. прподобни Теодосий Търновски. Българска икона от XIX в.

"Но прелукавият в злобата си дявол изнамери и друга борба против правата вяра. Както в древността НЕБЛАГОДАРНИЯТ ЕВРЕЙСКИ НАРОД СЕ ВДИГНА ПРОТИВ БОГА, Който го е сътворил, и първо уби пророците, които са проповядвали идването на Спасителя, а после сложи ръце и на Самия Него и Го осъдиха на кръстна смърт, поради което Бог им отне Своето достояние - царството, светителството, пророците, помазването, явленията и с една дума всичко по закона и ги предаде на римския народ за разграбване, а оттам те се разсеяха по целия свят и така съществуват до края на света; - така и в ония времена потомството на Корей и Датан, внуците на древното стълпостворение дръзнаха да се докоснат до Господа Христа и нашата Владичица и божествените храмове и допринасяните от тях безкръвни жертви, и ги унижаваха с безумни думи, които трудно се поддават на писане. Дръзваха да безчестят и свещениците, да се присмиват и на монасите, да вършат и други подобни неща. А причина за цялата тяхна беззаконна дързост беше надеждата им на новопокръстената царица Теодора, която беше от техния еврейски род. Но сбъркаха в своето предприятие, защото тя, бидейки благочестива и православна, никак не приемаше някой да хули православната вяра: вярвайки в Господа Иисуса Христа и в Неговата пречиста Майка и във всички светци, тя зидаше много манастири и църкви за слава Божия.

Като чу това ревнителят на православието Теодосий, взе със себе си единонравния си Роман, дойде при царя и като го видя насаме, каза му всичкото тяхно неуместно начинание. И толкова го подтикна към ревност, щото той заповяда никак да не се отлага, а веднага да се свика събор; защото царят многопочиташе добродетелта на преподобния и с удоволствие възприемаше казаното от него и се стараеше във всичко да подражава на неговата ревност. И не само царя, но и царицата, и патриарха подтикна към същата божествена ревност. Прочее, с царски указ се свика събор в новоизградената палата, където председателствуваше царят със синовете си Шишман и Асен, а с тях и патриарх Теодосий, преосвещеният митрополит на великия Преслав Доротей, Доростолският митрополит Захарий, митрополит Лазар на град Овеч, Ловчанският митрополит Партений, Пловдивският митрополит Мануил, Софийският митрополит Леонтий, бедствуващият Мадитски митрополит Яков, епископ Доротей и архимандрит Иоаникий от Великата лавра "Свети Четиридесет мъченици". А от горската пустиня дойдоха с блажени Теодосий тия добродетелни старци: свещеният иеромонах Сава, иеромонах Тимотей, иеромонах Дионисий и множество други монаси. Най-напред с ясен глас изповядаха православната вяра: единородното Слово Божие възприе нашата плът от девическите кърви на пречистата Богоматер и бидейки съвършен Бог, стана и съвършен човек заради нашето спасение. Който не се покланя на въплътения Христос Бог, изписан на икона по човешкото Му естество, и на Неговата пренепорочна Майка, той да бъде проклет и да бъде осъден заедно с неверните! А проклеха и скверната богомилска ерес, тоест месалианска, също така и новопоявената Варлаамова и Акиндинова, чиито служители и представители осъдиха да бъдат прогонени далеч от своите предели, така щото оттогава България се благоустрои чиста от такива духовни плевели и благочестивата вяра засия повече от слънчевите лъчи. После благоверният цар Иван Александър разследва поменатите хулители с голямо внимание по закона и понеже ги намери виновни, заповяда да бъдат осъдени на смърт. Но от човеколюбие замени смъртта с живот, но за да се научат другите да не хулят, ги осъди да бъдат наказани с някакви наказания. Един от тях, макар и не по желание, а от страх, се разкая и молеше свещения събор да бъде приет в непорочната и чиста наша вяра. И беше приет подир съвещанието и решението на целия събор, огласен и кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух, изповяда Христа за Син Божи и Бог, и беше причислен към безпорочното Христово стадо. По решение на царя, патриарха и целия събор беше написан акт за знание и утвърждение всред бъдещите родове, щото евреин вече да не смее по никакъв повод да дръзва и да хули в каквото и да било истинската и благочестива наша вяра. След като съборът тържествува такава победа, свитъкът беше подписан с червените царски букви и подпечатан с царския печат в 28-ата година от царуването на Иван Александър и 1360 година от Рождество Христово. И така всеки си отиде в своята страна, като благочестивите много се радваха, а богоборните еретици ги обля нетърпим позор. Така храбрият божествен Теодосий развълнува към божествена ревност царицата, архиереите и цялото църковно изпълнение, и като някакъв военачалник влязъл във война, победил врага и обърнал го в бягство, така и той сияещ се връщаше в своето жилище и изпълни с неизказана радост тамошните постници.“

10.12 по еретическия,   27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски

В България жидовете посяват антисоциалните и антидържавни манихейска и месалианска ерес, които тук започват да се наричат БОГОМИЛСТВО. 

На запад приемат имената „катари и албигойци“, като се придържат към същите богохулни и анархистични тезиси ОТ КОИТО ПРОИЗЛИЗАТ ПРОТЕСТАНТИЗМА, СЕКТАНТСТВОТО И ИУДОМАСОНСТВОТО.

богомилиБогомилската ерес нанася тежък удар върху Българската държавност.

Ето част от богохулното им, антидържавно учение, което лежи в основата съвременните богоборчески “социални” движения, на протестантството, на т.нар. “просвещение” и на масонството:

Според тези еретици-сатанисти, Сатанаил бил син на Бога Отца и брат на Иисуса. Той, като бил съборен с своите ангели на небесната твърд (свод), рекъл да осъществи своя замисъл и да създал сегашния видим свет, в противовес на предвечния мир на Бога Отца. След това направил и човека. Адам и Ева били направени от безжизнена пръст и одухотворени посредством двама от падналите ангели (демони), които се поселили в телата на първите человеци. После сатанаил имал сношения с Ева, и тя родила син Каин и дъщеря Каломела. От сношението пък на Адама с Ева се родил Авел, но той бил убит от Каина. Народеното от престъпление грешно човечество се умножило, и сатанаил останал да властвува и урежда създадения от него свят. За да държи хората в зависимост, сатанаил дал на Мойсея закон и го изпратил да им проповядва да обожават създателя на света (т.е. сатанаила) и да му се покоряват. С подобна лъжовна мисия се бил явил по-късно и пророк Илия.

И т.н., глупостите на на безбожниците са много, но ние ще ви запознаем и с анти-народното им "социално" учение.

Според степента на своята подготовка богомилите се делели на три  групи: “съвършени“, "последователи" (вярващи) и "слушатели". Богомилите живеели аскетично, мразели децата и отхвърляли брака като зло, което пречи на спасението им. Поради това "съвършените" трябвало да напуснат жените си. Богомилите не признавали нито светите Тайнства на Църквата, нито решенията на Вселенските събори. Те не вярвали във Възкресението на мъртвите, не почитали светия Кръст Господен, светците и светите им мощи, и били против светите икони, храмовете, чудесата и празниците. 

Богомилите ненавиждали и държавната власт, защото вярвали, че и тя е творение на Сатанаил.

Св. цар Петър (927-969) започнал пръв борба с учението на богомилите. На 11 февруари 1211 г. цар Борил (1207-1218) свикал специален събор, който да разгледа учението на богомилите и да го осъди. Това е първият православен събор, свикан и ръководен от български владетел. В него участвали целият клир, всички боляри и множество вярващ народ, както и богомили от цяла България. След продължителен спор с тях, учението им било отхвърлено като еретическо. Богомилите, които се разкаяли, били опростени, а останалите били наказани от царя и прогонени. След събора по нареждане на царя бил преведен гръцкият Синодик от 843 година. Към изложенията на ересите и анатемите, произнасяни в Неделята на Православието, били добавено изложение и проклятие и на богомилството. Този Синодик е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от XIII в. и е известен под името “Синодик на цар Борил”. По-късно Бориловият синодик бил допълнен от патриарх Евтимий. След като учението на богомилите се разпространило в много области, византийският император Алексий I Комнин (1081-1118) заловил, осъдил и изгорил на клада техния водач Василий Врач и дванадесетте му апостоли през 1111 година.

За жалост в историческата наука богомилството е навлязло като прогресивно явление, а в българското народното съзнание се е отпечатало като “революционно” движение и защита на неоправданите. Истината е, че богомилството остава огромна рана в тялото на Българската православната църква, става повод за откъсването на членове от нея и спомага на отделилите се да приемат исляма и католицизма в по-късните времена.

Например интересен и уникален е случаят с Босненската църквa, която институционализира богомилството, а по-после съдейства за трайната ислямизация на населението на Босна, което днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани. Според някои български учени (напр. Пламен Павлов) сходна е появата и на повечето от значимите локални групи на българите мюсюлмани (наричани традиционно българо-мохамедани или „помаци“) — тези българи и днес живеят по места, където богомилското учение е било особено силно (Западните Родопи съвпадат с богомилската „църква Драговичия“, Македония — с „църквата България“ според западните извори), което показва близостта в съдбата на „еретиците“ в Босна и българските земи.

Св. Иларион МъгленскиЕто и изобличение на богомилите от техния съвременник и български преподобен светец Иларион Мъгленски:

"Откъде пък изнамерихте онова хулно и богоненавистно учение, което и бесовете се ужасяват да изрекат? Защото те нарекоха Христа син Давидов, а вие безсрамно дръзвате да твърдите, че плътта му е донесена от небето. О, крайно безумие! Ако тялото Христово беше небесно, нямаше да бъде изложено на постоянни човешки страдания: глад и жажда, сън и умора, печал и сълзи и колко още такива. Ако беше небесен човек, към чието естество се присъедини словото, не би бил тленен, и смъртен, и земен, защото небесните жители са нетленни и безсмъртни. Защо тогава беше нужно въплъщението да бъде от дева? Не само това, но и след възкресението си спасителят, като уверяваше учениците си, че не е привидение или призрак, а плът и кръв, която взе от нас, рече: "Погледнете ръцете и нозете ми, че съм аз самият. Пипнете ме и вижте, защото духът няма плът и кости, а виждате, аз имам." Ако беше привидение, чии ребра Тома докосна?.. Откъде, пак ви питам, измислихте тази душепагубна язва, според която Старият завет беше от дявола? Измъкнете се, хора, от обгърналия ви мрак! Отърсете от очите си съня на безчувствието! Ако Старият завет беше от лукавия, как, като запитаха Спасителя за заповедите на Стария завет: "Коя от тях е първа и по-важна", той отговори: "Първата и най-важна е: "Слушай, Израиле, Господ, твоят Бог е един Господ", и прочее. И когато [този, който го бе запитал], отговори добре, [Иисус] рече: "Не си далеч от царството божие." Как Мойсеевото законодателство, ако беше вражеско, би законоположило да се признава един Господ и Бог? Ако Мойсей проповядва един Господ и Бог и освен него нито служи, нито се покланя на друг, къде са тези неща, които въздигат дяволското начало, и то като му приписват Стария завет?... Ако лукавият е законоположник на Стария завет, как Христос говори: "Изследвайте писанията, защото в тях ще намерите вечния живот.".. Към всички тези нелепости се осмелявате още и кръста да хулите и да го наричате неприятел и нито от апостола поне се срамувате, нито можете да се вразумите. Ако се подчинявате на апостолските предания, защо не се покланяте на кръста, след като Павел каза: "Дано не ми се случва да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен се разпна и аз за света." И отново: "Словото за кръста е безумие за погиващите, а за нас, които се спасяваме, е сила божия." Ако кръстът е божия сила, както и е, защо не вярвате на силата божия?.. Ако Христос привидно прие човешки образ, както вие считате, или имаше небесна плът, как на осмия ден се обряза според древния закон? Защото дори само това е достатъчно, за да възпре хулите на неразумните... Такива и подобни на тези неща произнесе пресвещеният Иларион пред онова нечисто събрание и затъкна всички уста. Като се изпълниха с много срам, те останаха безгласни като риби и се чудеха на благодатта и силата, които се лееха от устата на истинския пастир... Когато чуха тези неща, умилиха се сърдечно с цялата си душа, паднаха на земята и молеха от него дара на святото кръщение. И мнозина, като укоряваха и оплюваха своята вяра, пристъпиха към съборната църква и се присъединиха към избраното стадо."

03.11 по еретическия, 21 октомври по православния календар - Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски

Определения и анатеми на богомилството в Боиловия синодик:

"38 [45]. Понеже вселукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес, като я смеси с масалианската, на онези, които са основоположници на тази ерес, анатема,

39 [46]. [На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос Бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.

40 [47]. И на всички, които поддържат тази ерес, на техните обичаи, техните нощни събрания и тайнства и безполезното тяхно учение, както и на онези, които ходят с тях, анатема.

41 [48]. [На] онези, които се обичат с тях и в единодушие с тях ядат и пият и взимат дарове от тях като техни единомишленици, анатема.

42 [49]. [На] онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ, анатема.

[50]. [На] онези, които наричат сатаната творец на видимите неща и го назовават разпоредител на дъжд, град и на всичко, което произлиза от земята, анатема.

44 [51]. [На] онези, които говорят, че сатаната е създал Адам и Ева, анатема.

45 [52]. [На] онези, които отхвърлят свещените писания, що боговидецът Мойсей, Илия Тезвитянин и останалите свети пророци и патриарси приеха от Бога, и казват, че те са на сатаната, и тези, подтиквани от тогова, са написали онова, що са написали и което казаха за Христос, и без да желаят и по принуда са говорили и поради това богомилите отхвърлят написаните в Стария завет книги и просиялите в него свети пророци, анатема.

46 [53]. [На] онези, които казват, че жената зачева в утробата си със съдействието на сатаната и оттогава сатаната пребивава неотстъпно дори и до раждането на младенеца, което не може да бъде прогонено чрез светото кръщение, но само чрез молитва и пост, на онези, които говорят така, анатема.

47 [54]. [На] онези, които ругаят Йоан Кръстител, като казват, че той идва от сатаната, както и кръщението във вода, и поради това се отвръщат от водното кръщение и се кръщават без вода, само като кажат „Отче наш", анатема.

48 [55]. [На] онези, които се отвръщат от всички пения в свещените и божествени църкви и от самия дом божий, какъвто е църквата, и казват, че трябва да се пее само „Отче наш", на което и място да се случи, анатема.

49 [56]. [На] онези, които отхвърлят и ругаят светата и свещена служба и цялото светителско устройство, като казват, че те са изобретение на сатаната, анатема.

50 [57]. [На] онези, които отхвърлят и подиграват причастието е честното тяло на нашия господ Исус Христос, като отхвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Исуса Господа наш заради нашето спасение, анатема.

51 [58]. [На] онези, които отхвърлят поклонението на честния и животворен кръст и на светите и свещени икони, анатема.

52 [59]. [На] онези, които приемат някого от тези еретици в Светата Божа Църква, преди изповядването им и проклятие на цялата ерес, както е казано, анатема.

53 [60]. [На] Василий Врач, който в Константиновия град разся тази триокаяна богомилска ерес при православния цар Алексий Комнин, анатема."

Из "Синодик, който се чете в Първата неделя от поста” (Борилов синодик)

Когато гледате учението им, разбирате защо лесно са приели после исляма и са се нарекли помаци и бошняци.

imageИ така, след като превземат отслабената от евреите и техните слуги еретици България, турците унищожават българската интелигенция и аристокрация, като се опитват да я обърнат в мюсюлманското кривоверие. Повечето български благородници отказват да приемат нечестивата вяра, като предпочитат да умрат, заедно със семействата си в мъчения, но да следват Спасителя Христос и да запазят българското име и род, за което получават християнски мъченически венец и вечен живот близо до Бога. Малка част от българите приемат сатанинското садистично зловерие, с което запазват телата и имотите си, но осъждат душите си. Децата на тези предатели, техните единоверци от Анадола все още наричат гяури!

Трудно някой, някога може да опише зверствата на които са били подложени Българите през турското робство. Батак е само кратък епизод от непрестанния ад в който е живял нашият народ (въпреки, че и него се мъчат да отрекат). Ще се опитаме да припомним само някои от многобройните български голготи.

Като начало ще споменем, че българите никога не са преклонили глава пред поробителя и съпротивата е била активна през цялото време на робството. Вдигат се стотици бунтове и много въстания, 14 от които широкомащабни. Многобройни са и хайдушките чети, които поддържат огъня на борбата непрекъснато. Масово е и участието на наши доброволци в над 50 християнски похода срещу османците, а също и в Гръцката и Сръбската освободителни войни. Ето и някои по – важни събития:

1. - Походът на воеводата Стефан Елеазар през 1402 г.; 2. - въстанието на Шишмановци в 1405 г.; 3, 4, 5. - походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.; и походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г. ; 6. - въстанието в Прилепско в 1564 г.; 7. - въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.; 8. - Търновското въстание в 1595 г.; 9 - възстанието на поп Мартин в Русенско 1637 г.; 10 - Търновското въстание в 1686 г.; 11 - Чипровското въстание в 1688 г.; 12 - Марино въстание в Търново през 1700 г.; 13 - участие на софиянци в Австро-турската война от 1737 г.; 14 - Гръцко-българската завера в 1821 г.; 15 - Знеполското въстание в 1830 г.; 16 - Берковското въстание в 1835 г.; 17 - Върбановото въстание в 1837 г.; 18 - Пиротското въстание в 1838 г.; 19 - Априлското въстание в 1876 г.; 20 - Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. Тези и други важни исторически моменти целенасочено не се споменават или драстично се омаловажават и с всяка година все по - слабо се изучават в часовете по история, но за сметка на това все по – упорито се говори за някакво османско присъствие. Да видим в какво се изразява това така наречено „присъствие”.

Още с започването на турската инвазия в България всяко превзето селище е било подлагано на разорение и поголовна сеч над жителите, които не са успели да избягат. Тези кървави събития са подробно описвани от османските историци. Ето само някои цитати от хрониката „Огледало на света” на Мехмед Нешри „... И настанала такава сеч, че конете на правоверните взели да стъпват не по земя, а по мъртви гяурски тела. Тогава Исхак бей извикал: „Хей правоверни! Стига сте клали! Започвайте да вземате роби!...'' „... Разлютил се пашата (Али паша) и тоз час изкомандвал войската. Разрушили и опустошили крепостта Венчан (с. Венчан, Варненско), а народа й смазали на кюфте или го заробили..."; „...така били затрити няколко хиляди неверници. Изклали ги и те отведнъж изчезнали от лицето на света...". Турските хроники са пълни с подобни потресаващи описания на извършвания над Българите геноцид. През този период целенасочено е ликвидирана и почти цялата Българска аристокрация. По нататък в годините на робството след всеки бунт или въстание голяма част от населението на съответната област е било избивано или продавано в робство. Например при второто Търновско въстание от 1686 г. повече от половината население на града е изклано, а в Габровско, Троянско и Златишко са убити над 5000 човека. През 1596 г. силезиецът Фридрих Зейдел пише, че при преминаването си край София и Ниш в полетата около пътя вижда камари от трупове и стотици набучени на кол глави на разбунтували се Български християни. Особено кърваво е било потушаването на Чипровското въстание от 1688 г.. Невероятен е бил терора от страна на кърджалийските банди, които достигали до 4 – 5 хиляди души. Те ограбват и изгарят Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станимака, Раково, Арбанаси и други процъфтяващи селища, като избиват десетки хиляди Българи. По време на потурчванията, хиляди от тези които не искали да сменят вярата си са ликвидирани със зверски садизъм, включващ окачване на ченгели, дране на кожа, късане с клещи на живо месо, заравяне или изгаряне на живи хора, набиване на кол, разпаряне на коремите на бременни и т.н. Много жени, млади момичета и деца били масово изнасилвани пред очите на близките им. Доста от тези „подвизи” на „правоверните” са описани с гордост в техните хроники. 

След масовите и регулярни изтребвания от българите остават предимно селяни, които до такава степен биват потиснати, че загубват своето национално съзнание.

Вече спира да се говори за българи на Балканския полуостров. 

През 1762 г. един български монах от Атон – Паисий Хилендарски, открива, че българите някога са имали голям, силен, самостоятелен народ и велики царства. За да събуди народното самосъзнание, Паисий написва кратка българска история, която не се печата, а във вид на ръкопис се чете и преписва от различни родолюбиви българи.

ЕВРЕИОт това пробуждане на народа ни, обаче се възползва юдейския синедрион и ръководеното от него юдомасонство. Те успяват да подведат изстрадалите ни сънародници в борба срещу каноничната йерархия на православната Църква, а също и да настроят българите едни срещу други. Разликата на революционерите масони със старите хайдути веднага проличава - те започват да изнудват и ограбват не турците, а сънародниците си. Другото нещо, което правят е да разделят народа, като настроят едни срещу други богатите и бедните българи. И третото, най-съществено е да подведат част от духовенството в ерес, като повлекат много наши сънародници в ада, където са техните невидими духовни водачи.

Подобни на нашите личности, организации, ритуали и процеси не са нови. Те са се случвали на първо място при холандската и английската, а после френската и другите буржоазни революции, освободителни и граждански войни. Ще се случат и в Османската империя и в Русия, където по това време във висшите, средните и ниските етажи на властта вече е пълно със юдеи и техни духовни роби – гоите от ложите.

Принципът „убий с чужд нож” - в Талмуда съществува един важен принцип за водене на война с християнския свят. Той се състои в използването на вътрешните ресурси на дадена страна за водене на война със самата нея. Най-сигурният начин е чрез предизвикване на вътрешни противоречия и конфликти, които да доведат до пълен хаос и самоунищожение. Във всяка страна се създават звена от млади революционери, верни до смърт на идеята за социална „промяна”, която може да бъде осъществена само чрез разрушаване на съществуващия от столетия обществен порядък, като за целта той бива изкаран като „закостенял”, „упадъчен”, „ретрограден” и „спъващ прогреса”.

По тази схема е извършена революцията на Кромуел в Англия през 1645 г., във Франция от 1789 г., разделянето на Австрия през 1847 г. и т.н. Но предизвиканите граждански войни, екзекуции на монарсите (в Англия и Франция) и предизвиканите междусъседски войни (Австрия срещу Италия, Франция срещу Англия, Англия срещу Испания, Прусия срещу Франция, САЩ срещу Англия и т.н) се оказват недостатъчни, за да се промени геополитическата карта на Европа и света и най-вече европейците да бъдат принудени да се откажат от вярата в Бога и предаността към своя монарх. Необходима била широкомащабна и съгласувана акция по разпада на европейските християнски държави в дотогавашния им вид и създаването на атеистични режими-диктатури.

В справедливата освободителна борба на нашия православен народ изведнъж се появяват нови, добре организирани, обучени и ръководени от чужбина личности, които уж се водят православни и пеят в църквите, а захвърлят расото, използват някакви странни знаци и пароли, снимат се с черепи и изискват някакви още по-странни ритуали на клетви пред тези черепи или пред зачеркната с оръдия за убиване Библия.

image
Септември 1875 г. Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Букурещ

 

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това, което се вижда на масата само говори за себе си: 

imageimage

 

 

 

 

 

 

Подобни запечатани моменти можем да видим и в други части на света:

image
Очертания младеж е Прескот Буш - дядото на Д. Буш. Той е бил един от най-големите трафиканти на опиум в САЩ и основен спонсор на Хитлер. Масонското общество е "Череп и кости".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Относно други подобни символики можем да се вгледаме и в официалните знаци на ВМРО:

image 

 

 

 

 

 

 

 

image

На по-горната снимка Никола Славков е поставил ръката си под ревера. Това е знак, наречен в масонството "скрита ръка" и се ползва от майсторите "зидари". Ето други негови "колеги" богоборци, спомогнали за унищожаване на националната интелигенция и аристокрация:

image   image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето и част от местните "майстори": 

image
От ляво на дясно Никола Обретенов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Захарий Стоянов

Дяволията на нашите революционери е ясно изразена в изпълнените с гордост и самолюбие  сатанински строфи, писани от техния "брат": 

"О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в МЕНЕ...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

ПРАВОСЛАВНИТЕ СКОТОВЕ"

"МОЯТА молитва" Хр. Ботев

 

Според сатаниста масон, всички православни български царе, патриарси, светии (дори и тези създали азбуката, на която е писал мерзостите си) и ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ ХРИСТИЯНСКИ НАРОД, СА ЧИСТО И ПРОСТО СКОТОВЕ!

Симпатиите им към урудливите чифутски утопиии, с които евреите богоубийци блъснаха народите в самоунищожение и най-вече КЪМ БЛЕНУВАНИЯ ОТ ЮДА И НЕГОВОТО ЮДОМАСОНСТВО "НОВ СВЕТОВЕН РЕД", ЛИЧАТ ЯСНО В СЛЕДНИТЕ РЕДОВЕ, ПИСАНИ ОТ СЪЩИЯ БОГОБОРЕЦ И РАЗВРАТИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ:

"Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо,.. И в единний комунистически ред на обществото,.. И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти... Изповядвам единний светъл комунизъм,.. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят." 

"Символ-верую на българската комуна" Хр. Ботев. 

Тези две произведения представляват гавра с двете основни молитви в православието „Отче наш“  и „Символ верую“, с които българския народ се е молил в годините на черното робство и е пазил своето име и ПРАВОСЛАВНА ВЯРА.

Ако има съмнения относно авторството на второто, то следващите редове ясно доказват комунистическата същност на Ботев:

Телеграма от Христо Ботев до Парижката комуна, 1871 "Париж

Комитет на Комуната

Братски и сърдечни поздрав от българската комуна.

Да живее Комуната!

Революционери емигранти

Ботйов, Попов

Източник

Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.202

Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба.“  Христо Ботев за Парижката комуна в памфлета „Смешен плач“, публикуван в бр. 2 на вестник „Дума на българските емигранти“.

Подобни "глобални" и новаторски мисли излива и ДРУГАРЯ на Ботев , кумира на българите, ДЖИНГИБИТО (подобния на демон), Васил Кунчев:

„БРАТСТВО и съвършеното РАВЕНСТВО между ВСИЧКИ народности. Българи, ТУРЦИ, ЕВРЕИ и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение“ Нареда на Васил Левски

Унищожаването на нашите православни и национални устои е „узаконено“ от техните братя „зидари“ във вече „освободена“ България:

„Християните от неправославно изповедание и друговерците,.. а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в България, ползват се със свобода на вероизповеданието си“ Конституция, приета от Учредителното събрание в Търново през 1879 г.

От такива писания на подобни народни "герои" тръгва разпада на българската духовност и народност, за да достигне отчайващото ниво, което виждаме днес навсякъде около нас.

В писмо-дописка до Каравелов в Букурещ, писана преди 28 януари 1871 г. пък се казва: „Г. редакторе на в. “Свобода”, бай Каравелов, … Ние, българите, бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник пълно свободен,.. Време е с един труд да спечелим онова, което търсили са и търсят братята французи, т. е. млада Франция,  млада Русия и пр.”. Тук се визират директно масонските ложи „Млада Франция”, „Млада Русия”.

image
image

 

 

 

 

 

 

 

 

image 

image

 

 

 

 

 

 

 

image  

 

image

  
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
image image

Паметника на „апостола“, съграден от неговите „братя“ зидари представлява огромен окултен символ в центъра на столицата. Не случайно е избран обелиск и не е случайно разположението му в центъра на кръгово движение. Аналогията е с апотеози на повсеместната масонска символика, като вашингтонския монумент, а също и с обелиска във Ватикана. Този идол е възприет от египетските жреци на Хор и представлява фалосът на божеството, вписан в окръжност, символизираща женски орган. Сцената изобразява окултно заклинание, целящо неглижирането на духовността и хвърлянето на хората в бездната на първичните страсти на материята. Други сатанински символики по паметника на родния иудомасон, са рогати черепи налапали кръстове, около които се завихрят змии! Тяхната част от паметника е стъпила върху килнат православен кръст и върху образа на самия техен „апостол“, който гледа замислено и примирено към залязващото слънце!

13-метровият обелиск е охраняван от крилати змейове (или грифони) и е осветяван от лампи, стъпили на лапи с три пръста (като на влечуго). 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А Левски ще напомня и в други свои писма: „и гледайте да работите по-скоро, защото усилва своята дейност и комитета „Млада Турция”. И още: „ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга … по новото зидане.”

Републиканската идея е подета в новите времена от юдомасоните, защото тя отрича православната държава с миропомазания самовластен монарх, води народите към революции и избиване на националната си аристокрация и интелигенция и предоставянето на властта в ръцете на „братята“, които въвеждат партийната партизанщина, разделението и анархията над които невидимо властва задграничния синедрион.

Плеяда публицисти-общественици подготвяли и разоравали тази отровна нива, като щедро сеели в нея драконовите зъби на чуждите идеологии, и от която съвсем скоро щели да дадат горчив плод модели на поведение и мислене, напълно непознати на българина. Те рисували уродливи, карикатурни образи на духовниците, предизвикващи погнуса и отвращение. Осмиването на всички християнски ценности, но особено на духовника – свещеник или монах – под една или друга форма – става неизменна тема в произведенията на нашите „възрожденци”, а по-късно и класици, като започнем от Л. Каравелов, П. Р. Славейков, З. Стоянов, Хр. Ботев, и стигнем чак до Елин Пелин. В такава хранителна среда се развивали нашите млади бунтовници.

Чрез революциите от ХVІІІ-ХХ век било извършено най-масовото богоотричане в по-новата световна история, което било своебразен противовес на масовото покръстване на християнските народи на Европа през ІV-V и ІХ-Х век. Цар, държава, семейство, училище и Църква се превърнали в най-омразните неща за всеки революционер, а днес и за много българи.

„Наредата” е новият Типик на новия „апостол на свободата”.

Действията заложени в нея не закъсняват. Първото убийство е знаково! То е на дякон Паисий от Ловеч, екзекутиран от тайната полиция на Левски по подозрение, че може би говори против революционерите! След това първо убийство Левски ще напише на Каравелов в едно писмо от август 1872 г.: „Тайната полиция стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино”. Това е предупреждение и към самия Каравелов, но и една цинична констатация. Тя бележи печалното начало на политическите убийства в България. Започва нашия национален канибализъм, който ЩЕ БЪДЕ УМЕЛО РЪКОВОДЕН ОТ ЗАДГРАНИЧНИТЕ „БРАТЯ“ и в следващите петдесетина години ще вземе хиляди и хиляди жертви.

При подготовката на революциите от края на XIX в., за първи път в масонството се налага образът на „духовника”-революционер. Изразител на тази идея станал Мацини. Мистика и светско поведение били смесени в една обсебваща и покоряваща съзнанието на младите хора сплав. Този модел е наложен от самия Албърт Пайк. Чрез едно свое „Окръжно” известие той се разпорежда да бъдат привличани по-често към ложите свещеници, понеже увличали хората и те им се доверявали най-лесно.

Нашите революционни комитети копират гръцките етерии – въстанически тайни общества, които са анатемосани от православната Църква, като масонски. Един от нашите революционери „духовници“ – Иларион Макариополски, произлиза от подобно общество, наречено „андроско“ и образувано от философа еретик Теофил Каирис, който е бил яростен отрицател на християнството. Иларион с неговите „братя“ в крайна сметка успяват да осъществят основната си задача, поставена им от ложата „майка“, като правят разкол в православната ни Църква. Разбира се „Обединената Велика Ложа на Англия“  ги подпомага активно чрез английската дипломация и чрез англиканската църква, чиито духовен водач е самият английския монарх.

Признаците на разрушителните етно – еретически български идеи се появяват за първи път официално на Патриаршеското събрание в Константинопол (1858-1860 г.). В свое послание към събранието част от нашите сънародници предявяват изисквания, които открито влизат в противоречие с каноните на Светата Църква. Те искали да се избират Архиереите в българските епархии на неканоничен (ДЕМОКРАТИЧНО - РЕПУБЛИКАНСКИ) принцип чрез гласоподаване на светските и духовни първенци. Вселенските събори са определили, че това става само с епископско гласоподаване. Българите ПЪРВИ в историята на православието са дръзнали да въведат от светския живот в Църквата новото начало на националните различия – филетизма, начало, КОЕТО Е ПРОТИВНО НА ЕВАНГЕЛИЕТО И НА ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ.

И така, последното молитвено общение между Патриаршията и част от българите, възприели отровните еретически западни идеи е при опелото на големия родолюбец княз Богориди на 1 август 1859 г. С неговата смърт се премахва и последната пречка пред разколниците. Следва и първият официален акт на отстъпление: - на 3 април 1860 г. по време на Великденската тържествена литургия Иларион Макариополски престава да споменава каноничния Всесветейши Константинополски Патриарх Кирил VII. Без срам и в нарушение на клетвите които е дал пред Светата Христова Църква, МАСОНА Иларион казва само „всякое епископство православное“, точно като някакъв самозван Архиепископ на всички българи. На другия ден и в последствие той с еретическата си уста продължава да разглася пагубната проповед на духовно и нравствено въстание (РЕВОЛЮЦИЯ). Вестник „България“, който забележете - активно работи за уния с католиците, представя Иларион като жертва на бунт в църквата. Именно униатската, прозападна партия на Драган Цанков успява да внуши, че всяко споразумение с Патриаршията е гибелно за българското движение.

На 2 март българите анатемосват гръцките Епископи и Всесветейшия Патриарх Йоаким II, нещо безпрецедентно в историята на Православната Църква, напомнящо за Лютер и най – острите сблъсквания по време на Реформацията. Разколниците вземат и друго още по – зашеметяващо решение – да основат нечувана до тогава в историята на православието своя българска народна филетистка църква, която признава само основателя на Църквата Иисус Христос и е непринадлежаща към никое друго вероизповедание. Явна е приликата с протестантизма.

imageimageУчредената по протестантски модел, самообявила се българска „екзархия“ е акуратно легализирана от другия голям враг на Православието и верен приятел на Англия – безбожния падишах. Той издава специален ферман с който признава националната секта на „братята“. Еретическото сборище е анатемосано от православните Църкви по света. На 15 май Синодът на Константинополския Патриарх низвергва самопровъзгласения „Екзарх“ Антим, а отлъчения вече Иларион бива предаден на вечна анатема.

През август 1872 г. в Константинополския Патриаршески храм „Свети великомъченик Георги“ се свиква Свят Велик Всеправославен Събор на който присъстват представители на Константинополския Патриархат, Александрийския Патриарх Софроний IV, Антиохийския Патриарх Иеротей, Йерусалимския Патриарх Кирилл II и Кипърския Архиепископ Софроний.

Ето и решението на Светият Събор: „.. ДА СЕ ОСЪДИ СЪГЛАСНО С БОЖЕСТВЕНИТЕ И СВЕЩЕНИ ПРАВИЛА НА НАШАТА СВЕТА ПРАВОСЛАВНА СЪБОРНА ЦЪРКВА ОНОВА, КОЕТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ЧУВА В ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА, И Е СЪВСЕМ СТРАННО, ТОЕСТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАРОДОПЛЕМЕННАТА РАЗЛИКА ОТ НЕЧЕСТИВИ И НИЗВЕРГНАТИ АРХИЕРЕИ, ПОКРОВИТЕЛИ И ПРЕДВОДИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА БУНА, И КОЕТО КАТО РАЗКОЛ НИЕ ПРЕДАВАМЕ НА ВЕЧНА АНАТЕМА. ВПРОЧЕМ И НИЗВЕРГНАТИТЕ И ОТЛЪЧЕНИ БИВШИ ЕДНО ВРЕМЕ АРХИЕРЕИ, ЗАЕДНО С ОНЕЗИ ОТ БЪЛГАРИТЕ БИЛО ЕДНО ЛИЦЕ, БИЛО ГРАДОВЕ, ИЛИ СЕЛА, КОИТО СЛЕДВАТ СЛЕД ТАЗИ ЕРЕС НА ПЛЕМЕННОСТ, НИЕ ТАКИВА ГИ ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЕ КАТО ОТЦЕПЕНИ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА, ТОЕСТ СХИЗМАТИЦИ ИЛИ КОЕТО Е ВСЕ ЕДНО РАЗКОЛНИЦИ“.

image

Какво се случва веднага след ОТПАДАНЕТО ОТ БОГА на голяма част от многострадалния ни народ всички знаем. Думите на епископ Игнатий Брянчанинов ясно описват същността на явлението: „лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието си...“.

Българите стават играчка в ръцете на сатана и неговите демони и се превръщат в поредните кукли в техния световен театър. Започват предателства, арести и присъди, довели до едно преждевременно, неорганизирано, ограничено по територия и численост въстание (за разлика от добре организираните, масови и сплотени действия на осъществените преди това от православните сърби и гърци освободителни борби). 

След въстанията в Нишко и Пиротско от 1876 г., изпратените западни кореспонденти са потресени от видяното. Те пишат за около 60 изгорени села пълни с трупове на жени и деца. Още по-страшно е след велия априлски бунт, когато върху българите се изсипват нечувани масови кланета, изнасилвания, мъчения, погроми, грабежи, палежи, изселвания, арести и заточения. Всички събития не са случайност, а са добре заплануван акт на масово жертвоприношение пред олтара на злия масонски „бог“. Кланетата над българите се осъществяват през МЕСЕЦ МАЙ, ЗА ДА ОЗНАМЕНУВАТ С КЪРВАВ РИТУАЛ 100 ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ВИСШАТА МАСОНСКА ЛОЖА НА ИЛЮМИНАТИТЕ (МАЙ 1776 Г.). (Вижте още по темата ТУК)

Априлското въстание представлява връхна точка на геноцида над българите. Срещу 10 000 въстаници турците пращат около 10 000 души редовна армия и около 80 000 башибозук, които подлагат Българите на небивали кланета и гаври. Цялото население на Панагюрище било подложено на сеч, а града изгорен. Много от въстаниците се самоубивали за да не попаднат в ръцете на турците. Башибозушките жестокости в Клисура са неописуеми. Жените и децата са били насичани на парчета с ятагани и тежки каракулаци (вид извит нож). В село Зли дол хората на Тосун бей избиват над 200 души мирно население, главно старци, жени и деца. В Белово редовна войска изколва около 50 души въстаници от четата на Тодор Хайдутина. На юг от Белово турски редовни и нередовни войски също извършват кланета. В Копривщица, въпреки че въстаниците се предават и плащат огромен откуп (злато, сребро, ценни предмети и др.) са убити над 150 души. Перущица била нападната от башибозушките отряди и много хора, предимно жени и деца, били безмилостно изклани в черквата „Св. Архангел Михаил". След погрома едно от цветущите български селища, представлявало купища димящи развалини. Убити били над 1000 души. В Брацигово са избити са над 150 души, а повече от 250 са изпратени на заточение в Диарбекирските затвори. Един от водачите на бунта, Васил Петлешков, е подложен на нечовешки мъчения и накрая издъхва докато е печен на бавен огън. Най-голяма е касапницата в Батак, където в кланетата наред с редовната войска на Ахмед ага Барутанлията и башибозука се включили и мобилизирани от околните села помаци. Много от защитниците на града са подлъгани, че ако се предадат ще бъдат пощадени и те предават оръжието си. Започва обаче безмилостна сеч. Пред училището е поставен специален дръвник и на него са посечени десетки жени, деца и старци. Същото става и в черквата „Св. Неделя". Около дръвника се образуват купища от човешки тела и глави. Клането продължава с часове. Много хора са изгорени живи. Ето какви са свидетелствата на американския журналист и общественик Джанюариъс Макгахан, който пристига в града след погромите: „... Ние говорихме с много жени, преминали всичките етапи на мъчението, без последния (убиването!). Процедурата, изглежда, е била следната: турците хващали жена, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи които са били ценни, и всички украшения и скъпоценности, които тя би могла да води със себе си. Много от турците поемали грижата да я изнасилят, а последният от тях я убивал или не, съобразно какво му е настроението...". В Батак Макгахан вижда училището, в което живи са изгорени над 200 жени и деца! По улиците се стелели трупове на убити с дивашка жестокост Българи, чийто останки били разнасяни наоколо от подивели кучета. В църквата и около нея открили останките на над 3000 души укрили се тук от башибозуците - главно жени и деца. Тези кости са съхранени и досега в костницата към църквата, където всеки може да ги види. Извергите в Батак пленили около 200 млади момичета, които трябвало да им бъдат на разположение в продължение на няколко дни, докато ограбят и разрушат града и убият, който е останал след клането. След като били насилвани дни наред, накрая една по една ги обезглавили, за да не оставят свидетели на злодеянията. Купчината от техните черепи и кости е видяна от Макгахан на един хълм над града. Макгахан твърди, че в Батак са убити не по-малко от 6000 души, а в Панагюрище над 3000 души. Ето какво говорят и архивите на поп Минчо Кънчев: ''В Пловдивско около 70 - 80 села са разорени и опустошени и хиляди души, без разлика на род и възраст, се изтребиха... Колко клети сиромаси Българи има изтрепани по пътищата и на кол набити от башибозуците. По-долните чиновници и заптиета се разполагали, както си щели, със затворниците, които броили по-долни от животните...".По-нататък в повествованието поп Минчо Кънчев описва невероятни зверства, извършени по заповед на властите с Българите: набиване на кол, печене на живи хора на огън, разпаряне коремите на бременни жени, изнасилвания на деца (момичета и момчета), като много от жертвите след това умирали от разкъсванията и вътрешните кръвоизливи. За тези ужасни престъпления Високата порта (турското правителство) наградила главните извършители - паши, бейове, управители, военачалници и други с медали и държавни отличия, а пред Европа и пред света се опитвала да омаловажава извършения геноцид. В Търновско също се извършват големи погроми. В Дряновския манастир 200 четника са обсадени и избити от няколко хилядна турска войска. Жестоки кланета са извършени в Батошево, Кръвеник и Ново село, както и в много села от Габровско, Ловешко, Севлиевско,Трявна, Ямболско и Сливенско. В Ново село например броят на убитите българи възлизал на 691, от които 350 били жени и деца. Това било извършено от башибозушката войска начело с плевенския каймакам Дели Неджиб и Саадулах ефенди от Севлиево. В манастира „Св. Троица" убили монахините, като преди това им отрязали ръцете и ги изнасилили. По данни от докладите на английския вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи по заповед на Шевкет паша в Бояджик са изклани над 1500 души, всички къщи били запалени и разрушени и цялото имущество разграбено . Според англичанина в целия Сливенски Санджак и чак до Бургас, а също и към Свиленград от турска страна били извършени подобни кланета. От убийствата в Бояджик по чудо оцелява Иван Атанасов - баща на световно известния Джон Атанасов, създателя на компютъра. Турският ятаган само резнал челото на Иван (бебе тогава). На 13 години той емигрира в САЩ заедно с вуйчо си Константин. Колко ли други знайни и незнайни гении и велики българи са били погубени от турската паплач? В Източна Македония също били извършени погроми и масови убийства над Българите като селата. Разловци, Смиленци, Владимирово, Лъки, Беровско, Малешево, Пиянечко и други от Солунския вилает са опожарени, а населението им е избито. Тук не можем в детайли да опишем всички жестокости, на които били подложени българите. Тези данни се съдържат в специалната литература и архивите от онова време. Затова ще направим някои обобщения и ще дадем числа, които са достатъчно красноречиви, че събитията и действията на турците през 1876 г. не са случайни и стихийни, както искат да ги представят някои историци, а става въпрос за добре организирано и систематично провеждано изтребление. При това освен чисто физическото унищожение на Българското население се е целяло да се нанесе погром върху материалната база - разграбване на натрупани богатства (ценности и пари), имущество и добитък, опожаряване и унищожаване на жилищата (къщи, постройки, хамбари, складове) и храмовете (църкви и манастири). По данни, събрани от достоверни източници (дипломатически доклади, разкази на очевидци, данни от анкетни комисии, чужди кореспонденти и др.), става ясно, че в хода на въстанието турците избили, според различни сведения, между 80 000 и 100 000 Българи (повечето жени и деца), изгорили и разрушили минимум 7000 къщи и множество училища, църкви и манастири. И това са само преките загуби. След въстанието репресиите на властите продължили. Били арестувани хиляди Българи и хвърлени в затворите, където били подложени на нечовешки мъчения (побои, обесване надолу с главата, забиване на игли под ноктите, душене, извиване на месата с клещи, горене с нажежено желязо и пр.). Голяма част от затворниците били осъдени и обесени, а една част изпратена на заточение.

Необясним факт е, че много малко се знае и говори за турските зверства по време на Освободителната и Балканската война. Те надминават доста погромите от Априлското въстание. Едно от най – страшните кланета се случва при повторното превземане на Стара Загора от турците. Заповедта на главнокомандващия – евреина Сюлейман (Соломон) паша е била кратка и ясна: ''нито един Българин да не остане жив” и потичат реки от кръв. Първите свиделства на очевидци са от 12 – ти юли 1877г., когато града започва да се пълни с каруци бежанци от околните села. Те разказват как башибозука ги напада, убива който успява да хване и запалва селата им. На 16 – ти юли пристига още една по – голяма група селяни, които разказвали че „ по полето се въргаляли мъртви тела и вонята била непоносима”. Скоро дошли и сигурни сведения за ужасни масови убийства в селата Гюнелийска махала и Дълбоки. Тези действия били извършени от предните башибозушки отряди, но това което предстояло с идването на редовната армия било трудно описуемо. Ще ви предадем само част от свидетелствата на оцелели очевидци: ''... Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците... Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир... Полянките в тази местност, доскоро зелени и красиви, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци...". Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее! Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в убийствата и грабежите участвали и циганите. В щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който бил агент на английското правителство и лице за връзка с него. Ето какво пише самият този агент и приятел на турците : ''... Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел - очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетяха не човеци, а като че ли бяха някои бесни дяволи. В плен никого не взимаха, а всеки, без разлика, с байонета пробождаха, или с ятаган посичаха и на повечето от ранените главите отрязваха. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убиваха, или в пламъците на горящите къщи хвърляха.....''. Това което Викед пропуска ни го предават някои други свидетелства: „...турците карали моми и жени да играят голо хоро; бременни жени са разпаряни и рожбите им от утробата им вадени; много момичета от изнасилвания са умирали; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе си варили; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали ; живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърветата окачвани...''. Естествено Българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Ето един пример какво се случва с тях: ''... В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината...''. Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св. Троица", там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2500 души, натъпкани един да друг, така че нямало игла къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер, където войниците дни наред ги изнасилвали и тероризирали по най-дивашки начин. След издевателствата тези жени, момичета и деца били откарани като роби в Одрин и Цариград. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за убийствата и кланетата. За това какво е представлявала Стара Загора след погромите свиделства даскал Петър Иванов : „.....Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави... Черквите изгорени, опозорени... пълни с изгнили человечески трупове.....Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой ..... Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени (всеизгаряне – б. ред.) от „героите" на Сюлейман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена человеческа кожа. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфелда.....''. Въпросният получател на кожата е най - силният външен покровител на Портата при тези деяния, това е министър – председателят на Англия – евреина Биконсфелд Бениамин Д’Израели, който бил лидер и идеолог на Консервативната партия.

Интересно е мнението на Ф. М. Достоевски. Книгата е “Дневник на писателя”, писана през 1877г.: “Да предположим, че е твърде трудно да се изучи четиридесетвековната история на такъв народ, какъвто са юдеите, но във всеки случай аз зная вече едно, че навярно няма в целия свят друг народ, който толкова да се е оплаквал от съдбата си непрекъснато, ... от своето непризнаване, от своето страдание, от своето мъченичество. Ще помислим, че не те царуват в Европа, че не те управляват там борсите, а ще рече и политиката, вътрешните работи, нравствеността на държавите. Но все пак, ако не беше така силна юдейската идея в света, може би този същият “славянски” въпрос отдавна да беше решен в полза на славяните, а не на турците (Достоевски има предвид Априлското въстание и въпросът за създаването по мирен път на Българска държава след 1877г. без да се води последвалата Руско-турска война от 1877-1878г. – бел. ред.) Аз съм готов да повярвам, че сам лорд Биконсфелд, може би, е забравил своя произход някога от испанските жидове (навярно обаче не е забравил), но че той е “ръководил” английската консервативна политика през последната година донякъде от гледна точка на жида, в това според мен не можем се усъмни."

Д'Израели е един от главните виновници за неосъществяването по-късно на „Санстефанска България" (т.е. България в почти пълните си исторически и етнически граници на Балканите). На него принадлежат думите: ''На Балканите, ако ще да загинат сто хиляди българи, но да не се накърнят нашите интереси!". Любен Каравелов изтъква връзките между Д'Израели и банкерите Ротшилд в Англия, които очевидно имали свои планове за Османската империя и в частност за БългарияМного интересни и показателни сведения за политическата обстановка през онова време дава самия лорд Биконсфелд : ''.. Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си срещнах министъра на финансите граф Канкрин. Той беше син на латвийски евреин. Заемът беше подписан с Испания, за където заминах, и там се срещнах с министъра – сеньор Мендизебел, в чието лице видях човек като син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ, първият помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерлоу по нареждане на Натан Ротшилд. Срещнах се други маршали като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех - също евреин. Заминах за Прусия, където преговарях с друг министър - граф Арним, пруски евреин...".

Д’Израели най-чистосърдечно, кратко и ясно обяснява кой дърпа конците на световната политика. Ето какво пише още той“ Светът се управлява съвсем не от тези, които хората мислят за управляващи, без да знаят кой стои зад кулисите. Съществува политическа сила за която не се говори. Имам в предвид тайните общества. Не може да се скрие и за това е безполезно да се отрича, че значителна част от Европа е покрита от мрежата на тези общества, подобно на мрежата от пътища и релси. Те се стремят към унищожаване на всички църковни устои. ”

Именно хората и организациите описани от английският жид орязват Санстефанска България, и оставят повече от 2/3 от териториите ни в робство, като с това поставят основите на бъдещите войни на Балканите. Много интелектуалци и обикновени хора в Англия са възмутени от политиката на Д'Израели. В Букурещ Иван Вазов написва месеци след събитията от Априлското въстание своето стихотворение „Дизраели", което завършва с думите: ''О, Английо, защо ли днес бездушен жид те управлява?". Иван Вазов и Любен Каравелов, както и други български интелектуалци от това време са смятали евреина Д'Израели, с водената от него английска политика спрямо Балканите, за най-голям враг на българската нация! Интересен факт е, че идеолозите на комунизма, евреите Карл Маркс (Кашел Мордохай Леви) и Ф. Енгелс по време на Руско – турската война защитават Турция. Те се възмущават от изнесените в европейската преса данни за турските зверства над Българите, понеже цитирам „наливали вода в мелницата на Руската политика на Балканите”. За тези ''титани на човеколюбието" избиването на раята в Османската империя е незначителна подробност в сравнение с ''безчовечната експлоатация на пролетариата''. Показателно е и едно писание в трудовете на наследствения равин - левит К. Маркс, който загадъчно отбелязва, че ''... Световната революция няма да успее, ако едно цвете на Балканите не бъде потъпкано ...".

В духовен план Българите се явяват като антипод на евреите и за това са толкова мразени от тях. Те ни разглеждат като най – големия си, хилядолетен враг. Отношението на нашия народ към това азиатско племе личи от думите останали в езика ни, като мошеник (от еврейското име Моше), гад (от еврейското име Гад), лукав (от еврейското име Лука), изрод (от еврейското Ирод).

Печалната равносметка от погромите в Стара Загора е, че един от цветущите Български градове и богатите села около него са разорени и изгорени, над 15 000 Българи са разстреляни, изклани или избити по особено жесток и садистичен начин, повече от 1200 други умират от глад, болести и епидемия от тиф. Но със Стара Загора не се свършват мъките на нашият народ по време на Освободителната война. След падането на Плевен турските войски започнали да се изтеглят на югоизток и по пътя си извършвали множество кланета, насилия и ограбвания на мирното българско население. В Пловдив арестували и екзекутирали в стотици Българи през 1877 г. Само в края на август и септември били разстреляни и избесени 116 българи. Екзекуции на стотици българи се изпълнявали и в Одрин, Татар Пазарджик, София, Карлово, Станимака (Асеновград), Чирпан, Варна, Мустафа паша, Фере, Димотика и други тракийски градове. Големи насилия и жестокости били извършени от турските власти върху българското население в Карлово и Калофер; селата Красново, Аджар, Рахманли (днешно Розовец), Меричлери и други, разположени по южните склонове на Източна Средна гора. В доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г. се съобщава за избиването на около 600 българи само в Карлово от редовни турски войски и от башибозук. В действителност броят на избитите карловци бил по-голям. Редовни турски войски доограбили Панагюрище и убили много от неговите жители. В селата в Пирдопско също били убити стотици българи. В Сливен и околностите му да началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1100 души Българи. Много хора станали жертви на турския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили много бесилки. Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагорско, Самоков, Белово, Караагач (Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други. При отстъплението на турската армия мирното население там било подложено на клане, грабежи и насилия. Историците отбелязват, че по време на войната безчинствата на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният Български народ. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода. След Руско – турската война голяма част от нашите територии остават под робство (някои включително и до днес). Там мъките на Българите стават още по черни. Съпротивата на населението в тези земи прераства в мащабното Кресненско – Разложко въстание. Само при превземането на Кресненската клисура, 8000 – та турска войска изгаря Кресна и 12 околни села (общо 1320 къщи), като избива голяма част от жителите. На поголовна сеч са подложени и Банско, Добринище и много от селищата по десния бряг на Струма. През май 1879г. е разбита и изклана чета от около 1500 въстаници. Някои историци сочат потресаващи данни за жертвите дадени от нашия народ по време на Априлското въстание, Освободителната война и бунтовете след нея. Те говорят за над 260 000 избити българи. Отделно много хиляди измират в последствие от глад и епидемии, а стотици хиляди доизживяват живота си като бежанци в пълна мизерия. Ако се питате дали източниците ни за тези твърдения са достоверни, ще ви посочим данни на БАН (Българска академия на науките) например за Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. : - Убити въстанници – 994 души; - Избито мирно население – 4690 души (главно жени, деца и старци); - Изнасилени жени и момичета – 3122; - Опожарени села – 201; - Хора останали без дом – около 75000; - Хвърлени в затвора – 15000; - Бежанци в България над 30000 души. В терора над населението в Македония и Тракия активно се включват и гръцки чети андарти, които масово избиват Българи с жестокост не по малка от турската.

Един от основните виновници за потушаването на Априлското въстание е сред главните действащи масонски „братя“ в България – това е Стамболов. Той се оттегля в последния момент от борбата, заедно със целия си подопечен Търновки революционен окръг. Ето какво е записано в биографията му: „При вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг проявява колебание и забавя нареждането си за въстание в Търновско.“ 

imageimage

Това не му пречи след освобождението, подарено ни от православна Русия, да влезе във властта, с подкрепата на задграничните си господари. Изпълнявайки стриктно техните заповеди той докарва техния близък братовчед и негов „брат“ висш масон Фердинанд.

Фердинанд ще продължи усърдно планираното унищожаване на българите ( За подробности вижте ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА).

На картината Фердинанд е в масонска роба. Над малтийския кръст на одеждата му, се вижда и един от показателните техни символи – черепа с костите. Множество черепи и кости на нашите храбри войници и на техните деца и жени, той ще принесе в капището на своя кръвожаден господар, въвличайки България в предварително плануваните и предрешени от масонските крале и световни лидери, войни и национални катастрофи.

Това ще бъде едно от отмъщенията на западната сатанинска ерес за разбитите и унижени от цар Калоян техни предци рицари.

Не случайно политиката на двореца и правителството става антируска, антиправославна и антиславянска. Още преди домъкването на Кобурга в България неговите „братя зидари“ подготвят обстановката и започват явен курс на свързване на България с еретическия, масонски запад, който в миналото ни принуждаваше да се откажем от православната си вяра за да ни помогне срещу турците и когато не успя в пъкленото си дело, прати своите кораби в помощ на настъпващите сатанински пълчища, заповяда на венецианския евреин Лазар Коен да отвори вратите на непревземаемото Търново, и 500 години всячески подпомагаше и поддържаше на изкуствено дишане безбожната османска империя (но Господ забавя, но не забравя – изпразнените от Неговата благодат и напуснати от развратения западен егоцентрик еретически църкви, вече се обръщат в джамии под натиска на нахлуващия ислям). Въпреки, че справедливостта възтържествува и България бе освободена от братския православен народ, ръководен от богопомазания император, неблагодарните родни „зидари“ започват явна масонска диктатура, целяща елиминиране на политическото русофилство. През август 1886 г. българската армия реагира срещу конфронтацията с Русия, но действията й са парирани от прозападната платена масонска клика. Извършен е контра преврат, а последвалите бунтове на офицерите и гарнизоните на Бургас, Сливен, Русе и Силистра са удавени в кръв. Кобурга, Стамболов и техните местни „братя“ се залавят да изтръгнат от сърцето на народа вградената любов и признателност към освободилата ни православна Русия. Дипломатическите отношения с хилядолетната, богохранима, християнска държава са прекъснати в угода на всатанения запад. Световния поюдейчен луцефериански елит, ползвайки своите местни слуги, въвежда сред изстрадалия ни народ своя специалитет – стратегията РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ (действащ безотказно и тогава и сега – до близкото ни тотално самоунищожение). В новоосвободена България започва необявена гражданска война. В навечерието на парламентарните избори през септември 1887 г. са инициирани са репресии срещу опозицията, а след вземането на властта са спрени всички опозиционни вестници и започват политически съдебни процеси. Следва продължаване на обявеното преди това военно положение и безмилостно потушаване на всякаква съпротива.

imageМного български офицери, патриоти и национални герои са разстреляни или хвърлени в затвора. На 16 юни 1890 г., след като е осъден от военен съд е екзекутиран майор Коста Паница – една от емблематичните фигури на новоосвободена БългарияЗа разлика от Стамболов, той е участник във Априлското въстание, четник при Филип Тотю, доброволец в Сръбско-турската война, войник в руската армия, опълченец в боевете на Шипка и Стара Загора, носител на орден за храброст „Свети Георги“, участва в потушаването на турския бунт на Сенклер в Родопите, завършва Константиновското Военно училище и Петербургската Военно-юридическа академия, участник в Съединението и в Сръбско-Българската война, един от ръководителите на македонската емиграция, председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“, председател на Военния касационен съд, интелигентен български офицер-герой, руски възпитаник, приятел на православната ни освободителка, унищожен от подмолните и прикрити западни слуги масони. Жертва на Стамболов и Фердинанд става и един друг голям български герой – капитан Петко воевода. През 1891 г., оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов, Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница и е изтезаван сто и четиридесет дни. Сопаджиите на Стамболов го смилат от бой, без да има капчица вина.

imageЕдинственият му грях е, че е русофил и че остро критикува разбойническите методи на управление на масонарията. Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна Спас Турчев. Вследствие на тормоза и жестоките инквизиции във влажните килии на Варненския зандан, воеводата се разболява. С разбито здраве, след излизането му от затвора е интерниран в Трявна. Огорчен до дъното на своята душа от гаврата с него, той, който участва в повече от сто боя с турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми, издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управляващата дворцова камарила на Фердинанд и Стамболовистката клика: Те погребаха България!“.

Те наистина я погребаха – техните съвременни „братя“ сатанисти, бивши комунистически номенклатури, ръководени от агента на ДС – внука на Кобурга и неговия лакей Паси, довършиха делото, премахвайки политическата независимост на родината ни, заробвайки ни изцяло на развратената еретическа европейска вавилонска блудница.

Контролираното изтребване не спира – след вътрешните, братоубийствени конфликти, сатанинския род Кобург Кохари Гота и неговите масонски лакеи ни въвличат в международни конфликти и национални катастрофи.

Това, което се случва в България и по света представлява всъщност един добре планиран театър. Неговите сценаристи и режисьори са мъдреците на еврейския синедрион и техния юдейски псевдоблагороднически елит, ръководен от Бъкингам. Актьори в провинциалните им театри по целия свят, са техните местни слуги масони. Споменахме вече за проваленото по сценарий Априлско въстание, което завършва с масово клане – жертвоприношение в олтара на техния „бог“ ваал.

Специално място в геноцида над нашия народ заемат и зверствата извършени по време на Балканските войни от 1912 – 1913 г. Те са абсолютния апогей на садизма извършен от турци, гърци и сърби над Българите. Първо обаче ще споменем кой стои зад този терор. През 1908 г. в Турция се осъществява така наречената „ младотурска революция”. В основата на този военен преврат стои тайното масонско общество „единство и прогрес”, съставено почти изцяло от ислямизирани евреи – дьонмета. Такъв между другото е и ''бащата на нацията'' Кемал Ататюрк. Самите турци наричат тези индивиди „якямидулих”, в превод – чифути обърнали кожата си, и казват за тях, че са най – безнравствените хора. Много от младотурците са и членове на една от най – мощните масонски ложи - „Велик ориент”. Показателно е например, че основна фигура в преврата и лице за връзка с банкерите Рот(rot)шилд е д-р Александър Парвус (руски евреин с рожденно име Израил Лазаревич Гелфанд). Той осигурява парите за младотурците. Израил Гелфанд играе същата роля и в Руската революция няколко години по – късно. През есента на 1904г. той приема в дома си в Мюнхен другия евреин Лейб Бронщайн, по - известен като Лев Троцки – бащата на червената (rot) армия и на червения (rot) терор. Малко по – рано в същата баварска къща е гостувал още един носител на болшевишката юдейска зараза - Ленин (Бланк) с Крупская. Парвус посвещава Троцки в тайните еврейски планове за световна (перманентна) революция. В Мюнхен двамата социалдемократи за първи път предлагат концепцията за Съветите и за някаква универсална република – т. нар. мондиализъм. Така започват да се схематизират еврейските идеи за глобални държави, реализирани от Троцки в СССР. Неговите теории и сега се считат за основни от левите радикали и от неоконсерваторите. Бронщайн е създател на много специфична версия на глобализма използвана от идеолозите на новия ред, много от които са преминали през комунистическата школа. Например Барозо – един от ръководителите на Европейския съюз, на младини е бил крайно ляв Троцкист. Неоконсерваторите в момента определят политиката на САЩ и ЕС, водейки ни бавно към заветното интернационално съветско бъдеще.

Но да се върнем към Балканите - след младотурския преврат Парвус (Гелфанд) се мести в Турция, където бъзо става много влиятелна личност. В началото на Балканската война Троцки заминава за фронта като “военен журналист”. От там той праща над 70 статии за левия вестник “Киевска мисъл”, в които описва “зверствата на славяните” над мюсюлманското население и заклеймава помоща на руския цар за православните воюващи държави. Юдеина яростно защитава големия съюзник на синедриона – турция. Съчиненията му предизвикват буря от протести сред християнското население, а България му забранява да посещава фронта. Освен чадото на израил Парвус, друга ключова фигура в младотурския преврат е отговарящия за пропагандата виден ционист Владимир Зеев Жиботински. Този масон и терорист създава впоследствие еврейските военни организации „Бетар” и „Иргун”, извършили кланета на хиляди палестинци. В началото младотурците се обявяват за конституционни права на поробените народи в империята. Този ход подмамва много от революционните движения и техните лидери да се легализират. Веднага след това, през лятото на 1909г. е приет закон с който започва настъпление срещу националните политически организации (защо ли не се приеме сега такъв закон срещу ДПС?!). Започват масови гонения и изтребление на християнското население в Турция. Първото мащабно клане е осъществено в Адана през 1909 г., където са избити около 30000 арменци. Има запазени подробни турски документи до които е стигнало нашето външно разузнаване показващи, че погромите и масовите убийства са се вършели по предварителна програма, в която били посочени местата, моментът и народността на жертвите. Тези целенасочени зверства са и основната причина за последвалите ги Балкански войни.

По време на тези конфликти сценария е очевиден: – на  29 октомври 1912г., в хода на Балканската война Турция иска примириено главнокомандващия Фердинанд го скрива от съюзниците и продължава войната. Той заповядва атака на силно укрепените позиции в които са съсредоточени голяма част от имперските войски.

imageРезултатът е 25 000 Български жертви, изтощаване на армията, удължаване на войната с 5 месеца, през които съюзниците се укрепват в Македония. Все пак сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир е много добър за нас. Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и север от линията Мидия-Енос. Армията ни е заела 179 999 кв.км, които никой не оспорва – наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Само след 16 дни всичко това е поставено на карта. Без да се консултира и поне да уведоми правителството и народното събрание, Кобургът решава да сплаши противниците си и заповядва на две наши армии да настъпят срещу Сърбия и Гърция. Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу пет държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира.

В края на юли 1913 г. идва катастрофалният за нас Букурещки мир, според който губим Източна Тракия, Източна и Егейска Македония, Южна Добруджа. imageРавносметката е над 400 000 избити Българи – мирно население и войници. Близо 250 000 бежанци се стоварват на изнемощялата българска икономика, чийто възход е вече само спомен. Още тогава съвременниците на тези събития наричат действията на набедения главнокомандващ “престъпни безумия”. Тъжната истина е, че всичките му заповеди и актове са много добре запланувани и синхронизирани с масонските ръководители на останалите воюващи страни и с ложата „майка“ в Лондон.

Причината за това е, че Фердинанд както и държавните глави на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са били членове на едни и същи масонски ложи (в тях са били и младотурците и връзката им със синедриона, евреите Гелфанд, Жиботински и Троцки). Нашият цар е бил член на Малтийския орден и е бил пряко подчинен на великия майстор на тази ложа – краля на Гърция Константин.

През цялото си управление Фердинанд непрекъснато тласка омразния му Български народ към загуби и катастрофи, и то абсолютно преднамерено. Показателно е например как завършва дневника му : ''... Това е ръководство как трябва да бъдат управлявани тези говеда българите ...''. И така, след изтеглянето на Българските войски от Одринска Тракия нашия народ преживява най – големия геноцид извършван някога над него. Много важен документ за геноцида в Тракия е ''Меморандум адресиран до Обществото на народите и конференцията на посланиците" (от 1921 г.), също така и архивите на Съюза на тракийските дружества в България, Карнегиевата анкета разследваща тези престъпления и Ангорския договор.

imageНа основата на тези документи историците говорят за не по – малко от 310 000 избити българи и още около 63 000 умрели от глад, студ и епидемии. Официалната статистика на турското правителство показва, че през 1890 г. в Турция е имало 2 500 000 българи, през 1912 г. те са били 1 200 000, а през 1968 г. - само 55 000 души.

Сега в Турция Българи няма! Логично е да си зададем въпроса къде са „изчезнали" тези хора?!

Ужасната картина на Балканските войни се допълва и от 96 000 избити Български войници. За тези жертви, за загубите, за двете национални катастрофи, както и за хилядите избити по време на Световната война пряк виновник е главнокомандващият Фердинанд. Той абсолютно целенасочено обезсилва Българската армия и обезсмисля подвизите и победите на Българския воин.

Натресения ни юдомасонски „елит“, ръководен от развратения хомосексуален окултист „цар“ успява да се изгаври с чудесата от героизъм на нашия смел войник и да залее с кръв и мъка изстрадалия ни народ.

Ансамбъла между оргии, хомосексуализъм, наркомания, церемониална магия и заклинания, съчетани в специални окултни ритуали и жертвоприношения са характерна отличителна черта на сатанинските практики изпълнявани от вътрешната елитна част на масонските ордени.

Интересен и малко известен фрагмент от времената на Балканските войни е присъствието в България на един от видните представители на юдейския кагал, бъдещия ръководител на октомврийската революция и създател на червената армия - Лейба Давидович Бронщайн –евреин рецидивист с прякор Троцки. Агента на синедриона, който наблюдава на място как се развива техния жесток сценарий, се появява в родината ни като военен журналист на в. „Киевска мисъл“ и не след дълго започва да хули в статиите си героичната ни армия, обвинявайки я в жестокост срещу турските войници (?!).

image

Друг много показателен и добре прикриван елемент от Балканската война е битката за Родопите. Тази част от историята ни е уникална с това, ЧЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР СЪС СВОЯ ПОЛК СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПЛАНА НА СВЕТОВНАТА САТАНИНСКА ЮДЕЙСКА КЛИКА И НЕЙНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ФЕРДИНАНД. ТОЙ ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ ЗАПОВЕДТА НА СВОЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ И ДА ОСТАВИ НАСЕЛЕНИЕТО НА РОДОПИТЕ ДА БЪДЕ ИЗКЛАНО ОТ НАСТЪПВАЩИТЕ ТУРЦИ.

Да се отстъпи?! Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб робство не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!”

Полковник Владимир Серафимов като командир на 21-ви Средногорски полк, с цената на заплаха от военен съд отказва да се оттегли от позицията при Алами дере и по този начин спасява българското население от турски погром и безчинства.

Въпреки заповедта, целият полк остава на позиция. Срещу 21-ви полк, който наброява почти 5000 войници и офицери, настъпва целият корпус на Явер паша (който наброява, според различни източници, между 15 000 и 40 000 редовни турски войници с артилерия). Въпреки смазващото съотношение на силите полкът на полк. Серафимов побеждава и по този начин освобождава Централните Родопи.

Бойния подвиг на средногорци влиза в историята под името "Родопската Шипка".

Признателното родопско население преименува с. Алами дере в с. Полковник Серафимово.

За проявената храброст през войната полковник Серафимов е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.

imageПодобен и достатъчно показателен е и решителния момент по време на Балканската война (1912 - 1913), когато ОТНОВО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПЛАНА НА ЮДЕИНА САТАНИСТ ФЕРДИНАНД. Командващият 5-та пехотна дивизия ген. Павел Христов,  В НАРУШЕНИЕ НА ЗАПОВЕДИТЕ НА КОМАНДВАНЕТО, овладява отстъплението, реорганизира войските си и само със своята дивизия атакува „на нож“ цяла турска армия. По този начин турците не успяват да минат в тил на 3-та и 1-ва армия. С това свое действие ген. Христов практически спасява войната. Руските наблюдатели го наричат „Железния генерал“. Имал славата на неподкупен и безупречно почтен човек. Генерал Христов вярвал, че домът на офицера е казармата. Затова въпреки високото си обществено положение и богатия си род умира без собствена къща.

Такъв характерен И РЕШИТЕЛЕН ЗА ЦЯЛОСТНИЯ ХОД НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЛУЧАЙ ИМАМЕ И ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА! Там иудомасонския опит за намеса в хода на кампанията, КОЙТО ИМА ЯВНАТА ЦЕЛ ДА ПРОТАКА ДЕЙСТВИЯТА НА АРМИЯТА НИ, ДА СПРЕ УСТРЕМА Ѝ ПРИ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ДОБРУДЖА И ДА ОТКЛОНИ ГОЛЕМИ СИЛИ В БЕЗСМИСЛЕНИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ОБСАДИ, ВОДЕЩИ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕРТВИ, Е ПАРИРАН УСПЕШНО OT ДРУГ ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЕЦ – ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ, който е командващ III-та българска армия и води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски, с цел освобождаването на Добруджа от румънска власт.

imageПри подготовката за атаката на смятаната за непревземаема Тутраканска крепост ген. Тошев влиза в остър конфликт с фелдмаршал фон Макензен, който има свой план. Немският военачалник е привърженик на стратегията на изтощението - армията на противника да се унищожава с бавни, методични удари. Той предлага план за поетапно овладяване на Добруджа, а силно укрепените от румънците военни крепости Тутракан и Силистра да бъдат обсадени и атакувани по-късно. Обаче Тошев предусеща бъдещия провал: потенциалът на Трета армия ще се разпилее безсмислено, а разтеглянето на бойните действия във времето крие ОПАСНОСТ ОТ ПОГРОМ НА ФОНА НА ОЧАКВАНАТА МНОГОЧИСЛЕНА РУСКА ПОДКРЕПА ЗА РУМЪНЦИТЕ.

В 23 ч. на 3 септември 1916 г. генерал Стефан Тошев отдава заповед за атака на Тутраканската крепост. За атаката и овладяването й се създава ударна групировка под командването на командира на 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Киселов, в чийто състав влизат 31 пехотни дружини, 36 батареи, 8 картечни роти, 7 ескадрона и 4 сапьорни роти с обща численост 55 хиляди души, 132 оръдия и 53 картечници.
Главният удар се нанася от 4-та пехотна дивизия на фронт от 2 км в участъка на форт № 5 и 6.
В заповедта на командващия 3-та армия генерал Тошев са указани обектите за овладяване само на главната отбранителна линия на крепостта. На генерал Киселов се предоставя да реши как да се развие успехът и да се овладее крепостта. Особено внимание се обръща на разузнаването и на подготовката на видовете огньове на артилерията, която в 6.30 ч. на 5 септември открива силен огън по определените цели. Комендантът на крепостта генерал Тудореску изпраща невярно донесение, че е обстрелван  с 305 мм оръдия, с каквито българската армия не разполага.

image
Фелдмаршал фон Макензен С ХАРАКТЕРНИТЕ ОПОЗНАВАТЕЛНИ САТАНИНСКИ ИУДОМАСОНСКИ ЗНАЦИ НА ЧЕЛОТО СИ

Сутринта на същата дата генерал-фелдмаршал Макензен провежда разговор по телефона с генерал Стефан Тошев: „ Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?”
Генерал Тошев отговаря: „Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление.”
Разгневеният Макензен заявява: „ Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне.”
С чувство за чест, доблест и достойнство генерал Тошев отстоява своето решение: „Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника.”

С НЕВЕРОЯТЕН ГЕРОИЗЪМ БЪЛГАРИТЕ ОВЛАДЯВАТ НЕПРЕВЗЕМАЕМАТА КРЕПОСТ ЗА 2 ДНИ!

Пленени са 450 офицери и 28 хиляди румънски войници. Около 4 хиляди души се прехвърлят на румънския бряг на р. Дунав. Румънската „крепост Вердюн” е овладяна само за два дни благодарение на храбростта, решителността и бързината в действията на нашите части, а така също и на доблестта на офицерите, които водеха в атака своите подразделения.

imageimage

Мемориален комплекс Военна гробница Тутракан

За победата при Тутракан принос има прославената българска Конна дивизия с командир генерал Иван Колев. Със своите блестящи победи над румънско-руските части тя не дава възможност на противника да разсече групировката на 3-та армия, осигурява фланга на щурмуващите войски при Тутракан и нанася при Добрич удар във фланга на атакуващата румъно-руска група и обръща противника в бягство.

Завоювала инициативата, 3-та армия преминава в настъпление по целия фронт и от 11 до 16 септември 1916 г. преследва отстъпващия противник към предварително оборудваната и силно укрепена Кубадинска позиция, която се простирала от Расово на дунавския бряг до Тузла на черноморския бряг.

След две неуспешни атаки, на 21 октомври 1916 г. 4-та пехотна Преславска дивизия с атака на нож извършва пробив в отбраната на врага. Успехът бързо е развит и отбраната на противника рухва. Българските съединения и части под умелото командване на генерал Тошев се вклиняват във фланг и тил на румънско-руските части, които са принудени да извършат отстъпление. На 23 октомври кавалерийската дивизия овладява Кюстенджа. Пета кавалерийска бригада чрез флангови маньовър обкръжава и пленява със знамето 265-и Оренбургски полк. Руският 47-ми корпус на генерал Зайончковски се оттегля на север.

От 22 до 28 октомври 3-та армия на генерал Тошев, след като излиза на оперативен простор, развива успеха и преследвайки противника към делтата на р. Дунав, достига южния й ръкав и преминава към отбрана. Това е краят на Кубадинската операция. Освободена е Северна Добруджа. Румънските и руските войски са отхвърлени отвъд Дунава.

ВЪПРЕКИ НЕВЕРОЯТНИТЕ ГЕРОИЧНИ ПОБЕДИ И ПОКАЗАНИЯ ВОЕНЕН ГЕНИЙ, СЛЕД МНОЖЕСТВО СКАНДАЛИ ФОН МАКЕНЗЕН ПРИНУЖДАВА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВ ДА СИ ПОДЕ ОСТАВКАТА!

Противно на всичката еврейска мерзост, смелостта на българина прави възможен един много важен извод. Нашите сънародници объркват сметките на сатанистите и ги принуждават да действат открито, разкривайки за кратък период от време целия театър. Как се случва това:

През тази Първа световна война, предвидената за бързо и тотално унищожение българска армия, ЗА ГОЛЯМА ТЯХНА ИЗНЕНАДА СЕ ОКАЗВА НЕПОБЕДИМА. Българина отново се сражава успешно – разбива сръбските войски, които напускат територията на страната, прехвърляйки се на о. Корфу. На 1 септември 1916 г., мотивирана от желанието да си върне Добруджа, България обявява война и на Румъния. Както споменах, Трета българска армия предвождана от ген. Стефан Тошев, разбива румънските войски и ги отхвърля далеч на север.

Един от най-големите върхове на българската бойна слава от този период е Дойранската епопея. Тя представлява поредица от три военни кампании в три поредни години, като всяка от тях включва няколко дневни тежки сражения. Във всяка от тези битки Българите побеждават многократно превъзхождащите ги армии на четири държави – на Гърция, Англия, Франция и Сърбия (прегрупирала се в Гърция след тоталния разгром нанесен й от България). При първата кампания през 1916 г. в пет дневни боеве французи и англичани са разбити и губят 3200 души, а нашите загуби са 1356  бойци. Решаваща е била Българската контраатака на нож.

imageПрез 1917 г. командването се поема от полковник Владимир Вазов и пораженията за съюзниците стават още по-тежки. Загубите за атакуващите са над 12 000 убити, ранени и пленени души, докато Българите дават около 2 000 жертви. Вазов е произведен в чин генерал-майор. След тези боеве англичаните кръщават местности по Българските позиции с имена като “дяволското око” или “долината на смъртта”. Трябва да се има пред вид, че въпреки многото армии и смазващото числено превъзходство, за да е по – сигурен в победата срещу българите, Лондон изпраща не някакви колониални войски, а елитните си английски части. Представете си мъката и злобата на европейския рицарски масонски елит при възродения спомен за натирените от цар Калоян в калта при Одрин техни напудрени и напарфюмирани прадядовци. През 1918 г. в решителните сражения за Дойранската позиция гърци и англичани дават 11 673 убити и ранени и 547 пленени, нашите загуби са 1000 ранени и 1736 убити. Българите удържат позициите до края и усилията им се увенчават с вечна бойна слава.

Какво обаче се случва в тила?! Изпадналия в паника от неочаквания развой на събитията, КОЙТО ОБЪРКВА ПЛАНА НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ИМ ГОСПОДАРИ, предател на собствената си армия, главнокомандващ „цар“ и неговата юдомасонска клика спират снабдяването с боеприпаси, храна и дрехи на героичния български войник. Не само това, от пазара в страната изведнъж изчезват дори стоки от първа необходимост и започва спекула – познат сценарий целящ деморализация и конфликти сред народа. По същия начин еврейските богати търговци, за кратко време изкупуват, скриват и изнасят част от храните, предизвиквайки изкуствен глад и спекула, а в последствие умело направляват недоволството на масите при осъществяването на наречените от тях „велики“ френска и октомврийска революции. В България целта не е сваляне на властта (ЗАЩОТО ТЯ ВЕЧЕ Е ТЯХНА), а сломяване на бойния дух на армията и отчаяние на нацията. И те успяват. Останалия без патрони, недоял, гол и бос, непобедим български войник е залят с писма от тила, пълни отчаяните вопли на гладуващите му деца. Резултата не закъснява:  През септември 1918 г.  войските на Антантата пробиват българския фронт при Добро поле, СРАЖАВАЙКИ СЕ „СМЕЛО“ СРЕЩУ ВОЙНИЦИ БЕЗ ПАТРОНИ. Следва бързо настъпление към вътрешността на страната. На 29 септември 1918 г. България е принудена да сключи примирие в Солун при много тежки условия. Виждайки ясно огромната гавра осъществена с него и с цяла България, нашия смел и достоен войник ВЪСТАВА. Това е уникален момент от човешката история, когато един народ тръгва не да се самоизбива, а срещу своите реални, подмолни масонски врагове, които принудени от неговия невероятен героизъм и родолюбие са разкрили истинското си лице. Пробивът при Добро поле поставя началото на лавинообразни събития. За поражението войниците справедливо обвиняват управляващите, които изправят България пред голяма опасност. Без да създадат нормални условия за снабдяване на армията, те я хвърлят в неравна война срещу многократно превъзхождащ ни противник (както споменахме вече, по предварителен сценарий). На 24 и 25 септември 1918 г., малко преди примирието, войниците сформират първи въстанически отряди. Разгневени, те се отправят към Кюстендил, където арестуват офицери от Главната квартира. Изплашената и изпаднала в паника юдомасонска клика, начело със своя малтийски рицар началник се обръща за помощ към своите германски еретически „братя“. Оставилите ни (планувано по сценарий) до този момент сами срещу четири държави, без военна и материална помощ, наши „съюзници“ изведнъж се сещат, че имат южен фронт.

 imageСрещу нашия изтощен, гладен и обезоръжен войник се обръщат дулата на немските оръдия и картечници. Следва поредното масово жертвоприношение в олтара на юдейския „бог“ ваал – оцелели под „завесния“ огън на английската артилерия, обръщали многократно в панически бяг многобройния си противник със своята уникална атака „на нож“, непобедимите ни войници са удавени в собствената си кръв, пред вратите на своята столица, от лицемерните и бездушни чужденци еретици. Такива оръдия и картечници, с подобни бездушни немци зад тях, по това време ще свършат точно обратната работа в октомврийската революция в Русия. Там те ще окажат РЕШИТЕЛНА подкрепа на юдейските банди, ръководени от споменатия Лейба Бронщайн и от Ленин Бланк в борбата им с православния народ и цар и в УНИЩОЖАВАНЕТО НА ПОСЛЕДНАТА НЕЗАВИСИМА ОТ ЮДОМАСОНСТВОТО ДЪРЖАВНОСТ В СВЕТА.

Още през април 1917 г. намиращите се в Русия 300 хиляди немски и австрийски военнопленници са задължени да окажат военна подкрепа на болшевиките, които пък се ангажират да ги въоръжат. Секретните заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, са открити в немските архиви от американците след Втората световна война. Именно немските и австрийските войници без особени усилия смазват бунта във военните училища в Петроград срещу болшевиките. Немски “военнопленници” осигуряват отбраната на Петроград от казаците на генерал Краснов, а немски военни ръководят бомбардировката и превземането на московския Кремъл. За благодарност към германските си благодетели Ленин сключва Бресткия мир, като оставя под немска окупация почти половината от европейската част на бившата Руска империя – Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите Карс, Ардахан и Батуми, югоизточно от Кавказ. В ръководството на Лениновата партия и болшевишкото правителство, има предимно предимно юдеи. Въоръженият преврат в Русия 1917 г. съвсем не е пролетарски, а е открито антиработнически и антинароден. Само през първите три-четири месеца на 1919 г. в Русия са били разстреляни 138 хиляди работници, вдигнали се на стачка срещу болшевиките. Октомврийската революция има откровено и анти-селска насоченост. Създадените от болшевиките продоволствени реквизиционни отряди масово конфискуват зърното от селското население. През 1918 г. само в 20 района на Централна Русия, избухват 245 големи селски въстания. Масови вълнения съпротива в селските райони има особено през лятото на 1919 година. В селското въстание в Тамбовска губерия през 1920-21 г. с оръжие в ръка се вдигат над 40 хиляди души. Бунтът е потушен жестоко от бъдещите съветски маршали Тухачевски и Якир с употребата на химически отровни вещества. През януари 1921 г. пламва селско въстание и в Западен Сибир, където селяните сформират 60-хилядна армия. Вследствие на антиселската политика на болшевиките по време на Първия голям глад – 1921-1923 г., в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна, умират между 3 и 5 млн. души селско население. От Гладоморът през 1932-1933 г. само Украйна губи около 10 млн. селяни.

В България, юдомасноството извършва своите масови жертвоприношения по същия жесток начин, потушавайки всяка съпротива. По време на войнишкото въстание са избити са хиляди наши сънародници, а техните офицери за назидание са пребити до смърт пред очите на собствените си деца. Мъките за народа ни не свършват. Сатрапите на юдейския синедрион, водени от наместника му за България – негово нищожество Фердинанд, ни въвличат отново ЦЕЛЕНАСОЧЕНО във втората национална катастрофа. Показателни са думите на техния „брат“ и американски президент Розенфелд (Рузвелт), който най – отговорно ще заяви „НИЩО в политиката не става СЛУЧАЙНО. Щом се случва, бъдете сигурни, че така е било ПЛАНИРАНО“.

Най – яркото потвърждение за тяхното ПЛАНИРАНО ОТМЪЩЕНИЕ над българите е Ньойския мирен договор, сключен между България и Антанта след описаните събития. Мястото на подписването му е специално подбрано от юдомасонското рицарство. Това е бил замъка на граф  дьо Ньой, ЗАГИНАЛ В БИТКАТА С БЪЛГАРИТЕ ПРИ ОДРИН ПРЕЗ 1205 г., задно с целия елит на западните кръстоносци еретици. При подписването на договора французите най – нагло заявили на българската делегация: „най-после граф дьо Ньой беше отмъстен”.

Графа е бил член на споменатия тамплиерски орден.

Католическата църква и нейните рицарски братства, след отпадането на запада от православието през 1054 г., се е превърщат в юдействащи секти. Пазителите на храма (тамплиерите), обаче задминават останалите еретици, защото се добират до стари окултни юдейски книги, скрити в катакомбите под древните останки в Иерусалим, от които научават как да призовават ваал или както те го наричат – бафомет (познатия вече чифтокопитен ангел).

Ето от къде идват техните ритуали, кой е техния господар и как му служат:

Ритуалите не се отличават от описаните в стария завет. Уличени в сатанизъм, оргии, хомосексуализъм и детски жертвоприношения пред статуята на своето божество, много от тях са изловени за една нощ във ФранцияДенят е бил петък, 13 октомври 1307 г. Днес, тази дата е превърната от окултистите в световен фатален ден – символ на човешкото суеверие и простотия. Същото е и с датата 1 май, когато хората по цял свят празнуват деня на учредяването на илюминатската ложа.

Ето един фрагмент от обвинителния акт срещу тамплиерите: „Всяко новородено дете на тамплиер и девойка, първо е подложено на сваряване, а после е печено във пещ. След това цялата му сланина е отделяна, а с нея е освещаван и помазан техния идол.“ (за това, днес вече започват открито и "легално" да изземат малки деца от семействата им!).  Великият магистър на ордена Жак дьо Моле, публично признава пред преподаватели и студенти от Сорбоната, свикани за случая, че по време на приемането си в Ордена, е каран да се отрече от Христос и да плюе върху кръста и че самият той, неведнъж, приема по същия начин множество нови послушнициМного високопоставени членове на Храма поддържат същото и никой не изглежда да изпитва разкаяние. Това обаче изобщо не притеснява папата еретик Климент V. Ето какво го интересува: „ Докато бяхме далеч от вас, вие сте сложили ръка върху тамплиерите и техните богатства. Вие стигнахте дотам, че да ги вкарате в затвора и което е най-печално, още не сте ги освободили.“ Това той пише до френския крал Филип Хубави. Един от най – ревностните защитници на ордена е английския крал Едуард II. (Les derniers jours des Templiers. // Science et Avenir. юли 2010. с. 52 – 61.; Riley-Smith, Johnathan. The Oxford Illustrated History of the Crusades. Oxford, Oxford Press, 1995. с. 213.)

В резултат на топлите им отношения и радушния англо-юдейски прием на оцелелите перверзници, ефекта върху световната история и духовност е печален.

Резултат и то много печален има, както видяхме (И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ВИЖДАМЕ), и върху нашата история. Основната дейност на рода Кобург Гота и неговите юдомасонски помощници в България е антиправославена, антиславянска и антинародна.

По времето на Фердинанд и Борис се стига се дотам, че за да бъдеш верноподаник и "патриот" в "православна" България, ти трябва да воюваш като брат по оръжие или да помагаш на друговерци и еретици (Германия, Австро-Унгария, Турция) срещу православните Гърция, Сърбия, Черна Гора, Румъния и Русия. Всички казионни партии и правителствата, които следват политиката на двореца, са прогермански, а следователно и противоправославни. Националните катастрофи са само повърхностната, видимата част на едно по-дълбоко явление: След отпадането на българската Екзархия в схизма и обвързването й със еретическия масонски запад през 1872г., И ДО СЕГА, България живее в състояние "от развала към провала" (Ст. Михайловски, 1905 г) и в перманентна национална духовна катастрофа.

Положението в политическата и аристократичната върхушка на Гърция, Сърбия, Черна Гора и Румъния във времената на Първата световна война не е било по – различно от България. Управляващата им олигархия вече е била част от световното юдомасонство. Обвързвайки държавите си в политически и военни съюзи с еретическия запад те ги въвличат в месомелачката на дирижираните конфликти. Целта е била изтощаване и отвличане вниманието на обществата, докато те успеят да прокарат пагубното си влияние си върху православните църкви.

Архиепископа на Атина Хризостом Пападопулос и Патриарха на Константинопол Мелетий Метаксакис ИЗВЪРШВАТ ГОЛЕМИЯ МАСОНСКИ УДАР, КАТО ВЪВЕЖДАТ ПАПСКИЯ КАЛЕНДАР ВЪВ СВОИТЕ ЦЪРКВИ ПРЕЗ 1923 г.

imageМетаксакис е племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. С негова помощ в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис “в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите”.

На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск. 

На 25 ноември 1921 г. Метаксакис е избран за Цариградски патриарх във време, когато Истанбул е окупиран от сили на Антантата. Макар първоначално мнозинството членове на Синода да предпочитат за този пост митрополит Герман (Каравангелис), за избирането на Мелетий натежава ДАРЕНИЕ ОТ 100 000 ДОЛАРА, КОЕТО ТОЙ ПРАВИ за нуждите на патриархата (ТОЕСТ КУПУВА СИ ПОСТА СЪВСЕМ ОТКРИТО ), както и явната ПОЛИТИЧЕСКА ПОДКРЕПА, която има той от страна на СВОЯ РОДНИНА И ДРУГАР ОТ ДЕТСТВОТО – гръцкия премиер Елефтериос Венизелос и гръцкото правителство. Митрополит Герман сам оттегля кандидатурата си, за да не навреди на „гръцките национални интереси“.

image

Управляващия Великобритания през 1910 г., КОГАТО СЕ СЪЗДАВА ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЕДИНБУРГ, крал Едуард VII в НЕГОВИТЕ МАСОНСКИ ОДЕЖДИ НА ВЕЛИК МАЙСТОР НА ОБЕДИНЕНАТА ВЕЛИКА ЛОЖА НА АНГЛИЯ

През юли 1922 г. Мелетий обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения.

ФАКТИЧЕСКИ ТОЗИ АКТ, КАКТО И ИЗДАВАНЕТО ПРЕЗ 1920 г. НА ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ - ДЕКЛАРАЦИЯ НАРЕЧЕНА „До Христовите църкви по целия свят”, която е безспорно УЧРЕДИТЕЛНА ХАРТА НА ИКУМЕНИЗМА, ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПОВРАТЕН МОМЕНТ В ИЗПОВЕДАНИЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ПАТРИАРШИЯ И НА ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, КОИТО СА В ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С НЕЯ, ЗАЩОТО ОТ ТАМ НАТАТЪК ТЕ ОТПАДАТ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И НАВЛИЗАТ В НОВА САТАНИНСКА ЕРЕС, ОСНОВАНА НА ДОГМАТИЧЕСКИ СИНКРЕТИЗЪМ (ОБЕДИНЯВАНЕ С ЕРЕСИТЕ).

ИЗОБЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО, ЧЕ ИМЕННО АНГЛИКАНСКИТЕ РЪКОПОЛОЖЕНИЯ СЕ ПРИЗНАВАТ ПЪРВИ ОТ „ПРАВОСЛАВНИТЕ“ ИКУМЕНИСТИ! АНГЛИКАНСКАТА ПРОТЕСТАНТСКА ЕРЕС СЕ РЪКОВОДИ ЛИЧНО ОТ АНГЛИЙСКИЯ МОНАРХ, КОЙТО, ЗАЕДНО СЪС СВОИТЕ РОДНИНИ МЪЖЕ СА ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА И ДУХОВНИ ЛИДЕРИ НА ВСИЧКИ ИУДОМАСОНИ ПО СВЕТА, ВЪЗГЛАВЯВАЙКИ „ЛОЖАТА МАЙКА“ – ВЕЛИКАТА ОБЕДИНЕНА ЛОЖА НА АНГЛИЯ!

Кралица Елизабет I наричала Англия „Израел“. Новата Кралица Елизабет е висш патрон на световното юдомасонство

Нейния братовчед, Херцогът на Кент е ръководителят на британските масони. Масон означава зидар. Това е символично название на всички, които поготвят света за построявнето на новия Соломонов храм в Йерусалим където ще властва очаквания от юдеите фалшив и кръвожаден месия на сатана (ваал) – антихриста.

МЕТАКСАКИС И ВЕНИЗЕЛОС СА БИЛИ МАСОНИ, като първия е бил член Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. ИЗБИРАНЕТО МУ ЗА ПАТРИАРХ Е ПОДКРЕПЕНО И ОТ ДРУГ ВАЖЕН ПОЛИТИК И ТЕХЕН МАСОНСКИ „БРАТ“ ОТ ЛОЖАТА “Resorta e veritas” – това е Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921). imageДокато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите „братя“ масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от назначенията на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.

Както вече споменахме, изобщо целта на целия този масонски политически и военен театър е била изтощаване и отвличане вниманието на обществата, докато те успеят да прокарат пагубното си влияние си върху православните църкви, КОИТО СА ЕДИНСТВЕНАТА ДУХОВНА ЗАЩИТА НА ХОРАТА СРЕЩУ ИУДОМАСОНСКИЯ ГОСПОДАР – ПАДНАЛИЯ АНГЕЛ!

СЪЩОТО СЕ СЛУЧВА И В РУСИЯ ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ, КОГАТО НАД ИЗТОЩЕНИЯ ОТ ВОЙНАТА НАРОД СЕ ВЪЗЦАРЯВА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ АНТИХРИСТОВ ИУДАИЗЪМ!

След като били обявени решенията на псевдо-конгреса, свикан от масона патриарх, на който е приета календарната реформа и други незаконни решения, възмутените православни християни свалили позорно от вселенския престол Мелетий ІV, той бива пребит и принуден да избяга в Солун, а по-късно в Александрия. През 1926 г. неговите „братя зидари“ от „Великата ложа“ в Лондон отново му помагат и той е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква. В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения!

Показателно е какво се случва с виновника за този голям удар върху православието: През юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки  умира като простенва ридаейки своите последни думи:

Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя - масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.

Съвременните техни „братя“, продължават пъкленото дело на духовен и физически геноцид над собствения си народ, възложено им от задграничните „майстори“. Ето и техните ритуали:

През юли 2009 г. в храма „Св. Димитър”, Доро­столска епархия, са били извършени „рицарски ръкополо­жения” от сино­дал­ния служител архим. Дионисий, известен със съслуж­енията си с тамплиери, масони и римо­ка­толици, при молитве­ното уча­стие на представители на т. нар. „рицари на Асизи”, на уни­ат­ския „архимандрит” Георги Елдъ­ров и на ''православния'' све­ще­ник Добри Чаков.

image

image 

 

 

 

 

image

 

 

 

 

 image

 

 

 

 

 

 

 

Дионисий и старозагорския митрополит Галактион участваха в съвместна служба с католици, след която техния „брат“ масон Слави Бинев бе провъзгласен за архонт. Те съслужват с кардинал Бърнард Лоу. Преди "церемонията" Лоу бе участник в педофилски скандал.

image

 

 

 

 

 

 

 

Гореспоменатия „легендарен“ Дионисий е близо до Неофит, ЗАЕДНО С БЪЛГАРСКИ ХОДЖИ, МАСОНИ И ГЛАВНИЯ ИУДЕИН МАСОН, НАСЛЕДСТВЕНИЯ КОМУНИСТ, АТЛАНТИКА И ЦАРИСТА, РЪКОВОДИТЕЛЯ И СИМВОЛА НА ПРЕХОДА И ДЕГРАДАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - СОЛОМОН ПАСИ! ВСИЧКИ ТЕ ПОСРЕЩАТ ТЕХНИЯ МАСОНСКИ "БРАТ", ВОДЕЩ ЕРЕСИАРХ, "ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ", ВЪРТОгЛАвзМЕЙ, ПАРДОН - ВАРТОЛОМЕЙ В БЪЛГАРИЯ!:

image image 

image image


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image

 

image

 

 

 

 

 

 

 

 

image image

 

 

 

 

 

 

Вартоломей е посрещнат и в Белгия по подобен начин:image

 

 

 

 

 

 

 

Ето и подобни „СТРАННИ“ ритуали и облекла на техните ръководители от английската велика обединена ложа:

image image image

image imageimage image

image image

image image 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е официалния герб на тази ЛОЖА МАЙКА (по-стар и по-нов вариант):

image  image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДВА ЧИФТОКОПИТНИ АНГЕЛА!

А ТОВА Е ТЕХНИЯ БАЩА - ЧИФТОКОПИТНИЯ ПАДНАЛ АНГЕЛ САТАНА, ИЗОБРАЗЕН ОТ "БРАТЯ" САТАНИСТИ, НА ПАМЕТНИК В ДЕТРОЙТ:

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Колега на цариградския патриарх в България е един от водещите наши масони И ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ – ТОВА Е ПАВЕЛ ЛЕВКИЙСКИ.

image
 
На снимката е с представителя на "великия командир" - C.B. Hall

imageimage

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 07.01.2001г. левкийският епископ Павел “освещава” церемонията по основаването в България на върховен съвет 33-та степен към шотландския масонски ритуал. В публикацията относно събитието в официоза на масоните от приетия шотландски ритуал „The scottish rite journal”, брой от Май 2001 г., изрично е упоменато “Bishop Paul, an important religious leader in Bulgaria and a Master Mason”, тоест епископ Павел е СРЕД ГЛАВНИТЕ МАСОНИ В БЪЛГАРИЯ.

В същата статия пише, че в петък 05.01.2001 г. епископ Павел е извършил специална служба в катедралния храм „св. Александър Невски“, посветена на основаването на върховния съвет в България, на която са присъствали множество масони.

От 01.03.2000 г. до 01.07.2002 г. Павел е предстоятел на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В този период той назначава за ръководител на настоятелството на храма ГЛАВНИЯ БЪЛГАРСКИ МАСОН И МАФИОТ ИЛИЯ ПАВЛОВ.

След посрещането на Вартоломей с „братята“, българските духовници отслужиха с ВОДЕЩИЯ ИКУМЕНИЧЕСКИ ЕРЕСИАРХ И МАСОН съборна света литургия, НА КОЯТО ПРИСЪСТВАШЕ ЕДИН ОТ ВИДНИТЕ СВЕТОВНИ ЮДОМАСОНИ – „Н.В.“ СИМЕОН „II“, ПРИДРУЖЕН ОТ МНОЖЕСТВО „БРАТЯ“ И ЕДИН ОТ „ДУХОВНИТЕ ИМ ВОДАЧИ“ – СКАНДАЛНИЯ ДИОНИСИЙ. Не случайно САКСКОБУРГГОТСКИ е споменаван на литургиите от икуменическата църква, като „законен“ „цар“. СИМЕОН Е БЛИЗЪК РОДНИНА НА РЪКОВОДЕЩИТЕ „БРАТЯ“ ОТ СПОМЕНАТА ЛОЖА МАЙКА, И Е ОТ СЪЩИЯ ИЛЮМИНАТСКИ МАСОНСКИ РОД – САКС КОБУРГ ГОТА. В края на службата, водещия масОН СимеОН прочете Символ Верую, ОТ ЦАРСКИЯ ТРОН В ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕДРАЛА:

image image image image

image image

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особенно внимание трябва да се обърне на Ернст II Сакс-Гота,

image

един от родоначалниците на европейския династичен род Сакс Кобург Гота, който в последствие започва да ръководи и най – голямата световна империя – Великобритания, както и нейната велика обединена масонска ложа, КОЯТО СЕ ЯВЯВА ЛОЖА "МАЙКА" ЗА ВСИЧКИ "ПРИЗНАТИ" МАСОНИ ПО СВЕТА. 

През I-та световна война, поради конфликта с Германия, фамилията приема формално името Ундзор.

Династията властва и в Белгия, Португалия, България (Фердинанд, Борис III и Симеон) и други. 

Ернст II се присъединява към баварските илюминати през 1783 г. с псевдонима Куинтус Северус  и става наместник на ордена за Горна Саксония. През 1787 г. той приютява в своите замъци самия Адам Вайсхаупт (създателя на илюминатската ложа). В биографията му са записани много интересни моменти, КАТО НАПРИМЕР, ЧЕ ИМАЛ МАГИЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ, а когато умира през 1804 г., по негово желание е погребан направо в земята в обикновени коннически дрехи, завит само с ленен чаршаф, без ковчег в гроб на остров в дворцовия парк. 

imageТой не искал паметник. На гроба засадили АКАЦИЯ, символичното дърво на масоните.

Топлите връзки с юдеина Вайсхаупт, магическите „способности“ и главоломния световен успех на този „избран“ род се обясняват много ясно от негово височество принцът на Олбъни Майкъл, който в книгата си „Забравената шотландска монархия“ („The Forgotten Monarchy of Scotland: The True Story of the Royal House of Stewart and the Hidden Lineage of the Kings and Queens of Scots“ by Michael James Alexander Stewart), публикува древни хералдически документи, които разкриват истинското родословие на британското кралско семейство.

Според тези архиви, фамилията произлиза ОТ МНОГО СТАРИ ДРЕВНОЗАВЕТНИ ЕВРЕЙСКИ РОДОВЕ. ОТ ЕДИН ОТ ТЕЗИ РОДОВЕ, А ИМЕННО ДАНОВОТО КОЛЯНО, КАКТО ЗНАЕМ ОТ БИБЛИЯТА, ЩЕ ПРОИЗЛЕЗЕ АНТИХРИСТА (Бит. 49:17; Иерем. 8:16)!

Самият Симеон Сакскобурготски в интервю пред израелското списание „Фар” потвърждава еврейската линия в рода си.

Наследствеността между "магическите" евреи и техните "братя" богоборци - комунистическите евреи може да се види ЯСНО и в уникалния по своя сатанизъм и ПРЪВ ПОДОБЕН В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ атентат в църквата "Света Неделя", извършен на 16.04.1925 г. 

image

Комунистическа терористична група, ръководена от ЕВРЕИНА Марко Хаим Фридман взривява храма  и убива много хора от българския военен елит и техни жени и деца. Атентатът е по време на опело на генерал Константин Георгиев, убит от същите изверги. За да увеличат броя на жертвите, комунистите поставят и стъкленици със сярна киселина за да се задушат оцелелите под отломките. Загиват 12 генерала, 15 полковника и много други военни, жени и деца. Жертвите са 213, ранени са повече от 500. Само за един миг БЕЗРОДНИТЕ АНТИХРИСТИ-КОМУНИСТИ, УБИХА ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ ГЕНЕРАЛИ И ВИСШИ ОФИЦЕРИ, отколкото сърбите, турците, румънците, гърците, англичаните, французите и руснаците в боевете на четири кървави войни. Много е важно да се спомене кой е Константин Георгиев, на чиито погребение става атентата. Генерала ИЗОБЩО НЕ Е ИЗБРАН СЛУЧАЙНО – ТОЙ Е БИЛ ОСНОВНИЯТ ВРАГ НА РОДА КОБУРГ ГОТА В БЪЛГАРИЯ И Е РЪКОВОДИЛ „ВОЕННТА ЛИГА“ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ, ПОДГОТВЯЛИ ПРЕВРАТ СРЕЩУ ФЕРДИНАНД. Това обяснява, защо Борис III „СЛУЧАЙНО“ НЕ Е ПРИСЪСТВАЛ НА ЗВЕРСКОТО ЮДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ!

Подобен е момента и с един друг български герой – генерал Христо Луков. След като се скарва с офицера, спасил Кюстендил от сръбска окупация, монарха заявява, че няма да допусне генерала да замине за Германия за среща с тяхното командване. След тези събития ДРУГА КОМУНИСТИЧЕСКА ГРУПА, РЪКОВОДЕНА ОТ ЕВРЕЙКАТА ВИОЛЕТА ЯКОВА УБИВА ГЕРОЯ ПРЕД ОЧИТЕ НА НЕВРЪСТНАТА МУ ДЪЩЕРЯ - „СТРАННО“ СЪВПАДЕНИЕ УДОВЛЕТВОРЯВАЩО ИДЕАЛНО ИНТЕРЕСИТЕ НА БОРИС. Не случайно последователи и близки на убития генерал веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков.

Изобщо не е случайно и че Борис III беше обявен за "спасител на евреите в България" и дори имаше негов монумент в Израел.

Съдбата на унищожените от комунистическите евреи български герои споделя и споменатия по-горе велик победител при Дойран - генерал-лейтенант Владимир Вазов. Ето част от живота на този голям българин:

В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:

„Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.“

Стратегията, приложена от генерал Владимир Вазов при Дойранската операция (15 – 18.09.1918 г.) се изучава в Европа, САЩ и Япония.
Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си репресиран и интерниран от комунистите в ловешкото село Рибарица. 

 Репресирани са и много от родолюбивите му роднини. 

След 9 септември 1944 г. семейство Вазови попада под ударите на „народната власт“. Поета Иван Вазов получава „званието“ „шовинист“ и цензурата орязва творчеството му. Брат му, великия български военачалник Владимир Вазов, е принуден да напусне София и е интерниран със семейството си в малка дървена вила в село Рибарица. Племенника им Иван Вазов е разстрелян от „народния съд“. Синът на генерала - Георги Вазов е хвърлен без присъда в концлагера Бобов дол. Другия му син Владимир, който е награден с орден за храброст, е осъден от комунистите на 10 години затвор. Генерал Вазов издъхва на 20 май 1945 г., в няколко дневна агония, без съответна медицинска помощ, в къща на негови познати в гр. Тетевен.

imageВръзката между поколенията богоборци (масони и комунисти) и пострадалите от тях наши български герои може да се види ясно и в историята на рода на Райна Княгиня.

Съпругът й Васил Дипчев е избран за народен представител през 1898 г. Скоро след това е арестуван от хората на Стамболов (от неговата партия), тъй като е русофил. Умира в следствие на зверски побои в Черната джамия в София.

Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.

Най-големият  и син, Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-ти випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех.

image

Участва в трите войни за национално обединение.

Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистите го арестуват.

През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои“. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9.09.1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.

Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Ал. Стамболийски. След 9.09.1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.

Приемствеността между богоборците масони, антихристите комунисти и ръководещите ги евреи се вижда и в имената на основните съветници на диктатора палач Тодор Живков: Нико (Ни-сим) Мойсей Яхиел, п-к Валери Таджер, Леон Фабрикант, Жак Натан Примо, Исак Соломон Паси, Валери Натан, Барух Шамлиев, Андрей Луканов, Нансен Бехар, Давид Овадия, Александър Фол и други. Това са хората в сянка, следили успешното отделяне на народа ни от Бога и физическото унищожение на над 138 000 наши сънародници.

imageСлед 9 септември 1944 г. юдеите-комунисти в съучастие с българските комунисти, подтиквани и насърчавани от руските юдеи-комунисти от Москва и по указания на Синедриона (тайното еврейско правителство), масонските ложи и еврейското лоби в САЩ и Англия, започнаха систематично да унищожават цвета на българската нация – българската интелигенция – военни, предприемачи, учители, адвокати, политици, лекари, професори, преподаватели от ВУЗ, инженери, историци, учени, индустриалци и др. Избити бяха десетки хиляди, а над 250 000 са репресирани, изселени, натикани в затвори, концлагери (концлагерите са еврейско изобретение) и спрямо тях беше провеждана политика на геноцид. 

Зверствата започват още в първите дни след окупацията на българия от червената армия.

imageЕто само някои документирани, подкрепени от свидетелства и разследвани примера : - На 15.09.1944 г. край село Козаревец, в гористата местност Мешето започват да пристигат камиони пълни с арестувани хора. Според свидетелства на хора от селото арестантите са били пребивани до смърт с колове и мотики, след което са били заравяни, като някои от хората все още стенели и са били живи преди да ги заринат. Това продължава близо месец и местните жители казват, че вечерта мястото се огласяло от зверски викове и стенания. След ексхумацията на масовия гроб след 1989 г. биват открити 274 трупа на учители, богати селяни, адвокати, лекари, свещеници и търговци от Велико Търново, Горна Оряховица и околните села, които се смятали за безследно изчезнали през 1944г. В мазето на училището в град Оряхово комунистическите изверги изклали около 200 ученика членове на Съюза на Българските национални легиони. В местността Бутово край Враца са разстреляни 120 легионера. Край Веслец червените касапи избиват 105 човека по най – зверски начин, като телата им са били насичани с брадви. Край Бяла Слатина са убити водача на националните легиони в града и още 32 негови съратници. Това е една малка част от известните и документирани масови убийства извършени от комунистите. Съюзът ''Истина'' разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити само за периода 1944 – 1945 г. . Официалната цифра посочена по – късно и от българското правителство за целия 45 годишен период е около 138 000 жертви и най – вероятно е занижена. Но дори и този брой за население от около 7 000 000 означава само едно – геноцид. И за този геноцид няма и един наказан. Освен преките физически жертви имаше и стотици хиляди други българи, които бяха интернирани или натикани в 86-те комунистически концлагера или изгонени от България.

Документите сочат цифра от 250 000 репресирани. В последствие много от тези хора умряха с разбита психика, в мизерия и глад, а техните деца и внуци бяха гонени и тормозени от същите комунисти. Земята и собственоста на българина му бяха отнети, а с това и основата на неговата гордост и независимост (нещо което дори турците не са направили). Народът ни бе ограбен и принуден да краде за да живее нормално. Най – мързеливата, некадърна и необразована паплач наред с криминалните елементи станаха първи комунисти. В редиците на червените терористи се вливат стотици рецидивисти, освободени от затворите след 09.1944 г. Паралелно с това в съседна „братска” комунистическа Югославия тече кампания за обезбългаряване на Македония и Западните покрайнини. Избити са около 32 000 Българи, защото не са искали да се пишат македонци. Още около 121 000 са хвърлени в сръбските концлагери, а 180 000 са принудени да емигрират.

Веднага след преврата иудеите влязоха в репресивния апарат на БКП, ДС (КДС), разузнаването и МВР.

Всичките съветници на Тодор Живков бяха евреи.

Самият диктатор Живков не е българин! Майка му е влашката  циганка Маруца. Преди 09. 1944 г. е бил криминален затворник и агент на полицията. След комунистическия преврат става ръководител на “ударна” група, избивала и ограбвала Българи.

Женени за еврейки са били следните „велики българи”: - Геоpги Димитров, Васил Коларов, Станко Тодоров и др. “отговорни другари” от ЦК на БКП!

Ето и част от по-елитните еврейски комунистически палачи на народа ни, СРЕД КОИТО СА И ОСНОВНИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА ИСТОРИЯТА НИ:

imageРубен Аврамов Леви  (1900 г. - 1988 г.) – ФАКТИЧЕСКИЯ ИДЕОЛОГ НА МАРКСИЗМА В БЪЛГАРИЯ. СЪВЕТНИК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ. СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП (1950 г.). Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва (1941-1943 г.); Специална личност от висшата кохорта на БКП, червен шаман, историк, палач с писалка; пътят му е осеян трупове; „промивач на мозъци“! Фалшификатор на българската история!

Роден е през 1900 г. в гр. Самоков; от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БКП и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание; През 1925 г. Аврамов е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928-1931) и Международната ленинска школа (1931-1936). През 1936 г. Рубен Аврамов е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. – Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“. Непосредствено след  Деветосептемврийския преврат от 1944 г., довел до влизането на БКП в правителството, Рубен Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БКП (1944-1947, 1949-1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.

imageЛев Главинчев - македонски евреин, член на БКП от 1941 година; полковник от ДС,  криминален затворник преди септемврийския преврат, съден за убийство, комунистически касапин садист, избил със своята „ударна” партизанска група около 250 човека от софийската интелигенция веднага след 09.09.1944г. „Специалитета” му е бил счупване на черепа на жертвата с чук и заколване с права лопата. Главичев е избил собственоръчно десетки дейци на старото ВМРО; Виновен за смъртта на хиляди българи. 

Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско. Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир. Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд. Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев. Лев Главинчев умира от рак на 20 август 1970 г. в страшни мъки. На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: "Моят брат уби 226-ма македонски фашисти" (разбирай български патриоти-активисти на крилото на Ванче Михайлов - б.р.).

Предоставяме на вниманието ви откровения разказ на един от помощниците на Лев Главинчев - "виден" комунистически ЕВРЕЙСКИ ПАЛАЧ НА БЪЛГАРИТЕ. Спомените обрисуват случващото се в България през първите седмици след 9 септември 1944г. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар.

„... В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете.

imageАрестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери..."

Друг подобен еврейски кръволок и касапин на български "гои" е капитан Остап Гершанов – бил е последователно комендант на комунистическите концлагери ''Джерман'', ''Богданов дол'' и ''Куциян''. Масов убиец на БългариОбичал е да пребива жертвите си до смърт с дървена тояга. Особенно мразел някой да го гледа в очите. Един от концлагеристите веднъж прави тази грешка и бива зверски пребит. Като по чудо човека оживява, но със счупен гръбнак, като е можел да се предвижва с неимоверни усилия, лазейки по корем. Гершанов го е наричал „жаба” и го е карал да се мъкне непрекъснато с него, говорел му е поучително, ритайки го непрекъснато през устата, за назидание на другите. Нещастникът умира в адски мъки след около година.

imageКарло Луканов – Наследствен комунист. Баща на Андрей Луканов. Бил е съветник на комунистическите вождове. Роден на 20 октомври 1897 г. в Плевен, в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. Член е на БКМС от 1913 г. и на БРП (к.) от 1917 г. Бил е секретар на Плевенското дружество на БКМС. След атентата в катедралата „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван за нелегална дейност и осъден на 4,5 год. затвор, но е амнистиран през 1926 г. От 1926 до 1944 г. е в Съветския съюз. В периода 1927–1944 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), както и депутат в Москва (1934–1939). От 1936 до 1938 г. е в Испания, където заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война в страната. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 г. – в българскоезичното радио „Христо Ботев“.

След 9 септември 1944 г. се връща в България и до септември 1945 г. e член на комисията по управлението в ЦК на БРП (к.) От 1945 до 1946 г. е директор на Българското радио в София. След това е подпредседател на Държавната планова комисия (1947-1949) и същевременно от януари 1948 г. е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура. През 1949 г. става председател на КНИК, а от 5 декември 1949 до 28 февруари 1952 г. е и на Държавната планова комисия. Бил е заместник-председател на Министерския съвет през периода 1952-1954 г.

Член на ЦК на БКП от 4 март 1954 г. до края на живота си (15 юли 1982 г.).

Бил е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г., за кратко е и заместник-председател на Министерския съвет (1956-1957).

imageНансен Бехар – ст.н.с.; член на БКП, идеолог на комунистите. Съветник на Живков. “Независим” депутат в XXXVIII Народно събрание, с подкрепата на БСП (2000 г.); един на съавторите на писмото до еврейския кнесет за сваляне плочите на Цар Борис III; провокатор; “пета колона”; комунист - скрит глобалист. През 1992 година основава първия частен изследователски институт – Института за социални и политически анализи.

Жак Натан Примо (1902-1974 г.). Съветник на диктатора Живков – роден в София, виден комунист – революционер, идеолог на червените палачи и активен участник в масовите убийства след 09.1944 г. Бил е политически секретар на БКМС през 20-те години; член на ЦК на БКП; завършил Икономическия факултет на РАНИОН – Москва (1928 г.); доцент 1947-48 г. (БАН); хоноруван професор 1948-49 г.; редовен професор 1949-52 г.; академик 1961 г. Партиен функционер от висшия ешелон на власта, историк, и икономист; председател на Еврейския ОФ комитет; член на цензорната комисия по идеологическа чистота на всекидневния и периодичния печат; идеолог-фалшификатор на българската историческа наука.

imageИсак Соломон Паси (роден 13 март 1928 г., починал 13 август 2010 г.) – Съветник на Тодор Живков. Роден в Пловдив, завършил право в Софийския университет (1950 г.); асистент в катедра по „Марксизъм – ленинизъм“ (1952-59 г.); кандидат на философските науки (1957 г.); дисертация „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“; потомствен масон; член е на БКП; сътрудник на ДС и цензор на литература и учебници за университетите; баща на „атлантика“ Соломон Паси;

Евреина превежда и издава на български богохулниците Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше.

проф. Нико Яхиел - евреин, член на БКП, комунистически палач, съветник на "другаря" Тодор Живков близо 30 години, посветен във всички тайни дела на бившия "първи". След 1990 г. издава книга срещу тоталитарния режим ("ветропоказател" от висша категория). Агент на ЦРУ и "Мосад". В момента живее в Израел с $ 2000 пенсия и си пише мемоарите;

 

imageБорис Лазаров Велчев (1914 г. - 1995 г.) - Бил е началник на комисията към ЦК на БКП контролирала 86-те концлагера в България, роднина на бившия главен прокурор и на Милен Велчев.

От 1935 година е член на БРП (т.с.). През 1941 година е избран за секретар на Първи партиен район (Централен) и за заместник секретар на нелегалната столична организация на партията. През 1941 година е арестуван от полицията. Осъден е за политическата си дейност на смърт чрез обесване, затворен е в килия на смъртник в Централния софийски затвор.

След смъртта на Цар Борис III през 1943 година при възкачването на трона на Симеон II, всички присъди са намалени с една степен. Дотогава изпълнението на присъдата е отлагано от главния военен прокурор генерал Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин“. Борис Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор. На 8 септември 1944 година той е освободен с другите затворници.

След 9 септември 1944 година заема редица отговорни партийни постове. Член на Областния комитет и секретар на Градския комитет на БКП в София, първи секретар на Софийския окръжен комитет, завеждащ отдел Организационен на ЦК. От 1958 година е член на ЦК на БКП. През 1959 година става секретар на ЦК на партията и става част от кръга новоиздигнати партийни функционери, лично лоялни към утвърждаващия се нов диктатор Тодор Живков. Живков високо го цени, най-вече заради стремежа му да се придържа към най-малките детайли на текущата съветска политика и големите му познания в тази област. От 1962 до 1965 година е и председател на Комитета за партиен и държавен контрол.

От 1965 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК. Фактически в този период Велчев е неформален първи заместник на диктатора Тодор Живков в йерархията на тоталитарния режим.

Член е на Държавния съвет от 1971 до 1981 година. От 1971 до 1977 година Велчев е вторият човек в партийната йерархия на БКП. От 1982 до 1990 година Борис Велчев работи на обществени начала като председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество.

В края на 80-те години, в условията на настъпващата Перестройка, е избран за член на ЦК на Контролно ревизионната комисия на партията (явно следейки преструктурирането на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛ В ЧАСТЕН).

полковник Валери Тажер -евреин, комунистически палач, съветник на Тодор Живков;

Бачи Зеев - руски евреин, член на БКП, резидент на НКВД изпратен след 1944г. от Берия, ръководител на следствието към ДС, невероятен изверг, един от най-големите палачи на нашия народ.

Израел Зееви - евреин, следовател в МВР след 09.09.1944 г., член на БКП, палач и касапин на хора, измъчвал и убивал арестантите с особена жестокост и садизъм, виновен за смъртта на стотици хора.

Алберт Коен – партизанин-терорист; палач; член на БКП. Сега е белетрист и мемоарист (1988 г.),; съчинител на „еврейска култура“ . (Забележете, че всички тези „творци“ български евреи, родени в България, никъде не говорят за българска култура (а това е средата, в която са се развили и работили), а претендират за някаква „еврейска култура“! Такава е философията и разбиранията на „петата колона“ – да се ерозира и разрушава българското (и всяко друго) общество с неговите християнски ценности и традиции и да се налага сатанинският (талмудистки) нов световен ред…).

imageАнжел Вагенщайн - бил е партизанин-терорист, член на БКП, ръководител на бойна група, палач на Българския народ след 09.09.1944., агент на ДС и Мосад. Режисьор на филми на комунистическа тематика; „промивач на мозъци“; червен шаман и идеолог на БКП (под "червен шаман" се разбира идеолог и клакьор на комунизма, палач с писалка и отровител на душата на народа, говорител на Юда и на Сатана); „независим“ депутат с подкрепата на БСП в XXXVIII Народно събрание (2000 г.); един от авторите на писмото до еврейския Кнесет за сваляне възпоменантелните плочи на Цар Борис III в Израел; „духовен пигмей“, гаврещ се с българската история; създава антибългарски настроения – провокатор; „пета колона“.

 

 

imageДавид Овадия (1923-1995 г.) – Партизанин-терорист преди 09. 1944 г. и палач на българи след това; член на БКП; литератор; съчинител на “еврейска култура” (под това се разбира: хвалебствия, анализи, превъзнасяне на въображаеми заслуги и „творчески успехи“, както и натрупване на несъществени факти, раздути, преувеличени и украсени, за да се манипулира публиката и да се внуши значимостта на „еврейската култура“), червен шаман; убеден според собствените му думи, че "историята се пише с кръв" и че "омразата не бива да угасва"цензор в Съюза на българските писатели. След Първата световна война родителите му се преселват от Кавала в Кърджали, където е роден, там живее до тръгване на училище. После семейството се мести в София, но само след година я напуска и се упътва към Пловдив; в гимназистките години вече е член на нелегалния РМС. Член на БКП от 1945 г. През 1950 г. завършва руска филология в Софийски университет. Работи като редактор последователно в Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“. Преводач на съветска поезия.

Георги Давидов –началник на благоевградската ДС (1948 г.). Един от палачите на българския народ след 1944 г.

Проф. д-р Нисим Меворах (1891 г.- ) – адвокат, дипломат, общественик и държавник, майка му е Роза Алфандари, от 1920 г. е член на БКП. 

Нисим Меворах е участник в т.н. Народен съд след 9 септември 1944 г.  Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет и негов деканРаботил е дълги години като адвокат.

Работи като дипломат - пълномощен министър е в Посолството на България във Вашингтон (1945-1947), (първи с този ранг от България) и представител на България в Организацията на обединените нации, работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.

Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът Валери Петров, чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. "Солунска", София, синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.

Бояна Петрова - внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на Валери Петров, създава на името на дядо си книжарница „Нисим“. Другата внучка на проф. Меворах е доц. Анна Станева - преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Манчо Рахамимов Мошев (1902-1986 г.) – юрист, партиен деец, член на БКП, участва в нелегалните групи срещу властта на Царство България; съдия „народен обвинител“ в VII състав на Народния съд след 09.09.1944 г., „палач в тога“.

Пепо Менахем Коен – юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г., които избиха цвета на българската интелигенция (убити са над 40 000 души и репресирани около 200 000 техни роднини и др.). Баща на Леа Коен.

Еми Барух – съдия – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Йосиф Кутев – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Исак Данон – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Ешуа Кемалов Декало – род. в гр. Ямбол 1903 г., от 1926 г. член на БКП, партизанин терорист от нелегалните групи преди 1944 г.; укривател на нелегални радиостанции; след 1944 г. палач на народа, червен касапин.

ген. Александър Гетман – член на БКП; генерал от ДС и МВР; комунистическа гад и палач; назначен по-късно за директор на Националнат опера в гр. София; “контрол над мислите” на интелектуалците;; попитан от журналисти в чужбина, как е възможно генерал да бъде директор на опера, той отговаря типично по еврейски и нагло: “Вие какво искате, полковник ли да бъде?!?….”

Исак Елизар Франсис – член на БКП, служител на МВР, един от палачите на българския народ след 1944 г.

imageпроф. Александър Николаев Фол - Член на ЦК на БКП. През 1979 – 1986 година е министър на народната просвета; агент на Първо главно управление на Държавна сигурност; Манипулатор на българската история, поддържащ еврейската теза, че българите са пришълци, с диви азиатски корени и вяра в турския „бог“ танръ (тангра).

Леон Соломонов Асланов (1920 – 1976 г.) – роден в гр. Варна; завършил Висшата партийна школа (1954 г.); член на БКП; специализирал в Москва (1960 – 1961 г.); кандидат на историческите науки (1959 г.); доцент във Висшата партийна школаисторик – фалшификатор на българската история; червен шаман и убиец с писалка; садист прилагащ „еврейски психофашизъм“!

Проф. Бар Зоар (род. 1938 г.) – роден в България, д-р по философия на Еврейския университет в Ерусалим, депутат в Кнесета, пише фалшиви монографии за Холокоста, професор в Университета в Атланта (САЩ). Участвува на конференции в СУ.

Аркадий Ваксберг – Член на БКП; резидент на КГБ за България по времето на Тодор Живков; в началото на 80-те години се е ровел в тайните документи и архиви на БКП и КПСС – правел е някакви проучвания; интересувал се е от евреите Сталин, Тротцки, Бухарин, Раден и др. Близък приятел на “придворния поет” от ЦК на БКП – Любомир Левчев; член на ЦК на БКП, служител на ДС.

Жак Жул Аройо – род. 1921 г., завършил СУ (1951 г.); професор (1968 г.); изследвания – икономически механизъм за управление на народното стопанство, член на БКП, клакьор на комунистическата власт, „промивач на мозъци“.

Проф. Нисим Сабат Аладжем – роден 1921 г., преподавател по „Марксизъм-ленинизъм“ във Висшия лесотехнически институт в София след 1949 г., член на БКП, клакьор и идеолог на комунистическите палачи, „промивач на мозъци“; „червен шаман“! член на обществения съвет на Национален патриотичен съюз “Отечество” (ляво ориентирана формация). НПС “Отечество” е политическа партия и издава в. “Нова Зора”.

Акад. Азаря Поликаров – член на БКП, палач с писалка, червен шаман (1988 г.).

Аврам Митов – политкомисар на Врачанския партизански отряд (терористична група) “Гаврил Генов”. След 1944 г. майор от ДС (КДС).

Хенрих Натан Шпетер – член на РМС и на БКП, сътрудник на ДС; работил от българска страна в Центъра по икономическо развитие на ООН (ЮНИДО) в Ню Йорк; от 1946 г. шпионин на ЦРУ (псевдоним “Ендрю”), а от 1972 г. агент и на МОСАД (псевдоним “Михаел”), също и агент “Филип”. През 1973 г. е разкрит от ДС и осъден на смърт чрез разстрел. Впоследствие разменен с наш агент или на КГБ. Живее в Тел Авив, приятел със Зизи Шекерджийски, брат на Емил Шекерджийски.

imageСоня Бакиш – съпруга на Станко Тодоров от ЦК на БКП (бивш министър-председател и председател на НС); член на БКП, журналистка, гл. Редактор в списание “Жената днес”; Леля на Александър Божков.

Паулина Юрай Пиринска (род. 1914 г.) – родена в Ню Йорк, завършва гимназия „Джулая Ричман“ и педагогическа икономика в университета „Бернард Барух“, преподавател по английски език в СУ „Климент Охридски“ (от 1953 г.); доцент (от 1973 г.), член на БКПмайка на Георги Пирински.

Венцел Райчев (Райчинов) – Бивш съветник на Желю Желев; баща на Андрей Райчев; член на БКП; неговия баща е бил секретар на Георги Димитров и посветени считат, че той е отровил “българския вожд” по внушение от Москва или от другаде.

доц. к. ф. н. Соломон Леви – бивш член на БКП, комунистически идеолог; писал е във в. “Работническо дело” и др.

Роза Тодорова – щатен платен партиен секретар на БКП в Националната опера...

Списъка е дълъг! (ЗА ПОДРОБНОСТИ ВИЖТЕ ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ).

imageПрестъпленията и садизма в българските лагери на смъртта, заедно с още десетки съдби на концлагеристи са описани в обвинителния акт по Дело №4 от 1990 г. Събрани са доказателства и срещу вдъхновителя на насилията - Мирчо Спасов.

През 2002 г. Върховният съд прекратява делото заради изтекла давност. Осъдени за лагерите на смъртта няма.

Ето някои спомени на оцелели концлагеристи в България:

"- Трудовата група „Слънчев бряг“ (наречена така от оцелял по чудо лагерник - б. р.) край Ловеч: работна норма на ден начукване и превозване на 15 вагонетки с камъни. Сутрин ставане в 5 ч., вечер се работи до 22,30. Придвижването от единия край на кариерата до другия става само тичешком. Независимо че някои са изтощени до смърт от носенето на камъни, а други бити до припадък.
Дажбата храна за денонощие е самун хляб. Сутрин се полага по едно канче отвратително подобие на чай и 50 грама сирене, на обяд и вечер по малко вмирисана супа. Вода се пие от бурета, на дъното на които има тиня. Хората дъвчат трева и листа също като животните.
Всеки новодошъл е посрещнат с 15 удара с гума, пръчка или тояга за аклиматизация. Полуживи хора са хвърляни да мрат при труповете. Ръководители и надзиратели си устройвали забава, като пускали измършавели до смърт лагерници на прасетата.
Може би най-жестокият от всички дни в концлагера е 19 юли 1959 г. Тогава началниците на трудововъзпитателното общежитие (ТВО) слагат взривове на кариерата, дават по една цигара на двайсетина души и ги карат да запалят фитилите. Шнуровете обаче били много къси. Момчетата ги възпламенили, но не успели да избягат. Глави, крака, ръце и скали се разхвърчали навсякъде. След минути началникът на лагера заповядал на живите: „Какво гледате, събирайте мършата в газката
.“"
Думите са твърде слаби, за да опишат садизма, извращенията и жестокостта в лагера на смъртта край Ловеч. Също както в Белене, Бобов дол...
Само през два концлагера в България - тези край Ловеч и с. Скравена, без съд и присъда за няколко години преминават хиляди хора, а стотици са убити.

Първите изселвания в България започват след преврата на 9 септември 1944 г. В лагерите са настанявани политически врагове, интелектуалци, но също и криминални престъпници. На 27 април 1949 г. е открито трудововъзпитателното общежитие (ТВО) в Белене, където се изпращат само политически неудобните. През 1953 г. лагерът е закрит. До събитията в Унгария през 1956 г. у нас въдворявания не е имало. След бунта в братската страна Политбюро нарежда ТВО-то в Белене да се възстанови. В изпълнение на взетото партийно решение същата година Народното събрание издава Указ № 468. Този документ е послужил като основание през следващите години да бъдат настанявани лагеристи без съд и присъда.

През 1959 г. в интервю пред чужди медии Тодор Живков уверява, че у нас няма трудови лагери. Тъй като това не е вярно, ЦК на БКП взема мигновено решение да закрие общежитието в Белене. Пуснати са 1257 души. Тогавашният вътрешен министър Георги Цанков спира освобождаването на 166 души. Той изготвя докладна записка, в която настоява МВР да вкарва хора в лагери по силата на Указ № 468. Политбюро възлага на Цанков да премести затворниците, но без писмена заповед. На практика се основава нов лагер край Ловеч, който е съществувал секретно.
От създаването му на 1 септември 1959 до закриването му на 23 април 1962 г. по официални данни оттам са минали 1501 души.

До закриване на лагерите се стига, когато през една зимна вечер на 1962 г. служители на Дирекцията на народната милиция арестуват в София Трайчо Сръбчето, беглец от трудовата група край Ловеч. Лагерникът разкрива покъртителни подробности за живота на кариерата, а като доказателство показва гнойните рани по тялото си. Образувано е следствено дело, което се докладва на ген. Капитанов, който оглавява отдел „Следствен“ на Държавна сигурност. Генералът действа дръзко. Той знае, че ако каже на тогавашния зам.-министър Мирчо Спасов, който лично отговоря за трудововъзпитателните общежития, за режима в тях и за въдворяването на хората, затворникът (или затворниците) ще бъдат убити, а истината за издевателствата - потулени. Капитанов заобикаля партийното величие Спасов и нарежда на заместника си да се извърши проверка. Лично той посещава в болницата Трайчо и го разпитва. Тайното разследване потвърждава сведенията. Докладът и доказателствата за извършваните престъпления в лагера край Ловеч стигат до ЦК на БКП и до самия Тодор Живков.

Политбюро пък взема решение да сформира комисия, оглавявана от Борис Велчев (член на Политбюро и чичо на бившия главен прокурор Борис Велчев), която да разследва какво е ставало в Ловеч. В продължените на месец хора от София са командировани в лагера, където един по един разпитват за режима и убийствата. На Капитанов и заместника му им забранили да се занимават повече със случая. Живков е ужасен извращенията да не се разчуят.
Комисията на Велчев запознава ръководството на държавата с резултатите от проверката, като обобщава, че „общо взето, всичко е вярно“. Докладът им е представен на заседание на Политбюро. Проверяващите установяват, че писмено решение за създаването на трудовата група няма, правилник за режима - също. Ръководството на МВР е било натоварено да създаде такава група, за да бъдат изолирани от обществото без съд и присъда престъпници и най-вече неудобни на властта.
„Според нас извращение на законността и на социалистическия морал е целият режим, установен в общежитието“, пише в Протокол № 101 от 5 април 1962 г., който днес се пази в централния държавен архив. Там се споменава също, че има данни за извършвани убийства, което дори отговорници на лагера приз­нават. Комисията предлага лагерите в Ловеч и Скравена да се закрият, тъй като „запазването им е неоправдано в навечерието на 22-рия конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на ЦК“.

Бог да се смили над душите на жертвите комунистическия антихристиянски терор!

imageНа 10 ноември 1989 година, малко след 18 часа Българското национално радио съобщи, че е свален от поста генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар на комунистическата партия. На негово място е избран Петър Младенов.

Подготовката за смяна на властта е извършена много преди това. Червената номенклатура вече беше променила закона и бе регистрирала свои частни фирми. Външния дълг на страната бе трикратно увеличен в периода 1985г. – 1989г. Тези пари бяха част от средствата раздадени на “свои” хора, които създадоха бандитските структури. Новообразуваната мафия беше сътворена от висшите кадри на БКП и от генералите от ДС и никога не е излизала от техния контрол. Показателен е например фактът, че ръководителят на ВИС – Георги Илиев е освободен от затвора с указ на Петър Младенов. Един от основателите и босовете на борческата групировка е братовчедът на президента – Пенчо Младенов.

През 1990г. бе извършена амнистия, сред народа бяха пуснати наведнъж 3800 рецидивисти (същата дивотия готвеше и Сергей Станишев). Тези престъпници веднага се вляха в гореспоменатите структури и резултатът в последвалите години е ясен за всеки. Почти няма семейство, чиито апартамент или кола да не са разбивани и крадени, някой роднина да не е пребиван от въпросните мутри, или дете да не е пробвало наркотици, малко са и търговците и предприемачите, които да не са изнудвани. Обикновените хора целенасочено бяха поставени в перманентен страх. Част от тази репресивна система са и охранителните фирми на Бойко Борисов.
Всички помнят и "Лукановата зима”. След като изнася валутния и златния резерв на България в частни банкови сметки зад граница, през 1990г. правителството на Луканов обявява мораториум върху плащанията на външния дълг, което спира вноса и износа, блокира икономиката на България и довежда страната до тотално разорение и изолация. Последиците за народа са стопените от инфлацията спестявания, режим на тока и водата, подчти празни магазини с километрични опашки пред тях, купонна система за храните, студ и глад, като след война. Комунистите съумяха успешно да разделят народа ни, като внедриха свои агенти във всички политически партии и движения. Резултатът от огромния грабеж, духовния срив, обедняването, противопоставянето между Българите и масовата емиграция се вижда най-добре в момента.

Днес България върви уверено към робство и единственото ни спасение е да се обединим, не зад някакви спуснати от горе политически месии, а зад вярата, националните традиции, морал и идеали.

Лицата на прехода към разорение и техният чужд произход:

Имената, снимките и племенната им принадлежност красят сайтове на "Шалом" и на масонски ложи.
Те идват от САЩ, от Русия, от Испания, от Световната банка и откъде ли не, някои са карали казарма в Израел - това са управниците на днешна България.

Юдейската талмудистка идеология,  и ционизмът делят хората на две категории: евреи и "гои" (буквално - добитъци, животни). Според нея хора са само евреите. Всички останали народи по света са гои (добитък).

imageВодачът на преврата от 10 ноември - Андрей Луканов - руски евреин по майка. Роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си. Протежето на Горбачов в България, основен участник в налагането на плана Ран-Ът у нас.
Свързан с международния аферист и шпионин Робърт Максуел (евреин). На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност за това, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 – 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

Филип Димитров - евреин по майка.

image
Филип Димитров и негов израелски братовчед

Известен хомосексуалист.

Възстановил незаконно българското гражданство и имоти на 40 000 евреи. А етнически българи зад граница чакат с години български паспорт. Разрушител на България; за благодарност е изпратен като посланник в САЩ; сътрудник на българската ционистка организация "Шалом", член на Атлантическия клуб.

Той идва от Ню Йорк

Гео Юрай

image

 

 

 

 

 

 

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ - евреин по майка.
(Хора с еврейски произход в голямата политика)

Гео Юрай (Пирински) е син на словашката юдейка Полин Юрай. Има данни че са роднини на Робърт Максуел.

Считан за протеже на Андрей Луканов.


Мистър 10%

image
imageАлександър Божков - евреин по майка.

Роден 1951 г. в гр. София; майка му е от рода Бакиш, от който е Соня Бакиш, съпруга на „другаря“ Станко Тодоров от ЦК на БКП; завършва американски колеж в Ирак; следва ВМЕИ – София; член на СДС; син шаман и вожд. През 1992 г. оглавява Агенцията за приватизация и при него са първите сделки (и яки комисионни); изключително корумпиран – в етажите на властта е известен като „г-н 10%“; любим лаф: „Да приватизираме приватизацията!“; зам. министър-председател и главен преговарящ за влизането на България в ЕС в кабинета на Иван Костов (1999 г.), свален от поста за корупция; сега работи във фондациите и фирмите на евреина Джордж Сорос; член на Атлантическия клуб и „Ротари клуб“; в момента е следствен и подсъдим за крупни финансови афери с компенсаторни записи и други, когато е бил министър!…; има израелско гражданство.

imageГеорги Прохаски – банкер, председател на УС на СИБанк, масон.

Най-довереното лице на Сорос в България. Той бе първият шеф на "Отворено общество" в периода 1990-1997 г. В момента е управител на Центъра за икономическо развитие - една от многото неправителствени организации, програми към "Отворено общество". Прохаски бе един от тримата българи, поканени на сватбата на еврейския милиардер, спекулант и обществен манипулатор Джордж Сорос. 

Българският евреин е една от основните фигури, следяща и ръководеща подривната дейност на хората от петата колона на юдейския Синедрион в нашата родина.

проф. Георги Бакалов – род. 1943 г. в гр. Неврокоп; завършил е Софийската духовна семинария (покръстен евреин, завършва история и фолософия в СУ (1971 г.); вероятно бивш член на БКП; работи в БАН няколко години; историк – византолог; в момента е декан на Историческия факултет на СУ; кандидатира се и за ректор, но не беше избран (2000 г.)членува в различни организации за заблуда на българите и връщане към дивашкото антихристиянско езичество, като например Център за изследване на българите, Общобългарска фондация “Тангра ТанНакРа”Национален комитет за защита на историческата масонска ложа “Кармел” към “Бней-Брит”; изключително вреден и опасен за обществото; “пета колона”!

imageМартин Михайлов Заимов (Мартин Голдсмит) – Род. 1962 г. В Женева (Швейцария); майка му Клавдия Заимова е от известния предателски род Заимови; има брат – Михаил Заимов; завършил е ВМЕИ “В.И.Ленин” (1985 г.) със специалност “електронна техника”; баща му е Майкъл Голдсмит; М.З. има следдипломна квалификация по икономика в колежа “Birkbeck College” на Лондонския университет (1988 г.); с английско и швейцарско гражданство; подуправител в БНБ и шеф на Валутния борд (2000 г.); обвинен е от главния ревизор на БНБ – Кольо Парамов в разхищения, финансови машинации (нерегламентирани продажби на благородни метали и др.) и професионална некомпетентност; вероятно е и масон; няма необходимия образователен лиценз за заеманата длъжност, но пък е удобен (или наложен отвън) за “сините комунисти”, сините шамани и лапачи;

imageМаксим Бехар – журналист (в. “Работническо дело” – кореспондент във Варшава); потомствен комунист, син на Нансен Бехар (ЦК на БКП, Комисия за национална сигурност и съветник на Тодор Живков).

Максим е председател на Българския форум за бизнеслидери (под патронажа на принца на Уелс Чарлз); шеф на рекламна агенция “МЗ комюникейшънс”. Съосновател на в. “Стандарт” (1992 г.); имиджмейкьр.

Общественни връзки (PR) на телевизия МТG (шведска групировка) с представител в България – Кеворк Кеворкян; автор на книгата “Вторичен инстинкт” (възхвала на световното еврейство и псевдо-икономически анализи) с редактор Татяна Ваксберг.

Юри Жан Аройо – известен като “Рекордьора” – присъства в управителните съвети на 14 държавни дружества. Той е масон-ротарианец, син на известния червен евреин и икономист Жак Жул Аройо, съветник на Т. Живков. Юри Аройо е бил член и на УС на Първа източна международна банка (ПИМБ), най – известна с названието „Банката на СИК”.

imageТатяна Ваксберг – Дъщеря на Аркадий Ваксберг; журналистка в радио “Свободна Европа”; сътрудничи на в. “Анти” – орган на сините шамани от СДС; прави разследвания за бившата ДС; рови в архивите (каква трогателна приемственност!); истинската й работа е шпионаж под прикритието на журналистическата карта за “Мосад” и ЦРУ; “пета колона”.

Алберт Бенбасат („историк”, член на СДС, зав. отдел “Музеи” в Министерството на културата в правителството на Иван Костов (2000 г.); фалшификатор на българската история, един от хората, опитали се да ликвидират Националния исторически музей в София, участва в организационни комитети за провеждане на конгреси по тракология; съчинител на "еврейска култура", работи за "Шалом" и "Бнай Брит". Близък с френския евреин проф. Александър Фол – бивш министър на културата на НРБ; писател.

Сами Поликар – син на акад. Азаря Поликар, журналист, работил в Националната телевизия и във в. „Труд“; в момента (2000 г.) работи в Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимоотношения в София; центърът се финансира от „Отворено общество“ на евреина – милиардер Джордж Сорос; целите са ясни – създаване на етническо напрежение и ерозиране на обществото; капиталите на Дж. Сорос са престъпно придобити чрез борсови машинации и разрушаване икономиките на цели държави; зад него стоят други акули и лешояди, естествено пак от „избрания народ“!…

Милена Махон – Авторка на псевдонаучни анализи на тема турски малцинства в България (2000 г.). Охулваща православната църква; публикува във в-к. “Анти”; “пета колона”; ерозиране на обществото с етническо напрежение!

Иван Костов - копанарин?
image

 

 

 

 

 

 

 

Иван Костов не бил циганин. Само баща му е бил циганин навремето.
 

Еврейката Надежда Михайлова
Еврейските черти са ясно изписани и на физиономията й

image

 

 

 

 

 

 

В-к "Монитор" повтаря..., че майката на бившия външен министър Надежда Михайлова е еврейка. Бивш говорител на СДС; набира опит по митингите. Министър на външните работи. Провежда т.нар. “дипломация на хаоса”; Продава България; член на Атлантическия клуб!…
Спомнете си изявлението на ... Надежда Михайлова /еврейка по майка/, че трябва да се води борба с национализма.

image
 

 

 

„Гаражната принцеса” Надежда Михайлова


Ционисткият фанатик
image
 

 

 

 

 

 

Син шаман 

Едвин Сугарев (СДС) – евреин, бивш депутат и посланик в Монголия и Индия, поет-дегенерат.

Извратената поезия на дегенерата: 
Откачалката пърди и си похапва киселец
Откачалката пикае и си мисли за есента
Откачалката нихилства с тебешир под езика

На 10 юни 1990 г, когато сините унищожители на България разбраха за позорните си изборни резултати, група инициирани от ционизма вандали решиха да насъскат българи срещу българи. В дъното стоеше евреинът Едвин Сугарев... Те провокираха разделение на обществото, накараха честни, но наивни хора да проповядват откровени лъжи в т.нар. "Градове на истината". Целта на враговете на България /евреинът Едвин Сугарев предизвика националния скандал/ бе постигната. Омразата овладя българското общество, омраза, предизвикана от преднамерената провокация, цинична и юдейска, на един небългарин.

 

image
 

 

 

 

 

 

Петър Стоянов с кипа (еврейска шапка) като студент

Един вестник отпечата копие от студентската му книжка с еврейска шапчица на главата. Не последва нито опровержение, нито обяснение.

 

Той идва от Испания

Мадридският Пришълец - Шимон Кохари

image


 

 

 

Симеон Сакскобурготски (Кобург-Кохари) - космополит авантюрист, без националност и образование, но затова пък член на три масонски ложи. По линия на дядо му Фердинант в жилите му тече еврейска кръв на рода Кохари – богата еврейска фамилия, която си купува благороднически титли. Според “Католическата енциклопедия” том XIII, Ню Йорк, 1912 г. и някои по-стари немски книги от XIX и XX век, родоначалника на фамилията Сакс-Кобург и Гота – Ернст Благочестиви бил със саксонска, френска и еврейска кръв. Самият Симеон Сакскобурготски (Кобург-Кохари) в свое интервю пред израелското списание “Фар” потвърждава своя еврейски произход. Фердинанд и Борис III също са били масони, а Фердинант е бил сатанист и окултист. Публична тайна, е че е бил бисексуален.
image
Шимон Кохари Кобург е от стар юдо-хазарски род. Прабаба му графиня Кохари е от най-богатия юдо-хазарски род в Австро-Унгария. Родът на Кобурзите също има еврейска кръв. 
Малцина знаят, че истинската фамилия на Симеон, която е носена до Фердинанд е Кобург-Кохари. Богата фамилия покатоличени евреи, които са купили благородническата си титла от австроунгарския двор. През 1816 г. дядото на Фердинанд се жени за богатата наследница Мария-Антоанета принцеса Кохари, чиито баща е един от най-богатите хора в Европа и е свързан с клана Ротшилд във Виена.
В свое интервю пред израелското списание "Фар", Симеон Сакскобурготски изтъква своя произход. Същото той прави и пред наши сънародници-емигранти в Мадрид през 90-те години на миналия век. Затова не бива да се учудваме, че в плана за докарване на Симеон в България и безогледното му лансиране във властта се включиха хора като Уилям Монтгомъри, Яков Джераси, Линдел Грей, равин Хаим Асса, Емил Кало и др., както и масоните Гиньо Ганев, Георги Марков, Стоян Денчев, Любен Гоцев, Васил Гоцев, Илия Павлов, Стоян Ганев и др.


image

 

 

 

 

 

 

 

"От Соломон Паси Бог да ни спаси"

Соломон Исак Паси - (СДС, НДСВ) – председател на “Атлантическия клуб”, министър на външните работи, член на “Бнай Брит”.

Синът на Исак Паси – Соломон е ключовата фигура осигурила прехода към новия стадий на развращаване и унищожаване на гоите българи.

imageНе случайно той стоеше най-близко до неговия сънародник, юдейски „цар“ Симеончо, който ни завеща своето протеже Бойко Бехар с неговата сънародница и съратница Цветелина.

Наскоро нашите двама водещи юдомасона, посетиха Саудитска Арабия. ТАМ ТЕ ИСПЪЛНИХА ОПРЕДЕЛЕНИ РИТУАЛНИ ТАНЦИ И ПОДПИСАХА СПОРАЗУМЕНИЯ С ДУХОВНИТЕ ЛИДЕРИ НА МЮСЮЛМАНСКИЯ СВЯТ.

Ето за какво става реч:

image

Танцът носи името Арда и е традиционен арабски. Танцува се преди война и се свързва с военни победи. Обичайно започва със стих, който се повтаря под ритъма на барабани. После се повдигат сабите във въздуха, също ритмично. Смята се, че използваните оръжия са автентични, използвани при екзекуции.

Подготовката за мюсюлманската екзекуция на България, Борисов (Бехар) и Кобурга илюминат, стартираха чрез договорка с другите богохулници, от началото на 2018 г. да започне приемане в сатанинските джамии на наша територия на проповедници от Саудитска Арабия. 

image

1400 съвременни жреци на Ваал ще проповядват уахабитски ислям в нашата родина, подготвяйки мюсюлманите за джихад и клане на българи. Според евреина, наркопроизводител  Бойко, България нямало да плаща нито стотинка от бюджета, защото имамите ще бъдат на издръжка от Саудитска Арабия. 

Едновременно с това се извършва и контролирано навлизане на млади мъже емигранти – войници на вече почти изцяло преминалата в Европа ислямска държава.

Паралелно с тези процеси, в ръководената от „архиереи“ - ДС офицери и юдомасони Б“ПЦ“, тече усилена глобализация и ИСЛЯМИЗАЦИЯ.  ЧОРБАджиите и КУРБАНДЖИИТЕ "ДУХОВНИЦИ" И "МИРЯНИ", СА ВЪЗПРИЕЛИ И ПРАКТИКУВАТ С ГОЛЯМ „РАХАТЛЪК“,  турската поганска практика на „курбаните“ в своята новостилна ерес. НЕ Е САМО ТОВА – ТЕ ВЛИЗАТ В ОТКРИТО МОЛИТВЕНО ОБЩЕНИЕ С НЕЧЕСТИВИТЕ ИНОВЕРЦИ.

Пръкналата се със султански указ, еретическа Б“ПЦ“ И ДО ДНЕС ОСТАВА ДУХОВНО ВЯРНА НА СВОИТЕ СЪЗДАТЕЛИ!

ЗА ТОВА ГОВОРЯТ ОБЩИТЕ РИТУАЛНИ ТРАДИЦИИ И СЪВМЕСТНИТЕ МОЛИТВИ И ОБРЕДИ, ЗА КОИТО ЩЕ ГОВОРИМ ПО-ДОЛУ!

ЕТО НЯКОЛКО ФРАПИРАЩИ ПРИМЕРА И АНАЛИЗ НА ТУРСКАТА, ИСЛЯМСКА СЪЩНОСТ НА РОДНАТА НИ „ПАТРИАРШИЯ“.

Първи по рода си общоградски курбан за здраве организира вчера община Кърджали

„Първи по рода си общоградски курбан за здраве организира вчера община Кърджали

Поводът са зачестилите природни бедствия, катастрофи и болести на хора от региона, съобщиха от пресцентъра на Община Кърджали.

Съорганизатори на курбана станаха Районното мюфтийство и църквата „Свети Георги победоносец", представени от районния мюфтия Бейхан Мехмед и енорийския свещеник отец Петър.

Пред очите на стотици кърджалийци, дошли да опитат от вкусната курбанена чорба в парк "Арпезос Север", двете духовни лица, заедно с кмета на общината инж. Хасан Азис, осветиха 25-те казана курбан, като преди това участваха лично в приготвянето му.

Преди да започне раздаването кметът инж. Хасан Азис изтъкна...:

Курбанът е една многовековна традиция за нас, за всички хора независимо от етнос, пол и религия. Курбан се прави и при мюсюлманите, и при християните. Решихме курбанът да бъде общ

Първи по рода си общоградски курбан за здраве организира вчера община Кърджали 2Той можеше да се направи отделно в църквата и отделно в джамията. Но Кърджали е избрано от всевишния място. То е благословено място за всички нас. И тъй като Кърджали е пример за толерантност, Кърджали доказва, че неговите хора могат да споделят както трудните, така и хубавите дни.

Нека се помолим на „всевишния“, Кърджали да бъде предпазен от бедствия, болести и катастрофи, всеки с вярата, която носи". - каза той.

След молитвата, в изказването си отец Петър изтъкна, че в Кърджали живеят вярващи хора, независимо дали те са мюсюлмани или християни. „Все повече хората ни питаха не може ли да се направи общ курбан за предпазване от нещастие. Отлагахме го дълго във времето и лично за мен това бе от страх да не би някой да тръгне да търси из под вола теле. А днес, който търси под вола теле, аз му казвам - телето вече е сготвено в един общ курбан. Да дойде и да опита, и се помоли"., каза отец Петър.

Своя молитва за здраве щастие и благополучие произнесе и районния мюфтия Бейхан Мехмед.

03.05.2015 Източници: Община Кърджали, в-к 24 часа, dariknews, actualno.com

 

Мюсюлмани и християни дадоха общ курбан за здраве и берекет в село Каменари„Мюсюлмани и християни дадоха общ курбан за здраве и берекет в село Каменари

Мюсюлмани и християни от село Каменари (Община Елена) се обединиха в организирането на общ курбан, който се проведе на 6 юли (събота) тази година.

Наречен за здраве и берекет в присъствието на двама свещеници, представящи двете вероизповедания, общата инициатива събра десетки хора от селото и гости от близки населени места.

Официални гости бяха районният мюфтия на Велико Търново Сюлейман Масурев и православният свещеник от Марянския манастир „Св. Преображение Господне“ отец Александър. Търновският мюфтия уважи събитието по покана на председателя на Мюсюлманско настоятелство – Каменари Фатме Яшарова. Събитието беше уважено и от кмета на Община Елена инж. Дилян Млъзев. И двамата свещеници се помолиха за здраве и берекет на жителите на Каменари и за това да продължават да съжителстват в мир, както и досега.

08 Юли 2019  Източници: главно мюфтийство, в-к Монитор, в-к 24 часа

 

Четири деца, църква и джамия с помощ от даренията от общоградския курбан на Чепеларе„Четири деца, църква и джамия с помощ от даренията от общоградския курбан на Чепеларе

Четири деца ще бъдат подпомогнати със събраните средства от благотворителната инициатива за общ курбан за на двете религии в Чепеларе... ще се дадат и равни суми на църквата и джамията в родопския град, за ремонти или други необходими дейности. Това са само част от каузите, които ще се подпомогнат с остатъка от парите, събрани от цяла България и чужбина. Молебенът се проведе заедно с двете вероизповедания, а храната беше осветена и благословена от отец Станимир и ходжа Пайталов. Площад „Олимпийски“ се напълни с хора-както чепеларци, така и гости, а за болните и хора в неравностойно положение, бяха разнесени 130 порции по домовете.

„Времето беше чудесно и с Божията воля и префектна организация всичко стана. Направихме го заедно – християни и мохамедани“, каза един от основните инициатори Радка Кирова.

Четири деца, църква и джамия с помощ от даренията от общоградския курбан на Чепеларе 2

„Инициативата се зароди в края на август тази година, след черните дни за Чепеларе, когато трагично загинаха млади хора, а кметът Славка Чакърова ни помогна изключително много за организацията, както и представителите на двете основни религии – християнска и мюсюлманска. Курбанът се приготви в джамията, всички участвахме наравно – християни и мохамедани. Уникално беше да видиш кмет, поп и ходжа заедно.“, каза още Кирова. Организацията е направена за около 1 месец, включили се дарители от Чепеларе, напълно непознати хора, които са идвали на почивка и ски, както и много хора от чужбина...

Много дарения са направени в натура-животни, хляб, напитки и други, десетки доброволци се включиха с личен труд...“

09.10.2017 г. Източник: „новините от родопите“, bgvesti.net, haskovonet.

 

Общ курбан за християни и мюсюлмани на Свети Николай летни в Ракитово„Общ курбан за християни и мюсюлмани на Свети Николай летни в Ракитово

"Районният мюфтия Абдуллах Салих и ракитовският свещеник отец Стоил Лазаров организираха заедно курбан за християни и мюсюлмани..."

Ракитово Навръх 9 май – Деня на победата и Деня на Европа, християнската църква почита Свети Николай летни.  В Ракитово традиционно на този ден се отбелязва заедно от християни и мюсюлмани.

В параклиса “Свети Никола” в местността “Николица” и тази година бе сготвен вкусен курбан, който след празничната литургия бе раздаден за здраве и берекет- на християни и мюсюлмани, за да добруват заедно – в мир и благоденствие.

Организатори на мероприятието са Църковното настоятелство при храм „Св. Вкмца Неделя”, джамийското настоятелство и Община Ракитово..."

08.05.2018 г. Източник:  БТА, pzinfo (вести пазарджик).

 

Християни и мюсюлмани в Дъбница с общ курбан гониха зла прокоба от селото„Християни и мюсюлмани в Дъбница с общ курбан гониха зла прокоба от селото

С раздаване на общ курбан за да се прекъсне злата прокоба или проклятието което са убедени, че витае над селото, жителите на с. Дъбница, община Гърмен които изповядват различни религии, решиха днес да обединят религиозните си обреди в обща кауза: да спрат катастрофите със цертви от селото в пътната отсечка Гоце Делчев – Дъбница. Заради поредицата от нещастни случаи особено в последните месеци когато тук се случиха няколко жестоки пътни катастрофи при които загинаха млади хора от двата етноса на селото.

Местният свещеник и част от църковното настоятелство посетиха местата на последните две катастрофи с фатален край.

ДЪБНИЦАСвещеникът отправи молитва и поръси със светена вода фаталните места, където все още личаха следите от скорошните катастрофите. С молитви и песнопения, свещеникът поръси със светена вода и цялото протежение на „отсечката на смъртта“, като местните жители наричат този пътен участък. Церемонията приключи пред входната табела на Дъбница, където свещеникът отправи специални молитви.

В двата храма – джамията и черквата, всеки със своите обичаи, доброволци приготвиха курбаните според изискванията на съответните канони…

дъбница 2Точно в 12 часа на обяд според уговорката между джамийското и църковното настоятелство, курбаните от двата храма бяха изнесени на площада, където организирано започна раздаването муВсеки, без разлика на вероизповеданието, получи ритуалана храна и от двата храма.

Инициативата за курбана е дело на двата храма в село Дъбница – мюсюлманския и християнския... случваха се много катастрофи и починаха много млади хора. Двата храма поеха инициатива, с надежда и с молитва отправена към „всевишния“ да се смили над нашето село и да спрат нещастията...

Надявам се, както в момента се обединяваме в името на нещо добро, и в бъдеще да сме във всичко единни, каза кметът на Дъбница, Синем Бекир“

юли 11, 2016  Източник: Топ Преса (toppresa)

 

Ротарианци дават курбан за Голяма БогородицаРотарианци дават курбан за Голяма Богородица 1Ротарианци (масонска ложа – б.р.) дават курбан за Голяма Богородица

 На големия празник Успение Богородично старозагорският Ротари клуб - "Берое" ще раздаде курбан за обяд в социалната кухня на православния храм „Св. Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора".

  Тържественото освещаване и раздаване на курбана ще се извърши от отец Йордан Карагеоргиев и отец Тодор Донев с благословията на старозагорския митрополит Киприан. Курбан ще бъде раздаден и на енориаши в другия старозагорски храм - „Свето Въведение Богородично", който чества своя храмов плазник.

  "Искаме да вдъхнем надежда и да изразим нашата съпричастност и уважение към изпаднали в трудно положение старозагорци", аргументират благородната иниицатива ротарианците“

14 август, 2019 – Източник: в-к Стандарт

ТУК Е ВАЖНО ДА СЕ ЗАБЕЛЕЖИ, ЧЕ „СВЕЩЕНИЦИ“ С БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ „АРХИЙЕРЕИ“ ОТ Б“ПЦ“, "БЛАГОСЛАВЯТ" ОБРЕДНА ХРАНА НА ЮДОМАСОНИ, КОИТО СА САТАНИНСКА СЕКТА!

След изложената до тук историческа справка за нашия велик, но многострадален народ се налага един основен извод: ЗА ТОТАЛНАТА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И ПРОГРЕСИВНОТО ЗАГИВАНЕ НА НАРОДА НИ, НА КОИТО ВСИЧКИ СМЕ СВИДЕТЕЛИ, ПРИЧИНИТЕ СА: – МАНИПУЛАЦИЯТА НА МНОГОВЕКОВНАТА НИ ВЕЛИКА ИСТОРИЯ, ПОДМЯНАТА И ПОВРЕЖДАНЕТО НА НАРОДНОСТНОТО САМОСЪЗНАНИЕ И НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕАЛ, ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО И ПЛАНОМЕРНО ОТДЕЛЯНЕ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА, РАЗРУШАВАНЕТО ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ И МОРАЛ, СРИВ НА ПАТРИАРХАЛНОТО ОБЩЕСТВО, ЗДРАВИТЕ СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ И СЕМЕЙНАТА ЙЕРАРХИЯ, ЕМАНЦИПАЦИЯТА НА ЖЕНИТЕ, ЛИПСА НА СТРОГО И МОРАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА, СЪЗДАВАНЕ НА ПОКОЛЕНИЯ ЕГОИСТИЧНИ ГЕВЕЗЕТА, ВОДЕЩО ДО УВЕЛИЧАВАЩ СЕ РАЗВРАТ И РАЗДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО.

Тези процеси са започнали много назад в миналото, още в края на XIX в.

НЕВИДИМА РЪКА ГИ Е ЗАДВИЖИЛА И ПРОДЪЛЖАВА ДА ГИ ПОДКРЕПЯ, ЗАВЪРШВАЙКИ ТЯХНОТО ПАГУБНО ДЕЛО ВЪРХУ ДУХА НА НАРОДА.

Една книга, издадена в далечната 1928 година разглежда тяхната същност и първите печални плодове на УБИЙСТВОТО НА ДУХОВНОСТТА ОЩЕ ПРИ ДЕЦАТА, КОЕТО В НАШИ ДНИ Е ПРЕРАСНАЛО В САМОУБИЙСТВО НА САМАТА НАЦИЯ.

I. Криза в душата на нашия народ:

Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище...

Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя!..

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа.

По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа – върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност...

Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.

Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите – и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания – и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили – и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. (ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО РЕДА ВАЖАТ ОСОБЕНО МНОГО ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ – б. р.)

Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата “Св. Неделя”, не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество(Става въпрос за атентата извършен от евреи и комунисти, който поставя нов етап в разделението и самоунищожаването на българите б.р. – Вижте подробности).  Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквараНай-силен ум и интелект, най-голяма интелигентност и хитрина има демонът...

Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобще отрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище...

То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот... Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа,.. е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.

Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, – щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно... в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина. Нашето училище е атеистично.

Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!..

Нашето училище... В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.

След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено(В наши дни тази тенденция се доразвила до ужасяващи размери, като се отричат и подменят съществени части от историята – б.р.)...

От нашето училище биде изгонено всичко, което напомняше за Бога и душата. Най-напред биде изхвърлено религиозно-нравственото обучение, премахната биде оная благородна творческа дейност, чрез която се подхранват идеалните устреми в младата душа, се пробуждат възвишените пориви в младото сърце, се влива чиста светлина в младия ум...

понякога има учители, които се надсмиват и гаврят над религиозните истини, когато преподават Вероучение. Това е обаче присмех и гавра над детската душа. Това е престъпление над човека в детето...

В повечето наши училища открито се проповядва материализъм, атеизъм, особено при преподаване естествена история, биология, психология, етика и пр...

И в самите учебници, одобрени от министерството на просветата, се излагат съвсем ненаучни хипотези, които се заучават от учениците като чиста наука. Това се случва най-често с учебниците по естествена история, в които почти всякога се прокарват чисто материалистични възгледи и съвсем едностранчиви тенденции. Разбира се, всичко това става под благовидната форма на “чистата” наука. А за някои наши учители и учебникари наука е само материализмът, от който се отвращават всички велики представители на истинската наука и всички истински просветени и културни хора. Оня материализъм, който в областта на науката и културата означава най-ниско падение на човешкия дух, а в областта на възпитанието и нравствения живот – най-голямото унижение на човека и почти пълното разрушение на човешката личност, тоя материализъм, който в чужбина отдавна е изхвърлен отвсякъде и погребан като смраден леш на мъртво чудовище, биде пренесен у нас и тръшнат в свещената ограда на училището, дето той се разложи и в продължение на цели десетилетия пръска зловония и смрад, разнася отвратителна зараза всред нашата младеж и причинява гибелно разложение всред нашия народ...

Една етическа дисциплина (наука), която проповядва морален индиферентизъм, учи на морален анархизъм и не признава никакви непреходни и всеобщо задължителни нравствени норми и никаква морална творческа сила – нито душа, нито съвест, нито Бог, е напълно безнравствена. Такава е етиката, която се преподава в нашите училища. На такава анархистична нравственост, лишена напълно от морални основи и морални принципи, се учат нашите деца в училището! Духът на отрицанието прониква не само отделните предмети, но и цялата училищна система, а тъй също и голяма част от нашето учителство. За съжаление много учители станаха провъзвестници на материализма, атеизма и социал-анархизма, както в училището между младежта, тъй също и всред широките народни маси...

Озлобени хора (най-вече иудеи и иудомасони богоборци – б.р.) пренесоха у нас от чужбина тези разрушителни зарази, с които те отровиха душата на нашата младеж и на нашия народ и разклатиха основите на нашето съществуване. Нашето училище се превърна в трибуна, дето открито се проповядваше безверие, безбожие, бездушие и безотечественост. Тези тъмни сили извършиха страшни опустошения в душата на нашата учаща се младеж... в душите на много младежи в училището бидоха събудени дивите страсти и разрушитeлните инстинкти...

Голяма част от нашата учаща се младеж руши и се саморазрушава, убива и се самоубива, трови и се самоотравя!..

на много места училищните власти не само че не дават никакво съдействие да се организира училищната младеж в християнско-възпитателни дружества, но и упорито – кога явно, кога прикрито – пречат на всички подобни опити... Отношенията и сношенията между ученици и ученички от средните училища са твърде често доста свободни и несдържани. Кой не е виждал всред бял ден по улицата ученици да се държат към ученички дръзко, а ученички към ученици – кокетно и предизвикателно?..

Въобще поведението и държанието на нашите ученици и ученички е не всякога пристойно и достолепно. У тях чувството на уважение и самоуважение е много слабо. Те почти никого и нищо не почитат...

За всеки просветен и добросъвестен човек, за всеки родолюбив и съзнателен българин, който мисли за бъдещето на своя род и своята родина, е ясно, че нашето училище от няколко десетилетия насам дава предимно отрицателни резултати. Малкото познания, които то нахвърля хаотично в главата на ученика, не могат да изкупят и поправят неизмеримите опустошения, които то причинява в душата на нашата младеж... то унищожава в душите на много младежи всички велики морални, религиозни и човешки ценности, с които нищо друго не би могло дори и да се сравни...

Злото е в липсата на възпитание, или по-право: в съвсем превратното възпитание и напълно отрицателния дух, който се поддържа в нашите училища чрез материализма и атеизма, и който направи от много ученици вулгарни материалисти, помрачени атеисти, безотечествени социалисти и озлобени анархо-комунисти. Там е злото. То е страшно. То е пуснало дълбоки корени и дава обилни плодове, пълни с отрова. То трябва да се изкорени с честни, упорити и трайни усилия, а не да се прикрива, както това правят някои съзнателно или несъзнателно...

Нашето учебно-възпитателно дело има вопиюща нужда от коренни промени. Много отрицателни неща в него трябва да бъдат изтръгнати от корен. Преди всичко трябва да бъде изтръгнат злият, отрицателният дух от нашето училище и вместо него да се насади друг – положителен творчески дух, който ще може да възобнови и спаси българското училище и българската младеж. Само чрез истинско, одухотворено възпитание и чрез нов възвисен дух ще може да се създаде нова младеж и ново поколение, които от своя страна ще могат да осигурят бъдещето на българския народ и да приготвят по-честити съдбини за него...

Трябва най-подир да спре игнорирането на човека и презирането на човешката душа, да спре онова престъпление, което стои като Каиново петно върху челото на нашето училище и на мнозина, които работят в него. Трябва най-подир нашето училище да стане възпитателен фактор и да отговори по тоя начин на своето високо предназначение. А то ще стане такъв фактор само тогаз, когато в детето дири и вижда преди всичко най-ценното: човека, а в човека – най-великото: душата, а в душата – най-възвишеното:Бога!..

Човешката душа се храни с най-чистите и най-възвишените неща: с доброто, истината, любовта, правдата, чистотата, светостта. Когато нашата душа почувства и преживее напълно тези велики духовни сили и ценности, тя се издига и стига до най-съвършеното добро, най-съвършената истина, най-съвършената любов, най-съвършената правда, най-съвършената чистота, най-съвършената святост, стига до Бога. Душата може да живее само с Бога и в Бога. Щом се откъсне от Бога, душата загива, защото вън от Него няма нищо, което би могло да поддържа нейния живот, защото вън от Бога няма добро, няма истина, няма любов, няма правда, няма чистота, няма святост. А щом загине душата, загива и човекът като човек, ако ще би той да има и най-големия ум.

Възпитание значи: будене съвестта в човека. Значи пробуждане и всегдашно бдение на оная тайнствена сила в човешката душа, която разграничава доброто. от злото и ни прави способни да чувстваме доброто като радост и възторг, а злото като мъка и отвращение, която нелицемерно одобрява и укорява, неумолимо съди и отсъжда, която регулира вътрешния живот на душата, бди непрестанно като верен страж над нея и я пази от гибел...

Възпитание значи: правилна насока и твърдо укрепване на волята в доброто... Само тогава, когато човек се затвърди окончателно в доброто, той става прояснен и завършен като нравствен характер. Само тогава той е положителна творческа личност.

Възпитание значи: пробуждане вечната жажда и висшите устреми на човешката душа. Душата е Божие дихание. Тя е вдъхната на човека от Бога. Нейната родина е небето. Заключена в тялото на земята, тя страда и копнее за небето... Във вечната жажда към Бога се състои и нейният живот. В стремеж нагоре се крие и нейното величие.

Възпитание значи: пълно проникване на човешкото сърце от всеобемна, божествена любов...

Възпитание значи: пълен развой на положителните творчески сили на човешкия дух и всестранно усъвършенстване на човешката личност. Човек трябва да бъде не рушител, а творец по подобие на всемогъщия Творец. Човек трябва непрестанно да се усъвършенства и да се стреми към вечния идеал на абсолютното съвършенство – Бога. Човек е създаден по Божи образ и Божие подобие, затова той трябва все повече и повече да разкрива в себе си Божия образ и да се уподобява на Бога...

Това е същината и тези са целите на възпитанието. То е преди всичко дълбок вътрешен процес, който прониква цялата човешка личност. Това е процесът на вътрешно обновление и възвисяване, на вътрешен подем и душевен разцвет. Този процес е изключително религиозен, защото той засяга живота на душата. А всички чисти преживявания на човешката душа са религиозни. Самата душа в своята същност е абсолютно религиозна. Там, където има жива душа, има безусловно и религия. И само там, където има религиозни преживявания, има душа, която още живее. И истинското възпитание в своята същина може да бъде само религиозно. Възпитателна е само оная дейност, която има за цел да упражни религиозно въздействие и да събуди в човека религиозни преживявания. Вън от религията, вън от дълбокото преживяване на морални ценности, не е възможно никакво правилно възпитание и никакъв истински добродетелен живот.

Най-съвършено е християнското религиозно възпитание. В християнството моралните и духовните ценности не са отвлечени неща, а жива действителност. В християнството идеалът на възпитанието и човешкото съвършенство е въплътен в Богочовека Иисус Христос, Който е истински Бог и съвършен човек. Иисус Христос е самата истина и любов, самата правда и благост, самата чистота и святост...

Ако човек не иска да признае над себе си висшето същество – Бога, и не желае да се преклони пред Неговото величие, той неминуемо ще се преклони пред себе си или пред други хора. Той ще създаде от себе си и от другите хора кумири, на които ще се кланя. Който не иска да се кланя на живия Бог, ще се кланя на мъртви идоли. Това е неизбежно за човека. Отделният човек, колкото съвършен и да е той, не може да бъде идеал за хората. Идеалът трябва да стои високо във висините и да сочи към вечността. Идеал за човека може да бъде само Бог в Богочовека Иисус Христос...

Християнското възпитание върви по най-правилния път и преследва най-съвършената цел: то едновременно изкоренява от човека всичко отрицателно и зло и утвърждава в него всичко положително и добро и се стреми по тоя начин да доведе човешката природа до най-пълното съвършенство, което е възможно на земята...

всеки младеж, в каквото училище и да следва, каквото образование и да получи, трябва преди всичко да се облагороди и възпита – трябва да събуди у себе си чисти пориви и да отгледа съвършени добродетели, да се проясни като характер, да се затвърди окончателно в доброто и въобще да издигне себе си като завършена личност и съвършен човек. Защото всеки човек, каквото поприще и да поеме в живота, каквото положение и да заема в него, трябва да бъде преди всичко истински човек. А истинският, съвършеният човек може да се създаде само чрез творческата сила на истинската религия и нейните вечни ценности...

Няма съмнение, че против тоя дух на Христа ще въстане духът на антихриста. Против тоя положителен творчески дух ще се надигне духът на отрицанието и разрушението, ще се надигне духът... на материализма, който предразполага към вулгарност и оскотяване, духът на атеизма, който логически води към демонизъм, духът на социализма, който разрушава обществото и унищожава отечеството, духът на анархо-комунизма, който убива човека и събужда в него звяра, тоя тъмен дух на злото е обхванал, за нещастие, мнозина у нас и се противопоставя на всичко добро във всички области на нашия живот...

Българският народ е християнски, и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога... и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе.

От книгата на Вангел Симов Разумов „Кризата в нашето училище“

(Православни будители ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ ЦИТИРАНИЯ ИЗТОЧНИК Е БИЛ ДУХОВНИК В ИЗПАДНАЛАТА В ЕТНОФИЛЕТИЧЕСКА ЕРЕС Б“ПЦ“ , в която тя продължава да пребивава, НАРЕД С ВСЕЕРЕСТТА НА ИКУМЕНИЗМА. В ЧАСТИ ОТ ТВОРБАТА СИ АВТОРА ВЪЗХВАЛЯВА ПРОТЕСТАНТИЗМА И НЕГОВИТЕ „ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ“. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ЕРЕСТА, В НАШИ ДНИ НЕГОВАТА ЦЪРКВА ВЕЧЕ УПРАВЛЯВАНА ОТ СЪЩИТЕ АНАРХО-КОМУНИСТИ И ГРУБИ МАТЕРИАЛИСТИ, ОТ КОИТО ТОЙ ПРАВИЛНО СЕ ВЪЗМУЩАВА, КОИТО СА И ИУДОМАСНИ - ВИЖ ПОДРОБНОСТИ).

Масонските ложи и ордени, „религиозните“, сектантските и еретически групи и управляващия ги сенидрион представляват окултни общества, ползващи съвременни жреци (т.нар. медиуми и контактьори), за да получат знанията и властта, които имат. В замяна те се превръщат в живи оръжия на сатана, които като него целят физическото и духовно унищожаване на хората. За тази цел те ни държат в перманентен стрес, заливат ни с бюрокрация, данъци и такси, бавно подлудяват и отравят нас и децата ни

imageс ГМО, консерванти, оцветители, набухватели, антибиотици, ваксини, флуор, изгорели газове, наркотици, цигари с радиоактивен тютюн, барут и найлон, евтин химически алкохол, химически пръскания от самолети, високочестотни излъчватели и т. н. От поколение на поколение, чрез образование и медии, те все повече развращават, дебилизират и оскотяват хората.

От поколение на поколение, чрез образование и медии, те все повече развращават, дебилизират и оскотяват хората.

Световните кукловоди отдавна са ни заробили икономически, сега тяхната цел е да ни направят безбожни, зли, безсъвестни и грешни за да се обречем сами на техния господар и да продължим да бъдем негови роби и във вечността.

Членове на техните ложи са всички политици, „звезди“ и обществени личности без изключение, стоящите над тях финансови и корпоративни кръгове, религиозните лидери и което е най – лошото – лъжеправославните епископи и патриарси от официалните църкви.

Типичен пример за явния иудомасонски театър, който продължава да се разиграва са протестите против правителството, които се провеждат към датата на дописване на статията – октомври 2020 г.

Те са подкрепяни от самият ИУДЕИН БОЙКО БАХАР И СА РЪКОВОДЕНИ ОТ ОТЯВЛЕНИ СОРОСОИДИ, АДВОКАТИ НА ГЕЙ ОРГАНИЗАЦИИ, ХОМОСЕКСУАЛНИ „ЛЕВИ“ ПОЛИТИЦИ И ЛЪЖЕПРАВОСЛАВНИ РИЦАРИ ОТ Б“ПЦ“ (Българската лъжеправославна църква). ВСИЧКИ ТЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО И РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ГЕРБ) СА ЧЛЕНОВЕ НА ИУДОМАСОНСКИ ЛОЖИ И РИЦАРСКИ МАСОНСКИ БРАТСТВА!

Споменахме например вече, кой е „ДУХОВНИЯ ЛИДЕР“ ПРОТЕСТА: ТОВА Е ИЗВЕСТНИЯ РИЦАР ОТ АСИЗИ И АРХИМАНДРИТ ОТ Б“ПЦ“  Дионисий.

imageimage

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕГОВА ДУХОВНА „СЕСТРА“ Е МАЯ МАНОЛОВА, КОЯТО БЕ ОБЯВЕНА ЗА „РИЦАР НА ГОДИНАТА 2017“ НА СПЕЦИАЛЕН БАЛ НА „ВЕЛИКИЯ ПРИОРАТ БЪЛГАРИЯ НА ОРДЕНА НА РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ НА ХРАМА НА ЙЕРУСАЛИМ“.  На втората снимка "рицаря" Мая бива "благославяна" по време на този ритуал от колега на Дионисий, духовник от същата Б"ПЦ". 

image  image

 

 

 

 

 

 

 

Самият Бойко, както писах е ИУДЕИН, БАНДИТ И ЗИДАР (МАСОН) НА НОВИЯ АНТИХРИСТОВ ХРАМ В ЙЕРУСАЛИМ.

Преди време, пернишки журналисти имаха честта да публикуват ИСТИНАТА ЗА Бойко БАХАР.

imageimageimage 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image
 
image
 

ТОВА НАВЛЕЧЕ ВЪРХУ ГРАДА ГНЕВА НА БОГОБОРЦИТЕ ИУДЕИ:

"Виден академик споделя една малко известна информация по отношение на Бойко Борисов. Човекът, родом от София, сподели специално за PERNIKNEWS, че е бил близък приятел с бащата на министър-председателя.
Истинското му име е Бахур Бахар”, казва човека. Той посочва, че майката на Борисов е ЕВРЕЙКА. Спомня си за времената, когато бащата на премиера е бил болен и е искал чаша студена вода от сина си. Тогава младият Борисов отказал.

Човекът споделя, че Борисов винаги се е страхувал тази информация да не излезе наяве."

от PernikNews, 14:27 20.02.2013

(Будители предупреждават, че самите източници често подвеждат към „алтернатива“, която е контролирана от същите богоборци иудеи (да си спомним написаното в техните протоколи: „теза-антитеза-синтеза).)

Борисов БАХАРЛЕВИТе ДЖЕНДЪРИ Нинова и Станишев, (НЕ)Волен, КАРАКАЧАНов, СИМЕОН Сакскобургготски, СИМЕОНов, Доган, Местан, и всякакъв друг вид политик поругАН, СА ЧАСТ ОТ СЪЩАТА ТАЗИ ИУДЕЙСКА МАФИЯ, ЗАПОЧНАЛА ОТ ДатАН И АВИРОН И ВОДЕЩА СВЕТА ПРЕЗ ВИРУСИ, КАТАКЛИЗМИ И ВОЙНИ КЪМ НОВИЯ ИМ СВЕТОВЕН РЕД.

Иудомасонска натовска подлога е и другата "антитеза" на Бахар - президента Радев:

imageimage

Държавният глава е скрил от обществото, че е член на масонска ложа в Пловдив. Оттам са близките му отношения с Георги Гергов и други видни личности от тайната организация. Радев е поканен и става член, докато работи във военновъздушната база „Граф Игнатиево“.  

image

Президентът Радев приема иудомасона Велик магистър на Суверенния малтийски орден

От същата ложа са близките му съветници Пламен Узунов, бивш шеф на МВР-Пловдив и Николай Копринков, бивш кмет на село Труд. Реално Радев си е пренесъл ложата в президентството. Масон, но от София пък се оказва, че е и друг негов съветник – Стефан Янев. Близостта на Радев с Гергов идва именно по масонска линия, където пловдивският олигарх му е шеф. Затова и не уволнява уличеният в корупционни практики и разследван свой съветник по антикорупция – Пламен Узунов. Затова двамата седят заедно на една маса на сватбата на сина на Илияна Йотова в Правец и Радев му помага с всички средства. 

Интересно е, че в същата ложа членуват и хора като Петър Чобанов от ДПС, Петър Мутафчиев от БСП, бившият премиер Пламен Орешарски, Сотир Цацаров.

На 12.12.2019 г. президента осъществи официален прием на един от водещите световни иудомасони - Великия магистър на Суверенния Малтийски орден - фра Джакомо Дала Торе дел Темпио ди Сангуинето.

Виден представител на ордена за България е бил, както вече споменахме НЕГОВО НИЩОЖЕСТВО ФЕРДИНАНД САКСКОБУРГГОТСКИ, КОЙТО ДОБРЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛ СВОЯТА ОСНОВНА САТАНИНСКА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ, ИЗВЪРШВАЙКИ МАСОВ ГЕНОЦИД НАД НАШИТЕ ПРЕДЦИ И ВКАРВАЙКИ РОДИНАТА НИ В ДВЕ НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ. Днес негов „достоен“ наследник е внука му Симеон, „царя“ демократ, съюзник на шумкарите, приел от своя дядо традициите в рицарското „братство“ и в ограбването и унищожаването на народа ни.

При посещението на магистъра на ордена в България, неговия велик канцлер Албрехт фон Бьозелагер официално заяви в интервю пред „24 часа“, „Ние нямаме членове в България. Освен цар Симеон II и членове на неговото семейство. Обикновено рицарите на Малтийския орден са католици, защото ние сме католически рицарски орден.

Контролиран опонент е и членът на ложата „Римски клуб“, ШУТЪТ НА МУТРИТЕ, РАЗВРАТИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ, ПРОСТАКА Слави ТрифоновТОЙ Е НАЙ-ОТКРОВЕН ОТ ВСИЧКИ СВОИ „БРАТЯ И СЕСТРИ“ ИУДОМАСОНИ И Е ОБОБЩИЛ ЦЕЛТА НА ВСИЧКИ ТЯХ, ОПИСВАЙКИ Я ВЪРХУ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО. Слави е нашарил плещите си с гигантска рисунка, изобразяваща готически конник, размахал нож и ятаган. С големи букви е изписано „No mercy” („Без милост”), а над цялата рисунка се разчита татуирания надпис „I am coming and hell coming with me” („Аз идвам и водя ада след себе си”)!!!

image image

image  image image  image

Нарисувани са и дракони-чудовища. Според близки до Слави татуировките са перманентни и той до ден-днешен ги носи с гордост. „Не ме питай какво означават тези надписи за мен. Нещо много лично са. Така ги почувствах в един момент”, уточнява Дългия.

ИДЕЯТА НА ПРОТЕСТИТЕ И ПЛАНИРАНОТО СДАВАНЕ НА ВЛАСТТА ОТ СТРАНА НА ПРОТЕЖЕТО НА КОБУРГА ИЛЮМИНАТ Е „РЕВОЛЮЦИОННО“ ВЪВЕЖДАНЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОМОСЕКСУАЛНИ ЛИДЕРИ, КОИТО ЩЕ НАТРАПЯТ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ И НОВ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО, С КОЕТО ЩЕ УЗАКОНЯТ ОТВЛИЧАНЕТО НА ДЕЦА ОТ СЕМЕЙСТВАТА ИМ.

ЦЕЛТА НА ТЕЗИ ОТНЕМАНИЯ НА ДЕЦА Е СВЪРЗАНА С ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДАДОХ ПО-ГОРЕ В СТАТИЯТА: ТРЯБВА ДА СЕ ИМА ПРЕД ВИД, ЧЕ ДНЕС НЯМАМЕ ЗАБЛУДЕНИ ВЪВ ВЯРАТА СИ В БОГА ЕРЕТИЦИ И ЕЗИЧНИЦИ, А АБСОЛЮТНО ОСЪЗНАТИ САТАНИСТИ МАСОНИ, КОИТО САМО ФОРМАЛНО СА ЛИДЕРИ В СВОИТЕ РЕЛИГИИ, А ВСЪЩНОСТ СА ЖРЕЦИ НА ДЯВОЛА, КОИТО ЗАЕДНО С ПОЛИТИЦИТЕ, ФИНАНСОВИЯ, ИКОНОМИЧЕСКИЯ И МЕДИЕН "ЕЛИТ" УЧАСТВАТ И В МАСОВИ САТАНИНСКИ РИТУАЛИ НА ЦЕРЕМОНИАЛНА МАГИЯ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ СКЪПИ НАРКОТИЦИ, ОРГИИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ХОМОСЕКСУАЛНИ И С ДЕЦА, ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ НА МАЛКИ ДЕЦА И БЕБЕТА И ДРУГИ ДЕМОНИЧНИ МЕРЗОСТИ – (За подробности вижте Театърът на антихриста). Видяхме и част от обвинителния акт срещу тамплиерите, когато над тях е осъществен справедлив съд: „Всяко новородено дете на тамплиер и девойка, първо е подложено на сваряване, а после е печено във пещ. След това цялата му сланина е отделяна, а с нея е освещаван и помазан техния идол.“!!! (Вжте още Ритуалните убийства на управляващите).

КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ МОЖЕ ДА КАЖЕМ, ЧЕ ПЪТЯ ЗА СПАСЕНИЕ Е САМО ЕДИН – ВРЪЩАНЕ КЪМ БОГА, СПАСИТЕЛНАТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА И ЗДРАВИЯ МОРАЛ!

КЪДЕ ИСТИНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО В НАШИ ДНИ, МОЖЕ ДА ВИДИТЕ В ПРЕПРАТКИТЕ СЛЕД СТАТИЯТА.

Съвременните манипулации с историята ни и цялостното ДУХОВНО и икономическо робство в което се намираме идват именно от наследниците на юдаизираните Ашина – Ашкенази.

ПРЕДИ ТОВА ОБАЧЕ НАШИЯ НАРОД Е БИЛ ОБЕДИНЕН И СИЛЕН. ТОЙ УСПЯВА ДА СЪЗДАДЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ИМПЕРИЯ СЪЩЕСТВУВАЛА НЯКОГА!

Вижте статия продължение: Вечното Царство

 

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

Източници:

Жития на светците от св. Димитрий Ростовски

Пространно житие на архиепископ Методий (885 г.) от св. Климент Охридски

„Повесть временных лет“ (стр.2, 3, 4) от Свети преподобни Нестор Летописец ( ок.1114 г.)

„СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА история“ на православния монах Паисий Хилендарски

„МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ“  Проф. д-р Георги Бакалов, зам.-ректор на СУ Св. Кл. Охридски

"Летописец русских царей" – Оболенский М. А. Супрасльская рукопись, содержащая Новгородскую и Киевскую сокращенные летописи. М., 1836, с. 161 – 172; Летописец Переяславля Суздальского / Изд. М. А. Оболенским. – ВОИДР, 1851, кн. 9, отд. II (отд. издание: Летописец Переяславля Суздальского, составленный в начале XIII в. (между 1214 – 1219 гг.) / Изд. М. Оболенским. М., 1851; Русские летописи: I. Летописец патриарха Никифора. II. Летописец Переяславля Суздальского. III. Хроника русская (Летописец вкратце) проф. И. Даниловича / По ркп., принадл. Н. П. Никифорову, с предисл. Сергея Белокурова. – ЧОИДР, 1898, кн. 4, с. V—IX, 7 – 17.

„Енциклопедия Британика“ – „The origin of the Cimmerians is obscure. Linguistically they are usually regarded as Thracian...“

 „Суда“ (на гръцки: Σοῦδα) - византийска гръцка историческа енциклопедия на древния средиземноморски свят от 10 век.

Христоматия по история на България том 1

"Извори за българската история", том 14

Всемирна история”, речник - Иоан Зонара 

„Сходни думи и старинни термини в български и хинди - произход и значение“ Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л.Т. Цанков 20 Years Indology in Sofia University (Proceedings of the International Conference held at 29 June- 2 July 2004 in Sofia), University Press St. Klement Ohridsky, Sofia, 2009, pp.311- 324

Втора академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация” проведена в периода 19 – 20 май 2005 г., в Икономическия институт на БАН в София

"Илиада", Омир 

„Манасиева хроника“, Константин Манасий

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. J.Henderson, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

Страбон “География” фрагмент 47-48

Веселин Бешевлиев “Проучвания върху личните имена у траките”, стр.62

Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 1-2, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1997;

Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972. II.96

В. Георгиев, Езикът на траките, 1977, стр.71

"По следите на първите гърци" на проф. Ян Бест и Сибила фон Реден

"Geschichte der Bulgaren", Steiwetz, Berlin, 1917 - Gantscho Tzenoff

Критично изследване за историята на древните скити, траки и македонци, с 2 карти, Лайпциг, книжарница Дикше, 1915, стр. 50-51

Йордан Иванов, Български старини из Македония. София 1908, стр. 53-54.

Й.Йорданов, Антропология на древните българи, масовия кръгов гроб край Девня

The Odyssey by Homer, transl. S.Butler

Д. Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010 с.236

с. 234

„Historia de via Hierosolymitana“ - Gilo of Tusculum

„Encyclopedia of the Medieval Chronicle“

Христо М. Данов - „Христоматия по история на стария свят”

Петър Добрев - “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” - стр. 145 - 148"

Райко Сефтерски. Принос към проучването на "перчема" или "чомбаса" у старите българи. Авитохол. 2002, кн. 21, с. 38-48

"Светът на легендарна Гърция" - Виктор Дюруй

Г. Сотиров – „ELEMENTA NOVA PRO HISTORIA MACEDONO – BULGARICA“

Йоан Цеца - „Хилиади”. "Гръцки източници за българската история" т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105

Флавий Ариан - “Периплус"

Михаил Аталиат  - „История“ стр. 9,29,37

Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus – „Historia Gothorum“

Stephani Byzantii Ethnica-I, Berolini, MDCCCXLIX, s. 578

“Подбрани Извори за Българската История” -II, София, 2007

Превод С. Дестунис „Сказания Приска Панийского” Ученые записки второго отделения императорской академии наук. Книга VIII Выпуск 1. СПб 1861 г.

Добрев, Петър, Златният Фонд на българската древност

Петър Добрев - “Необясненото и необяснимото в ранната българска история”

Интервю на проф.Божидар Димитров от 03.07.2011г. пред в-к "24 часа"

Проф. Петко Димитров "Черно море - Потопът и древните митове"

„Латински извори за българската история”, с. 390 – 400

Anastasius Bibliothecarius – „Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f“  

Страбон, География VII-3-12

Страбон, География VII-3-11

Анабазис I-2-2

Плутарх, Животът на Емилий Павел, 18-5

Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, 227-228

Лъв Дякон - „История“

ГИБИ III стр. 169

H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378

Чичуров, И. С. Византийские исторические сочинения: „Хронография“ Феофана, „Бревиарий“ Никифора. Тексты, переводы, коментарии. М., 1980

Иоан Антиохийски - „Световна хроника“

Marcellinus Comes - „Annales“

Brian Croke, The chronicle of Marcellinus. Australian Association for Byzantine Studies, Sydney 1995

Йордан Иванов, "Богомилски книги и легенди", София 1925 година

Димитър Ангелов, Богомилството в България София, 1980

Духовна култура, книги 20-21, Синодално издателство, София, 1924

Васил Златарски , История на българската държава през средните векове, том първи, София, 1971

Тодор Събев, Самостойна народностна църква в средновековна България, издателство "Фабер", Велико Търново, 2003

"Житие, или Жизнь, преподобного Феодосия, иже в Тырнове постничавшего, ученика суще блаженного Григория Синаита". Списано святейшим патриархом Констатина града кир Каллистом // Чтения в обществе истории и древностей российских. 1860. Кн. 1, разд. 3. Л. 1-12:

„ГРЕКО-БОЛГАРСКIЙ ЦЕРКОВНЫЙ ВОПРОСЪ“ ИСТОРИЧЕСКОЕ ИЗСЛѢДОВАНIЕ В. ТЕПЛОВА. С. Петербург 1889 г.

ДѢѦНІѦ на СВЯТЬІЙТЪ ВЕЛИКЬІЙ СОБОРЪ совокупившыйся въ Константинополѣ ВЪ ПАТРІАРШЕСКЬІЙТЪ ХРАМЪ СВЯТАГО СЛАВНАГО ВЕЛИКОМУЧЕНИКА ГЕѠРГІА ПОБѢДОНОСЦА ЗА ЦЕРКОВНЬІЙТЪ БЪЛГАРСКЬІЙ ВОПРОСЪ Въ лѢто спасително 1872

Прѣзъ мѣсяцъ Августа и Септебрiа. Тѵпографiя Ѳаддея Дивитчiана. ЦАРИГРАДЪ

„Свята и чиста република”. Писма и документи, съставители Ив. Унджиев, Н. Кондарев, 1971 г., Наука и Изкуство, сс. 120-126. (Виж също на с. 127 писмото до Д. Хр. Попов от 27 август 1871 г.)

„Молитва за блудните синове на България“ Д. Димитров

Ив. Унджиев. „Васил Левски. Биография”, Изд. „Наука и изкуство”, 1980 г., с. 138 (виж също сс. 136 и 137).

Дописка до в. „Свобода”, публикувана на 13 февр. 1871 г.; цит. по „Свята и чиста република”, Писма и документи, съставители Ив. Унджиев, Н. Кондарев, 1971 г., „Наука и изкуство”, стр. 35.

Захари Стоянов, Съчинения, Том втори, Биографии. Четите в България, Васил Левски (дяконът), Черти от живота му, сс. 58 и 61.

Les derniers jours des Templiers. // Science et Avenir. юли 2010. с. 52 – 61.; Riley-Smith, Johnathan. The Oxford Illustrated History of the Crusades. Oxford, Oxford Press, 1995. с. 213.

в-к "24 часа", vestnik.eu

„Интимните причини за погромите на България” писана по мемоари на ген. Сава Савов (съхраняват се в Централния държавен архив в личния фонд на Димо Казасов (№ 780 к)).

Георги Марков. "Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947". София, Военно издателство, 2003. с. 292 – 295.

Георги Войнов „Геноцидът и Холокостът над българите“ ст. 272.

„История на БКП 1919-1989“, Никола Алтънков, издателство „Факел“.

„Генерал от МВР разкрива ужасите в лагерите на смъртта“ Ваня Георгиева

Протокол № 101 от 5 април 1962 г.

Дело №4 от 1990 г.

(Православни будители предупреждават, че някои от източниците съдържат, в някои пасажи от написаното, също подвеждаща и икуменическа агитация и водят към „алтернатива“, която е контролирана от същите богоборци иудеи. Достатъчно е да си спомним написаното в техните протоколи: „теза-антитеза-синтеза).

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 
 
 ↑