Днес 15 юни е † 02 юни 2025 по църковния календар

1 Неделя след Света Троица- на Всички светии  Прочети повече ТУК

Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски Прочети тук

Вяра

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС (цялата статия)

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Има няколко начина, по които Бог се открива на хората. Преди всичко Бог ни се открива по естествен начин – чрез света, който Той премъдро е сътворил и от който ние съдим за премъдрия негов Творец. Това се нарича естествено откровение на Бога. Както ние съдим от една книга за автора й, така и чрез творението заключаваме за Твореца. После ние познаваме Бога и Неговия нравствен закон чрез съвестта си и чрез непосредственото чувство за това що е добро и що е зло. И съвестта е естествено откровение на Бога. Но най-много познания за Бога ние получаваме от един неизчерпаем извор, наречен Свещено Писание. То е тъй нареченото свръхестествено откровение на Бога. Така се нарича то, защото Бог тук не по естествен, а по свръхестествен начин, непостижим за нас, се е откривал на хората чрез Свои избраници – свети мъже, пророци и апостоли (Евр. 1:1). Най-пълно откровение на Бога и за Бога ние сме получили чрез Иисуса Христа – Спасителя на света. Бидейки Бог, въплътен в човешка плът. Той ни е дал най-точна представа за невидимия и вечен Бог (Евр. 1:2; Йоан 1:18).

Всичко онова, което Бог в разни времена е откривал за Себе Си на свети хора, се е предавало най-напред устно от човек на човек. Това се нарича Свещено Предание. Но, за да не бъде Свещеното Предание изопачено или забравено, Бог внушил на свети мъже да го запишат на книга. Тъй са се появили книгите на Свещеното Писание. При това, за да не бъде написано нещо погрешно или недостойно за Бога, Сам Божият Дух е ръководил невидимо свещените писатели и ги е вдъхновявал да пишат истинно. Затова ние вярваме, че техните писания са боговдъхновени.

В Свещеното Писание има и божествен, и човешки елемент. С човешки думи ни са разкрити в него божествени истини. То е написано от хора, но неговият същински автор е Бог, защото Той е дал Откровенията за Себе Си, Той е и ръководил светите писатели да записват всичко правилно.

Свещеното Писание се нарича още Библия. Библия е гръцка дума. Преведена на български, тя ще рече: книги. Библията наистина съдържа много книги – 77 на брой. Те са написани от много автори, живели в различни времена. Първият писател е Мойсей, живял около 1500 години до Рождество Христово. Последният писател е св. Йоан Богослов, доживял около 100 години след Рождество Христово. И тъй, в тоя промеждутък от време, обхващащ около 1600 години, е произлязло Свещеното Писание.

Повечето от книгите в него са написани преди раждането на Спасителя. Те ни говорят за това как Бог сътворил света, как първите човеци съгрешили, как Господ ги изгонил от рая, как обещал да им прати Спасител, Който да изкупи вината им пред Бога и как през вековете Бог подготвял народите да приемат Изкупителя. Всички тия книги, написани до Рождество Христово, се наричат Ветхи (т.е. Стари) Завет. Те са на брой 50.

А книгите, написани след Рождество Христово, образуват Новия Завет. Те са на брой 27 Първо място между тях заемат Евангелията. Те са четири на брой, написани от четирима евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан. Евангелие е гръцка дума и значи на български „благовестие“. Това название им е дадено, защото в тях се съдържа най-благата вест за човеците – как предсказаният и очакван в Стария Завет Спасител на света се е родил, как е поучавал хората на добро и как ги е спасил от греха чрез страданията, смъртта и възкресението Си. Подир Евангелията следва книгата Деяния Апостолски. В нея се разказва как апостолите разпространявали Христовото учение сред иудеите и езичниците. Подир Деянията следват апостолските послания (писма), дето се разкриват разни истини на вярата и се дават обяснения как трябва да изпълняваме Христовите заповеди.

Последната книга на Новия Завет е Откровението на св. Йоан Богослов. Там се рисуват събитията преди свършека на света, както и раят, новото небе и новата земя, гдето спасените от Иисуса Христа вярващи ще бъдат навеки с Бога. Ония свети мъже, които са писали новозаветните книги, са били в по-голямата си част свидетели на живота и делата на Спасителя.

Книгите на Стария Завет се делят на канонически и неканонически. Прилагателното„канонически“ произлиза от гръцката дума канон, която значи мярка, правило. Канонически книги ще рече: книги боговдъхновени, написани, за да служат като най-чист извор на вярата и нравствеността, като единствено и неизменно правило за духовния живот и спасението на човека. А неканонически книги се наричат онези, които са написани от благочестиви лица, но не по вдъхновение на Светия Дух. Те не са извор на божествени откровения и на задължителни правила за духовен живот, но са поучително четиво, което поощрява благочестието и вярата. Затова се и съдържат в Библията. Неканонически са следните 11 книги: Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса Син Сирахов, Послание на Иеремия, Книга на пророк Варуха, Втора и Трета книга на Ездра и Първа, Втора и Трета книга Макавейска.

В Новия Завет няма нито една неканоническа книга. Те всички са боговдъхновено Божие слово и задължително правило за вярата и благочестието.

По характера на съдържанието си книгите на Свещеното Писание се делят на четири вида: законоположителни, исторически, учителни и пророчески.

В законоположителните книги се излагат предимно основните закони и правила на религиозния живот на човека. В историческите книги се разкрива чрез разните исторически събития Божият план за спасяване на човечеството от греха и последиците му. В учителните книги се излагат нравствените истини, които ни учат на правилен духовен живот. В пророческите книги се предават предсказанията за идването на Спасителя, за Неговата църква, за нейната съдба, за свършека на света и за очакването на царството небесно, на новото небе и новата земя, на които ще обитава правда (2 Петр. 3:13).

Библията е написана не от един човек, а от около 40 автори, живели в най-различни епохи, в продължение на 1600 години. И въпреки това в нея има чудно единство! Тя открай докрай ни дава в основата си еднакво вярна представа за Бога и за спасението на човешката душа. В нея владее навсякъде един и същ дух, една и съща вяра, един и същ нравствен закон за нашите задължения към Бога и към ближния.

Между писателите на Библията има пророци като Мойсея и Исаия, царе като Давида и Соломона, прости овчари и земеделци като Амоса, държавници като Даниила и Неемия, учени мъже като Лука и Павла, рибари като Петра и Йоана. И въпреки голямата разлика в образованието и положението на тия мъже, те са писали изумително еднакво по дух и мироглед. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез тия свети мъже, е в същност Авторът на Библията.

Който иска да намери Бога, да разбере как Бог промишлява за света и човека, как е изпратил на земята Своя единороден Син – Иисуса Христа за спасението на човечеството, той трябва да чете и изучава Библията. Сам Спасителят говори: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене“ (Йоан 5:39).

При всичката си дълбока древност Библията не остарява и няма да остарее никога. Тя е непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост. Тя е история на спасението. Тя има един център – Бога Спасителя. Тя ни разкрива най-недостъпни тайни по най-достъпен начин. И това е едно от божествените й качества. Тя е най- разпространената книга в света.

Чудно е въздействието на Библията върху човешките сърца! Много хора под влияние на нейните думи са напускали грешния си живот и са ставали праведници. Езическият философ Атинагор почнал да чете св. Евангелие с цел да го опровергае. Но небесната светлина на Божественото учение докоснала сърцето му, и той, вместо да осмее християнството, станал най-пламенен негов защитник.

Преподобни Никита Переяславски (Русия) водил отначало грешен живот. Потискал бедните хора и се обогатявал с насилия и грабежи. Веднъж той влязъл в храма и чул думите на пророка: „Ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се... престанете да правите зло!“ и пр. (Ис. 1:16). Тези думи така поразили Никита, че той цяла нощ прекарал без сън. Неправдите лежали като камък на съвестта му. Никита се успокоил само тогава, когато оставил грешния си живот и постъпил в манастир.

Безчислени са примерите от тоя род. Много хора са намирали в Библията пътя на своето спасение.

Библията действува благодатно върху човешкото съзнание, защото не е човешка книга, а слово Божие. Ние трябва да свикнем да четем всеки ден това слово Божие, да го изучаваме и усвояваме със сърцето си. Тогава то и нам ще помогне да намерим пътя на спасението.

СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ НА

СТАРИЯ ЗАВЕТ

СЪТВОРЯВАНЕТО НА НЕВИДИМИЯ И ВИДИМИЯ СВЯТ ОТ БОГА

(Битие гл. 1)

Преди да сътвори този видим свят, Господ е сътворил невидимия мир, т.е. ангелите. Те били сътворени в голямо множество и всички отначало били добри: слушали Бога и Го обичали от цялото си същество. Ала един от ангелите се възгордял и поискал сам да стане като Бога силен, независим и велик и да не Го слуша вече. Някои ангели се увлекли по неговия пример и също така престанали да се подчиняват на Бога. Тогава добрите ангели встъпили в борба със злите и ги прогонили от небето. От тоя час ангелите се разделили: добрите ангели останали с Бога и продължавали да Му служат, да Го славят и да вършат добро, а злите ангели отпаднали от Бога, почнали да Му се противят и да сеят навсякъде само зло. Оттогава те започнали да се наричат не вече ангели, а дяволи или бесове.

След това Бог сътворил видимия свят. Той е сътворил света не от готов материал, а от нищо със Своето творческо слово и то точно тъй, както е било угодно на Неговата света воля. Бог с обич е сътворил света. Той помни всяко Свое творение и се грижи за него.

Светата Библия ни разказва, че Бог е сътворил света не изведнъж, а постепенно – в продължение на шест дни. При сътворяването на всяко нещо Бог си е служил само със Своето творческо слово. С първото Свое слово в първия ден Бог сътворил светлината. Във втория ден с второто Си слово Той сътворил видимото небе и въздуха. В третия ден сътворил земята, моретата и реките, като по Божието слово земята започнала да произвежда разни треви, растения и дървета. В четвъртия ден били създадени слънцето, луната и звездите. В петия ден Бог сътворил рибите и птиците, а в шестия – зверовете и човека. С това се завършили дните ни Божието творческо дело. В седмия ден Бог вече не творил, а го определил за почивка. Затова и ние шест дни работим, а в седмия почиваме.

Бог сътворил човека по особен начин, а не като останалите твари. Той го направил от земя и му вдъхнал душа. Човекът бил направен по образ Божий и по подобие Божие, т.е. той бил надарен с душа безсмъртна, разумна и свободна. Бог го направил господар на земята. Всички зверове трябвало да се покоряват на човека и да му служат. А човекът със свободната си воля трябвало да се подчинява на Бога, да Го обича и да върши добро. Бог нарекъл първия човек Адам и го поставил да живее в чудна градина, наречена рай. Там имало всякакви

растения и дървета, от плодовете на които човекът трябвало да се храни. Адам имал задължението да се труди за райската градина и да я обработва.

За да не бъде Адам самичък, Бог взел едно от неговите ребра и от него създал жената.

Тя била наречена Ева, което значи живот.

Всичко, каквото Бог сътворил, било твърде добро. В рая нямало нищо лошо: нито болести, нито нещастия, нито смърт.

Този щастлив райски живот се изобразява в църковното богослужение през време на всенощното бдение, когато в самото начало Царските двери стоят отворени, свещеникът кади целия храм, а певците пеят 103 псалом, в който се говори за това колко прекрасно Бог е сътворил света: ,, Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик!... Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро!... Слава на Тебе, Господи, Който си сътворил всички неща!“

В сътворението на света Господ Бог е проявил Своята безпределна мъдрост, Своята всемогъща сила и Своята непостижима слава. За всичко това ангелите непрестанно Го славословят, като Му пеят: „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3).

ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ПОСЛЕДСТВИЯТА МУ. БОГ ОБЕЩАВА ДА ПРАТИ СПАСИТЕЛ НА ЧОВЕЦИТЕ

(Битие гл. 2 - 3)

Адам и Ева блаженствували в рая. Там им било хубаво. Те се радвали на неизказаните красоти. Зверовете им се покорявали. Пълен мир царял наоколо. Всичко изпълнявало Божията воля. Във всичко се чувствувал Божият порядък. Всички живеели в изобилие и доволство.

Между райските дървета две били по-особени: едното се наричало дърво на живота, а другото – дърво за познаване добро и зло. Бог заповядал на Адама и Ева да не ядат от плодовете на последното дърво, като им казал, че, ако нарушат заповедта Му, без друго ще умрат.

Човекът бил създаден със свободна воля. Той можел да слуша Бога, ако желаел това, а можел и да не Го слуша. Ако човекът не би имал свободна воля, той не би могъл истински да обича Бога и да Му доказва това с делата си. Той би бил нещо като машина, която върши само това, за което е предназначена.

Веднъж Ева се разхождала близо до дървото за познаване добро и зло. Хитрият дявол влязъл в змията, и, скрит в нея, заговорил на Ева:

- Истина ли е, че Бог ви бил забранил да ядете от плодовете на райските дървета?

- Не, – отговорила Ева, – само от плодовете на дървото за познаване добро и зло ни е забранено да ядем, защото, ако ядем от тях, ще умрем.

Дяволът, който никога не говори правдата, и сега започнал да лъже:

- Не, няма да умрете. Но Бог знае, че, ако вкусите от плодовете на това дърво, сами ще станете като богове, ще познаете доброто, и злото.

На Ева харесали тия думи. Тя погледнала към дървото, чиито плодове й се сторили много привлекателни. Поискало й се да ги опита. Взела един, изяла го, после дала на мъжа си, и той също ял.

Така първите хора нарушили Божията заповед, сиреч съгрешили. Това било най- злощастният момент в живота им. Всичко за тях се променило. Съвестта им започнала да ги мъчи. Зверовете взели не само да се боят от тях и да ги избягват, но и да бъдат вече опасни за тях. Връзката между Адама и Ева и Бога се нарушила. Те загубили невинността си и видели, че са голи. От срам и страх те поискали да се скрият. Съшили си препасници от листа и покрили голотата си. Вечерта, когато чули, че Бог ходи из рая, те се спотаили между дърветата. Но Бог, Който всичко вижда и всичко знае, извикал на Адама:

- Адаме, къде си?

 - Тук съм, Господи, – отговорил Адам, – но понеже съм гол, скрих се.

 - Кой ти каза, че си гол? – запитал Бог. – Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

Вместо да се разкае и да поиска още на часа прошка, Адам започнал да се самооправдава и да прехвърля вината върху други.

 - Жената, която ми даде Ти, тя ми даде от дървото и аз ядох. И Ева наченала да се оправдава. Тя рекла:

 - Змията ме прелъсти, и аз ядох.

Тъй Адам и Ева не се разкаяли пред Бога, не поискали от Него прошка. Заради това Бог ги изгонил от рая и произнесъл над всекиго Своята справедлива присъда. Той проклел скрилия се в змията дявол – прелъстител, и казал, че между него и хората ще се поведе борба, която Той обещал да се завърши победно за хората. Бог обещал, че от семето на жената ще

се роди в бъдните времена Спасител, Който ще смаже главата на змията, т.е. ще съкруши властта и могъществото на дявола и ще възвърне на хората загубеното райско блаженство. От тогава човеците с нетърпение започнали да очакват своя Спасител.

Ние знаем сега, че, когато се изпълнило времето, действително се родил на земята от Пречистата св. Дева Мария Спасителят на света, Божият Син Иисус Христос.

Господ определил наказание и за Адама и за Ева: Адам трябвало вече с пот на челото да изкарва хляба си, а Ева трябвало с болки да ражда децата си.

Изгонени от рая, Адам и Ева загубили блаженството си, започнали да страдат и били обречени на разни нещастия и смърт. От първите човеци грехът с всичките си гибелни последствия преминал върху тяхното потомство. Оттогава всички хора започнали да грешат и да умират.

Всички ние грешим подобно на Адама, като злоупотребяваме със свободната си воля и вършим онова, което е забранено от Бога. Грехът не се извършва изведнаж. Най-напред идва изкушението, т.е. желанието да извършим нещо, което не е угодно на Бога. Ако ние още в първия миг се противопоставим на изкусителните мисли, ще избегнем греха. Но, ако не се борим против тях, ще съгрешим. И грехът ще ни отдели от Бога. Адам и Ева съгрешили и били изгонени от рая. Също така и ние, ако съгрешаваме, не можем да бъдем с Бога, защото злото тогава ще живее в нас. Ако ние се чувствуваме нещастни, то се дължи на обстоятелството, че сме натрупали много грехове в душата си и че сме се отдалечили от Бога. Единственият начин да се помирим пак с Бога е покаянието. Ако не упорствуваме в греховете си, ако не търсим да се оправдаваме, а признаем вината си, милосърдният Бог ще ни прости. Ние трябва да съжаляваме от цялата си душа за извършеното от нас зло и със смирение да поискаме от Бога прошка за него. Милостивият Бог всякога прощава на грешниците, щом види, че те се каят. Защото Той съжалява грешниците и ги обича, но мрази греха и злото. Щом грешникът сам намрази греха и злото, възсъединява се с Бога. Ето едни от най-хубавите покайни молитви, които ние трябва да си казваме всеки ден:

„Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго“ и „Бо́же, ми́лостив бу́ди мне гре́шному.“ („Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай (прости на) мене, грешния“ и „Боже, бъди милостив към мене грешния!“).

КАИН И АВЕЛ

(Битие гл. 4)

За Адама и Ева след изгонването им из рая започнал труден живот. Те си спомняли със скръб за изгубеното блаженство и с нетърпение очаквали Спасителя, Който им бил обещан от Бога. Скоро започнали да им се раждат деца – синове и дъщери. Първият си син Ева нарекла Каин. Колкото повече растял, толкова повече Каин се проявявал като груб и недобър човек. Втория си син Ева нарекла Авел. Той бил кротък и благочестив. Адам и Ева му се радвали много.

Когато децата пораснали, започнали да работят. Каин обработвал земята, а Авел пасял стадата на баща си. Веднъж братята принесли Господу жертви, т.е. дар от това, което изкарвали с труда си. Каин принесъл и жертва плодове, а Авел – едно агне. Господ погледнал благосклонно на Авеля и на дара му, а на Каина и на неговия дар не погледнал благосклонно. Защо така постъпил Бог? Защото Той видял, че Авел Му принесъл жертвата си с чисто сърце и с искрена любов, а Каин – със зло сърце и без любов. Като отхвърлил жертвата му, Бог искал да му покаже този негов недостатък. Но Каин не разбрал това. Той започнал да завижда на Авеля и да се гневи против него. Господ, като виждал тия лоши настроения в душата на Каина, поискал да го предпази от грях и затова му рекъл:

 - Защо се огорчи? Ако постъпваш добре, няма защо да се опечаляваш. А ако постъпваш зле, внимавай – грехът е близко около тебе и те тегли към себе си. Но ти се бори с него и го побеждавай!

Каин обаче не послушал Господа. Той продължавал да завижда на брата си и скоро извършил страшен грях – повикал Авеля да отидат заедно на полето и там го нападнал и убил. Тъй убийството се появило преди естествената смърт.

И след тоя страшен грях Бог не оставил Каина. Той поискал да го предразположи към покаяние и затова го попитал:

 - Каине, где е брат ти Авел? На това Каин отговорил:

 - Не зная; нима съм пазач на брата си? Тогава Бог му рекъл:

 - Какво направи? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене. И сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка. Когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.

Като чул тия думи, Каин се уплашил. Обхванал го страх не толкова поради престъплението, което извършил, колкото поради опасението, че и него ще убият. Но Бог му направил знак на лицето, за да не го убива никой.

Каин отишъл в далечна страна и живял там със своята жена. На Адама и Ева се родил още един син, когото те нарекли Сит. Подир Сита, Адам и Ева имали още синове и дъщери. Също и на Каина и на Сита се родили деца. Тъй човешкият род се умножавал. Потомците на Каина живеели далеч от Бога и се стремели само към земно благополучие. Те били наречени синове човешки. Децата на Сита пък били благочестиви и се обръщали всякога за помощ към Бога. Затова те били наречени Синове Божии. Между потомците на Сита особено се отличил със своя свет живот Енох, който, поради верността си на Бога, бил взет жив на небето.

Първите човеци живели много години. Най-дълголетен измежду тях бил Матусал, който проживял на земята всичко 969 години. Дълголетието на първите човеци се обяснява както с това, че не е била още похабена човешката природа чрез наследяване недъзите на предшествениците, тъй и с обстоятелството, че девствената земя в изобилие раждала всичко необходимо за човеците, които живеели тогава все още съвсем близо до природата.

Жертвата на Каина и Авеля

Името на Каина е останало в историята като зловещ символ на братоубийство. До какво ужасно престъпление е стигнал Каин по пътя на завистта, омразата и гнева! Той започнал от малкото и стигнал до голямото. Първата му стъпка към греха било неговото лошо чувство към родния му брат, задето този последният имал предимства пред него. Това чувство се среща у много хора и се нарича завист. Ние трябва да се пазим от завистта, понеже тя може да ни подтикне към други още по-големи грехове. Ето Каин от завистта преминал към гнева, а от гнева – към убийството. Животът на човека е Божий дар. Никой няма право да отнема нито своя живот, нито живота на другите. Самоубийството и убийството са големи грехове. Ако искаме да се запазим от убийство, трябва да пропъждаме завистта и гнева от сърцето си, да се стараем да обичаме ближните си, да им вършим добро и да се взираме не в техните грехове, а в своите недостатъци. Да се молим често така:

„Господи, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си, защото си благословен во веки веков. Амин“.

ВСЕМИРНИЯТ ПОТОП. ДЕЦАТА НА НОЯ

(Битие гл. 6, 7, 8, 9)

Минало много време, откак Адам и Ева умрели. Човешкият род се умножил. Синовете Божии и синовете човешки живеели отначало отделно, но постепенно синовете Божии започнали да се женят за дъщерите човешки и да се поддават поради лошия им пример на разни грехове. Тъй всички хора взели да живеят порочен живот: забравили Бога, пакостели си един на друг и се грижели само за задоволяване нуждите на плътта си, като занемарили душата.

Когато греховете и беззаконията покрили цялата земя, Бог се разгневил на хората и решил да очисти земята от безбройните злодеяния, като изтреби грешниците и насели земята с нови по-добри хора.

Измежду всички покварени люде единствен Ной със своето семейство помнел Бога и Му служел вярно. Затова Бог го обичал. Ной имал трима сина: Сим, Хам и Яфет. Един ден Бог казал на Ноя:

 - Земята се изпълни със злини. Аз ще залея земята с вода, и водният потоп ще изтреби всичко, което живее на земята. Ти си построй ковчег (кораб) и влез в него с цялото си семейство, като вземеш със себе си от всички зверове: по 7 двойки от чистите и по 2 двойки от нечистите.¹

Ной изпълнил Божията заповед. Когато ковчегът бил готов, праведният Божий избраник влязъл в него заедно с жена си, със синовете си и с жените им. Той взел, точно според Божията заповед, по 7 двойки от чистите и по 2 двойки от нечистите животни.

Щом Ной влязъл в ковчега, започнал да вали пороен дъжд, който не престанал 40 дни и 40 нощи. Вода покрила цялата земя, даже и най-високите планини. Всички хора, всички зверове и всички гадини погинали. Спасило се само онова, що било в ковчега, защото той плавал над водите. А те непрестанно се повдигали в продължение на 150 дни. Това ужасно наводнение се нарича „всемирен потоп“.

Най-сетне дъждът спрял и водата започнала постепенно да спада. Но дълго още никъде не се виждало да се показва суша, и Ноевият ковчег не можел никъде да спре. Когато изминали няколко месеца, Ной пуснал един гълъб от ковчега. Гълъбът хвръкнал, но скоро се върнал пак при Ноя, защото нямало де да кацне. След една неделя Ной пак го пуснал. Тоя път, връщайки се, гълъбът донесъл зелена маслинова вейка в клюна си. Маслината е знак на Божията милост. Ной разбрал по зелената маслинова вейка, че има вече зеленина по земята. След нови 7 дена Ной пак пуснал гълъба, и той вече не се върнал. Тогава Ной излязъл със семейството си от ковчега, пуснал на свобода всички зверове и се радвал, че вижда пак прекрасния Божий свят. Това Станало една година след започването на потопа. Земята като че погребала във водите своето нечестие. В тях тя измила своята греховна нечистота.

Ной побързал да принесе благодарствена и умилостивителна жертва на Господа. Бог приел жертвата му и встъпил в завет (т.е. в договор) с него. Бог благословил Ноя и синовете му, дал им да владеят земята, позволил им да се хранят занапред не само с плодове, но и с месото на известни животни и дал обещание, че няма да има вече потоп на земята. Той потвърдил това, като посочил небесната дъга, която се появила над един облак по същото време.

Скоро след потопа злото пак се появило между хората. Ной започнал да обработва земята. Посадил лозе. То дало добър плод. Когато гроздовете узрели, Ной приготвил от тях питие. Той не знаел, че това питие може да опие човека и затова пил от него повечко. Опил се и легнал гол в шатрата си. Хам видял баща си гол и със зла насмешка разказал за това на братята си. Но Сим и Яфет отишли в шатрата на баща си и го покрили с дреха, като пристъпвали към него заднешком, за да не видят голотата му.

1        Чисти се наричали животните, които можело да се принасят в жертва на Бога.

Когато Ной се събудил и узнал какво се е случило, проклел Хама и предсказал, че неговите потомци ще станат роби на братовите му деца. А Сима и Яфета благословил. От потомството на Сима се родил Спасителят на света.

В Божиите очи непочтителното отношение към родителите и осмиването им е много голям грях. Колко много грижи полагат родителите за децата си, колко много любов и жертвеност проявяват те, докато ги видят пораснали. Добрите деца знаят това и обичат своите родители. От ден на ден децата растат и силите им се увеличават, а родителите стареят и силите им чезнат. Идва ден, когато родителите съвсем изнемощяват, разболяват се и стават неспособни да се грижат за себе си. Тогава децата са длъжни да се грижат за тях, да ги хранят, обличат, лекуват и гледат със същата любов, с каквато сами някога са били гледани от своите родители.

Децата са длъжни освен това всякога да се молят Богу за своите родители и през живота им, и след смъртта им. Върху добрите деца почина благословението на родителите. А родителското благословение не е без значение. То утвърждава домовете и благополучието на признателните деца.

ВАВИЛОНСКОТО СТЪЛПОТВОРЕНИЕ. ПОЯВА НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО

(Битие гл. 11)

След потопа хората скоро се размножили. Отначало те живеели заедно, недалече от Араратските планини (в сегашна Армения), дето бил спрял Ноевият ковчег. Всички се чувствували като едно племе и говорели един общ език. Но задружният им живот не траял дълго. Грехът пак се появил и започнал да разединява човеците. Злите дела и раздорите взели да се увеличават. Хората видели, че ще трябва да се разделят, толкоз повече, че мястото, на което живеели, им било тясно. Тогава потомците на Хама, върху които тегнело пророчеството на Ноя, че ще робуват на другите, поискали да се разпръснат и, подтиквани от гордост, придумали някои от Симовите и Яфетовите племена да започнат едно небогоугодно дело.

 - Хайде, – рекли те, – да си съградим град и кула, висока до небето, и да си спечелим име (т.е. да се прославим), преди да се пръснем по лицето на цялата земя.

В този замисъл имало голяма дързост и гордост. Затова той не бил угоден на Бога. Освен това Бог не искал хората да се разединяват, а да живеят задружно. Бог не одобрил начинанието им. Най-добрите хора от Симовото потомство не взели участие в това беззаконно и надменно дело. А другите бързо започнали да правят тухли и да градят кулата или стълпа (– оттам стълпотворение). Отначало градежът вървял успешно. Но Бог разорил нечестивото предприятие. Той смесил езиците на възгорделите се хора. Строителите престанали да се разбират помежду си. Тогава те изоставили постройката и се разпръснали по всички посоки на света. Започнатият и недовършен град бил наречен Вавилон, което значи смешение. Потомците на Яфета отишли на север и населили Европа. Хамовите потомци заели Африка и част от Азия. А потомците на Сима останали в Азия.

Като се разпръснали на разни страни, хората започнали полека-лека да забравят своето родство. Езиците им все повече и повече се отдалечавали един от друг. Това също много допринесло за окончателното отчуждаване на хората помежду им. По тоя начин произлезли разните народи. Всеки народ говорел свой отделен език.

Докато живеели заедно, хората имали и една вяра. Те почитали единия и истински Бог, Твореца на света и Промислителя на вселената. Тая вяра те получили по предание от своите знаменити прадеди, така наречените патриарси – Адам, Сит, Енох, Ной и др. Тия патриарси получавали разни заповеди и откровения от Самия Бог. Когато хората се разпръснали на всички посоки, започнали полека-лека да забравят преданията на патриарсите и вярата в истинския Бог. Вследствие на греховете си те станали неспособни да получават нови откровения от Бога, виждали в света много сили и тайнствени явления, които не могли да си обяснят и от които се страхували. Поради всичко това те започнали да боготворят разни природни стихии. Едни боготворели слънцето, луната и звездите, други – земята, морето, огъня, а трети – разни животни. Тъй, вместо Единия, Истински и Невидим Бог, хората взели да почитат много лъжливи богове. Суеверните народи делили тия божества на добри и зли, в зависимост от това дали добро или зло очаквали да получат от тях. Скоро започнали да си правят видими изображения на тия божества от дърво, камък или метал. Тия изображения се наричат кумири или идоли. Народите се покланяли на тия идоли като на богове. Затова били наречени идолопоклонци. Идолопоклонците се наричат още и езичници, понеже произлезли от народите, които заговорили след Вавилонското стълпотворение на различни езици.

За да умилостивят боговете си, езичниците взели да им принасят жертви. Отначало те им принасяли в жертва разни животни, а по-късно – дори хора и при това често пъти собствените си деца. До такова безумие стигнали езичниците, след като се отдалечили от истинския Бог.

От историята на Вавилонското стълпотворение научаваме, че не всяко дело е угодно на Бога. Делата, които се вършат против Божията воля, с дързост и гордост, не могат да получат Божието одобрение. Затуй те и не успяват. Ние трябва да вършим всичко с Божието благословение и за слава Божия. А за да можем да постъпваме така, всякога трябва да имаме в душите си страх Божий и вяра в Бога. Иначе, загубим ли вярата в Бога, ние, щем не щем, ще станем идолопоклонци, защото ще почнем да се кланяме на неща и да живеем за неща, които не са Бог. За да не стане това, ние трябва да поддържаме връзката си с истинския Бог, като Му се молим редовно и изпълняваме Неговите свети заповеди.

АВРААМ

(Битие гл. 12, 13, 18, 19)

Скоро почти всички хора станали идолопоклонци. Само в потомството на Сима се намирали още люде, които вярвали в единия истински Бог. Най-предан Богу измежду тях бил Авраам. Него Бог избрал да запази истинската вяра посред хората.

Авраам живеел в Халдейската земя, бил богат, притежавал много добитък, имал и много слуги. Нямал само деца, и това твърде го опечалявало. Веднъж Бог му се явил и му казал:

 - Остави дома на своя баща и иди в земята, която Аз ще ти покажа! Аз ще произведа от тебе велик народ и ще те благословя и ще прославя твоето име.

Авраам бил тогава на 75 години. Той се подчинил на Бога, взел със себе си своята жена Сара, своя племенник Лот и всичките си слуги, подкарал стадата си и отишъл в Ханаанската земя, която Бог му бил посочил. Ти била много плодородна страна, но населението й било езическо. Тук Авраамовите стада още повече се умножили, тъй че Авраам и Лот трябвало да се разделят. Авраам останал в Ханаанската земя, а Лот се преселил в града Содом.

Господ се явявал няколко пъти на Авраама. Между другото при тия явявания Той му предрекъл, че от неговото потомство ще произлезе голям народ и ще се роди Спасителят, чрез Когото ще бъдат благословени всички земни народи. Веднаж Бог се явил на Авраама край един дъб във вид на трима пътници-Ангели, които видимо изобразявали тайната на единия Бог, троичен по Лица. Авраам помислил, че това са странници. Понеже обичал да приютява пътници в своя дом, той изтичал насреща им, поклонил им се до земята, поканил ги да се отбият у него и започнал да ги угощава най-богато. През време на обеда един от странниците казал:

 - След една година Аз пак ще бъда у вас, и жена ти Сара ще има син. Сара стояла в това време при входа на шатрата, слушала и се усмихнала.

 - Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? – си рекла тя. Авраам бил тогава на 99, а тя на 90 години.

Но Господ рекъл на Авраама:

 - Защо Сара се засмя? Защо не вярва, че може наистина да роди син? Има ли нещо мъчно за Господа?

На тръгване Господ открил на Авраама, че иска да унищожи градовете Содом и Гомора, задето жителите им тънели в най-страхотни грехове. Авраам се застъпил за тях и казал:

 - Господи, ако се намерят там поне 50 праведника, нима не ще пожалиш всичко заради тях и ще погубиш праведните заедно с нечестивите?

 - Не, казал Господ. – заради тези праведници Аз ще помилвам целия град.

Авраам попитал:

 - Ами ако там има само 45 праведника?

 - И заради тях ще помилвам града, – отговорил Господ. Авраам продължавал да намалява числото на праведниците и стигнал до 10. Бог обещал, че и заради 10 праведника ще пожали градовете.

Но уви, в тези нещастни градове не се намерили нито 10 праведника. Един единствен праведник там бил Лот, племенникът на Авраама. Затова Бог пратил двама ангели да погубят градовете. Лот ги приел в своя дом, когато те дошли в Содом. Тогава ангелите заповядали на Лота да напусне незабавно грешния град заедно със семейството си. Те предупредили никой да не се обръща назад. Лот избягал със своите хора. През това време Содом и Гомора били унищожени със страшна градушка от огън и камъни, които се сипели от небето. Жената на Лота, привързана към земните богатства, които оставила в къщата си, се обърнала със съжаление назад, но била наказана за непослушението си, като мигновено се обърнала в солен стълп. Тъй Бог унищожил злото в беззаконните градове Содом и Гомора.

От този разказ ние научаваме колко гибелни са последствията от греховете, в които хората упорствуват, без да мислят да се покаят за тях. Жителите на Содом и Гомора загубили всяка вяра в Бога и затънали в голямо нечестие. Те вършели необуздано най-гнусни грехове. Бог ги изтребил, понеже видял, че не са в състояние вече да се поправят, а могат само и околните народи да заразяват със своята поквара.

Бог бил готов само заради 10 праведника да пощади всички жители на покварените градове. Оттук се вижда колко е голяма силата на праведността в живота. Дето има праведници, там Бог често пъти отлага наказанието на грешниците. Ето, докато Лот живял сред нечестивците, Бог не ги наказвал. Щом Лот се отделил от тях, Бог ги посипал с огън и жупел от небето. Ние всички трябва да се стремим към праведност в живота си.

АВРААМ И ИСААК

(Битие гл. 17, 21, 22)

Бог откривал волята Си на Авраама, като му се явявал и разговарял с него. При петото Си явяване Бог му заповядал да бъде обрязвано на осмия ден след раждането всяко новородено дете от мъжки пол в знак на вечен съюз с Бога. Оттогава се установил обрядът обрязване в еврейския народ.

Минала една година, откак Авраам получил от Бога обещанието, че ще му се роди син. И ето, когато той бил тъкмо на 100 години, а жена му Сара на 91 година, добил им се син, когото те нарекли Исаак.

Авраам бил много радостен. Той обичал сина си повече от всичко на света, Но неочаквано за щастливия баща дошло голямо изпитание. Когато Исаак бил на 12 години, Господ се явил на Авраама и му рекъл:

 - Вземи Исаака и Ми го принеси в жертва на планината, която Аз ще ти покажа.

За Авраама това било много тежко. Той обичал силно своето дете. Но той имал същевременно и пълна вяра в Бога, Когото също всепредано обичал. Като знаел, че Господ няма да поиска никога нищо лошо, Авраам Го послушал. Рано сутринта насякъл дърва, натоварил ги на едно магаренце, взел със себе си двама слуги и Исаака и тръгнал към земята Мория. Два дни пътували те. Настъпил третият ден. Сърцето на Авраама през всичкото това време се късало от болка. Той гледал, как безгрижно припка пред него послушното му момченце и страдал ужасно пред мисълта, че ще трябва по Божия заповед да го принесе в жертва. Най-сетне Авраам стигнал планината, на която било определено да се извърши жертвоприношението. В полите на планината той оставил слугите и магаренцето, дал на Исаака да носи дървата, а сам понесъл огън и нож, и двамата тръгнали нагоре. По пътя Исаак запитал:

 - Татко, ето огъня и дървата, а где е агнето, което ще принесеш в жертва?

 - Бог ще Си предвиди, синко, агне за жертва, – отговорил Авраам.

Когато пристигнали, Авраам издигнал жертвеник, струпал върху него дървата, свързал Исаака и го поставил на жертвеника. Исаак не се противил. Авраам взел ножа и вдигнал ръка. Но в тоя миг внезапно чул от небето глас:

 - Аврааме, не вдигай ръка върху момчето и не му прави нищо! Защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.

Авраам отпуснал ръката си. Като се обърнал, той видял един овен, който си бил заплел рогата в храсталака. Авраам го взел и го принесъл в жертва вместо сина си Исаака.

Господ благословил Авраама заради необикновената му вяра и любов към Него и му обещал, че от него ще произлезе голям народ, а също така и Спасителят на света.

Защо ли Господ поискал такава тежка жертва от Авраама? Той, разбира се, знаел и без нея как всепредано Авраам Го обича. Бог искал чрез всичко това да покаже на другите хора любовта на Авраама, която иначе – без изпитанието – би останала скрита в сърцето му и не би могла да ни поучи как сме длъжни и ние да обичаме Господа. Освен това жертвоприношението на Исаака изобразявало пророчески жертвата на Иисуса Христа на

Голгота. Нашият Спасител е Син Божий. Него Небесният Отец отдал на страдания и принесъл в жертва за спасението на грешния свят. Такова пророческо изобразяване на някое събитие, което има да се случи в бъдеще, се нарича предизобразяване или предобраз. И тъй, Исаак е предобраз на Иисуса Христа. Този предобраз е бил нужен, за да се подготви светът да разбере великата любов на Бога Отца към грешниците, за спасението на които Бог е отдал Своя Единороден Син. Този предобраз е бил нужен още, за да се внуши на вярващите, че Божият Син ще се яви в света не като велик цар, а като страдалец. И сега, когато четем разказа за това как Авраам бил готов да жертва сина си Исаака, ние по-лесно можем да разберем любовта на Господа към нас и Неговата велика жертва за нашето спасение.

ЖЕНИТБАТА НА ИСААКА

(Битие гл. 23 и 24)

Бог се е явявал осем пъти на Авраама през живота му. Заради своята преданост на волята Божия и заради своята необикновена вяра в Бога Авраам с право е наречен баща на вярващите. Той е видял чрез жертвоприношението на Исаака тайнственото изкупително дело на Христа и се е зарадвал (Йоан 8:56).

Майката на Исаака, Сара, умряла на 127 години. Исаак растял все тъй послушен, какъвто бил в детинството си. Когато станал на 40 години, баща му замислил да го ожени, но не за хананеянка, защото всички хананейци били идолопоклонци. Послушният Исаак се покорил на баща си и оставил той да му избере жена. Авраам повикал своя най-стар и най- верен слуга и му рекъл:

 - Закълни ми се, че няма да вземеш за сина ми жена от хананейките, но че ще отидеш в моята родина (т.е. в Месопотамия) и оттам ще вземеш жена за моя син Исаака!

Слугата се заклел и веднага се отправил на път. В Месопотамия, гдето живеели Симовите потомци, все още имало благочестиви хора, които познавали истинския Бог. Слугата на Авраама взел разни скъпи подаръци за невестата и домашните й и след дълго пътешествие стигнал най-сетне в града Харан, дето живеел Авраамовият брат Нахор. Като се приближил до града, старият слуга се спрял с камилите си при кладенеца и се обърнал към Бога с молитва Той Сам да му покаже невеста за Исаака.

„Боже на моя господар Авраама, рекъл той, прати днес насреща ми оная. която търся. Нека момата, която на моята молба да пия – ми каже: „Пий, и аз ще дам и на камилите ти да пият“, – нека тя да бъде оная, която си отредил за твоя раб Исаака!“

Още не свършил молитвата си, и ето, задала се със стомна на рамо една прекрасна девойка, която си наляла вода от кладенеца и тръгнала нагоре. Авраамовият слуга й казал:

 - Дай ми. да пия малко вода от стомната ти!

 - Пий, господине! – рекла тя и свалила веднага стомната от рамото си. Когато той утолил жаждата си, девойката казала:

 - Аз ще вадя вода и за камилите ти, докато се напият.

И тя започнала да вади вода и да я сипва в поилото за камилите. Когато камилите се напили, човекът подарил на девойката една златна обеца и две гривни от чисто злато и я запитал:

 - Чия дъщеря си? Кажи ми, има ли в бащиния ти дом място за пренощуване?

Девойката отговорила, че е дъщеря на Ватуила, син на Нахора, и че у тях имало много място за нощуване. Слугата разбрал, че тя е племенница на Авраама от брата му Нахора. Затова паднал на колене и благодарил на Бога, гдето тъй бързо изпълнил молитвата му. Ревека

 - тъй се казвала девойката – като узнала, че непознатият е слуга на Авраама, се затекла у дома си и разказала това. Брат й Лаван веднага изтичал до извора и казал на Авраамовия

слуга:

 - Влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? Аз приготвих за тебе къщата, както и място за камилите.

Тогава Авраамовият слуга отишъл в къщата. Лаван разседлал камилите, дал им храна и донесъл вода, за да се умият нозете на госта. След това сложили трапеза. Но гостът рекъл:

 - Няма да ям, докле не кажа за какво съм дошъл.

Тогава той разказал подробно, че е слуга на Авраама, че е пратен да намери невеста на Исаака и че Господ по молитвата му посочил за невеста Ревека.

 - Сега кажете ми, завършил той, ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не?

Лаван и Ватуил отговорили: От Господа дойде това нещо; ние не можем да ти ние не можем да ти противоречим. Ето, Ревека е пред

Вземи я и върви! Нека бъде тя жена на Исаака, както е рекъл Бог.

Авраамовият слуга, като чул тия думи, се поклонил на Бога дò-земи, извадил златните и сребърните неща и скъпи дрехи, та ги дал на Ревека, па обдарил със скъпи дарове и брата, и майка й. На другия ден слугата помолил да ги пуснат да си вървят. Домашните на Ревека взели да го молят да остане поне още 10 дена, но той отговорил:

— Не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми! Родителите повикали Ревека и я запитали дали е съгласна да замине с тоя човек. Тя рекла, че е съгласна. Тогава родителите й я благословили и я изпратили в далечния й път. Когато пътниците стигнали Ханаан и се приближили до шатрите на Авраама, Исаак ги срещнал с голяма радост. Тъй Ревека станала жена на Исаака.

От този библейски разказ виждаме, как всичко се нарежда благополучно, когато се върши с вяра в Божия промисъл и с точно изпълнение на Божиите заповеди. Авраам се боял да сроди сина си с нечестивите хананейци. Затова си довел снаха чак от Месопотамия. Неговият верен и богобоязлив слуга с молитва към Бога поискал да му бъде оказана помощ в това важно дело – избиране невеста за Исаака. И понеже се помолил с пълна вяра, получил от небето бърз отговор на молитвата си и изпълнил със сполука възложената му задача. И ние трябва да предприемаме важните дела в живота си с молитва, като се съобразяваме във всичките си постъпки с Божиите заповеди. Тогава Божието благословение ще почива над всички наши дела. Тогава чрез събитията в живота ни Бог ще ни открива благата Си воля. А каквото стане по Божия воля, е все добро.

ИАКОВ

(Битие гл. 25, 26, 27, 28 и 33)

Авраам умрял на 175 години и бил погребан при жена си Сара. След неговата смърт Исаак получил в наследство голямо богатство и славно име. Бог и нему повторил обещанието, че от рода му ще произлезе великият Потомък – Спасителят на света (Бит. 26:4). Подобно на Авраама, и Исаак бил верен и послушен на Бога. Затова Бог на Авраама бил Бог и на Исаака.

Но и в неговия живот, както в живота на Авраама, имало изпитания. Изминали цели двадесет години след женитбата му с Ревека, а все още нямал деца. Най-сетне му се родили два близнака: Исав и Иаков. Първороден бил Исав. Когато пораснал, той обичал да ходи по лов, а Иаков си стоял повече в къщи и се отличавал със своята кротост.

Веднъж Исав се върнал гладен от лов, а Иаков тъкмо се готвел да си хапне от лещеното ястие, което си бил сварил. Исав го помолил да му даде от своята гозба. Но Иаков казал:

- Отстъпи ми срещу това първородството си, аз да бъда пръв! Иаков искал да получи първородството, за да се отнасят към него благословенията, с които Бог благословил Авраама. Исав не се интересувал много от духовни неща. Понеже бил много гладен, той рекъл:

 - Ето, умирам от глад; защо ми е това първородство?

Иаков поискал от Исава с клетва да му отстъпи първородството си. Исав направил това. Ревека, която обичала повече Иакова заради кротостта и послушанието му, се радвала много за случилото се. Исаак пък не знаел нищо.

Когато остарял, Исаак загубил зрението си. Чувствувайки, че скоро ще умре, той поискал да благослови Исава като първороден и му рекъл:

 - Иди на полето и улови ми дивеч, сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми преди да умра!

Ревека чула тия думи и, когато Исав отишъл на полето, тя рекла на по-малкия си син:

 - Сине мой, иди при стадото и ми донеси оттам две млади ярета. Аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича, а ти ще занесеш на баща си и той ще яде и ще те благослови преди смъртта си.

Иаков изпълнил заповедта. Майка му приготвила хубаво ядене и уговорила Иакова да влезе в шатрата при баща си и да получи от него благословение. Вината за тази измама тя приела върху себе си. Понеже Исав бил космат, а Иаков гладък, то Ревека сложила на ръцете на любимия си син и на шията му кожи от закланите козлета и му надянала Исавовата дреха. Исаак не разбрал измамата, прегърнал и целунал Иакова и изрекъл над него следното благословение:

 - Да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята изобилие на жито и вино! Народи да ти слугуват и племена да ти се покланят! Които те кълнат, да бъдат проклети, а които те благославят, да бъдат благословени!

Щом Иаков излязъл от шатрата на баща си, ето дошъл и Исав от лов. Той приготвил ястие и влязъл при баща си за благословение. Исаак се разтреперил от вълнение; той разбрал, че е измамен. Но понеже бил изказал вече своето благословение не от себе си, а по внушение Божие, разбрал, че Бог е пожелал върху Иакова да се излеят благословиите, които по право принадлежали на първородния. На Исава той дал по-малко благословение.

От тоя ден Исав намразил брата си и дълго не можел да му прости. Той решил да убие Иакова, щом Исаак умре. Но Ревека, за да предотврати надвисналото нещастие над техния дом, убедила Исаака да пусне Иакова да иде в Месопотамия при брата й Лавана, за да си вземе невеста оттам. Исаак отпуснал сина си, като за втори път го благословил като първороден син. Иаков заминал и много години не се връщал у дома си.

На път за Месопотамия той трябвало веднъж да нощува на полето. И ето, като заспал, видял сън: една стълба била изправена на земята, а върхът й стигал до небето, и ангели Божии се качвали и слизали по нея. На самия й връх пък стоял Сам Господ. Той казал на Иакова:

 - Аз съм Бог на Авраама и Бог на Исаака. Не се бой! Аз съм с тебе и ще те запазя навред, където и да отидеш и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. Потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена!

Този сън ободрил Иакова. Той смело тръгнал напред, като се надявал на Божията помощ. При това той обещал, че ще отделя за Господа десетата част от богатството, което ще придобие.

Господ изпълнил Своето обещание. Двадесет години Иаков прекарал в Месопотамия при вуйчо си Лавана. Там той се оженил. И понеже бил богобоязлив и праведен, Бог се грижел всякога за него и във всичко му помагал. С Божията помощ Иаков благополучно минал много опасности, забогатял и най-сетне решил да се върне в родната си Ханаанска земя. Взел семейството си, подкарал стадата си и тръгнал. По пътя той все се молел на Бога да смекчи сърцето на брата му при срещата. В знак на помирение Иаков изпратил с бързоходци богати подаръци на Исава, за да го умилостиви. Трогателна била срещата на двамата братя. Като се видели, те се затекли един към друг, прегърнали се, целунали се и дълго плакали двамата. Бог благословил братята и продължавал във всичко да им помага и да се грижи за тях.

 Постъпката на Исава, който за една паница леща продал първородството си, трябва да ни служи като пример да не продаваме и ние своите духовни ценности за временни и земни облаги. Иначе, подобно на Исава, ние ще загубим благословението Божие.

Забележителен е и сънят на Иакова. В светата Православна църква този сън често се споменава, тъй като той е бил особен, пророчески сън. Стълбата предизобразявала Пресвета Богородица. Тя е била като че ли стълба, по която се е спуснал при нас от небето Сам Господ нашият Спасител Иисус Христос. Затова разказът за Иакововия сън се чете в църквата на вечернята срещу Богородични празници.

ЖИВОТЪТ НА ЙОСИФА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

(Битие гл. 37 – 41)

Иаков имал 12 сина. Измежду всички той най-много бил привързан към Йосифа заради неговата кротост, доброта и послушност. Затова поръчал да бъде ушита на Йосифа една много красива пъстра дрешка. Това озлобило по-старите братя. Те завиждали на Йосифа, загдето баща им го обичал повече от тях.

Веднаж Йосиф видял чуден сън и го разказал на братята си.

  - Видях, казал той, че връзваме снопи сред полето. Моят сноп се вдигна и се изправи.

А вашите снопи се наредиха наоколо и му се поклониха.

Братята се разсърдили и му рекли:

 - Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?

Йосиф видял и друг подобен сън – че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили и го разказал на домашните си. Този път и баща му го посмъмрил, като рекъл:

 - Какъв е тоя сън? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем и ще ти се поклоним до-земи?

Завистта на братята преминала в омраза. Те решили да погубят Йосифа и чакали само удобен случай. Веднаж Йосифовите братя отишли надалеч със своите стада. Иаков, като не получавал дълго време известие за тях, започнал да се безпокои и казал на Йосифа:

 - Иди, виж братята ти здрави ли са и стадото цяло ли е и ми донеси отговор. Йосиф отишъл. Когато наближил до братята си, те го забелязали отдалеч и казали:

 - Ето, съновидецът иде! Хайде сега да го убием и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр! Тогава да видим какво ще излезе от сънищата му.

Най-старият от братята, Рувим, не се съгласил на това и рекъл:

 - Не проливайте братска кръв! Хвърлете го по-добре в ямата, що е в пустинята! (Рувим мислел през нощта тайно да извади оттам Йосифа и да го спаси). Братята се съгласили и хвърлили Йосифа в ямата, като му съблекли пъстрата дреха. В това време се задал керван, който пътувал за Египет. Един от братята, Иуда, рекъл:

 - Каква полза, ако убием брата си? Хайде да го продадем на тия хора!

Братята го послушали и продали Йосифа за 20 сребърника. Керванджиите завели Йосифа в Египет.

Рувим не бил в това време при братята си. Когато се върнал и разбрал, че Йосиф е продаден като роб на египетски търговци, той раздрал от скръб дрехата си и извикал:

 - Момчето го няма; къде ще се дяна аз сега!

Братята се постарали да го успокоят. Те се сговорили да излъжат баща си по следния начин: заклали един козел, напръскали с кръвта му Йосифовата пъстра дрешка и я пратили на баща си с известието: „Намерихме това; виж, дали тая дреха не е на сина ти Йосифа!“ Иаков веднага познал Йосифовата дреха и извикал:

 - Да, това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял! От скръб Иаков раздрал дрехата си.

Препасал кръста си с вретище и дълго оплаквал с безутешни сълзи своя най-любим син.

Между това търговците завели Йосифа в Египет и го продали на Потифара, велможа на египетския цар. Потифар направил Йосифа слуга в своя дом. Но скоро той видял колко кротък, честен и трудолюбив е Йосиф и го поставил да управлява цялото му имущество и целия му дом. За нещастие жената на Потифара била зла и безчестна. Тя искала да вкара Йосифа в грях. Но чистият и богобоязлив момък не се съгласил. Тогава тя казала на мъжа си, че Йосиф искал уж да посегне върху честта й. Потифар кипнал от гняв и хвърлил Йосифа в тъмница.

Но Господ не оставил целомъдрения момък и в тъмницата. Началникът на затвора скоро обикнал невинния затворник за неговата честност и го облякъл във всичкото си доверие. Предал в ръцете му всички затворници и предоставил той да им разпределя работата. Господ бил всякога с Йосифа и благославял всичките му дела, тъй че каквото и да направел Йосиф, излизало все благополучно.

Веднъж довели в тъмницата двама нови затворника: единият бил главен виночерпец на царя, а другият – главен царски хлебар. Те се били провинили с нещо пред фараона² и фараонът ги осъдил на строг тъмничен затвор.

Веднъж Йосиф забелязал, че тия фараонови служители били смутени от нещо. В състраданието си той поискал да ги утеши и ги запитал:

  - Защо днес лицата ви са тъжни? Те му отговорили:

 - Видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува.

 - Разкажете ги на мене! – казал Йосиф. – Не знаете ли, че тълкуванията се дават от Бога?

Тогава главният виночерпец казал:

  - Сънувах, че пред мене има една лоза. На лозата имаше три пръчки. Тя се разви, цъфна и завърза грозде, което узря. Аз държах фараоновата чаша в ръцете си. Взех един грозд, изстисках го в чашата на фараона и му я подадох.

Йосиф, по внушение Божие, му казал, че трите пръчки означават три дена, че след три дена виночерпецът ще бъде освободен от затвора и че ще получи своята предишна длъжност. Йосиф помолил виночерпеца да издействува от фараона и за него освобождение.

Тогава и хлебарят разказал съня си:

 - Сънувах, че има на главата ми три кошници. В горната кошница имаше всякакви ястия за фараона, и птиците небесни ги кълвяха.

Йосиф казал:

 - Ето тълкуванието на съня: трите кошници са три дни. След три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците небесни ще кълват плътта ти.

Всичко така се случило, както предсказал Йосиф. Но виночерпецът, след като получил предишната си служба, забравил Йосифа и не му помогнал. Тъй Йосиф останал още две цели години в тъмницата.

Веднъж фараонът сънувал, че стои на брега на реката Нил. И ето, излезли от реката седем тлъсти крави. Подир тях излезли от реката седем мършави крави. Мършавите крави изяли тлъстите, но пак останали мършави. Фараонът се събудил и се замислил над тоя странен сън. Когато пак заспал, присънило му се, че от едно стъбло израснали седем пълни класа. След тях излезли седем празни класа, които погълнали седемте пълни класа. Египетският цар разбрал, че тия два съня имат някакво особено значение, но не бил в състояние да отгатне какво означават те. На сутринта той повикал всички египетски мъдреци. Ала никой не можал да разгадае смисъла на сънищата. Тогава виночерпецът разказал на царя, че в тъмницата има един млад евреин, който изтълкувал вярно неговия сън и съня на хлебаря. Фараонът заповядал да бъде доведен Йосиф от затвора. Когато Йосиф дошъл, царят му разказал сънищата си.

 - Сънят на фараона е един и същ, – рекъл Йосиф. – Бог е възвестил на фараона какво е намислил да прави. Седемте тлъсти крави и седемте пълни класа са седем години, през които ще има голямо плодородие и изобилие по цялата египетска земя. А седемте мършави крави и седемте празни класа означават седем гладни години, през които страшна суша ще изтощи земята. Затова нека царят си намери един разумен и мъдър човек и го постави над египетската земя, за да уреди събирането на петата част от всички произведения на земята като запас за седемте гладни години.

Тълкуването на сънищата и разумният съвет на Йосифа толкова се харесали на фараона, че той рекъл:

 - Ще намерим ли такъв човек като Йосифа, у когото да има Дух Божий?

И царят поставил Йосиф за главен началник над цялата египетска земя като втори след себе си, заръчал му да събира запаси през плодородните години за годините на глада, подарил му своя пръстен, облякъл го в скъпи дрехи, окачил на врата му златна верижка и го оженил за знатна египтянка. Тъй Йосиф започнал да началствува над цялата египетска земя. Тогава той бил на 30 години.

2          Фараони се наричат египетските царе.

ЖИВОТЪТ НА ЙОСИФА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

(продължение)

(Битие гл. 42 – 49)

Всичко предсказано от Йосиф се сбъднало. Заредили се години на необикновено плодородие. Йосиф натрупал огромни запаси от храни, които били добре запазени. След седемте плодородни години настъпили години на суша и глад.. Тогава Йосиф отворил житниците и започнал да продава храна на египтяните. Гладът се разпрострял и над съседните на Египет страни. Отвред започнали да идват чужденци, за да си купуват жито от Йосифа.

Глад настъпил и в Ханаанската земя. Иаков и синовете му започнали да чувствуват недоимък. Като чул, че в Египет имало много храни, Иаков изпратил там синовете си да купят жито. При себе си той оставил само Вениамина, най-малкия си син, когото подир Йосифа обичал най-много.

Всички хора, идващи в Египет от чужди страни, трябвало да се явяват при самия Йосиф. Йосифовите братя били доведени при него и му се поклонили до земята. Йосиф веднага ги познал и се зарадвал, че може да получи сведения за своя баща. Но братята не познали Йосифа. След толкова дълги години Йосиф се бил много изменил. Па и кой от простичките ханаански овчари можел да допусне, че техният брат, продаден в робство, може да бъде сега такъв велик началник, пръв след фараона? При това Йосиф говорел по египетски.

Йосиф забелязал, че братята не го познали и поискал да ги изпита дали те са станали по-добри. Той ги запитал чрез преводач, като съвършено непознати хора, откъде са дошли.

  - От Ханаанската земя, за да купим храна – отговорили те.

  - Вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя, за да ни нападнете, – рекъл им той сърдито.

  - Не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна, – казали те уплашено. – Ние всички сме деца на един човек. Честни хора сме. Твоите раби не са били никога съгледвачи.

И за да го уверят в това, те започнали да му разказват историята си, че били дванадесет братя, че имали стар баща в Ханаанската земя, че най-малкият им брат останал при баща си, и че един се изгубил.

- Да, от всичко се вижда, че вие сте съгледвачи, – казал пак Йосиф. – Но аз ще узная това ето как. Ако вие сте честни хора, нека един от вас остане тук под стража, като заложник, а вие идете, закарайте храната на вашите семейства и пак елате, като ми доведете най-малкия си брат. Тогава ще се оправдаят вашите думи. Иначе не се явявайте пред очите ми!

Братята мислели, че той не знае техния език, и започнали да говорят помежду си: „Това ни е наказание за греха против нашия брат. Ние видяхме страданието на душата му, когато той ни молеше да не го продаваме за роб, ала го не послушахме. Затова ни постигна тая беда.“ Рувим казал на това: „Не ви ли думах: не грешете против детето? Но вие не послушахте. Ето сега кръвта му се дири от нас.“

Като чул тайния им разговор и видял уплашените им лица, Йосиф се разчувствувал, оттеглил се в стаята си и заплакал. После се върнал при тях пак така строг и неумолим, вързал Симеона, един от братята, пред очите им, а останалите пуснал да си идат със закупените храни. Но преди това той бил заръчал тайно да поставят среброто им, с което те платили храните, всекиму в чувала. Те натоварили житото на ослите си и потеглили.

Като се върнали, Йосифовите братя разказали на баща си всичко, което се случило с тях, – как господарят на оная страна ги сметнал за съгледвачи, как задържал Симеона и как искал да му доведат и най-малкия брат – Вениамина. Когато изсипвали житото от чувалите си, те с учудване забелязали, че на дъното на всеки чувал бил възелът със среброто, с което те уж заплатили храната. Иаков се уплашил и извикал:

 - Оставихте ме без деца: Йосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете.

Рувим казал на баща си:

 - Убий двамата ми сина, ако ти не доведа Вениамина! Дай го в моите ръце! Аз ще ти го върна.

Но Иаков, боейки се да не би да изгуби и последното си любимо чедо, не се съгласявал да го пусне.

Минала цяла година. Гладът в Ханаанската земя се усилвал. Когато били изядени храните, донесени от Египет, Иаков казал на синовете си:

 - Идете пак и купете малко жито!

Но братята не се съгласявали да тръгнат без Вениамина. Тогава Иаков в изблик на голяма скръб рекъл:

 - Защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?

  - Но той ни разпитваше за рода ни и думаше: Жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?

Най-сетне Иуда се изправил пред баща си и му рекъл:

  - Пусни момчето с мене! Аз отговарям за него! От моите ръце ще го искаш. Ако ти го

не доведа, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си.

Нямало какво да се прави. Иаков се съгласил и им рекъл:

  - Вземете със себе си плодове от нашата земя и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, смирна, фъстъци и миндали! Вземете и друго сребро в ръцете си. А среброто, което намерихте в чувалите си, предайте обратно! Може да е станало грешка. Вземете и вашия брат Вениамина! А Всемогъщият Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек! Пък аз, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца!

Братята тръгнали на път. Когато дошли в Египет и се явили пред Йосифа, Йосиф видял между тях и Вениамина и заповядал да ги заведат у дома му. Братята се изплашили. Те помислили, че ще ги вземат в робство и се обърнали към Йосифовия домакин, та му рекли, че те връщат онова сребро, с което заплатили първия път храната и което намерили в чувалите си, и че сега донесли и друго сребро, за да купят още жито. Домакинът им рекъл:

  - Бъдете спокойни, не се бойте! Вашият Бог е турил това имане в чувалите ви.

Среброто ви аз получих.

И довел той Симеона при тях. Те трябвало да обядват в Йосифовия дом. След като масата била сложена, влязъл Йосиф. Иакововите синове му поднесли подаръците и му се поклонили до земята. Тъй се изпълнили Йосифовите пророчески сънища. Йосиф ласкаво ги запитал:

  - Здрав ли е вашият стар баща?

  - Здрав е твоят раб, нашият баща, – отговорили те и му се поклонили до земята. Йосиф погледнал Вениамина, когото много обичал, и запитал:

  - Тоя ли е най-малкият ви брат? Да бъде милостта Божия с тебе, сине мой.

В сърцето на Йосиф силно се разпалила любовта му към Вениамина. Той не можел да се удържи, бързо излязъл от стаята и се оттеглил във вътрешните си покои, дето дълго плакал. Когато се поуспокоил, явил се пак при гостите си и заповядал да подават ядене. Братята се поразили, че били наредени, по заповед на Йосифа, по старшинство и че на Вениамина било оказано особено внимание. Те яли и пили до насита. А Йосиф все още не им се откривал.

Той заповядал да напълнят чувалите на братята му с храна и пак да поставят в тях среброто, с което те платили храната, а в чувала на Вениамина да поставят, освен среброто, още и сребърната чаша, от която Йосиф пил. На следващия ден братята си тръгнали радостни назад. Но щом излезли от града, домакинът на Йосифа ги настигнал и се нахвърлил срещу тях с обвинението, че те откраднали сребърната чаша на господаря му. Братята, знаейки, че не са извършили никаква кражба, рекли:

  - Защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо. Ето и среброто, което бяхме намерили в чувалите си, върнахме назад; та как ще откраднем от дома на господаря ни сребро или злато? У когото от рабите ти се намери чашата, нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар!

Претърсили чувалите и чашата се намерила в чувала на Вениамина. Иакововите синове изпаднали в ужас. Те не разбирали как се е случило с тях това нещастие, и се върнали с наведени глави назад.

  - Какво направихте? – строго ги запитал Йосиф. Те паднали ничком пред него, а Иуда рекъл:

  - Какво да кажем на нашия господар? С какво да се оправдаем? Бог ни наказва. Ето ние сме роби на нашия господар!

Йосиф рекъл:

  - Не, роб ще ми бъде само оня, в чиито ръце се намери чашата! А вие си идете смиром при баща си.

Тогава Иуда се изправил пред него и рекъл:

  - Ако аз се върна у дома без момчето, то баща ни ще умре от скръб. Аз се наех да

отговарям пред баща си за Вениамина. И тъй, нека аз остана вместо него роб на господаря си. А момчето нека върви с братята си!

Йосиф се разчувствувал. Той направил всичко това. за да изпита братята си дали са се поправили. И сега видял, че те са готови вече да страдат един за друг, само да не опечаляват баща си. Любовта в сърцето му напряла с всичка сила. Той не можал повече да се удържи и заплакал с висок глас, като казал на техния език:

  - Аз съм Йосиф, вашият брат! Жив ли е още баща ми?

Но братята му били страшно смутени и мълчали. Йосиф продължил:

  - Приближете се до мене! Вие ме продадохте за роб в Египет. Но сега не скърбете за това! Бог ме изпрати пред вас, за да запазя живота ви от гладна смърт. Кажете на моя баща за всичката моя слава в Египет и го доведете тук! Защото тази е втора година, откак е глад по земята. Остават още пет години, в които поради сушата не ще се ни оре, ни жъне.

След всичко това той прегърнал със сълзи Вениамина и плачейки, прегръщал и целувал всичките си братя по ред.

Дошла до фараона новината, че Йосифовите братя били пристигнали в Египет. Царят се зарадвал много, защото обичал Йосифа. Той заповядал да бъдат докарани с почести бащата на Йосифа, братята му и семействата им.

Когато братята на Йосифа пристигнали в Ханаанската земя и разказали на баща си всичко, което им се случило и как намерили Йосифа, Иаков отпърво не повярвал. Но когато видял царските колесници, които фараонът пратил за преселването им в Египет, от радост той се развълнувал силно и извикал:

  - Стига ми това! Син ми Йосиф е още жив! Ще отида и ще го видя преди да умра!

Иаков се преселил в Египет с цялото си домочадие, след като получил от Бога указание и благословение за това. Преди да умре, той благословил всичките си дванадесет сина поотделно, като изказал пророчество, че от потомците на Иуда ще произлезе Спасителят на света.

След смъртта на Иакова синовете му започнали да се опасяват, че Йосиф може да им отмъсти за злото, което те му направили. Затова те отишли при него, паднали пред лицето му и казали:

  -  Ето, ние сме твои роби. Йосиф им отговорил:

  - Не бойте се от мене, понеже аз се страхувам от Бога!

С това той искал да каже, че ония хора, които имат страх Божий в сърцето си, не са страшни за ближните си, защото страхът Божий не им позволява да причиняват на другите зло.

Йосиф умрял на 110 години, след като видял внуци и правнуци и се наситил на дълъг живот.

Историята на Йосифа ни разкрива истината, че Божият промисъл обръща в добро и злото, което ни сполетява в живота. Затова ние трябва и в нещастието да бъдем търпеливи, като знаем, че краят на търпеливите е винаги свързан с голяма награда.

Освен това, историята на Йосифа е предобраз на живота и невинните страдания на Иисуса Христа. Нашият Спасител също така бил предаден на смърт от завист, но за Своята кротост и послушание към Бога се издигнал от унизеното Си състояние и станал Цар на земята и на небето и Спасител на всички хора.

МНОГОТЪРПЕЛИВИЯТ ИОВ

(Кн. Иов гл. 1 – 42).

В дълбока древност в Аравия живял един знаменит мъж на име Иов. Той бил праведен, богобоязлив, знатен и богат. Притежавал много имот и големи стада едър и дребен добитък. Докато много други хора около него се покланяли на разни идоли, той почитал невидимия Бог. Заради неговото благочестие Господ го благословил с голямо и щастливо семейство. Иов имал седем сина и три дъщери. Те всички живеели в братска любов и съгласие, често се събирали на пир и веселие ту у едного, ту у другиго от братята, а Иов принасял за всеки от тях жертва на Бога и се молел да прости Бог греховете им, ако са сторили такива.

Добродетелността на Иова събудила завист у дявола. Той се явил пред Господа и започнал да клевети Иова и да говори, че Иов само затова бил благочестив и почитал Бога, защото Бог го обсипвал със Своите благодеяния.

  - Ако Ти, – говорел дяволът на Бога, – направиш опит и отнемеш богатствата на Иова, ще видиш, че той ще се отрече от Тебе!

Господ позволил на дявола да отнеме всичко, което Иов притежавал, като му казал само до него самия да не се докосва. Тъй Бог искал да прослави още повече Своя верен раб.

Един ден, когато всички деца на Иова пирували у най-стария брат, а Иов си седял у дома, дошъл при него един вестител и му казал, че разбойници нападнали стадата му и, като убили слугите, откарали всичките волове и осли. След него дошъл друг вестител и съобщил, че огън паднал от небето и изгорил овците и овчарите. Докле той говорел, дошъл трети вестител и разказал, че халдейци нападнали камилите на Иова и, след като избили пазачите, откарали животните. Най-сетне дошъл четвърти вестител, който донесъл страшната новина, че страхотен вихър разрушил дома, в който се веселили децата на Иова, и че те всички намерили смъртта си в развалините. Като чул тия страшни вести, Иов паднал на земята пред Господа, раздрал от скръб горната си дреха и смирено казал:

  - Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе.

Както беше угодно на Господа, тъй и стана. Да бъде благословено името Господне!

Тъй Иов не възроптал нито с една дума против Бога, а понесъл с велико търпение струпалите се върху главата му нещастия. От пръв богаташ той станал последен сиромах. И въпреки че загубил в един миг и имотите си, и всичките си деца, не изрекъл нищо неразумно против Бога.

Като не успял с всички тия изкушения да разколебае вярата на Иова, сатаната (дяволът) пак се явил пред Бога и започнал още по-ожесточено да клевети благочестивия страдалец. Той рекъл, че не е трудно за човека да понася разните скърби и загуби, докато сам той е жив и здрав.

  - Но я простри ръка и се допри до костите и плътта на Иова, отнеми здравето му, – говорел сатаната, – и Ти ще видиш, че той ще се отрече от Тебе!

Господ допуснал дявола да изпита твърдостта на Иова и с това изкушение. Изведнъж Иов заболял от страшната и много заразителна проказа. Тялото му се покрило с гнойни рани. То взело да гние. Понеже прокажените не се допускали да живеят със здравите, Иов бил изхвърлен на едно купище вън от града. Той си взел едно чирепче, за да чеше с него раните си. От тях излизал такъв смрад, че никой не можел да се доближи до него. Всички мислели, че по-добре е за Иова да умре, отколкото да понася такива страдания. Тогава жена му го посъветвала:

  - Ти все още си твърд в своята вяра. Похули Бога, за да те порази със смърт и да се избавиш от тия мъки!

Но Иов й отговорил:

  - Ти говориш като безумна; нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?

Чули за бедствията на Иова трима негови добри приятели и дошли да го посетят. Като го видели отдалече гол, изсъхнал от страдания и цял в рани, те се ужасили и дълго плакали. Започнал се разговор между тях и Иова. Те мислели, че Иов ще да е бил таен грешник, за да пострада така. И взели да го убеждават да се покае и очисти от своите тайни грехове. Иов отговарял, че не помни да е съгрешил с нещо пред Господа и при това изказал вярата си в Изкупителя и в това, че той, Иов, ще възкръсне от мъртвите и ще види Бога с очите си. По молба на Иова Сам Господ се явил и всред блясъка на мълнии и тътнежа на гръмотевици оправдал Иова пред неговите приятели.

След това Господ възнаградил богато многотърпеливия Иов, задето той останал верен на Бога и сред нещастията си. Иов оздравял. Роднините и приятелите му, като узнали за това, се зарадвали и дошли да го видят. Всеки му донесъл по някой подарък.

Господ благословил Иова и умножил богатствата му. Стадата му станали двойно по- големи отколкото преди. Родили му се пак седем сина и три дъщери. До края на живота си Иов бил верен на Бога и умрял в дълбока старост.

Всичко, случило се с Иова, е описано в оная книга от Свещеното Писание на Стария Завет, която се нарича „Книга на Иова“.

Трогателната история на тоя праведен и многотърпелив мъж ни учи, че ние трябва да бъдем верни на Бога както в щастието, тъй и в нещастието си. Дори и тогава, когато ни се струва, че сме изоставени от Бога и че сме предадени напълно в ръцете на сатаната, ние не

бива да се отчайваме и да похулваме Бога. Защото Бог е всякога около Своите верни раби. Той бди над тях, нито за миг не ги изоставя и готви от страданията им велика награда за тях и голяма посрама за дявола. Тъй Бог всяко зло обръща в добро.

ЖИВОТЪТ НА ЕВРЕИТЕ В ЕГИПЕТ. МОЙСЕЙ

(Изход гл. 1 – 4)

След смъртта на Йосиф потомството на Иаков се размножило необикновено много и образувало еврейския (или израилския) народ. Той се разделял на дванадесет части или колена. Всяко едно от тия колена произлизало от един из Иакововите синове.

Отначало израилтяните живеели щастливо. Но скоро започнали за тях тежки дни на робство и неволя в чуждата Египетска земя. Новият фараон, като видял колко се размножило еврейското племе, започнал да се бои да не би те да се опълчат един ден против него и започнал да ги притеснява.

Възлагал им тежки работи. Те трябвало да дялат грамадни камъни, да пекат тухли и да вадят вода от реката. С труда на тия евреи били построени в това време цели градове. Фараонът издал заповед да бъдат хвърляни в реката всички деца от мъжки пол, родени в еврейски семейства. Нещастията заставили евреите да си спомнят за Бога и със сълзи на очи да Го молят за помощ.

По това време в Левиевото коляно се родило едно момченце. Три месеци го крили родителите му. Когато не могло вече да бъде укривано детето, майка му го поставила в една засмолена кошница и го пуснала в реката между тръстиките, като се надявала, че Господ ще

го спаси. Мариам, по-голямата сестричка на момченцето, се скрила между тръстиките, за да види, какво ще стане с детето.

Скоро дошла на брега фараоновата дъщеря да се къпе. Тя видяла в реката плуващата кошница и заповядала да й я донесат. В кошницата плачело едно хубаво момченце-еврейче. Станало й жал за него. Тогава Мариам излязла от скривалището си и й казала:

  - Да отида ли да намеря жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? Фараоновата дъщеря се съгласила. Мариам довела майка си, която отгледала момчето.

Когато то пораснало, било заведено при фараоновата дъщеря. Тя го осиновила и го нарекла Мойсей, което значи изваден от водата. Този младенец Бог определил за избавител на евреите от египетското робство.

В двореца на фараона Мойсей изучил всичката египетска мъдрост. Но той знаел, че е евреин, запазил вярата си в истинския Бог и с голяма мъка на сърце наблюдавал как неговият народ страда. Веднъж той видял, че един египтянин жестоко биел един евреин. Мойсей се застъпил за своя сънародник и неочаквано убил египтянина. За да не бъде наказан от фараона за тази своя постъпка, Мойсей избягал в Аравия. Там той заживял у един свещеник, оженил се за неговата дъщеря и пасял неговите стада. Но и в чуждата страна той помнел своя народ.

Веднъж Мойсей отишел със стадото си навътре в пустинята. Там видял една къпина, която горяла, но не изгаряла. Мойсей се зачудил, как така храстът не изгаря. Той се приближил да погледа това чудно явление и чул глас от къпината, който му казал:

  - Мойсее, Мойсее! Събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето! Аз съм Бог на Авраама и на Исаака и на Иакова. Видях страданията на Моя народ в Египет и искам да го избавя и върна в Ханаанската земя. Ти иди при фараона и му кажи: „Бог ти заповядва да пуснеш евреите от египетската земя“.

Мойсей запитал:

   - Ами ако самите евреи не ме послушат и рекат: „Кой е този Бог, Който те е пратил?

Как е името Му?“ Какво да им кажа?

Бог отговорил:

  - Аз съм вечно Съществуващият. Кажи им: „Вечно Съществуващият ме прати при вас“.

Това име, което Сам Бог дал за Себе Си, е велика светиня. То разкрива Божията вечност и на еврейски гласи Йехова. Евреите така уважавали това име, че никога не си позволявали да го произнасят.

С това име Бог искал да покаже на евреите, че Той е единственият истински Бог и че те могат, без опасение за себе си, да Му се доверят, тъй като Той е техен помощник и защитник и се грижи непрестанно за тях. Грижата на Бога за хората се нарича Промисъл Божий.

Мойсей все още се безпокоял дали ще му вярват евреите, че той е пратен наистина от Бога. Господ му дал сила да върши чудеса със своя жезъл за уверяване на невярващите. И понеже Мойсей заеквал, Господ му позволил да вземе със себе си своя брат Аарона, който да говори вместо него.

Мойсей се покорил на Божията воля и отишъл в Египет. Той извършил пред еврейските старейшини няколко чудеса. Старейшините повярвали, че Мойсей е Божий пратеник и го приели като вожд на еврейския народ. Всички се зарадвали, че Господ не ги е забравил и започнали да се надяват на скорошно освобождение.

Евреите започнали оттогава да се считат за Мойсееви последователи и ученици. С Божия помощ Мойсей започнал да ръководи съдбините на своя народ. Той с право станал вожд на евреите. Той ги обичал. И тогава, когато сам живял в двореца, той никога не забравял своите сънародници и гледал да им помага. Още повече той взел да им помага сега.

МОЙСЕЙ ПРЕД ФАРАОНА. ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА

(Изход гл. 7 – 12)

Мойсей взел брата си Аарона и с него се явил пред фараона. Той помолил египетския цар от името на Господа да пусне евреите да си идат в Ханаанската земя. Но царят не ги пуснал, защото не признавал еврейския Бог. За да го склони към вяра и покорност на Божията воля, Мойсей по Божия повеля хвърлил на земята своята тояга и тя се превърнала в змия. Египетските жреци, със силата на своите магии, извършили същото чудо – и техните тояги се превърнали на змии. Но Мойсеевата змия погълнала техните змии. Въпреки това чудо фараонът не послушал Господа, а напротив – започнал да възлага на евреите още по-тежка работа. Тогава Мойсей по Божие повеление превърнал всичката вода в цялата египетска страна в кръв, тъй че рибите в реките измрели. Египетските жреци извършили същото. След това Мойсей нанесъл други беди над жестокия египетски народ. Те били на брой десет: появили се много жаби, въздухът се напълнил с милиарди мушици и с песи мухи, които безжалостно хапели хора и животни, мор изтребил домашния добитък на египтяните и пр. и пр.

Всички тия бедствия засягали само египтяните, а не и евреите. При това всяко бедствие започвало и се свършвало по Мойсеевата дума. От първо и жреците извършвали същите чудеса със своите вълшебства, но скоро се свършила силата им. Те не могли по-нататък да повтарят Мойсеевите чудеса. Всеки път, във време на наказанието, фараонът се съгласявал да пусне евреите. Но след като наказанието се прекратявало, той не изпълнявал своето обещание.

Най-сетне пред десетото наказание Господ открил на Мойсея, че Той още веднаж ще накаже Египет, след което фараонът ще пусне израилтяните да си вървят. Господ наредил всяко еврейско семейство да заколи по едно агне, което да е без недостатък, мъжко и едногодишно. Това да стане на четиринадесетия ден на първия пролетен месец Нисан. С кръвта на това агне евреите трябвало да помажат рамките на вратите си. През същата нощ те трябвало да изядат месото му, изпечено на огън, с безквасен хляб и с горчиви треви. При това те трябвало да го ядат облечени, обути, с тояга в ръка, готови за път. „Аз пък същата нощ ще мина по египетската земя, казал Господ, и ще поразя всяко първородно – от човек до добитък. А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам египетската земя. Тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник на Господа през всички ваши родове, като вечно узаконение. Седем дни яжте безквасен хляб (от 14 до 21 Нисан) и в тия дни унищожете кваса в къщите си!“

Евреите изпълнили заповедта на Господа. През нощта на 14 Нисан Ангел Господен минал навред по Египет и поразил първородния син във всяко семейство, чиято врата не била напръскана с кръв от агне. Тая нощ загинал първородният син на фараона. Дигнал се голям писък по цялата земя, защото нямало къща без мъртвец. Тогава фараонът повикал Мойсея и Аарона и им казал да изведат евреите с целия им имот от египетската земя.

Евреите напуснали Египет радостни, че Бог им помогнал да се избавят от тежкото египетско робство. Този ден те нарекли Пасха, т.е. отминаване, пощада, избавление, защото Ангел Господен отминал еврейските къщи и пощадил техните първородни.

В това време израилтяните получили от Бога закон да Му посвещават всяко първородно дете от мъжки пол и всяко първородено добиче. Първороденото добиче трябвало да се принася жертва Богу, а първороденото дете от мъжки пол трябвало да се изкупва с принасянето на някоя жертва.

Оттогава евреите започнали, съгласно Божията заповед, всяка година да празнуват най- големия си празник – своята Пасха, т.е. своето избавление. Пасхата им напомняла, че без Божията помощ те биха останали във вечно и безнадеждно робство. Тази пасха била предобраз и на нашата християнска пасха – Великден, когато Изкупителят на човешкия род избави човечеството от робството на греха. Кръвта на пасхалното агне била предобраз на кръвта, пролята от Спасителя за нас на Голгота. Както кръвта на агнетата спасила от смърт първородните еврейски деца, така и кръвта на Спасителя избавя вярващите в Него от вечна смърт. Не случайно Христос умрял на кръста тъкмо в деня на еврейската Пасха, когато се колели пасхалните агнета. Иисус Христос често се изобразява като Агнец непорочен, поради това, че е пролял кръвта Си за нас (Йоан 1:29 и 36).

ЕВРЕИТЕ НА ПЪТ ЗА ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ. СИНАЙ

(Изход гл. 14 – 20)

За евреите започнало трудно пътешествие. Все пак с голяма радост те се устремили към Ханаанската земя, която Господ бил обещал още на Авраама. Затова тя се наричала обетована, т.е. обещана земя. Изселниците били 600 хиляди души само мъже, без жените и децата. Господ им помагал във време на пътешествието. Денем пред тях вървял един облачен стълб, който им показвал пътя, а нощем той се превръщал в огнен стълб, който им светел.

Между това египтяните, след като погребали своите умрели първородни деца, започнали да съжаляват, че пуснали евреите да си вървят. Фараонът събрал войска и се впуснал да ги гони. Евреите били стигнали до бреговете на Червеното море. Там се разположили на почивка. Като видели зад себе си многобройните пълчища на фараона, те изпаднали в ужас. И вместо да се обърнат за помощ към Бога, взели да роптаят против Мойсея, задето ги извел из Египет. Мойсей започнал да ги ободрява, а в душата си усърдно се молел Богу за помощ. Господ чул молитвата му. Облачният стълб застанал зад евреите и ги скрил от египтяните. Господ казал на Мойсея:

  - Вдигни тоягата си и простри ръката си над морето и го раздели, и ще минат Израилевите синове през сред него по сухо!

Мойсей изпълнил Божията заповед. Задухал силен вятър. Водата се разделила и застанала от двете страни като стена. Евреите минали по дъното на морето. Египтяните се спуснали подир тях и тръгнали по морското дъно. Когато евреите минали на другия бряг, Мойсей ударил с жезъла си повторно и водата заляла дъното на морето. Всички египтяни се издавили. Като видели това велико чудо, евреите горещо благодарили на Бога за спасението си и тържествено запели благодарствена песен.

Преминаването на евреите през Червеното море било предобраз на кръщението, чрез което ние се освобождаваме от властта на дявола, който като някакъв страшен фараон преследва душите ни и гледа да ни пороби и погуби.

Израилтяните продължили радостно пътя си към Ханаанската земя. Те трябвало да минат през дива пустиня. Господ нарочно ги повел по тоя тежък път, за да смири тяхната гордост и да укрепи вярата и надеждата им в Бога. Три дни вървели евреите из пустинята без да намерят вода. На едно място открили извор, но водата му била горчива. Те взели да роптаят против Мойсея. Тогава той хвърлил във водата дърво и тя станала сладка. В по- нататъшния път те нямали какво да ядат и пак взели да натякват на Мойсея:

  - О, да бяхме умрели в египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! Защо ни доведе в тая пустиня да ни умориш от глад?

С молитва към Бога Мойсей направил нови чудеса. Всяка сутрин от небето взели да падат някакви дребни зърна бели като скреж, които били много сладки и питателни. Евреите нарекли този небесен хляб мана. Маната била предобраз на Иисуса Христа, Който Сам нарекъл Себе Си „хлябът на живота, слязъл от небето“.

Този Хляб, безкрайно превъзхождащ маната в пустинята, храни душите ни за вечен живот (Йоан 6:48 – 51). Ние приемаме този Божествен хляб – тялото Христово и Неговата пречиста кръв в свето Причастие.

При всяко ново изпитание евреите малодушно роптаели. А Мойсей всякога ги успокоявал с нови чудеса. Той им измолил от Бога много пъдпъдъци, ударил скалата в едно безводно място и оттам потекла свежа, сладка вода. И с молитвата си към Бога измолвал победа за евреите, когато те бивали нападани от неприятелски племена. Тъй Бог не изоставял Своя народ в пустинята и на дело му показал, че не само с хляб живее човек, но и с всяко слово, което излиза от устата на Господа (Второз. 8:3).

След няколко време евреите се приближили до планината, наречена Синай. Тук Господ казал на Мойсея:

  - След три дена Аз ще сляза на Синайската планина и ще сключа с вас съюз. Нека целият народ се приготви за това с пост и молитва. Аз ще бъда ваш Бог и вие ще бъдете Мой народ. Аз ще ви дам Моите заповеди и вие ще ги изпълнявате. А Аз ще се грижа за вас и ще ви покровителствувам.

Така и станало: евреите застанали пред планината. Господ слязъл на нея със Своята непостижима слава. Цялата планина силно се тресяла. От нея излизал огън и дим. По Божия заповед никой не трябвало да се приближава към планината, за да не погине. Само Мойсей се качил на Синай. Тъкмо на петдесетия ден след излизането на евреите от Египет над планината се спуснал тъмен облак. Чул се страшен гръм. Бляснали мълнии. Раздал се тръбен звук. Народът в трепет и ужас чул гласа на Бога, Който изрекъл известните Свои десет заповеди. Мойсей ги получил от Божиите ръце, написани върху две каменни скрижали (плочи).

Тъй Господ сключил с еврейския народ съюз или завет. Това е така нареченият Стари Завет. Той е имал значение на абсолютно ръководство за хората до Иисуса Христа. Нашият Спасител, Който изпълнил и допълнил Стария Завет, сключил с хората Новия Завет.

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ. СКИНИЯТА

(Изход гл. 20 – 31)

Десетте заповеди, които Бог възвестил на еврейския народ от Синайската планина, определяли всички религиозни и нравствени задължения на хората. Те посочвали какво трябва да правим, за да живеем в мир помежду си и да бъдем угодни на Бога. Първите четири заповеди посочват нашите задължения към Бога, а вторите шест – нашите задължения към ближните.

Ето първите четири заповеди:

1. 1. Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене.
   2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята; не им се кланяй и не им служи.
   3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
   4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота (т.е. почивка) на Господа, твоя Бог.

В тия заповеди Господ учи не само евреите, а и нас да вярваме в Него, да се надяваме на Него, да Го обичаме и да Му се молим като на Бог (I зап.). Той ни забранява да вярваме в лъжливи богове, да им се молим и да се надяваме на тяхната помощ, защото те не са богове, а бесове. Един е истинският Бог (II зап.). Към Него ние трябва да се отнасяме с голямо благоговение, да не се шегуваме с името Му, да не го произнасяме напразно, а само там, дето е потребно и да не се подиграваме със светините, които Той ни е оставил (III зап.). Той иска най-сетне всекидневните ни грижи да не изпълват всецяло сърцето ни и да не ни доведат дотам да забравим Бога. За тая цел Той е установил седмия ден за почивка, за молитва и за занимания с добри богоугодни дела (IV зап.). За нас християните съботата е заменена с неделята, тъй като на тоя ден Господ Иисус Христос е възкръснал от мъртвите и ни е дарил вечен живот.

Вторите шест заповеди ни учат да обичаме хората и да не им правим зло. Те гласят:

1. 5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
   6. Не убивай.
   7. Не прелюбодействувай.
   8. Не кради.
   9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
   10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, ни осела му – нищо, което е на ближния ти.

В тия заповеди Господ ни открива как трябва да постъпваме с ближните си. Най-близки са ни нашите родители. Тях ние трябва да почитаме и обичаме (V зап.). На никого от ближните си не трябва да вършим зло. Не бива да увреждаме и отнемаме нито живота им, нито дори здравето им (VI зап.). Ние сме длъжни, за да не стигнем до прелюбодейство, да избягваме дори нечистите плътски мисли и желания (VII зап.). Не бива да взимаме и да присвояваме нищо чуждо, нито насила, нито с хитрост (VIII зап.). Не трябва да говорим за никого лъжливи неща, с които можем да му напакостим (IX зап.). Господ забранява най-сетне завистта, защото тя води към злоба, към омраза, към спорове, към гняв, към увреждане на ближния и към всевъзможни други злини (X зап.).

Денят, в който Господ дал десетте заповеди, станал велик празник за евреите и се наричал Петдесетница, понеже бил петдесети ден по ред от деня, в който евреите излезли от Египет.

Тия Божии заповеди, допълнени с много още други предписания и тълкувания, взели да се наричат сред евреите с общото название Закон. Благочестивите евреи с всички сили се стараели да изпълняват този закон и много го почитали. Този старозаветен закон има значение и в Новия Завет. Със Своя Нов Завет Иисус Христос само допълнил и задълбочил смисъла на Стария Завет. Докато Старият Завет изисквал предимно да не вършим никакво зло на другите, в Новия Завет се заповядва да им правим само добро, лишавайки дори себе си от някои блага; да обичаме не само приятелите си, но и враговете си и дори да жертвуваме за тях живота си, ако това е потребно.

До Мойсея Божествените откровения се предавали от баща на син и се запазвали в паметта на хората. Сега на Синай Господ заповядал да бъдат записани всички ония закони, които Той дал. Така се появило у евреите Свещеното Писание.

На Синай заедно с десетте Божии заповеди Мойсей получил от Бога указания как да бъде устроена една особена голяма палатка, дето евреите трябвало да се молят и да принасят своите жертви на Бога. Тази палатка се наричала скиния. За нея бил обграден специален двор, посред който бил издигнат жертвеникът, дето се принасяли жертвите. В предната част на двора имало една покрита палатка, наречена светилище. Тук имало маса с дванадесет хляба, седмосвещник и олтар, на който свещениците кадели тамян. В светилището могли да влизат само свещениците. Предната част на светилището била отделена със завеса. Тази част се нарича Святая Святих. В нея се пазел така нареченият Ковчег на Завета, в който били грижливо пазени скрижалите с десетте Божии заповеди. До Ковчега на Завета имало и съд с мана. В Святая Святих можел да влиза само първосвещеникът, и то един път в годината.

Господ поставил Аарона, Мойсеевия брат, за първосвещеник. Неговите синове и техните потомци трябвало да бъдат свещеници. За техни прислужници и помощници Бог определил потомците на Левия – левитите. През време на общи молитви вярващият народ стоял в двора около жертвеника.

Нашите храмове са устроени по подобие на старозаветната скиния. Вместо Святая Святих у нас има олтар. В него не могат да влизат жени. Светилището у нас е заменено със средната част на храма, дето стои вярващият народ, а дворът е заменен с така наречения притвор, дето в древност стоели некръстените люде, готвещи се да приемат християнството.

Скинията била предобраз на Христовата църква. Когато скинията била приготвена, Божията слава слязла върху нея във вид на облак и я осветила.

ЧЕТИРИДЕСЕТГОДИШНО СТРАНСТВУВАНЕ ПО ПУСТИНЯТА

(Числа, гл, 10, 11, 13, 14, 21 и 33)

Израилтяните прекарали цяла година около планината Синай. Но ето един ден облачният стълб, който стоял над скинията, се вдигнал. Това означавало, че народът трябвало да тръгне на път. Зарадвали се евреите, мислейки, че сега отиват направо в обетованата земя.

Но не станало така.

Едва минали три дена в път из пустинята, и ревността на евреите съвсем охладняла. Те наченали да роптаят и думали:

  - Кой ще ни нахрани с месо? Помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, пъпешите, лука, праза и чесъна. А сега душата ни линее. Освен мана, нищо няма пред очите ни!

Тогава Господ казал:

  - Утре ще ядете месо, и не един ден, не два, не пет, не десет, но цял месец, докле ви не омръзне и не се погнусите от него, задето презряхте Господа и роптаете.

Мойсей запитал Господа:

  - Шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ. А ти казваш, че ще им дадеш месо. Нима да се заколи всичкият добитък, що е с нас? Или да се събере всичката морска риба, та да ги задоволим?

Господ отговорил на Мойсея:

   - Мислиш ли, че не е силна ръката Господня?

Изведнъж задухал вятър от морето и докарал безброй пъдпъдъци, които покрили земята около израилския стан. Народът се втурнал да събира пъдпъдъци. Но преди да успеят неблагодарните евреи да изядат събраното месо, между тях настанал мор и измрели мнозина. Това било наказание за техните необуздани прищевки. Това място било наречено Гробове на прищевките.

Въпреки че Господ доказвал многократно на Своя народ, че го обича, че се грижи за него и че всякога в беда е силен да му помогне с могъществото Си, евреите все още не се доверявали напълно на Бога. Когато те се приближили до Ханаанската земя, изпратили дванадесет души да я огледат. Между тях бил и Иисус Навин. Тия огледвачи обикаляли четиридесет дена обетованата земя и като се върнали, донесли със себе си чудни плодове, огромни гроздове, нарове и смокини. Като се върнали. те разказали, че земята е много плодородна, че в нея тече мед и мляко, но че народът й е силен и градовете – укрепени, и че поради всичко това мъчно можело да се превземат. Евреите паднали духом. Напразно Иисус Навин ги убеждавал да вървят напред. Напразно той ги уверявал, че с Божията помощ те лесно ще се справят с ханаанците. Евреите решили да си изберат нов главатар и да се върнат в Египет. Никакви увещания не помагали. Колкото повече ги уговарял Иисус Навин да не въстават против Господа, толкова повече ропотът сред евреите растял. Най-сетне те закрещели:

   - Да ги избием с камъни!

И поискали да погубят Мойсея, Аарона и Иисус Навина.

Но славата Господня се явила в облак над скинията и чул се Божият глас:

   - Докога ще Ме огорчава тоя народ? Докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз извърших сред него? Ще го поразя с мор!

Мойсей започнал да моли Бога да прости тоя грях на народа. И рекъл Бог:

   - Прощавам според думата ти; но всички, които видяха славата Ми и личбите Ми и роптаха, няма да видят земята, която съм обещал с клетва на бащите им. Труповете им ще паднат в тая пустиня. Синовете ви пък ще се скитат в пустинята четиридесет години. И чак тогава ще влязат в оная земя заедно с Иисус Навина.

По тоя начин всички от двадесет години нагоре, които се противили на Бога, трябвало според Божия съд да измрат в пустинята. През уречените 40 години те наистина измрели.

Започнало се 40-годишното странствуване. Милосърдният Господ, въпреки всичко, и сега покровителствувал непокорните евреи и във всичко им помагал. Така, по Негова заповед в едно безводно място Мойсей извел вода от една скала и всички утолили там жаждата си. Друг път евреите дошли до едно място, което било пълно с отровни змии. От ухапванията започнали да измират много евреи. Тогава дошли мнозина при Мойсея и го помолили да се застъпи за тях пред Бога. Мойсей се помолил за народа, и Господ му заповядал да направи едно медно изображение на змия и да го окачи на дърво, което да издигне сред стана. „И нека всеки ухапан от змия погледне с вяра към медната змия и ще бъде жив“, казал Бог. Така и станало.

Медната змия била предобраз на Спасителя. Отровните змии са нашите грехове, които ни причиняват смърт. А медната змия, окачена на дърво, означава Спасителя, Който, разпънат на кръстното дърво, лекува с пролятата Си кръв нашите грехове и ни избавя от смъртта.

След много изпитания 40-годишното странствуване на евреите из пустинята се приближило към своя край. Измежду всички изведени от Египет останали живи само Мойсей, Халев и Иисус Навин. Всички останали били вече измрели. Мойсей бил достигнал дълбока старост. Той довел евреите до границата на Ханаанската земя. После по Божие повеление се изкачил на висока планина, погледнал оттам обетованата земя и там на върха умрял. Гробът му не се знае.

Мойсей написал първите пет книги на Библията: Битие, Изход,-Левит, Числа и Второзаконие.

Четиридесетгодишното странствуване на евреите из пустинята на път за обетованата земя рисува картината на нашето земно странствуване по пътя към обещания небесен рай. Господ се грижел през цялото това време за евреите. Той извършил много чудеса, за да им докаже, че промишлява за тях. Те роптаели, не вярвали. А Той ги дълго търпял и водел към крайната цел. Тъй се грижи Господ и за нас през земния ни живот. Често Той и с нас върши чудеса, избавя ни от опасности, устройва живота ни така, че да не погинем телом и духом, въпреки че често роптаем и не Му се покоряваме, Той ни дълго търпи, подтиква ни към покаяние и ни води към обетованата небесна родина.

ИИСУС НАВИН. ВЛИЗАНЕ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

(Кн. Иисус Навин, гл. 1, 3, 6, 13 и 24)

След Мойсеевата смърт Иисус Навин станал вожд на израилския народ. Както при Мойсея, така и сега Господ помагал на евреите. Иисус Навин повел най-сетне Божия народ към Ханаан. За да влязат в обетованата земя, евреите трябвало да минат през река Йордан. По Божие нареждане Иисус Навин заповядал на свещениците да вземат Ковчега на Завета и да влязат с него в реката. Тогава водата на река Йордан се разделила и народът минал на другия бряг по сухо. Най-накрая бил пренесен Ковчегът на Завета, подир което водата пак потекла надолу.

Започнала война между евреите и хананейците. С Божията помощ евреите леко побеждавали враговете си. Първият град, който трябвало да превземат, бил Иерихон. Той бил обграден с високи и яки стени. Господ заповядал на еврейските свещеници да носят, съпроводени от народа, Ковчега на Завета в продължение на шест дена около Иерихонските стени. На седмия ден, при седмото обикаляне около града, левитите затръбили с гръмогласни тръби, народът надал мощни викове и стените на Иерихон паднали сами. От всички страни евреите се спуснали към града и го превзели.

Иисус Навин тръгнал да овладява останалите градове. Под ръката му паднали повече от тридесет царе, които владеели разни земи в Ханаан. В сражението при Гаваон, по молитвата на Иисуса Навина, слънцето се спряло, за да може да се превземе градът преди да настъпи нощ. За няколко години Иисус Навин завладял почти цялата страна. Накрай той разделил земята между дванадесетте Израилеви колена. Само Левиевото коляно не получило своя земя. То било определено да служи на Бога и поради това имало своя част във всички израилски колена. Светилището и скинията с Ковчега на Завета били поставени в градеца Силом.

Когато Иисус Навин станал на 110 години, събрал в града Сихем израилския народ, за да се прости с него преди смъртта си. Тук той напомнил всички Божии благодеяния и увещавал израилтяните да останат верни на Господа, като изпълняват заповедите Му.

   - Бойте се от Бога! – казал им той. – Пазете всичко написано в Мойсеевия закон! Не служете на чужди богове, но пребъдвайте верни на Господа! А ако вие не искате да служите на Господа, аз и моят дом ще Му служим вярно навеки, защото Той е свет. Тогава целият народ отговорил:

   - Не, ние няма да оставим Господа и няма да служим на чужди богове!

Иисус Навин записал народния обет в книгата на Божия Закон. Всичко, което се случило с израилтяните в негово време, било също записано в Свещеното Писание – в книгата, носеща названието Иисус Навин.

СЪДИИ. САМСОН, САМУИЛ. ПОМАЗВАНЕ НА САУЛА ЗА ЦАР

(Кн. Съдии, гл. 1, 13, 14, 15 и 16;1 кн. Царства, гл. 1 – 15)

След смъртта на Иисус Навина евреите не удържали своето обещание да бъдат верни на Господа и да не се покланят на чужди богове. Те скоро изпаднали в идолопоклонство и оттогава започнали често да нарушават завета си с Господа. За да ги вразуми, Господ ги предавал от време на време в ръцете на техните врагове. Щом в нещастията си евреите се обръщали към Господа, Бог издигал измежду тях силни мъже, които ги избавяли от чуждо потисничество. Тия мъже били водачи на народа и се наричали съдии. Всеки един от тях ръководел съдбините на народа до смъртта си. Имало петнадесет такива съдии. Между тях една била жена – Девора. По-известни съдии били: Гедеон, Иефтай, Самсон и Самуил.

Веднаж евреите попаднали под властта на филистимците, едно езическо племе, което живеело в съседство с тях. Това наказание ги постигнало поради техните многобройни грехове спрямо Бога и ближните. Когато евреите се покаяли, Господ им дал силен защитник в лицето на съдията Самсон. Още до раждането на Самсона ангел Божий предупредил родителите му, че той ще бъде избраник Божий.

Самсон се отличавал с необикновена физическа сила. Когато веднъж лъв го нападнал, Самсон го разкъсал като яре. Филистимците се бояли много от страшната сила на Самсона. Те се мъчели някак си да го надвият и погубят, но все не успявали. Най-сетне си послужили с хитрост.

Самсон се оженил за една филистимянка, която се наричала Далила. Подкупена от своите сънародници, тя го запитала, на какво се дължи нечовешката му сила. Той й обяснил, че е дал обет пред Бога никога да не стриже косите си и че, ако бъдат остригани косите му, силата му ще го напусне. Тогава Далила скроила план да го лиши от силата му. Когато Самсон заспал на коленете й, отрязала му косите, и силата Божия действително го напуснала. Повиканите филистимци лесно хванали Самсона, ослепили го и го оковали във вериги. Те го принудили да работи в тъмницата тежка работа.

Самсон разбрал, че е сгрешил пред Бога, като доверил на Далила тайната си. Той се разкаял за сторения грях. Тогава заедно с порастването на косата му започнала да се връща в него предишната му сила.

Веднъж, на един свой празник, филистимците се събрали да принесат в своя храм жертва на един идол и да се повеселят. Те довели и слепия Самсон в храма, надсмивали се над него и му удряли плесници. Самсон мълчал. Поставили го между стълбовете, на които се крепял храмът. В това време в него се намирали всички филистимски първенци. На покрива пък стояли до три хиляди мъже и жени, които гледали забавляващия ги Самсон. Слепият неволник се помолил на Господа да му даде за сетен път голяма сила и, опрян на двата стълба, напънал мишците си върху тях и със страшно напрежение ги съборил. Храмът се разрушил, покривът паднал, и всички филистимци намерили в развалините смъртта си. Самсон загинал също.

Последен съдия на еврейския народ бил пророк Самиул. Той бил един на майка. Тя дълго време нямала деца. А била искрено вярваща и предана Богу жена. Наричала се Анна. Един ден тя дошла в скинията и дала в душата си обет пред Бога, че ако Той й подари син, тя ще го посвети да служи Нему. Анна тъй силно се молела и плачела, че първо-свещеникът я помислил за пияна и я посмъмрил. Но щом разбрал мъката й, той я благословил и й предсказал, че Бог ще изпълни молбата й. Така и станало: Анна родила син и го нарекла Самуил. Когато момчето станало на три години, тя го дала, според обещанието си, да прислужва при скинията. Оттогава Самуил заживял при първосвещеника Илий.

Една нощ малкият Самуил чул, че някой го вика: „Самуиле, Самуиле!“ Като мислел, че това е гласът на първосвещеника Илий, той изтичал при него. Но Илий му казал:

   - Аз не съм те викал, сине мой. Иди си легни!

Три пъти чул Самуил същия глас и три пъти отивал при първосвещеника Илий. Най- сетне първосвещеникът разбрал, че Господ зове момчето и го посъветвал как да се отзове. Когато Господ пак повикал Самуила, последният рекъл:

   - Говори, Господи, Твоят раб слуша!

Господ открил на Самуила, че първосвещеник Илий скоро ще умре и че неговите синове поради лошия си живот ще бъдат наказани и няма да станат съдии.

Самуил расъл и напредвал в благочестието си. Той бил във всичко послушен на Бога.

Скоро целият народ узнал, че Бог му открива Своята воля и разбрал, че Самуил е пророк.

Когато порасъл, той станал духовен водач на богоизбрания народ и бил през целия си живот праведен съдия. Той се стараел да поучава евреите, да ги отклонява от лошите им пътища, учел ги да вярват в истинския Бог и усърдно се молел за тях. Когато остарял, евреите започнали да го молят да им постави цар, за да бъдат и те устроени като другите народи. Самуил им говорел, че не е угодна на Бога тяхната просба, че тежко ще им бъде под владичеството на царя, но те не искали да го послушат. Тогава Бог му заповядал да им помаже за цар тогова, когото Той посочи.

На следния ден при Самуила се явил един висок и снажен юноша на име Саул. Той бил загубил своите осли и дошъл да попита Самуила къде да ги търси. Вместо да го отпрати подир ослите, Самуил по повеление Господне помазал Саула за цар, като излял един рог с осветен елей върху главата му. При това свещенодействие Божият Дух слязъл върху Саула, за да му помага да управлява народа. Всичко туй станало тайно.

Скоро Самуил събрал целия народ и заповядал да хвърлят жребие, за да се види, кой трябва да бъде цар. Жребието се паднало на Саула.

Саул бил отначало добър цар, изпълнявал волята Божия и справедливо управлявал. Но отпосле той се самозабравил и престанал да слуша Бога. Тогава Господ отстъпил от Саула и открил на Самуила, че ще постави нов, по-добър цар на еврейския народ.

ДАВИД

(1 кн. Царства, гл. 16, 17, 18, 24 и 31)

За да избере нов цар, Самуил трябвало да отиде по Божия заповед в земята, гдето живеело Иудовото коляно. Той дошъл в град Витлеем, гдето Бог му обещал да му посочи Свой избраник между синовете на един благочестив човек на име Иесей. Самуил видял Иесеевите синове. Той помислил, че Господ е избрал най-големия, защото той бил висок на ръст и много красив. Но Господ му казал:

   - При избора Аз гледам не лицето, но сърцето на човека. Моят избраник не е тук. Тогава Самуил запитал Иесея:

   - Всичките ли твои деца са тук?

   - Не, – отговорил Иесей, – остава още най-малкият. Той пасе овците.

Самуил помолил Иесея да прати да го доведат. Явил се един хубав, рус момък с приятно лице и живи изразителни очи. Това бил Давид. Господ рекъл на Самуила:

   - Стани, помажи го! Това е бъдещият израилски цар.

Самуил го помазал за цар. Божият Дух слязъл върху помазания и пребъдвал с него от тоя ден нататък. А Саул загубил Божието благоволение и зъл дух взел да го мъчи.

След няколко години се отворила война между евреите и филистимците. Давидовите братя били във войската. Давид бил още твърде млад, за да воюва. Веднъж отишел да споходи братята си и да им занесе храна. Той намерил еврейската войска в голяма тревога. Преди няколко дена измежду филистимците бил излязъл един воин, огромен по ръст, на име Голиат. Той подканвал евреите да отделят някого от себе си, който да се пребори с него, като добавял, че страната на онзи, който победи, ще се счита за победителка. Никой от евреите не се решавал да излезе срещу такъв великан. Поради това Голиат подигравал евреите и даже хулел Бога.

Давид пристигнал на бойното поле тъкмо по това време. Той чул, че Саул бил твърде разтревожен от предизвикателствата на Голиата и че обещавал да даде дъщеря си за жена на оногова, който победи Голиата. Давид бил силно натъжен, като виждал, че нямало между израилските войници нито един, който да има такова упование в Бога, че да излезе на борба срещу Голиата. Той пламнал от ревност по Божието име и решил да излезе срещу великана. Всички, даже и царят, го раздумвали, но той решително рекъл:

   - Ако Господ ми помогне, аз ще победя филистимеца!

Той се отказал от предлаганите му бойни оръжия. Не взел дори меч със себе си, но в просто овчарско облекло, само с една тояга и с прашката си тръгнал срещу облечения в броня и желязо исполин. По пътя той си избрал пет гладки камъка и с това привършил въоръжаването си.

Голиат видял младия овчар да иде насреща му и започнал да му се смее:

   - Защо си тръгнал срещу мене с тояга и камъни? Нима съм куче? Давид отговорил:

   - Ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз пък ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, Когото ти оскърбяваш.

Голиат се изправил и взел да се приближава към Давида. А Давид бръкнал с ръка в торбичката, извадил оттам един камък и с всичка сила го метнал с прашката си срещу Голиата. Камъкът се забил в челото на филистимеца, който веднага паднал на земята. Тогава Давид се затекъл, грабнал меча на гордия филистимец и му отсякъл главата.

Като видели това, филистимците били обхванати от ужас и хукнали да бягат. Тъй младият Давид с помощта на Бога издействувал за своя народ бляскава победа. След това сражение Давид станал любимец на целия еврейски народ.

Саул му дал дъщеря си Мелхола за жена. Мелхола обичала силно Давида. Обичал го и Ионатан, синът на царя. Но Саул не го обичал. Той завиждал на славата му. Злият дух, който го мъчел, не давал покой на душата му.

Давид можел да свири прекрасно на псалтир (арфа). Той бил и голям поет. С боговдъхновените си песни и с омайната си свирня успокоявал всяко човешко сърце. Затова царят често го викал да му пее и свири, за да го успокоява. Веднъж, във време на свиренето, Саул, под влияние на злия дух, хвърлил срещу младия певец своето копие. Но Давид се

отклонил ловко от удара и избягал.

Няколко пъти Саул се опитвал да убие Давида, но синът му Ионатан и дъщеря му Мелхола го спасявали. Най-сетне Давид решил да бяга от царския гняв в планината. Дълго той се криел из планинските пещери със своите другари, а Саул с войска го търсел. Веднъж Саул влязъл сам в една пещера, в която се криел Давид със своите приятели. Те рекли шепнешком на Давида:

   - Ето най-сетне настъпи денят, за който ти говори Господ, че ще предаде твоя враг в ръцете ти. Хайде да убием Саула!

Но Давид отговорил:

   - Да не ми дава Господ да сторя такова нещо на моя цар, помазаника Господен!

И като обуздал другарите си, той сам тихичко се промъкнал до Саула и незабелязано отрязал края на дрехата му. Когато Саул излязъл от пещерата и се поотдалечил от нея, Давид му извикал отдалече:

   - Господарю мой, царю! Ето, ти виждаш края на своята дреха в моите ръце. Аз я отрязах, когато ти беше в пещерата, и нищо лошо не ти сторих. Ти виждаш сам, че в сърцето ми няма злоба към тебе, нито коварство, нито измяна.

Като чул думите на Давида, Саул заплакал и казал:

   - Ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло. Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес! И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.

Не след много време Саул погинал на война, и народът провъзгласил Давида за свой цар.

Поради своята доброта към враговете си Давид е станал символ на кротост и незлобие.

За тия му добри качества Господ справедливо го издигнал.

ЦАР ДАВИД СЪГРЕШАВА ТЕЖКО И СЕ ПОКАЙВА

(2 кн. Царства, гл. 1 – 19)

Като станал цар, Давид се грижел ревностно за своя народ. Той създал условия за добър живот. Особено се грижел за благочестието и за правата вяра в Бога. Затова Господ благословил Давида, направил го могъщ владетел и покорил под неговата десница враговете му. Всички Израилеви колена искали царят да живее в тяхното коляно. Но Давид си избрал за престолен град Йерусалим, който той превзел от иевусейците. Първата грижа на Давида била да възстанови богослужението във всичкото му великолепие. Той пренесъл Ковчега на Завета и скинията в Йерусалим и поискал да построи голям и красив храм. Но Господ му казал, че той не е достоен да извърши това дело, понеже воювал твърде много и пролял много кръв. Тая чест щял да има неговият наследник.

Цар Давид преживял и много неприятности. Един от неговите синове – Авесалом – поискал да стане цар и започнал да воюва срещу баща си. Но Авесалом бил наказан от Господа. Неговата войска била разбита. Сам той се опитал да се спаси с бягство. Като бягал обаче, косите му се заплели в клоните на едно дърво. Той бил настигнат и убит от Давидовите войници. Кроткият Давид отдавна бил простил на своя син и горко оплаквал смъртта му. Той простил и на всички ония, които се увлекли по Авесалома.

Давид бил милостив въобще към всички свои неприятели, както и към покорените от него околни народи. Само с амонитяните той постъпил по-жестоко. Но то не било случайно, а поради туй, че в Давидовото сърце по това време се промъкнал и настанил един тежък грях. Той се поддал на страстите си. А всяка страст прави човека сляп, глух и жестокосърдечен. Грехопадението на Давида се случило така. Той видял един ден една много красива жена и поискал да се ожени за нея. Оказало се, че тя била жена на един Давидов воин на име Урий. За да може да вземе жена му, Давид наредил Урий да бъде поставен във време на сражение на първа линия, за да бъде непременно убит. Така се и случило. Урий загинал, а Давид се оженил за младата и хубава вдовица. Почти цяла година живял с нея спокойно. Но Господ не оставил за дълго Своя слуга да тъне в греха си. Той изпратил при него пророк Натана, за да го изобличи, т.е. да му посочи греха.

   - Царю, – рекъл пророк Натан. – В един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше твърде много дребен и едър добитък, а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която той бе отхранил от малка, и тя бе пораснала при него заедно с децата му, ядеше от хляба му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. При богатия човек дойде един странник. И нему се досвидя да вземе от овцете си, за да сготви обед на госта, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на странника.

   - Кой е този човек? – извикал гневно Давид. – Той заслужава смърт!

   - Този човек си ти, – рекъл пророк Натан. – Господ те направи цар, даде ти всичко, каквото поиска, а бедният Урий имаше само своята любима жена. Ти уби Урия с ръцете на неприятелите, а жена му взе при себе си.

Давид разбрал колко тежко е съгрешил пред Бога. Веднага взел да се кае и да съжалява искрено за сторения голям грях. Той не можел вече да поправи злото, защото Урий бил убит, но за това пък горко плачел и молел Бога за прошка. В покайното му настроение се родила една от най-хубавите му молитвени песни – 50 псалом, наречен покаен псалом.

Давид съчинил много такива молитвени песни. Той ги пеел, като свирел същевременно на струнен инструмент, наречен псалтир. Оттам и молитвите му взели да се наричат псалми. Петдесетият псалом, който Давид съчинил след изобличението му от Натана, е една от най- хубавите покайни молитви. Той започва така: „Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях; защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших“...

Всички псалми, написани от Давида, както и някои други, написани от по-късни автори, са събрани в особена книга, наречена Псалтир. Това е една от книгите на Свещеното Писание на Стария Завет. От нея се чете и пее почти на всяко богослужение, особено във време на вечерня и утрепя, когато сред църквата се чете шестопсалмието. Псалмите са написани така хубаво, че много християнски молитви са съставени по техния текст.

В много свои псалми Давид по вдъхновение от Светия Дух изказва пророчества за Спасителя, Който е трябвало да се роди от Давидовия царски род (Пс. 71, 2, 21 и др.).

ЦАР СОЛОМОН

(3 кн. Царства, гл. 3, 7, 8 и 11)

Като остарял, Давид поставил своя син Соломон за наследник на царската корона. Соломон обичал Бога и Му служел вярно. Веднъж, след като принесъл жертва на Бога, Сам Господ му се явил на сън и му казал, че той може да поиска от Него каквото пожелае. Соломон рекъл:

   - Господи, Ти стори велика милост на Твоя раб, баща ми Давида, задето той изпълняваше Твоята воля. Ето и аз искам да Ти служа; но аз съм още твърде млад и се боя поради това, че не ще мога да управлявам тоя многоброен Твой народ, да отсъждам правилно

що е добро и що е зло. Затова Те моля: дай ми мъдрост, за да разбирам Твоята воля и да я изпълнявам!

Бог му отговорил:

   - Задето поиска мъдрост, а не дълъг живот, богатство, слава или победа над враговете си, Аз ще изпълня твоята молитва. Ти ще бъдеш по-мъдър от всички други царе. Аз ще ти дам и това, което ти не поиска – богатство и слава. И ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.

Господ изпълнил Своето обещание. Соломон станал най-мъдър между всички царе. Мнозина дохождали на съд при него, и той всякога намирал най-мъдрото и справедливо разрешение и на най-заплетените въпроси.

Един ден се явили при Соломона две жени и донесли две малки деца. Едното било живо, а другото мъртво. Едната жена казала на Соломона:

   - О, господарю мой, аз и тая жена живеем в една къща. И двете имахме по едно дете. През нощта умрял синът на тая жена, защото тя била легнала връз него. А тя станала през нощта, взела моя син от мене, докато аз съм спала и го турила при себе си, пък своя мъртъв син поставила до мене. Сутринта станах да накърмя сина си, и ето – гледам го мъртъв! А когато на виделина се взрях в него, познах, че това не е моят син.

Другата жена рекла:

   - Не, моят син е живият, а твоят син е умрелият! Първата жена живо възразявала:

   - Не, твоят син е умрелият, а моят е живият!

Тъй те се препирали пред царя. Соломон помислил малко, па рекъл:

   - Дайте меч! Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата!

Жената, която била наистина майка на живото дете, силно се развълнувала, паднала пред царя и взела да го моли:

   - О, господарю мой! Дайте й това дете живо и не го убивайте! А другата казала:

   - Нека не бъде ни мое, ни твое. Сечете!

Тогава Соломон разбрал, че истинската майка е оная, която молела да бъде пощаден животът на детето, и заповядал да й дадат живия младенец.

Скоро целият народ узнал за премъдрия съд на царя и всички започнали да се боят от него. Своята мъдрост Соломон изразявал и в управлението на народа, и във всичките си други царски дела. Царе от далечни страни идвали при него, за да го видят и чуят неговата мъдрост. Соломон съчинил три хиляди притчи, съставил хиляда и пет песни и описал всички растения от кедъра до исоповата трева. Притчите на Соломона са така дълбоки и назидателни, че и до днес служат като най-добри наставления и за прости, и за мъдри.

Тия притчи се съдържат в Свещеното Писание на Стария Завет под заглавието „Книга притчи Соломонови“.

Най-главното дело на Соломона било построяването храма Господен в Йерусалим. Храмът бил огромен и великолепен, направен от най-драгоценни материали и построен по плана на скинията. В него имало и двор, и светилище, и Святая Святих, която била отделена от светилището със завеса. В двора имало жертвеник, дето се принасяли жертвите и около който се събирал народът на молитва.

Когато храмът бил привършен, внесли Ковчега на Завета в Святая Светих. Веднага след това славата Божия слязла върху храма във вид на облак и го изпълнила. Тъй храмът бил осветен. Соломон дълго се молил на Бога да приеме молитвите на тия, които ще идват в тоя храм. Господ му казал във видение, че неговата молитва е чута.

Великата мъдрост на Соломона не могла да го спаси от грях. Опиянен от славата и богатствата си, той взел да живее разкошно. Налагал на народа големи данъци. Въпреки че еврейският закон забранявал женитбата с идолопоклонци, той довел в двореца си много жени езичнички. Тия жени развратили сърцето му. Те се кланяли на своите божества. Соломон им разрешил да построят на тия божества капища около Йерусалим и сам взел за им принася жертви. Тогава Господ му рекъл, че ще отнеме от него царството му и ще го раздели. Към края на живота си Соломон се покаял. Разбрал суетата на всичко и написал в покаянието си книгата „Еклисиаст“, което значи „проповедник“. Той написал още и книгата „Песен на песните“, в която изобразил символистично любовта на Бога към хората.

РАЗДЕЛЯНЕ НА СОЛОМОНОВОТО ЦАРСТВО. ПРОРОЦИ ИСАИЯ И ИЕРЕМИЯ

(3 кн. Царства, гл. 12; 4 кн. Царства, гл. 17, 19, 23 и 24)

След смъртта на Соломона еврейското царство се разделило, както Бог бил отсъдил. Соломонов наследник бил синът му Ровоам. При него се появили раздори между евреите. Десет колена се разбунтували, откъснали се от Ровоама и си избрали за цар Иеровоам, един началник на работниците в Йерусалим. Верни на Ровоама останали само две колена – Иудовото и Вениаминовото. Тъй като те били близко до Иерусалим, този град останал да бъде столица на Юдейското царство. Жителите на това царство започнали да се наричат юдеи.

Останалите десет колена образували Израилското царство. Те си избрали за столица Самария. Израилските царе не искали техните поданици за отиват на молитва в Иерусалимския храм, дето се пазел Ковчегът на Завета. За да ги отклонят от религиозно общение с юдейския народ, израилските царе ги въвлекли съзнателно в идолопоклонство.

Скоро почти всички израилтяни забравили Господа. Без Божията помощ тяхното царство започнало да отслабва. То просъществувало едва около 250 години. Когато нечестието на народа стигнало до крайните си предели, Господ изрекъл над това царство Своята присъда и го предал в робство на асирийците. По-голямата част от жителите му били закарани в робство в Ниневия, а на тяхно място били поселени езичници.

Новите жители на Израилското царство започнали да се наричат самаряни. От останалите в земята си израилтяни те се научили да вярват в истинския Бог, но не усвоили изцяло богооткровената вяра. От пророците те почитали само Мойсея, и от свещените книги приемали само Мойсеевото петокнижие, т.е. първите пет книги от Библията, които били написани от Мойсея.

Юдейското царство съществувало около 370 години. В него царският скиптър се предавал на люде от Давидовия род. Някои от тия царе били благочестиви. Служили на истинския Бог с преданост и се борели срещу идолопоклонците. Но имало и много нечестиви владетели, които отпаднали от истинската вяра. Лошият пример на лошите царе бил следван от техните поданици.

Най-сетне нечестието на царете и развращението на народа довели и юдейското царство до разгром. При цар Седекия вавилонският цар Навуходоносор покорил юдеите. Градът Йерусалим бил разрушен. Великолепният Соломонов храм бил опожарен. Юдейският народ бил отведен в плен в далечния Вавилон и там в неволя прекарал 70 години. Тъй Господ наказал Своя любим народ, задето отстъпил от истинската вяра и взел да се кланя на лъжливи богове.

Но Бог не наказал евреите преди да изчерпи всички средства за тяхното вразумление. Той изпращал много пророци, които имали за задача да ги връщат към истинската вяра. Пророците са били хора със свет живот. Върху тях слизал Светият Дух и им давал сила да учат хората на благочестие, да им откриват волята Божия, да вършат разни знамения и чудеса и да пророчествуват, т.е. предсказват бъдещето и да предупреждават народа за бедствията, които имало да дойдат върху него поради греховете му. Пророците говорели на евреите и за Спасителя, Който щял да дойде, и предсказвали с поразителна яснота разни подробности от Неговия живот. Особено забележителни между тях били в юдейското царство пророците Исаия и Иеремия.

Пророк Исаия бил юдеин от царски произход. Господ го призвал към пророчество чрез особено видение. Исаия видял Господа да седи на престол, обкръжен от шестокрилати серафими (ангели), които пеели: „Свят, свят, свят е Господ Саваот; цялата земя е пълна с Неговата слава!“ Ужасен от туй дивно видение, Исаия изказал опасението си. че ще умре, понеже имал нечисти уста, с които не бил достоен да слави Господа. В тоя миг прилетял към него един от серафимите, който носел в клещи разпален въглен, взет от небесния жертвеник, докоснал с тоя въглен устата на Исаия и изрекъл думите: „Ето това се докосна до устата ти, и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти!“ (Исаия, гл. 6). При това видение Исаия получил пророчески дар.

Господ изпратил Исаия да учи и вразумява еврейския народ. Божият пророк проповядвал истинската вяра, изобличавал юдеите, че забравили своя Бог и им предсказал, че ще бъдат наказани с плен и опустошение, ако не се покаят. Особено много предсказвал пророк Исаия за идването на Спасителя. Той говорил, че Спасителят ще се роди от Девица, че Той ще страда за греховете на всички хора и че кротко ще понася страданията, че ще бъде причислен към разбойници, че ще умре за греховете на хората и че ще възкръсне. Поради яснотата на своите предсказания за Спасителя пророк Исаия справедливо е наречен старозаветен евангелист. Всички негови пророчества са събрани в отделна книга, която носи неговото име и се съдържа в Стария Завет на Библията.

Ето например как пророк Исаия описва Спасителя в едно от своите пророчества: „Няма в Него ни изглед, нито величие... Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи... Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме... Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си... Отредиха му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия... А кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство“ (Исаия 53 гл.).

Понеже св. пророк Исаия изобличавал юдеите и ги подканвал непрекъснато към покаяние, като ги заплашвал в противен случай с тежки Божии наказания, евреите се озлобили и го предали на мъченическа смърт. Според преданието той бил прерязан на две с пила.

Пророк Иеремия живял около 600 години преди Рождество Христово. Той предпазвал народа от падения, увещавал го към покаяние и предсказвал разрушаването на Йерусалим и на Соломоновия храм. Той преживял предсказаните от него събития и горко оплаквал разрушението на Йерусалим. В същото време утешавал евреите, като им предсказвал, че Господ ще ги помилва и пак ще ги върне в Йерусалим. Иеремия оставил цяла книга пророчества. Жалбите му над Йерусалим са записани в книгата „Плач Иеремиев“.

Всичко онова, което се случило с еврейския народ от времето на Самуила до вавилонския плен, е описано в четири Книги на Царствата и в две книги Паралипоменон, което значи „изпуснато“. Това название е дадено на последните две книги, понеже те допълват изпуснатото в книгите на Царствата. Всички тия книги влизат в състава на Библията.

През описваното време имало много пророци. Едни от тях са записвали пророчествата си в отделни книги, които влезли отпосле в състава на Библията, а други пророчествували и поучавали само устно, без да оставят книги след себе си. За техния живот и дела ние научаваме от книгите на Царствата. Много пророци, говорейки за бъдещето на еврейския народ, предсказвали ясно и идването на Спасителя, както и различни други събития от новозаветната история. Тъй напр. св. пророк Михей е предсказал, че Спасителят ще се роди във Витлеем; св. пророк Захарий е описал тържественото влизане на Христа в Йерусалим, а св. пророк Иоил е предрекъл слизането на Свети Дух.

ПРОРОЦИ В ИЗРАИЛСКОТО ЦАРСТВО ИЛИЯ, ЕЛИСЕЙ И ЙОНА

(3 кн. Царства, гл. 17 – 22; 4 кн. Царства, гл. 1 – 13 и кн. на прор. Йона)

Пророк Илия. Той се родил в гр. Тесва (затуй се нарича тесвитец). Родителите му били бедни и незнатни. Пророческото му служение започнало при най-злия и нечестив израилски цар Ахав, който под влияние на своята жена – езичницата Иезавела, започнал усърдно да почита идола Ваал. Когато Ахав наченал и народа си да принуждава към идолопоклонство, Господ изпратил при него Своя пророк Илия, за да го изобличи. Като се явил пред царя, Илия рекъл:

   - Заради твоето нечестие три години няма да падне на земята ни роса, нито дъжд, освен по моята молитва.

Ахав кипнал от гняв и искал да убие Илия. Но Божият пророк избягал в пустинята и цяла година прекарал там. Всяка сутрин и вечер врани му носели хляб и месо. Наблизо текъл поток, от който Илия утолявал жаждата си.

Пророчествата на Божия човек се сбъднали. По цялата израилска земя настанала страшна суша. Всичката зеленина изсъхнала. По Божия заповед Илия се запътил за езическия град Сарепта Сидонска, където Бог му посочил да се настани у една бедна и благочестива вдовица. Като дошел в Сарепта, св. пророк Илия намерил вдовицата и я помолил да му донесе късче хляб, за да уталожи глада си. Тя му отговорила:

   - Нямам нищо, освен шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето. Като приготвя това за себе си и за сина си, ще го изядем и ще умрем от глад.

   - Не бой се, – отговорил й св. пророк Илия. – Направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси. А за себе си и за сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев. Брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Жената повярвала на думите на Божия пророк и със своите последни запаси го нахранила. Тогава станало чудо: брашното и дървеното масло не се свършвали, докато траели гладът и сушата.

Докле Илия живеел у вдовицата, синът й заболял и умрял. Бедната майка била в отчаяние. Св. пророк Илия се помолил горещо на Бога за момчето и то оживяло. Тогава Сарептската вдовица рекла на Илия:

   - Сега узнах, че ти си човек Божий и че словото Господне в твоите уста е истинско!

Минали три години и половина, откак започнала сушата. Глад и други бедствия мъчели народа. По Божия заповед Илия се явил при Ахава и казал нему и на целия израилски народ, че техните бедствия произлизат от това, дето те са забравили истинския Бог. Пророкът предложил на народа да се събере на планината Кармил. Когато всички отишли там, Илия казал на Вааловите жреци:

   - Нека направим два жертвеника: вие на Ваала, а аз – на Господа, и нека поставим върху тях дървата и жертвата. Но огън няма да подклаждаме. Онзи Бог, Който изпрати от небето огън върху жертвата, е истински Бог. На него ще трябва да се кланяме!

Народът се съгласил. Първи Вааловите жреци построили жертвеник и целия ден скачали около него и викали:

   - Ваале, Ваале, чуй ни! Но нямало никакъв отговор.

Вечерта пророк Илия направил своя жертвеник от дванадесет камъка, изкопал около него ров, положил върху му дърва, поставил жертвата върху тях, полял всичко това с вода и започнал да се моли на Бога. Изведнъж паднал огън от небето и изгорил не само жертвата, но и дървата, и камъните и пръстта. Като видял това, целият народ извикал:

   - Илиевият Бог е истинският Бог!

Тогава Илия избил Вааловите служители като лъжепророци, помолил се за дъжд и по неговата молитва се задали огромни облаци откъм морето и се излял пороен дъжд над сухата земя.

Със своето правдолюбие Илия не можел да угоди на покварения цар. Скоро той трябвало пак да бяга от преследвания и да се крие в пустинята. Бог му пратил там един ангел, за да го подкрепя с храна.

Веднъж, като се спрял да пренощува в една пещера, Илия съвсем отпаднал духом. Струвало му се, че само той останал верен на Господа и че всички други израилтяни са били потънали в идолопоклонство. За да го ободри и утеши, Сам Господ му се явил. Отначало задухал бурен и всеопустошаващ вятър, но Господ не бил в него. След това станало земетресение, но и в земетресението не бил Господ. После се показал огън, но и в огъня не бил Господ. Най-сетне задухал тих, прохладен ветрец, и ето в него Господ се явил на Илия, утешил го и му рекъл, че не само той е останал верен на Господа, че седем хиляди израилтяни не са подвили коляно пред езическите богове.

Явяването на Господа не в бурята и в огъня, а в тихия прохладен ветрец ни напомня идването на Спасителя сред хората не като грозен съдия, а като кротък, тих и благ Учител, Помощник и Изкупител на човешкия род.

Св. пророк Илия се отличавал с необикновена ревност към Божието име. Той не правел никому никакви отстъпки по отношение на вярата.

Пророк Елисей бил ученик на пророк Илия. Отличавал се с гореща вяра в Бога и с необикновена привързаност към своя велик учител. Бог го удостоил да види как великия пророк Илия бил грабнат в огнена колесница жив на небето. Елисей получил от Бога пророческия дар на Илия и тръгнал да учи народа на добро, да го отклонява от лоши пътища и да му помага.

Този Божий пророк имал милостиво сърце и извършил множество чудеса. Един ден отишел в Иерихон. Жителите на този град му се оплакали, че водата им не е добра за пиене. Елисей хвърлил сол в извора и водата станала вкусна и приятна.

Една бедна вдовица дошла при пророк Елисея и със сълзи му се оплакала:

   - Моят мъж умря и ми остави голям дълг. Нямам с какво да го заплатя. Заемодавецът иска да вземе двете ми деца и да ги направи свои роби.

Пророкът запитал:

   - Кажи ми, какво имаш в къщи?

   - Нямам нищо у дома си, отговорила тя, освен един съд с дървено масло. Елисей й казал.

   - Иди поискай колкото се може повече празни съдове от всички твои съседи, затвори вратата след себе си и заедно със синовете си наливай от пълния съд масло във всички тия съдове! Пълните туряй настрана!

Тя така и направила. И станало чудо. От малкото й масло се напълнили всичките съдове. Тя продала по-голямата част от маслото и заплатила дълга си.

В града Сонам пророк Елисей възкресил със силната си молитва сина на една богата и добродетелна жена. Неговите многобройни благодеяния над хората са описани подробно в четвъртата книга Царства от 2 до 13 глава.

Чрез Елисей Господ оказвал милост не само на израилтяни, но и на другородци. Един сирийски военачалник, на име Нееман, заболял от проказа. Никой не можал да го изцери. Той имал за прислужница едно еврейско момиче. Като виждала страданията на своя господар, тя рекла:

   - Ако отиде моят господар при пророка, който е в Самария, той ще снеме от него проказата.

Нееман отишел при Елисея с богати подаръци и се спрял пред дома му. Елисей, без да излиза от дома си, предал на Неемана чрез слугата си да отиде да се умие седем пъти в река Йордан, след което щял да стане здрав. Нееман направил това и се очистил от проказата си. Той се върнал при Елисея и му предлагал от своите богати дарове като награда за изцелението. Елисей се отказал от всяка награда. Тогава ученикът му Гиезий, без да знае Елисей, догонил отпътувалия Нееман и получил няколко скъпи подаръка. Когато се върнал, Елисей го посрещнал с думите:

   - Откъде идеш, Гиезие?

   - Никъде не съм ходил – отговорил Гиезий. Прозорливият Елисей му казал:

   - Нима сърцето ми не те придружаваше, когато ти взимаше подаръци от Неемана? Но задето постъпи непослушно, ето, ти ще получиш неговата болест. 

  И веднага Гиезий заболял от проказа.

Св. пророк Елисей умрял в дълбока старост. Божията чудотворна сила не го оставила и след смъртта му. Веднъж в гроба му бил пуснат един покойник. Щом се докоснал до костите на пророка, умрелият възкръснал. От тук се вижда, че Божията благодат може да се прояви и чрез тленните останки на светите Божии угодници. Затова в св. Православна църква се тачат мощите на светиите.

Пророк Йона. Господ пращал пророци не само на еврейския народ, но и при някои езически народи. Тъй например на св. пророк Йона, който живял подир Елисея, Бог заповядал да отиде в големия асирийски град Ниневия, за да каже на жителите му, че, ако не се покаят, Господ ще унищожи града им. Йона се уплашил да отиде в Ниневия при езичниците и решил да бяга от Бога. Намерил кораб, който се готвел да отплува за съвсем друга страна, и се качил на него. Но от Бога човек не може никъде да избяга. В морето се надигнала страшна буря и корабът започнал да потъва. Всички моряци започнали да се молят всеки на своя бог. А Йона по това време спял. Събудили го и му рекли:

   - Защо спиш? Стани, помоли се на твоя Бог. Може би Той ще ни спаси.

После решили да хвърлят жребие, за да узнаят по чия вина корабът потъва. Жребието се паднало на Йона. Тогава Йона признал пред всички, че е виновен, задето не изпълнил волята Божия да отиде в Ниневия и казал да го хвърлят в морето, ако искат да не погинат. Щом моряците изпълнили думите му, бурята утихнала и корабът благополучно продължил пътя си. Господ заповядал на един огромен кит да погълне Йона, и непокорният Божий пророк останал в утробата на кита три дена. Подир това Бог заповядал на кита да изхвърли Йона на брега.

Спасен от явна гибел по такъв чуден начин, Божият пророк отишъл при ниневийците и им възвестил Божието определение: да се покаят, ако не искат да погинат. Ниневийците се стреснали от проповедта на пророка и всички – от царя до последния човек – се посипали с пепел, облекли се във вретища и се предали на строг пост и на дълбоко покаяние. Господ приел тяхното покаяние и пощадил града.

Йона очаквал, че Ниневия непременно ще погине. Като видял, че това не става, той се огорчил силно и възнегодувал против Бога. Господ вразумил Йона по следния начин: пред палатката, в която пророкът живеел, израснало за една нощ едно растение, което му правело сянка през деня. Това зарадвало Йона. Но на другия ден, по Божие повеление, червей подгризал растението и то изсъхнало. Когато слънцето изгряло и започнало да прилича главата на Йона, той, изнемогвайки от жега, започнал да съжалява отчаяно за изсъхналото растение, което му правело сянка. Господ му рекъл:

 - Нима тъй силно се огорчи за растението?

- Твърде се огорчих, дори до смърт – отговорил Йона. Тогава Господ му рекъл:   

 - Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил. Аз ли да не пожаля Ниневия, в който има повече от 120 хиляди дечица, които не могат да различат дясна ръка от лява?

Тридневното пребъдване на св. пророка Йона в утробата на кита и излизането му на твърда земя било предобраз на тридневното стоене на Спасителя Христа в гроба и на възкресението Му от мъртвите.

ПРОРОК ДАНИИЛ И ТРИМАТА МОМЦИ В ОГНЕНАТА ПЕЩ

(Кн. на прор. Даниил, гл. 1 до 6)

След като разрушил Йерусалим, вавилонският цар Навуходоносор безмилостно разграбил и опожарил Соломоновия храм и закарал иудейския цар с целия народ в плен във Вавилон. В тая опустошителна война намерили смъртта си много иудеи. Тогава бил унищожен и Ковчегът на Завета.

Във Вавилонския плен иудеите горко оплаквали своята родина. Тежък бил животът им под чуждото иго. В своята преголяма скръб те се обърнали покайно към Бога и Господ им изпратил защитник и утешител в лицето на св. пророк Даниила.

Даниил произхождал от царско коляно. Той бил твърде млад, когато го отвели в плен. Вавилонският цар Навуходоносор заповядал да изберат измежду пленниците няколко момчета от най-знатните еврейски семейства, за да бъдат подготвени за разни служби при царския двор. Избраните младежи били възпитавани и обучавани в разни науки и се хранели от царската трапеза. Между тях били Даниил и трима негови добри приятели – Ананий, Азарий и Мисаил. Тези четирима момци били добре запознати от своите родители с Мойсеевия закон и били толкова благочестиви, че не искали да ядат вкусната езическа царска храна, за да не се осквернят. Те измолили да им се позволи да се хранят само с хляб и овощия. Техният възпитател се опасявал, че ще заслабеят поради слабата храна. Но те, наопъки, се оказали по-здрави и по-румени от своите другари. Тяхното благочестие и техният доброволен пост били угодни на Бога. За верността им към Него Той ги наградил с особени дарби, тъй че те излезли от училището първи по успех и като най-способни получили големи длъжности в двореца.

Господ отличил с особена мъдрост Даниила и му дал пророчески дар. Веднъж цар Навуходоносор видял някакъв сън, но като се събудил, го забравил и никак не можел да си го припомни. Царят се твърде обезпокоил от това. Повикал всичките си мъдреци, но никой не можал да му открие съня. Царят се разгневил и заповядал да ги избият. Тогава Даниил, когото грозяла същата опасност, се обърнал с гореща молба към Бога и Господ му открил както съня на царя, така и неговото значение. Като се явил пред Навуходоносора, Даниил му казал:

   - Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан (идол); главата му беше от чисто злато, гърдите и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни, пищелите му – железни, нозете му – част железни, част глинени. Ти го гледаше, докато един камък се откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана и го разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно. Вятърът ги отнесе и диря от тях не остана. А камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цялата земя.

   Даниил обяснил съня така:

   -  Ти, царю, си цар на царете. Златната глава означава твоето царство. Другите части на истукана означават ония царства, които ще настанат след тебе. Те ще бъдат не така славни, както твоето царство, а по-долни от него. Камъкът пък, който се откъсна от планината, означава царството Божие, което ще настъпи след падането на предишните четири царства. То ще се разпространи по цялата земя, ще съкруши всички царства, а само ще стои вечно.

Навуходоносор бил много доволен от отговора на Даниила, обсипал го с подаръци, възхвалил истинския Бог и поставил Даниила за началник над всички вавилонски мъдреци.

Пророческият сън на Навуходоносор се изпълнил. Четирите царства, които се сменяли едно след друго, били следните: Вавилонско, Персийско, Македонско и Римско. Според тълкуванието на св. Църква, планината, от която се откъснал камъкът, без да го е съборила ръка, означава Пресвета Богородица, която е родила Христа без намесата на мъж. Камъкът пък означава Спасителя на света. Неговото царство наистина се разраснало в голяма планина, която е изпълнила цялата земя.

В околностите на Вавилон, на полето Деир, Навуходоносор поставил голям златен идол и заповядал на всички да му се покланят като на бог. Всички присъствуващи при откриването на идола му се поклонили, когато бил даден за това знак. Само тримата момци иудеи Ананий, Азарий и Мисаил не се поклонили на идола, понеже помнели, че втората Божия заповед строго забранява това. Царят се разгневил и заповядал да ги хвърлят в горяща огнена пещ. За да наблюдава страданията на непокорните млади иудеи, Навуходоносор заповядал да му издигнат трон недалеч от огнената пещ. Когато тримата момци били вързани и хвърлени в пещта, царят изведнъж се смутил, станал от мястото си и запитал обкръжаващите го велможи:

   - Нали трима души вързани хвърлихме в огъня? А ето, виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма. И видът на четвъртия е подобен на сина Божий.

Навуходоносор се приближил към пещта и извикал:

   - Ананий, Азарий и Мисаиле, раби на Всевишния Бог, излезте! Момците излезли. Оказало се, че огънят не само не докоснал телата им, но не обгорели дори и дрехите им. Като видял това чудо. Навуходоносор прославил Бога на иудеите и под страх на смъртно наказание забранил на поданиците си да хулят Божието име. Тъй Бог спасил от явна смърт верните Си раби, като им изпратил ангел небесен да ги запази от стихията на огъня.

Светата Църква пее почти при всяка неделна утренна песента за тримата отроци в огнената пещ. С това тя иска да ни поучи да бъдем и ние верни на нашия Бог до смърт, като знаем, че Бог е силен да ни избави от всяка беда.

След смъртта на Навуходоносор мидиецът Дарий станал цар. Св. пророк Даниил служел и на новия цар. Дарий обичал Даниила и високо го ценял.

Един ден враговете на Даниила уговорили царя да издаде заповед никой да не отправя каквато и да било молитва към другиго, освен към царя. По силата на тая царска заповед не трябвало да се отправят молитви и към Бога през това време, докато била в сила заповедта. Непокорните трябвало да бъдат хвърлени в един дълбок ров, дето били пазени гладни лъвове за наказание на злосторници. Благочестивият Даниил имал обичай всеки ден да се моли на Бога. И след излизането на заповедта той продължавал да се обръща с молитви към своя Бог. Като видели това, враговете му поискали да бъде хвърлен в лъвовата яма. Царят съжалявал своя любимец, но не можел да отмени заповедта си, и Даниил бил хвърлен в дълбокия ров. На следния ден царят сам побързал да дойде и да види що се е случило с Даниила. Като се наклонил над ямата, той високо извикал:

   - Данииле, твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете? Даниил отговорил:   

  - Царю, моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист.

По заповед на царя Даниил бил изваден от лъвовата яма. По него нямало никаква рана, нито дори драскотина. Тогава царят заповядал да хвърлят в рова Данииловите обвинители. Те били веднага разкъсани от лъвовете. Като видял това, царят издал заповед всички негови поданици да почитат Данииловия Бог, Който върши чудеса. Даниил бил на голяма почит през царуването на Дария. След Дария Вавилонското царство било превзето от персийския цар Кир.

Даниил предсказал много неща, които се случили след него. Но най-важното му пророчество е следното: той предрекъл, че Спасителят на света ще дойде след 70 седмолетия, т.е. след 490 години.

Вавилонското робство, по неизповедимите съдби на Божия промисъл, се оказало много полезно както за поробените, тъй и за поробителите. Иудеите се очистили от своите езически суеверия и започнали с голяма ревност да търсят и почитат Бога, а езичниците пък узнали чрез тях за единия и истински Бог, Който закриля Своите верни чеда от беди и ги спасява от смърт. Много от вавилонските идолопоклонци приели вярата в иудейския Бог и заедно с евреите започнали да очакват идването на обещания Месия – Спасителя на света. Онези езичници, които приели вярата на иудеите, били наречени прозелити.

ВЪЗВРЪЩАНЕ ОТ ПЛЕН. ЗАВЪРШЕК НА СТАРОЗАВЕТНИЯ ПЕРИОД

(1 Ездра; Неемия; Макав.)

Иудеите прекарали в плен 70 години. Персийският цар Кир, след като превзел Вавилон, позволил на иудеите да се върнат в Йерусалим и да построят там Господния храм. Около 42 000 иудеи се върнали в родината си и се настанили в прежните свои градове и села. Останалите във Вавилон иудеи им помогнали с много злато и сребро да възобновят Соломоновия храм. А царят им дал всички свещени съсъди, които някога Навуходоносор, при плячкосването на Йерусалим, бил задигнал от храма.

Когато започнало възобновяването на храма, самаряните пожелали да вземат участие в това дело, за да могат и те да се молят в Иерусалимския храм. Но иудеите отхвърлили тяхното сътрудничество, за да запазят своето богослужение в чистота, тъй като те виждали у самаряните уклони към езичество. Самаряните се озлобили и почнали да клеветят иудеите пред персийския цар. Ненавистта между иудеите и самаряните стигнала до там, че иудеите не искали да имат никакво сношение със самаряните и считали за грях да влизат в техни селища, да ядат с тях и да получават от тях каквато и да е услуга.

След двадесетгодишен труд храмът в Йерусалим бил завършен. Но той не бил така великолепен, както Соломоновият храм. Много стари иудеи плакали, като си спомняли разкошния първи Божий храм. Но пророците утешавали Божия народ с туй, че в тоя храм ще се яви Спасителят на света. Наистина, Иисус Христос посещавал тоя храм и поучавал в него.

След Вавилонския плен голяма полза принесли на иудеите техният свещеник и книжник Ездра и техният бележит мъж Неемия. Ездра положил основи на иудейския църковен и граждански живот и започнал да обучава народа в Закона Божий. По негово време били събрани в един сборник всички написани дотогава книги на Свещеното старозаветно Писание. Ездра устроил великата Синагога – съдилище, състоящо се от свещеници и левити.

От това време започнали да се откриват синагоги по всички градове и села на Иудея. В тия синагоги иудеите се събирали всяка събота на молитва и слушали словото Божие. Учители на народа били книжниците, запознати със Свещеното Писание. Те се наричали още равини. Малко по-късно първосвещениците се издигнали като управители на народа. Първосвещеникът бил председател на така наречения Синедрион, върховно съдилище, което се състояло от 70 старейшини.

Историческата съдба на еврейския народ минала през това време през много още превратности. Малобройни били годините на щастие и спокойствие. Нападения от външни врагове, вътрешни раздори, спорове за религиозни мнения и голям упадък на нравствеността ето отличителните черти на последния период от живота на богоизбрания народ. Евреите попадали последователно под властта на няколко чужди народи. Най-напред били покорени от Александър Македонски и неговия пълководец Птоломей, който станал Цар на Египет и закарал там много хиляди евреи като пленници. После били поробени от сирийците, които искали да ги направят идолопоклонци. Най-сетне те попаднали под властта на римляните, които ги обложили с данъци и поставили свои управители на Палестина. С това се завършила окончателно независимостта на еврейския народ.

Вярно е, че известно време иудеите се намирали под управлението на собствен цар, но той не бил иудеин по произход. Името му било Ирод. Той се оженил за еврейка и искал по тоя начин да затвърди властта си над евреите. Ласкателите го наричали възстановител на Давидовия престол, но благочестивите иудеи знаели, че той нямал нищо общо с Давидовия род и че е натрапник чуждоземец. Добрал се до властта с хитрост, Ирод постоянно се опасявал, че могат да му я отнемат. В подозрителността си той бил безчовечен. Убивал всекиго, в когото виждал претендент за своя престол. Тъй погубил той шурея, зетя и тъста си, не пощадил дори и своите двама сина. Със своята жестокост той всявал навсякъде ужас. За да привлече любовта на народа, Ирод украсил великолепно Иерусалимския храм и оказвал разни благодеяния на народа. Но иудеите го ненавиждали като чужденец-потисник.

Те очаквали да дойде вече Спасителят на света, тъй като някои пророчества се били вече изпълнили. Така например патриархът Иаков бил предсказал, че князете и царете от Иудовото коляно ще бъдат дотогава, докато дойде очакваният Спасител. Доста време вече нямало в Иудея царе от коляното на Иуда. Затова те с още по-голяма надежда очаквали обещания Избавител, Който да възстанови Давидовия престол.

Но оскърбените в своето народностно чувство евреи неправилно си представяли бъдещия Месия като велик земен цар, който ще донесе земни облаги, земна мощ и величие на Своя народ. Те искрено очаквали Спасителя, но мислели, че Той ще дойде не за да ги спаси от греховете, а за да ги избави от чуждото потисничество и да им покори всички народи. Те не разбрали, че очакваният Христос трябвало да дойде, за да спаси хората от греховете им, да победи дявола, да премахне злото от душите на вярващите и да върне изпъдените от рая пак в царството небесно.

СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ НА

НОВИЯ ЗАВЕТ

ЖИВОТ, ДЕЛО И УЧЕНИЕ НА ГОСПОДА НАШЕГО ИИСУСА ХРИСТА

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Около времето преди да се роди Христос, в Палестина живеели двама благочестиви и праведни съпрузи – Иоаким и Анна. Те произхождали от царския род на Давида. Иоаким и Анна почитали Бога и постъпвали според наредбите Му, но били много нещастни, понеже си нямали деца. Своята скръб те често изливали в гореща молитва пред Бога.

Свещеното Предание разказва, че веднъж, когато Иоаким отишъл в планината, за да се помоли, Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него – малки пиленца весело да чуруликат. Тогава Анна започнала със сълзи на очи да се моли така:

— Господи, Ти не си лишил от рожби и птичките, а мене, Твоята рабиня, си оставил без чедо. Зарадвай ме с плод, и аз ще го посветя на Тебе!

Бог чул усърдната молитва на Анна и на следната година тя родила момиченце, което нарекли Мария или Мариам. Това дете било избрано от Бога да стане по-късно майка на Господа Иисуса Христа, Единородния Син Божий. Затова св. Дева Мария се нарича Богородица.

Рождество Богородично се празнува на 21 септември по светския календар, което e †  08 септември по църковния календар.

 

Въвеждане на св. Дева Мария в храма. Родителите на св. Дева Мария изпълнили обещанието, което дали пред Бога. Когато тяхната дъщеря станала на 3 години, те я завели в Иерусалимския храм, за да я посветят и служба на Бога.

Мило и тържествено било това въвеждане: малката Мария била съпроводена от своите дружки, които носели запалени лампади. След нея вървели старите й родители.

Когато тригодишната Мария достигнала стълбището на храма, сама изкачила всичките стъпала. На най-горното стъпало, пред входа на храма, я посрещнал и приел сам първосвещеникът. По Божие указание той я въвел в „Святая Святих“, сиреч – в най- свещеното място на храма.

Мария била възпитавана в страх Божий, пребъдвала в молитва и послушание, изучавала словото Божие, занимавала се с ръкоделие и се готвела за бъдещето си свято предназначение да бъде майка Божия.

Подобно на св. Дева Мария и ние днес се молим Богу, изучаваме с внимание словото Божие и се поучаваме. По тоя начин и ние още от малки се приучваме на благочестив и добродетелен живот, за да станем добри и полезни граждани и примерни чеда на Бога и св. Му Църква.

Въведението на св. Богородица в храма празнуваме на 04 декември по светския календар, което e †  21 ноември по църковния календар. Тоя ден е празник на християнското семейство. На вярващите родители се припомнят задълженията към техните деца. Св. Дева Мария се посочва като пример и образец на всички деца – християнчета.

 

Благовещение (Лука 1:26 – 56 и Мат. 1:13 – 25). Св. Дева Мария дала Богу обещание да не се омъжва, а да пребъде в девственост и целомъдрие. Затова, когато навършила пълнолетието си, тя напуснала Божия дом и се прибрала при своя сродник – праведния и благочестив старец Йосиф, който станал пазител на нейното девство.

Йосиф бил дърводелец и живеел в галилейския град Назарет. Той имал деца от умрялата си съпруга. Според тогавашния закон св. Дева Мария била сгодена за Йосифа. Така тя станала негова невеста, без обаче да бъде негова истинска съпруга.

Един ден, когато св. Дева Мария била сама вкъщи и четяла пророческите книги, неочаквано застанал пред нея ангел Гавриил и казал:

   —  Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!

Като видяла ангела, св. Дева Мария се смутила и започнала да размишлява – какъв ли е този поздрав. Ангелът й рекъл:

   — Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на Отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов до-веки и царството Му не ще има край.'

А Мариам казала на ангела:

   —  Как ще бъде това, когато аз съм девица и не познавам мъж? Тогава ангелът й отговорил:

   —  Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

На това Мариам отговорила:

   —  Ето ме, рабинята Господня! Нека ми бъде според думата ти! След това ангелът си отишел от нея.

Св. Дева приела със смирение и покорност неговите думи и започнала да се готви още по-усърдно за своето свето предназначение – да стане майка на Сина Божий.

Онова, което ангел Гавриил известил на св. Богородица, било предсказано няколкостотин години преди това от пророк Исаия. В книгата на неговите пророчества четем, че Девица ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат име Емануил, което ще рече „С нас е Бог“ (Ис. 7:14).

Вестта на ангела изпълнила с необикновена радост св. Дева Мария. Тая вест е радостна и за всички люде, които жадуват за спасение. Затова и събитието, изложено по-горе, се нарича Б л а г о в е щ е н и е , т.е. – добро, радостно известие.

Църквата празнува това събитие на 07 април по светския календар, което e †  25 март по църковния календар.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

(Лука 2:1 – 20)

В онова време римляните владеели Палестина. Римският император Август издал заповед за преброяване на цялото население. Според този указ всеки трябвало да иде в града на своите деди и там да се запише. Понеже Йосиф и Мария произхождали от града на Давида Витлеем, тръгнали от Назарет за тоя градец. Когато стигнали тук, всички домове били вече препълнени от гости, които също дошли да се запишат. И понеже Йосиф и Мария не могли да намерят другаде подслон, приютили се в една пещера край града. В тая пещера овчари прибирали в лошо време стадата си.

А на Мария било дошло вече време да роди. И тя родила своя Божествен Син, повила Го в пелени и Го положила в яслите.

В същата тази нощ навън в полето овчари пасели своите стада. Изведнъж пред тях се явил ангел Господен, и славата Господня ги осияла. Ангелът рекъл на овчарите:

   —  Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

След това внезапно се явили множество ангели, които пеели:

   —  Слава Богу във висините, и на земята мир, между човеците благоволение!

А когато ангелите си отишли от тях, пастирите си казали един другиму:

   —  Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!

И те дошли бързешком и намерили Мариам и Йосифа и Младенеца да лежи в яслите. Поклонили Му се, а след това радостни се върнали пак при стадата си, като славели Бога за всичко, що чули и видели в тая света и спасителна нощ. Бедната и скромна обстановка, в която се родил Божият Син, свидетелствува за Неговото неизказано смирение. Най-Славният, най-Великият и най-Могъщият благоволил да се роди в бедна пещера! Какъв пример на смирение за най-слабите и грешни, но горди и надменни човеци!

Рождество Христово празнуваме на 07 януари по светския календар, което e †  25 декември по църковния календар.

 

Сретение Господне (Лука 2:21 – 40). Когато Богомладенецът станал на 8 дни, бил обрязан, съгласно предписанието на Божия закон (Бит. 17:12). Според същия закон всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде посветено на Господа и представено Нему (Изх. 13:12). Затова Йосиф и Мария донесли Иисуса в храма да Го представят Господу и да принесат установената жертва – две гургулици или две гълъбчета.

При входа на храма ги срещнал старецът Симеон, който очаквал спасението на Израиля. Нему било предсказано от Духа Светаго, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Когато родителите донесли Младенеца, Симеон Го прегърнал, благословил Бога и рекъл:

   —  Сега отпускай! Твоя раб, Владико, според думата Си смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!

Йосиф и Мария се чудели на тия думи. Тогава Симеон се обърнал към Майката и казал:

   —  Ето, този твой Син лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия. А на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.

С тия думи старецът предсказал на Божията Майка страданията, които щяла да претърпи при кръста на своя Син.

При храма живеела и пророчица Анна, вдовица на 84 години. Тя също очаквала Спасителя и проповядвала след това за Него.

Това евангелско събитие се нарича Сретение (среща, защото праведният Симеон е срещнал Богомладенеца Христа).

Сретение Господне се празнува на 15 февруари по светския календар, което e †  02 февруари по църковния календар.

 

Поклонение на мъдреците (Мат. 2:1 – 12). Раждането на Христа не останало незабелязано за света; на небето се появила чудна звезда. Видели я учените астрономи от Халдейската земя, разтворили старите книги и разбрали, че се е родил велик Цар. Те пожелали да Му се поклонят и да Му поднесат своите дарове. Приготвили се за далечен път и тръгнали към звездата. А тя вървяла пред тях и ги водила. Когато мъдреците (вълхвите). дошли в Йерусалим, запитали:

   —  Где е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Чул цар Ирод за пристигането на вълхвите и пратил да ги доведат при него. Като узнал от тях за значението на новата звезда, той се смутил. Ирод бил властолюбив и треперел за своя трон. Той се опасявал да не би новороденият Цар да го свали от престола и да завладее царството му. Затова искал да погуби Тоя нов претендент за неговия престол. Ирод повикал всички първосвещеници и книжници и ги запитал где трябва да се роди Христос. Те му отговорили:

   —  Във Витлеем иудейски, понеже тъй е предсказал пророк Михей (Мих. 5:2).

Тогава Ирод повикал тайно вълхвите, за да узнае от тях точно за времето, когато се появила звездата. След това ги изпратил за Витлеем и им поръчал да разпитат грижливо за Младенеца, и като Го намерят, да се върнат в Йерусалим и да му кажат, за да идел и той да Му се поклони.

Чудната звезда пак повела мъдреците и се спряла над мястото, гдето бил Младенецът. Вълхвите влезли в къщата, намерили Младенеца и майка Му Мария, паднали ничком, поклонили Му се и Му принесли своите скъпи дарове: злато, ливан и смирна.

На връщане мъдреците не се отбили при Ирода, а по Божие откровение заминали по друг път за страната си.

В лицето на източните мъдреци на Богомладенеца Христа се поклонила тогавашната наука. Скъпите дарове, които вълхвите поднесли, свидетелствуват, че източната мъдрост признала Богомладенеца за необикновен Цар и Му отдала заслужена почит.

БЯГСТВОТО НА СВ. СЕМЕЙСТВО В ЕГИПЕТ И ИЗБИВАНЕТО НА ВИТЛЕЕМСКИТЕ МЛАДЕНЦИ

(Мат. 2:13 – 23)

Когато мъдреците заминали за страната си, ангел Господен се явил насъне Йосифу и му казал:

   —  Стани, вземи Младенеца и Майка Му и бягай в Египет и остани там докле ти кажа. Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

Без да губят време Йосиф и Мария се приготвили за път. Не било лесно за стареца Йосифа и за Майката Господня да предприемат такъв дълъг, опасен и труден път през

пустинята – от Витлеем до Египет. Те обаче тръгнали с пълна преданост на волята Божия. И Бог ги закрилял. Те стигнали благополучно в Египет и според преданието се установили близо до града Хелиопол (Слънчевград). Тук те останали до деня на Иродовата смърт.

Дълго чакал цар Ирод да се върнат мъдреците и да му кажат где точно е новородилият се Цар Иудейски. Но, като се видял измамен, заповядал да бъдат убити всички момченца от две години надолу в цялата Витлеемска околност. По тоя начин той мислел, че ще може да погуби и Христа.

Започнало се жестоко клане на невинни дечица. Избити били 14 000 младенци. Потекли потоци детска мъченическа кръв. Заплакали хиляди майки за скъпите си рожби. Тогава се сбъднало пророчеството на св. пророк Иеремия, който казва:

   —  Глас се чува в Рама³, писък и горко ридание; Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях (Иер. 31:15).

Това са били първите мъченици за Христа, а Ирод – първият Христов гонител.

След смъртта на Ирода ангелът Господен отново се явил насъне на Йосифа в Египет и му казал:

   —  Стани, вземи Младенеца и Майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца!

Като станал, Йосиф постъпил според думите на ангела и се завърнал в родината си. Но като узнал, че в Иудея царувал Архелай, наместо баща си Ирод, уплашил се и по откровение Божие заминал за галилейския град Назарет, гдето се установил да живее.

ОТРОКЪТ ИИСУС В ХРАМА

(Лука 2:41 – 52)

Всеки благочестив иудеин за великия празник Пасха е трябвало да отива на поклонение в Йерусалимския храм. И родителите на Христа изпълнявали това предписание на закона (Изх. 23:17).

Когато отрокът Иисус станал на 12 години, родителите Му Го завели в Йерусалим за празника. След като минал празникът, Йосиф и Мария си тръгнали обратно за Назарет, като мислели, че Иисус е напред, заедно с техни роднини. След като обаче не Го видели между поклонниците, разтревожени те се върнали в Йерусалим, за да Го търсят. След дълго дирене най-сетне на третия ден те Го намерили в храма да седи между учителите, да ги слуша и запитва. Всички, които присъствували, се чудели на разума и отговорите Му.

Когато Майка Му Го видяла, казала:

   —  Чедо, защо ни направи така? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

А Христос им рекъл:

  —  Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

С това Той искал да каже, че е Син Божий, и че мястото Му е в дома Божий.

След тия думи отрокът Иисус тръгнал с родителите Си и се завърнал в Назарет. Тук Той прекарал юношеските Си години, като пребъдвал в пълно послушание и преуспявал в мъдрост и любов пред Бога и човеците.

3. Село, близко до Йерусалим и Витлеем.

СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

(Лука 1:5 – 25)

В онова време в Йерусалимския храм бил на служба един свещеник на име Захария.

Неговата жена се казвала Елисавета. Те били бездетни и в напреднала вече възраст.

Един ден, когато Захария бил влязъл в храма, за да покади, явил му се ангел Гавриил и му казал:

   —  Захарие, молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще роди син и ще го наречеш с името Йоан. Той ще бъде велик пред Господа и ще се изпълни с Дух Свети, за да приготви на човеците пътя към спасение.

Захария не повярвал на ангела, понеже както той, така и жена му били вече в преклонна възраст. Тогава ангелът му казал:

   —  Понеже ти не повярва на думите ми, ето, ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се роди детето.

Захария излязъл от олтара и като не можел да говори, започнал да маха на народа с ръка. Всички разбрали, че той трябва да е имал видение.

Когато се родило детето и трябвало да му нарекат име, Захария поискал дъсчица, написал на нея: „Йоан му е името!“ и веднага проговорил. Най-напред той благодарил Богу за великата Му милост и възхвалил името Му.

Йоан още от младини се заселил в пустинята, гдето се хранил с акриди⁴ и див мед, а се обличал с дреха от камилска вълна и се препасвал с кожен пояс.

Когато околното население узнало за Йоана, започнало да се стича при него край река Йордан и да слуша проповедите му. А той на всички говорел:

   —  Покайте се, защото се приближи царството небесно! След мене иде Един, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка от обущата Му.

Йоан изобличавал всички, без да гледа на лице, като ги заплашвал с Божия съд. Той кръщавал във водите на р. Йордан ония, които се разкайвали за греховете си. Затова е и наречен Кръстител. А понеже с проповедта си подготвял пътя на Господа Иисуса Христа и вървял пред Него, той се нарича още и Предтеча.

Паметта на св. Йоана Кръстител празнуваме на 20 януари по светския календар, което e †  07 януари по църковния календар.

4. Особен род скакалци.

 

Кръщение Господне (Мат. 3:13 – 17 и Марко 1:9 – 11)

Когато Христос навършил 30 години, започнал Своето служение.

Най-напред Той дошъл при Йоана на р. Йордан, за да се кръсти от него. Като видял Христа отдалеч, Йоан Го посочил на народа с думите:

   —  Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света! Христос пристъпил към Йоана, за да бъде кръстен от него, но тоя Го възпирал, като казал:

   —  Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Но Иисус му отговорил:

   —  Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда!

Тогава Йоан кръстил Иисуса. А когато Христос излизал от водата, отворили се небесата. Дух Свети се явил във вид на гълъб и се чул гласът на Бога Отца от небето:

   —  Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

            Кръщението Господне празнуваме на 19 януари по светския календар, което e †  06 януари по църковния календар.

 

Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Богоявление или Йордановден.

Иисуса Христа за първи път ясно се разкрива за света тайната на Св. Троица, т.е., че Бог е Един, но в три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети.

ИЗКУШЕНИЯТА НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА В ПУСТИНЯТА

(Мат. 4:1 – 11; Лука 4:1 – 13 и Марко 1:16 – 21)

Веднага след кръщението Христос дошъл в близката до Йордан пустиня, гдето прекарал в строг пост 40 дни и 40 нощи. А когато огладнял, пристъпил към Него дяволът и започнал да Го изкушава:

   —  Ако Ти си Син Божий, – казал дяволът, – можеш да направиш, щото тия камъни да станат на хляб.

Но Христос, макар че бил много гладен, не се поддал на дяволското изкушение, а рекъл:

   —  Човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Второз. 8:3).

Като видял, че Христос няма да се съблазни чрез храна, дяволът поставил Спасителя на покрива на Иерусалимския храм и Му казал:

   —  Хвърли се оттук долу! Зер писано е, че ангели ще Те пазят, за да не препънеш о камък ногата Си (Пс. 90:11—12).

Но Христос устоял и на това изкушение и казал:

   —  Писано е: да не изкушаваш Господа Бога своего! (Второз. 6:16). Като видял, че Иисус и тоя път излязъл победител в изкушението, дяволът възвел Господа на висока планина, от която се виждали всички земни царства с техния блясък, богатства, сила и власт, и Му казал:

   —  Всичко това е мое и аз ще Ти го дам, само ако паднеш и ми се поклониш. На това обаче Христос с възмущение казал:

   —  Махни се от Мене, сатана! Защото писано е: трябва да се покланяме само на Бога и единствено Нему да служим! (Второз. 6:13).

Тогава дяволът, посрамен и сразен, отстъпил от Христа, и ангели Божии дошли да Му служат.

Дяволът изкушава и нас, като ни подтиква да постъпваме според нашите греховни прищевки, а не според св. воля Божия. Но ние, подобно на Христа, трябва да се противопоставяме с всички сили на всяко дяволско изкушение, за да бъдем достойни за Божията към нас любов. Ония, които не се борят с изкушението, а вървят по широкия друм на плътските удоволствия, в края на краищата погубват и тялото и душата си, като спечелват за себе си вечно осъждане.

ИИСУС ПРИЗОВАВА И ИЗБИРА СВОИТЕ АПОСТОЛИ

(Лука 5:1 – 11; Мат. 4:18 – 22; Лука 10:1 – 19)

За по-успешното разпространение на евангелското слово Христос имал нужда от помощници. Веднъж като вървял покрай Галилейското море. Той видял двама братя – Симона, наречен после Петър, и брата му Андрей; те тъкмо хвърляли мрежа в морето, защото били рибари. Христос им рекъл:

   —  Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци!

И те веднага, като изтеглили лодките на брега, оставили мрежите си и всичко, що имали, и тръгнали след Него.

Оттам, като отишел по-нататък, Христос видял и други двама братя – Иакова и Йоана, синове на Зеведея, които кърпили мрежите си. Христос и тях повикал. И те тозчас оставили и мрежите, и баща си и тръгнали след Него.

Друг път Христос видял един митнически чиновник на име Матей, повикал и него. И той също оставил всичко и тръгнал след Господа. Христос призовал и други да Го последват. Така, след Христа тръгнала една значителна група ученици. От тях Христос най-напред избрал 12 души, които нарекъл „апостоли“ (пратеници). По-сетне Той избрал и още други, на брой 70 апостоли.

Тия ученици Христос разпратил да проповядват Евангелието на царството Божие. Той им дал власт да изцеряват болни, да очистват прокажени, да изгонват нечисти духове, дори и мъртви да възкресяват. Поръчал им да не взимат пари със себе си, нито две дрехи, нито обуща, нито даже и тояга и – всичко даром да вършат. Учениците тръгнали двама по двама и с успех изпълнили поръчението, което Господ им възложил (Лука 10:17).

Имената на 12-те апостоли са тия: Андрей, наречен първозвани, защото пръв бил повикан (Йоан 1:40), и брат му Симон Петър, Иаков и Йоан, синове на Зеведея, Филип и Вартоломей (Натанаил), Тома и Матей (Леви), Яков Алфеев и Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот, който после и предал Христа.

   УЧЕНИЕТО НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА

А. В ПРОПОВЕДИ И РЕЧИ

ПРОПОВЕДТА В НАЗАРЕТСКАТА СИНАГОГА

(Лука 4:16 – 30)

Подобно на Йоана Предтеча и Христос започнал Своята проповед с думите:

   —  Покайте се, защото се приближи царството небесно! Христос поставил покаянието като първо условие за влизане в царството Божие. Защото покаянието е не само едно съжаление или разкаяние за сторените грехове, но – пълно духовно очистване и започване на нов, праведен живот.

И ходел Иисус по цяла Галилея, като поучавал в синагогите⁵, проповядвал Евангелието на царството Божие и изцерявал всяка болест и всяка немощ у народа.

Един съботен ден Иисус Христос влязъл в Назаретската синагога и станал да чете. Подали му книгата на пророк Исаия. Той разгърнал свитъка⁶ и намерил мястото, гдето било написано:

Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятна Господня година (Ис. 61:1 – 2).

След това Христос сгънал книгата, седнал и започнал да говори на народа. Той пояснил, че в този ден се изпълнило всичко онова, което току-що прочел от пророка Исаия. И всички потвърдили истинността на думите Му.

Така започнал нашият Спасител Своето проповедническо служение. Той дошел на земята, за да донесе наистина радостна вест за бедните, да лекува съкрушените, сиреч нещастните и смирени сърца, да бъдат пуснати на свобода робите, да дари светлина на слепите и да възвести нови благатки дни.

И наистина, през земния Си живот Христос навсякъде проповядвал мир и любов, правда и свобода, лекувал болни и вещаел новата благоприятна година на царството Божие. И днес още се благовести учението на Господа.

      5     Молитвени домове, в които се четяло и изяснявало словото Божие.

    6   Свещените книги, които се употребявали в еврейските синагоги, били написани на дълга широка лента, като платно, и се навивали откъм двата края.

ПРОПОВЕДТА, ПРОИЗНЕСЕНА НА ПЛАНИНАТА

(Мат. гл 5, 6 и 7 и Лука 6:17 – 49) За блаженствата

Славата на Христа и слухът за Неговите необикновени дела и за божественото Му слово се разнесли по цяла Галилея, Иудея и Йерусалим, по приморските предели на Тир и Сидон, на Сирия и отвъд Йордан. Отвсякъде се стичало при Него голямо множество народ, за да чуе думите Му и да се излекува от болестите си.

Еднаж, когато видял около Себе Си много народ, Христос възлязъл на една планина в Галилея. Народът Го последвал. Спасителят се спрял на равно място, обраснало с трева и чудно красиви цветя, и седнал на един камък. Народът и учениците заобиколили Христа и насядали при нозете Му. Той, като отворил устата Си, започнал Своята прочута „нагорна“⁷ проповед:

Блажени⁸ са бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени са плачещите, защото те ще се утешат.

Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, когато ви намразят човеците, когато ви отлъчат, когато ви похулят и изгонят, когато изхвърлят името ви като лошо заради Сина Човечески и кажат против вас лъжовно каква да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!

Първото блаженство ще изпитат ония, които са бедни по дух, сиреч ония, които живо съзнават своята духовна нищета. Това са смирените люде. Смирението е първата и най- голяма добродетел, докато гордостта е първият и най-страшен порок, първопричина на греха и на всички човешки злощастия. Поради гордост паднали най-горните ангелски чинове и станали мрачни демони (Ис. 14:15). А смирението ни издига от земята към небето.

Сам Христос, макар и Син Божий, бил смирен по сърце (Мат. 11:29). Той ни е дал пример на истинско смирение. Бог се противи на гордите, а на смирените дава Своята благодат. Като награда Христос обещал на смирените царството небесно, сиреч – небесната радост, мир и блаженство.

7 „Нагорна“ ще рече – произнесена на планината.

 8 Под думите „блаженство“ тук се разбира особена небесна радост и вечно щастие в царството на Бога.

***

Второто блаженство се отнася до плачещите – т.е. до ония, които са нещастни в живота, потопени в скърби, които плачат не само поради собствените си страдания, но плачат и над нещастията на своите близки, а особено пък ония, които плачат и се съкрушават за своите грехове. На тях Христос обещава утеха и вечна радост.

***

Третото блаженство се отнася до кротките, т.е. до ония, които са добродушни, незлобиви, снизходителни, отстъпчиви и благонравни. Кротостта също е била едно от отличителните качества на Самия Христа, Който казва: „Поучете се от Мене, защото съм кротък...“ (Мат. 11:29). Когато хулели Христа, Той не отвръщал с хули (1 Петр. 2:23). На кротките Бог обещал за награда наследяване на новата земя (2 Петр. 3:13).

***

Четвъртото блаженство има предвид гладните и жадните за правда. Божията правда се желае от всички, но има някои, които силно копнеят по нея и работят за нейното въдворяване и тържество в живота. На такива Бог обещава, че те ще бъдат честити да видят тържеството на Божията правда, че ще се насладят и наситят на нейните плодове, понякога още тук на земята, а най-вече в бъдещия вечен живот.

***

Петото блаженство нарича щастливци ония, които са били милостиви към своите близки, защото и към тях ще бъде проявена небесната Божия милост, която ще покрие много техни грехове. И ако ние се чувствуваме щастливи, когато някой прояви към нас милост, колко по-блажени ще бъдем, когато Бог прояви към нас Своята милост.

***

Шестото блаженство се отнася към ония, които имат чисти сърца. Те ще имат неизказаната радост да видят Бога. Когато гледаме лицето на любим и скъп наш човек, изпитваме голяма радост. Безгранична и неизмерима е радостта, ако човек би могъл да погледа Божието лице и особено – постоянно да гледа Бога. Но както болното око не може да гледа светлината, тъй и нечистото сърце не ще види Бога. А човешкото сърце замърсяват различните пороци като: похотливите желания, завистта, злобата, омразата и пр.

***

Седмото блаженство има предвид миротворците, т.е. ония, които имат мир в собствените си души, а след това го вселяват и в душите на другите. Тия люде внасят духовно благоухание в живота. Христос е най-големият миротворец. Той е Княз на мира (Ис. 9:6). Той ни дава Своя мир (Йоан 14:20). Истински миротворци са ония, които разпространяват Христовия мир и го внасят там, гдето мирът е прокуден. Такива Бог ще нарече Свои синове.

***

В осмото блаженство се облажават ония, които са гонени заради правдата, т.е. ония, които, като не могат да понасят човешките неправди, въстават против тях и биват гонени за това, както и ония, които изобщо несправедливо са гонени и невинно страдат. И тем се обещава за наследство царството Божие.

***

В деветото блаженство се облажават ония, които са ненавиждани и хулени, гонени и преследвани, отхвърляни и злословени заради Христа и Неговото име. Това са мъчениците и изповедниците Христови. За тях, наистина, не е казано точно каква ще бъде наградата, но те няма да останат ненаградени. Тяхната награда ще бъде голяма. Затова те още отсега могат да се радват, предвкусвайки бъдещето блаженство.

ЗА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАКОН

(Мат. 5:17 – 48)

След като изрекъл блаженствата, Христос се обърнал към учениците Си, които били близко до Него, и им казал:

    —  Вие сте солта на земята и светлината на света. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та като видят добрите ви дела, да прославят небесния ваш Отец.

Обърнал се след това към народа и казал:

   —  Не мислете, че съм дошъл да наруша Мойсеевия закон или пророците. Не да наруша съм дошел, а да изпълня. В стария закон бе казано: „Не убивай!“ Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, е виновен.

   —  Чували сте пак, че е казано „Не прелюбодействувай!“ Аз пък ви казвам, че всяко нечисто пожелание към чужда жена е вече прелюбодейство.

   —  Слушали сте и това, че е казано: „Не престъпвай, а изпълнявай клетвата си пред Господа!“ Аз пък ви казвам: съвсем се и не кълнете, но думата ви да бъде: да, да или: не, не!

   —  Слушали сте още, че бе казано: „Око за око, зъб за зъб!“ Аз пък ви казвам: Ако някой ви удари от едната страна, обърнете му и другата!

   —  Слушали сте, най-сетне, и това, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си!“ Аз пък ви казвам: Обичайте и враговете си и добро правете на ония, които ви мразят, за да бъдете достойни чеда на Всевишния! Бъдете милосърдни, както е милосърден и вашият небесен Отец!

***

От гореказаните думи на Господа Иисуса Христа се вижда, че новият закон, който Христос ни възвестява, е много по-съвършен от стария. Според Христовия закон престъпно е не само извършеното деяние, но и мисълта за него. Мойсеевият закон беше закон на тялото и принудата, а Христовият – на духа, свободата и благодатта.

ДРУГИ ЗАПОВЕДИ И НАСТАВЛЕНИЯ

(Мат. глави 6 и 7)

Христос завършил Своята нагорна проповед с много още други заповеди, съвети и наставления, по-важни от които са следните:

Молитвата ни да не бъде като на фарисеите – лицемерна, външна, само за пред хората, а тайна, та небесният ни Отец да ни въздаде на яве (Мат. 6:5). Христос предложил на учениците Си като образец молитвата „Отче наш“ – най-хубавата и съдържателна молитва. Тя се нарича още и „Господня“, защото ни е дадена от Самаго Господа.

Христос е заповядал: да прощаваме на ближните си съгрешенията им, та и нашият небесен Отец да прости нашите съгрешения (Мат. 6:14 – 15).

Постът ни също да бъде таен и нелицемерен, та да бъде угоден на Бога (Мат. 6:16–18).

Да не си събираме земни съкровища, които молец и ръжда разяждат или крадци подкопават и крадат, а да събираме вечни съкровища на небето (Мат. 6:19 – 21).

Да не се грижим прекомерно за нашето облекло и храна; да вземем пример от птиците небесни и полските цветя, които нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, и все пак нашият небесен Отец ги храни. Той и нас няма да остави гладни и голи, защото ние сме много по-ценни от птиците и цветята (Мат. 6:25 – 34).

Да търсим царството Божие и Божията правда и всичко останало ще ни се придаде.

Да не осъждаме ближните си, а да им прощаваме, защото който съди и той ще бъде осъден; с каквато мярка мерим, с такава и ще ни се отмери (Мат. 7:2 – 5).

Да бъдем настойчиви в молитвите си: да искаме и ще ни се даде, да хлопаме и ще ни се отвори.

Накрая Христос предложил златното правило на човешките взаимоотношения:

— Което искате да правят вам човеците, същото правете и вие на тях!

*** Каква правда се съдържа в тия Христови думи!

И наистина, ако ние ги изпълним, ако във всичко постъпваме спрямо ближните си тъй, както искаме и те да постъпват спрямо нас, царството Божие ще настъпи непременно между нас. Няма да има тогава между човеците неправди, крамоли и раздори, кражби, убийства и войни, а ще зацари правда, мир, любов, братство, сговор и доброчестина.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(Мат. 7:24 – 29)

Цялата нагорна проповед на Спасителя е програма за нов, съвършен живот в Бога. Изпълнението на всички тия заповеди, съвети и наставления отваря вратите на царството Божие още тук на земята. Оня, който в живота си ги има за ръководство, прилича, по думите на Христа, на благоразумен мъж, който си е съградил къща на камък. Защото, когато завали дъжд, придойдат реки, духнат ветрове и напрат на тая къща, тя не ще рухне, защото е основана върху камък. А оня, който не спазва и нарушава тия заповеди, прилича на безумен човек, който строи къща върху пясък. И като придойдат реки, духнат ветрове и напънат на тая къща, тя рухва и срутването й е голямо.

ИЗЯСНЕНИЕ НА ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА

(Мат. 6:9 – 13 и Лука 11:1 – 4)

Молитвата е въздух за душата. Без молитва няма религиозен живот; без молитва душата умира. Сам Спасителят често е пребъдвал в молитва към Своя небесен Отец. Един ден, след като Христос свършил молитвата Си, един от апостолите Му рекъл:

   —  Господи, научи ни да се молим! А Иисус им рекъл:

   —  Когато се молите, казвайте:

„О́тче наш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго. Яко Твое есть царство, и сила, и слава Отца и Сына и Святаго Духа ныне и присно и во веки веков. Аминь.“

(Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия Защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин!).

Всяко слово Господне е пълно с живот и истина, защото излиза от Извора на истината и живота. Но Господнята молитва цяла е наситена с жизнена правда и всяка дума от нея е пълна със съдържание. Завинаги тя ще остане образец на съвършена молитва. Ето накратко нейното изяснение.

„Отче наш“...! какво чудно обръщение!

Може ли да има за нас нещо по-скъпо, по-сладко и по-мило от това, да можем да наречем Бога наш Отец, наш Баща? Както детето се обръща с дръзновена синовна любов към своя родител с думата „Татко!“, тъй и ние се обръщаме към Бога с думата „Отче...“. С това ние изразяваме Божията близост до нас и признаваме, че Бог не е някакъв тиранин и жесток властелин, а любвеобилен наш небесен Баща. Затова и ние със синовна любов и детска откровеност Му разкриваме своята душа.

Ние се обръщаме към Бога не с думите „Отче мой!“, а „Отче наш!“ С това пък ние изразяваме нашата братска обич помежду ни. Бог е Отец на всички ни, а и всички ние сме негови чеда и помежду си – братя.

***

„Да се свети Твоето име!“ Нима Божието име не е свято, та молим то да се свети? Името на Бога само по себе си наистина е свето, но То се свети и слави още и чрез нашия живот и нашите уста. Когато ние живеем според Божиите повели и славословим с езика си Бога, ние с това светим Неговото име сред нашите близки; а когато ние престъпваме Неговите заповеди, ние ставаме причина неверните да хулят и безчестят Божието име.

***

„Да дойде Твоето царство...!" С това ние молим Бога да зацари Сам Той в нашите души и сърца и в нашия живот. А там, гдето е Бог, там са радостта, мирът, правдата, доброто, любовта и благоволението между човеците.

***

 „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ Волята Божия се изпълнява на небето сред небесните ангелски чинове. Ние се молим, щото същата тая света воля да бъде изпълнена и на земята, както и на небето. Молим се, щото всеки човек напълно да подчини своята воля на Божията, за да постигне в Бога истинско щастие.

***

„Насъщния ни хляб дай ни днес!“ Под „хляб“ тук се разбира не само всяка веществена храна, но и всичко, що е необходимо за нашето съществуване. Ние не молим Бога за излишни неща, а само за „насъщното“, т.е. за онова, без което не можем да минем. Молим Го също не да ни осигури храната за много дни и години, а само за днес. Ако ние се надяваме на Бога и твърдо вярваме в Неговата промислителна към нас любов. Той няма да ни остави без храна и утре, и други ден, и за цял живот.

***

„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си!“ За да бъдем истински щастливи, ние трябва да сме в мир с Бога – да нямаме никакви провинения спрямо Него. И ако нещо като човеци сме прегрешили спрямо Него и с това сме Го наскърбили, трябва веднага да Го молим за прошка. Бог няма да ни прости съгрешенията, ако и ние от сърце не простим прегрешенията на нашите ближни (Мат. 6:15). Затова нека първом простим на нашите близки, та тогава да искаме от Бога и Той нам да прости.

***

„И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия!“ Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава (Иак. 1:13). Затова смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение“ е – „не допускай да бъдем въведени в изкушение“. Ние молим Бога да ни избави от лукавия. И Той може да стори това, защото е много по-силен от него. За да се избавим обаче от примките на дявола, трябва винаги да призоваваме Бога на помощ, колчем лукавият се опита да ни оплете в своята мрежа и да ни склони към грях.

***

„Защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин!“ Това славословие иде като естествен завършек и печат на цялата Господня молитва. С него ние признаваме, че властта, силата и славата принадлежат единствено на Бога и че те не се свършват никога, а са вечни. Всяка човешка власт, дори и на най-могъщия земен властелин, както и всяка човешка слава, дори и на най-великия герой, са мимолетни – днес блестят, утре угасват; те са пълно безсилие и безславие в сравнение с Божията сила и слава. Да! Нему – Единому и Премудрому Богу да бъде наистина чест и слава во веки веков. Амин! (1 Тим. 1:17).

*

*          *

Господнята молитва трябва често да е в нашата мисъл и на нашите уста. С нея трябва да започваме и завършваме всеки ден; с нея трябва да се молим преди всеки обед и нея трябва да мълвим при всички беди и злощастия в живота.

УЧЕНИЕ НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА ЗА НЕГОВОТО БОГОСИНОВСТВО

(Йоан, глави 5,6,7 и 8; 10:22 – 39)

Необикновените дела и учение на Господа Иисуса Христа карали иудеите да се запитват:

   —  Кой е Този, Който знае Божествените Писания без да се е учил? Никой не е говорил тъй, както Той говори!

Мнозина повярвали в Него, че Той е Христос, пратен от Бога. Но, имало и някои, които не Го признавали за Месия. И станал голям спор между самите иудеи за Христа. Най-сетне веднъж те пристъпили към Него и Му казали:

   —  Докога ще измъчваш душите ни? Ако Ти си Христос, кажи ни открито! Тогава Иисус им отговорил:

   —  Казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил, а Аз и Отец сме едно.

Като чули това, иудеите грабнали камъни да Го убият. Христос им казал:

   —  Толкова добри дела ви извърших, а вие искате да Ме убиете. Но те Му отговорили:

   —  Не за добрите дела, които си сторил, Те замеряме с камъни, а за това, че Ти, Който си човек, се правиш Бог.

При друг случай Христос казал на иудеите:

   —  Вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

А когато Го изпратили на съд пред Синедриона⁹ и първосвещеникът Каиафа Го заклел да каже дали наистина е Син Божий, Христос не се отрекъл и тържествено признал, че Той действително е Син Божий.

За Син Божий Го изповядвали и св. Му апостоли (Йоан 1:49; Мат. 16:16); за такъв Го признавали дори и демоните и треперели от Него! (Марко 5:7).

УЧЕНИЕ НА ХРИСТА ЗА ВСЕОБЩОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

(Йоан 5:24 – 30)

Веднъж Христос казал на иудеите, които Дошли да Го слушат:

   —  Истина, истина ви казвам: иде час когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото както Отец има живот в Себе Си, тъй е дал и на Сина да има живот в Себе Си, та да може мъртви да възкресява. Затова мъртвите, като чуят гласа на Сина Човечески, ще оживеят. И ония, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Отец е дал на Сина също така и власт да извършва и съд. Христос ще бъде Съдия на живи и мъртви при последния страшен съд (Мат. 25:31 – 46; Йоан 5:22; Мат. 16:27).

Че наистина Отец е дал на Своя Син власт и сила да възкресява мъртви, се вижда от туй, че Иисус Христос е възкресявал мъртви още когато е бил на земята. Така Той възкресил сина на Наинската вдовица, дъщерята на Иаира и четиридневния мъртвец Лазаря. Пълната Своя пласт да възкресява мъртви обаче Христос ще прояви в последния ден (Йоан 6:54), в края на света, при второто и славно Свое пришествие (2 Сол. 4:15 – 16).

   9    Синедрион – върховно съдилище у евреите.

УЧЕНИЕ НА ХРИСТА ЗА НЕБЕСНИЯ ХЛЯБ

(Йоан 6:27 – 58)

За да живее, човек трябва да се храни. Веществената храна поддържа телесния живот. Но човек не се състои само от тяло; той има и душа. Душата също живее и също има нужда от храна. Храна за душата е, преди всичко, словото Божие (Мат. 4:4). Господ наш Иисус Христос е въплътено Слово Божие. Той предлага Себе Си нам за духовна храна. Това Той е изтъкнал в една реч пред народа, когото преди това бил нахранил по чудесен начин с пет хляба и две риби.

Като яли и се наситили от преумножените хлябове и риби, иудеите търсили Христа, за да им даде пак същата храна, с която ги наситил. Тогава Господ увещал евреите да се стремят не към тленна (веществена) храна, а към такава, която дава живот вечен. Тази храна е небесният хляб.

   —  Аз съм хлябът на живота, – казал Христос. – Който дохожда при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

Като чули това, иудеите почнали да роптаят и да възразяват. Но Христос още по- утвърдително започнал да говори:

   —  Да, Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от този хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моето тяло, което Аз ще отдам за живота на света. Истина, истина ви казвам: ако не ядете тялото на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, няма да имате в себе си живот! Който яде Моето тяло и пие Моята кръв, ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него.

При тия думи иудеите още повече възроптали против Иисуса, защото още не били духовно просветени, за да разберат техния смисъл и да повярват.

***

В Своята реч за небесния хляб Христос говорил за светото Причастие, при което ние днес действително приемаме истинското тяло и кръв Христови. Всеки, който с вяра приема св. Тайни (св. Причастие), приема в себе си Самаго Господа – небесния хляб. Такъв човек наистина няма никога да огладнее и никога няма да ожаднее духовно. Той ще има вечен живот и Христос ще го възкреси в последния ден.

Б. В БЕСЕДИ

БЕСЕДА НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА С НИКОДИМА (Йоан 3:1 – 21)

Когато Господ е говорил на многоброен народ или на големи групи, Неговата проповед имала форма на реч. Понякога обаче Той трябвало да разкрива учението Си и на отделни лица. В такъв случай проповедта му имала форма на беседа, т.е. на разговор.

Една нощ при Господа дошел един иудейски началник на име Никодим. Между Никодима и Христа се повел следният разговор:

   —  Учителю, обърнал се Никодим към Господа, знаем, че си дошел от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.

Христос, като видял, че Никодим искрено желае да бъде просветен с Божествените истини, му разкрил тайната на духовното рождение.

   —  Истина, истина ти казвам, казал Господ: ако някой не се роди отново, няма да види царството Божие.

На това Никодим отговорил:

   —  Как може човек да се роди, когато е вече стар? Нима е възможно отново да влезе в майчина утроба?

Понеже Никодим помислил, че става дума за телесно раждане, Христос му казал:

   —  Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Едно е телесното раждане, а друго – духовното. Ти се чудиш на това и не можеш да го разбереш. Но ето – вятърът духа, и гласа му чуваш, но не знаеш отгде иде и накъде отива. Тъй незабележимо става и духовното рождение.

Разговорът след това преминал и на други теми – за голямата любов на Бога към света, която се проявила в това, че Бог отдал Своя Единороден Син, та всеки, който повярва в Него, да се спаси; че Синът Божий ще бъде издигнат на кръст, както някога била издигната медната змия в пустинята; че учението на Христа е истинска светлина, но човеците обичали повече мрака, отколкото светлината и пр.

***

От изложената беседа узнаваме, че, за да може човек да влезе в царството Божие, трябва духовно да се възроди, да стане нова твар, ново същество; да се потопи и умие с вода и обнови с Дух.

Това става в тайнствата св. Кръщение и Покаяние. При истинското православно християнско кръщение трябва да се извърши трикратно пълно потапяне в Името на Светата Троица. Това е разяснено добре от великия богослов на православната Църква – Иоан Златоуст:

„„Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;“ (Ин.3:5.)

Чуйте всички вие, чужди на кръщението: ужасете се, плачете! Страшна е тази заплаха, страшно е това определение! Невъзможно е, казва Христос, за този, който не е роден от вода и Дух, да влезе в Небесното царство, защото той все още носи дрехата на смъртта, дрехата на проклятието, дрехата на покварата - той още не е получил знамението на Господа, той още не е свой, а чужд; няма знака, необходим за влизане в царството...

Защо е нужна вода? Накрая ще ви разкажа за това и ще ви разкрия съкровеното тайнство. Има няколко скрити причини за това, но от многото засега ще ви кажа една. Каква е тази причина? Тази, че във водата символично се изобразява ковчега и смъртта, възкресението и живота и всичко това се случва заедно.

КОГАТО СЕ ПОТОПИМ С ГЛАВАТА СИ ВЪВ ВОДАТА, КАТО В ГРОБ, С ТОВА НИЕ ПОГРЕБВАМЕ ВЕТХИЯ (СТАРИЯ, ПРЕДИШНИЯ-Б.Р.) ЧОВЕК, И ВЛИЗАЙКИ ПОД ВОДАТА, ТОЙ НАПЪЛНО СЕ СКРИВА. ПОСЛЕ, КОГАТО СЕ НАДИГНЕМ, ИЗЛИЗА НОВ ЧОВЕК. КАКТО ЗА НАС Е ЛЕКО ДА СЕ ПОТОПИМ И ДА СЕ ИЗПРАВИМ, ТАКА ЗА БОГА Е ЛЕСНО ДА ПОГРЕБЕ ПРЕДИШНИЯ ЧОВЕК (В НАС-Б.Р.) И ДА ЯВИ НОВИЯ (КРЪСТЕН ХРИСТИЯНИН-Б.Р.). ТОВА СЕ ПРАВИ ТРИ ПЪТИ, ЗА ДА ЗНАЕШ, ЧЕ ВСИЧКО СЕ ИЗВЪРШВА СЪС СИЛАТА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ.

И това, което казах, не е гадаене, просто слушайте какво казва Павел:

"И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта" (Рим.6:4); "ветхият наш човек е разпнат с Него" (Рим.6:6); "Защото... сме сраснати с подобието на смъртта Му" (Рим.6:5);

Не само кръщението се нарича кръст, но и кръстът е кръщение: "кръщението – казва Христос, – с което Аз се кръщавам, ще се кръстите" (Мк.10:39). И на друго място: "С кръщение трябва да се кръстя" (Лк.12:50).

Както ние лесно се ПОТАПЯМЕ и ставаме, така лесно и Той, след смъртта, когато искаше, възкръсна, или по-добре казано: много по-лесно, въпреки че заради тайнството остана (в гроба) три дни.“

   Беседа 25 на свети Иоан Златоуст върху Евангелието от Иоана

Може човек да е на преклонна възраст и въпреки това, със силата на Божията благодат, да стане младенец по дух. Животът на християнина е постоянно обновление в доброто и светостта, възрастване в познанието на Бога и в изпълнение на Неговия закон.

БЕСЕДА НА ХРИСТА СЪС САМАРЯНКАТА

(Йоан 4:1 – 48)

Един ден Христос отивал заедно с учениците Си от Галилея за Йерусалим. Пътят Му

минавал през Самария. При самарийския град Сихар (Сихем) имало кладенец, изкопан някога от патриарха Иакова. Било горещ летен ден. Апостолите отишли в града да купят храна, а Христос седнал при кладенеца да си почине. В това време една жена-самарянка дошла на Иакововия кладенец за вода. Христос й поискал да пие, а жената му отговорила:

   —  Как Ти, Който си иудеин, искаш вода от една самарянка?

Тя задала с учудване такъв въпрос, защото по онова време между самаряните и иудеите имало голяма вражда и те не общували помежду си. За Христа обаче като Бог тия отношения нямали значение. И между Него и самарянката се завързала много интересна беседа за живата вода.

На направената Му бележка Христос казал:

   —  Ако ти знаеш кой е Оня, Който иска вода от тебе, ти би Му дала да пие, а Той би ти дал вода жива. Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; но който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее.

И когато жената поискала от Христа да й даде от живата вода, Христос й поръчал да доведе мъжа си. Но тя отговорила, че няма мъж. На това Христос казал.

   —  Вярно каза, че нямаш мъж. Защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж.

Самарянката била изненадана от думите на този непознат Пътник, Който тъй добре познавал нейния семеен живот и личните й тайни.

   —  Господине, рекла тя, виждам, че си пророк. Кажи ми, трябва ли да се кланяме на тая планина (Харизим)? Защото нашите отци казват, че трябва на тая планина да се кланяме, а не на Иерусалимския храм.

Христос отговорил:

   —  Жено, Бог е дух, затова и истинските Негови поклонници ще се кланят на Отца с дух и истина.

   —  Зная, казала жената, че това ще стане, когато дойде Месия, наричан Христос.

   —  Аз съм, Който говоря с тебе! – й казал Господ. Самарянката била поразена от тия думи, оставила стомната, затекла се в града и казала.

   —  Елате и вижте един Човек, Който ми каза всичко, що съм направила! Да не би Той да е Христос?

И целият град излязъл да види Христа. Самаряните помолили Господа да остане при тях и Той наистина останал там два дена. И много народ повярвал в Него поради словото Му.

***

В беседата Си със самарянката Спасителят разкрил две истини: едната е – че Той е изворът на живата вода, която завинаги утолява духовната жажда на човека; другата истина е, че нашето поклонение на Бога трябва да бъде с дух и истина. Това ще рече, че когато се молим или участвуваме в богослужение, трябва да участвува не толкова тялото, както е било у самарийците и езичниците, а повече духът. Имало е езичници, които в чест на своите божества са устройвали най-безсрамни пиршества. Християнското богослужение не е такова. То възвисява, облагородява, очиства и осветява човешката душа.

В. В ПРИТЧИ

ПРИТЧАТА ЗА СЕЯЧА

(Мат. 13:1 – 9; Марко 4:1 – 9 и Лука 8:4 – 8)

За да направи учението Си по-достъпно и разбираемо за простия народ, Христос говорил и в притчи. Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват някои важни духовни истини.

***

Първата притча, която казал Господ, е за Сеяча и за неговото семе.

   —  Ето, казал Христос, излязъл сеяч да сее; едни зърна паднали на пътя и долетели птици, та ги изкълвали. Други паднали на каменисто място, дето нямало много пръст – скоро поникнали, но и скоро изсъхнали. Трети паднали между тръните, били заглушени от тях и не дали плод. Четвърти паднали на добра земя и дали плод: някои – сто, други – шестдесет и трети – тридесет зърна.

Христос завършил притчата Си с думите:

   —  Който има уши да слуша, нека слуша!

Апостолите не могли да разберат смисъла на тая притча, затова помолили Христа да им я разясни. И Той дал следното разяснение.

   —  Семето е словото Божие. Сеячът е Сам Бог, а различните почви са различните човешки сърца.

Има люде, които не обичат да слушат и възприемат словото Божие. И ако то попадне в техните сърца, дохожда сатаната като граблива птица и го изкълвава. Това означава семето, паднало на пътя.

Има други, които отначало с радост приемат словото, но то не може да даде у тях плод, защото те са непостоянни; бързо го приемат и бързо го забравят. Това означава семето, паднало на камениста почва.

Посеяното пък в тръни означава ония, които с желание приемат словото, но житейските грижи и удоволствията на тоя свят го заглушават и то не може да даде плод.

А падналото на добра почва са ония люде, които с любов възприемат словото и принасят плод с търпение.

***

Тая притча е твърде поучителна. Тя ни показва, че от нас зависи, щото спасителното Божие семе да даде добър плод. Ако ние сме възприели с любов това семе, ако сме разорали за него почвата на нашето сърце и ако се грижим с усърдие по-нататък за него, то непременно ще бъде плодоносно. Блазе на ония, които се трудят над словото Божие! Те ще принесат богат плод на добродетелен живот.

ПРИТЧАТА ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

(Лука 18:10 – 14)

За да покаже колко вредна е гордостта и осъждането на другите Христос казал притчата за митаря³ и фарисея⁴.

В храма влезли да се помолят един фарисей и един митар. Фарисеят застанал сред храма и гордо се молел в себе си, като казвал така:

   —  Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци грабител, неправедник, прелюбодеец, или пък като този там митар. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.

А митарят, като стоял нейде надалеч, не смеел дори и с очи към небето да погледне, но се удрял в гърдите и казвал:

   —  Боже, бъди милостив към мене грешника! И Христос завършил притчата с думите:

   —  Казвам ви, че митарят си отиде по-оправдан, отколкото фарисеят. Защото, който се превъзнася, ще бъде унизен, а който се смирява. ще бъде въздигнат!

***

Гордостта е най-големият грях пред Бога. Затова Той се противи на гордите, а на смирените дава Своята благодат (1 Петр. 5:5). „На кого. казва Бог, да погледна, ако не на кроткия и смирения?“ (Ис. 66:2)

Гордите и надменни човеци са като празните житни класове, които стърчат нагоре, а смирените са като натежнелите надолу пълни класове или като отрупано с плод дърво, свело надолу клони. Смиреният е също и като теменужката, която се е спотаила между тръните, а изпълва всичко наоколо с благоуханието си.

Гордостта е най-големият враг на нашето спасение.

 

3. Човек, който събира данъци и мита. Често пъти митарите несправедливо са ограбвали с непосилни данъци народа и поради това народът ги ненавиждал и смятал за големи грешници.
4. Човек, който се мисли за по-праведен от другите. Фарисеите са образували особена секта и се отличавали със своята гордост и лицемерие. Те изпълнявали Мойсеевия закон само външно.

ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И БЕДНИЯ ЛАЗАР

(Лука 16:19 – 31)

За да покаже, че има живот и зад гроба и че след смъртта си ние ще получим заслужена отплата за нашите добри и лоши дела, Господ казал притчата за жестокосърдния богаташ и бедния Лазар.

Имало един богат човек, който се обличал в скъпи дрехи и всеки ден безгрижно пирувал. Имало и един беден човек, на име Лазар, който бил, потънал в рани и лежал пред вратите на богаташа. Лазар бил петимен да се нахрани от трохите, които падали от богаташката софра, но и тях не му давали. Само кучетата дохождали при него, ближели раните му и с това малко облекчавали болките му.

Умрял сиромахът и ангели отнесли душата му в рая при Авраама. Умрял и богаташът и го погребали бляскаво. Душата му обаче била занесена в ада. И като се мъчел там, богаташът видял отдалеч Авраама и Лазаря до него и извикал:

   —  Отче Аврааме, моля те, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да дойде и ми разхлади езика, защото зле се мъча в тоя пламък!

Авраам обаче казал на богаташа:

   —  Не може, чедо, защото ти вече получи доброто си, когато беше на земята, а Лазар – злото. Сега пък той тук се утешава, а ти страдаш. Освен това между нас и вас има голяма бездна, та ония, които желаят да дойдат от вас към нас, не могат я премина.   

  —  Тогава моля те, отче Аврааме, продължил богаташът, прати Лазаря да каже на моите петима братя как аз страдам тука, та поне те, като знаят, да не дойдат в това място на мъката.

   —  Те имат книгите на Мойсея и пророците. Нека ги четат и изпълняват, ако не искат да споделят твоята участ, рекъл Авраам.   

   —  Тъй е, отче, но ако мъртъв възкръсне и им се яви, те навярно биха се покаяли, казал богаташът.   

   —  Ако на Мойсея и пророците не вярват, то и мъртъв да възкръсне, пак няма да се убедят, отговорил Авраам.

***

Мнозина и днес живеят тъй, като че ли всичко е само на тоя свят. Те като че ли не искат и да знаят, че след смъртта всеки ще дава отговор за делата си и ще получи справедлива отплата. Смъртният час за всекиго от нас рано или късно ще дойде, и съдният ден няма да се забави.

Христовата притча за безсърдечния богаташ и бедния Лазар е едно предупреждение за всички, които живеят охолно, проявяват жестокосърдие спрямо ближния си и забравят за бъдещата отплата.

ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН

(Лука 15:11 – 32)

Бог обича всички люде. Той се радва на праведните, но и грешните милва. Той не желае гибелта на никого, а иска всички да се разкаят и спасят. Бог приема в Своите отечески обятия всеки грешник, който искрено се покае и се отвърне от греховния път. Колко голяма е Божията любов към разкаялия се грешник се вижда от притчата за Блудния син.

Един богат човек имал двама сина. По-младият поискал от баща си своето наследство. Бащата изпълнил молбата му. Лекомисленият младеж веднага заминал за далечна страна, там заживял разгулно и за кратко време прахосал всичко, което бил получил от баща си. Не след много време в тая страна настанал голям глад. Младежът се принудил да се услови при един човек в оная страна да му пасе свинете. Принудил се да се храни с жълъди, които свинете яли, но понякога и тях не му давали. Най-сетне той дошел на себе си и си казал:

   —  Колко слуги в дома на баща ми имат всичко в доволство, а пък аз тук умирам от глад! Ще ида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и против тебе! Аз вече не съм достоен да се нарека твой син, но ме направи поне като едного от твоите наемници!“

Речено, сторено! Разкаялият се син тоз час станал и се запътил за бащиния си дом. Баща му го видял отдалеч, домиляло му, па се затекъл, прегърнал го и го обцелувал. Синът казал:

   —  Татко, съгреших много против небето (Бога) и пред тебе и вече не съм достоен да се нарека твой син!

А бащата казал:

   —  Донесете най-хубавата дреха и облечете тоя мой син! Дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му! Па заколете угоеното теле, за да се веселим. Защото той беше мъртъв и оживя; загубен бе и се намери!

***

Притчата за блудния син има значение за всички нас. Всеки от нас е получил от Бога едни или други дарби и блага: здраве, сила, способности и др. Ако злоупотребяваме с тия блага, ние постъпваме като блудния син, който разпилял бащиното си наследство. Блудният син обаче се разкаял искрено за своите грехове и отново бил приет с любов в бащиния дом. Подобно на него и ние трябва да се каем, за да прости Бог прегрешенията ни и да ни приеме под Своя Божествен покров.

Пълна прошка от Бога ние получаваме в тайнството Покаяние или Изповед. При това тайнство ние изповядваме чистосърдечно греховете си пред свещеника, разкайваме се дълбоко за тях и обещаваме пред Бога, че занапред ще изпълняваме Неговата воля. Свещеникът изслушва нашата изповед и, по силата на дадената му от Бога власт, ни прощава греховете. Тайнството покаяние е духовна баня, която измива нашата греховна сквернота. И както ние често мием тялото си, трябва често да очистваме и обновяваме и душата си. Особено е необходимо да се изповядваме преди свето Причастие. Който се причастява с тялото и кръвта на Господа недостойно и без предварителна изповед, яде и пие своето осъждане.

ПРИТЧАТА ЗА МИЛОСТИВИЯ САМАРЯНИН

(Лука 10:25 – 37)

Един учен законник¹² поискал да постави Христа в затруднение и Го запитал:

   —  Учителю, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

Христос му казал:   

—  Какво е писано в закона? Ученият отговорил:   

—  Възлюби Господа от все сърце и душа и ближния си – като себе си.

Иисус му казал:   

—  Право отговори; тъй постъпвай и ще бъдеш жив.   

—  Но кой е мой ближен? – попитал отново законникът.

Тогава Христос разказал притчата за Милостивия самарянин:

По пустия и стръмен път от Йерусалим за Иерихон вървял човек. Нападнали го разбойници, ограбили го, изпонаранили го и го оставили полумъртъв сред пътя. Наскоро след това минал по същия път един свещеник, погледнал наранения и си отминал. Същото сторил и един левит¹³.След левита минал един самарянин. Като видял нещастния пътник да лежи край пътя, самарянинът се отбил, смилил се над пострадалия, почистил, намазал и превързал раните му, качил го на добичето си и го откарал в странноприемницата, като се погрижил за него до пълното му оздравяване.

   —  Как ти се струва, запитал Христос законника, кой от тия трима е бил ближен на наранения от разбойниците?   

  —  Оня, който проявил към него милост, рекъл ученият човек.   

   —  Иди и ти прави също така! му отговорил Христос.

***

Притчата за Милостивия самарянин дава ясен отговор на въпроса кой е наш ближен. Наш ближен е всеки, който проявява милост към нещастните, без да гледа на лице и произход, дали е беден или богат, сродник или далечен, познат или непознат, сънародник или другородец. Ближен е и оня, който се нуждае от нашата помощ, без също да се гледа на неговото положение или произход.

   —  Иди и ти прави също така, – казал Христос на законника. Тъй казва Той днес и на всекиго едного от нас.

12 Човек, който добре познава закона.

13 Прислужник при Иерусалимския храм

ПРИТЧАТА ЗА ДЕСЕТТЕ ДЕВИЦИ

(Мат. 25:1 – 13)

Всички знаем, че рано или късно ще умрем, но не знаем кога ще дойде смъртният час. Понякога той идва, когато най-малко го очакваме и често ни заварва съвсем неподготвени. А не е без значение за нашето спасение как смъртният час ще ни намери – дали покаяни или потънали в грехове. Затова трябва да бъдем будни и винаги готови за последния час.

Тая мисъл Христос разкрил в притчата за Десетте девици.

Десет девици излезли, по източен обичай, да посрещнат със светилници в ръце младоженеца. Петте от тях били умни, а петте – неразумни. Умните предвидели, че младоженецът може да закъснее и затова се запасили с повече елей. А неразумните пропуснали да вземат със себе си достатъчно елей (маслиново масло). И понеже младоженецът се забавил, всички девици задрямали. По едно време, посред нощ, се чул вик:

   —  Ето младоженеца! Излезте да го посрещнете!

Тогава неразумните девици казали на мъдрите:   

—  Дайте ни от вашия елей, понеже светилниците ни вече гаснат.

Но мъдрите казали:   

—  Да не би някак да не стигне и на вас и на нас, по-добре идете и си купете.

А когато те отишли да си купят, младоженецът дошел: мъдрите девици го посрещнали и влезли с него в къщата и вратата се затворила. Дошли после неразумните девици, почнали да хлопат и да молят:

   —  Господине, господине, отвори ни!

А отвърне се чул глас:   

—  Истина ви казвам, не ви познавам!

И Христос завършил притчата Си с думите:

   —  И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Син Човечески ще дойде!

***

Притчата за десетте девици ни учи на духовно бодърствуване и всегдашна готовност за смъртния час. Ако смъртта ни завари в нашите грехове, без елей в светилниците¹⁴, вратите на царството Божие ще се затворят за нас и ние ще останем, подобно на неразумните девици, вън от небесните чертози.

14 Думата „елей“ на гръцки значи още и милост. Затова изразът „без елей в светилниците“ в преносен смисъл значи – без дела на християнско милосърдие.

ПРИТЧАТА ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

(Лука 12:16 – 21)

Привързаността към земни блага и ненаситната жажда за богатства е голяма пречка за спасение на душата. Каква полза за човека, казва Христос, ако придобие цял свят, а погуби душата си?

Господ не е против самото богатство, а против лошата му употреба. Това Той е разкрил картинно в притчата за Безумния богаташ.

На един човек нивата се била много обродила и той се чудел де да прибере богатия плод. Най-сетне си казал:

     —  Ще разруша житниците си и ще направя нови, по-големи. Па ще кажа на душата си:

„Душо, имаш блага за много години; почивай, яж, пий и се весели!“

Но Бог му рекъл:

    —  Безумнико, още тая нощ ще ти поискат душата, и всичко това кому ще оставиш? И Христос завършил Своята притча с предупреждението: 

   —  Тъй бива с всекиго, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

***

Земните блага не са самоцел за човека, а средство за постигане на добри и богоугодни цели. Ние не сме неограничени господари на благата, а само техни временни разпоредители. Несправедливо е да употребяваме богатствата само за наши нужди, и от тях да правим извор за наши лични удоволствия. Ненаситният стремеж към богатства и тяхното преумножаване подтиква човека към много грехове: неправди, измама, убийства, кражба и пр. Затова ако и целият свят да тече пред очите ни, не бива към него да привързваме сърцето си. Защото всеки ненаситен стремеж към богатства винаги води към гибел. Ние трябва наистина да богатеем, но само в Бога, т.е. да вършим дела на християнска любов. Тогава ще бъдем истински богати, защото тия богатства никой не ще е в състояние да ни отнеме.

ПРИТЧАТА ЗА ТАЛАНТИТЕ

(Мат. 25:14 – 30)

Един богат човек трябвало да замине за чужбина. Преди да отпътува той предал имота си на своите слуги. На един дал 5 таланта¹⁵, на другиго 2, а на трети – 1. Първият и вторият, като получили парите, употребили ги в работа и придобили още толкова. Третият обаче закопал таланта в земята. След време господарят се върнал и поискал сметка от слугите си.

Първият рекъл:

   —  Господарю, ти ми предаде пет таланта, аз ги разработих и придобих други пет.

   —  Добре си сторил, добрий ми рабе (служителю), казал господарят. Понеже ти се оказа верен в малкото, над повече ще те поставя. Влез в радостта на своя господар!

Тъй станало и с втория. И той разработил своите два таланта и придобил други два. И него похвалил господарят. Третият, като пристъпил, казал:

   —  Господарю, понеже те знаех, че си лош човек, уплаших се да го не загубя и заринах таланта в земята. Ето ти твоето!

Господарят се ядосал на този свой слуга и му казал:

   —  Лукавий и ленивий рабе! Щом като си знаел, че съм лош човек, трябваше да дадеш таланта ми в банката, та поне лихва да спечели.

И заповядал господарят на слугите си да хвърлят този недостоен и негоден раб в тъмница, а таланта да дадат на оногова, който имал десет. И Христос заключил:

   —  И тъй всекиму, който има, ще му се даде и преумножи, а оногова, който няма, ще се вземе и онова, което има.

***

В тази притча се осъжда леността. Господ е дал на всеки човек едни или други способности и дарования. И ние имаме задължението да ги разработваме и преумножаваме. Който е работлив и усърден, ще придобие още толкова към онова, що му е дадено; а който е ленив, ще загуби и онова, което има. И когато дойде денят за отплата, Бог ще поиска от всекиго отчет. Тогава Той ще възнагради трудолюбивите, като ги приеме в небесното Си царство, и ще накаже ленивите с вечна мъка.

 15 Талантът е мярка за парична стойност.

ПРИТЧИ ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

(Мат. 13:24 – 53; 24:1 – 14)

Господ Иисус Христос изрекъл няколко притчи и за царството Божие. В тях Той разкрива някои от съществените страни и проявления на това царство.

Христос сравнява царството Божие ту със събития и случки от човешкия живот, ту с предмети или явления в природата. Така Господ оприличава царството Божие на следните неща:

1. Човек някой посял добро семе на нивата си, но врагът му след това посял плевели. При жетвата обаче първом ще бъдат събрани плевелите и ще бъдат изгорени, а чистата пшеница ще бъде прибрана в житниците. Така и при свършека на света: грешниците ще бъдат хвърлени във вечен огън, а праведните ще влязат в царството Божие.
2. Синапово зърно; то е най-малко от всички семена, но когато израсте, става толкова голямо, че и птиците небесни намират подслон под клоните му.
3. Квас; малко квас подквасва много тесто.
4. Имане, скрито в нива; като го намерил един човек, продал всичко що имал, и купил нивата заедно с имането.
5. Бисер, що намерил един човек, който продал всичкото си имущество и купил безценното зърно.
6. Мрежа, хвърлена в море, в която били хванати добри и лоши риби; добрите били взети, а лошите – изхвърлени.
7. Сватбен пир и богата вечеря и пр.

Гореизложените притчи изказват следните три мисли: а) в царството Божие ще влязат само праведните; б) царството Божие съдържа скрити сили, които постепенно ще се разкрият; то ще се разпространи и ще обхване много хора и в) царството Божие представлява за нас такова съкровище, че заслужава човек да пожертвува за него всичко, каквото има, за да го придобие. Царството Божие е духовен пир, който предлага на човека вечна духовна радост.

ХРИСТОВИТЕ ДЕЛА

Делата на Господа Иисуса Христа били необикновени. Той изцерявал болни и възкресявал мъртви само с една дума. Неговите дела били чудеса. Такива дела не може да върши един обикновен човек. Затова те свидетелствуват, че Спасителят не е бил обикновен човек (Йоан 3:2). Затова и Сам Христос с право често се е позовавал на тях:

— Ако на думите Ми не вярвате, казвал Той, то вярвайте на делата Ми, понеже те свидетелствуват за Мене, че от Бога съм излязъл.

Христовите чудеса могат да бъдат разделени на две групи: едни – извършени над външната природа, и други – върху човеци. Последните пък се делят още на две: изцеления и въкресявания.

Тук ще изложим няколко от Христовите чудеса.

а) ЧУДЕСА НАД ВЪНШНАТА ПРИРОДА

СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА

(Йоан 2:1 – 11)

Христос бил поканен с Майка Си и учениците Си на сватба в галилейския град Кана. По време на сватбената гощавка виното се привършило. Това забелязала Майката Господня и казала загрижено на своя Син:

   —  Вино нямат!

А после казала на прислужниците:

   —  Каквото ви каже, направете!

Там имало шест делви. Христос заповядал да ги напълнят с вода. Напълнили ги догоре.

След това казал:

   —  Почерпете сега стария сват!

Когато тоя вкусил от водата, която вече била станала на вино, казал на младоженеца:

   —  Всеки човек слага първом доброто вино и след като се понапият – по-лошото. А ето, ти си задържал хубавото вино досега.

Така Иисус извършил първото чудо и учениците Му повярвали в Него.

***

С присъствието Си на сватбата в Кана Галилейска Христос осветил брака и показал, че Той не е против естествените наши радости. А с претворяването на водата във вино дал да се разбере, че Той има присърце нашите нужди, и когато сме затруднени в нещо, Той, според вярата и нуждите ни, веднага е готов да ни се притече на помощ.

ЧУДОТВОРНОТО НАСИЩАНЕ НА ПЕТ ХИЛЯДИ ДУШИ

(Йоан 6:1 – 13 и Мат. 14:13 – 22)

Веднаж Иисус отишел отвъд Галилейското езеро. Подире Му вървяло множество народ. Христос проповядвал дълго и увлекателно. Слушателите, погълнати всецяло от божественото Му слово, забравили за телесната храна. Те отдавна не били яли, а нямало от где да вземат хляб, понеже мястото било пусто, а и денят вече се бил превалил.

Христос, след като наситил духовно тоя народ, се смилил над него и не го оставил и телесно гладен. Той поръчал на учениците Си да дадат на народа да яде. Но те Му казали, че нямат у себе си храна, и че там у едно момче имало само пет хляба и две риби.

Тогава Христос заповядал на народа да насяда на земята, взел петте хляба и двете риби, погледнал към небето, благословил и като разчупил, дал хлябовете на учениците Си, а учениците – на народа.

Всички яли и се наситили и останали къшеи 12 пълни коша. А ония, които яли, били около 5000 души, освен жени и деца. При друг подобен случай Христос наситил 4000 души със седем хляба и няколко риби. И тогава, след като всички се нахранили, били вдигнати седем пълни кошници с къшеи.

***

Христос извършил чудото с умножението на хлябовете и рибите не само за да прояви и покаже Своята божествена сила, но и от милост към бедния и изнемощял народ (Марко 6:34) Хилядният народ проявил такава любов към Господа, че напуснал домовете си, предприел дълъг и мъчителен път до пустинята, за да види Спасителя и да чуе божественото Му слово. И Господ възнаградил усърдието им: след като ги наситил духовно със словото Си, Той утолил и телесния им глад. Защото, който търси първом царството на Бога, т.е. удовлетворение на духовните си нужди, всичко останало ще му се придаде и преумножи (Мат. 6:33).

В спомен на чудотворното насищане с петте хляба и двете риби и днес извършваме в църковна специална служба, наречена „Петохлебие“ – благословение на хлебчета, на пшеница, вино и елей. Чрез тая служба ние благодарим на Бога, че ни е дарил със земни блага, и Го молим да умножи и преумножи плодовете на земята, за да имаме доволство във всичко, което ни е потребно за нашия живот.

ХРИСТОС УКРОТЯВА БУРЯТА В МОРЕТО

(Мат. 14:22 – 33)

Веднага след чудесното нахранване на петте хиляди души в пустинята Христос накарал учениците Си да се качат на кораба и да минат на отвъдната страна на езерото, а Сам Той останал докато разпусне народа. През нощта, когато корабът бил сред морето, се повдигнала силна буря. В това време Иисус тръгнал пешком по водата, за да настигне учениците Си. Като Го забелязали отдалеч, учениците се изплашили и извикали, защото помислили, че виждат привидение. Но Христос ги заговорил и рекъл:

   —  Аз съм! Не бойте се! А Петър казал:

   —  Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда по водата при Тебе!

   —  Ела! – му отговорил Христос.

Петър излязъл от кораба и наистина тръгнал по водата като по сухо. Но, като видял водите пред себе си и силния вятър, той се усъмнил, разколебал се във вярата си, започнал да потъва и извикал:

   —  Господи, спаси ме! Загивам!

Христос дошел при него, протегнал му ръка за помощ, измъкнал го и му казал:

   —  Маловерецо, защо се усъмни?

Когато дошли в кораба, вятърът вече утихнал. Учениците се поклонили на Господа и казали:

   —  Наистина, Ти си Син Божий!

Друг път, когато учениците били пак в морето, а Христос бил полегнал в кораба и заспал, повдигнала се силна буря. Учениците се много изплашили, събудили своя Учител и Му казали:

   —  Господи, спаси ни, загиваме!

Христос станал и запретил на вятъра с думите:

   —  Млъкни! Престани! И морето утихнало.

***

Нашият живот прилича на море, по което често се повдигат бури. Бог простира и към нас Своята спасяваща десница, изважда ни от водите и укротява нашите душевни бури.

б) ИЗЦЕЛЕНИЯ

ИЗЦЕРЯВАНЕ НА РАЗСЛАБЕНИЯ

(Йоан 5:1 – 14)

В Йерусалим се намирала къпалия, наречена Витезда¹⁶. В тая къпалня имало пет отделения, в които лежали множество болни – слепи, хроми, изсъхнали, които чакали тук изцеление. Защото ангел Господен от време на време слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И който от болните пръв влизал след раздвижване на водата, оздравявал от каквато болест и да бил налегнат.

Между многото болни имало тук и един схванат човек, който лежал 38 години. Всеки път, когато водата се раздвижвала, други влизали преди него в къпалнята и се изцерявали, а той все си оставал прикован на своя болничен одър. Този нещастник обаче не губел надежда и вярвал, че някога все ще дойде и за него ден на изцеление. И той не се излъгал в своята надежда.

Един ден Христос дошел във Витезда. Като видял разслабения, Христос се смилил над него и го запитал:

   —  Искаш ли да оздравееш? Болният отговорил:

   —  Да, Господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята веднага, щом се раздвижи водата.

Тогава Христос му казал:

   —  Вземи одъра си и ходи!

И болният веднага взел одъра си и започнал да ходи. След няколко дни Христос видял изцерения в храма и му казал:

•    —  Ето, ти оздравя, не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!

***

Удивително е било търпението на този разслабен! Тридесет и осем години в очакване след толкова несполуки! Но Бог възнаградил болния заради непоколебимата му вяра и търпение. И в тоя дом на милосърдието Той проявил към болния голяма милост, като му дал пълно изцеление. Тъй винаги Бог се откликва на ония, които се Нему уповават. Надеждата в Бога никога не остава безплодна и напразна; тя никога не посрамява.

Но Господ казал на изцеления разслабен да не греши вече, за да не го сполети нещо по- лошо. С тия думи Христос разкрива една истина: нашите болести са последица на нашите грехове. Затова думите „не греши, за да не те сполети нещо по-лошо“ са предупреждение за всекиго от нас.

 16 Витезда ще рече „дом на милосърдието“.

ИЗЦЕРЯВАНЕ СИНА НА ЕДИН ЦАРЕДВОРЕЦ

(Йоан 4:46 – 54)

Синът на един царедворец от Капернаум бил тежко болен. По това време Христос бил в Кана Галилейска, не много далече от Капернаум. Като чул за Христа, царедворецът дошел в Кана и помолил Иисуса да дойде и излекува сина му. Христос казал:

•    —  Иди си, син ти оздравя!

Бащата веднага повярвал и си тръгнал за дома. По пътя го срещнали слугите му и казали, че син му оздравял. Той ги запитал точно за часа на оздравяването.

•    —  Вчера в седмия час го остави огницата, казали слугите. Тогава бащата разбрал, че по същото това време Христос му рекъл, че неговият син е оздравял.

***

Христос изцерил сина на царедвореца, защото видял неговата вяра. Голяма сила има вярата. За нея Христос казва:

•    —  Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тая планина: „Пренеси се оттук – там!“ и тя ще се премести; и всичко, което поискате в молитва с вяра, ще получите.

Затова, ако ние искаме в молитва нещо от Бога, трябва да вярваме, без да се съмняваме ни най-малко, и ще го получим. А ако ние не получаваме, то значи, че или съвсем не вярваме, или пък – малко вярваме.

ИЗЦЕРЯВАНЕ НА СЛЕПОРОДЕНИЯ

(Йоан 9:1 – 38)

Като вървял веднаж за Йерусалим, Христос видял един човек, сляп от рождение. Господ се смилил над него: плюл на земята, направил от плюнката калчица, намазал с нея очите му и го изпратил да се умие в Силоам¹⁷. Слепецът отишел, умил се и веднага прогледнал. Това чудо удивило всички, които познавали слепородения и го видели прогледнал.

   17 Силоам се наричал един извор (къпалия) до Йерусалим.

Този ден бил събота. В съботен ден било забранено да се върши каквато и да е работа. Фарисеите, като узнали за извършеното в събота чудо, забранили на изцерения да разказва за случилото се с него. Те започнали да говорят, че Иисус не е пратен от Бога, защото, ако Той е бил наистина пророк, нямало да нарушава съботата. Но слепороденият възразил:

   —  Ако Той не беше от Бога, нямаше да ме излекува, понеже Бог не слуша грешници.

Между фарисеите и прогледналия слепец започнал голям спор. В духовното си заслепение и ожесточение фарисеите не признали дори, че изцереният е бил някога сляп и го изгонили вън. Христос го срещнал и го запитал:

   —  Ти вярваш ли в Сина Божий?   

   —  Кой е, Господине, за да повярвам в Него? – запитал изцереният.   

   —  Ти си Го вече видял. Оня, Който говори с тебе, Той е! Тогава прогледналият казал:   

   —  Вярвам, Господи, – и Му се поклонил.

***

Фарисеите тъй строго съблюдавали празниците, щото в съботен ден дори и добро не вършели. Христос ги изобличил за това неправилно разбиране на смисъла на съботната почивка. – „Съботата е за човека, а не човек за съботата“, е казвал Той. Тъкмо в събота трябва да правим, според Него, най-много добрини и богоугодни дела. Само така може да се свети съботният ден. Фарисеите били духовно слепи и затова не разбирали учението на Господа. Тяхната слепота им попречила да признаят чудото с изцелението на слепородения и да видят в лицето на Господа Иисуса Христа изпратения от Бога Месия.

Трябва да се пазим от духовната слепота, защото тя ни пречи да видим истината и да вървим по пътя към спасението. Най-лесно заслепяват човека гордостта, властолюбието и себелюбието.

ИЗЦЕРЕНИЕ НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

(Лука 17:11 – 19)

Веднъж, когато Христос минавал през Галилея и Самария, срещнали го десет души, болни от проказа¹⁸. Още отдалеч те почнали да викат силно:

   —  Иисусе, Наставниче, помилвай ни!

Като ги видял, Иисус се смилил над тях и им казал:

   —  Идете и се покажете на свещениците¹⁹.

И когато отивали, всички се очистили. Един от тях, като видял, че вече е изцерен, върнал се, паднал пред нозете на Спасителя, и като прославил Бога с висок глас, Му благодарил. Този човек бил самарянин.

Христос запитал:

   —  Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат и да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

След това се обърнал към изцерения и му рекъл:

   —  Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.

***

Ние получаваме от Бога много блага, но рядко Му благодарим за тях. Проявяваме неблагодарност и към наши близки, които ни правят добрини. Неблагодарността и непризнателността са прояви на зло и жестоко сърце. Често дори животните са по- благодарни от човека. „Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си, а Израил Ме не познава. Моят народ не разбира“, казва Бог чрез пророк Исаия за неблагодарността на еврейския народ (Ис. 1:3).

Спомни си за колко неща имаш да благодариш на Бога! За здравето, което ти е дарил, за въздуха, който дишаш и пр. Спомни си за благодеянията на твои близки към тебе. Благодарил ли си им от сърце?

18 Проказата е тежка и силно прилепчива болест, която се среща обикновено в южните и източните страни. Тя се появява най-напред по кожата и след това навлиза в мускулите. Болните умират с мъчителна смърт. Прокажените бивали изолирани в пусти места.

19 В онова време свещениците са освидетелствували случаите на изцеряване от проказа.

ИЗЦЕРЯВАНЕ ДЪЩЕРЯТА НА ЕДНА ХАНАНЕЙКА

(Марко 7:24 – 30)

Христос дошел с учениците Си в страните Тирска и Сидонска. Една жена хананейка от тия места вървяла след тях и викала:

   —  Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле страда от бяс.

Христос обаче не обърнал внимание на тая нещастна майка и не й казал ни дума. А понеже тя продължавала да вика, учениците се приближили до Господа и Му казали да я отпрати. Но Господ казал:

   —  Аз съм пратен само при загубените овце от дома Израилев, сиреч при ония, които са иудеи.

Жената се приближила, кланяла се на Христа и думала:

   —  Господи, помогни ми! Христос отговорил:

   —  Не е добре да се вземе хлябът на чедата (иудеите) и да се хвърли на псетата (езичниците)!

На това хананейката казала:

   —  Да, така е, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

   —  О, жено, голяма е вярата ти! Нека бъде по желанието ти, отговорил Христос. И дъщеря й оздравяла още същия час.

***

Хананейката дала добър пример на настойчива молба. Понякога Бог като че не иска да чуе молбата ни и ни оставя без отговор. С това Той иска да изпита силата на вярата ни и усърдието на молитвата ни. Подобно на жената хананейка и ние трябва да постоянствуваме в молитвата.

   —  Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, казва Господ (Мат. 7:7).

   —  Има ли човек, който, когато син му поиска хляб, да му даде камък, или, когато поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец небесен ще даде блага на ония, които Му искат!

в) ВЪЗКРЕСЯВАНЕ

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ ДЪЩЕРЯТА НА ИАИРА

(Маркв 5:22 – 43)

Дошел при Иисуса един виден човек – началник на синагога, на име Иаир, паднал при нозете Му и казал:

   —  Дъщеря ми е на умиране. Ела, възложи ръка върху нея, и тя ще оздравее!

Христос веднага се отзовал на молбата на тоя нещастен баща и тръгнал за неговия дом.

Срещнали ги обаче домашните на Иаира и му казали:

   —  Дъщеря ти умря! Не прави напразен труд на Учителя! Щом чул тия думи, Христос казал на бащата:

   —  Не бой се, само вярвай!

Като дошли вкъщи и чули плач и нареждания, Христос се обърнал към ония, които плачели:

   —  Защо така сте се разплакали? Детето не е умряло, а спи! Присъствуващите започнали да се подиграват, защото знаели, че момичето действително било вече умряло. След като отпратил всички други навън, а оставил само родителите на момичето и тримата Си ученици – Петра, Иакова и Йоана, Христос хванал детето за ръка и извикал:

   —  Момиче, стани!

Момичето веднага станало и започнало да ходи. То било на 12 години. Като видели детето възкръснало, всички се смаяли.

***

Голяма е била вярата на Иаира в силата и милосърдието на Господа Иисуса Христа. Макар и да знаел, че дъщеря му е вече на умиране, той казал на Иисуса: „Ела, възложи на нея ръка, и тя ще оздравее!“ И Господ оценил тази вяра. Срещу нея Той дал нещо повече от онова, което искал бащата – възкресил умрялата вече девойка. Тъй винаги Бог ни дава много повече, отколкото искаме, стига само да имаме вяра в Него.

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ СИНА НА НАИНСКАТА ВДОВИЦА

(Лука 7:11 – 16)

Друг път Иисус отивал в един град, наречен Наин. След Него вървели учениците Му и множество народ. Когато наближили градските порти, ето, срещу тях се задало погребално шествие: носели за погребение единствен син на майка-вдовица. След носилото вървели много почитатели на покойния младеж, потънали в голяма скръб. Като видял нещастната майка, Христос се смилил над нея и й казал:

   —  Не плачи!

Доближил се до носилото, допрял се до него, спрял носачите и казал на умрелия:

   —  Момко, тебе думам, стани!

При тия думи мъртвецът се повдигнал, седнал и почнал да говори. А Иисус го предал на изумената от радост майка. Страх обхванал всички присъствуващи. Те славели и величаели Бога и казвали:

   —  Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ!

***

Бог е любов (1 Йоан. 4:8). Господ Иисус Христос, бидейки Богочовек, не могъл да гледа равнодушно на човешките страдания. Неговото любвеобилно и състрадателно сърце се откликвало винаги на чуждата скръб. Не останало то равнодушно и към нещастието на бедната вдовица от Наин. Христос проявил към нея истинско състрадание – нейната скръб станала Негова скръб. И понеже като Бог обладавал и власт над живота и смъртта, възкресил нейния син и по тоя начин превърнал безпределната й скръб в неизказана радост.

Няма по-състрадателно сърце от Иисусовото. Затова нека в минути на тежка горест молитвено да прибягваме към Него и Той ще ни утеши, и нашата скръб ще превърне в радост.

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА ЛАЗАРЯ

(Йоан 11:1 – 45)

В близкото до Йерусалим село Витания живял един човек на име Лазар. Той имал две сестри – Марта и Мария. Христос обичал Лазаря и често бил на гости у него. Еднаж Лазар се разболял тежко. Сестрите му пратили да известят на Иисуса за това. А по туй време Христос бил в Галилея. Когато му съобщили, че Лазар е болен, Христос казал:

   —  Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Човечески.

След два дни Христос тръгнал за Витания. В това време обаче Лазар бил вече умрял.

Когато пристигнал в дома на Лазаря, той бил вече четвърти ден в гроба.

Марта, като чула, че Христос пристигнал, излязла да го посрещне, а Мария останала вкъщи. Марта казала Иисусу:

   —  Господи, да беше Ти тук, брат ми нямаше да умре. Но зная, че и сега, каквото и да поискаш от Бога, Той ще Ти даде.

Иисус й казал:

   —  Лазар ще възкръсне! Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

А Марта отговорила:

   —  Вярвам, Господи, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

След като и Мария узнала, че Христос е дошел, станала и бързо излязла да го посрещне.

Тя паднала при нозете на Иисуса и също Му казала:

   —  Господи, ако Ти беше тука, брат ни нямаше да умре.

При тия думи Мария се разплакала. Разплакали се и другите, които дошли с нея. Не можал да сдържи сълзите Си и Христос. Тогава иудеите казали:

   —  Вижте, колко го е обичал!

Всички се запътили към гроба. Лазар бил погребан в една пещера. Иисус заповядал да вдигнат камъка от отвора на пещерата. Марта казала:

   —  Господи, мирише вече, защото четири дни има, откак е умрял. Христос й казал:

   —  Ако вярваш, ще видиш славата Божия.

След това Христос отправил поглед към небето и се помолил на Своя небесен Отец.

Като свършил молитвата Си, той извикал с висок глас:

   —  Лазаре, излез вън!

И за обща почуда Лазар наистина излязъл с повити ръце и нозе и забрадено лице! Христос заповядал да го разповият, за да може да ходи. Тогава мнозина от присъствуващите иудеи, като видели това необикновено чудо, повярвали в Христа. Слухът за възкресяването на четиридневния мъртъв Лазар се разнесъл със светкавична бързина из цялата оная околност, в близкия град Йерусалим и по цяла Иудея.

***

Възкресението на Лазаря ни уверява, че душата съществува и след смъртта. То е също така уверение и залог и за нашето бъдеще възкресение. Както Христос – Господарят на живота и смъртта, може да възкреси един разложен вече труп, така Той ще може да възкреси и изгнилите тела на всички люде при второто Си пришествие, когато засвири Божията тръба (1 Сол. 4:16).

г) СЪБИТИЯ, СТАНАЛИ КЪМ КРАЯ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТА

ХРИСТОС БЛАГОСЛАВЯ ДЕЦАТА

(Марко 10:13 – 16)

Христос обичал всички човеци – дори и грешниците. Но особено обичал малките деца. А обичал ги Той заради тяхната невинност, незлобивост и чистота. Често Спасителят е посочвал децата за пример на по-възрастните:

Веднаж Той повикал едно дете, изправил го посред учениците Си и казал:

   —  Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно. И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Друг път майки донесли при Христа децата си, за да ги благослови. А учениците възпирали майките и не ги допускали до Господа.

Като видял това, Иисус възнегодувал и им рекъл:

   —  Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие! Истина ви казвам, че който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.

След това Христос прегърнал децата, възложил върху тях ръце и ги благословил.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

(Мат. 17:1 – 9)

Макар Христос и да учил, че Той е наистина Син Божий, и макар с чудеса да подкрепял Своите думи, мнозина все още не вярвали в Него. Не били укрепнали във вярата и учениците Му. За да ги увери в това, че макар и да изглежда по външност като другите човеци, Той е истински Бог, Христос взел веднъж със Себе Си апостолите Петра, Йоана и Иакова, възвел ги на една висока планина, наречена Тавор, и се преобразил пред тях. Лицето Му светнало като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. И ето, явили се от двете страни на Господа двама старо-заветни мъже – Мойсей и Илия, които разговаряли с Него.

Тогава Петър, изпълнен от неземна радост, казал на Иисуса:

   —  Господи, колко добре ни е тука! Да направим три палатки: едната за Тебе, другата за Мойсея и третата за Илия.

Докато Петър още говорел, един светъл облак закрил Христа и двамата пророци от очите на апостолите. И се чул глас из облака:

   —  Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!

Като чули това, учениците паднали ниско на земята и твърде много се изплашили. Когато след малко пак отворили очи, не видели никого другиго, освен Самаго Иисуса в Неговия обикновен вид. Христос се допрял до тях и им рекъл:

   —  Станете и не бойте се!

А когато слизали от планината, Христос им заповядал никому да не разказват за това, що са видели, докато Той не възкръсне от мъртвите.

***

В преображението Си Христос показал на Своите трима най-любими ученици божествената Си слава, доколкото те могли да я видят и понесат. Това забележително събитие трябвало ясно да се запечати в техните души, та по-късно, когато видят своя Учител предаден на съд, оплют, опозорен и прикован на кръст, да не се разколебаят във вярата си, но да знаят, че Той и сега е същият оня Син Божий, Който някога им се е явил в божествената Си слава на Тавор. И утвърдени в тая вяра, да могат по-сетне да проповядват на целия свят, че Христос наистина е сияние на Небесния Отец.

Преображение Господне празнуваме на 19 август по светския календар, което e †  06 август по църковния календар.

ПРОРОЧЕСТВАТА НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА

ХРИСТОС ПРЕДСКАЗВА СВОИТЕ СТРАДАНИЯ

Христос е имал съвършено знание, защото е бил Богочовек. Той е знаел не само миналото и сегашното, но и бъдещето. Той е изрекъл много пророчества, някои от които вече са се сбъднали, а други има занапред да стават. Така Христос предсказал собствените Си страдания и кръстна смърт, разрушението на Йерусалим, свършека на света, бъдещия всеобщ съд и пр.

Ето какво е предсказал Христос за Своя край.

Веднаж, когато някои от книжниците и фарисеите поискали от Христа да им даде личба от небето, Той им дал личбата на пророка Йона:

   —  Както Йона беше в утробата на кита три дни и три нощи, тъй и Син Човечески (Христос) ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

С това Христос предсказал, че ще бъде три дни и три нощи мъртъв в гроба и че на третия ден ще възкръсне (Мат. 12:40).

Друг път, като отивал с учениците Си за Кесария Филипова и след като апостол Петър изповядал Христа за Син Божий, Спасителят започнал да говори, че Той трябва да отиде в Йерусалим, дето ще бъде отхвърлен и много ще пострада от старейте, първосвещениците и книжниците, ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне (Мат. 16:21).

Трети път, след преображението Си, Христос пак предрекъл, че Той трябва да пострада много и да бъде унизен (Мат. 17:11).

Четвърти път, когато бил в Галилея, Христос казал на учениците Си:

   —  Вложете в ушите си тия думи: Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне (Лука 9:44).

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА РАЗРУШЕНИЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ И ЗА СВЪРШЕКА НА СВЕТА

(Мат. гл. 24)

Към края на земния Си живот Спасителят произнесъл пророчество за разрушението на Йерусалим и за свършека на света.

Това пророчество било произнесено при следния случай.

На излизане от Иерусалимския храм учениците казали на Иисуса:

   —  Учителю, погледни какви камъни и какви здания! А Иисус им отговорил:

   —  Виждате ли тия големи здания? Истина ви казвам, че всичко туй ще бъде сринато и камък върху камък не ще остане.

Това пророчество на Христа действително се сбъднало. Йерусалим бил разрушаван няколко пъти и изравняван със земята. Това станало първи път в 69/70 г. при императорите Тит и Веспасиан, втори път в 137 г. при императора Адриана и след това още на няколко пъти от араби, турци, перси и др.

Като говорел за съдбата на светия град Йерусалим, Христос предсказал и свършека на света. По Неговите пророчески думи преди да дойде самият край, ще има страхотни опустошителни войни, ще въстане брат срещу брат и народ срещу народ, ще се появи глад и мор. Евангелието ще бъде проповядвано по цялата вселена. Ще се явят лъжепророци и лъжехристосци, които ще правят големи чудеса и ще съблазнят мнозина. След всичко това слънцето ще потъмнее и месечината няма да даде светлината си; звездите ще изпадат от небето и световните сили ще се разслабят. Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески – Христовият кръст; всички земни племена ще се разплачат и разридаят и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци с голяма сила и слава. И ще прати Господ ангелите Си с гръмогласна тръба и те ще съберат избраниците Му от всички краища. Тогава и ще настъпи краят, последният ден на света.

   —  Небе и земя ще премине, – казал Христос, – но думите Ми няма да преминат! Кога обаче ще дойде този ден – никой не знае, освен небесния Отец.

   —  Затова бъдете будни и се молете! – предупреждавал Христос. Блазе на ония, които този ден ще завари подготвени!

***

Само Бог е вечен. Всяка твар, която е създадена във времето и има свое начало, ще има рано или късно и своя край. И светът в своята целокупност е създаден някога във време, и той следва да има своя край. И тоя край рано или късно неминуемо ще трябва да дойде. Ще дойдат, по уверението на св. ап. Петра, ново небе и нова земя, които праведниците ще наследят. А сегашното небе и земя ще изгорят и ще преминат с шум (2 Петр. 3:10—13).

Неизвестността на деня и часа, когато ще дойде краят на света, ни налага да бодърствуваме духовно и да бъдем винаги готови за този последен ден и час.

ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИИСУСА ХРИСТА ЗА СТРАШНИЯ СЪД

(Мат. 25:31 – 46)

Бог иска от нас да бъдем добри и да изпълняваме Неговата света воля. Но твърде често дяволът ни скланя към зло. Бог е поставил дълбоко в нас един неподкупен съдия, който ни насочва към добро. Тоя съдия е нашата съвест. Съвестта е глас Божий в нас. Тя одобрява нашите добри постъпки и осъжда лошите. Съвестта ни казва също, че Бог всичко знае и всичко вижда и държи сметка за всички наши дела: за добрите ще ни награди, а за лошите ще ни накаже. Някои още тук на земята получават справедлива Божия присъда. Други обаче, въпреки техния порочен живот, виждаме, че живеят благополучно на земята, без да са получили наказание за лошите си дела. Тук, на земята, значи, няма пълна отплата. Последната пълна и окончателна присъда всеки ще получи на страшния всеобщ Божий съд, който ще настъпи след свършека на света, при второто Христово пришествие. А ето какво казва Сам Господ за този съд.

Когато дойде Син Човечески в славата Си, заедно със Своите св. ангели, за да съди всички люде, Той ще отдели праведните от грешните, както овчарят отделя овци от кози. Праведните ще постави от дясната Си страна, а грешните – от лявата. Тогава Праведният Съдия ще каже на тия, които са от дясната Му страна:

   —  Елате вие, благословените от Моя Небесен Отец, и наследете приготвеното вам царство от създание мира! Защото, когато бях гладен, вие Ме нахранихте, когато бях жаден, Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен и в тъмница бях и Ме посетихте.

А те ще Му отговорят:

   —  Та кога сме Те видели Господи, и сме Ти помогнали? Съдията ще им каже:

   —  Доколкото сте направили това на Моите по-малки братя, т.е. на гладните, на голите, бедните и страдащите, все едно, че на Мене сте го направили.

Тогава Праведният Съдия ще се обърне към ония, които ще бъдат от лявата Му страна, и ще им каже, че те не са правили всички тия неща на бедните и страдащите. Затова те трябва да получат заслуженото.

И ще отидат праведните във вечния и блажен живот, а грешниците във вечната мъка.

***

Както има закони в природата, тъй има закони и в духовно-нравствения живот на човека. И както нарушението на законите в природата влече след себе си наказания, тъй и престъпването на духовно-нравствените закони налага по необходимост справедливо възмездие. Оня, напр., който изпълнява Божията воля и постъпва според Божиите наредби, трябва да бъде напълно щастлив, да се радва и добрува. А оня, който съзнателно нарушава Божиите заповеди, не бива да остане ненаказан. И тъй като не всички човешки дела – добри и лоши – получават още тука на земята пълна отплата, един вътрешен глас у нас ни заставя да приемем, че това пълно и окончателно възмездие, рано или късно, ще трябва да дойде – ако не тука на земята, на тоя свят, то непременно в отвъдния спят, при страшния и всеобщ Божий съд. Този съд няма да закъснее; рано или късно той ще дойде. В това ни уверява и Сам Господ Иисус Христос в Своето предсказание за страшния съд.

Но готвим ли се ние за този ден последен? Запитвали ли сме се от коя ли страна ще бъдем на Христа – от дясната или от лявата? Христос не иска от нас много. Той иска дела на християнска любов и милосърдие. Ако ние сме милосърдни, ще се удостоим да застанем от дясната Му страна. Ако ли сме били жестокосърдечни, ще бъдем пратени във вечната мъка.

Св. Църква вярва и учи, че всеки човек веднага след смъртта си получава неокончателна присъда. Пълна отплата всеки ще получи на страшния и общ съд. От първата до втората присъда Бог, по Своето милосърдие, по молитвите на близките на покойния и по молитвите на Църквата, може да даде прощение на греховете, за които починалите приживе не са успели да се покаят. Затова и ние се молим за нашите покойници и не ги забравяме.

ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ НА ХРИСТА В ЙЕРУСАЛИМ

(Марко 11:1 – 11)

Наближавал големият иудейски празник Пасха. За този празник в Йерусалим се стичали от цялата страна и отвъд пределите на Палестина хиляди иудеи. за да се поклонят Богу в Иерусалимския храм и да си припомнят някогашното излизане на техните деди от Египет.

След като възкресил Лазаря, Господ се отправил за Йерусалим заедно с учениците Си.

Христос е знаел, че това е последното Му отиване в светия град. Защото първосвещениците били вече решили да Го погубят. Той пожелал да влезе в Йерусалим тържествено, за да яви на народа Своята слава и да се покаже като Цар и Месия, дошел да спаси Своя народ.

Христос поръчал на двама от учениците Си да идат до едно близко село, гдето щели да намерят привързана ослица и осле, които да докарат при Него. И ако някой би ги запитал, защо правят това, те да кажат, че са потребни на Господа.

Учениците направили, както им поръчал Иисус. Те поставили върху ослицата и ослето своите дрехи. Христос седнал на ослицата и тръгнал за Йерусалим, последван от Своите ученици.

Като научили, че Христос, Който предния ден бил възкресил Лазаря от близкото село Витания, се отправя за Йерусалим, жителите на града излезли да Го посрещнат. Жените постилали дрехите си по пътя Му, а децата чупили палмови вейки и като ги развявали високо, пеели:

   —  Осана²⁰ на Давидовия Син! Благословен е Този, Който иде в името Господне! Осана във висините!

Като влязъл Христос в Йерусалим, целият град се раздвижил. Едни питали:

   —  Кой е Този? Други отговаряли:

   —  Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски, Който възкреси Лазаря от Витания!

Христос влязъл в Божия храм. В него заварил мнозина, които разменяли пари и продавали гълъби и жертвени животни. Като видял това, Христос се възмутил и, изпълнен със свещен гняв и ревност по Божия дом, изпъдил търговците, прекатурил масите на сарафите и им казал:

   —  Домът на Отца Ми е дом за молитва, а вие сте го направили разбойническо свърталище!

Когато Христос излязъл на двора, събрал се още повече народ. Множество деца продължавали още по-възторжено да възклицават:

   —  Осана...!

А книжниците и фарисеите, като видели тази възбуда у народа и децата, казали на Спасителя:

   —  Забрани им да викат! Но Христос отговорил:

   —  Не! Защото, ако те млъкнат, камъните ще проговорят! Не сте ли чели никога: „Из устата на младенци и кърмачета Ти (Господи) си стъкмил похвала?“ (Пс. 8:3).

Народът мислел, че Христос е наистина Месия и че тъкмо сега ще се обяви за Цар. Представата на иудеите за Месия била погрешна. Защото Христос не е земен цар, а Небесен Цар на мира. Затова, като разбрал, че имали намерение да Го провъзгласят за земен цар, Христос се оттеглил във Витания, гдето и пренощувал.

***

Тържественото влизане на Христа в Йерусалим е било предсказано от пророка Захария.

Той пише:

   —  Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9).

Това евангелско събитие ние чествуваме на Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница). В спомен на иерусалимските деца и ние днес държим в ръцете си върбови клонки. По тоя начин ние мислено участвуваме в тържественото влизане на Господа в Йерусалим и Го приветствуваме като Цар на света и Спасител на човешкия род.

  20 Осана значи: Спаси! или: Бъди спасен! Това е поздрав – възклицание у иудеите. То отговаря на нашето „слава“ или „ура“!

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

(Мат. 26:17 – 56; Марко 14:27 – 50; Лука 22:7 – 54; Йоан 131 – 38 и 18:1 – 12)

Оставали няколко дни до Пасха.

Христос знаел, че тая Пасха за Него ще бъде последна, и затова пожелал от сърце да яде пасхалното агне заедно с учениците Си. Той знаел също, че на самия празник не ще може да яде пасхата, защото тогава ще бъде разпнат, и затуй уредил пасхалната вечеря един ден по- рано.

Христос възложил на апостолите Петра и Йоана да идат в града и да приготвят вечерята. Преди самата вечеря Спасителят снел горната си дреха, препасал престилка и умил нозете на учениците Си. С това Той им дал пример на голямо смирение.

През време на яденето Христос рекъл натъжен:

   —  Истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде. Горко обаче на оня човек, чрез когото Син Човечески се предава. Добре щеше да бъде за тоя човек, ако не беше се родил.

А Иуда, който щял да го предаде, казал:

   —  Да не съм аз, Учителю? Иисус му отговорил:

   —  Ти си! Това, което имаш да вършиш, върши го по-скоро! Иуда веднага излязъл, за да извърши пъкленото си дело.

Това негово предателство било замислено по-отрано. Няколко дни преди деня на

предателството, Иуда отишел при първосвещениците и им казал:

   —  Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?

А. те му предложили 30 сребърника. И оттогава той търсил сгоден случай да им предаде своя Учител.

След вечерята Христос взел хляб, благословил, разчупил и, подавайки на учениците Си, казал:

   —  Вземете, яжте, това е Моето тяло! После взел чашата и казал:

   —  Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за прошение на грехове.

След това Христос добавил:

   —  Това правете за Мой спомен!

Така Христос установил тайнството свето причащение (Евхаристия). Затуй тая пасхална вечеря се нарича „Тайна вечеря“. Това е първата света литургия.

След възнесението на Господа светите апостоли често се събирали, за да си спомнят за своя Учител и Господ; припомняли казаните от Него на Тайната вечеря думи, извършвали света литургия и се причащавали с пречистото тяло и кръв Господни. От тогава и до днес продължава да се извършва това тайнство – свеъо Причастие. Чрез него Христос пребъдва и ще пребъдва в нас и ние в Него до свършека на света.

След Тайната вечеря апостолите изпели няколко хвалебни песни, станали и отишли на Елеонската планина.

ХРИСТОС СЕ МОЛИ В ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА

(Мат. 26:36 – 46; Лука 22:40 – 46)

До Елеонската (Маслиновата) планина се намирала градина, наречена Гетсимания²¹. Христос оставил учениците Си, като взел само Петра, Иакова и Йоана и влязъл с тях в градината, за да се помоли. Той знаел, че вече е дошел часът на Неговите страдания.

   —  Душата Ми е прескръбна до смърт, казал Христос на учениците Си. Останете тук и бъдете будни заедно с Мене!

След това Спасителят се отдалечил малко по-навътре, паднал на лицето Си и горещо започнал да се моли на Своя Небесен Отец:

  —  Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша! Обаче нека стане не тъй както Аз искам, а както Ти.

Дошел при учениците Си и ги заварил заспали. Казал на Петра:

   —  Толкова ли не можахте един час да бъдете будни с Мене? След това пак се отдалечил и започнал да се моли още по-усърдно – да Го отмине, ако е възможно, чашата на страданията. Капки кървава пот потекли от лицето Му. Явил Му се ангел Господен и Го подкрепял. Дошел втори и трети път при учениците Си и пак ги заварил заспали.

   —  Спете и почивайте, казал с тъга Иисус; ето, наближи часът, в който Син Човечески се предава в ръце на човеци грешници. Ставайте да вървим! Ето предателят иде!

И докато още Иисус говорел, ето, дошел Иуда и с него множество народ с ножове и колове, и слугите на първосвещениците, за да хванат и отведат Иисуса.

А Иуда им бил дал знак:

   —  Оня, Когото целуна, Той е; хванете Го!

И като се приближил до Иисуса, целунал Го и казал:

   —  Радвай се, Учителю! А Христос му казал:

   —  Друже, с целувка ли предаваш Учителя си?

В това време Петър извадил нож и отрязал ухото на едного от слугите на първосвещеника. Но Христос му рекъл: .

   —  Петре, тури ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож и ще погине! Ако Аз исках, щях да помоля Моя Отец Небесен и Той щеше да ми прати в защита хиляди ангели.

Тогава учениците от страх се разбягали и изоставили своя Учител. Само Петър и Йоан отдалеч Го следвали. Слугите на първосвещеника вързали Иисуса и Го откарали на съд.

21 Гетсимания ще рече: място за изстискване на маслини.

 СЪДЕНЕТО НА ХРИСТА

(Мат. 26:57 – 27:32; Марко 14:53 – 15; Лука 22:54 – 23:27; Йоан 18:13 – 19:17)

А. Пред първосвещеника Анна. Първом Христос бил откаран при първосвещеника Анна.

Той запитал Христа за учението Му. Христос отговорил:

   —  Аз винаги открито учех. Питай тия, които са Ме слушали!

Тогава един от слугите ударил Христа по лицето и Му казал:

   —  Така ли се отговаря на първосвещеник?

Но Христос му казал: 

 —  Ако отговорих зле, докажи това; а ако отговорих добре, защо Ме биеш?

Като не намерил у Христа никаква вина, Анна заповядал да Го откарат при първосвещеника Каиафа.

 

Б. Пред първосвещеника Каиафа. При двора на Каиафа бил събран целият синедрион. И тук търсели в какво да обвинят Иисуса, но не намирали. Наистина, явили се двама лъжесвидетели, които казвали, че Христос се бил заканвал да разруши Божия храм и след три дни да го съзида отново, но свидетелствата им не били еднакви. Затова първосвещеник Каиафа станал и казал на Христа:

   —  Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Син Божий?

Христос казал: 

   —  Аз съм!

Тогава първосвещеникът раздрал дрехата си²² и казал:

  —  Той богохулствува! Каква нужда имате повече от свидетели? Ето, сами чухте сега богохулството Му! Как ви се струва?

А съдиите отговорили:

   —  Заслужава смърт!

Тогава слугите на първосвещеника заобиколили Иисуса, извели Го вън на двора и започнали да Му се присмиват, да Го заплюват и да Го бият по лицето.

  22 Иудеите имали обичай да раздират дрехата си или при голяма скръб, или при свещен гняв.

 

В. Пред Пилата. По това време синедрионът нямал право да издава смъртни присъди. Това право имал само римският прокуратор (управител). Затова първосвещениците завели Христа, вързан, пред управителя Понтия Пилат. Било вече петък, рано сутринта, в самия ден на празника.

Тук евреите почнали да обвиняват Христа не вече в богохулство, а в това, че уж бил бунтувал народа, че учел да не се плаща данък на царя, че наричал Себе Си цар и пр.

Пилат, като узнал, че Христос е от Галилея, изпратил Го на Ирода, управител на Галилея, който за празника бил дошел в Йерусалим. Ирод също така не намерил Христа за виновен и затова, след като Му се присмял и Го облякъл в бяла дреха, Го върнал пак на

Пилата. Пилат се оттеглил в Преторията²³, повикал Христа и Го запитал:

   —  Наистина ли си Ти цар? 

   —  Да, казал Христос. Моето царство обаче не е от тоя свят.

Пилат извел Иисуса пред първосвещениците и заявил, че не намира никаква вина в Христа. Сам Пилат искал да пусне Иисуса и казал на иудеите:

   —  У вас има обичай да ви се пуска за празника един затворник. Желаете ли да ви пусна Иисуса, Царя иудейски?

Но иудеите закрещели и казали:

   —  Не Него, а Варава ни пусни! Варава пък бил известен бунтовник.

За да умилостиви евреите, Пилат заповядал да бичуват Иисуса. Войниците Му сплели венец от тръни, наложили Му го на главата, облекли Го в багреница²⁴, удряли Му плесници и Му казвали:

   —  Радвай се, Царю иудейски!

Пилат мислел, че иудеите, като видят Христа в този унизен вид, ще се съжалят над Него, затова Го извел отново пред тях и казал:

   —  Ето човека!

Но първосвещениците, старейте и народът още повече крещели:

   —  Разпни, разпни Го! Ако ти не Го разпнеш, знай, че не си вече приятел на кесаря!

При тия думи Пилат се уплашил да не би да бъде наклеветен от иудеите пред римския император.

Като видял, че тълпата започнала още повече да се вълнува, Пилат взел вода, измил ръцете си и казал:

   —  Невинен съм за кръвта на този Праведник. Вие му мислете! И целият народ отговорил:

   —  Кръвта Му нека бъде върху нас и нашите деца!

Тогава Пилат осъдил Христа на разпятие. Войниците Го облекли в Неговите дрехи и с трънения венец на глава Го повели към Голгота²⁵, дето трябвало да бъде разпнат.

23 Претория – зала в двореца на римския управител.

24 Царска червена връхна дреха; в такава дреха войниците облекли Христа, за да Му се присмеят.

25 Голгота ще рече лобно място, сиреч, място покрито с човешки черепи.

РАЗПЯТИЕ, СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ

(Мат. 27:31 – 66; Марко 15:20 – 47; Лука 23:26 – 56 и Йоан 19:16 – 42)

Върху плещите на Христа възложили тежък кръст, и Спасителят поел Своя страдален път нагоре към Голготския хълм. Подире Му вървели войници, първосвещениците, множество народ, пречистата Му Майка, любимият Му ученик Йоан и някои благочестиви жени.

Под тежестта на Своя кръст Господ на няколко пъти падал на земята. Тогава накарали някого си на име Симон Киринеец, който се връщал по това време от нива, да носи кръста Му.

Като дошли на Голгота, войниците съблекли дрехите на Христа и Го разпнали на кръста. Нозете и ръцете на Господа били приковани с гвоздеи о кръстното дърво. Кръв бликнала от раните – пречистата Христова кръв, проляна за греховете на целия човешки род!

Отстрани на Христа разпнали по един разбойник. Мъките на Голготския Страдалец били неописуеми. Но Той се молел за Своите мъчители:

  —  Отче, прости им, понеже не знаят що правят!Над главата на Христа била поставена дъсчица с надпис: „Иисус Назарянин, Цар иудейски“.

Войниците поделили дрехите на Господа помежду си, а за връхната Му дреха, която била цяла изтъкана от пречистата Му Майка, хвърлили жребие. Така се изпълнило пророчеството на Давида: „Разделиха дрехите Ми помежду си, а за връхната Ми дреха хвърлиха жребие“ (Пс. 21:19).

Минувачи хулели Христа и казвали:

   —  Другите спасява, а Себе Си не може да спаси. Ако е Син Божий, нека слезе от кръста и ще повярваме в Него.

Хулел Го и един от разбойниците, разпнат с Него от лявата Му страна. Но другият разбойник смъмрил другаря си и казал:

   —  Та и от Бога ли се не боиш ти, който и сам си осъден на същото? Ние сме осъдени справедливо, а Тоя нищо лошо не е сторил.

След това този благоразумен разбойник се обърнал към Христа и казал:

   —  Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си! Христос му отговорил:

   —  Днес ще бъдеш с Мене в рая!

При кръста Христов стоели Майка Му и любимият Му ученик Йоан. Христос се обърнал към Майка Си и й казал:

   —  Ето твоя син!

А на ученика Си казал:

   —  Ето майка ти!

И от оня час Йоан прибрал при себе си Майката Господня и се грижел за нея до самата й смърт.

Било вече около 12 часа по обед. Мрак покрил цялата земя. Мъките на Христа достигнали своя върховен предел. По едно време Христос извикал:

   —  Ели, Ели, лама сабахтани? Сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Някои от присъствуващите, като чули тия думи, помислили, че Христос вика Илия, и си казали:

   —  Да видим, дали ще дойде Илия да Го спаси. След малко Христос пак извикал:

   —  Жаден съм!

Един войник натопил гъба в оцет, поднесъл я на тръстика, но Христос, като вкусил, не искал да пие.

Най-сетне дошъл краят. Христос извикал:

   —  Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!

И като казал това, Христос издъхнал. Тогава земята се потресла, скалите се разпукали, храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, гробовете се разтворили и телата на много починали светии възкръснали.

Тогава стотникът, който бил при кръста, като видял и чул всичко това, изповядал:

   —  Наистина, Божий Син бил тоя Човек!

А народът, който се бил събрал на това зрелище, бил обзет от ужас; връщал се, като се биел в гърди и горчиво се разкайвал за станалото.

Христос живя на земята тридесет и три години, а в ада стоя тридесет и три часа. Той предаде дух в петък в деветия час (в петък 15 часа следобед), а възкръсна срещу неделя в шестия час (в 00 часа - полунощ, събота срещу неделя), които се събират така: 3 плюс 24 плюс 6 = 33, всичко тридесет и три.

 

Снимане от кръста и погребение. На другия ден било Пасха, най-великият иудейски празник. За да не останат телата на кръста и да не помрачават празника, еврейските началници поискали от Пилат да разреши да бъдат снети разпнатите и да бъдат погребани. Понеже двамата разбойници не били още напълно умрели, за да ускорят смъртта, войниците им пребили пищелите. А като дошли при Иисуса и видели, че Той е вече мъртъв, не Му пребили пищелите, но един войник Го пробол с копие в ребрата, отдето изтекло кръв и вода.

А вечерта Йосиф от Ариматея, мъж благочестив, и Никодим, член на синедриона, дошли при Пилата, за да изпросят тялото на Господа и да Го погребат с почести. Пилат се съгласил. Тогава те снели от кръста пречистото тяло Господне, намазали Го с благовонни масла, обвили Го в чиста плащаница, положили Го в нов гроб, изсечен в скала в градината на Йосифа, привалили камък върху вратата гробни и си отишли.

При погребението присъствували и някои благочестиви жени, дошли от Галилея. Като се върнали от погребението, те приготвили аромати, за да дойдат после и помажат тялото на Господа.

 

Запечатване на гроба. Враговете Христови тържествували. Техният пъклен план бил изпълнен: те убили Праведника. Но те си спомнили, че приживе още Христос на няколко пъти е говорил, че на третия ден от смъртта Си ще възкръсне. И за да не би учениците Му да дойдат и задигнат тялото на своя Учител и да кажат после, че Той възкръснал, те запечатали гроба и поставили стража.

***

На велики четвъртък св. Църква е наредила да се четат 12 евангелия за страданията Христови. На велики петък сутринта се изнася св. плащаница, а вечерта става опелото и погребението Христово. Тия служби през т. нар. Страстна седмица трогват сърцата и изпълват душата с умиление. Ние слушаме евангелските четива и песнопенията и мислено присъствуваме на спасителните евангелски събития.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО. ЯВЯВАНЕ НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ХРИСТА

(Мат. 28:1 – 9; Марко 16:1 – 11; Лука 24:1 – 12; Йоан 20:1 – 18;

Мат. 24:13 – 45; Йоан 21:1 – 25; Марко 16:12 – 18)

Настъпил първият ден на седмицата – неделя, трети ден от смъртта на Спасителя. През нощта, в ранните часове на неделята, Христос възкръснал. Ангел Господен слязъл от небето и отвалил камъка от гроба. Войниците, които били на стража, се уплашили от блясъка му и паднали на земята като мъртви. После, като дошли на себе си, побягнали и отишли, та казали на първосвещениците това, което видели. Първосвещениците дали на войниците достатъчно пари и им заповядали никому да не казват, че Христос е възкръснал, а да твърдят, че учениците били дошли, когато стражата спяла, и откраднали тялото на Иисуса.

Същия ден, рано сутринта, благочестивите жени, които били приготвили миро и други аромати (благоуханни масла), дошли на гроба, за да помажат тялото на Господа. Те вървели бързешком и по пътя тревожно се питали:

   —  Кой ли ще ни отвали тежкия камък от вратата гробни?

Но като дошли по-близо до гроба, те с изненада видели, че камъкът е отвален и върху него стои един светъл мъж в бляскави дрехи. При вида му жените се изплашили. Ангелът им казал:

   —  Не бойте се! Вие търсите Иисуса разпнатия. Няма Го тука. Той възкръсна, както беше говорил на учениците Си. Елате, прочее, и вижте мястото, дето е лежал Господ! Идете сега и кажете на апостолите за това!

Изпълнени от радост и свещен трепет, жените-мироносици тозчас се върнали и разказали на апостолите за всичко, що видели и чули от ангела.

Като научили за възкресението, Петър и Йоан веднага се затекли към гроба. А понеже Йоан бил по-млад, дошъл по-рано от Петра и видял повивките, в които било обвито тялото Иисусово. След малко пристигнал и Петър; и той видял и повярвал. Тогава и двамата се върнали в града и разказали на останалите апостоли за онова, което видели.

 

Христос се явява на Мария Магдалина. Мария Магдалина, която също дошла рано на гроба, стояла вън и плачела. После, като надникнала в гроба, видяла два ангела да седят гдето бил положен Господ. Ангелите й казали:

   —  Жено, защо плачеш? Тя отговорила:

   —  Дигнали моя Господ и не зная де са Го положили.

После се обърнала и видяла Иисуса да стои, но не знаела, че е Иисус. Господ й казал:

   —  Жено, защо плачеш? Кого търсиш?

А тя, като взела Христа за градинаря, казала:

   —  Господине, ако ти си Го взел, кажи ми где си Го положил. Иисус й казал.

   —  Марийо!

Тя веднага познала по гласа, че това е Христос, и Му казала:

   —  Учителю! – и се хвърлила да прегърне нозете Му. Но Той й рекъл:

   —  Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си. Но иди и кажи на Моите ученици, че възлизам при Моя Бог и вашия Бог!

Мария веднага отишла при апостолите и им известила всичко, което Господ й казал.

 

Възкръсналият Христос се явява на учениците Си. Същия ден вечерта Христос се явил на учениците Си, когато те били събрани при заключени врата, поради страх от иудеите. Христос застанал посред тях и им казал:

   —  Мир вам!

След това им показал ръцете и нозете и ребрата Си.

Учениците много се зарадвали, като видели Господа. Иисус пак им казал:

   —  Мир вам! Както Отец Ме прати, тъй и Аз ви пращам. После духнал и казал:

   —  Приемете Духа Светаго! На които простите греховете, ще им се простят, а на които задържите, ще се задържат.

Един от 12-те апостоли, на име Тома, обаче не бил с апостолите, когато дохождал Иисус. После другите апостоли му казали, че видели Господа. Но той рекъл:

   —  Ако не видя раните от гвоздеите, и не сложа пръстите си в самите рани, и не вложа ръката си в раната на ребрата Му, няма да повярвам!

След 8 дни апостолите били пак заедно. Сега и Тома бил с тях. Дошел пак Иисус, както били затворени вратите, и им казал:

   —  Мир вам!

После се обърнал към Тома и му казал:

   —  Дай си пръстите и попипай раните Ми! Дай си ръката и я вложи в ребрата Ми и не бъди невярващ, а повярвай!

Тома отговорил:

   —  Господ мой и Бог мой!

Христос казал на Своя съмняващ се ученик:

   —  Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са ония, които вярват, без да са видели!

 

Христос се явява на двамата пътници за Емаус. В същия ден на възкресението Христос се явил на двамата Си ученици Лука и Клеопа, когато отивали за селото Емаус.

Двамата апостоли не били спокойни. Те разговаряли помежду си за всичко онова, що се било случило в Йерусалим. Когато вървели, ето, Христос незабелязано се присъединил към тях и ги запитал защо са тъй опечалени и за какво разговарят помежду си. Те помислили Христа за обикновен пътник и Му разказали за станалите в Йерусалим събития.

   —  А ние се надявахме, добавили разочарованите апостоли, че този Иисус ще бъде наш Спасител и ще възкръсне от мъртвите. Но ето сега е вече трети ден, откак Той е в гроба. А някои от нашите жени ни смутиха: те ходили тая заран на гроба и уверяват, че им се явили ангели, които казвали, че Той бил жив.

Иисус упрекнал учениците Си за тяхното неверие и започнал да им разяснява цялото Писание и всичко, което пророците били предсказали за Него. Така, разговаряйки, тримата пътници се приближили до Емаус. Христос давал вид, че ще пътува по-нататък. Двамата апостоли обаче Го задържали и склонили да остане и пренощува с тях.

Вечерта на трапезата Христос взел хляб, благословил, преломил и им подал. Когато им подавал, те Го познали, но Той станал невидим за тях. Тогава те си казали един другиму:

   —  Не горяха ли в нас сърцата ни, когато Той разговаряше с нас и когато ни изясняваше Писанията?

И като станали, тозчас се върнали в Йерусалим и разказали на единадесетте апостоли за онова, което се случило с тях по пътя за Емаус, и как познали възкръсналия Христа, когато Той преломявал хляба.

 

Явяването на Христа при Тивериадското море. Друг път възкръсналият Христос се явил на учениците Си една заран, когато ловели риба на Тивериадското (Генисаретското) море. Цяла нощ апостолите не могли нищо да уловят. На разсъмване те видели от лодката Спасителя да стои на брега, но не Го познали.

Иисус им заговорил:

   —  Деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговорили:

   —  Не!

Той им казал:

   —  Хвърлете отдясно на лодката!

Те хвърлили и не могли да изтеглят мрежата, поради многото риба. Тогава Йоан рекъл на Петра:

   —  Господ е!

Като слезли на брега, апостолите заварили там и другите ученици. На огъня имало сложена риба. Господ седнал при учениците Си и ял заедно с тях. И никой не смеел да Го запита: „Ти кой си?“, защото вече знаели, че е Господ.

ВЪЗНЕСЕНИЕ

(Лука 24:49 – 53; Деян. 1:1 – 13)

В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите ученици, беседвал с тях и им изяснявал много неща за царството Божие.

А на 40-тия ден от възкресението Си Спасителят възвел Своите ученици на Елеонската планина и тук им дал последното Си наставление и благословение. И както ги благославял, Господ отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето. Полека-лека Той се отдалечавал от тях, докато един светъл облак Го закрил от очите им. Тогава им се явили два ангела в бели дрехи и казали:

   —  Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, Който сега се възнася пред вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както Го виждате да възлиза сега на небето.

Учениците се поклонили и се върнали в Йерусалим с голяма радост. Тук те прекарвали заедно в молитва и, съгласно обещанието на Господа, чакали слизането на Светаго Духа.

ОСНОВАВАНЕ НА ЦЪРКВАТА

И ПРОПОВЕДНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА СВ. АПОСТОЛИ

СЛИЗАНЕТО НА СВ. ДУХ

(Деян. 2:1 – 47)

Петдесетият ден след Пасха бил велик празник за иудеите. За този ден в свещения град Йерусалим идвали на поклонение не само иудеи от Палестина и от задграничните предели, но и прозелити²⁶.

На същия тоя ден св. апостоли, заедно с Майката Божия и още други благочестиви мъже и жени, на брой 120 души, се били събрали рано сутринта на молитва в една горница ²⁷. Когато се молели, внезапно се чул шум от небето, като че ли духал силен вятър. Шумът изпълнил цялата къща, в която апостолите се били събрали. И ето, явили се езици, като че огнени, които застанали над всекиго едного от молещите се. И всички се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на други, непознати за тях езици.

Това необикновено събитие не останало незабелязано за народа, който изпълвал улиците и площадите на града. Всички се струпали около къщата, за да узнаят какво е станало. И когато те чули св. апостоли да говорят на различни езици, чудели се и се питали един други:

   —  Тия, които говорят, не са ли всички галилейци? Как те говорят нашия роден език? Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, на Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби – как слушаме тия да говорят на наши езици за великите Божии дела? Какво ли ще да е всичко това?

Други пък се присмивали и думали:

   —  Навярно са се напили.

Тогава апостол Петър станал и произнесъл пред насъбралото се множество вдъхновено слово:

   —  Мъже иудеи, и всички вие, които обитавате в Йерусалим, дайте внимание на думите ми! – Тия люде не са пияни, както мислите. Днес стана изпълнението на изреченото чрез пророка Иоиля предсказание: „В последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете Ми и дъщерите Ми ще пророчествуват... и тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси“. Мъже израилтяни, вие сте слушали за Иисуса Назорея, Мъж засвидетелствуван пред вас от Бога, Който извърши много личби и чудеса. Него вие хванахте и, след като Го приковахте на кръста, убихте. Но Бог Го възкреси, защото смъртта не можеше повече да Го удържи. За Него още пророк Давид беше казал: „Ти, Господи, не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоят светия да види тление“.

  Тогова Иисуса Бог, прочее, възкреси от мъртвите, на което нещо всички ние тук сме свидетели. И след като Той биде възнесен с Божията десница на небето и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля над нас днес това, което вие сега виждате и чувате. И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог въздигна и Го направи Господ и Христос!

Като чули това присъствуващите, станало им умилно на сърце и казали на Петра и на

другите апостоли:

   —  Какво да правим, мъже братя? Петър им казал:   —  Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за да ви се простят греховете, та и вие да приемете дара от Светаго Духа. Защото обещанието е и за вас и за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ Бог наш.

Светият апостол завършил своето пламенно слово със следния призив:

   —  Спасявайте се от тоя опак род!

Мнозина на драго сърце приели думите му и се кръстили. Техният брой възлизал на около 3000 души.

По тоя начин били поставени основите на новозаветната Христова църква²⁸. Празникът Петдесетница, следователно, е рожден ден на Църквата Господня.

 

Първата християнска община. Апостолите Христови и всички, които повярвали в Христа и приели св. Кръщение, образували първата християнска община. Те се събирали често на молитва, слушали учението на св. апостоли, участвували в преломяването на хляба, сиреч извършвали св. литургия и се причастявали с тялото и кръвта Христови.

Първите християни се обичали като истински братя. Имали едно сърце и една душа. Живеели в пълен мир, сговор и единомислие. Всеки бързал да продаде всичко, каквото имал и да внесе полученото в общата църковна каса. Никой нищо не е наричал свое и всичко било разпределяно всекиму според нуждата. Живеели и се хранели с весело и чисто сърце, като хвалели Бога и били обичани от целия народ. А това било угодно на Бога и Господ всекидневно прибавял към Църквата все повече и повече човешки души, които се спасявали.

  26  Езичници, възприели иудейската вяра.

  27 Специална стая за молитва в горния етаж на жилището.

  28 За подробно изяснение на думата „църква“ виж във втората част на Символа на вярата, чл. 9.

БЛАГОДАТНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ НА СВ. ДУХ ЧРЕЗ УСТАТА И РЪЦЕТЕ НА СВ. АПОСТОЛИ

(Деян. гл. 1, 3, 4 и 5)

Слезлият на Петдесетница върху св. апостоли Св. Дух не само прояснил техните души, но и направил апостолите смели и неустрашими проповедници на словото Божие. Той ги изпълнил и с благодатни сили да вършат необикновени знамения и чудеса.

Един ден, когато Петър и Йоан възлизали в храма за молитва, били спрени от един хром човек, който молел за милостиня. Петър, като се вгледал в него, казал:

•    —  Сребро и злато нямам, но каквото имам, това ти давам: – в името на Господа Иисуса Христа, стани и ходи!

И като го хванал за дясната ръка, го изправил. Хромият скочил, проходил и влязъл заедно с апостолите в храма, хвалейки Бога.

Вестта за чудесното изцеряване се разнесла светкавично из целия град. Пред Соломоновия храм се събрало голямо множество народ, за да види както изцерения, така и апостолите. Тогава Петър се обърнал към народа и казал:

   —  Мъже израилтяни, какво се чудите или какво сте се вгледали в нас, като че ли ние със своя сила сме направили тоя да ходи? Това изцеление ние извършихме чрез вярата в името на Господа Иисуса Христа, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте. Вие убихте Началника на живота, Когото Бог възкреси от мъртвите и на Чието възкресение ние сме свидетели. Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание. Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви. Знайте, че Христос е обещаният от Бога чрез пророците Месия. За Него Мойсей бе казал на отците: „Господ Бог наш ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене; Него слушайте за всичко, каквото ви каже; и всяка душа, която не послуша тоя Пророк, ще бъде изтребена измежду народа.“ Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го изпрати, за да ви благославя, та всеки да се отвръща от злините си.

Когато той тъй говорел на народа, пристъпили свещениците и началникът на храма, сложили ръка на апостолите и ги задържали до сутринта. А от народа тоя ден повярвали около 5000 души.

На следващия ден апостолите били изправени пред първосвещениците. Тогава Петър, като се изпълнил с Дух Свети, казал:

   —  Началници народни и старей израилски, ако ние сме днес изправени пред вас заради едно благодеяние към немощен човек и да отговаряме как е той изцерен, знайте, че това стана чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите. Знайте също, че под небето няма друго име, чрез което човеците могат да се спасят!

Като виждали смелостта на Петра и Йоана и като разбрали, че те са безкнижни и прости, първосвещениците се чудели. А като виждали и изцерения човек да стои с тях, нямало какво да възразят. След като направили съвещание, повикали апостолите и им заповядали да не говорят повече за Христа. Но Петър и Йоан им казали:

   —  Съдете сами, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, отколкото Бога.

Защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.

Първосвещениците заплашили апостолите и ги пуснали. Апостолите продължили с още по-голяма смелост да благовестят името Христово. И Господ навсякъде подкрепял словото им със знамения и чудеса. Така, когато те вървели по улиците, мнозина изнасяли болни на постелки и одъри, та като минават, поне сянката им да осени някого от тях. В Йерусалим се

стичали мнозина и от околните градове и донасяли своите болни, и всички се изцерявали. Това още повече озлобило първосвещениците. Те отново сложили ръка върху св. апостоли и ги хвърлили в общата тъмница.

Но през нощта ангел Господен отворил тъмничните врата, извел апостолите и им казал:

   —  Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

На сутринта синедрионът бил свикан, за да разгледа делото срещу апостолите. Пратили да доведат обвиняемите, но не ги намерили в тъмницата. Слугите съобщили, че намерили тъмницата най-грижливо заключена и стражата – да стои вън пред вратата, но вътре в тъмницата никого не намерили.

Докато говорили това, дошел някой и съобщил, че апостолите стоят в храма и поучават народа. Тогава пратили да доведат апостолите, но без насилие, защото се бояли от народа. Като ги довели, изправили ги пред синедриона. Апостол Петър отново заговорил за Христа, Когото първосвещениците и старейте народни убили, но Когото Бог възкресил.

Когато членовете на синедриона слушали апостолите, сърцата им се късали от гняв. Те замислили да ги убият. Но изсред членовете на синедриона станал един, на име Гамалиил, уважаван от целия народ. Той посъветвал синедриона да не прави нищо лошо на апостолите, защото, казал той, ако тяхното дело е човешко, то от само себе си ще пропадне; но ако е от Бога, никоя човешка сила не ще може да го разруши.

Членовете на синедриона се вслушали в този благоразумен съвет и, след като заповядали да набият апостолите, пуснали ги. А апостолите излезли от синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестия за името Христово и продължили с още по-голяма неустрашимост да проповядват за Господа.

СВ. АРХИДЯКОН СТЕФАН

(Деян. гл. 6 и 7)

Броят на повярвалите в Христа бързо се увеличавал. Трудно било вече за апостолите сами да се грижат за общите трапези и за разпределяне на храната в Иерусалимската църковна община. Наложило се да бъдат избрани и поставени седем души дякони, на които била възложена грижата за трапезите. Началник на тия дякони бил Стефан – мъж, изпълнен с вяра и сила. Той вършил големи чудеса и личби между народа. Той обаче бил наклеветен пред синедриона, че говорел хулни думи против Мойсея и против Бога и затова го изправили пред съда. Всички членове на синедриона се вгледали в лицето на Стефана и видели, че то било като лице на ангел.

В своята защитна реч пред синедриона Стефан припомнил цялата многолетна история на иудейския народ и ясно изтъкнал Божието ръководство и промисъл за спасението на човешкия род. Стефан смело засвидетелствувал Иисуса Христа като Месия и Господ. В заключение на тая своя реч той се обърнал към своите съдии с думите:

   —  Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Св. Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви! Те убиха ония, които предсказаха идването на Праведника, Когото вие сега предадохте и убихте.

Като чули това, съдиите се късали от яд и скърцали със зъби срещу него.

А Стефан, изпълнен с Дух Свети, като погледнал към небето, видял славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и казал:

   —  Ето, виждам небесата отворени, и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

Но те, съдиите, закрещели с висок глас, затулили ушите си и се нахвърлили върху светия апостол. Извели го вън от града и започнали да хвърлят камъни върху му. А той се молел:

   —  Господи Иисусе, приеми духа ми!

След това коленичил и извикал с висок глас:

   —  Господи, не им зачитай тоя грях! Като казал това, Стефан починал. Той станал първата жертва за Христа. Затова и се нарича първомъченик.

ОБРЪЩАНЕТО НА САВЛА

(Деян. гл. 9)

Между младежите, които одобрявали убийството на св. архидякона Стефана, бил и Савел, родом от Киликийския град Тарс и ученик на фарисеина Гамалиил. Възпитан фанатично в Мойсеевия закон и в традициите на своята праотеческа вяра, Савел бил изпълнен с омраза към Христа и Неговите последователи. Дишащ заплахи и убийства срещу учениците на Господа, той дошел при първосвещеника, за да получи от него пълномощие да преследва християните. И когато отивал за Дамаск, за да хване, върже и отведе в Йерусалим тамошните християни, близо до града Савел бил изведнъж огрян от силна светлина. Паднал на земята и чул глас:

   —  Савле, Савле, защо Ме гониш? Савел отговорил:

   —  Кой си Ти, Господине? Господ казал:

   —  Аз съм Иисус, Когото ти гониш! Знай, че е мъчно за тебе да риташ срещу ръжен. Това поразило Савла. Разтреперан и ужасен, той проговорил:

   —  Господи, какво искаш да направя? Господ му рекъл:

   —  Стани и влез в града; там ще ти се каже какво трябва да правиш. А ония, които придружавали Савла, стояли като вцепенени; те чули глас, но никого и нищо не видели.

Савел станал, но не можел да ходи, защото бил ослепял. Хванали го за ръка и го довели в Дамаск. Три дни той не ял, нито пил.

В Дамаск имало един християнин на име Анания. Нему Господ се явил и казал:

   —  Анание, стани и иди на улицата, която се нарича „Права“. Там в една къща ще намериш човек на име Савел.

Анания отговорил:

   —  Господи, но аз съм слушал от мнозина, че тоя човек е сторил много зло на Твоите светии в Йерусалим и че идва в Дамаск, за да върже всички, които призовават Твоето име.

Но Господ му казал:

   —  Иди, защото той Ми е избран съсъд, който ще понесе името Ми сред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа колко трябва той да пострада за Моето име.

Анания изпълнил точно каквото му поръчал Господ: намерил Савел и възложил върху му ръце. Изведнъж сякаш люспи паднали от очите на Савла; той веднага прогледнал, станал и се покръстил. След това приел храна и се подкрепил.

Савел престоял в Дамаск няколко дни. Оттук започнала неговата проповедническа дейност за Господа Иисуса Христа, Син Божий, разпнат и възкръснал от мъртви – Спасителя на целия човешки род. Подгонен от иудеите, Павел трябвало да бяга от Дамаск. След време той се установил в Антиохия и тук проповядвал заедно с един ревностен апостол, на име Варнава.

ОБРЪЩАНЕТО НА КОРНИЛИЯ И НА НЕГОВИЯ ДОМ

(Деян. гл. 10)

В големия палестински град Кесария имало римски гарнизон. Тук началник на един от легионите бил езичникът Корнилий – мъж благочестив и богобоязлив. Той правил на народа много добрини и винаги се молил Богу. Един ден, когато бил на молитва, явил му се ангел Божий и му казал:

   —  Корнилие, твоите молитви и милостини възлязоха за спомен пред Бога. В град Иопия, в дома на някой си Симон, чиято къща се намира при морето, е отседнал на гости един човек на име Петър. Изпрати да го повикат и той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

На другия ден, малко преди да пристигнат пратениците на Корнилия, Петър се изкачил на плоския покрив на къщата, за да се помоли.

Не след много той се унесъл и видял необикновено видение – от небето се спуща към него сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища, а в него – различни четириноги зверове, влечуги и птици. И чул се глас:

   —  Петре, стани, заколи и яж! А Петър отговорил:

   —  Не, Господи, защото тия животни са нечисти, а пък досега аз не съм ял нищо мръсно и нечисто!

Гласът отговорил:

   —  Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто! Това видение се повторило три пъти.

Тъкмо когато Петър бил в недоумение – какво ли значи това видение, ето, съобщават му, че пристигнали някакви човеци, които разпитват за него. В същото време Дух Свети му рекъл:

   —  Ето, търсят те трима души. Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко, защото Аз ги изпратих.

Като разбрал кои и какви са пратениците и за какво са дошли, Петър ги приел сърдечно и нагостил. А на другия ден станал и заминал с тях, последван от няколко братя от Иопия. Корнилий ги чакал, като бил свикал своите роднини и близки приятели.

Щом Петър влязъл в дома на Корнилия, тоя го посрещнал, паднал пред нозете му и му се поклонил. Петър обаче бързо го повдигнал и казал:

   —  Стани, защото и аз съм човек!

Когато Корнилий подробно разправил на св. апостола Петра за своето видение, апостолът отговорил:

   —  Наистина признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ Той обича ония, които се боят от Него и постъпват според Неговата правда.

Тогава апостол Петър наченал да проповядва на Корнилий и на целия му дом, че Иисус Христос, Когото Бог възкресил, е Спасителят на света, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви и че всякой, който повярва в Него, ще получи прошка за греховете си чрез Негово име.

Докато Петър още говорел тия думи, Дух Свети слязъл върху всички, които слушали словото. А ония от обрязаните, които дошли с Петра от Иопия, се смаяли, че и върху езичници се излял дарът на Св. Дух, понеже ги слушали да говорят на разни езици и да величаят Бога. И апостол Петър казал:

   —  Може ли някой сега да възпре да се кръстят с вода тия, които вече приеха Дух Свети?

И ги кръстил в името на Господа Иисуса Христа. Така словото Божие започнало да се разпространява и сред езичниците.

БЛАГОВЕСТНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЛА

ПЪРВО ПЪТЕШЕСТВИЕ

(Деян. гл. 13)

Словото Божие дошло и до Антиохия, главен град на Сирия. Веднъж, когато тук християните постили, Дух Свети казал:

   —  Отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал!

Тогава предстоятелите на Антиохийската църква възложили ръце върху двамата апостоли и ги пуснали.

Савел, който вече се наричал Павел, и Варнава слезли в пристанищния град Селевкия, отпътували от там за Кипър и стигнали в Саламин, гдето проповядвали в иудейските синагоги словото Божие. От там преминали остров Пафос и стигнали в Пергия Памфилийска, а от Пергия стигнали в Антиохия Пискцийска. Тук няколко съботи под ред Павел и Варнава проповядвали на иудеи и езичници доказвайки, че Христос е обещаният от Бога Месия. И словото Господне се разпространило по цялата тая страна. Езичниците, като слушали проповедта, радвали се и прославяли словото Господне. Мнозина от тях, които били отредени за вечен живот, повярвали. А някои от неповярвалите иудеи подбудили набожни жени и градски първенци, които повдигнали гонение против Павла и Варнава и ги прогонили вън от техните предели.

От тук Павел и Варнава дошли в Икония, влезли в иудейската синагога и тъй убедително проповядвали, че голямо множество иудеи и елини повярвали.

В иконийския град Листра имало един човек, който бил хром от майчина утроба. Той внимателно слушал проповедта на апостола Павла. Апостолът, като се вгледал в него и забелязал, че има вяра, за да получи изцерение, казал му с висок глас:

   —  В името на Господа Иисуса Христа, изправи се на нозете си! Хромият веднага станал и започнал да скача и ходи. Народът, като видял какво сторил Павел, започнал да вика на свой ликаонски език:

   —  Боговете в човешки образ са слезли при нас!

И нарекли Варнава Зевс, а пък Павла – Хермес. Жрецът на Зевса, чийто идол се намирал пред техния град, докарал телци и донесъл венци. Той искал да принесе жертва заедно с народа. Но Павел и Варнава, като чули за това, разкъсали дрехите си и извикали:

   —  Какво правите, мъже? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим да се откажете от лъжливите богове и да повярвате в Единаго Истиннаго Бога, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко що е в тях.

От Антиохия Писидийска обаче надошли някои иудеи, които подигнали народа срещу апостолите. Павел бил пребит с камъни и измъкнат от града полумъртъв. Оттук после, като преминали през Писидия, Памфилия, Пергия и Аталия, апостолите отпътували за Антиохия, дето събрали църквата и разказали всичко, което Бог сторил с тях и как Той отворил вратите на вярата не само за иудеите, но и за езичниците.

АПОСТОЛСКИ СЪБОР

(Деян. гл. 15)

Между Павла и Варнава, от една страна, и християни, дошли от Иудея, от друга, произлязъл спор – трябва ли повярвалите в Христа езичници да бъдат първом обрязани според Мойсеевия закон, та тогава да бъдат кръстени, или пък направо да приемат кръщение. За да се разреши този спор, християните от Антиохия изпроводили пратеници в Йерусалим. Тук те били приети от апостолите и презвитерите, на които разказали всичко, що Бог сторил с тях и как отворил вратите на вярата и за езичниците.

Тогава станали някои от фарисейската ерес, които вече били повярвали в Христа, и казали, че езичниците трябва да бъдат обрязвани и да изпълняват Мойсеевия закон. Апостолите и презвитерите се събрали на събор в Йерусалим (51 г.) и поставили на разглеждане тоя въпрос. След дълго съвместно разискване, станал апостол Петър и казал:

—- Мъже братя, вие всички добре знаете, че Бог от първите избра измежду вас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват. Бог и тям, както и на нас, изпрати Дух Свети и не направи никаква разлика между нас и тях. Защо тогава да изкушаваме Бога, като възлагаме на врата на християните-езичници иго, което нито нашите бащи, нито пък ние можахме да понесем? Ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим всички – както ние, така и те.

Тогава цялото множество млъкнало и слушало Варнава и Павла, които разказвали какви личби и чудеса сторил Бог чрез тях между езичниците. След тях заговорил старшият апостол Иаков, брат Господен по плът и първи епископ на Йерусалим. Той казал:

   —  Мъже братя, чуйте ме! Аз съм на мнение да не се правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, но да им се пише да се въздържат от осквернени и идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, както и да не правят на други онова, което не е тям угодно.

Това мнение се понравило на апостолите и те изпратили до братята от Антиохия нарочно послание, в което им съобщили съборните решения.

Като го прочели, вярващите се зарадвали и между тях настанал мир.

ВТОРО БЛАГОВЕСТНИЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА СВ. АП. ПАВЛА

(Деян. гл. 15:36 – 41; 16, 17 и 18)

След завръщането си от събора Павел и Варнава се установили пак в Антиохия, дето заедно с мнозина други благовестели словото Божие. Не след много дни Павел решил отново да посети страните, в които вече бил проповядвал, и да утвърди основаните там църкви. Той взел със себе си Сила. Двамата апостоли заминали за Киликия.

Те посетили отново ликаонските градове Дервия и Листра, преминали през Фригия и Галатия, Мисия и Витиния, но не проповядвали в тия области, защото Дух Свети не ги допуснал. Като дошли в Троада, през нощта Павел имал видение: пред него стоял един мъж – македонец, който го помолил и казал: „Мини в Македония и ни помогни!“

Още на другия ден Павел и Сила тръгнали за Македония. Престояли няколко дни във Филипи, близко до днешния град Кавала. Тук те понесли големи страдания за името Христово. Наклеветени като бунтовници, те били бити с тояги и хвърлени в тъмница със стегнати в клада нозе.

През нощта Павел и Сила се молили и славели Бога, а затворниците ги слушали. Изведнъж станал голям трус, тъй че тъмницата из основи се поклатила; вратите се разтворили и оковите на всички изпаднали.

Тъмничният стражар, като видял, че вратите на тъмницата са отворени, помислил, че затворниците са избягали, изтеглил меч и поискал да се самоубие. Но Павел извикал с висок глас:

   —  Да не си сторил нещо лошо, защото ние всички сме тук!

Той поискал светило и, разтреперан, паднал пред Павла и Сила. После ги извел навън и казал:

   —  Господари мои, какво трябва да сторя, за да се спася? А те му отговорили:

   —  Повярвай в Господа Иисуса Христа и ще се спасиш ти и целият ти дом!

Стражарят ги прибрал в къщи и измил раните им. Апостолите възвестили словото Божие нему и на домашните му. Той веднага повярвал и се кръстил със семейството си. След това сложил трапеза възрадван, загдето повярвал в Бога.

От Филипи Павел и Сила минали през Амфипол и дошли в Солун. Тук имало еврейска синагога. Три съботи наред Павел изяснявал Писанията, като доказвал, че Христос трябвало да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Иисус, Когото той проповядва, е наистина Христос. И тук проповедта на апостол Павел имала голям успех: повярвали мнозина елини и иудеи.

Но неповярвалите иудеи и тук се вдигнали против Павла и Сила. Затова двамата апостоли напуснали през нощта Солун и отишли в Берия. Жителите на тоя град се оказали по-благородни от солунчани. Те приели евангелското слово с голяма любов. Но ето че в Берия дошли някои люде от Солун, за да попречат и тук на евангелската проповед. Сила останал в Берия, а Павел заминал за Атина.

Атина и тогава е бил средище на културен живот. По улиците и площадите на града всеки ден се водели спорове по философски въпроси. Като видели в лицето на Павла проповедник на ново учение, атинските философи го отвели в Ареопага²⁹ и го помолили да изложи тук своето учение.

Павел застанал сред Ареопага и заговорил:

   —  Мъже атиняни! По всичко виждам, че сте особено набожни. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „Незнайному Богу“. За Тогова, прочее, Когото вие, без да знаете почитате, за Него аз бих желал днес да ви проповядвам.

И апостолът започнал да проповядва на учените атиняни за Господа Иисуса Христа и за Неговото възкресение. Но, като чули за възкресението на мъртви, някои почнали да се присмиват и не пожелали да го слушат. Проповедта на апостол Павла в Ареопага нямала голям успех – повярвали само няколко мъже, между които бил Дионисий Ареопагит, и една жена на име Дамара.

От Атина Павел дошел в Коринт. Всяка събота тук той говорел и на иудеи, и на елини, като свидетелствувал за Христа. Мнозина коринтяни повярвали и се кръстили. Тук Павел останал година и половина. След като утвърдил Коринтската църква, той напуснал Коринт, минал през Ефес, дошел в Йерусалим и се завърнал пак в Антиохия.

   29 Място в Атина, където заседавал съдът и се слушали публични речи.

ТРЕТО БЛАГОВЕСТНИЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА СВ. АП. ПАВЛА

(Деян. гл. 19:23 – 28)

Апостол Павел не останал задълго в Антиохия, а наскоро след за връщането си предприел ново благовестническо пътуване. Първом обходил църквите в Галатия и Фригия, и след това се спрял в Ефес – голям и важен град в Мала Азия. Тук в продължение на повече от две години той проповядвал без страх в синагогата за царството Божие. И Бог помагал на Павла чрез големи знамения и чудеса. Името Христово се славело вече навсякъде в цялата оная страна. Тъй мощно растяло и се усилвало словото Господне, че мнозина от ония, които по-рано правели магии, събрали книгите си и ги изгорили.

От успеха на словото Божие в Ефес обаче пострадали материалните интереси на някой си Димитрий среброковач, който правел от сребро малки храмчета на богиня Артемида. И понеже мнозина в Ефес били вече повярвали в Христа, продажбата на храмчета била значително намаляла, тъй че имало опасност среброковачеството съвършено да западне. Димитрий подбудил своите другари среброковачи да повдигнат народа срещу св. апостоли, изтъквайки, че тия люде със своето учение ще доведат храма на великата богиня Артемида до презрение.

А този храм бил едно от чудесата на древността. Целият град наистина се разбунтувал, тъй че станало нужда да се намеси гражданската власт, която с мъка успяла да усмири бунтовниците.

Когато вълнението утихнало, Павел заминал за Македония, а от там отишел в Елада, гдето престоял три месеца. След това пак заминал за Македония и оттам, през Филипи, пристигнал в Троада. Тук той престоял седем дни. В деня преди заминаването си (било неделен ден) вечерта той бил заедно с учениците на молитвено събрание и преломяване на хляба (св. литургия). Рано сутринта той отпътувал. На път за Йерусалим Павел минал през Милит. Оттук той пратил да повикат ефеските презвитери, за да се види с тях и да им даде последни наставления. Трогателна била срещата и раздялата на Павла с ефеските епископи и презвитери. Великият апостол им припомнил как три години денем и нощем със сълзи е поучавал всекиго едного от тях. Поръчал им да бдят над себе си и над повереното им духовно стадо, над което Дух Свети ги поставил епископи. Защото апостолът предвиждал, че след неговото заминаване сред Ефеската църква ще се втурнат люти вълци, които няма да щадят стадото.

При самата раздяла Павел коленичил и се помолил заедно с презвитерите. Всички плачели, прегръщали Павла и го целували. Дълбоко скърбели най-вече за това, дето Павел им казал, че няма да видят вече лицето му.

По пътя за Йерусалим, когато слезли в Иудея, един пророк, на име Агав, предсказал на Павла, че в Йерусалим го очакват окови. И наистина, когато Павел пристигнал тук и се явил в храма, някои иудеи от Асия повдигнали срещу него бунт и го наклеветили, че уж учил против храма. Целият град се раздвижил. Апостолът бил хванат, окован във вериги и хвърлен в тъмница. Няколко пъти бил извеждан на разследване и съд пред римските управители Феликс и Фест, както и пред царя Агрипа. Понеже Павел бил римски гражданин, настойчиво помолил да бъде съден от кесарев съд. Затова и трябвало да бъде откаран в Рим.

По пътя за Рим той преживял големи беди в Средиземно море: претърпял корабокрушение, но с Божия помощ успял да стигне до столицата. Макар и да бил под арест, апостол Павел се ползувал в Рим от свободата да благовести името Христово. Първом той проповядвал на иудеите. Но когато те отказали да го слушат, той отправил словото си към езичниците. Проповедта му имала голям успех. Словото Божие достигнало дори и до императорския дворец. Павел останал в Рим две години в особена наемна къща. При него отивали мнозина, и той на всички смело проповядвал евангелието на Господа Иисуса Христа за царството Божие и за вечния блажен живот. През време на лютото гонение при царуването на императора Нерона апостол Павел умрял мъченически за Христа: бил посечен с меч в 67 година.

АПОСТОЛСКИ ПОСЛАНИЯ

Благодарение на неуморните трудове на светите апостоли и на силната Божия подкрепа, основаните църкви в Палестина, Сирия, Мала Азия, Македония, Гърция и Рим започнали усилен благодатен живот. Някои от тия църкви наново били посетени и утвърдени от апостолите. Но св. апостоли не могли често да ги спохождат и да ги поучават във всяко време. А животът представял най-различни случаи, които повдигали въпроси от вероучителен, нравоучителен, дисциплинарен и административен характер. Често пъти в обсъждането на тия въпроси се появявали спорове и недоумения. Това накарало св. апостоли да изпращат специални послания, сиреч писма, в които изяснявали евангелските истини, отстранявали недоуменията и давали напътствия и поуки за добродетелен живот. Някои от посланията, които съдържали по-общи наставления, след като бивали прочитани в църквата, до която са били отправяни, били изпращани и в други църкви, за да се прочитат и там в молитвените им събрания за поука и назидание. По такъв начин църквите са си разменяли посланията и така са общували във вярата и учението. Повечето от тия послания са запазени от Църквата и до днес и се четат всеки ден през време на богослужението.

Апостолските послания се разделят на четири вида: Съборни или окръжни – отправяни до цялата Църква или до няколко поместни църкви; поместни – изпращани до някоя отделна поместна църква; пастирски – отправяни до предстоятелите на някои поместни църкви, и частни – изпращани до отделни лица.

Съборни са следните послания: на св. ап. Иакова, първо и второ на св. ап. Петра, първо на св. ап. Йоана Богослова, на св. ап. Иуда и посланието до Евреите.

Поместни са: до Римляни, първо и второ до Коринтяни, до Галатяни, до Ефесяни, до Филипяни, до Колосяни, първо и второ до Солуняни.

Пастирски послания са: първо и второ до Тимотея и посланието до Тита. Частни са: второ и трето на св. Йоана Богослова³⁰ и посланието до Филимона. Св. ап. Павел от всички най-много се потрудил и написал 14 послания.

ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ СЪДЪРЖАНИЕТО НА АПОСТОЛСКИТЕ ПОСЛАНИЯ

Апостолските послания са писани, както видяхме, по различни поводи, в различно време и от различни писатели. Те започнали да се появяват към средата на I век. Последните послания са се явили до 68 година.

Ето накратко съдържанието на всяко едно от тия послания:

а) Послание на св. ап. Иакова. То е отправено до дванадесетте колена Израилеви, които са живели разпръснато. В това послание св. ап. Иаков разглежда следните по-главни въпроси: търпение в бедите, които ни сполетяват в живота (1 гл.); заповедта за любовта и изпълнението на закона, вярата и добрите дела (2 гл.); елеосвещението и голямата сила на молитвата (5 гл.).

б) Първо съборно послание на св. ап. Петра. Това послание е отправено до християните, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния. В него са изложени следните въпроси: страхът Божий и нелицемерното братолюбие (1 гл.); отношението на християните към властта и подражанието на Христа в страданията (2 гл.); съвети към християнските съпрузи (3 гл.); съвети към презвитерите (5 гл.).

в) Второ съборно послание на св. ап. Петра. В него се съдържат следните мисли: предпазване от прелъстяванията на лъжеучителите (2 гл.); второто Христово пришествие и краят на света (3 гл.).

г) Първо съборно послание на св. ап. Йоан Богослова. В това послание се говори за ходенето в светлината (1 гл.); за антихриста и лъжеучителите (2 гл.); за чедата Божии и чедата на дявола (3 гл.); за любовта към Бога и ближния (4 гл.); за вярата в Иисуса Христа и нейните свидетелства (5 гл.) и пр.

д) Второ послание на св. Йоана. Това послание е написано с цел да предпази повярвалите християни от лъжеучители.

е) Трето послание на св. Йоана. То се отнася до християнското гостоприемство.

ж) Съборно послание на св. ап. Иуда. В него са изложени съвети за предпазване от разпътни лъжеучения (1 гл.).

з) Послание на св. ап. Павла до Римляни. То говори: за гнева Божий към ония, които държат истината в неправда (1 гл.); за тежкото греховно състояние на езичниците (2 гл.); за оправдание чрез вярата, а не чрез делата на Мойсеевия закон (3 и 4 гл.); за закона на доброто и закона на злото в човека (7 гл.); за отхвърлянето на Израиля (9, 10 и 11 гл.); за любовта към братята и към враговете (12 гл.); за подчинение на светските власти (13 гл.); за търпимост към слабите и подпомагането им по примера на Христа (15 гл.).

и) Първо послание на св. ап. Павла към Коринтяни. В това послание светият апостол разглежда следните въпроси: предпазване от раздори и разцепление в църквата (1 гл.); словото за Кръста Христов (1 гл.); светската и Божията мъдрост (2 и 3 гл.); очистване на църквата от пороци (5 и 6 гл.); съвети за брака и безбрачието (7 гл.); робство и християнска свобода (7 гл.); отношение на християните към идоложертвените храни и християнската свобода (8 гл.); отношението ни към св. Причастие (11 гл.); духовните дарби (12 гл.); възхвала на любовта (13 гл.); възкресението от мъртвите (15 гл.).

к) Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни. Това послание съдържа: висотата на апостолското служение (3 и 4 гл.); християнската благотворителност (8 и 9 гл.); апостол Павел защищава апостолското си достойнство; необикновените трудове и страдания на апостола за благовестието Христово (11 гл.); виденията и откровенията на апостола (12 гл.).

л) Послание на св. ап. Павла до Галатяни. В него се излага: призоваването на ап. Павла към апостолско служение и произход на неговото благовестие (I гл.); оправдание чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона (2 гл.); смисълът на Мойсеевия закон като възпитател към Христа (3 гл.); робство и свобода (4 и 5 гл.); християнската взаимопомощ (6 гл.).

м) Послание на св. ап. Павла до Ефесяни. Съдържа: съвети за нов и възвишен християнски живот (4 и 5 гл.); християнското семейство (5 гл.); духовната борба (6 гл.)

н) Послание на св. ап. Павла до Филипяни. Излага превъзходството на живота в Христа (3 гл.).

о) Послание на св. ап. Павла до Колосяни. Предлага: съвети на ап. Павла за предпазване от лъжеучители (2 гл.); християнски благодатен живот (3 гл.).

п) Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни. Говори: за възкресението на мъртвите при второто Христово пришествие (4 и 5 гл.); увещание за християнски добродетелен живот (5 гл.).

р) Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни. Разглежда въпросите: признаци и поличби при второто Христово пришествие; идването на антихриста (2 гл.); отношението на християните към труда (3 гл.).

с) Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея. Излага: необходимите качества за църковните служители (3 гл.); дава съвети за добро и усърдно служение в църквата (4 гл.); наръчвания за християнски добродетелен живот (6 гл.).

т) Второ послание на ап. Павла до Тимотея. В това послание се дават съвети и увещания за нелицемерна и неустрашима вяра (1 гл.); за усърдна и настойчива проповед (2 гл.).

у) Послание на св. ап. Павла до Тита. То разглежда: какви са длъжностите на християните по възраст, пол и положение (2 гл.); значение на благодатта за нашето спасение (3 гл.).

ф) Посланието на св. ап. Павла до Филимона. В това кратко послание св. ап. Павел трогателно моли Филимона да приеме отново, в името на Христа, своя избягал роб Онисима.

х) Послание на св. ап. Павла до Евреите. В това послание св. ап. Павел разглежда следните въпроси: превъзходството на Христа като Син Божий пред ангелите (1 гл.); Христос като вечен първосвещеник (4, 5 и 7 гл.); Христос като ходатай между човеците и Бога (9 гл.); образци на вяра от Стария Завет (11 гл.); Христос като пример за страдащите (12 гл.); препоръки за християнски добродетелен живот (13 гл.). Главната цел на това послание е да докаже, че с идването на Христа на земята се отменя Мойсеевият закон и че Господ Иисус Христос е оня Месия, Когото са предсказали пророците и Когото очаква целият еврейски народ.

 30 Някои смятат тия послания за съборни.

ОТКРОВЕНИЕТО

НА СВ. ЙОАНА БОГОСЛОВА

Последната книга на Новия Завет е Откровението на св. Йоана Богослова. Тя е написана към края на I век, когато св. ап. Йоан Богослов се намирал в заточение на остров Патмос.

Тая книга ни предава в образи и видения, в пророчества и откровения бъдещата съдба на някои малоазийски църкви и на цялата Христова църква въобще; рисува страхотните световни събития, които ще станат в края на света при второто Христово пришествие. Картинно е описано разпространението на злото в света и борбата на антихриста срещу верните на Христа. Тук е предсказано, че антихристът ще върши необикновени чудеса за да прелъстява човеците; че той ще успее да разшири своята власт, но че в последния момент ще бъде поразен от Сина Божий. Господ ще свали сатаната в огнено езеро. След окончателната победа на Христа над антихриста ще се явят ново небе и нова земя. Избраните ще видят новия Йерусалим в неговата слава и красота. Ще настане новият вечен и блажен живот.

СИМВОЛ НА ВЯРАТА

Ние, вярващите православни християни, сме длъжни да живеем съобразно с вярата си, ако искаме да спасим душите си. Свети апостол Павел казва: „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога“ (Евр. 11:6).

Но що е това вяра?

Свети апостол Павел я обяснява така: „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Това значи, че онзи, който истински вярва, е уверен в невидимото като във видимото, и в очакваното като в настоящето.

Във времето на Иисуса Христа една жена-езичница имала дъщеря, която била обхваната от зъл дух. Тая жена била чула, че Иисус Христос е милостив към страдащите и че има власт да изгонва бесовете. С цялото си сърце тя повярвала в това и взела горещо да се надява, че Иисус Христос ще излекува и нейната дъщеря. Затова, когато Спасителят се приближил веднаж до града, дето тя живеела, тя излязла насреща Му и взела да вика с пълна вяра:

„Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!“ Но Иисус Христос не й отвърнал нито дума. Въпреки това жената била толкова твърдо уверена, че ще получи очакваното, че продължавала да моли. Учениците я съжалили и започнали да се застъпват за нея пред Господа. „Отпрати я, казали Му те, защото вика подире ни.“ Тогава Иисус Христос рекъл: „Аз съм пратен само при загубените овце от дома Израилев“ (т.е. само при избрания от Бога еврейски народ). Но и сега увереността на жената, че Спасителят ще излекува дъщеря й, не се разколебала. Тя се приближила до Него, взела да Му се кланя и да дума:

„Господи, помогни ми!“ А Той, като че ли отказвайки да я удовлетвори, й отговорил: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“, т.е. не трябва да се правят благодеяния на езичниците, когато засега тия благодеяния са предназначени само за евреите. Но увереността на жената, че ще получи очакваната милост не отслабнала и сега. С още по- голяма вяра тя казала: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.“ Тогава Иисус Христос й рекъл: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!“ И в същия час дъщеря й оздравяла (Мат. 15:22 – 28).

В това евангелско събитие ние виждаме най-ясно потвърждение на ап. Павловите думи, че вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, т.е. увереност, че ще получим онова, което с вяра очакваме.

Но вярата, както казахме, е още увереност в невидимото като във видимото. Това особено ясно се вижда от следния пример.

Дълбоко вярващият в Бога св. цар Давид говори за себе си: „Винаги виждах пред себе си Господа“ (Пс. 15:8). Ние знаем, че „Бога никой никога не е видял“ (Йоан 1:18). Как трябва да разбираме тогава думите на св. цар Давида? Ясно е, че не в буквален смисъл, а в преносен смисъл. Свети цар Давид е искал да каже: макар Бог да е невидим, но за мене, който вярвам твърдо в Бога, Той е толкова несъмнено съществуващ, колкото са несъмнено съществуващи видимите предмети. И както аз тях виждам, тъй мога да кажа и за невидимия Бог, Когото силно чувствувам, че Го виждам винаги пред себе си. От тук става ясно, че вярата е несъмнена увереност в невидимото като във видимото.

Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, тъй с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят – например истината, че Бог е Творец на вселената, и събитията като възкресението на Иисуса Христа от мъртвите и всеобщото възкресение на телата преди страшния съд. Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва.

Когато усвояваме истините на вярата, ние трябва да проявяваме не само склонност към знание, за да научим какво е съдържанието на нашето Верую, но и доверие към божествените истини, за да ги почувствуваме. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата. Вярата се основава на доверието ни в Спасителя, в св. апостоли и в старозаветните праведни мъже, чрез които е говорил Сам Бог.

Православната християнска вяра е изложена накратко в Символа на вярата. Той е съставен от св. отци и учители на Църквата на Първия и Втория вселенски събори, които са станали през IV век. Вселенски събор се нарича събрание на църковните пастири и учители по възможност от цялата вселена. В Православната църква е имало всичко 7 вселенски събори. Първият вселенски събор е бил свикан в гр. Никея (Мала Азия) в 325 год., а вторият – в Цариград в 381 год. По името на тия два града, дето са заседавали Първият и Вторият вселенски събори, символът на вярата, изработен на тия събори, се нарича Никео – Цариградски.

Думата символ е гръцка и означава „знак“. На български „символ на вярата“ ще рече

„знак на нашата вяра“ или кратко изложение на нашата вяра. На въпроса, как вярваме? – ние отговаряме със Символа на вярата. За прегледност и по-лесно изучаване Символът на вярата е разделен на 12 члена. Ето ги:

1. Ве́рую во еди́наго Бо́га Отца́, Вседержи́теля, Творца́ не́бу и земли́, ви́димым же всем и неви́димым.

2. И во еди́наго Го́спода Иису́са Христа́, Сы́на Бо́жия, Единоро́днаго, И́же от Отца́ рожде́ннаго пре́жде всех век; Све́та от Све́та, Бо́га и́стинна от Бо́га и́стинна, рожде́нна, несотворе́нна, единосу́щна Отцу́, И́мже вся бы́ша.

3. Нас ра́ди челове́к и на́шего ра́ди спасе́ния сше́дшаго с небе́с и воплоти́вшагося от Ду́ха Свя́та и Мари́и Де́вы и вочелове́чшася.

4. Распя́таго же за ны при Понти́йстем Пила́те, и страда́вша, и погребе́нна.

5. И воскре́сшаго в тре́тий день по Писа́нием.

6. И возше́дшаго на небеса́, и седя́ща одесну́ю Отца́.

7. И па́ки гряду́щаго со сла́вою суди́ти живы́м и ме́ртвым, Его́же Ца́рствию не бу́дет конца́.

8. И в Ду́ха Свята́го, Го́спода, Животворя́щаго, И́же от Отца́ исходя́щаго, И́же со Отце́м и Сы́ном спокланя́ема и ссла́вима, глаго́лавшаго проро́ки.

9. Во еди́ну Святу́ю, Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь.

10. Испове́дую еди́но креще́ние во оставле́ние грехо́в.

11. Ча́ю воскресе́ния ме́ртвых,

12. и жи́зни бу́дущаго ве́ка. Ами́нь.

1. Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, истински Бог от истински Бог, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек,
4. Който за нас бе разпънат при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.
8. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца, Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. И в едната, света, съборна и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете.
11. Очаквам възкресението на мъртвите.
12. И живота в бъдещия век. Амин.

Първата част от Символа на вярата (1 – 7 членове) е съставена на I Вселенски събор, а втората част (8 – 12 членове) – на II Вселенски събор.

Всеки православен християнин трябва да научи наизуст Символа на вярата, за да може да знае в какво точно вярва, та да бъде всякога готов да отговаря всекиму, който му поиска сметка за неговата надежда (1 Петр. 3:15).

Но християнинът е длъжен не само да вярва и да знае наизуст Символа на вярата. Той трябва и да вникне в истините на своята вяра. Как ще може да вникне? Като все повече и повече опознава изворите на Божественото откровение. А те са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, природата и човешката съвест. От Свещеното Писание ние черпим познания за Бога и за Неговите промислителни действия в света. От Свещеното Предание ние узнаваме за много други важни неща, които не са били записани в Св. Писание, но които са дошли до нас запазени в църковната памет, в разни молитвени последования и в творенията на светите отци и учители църковни. От изучаването на природата ние достигаме до познанието на Твореца й. Изследвайки своята съвест, тоя Божий глас в човека, ние все повече и повече се доближаваме до богооткровения нравствен закон, открит ни напълно ясно в словото Божие.

Нам е нужно да знаем истините на вярата, за да не изпаднем в религиозни заблуждения. Правилната вяра води и към правилен живот. Като имаме правилна вяра, ние ще знаем как да живеем тук на земята, за да угодим на Бога. Словото Божие казва, че без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евр. 11:6). Вярата ни трябва да бъде искрена, дълбока, твърда, за да бъде двигател на благодатен евангелски живот. Тя трябва да се разкрива в добри дела, защото вярата без дела е мъртва (Иак. 2:17).

Пример на дълбока и непоколебима вяра виждаме в първата християнска община. Ето какво четем за нея в Деяния апостолски:

„А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата“ (4:32 – 35). „И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха“ (2:46 – 47).

ПЪРВИ ЧЛЕН

Ве́рую во еди́наго Бо́га Отца́, Вседержи́теля, Творца́ не́бу и земли́, ви́димым же всем и неви́димым.

(ВЯРВАМ В ЕДИНИЯ БОГ ОТЕЦ, ВСЕДЪРЖИТЕЛ, ТВОРЕЦ НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА, НА ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО)

Основата на правилния духовен живот е вярата, че има Бог и че Той е един. Словото Божие казва: „Оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува“ (Евр. 11:6). А първата от десетте заповеди, които Бог дал на еврейския народ, гласи: „Аз съм Господ Бог твой;... да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:2 – 3).

Първите човеци са вярвали в истинския Бог. Отпосле, вследствие на грехопадението, постепенно се е появило идолопоклонството. Тъй полека-лека всички почти човеци се отклонили от истинското богопознание и почнали да почитат вместо Създателя създанията: слънце, луна, звезди, планини, някои знаменити мъже и даже животни.

Но сред езическите народи Бог си е запазил един народ – еврейския, който бил носител на истинската вяра в Бога сред древното човечество. На тоя народ Бог е давал многократно откровения за Себе Си. Чрез много праведни мъже Той е разкривал волята Си, записана в Стария Завет на св. Библия.

Ние не можем да знаем точно какъв е Бог. Защото Бог е непостижим не само за човеците, но дори и за ангелите.

Но ние, християните, сме честити, че този непостижим Бог Сам ни се е разкрил и ни е дал да знаем за Него онова, до което по свой човешки път никога не бихме се добрали. В словото Божие – Библията – е казано, че Бог е вечносъществуващият (Изх. 3:14), че Той е дух (Йоан. 4:24), светлина (1 Йоан. 1:5), истина (1 Йоан. 5:5), любов (Йоан 4:8), живот (Йоан 13:6), че Той е неизменен, всемогъщ, вездесъщ, всезнаещ, всеблажен, премъдър, всеправеден, всесвет, всеблаг, всемилостив и дълготърпелив. Св. Библия ни разкрива тайната, че единият и единствен Бог е троичен по лица, разкриващи ни се като Бог Отец, Бог Син, Бог Дух Свети. Това е отличителното в християнското откровение за Бога. Но да поясним. С това ние не изповядваме три божества, а единия и истински Бог – един по същество и троичен по лица.

В Стария Завет истината за троичния Бог е била само загатната. Тя е разкрита напълно в Новия Завет. При кръщението на Иисуса Христа – Сина Божий, второто лице на Св. Троица, Бог Отец произнесъл думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“, и Бог Дух Свети се явил във вид на гълъб (Мат. 3:13 – 17).

Трите лица на Св. Троица се отличават едно от друго по следното: Бог Отец не е роден от никого и не изхожда от никого. Той е безначален. Бог Син не е сътворен от Бога Отца и не изхожда от Него, а предвечно се ражда от Него, т.е. вечно е бил, е и ще бъде Син Божий. Бог Дух Свети не е роден, нито сътворен от Бога Отца, а отвека изхожда от Него. И трите лица на Св. Троица имат равно Божеско достойнство.

Ние не можем с нашия слаб разум да проникнем в тайната на Св. Троица. Но можем ли да разберем тайната на нашата собствена душа, създадена по образ и подобие Божие и носеща като че ли отпечатъка на Божествената троичност в себе си? Тя е една по същността си, а има три различаващи се една от друга основни прояви: ум, чувство и воля. Как тия три проявления образуват една душа, е непонятно за нас. Но то е факт, който ние приемаме. Тъй ние трябва смирено да вярваме и в троичния Бог.

В крайморския град Ипон блажени Августин пишел своята книга „За Света Троица“. Уморен от извънредно напрежение на ума си, с помощта на който се мъчел да проникне в тая най-дълбока тайна, великият религиозен мислител излязъл на морския бряг, за да се поразходи. Наслаждавайки се на вечерната хладина, блажени Августин продължавал да размишлява върху възвишения предмет на своите изследвания. Изведнъж той забелязал едно момче на брега, което с мидена черупка черпело вода от морето и я наливало в една малка трапчинка в пясъка.

   -  Какво правиш? – запитал го блажени Августин.

   -  Искам да изчерпя това море и да го налея в тая трапчинка.

   -  Но това е невъзможно! – рекъл писателят и отминал нататък, като се учудвал на наивността на момчето.

Но като направил няколко крачки, изведнаж си рекъл:

   -  Не съм ли и аз наивен като това дете! Не искам ли и аз невъзможното! То желае да помести морето в своята трапчинка, а аз искам да изчерпя непостижимата Божествена тайна на Пресветата Троица в своята книга!

Наистина, невъзможно е за човека да проумее със слабия си разум тайната на Божията троичност. Все пак ние можем отчасти да хвърлим светлина в тая непостижима област, като си припомним следния разказ за свети Константина Философа (св. Кирил), един от двамата равноапостолни славянски просветители. Сарацински учени го запитали:

   -  Как вие, християните, разделяте единия Бог на три божества? Вие говорите за Отец, Син и Свети Дух...

   -  Не хулете Пресвета Троица! – отговорил св. Константин Философ. Отец, Син и Свети Дух не са три божества, а три лица на единия Бог. Погледнете слънцето! В него има три неща – кръг. светлина и топлина. Сравнете това с Пресвета Троица! Слънчевият кръг е подобие на Бога Отца, защото както кръгът няма нито начало, нито край, така и Бог е безначален и безкраен. И както от слънчевия кръг произлизат светлината и топлината, така и от Бога Отца се ражда Синът и изхожда Светият Дух. Светлината е подобие на Бога Син, Който е роден от Отца и е просветил с Евангелието целия свят. А топлината е подобие на Светия Дух, Който предвечно изхожда от Отца. И така, разгледайте слънцето и ще добиете представа за Пресвета Троица. Слънцето се състои от три различни неща, но разделя ли се поради това на три слънца? Така и Пресвета Троица, макар и да има три лица, обаче не се дели на три божества.

И тъй, ние вярваме, че Бог е един по същество и троичен по лица. Първото лице на Света Троица ние наричаме Отец не само защото Той предвечно ражда Сина, но защото е и наш небесен Баща. Чрез Сина Той ни е осиновил, след като сме били отдалечени от Него поради греха, и ни е позволил да Му се молим така: „Отче наш...“, с което изповядваме бащинската Му любов към нас.

Ние още вярваме, че Бог е Вседържител, т.е., че Бог всичко държи в Своята власт: Той всичко управлява, всичко ръководи. Със Своята всемогъща воля Той поддържа съществуването на света, действуването на природните закони и порядъка във вселената. Така Той ще поддържа света, докато Му е угодно.

Ние вярваме, че Бог е Вседържител още и затова, че без Неговата света воля или без Неговото премъдро допущение нищо не става на света. Спасителят изказал тая истина в думите, че нито едно врабче не пада на земята без волята на Небесния Отец (Мат. 10:29). А на друго място Христос казва на Своите ученици: „И косъм от главата ви няма да загине“ (Лука 21:18).

Бог Вседържител държи в Своята крепка десница дори и злите сили. Само по Негово допущение те действуват. Но всичките им действия против Неговия закон и Неговите верни Бог обръща в добро по Своята непостижима премъдрост и сила. Тъй Той осъществява следователно Своите високи планове дори и чрез злото в света.

Историята на Божиите угодници в светата Православна църква най-силно ни убеждава в това. Когато в първите векове от нашата ера яростните противници на Христа са преследвали християните, спомагали са неволно да се разсее семето на новата вяра по цял свят. А когато са измъчвали и убивали непоколебимите последователи на Христа, против волята си са пращали на небето, при Бога, героите на вярата, увенчани с неувяхващите венци на твърдото изповядване на Христовото име.

По-нататък в Символа на вярата Бог се нарича Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

Под небе тук се разбира невидимият свят на ангелите, които са видими за Бога и невидими за нас. Под земя се разбира целият видим свят и по-частно земята и всичко на нея, което е достъпно за нашето сетивно познание.

Бог е сътворил всичко. Той е създал не само формите и разнообразието на тварите. Той е сътворил и самата материя от нищо, само със Своето творческо Слово. Преди сътворението на видимия и невидимия свят не е съществувало нищо друго извън Бога.

Разумът ни казва, че всичко в света си има начало и причина. А началото, Първопричината и Творецът на света е Бог. Може ли една къща да се съгради от самосебе си? Не! Тъй и светът не е произлязъл от самосебе си. Точно тъй ни учи и словото Божие: „Всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог“ (Евр. 3:4).

За това как Бог е сътворил света ни говори св. Библия в първата глава на книга Битие. Величието на творението ни говори за величието, премъдростта и всемогъществото на Твореца. Само като хвърлим поглед върху прекрасната природа – ливадите, горите, цветята, планините, моретата, слънцето, звездите, дъхът ни замира в гърдите от възхищение. Ред и целесъобразност цари навред. А при това видимата природа е само като украсена фасада на някое величествено здание, което отвътре крие несравнено по-големи красоти, отколкото се виждат по него отвън. Ако влезем през вратата на видимата природа в невидимия Божий свят, там възхищението пред новооткрилата ни се непостижима красота сигурно ще се увеличи безкрайно. Там сияе по-силно от всяко слънце Сам Царят на славата, обкръжен от светли ангели. Там „око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат“ (1 Кор. 2:9).

Като говорим, че Бог е Творец и на ангелите, трябва да разкрием накратко учението на св. Православна църква за тях. Ангел значи вестител. В Библията се говори на много места за ангели, изпратени от Бога да възвестят волята Му. Ангел, например, се явил на Авраама, когато той се готвел да принесе в жертва сина си Исаака. Ангел се явил на Пресвета Дева Мария и й възвестил раждането на Спасителя.

Ангелите са сътворени от Бога, безплътни, духовни същества, които живеят на небето и се намират пред Божието лице. Те са надарени с разум и воля. Те виждат що става с нас. Те се радват при обръщането на грешниците в правия път, както казва Спасителят (Лука 15:10). Те взимат участие в съдбата на всеки човек. При кръщението всеки християнин получава особен ангел-пазител, който го съпътствува през целия му живот до самата смърт и който му помага в доброто, внушава му спасителни мисли и го предпазва от злото (Пс 90:10; Мат. 18:10).

В живота на св. Поликарп, епископ Смирненски, живял през втори век, се описва следният случай. Светецът пътувал със своя дякон. Спрели се да пренощуват някъде. През нощта един ангел се явил пред св епископ, побутнал го и рекъл: „Поликарпе, стани и излез скоро от тоя дом. Той сега ще рухне.“ Светителят събудил дякона си и му казал да излязат на открито. Но дяконът не искал да стане. „Ти, рекъл той, непрекъснато размишляваш за Божественото писание, сам не спиш и на другите не даваш да си отпочинат“. Ангелът отново се явил и подканил епископа да излезе от къщата. Св. Поликарп пак събудил дякона и му рекъл, че къщата ще се събори. Но дяконът пак не искал да стане. Ангелът се явил и трети път. Когато най-сетне светителят и дяконът излезли, домът, дето нощували, изведнаж рухнал със страшен трясък. Тъй ангелът-пазител спасил св. Поликарпа и дякона му от явна смърт.

За да бъдем ние под покровителството на своите ангели-пазители, трябва да живеем благочестиво, да пазим православната си вяра и да се стремим да изпълняваме волята Божия на земята тъй, както те я изпълняват на небето. Това е смисълът на думите от Господнята молитва: „Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята“ (Мат. 6:10).

Освен добрите духове, има и зли. Бог е сътворил всички духове добри, но една част от тях са съгрешили и затова отпаднали от Бога. Те искали да бъдат нещо повече от това, което били, да имат по-голяма власт, да придобият по-голяма слава, да станат като Бога. С други думи, те се възгордели. Значи, гордостта е била първият грях. Затова християнинът повече от всичко трябва да се пази от гордост и да се стреми да придобие спасителното смирение, което е първата добродетел. Първото от блаженствата гласи: „Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3). Бедни духом са смирените.

Злите духове образуват цяло царство на богомразци. Върховният им началник е сатаната, който се нарича още дявол, което значи клеветник, прелъстител, измамник. Мислите и желанията на демоните са насочени само към зло. Тия свои лоши мисли и порочни желания те се стремят да внушат и на хората. Те ненавиждат Бога, ангелите и светите люде и непрекъснато се опълчват против тях.

Дяволът се нарича лъжец и човекоубиец. Че той е действително такъв, личи от историята за грехопадението на първите хора. Бог казал, че те ще умрат, ако вкусят от плодовете на дървото за познание на добро и зло. А дяволът, напротив, твърдял, че те няма да умрат. Това било лъжа. Дяволът е говорел на Ева, че хората ще станат равни на Бога, щом вкусят от забранения плод. И това е било лъжа. Може ли която и да било твар да бъде равна на Бога? Дяволът опълчил с хитрините си Адама и Ева срещу Бога и ги повел по пътя на гордостта, на неправдата, непокорността и греха. Той и до ден днешен сее зло и раздори сред хората, разделя ги, внушава им греховни помисли и желания и ги учи да грешат. Затуй словото Божие говори: „Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава“ (1 Йоан. 3:8).

Как да се предпазим от хитрините на лукавите духове? Кръстените в името на Св. Троица се наричат от Църквата Христови войници. Войникът е длъжен всякога да е на поста си и да бди, за да не би врагът да го нападне и убие. Точно така и ние сме длъжни да бдим над душите си, да ги пазим от зли чувства, от порочни мисли и всякакви греховни пожелания, за да не паднем в плен на врага – дявола.

В това духовно бодърствуване особено помага молитвата. Който се моли често и усърдно, възгорява в сърцето си пламъка на вярата. До такова пламенно сърце дяволът не може да се приближи. Демоните са като досадните мухи. Както мухите не смеят да кацнат върху кипящето на огъня вариво, но щом то се премести и охладнее, нападат го, тъй и демоните не могат да се доближат до пламтящата в ревност душа. Но охладнее ли тя към Бога, лесно става плячка в техните ръце.

Прочее, да бодърствуваме и да се молим Богу да не ни въвежда в изкушение, но да ни избави от лукавия, т.е. от злия враг на нашето спасение. И Бог, по мярката на нашата ревност, ще ни издига към Своите светли и радостни висини над тъмното бесовско царство на злото и греха.

Ето това е накратко съдържанието на първия член от Символа на вярата.

Следващите шест члена излагат нашата вяра във второто лице на Св. Троица – Сина Божий, нашия Господ Иисус Христос.

ВТОРИ ЧЛЕН

И во еди́наго Го́спода Иису́са Христа́, Сы́на Бо́жия, Единоро́днаго, И́же от Отца́ рожде́ннаго пре́жде всех век; Све́та от Све́та, Бо́га и́стинна от Бо́га и́стинна, рожде́нна, несотворе́нна, единосу́щна Отцу́, И́мже вся бы́ша.

(И В ЕДИНИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС, СИНА БОЖИЙ, ЕДИНОРОДНИЯ, КОЙТО Е РОДЕН ОТ ОТЦА ПРЕДИ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ; СВЕТЛИНА ОТ СВЕТЛИНА, ИСТИНСКИ БОГ ОТ ИСТИНСКИ БОГ, РОДЕН, НЕСЪТВОРЕН, ЕДИНОСЪЩЕН С ОТЦА, ЧРЕЗ КОГОТО ВСИЧКО Е СТАНАЛО).

Тук се говори за Божествената същност на второто лице на Св. Троица.

Името Господ означава, че нашият Спасител е Бог, Господар на вселената. Имената Иисус Христос пък ни разкриват ролята, която е имал да играе Спасителят на земята като Богочовек.

Когато архангел Гавриил възвестил на св. Дева Мария, че от нея ще се роди Спасителят на света, той й открил името Му – Иисус, което значи Спасител. Това име е дадено на Христа, тъкмо защото Той се родил на земята, за да спаси хората от греховете им. Грехът е най- голямото зло в света. Избавлението от греховете е много трудно дело. То не е могло да бъде извършено от човек, нито дори от ангел, а само от Господа Иисуса Христа.

Другото име на Спасителя Христос означава Помазаник. В Стария Завет са били помазвани царете, първосвещениците и пророците с елей за особеното им високо служение. Чрез това помазание им се давали даровете на Св. Дух. Иисус се нарича Христос, т.е. Помазаник, защото на Неговата човешка природа са били дадени безмерно всички дарове на Св. Дух тъй, че Той притежавал в най-висока степен и знанието на Пророк, и светостта на Първосвещеник, и могъществото на Цар. Помазаник на еврейски значи Месия.

Иисус Христос е единственият Месия и Спасител на човечеството, дошел от Бога. В рождественската нощ ангел се явил на Витлеемските овчари на полето и им казал: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци, защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос (Месия) Господ“ (Лука 2:10 – 11).

В Стария Завет, дето се говори, че евреите от дълбока древност очаквали раждането на Месия, се съдържат множество пророчества, които по най-поразителен начин рисуват не само общия образ на бъдещия Месия, но и отделни характерни подробности из Неговия живот. Тъй например, предсказано е рождението Му от девица в Давидовия град Витлеем, Неговото доброволно поемане товара на нашите грехове, продаването Му за 30 сребърника, разпъването Му между разбойници и пр. и пр. Като имаме предвид, че тия пророчества са били изречени някои 500, някои 700, някои 1000 години и дори повече преди идването на Спасителя, трябва да признаем, че те не са били казани от човеци, а от Самаго Бога Духа Светаго, Комуто всичко е известно. А като имаме предвид, че в лицето на Иисуса Христа са се изпълнили всички месиански предсказания на боговдъхновените старозаветни мъже, не остава друго, освен да се съгласим, че родилият се във Витлеем от Пресвета Дева Мария Иисус Христос е именно обещаният от Бога Месия – Спасител на света.

Евреите, които разпнали Иисуса Христа и се отказали от Него, очакват и доднес друг Месия. Но Иисус Христос, предвиждайки тяхното заблуждение, и за да предпази Своите верни последователи от лъжливите месии, е казал: „Ако някой ви каже: ето тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци“ (Мат. 24:23 – 24). Последният самозванец – Месия, ще бъде Антихристът, който ще дойде в свое име и в когото мнозина за своя погибел ще повярват като в избавител.

Свети Йоан Кръстител, за да утвърди учениците си в убедеността, че Иисус е Месия, праща двама от тях при Него да Го питат: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“ (Мат. 11:3). Спасителят недвусмислено отговорил, че Той е очакваният Месия.

По-нататък във втория член от Символа на вярата се казва, че Иисус Христос е Единородният Син Божий, роден от Отца преди всички векове. Че Той е Син Божий, е засвидетелствувал Бог Отец при кръщението и Преображението на Иисуса Христа с думите:

„Този е Моят възлюбен Син“ (Мат. 3:17; Лука 9:35). Сам Иисус Христос се е наричал Син Божий (Йоан 10:36), а Бога е наричал Свой Отец, като подчертавал, че Той и Отец са едно (Йоан 10:30). В беседата Си с Никодима Той се нарекъл Единороден Син Божий. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).

Божият Син е подобен и равночестен във всичко на Бога Отца – и в свойствата Си, и в делата Си. Той е истински Бог, вечен, както е вечен Бог Отец, всемогъщ, вездесъщ като Него. Той няма нито начало, нито край и се отличава от Бога Отца само по това, че вечно се ражда от Него, докато Бог Отец е нероден и неизхождащ от никого. Както на земята всичко живо има природа еднаква с природата на своите родители, така и Божият Син, като роден от Бога Отца, има еднаква същност с Него; затуй се нарича Единосъщен с Отца. Затова Той несравнено превъзхожда всички свети ангели и свети люде, които се наричат синове Божии по благодат (Йоан 1:12).

Раждането на Сина от Отца е станало преди всички векове. Това значи, че не е имало време, когато Синът не е съществувал. Той е съвечен на Отца.

Тия високи мисли са предадени така в началото на св. Евангелие от Йоана: „В начало беше Словото“ (под Слово тук се разбира Син Божий), значи още преди началото на света Син Божий е бил, т.е. е съществувал; „и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (т.е. Синът Божий има Божествена същност)... „Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Йоан .1:1 – 3).

„Светлина от светлина“. се говори по-нататък в Символа на вярата. Що значи то? Видимата вселена се осветлява от слънцето, месеца и звездите. А в невидимия – в духовния свят няма физически слънца. Там изворът на светлината е Сам Бог (Исаия 60:19; Откр. 21:23). „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан. 1:5), казва св. Йоан Богослов. Както Бог Отец е светлина, тъй и Бог Син е светлина. Защото Бог Син се ражда от същината на Бога Отца, както светлината се ражда от слънцето. „Аз съм светлината на света“ (Йоан 8:12) – свидетелствува за Себе Си Бог Син.

„Истински Бог от истински Бог“. Тия думи значат: както Бог Отец е истински Бог, тъй и Неговият Единороден Син е истински Бог. Св. ап Филип се осмелил на Тайната вечеря да каже на Спасителя: „Господи покажи ни Отца и стига ни.“ На това Иисус Христос му отговорил: „Който е видял Мене, видял е Отца... Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене?“ (Йоан 14:8 – 11). От истинския Бог Отец е роден истинският Бог Син. Колкото и да е непостижимо това за нашия ограничен разум, то не престава да е вярно, тъй като ни го е разкрил Сам „Единородният Син, Който е в недрата на Отца“ (Йоан 1:18) и Който „не стори грях, нито се намери лъст (лъжа) в устата Му“ (1 Петр. 2:22).

Синът Божий е роден, а не сътворен. Той е Бог, а не твар. Лъжеучителят Арий, който е живял през IV в., твърдял, че Иисус Христос не е истински Бог, че Той не е роден от Бога Отца, а е сътворен. Православната църква е осъдила Ария и неговата ерес.

В словото Божие и хората се наричат понякога синове Божии. Но това има съвсем друг смисъл. Ние не можем да се сравняваме със Сина Божий по богосиновство.

Някои казват: Ние вярваме, че Иисус Христос е Син Божий, но така, както сме и ние всички синове Божии. Такова твърдение е напълно погрешно. Иисус Христос – Безгрешният е Син на Безгрешния Бог, а ние грешните твари сме осиновени от Бога по милост, по благодат. Ние нямаме и не можем да имаме божествените свойства, които има Спасителят. Затова и Той никога не се отъждествява с хората и не назовава никога заедно с тях Бога

„Нашия общ Отец“, а говори всякога: „Вашият Отец“ и „Моят Отец“, за да подчертае, че Той е Син по същество, а ние – синове по благодат (Йоан 20:18).

Ние сме сътворени от Бога, а Иисус Христос е роден от Отца. Роденият има същите свойства, същото битие, които има родителят му. А творението няма същите свойства, нито същото битие. Примерно казано, синът на грънчаря има същата природа, каквато има баща му. Но грънците, неговите изделия, нямат природата на грънчаря, нито неговите свойства.

Иисус Христос е истински Бог. Чрез Него е произлязло всичко в света. Значи, Той не само че не е твар, както е учел това еретикът Арий, но Сам е Творец на тварите наравно с Бога Отца. Затова истинските православни християни всякога са въздавали на Сина еднакви божески почести, както на Отца, и са учели и другите да правят същото. Ето един поучителен пример от древната църковна история.

Император Теодосий още приживе дал на сина си Аркадий царска власт и заповядал на поданиците си и нему да въздават същата чест, каквато се въздавала на самия император.

Макар и да бил християнин и да се считал за истински Православен, Теодосий, по някакво недоразумение, не почитал Иисуса Христа като Единороден Син Божий и не Му се покланял като на Бог.

По това време епископ в престолния град бил св. Амфилохий. Светителят често говорел на императора, че греши, като не въздава божеска чест на Иисуса Христа. Но всички доводи на епископа останали безплодни.

Веднъж св. Амфилохий дошел в императорския дворец. С подобаваща почтителност той се поклонил на цар Теодосия, като на сина му Аркадия не обърнал никакво внимание. Това учудило Теодосия, и той се видял принуден да напомни на светителя, че не бива да се забравя и царският син.

Амфилохий отговорил, че е достатъчно, дето той се е поклонил към бащата; не било нужно и на сина да се въздава царска почит.

Като чул тоя отговор, императорът силно се разгневил на светителя. Но св. Амфилохий съвсем спокойно казал:

— Царю, ти скърбиш, че хората не оказват на твоя син такава чест, каквато оказват на тебе. Помисли сега, какво ще каже Небесният Цар на ония, които по твоя пример не искат да почитат Сина Му, както почитат Него. Между това Той нееднократно е обявявал, че Иисус Христос е Негов възлюбен Син и истински Бог.

Като чул това, императорът се замислил. Той започнал да почита от това време Божия Син по същия начин, както почитал и Бога Отца.

Всички, които правилно вярват в Бога Отца, Бога Сина и Бога Дух Свети, се наричат православни християни. Светото име на Господа Иисуса Христа, произнасяно в молитва с вяра, може да ни спасява от беди и грехове. Православните подвижници са ни оставили една чудна молитва, наречена Иисусова молитва, която те са произнасяли по 100, 200, 500 и 1000 пъти на ден, а някои дори денонощно и непрекъснато, като са намирали в нея благодатна услада за душата си и силно оръжие против демоните. Тая молитва е: „Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго“ и „Бо́же, ми́лостив бу́ди мне гре́шному.“ („Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай (прости на) мене, грешния“ и „Боже, бъди милостив към мене грешния!“). Колкото по-често и ние произнасяме тая молитва, толкова по-близко ще бъдем до Христа, нашия Спасител. Тогава тая молитва като духовен меч ще прогонва далече от нас злите сили.

ТРЕТИ ЧЛЕН

Нас ра́ди челове́к и на́шего ра́ди спасе́ния сше́дшаго с небе́с и воплоти́вшагося от Ду́ха Свя́та и Мари́и Де́вы и вочелове́чшася. 

 (ЗАРАДИ НАС ЧОВЕЦИТЕ И ЗАРАДИ НАШЕТО СПАСЕНИЕ СЛЕЗЕ ОТ НЕБЕСАТА И СЕ ВЪПЛЪТИ ОТ СВЕТИЯ ДУХ И ДЕВА МАРИЯ И СТАНА ЧОВЕК).

В този член се говори за човешката природа на Иисуса Христа.

От състрадание и любов към падналия в грехове човешки род Иисус Христос слязъл от небесата при нас, за да ни изкупи от проклятието, греха и смъртта и да ни спаси. Роден от Бога Отца преди всичките векове, Той се е родил преди повече от 2000 години на земята като човек по свръхестествен начин от св. Дева Мария без намесата на мъж. Във втория член от Символа на вярата се разкрива истината, че Иисус Христос, второто лице на Св. Троица, е истински Бог. А тук, в третия член се обяснява, че Той е и истински човек. Той е и Син Божий, и син на Дева, роден е на небето от Отца без майка, роден е и на земята от Майка без баща.

Значи, в Господа Иисуса Христа има две естества: божествено и човешко. Според учението на Църквата тия естества у Него са неслети и неразделни. Той има съобразно с това и две воли: божествена и човешка. Той е истински Бог и истински човек – с тяло и душа човешка. Затова Той се нарича и Син Божий, и Син Човечески.

Но тия две естества в Него образуват едно единствено лице – Богочовекът Христос. Това е най-велико чудо, непостижимо за човешкия ум. То се напомня при всяко утренно богослужение, когато се пеят псаломските думи: „Бог е Господ и се яви нам!“

Това чудо ние, християните, приемаме с благоговейна вяра като непостижимо и безкрай възвишено. Ние знаем, че тайните Божии са недостъпни за ограничения човешки ум. Който иска с надменно дръзновение да ги разбере, нека каже, дали е разбрал и дали може да разгадае тайните на обикалящата го природа. Колко по-голяма тайна е за нас Създателят на тоя свят – Бог! И ако ние не можем да разгадаем творението, как ще разгадаем Твореца! Затуй с благоговейна вяра трябва да приемем както Неговите дела, тъй и Неговите откровения.

Ето, в словото Божие ни е казано, че Бог Син се е въплътил, станал човек, като се родил от св. Дева Мария под непостижимото въздействие на Светия Дух. Това е достатъчно за истински вярващите. Те не питат: Как е било възможно това? Защото знаят, че за Бога всичко е възможно (Лука 18:27).

Св. Константин Философ в своите словопрения с евреите и сарацините изяснил по много сполучлив начин тайната на Боговъплъщението. Сарацините казвали:

   -  Вие, християните, твърдите, че Бог се е родил от жена. Но може ли Бог да се роди от жена?

   -  Не от проста жена се е родил Бог, отговорил св. Константин, а от безбрачна и света Дева и Светия Дух... Бог така е пожелал. А на Неговата воля и желание се покорява всяка създадена твар. Където пожелае Бог, там природният порядък се изменя.

   -  Но как може жена да вмести в утробата си Бога, към Когото човек не може дори да погледне, а камо ли да Го роди! – се учудвали сарацините.

Светият философ посочил към седящия насреща сарацински цар, после към неговия пръв съветник и рекъл:

   -  Ако някой каже, че този пръв съветник не може да приеме и да нагости в своя дом царя, но последният поданик може да стори това, как трябва да се назове такъв човек – безумен или разумен?

   -  Безумен, разбира се, отговорили сарацините.

   -  Кажете тогава, продължил философът, кое е на земята най-високото създание измежду всички твари? Нали човекът, защото той е надарен с разумна душа, създадена по образ Божий? Неразумни са, следователно, ония, които мислят, че е невъзможно Бог да се вмести в утробата на човешкото естество, когато знаят, че Той е могъл да се вмести в къпината (Изх. 3:4). Нима къпината, тая бездушна твар, е по-високо-стояща от чувствуващата и разумна твар, която е отличена с Богоподобна душа?...

След това св. Константин започнал все тъй мъдро и убедително да обяснява причините и целта на Боговъплъщението. Между другото той казал:

   -  Ако Бог Слово не би се прилепил чрез въплъщението Си като пластир към човешката природа, как би могъл Той да излекува човека? Лекарят, който желае да окаже помощ на човека, поставя пластир не към някое дърво или камък, а към раната на болния човек. Така и Бог прилепил Единородното Свое Слово като целебен пластир не към дърво, не и към камък, но към човешката природа, смъртно заразена от болестта на греха. При това, прилепил тоя целебен пластир здраво, като благоволил, щото Словото да се всели чрез действието на Св. Дух в чиста девствена утроба, а не в каквато и да е женска утроба; да се въплъти и да се роди, както е предсказал за това пророк Исаия: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (7:14). Пророкът тук ясно говори за Бог Син, Който трябвало да се роди на земята от чиста и безбрачна Девица.

Още след грехопадението Бог благоволил да открие на първите човеци, че Семето на жената ще смаже главата на змията (Бит. 3:15), т.е. че Спасителят, роден от Дева, (това значи „Семето на жената“; забележи: не семето на мъжа!) ще победи дявола и ще спаси човешкия род от злото, проклятието и смъртта. От тогава всички вярващи в Бога очаквали идването на Спасителя. Още в Стария Завет пророците, просветени от Светия Дух (2 Петр. 1:21), са предсказали, че Месия ще се роди от Дева във Витлеем. Но никой не знаел, коя девица ще бъде удостоена да стане оная „стълба“, по която Господ ще благоволи да слезе на земята. И св. Дева Мария дори не знаела това, макар че денонощно четяла словото Божие.

Тя била дъщеря на праведни родители. Баща й се казвал Иоаким, майка й Ана. Те били от рода на цар Давида. Още като дете св. Дева Мария била посветена да служи Богу при Иерусалимския храм. Като поотраснала, тя дала Богу обет никога да не встъпва в брак. Тогава я поверили на праведния и благочестив Йосиф, за да пази той девството й. Св. Дева Мария се настанила да живее в неговия дом в Назарет. Тук един ден й се явил св. архангел Гавриил и й казал, че тя ще роди Син, Който ще се нарече с името Иисус. Св. Дева Мария изказала недоумението, как ще бъде това, когато тя не познавала мъж и е дала обет да остане девица. Архангелът й отговорил, че Синът й ще се роди по свръхестествен начин от Дух Свети (Лука. 1:26 – 38). Точно така се и случило. Иисус Христос се родил не така, както се раждат всички хора по земята, а от Светия Дух и Дева Мария. Затова тя се нарича от св. Православна църква Богородица. Тя останала завинаги (присно) Дева. Тя била Дева до рождението, останала Дева при рождението и пребъдвала като Дева и след раждането до края на живота си.

В знак на това на православните икони я изобразяват с три звезди: две на раменете и една на главата, символизиращи девството й преди, във и след рождението.

Като Майка на нашия Господ Бог св. Богородица по благодат превъзхожда всички Божии угодници и дори херувимите и серафимите. Тя стои най-близо до Бога и всичко, каквото поисква от Него, получава. Тя се застъпва най-много измежду всички светци за християнския род. Затова в Православната църква толкова много молитви се възнасят към нея. Тя измолва от праведния Съдия милост за всички ония, които с вяра и любов й се молят. Тя е ходатайка за нас пред Бога. Измежду всички молитви към св. Дева Мария православният християнин трябва обезателно да знае и често да повтаря поне тази:

„Богоро́дице Де́во, ра́дуйся, Благода́тная Мари́е, Госпо́дь с Тобо́ю; благослове́нна Ты в жена́х и благослове́н плод чре́ва Твоего́, я́ко Спа́са родила́ еси́ душ на́ших.“ (Богородице Дево, радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души).

С раждането на Спасителя се завършва Старият Завет и започва Новият. Иисус Христос е дошел на земята, за да ни покаже със Своя пример и със Своята проповед пътя към спасението. Цялото Негово учение се свежда към това, как грешните люде могат, с Божията помощ, да се очистват от страстите си, да се издигат към светостта и да се приближават до Бога.

Ако се запитаме, по какъв начин Христовото учение има силата да ни спасява, ще трябва да си отговорим: спасява ни, като го приемем с всичкото си сърце и живеем според него. Защото, както лъжливото слово на дявола, като било прието от първите люде, станало в тях семе на греха и на смъртта, така и истинското слово Христово, което е дух и живот (Йоан 6:63), приемано с усърдие от християните, става в тях семе на свят, блажен и вечен живот.

Заради нас човеците и заради нашето спасение Иисус Христос се е и въплътил, и проповядвал, и чудотворил, и умрял, и възкръснал. На всяка стъпка Той показвал Своето велико милосърдие към каещите се грешници, лекувал болни, утешавал скръбни, възкресявал мъртви и възвестявал на бедните радостната вест за приближаването на царството Божие. Той всички призовавал към покаяние, като казвал, че само през тази врата могат грешниците да влязат в рая, заключен след грехопадението на първите люде. Спасението на грешниците – ето това е целта на Христовото идване на земята и главното съдържание на Неговото учение. Ето защо това учение се нарича Евангелие. Евангелие е гръцка дума, която, преведена на български, значи благовестие, т.е. блага, радостна вест за спасението на хората от злото, проклятието и смъртта. Това е Евангелието за царството Божие, или, иначе казано, благата вест за спасението и вечното блаженство на изкупените от Христа люде. Св. Православна църква и до днес проповядва туй спасително Христово учение, с което изпълнява своя дълг, възложен й от Господа.

Иисус Христос ни е спасил от греха, проклятието и смъртта. Грях е всяко престъпване на закона Божий. Затуй е казано в Свещеното Писание: „Грехът е беззаконие“ (1 Йоан. 3:4) Първият човешки грях станал тогава, когато Адам и Ева нарушили Божията заповед в рая и яли от забранения плод. Това престъпление отделило нашите прародители от Бога и от Неговата благодат. Оттук се появили като естествени последици проклятието и смъртта. Проклятието – това е злото, което е произлязло от греха и което, според праведния Божий съд, само наказва хората, които вършат грехове. „Проклета да е земята заради тебе“ (Бит. 3:17), е казал Бог на съгрешилия Адам. От грехопадението последвала и смърт за човеците, смърт двояка: телесна, която се състои в лишаване на тялото от душата, и душевна, която се състои от лишаване душата от Божията благодат и от Светия Дух, Който е живот и дихание на нашата душа. Телесната и душевната смърт не са еднакви. Когато тялото умира, губи усещанията си и се разрушава. А душата, когато умира поради греховете си, не престава да съществува, а се лишава от духовната си светлина, от радостта и блаженството, като остава в мрак, скърби и страдания.

След съгрешилия Адам всички хора започнали да умират, защото всички Адамови деца са се раждали заразени с грях и сами грешели. Както от заразен извор тече заразена вода, така и от родоначалника, заразен от грях, произхожда заразено от грях потомство. А заплатата за греха е смърт (Римл. 6:23).

Ние сами никога не бихме могли да се избавим от греха, проклятието и смъртта. Това е извършил въплътилият се за нас Иисус Христос. Той е понесъл нашите грехове (Исаия 53:4 – 6). Той е снел от човешките души проклятието и го е взел върху Себе Си (Гал. 3:13). Той ни е избавил от вечната и страшна духовна смърт, като доброволно умрял за нас грешните (Римл. 5:6 – 8). Евангелието сравнява греховното човечество с погиналата овца, която Спасителят е намерил и понесъл на раменете Си, за да я донесе при Своя Небесен Отец (Лука 15:1 – 10).

Победата на Иисуса Христа над смъртта особено тържествено се възпява на Великден:

„Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари“. Вярващите в Господа по силата на тая Христова победа над смъртта чрез земната си смърт отиват във вечния си живот, а неразкаяните грешници и умиращите без вяра в Бога, както и всички отчаяни, които са напуснали земния живот без надежда в Божията милост, отиват и след смъртта си във вечната мъка.

Истинските християни, които вярват от всичкото си сърце в Спасителя и са се старали, според силите си, да изпълнят волята Му, изпитват след смъртта си не страх, а радост. Защото те знаят, че от смъртния живот минават към безсмъртния. Така са посрещали смъртта си много Божии угодници. Например, св. архидякон Стефан ни най-малко не се е ужасявал, когато са го убивали с камъни, защото видял небето отворено и Иисуса Христа да стои отдясно на Бога (Деян. 7:55 – 56). Няма по-голяма радост за истинския християнин от тая да знае, че след смъртта си отива при своя Създател.

Всичко туй е станало възможно само благодарение въчеловечаването на Сина Божий, второто лице на Св. Троица. Той заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Св. Дух и Дева Мария и стана човек.

ЧЕТВЪРТИ ЧЛЕН

Распя́таго же за ны при Понти́йстем Пила́те, и страда́вша, и погребе́нна.

(ЗА НАС БЕ РАЗПНАТ ПРИ ПОНТИЯ ПИЛАТА, И СТРАДА, И БЕ ПОГРЕБАН).

Иисус Христос извиквал възхищение с дивното Си учение и необикновените Си дела (Мат. 22:33). Целият народ тръгнал подир Него. Това възбудило завист у еврейските старейшини. Завистта им се превърнала в омраза, когато Спасителят взел да изобличава тяхното лъжливо учение и беззаконен живот. Затова те почнали да Го преследват. Наклеветили Го пред римската власт, представлявана тогава от Понтия Пилата. Набързо осъден, Иисус Христос бил разпнат на кръст, претърпял големи страдания, умрял и бил погребан.

За кого бил прикован на кръст Иисус Христос? – За нас, грешните люде, за да ни изкупи от греха и да ни даде възможност да влезем в блажения вечен живот. „Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28). Заради нас и вместо нас Христос бил разпнат и страдал. Чрез тия Свои страдания и смърт Богочовекът ни е изкупил от греха, проклятието и смъртта, т.е. платил дълга вместо нас и ни е примирил със Своя Небесен Отец. Ние сме грешили и сме трупали, тъй да се каже, дългове пред Бога, които не сме били в състояние да изплатим. И понеже правдата Божия иска възмездие, явил се Иисус Христос – Безгрешният, приел върху Себе Си отговорността за всичките наши грехове и пред лицето на Божията правда понесъл доброволно и последствията на греховете, наказанието за тях, тъй като всеки грях може да бъде унищожен, само след като бъде изкупен, изстрадан и заплатен. Че за нашите грехове е пострадал Иисус Христос, се казва още в Стария Завет: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония: наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Исаия 53:4 – 5).

За да ни направи по-понятна тайната на изкуплението, словото Божие сравнява Иисуса Христа с Адама. Адам е глава на цялото човечество, което заедно с него образува едно единство, тъй като произхожда по плът от него. Иисус Христос, в Когото се съединили Божествената с човешката природа, благодатно станал нов Глава на човечеството. Чрез вярата Той съединява всички люде със Себе Си. Поради това, както в Адама ние сме попаднали под властта на греха, проклятието и смъртта, така в Иисуса Христа се избавяме от греха, проклятието и смъртта. Неговото доброволно страдание и кръстна смърт за нас, имайки безпределна цена и достойнство пред Бога като смърт и страдания на безгрешния и невинен Богочовек, представляват съвършено удовлетворение на Божието правосъдие, което ни е било определило смърт за греховете. Неговото доброволно страдание и кръстна смърт по същата причина представляват и безмерна заслуга пред Бога, вследствие на която Спасителят има право, без да накърнява Божието правосъдие, да дава на нас грешните опрощение на греховете ни и благодат за побеждаване на греха и смъртта. В тоя смисъл св. ап. Павел пише:

„Ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот“ (Рим. 5:17 – 18).

Изкупителната жертва на Иисуса Христа осветила целия човешки род. Тя е дала сила на всички повярвали да се борят с греха, приближила е човека до Бога и го е примирила с Него. Тая изкупителна жертва е не само акт на правосъдие, но и дело на безкрайната Божия любов към хората. От безгранична любов към нас грешните, Спасителят е взел върху Себе Си нашите грехове и, като че Сам бидейки виновен за тях, е пострадал вместо нас, с което ни е изкупил (Йоан 3:16).

В Символа на вярата е казано, че Иисус Христос е страдал и е бил разпънат и погребан през времето на Понтия Пилата. Защо името на тоя езичник е вмъкнато от светите съставители на нашето „Верую“ в такъв свещен текст?

В отговор ще изтъкнем главно две причини.

1. Със споменаването на Понтия Пилата св. отци са искали да покажат, че Иисус Христос е историческа личност. Той е живял във времето на Пилата. Последният бил наместник на римския император в Иудея, която по това време се намирала под властта на римляните. Както никой не се съмнява в историческото съществуване на римския прокуратор Пилат, тъй не е оправдано да се съмняваме в историческото съществуване и на Иисуса Христа.
2. Със споменаването името на Понтия Пилата св. отци са искали още да покажат, че именно пострадалият при Пилата Иисус, а не друг някой е истинският Месия; че Той именно е бил обещан от Бога и бил очакван в Стария Завет и че най-сетне всички други месии, които са издигали или ще издигат за себе си претенцията за богопратеничество, са лъжливи.

По-нататък в четвъртия член от Символа на вярата се казва, че Иисус Христос бил страдал и бил погребан. Това е споменато нарочно, понеже се появили лъжеучители, които казвали, че Иисус Христос привидно бил страдал и привидно бил умрял. Ние обаче изповядваме, че със Своята човешка природа Спасителят действително страдал на кръста и действително умрял за нас. Вярно е, че като Бог Той не е страдал, защото Бог не подлежи на страдания. Но това не намалява физическите Му страдания като човек. Иначе как биха могли да се обяснят тия Негови думи: „Душата ми е прескръбна до смърт“ (Мат. 26:38); или думите:

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46) и др.

На недоумението, можел ли е Богочовекът Иисус Христос да страда, св. Силвестър, папа римски, е дал прекрасен отговор.

„Нашият Господ Иисус Христос, казва той, е имал две естества: божествено и човешко, но в едно лице. Неговото човешко естество е пострадало за нас. Божеството Му обаче не е било подхвърлено на страдания. Както дървото, озарено от слънчеви лъчи, когато бива посечено, само пострадва, защото слънчевият лъч не се посича заедно с него, така и човешкото естество в Христа само претърпяло страдания, тъй като Божеството не е страдало“.

Иисус Христос е показал във време на страданията Си най-велик пример на любов към враговете. Той се е молил за враговете Си така: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34). От кръста Той се е погрижил за Майка Си, като я поверил на любимия Си ученик св. Йоан Богослов. На кръста, най-сетне, Той спасил каещия се разбойник, с което доказал, че е дошъл наистина да изкупи грешниците и да ги избави от вечните мъки в ада, стига да има желание у тях за това. Когато каещият се разбойник казал на Христа: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си“, чул веднага отговора: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:41 – 43). И станало нечувано досега чудо: тоя злодей и разбойник в последните минути на живота си се удостоил със спасение. Неговата душа заедно с Господа първа влязла в Божия рай. Оттук се вижда какви са изкупителните заслуги на Иисуса Христа за грешниците и как вече и последните престъпници могат да се спасят, ако само се покаят пред Бога, изповядат греховете си, повярват в Христа и помолят съкрушено за прошка.

Тук може да се постави въпросът: за всички ли е пострадал Спасителят? Словото Божие казва, че за всички. Христовата изкупителна жертва обхваща всички хора от всички времена, живели и преди и след Иисуса. Но от благодатните и спасителни плодове на тая жертва се ползуват само ония, които повярват и се кръстят в името на Отца и Сина и Светаго Духа, които вършат дела на вяра и любов и които от своя страна доброволно взимат участие в Неговите страдания и в Неговата смърт (Фил. 3:10).

Всеки човек има свой житейски кръст, свои страдания. Ако той ги понася безропотно, със смирение, с търпение и с вяра в Господа Иисуса Христа, той взима, все едно, участие в Голготските мъки на Изкупителя. При твърда, жива и сърдечна вяра християнинът става тъкмо чрез скърбите и изпитанията си едно с Божествения Голготски Страдалец.

Ние взимаме участие в Христовите страдания още и като разпъваме в мъчителна самоборба със себе си своята плът с нейните страсти и похоти (Гал. 5:24). Който тъй разпъва себе си, достига до най-тясно общуване с разпънатия Христа и може да каже за себе си, подобно на св. Павла: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:19 – 20).

Разпъването на страстите и похотите се постига чрез въздържане от тях и чрез вършене противното на тях. Например, когато гняв ни подбужда да злословим врага си и да му напакостим, като му направим нещо лошо, ако ние се противим на това желание, ако се въздържаме от отмъщение, ако си спомняме, как Иисус Христос на кръста се е молел за Своите врагове, и ако се молим и ние за своя враг, то ние разпъваме по такъв начин в себе си страстта, наречена гняв. Тъй трябва да постъпваме и с всички други страсти в нас: и с блудната страст, и с гордостта, и със сребролюбието, и с пиянството, и с чревоугодието, и с всяка друга порочна наклонност на нашето сърце. Тогава наистина ще се саморазпъваме, за да живеем с Христа. Тогава наистина ще носим достойно кръста си, който ще ни въведе във вечния живот.

Нека тук припомним, че кръстът е благо за духовния живот на човека. Той не е посрама, а прослава. Защото, както Христос чрез кръста Си се прослави, тъй и нас Бог ще прослави, ако безропотно носим кръста си като християни. Спасителят увисна на кръста за нашето спасение и, като принесе Себе Си в жертва, спаси всички от робството на сатаната. Тъй и ние, ако се саморазпъваме, ще спасим себе си от погибел. Христовият кръст е истинска емблема на победа и спасение, на жертвена любов и изкупление. Затуй, прав е св. ап. Павел, когато се хвали с кръста Христов (Гал. 6:14).

„На Твоя кръст се покланяме, Владико, и славим Твоето свето възкресение!“ За възкресението на Христа говори петият член от Символа на вярата.

ПЕТИ ЧЛЕН

И воскре́сшаго в тре́тий день по Писа́нием.  

(И ВЪЗКРЪСНА В ТРЕТИЯ ДЕН СПОРЕД ПИСАНИЯТА).

Най-силното доказателство за това, че Христовите страдания и смърт са наистина изкупителни за нас човеците, е славното Христово възкресение от мъртвите. Богочовекът възкръсна и с това положи основа и на нашето блажено възкресение и окончателно избавление от греха, проклятието и смъртта. „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20). Тия думи значат, че и ние след смъртта си ще възкръснем, подобно на Иисуса Христа, при второто Негово пришествие, за да се радваме с Него, ако сме се старали да Му угодим през земния си живот.

В една църковна песен, описваща неописуемия Иисус Христос непосредствено след смъртта Му и преди възкресението Му, се казва: „Христе, Ти си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа. Ти изпълваш всичко, Неописуемий!“

Защо е бил Иисус Христос и в ада, в тая духовна тъмнина, дето са били заключвани всички души на починалите до Христа човеци? Христос е слязъл в ада, за да избави от него всички души, които с вяра са очаквали Неговото идване и са се надявали на избавление чрез Него (1 Петр. 3:19).

Туй, че Иисус Христос е слязъл с душата Си в ада, показва, че нашият Спасител е умрял действително, а не привидно. Тялото Му е било погребано в земята, а душата Му е слязла в ада. Когато Иисус Христос възкръснал, душата Му се върнала в тялото и то отново оживяло. Дивно и непостижимо е възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Неговото възкръснало тяло, без да бъде дух, придобило след възкресението свойствата на духа.

Вечерта на същия ден, когато Христос възкръснал, апостолите се били събрали в една иерусалимска къща, на която здраво заключили вратата поради туй, че се страхували да не дойде при тях някой от евреите. Никой сега не можел да влезе при тях през заключените врати. Но ето, най-неочаквано посред тях застанал изведнаж възкръсналият Христос. Това явление на Иисуса било необикновено. През затворени пространства могат да проникват само духове. А ето, Господ Иисус се явил тук със Своето тяло, по което личели раните от кръста. Той показал на учениците Си ръцете и нозете Си, прободени от гвоздеите. И след като рекъл на учениците Си: „Мир вам“, – по същия начин, по който им се явил, Той станал изведнаж невидим.

След възкресението Си Иисус Христос се явявал на Своите верни последователи когато поискал и където поискал. И можел да става невидим по същия начин. Тъй например, когато Лука и Клеопа, двама Негови ученици от числото на седемдесетте, пътували от Йерусалим за Емаус и беседвали за разпъването Му на кръста, Сам възкръсналият Христос се приближил до тях и тръгнал редом с тях, като че за да докаже истинността на Своите думи: „Дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз посред тях“. Но учениците Му не Го познали. Той им обяснявал писанията, утвърдявал ги във вярата им и тъй незабелязано стигнали до Емаус. Христос направил вид, че иска да пътува по-нататък, но учениците Го помолили да остане с тях, тъй като вече се свечерявало. Той влязъл с тях в къщата. Тук, когато седнали да Вечерят, Христос благословил храната и, когато преломявал хляба, учениците Го познали, но Той станал невидим за тях (Лука 24:13—32).

Тъй и след апостолските времена Иисус Христос невидимо е бил около много Свои верни последователи, неочаквано им се явявал и пак ставал невидим. Той се е показвал на много св. мъченици за вярата, като ги е укрепвал в мъките им. Явявал се е и на много св. отшелници, преподобни отци и чисти девици през цялата история на Църквата до ден днешен. Явявал се е на яве и на сън и на много измъчени, отрудени и обременени в живота християни, на много разкаяли се грешници, явявал се край болничното легло на умиращи, явявал се е в бедни къщурки, сред сиянието на храмовите олтари, в тъмници и пр. Явявал се е и се явява вред, дето намира дълбоко смирение, чиста, православна вяра и непокварени и покайни сърца. Той е бил и е винаги около Своите верни, понеже Сам е обещал: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).

Възкресението на Иисуса Христа е било предсказано още в Стария Завет. Затова в Символа на вярата се казва: „възкръснал в третия ден според писанията“ (1 Кор. 15:4). На разни места в Свещеното Писание (Пс. 15:10; Ос. 6:3; Ис. 53:10 – 11) могат да се намерят пророчества и предобрази за страданията, смъртта и възкресението на Господа Иисуса Христа. Особено ясно се говори за това в 53-а глава от книгата на св. пророк Исаия.

След като е обрисувал там изкупителния подвиг на Онзи, Който е бил „изпоранен“ за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония, пророкът казва: „А когато душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе“ (Исаия 53:10 – 11). Сам Спасителят не веднаж свидетелствувал пред народа и учениците Си, че ще Го убият, но че Той ще възкръсне. Така, не много преди страданията Си Той казвал на учениците Си: „Ето, възлизаме за Йерусалим, и ще се извърши на Сина Человечески всичко, писано чрез пророците, понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, и ще Го оскърбят, и оплюят, ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне“ (Лука 18:31 – 33).

Друг път Иисус Христос посочва знамението на пророка Йона, което символизирало Неговото възкресение в третия ден. Както Йона бил погълнат и като че погребан в утробата на кита, дето прекарал три денонощия, и след това отново бил изхвърлен жив от утробата му на сухо, тъй и Иисус Христос е прекарал три дена в гроба, след което възкръснал.

Подир възкресението Си Иисус Христос пребъдвал още 40 дни на земята, като се явявал на Своите ученици, разкривайки им тайните на царството Божие (Деян. 1:3). Той беседвал често с тях, укрепявал ги във вярата им и в убедеността, че наистина Той е възкръснал. И действително, апостолите се уверили, че Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Когато започнали гоненията срещу тях и когато ги заставяли да мълчат и да не проповядват за възкръсналия Христа, те смело казвали: „Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20).

Свидетелството на апостолите имало голяма сила, защото те били очевидци на всичко (1 Йоан. 1:1). Те осезавали, пипали възкръсналия Христа (Йоан 20:27). Сам Христос ги уверил напълно в Своето възкресение, за да могат те да разкрият по най-убедителен начин величието и действителността на това славно събитие. Чудото на възкресението потвърдило не само божеството на Иисуса Христа, но и светостта и силата на Неговото божествено учение.

За християните няма по-велик празник от Великия ден, когато се чествува Христовото Възкресение. Защото, ако Рождество Христово е поставило начало на спасението ни чрез въплъщението на Божия Син, Възкресение Христово представлява славен завършек на спасителното Христово дело на земята. Чрез възкресението Си Иисус Христос е победил смъртта, премахнал проклятието, обезсилил злото и посрамил дявола. Затова Възкресение Христово се нарича „празник на празниците“ и „тържество на тържествата“. Още първите християни са го наричали цар на всички празници, „велик ден на Господа“ и, когато се срещали, в знак на голяма радост се поздравлявали с думите: „Христос воскресе!“ и си отговаряли взаимно: „Наистина воскресе!“ Оттогава е останал и у нас обичаят от Пасха до Възнесение да се поздравляваме с този радостен победен поздрав.

Тропарът, който се пее на Възкресение Христово, е следният: „Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в“. (Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари!) Тия свещени думи най-добре разясняват великата победа на Христа над последния враг на човечеството – смъртта. Христовото възкресение е направило смъртта за християните нестрашна.

Със Своята смърт и с възкресението Си Христос победи смъртта. Тъй тя загуби своя зловещ смисъл. Истински вярващите в Иисуса Христа я посрещат сега вече със спокойствие и радост. „По-скоро желая да напусна тялото и да се прибера у Господа“, казва за себе си св. ап. Павел (2 Кор. 5:8). „Смъртта за мене не е страшна; тя по-скоро ще ме съедини с Христа“, говорели за себе си св. Василий и св. Йоан Златоуст.

Много св. угодници Божии са виждали как душите на праведниците след земната им смърт са били възнасяни от ангелите в царството Божие. Тъй например, св. Григорий Двоеслов разказва, че св. Бенедикт станал една нощ на молитва. Посред нощ той видял светлина, която тъй блестяла, че нощта станала по-светла от деня. Удивен от това, той вдигнал погледа си и видял в огнено сияние душата на праведния епископ Герман, която ангелите възнасяли към небето.

В житието на преподобни Антоний Велики се разказва, че веднаж, когато той ходел из пустинята, видял полкове ангели и много апостоли, между които радостно сияела праведната душа на св. Павел Тивейски, който току-що се бил преставил в Господа.

Всичко това ни пояснява по най-убедителен начин какво е донесло на вярващите и добродетелни християни славното Христово Възкресение.

ШЕСТИ ЧЛЕН

И возше́дшаго на небеса́, и седя́ща одесну́ю Отца́.  

(И ВЪЗЛЕЗЕ НА НЕБЕСАТА И СЕДИ ОТДЯСНО НА ОТЦА).

В шестия член от Символа на вярата се говори за възнесението на Господа Иисуса Христа на небесата. Това станало на четиридесетия ден след възкресението. Поради това празникът Възнесение всякога се пада в четвъртък.

Иисус Христос като някакъв дивен Гост посетил земята, поживял с хората, научил ги на волята Божия и, като завършил мисията Си, пак се върнал в небесата, отдето дошъл. За възнесението на Христа разказват няколко свидетели. Първият от тях е Сам Иисус Христос, Който преди още да отиде на кръстни страдания и смърт, е казал на учениците Си: „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28). А в часа на най-дълбокото Свое унижение, когато в първосвещеническия двор Го хулели и заплювали, Иисус Христос е предрекъл възнесението Си на небето: „Отсега Син Човечески ще седи отдясно на Божията сила“ (Лука 22:69). Св. евангелист Марко свидетелствува за фактически станалото вече възнесение: „А след разговора Си с тях (учениците), Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога“ (Марко 16:19).

По-подробно описва това величествено събитие св. евангелист Лука. Ето какво казва той в своето евангелие: „И ги изведе (апостолите) вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост“ (Лука 24:50 – 52). А в Деяния апостолски се съдържат други забележителни подробности: „И като рече това, както Го те (апостолите) гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (1:9 – 11). Както виждаме, при това велико събитие се явили ангели Божии, както се явили и при рождество Христово, и в пустинята след кръщението Господне, и в Гетсиманската градина преди страданията Му, и при Неговото славно възкресение. Ангелите се явили, за да покажат, че Иисус Христос е Цар на небесата и земята.

Възнесението на Иисуса Христа е било предсказано още в Стария Завет от св. пророк Давид, който казва: „Рече Господ Господу моему: седни от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1).

Св. ап. Петър, който лично е видял възнесението на Господа, свидетелствува, че Христос, „като се възнесе на небето, е отдясно Богу“ (1 Петр. 3:22). А св. ап. Павел, който е бил отнесен до третото небе и е видял чудесата на небесния свят, говори, че Отец е поставил след възкресението Христа от дясната Си страна на небесата по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което се именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покорил всичко под нозете Му (Еф. 1:20 – 22).

Св. архидякон Стефан непосредствено пред мъченическата си кончина погледнал към небето и видял „славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога“ (Деян. 7:55). Също и св. Андрей Юродивий видял славата Христова в небесата.

Най-близките свидетели на Христовото възнесение – единадесетте апостоли – са били удостоени да видят с очите си това необикновено и величествено събитие, защото, според Божия план, те трябвало да отидат и да проповядват по цял свят новото учение и чудесата на своя божествен Учител.

Иисус Христос се е възнесъл с тялото Си на небето. С Божеството Си Той всякога е пребъдвал на небето. Следователно, Той е възнесъл на небесата нашето човешко естество. Оттук следва за нас поуката, че много внимателно и целомъдрено трябва да живеем, за да не оскверним телата си с разни грехове, тъй като по свидетелството на Христа и нашите тела ще възкръснат и, ако са опазени от грехове, ще бъдат възнесени на небето при второто пришествие Христово, за да се радват на вечно блаженство в рая. Иисус Христос се е възнесъл преди нас, за да ни приготви място (Йоан 14:2).

Със слизането на Иисуса Христа на земята се е започнало Неговото състояние на унизеност. Той се родил безпомощен Младенец в бедна, скромна обстановка и започнал да страда още от първите Си дни. Жестокият Ирод Го подгонил и искал да Го убие. А възнесението на Иисуса Христа било, напротив, Негова прослава. Затуй и Църквата пее на Възнесение (Спасовден): „Възнесъл си се в слава, Христе Боже наш“ (тропар на празника).

Какво означава, че Иисус Христос седи отдясно на Отца? Бог е дух вездесъщ. Той е навсякъде и всичко изпълва. Той няма дясна и лява страна като човеците. Значи, изразът „и седи отдясно на Отца“ е образен и трябва да се разбира духовно. Той значи, че Иисус Христос има еднакво могъщество и слава с Бога Отца, защото дясната страна означава почетното място, което се дава на достойните.

Обяснявайки думите: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1), св. Йоан Златоуст разсъждава:

„Защо Господ говори на Христа да седне от дясната Му страна? За да покаже, че Иисус Христос има с Него равна чест и равна власт, а не по-ниска. Слугите не седят пред господаря си, но стоят прави пред него. Седенето е признак на властническо достойнство и на сила, тогава когато стоенето прав издава подчинено служебно положение... Затуй, когато чуеш, че Син Божий седи отдясно на Бога Отца, трябва да си представяш Неговото достойнство не като служебно, но като господарствено достойнство на Владика“.

След възнесението на Спасителя на небето общението на вярващите с Него не се прекратило. И сега ние можем да се срещнем с Господа, да говорим с Него и да Му прислужваме. Когато се молим, ние говорим с Господа. Когато срещаме бедняк, когато навестяваме някой болен или затворен в тъмница и му помагаме с каквото можем, ние срещаме Господа и Му прислужваме. Защото Сам Той е казал: „Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни, ние се срещаме най-близко и се съединяваме с нашия Господ Иисус Христос. Но нас ни очаква още една среща с Господа. Това ще бъде след нашата смърт, когато при второто Христово пришествие бъдем повикани да отговаряме на страшния Христов съд за делата си. За второто пришествие на Господа Иисуса Христа ни говори седмият член от Символа на вярата.

СЕДМИ ЧЛЕН

И па́ки гряду́щаго со сла́вою суди́ти живы́м и ме́ртвым, Его́же Ца́рствию не бу́дет конца́.

(И ПАК ЩЕ ДОЙДЕ СЪС СЛАВА ДА СЪДИ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ, И ЦАРСТВОТО МУ НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ)

Нашата света вяра ни говори за две идвания на Иисуса Христа на земята. Първото е било при раждането Му от св. Дева Мария. Второто ще бъде след свършека на света. Първото е било в унизеност. Второто ще бъде в слава. При първото Христос е живял на земята 33 години. Второто Му идване ще трае много кратко. Първия път Иисус Христос е дошъл като Изкупител и Избавител на човешкия род от греха и дявола. А втория път Той ще дойде като Съдия на света. Първия път Той е сял. А сега ще дойде да пожъне посятото, да прибере житото, а плевелите да хвърли във вечния огън. Второто Христово пришествие ще бъде радостно за всички праведници и примирили се с Бога люде и страшно за всички непокаяли се грешници, за всички вероотстъпници, защото ще ги сполети тежко наказание за неверието и грехолюбието им.

Кога ще настъпи второто пришествие? Мнозина са искали да знаят това. Сами апостолите са питали за това Спасителя. Той им казал: „За оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36). Бог премъдро е скрил от нас тоя ден, за да се стремим да живеем праведно и да бъдем винаги будни. „Затова, бъдете и вие готови, съветвал всички Спасителят, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човечески“ (Мат. 24:44).

Но Христос е разкрил някои признаци, по които може да се заключава за приближаването на второто пришествие и за края на света. Един от признаците е проповядването на Евангелието по цялата земя. „И ще бъде проповядвано това Евангелие на Царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:14). А ето и други признаци: преди второто пришествие ще оскъдее страшно вярата, ще изстине любовта, беззаконията неимоверно ще се умножат, пороците и взаимната омраза ще станат обикновено явление. Вследствие на всичко това ще последват разни Божии наказания за вразумление на самозабравилото се човечество. Разни бедствия ще се явят: глад, мор, войни, епидемии и земетресения. „Ще въстане народ против народ и царство против царство“ (Мат. 24:7). „Тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега и няма да бъде“ (Мат. 24:21). И ще има знамения по слънцето, морето и звездите, а на земята униние сред народите и недоумение. „Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което има да връхлети върху вселената, понеже силите небесни ще се разклатят“ (Лука 21:26).

Последен признак на славното Христово пришествие ще бъде появяването на Антихриста. Антихристът ще бъде човек, всецяло отдаден на греха, противник на Бога и на Неговия свет закон. Но в хитростта си той ще се яви най-напред като благодетел на човечеството, като водач кротък и добродетелен. Поради това мнозина не ще могат да го познаят. Големи ще бъдат неговите дарби. Но способностите си той ще употреби само за вършене на злини. Той ще има силата да върши и чудеса. Ще бъде сатанински горд, ще се превъзнася над Бога и над всичко божествено и свещено и ще препоръчва себе си за бог. Той ще иска, като противник на Христа, да заличи и спомена Му на земята, но вместо това сам ще погине по най-ужасен начин. Него „Господ Иисус Христос ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби“ (2 Сол. 2:8). И тогава Иисус Христос като Цар на царете, като Владетел на небето и земята ще се яви съпроводен от безчислено множество ангели и ще седне на престола на Своята непостижима слава да съди живите и мъртвите. Пред самия съд Той ще възкреси всички умрели, за да застанат пред съдилището Му всички живели на земята без изключение. За възкресяването на мъртвите ето какво говори Сам Спасителят: „Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28, 29).

Тъй, при гръмогласната архангелска тръба ще се съберат пред престола на славния Съдия всички хора от четирите краища на земята – живи и мъртви. И тогава ще почне страшният и справедлив съд Христов. Съвестта на всеки човек изведнаж ще се открие пред всички. И тогава ще станат явни не само делата, които сме вършили. Целият ни земен живот като на филм ще се разиграе пред очите на всички. Тогава ще се разкрият и всичките ни тайни помисли, нечисти желания и греховни чувства. Ще дойде „Господ, Който ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога“ (1 Кор. 4:5). При тоя съд не ще се допусне никаква несправедливост. Христос – Всезнаещият и Всемогъщият – ще съди според Своята правда и истина. Ние ще отговаряме дори за всяка празна дума (Мат. 12:36), за всеки нечист поглед (Мат. 5:28) и за всяка лоша мисъл, ако не сме се покаяли за тях и не сме поправили поведението си. А ако сме се покаяли, ще бъдем простени.

Страшният съд е описан в 25:31 – 46 на св. Евангелие от Матея. Преди всичко Господ ще раздели хората и ще разлъчи добрите от злите, както пастирът отделя овците от козите. И тогава ще постави овците от дясната Си страна, а козите от лявата. Под овци тук се разбират праведниците, а под кози – грешниците. След това Господ ще каже на праведниците:

„Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ и ще обясни защо на поставените отдясно се дава вечното царство на радостта.

„Защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте“...

Истинската праведност винаги е придружена от скромност и смирение. Праведният, и когато върши добро, не го забелязва. Такава е нагласата му, че той не вижда добродетелите си. Той има будно око само за греховете си, за да се предпазва от тях, или, ако е сторил такива, да ги изкоренява, като се кае за тях. Затова тия праведници ще се почудят, че толкова добро им се приписва, и ще кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме, или жаден и напоихме? Кога Те видяхме странник и прибрахме, или гол и облякохме? Кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?“ На това Господ ще им отговори: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“. Господ вижда и най-малкото добро дело, сторено в Негово име. Той зачита помощта, която се оказва на нуждаещите се като оказана на Него Самия. По великата Си любов Той се уподобява с най-бедните, с най-нещастните, с най-последните в живота. Затуй, ако помагаме на такива нещастни люде, помагаме на Самия Христа.

А на нечестивите люде, които стоят от лявата Му страна, Той ще каже: „Идете от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели; защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте, странник бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, болен и в тъмница бях и не Ме споходихте“. Заради жестокосърдието си нечестивците ще бъдат отхвърлени от Божието лице, за да отидат в мястото на вечната мъка.

И тъй, на страшния съд ще бъдат тежко наказани упоритите и неразкаяни грешници, и богато възнаградени всички праведници. Ето какво говори св. Йоан Златоуст за страшния съд: „Там най-строго ще бъдат разследвани както добрите, така и лошите ни дела, дори и най- малките от тях. За нечистия поглед ще бъдем подхвърлени на наказание. Ще дадем отчет за всяка празна дума и за всичко, казано на смях, за злословието, за всяка мисъл, за пиянството и пр. Но също тъй ще получим награда за добрите дела: за чаша студена вода, за всяка добра дума, за една въздишка дори“.

Но как може, ще попитат някои, – Всеблагият Бог да наказва толкова жестоко грешниците? Св. отци ни отговарят на това, че не Бог наказва грешниците, а техните собствени грехове, от които те не са искали да се откажат приживе, за да заживеят с Бога.

Истинските християни, като знаят това, се стараят, докато е време, да се очистят чрез покаяние от греховете си, които не дават възможност да се участвува в Божествената радост на чистите души. Умивайки се със сълзите на покаянието, те стават пак способни да се радват с праведниците в небесното царство на Божията слава.

Това царство не ще има край, т.е. то ще бъде вечно. Блажените души на небето принадлежат към царството на славата. Думите на Символа на вярата „царството Му не ще има край“ се отнасят към царството на славата.

Със седмия член се завършва първата половина от Символа на вярата, съставена на Първия вселенски събор в 325 г.

ОСМИ ЧЛЕН

И в Ду́ха Свята́го, Го́спода, Животворя́щаго, И́же от Отца́ исходя́щаго, И́же со Отце́м и Сы́ном спокланя́ема и ссла́вима, глаго́лавшаго проро́ки.

((ВЯРВАМ) И В СВЕТИЯ ДУХ, ГОСПОДА, ЖИВОТВОРЯЩИЯ, КОЙТО ИЗХОЖДА ОТ ОТЦА, КОМУТО СЕ ПОКЛАНЯМЕ И КОГОТО СЛАВИМ НАРАВНО С ОТЦА И СИНА, И КОЙТО Е ГОВОРИЛ ЧРЕЗ ПРОРОЦИТЕ).

Втората част от Символа на вярата започва с изповядване нашата вяра в Божественото достойнство на Светия Дух. Тая част е съставена на Втория вселенски събор в 381 год. В това време се били появили лъжеучители, които неправилно проповядвали и учели за Светия Дух. Техен водач бил еретикът Македоний. Осмият член от Символа на вярата изразява ясно и точно, въз основа на Христовата проповед, както и на думите на цялото Свещено Писание, вярата на православните християни в Светия Дух.

Ето същината на тая вяра. Светият Дух е наречен Господ. Това значи, че Светият Дух не е твар, каквито са другите духове – ангелите, а е Творец, Господ, истински Бог, каквито са Бог Отец и Бог Син. Преди възнесението Си на небето Господ Иисус Христос обещал на учениците Си, че над тях ще слезе Дух Свети и, разпращайки ги на проповед, им заповядал:

„Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19). В тия думи на Христа Светият Дух е поставен наравно с Отца и Сина като Божествено лице, равно на Тях. В първия член от Символа на вярата стана дума за Трите Лица на Св. Троица и се каза, че Бог Дух Свети е вечен, равен на Отца и Сина, като се отличава от Тях по това, че Той предвечно изхожда от Отца. За това лично свойство на Светия Дух, което Го отличава от Отца и Сина, е дал ясно и твърдо свидетелство Сам Иисус Христос в думите: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене“ (Йоан 15:26).

Въпреки ясното свидетелство на Христа и въпреки категоричното твърдение на Символа на вярата и на всички свети отци, че Дух Свети изхожда от Отца, римокатолиците са си позволили да изменят тоя член от Символа на вярата, като добавили, че Дух Свети изхожда от Отца и Сина (filioque). С това е нарушено определението, дадено от Самия Христа, и е изменен догматът за Св. Дух, установен на Втория вселенски събор. Протестантизмът, възникнал на основата на католичеството, е приел от него тоя изопачен текст на Символа на вярата.

Ние, православните, държим неизменно за онова, което ни е открил Господ Иисус Христос и което са приели светите и богомъдри вселенски отци и учители на Църквата. Като Бог, Светият Дух няма ни начало, нито край на Своето битие. Той е вечен, всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ, подобен във всичко на Отца и Сина, и отличаващ се от Тях само по личното Си свойство – изхождане от Отца. Понеже по съществото Си Светият Дух е истински и съвършен Бог, неразделен от Отца и Сина, то и Нему, както на Отца и Сина, принадлежи еднаква слава и поклонение. Това значат думите от Символа на вярата „Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина“.

В Православната църква на Св. Дух всякога се е отдавало Божеско поклонение и прославяне. За това свидетелствуват всички молитви, песнопения и възгласи, където Дух Свети се прославя заедно с Отца и Сина. Когато се кръстим, ние казваме: „В името на Отца и Сина и Светаго Духа“ и пр.

Вярата в Светия Дух като Бог е загатната и в Стария Завет. Но едва Иисус Христос ни е научил в пълнота как да вярваме в Светия Божествен Дух, изхождащ от Отца. Има и много зли духове на тъмнината, има и много добри духове – ангелите. Но всички те са ограничени, тварни. Един е обаче Светият Дух, неограниченият Творец и Господ, Който е навсякъде и всичко изпълва. Народите, които са вярвали в много богове, всъщност са вярвали в злите духове, които са живеели в идолите. Затова в Стария Завет се казва, че идолите са бесове (Втор. 32:17; Пс. 105:36; срав. 1 Кор. 10:2). Многобожниците, прелъстени от множество зли духове, не са могли да повярват в единия Свети Дух. В Него вярват само истинските еднобожници, т.е. ония, които познават единия, истински, троеличен Бог.

Велико е значението на Светия Дух в нашия живот. Той оживотворява всичко сътворено. Затова се нарича в Символа на вярата „Животворящ“. Той твори, поддържа, обновява и възражда живота. Когато Бог създавал света, Дух Божий се носел над водата (Бит. 1:2). А при създаването на човека Бог вдъхнал в лицето му дихание за живот; и станал човекът жива душа (Бит. 2:7). Св. ап. Павел пише на християните: „Духът Божий живее във вас“ (1 Кор. 3:16). За да не се смесва човешкият дух с Божия Дух, св. ап. Павел прави ясно разграничение, като казва: „Самият Дух свидетелствува, че сме чеда Божии“ (Рим. 8:16).

Каква радост се съдържа в тия думи! Сам Духът Божий, а не човек, ни свидетелствува, че сме чеда Божии! Всеки, който носи в себе си Светия Дух, е Божие чедо. А Светият Дух се дава на всеки кръстен в името на Света Троица! Всеки може да носи в себе си този Свети Дух до края на живота си, ако православно вярва в Бога, ако живее непорочно или при огрешаване искрено се покайва и пак измолва за себе си благодатта на Св. Дух. Значи, човек или трябва да поддържа душата си чиста, или трябва да я очиства, ако иска в него да обитава Светият Дух, Животворящият.

Спасителят, за да ни увери, че можем да получим Светия Дух, говори: „Ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Свети на ония, които Му искат“ (Лука. 11:13). Това е най-великият дар, който Бог дава на хората. Защото, давайки Светия Дух, Бог дава Себе Си. Има ли по-висок от този дар? И има ли по-голяма любов от тая? Бог дава Светия Дух и на грешници, които искрено се каят.

Духовният живот е немислим без благодатта на Светия Дух. Ние не можем да вървим по пътя на спасението без помощта на Светия Дух. Ето защо, на по-големи празници и в някои неделни дни светата Църква пее: „Чрез Светия Дух всяка душа се оживотворява и възвишава в чистота...“ Светият Дух освещава човека, т.е. прави го свет. Светият Дух ни очиства от греховете, които ни помрачават, и ни води към добро. Всички светци са носители на Светия Божий Дух. Някои от тях още през земния си живот понякога просто са сияели видимо с някаква особена благодатна светлина. А след смъртта си всички те сияят като слънца в царството Божие. Затова на иконите те се изобразяват с ореол около главата.

Светият Дух се проявявал още в Стария Завет. Той очиствал вярващите от греховете им и ги подготвял да посрещнат Иисуса Христа. С особена сила Светият Дух се проявявал тогава в някои благочестиви люде, какъвто бил, например, св. цар Давид. Той се молел така:

„Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух нека ме води в земята на правдата“ (Пс. 142:10). Когато Давид съгрешил тежко пред Бога, повече от всичко се боял да не би Господ да го лиши от Своя Свети Дух и затова умилно викал в покаяние: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене“ (Пс. 50:12 – 13). Бог го помилвал и му възвърнал, заради дълбокото му покаяние, даровете на Светия Дух. Пред своята смърт Давид казал: „Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми“ (2 Цар. 23:2). От тия думи на св. цар Давид се вижда, че той се намирал под особеното ръководство на Светия Дух, Който е говорил чрез него. Под вдъхновението на Светия Дух той съставил своите дивни псалми. Те и сега се четат във всяко богослужение на Православната църква.

Човешкото вдъхновение не може да се сравни с оня приток на духовни сили, с онова божествено вдъхновение, което се дава на праведните хора от Светия Дух. Това вдъхновение просвещава целия духовен живот и цялото същество на праведниците и им съобщава дивните дарове на Светия Дух. Тия дарове, според както ги изброява св. пророк Исаия, са следните: дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие, дух на страх Божий (Ис. 11:2 – 3). Благодатта на Светия Дух, освен това, нерядко надарява Божиите избраници със свръхестествена сила, с дар на прозорливост и пророчество, и с дар на чудотворство.

В Стария Завет имало доста праведници, които, подобно на св. цар Давид, се намирали под особеното ръководство на Светия Дух. Това били светите пророци. По вдъхновение на Св. Дух те отклонявали хората – било чрез увещания, било чрез изобличения и заплахи – от разни грехове и им предсказвали за насърчение и утешение идването на Христа Спасителя. Човек сам по себе си не може да предскаже какво ще стане утре, а камо ли да пророкува какво ще настане след 500, 600 или 1000 години. А ето, старозаветните пророци са предсказали с векове напред идването на Спасителя, като са обрисували просто като очевидци поразителни подробности от живота Му. Това те са могли да сторят само по вдъхновение от Духа Светаго. Затова и св. Петър право казва: „Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Духа Свети просветявани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петр. 1:21). Светият Дух, следователно, е говорил чрез древните пророци. Затова в осмия член от Символа на вярата е казано за Светия Дух, че е говорил чрез пророците. Цялото Свещено Писание е написано под вдъхновението на Светия Дух (2 Тим. 2:16).

Тук е мястото да споменем, че чрез Светия Дух са говорили и апостолите (1 Петр. 1:12). Преди още да отиде на кръстни страдания и смърт, Иисус Христос им обещал да им изпрати Светия Дух. Ето и Неговите думи: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во-веки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава, а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16 – 17). А преди възнесението Си на небето Иисус Христос заповядал на апостолите: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий“ (Деян. 1:4 – 5). Това се сбъднало десет дни след възнесението Господне в деня Петдесетница, когато над събраните в Иерусалимската горница апостоли Дух Свети слязъл във вид на огнени езици. Всички те, изпълнени с Духа Светаго, започнали да проповядват словото Божие на разни езици пред насъбралите се от цял свят иудеи. Тогава станал св. ап. Петър да благовествува за Иисуса Христа. Под благодатното въздействие на Светия Дух той тъй проповядвал, че след неговата реч към Църквата се присъединили изведнаж около три хиляди души, които от всичкото си сърце повярвали в Христа (Деян. 2: 2–14).

От Петдесетница насетне Дух Свети живее в Църквата, пази я от заблудите на лъжеученията, съхранява я в истината и я ръководи в пътищата на Божията правда. Оттогава насетне Дух Свети непрестанно пребъдва между верните. Тъй те са заобичали Бога Духа Свети, животворящия и възраждащия грешниците за нов, праведен живот. Който иска опитно да се увери в благодатното въздействие на Светия Дух над човешката душа, трябва най- напред да се постарае да очисти сърцето си от пороците и да го облагоухае с тамяна на молитвата.

Във всички светци, движещи се в духовния си живот по пътя на покаянието и богоугождението, е живял и действувал същият Свети Дух, Който се е явил над апостолите във вид на огнени езици. Св. Антоний Велики е казвал на своите ученици: „Аз се молих за вас да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите, тъй че Той да пребъдва във вас, пренесете най-напред телесни трудове и сърдечно смирение и, възнасяйки помислите си на небето денем и нощем, търсете със сърдечна правота този огнен Дух, и Той ще ви бъде даден завинаги... Защото този Дух пребъдва в правите сърца. И когато бъде приет, Той ще ви открие висши тайни; ще прогони от вас страха от хората и зверовете и вие ще изпитвате небесна радост денонощно. И ще се чувствувате в това тяло като тия, които се намират вече в царството небесно“.

Всички светци като духоносци, които опитно са узнали неописуемата радост от пребъдването на душата в Светия Дух, са учили, че целта на човешкия живот на земята е да придобием Светия Дух, най-висшето духовно благо. Тоя Дух е Дух на истината. Без Неговата помощ ние не можем да познаем нито истината за себе си, нито истината за Бога, нито смисъла на нашето земно съществувание. Придобиването на Светия Дух изпълва душата с неописуема радост и й дава пълнота на блаженство, за което всъщност тя е и създадена.

Но защо ние днес не чувствуваме благодатта на Светия Дух осезателно в себе си, Защото сме грешни и обичаме повече плътското, отколкото духовното. Ако се очистим напълно от греховете си, и ние ще почнем да чувствуваме Светия Дух в нас.

Бог иска да се спасят всички хора и да стигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4). Но там е бедата, че не всички хора искат да се спасят. Някои упорито се противят на Светия Дух (Деян. 7:51). Бог ни е дал такава власт, че, ако искаме, можем наистина да Му се противим. Той не иска насила да ни спаси, ако ние сами не желаем това. Бог ни е създал със свободна воля и зачита тоя велик дар у нас. Ние всички можем свободно да се определим за Бога или против Бога. Нашият всеблаг Небесен Баща по много начини в живота призовава всички ни към обръщане, към покаяние, към вечно спасение. Но ние често пъти съзнателно затикваме ушите си. Не искаме да чуем Божия глас. Не желаем да се откажем от греховния си живот. Такова нежелание и упорито противене на Божия глас е грях против Духа Светаго, който не се прощава нито в тоя, нито в бъдещия век (Мат. 12:31 – 32). Примери за такова противене на Светия Дух виждаме постоянно в живота.

Не всички вярващи остават верни на Христа до края на земните си дни. Някои за материални изгоди, за слава и почести изневеряват на православната си вяра и започват да проповядват ерес. Те забравят думите на св. ап. Павла: „Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде“ (Гал. 1:9). Други пък от срам пред човеци се отказват от Иисуса Христа и тръгват по широкия път. Те забравят думите на Спасителя:

„Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите Ангели“ (Марко 8:38). Трети пък във време на гонения отпадат от вярата. Те приличат на камениста почва, която не дава никакъв духовен плод (Мат. 13:20 – 21).

Как ще постъпим ние? Ще бъдем ли докрай твърди във вярата? Ще останем ли предани на Иисуса Христа? Ще се борим ли с всички изкушения, за да не отпаднем от високото си звание – православни християни? Трябва много и усилено да се молим да ни укрепи Бог във вярата, като ни прати благодатта на Своя Свети Дух. Защото без Божествената благодат ние не можем да опазим чиста вярата си и непорочен живота си. Ние трябва също да се молим да ни укрепи Бог със Своята благодат да оделотворим вярата си. Защото само с вяра без съответни дела не можем да се спасим. „И бесовете вярват и треперят“ (Иак. 2:19). Ние трябва да живеем според вярата си и да придобием чрез усилени духовни упражнения високите християнски добродетели. Благодатта Божия, която ни се дава в свето кръщение и в другите свети тайнства, не ни се поверява, за да я оставим неизползвана, а за да придобием чрез нея спасение. Ако ние не я проявим в живота си чрез изпълнение на Божиите заповеди, ще отговаряме за нея на страшния Христов съд, както оня ленив раб, който бил привлечен под отговорност, задето закопал таланта си в земята, вместо да отиде и да го разработи (Мат. 25:25).

Вярно е, че твърде трудно се постига добродетелта. Вярно е, че дори и при помощта на благодатта ние мъчно постигаме доброто поради нашата естествена наклонност към греха.

Но ако насилваме ленивата си и грехолюбива воля да върши добро, въпреки че не й се ще да го върши, Бог, като види благочестивото ни намерение и като прецени достойно благородните ни усилия, ще ни прати най-сетне благодатта на Светия Дух, и тогава добротворството леко ще потече от душите ни. Тогава ние ще достигнем плодовете на Духа Светаго, които св. ап. Павел изрежда тъй: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22 – 23).

Макар че врагът на спасението ни – дяволът, – както и нашите собствени порочни наклонности всякога ще изправят препятствия по пътя ни, за да не можем да се доближаваме до Бога, ако ние упорствуваме в доброто и призоваваме на помощ всесилната Божия благодат, всичко ще победим. И каквото сами никога не бихме могли да направим, с Божията помощ ще го постигнем. „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филип. 4:13), казва за наша поука св. ап. Павел. Трябва да помним, че без усилия на волята не се постига спасение. „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ (Мат. 11:12), казва Христос.

За да се укрепва във вярата и добродетелта и за да има помощта на Светия Дух, православният християнин е длъжен всякога да се моли на третото Лице на Света Троица със следната молитва: „Царю́ Небе́сный, Уте́шителю, Ду́ше и́стины, И́же везде́ сый и вся исполня́яй, Сокро́вище благи́х и жи́зни Пода́телю, прииди́ и всели́ся в ны, и очи́сти ны от вся́кия скве́рны, и спаси́, Бла́же, ду́ши на́ша.“ (Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Блаже, нашите души. Амин.).

Помощта на Светия Дух се дава на вярващите и чрез светите тайнства, извършвани в св. Православна църква. За Църквата и за тайнствата се говори в следващите два члена от Символа на вярата.

ДЕВЕТИ ЧЛЕН

Во еди́ну Святу́ю, Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь.

((ВЯРВАМ) И В ЕДНАТА, СВЕТА, СЪБОРНА И АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА)

В обикновения разговор ние наричаме църква храма, дето вярващите се събират на обща молитва и дето се извършва св. литургия. Храмът се нарича още дом Божий. Но освен дом Божий понятието „църква" означава още и обществото от вярващи, които образуват едно цяло и на които глава е Сам Христос. По-точно, Църква е богоустановено общество от човеци, съединени с една православна вяра, с един закон Божий, с една йерархия и с едни тайнства. Тази Църква образува едно Тяло Христово (1 Кор. 12:12 – 20, 27 – 28). Глава на Църквата е Сам Христос, душата на Църквата е животворящият Свети Дух, а членове на Църквата сме ние – православните християни. Църквата, основана от Господа Иисуса Христа, е започнала, тъй да се каже, официално да съществува от деня Петдесетница, когато Светият Дух слязъл над апостолите. Тоя ден е като че ли нейният рожден ден. Светият Дух, слязъл над нея, не я е оставил вече никога. Той и сега обитава в нея и я ръководи. В Църквата и чрез Църквата вярващите получават Божията благодат и даровете на Светия Дух.

Но как трябва да се разбират думите: вярвам в Църквата? Вярва се в нещо, което не се вижда. А Църквата е видима. Може ли, следователно, да се вярва в Църквата? А все пак, както ще докажем, правилно е да се казва: вярвам в Църквата, защото в нея има покрай видимата страна и невидима. Към невидимата страна на Църквата трябва да отнесем Божията благодат, която пребъдва в нея и я управлява. Към невидимата страна в Църквата трябва да отнесем още и небесната Църква, към която принадлежат всички умрели в истинска вяра и покаяние православни християни и всички светии. Като казваме: вярвам в Църквата, ние като че ли заявяваме: твърдо сме убедени в това, че в Църквата Христова, която се намира на земята и към която принадлежат всички православни християни, пребъдва и действува Божията благодат, и че Църквата Христова е още и на небето, дето тя обединява всички умрели в истинската православна вяра светии и праведници и всички искрено разкаяли се грешници.

Но освен по изтъкнатите причини ние казваме: вярвам в Църквата още и поради това, че покрай истинската Църква Христова има и много други религиозни общества, сборища и секти, които имат вид на Църква, но не са Църква. Кой ще ни убеди коя е истинската Църква, ако не нашата праотеческа вяра? Да си поясним това с някои примери. Нашият Спасител Иисус Христос е скрит като обикновен човек между многото човеци. Кой ще ни Го разкрие като Богочовек, ако не нашата вяра? Св. Библия, която съдържа думи на вечен живот, е скрита като обикновена книга между многото други книги в света. Кое ще ни помогне да я отличим от останалите книги и да видим в нея Книгата на книгите, ако не нашата вяра? Тъй и св. Православна църква е скрита между многото човешки религиозни общества като едно от тях. Кое ще ни посочи в нея истинската, богоустановена и спасителна Църква, ако не нашата вяра? Ето затова и ние казваме: „Вярвам в едната, света, съборна и апостолска Църква.“

Църквата, като установление Божие, е основана на земята, за да подготви вярващите за небето. Тя ще съществува вечно. Това е казал Сам Христос: „На тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18). Значи, няма такава сила, която би могла да победи Църквата Христова и да прекрати нейното съществуване. Това се е доказало много пъти в историята. В първите векове на християнството – в епохата на най- страшните гонения, когато римските императори мислеха, че ще унищожат и името християнин, Църквата най-много укрепна и се разпространи. Тя е непобедима, защото я защищава и укрепва нейният Основател и Глава, Сам Господ Иисус Христос.

Вярата в св. Църква ни задължава да я слушаме, да й се покоряваме и да не нарушаваме нейните заповеди и установления. Членовете на едно тяло не могат да се подчиняват на други закони, освен на тия, които действуват в цялото тяло. Иначе, ако те не се подчиняват на законите, действуващи в тялото, не ще могат да получават живот от него, ще станат мъртви и ще отпаднат от него. Така и ние, членовете на Христовата Църква, трябва да се подчиняваме на нейните закони и да спазваме нейните установления, ако не искаме да станем мъртви членове и да отпаднем от нея.

Ние вярваме в едната, света, съборна и апостолска Църква.

Защо тя се нарича една? Тя е една, защото един е Христос, нейният Глава. Църквата се нарича тяло Христово (1 Кор. 12:27). Както под една глава не може да има две или повече тела, тъй и единият Христос не може да бъде Глава на две или повече разноизповедни църкви или религиозни общества. Той е основал една Църква, а не много. Той е искал да въведе всички в една кошара. Той се молел да бъдат всички повярвали в Него едно (Йоан 17:21). Отпадащите от едната Църква сами се откъсват от спасителното тяло за своя погибел, като стават мъртви членове. Още от основаването на Църквата са се появили много еретици и разколници. Но единството на истинската Христова Църква се е запазило, по силата на Христовото обещание, до ден днешен.

Църквата е една не само по своето начало и основаване. Тя е една и по вътрешното си и външното устройство. Тя има един Глава – Господа Иисуса Христа, и се оживотворява от единия Свети Дух. Членовете на Църквата се делят на пастири и пасоми. Но всички пастири преподават едно и също православно учение, един и същ Символ на вярата; те извършват едни и същи тайнства и се ръководят от едни и същи божествени закони. Всички пасоми приемат това учение и тоя Символ на вярата, ползуват се от тия тайнства и следват ръководството на своите пастири.

Единството на Църквата ни задължава да запазваме „единството на духа чрез връзките на мира“ (Ефес. 4:3). Макар че Църквата е разпространена по цялата земя, но има като че ли една душа, едно сърце, едни уста. Църквата е една, въпреки че с умножаването на нейните членове почнали да се обособяват отделни части на едната и единна съборна Църква. Така са се появили тъй наречените поместни православни църкви – гръцка, българска, руска, сръбска, румънска и пр. Това обособяване е само географско и народностно; то е по местоположение и по административно устройство, но в никакъв случай не е и верско. То не нарушава основното единство на Църквата, не й пречи да си остане една по вяра, по закон Божий, по тайнства, по йерархическо и по каноническо устройство.

От едната изначална Църква са се отклонили римокатоличеството и протестантството. Те са изневерили на вярата на древната и единна Православна църква, понеже са възприели разни нови нечестиви еретически учения. Римокатоличеството се е отделило от Православната Църква през XI век, а протестантството е възникнало от латинската ерес още по-късно – XVI век. Впоследствие протестантството се е раздробило на още много секти. Днес някои ги наброяват над 1000.

След отделянето на римокатолиците от спасителното православие те започват духовна и военна експанзия на изток, с цел подчиняване на православните народи и въвличането им в пагубната латинска ерес. Следват кръстоносните походи, превземането на Византия и Константинопол, създаването на Латинската империя и други държави на кръстоносците, сключване на унии с части от източните църкви. След разгрома на Латинската империя, Венеция подпомага турската инвазия във Византия. Папата, обещавайки военна помощ, подтиква императора, велможите и духовенството на гърците към сключване на Фераро-флорентинската уния от 1439 г. Единствения византийски православен епископ, който не подписва унията и съхранява православната Църква и изповедание чисто от ерес е Марк Ефески. Когато латинците уверявали свети Марк, че различието между двете изповедания е съвсем незначително и че той, може веднага щом реши, да подпише съглашението, светецът им отговорил:

"Спомнете си как управителят на областта уговарял св. Теодор Студийски веднъж само да се причасти заедно с еретиците и след това да прави всичко, което му е угодно, и как му отговорил светецът: "Знаеш ли на какво прилича твоето предложение? Приеми да ти отрежат главата, пък после ходи където искаш."; защото често най-важното в догматите е онова, което за мнозина е маловажно...

...Аз мисля, че онзи, който доведе това разделение и разкъса изтъкания свише хитон на Господното Тяло (църквата), ще бъде хвърлен на вечно осъждане също като онези, които Христа разпнаха и като всички от века безбожници и еретици.

Еднакво се анатемосва всеки еретик, бил той епископ или мирянин.“

В своето „Окръжно Послание против гръколатиняните и постановленията на Флорентинския Събор” той писал: „И така, братя, БЯГАЙТЕ от тях и от общение с тях, защото те са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли, (2 Кор. 11:13).

Свети Марк следва примера на изповедниците на Църквата, запазвали през вековете православното изповедание на вярата чисто от всякакви нечестиви еретически домогвания. Малко след сключването на унията Господ наказва предателите на вярата и допуска падането на Константинопол под османска власт (1453 г.). След това започват действия на мюсюлманските завоеватели, целящи оскверняване на Цариградската патриаршия. Патриаршеския престол се обявявал буквално на търг и който духовник предлагал повече пари, той и ставал Константинополски патриарх, като си получавал достойнството след унизителен акт на посещение при султана, който му връчвал нечестиви и беззакони документи за встъпване в длъжност. Това се е правило абсолютно целенасочено, под въздействие на еврейския синедрион, който се мести от Венеция в Константинопол след като Византийската столица пада под турска власт. Например много от главните везири на империята са били евреи.

Ето какво е писано по гореспоменатия проблем:

„Най-печална картина представлява Гръцката Църква по време на Турското робство. За триста години агарянско иго на Цариградския патриаршески престол са сменени 150 патриарси. Тоест, средно всеки от тях е управлявал църквата само 2 години.

 „Трябват на султана или великия везир пари и ТЕ СВАЛЯТ ОТ ПРЕСТОЛА ПАТРИАРХА И ПОСТАВЯ ДРУГ, КОЙТО, ПО ОБИЧАЯ, ВНАСЯ ПЕСКЕЗИЙ. АКО ПАТРИАРХА НЕ ВНЕСЕ ОБИЧАЙНИЯ ЕЖЕГОДЕН ДАНЪК (ХАРАДЖА), ТО ТОЙ БИВА СВАЛЕН И НА НЕГОВО МЯСТО СЛАГАТ ДРУГ, С КОЙТО СЕ ПОВТАРЯ СЪЩОТО... ПАТРИАРХА БИЛ ПРЕВЪРНАТ В ЧИНОВНИК, НАЗНАЧАВАН И УВОЛНЯВАН ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО.“ (Н. Тальберг. История Христианской Церкви. Т. 2. М. 1991, стр. 58).

Накратко казано ПРОЦЪФТЯВАЩА ПОВСЕМЕСТНА СИМОНИЯ НАВСЯКЪДЕ – ЗАПОЧВАЙКИ ОТ ПАТРИАРХА И ЦЕЛИЯ ЕПИСКОПАТ И СВЪРШВАЙКИ С НИЗШИЯ КЛИР. ПАТРИАРСИТЕ И ЕПИСКОПИТЕ СА ПРЕКУПУВАЛИ ПРЕСТОЛИ И КАТЕДРИ, ДОРИ ПОНЯКОГА НЯКОЛКО ПЪТИ, И НАПЪЛНО ЗАВИСЕЛИ ОТ ВОЛЯТА НА МОХАМЕДАНИТЕ...

„През XVII в. турското правителство измислило унизителен за патриарсите порядък на тяхното назначаване. Новоизбрания патриарх лично се явявал пред султана и от него приемал знаците на своето достойнство. След 1657 г. утвърждаването на патриарсите било предоставено на великия везир...“ (Е. Смирнов. История Христианской Церкви. СПб. 1891, с. 17-18)...

Някои патриарси се задържали на престола само няколко месеца, СЛЕД КОЕТО БИЛИ ЗАМЕНЯНИ ОТ ПО-БОГАТИ ПРЕТЕНДЕНТИ. Тези патриарси прославяли султаните, от които получавали „фирман“ (утвърдителна грамота).

Освен това престола на цариградския патриарх понякога бил заеман от хора, за които имало силно съмнение, че са еретици. Например Кирил Лукарис (патриарх в периоди от 1621 до 1638), КОЙТО Е БИЛ ПЕТ ПЪТИ ПАТРИАРХ В КОНСТАНТИНОПОЛ И БИЛ АНАТЕМОСАН ОТ СЪБОР ПРЕЗ 1638 Г. ЗА ИЗДАДЕНО ОТ НЕГО „ИЗПОВЕДАНИЕ НА ВЯРАТА“ С ОТКРИТИ ПРОТЕСТАНТСКИ КАЛВИНИСТКИ ВЪЗГЛЕДИ. Неговото „изповедание“ предизвиква голям смут в южна Русия, което налага дори свикване на Яшкия събор (1642 г.). Има и други подобни актове на официално отстъпление от православието. Например в 1874 г. Константинополския патриарх Иоаким II РАЗРЕШИЛ ВЕНЧАНИЕ НА АНГЛИКАНИ В ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРАМОВЕ. ТАЗИ ИНИЦИАТИВА БИЛА ПРЕДПРИЕТА ПОРАДИ МНОГОТО ЖИВЕЕЩИ В ГЪРЦИЯ АНГЛИЙСКИ МОРЯЦИ И ТЪРГОВЦИ.

ВЪЗНИКВА СЕРИОЗЕН ВЪПРОС: МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СЧИТАТ ЗА ЗАКОННИ ГРЪЦКИТЕ ПАТРИАРСИ И ЕПИСКОПИ, КОИТО СА ЗАЕМАЛИ ДЛЪЖНОСТИТЕ СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО С ПОМОЩТА НА СВЕТСКАТА ВЛАСТ И ТО СРЕЩУ ПАРИ (симония)? СВЕТИТЕ КАНОНИ ДАВАТ ЕДНОЗНАЧЕН ОТРИЦАТЕЛЕН ОТГОВОР, НЕ ПРИЗНАВАЙКИ У ТАКИВА НИКАКВО ДОСТОЙНСТВО.

Ето например един от каноните на Църквата, които са нарушени: „Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископски сан в Църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.” (30 Апостолско правило).

Изобщо купуването на църковен сан е категорично забранено от Църквата и е тежък грях, наречен „симония“.

Неслучайно от Цариградския патриархат се отделят църковни общности, например сред понтийските гърци, които запазват истинско православие и до днес.

Не е случайно също, че руската църква отказва на Цариградския патриарх да назначава руския митрополит.

Ето някои много показателни примери за случилото се през този период: – В 1441 г. митрополит Исидор, при завръщането си в Москва от Флорентийския събор отслужил литургия, на която споменал римския папа Евгений IV, а после прочел документ свързан с унията. Веднага след това бива арестуван по заповед на великия руски княз Василий II, но после избягва на запад. По този повод в Москва бил свикан църковен събор, който осъдил митрополит Исидор като еретик и отхвърлил унията с Рим. През 1448 г., друг Московски събор поставя за руски митрополит Рязанския епископ Иона, без да взима съгласие за това от униатския Константинополски патриархат.

През 1458 г., под натиска на римския папа Калист III, полския крал отнема от руския митрополит епархиите в Литва и ги поставя под управлението на униатския митрополит Григорий. След няколко години Григорий встъпва в духовни отношения с Константинополския патриархат и получава грамота от патриарх Дионисий I за единствен законен руски митрополит. Този акт е категорично отхвърлен от Москва и княз Иоан Василиевич заявява пълен разрив в отношенията с Цариградския патриархат

(- Голубинский Е. Е. История русской церкви: Том 2. От нашествия монголов до митрополита Макария включительно / 1-я половина тома: период второй, Московский — М.: Университетская типография, 1900. — С. 484, С. 504;

- Флоря Б. Н. Григорий // Православная энциклопедия. — М., 2006. — Т. XII : «Гомельская и Жлобинская епархия — Григорий Пакуриан». — С. 613—617. — 752 с. — 39 000 экз).

Крепост на православието става Третия Рим – независимата Руска държава.

Но Русия също бива подложена на външни атаки и влияния. След татро-монголските нашествия и владичество, следват атаки провокирани от папата и католическия запад от страна на Полша, Литва, германските рицари и шведите. Има завладявания на руски територии и силна католическа и униатска пропаганда.

Вследствие на това, през годините част от руската църква възприема скверни католически еретически практики, като двупръстното знамение и рисуването на Бог Отец като възрастен мъж на различни икони, включително и т. нар. „Троица новозаветна“, а също и изменения на Символа на вярата. Двупръстното проклето знамение е възприето при католиците от по-стари ереси, като ариани и несториани, и хулно изразява неравенство в Светата Троица чрез събиране на три явно отличаващи се по големина пръсти – палец, безименен и кутре. Целта на бесовете, внушили това безумие на еретиците е да осквернят прекръстването на човека и да го лишат от духовната му сила срещу тях! Тези католически нововъведения са осъдени на два събора, като последния е Големия Московски от 1667 година, след които в ерес изпадат неприелите техните решения т. нар. „старообрядци“, които всъщност са покатоличени нововъведенци новообрядци, извратили старото Предание на Църквата.

През 1800 година, вследствие действията на руския император Павел I, който е бил висш масон и велик магистър на ордена на Малта, руската църква приема духовно общение с част от старообрядците, без те да се покаят и откажат от ереста си. Този еретически акт се нарича единоверие и представлява начало на догматическия синкретизъм, което превръща руската църква в еретическа и тя, заедно с всички „официални“ поместни църкви, които продължават да са в общение с нея, отпадат от Православната вяра.

 Новата ерес веднага дава отражение върху духовния взор на руските духовници и се появяват лъжеучения като „фина материалност на ангелите“ в „Слово о смерти“ на Игнатий Брянчанинов; или за „преобразяване на душата от животинска, каквото е по природа“ в „човешка“, описано в произведението „Какво е духовен живот и как да се настроим към него“ на т. нар. „епископ“ Теофан Затворник (тоест ДУХОВЕН ДАРВИНИЗЪМ – ЕВОЛЮЦИОННА ТЕОРИЯ ЗА ДУШАТА); или лъжепророчества за някакво славянско царство, което нямало да бъде завладяно от антихриста – измислица на лъжесветеца Серафим Саровски, който обяснява още, че еретици могат да бъдат „влачени от кораба на православието“ и т.н.

Днес догматическия синкретизъм е преминал към духовно общение на „официалните“ поместни църкви с всички ереси на земята, а също и към религиозен синкретизъм – молитвено общение с други религии, за които еретиците лъжеправославни обясняват, че били също вярвали в Бог. Всичките тези богохулни действия се наричат „икуменизъм“, което фактически е името на новата глобална вяра в идващия антихрист.

Православните общности на понтийските гърци и други подобни, които се отделят от униатския Цариградски патриархат и тези на част от руските катакомбници, които се придържат към решенията на Големия Московски Събор и осъждат единоверието и догматическия синкретизъм, фактически запазват православното изповедание и апостолското наследство. Днес всеки човек, който иска да бъде истински православен, да бъде духовно част от тази запазила се православна Църква, да бъде изповедник на вярата и да си спасява душата е длъжен да направи същото – да осъди икуменизма, като религиозен синкретизъм, подготвил вярата в антихриста, а също и да се отдели от духовно общение с лъжеправославните „официални“ поместни икуменически еретически църкви.

Ако сравним всички днешни вероизповедания с древната Църква, която е просъществувала в единство от основаването си до разделението, ще видим, че само Православната църква се покрива напълно с нея, понеже Светият Дух, Духът на истината, Който я ръководи още от основаването й, я предпазва от еретически нововъведения, каквито са се промъкнали в отделилите се от нея други изповедания.

Православните християни трябва да помнят, че те са членове на едната, света, съборна и апостолска Църква и че вън от нея те не могат да водят правилен духовен живот и ще погинат. Вън от Православната църква няма спасение. Само в Православната църква се пази напълно неповредено учението на Господа Иисуса Христа, което ни е предадено чрез апостолите в Новия Завет, и което се съхранява още и в Свещеното Предание, за което знаем от църковните молитви, от древните църковни обичаи и от творенията на светите отци и учители на Църквата.

Светата Църква се нарича една, макар че се състои от две половини – земна и небесна. Към небесната Църква се числят всички ангели и всички покойни светци и праведници, както и всички разкаяли се грешници, отминали отвъд и помилвани от Бога. А към земната Църква принадлежат всички живеещи на земята православни християни. Как може да се говори за една Църква, щом има земна и небесна Църква? Тяхното единство се състои в това, че един е техният Глава – Господ Иисус Христос, Който е казал: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Ефес. 28:18). За същото говори и св. ап. Павел, когато пише, че Бог Отец е съединил всичко небесно и земно под една Глава – Христа (Ефес. 1:10). Освен това, в небесната и в земната Църква действува един и същи Божий Дух и се изпълнява една и съща воля Божия.

Общението между земната и небесната Църква също говори за тяхното единство. Това общение се чувствува особено силно в божествената литургия, когато свещеникът при извършване на св. проскомидия споменава от небесната Църква Майката Божия, всички светци и всички покойни християни, а от земната Църква – имената на живите. Всеки православен християнин чувствува връзката си с небесната Църква, когато се моли на св. Богородица и на светиите. Бог е дал на избраниците Си от небесната Църква чудотворна сила и благодат да помагат на ония от земната Църква, които с вяра и усърдие призовават тяхната помощ.

Има безчислено множество примери за това, как светци, отминали отвъд, помагат на вярващите люде. Затуй и ние често трябва да се обръщаме към тях с думите: „Свети Божии угодници, молете се Богу за нас!“

Светата Православна църква вярва, въз основа на словото Божие, в чудотворната сила не само на молитвите на светиите (Иак. 5:16), но и в чудотворната сила на предмети, останали от тях (Деян. 19:12), както и в чудотворната сила на светите им мощи (4 Цар. 13:21).

По-нататък в Символа на вярата Църквата се нарича света. Светостта е несъединима с греха, тъй както тъмнината не може да се слее със светлината. Светостта предполага безгрешност. Църквата като света няма в себе си нищо греховно, никаква сквернота или порок (Еф. 5:25 – 27). Тя е света, защото е осветена от Иисуса Христа чрез Неговото учение, чрез Неговите молитви, чрез Неговите страдания. Господ осветява Своята Църква и чрез тайнствата, посредством които се дава на вярващите благодатта на Светия Дух, която освещава и укрепява хората.

Църквата се нарича света още и затова, че нейните членове са призвани да бъдат свети, очистени от всичко нечисто в тоя свят, в който живеят и през който пътуват. Но ние виждаме, че към тая света Църква не принадлежат само светци, но и грешни люде. Как може Църквата да бъде света, щом в нея влизат и грешници? Съгрешаващите, които се очистват с истинско покаяние, не пречат на Църквата да бъде света. Чрез покаянието си те се окъпват в благодатта, която е в Църквата, и по непостижим начин стават сами свети. Христос не е дошъл да призове праведните, но грешните към покаяние.

Има много удивителни примери в църковната история, които ни посочват как велики грешници са се прераждали основно и са ставали светци. Тук е достатъчно да споменем само примера на св. Мойсей Мурин, който бил по-преди разбойник, а после станал велик Божий угодник и чудотворец, и примера на св. Мария Египетска, която от блудница станала светица. Всеки член на Църквата трябва да се стреми към светост, тъй като без нея никой няма да види Господа (Евр. 12:14). С благодатната помощ на Светия Дух светостта става достижима за всеки вярващ, стига той да се стреми с всички сили към нея.

Неразкаяните пък грешници, упорствуващи в злото, сами отпадат като мъртви членове от единното тяло на Църквата. Тъй че те оскверняват чрез греховете себе си, а не светата Църква. Те се отлъчват от нея или чрез решенията на църковната власт, или чрез невидимия Божий съд.

В Символа на вярата Църквата се нарича още съборна. Това значи, че тя събира вярващи от цялата земна шир, или че тя е пръсната по цялата земна шир.

Църквата може да бъде навред по земята. Пространствата и времената не я ограничават. Сам Господ Иисус Христос е казал на Своите ученици: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“. (Марко 16:15). Апостолите изпълнили завета на Спасителя. Техният звук се понесъл по цялата земя, и техните думи по краищата на вселената (Пс. 18:5).

Църквата Христова не предпочита една народност или друга. За нея няма „ни елин, ни иудеин, ни обрезвание, ни необрезвание, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос“ (Кол. 3:11). Не е било така по-рано. Елините (старите гърци), като образовани, с пренебрежение гледали на варварите. Свободните презирали робите. Необрязаните не могли да принадлежат към Старозаветната църква. На евреите било забранено да се сближават с другородците. В Христовата църква е съвсем иначе. Тя не се ограничава с един какъвто и да е народ или съсловие, а включва в себе си вярващите от всички народи, съсловия, раси и възрасти. Тя не отхвърля никого, освен оногова, който нея отхвърля и с това сам отлъчва себе си от нея.

Тя не е ограничена и по време. Прибира в себе си вярващите от всички времена. Нейната всеобхватност се простира не само от Христа напред, но и от Христа назад. Тя включва освен новозаветните вярващи още и всички ония старозаветни праведни души от Адама до св. Йоана Кръстителя, заради които възкръсналият Христос слезе в ада, за да ги изведе в царството небесно. Църквата обхваща и живите, и покойните свои членове. Над нейната съборност и смъртта няма власт. Тя ще съществува вечно, защото няма сила. която да прекрати нейното съществуване (Мат. 16:18).

Най-сетне Църквата се нарича още и апостолска. Причините за това са следните: апостолите са били първите нейни членове, първите последователи на Христа, първите свидетели на Неговите дела, първите вестители на Неговите чудеса и поучения, първите разпространители на новата вяра. Те първи след Христа са проляли кръвта си и с това са заякчили основите на св. Църква. Св. ап. Павел пише на ефеските християни, че те са се утвърдили „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък“ (Еф. 2:20). Цялото учение на вярата, всички правила на благочестието светата Църква е приела от апостолите, които пък на свой ред са получили всичко това от Иисуса Христа. На Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите и пребъдвал оттогава всякога с тях. А те, като възлагали ръце над своите приемници – епископите и свещениците, преподавали им от своя страна благодатта на Светия Дух. Оттогава, по пътя на ръкоположението, чак до наши дни тази благодат минава върху новоръкополаганите приемници на апостолските приемници, и така ще бъде до свършека на света. Това верижно преподаване на Светия Дух в Православната църква чрез ръкополагане се нарича апостолско приемство.

И тъй, Църквата се нарича апостолска, защото е разпространена от апостолите, защото пази апостолското учение и предания, защото чрез свещеното ръкоположение предава от апостолско време до днес и ще предава и занапред до свършека на света от поколение на поколение даровете на Светия Дух и цялото църковно достояние. Затуй, ако ние искаме да бъдем истински православни християни, трябва да държим здраво апостолските правила, учения и предания и да бягаме от такива учения и такива учители, които нямат в основата си апостолските предания. В тоя смисъл св. ап. Павел съветва солунските християни: „Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание“ (2 Сол. 2:15). Всяка ерес не е нищо друго, освен отклонение от апостолското учение. Ние трябва да се пазим от еретици и от еретически учения, ако искаме да не погинем. Защото вън от Православната църква няма спасение. Скъсаме ли връзката с апостолите, скъсваме връзката и с благодатта на Светия Дух. А без Божията благодат, която действува в Православната църква, никой не може да се спаси.

Божият угодник Кириак, един дълбоко просветен подвижник на Православната църква, се подвизавал в една тясна келия около река Йордан. Веднаж дошъл при него един изпаднал в ерес монах на име Теофан, който се бил увлякъл по несторианските заблуди. Св. Кириак настоятелно го убеждавал да се откаже от еретичеството си и пак да се върне в лоното на едната, света, съборна и апостолска Църква. „Единственият път на нашето спасение“, казвал той, „е този да мислим и вярваме така, както са мислили и вярвали светите отци“...

На това Теофан отговорил:

  -   Всички ереси казват същото, че, ако нямаш с тях общение, няма да се спасиш. И аз не знам, кого да вярвам. Моят разум е така слаб, че не може да постигне истината и да я различи от заблудата. Но помоли се Богу за мене, Той да ме вразуми по някакъв начин с откровение свише!

Теофан съвсем не бил упорит еретик. Той изпаднал в ерес не от зла воля, не и поради нечестив живот, а поради незнание. Св. Кириак се зарадвал силно, като видял готовността на тоя брат да приеме истината и му казал:

  -  Остани в моята келия, и аз се надявам, че Божията благост ще ти открие правата

вяра.

След това преподобни Кириак се отдалечил на едно уединено място и започнал усърдно да се моли за вразумяването на Теофана. Бог чул молитвата на Своя угодник. И ето, на следващия ден около три часа след пладне Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:

  -  Ела да познаеш истината!

Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адския огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносимите мъки.

  -  Ето, – казал му той, – това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.

След тия думи вестителят на Божията воля станал невидим. А Теофан се присъединил към светата Православна църква.

Ние трябва да обичаме нашата спасителна, православна, апостолска вяра. Трябва да я пазим като зеницата на очите си и за нея трябва да бъдем готови дори и кръвта си да пролеем. Християнската история ни дава много примери на велика твърдост в изповядване светата апостолска вяра. Ето един от тия примери.

В VIII век царувал византийският император Константин Копроним. Той се отклонил от апостолските предания, като престанал да почита светите икони и като поддържал иконоборната ерес. В това време живял твърдият защитник на Православието св. Стефан Нови. Императорът, мислейки да го спечели на своя страна, изпратил при него двама свои придворни чиновници, чрез които му предлагал скъпи подаръци. Свети Стефан приел царските дарове. Но когато му предали волята на царя да подпише решенията на иконоборския еретически събор за унищожаване на иконопочитането, свети Стефан мъжествено се обявил против това искане на императора. Той казал:

  -  Аз няма да преподпиша вашия събор, изпълнен с празнословие и лъжа. Кажете на царя, че никога аз няма да назова горчивото сладко и тъмнината – светлина... А за светите икони аз съм готов и да умра и не ме е страх от царските заплахи. – След това той прострял ръката си и, като събрал шепата си, продължил: „Ако бих имал в себе си кръв само колкото тая шепа, то и нея не бих се поколебал на пролея за Христовата икона. Кажете това на императора. А тия дарове отнесете обратно...

Пратениците се върнали при царя без всякакъв успех. Тъй свети Стефан не се уплашил и от царя, въстанал срещу провежданата от него ерес и останал верен на апостолските предания. Тъй и ние трябва да държим здраво учението на св. апостоли и да въставаме против всяко изопачаване на светата православна вяра.

В заключение ще припомним прекрасните сравнения на Църквата, които намираме у св. Йоан Златоуст, велик праведник и проповедник, живял в IV век. Той уподобява живота на море, което всички трябва да преплуваме. Единственият кораб, който не потъва, защото е пазен от всемогъщия Бог, това е св. Църква Христова. Господарят на тоя кораб е Бог Отец. Кормчията е Единородният Му Син. Благоприятният вятър е Светият Дух. Подчинените управители на този кораб са апостолите и техните приемници – църковните пастири. Плуващите в тоя кораб са православните християни... Мачтата е св. кръст Христов. Платната са любовта.  Котвата  е надеждата.  Този  кораб привежда  живеещите  благочестиво и православно вярващи християни през бурите на времето в тихото пристанище на царството небесно. Който отпада от тоя кораб, обрича се сам на погибел.

И тъй, да стоим твърдо в св. Православна църква, която е за нас единствен спасителен кораб. И като изповядваме: „Вярвам в едната, свята, съборна и апостолска Църква“, да се стараем да потвърждаваме вярата си със съответни богоугодни дела.

ДЕСЕТИ ЧЛЕН

Испове́дую еди́но креще́ние во оставле́ние грехо́в.

(ИЗПОВЯДВАМ ЕДНО КРЪЩЕНИЕ ЗА ПРОЩАВАМЕ НА ГРЕХОВЕТЕ).

Тук се говори за св. тайнства на Православната църква. Тайнствата са свещенодействия, установени от Бога, чрез които при строго определена молитвена формула се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия Дух. Без тия благодатни дарове човек не може да живее духовно, нито да се спаси, тъй като първородният грях, разпространил се в целия човешки род, прави хората врагове Божии. Иисус Христос, Който слезе на земята, за да ни примири с Бога, основа Църквата Си, в която установи да се извършват от апостолите и техните приемници св. тайнства. Чрез тия тайнства текат към нас като струи от жива вода Божии милости, които умиват, обновяват, подкрепяват душите ни.

В тайнствата видимите действия на свещенослужителя се съединяват с невидимите, благодатни, тайнствени действия на Светия Дух. Поради това се наричат тайнства. Не всеки вярващ може да извършва тайнствата, а само епископите, като приемници на апостолите, и свещениците, ръкоположени от епископите. Епископите и свещениците извършват при това само видимите действия в тайнствата. Невидимата сила на спасителната благодат се дава при тия действия от Самаго Бога.

В Православната църква има 7 тайнства: кръщение, миропомазване, причащение, покаяние, свещенство, брак и елеосвещение (маслосвет). В кръщението човек се умива от първородния грях и от всички грехове, сторени до кръщението, и се ражда за нов, духовен свет живот. В миропомазването той получава благодатта, която му дава възможност да расте духовно, която го укрепява в духовния живот и му дава способността да се бори с враговете на своето спасение, да преуспява във вярата и в християнските добродетели. В причащението християнинът приема като духовна храна истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете и за придобиване на вечен живот. В покаянието човек се лекува от духовните си недъзи, от порочните си наклонности и от греховете, които е сторил след кръщението. В брака той получава благодат, която освещава съпружеството, раждането на деца и възпитаването им. В елеосвещението християнинът чрез изцеряването от духовните си немощи се лекува и от телесните си болести. В свещенството се получава благодатта за извършване богослуженията и за духовното възраждане и възпитаване душите чрез преподаване здравото православно учение и чрез извършване на тайнствата.

Ето това са тайнствата на Православната църква, чрез които вярващите получават Божията благодат, необходима им, за да се очистят, възродят, подкрепят за нов живот и да достигнат светост и спасение, крайната цел на християнския живот (1 Петр. 1:9, 16).

В десетия член на Символа на вярата се говори само за кръщението; но това не значи, че Църквата е пренебрегвала останалите тайнства. Св. отци, които са съставили втората част от Символа на вярата, са държали и за останалите св. тайнства и сами са ги практикували. Те са споменали тука само за кръщението, понеже за него е имало спор дали не трябва някои хора (като еретиците) да се кръщават втори път. Освен това, те са намерили за нужно да споменат кръщението като първо основно тайнство, което ни вписва като членове на Църквата и ни дава възможност да приемаме и другите тайнства.

КРЪЩЕНИЕ

И тъй, първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова, е кръщението. В тайнството кръщение човек умира за греховния живот, духовно се възражда и влиза в Божието семейство. Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие“, казва Сам Христос (Йоан 3:5). Той е установил значението на това св. тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан, и установил за всички това тайнство, когато рекъл на апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19). В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си.

За да може да приеме човек това тайнство, трябва да има вяра, да се разкае за всичките си грехове, трябва да се откаже от сатаната и от всичките му дела и да пожелае да се съедини с Христа.

В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътствува цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“, говори Христос (Марко 16:16).

Тайнството кръщение е духовно раждане. Св. ап. Павел говори: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете“.

Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14). И св. апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато св. ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом – и малки, и големи.

С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действува при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.

Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието в Стария Завет. Както обрязването се е извършвало и над децата, тъй и кръщението може да се извършва и над децата. Ако детето умре некръстено, как ще се спаси? А сега ония дечица, които са починали след кръщението, са като ангели на небето.

Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях, е като роб на дявола. Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя напълно три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин“. Това е най-главният момент на кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползува от всички нейни благодатни тайнства.

В случай на смъртна опасност за некръстен, ако наблизо няма свещеник, кръщенето може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, потапя се или се поръсва с нея болния или ранения, като се произнасят думите: „Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин“. Ако след това мъжа, жената или детето оздравее, кръщението над него не се повтаря. Свещеникът прочита само пропуснатите молитви и извършва над детето светото тайнство миропомазване.

През времето, когато се е разпространявало християнството между езичниците, често се е случвало да се кръщават възрастни хора. Потопени напълно във вода, те са получавали чрез Светия Дух прошка за всички свои предишни грехове и започвали нов живот. Голяма промяна настъпвала при това у тях. Животът им се очиствал от всичко греховно и порочно. Нравите им се облагородявали. Жестоките ставали кротки и милостиви. Гордите се смирявали. Живеещите разпътно ставали целомъдрени. Виждали това неповярвалите и сами начевали да чувствуват превъзходството на новата религия над езичеството.

В първите векове на християнството имало случаи, когато езичниците, неочаквано озарени от вяра в Христа, били убивани, без да им се оставяло време да се кръстят с вода и Дух. Св. Църква е приемала проливането кръвта им за Христа като пълноценно и валидно кръщение, наречено кръвно кръщение. Сам Иисус Христос е нарекъл Своето страдание на Голгота и проливането на кръвта Си кръщение (Мат. 22:22).

Днес кръщението в „официалните“ поместни църкви е целенасочено оскврнено. Фалшивото „тайнство“ е извършвано по подобие на латинската и на една по-древна и отдавна осъдена от светите отци ерес – тази на евномианите. Новостилното икуменическо кръщение е с частично потопяване, обливане или опръскване. ТАКА НАРОДА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО Е ОСТАВЕН НЕКРЪСТЕН, ОСКВЕРНЕН И ПОДГОТВЕН ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОШЛИЯ ФАЛШИВ ЮДЕЙСКИ МЕСИЯ-АНТИХРИСТ. Много от съвременните еретици икуменисти-новостилци се оправдават и реват в един глас, че обливането и попръскването били позволени от Църквата. ТЕ МНОГО ДОБРЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ТОВА ПОЗВОЛЕНИЕ Е САМО ЗА ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ, КОГАТО НАПРИМЕР ЧОВЕК УМИРА И ТРЯБВА БЪРЗО ДА БЪДЕ КРЪСТЕН, А НАБЛИЗО НЯМА ВОДОЕМ, БАПТИСТЕРИЯ ИЛИ ГОЛЯМ КУПЕЛ. ПО ПРАВИЛАТА НА ЦЪРКВАТА, АКО ЧОВЕКА ОЦЕЛЕЕ ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО КРЪЩЕНИЕТО ДА СЕ ДОВЪРШИ ОТ СВЕЩЕНИК С ПЪЛНИ МОЛИТВИ И МИРОПОМАЗАНИЕ (Виж Номок. в, бол. треб. 204, 205. Книг, о долж. пресв. §84).

Изменението на тайнството в „официалните“ жидомасонски икуменически църкви е част от един много по-мащабен, отдавнашен и добре планиран процес. Той включва също нарушаване и изменение на календара, литургията, богослужебния език, тайнствата, требите, молитвите и други части от Свещеното Предание на Църквата. Това се случва поради намесите на сатанинския масонски клир на „официалните“ поместни църкви, който ги е въвел и в ерес на синкретизъм, тоест разпознаване на западните ереси като „христови църкви“, а също и световните религии като „също вярващи в бога“.

Какво може да направи всеки един човек, който днес иска да си спаси душата?

ПЪРВО - задължително да се отдели от общение с еретическите „официални“ икуменически църкви, включително и Българската „православна“ църква (Българска патриаршия). Съответно да не пали свещи в храмовете им, да не се моли и кръсти там и изобщо да не влиза в църквите им. Да не се моли дори и в къщи на маса с техни миряни или клирици и с други еретици, сектанти, езичници, кривоверци, зловерци и т.н.

ВТОРО - да изповяда истинската православна вяра.

ТРЕТО – да следва истинския стар православен църковен календар с постите и празниците му.

ЧЕТВЪРТО – да осъзнае греховете си, да се покае, да се изповяда пред Господа преди кръщение и след кръщението повече да не съгрешава, а да следва стриктно Преданието на Църквата.

ПЕТО – да се моли ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ сутрин, вечер, преди ядене, след ядене, преди излизане от дома, преди работа, след работа, преди пътуване и при други случаи, както е според Преданието.

ШЕСТО – да следва стриктно православното Свещено Предание в личния си живот. Тоест да води духовен живот според Преданието:

- Да чете Библията с тълкуванията ѝ от православни светии, да чете всекидневно житията на светиите за съответния ден, както и описанията на празниците, ако има такива в този ден. Също да си казва молитвите към житията и празниците за деня.

- Да се облича като православен човек, да носи православен кръст с разпятие;

- Да прекръства храната си преди ядене;

- Да не празнува, честити, приема честитки и подаръци за езически и еретически празници и традиции (като коледа, нова година, баба марта, 8-ми март, 1-ви май, кукерство, нестинарство, сурвакарство, курбани, полазници, хелоуин, лазаруване, прощъпулник, ладуване, хамкане, тричане, баница с "късмети", еньовден, леене на куршум, подавки и милостини за умрели в общуване с Българската "православна" църква или с други ереси и религии и т.н.), ДА НЕ УКРАСЯВА КОЛЕДНА ЕЛХА, ДА НЕ УЧАСТВА НА КОЛЕДНИ БАЗАРИ, ДА НЕ ЯДЕ КОЛЕНИ ПРАСЕТА И ДРУГИ ПРАЗНИЧНИ ЕЗИЧЕСКИ ХРАНИ, ДА НЕ ДАВА ДА ГО ТУПАТ СЪС СУРВАКНИЦИ И Т.Н...

 - Да не носи суеверни, окултни, магически и езически символи (като мартеници, розети, руни, йероглифи, камъчета, амулети, талисмани, червени конци, муски, мъниста със синьо око, чесън "против уроки", и т.н.) да не вярва на подобни практики, басни, обреди, вярвания и трдиции (като "съдбата", звездите, щастливи числа, "вибрации във вселената", таро, карти, прераждания, карми, фън шуй, хороскопи, зодии, гадаене, врачуване и т.н.);

- Да не участва, приема или споделя съвремнни субкултури (алтернативни, контра, под култури) като спортните, политическите, музикалните, сексуалните, технологичните, естетическите, религиозните, модните, филмовите, театралните, философските, социалните, езиковите, географските, етническите, в изкуството, и други, и комбинациите от тях;

- Да не приема, харесва или споделя идеи на личности антихристи, РАЗВРАТИТЕЛИ и убийци на милиарди човешки души (с тяхното богохулно наследство и памет, които продължават да убиват души), като философи, „учени“, писатели, политици, музикални, филмови, медийни и спортни идоли, „просветители“, революционери, врачки, ясновидки, заклинатели, астролози, екстрасенси, магьосници, рицарски магистри, кардинали, приори, шамани, жреци, равини, ходжи, аятоласи, имами, мюфтии, друиди, юдомасони, брахмани, гурута, медиуми, идеолози, новостилни еретици, обновленци, модернисти, икуменисти, криптоикуменисти, комунисти, агенти на службите за сигурност, нацисти, демократи, езичници, неоезичници, хомосексуалисти, феминистки, либерали, глобалисти и др. подобни;

- Да не гласува, приема, харесва съвременните политически партии и техните идеологии, които са противни на владетелското самодържавие (абсолютната монархия);

- Да знае какво трябва да е разположението и подредбата в дома му - например, че леглото му трябва да е обърнато на изток, иконите трябва да са обърнати на запад (като в църквите) - срещу молещият се, който трябва да е с лице на изток и т.н.

СЕДМО - Да се моли пред канонични икони, с лице обърнато на изток.

ОСМО - Да знае как да извършва правилно прекръстване, да носи каноничен православен кръст с разпятие и да има по-голям такъв стационарно в дома си.

ДЕВЕТО - Да се катехизира. Тоест да изучава основите на православната вяра и Църква - НЕЙНИТЕ ФУНДАМЕНТАЛНИ ИСТИНИ, ПРАВИЛА, ЗАКОНИ, КАНОНИ И ДОГМАТИ.

ДЕСЕТО – ДА СЕ КРЪСТИ ИСТИНСКИ С ТРИКРАТНО ПЪЛНО ПОТАПЯНЕ (в море, река, езеро, язовир или голям съд (купел). Ако е в голям съд (купел), после водата трябва да се излее на чисто място на земята, например в градината). При кръщението и след това християнина трябва да носи православен кръст с разпятие. Трябва да носи дълга бяла роба, която после да прибере и да пази за погребението си. А ако е с други дрехи, те трябва да се измият после на чисто място и водата да се излее на земята в градината.

В Свещеното православно Предание на Църквата са описани случаи на САМОКРЪЩЕНИЕ С ТРИКРАТНО ПОТАПЯНЕ И ТО Е ПОЗВОЛЕНО В СТАРИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ТРЕБНИЦИ:

 „Като се запътила към пещта, тя разсъждавала така:

- Как ще отида при Бога без брачна одежда (неприела кръщение) - нечиста. Но, Царю на царете, Господи Иисусе Христе, заради Тебе изоставих своето царско достойнство, за да ме удостоиш да бъда поне пред прага на Твоето царство. Кръсти ме Ти Самият с Твоя Свят Дух.

Като казала това, света Дросида извадила мирото, единственото нещо, което била взела от скъпоценностите си, помазала се навсякъде, после влязла във водите на ручея, който течал наблизо и се кръстила с думите:

- Кръщава се Божия рабиня Дросида в името на Отца и Сина и Светия Дух.

След това се предала на строг пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея дошли неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, светата мъченица извършила това, което била замислила, и се прибрала при Господа.“

04.04 по еретическия, †    22.03 по църковния календар - Св. мъченица Друсила, дъщеря на цар Траян

 

Самокръщаващият се трябва да произнесе следната формула:

 

Крещается раб Божий [или раба Божия] (имярек),

во имя Отца (следва първо пълно потапяне), Аминь .

И Сына (следва второ пълно потапяне), Аминь.

И Святаго Духа (следва трето пълно потапяне), Аминь.

(Формулата трябва да се произнесе по гореспоменатия начин на църковнославянски. Даваме и съответно превода САМО за понятие какво се казва: - „Кръщава се Божия раб [или рабиня] (казва се името) во имя Отца (следва първо пълно потапяне). Амин. И Сина (следва второ пълно потапяне). Амин. И Светия Дух (следва трето пълно потапяне). Амин.“)

 

Добре е преди кръщението да се кажат (прочетат) следните кратки молитви на църковнославянски:

Царю́ Небе́сный, Уте́шителю, Ду́ше и́стины, И́же везде́ сый и вся исполня́яй, Сокро́вище благи́х и жи́зни Пода́телю, прииди́ и всели́ся в ны, и очи́сти ны от вся́кия скве́рны, и спаси́, Бла́же, ду́ши на́ша.

Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй нас.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь

Пресвята́я Тро́ице, поми́луй нас; Го́споди, очи́сти грехи́ на́ша; Влады́ко, прости́ беззако́ния на́ша; Святы́й, посети́ и исцели́ не́мощи на́ша, и́мене Твоего́ ра́ди.

Го́споди, поми́луй. (Трижды).

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

О́тче наш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго.

Яко Твое есть царство, и сила, и слава Отца и Сына и Святаго Духа ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Го́споди, поми́луй. (12 раз)

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху. И ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Прииди́те, поклони́мся Царе́ви на́шему Бо́гу. (Поклон)

Прииди́те, поклони́мся и припаде́м Христу́, Царе́ви на́шему Бо́гу. (Поклон)

Прииди́те, поклони́мся и припаде́м Самому́ Христу́, Царе́ви и Бо́гу на́шему. (Поклон)

 

Преди потапянията се казва:

Отрица́юся тебе́, сатано́, горды́ни твое́я и служе́ния тебе́, и сочета́юся Тебе́, Христе́, во и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха. Ами́нь. (И се прекръсти)

 

а също и Символа на Вярата, който всеки православен християнин трябва да знае:

Ве́рую во еди́наго Бо́га Отца́, Вседержи́теля, Творца́ не́бу и земли́, ви́димым же всем и неви́димым. И во еди́наго Го́спода Иису́са Христа́, Сы́на Бо́жия, Единоро́днаго, И́же от Отца́ рожде́ннаго пре́жде всех век; Све́та от Све́та, Бо́га и́стинна от Бо́га и́стинна, рожде́нна, несотворе́нна, единосу́щна Отцу́, И́мже вся бы́ша. Нас ра́ди челове́к и на́шего ра́ди спасе́ния сше́дшаго с небе́с и воплоти́вшагося от Ду́ха Свя́та и Мари́и Де́вы и вочелове́чшася. Распя́таго же за ны при Понти́йстем Пила́те, и страда́вша, и погребе́нна. И воскре́сшаго в тре́тий день по Писа́нием. И возше́дшаго на небеса́, и седя́ща одесну́ю Отца́. И па́ки гряду́щаго со сла́вою суди́ти живы́м и ме́ртвым, Его́же Ца́рствию не бу́дет конца́. И в Ду́ха Свята́го, Го́спода, Животворя́щаго, И́же от Отца́ исходя́щаго, И́же со Отце́м и Сы́ном спокланя́ема и ссла́вима, глаго́лавшаго проро́ки. Во еди́ну Святу́ю, Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь. Испове́дую еди́но креще́ние во оставле́ние грехо́в. Ча́ю воскресе́ния ме́ртвых, и жи́зни бу́дущаго ве́ка. Ами́нь.

 

След кръщението се произнася обичайния отпуст:

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Го́споди, поми́луй. (Трижды)

Го́споди, благослови.

 

Името на кръщавания (кръщаваната) трябва да бъде ХРИСТИЯНСКО! Например на светец (светица), архангел и т.н., КОЙТО ЩЕ СТАНЕ НЕГОВ НЕБЕСЕН ЗАКРИЛНИК И ХОДАТАЙ ПРЕД БОГА!

Недопустимо е кръщавания (кръщаваната) да бъде с нехристиянско име като например Деница (едно от имената на сатана), или подобно на него Зорница, или Стела или Диана (Диан) (име на езическа богиня, тоест на бяс), или други типично народни имена описващи например състоянието на характера, тялото, душата, на предмети, растения, стихии и т.н., като Искрен, Румен, Добри, Камен, Пламен, Огнян, Явор, Ясен, Дивна и т.н. 

ТОВА СЕ ПРАВИ НАРОЧНО В „ОФИЦИАЛНАТА“ БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА (БЪЛГАРСКА „ПАТРИАРШИЯ“), КЪДЕТО ДОРИ „ДУХОВНИЦИТЕ“ НОСЯТ ЕЗИЧЕСКИ НАРОДНИ ИМЕНА, КОЕТО Е ПОДИГРАВКА С ПРАВОСЛАВНАТА ТРАДИЦИЯ И ПРЕДАНИЕ!

 

МИРОПОМАЗВАНЕ

Св. тайнство миропомазване се извършва непосредствено след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, миропомазването ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто. Миропомазването низвежда над нас благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога, и волята се укрепява, да може да върши добри дела.

Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро разните части на тялото, при което се произнасят думите: „Печат на дара на Светия Дух, амин!“ Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя изява. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи Богу. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото – за освещаване ума и мислите; гърдите – за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата – за освещаване чувствата; ръцете и нозете – за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божий и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство миропомазване.

Първоначално апостолите извършвали св. тайнство миропомазване чрез ръковъзлагане. Това било за тях по-удобно. Но в последствие, когато числото на вярващите в Иисуса Христа се увеличило във всички страни твърде много, нито апостолите, нито техните приемници – епископите, ръкоположени от тях, могли да отиват лично при всички новокръстени и да им низвеждат благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св. Миро. Това могли да извършват и свещениците (презвитерите) по поръчение на апостолите и на епископите. За да се запази обаче и при миропомазването чрез свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, Мирото се освещавало от апостолите, а после от техните приемници – епископите. Първоначално то се освещавало във всяко време, когато нуждата наложела. А после се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък.

За св. тайнство миропомазване се споменава още в първото послание на св. ап. Йоана. Там се казва: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко... И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазване ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило“ (1 Йоан. 2:20, 27).

Ние, огрубелите от греховете съвременни християни, сме загубили усет за благодатните плодове и дивни последствия от кръщението и миропомазанието. Но ето какво пише за тях св. Киприан Картагенски:

„Когато се намирах в тъмнина сред мрачната нощ, когато плавах по морето на настоящия живот насам-натам без надежда и опора, без да знам пътя, лишен от всякаква истина и от всякаква светлина, тогава смятах за необикновено трудно и неосъществимо обетованието на Божественото милосърдие, че човек може отново да се роди и, като получи в св. купел нова душа и нов живот, да остави всичко предишно и, още в това тяло живеейки, да стане нов човек по дух и по сърце. Как е възможно, си казах аз, човек да остави тъй скоро и тъй напълно онова, с което се е родил и което от дълговременна привичка е станало негова втора природа? Как може да се научи на въздържание този, който е свикнал с шумни пиршества и изискани ястия? Как може да се примири със скромно и просто облекло този, който е блестял с разкошни одежди? Който се е радвал на чинове и почести, той не може да живее в неизвестност и без тях. Този, който е бил окръжен от тълпа почитатели, който е бил съпровождан от многочислени почитатели, готови всякога на услугите му, той би се измъчвал, ако остане сам.

Така мислех аз в себе си затуй, защото тогава сам бях все още пленен от заблудите на своя предишен живот, от които не виждах възможност да се освободя. Аз бях се предал на пороците и, понеже се бях отчаял в по-доброто, представях си гибелта като естествена и необходима. Но впоследствие, когато се умих в банята на възраждането от своето нечисто минало, и когато нова чиста светлина се изля над очистената ми душа, когато аз приех Духа свише и станах нов човек, по един непостижим начин съмнителното стана за мене вярно, скритото – открито, тъмното – ясно. Аз получих сила за постигането на онова, което преди смятах за трудно и неизпълнимо“.

 

ПРИЧАЩЕНИЕ

Най-тясно ни съединява с нашия Спасител св. тайнство причащение. В него вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското тяло и истинската кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен. Както човек не може да поддържа силите на тялото си, ако не приема физическа храна, тъй не може да поддържа силите на душата си, за да води правилен духовен живот, ако не приема св. причастие. Сам Иисус Христос говори:

„Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие“ (Йоан 6:54 – 56).

Св. тайнство причащение е установено от Господа на Велики четвъртък на Тайната вечеря, когато Иисус Христос причастил учениците Си за първи път. Ето как разказва за това очевидецът св. евангелист Матей: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ (Мат. 26:26 – 28).

По какъв начин хлябът и виното се превръщат (претворяват) в истинско тяло и истинска кръв Христови е непонятно за нас. Това не могат да разберат не само човешките умове, но дори и ангелите на небето. То е чудо на Божието всемогъщество. Св. Йоан Дамаскин говори, че при извършването на това велико тайнство не слиза от небето тялото Христово, което Спасителят е възприел от св. Дева Мария, а се претворяват хлябът и виното в тяло и кръв Христови, и продължава: „Ако питаш за начина, как става това, достатъчно ти е да чуеш: – чрез Светия Дух, по същия начин, по който Господ направи чрез Духа Светаго плът за Себе Си и в Себе Си от Богородица. Нищо повече не знам освен това, че Божието слово е истинно, действително и всемогъщо, а начинът – неизследим“.

В житието на св. Григорий Двоеслов, римски папа, се разказва за едно знаменателно чудо, което станало с пречистите Христови тайни по молитвите на светителя.

Една знатна римлянка донесла просфори за извършване на св. тайнство причащение. Сам св. Григорий извършвал тоя ден божествената служба. Когато дошло време да се подава на вярващите св. причастие, и тая жена пристъпила да се причасти със св. тайни. При думите на светителя: „Дава ти се животворящото тяло на Господа нашего Иисуса Христа“, жената неволно се усмихнала. Св. Григорий се сепнал от смеха и преди да й подаде св. причастие, я запитал: „Защо се засмя?“ Жената отговорила: „Чудно ми се видя, владико, че ти наричаш тяло Христово тоя хляб, който аз измесих и изпекох със своите ръце.“

Св. Григорий, като видял нейното неверие, помолил се Богу и веднага хлябът добил вид на същинско човешко тяло. Това чудо видяла не само жената, но и всички останали богомолци в храма. Те прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата си, че наистина в пречистите тайни под вида на хляба се дава истинското тяло Христово и под вида на виното – истинската кръв Господня.

След всичко това св. Григорий отново се помолил, и св. причастие пак добило вид на обикновен хляб. Със страх и жива вяра жената приела хляба като Христово тяло и виното като Христова кръв.

Св. причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисуса Христа, служи ни за извор на вечния живот, очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва да се стараем колкото можем по-често да пристъпваме към това тайнство.

Самоволно отклоняващите се от св. причастие вършат голям грях по отношение на собственото си спасение, като не искат да приемат св. тайни Христови. Чрез това те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение.

Св. Йоан Златоуст говори: „Мнозина, виждам, се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат Христовото тяло често. А знае се, че, който не се причащава често, дава възможност на дявола да придобие власт над него, тъй че действително дяволът взема връх над него и почва да го води към всяко зло“.

В „Кормчая книга“ (Сборник от църковни канони за православните славянски народи) се разказва, че един подвижник запитал злите духове, от какво те най-много се боят. Бесовете му отговорили: „От това, което вие приемате при причастие. Ако християните с добра съвест биха пазили онова, което вкусват при причастието, то те биха били непристъпни за нашите козни“.

Ние трябва да помним това и колкото е възможно по-често да пристъпваме към Божествената трапеза. Съзнавайки дълбоко своето недостойнство, трябва да възлагаме надеждата си на Божието милосърдие.

Св. Димитрий Ростовски учи така: „Бог е твой лекар, а не враг. Той иска да те изцери, а не да те погуби. Защо тогава бягаш от Неговата Божествена чаша? По-добре е за тебе да вземеш това духовно лекарство и да се изцериш, отколкото, бягайки от лекарството, да паднеш в големи духовни болести и да погинеш“.

Древните християни са се причащавали всяка неделя. От днешните християни малцина имат такава чистота в живота си, че да бъдат готови всякога да пристъпват към това велико тайнство. Затова св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причащават поне четири пъти през годината (през четирите пости).

Ние трябва да знаем, че причащението не всякога е спасително. Само по себе си то не може магически да ни спаси и без никакви усилия от наша страна да ни доведе до вечния блажен живот. Ако ние сме потънали в грехове и не се каем за тях, а пристъпваме да се съединим със Спасителя, св. причащение, вместо за живот и спасение, ще ни послужи за осъждане. За да пристъпим що годе достойно към св. причастие, трябва предварително да изследваме съвестта си пред Бога, да се изповядаме пред свещеника с дълбоко разкаяние, по тоя начин да се очистим от греховете си, сторени след св. кръщение, да простим на всички всичко, да се примирим с ближните си и тогава чак да пристъпим към св. причащение. Без такава подготовка св. причастие може да ни послужи вместо за здраве – за телесно разслабление и дори за смърт, а във вечността – вместо за оправдание – за съд и осъждане, както говори св. ап. Павел (1 Кор. 11:28 – 31).

Св. тайнство причащение се извършва през време на св. литургия. Свещенослужителите се причащават след възгласа „Святая святим“, т.е. „Светинята е за светии“, а миряните – на края на литургията, след възгласа: „Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете“. За да не става безредие при такова велико тайнство, миряните трябва да пристъпват благоговейно към св. чаша с кръстообразно сложени на гърдите ръце и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да се причащават и у дома си. Свещеникът там им занася св. дарове и след надлежна изповед и прочитане на полагаемите се молитви ги причащава. Нерядко св. причастие спасява от смърт тежко болни.

Светото причастие е спасително тайнство само когато е осъществено в истинска православна църква. Ако човек иска да си спасява душата, той не трябва да осъществява причащаване в някоя от съвременните „официални“ поместни лъжеправославни жидомасонски икуменически църкви, сред които е и българската „патриаршия“. Влизането, запалването на свещи, молитвата, участието в литургия, изповядването, причащаването и изобщо участието или приемането на каквото и да е тайнство и духовно действие в еретически храм е строго забранено от каноните на църквата:

 „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен”. (10-то апостолско правило)

 „Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение” (Апост. 65).

„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (Лаод. 33).

Тоест съвместната молитва и причащаването с еретици води душата в ада.

В наши дни на повсеместно отстъпление, когато истинската православна църква е запазена в малки катакомбни общности, които много отдавна са се отделили от общение със синкретическите икуменически църкви и нямат регистрации и документи от антихристовите жидомасонски власти, всеки човек, който иска да бъде истински православен, трябва стриктно да спазва Свещеното Предание и да се спасява с водене на истински духовен живот, истинско изповедание на вярата и отделяне от духовно общение с еретиците от „официалните“ жидомасонски църкви. Ето какво е казано в Преданието:

„да се предаде на анатема всяка ерес“ първо правило на Втория Свят Вселенски Събор

„Изобщо заповядваме, единомишленици с православния и вселенски събор от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или ОТСТЪПВАЩИ от православието епископи.“ (3-то правило на III Вселенски събор)

„...ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания.”(15-то правило на Двукратния Константинополски събор)

Който пренебрегва което и да е Църковно Предание, писано или неписано на него Анатема (Деяние 7 на Седми вселенски събор).

Това трябва да следва и спазва всеки спасяващ душата си човек. Днес, след като не можем да влезем в общение с истински православни катакомбни общности, ние трябва да се спасяваме с изповедничество на вярата: „понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“ - (Рим. 10:10).

 

ПОКАЯНИЕ

Ние казахме, че, за да се причасти що годе достойно с тялото и кръвта Христови, християнинът трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. кръщение. Това става в св. тайнство покаяние или изповед. В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след св. кръщение. Защото, макар че свещеникът слуша пред св. кръст и св. евангелие изповедта на каещия се, но Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо присъствува при изповедта, приема разкаянието на грешника и чрез свещеника му дава прошка за греховете.

Подготовка към установяване на това тайнство виждаме още при св. Йоана Кръстителя. Идващите при него да се кръстят изповядвали греховете си (Марко 1:5). Същинското установяване на това тайнство имаме обаче при Иисуса Христа. Той дал на Своите апостоли и в тяхно лице на техните приемници власт да прощават греховете на каещите се, като им казал: „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат. 18:18). А след възкресението Си Спасителят преповторил и окончателно утвърдил тая власт на апостолите, като рекъл: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Йоан 20:22 – 23). Това право за прощаване на греховете минало от апостолите върху епископите и свещениците.

Прощаването на греховете става след изповедта, когато свещеникът произнася словото:

„Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето човеколюбие, да ти прости, чедо (името) всички твои съгрешения; и аз, недостойният свещеник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и развързвам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа, Амин“. Ние трябва да вярваме, че тия думи, казани от свещеника на земята, се потвърждават на небето, защото свещеникът от името на Господа Иисуса Христа, Който му е дал тая власт, прощава греховете на каещия се. Затова на изповедта християнинът трябва да разкрие без стеснение всички свои грехове, защото, ако съзнателно скрие нещо, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с искрено разкаяние, с дълбоко съкрушение, с вяра в Христа, с надежда в Неговото милосърдие и с твърда решимост да изправи живота си, непременно получава прошка на греховете си. И, ако след такава основна изповед той почине, не може да бъде задържан за сторените си грехове от демоните, а по Божия милост получава спасение. Ето един пример за това.

Преподобни Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднаж той дошел в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове.“ – „Знаем“, отговорили ангелите; „знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости“. – „Ако и тая душа е получила прошка от Бога, закрещели демоните, тогава вземете при себе си всички грешници! А ние тогава за какво ще се трудим?“ Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници, които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас“.

Словото Божие ни дава много примери на истинско разкаяние. Ето примера на св. пророк Давид, който, след като сторил два велики гряха, със съкрушено сърце се покаял и написал дивния 50 псалом, образец на покайна молитва. Ето примера на каещия се на кръста разбойник, който с вярата си в Иисуса Христа и със смиреното изповядване, че е грешен и затова достоен за кръстна смърт, отишел пръв с Христа в рая. Ето примера на св. ап. Петра, който три пъти се отрекъл от Христа, но после се опомнил, излязъл вън от първосвещеническия двор и горко оплаквал своя грях. За своето дълбоко и искрено разкаяние той бил простен и възстановен в своето апостолско достойнство.

Искреното разкаяние трябва да бъде потвърдено с плодове на покаяние. Каещият се трябва да се откаже от порочния си живот и да почне друг, нов, по-добър живот. Това ще бъде най-сигурната гаранция, че греховете му са простени.

Добрите християни се готвят за изповед чрез пост, усърдна молитва, размишления и спомняне на греховете. Някои дори си записват на листче всички грехове, за да не ги забравят от смущение пред свещеника. Нерядко изповедникът налага на каещите се особена епитимия за облекчение на съвестта им и за изкупване на греховете им. Според случая, свещеникът може да наложи или особени благочестиви упражнения, или усилен пост, или други някои лишения, даване милостиня, правене поклони и пр. Понякога свещеникът може да откаже да опрости греховете на някой упорит грешник и да го лиши за известно време от св. причастие. Запрещенията на свещенослужителите, произнесени на земята, имат значение и на небето. Особено тежко е запрещението или отлъчването, произнесено от архиерей.

Един епископ отлъчил за някакъв си голям грях един свещеник от Божествената служба. Забранил му да извършва каквото и да било богослужение. Случило се така, че тоя свещеник по пътя за друга област бил хванат от езичници. Те взели да го принуждават да принесе жертва на идолите. Но свещеникът мъжествено изповядал своята вяра в Иисуса Христа и отказал да принесе жертва на бесовете. За тая своя дързост той бил зверски убит.

Християни прибрали тялото на мъченика в близкия град. От мощите на мъченика взели да стават чудеса. Като видял това, началникът на града, християнин по вяра, направил прекрасен ковчег за тялото на новия мъченик и го внесъл в току-що построения храм. Когато взели да освещават храма и да служат всенощно бдение, ковчегът с мощите се вдигнал от мястото си и излязъл от църквата. Всички се ужасили от случилото се и внесли ковчега отново в храма. Но щом подхванали прекъснатата служба, ковчегът пак сам се понесъл във въздуха и излязъл от храма. Вярващите недоумявали, как трябва да си обяснат това чудо и се разотишли по домовете си.

През нощта светият мъченик се явил на сън на местния епископ и му рекъл: „Не скърби, че аз не оставам с вас в храма Господен. Но те моля, иди в еди-кой си град при архиерея и го помоли да ме развърже от запрещението. Аз съм отлъчен от Божията служба и затова не мога да оставам с вас в църквата, макар че съм приел мъченически венец. Аз не виждам Христовото лице, понеже съм недостоен извършител на Неговите св. тайнства. Сам ти не се опитвай да ме развържеш от запрещението. Който ме е свързвл, той да ме развърже.“ Като казал това, мъченикът станал невидим.

Сутринта епископът се отправил към посочения му в съня архиерей и му разказал случилото се. Архиереят се запътил незабавно към чудотворните мощи на мъченика и, като се надвесил над ковчега му, извикал: „Христос, Който те е свързал чрез мене, Своя смирен раб, да те развърже сега, загдето си пролял кръвта си за слава на Неговото име. Влез в храма Господен и бъди с нас!“

След това внесли с подобаваща чест ковчега с мощите в храма и започнали да служат всенощно бдение, а на следващата сутрин – литургия. Мощите стояли вече спокойно на своето място и почнали отново да вършат чудеса.

За да завършим разсъжденията върху св. тайнство изповед, трябва да кажем, че колкото по-често свикне да се изповядва човек, толкова по-добре ще води духовния си живот. Покайното чувство трябва да съпътствува всякога християнина. То трябва да се проявява не само на изповед, а всеки ден. Затова добре правят ония, които всяка вечер, след като направят в стаята си своите вечерни молитви преди лягане, се замислят, как са прекарали деня, в какво са съгрешили, кого са обидили, и които принасят покаяние пред Бога за всички свои волни и неволни прегрешения, като обещават пред всевиждащия Създател да се поправят. Това е тъй наречената ежедневна изповед на греховете пред Бога. Който не следи всеки ден своето поведение, загубва – при всичката си духовност – съзнанието за грях и, когато се изправи на изповед пред свещеника, не знае, какво да каже.

Днес, както вече споменахме, след като нямаме истински православни храмове и свещеници около нас, ние трябва още по-усилено да спазваме Господните заповеди и казаното от Светия Дух в Свещеното Писание и Предание на Църквата. Трябва внимателно да следим за прегрешенията си и е хубаво да ги изповядваме пред друг човек с истинско православно изповедание, както това ни дадено за пример от житията на монасите и отшелниците. В молитвите си трябва да се каем пред Господа за греховете си и да се стремим да се борим с тях и да ги прекратим. В сутришното и вечерното молитвено правило има покайни молитви и молби за прошка, които са ни оставени от светите отци и които всеки спасяващ се човек задължително трябва много внимателно да казва на църковнославянски.

Дотук разглежданите тайнства: кръщение, миропомазване, причащение и покаяние са необходими за всички християни, защото в тях ни се дава благодат, необходима за нашето спасение. Но освен тия необходими за всички християни тайнства, Господ е дал на Своята Църква още други три особени тайнства, които не са безусловно задължителни за всички християни. Тия тайнства са: свещенство, брак и елеосвещение.

 

СВЕЩЕНСТВО

Тайнството свещенство е необходимо за ония лица, които се посвещават на пастирско служение. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това е в някои протестантски псевдохристиянски еретически общини. Само особени лица, които са приели тайнството свещенство, могат да извършват св. тайнства, разните видове богослужения, както и да учат другите във вярата и да ги наставляват в благочестието. На тия лица в св. тайнство свещенство, чрез ръкополагане от страна на епископ, се дава благодатта на Светия Дух за извършване всички обязаности на свещенослужителя.

Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тая тежка и велика задача. Те я изпълнили прекрасно. Проповядвали навред вярата, избрали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така, установено от Иисуса Христа, възникнало и се оформило в св. Православна църква тайнството свещенство.

Св. ап. Павел, като пътувал из Мала Азия, събрал в гр. Милит пастирите от Ефеската църква и им казал следните забележителни думи: „Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си“ (Деян. 2: 28-30). От тия думи се вижда, че Светият Дух, а не човек поставя пастирите на Църквата, и че една от най-високите обязаности на свещенослужителите е да пазят Христовото стадо от лъжеучители и Христовата Църква – от вътрешно разделение.

В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът помага на свещениците и епископите при извършването на св. тайнства и другите богослужения. Свещеникът извършва по пълномощие от епископа всички треби и тайнства, освен ръкоположението. Свещеникът, следователно, е зависим в своята служба от епископа. А епископът не само извършва всички богослужения и тайнства, но има власт и на други да преподава чрез ръкоположение благодатния дар за извършването им. Пълнотата на властта следователно принадлежи по право на епископа. Епископите са пълноправни приемници на апостолите. Тайнството свещенство се извършва от времето на апостолите до наши дни чрез полагане ръка над кандидата, което се придружава с особена тайноизвършителна молитва. Ръкоположения могат да извършват само епископи и то непременно в олтара над престола през време на Божествената литургия.

За високото и изключително достойнство на епископския сан, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на св. ап. Павла: „Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии“ (1 Кор. 4:1). На друго място св. ап. Павел нарича апостолите, а следователно и епископите, „съработници Христови“ (2 Кор. 6:1). Затуй, който оскърбява епископа или презвитера, оскърбява Самия Христа.

БРАК

Тайнството брак е необходимо за ония, които встъпват в съпружески живот. В тайнството брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чийто съпружески съюз има за висок образец съюза между Христа и Църквата (Ефес. 5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и възпитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот. Добрият християнски брак по начало е неразторжим. Защото Господ е казал: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). Не всички християни са длъжни да встъпват в брак. Девството заради Бога стои по-високо от съпружеството (1 Кор. 7:8 – 9, 32 – 38). Но в безбрачие могат да пребивават само онези, на които е дадено от Бога (Мат. 19:11).

Тайнството брак се извършва посред храма, пред масичка, на която са положени кръстът и Евангелието. Младоженецът и невестата заявяват пред свещеника, че встъпват в брак по любов и доброволно съгласие. Свещеникът ги благославя в знак на радост със запалени свещи, после ги обручва с пръстени, прочита съответна молитва, възлага венец на главите им и, благославяйки ги три пъти, произнася молитва, при която се извършва самото тайнство. След това се прочита апостолското четиво, гдето се говори за значението на тайнството брак и за взаимните обязаности на мъжа и жената (Ефес 5:20 – 35), както и св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1 – 11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава да отпият от нея новобрачните в знак на новия техен задружен живот.

Според църковното схващане жената съпруга трябва да бъде ангел на мира в къщата. Тя не бива да се грижи за суетни украшения и модни дрехи, а да облагородява в постоянна молитва сърцето си, като го украсява с кротост и доброта. Св. ап. Петър казва: „Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист, богобоязлив живот“ (1 Петр. 3:1 – 2).

Моника, майката на бл. Августин, била женена за езичник. Той се казвал Патрикий, бил сприхав, с груб нрав и се отнасял към своята жена жестоко и несправедливо. Въпреки това, тя, като християнка, била винаги внимателна и добра към него. Бл. Августин свидетелствува за нея: „Тя се подчиняваше на своя мъж като на Господа и се стараеше да го обърне към Христа. Затова и говореше с него за Иисуса Христа повече със своите дела, отколкото с думи. Така тя го спечели за себе си и заедно с това спечели неговата любов и уважение. Недостатъците му тя понасяше с такава кротост и търпение, че никога не му отправи нито един упрек. Когато забелязваше, че е гневен, тя гледаше да не му противоречи с дума или с дело. И когато го виждаше спокоен, му даваше отчет за себе си и заедно с това му доказваше, че той несправедливо й се е гневил“.

Така между тия съпруг и съпруга не само се е запазил мирът в семейството, но благоразумната съпруга спечелила мъжа си и за небето, защото под нейното благотворно влияние той приел християнството, покръстил се и умрял във вяра.

Днес, след като истинския православен клир се е отделил в катакомбни общности, без жидомасонски сатанински държавни документи и регистрации, и много от хората, които искат да си спасяват душата пребивават в истинската православна църква само духовно, чрез изповедание на вярата, без да има възможност за физически контакт с православни йереи и архиереи, трябва да запазваме целомъдрие и да не встъпваме в интимни отношения с другия пол, защото те не могат да бъдат узаконени пред Бога в тайнството брак, осъществявано от православен духовник. Това фактически е и по-добро за спасението, защото апостола е казал: „добре е за човека да се не допира до жена... А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.“ (Корин. 7: 1,8); „Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.“ (Корин. 7: 32,33). Осъществяването на интимен контакт с другия пол, без тайнство брак, е тежък смъртен грях на блудство. Има и други тежки грехове, включително и такива на неестествено блудство, част от които се споменават отново от апостола: „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.“ (Корин. 6: 9,10).

 

ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ)

Тайнството елеосвещение е предназначено за болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесните недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят“ (Иак. 5:14 – 15).

Видимата страна на тайнството, се състои в помазване болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действува Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.

От практика се знае, че това тайнство помага според вярата на болния. Някои след извършване на елеосвещението получават временно облекчение и благодатна подкрепа да носят с търпение и благодарност болестта си, която при безропотно понасяне и при покайно настроение е спасителна за душата. Други пък след елеосвещението получават бързо оздравяване.

 

ЕДИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН

Ча́ю воскресе́ния ме́ртвых,

(ОЧАКВАМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ)

Последните два члена от Символа на вярата говорят за бъдещето – за възкресението на мъртвите и за живота във вечността.

Ние вярваме, че всички умрели ще оживеят при свършека на света, за да застанат пред Божието съдилище и да получат пълно и окончателно възмездие за делата си. Това значат думите: Очаквам възкресението на мъртвите.

Възкресението на мъртвите ще бъде най-дивна и величествена гледка. Представете си огромно множество птици, накацали по земята. И изведнъж всички те се вдигат във въздуха и полетяват. И все пак тази величествена гледка не е нищо в сравнение с очакваното възкресение на мъртвите. Ангелите ще затръбят, и милиарди покойници ще излязат от гробовете, за да срещнат идещия в облаците Съдия на вселената.

Но нима това е възможно? Как ще бъде това?

Една звездна нощ Бог извел праведния и бездетен Авраам на открито и му рекъл:

„Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци“ (Бит. 15:5). Тогава Авраам е бил твърде стар... И на Сарра, Авраамовата жена, Бог обещал, че тя ще роди син, макар че е била в много напреднала възраст. Сарра се засмяла, като чула това и рекла: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. И рече Господ на Авраама: Защо Сарра се засмя?... Има ли нещо мъчно за Господа?“ (Бит. 18:12 – 14). И наистина, каквото Господ обещал, изпълнил. От престарелите Авраам и Сарра се родило такова потомство, което по броя си съперничи на небесните звезди.

Ето как се изпълнило Божието обещание за създаване безчислено потомство от бездетните и престарели родители. Тъй ще се изпълни и другото Божие обещание за възкресяването на мъртвите. Защото има ли нещо мъчно за Господа? Ако Той е създал човеците, които не са съществували, нима не може да пресъздаде човеците, които са съществували? Бог ще възкреси всички мъртви без изключение: ония, които са изтлели в земята, и ония, които са били разкъсани от хищни зверове, и ония, които са се удавили из моретата и реките, и ония, които са били погълнати от рибите.

Иисус Христос, Който не е казал нито една празна дума, говори: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28 – 29). Тъй са учили след Иисуса Христа и светите апостоли. Тъй учи и до днес св. Православна църква. Гръмогласна тръба ще събуди мъртвите от дълбокия им многовековен сън, и те ще възкръснат. Милиарди човеци, подобно на огромни ята птици, ще се дигнат във въздуха, за да срещнат идващия Христа.

Нашата вяра, че мъртвите ще възкръснат, почива върху твърдия камък на Божието обещание. От словото Божие ние знаем, че каквото Бог е обещал, все е изпълнил. Щом Христос ни казва, че мъртвите ще възкръснат, то непременно ще стане, колкото и невероятно да ни се вижда това на пръв поглед. „По-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от закона да пропадне“ (Лука 16:17).

Иисус Христос не само говори за възкресение на мъртвите. Той е и възкресявал мъртви, за да покаже, че между думите и делата Му няма разлика. Тъй по една Негова дума е оживяла мъртвата Иаирова дъщеря. Така Той възкресил с едно властно слово и умрелия син на Наинската вдовица. Тъй, най-сетне, Той възкресил и погребания и разлагащ се вече Лазар, умрял четири дена преди това. Христос застанал пред гробницата и извикал: „Лазаре, излез вън!“ (Йоан 11:43). И Лазар излязъл. Както тук Христовият глас достигнал до ушите на бездушните трупове, както проникнал в гробовете и мъртвите оживели, тъй и при второто пришествие, „всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат“ (Йоан 5:28). Телата на покойниците ще се съединят с душите си и ще оживеят.

Това необикновено събитие е показано нагледно във видението на св. пророк Иезекиил, описано в 37 глава на неговата книга. Пророкът видял едно поле, осеяно с кости от умрели люде. Бог запитал пророка дали ще оживеят тия кости. Пророкът отговорил, че само Бог знае това. Тогава Бог рекъл на пророка: „Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, – и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ“ (Иез. 37:5 – 6). Когато било изречено словото Господне, чул се шум, появило се движение, и костите взели да се събират и сглобяват една с друга, израснала плът, покрила ги кожа отгоре, явил се дух в мъртвите кости, и те оживели. Това забележително пророчество показва по какъв начин, под въздействието на Божието всемогъщество, при второто пришествие телата на умрелите ще се съединят с душите и ще оживеят.

Телата на възкръсналите тогава не ще бъдат като нашите сегашни тела – тленни и груби, а нетленни, безсмъртни, леки.

Възкресението на мъртвите е непостижимо за нас явление. Как ще се съберат пак всички ония частици, които са съставяли нашите тела и които след смъртта ни са се разпаднали и разпилели? Кой ще ги събере? Кой ще ги нареди? Кой ще ги оживи? Много хора, задаващи си тия въпроси, не вярват. Но ние, като помним примера със Сарра, и като знаем за много други чудеса, обещани и изпълнени от Бога, трябва да им кажем: „Има ли нещо мъчно за Господа?“

Много неща в природата ни говорят за възкресението на мъртвите. Ето, посятото зърно изгнива в земята, за да поникне от него нов живот. Св. ап. Павел говори: „Това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло“ (1 Кор. 15:36 – 38).

Но най-силно ни уверява във възкресението на мъртвите възкресението на Иисуса Христа, защото това дивно събитие е доказало победата на Христа над смъртта. Ето защо и св. Църква пее на Великден: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари“.

Някои основателно се питат: какво ще стане с хората, които доживеят до второто пришествие? Ще умрат ли те? На това отговаря св. ап. Павел: „Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнаж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“ (1 Кор. 15:51 – 52). Това значи, че всички във време на общото възкресение ще станат безсмъртни; техните тленни тела ще се изменят в нетленни, каквито ще бъдат и телата на възкръсналите мъртъвци.

Но кога ще стане всичко това? При свършека на света, непосредствено преди второто пришествие на Господа Иисуса Христа. Тогава не само човеците, но и целият видим свят ще се измени от тленен в нетленен. Това ще стане със силата Божия посредством стихията на огъня, както казва св. ап. Петър (2 Петр. 3:7 – 12). „Самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии“ (Рим. 8:21). И тогава ще настъпи ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петр. 3:13).

Тук е уместно да си поставим един друг въпрос – къде са душите на покойниците след смъртта и в какво положение се намират те до възсъединяването им с телата, което ще стане при всеобщото възкресение на мъртвите?

От Христовата притча за жестокия богаташ и за бедния Лазар ние знаем, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния мир и продължават да живеят там съзнателен живот. За душата на богаташа се казва, че отишла в ада, в мястото на мъките, дето продължавала да живее, да мисли, да има желания. Душата на Лазаря пък отишла в рая, дето се наслаждавала на небесните блага. Всичко това издава лъжовността на онези сектантски възгледи, според които след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие. Спасителят ясно говори: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, дето живеят, чувстват, мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, дето страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове.

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните предвкусват мъките си, а другите – блаженството си. Пълното възмездие ще бъде раздадено след възкресението на телата. Причината за това е следната. Човек се състои от тяло и душа. В добрите му, както и в лошите му дела участвуват и тялото, и душата му. Поради това не бива да бъде възнаградена или наказана само душата, а цялостният човек – и душата, и тялото. Ето защо праведният Божий съд е оставил пълното възмездие за след възкресението на телата. Тъй говори и св. ап. Павел: „Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (2 Кор. 5:10).

Понеже положението на отминалите отвъд не е още окончателно, то за ония грешници, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаянието, има още надежда за спасение. Говорейки за греха против Духа Светаго, Иисус Христос казва, че тоя грях няма да се прости на човеците нито на този, нито на онзи свят (Мат. 12:32). Оттук се вижда, че има грехове, които могат да бъдат простени и на онзи свят, т.е. след смъртта на човека. Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Особено помага тук заупокойната литургия. От св. Библия ние знаем, че Иуда Макавей е принесъл умилостивителна жертва за падналите в бой войници (2 Мак. 12:43). В новозаветната Църква всякога е била предвиждана в последованието на божествената литургия и молитва за покойниците. Още в литургията на св. ап. Иакова виждаме това. Св. Василий Велики казва в своята молитва на Петдесетница, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада, за да бъде смекчена тяхната участ, или дори да бъдат те освободени от мъките.

Св. Йоан Дамаскин разказва, че някой си свят старец имал ученик, който живеел безгрижно и много съгрешавал. В такова състояние юношата умрял. Светецът много искал да узнае каква е задгробната участ на неговия ученик и затова със сълзи на очи взел да се моли Богу да му я открие. Господ чул молитвата на стареца и във видение му показал юношата, който горял до шията в страшен пламък. Светецът се ужасил и почнал усърдно да моли Бога за спасението на грешния младеж. Тогава във второ видение Господ му показал юношата, който пак бил в огъня, но тоя път пламъците стигали до пояса му. Подир това утешително видение старецът продължил с още по-усилен подвиг да възнася молитви за прощаване греховете на юношата, и Господ му показал младежа и трети път. Сега вече ученикът стоял вън от пламъка.

Има много случаи, разказвани от духовно опитни подвижници за избавлението на грешници от ада по молитвите на техни близки. Св. Православна църква знае добре това и затуй постоянно се моли за покойниците на проскомидията, при извършване на панихиди, при заупокойни литургии и при погребения. Ние трябва да се молим за покойниците и в своите частни молитви, които извършваме у дома си. Добре е, ако можем, според силите си, да даваме милостиня на бедните за тях, тъй като милостинята извънредно много помага за облекчаване задгробната участ на починалите.

Споменатите заупокойни литургии, милостини и частни молитви за упокой на душите на починалите се отнасят само за хора, които са умрели в истинска православна вяра. Както вече споменахме, трябва да се има предвид, че отстъпленията на „официалните“ поместни църкви са започнали много назад във времето – например синкретическата ерес на Руската църква, започната с единоверието още в 1800 г., в която са попаднали и всички останали в общение с руския синод църкви, а също и официалното навлизане в ерес на икуменизъм още в 1902 г. на Цариградската патриаршия и на всички останали в общение с нея, след като тя им е пратила официален документ запитване „ОТНОСНО НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА ОТНОШЕНИЯТА С ДВЕ ВЕЛИКИ КЛОНКИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО – ЗАПАДНАТА И ПРОТЕСТАНТСКАТА ЦЪРКВИ“. Да не говорим за етнофилетическата ерес на българската „екзархия“, създадена абсолютно беззаконно от езическия владетел и богопротивен падишах, а също и за последвалата сергианска комунистическа и демократична ерес, нарушила категорично православния догмат за царската самодържавна власт. Тоест нашите умрели близки, изобщо умрелите българи в поколенията преди нас поне от последните 2 века, Е ПОЧТИ СИГУРНО ЧЕ НЕ СА БИЛИ ВЕЧЕ ПРАВОСЛАВНИ. ПОРАДИ ТОВА Е ТЕЖЪК ГРЯХ ДА СЕ МОЛИМ И ДА ПРАВИМ МИЛОСТИНЯ ЗА УПОКОЙ НА ДУШИТЕ ИМ, ЗАЩОТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ СЪГЛАСЯВАМЕ С ЕРЕСИТЕ, В КОИТО ТЕ СА ПРЕБИВАВАЛИ, СЧИТАЙКИ ГИ ЗА ХРИСТИЯНИ. ТАКА НИЕ САМИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В СЪУЧАСТНИЦИ НА СИНКРЕТИЗМА (ДА НЕ ДАВА БОГ!). Така че за нашите умрели близки ТРЯБВА да се молим само в частна молитва „БОГ ДА СЕ СМИЛИ И ДА ОБЛЕКЧИ ДУШИТЕ ИМ“ ОТ ТЕЖКИТЕ МЪКИ НА АДА. Не трябва да палим свещи за тях или да раздаваме милостини за упокой на душите им!

В сутришното молитвено правило, когато споменаваме живите и мъртвите, трябва да казваме следното:

„Молитва о живых:

Спаси́, Го́споди, и поми́луй всех правосла́вных христиа́н.

(Цялата молитва според Преданието е: „Спаси́, Го́споди, и поми́луй отца́ моего́ духо́внаго (имя), роди́телей мои́х (имена), сро́дников (имена), нача́льников, наста́вников, благоде́телей (имена) и всех правосла́вных христиа́н.“, но поради споменатите ереси в нашето общество просто споменаваме само „всех правосла́вных христиа́н“. Молитва за живите наши близки роднини, сродници, приятели и всички хора, които са атеисти, или изповядват друга вяра, или имат някакви свои обяснения върху вярата, или са в секта, или се намират в ерес, нямат изповедание срещу икуменизма и ходят в „официалните“ църкви или в старостилни икуменически църкви, е редно да се извършва след утринното или вечерното правило, като се молим за тяхното вразумяване и просвещение от Бога, например „Моля те Господи смири, вразуми и просвети умовете и сърцата на (имената). Помогни им, моля те Господи, да си спасяват душите в тези крайни и коварни времена“. Освен ако някой от нашите близки и приятели не е изповядал истински вярата – тогава включваме името му в молитвата за живите православни).

Молитва о усопших (за мъртвите православни хора):

Упоко́й, Го́споди, ду́ши усо́пших раб Твои́х: всех правосла́вных христиа́н, и прости́ им вся согреше́ния во́льная и нево́льная, и да́руй им Ца́рствие Небе́сное.

(Цялата молитва според Преданието е:

„Упоко́й, Го́споди, ду́ши усо́пших раб Твои́х: роди́телей мои́х, сро́дников, благоде́телей (имена), и всех правосла́вных христиа́н, и прости́ им вся согреше́ния во́льная и нево́льная, и да́руй им Ца́рствие Небе́сное“, но поради посочените причини споменаваме само „всех правосла́вных христиа́н“. Молитва за нашите умрели роднини, сродници, приятели и всички хора, които са починали без истинско кръщение (с трикратно потапяне и пълни молитви) без изповедание на истинска православна вяра, в общение с „официалната“ ни еретическа църква или други подобни, е редно да се извършва след утринното или вечерното правило, като се молим Господ да се смили и да облекчи душите им, а на да ги упокои. Покой след смъртта намират само истински кръстените християни, които са спазвали заповяданото в православното Писание и Предание на Църквата).

 

ДВАНАДЕСЕТИ ЧЛЕН

и жи́зни бу́дущаго ве́ка. Ами́нь.

((ОЧАКВАМ) И ЖИВОТА В БЪДЕЩИЯ ВЕК. АМИН)

Възкресението на мъртвите ще бъде последното велико чудо, което Господ ще извърши на земята. След това тоя свят ще се свърши, и ще настъпят ново небе и нова земя, на които ще царува правда (2 Петр. 3:13). Ще започне нов живот. Надеждата за тоя нов живот се изразява в последния член от Символа за вярата: „Очаквам и живота в бъдещия век. Амин“. Този живот ще настъпи след възкресението на мъртвите и всеобщия Христов страшен съд. За тоя вечен живот е проповядвал Христос. За да ни даде блаженството на тоя вечен живот, Той е слязъл от небето на земята, пострадал, умрял, бил погребан, възкръснал от мъртвите, възнесъл се на небето и изпратил Светия Дух над вярващите. Този вечен живот е целта на земния наш живот. Без вяра във вечния живот ние напразно живеем на земята. Напразно се и трудим да постигнем добродетелност. Само вярата във вечния живот осмисля старанията ни да спасим душите си.

Но какъв ще бъде тоя вечен живот? Животът в бъдещия век е противоположен на нашия сегашен временен живот. Временният живот започва с раждането и завършва със смъртта. Той има начало и край. А животът в бъдещия век, имайки начало, няма да има край, т.е. той ще бъде безконечен, вечен. Това е първата огромна разлика между временния и вечния живот. Животът в бъдещия век ще бъде за вярващите и обичащите Бога толкова блажен и щастлив, че ние не можем да си представим даже това блаженство. Всички мъки на земния живот в сравнение с него ще изглеждат като капчици горчивина в сравнение с океан от сладост. И св. ап. Павел твърди, че „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8:18). Там няма да има нито болест, нито страдания, нито въздишки, а всичко ще бъде неизказана радост. Там ще царува вечно Господ Иисус Христос, Победителят над злото и смъртта. Около Него ще бъдат Неговите апостоли и всички верни Негови последователи, които са Го обичали от сърце и са били готови и живота си да положат за своята вяра. Там ще бъдат и всички праведници, мъченици, девственици, пастири и учители на Църквата, които са се борили за Неговото дело на земята и са победили сатаната. Там ще бъдат всички те, защото Сам Спасителят е обещал: „Ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз (Йоан 14:3). Там те ще се радват на неописуеми радости. Св. ап. Павел, който е видял рая, като не е намерил на земята подобия и образци, за да го опише, изказал се за него с думите на св. пророк Исаия: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9). Най- голямото блаженство за праведните ще бъде постоянното им пребъдване с Бога и съзерцаване славата Му, както пише св. Йоан Богослов: „Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е“ (1 Йоан 3:2). Спасителят е изказал същото с думите: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8).

Вярващите и приближените с чистия си живот до Бога още в тоя временен живот чувствуват неизказана радост и утешение от общението си с Него. Но колко по-голяма ще бъде тая радост, когато те ще видят Господа на престола на Неговата вечна слава и ще чуят безчисленото множество блажени, светли, праведни души, които пеят на своя Бог! Това именно ще бъде раят!

В словото Божие раят се нарича още светият град, Новият Йерусалим. Със своята красота този град превъзхожда всяко сравнение. Той блести в драгоценни камъни, бисери и злато. Чистите души, които побеждават злото и греха в тоя свят, ще наследят след скърбите и нещастията на временния живот, блаженството на рая. „И ще отрие Бог всяка сълза от очите им“ (Отк. 21:4). „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел“ (Отк. 21:8). Те няма да наследят рая (1 Кор. 6:9 – 10).

Заедно с душите ще бъдат поставени в рая и телата на праведниците. В настоящия живот поради греха тялото на човека е подхвърлено на болести и разни немощи. Там ще бъде иначе. Праведните няма да чувствуват нито глад, нито жажда, нито горещина, нито студ. Телата им ще бъдат славни и светоносни, както е било свето и преобразеното на Тавор тяло Господне.

Но блаженството няма да бъде еднакво за всички. Всеки ще се радва съобразно нравствената си издигнатост, защото Господ ще въздаде всекиму според делата му. За същото това свидетелствува и св. ап. Павел, като казва: „Един е блясъкът на слънцето, друг е пък на звездите, па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъй е и възкресението на мъртвите“ (1 Кор. 15:41 – 42).

Св. Андрей Юродиви, който достигнал по пътя на страданията голямо съвършенство на духа и заради чистия си живот и безкрайно смирение бил надарен от Бога с велики духовни дарби, видял веднаж подобно на св. ап. Павел неописуемите красоти на рая. Това е описано подробно в живота му.

А какво ще бъде състоянието на невярващите и на неразкаяните грешници? Както праведниците ще се радват неизказано и вечно, така грешниците ще се мъчат вечно. За праведниците се прекратяват със смъртта всички страдания, болести и скърби, които те понасят в тоя живот. А за грешниците, които са отхвърлили Божията любов, тъкмо напротив, със смъртта започват мъките. Това се вижда от Христовата притча за богаташа и бедния Лазар. „Аз се мъча в тоя пламък“, казал богаташът, намиращ се в ада. Но никой не можел да му помогне. Спасителят е предупредил, че ще каже на неразкаяните грешници при последния страшен съд следните думи: „Идете от Мене, проклети, в огън вечни, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Толкова ужасно ще бъде състоянието на грешниците, че те ще огласят вечно с писъците си тъмните бездни на ада.

Вечното мъчение на грешниците не противоречи на Божията любов. Бог иска всички хора да се спасят. За тази цел Той изпратил в нашия грешен свят Своя Единороден Син Иисуса Христа да учи хората на добро и да ги изкупи от злото, проклятието и смъртта, като умре на кръста за тях. Божията любов личи и от туй, че Христос ни е открил истината за вечните мъки, за да ни предпази да не паднем в тях. Хората сами решават съдбата си. Който злоупотребява със свободната си воля, върши съзнателно и упорито грях след грях, презира Бога и Неговия свет закон, той сам не иска да бъде в обществото на Бога и Неговите ангели. Той дори и да бъде поставен в рая, няма да иска да стои в него, защото раят повече ще го мъчи дори, отколкото адът, тъй както светлината повече мъчи болните очи, отколкото тъмнината. Само онзи, който от цялата си душа обича Бога, може да иде при Бога и да Му се радва. Който ненавижда Бога, става неспособен да се радва на райското блаженство във вечността.

Да помним всякога края на нашия земен живот! Да не забравяме ада и вечните мъки в него! Да се стараем да живеем с пълна вяра в Бога, както ни учи това разгледаният от нас Символ на вярата, и да се стремим да живеем съобразно с тая наша вяра. Сили за това ще получим в обилните благодатни дарове, които ни дава св. наша Църква чрез тайнствата. Тогава нашето християнство ще бъде делово християнство. И тогава ще се научим да живеем така, че да бъдем готови всеки миг да посрещаме смъртта.

Блажен е този, когото Господ намери буден (Лука 12:37). Горко на оногова, когото Той намери потънал в греховен сън! Тия разсъждения те учат, християнино, на следното:

1. Времето на нашия живот непрекъснато се скъсява.
2. Невъзможно е да се върне отлетялото време.
3. Миналото и бъдещето не са наши, а само настоящето, което имаме сега.
4. Краят не ни е известен.
5. Следователно, всякога, всеки час, всяка минута трябва да бъдеш готов за смъртта, ако желаеш да умреш блажен.
6. Оттук следва, че християнинът трябва да се намира в непрекъснато покаяние, истинско изповедание на вярата, необщение с ереси и в подвиг на вярата и благочестието.
7. Кой какъвто желае да бъде при смъртта си, такъв трябва да се старае да бъде през живота си, защото никой не знае дали от сутринта ще доживее до вечерта, и от вечерта ще дочака ли утрото. Ние виждаме, че някои, които сутринта са се движили здрави, вечерта са лягали бездиханни на смъртния одър; а някои, които вечерта са си заспивали, сутринта не са се събуждали, понеже са заспивали навеки до архангелската тръба. А каквото се случва с другите, същото това може да се случи и на тебе и на мене“...

Като помним тия мъдри наставления, ние можем да избегнем опасността да се отделим от Бога и да попаднем във властта на сатаната. Преповтаряйки си ги по-често, ние можем по тях да изградим плана на нашия временен живот и да достигнем до пълна любов към Бога, която и заключава в себе си пълнотата на райското блаженство.

ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

МОЛИТВАТА

Бог е наш Създател, наш небесен Отец. Ние сме Негови чеда; рожба сме на божествената Му любов. Както рожденият баща обича своите деца и се грижи за тях, тъй и Бог непрестанно промишлява за всеки отделен човек. И както детето пристъпва с любов и синовна преданост към своите родители, разкрива им мислите, чувствата и желанията си, тъй и ние разкриваме Богу нашите радости и скърби, нашите нужди и потребности. Това ние правим чрез молитвата. Молитвата, следователно, е беседа, т.е. разговор между човека и Бога.

Молитвата е насъщна потребност за душата; без молитва няма духовен живот. Оня, който не се моли, прилича на отсечена лозова пръчка, която изсъхва и не дава плод. А молещият се расте в добродетелния живот и възвисява душата си. Молитвата е твърда и непоклатна опора не само в беди, но и в дни на радост и добруване. Тя дава морални сили, освежава душата, просветява разума, прочиства сърцето и подкрепя волята в съдбоносни моменти. Прояснената чрез молитва душа безпогрешно взема спасителния път и правилно насочва стъпките ни в нашия личен и обществен живот.

Молитвата е живецът на вярата в Бога. Няма ли молитва, няма и истински духовен живот!

Има няколко вида молитва: просителна, когато изпросваме нещо от Бога, благодарствена, когато благодарим Богу за получените от Него добрини, и хвалебна, когато Го прославяме за безпределната Му благост, премъдрост, слава, сила и величие.

ЧАСТНА И ОБЩЕСТВЕНА МОЛИТВА

Когато човек се моли за своите лични нужди насаме, молитвата му е частна. Но човек не живее сам, нито пък – само за себе си. Той има свои близки; живее в общество, свързан е със семейството и народа си, с цялото човечество. Всички люде образуват едно духовно семейство. Те имат не само лични, но и общи социални, народни и международни нужди. И както децата в едно семейство в някои случаи се явяват всички дружно пред родителите си, за да им изразят някоя обща молба или да им засвидетелствуват своята синовна обич и преданост, тъй и ние в нашия религиозен живот чувствуваме потребност да се съберем и заедно да отправим към Бога обща просба или с една уста и едно сърце да Го славословим. В такива случаи молитвата е обща. Общите молитви ние отправяме към Бога в храма, при общественото богослужение. Това обществено богослужение трябва да се осъществява в истински православен храм с истински православни духовници и миряни. Ако човек го прави в съвременните „официални“ църкви, включително и в тези на Българската „патриаршия“, то той се осквернява с икуменическа, сергианска, корбанджийска поганска ерес. Общи молитви в дом, на трапеза и т.н. също трябва да се извършват с истински православни хора, а не с каквито и да е било еретици, включително и с кръстените в българската лъжеправославна църква, които не са се отказали от икуменизма и продължават да считат Б“П“Ц за „православна“ или „благодатна“.

ВЪНШЕН ИЗРАЗ НА МОЛИТВАТА

Душевните преживявания получават и външен израз. По вида на лицето и по движенията на тялото ние можем да познаем какво е душевното състояние на човека – дали той е радостен или скръбен, спокоен или възбуден. За да изразим някое свое желание, мисъл или идея, ние прибягваме до помощта на някой външен знак или символ. Същото е и в религиозния живот – човек изразява своите религиозни чувства със съответни външни движения и символи. Това особено важи за молитвата.

Най-характерният външен знак в молитвата на православния християнин е кръстът, кръстенето, кръстното знамение, т.е. – изобразяване на св. Христов кръст върху нашето тяло. Кръстенето означава, че нашата молитва е в името на Христа и Неговите кръстни страдания, че ние сме християни, че принадлежим на Христа.

Кръстното знамение трябва да се прави бавно, прилично и правилно. А правилно е то, когато първите три пръста на дясната ръка се съберат нагоре, а останалите два се свият по посочения тук образец…

Така приготвената десница се слага първом на челото, после – на долната част на корема – около пъпа, на дясното и на лявото рамо. Първите три събрани пръста символизират Пресветата Троица, а останалите два – двете естества на Господа Иисуса Христа – човешкото и божественото.

Когато се кръстим, ние правим и малък поклон. Ако молитвата ни е по-усърдна, поклонът бива по-нисък – до пояса; ако ли молитвата ни е покайна, умолителна и съкрушена, поклоните са още по-големи, коленопреклонни; при такива поклони челото ни достига до самата земя. Коленопреклонна е била и молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина (Лука 22:41; Мат. 26:39). Велики поклони правим обикновено през времена Великия пост, било в къщи, било в храма, особено при молитвата на св. Ефрема:

„Господи и Владыко живота моего“...

Православния християнин трябва да се моли ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ, с моливите от молитвослова, сутрин, вечер, преди ядене, след ядене, преди излизане от дома, преди работа, след работа, преди пътуване и при други случаи, както е според Преданието.

"Много пъти виждаме как малки деца с голям плач се молят на майка си да им даде нож, но майката не ги слуша и не им дава нож, защото знае, че детето, понеже не разбира, може да се пореже или да се заколи с ножа. Така и Бог не ни слуша, когато Му се молим за ненужни неща, нито ни дава каквото Му искаме, за да не си погубим душата. Просите - казва Бог - и не получавате, защото зле просите (Иак. 4:3) и не се молите добре. Има много хора, които. се молят на Бога, а оставят ума си на пазара или по други светски дела. А някои се молят само с уста, а пък сърцето им иска друго. С устата си казват: „Господи, прости ни греховете, както и ние прощава ме на онези, които са съгрешили против нас“. А с ума си мислят как да отвърнат на враговете си. С уста казват: „Избави ни от лукавия“, а с ума си мислят лукавство и зло. С уста казват: „Господи, дай ни чисто сърце“, а с ума си мислят какъв мръсен грях да извършат. Ето така се молят много хора, но това не е молитва, а грях и смраден дим пред Бога, а истинската молитва е, както е казал Христос: когато се молим на Бога, да отвърнем ума си от лоши мисли, да възпрем езика си от лоши думи, очите си - от съблазнителни гледки, и цялото си тяло - от лоши похоти и светски нечистоти, и да приковем целия си ум към Бога. Като се молим така, и Бог ни чува. Но някой може да каже: „Когато се моля на Бога, искам умът ми да бъде прикован към Бога, но той не се спира, лети, като крилат, тича във всички посоки и ми донася всякакви лукави помисли“. Причината тук не е в ума, а в нашата воля. Когато имаме страх Божий и заградим с него ума си, за да слуша внимателно онова, което четем с устата си пред Бога, тогава умът не може да ходи и да тича нашироко, докато продължава молитвата. И така, който се моли със страх Божий, молитвата му възлиза пред Бога като благоуханен тамян (ср. Пс. 140:2) и му донася от небето Божията милост и опрощение на греховете. За това трябва да се молим с такъв ум и с такава вяра, както ни заповяда Иисус Христос, Синът Божий и истинският Бог, ако искаме да получим каквото искаме."

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

Това е съществена част от наставленията на светите отци за умната (съсредоточена, вглъбена, обмислена) молитва към Бога, която привлича Господнето внимание и благодат върху молещия се. В цитираната проповед се обяснява също, че в Христовата молитва към Бога Отец има три неща: славословие, благодарение и молба. Тези основни три съставляващи на истинската спасителна молитва са включени в задължителното за всеки православен човек утринно и вечерно молитвено правило. След като бъдат изречени по споменатия умен начин и превлекат Божието внимание към молещият се, едва тогава той трябва да започне да моли със свои думи Небесния Отец за неговите лични дела.  

От съществено значение е да се знае, че цялостното (несъкратено) утринното и вечерно молитвено правило е съществен елемент от спасителния духовен живот на всеки православен християнин.

ЗА ДА БЪДЕ ЧУТА МОЛИТВАТА НА ВЯРВАЩИЯ ОТ БОГА, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ:

- МОЛЕЩИЯТ СЕ ДА БЪДЕ ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН, КОЙТО ИМА ИЗПОВЕДАНИЕ НА ВЯРАТА СРЕЩУ ВСИЧКИ ЕРЕСИ И ЗЛОВЕРИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СРЕЩУ ВЯРАТА НА АНТИХРИСТА – ОБЕДИНЕНИЕТО НА ВСИЧКИ РЕЛИГИИ ПОД ФОРМАТА НА РЕЛИГИОЗЕН СИНКРЕТИЗЪМ, НАРЕЧЕН ИКУМЕНИЗЪМ. СЪОТВЕТНО ПРАВОСЛАВНИЯТ ТРЯБВА ДА СЕ Е ОТДЕЛИЛ ОТ ВСЯКАКВО МОЛИТВЕНО ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С ВСИЧКИ „ОФИЦИАЛНИ“ РЕГИСТРИРАНИ НОВОСТИЛНИ И СТАРОСТИЛНИ ИКУМЕНИЧЕСКИ ЦЪРКВИ И СИНОДИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И С ХОРАТА КОИТО ГИ ПОСЕЩАВАТ, КАТО НЕ ТРЯБВА ДА ИМА ОБЩА МОЛИТВА С ТЯХ ДОРИ И В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ.  

- ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УТРИННИ И ВЕЧЕРНИ МОЛИТВИ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВАТ НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ, ЕДВА СЛЕД КОЕТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ПОМОЛИ СЪС СВОИ ДУМИ ЗА СВОИТЕ НУЖДИ. Църковнославянския език (който е старобългарски) е НЕОТМЕНИМА ЧАСТ ОТ СВЕТОТО ПРЕДАНИЕ. Азбуката, граматиката, превода на Божествената служба и молитвените правила на църковнославянски (старобългарски) език са УНИКАЛНИ, БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ БОГА, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ СВЕТИЯ ДУХ, ЧРЕЗ СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ ДЕЙСТВИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В ПРАВОСЛАВНИ МАНАСТИРИ И КНИЖОВНИ ШКОЛИ (НАЙ-ВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ)!

Премахването на църковнославянския език частично от литургията и изцяло в личните молитвени правила при икуменическите църкви е СЪЩЕСТВЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ ТЯХНОТО ЕРЕТИЧЕСКО НАРУШЕНИЕ НА ПРЕДАНИЕТО, КАТО САМО ТОЗИ ТЕХЕН АКТ ПРАВИ МОЛИТВИТЕ ИМ НЕЧУТИ ОТ БОГА, НЕБЛАГОСЛОВЕНИ, ПРОКЛЕТИ И ЕРЕТИЧЕСКИ. Много често преди нашите времена, през няколко поколения българския език и граматика са търпели изменения, но никой не си е позволявал да ги внася богохулно в богослужението и молитвените правила. Това е осъществено от еретическите, филетическо-султански, корбанджийски, „екзархийски“, масонски, революционни, сергиянски, комунистически, агентурни, икуменически български ересиарси, „попове“, „клир“ и „бого“слови.

Има и други, още по-фрапиращи изобличения на техния богохулен акт, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ТОЙ НЕ Е ОСЪЩЕСТВЕН ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ И ЗАБЛУДА, А Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, ОБМИСЛЕНО ДЕЙСТВИЕ НА САТАНИНСКИ ЖИДОМАСОНИ, ЦЕЛЯЩО ОСКВЕРНЯВАНЕ НА МАКСИМАЛНО МНОГО БЪЛГАРИ!

Говорим за нарочни промени на някои от молитвените думи, при превода им на новобългарски, С КОЕТО СЕ ИЗМЕНЯ СМИСЪЛА ИМ И СЕ ПОСТИГА НАРУШЕНИЕ НА ОСНОВНИ ДОГМАТИ НА ВЯРАТА, КОЕТО ПРИВЛИЧА ВЪРХУ МОЛЕЩИЯТ СЕ НЕ БЛАГОДАТ, А ГНЕВА НА БОГА И ПОРОБВАНЕ ОТ ДЕМОНИ!

Ето само един съществен и показателен пример:

Първия цитат е от вечерното молитвено правило на църковно славянски:

„Молитвы на сон грядущим (Молитви преди сън):

Молитва 2-я, святого Антиоха, ко Господу нашему Иисусу Христу

Вседержи́телю, Сло́во О́тчее, САМ СОВЕРШЕН СЫЙ, Иису́се Христе́, мно́гаго ра́ди милосе́рдия Твоего́ никогда́же отлуча́йся мене́, раба́ Твоего́, но всегда́ во мне почива́й.“

Следва цитат от същата молитва, в синодален руски превод:

„Молитва 2‑я, святого Антиоха ко Господу нашему Иисусу Христу

Вседержителю, Слово Отчее, Иисусе Христе! БУДУЧИ САМ СОВЕРШЕН, по великому милосердию Твоему никогда не покидай меня, раба Твоего, но всегда пребывай во мне.“

ЕТО И БЪЛГАРСКИЯ ЕРЕТИЧЕСКИ ПРЕВОД НА ТАЗИ ЧАСТ ОТ МОЛИТВАТА:

„Молитва 2-ра. От св. Антиох

Вседържителю, Слово на Отца, Иисусе Христе, КОЙТО ЕДНИЧЪК СИ СЪВЪРШЕН:

поради голямото Твое милосърдие никога не се отдалечавай от мене, Твоя раб, но всякога пребъдвай в мене“.

Правилния превод на български трябва да звучи така: „Вседържителю, Слово на Отца, Иисусе Христе, САМИЯТ ТИ СЪВЪРШЕН, поради голямото Твое милосърдие никога не напускай мене, Твоя раб, но всякога пребъдвай в мен“.

Има се в предвид, ЧЕ САМИЯТ ХРИСТОС СЪЩО Е СЪВЪРШЕН, КАТО ОТЦА!

ТОЕСТ В МОМЕНТА В КОЙТО ВЯРВАЩИЯ ТРЯБВА ДА ИЗМОЛИ ОТ ИИСУС ХРИСТОС НЕПРЕСТАННА ПОМОЩ И ПРИСЪСТВИЕ НА САМИЯ БОГ В НЕГО, НАШИТЕ МАСОНСКИ ЛЪЖЕДУХОВНИЦИ СА ВКАРАЛИ НЕПРАВИЛЕН И БОГОХУЛЕН ПРЕВОД, В КОЙТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ САМО ХРИСТОС Е СЪВЪРШЕН. АКО СЕ КАЗВА, ЧЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО СИНА Е СЪВЪРШЕН, ТО ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИКРИТА ХУЛА СРЕЩУ ДРУГИТЕ ЛИЦА ОТ СВЕТАТА ТРОИЦА!

Не трябва да се ползват съкратени молитвени правила от псевдосветци единоверци, като Серафим Саровски, който само с това нарушение погазва многовековното Предание и доказва ереста си.

Умната спасителна молитвата на християнина се състои в това, че той трябва да се моли БАВНО, СПОКОЙНО, СЪСРЕДОТОЧЕНО, КАЗВАЙКИ ДУМИТЕ ОТЧЕТЛИВО, ОБМИСЛЯЙКИ ВСЯКО ИЗРЕЧЕНИЕ, С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ПРЕДСТОИ И СЕ ОБРЪЩА КЪМ ВЛАДЕТЕЛЯ И ТВОРЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА, И СЪОТВЕТНО Е НАБЛЮДАВАН ОТ НЕГО! ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАВАМЕ, ЧЕ ВСЯКА НАША МИСЪЛ, ЧУВСТВО, ПОМИСЪЛ И СЪРДЕЧНО ДВИЖЕНИЕ СЕ ЗНАЯТ ОТ БОГА. Тоест човек трябва да наблюдава, контролира и регулира не само външните си прояви, но и вътрешните помисли и чувства. Това фактически отличава православието, като истинска Божествена религия и философия, от останалите религии, чиято същност е бесовска! 

Само чрез истинска православна християнска Божествена вяра и с помощта на Бога човек може да осъществи пълен самоконтрол и да стане господар на чувствата, мислите и действията си!

Ето и пълнито молитвено правило на всеки истински православен човек, което е благословено от древните свети отци на Църквата и е съществена, ненарушима част от Преданието, с приблизителен правилен превод на новобългарски. Превода може да е само приблизителен, а молитвата, с пълното ѝ значение, може да е само на църковнославянски.

Молитвы утренние

Начальные молитвы:

Во и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, Ами́нь.

Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго (или грешную)

(Според решенията на Големия Московски събор от 1667 г. варианта на Иисусовата молитва "Го́споди Иису́се Христе́, Сы́не Бо́жий, поми́луй нас" е признат за накърняващ името Господне, защото Той е споменат само като Син, а не като Бог. В решенията се казва още, че който ползва молитвата със споменаване "Сы́не Бо́жий", а не правилното "Бо́же наш", този вярва като еретика Арий).

Бо́же, ми́лостив бу́ди мне гре́шному. (Поклон)

Молитвами святых отец наших, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Аминь.

Сла́ва Тебе́, Бо́же наш, сла́ва Тебе́.

Царю́ Небе́сный, Уте́шителю, Ду́ше и́стины, И́же везде́ сый и вся исполня́яй, Сокро́вище благи́х и жи́зни Пода́телю, прииди́ и всели́ся в ны, и очи́сти ны от вся́кия скве́рны, и спаси́, Бла́же, ду́ши на́ша

(От Пасхи до Вознесения вместо этой молитвы читается тропарь: «Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в». (Трижды) От Вознесения до Троицы начинаем молитвы со «Святы́й Бо́же…», опуская все предшествующие. Это замечание относится и к молитвам на сон грядущим.)

Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй нас. 

(Читается трижды, с крестным знамением и поясным поклоном.)

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь

Пресвята́я Тро́ице, поми́луй нас; Го́споди, очи́сти грехи́ на́ша; Влады́ко, прости́ беззако́ния на́ша; Святы́й, посети́ и исцели́ не́мощи на́ша, и́мене Твоего́ ра́ди.

Го́споди, поми́луй. (Трижды).

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

О́тче наш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго.

Яко Твое есть царство, и сила, и слава Отца и Сына и Святаго Духа ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Утренние молитвы

Тропари Троичные:

Воста́вше от сна, припа́даем Ти, Бла́же, и а́нгельскую песнь вопие́м Ти, Си́льне: Свят, Свят, Свят еси́, Бо́же, поми́луй нас.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху.

От одра́ и сна воздви́гл мя еси́, Го́споди, ум мой просвети́ и се́рдце, и устне́ мои́ отве́рзи, во е́же пе́ти Тя, Свята́я Тро́ице: Свят, Свят, Свят еси́, Бо́же, поми́луй нас.

И ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Внеза́пно Судия́ прии́дет, и коего́ждо дея́ния обнажа́тся, но стра́хом зове́м в полу́нощи: Свят, Свят, Свят еси́, Бо́же, поми́луй нас.

Го́споди, поми́луй. (12 раз)

Молитва ко Пресвятой Тро́ице:

От сна воста́в, благодарю́ Тя, Свята́я Тро́ице, я́ко мно́гия ра́ди Твоея́ бла́гости и долготерпе́ния не прогне́вался еси́ на мя, лени́ваго и гре́шнаго, ниже́ погуби́л мя еси́ со беззако́ньми мои́ми; но человеколю́бствовал еси́ обы́чно и в неча́янии лежа́щаго воздви́гл мя еси́, во е́же у́треневати и славосло́вити держа́ву Твою́. И ны́не просвети́ мои́ о́чи мы́сленныя, отве́рзи моя́ уста́ поуча́тися словесе́м Твои́м, и разуме́ти за́поведи Твоя́, и твори́ти во́лю Твою́, и пе́ти Тя во исповеда́нии серде́чнем, и воспева́ти всесвято́е и́мя Твое́, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Прииди́те, поклони́мся Царе́ви на́шему Бо́гу. (Поклон)

Прииди́те, поклони́мся и припаде́м Христу́, Царе́ви на́шему Бо́гу. (Поклон)

Прииди́те, поклони́мся и припаде́м Самому́ Христу́, Царе́ви и Бо́гу на́шему. (Поклон)

Псалом 50:

Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей, и по множеству щедрот Твоих очисти беззаконие мое. Наипаче омый мя от беззакония моего, и от греха моего очисти мя; яко беззаконие мое аз знаю, и грех мой предо мною есть выну. Тебе Единому согреших и лукавое пред Тобою сотворих, яко да оправдишися во словесех Твоих, и победиши внегда судити Ти. Се бо, в беззакониях зачат есмь, и во гресех роди мя мати моя. Се бо, истину возлюбил еси; безвестная и тайная премудрости Твоея явил ми еси. Окропиши мя иссопом, и очищуся; омыеши мя, и паче снега убелюся. Слуху моему даси радость и веселие; возрадуются кости смиренныя. Отврати лице Твое от грех моих и вся беззакония моя очисти. Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей. Не отвержи мене от лица Твоего и Духа Твоего Святаго не отыми от мене. Воздаждь ми радость спасения Твоего и Духом Владычним утверди мя. Научу беззаконыя путем Твоим, и нечестивии к Тебе обратятся. Избави мя от кровей, Боже, Боже спасения моего; возрадуется язык мой правде Твоей. Господи, устне мои отверзеши, и уста моя возвестят хвалу Твою. Яко аще бы восхотел еси жертвы, дал бых убо: всесожжения не благоволиши. Жертва Богу дух сокрушен; сердце сокрушенно и смиренно Бог не уничижит. Ублажи, Господи, благоволением Твоим Сиона, и да созиждутся стены Иерусалимския. Тогда благоволиши жертву правды, возношение и всесожегаемая; тогда возложат на oлтарь Твой тельцы.

Символ веры:

Ве́рую во еди́наго Бо́га Отца́, Вседержи́теля, Творца́ не́бу и земли́, ви́димым же всем и неви́димым. И во еди́наго Го́спода Иису́са Христа́, Сы́на Бо́жия, Единоро́днаго, И́же от Отца́ рожде́ннаго пре́жде всех век; Све́та от Све́та, Бо́га и́стинна от Бо́га и́стинна, рожде́нна, несотворе́нна, единосу́щна Отцу́, И́мже вся бы́ша. Нас ра́ди челове́к и на́шего ра́ди спасе́ния сше́дшаго с небе́с и воплоти́вшагося от Ду́ха Свя́та и Мари́и Де́вы и вочелове́чшася. Распя́таго же за ны при Понти́йстем Пила́те, и страда́вша, и погребе́нна. И воскре́сшаго в тре́тий день по Писа́нием. И возше́дшаго на небеса́, и седя́ща одесну́ю Отца́. И па́ки гряду́щаго со сла́вою суди́ти живы́м и ме́ртвым, Его́же Ца́рствию не бу́дет конца́. И в Ду́ха Свята́го, Го́спода, Животворя́щаго, И́же от Отца́ исходя́щаго, И́же со Отце́м и Сы́ном спокланя́ема и ссла́вима, глаго́лавшаго проро́ки. Во еди́ну Святу́ю, Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь. Испове́дую еди́но креще́ние во оставле́ние грехо́в. Ча́ю воскресе́ния ме́ртвых, и жи́зни бу́дущаго ве́ка. Ами́нь.

Молитва 1‑я, святого Макария Великого (†  390–391):

Бо́же, очи́сти мя гре́шнаго, я́ко николи́же сотвори́х благо́е пред Тобо́ю; но изба́ви мя от лука́ваго, и да бу́дет во мне во́ля Твоя́, да неосужде́нно отве́рзу уста́ моя́ недосто́йная и восхвалю́ и́мя Твое́ свято́е, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 2‑я, того же святого:

От сна воста́в, полу́нощную песнь приношу́ Ти, Спа́се, и припа́дая вопию́ Ти: не да́ждь ми усну́ти во грехо́вней сме́рти, но уще́дри мя, Распны́йся во́лею и лежа́щаго мя в ле́ности ускори́в возста́ви, и спаси́ мя в предстоя́нии и моли́тве, и по сне нощне́м возсия́й ми день безгре́шен, Христе́ Бо́же, и спаси́ мя.

Молитва 3‑я, того же святого:

К Тебе́, Влады́ко Человеколю́бче, от сна воста́в прибега́ю, и на дела́ Твоя́ подвиза́юся милосе́рдием Твои́м, и молю́ся Тебе́: помози́ ми на вся́кое вре́мя, во вся́кой ве́щи, и изба́ви мя от вся́кия мирски́я злы́я ве́щи и диа́вольскаго поспеше́ния, и спаси́ мя, и введи́ в Ца́рство Твое́ ве́чное. Ты бо еси́ мой Сотвори́тель и вся́кому бла́гу Промы́сленник и Пода́тель, о Тебе́ же все упова́ние мое́, и Тебе́ сла́ву возсыла́ю, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 4‑я, того же святого:

Го́споди, И́же мно́гою Твое́ю бла́гостию и вели́кими щедро́тами Твои́ми дал еси́ мне, рабу́ Твоему́, мимоше́дшее вре́мя но́щи сея́ без напа́сти прейти́ от вся́каго зла проти́вна; Ты Сам, Влады́ко, вся́ческих Тво́рче, сподо́би мя и́стинным Твои́м све́том и просвеще́нным се́рдцем твори́ти во́лю Твою́, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 5‑я, святого Василия Великого (†  379):

Го́споди Вседержи́телю, Бо́же сил и вся́кия пло́ти, в вы́шних живы́й и на смире́нныя призира́яй, сердца́ же и утро́бы испыту́яй и сокрове́нная челове́ков я́ве предве́дый, Безнача́льный и Присносу́щный Све́те, у Него́ же несть премене́ние, или́ преложе́ния осене́ние; Сам, Безсме́ртный Царю́, приими́ моле́ния на́ша, я́же в настоя́щее вре́мя, на мно́жество Твои́х щедро́т дерза́юще, от скве́рных к Тебе́ усте́н твори́м, и оста́ви нам прегреше́ния на́ша, я́же де́лом, и сло́вом, и мы́слию, ве́дением, или́ неве́дением согреше́нная на́ми; и очи́сти ны от вся́кия скве́рны пло́ти и ду́ха. И да́руй нам бо́дренным се́рдцем и тре́звенною мы́слию всю настоя́щаго жития́ нощь прейти́, ожида́ющим прише́ствия све́тлаго и явле́ннаго дне Единоро́днаго Твоего́ Сы́на, Го́спода и Бо́га и Спа́са на́шего Иису́са Христа́, во́ньже со сла́вою Судия́ всех прии́дет, кому́ждо отда́ти по де́лом его́; да не па́дше и облени́вшеся, но бо́дрствующе и воздви́жени в де́лание обря́щемся гото́ви, в ра́дость и Боже́ственный черто́г сла́вы Его́ совни́дем, иде́же пра́зднующих глас непреста́нный, и неизрече́нная сла́дость зря́щих Твоего́ лица́ добро́ту неизрече́нную. Ты бо еси́ и́стинный Свет, просвеща́яй и освяща́яй вся́ческая, и Тя пое́т вся тварь во ве́ки веко́в.  Ами́нь.

Молитва 6‑я, того же святого:

Тя благослови́м, вы́шний Бо́же и Го́споди ми́лости, творя́щаго при́сно с на́ми вели́кая же и неизсле́дованная, сла́вная же и ужа́сная, и́хже несть числа́, пода́вшаго нам сон во упокое́ние не́мощи на́шея, и ослабле́ние трудо́в многотру́дныя пло́ти. Благодари́м Тя, якo не погуби́л еси́ нас со беззако́ньми на́шими, но человеколю́бствовал еси́ обы́чно, и в неча́янии лежа́щия ны воздви́гл еси́, во е́же славосло́вити держа́ву Твою́. Те́мже мо́лим безме́рную Твою́ бла́гость, просвети́ на́ша мы́сли, очеса́, и ум наш от тя́жкаго сна ле́ности возста́ви: отве́рзи на́ша уста́, и испо́лни я Твоего́ хвале́ния, я́ко да возмо́жем непоколе́блемо пе́ти же и испове́датися Тебе́, во всех, и от всех сла́вимому Бо́гу, Безнача́льному Отцу́, со Единоро́дным Твои́м Сы́ном, и Всесвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Твои́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 7‑я, ко Пресвятой Богоро́дице:

Воспева́ю благода́ть Твою́, Влады́чице, молю́ Тя, ум мой облагодати́. Ступа́ти пра́во мя наста́ви, путе́м Христо́вых за́поведей. Бде́ти к пе́сни укрепи́, уны́ния сон отгоня́ющи. Свя́зана плени́цами грехопаде́ний, мольба́ми Твои́ми разреши́, Богоневе́сто. В нощи́ мя и во дни сохраня́й, борю́щих враг избавля́ющи мя. Жизнода́теля Бо́га ро́ждшая, умерщвле́на мя страстьми́ оживи́. Я́же Свет невече́рний ро́ждшая, ду́шу мою́ осле́пшую просвети́. О ди́вная Влады́чня пала́то, дом Ду́ха Боже́ственна мене́ сотвори́. Врача́ ро́ждшая, уврачу́й души́ моея́ многоле́тныя стра́сти. Волну́ющася жите́йскою бу́рею, ко стези́ мя покая́ния напра́ви. Изба́ви мя огня́ ве́чнующаго, и че́рвия же зла́го, и та́ртара. Да мя не яви́ши бесо́м ра́дование, и́же мно́гим грехо́м пови́нника. Но́ва сотвори́ мя, обетша́вшаго нечу́вственными, Пренепоро́чная, согреше́нии. Стра́нна му́ки вся́кия покажи́ мя, и всех Влады́ку умоли́. Небе́сная ми улучи́ти весе́лия, со все́ми святы́ми, сподо́би. Пресвята́я Де́во, услы́ши глас непотре́бнаго раба́ Твоего́. Струю́ дава́й мне слеза́м, Пречи́стая, души́ моея́ скве́рну очища́ющи. Стена́ния от се́рдца приношу́ Ти непреста́нно, усе́рдствуй, Влады́чице. Моле́бную слу́жбу мою́ приими́, и Бо́гу благоутро́бному принеси́. Превы́шшая А́нгел, мирска́го мя превы́шша сли́тия сотвори́. Светоно́сная Се́не небе́сная, духо́вную благода́ть во мне напра́ви. Ру́це возде́ю и устне́ к похвале́нию, оскверне́ны скве́рною, Всенепоро́чная. Душетле́нных мя па́костей изба́ви, Христа́ приле́жно умоля́ющи; Ему́же честь и поклоне́ние подоба́ет, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 8‑я, ко Го́споду на́шему Иису́су Христу́:

Многоми́лостиве и Всеми́лостиве Бо́же мой, Го́споди Иису́се Христе́, мно́гия ра́ди любве́ сшел и воплоти́лся еси́, я́ко да спасе́ши всех. И па́ки, Спа́се, спаси́ мя по благода́ти, молю́ Тя; а́ще бо от дел спасе́ши мя, несть се благода́ть, и дар, но долг па́че. Ей, мно́гий в щедро́тах и неизрече́нный в ми́лости! Ве́руяй бо в Мя, рекл еси́, о Христе́ мой, жив бу́дет и не у́зрит сме́рти во ве́ки. А́ще у́бо ве́ра, я́же в Тя, спаса́ет отча́янныя, се ве́рую, спаси́ мя, я́ко Бог мой еси́ Ты и Созда́тель. Ве́ра же вме́сто дел да вмени́тся мне, Бо́же мой, не обря́щеши бо дел отню́д оправда́ющих мя. Но та ве́ра моя́ да довле́ет вме́сто всех, та да отвеща́ет, та да оправди́т мя, та да пока́жет мя прича́стника сла́вы Твоея́ ве́чныя. Да не у́бо похи́тит мя сатана́, и похва́лится, Сло́ве, е́же отто́ргнути мя от Твоея́ руки́ и огра́ды; но или́ хощу́, спаси́ мя, или́ не хощу́, Христе́ Спа́се мой, предвари́ ско́ро, ско́ро погибо́х: Ты бо еси́ Бог мой от чре́ва ма́тере моея́. Сподо́би мя, Го́споди, ны́не возлюби́ти Тя, я́коже возлюби́х иногда́ той са́мый грех; и па́ки порабо́тати Тебе́ без ле́ности то́щно, я́коже порабо́тах пре́жде сатане́ льсти́вому. Наипа́че же порабо́таю Тебе́, Го́споду и Бо́гу моему́ Иису́су Христу́, во вся дни живота́ моего́, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 9‑я, к Ангелу-Хранителю:

Святы́й А́нгеле, предстоя́й окая́нной мое́й души́ и стра́стной мое́й жи́зни, не оста́ви мене́ гре́шнаго, ниже́ отступи́ от мене́ за невоздержа́ние мое́. Не да́ждь ме́ста лука́вому де́мону облада́ти мно́ю, наси́льством сме́ртнаго сего́ телесе́; укрепи́ бе́дствующую и худу́ю мою́ ру́ку и наста́ви мя на путь спасе́ния. Ей, святы́й А́нгеле Бо́жий, храни́телю и покрови́телю окая́нныя моея́ души́ и те́ла, вся мне прости́, ели́кими тя оскорби́х во вся дни живота́ моего́, и а́ще что согреши́х в преше́дшую нощь сию́, покры́й мя в настоя́щий день, и сохрани́ мя от вся́каго искуше́ния проти́внаго, да ни в ко́ем гресе́ прогне́ваю Бо́га, и моли́ся за мя ко Го́споду, да утверди́т мя в стра́се Свое́м, и досто́йна пока́жет мя раба́ Своея́ бла́гости. Ами́нь.

Молитва 10‑я, ко Пресвятой Богоро́дице:

Пресвята́я Влады́чице моя́ Богоро́дице, святы́ми Твои́ми и всеси́льными мольба́ми отжени́ от мене́, смире́ннаго и окая́ннаго раба́ Твоего́, уны́ние, забве́ние, неразу́мие, нераде́ние, и вся скве́рная, лука́вая и ху́льная помышле́ния от окая́ннаго моего́ се́рдца и от помраче́ннаго ума́ моего́; и погаси́ пла́мень страсте́й мои́х, я́ко нищ есмь и окая́нен. И изба́ви мя от мно́гих и лю́тых воспомина́ний и предприя́тий, и от всех действ злых свободи́ мя. Я́ко благослове́нна еси́ от всех родо́в, и сла́вится пречестно́е и́мя Твое́ во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитвенное призывание святого, имя которого носишь:

Моли́ Бо́га о мне, святы́й уго́дниче Бо́жий (имя), я́ко аз усе́рдно к тебе́ прибега́ю, ско́рому помо́щнику и моли́твеннику о душе́ мое́й.

Песнь Пресвятой Богородице:

Богоро́дице Де́во, ра́дуйся, Благода́тная Мари́е, Госпо́дь с Тобо́ю; благослове́нна Ты в жена́х и благослове́н плод чре́ва Твоего́, я́ко Спа́са родила́ еси́ душ на́ших.

Тропарь Кресту и молитва за Отечество:

Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́, и благослови́ достоя́ние Твое́, побе́ды на сопроти́вныя да́руя, и Твое́ сохраня́я Кресто́м Твои́м жи́тельство.

Молитва о живых:

Спаси́, Го́споди, и поми́луй всех правосла́вных христиа́н.

(Цялата молитва според Преданието е:

„Спаси́, Го́споди, и поми́луй отца́ моего́ духо́внаго (имя), роди́телей мои́х (имена), сро́дников (имена), нача́льников, наста́вников, благоде́телей (имена) и всех правосла́вных христиа́н.“,

но тъй като „официалните“ църкви изпадат в ерес на догматически синкретизъм още в началото XIX в., чрез общение с изпадналата в единоверие със старообрядци руска църква, а после задълбочават ереста си чрез признаване и молене в олтарите за революционни власти – демократично-парламентарни, конституционни „монарси“ и дори комунисти, а българската църква изпада и в ерес на етнофилетизъм, и накрая всички тези „официални“ църкви днес се намират в общение с новата религия на антихриста, която е наречена икуменизъм и представлява религиозен синкретизъм, то в тази молитва трябва да се споменават само общо всички православни християни, които днес се спасяват с изповедание на вярата срещу тези сатанински дела. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, АКО ПОМЕНЕМ ИМЕТО НА НЕПРАВОСЛАВЕН ЧОВЕК-ЕРЕТИК, ТО НИЕ УЧАСТВАМЕ В ДЕЛАТА МУ МОЛИТВЕНО И ИЗВЪРШВАМЕ НАЙ-ТЕЖКИЯ ГРЯХ – ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ!

Молитва за живите наши близки роднини, сродници, приятели и всички хора, които са атеисти, или изповядват друга вяра, или имат някакви свои обяснения върху вярата, или са в секта, или се намират в ерес, нямат изповедание срещу икуменизма и ходят в „официалните“ църкви или в старостилни икуменически църкви, е редно да се извършва след утринното или вечерното правило, като се молим за тяхното вразумяване и просвещение от Бога, например „Моля те Господи смири, вразуми и просвети умовете и сърцата на (имената). Помогни им, моля те Господи, да си спасяват душите в тези крайни и коварни времена“).   

Молитва о усопших:

Упоко́й, Го́споди, ду́ши усо́пших раб Твои́х: всех правосла́вных христиа́н, и прости́ им вся согреше́ния во́льная и нево́льная, и да́руй им Ца́рствие Небе́сное.

(Цялата молитва според Преданието е:

„Упоко́й, Го́споди, ду́ши усо́пших раб Твои́х: роди́телей мои́х, сро́дников, благоде́телей (имена), и всех правосла́вных христиа́н, и прости́ им вся согреше́ния во́льная и нево́льная, и да́руй им Ца́рствие Небе́сное“,

но поради посочените по-горе причини, молитва за нашите умрели роднини, сродници, приятели и всички хора, които са починали без истинско кръщение (с трикратно потапяне и пълни молитви) без изповедание на истинска православна вяра, в общение с „официалната“ ни еретическа църква или други подобни, е редно да се извършва след утринното или вечерното правило, като се молим Господ да се смили и да облекчи душите им, а на да ги упокои. Покой след смъртта намират само истински кръстените християни, които са спазвали заповяданото в православното Писание и Предание на Църквата. За подробности:.. ) .

Окончание молитв:

Досто́йно е́сть я́ко вои́стину блажи́ти Тя Богоро́дицу, Присноблаже́нную и Пренепоро́чную и Ма́терь Бо́га на́шего. Честне́йшую Херуви́м и сла́внейшую без сравне́ния Серафи́м, без истле́ния Бо́га Сло́ва ро́ждшую, су́щую Богоро́дицу Тя велича́ем.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Го́споди, поми́луй. (Трижды)

Го́споди, благослови.

Го́споди, Иису́се Христе́, Бо́же наш, молитв ра́ди Пречи́стыя Твоея́ Ма́тере, преподо́бных и богоно́сных оте́ц на́ших и всех святы́х, спаси мя, грешнаго.

(Следващите молитви: Преди начало на всяко дело и преди излизане от дома, съответно се казват след утринното правило):

Молитва перед началом всякого дела:

Царю́ Небе́сный, Уте́шителю, Ду́ше и́стины, И́же везде́ сы́й и вся́ исполня́яй, Сокро́вище благи́х и жи́зни Пода́телю, прииди́ и всели́ся в ны́, и очи́сти ны́ от вся́кия скве́рны, и спаси́, Бла́же, ду́ши на́ша.
Благослови́, Го́споди, и помоги́ мне́, гре́шному, соверши́ть начина́емое мно́ю де́ло, во сла́ву Твою́.
Го́споди, Иису́се Христе́, Сы́не Единоро́дный Безнача́льнаго Твоего́ Отца́, Ты́ бо ре́кл еси́ пречи́стыми усты́ Твои́ми, я́ко без Мене́ не мо́жете твори́ти ничесо́же. Го́споди мо́й, Го́споди, ве́рою объе́м в души́ мое́й и се́рдце Тобо́ю рече́нная, припа́даю Твое́й бла́гости: помози́ ми́, гре́шному, сие́ де́ло, мно́ю начина́емое, о Тебе́ Само́м соверши́ти, во и́мя Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, моли́твами Богоро́дицы и все́х Твои́х святы́х. Ами́нь.

Молитва святителя Иоанна Златоуста перед выходом из дома:

Отрица́юся тебе́, сатано́, горды́ни твое́я и служе́ния тебе́, и сочета́юся Тебе́, Христе́, во и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха. Ами́нь.

(И осенить себя кре́стным зна́мением – И се прекръсти).

Иные молитвы перед выходом из дома:

Огради́ мя́, Го́споди, си́лою Честна́го и Животворя́щаго Твоего́ Креста́ и сохрани́ мя́ от вся́каго зла́.

Го́споди, напра́ви ко бла́гу пу́ть мо́й.

Го́споди, благослови́ все́ мои́ вхожде́ния и исхожде́ния.

(И се прекръсти. Прекръсти и изхода от дома си преди излизане.).

 

Молитвы на сон грядущим (Молитви преди сън)

Начальные молитвы:

Во и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, Ами́нь.

Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго (или грешную).

(Според решенията на Големия Московски събор от 1667 г. варианта на Иисусовата молитва "Го́споди Иису́се Христе́, Сы́не Бо́жий, поми́луй нас" е признат за накърняващ името Господне, защото Той е споменат само като Син, а не като Бог. В решенията се казва още, че който ползва молитвата със споменаване "Сы́не Бо́жий", а не правилното "Бо́же наш", този вярва като еретика Арий).

Бо́же, ми́лостив бу́ди мне гре́шному. (Поклон)

Молитвами святых отец наших, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Аминь.

Сла́ва Тебе́, Бо́же наш, сла́ва Тебе́.

Царю́ Небе́сный, Уте́шителю, Ду́ше и́стины, И́же везде́ сый и вся исполня́яй, Сокро́вище благи́х и жи́зни Пода́телю, прииди́ и всели́ся в ны, и очи́сти ны от вся́кия скве́рны, и спаси́, Бла́же, ду́ши на́ша

(От Пасхи до Вознесения вместо этой молитвы читается тропарь: «Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в». (Трижды) От Вознесения до Троицы (Пятидесятница) начинаем молитвы со «Святы́й Бо́же…», опуская все предшествующие. Это замечание относится и к молитвам на сон грядущим.)

Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй нас. 

(Читается трижды, с крестным знамением и поясным поклоном.)

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь

Пресвята́я Тро́ице, поми́луй нас; Го́споди, очи́сти грехи́ на́ша; Влады́ко, прости́ беззако́ния на́ша; Святы́й, посети́ и исцели́ не́мощи на́ша, и́мене Твоего́ ра́ди.

Го́споди, поми́луй. (Трижды).

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

О́тче наш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго.

Яко Твое есть царство, и сила, и слава Отца и Сына и Святаго Духа ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Го́споди, поми́луй. (12 раз)

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху. И ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Прииди́те, поклони́мся Царе́ви на́шему Бо́гу. (Поклон)

Прииди́те, поклони́мся и припаде́м Христу́, Царе́ви на́шему Бо́гу. (Поклон)

Прииди́те, поклони́мся и припаде́м Самому́ Христу́, Царе́ви и Бо́гу на́шему. (Поклон)

Край на началните молитви вечер.

Молитвы на сон грядущим (Молитви преди сън):

Тропари:

Поми́луй нас, Го́споди, поми́луй нас; вся́каго бо отве́та недоуме́юще, сию́ Ти моли́тву я́ко Влады́це гре́шнии прино́сим: поми́луй нас.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху.

Го́споди, поми́луй нас, на Тя бо упова́хом; не прогне́вайся на ны зело́, ниже́ помяни́ беззако́ний на́ших, но при́зри и ны́не я́ко благоутро́бен, и изба́ви ны от враг на́ших; Ты бо еси́ Бог наш, и мы лю́дие Твои́, вси́ дела́ ру́ку Твое́ю, и и́мя Твое́ призыва́ем.

И ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Милосе́рдия две́ри отве́рзи нам, благослове́нная Богоро́дице, наде́ющиися на Тя да не поги́бнем, но да изба́вимся Тобо́ю от бед: Ты бо еси́ спасе́ние ро́да христиа́нскаго.

Го́споди, поми́луй. (12 раз)

Молитва 1‑я, святого Макария Великого (†  390–391), к Богу Отцу:

Бо́же ве́чный и Царю́ вся́каго созда́ния, сподо́бивый мя да́же в час сей доспе́ти, прости́ ми грехи́, я́же сотвори́х в сей день де́лом, сло́вом и помышле́нием, и очи́сти, Го́споди, смире́нную мою́ ду́шу от вся́кия скве́рны пло́ти и ду́ха. И да́ждь ми, Го́споди, в нощи́ сей сон прейти́ в ми́ре, да воста́в от смире́ннаго ми ло́жа, благоугожду́ пресвято́му и́мени Твоему́, во вся́ дни живота́ моего́, и поперу́ борю́щия мя враги́ плотски́я и безпло́тныя. И изба́ви мя, Го́споди, от помышле́ний су́етных, оскверня́ющих мя, и по́хотей лука́вых. Я́ко Твое́ е́сть ца́рство, и си́ла и сла́ва, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 2‑я, святого Антиоха, ко Господу нашему Иисусу Христу:

Вседержи́телю, Сло́во О́тчее, Сам соверше́н сый, Иису́се Христе́, мно́гаго ра́ди милосе́рдия Твоего́ никогда́же отлуча́йся мене́, раба́ Твоего́, но всегда́ во мне почива́й. Иису́се, до́брый Па́стырю Твои́х ове́ц, не преда́ждь мене́ крамоле́ змии́не, и жела́нию сатанину́ не оста́ви мене́, я́ко се́мя тли во мне есть. Ты у́бо, Го́споди Бо́же покланя́емый, Царю́ Святы́й, Иису́се Христе́, спя́ща мя сохрани́ немерца́ющим све́том, Ду́хом Святы́м, И́мже освяти́л еси́ Твоя́ ученики́. Даждь, Го́споди, и мне, недосто́йному рабу́ Твоему́, спасе́ние Твое́ на ло́жи мое́м: просвети́ ум мой све́том ра́зума свята́го Ева́нгелия Твоего́, ду́шу любо́вию Креста́ Твоего́, се́рдце чистото́ю словесе́ Твоего́, те́ло мое́ Твое́ю стра́стию безстра́стною, мысль мою́ Твои́м смире́нием сохра́ни, и воздви́гни мя во вре́мя подо́бно на Твое́ славосло́вие. Я́ко препросла́влен еси́ со Безнача́льным Твои́м Отце́м и с Пресвяты́м Ду́хом во ве́ки. Ами́нь.

Молитва 3‑я, преп. Ефрема Сирина ко Пресвятому Духу:

Го́споди, Царю́ Небе́сный, Уте́шителю, Ду́ше и́стины, умилосе́рдися и поми́луй мя гре́шнаго раба́ Твоего́, и отпусти́ ми недосто́йному, и прости́ вся́, ели́ка Ти согреши́х днесь я́ко челове́к, па́че же и не я́ко челове́к, но и горе́е скота́, во́льныя моя́ грехи́ и нево́льныя, ве́домыя и неве́домыя: я́же от ю́ности и нау́ки злы, и я́же суть от на́гльства и уны́ния. А́ще и́менем Твои́м кля́хся, или́ поху́лих е в помышле́нии мое́м; или́ кого́ укори́х; или́ оклевета́х кого́ гне́вом мои́м, или́ опеча́лих, или́ о чем прогне́вахся; или́ солга́х, или́ безго́дно спах, или́ нищ прии́де ко мне, и презре́х его́; или́ бра́та моего́ опеча́лих, или́ сва́дих, или́ кого́ осуди́х; или́ развелича́хся, или́ разгорде́хся, или́ разгне́вахся; или́ стоя́щу ми на моли́тве, ум мой о лука́вствии ми́ра сего́ подви́жеся, или́ развраще́ние помы́слих; или́ объядо́хся, или́ опи́хся, или́ без ума́ смея́хся; или́ лука́вое помы́слих, или́ добро́ту чужду́ю ви́дев, и то́ю уя́звлен бых се́рдцем; или́ неподо́бная глаго́лах, или́ греху́ бра́та моего́ посмея́хся, моя́ же суть безчи́сленная согреше́ния; или́ о моли́тве не ради́х, или́ и́но что́ соде́ях лука́вое, не по́мню, та бо вся́ и бо́льша сих соде́ях. Поми́луй мя, Тво́рче мой Влады́ко, уны́лаго и недосто́йнаго раба́ Твоего́, и оста́ви ми, и отпусти́, и прости́ мя, я́ко Благ и Человеколю́бец, да с ми́ром ля́гу, усну́ и почи́ю, блу́дный, гре́шный и окая́нный аз, и поклоню́ся, и воспою́, и просла́влю пречестно́е и́мя Твое́, со Отце́м, и Единоро́дным Его́ Сы́ном, ны́не и при́сно и во ве́ки. Ами́нь.

Молитва 4‑я, святого Макария Великого ко Господу нашему Иисусу Христу:

Что́ Ти принесу́, или́ что́ Ти возда́м, великодарови́тый Безсме́ртный Царю́, ще́дре и Человеколю́бче Го́споди, я́ко леня́щася мене́ на Твое́ угожде́ние, и ничто́же бла́го сотво́рша, приве́л еси́ на коне́ц мимоше́дшаго дне сего́, обраще́ние и спасе́ние души́ мое́й стро́я? Ми́лостив ми бу́ди гре́шному и обнаже́нному вся́каго де́ла бла́га, возста́ви па́дшую мою́ ду́шу, оскверни́вшуюся в безме́рных согреше́ниих, и отыми́ от мене́ весь по́мысл лука́вый ви́димаго сего́ жития́. Прости́ моя́ согреше́ния, еди́не Безгре́шне, я́же Ти согреши́х в сей день, ве́дением и неве́дением, сло́вом, и де́лом, и помышле́нием, и все́ми мои́ми чу́вствы. Ты Сам, покрыва́я, сохрани́ мя от вся́каго сопроти́внаго обстоя́ния Боже́ственною Твое́ю вла́стию, и неизрече́нным человеколю́бием, и си́лою. Очи́сти, Бо́же, очи́сти мно́жество грехо́в мои́х. Благоволи́, Го́споди, изба́вити мя от се́ти лука́ваго, и спаси́ стра́стную мою́ ду́шу, и осени́ мя све́том лица́ Твоего́, егда́ прии́деши во сла́ве, и неосужде́нна ны́не сном усну́ти сотвори́, и без мечта́ния, и несмуще́н по́мысл раба́ Твоего́ соблюди́, и всю сатанину́ де́тель отжени́ от мене́, и просвети́ ми разу́мныя о́чи серде́чныя, да не усну́ в смерть. И посли́ ми А́нгела ми́рна, храни́теля и наста́вника души́ и те́лу моему́, да изба́вит мя от враг мои́х; да воста́в со одра́ моего́, принесу́ Ти благода́рственныя мольбы́. Ей, Го́споди, услы́ши мя гре́шнаго и убо́гаго раба́ Твоего́, изволе́нием и со́вестию; да́руй ми воста́вшу словесе́м Твои́м поучи́тися, и уны́ние бесо́вское дале́че от мене́ отгна́но бы́ти сотвори́ Твои́ми А́нгелы; да благословлю́ и́мя Твое́ свято́е, и просла́влю, и сла́влю Пречи́стую Богоро́дицу Мари́ю, Ю́же дал еси́ нам гре́шным заступле́ние, и приими́ Сию́ моля́щуюся за ны; вем бо, я́ко подража́ет Твое́ человеколю́бие, и моля́щися не престае́т. Тоя́ заступле́нием, и Честна́го Креста́ зна́мением, и всех святы́х Твои́х ра́ди, убо́гую ду́шу мою́ соблюди́, Иису́се Христе́ Бо́же наш, я́ко Свят еси́, и препросла́влен во ве́ки. Ами́нь.

Молитва 5‑я:

Го́споди Бо́же наш, е́же согреши́х во дни сем сло́вом, де́лом и помышле́нием, я́ко Благ и Человеколю́бец прости́ ми. Ми́рен сон и безмяте́жен да́руй ми. А́нгела Твоего́ храни́теля посли́, покрыва́юща и соблюда́юща мя от вся́каго зла, я́ко Ты еси́ храни́тель душа́м и телесе́м на́шим, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем, Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва 6‑я:

Го́споди Бо́же наш, в Него́же ве́ровахом, и Его́же и́мя па́че вся́каго и́мене призыва́ем, да́ждь нам, ко сну отходя́щим, осла́бу души́ и те́лу, и соблюди́ нас от вся́каго мечта́ния, и те́мныя сла́сти кроме́; уста́ви стремле́ние страсте́й, угаси́ разжже́ния воста́ния теле́снаго. Даждь нам целому́дренне пожи́ти де́лы и словесы́; да доброде́тельное жи́тельство восприе́млюще, обетова́нных не отпаде́м благи́х Твои́х, я́ко благослове́н еси́ во ве́ки. Ами́нь.

Молитва 7‑я, святого Иоанна Златоуста (†  407) (24 молитвы, по числу часов дня и ночи):

Го́споди, не лиши́ мене́ небе́сных Твои́х благ. Го́споди, изба́ви мя ве́чных мук. Го́споди, умо́м ли или́ помышле́нием, сло́вом или́ де́лом согреши́х, прости́ мя. Го́споди, изба́ви мя вся́каго неве́дения и забве́ния, и малоду́шия, и окамене́ннаго нечу́вствия. Го́споди, изба́ви мя от вся́каго искуше́ния. Го́споди, просвети́ мое́ се́рдце, е́же помрачи́ лука́вое похоте́ние. Го́споди, аз я́ко челове́к согреши́х, Ты же я́ко Бог щедр, поми́луй мя, ви́дя не́мощь ду́ши моея́. Го́споди, посли́ благода́ть Твою́ в по́мощь мне, да просла́влю и́мя Твое́ свято́е. Го́споди Иису́се Христе́, напиши́ мя раба́ Твоего́ в кни́зе живо́тней и да́руй ми коне́ц благи́й. Го́споди, Бо́же мой, а́ще и ничто́же бла́го сотвори́х пред Тобо́ю, но да́ждь ми по благода́ти Твое́й положи́ти нача́ло благо́е. Го́споди, окропи́ в се́рдце мое́м ро́су благода́ти Твоея́. Го́споди небесе́ и земли́, помяни́ мя гре́шнаго раба́ Твоего́, сту́днаго и нечи́стаго, во Ца́рствии Твое́м. Ами́нь.

Го́споди, в покая́нии приими́ мя. Го́споди, не оста́ви мене́. Го́споди, не введи́ мене́ в напа́сть. Го́споди, да́ждь ми мысль бла́гу. Го́споди, да́ждь ми сле́зы и па́мять сме́ртную, и умиле́ние. Го́споди, да́ждь ми по́мысл испове́дания грехо́в мои́х. Го́споди, да́ждь ми смире́ние, целому́дрие и послуша́ние. Го́споди, да́ждь ми терпе́ние, великоду́шие и кро́тость. Го́споди, всели́ в мя ко́рень благи́х, страх Твой в се́рдце мое́. Го́споди, сподо́би мя люби́ти Тя от всея́ души́ моея́ и помышле́ния и твори́ти во всем во́лю Твою́. Го́споди, покры́й мя от челове́к не́которых, и бесо́в, и страсте́й, и от вся́кия ины́я неподо́бныя ве́щи. Го́споди, ве́си, я́ко твори́ши, я́коже Ты во́лиши, да бу́дет во́ля Твоя́ и во мне гре́шнем, я́ко благослове́н еси́ во ве́ки. Ами́нь.

Молитва 8‑я, ко Господу нашему Иисусу Христу:

Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, ра́ди честне́йшия Ма́тере Твоея́, и безпло́тных Твои́х А́нгел, Проро́ка же и Предте́чи и Крести́теля Твоего́, богоглаго́ливых же апо́стол, све́тлых и добропобе́дных му́ченик, преподо́бных и богоно́сных оте́ц, и всех святы́х моли́твами, изба́ви мя настоя́щаго обстоя́ния бесо́вскаго. Ей, Го́споди мой и Тво́рче, не хотя́й сме́рти гре́шнаго, но я́коже обрати́тися и жи́ву бы́ти ему́, да́ждь и мне обраще́ние окая́нному и недосто́йному; изми́ мя от уст па́губнаго зми́я, зия́ющаго пожре́ти мя и свести́ во ад жи́ва. Ей, Го́споди мой, утеше́ние мое́, И́же мене́ ра́ди окая́ннаго в тле́нную плоть оболки́йся, исто́ргни мя от окая́нства, и утеше́ние пода́ждь души́ мое́й окая́нней. Всади́ в се́рдце мое́ твори́ти Твоя́ повеле́ния, и оста́вити лука́вая дея́ния, и получи́ти блаже́нства Твоя́: на Тя бо, Го́споди, упова́х, спаси́ мя.

Молитва 9‑я, ко Пресвятой Богородице, Петра Студийского (†  IX):

К Тебе́ Пречи́стей Бо́жией Ма́тери аз окая́нный припа́дая молю́ся: ве́си, Цари́це, я́ко безпреста́ни согреша́ю и прогневля́ю Сы́на Твоего́ и Бо́га моего́, и мно́гажды а́ще ка́юся, лож пред Бо́гом обрета́юся, и ка́юся трепе́ща: не уже́ли Госпо́дь порази́т мя, и по часе́ па́ки та́яжде творю́; ве́дущи сия́, Влады́чице моя́ Госпоже́ Богоро́дице, молю́, да укрепи́ши, и блага́я твори́ти да пода́си ми. Ве́си бо, Влады́чице моя́ Богоро́дице, я́ко отню́д и́мам в не́нависти зла́я моя́ дела́, и все́ю мы́слию люблю́ зако́н Бо́га моего́; но не вем, Госпоже́ Пречи́стая, отку́ду я́же ненави́жду, та и люблю́, а блага́я преступа́ю. Не попуща́й, Пречи́стая, во́ли мое́й соверша́тися, не уго́дна бо есть, но да бу́дет во́ля Сы́на Твоего́ и Бо́га моего́: да мя спасе́т, и вразуми́т, и пода́ст благода́ть Свята́го Ду́ха, да бых аз отсе́ле преста́л скверноде́йства, и про́чее пожи́л бых в повеле́нии Сы́на Твоего́, Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и держа́ва, со Безнача́льным Его́ Отце́м, и Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Aминь.

Молитва 10‑я, ко Пресвятой Богородице:

Блага́го Царя́ блага́я Ма́ти, Пречи́стая и Благослове́нная Богоро́дице Мари́е, ми́лость Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего изле́й на стра́стную мою́ ду́шу и Твои́ми моли́твами наста́ви мя на дея́ния блага́я, да про́чее вре́мя живота́ моего́ без поро́ка прейду́ и Тобо́ю рай да обря́щу, Богоро́дице Де́во, еди́на Чи́стая и Благослове́нная.

Молитва 11‑я, ко святому Ангелу-Хранителю:

А́нгеле Христо́в, храни́телю мой святы́й и покрови́телю души́ и те́ла моего́, вся́ ми прости́, ели́ка согреши́х во дне́шний день, и от вся́каго лука́вствия проти́внаго ми врага́ изба́ви мя, да ни в ко́емже гресе́ прогне́ваю Бо́га моего́; но моли́ за мя гре́шнаго и недосто́йнаго раба́, я́ко да досто́йна мя пока́жеши бла́гости и ми́лости Всесвяты́я Тро́ицы и Ма́тере Го́спода моего́ Иису́са Христа́ и всех святы́х. Ами́нь.

Кондак Богородице:

Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко изба́вльшеся от злых, благода́рственная воспису́ем Ти раби́ Твои́, Богоро́дице, но я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти; ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Пресла́вная Присноде́во, Ма́ти Христа́ Бо́га, принеси́ на́шу моли́тву Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему, да спасе́т Тобо́ю ду́ши на́ша.

Все упова́ние мое́ на Тя возлага́ю, Ма́ти Бо́жия, сохрани́ мя под кро́вом Твои́м.

Богоро́дице Де́во, не пре́зри мене́, гре́шнаго, тре́бующа Твоея́ по́мощи и Твоего́ заступле́ния, на Тя бо упова́ душа́ моя́.

Молитва святого Иоанникия:

Упова́ние мое́ Оте́ц, прибе́жище мое́ Сын, покро́в мой Дух Святы́й: Тро́ице Свята́я, сла́ва Тебе́.

Окончание молитв:

Досто́йно е́сть я́ко вои́стину блажи́ти Тя Богоро́дицу, Присноблаже́нную и Пренепоро́чную и Ма́терь Бо́га на́шего. Честне́йшую Херуви́м и сла́внейшую без сравне́ния Серафи́м, без истле́ния Бо́га Сло́ва ро́ждшую, су́щую Богоро́дицу Тя велича́ем.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Го́споди, поми́луй. (Трижды)

Го́споди, благослови.

Го́споди, Иису́се Христе́, Бо́же наш, молитв ра́ди Пречи́стыя Твоея́ Ма́тере, преподо́бных и богоно́сных оте́ц на́ших и всех святы́х, спаси мя, грешнаго.

Таже, вместо прощения:

Ослаби, остави, прости, Боже, прегрешения наша, вольная и невольная, яже в слове и в деле, яже в ведении и не в ведении, яже во дни и в нощи, яже во уме и в помышлении: вся нам прости, яко Благ и Человеколюбец.

Молитва:

Ненавидящих и обидящих нас прости, Господи Человеколюбче. Благотворящим благосотвори. Братиям и сродником нашим даруй яже ко спасению прошения и жизнь вечную. В немощех сущия посети и исцеление даруй. Иже на мори управи. Путешествующим спутешествуй. Служащим и милующим нас грехов оставление даруй. Заповедавших нам недостойным молитися о них помилуй по велицей Твоей милости. Помяни, Господи, прежде усопших отец и братий наших и упокой их, идеже присещает свет лица Твоего. Помяни, Господи, братий наших плененных и избави я от всякаго обстояния. Помяни, Господи, плодоносящих и доброделающих во святых Твоих церквах, и даждь им яже ко спасению прошения и жизнь вечную. Помяни, Господи, и нас, смиренных и грешных и недостойных раб Твоих, и просвети наш ум светом разума Твоего, и настави нас на стезю заповедей Твоих, молитвами Пречистыя Владычицы нашея Богородицы и Приснодевы Марии и всех Твоих святых: яко благословен еси во веки веков. Аминь.

Исповедание грехов повседневное:

Исповедаю Тебе Господу Богу моему и Творцу, во Святей Троице Единому, славимому и покланяемому, Отцу и Сыну и Святому Духу, вся моя грехи, яже содеях во вся дни живота моего, и на всякий час, и в настоящее время, и в прешедшия дни и нощи, делом, словом, помышлением, объядением, пиянством, тайноядением, празднословием, унынием, леностию, прекословием, непослушанием, оклеветанием, осуждением, небрежением, самолюбием, многостяжанием, хищением, неправдоглаголанием, скверноприбытчеством, мшелоимством, ревнованием, завистию, гневом, памятозлобием, ненавистию, лихоимством и всеми моими чувствы: зрением, слухом, обонянием, вкусом, осязанием и прочими моими грехи, душевными вкупе и телесными, имиже Тебе Бога моего и Творца прогневах, и ближняго моего онеправдовах: о сих жалея, винна себе Тебе Богу моему представляю, и имею волю каятися: точию, Господи Боже мой, помози ми, со слезами смиренно молю Тя: прешедшая же согрешения моя милосердием Твоим прости ми, и разреши от всех сих, яже изглаголах пред Тобою, яко Благ и Человеколюбец.

Молитва святаго Иоанна Дамаскина,
юже указуя на одр твой, глаголи:

Влады́ко Человеколю́бче, неуже́ли мне одр сей гроб бу́дет, или́ еще́ окая́нную мою́ ду́шу просвети́ши днем? Се ми гроб предлежи́т, се ми смерть предстои́т. Суда́ Твоего́, Го́споди, бою́ся и му́ки безконе́чныя, зло́е же творя́ не престаю́: Тебе́ Го́спода Бо́га моего́ всегда́ прогневля́ю, и Пречи́стую Твою́ Ма́терь, и вся́ Небе́сныя си́лы, и свята́го А́нгела храни́теля моего́. Вем у́бо, Го́споди, я́ко недосто́ин есмь человеколю́бия Твоего́, но досто́ин есмь вся́каго осужде́ния и му́ки. Но, Го́споди, или́ хощу́, или́ не хощу́, спаси́ мя. А́ще бо пра́ведника спасе́ши, ничто́же ве́лие; и а́ще чи́стаго поми́луеши, ничто́же ди́вно: досто́йни бо суть ми́лости Твоея́. Но на мне гре́шнем удиви́ ми́лость Твою́: о сем яви́ человеколю́бие Твое́, да не одоле́ет моя́ зло́ба Твое́й неизглаго́ланней бла́гости и милосе́рдию: и я́коже хо́щеши, устро́й о мне вещь.

И тако хотяй возлещи на постелю, глаголи сие:

Просвети́ о́чи мои́, Христе́ Бо́же, да не когда́ усну́ в смерть, да не когда́ рече́т враг мой: укрепи́хся на него́.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху.

Засту́пник души́ моея́ бу́ди, Бо́же, я́ко посреде́ хожду́ сете́й мно́гих; изба́ви мя от них и спаси́ мя, Бла́же, я́ко Человеколю́бец.

И ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Пресла́вную Бо́жию Ма́терь, и святы́х А́нгел Святе́йшую, немо́лчно воспои́м се́рдцем и усты́, Богоро́дицу сию́ испове́дающе, я́ко вои́стинну ро́ждшую нам Бо́га воплоще́нна, и моля́щуюся непреста́нно о душа́х на́ших.

Молитва Честному Кресту (една от най-силните молитви против бесове):

Молитвата се казва, като едновременно с това целуваме православния си кръст с разпятие и прекръстваме себе си, леглото си и тавана над леглото (в последователност запад-изток-север-юг, като се получава кръст, долната част на който е насочена към краката на спящия - на изток, защото леглото на християнина и съответно лицето му трябва да са обърнати на изток, от където ще дойде Христос при Второто си пришествие). Накрая се прекръстват и стените на стаята в последователност изток-запад-север-юг, като едновременно с това се молим:

Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его, и да бежат от лица Его ненавидящии Его. Яко исчезает дым, да исчезнут; яко тает воск от лица огня, тако да погибнут беси от лица любящих Бога и знаменующихся крестным знамением, и в веселии глаголющих: радуйся, Пречестный и Животворящий Кресте Господень, прогоняяй бесы силою на тебе пропятаго Господа нашего Иисуса Христа, во ад сшедшаго и поправшего силу диаволю, и даровавшаго нам тебе Крест Свой Честный на прогнание всякаго супостата. О, Пречестный и Животворящий Кресте Господень! Помогай ми со Святою Госпожею Девою Богородицею и со всеми святыми во веки. Аминь.

И: 

Огради мя, Господи, силою Честнаго и Животворящаго Твоего Креста, и сохрани мя от всякаго зла.

Когда отходишь ко сну, глаголи: 

В руце Твои, Господи Иисусе Христе, Боже мой, предаю дух мой: Ты же мя благослови, Ты мя помилуй и живот вечный даруй ми. Аминь.

Молитва по окончании дела́:

Исполне́ние все́х благи́х Ты́ еси́, Христе́ мо́й, испо́лни ра́дости и весе́лия ду́шу мою́ и спаси́ мя́, я́ко еди́н Многоми́лостив, Го́споди, сла́ва Тебе́.
Досто́йно е́сть я́ко вои́стину блажи́ти Тя́ Богоро́дицу, Присноблаже́нную и Пренепоро́чную и Ма́терь Бо́га на́шего. Честне́йшую Херуви́м и сла́внейшую без сравне́ния Серафи́м, без истле́ния Бо́га Сло́ва ро́ждшую, су́щую Богоро́дицу Тя́ велича́ем.

(Перевод: Полнота всех благ Ты, Христе мой, исполни радости и веселия душу мою и спаси меня, Единый Многомилостивый, Господи, слава Тебе.
Достойно есть поистине восхвалять Тебя, Богородицу, вечно блаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего. Честью высшую Херувимов и несравненно славнейшую Серафимов, девственно Бога Слово родившую, истинную Богородицу, Тебя прославляем.)

 

Молитви за различни случаи:

 

Иисусова молитва (всекидневна, многократна):

(Чете се тихо по време на работа, в дома или в по време на пътуване.)

Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго (или грешную)

(Според решенията на Големия Московски събор от 1667 г. варианта на Иисусовата молитва "Го́споди Иису́се Христе́, Сы́не Бо́жий, поми́луй нас" е признат за накърняващ името Господне, защото Той е споменат само като Син, а не като Бог. В решенията се казва още, че който ползва молитвата със споменаване "Сы́не Бо́жий", а не правилното "Бо́же наш", този вярва като еретика Арий).

Или кратко: Ѓосподи поми́луй.

 

Перед каждым приёмом пищи (Преди ядене):

Молитва Господня:

О́тче наш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго. Я́ко Твое́ есть Ца́рство и си́ла и сла́ва во ве́ки. Ами́нь.

(Перевод: Отче наш, сущий на небесах! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое; да будет воля Твоя и на земле, как на небе. Хлеб наш насущный дай нам на сей день; И прости нам долги наши, как и мы прощаем должникам нашим; И не введи нас в искушение, но избавь нас от лукавого. Ибо Твоё Царство, и сила, и слава во веки. Аминь.)

На благословение пищи и пития мирянам (Казва се веднага след Господнята молитва като се прекръстваме и прекръстваме масата с храната):

Го́споди, Иису́се Христе́, Бо́же на́ш, благослови́ на́м пи́щу и питие́ моли́твами Пречи́стыя Твоея́ Ма́тере и все́х святы́х Твои́х, я́ко благослове́н во ве́ки веко́в. Ами́нь. (И перекрестить пищу и питие)

(Перевод: Господи, Иисусе Христе, Боже наш, благослови нам пищу и питие по молитвам Пречистой Твоей Матери и всех святых Твоих, ибо Ты благословен во веки веков. Аминь.)

Молитва после еды (след ядене):

Благодари́м Тя́, Христе́ Бо́же на́ш, я́ко насы́тил еси́ на́с земны́х Твои́х бла́г; не лиши́ на́с и Небе́снаго Твоего́ Ца́рствия, но я́ко посреде́ ученико́в Твои́х прише́л еси́, Спа́се, ми́р дая́й и́м, прииди́ к на́м и спаси́ на́с.

(Перевод: Благодарим Тебя, Христе Боже наш, что Ты насытил нас земных Твоих благ. Не лиши нас и Небесного Твоего Царства, но как посреди учеников Своих явился Ты, Спаситель, мир даруя им, приди и к нам, и спаси нас.)

 

Молитва ко Господу и некоторым святым о путешествующих (преди тръгване на път):

Путь и и́стина сый, Христе́, спу́тника А́нгела Твоего́ рабо́м Твои́м ны́не, я́коже Тови́и иногда́, посли́, сохраня́юща и невреди́мых, к сла́ве Твое́й, от вся́кого зла во вся́ком благополу́чии соблюда́юща, моли́твами Богоро́дицы, Еди́не Человеколю́бче.

Кондак, глас 2:

Луце́ и Клео́пе во Еммау́с спутеше́ствовавый, Спа́се, сше́ствуй и ны́не рабо́м Твои́м, путеше́ствовати хотя́щим, от вся́каго избавля́я их зла́го обстоя́ния: вся бо Ты, я́ко Человеколю́бец, мо́жеши хотя́й.

Молитва ко Господу о путешествующих:

Го́споди Иису́се Христе́ Бо́же наш, и́стинный и живы́й путю́, состра́нствовати мни́мому Твоему́ отцу́ Ио́сифу и Пречи́стей Ти Де́ве Ма́тери во Еги́пет изво́ливый, и Луце́ и Клео́пе во Еммау́с спутеше́ствовавый! И ны́не смире́нно мо́лим Тя, Влады́ко Пресвяты́й, и рабо́м Твои́м сим Твое́ю благода́тию спутьше́ствуй. И я́коже рабу́ Твоему́ Тови́и, А́нгела храни́теля и наста́вника посли́, сохраня́юща и избавля́юща их от вся́каго зла́го обстоя́ния ви́димых и неви́димых враго́в, и ко исполне́нию за́поведей Твои́х наставля́юща, ми́рно же и благополу́чно и здра́во препровожда́юща, и па́ки це́ло и безмяте́жно возвраща́юща; и да́ждь им все благо́е свое́ наме́рение ко благоугожде́нию Твоему́ благополу́чно в сла́ву Твою́ испо́лнити. Твое́ бо есть, е́же ми́ловати и спаса́ти нас, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем со Безнача́льным Твои́м Отце́м и со Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Твои́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва святителю Николаю Чудотворцу:

О, всесвяты́й Нико́лае, уго́дниче преизря́дный Госпо́день, теплый наш засту́пниче и везде́ в скорбех ско́рый помо́щниче. Помози́ мне, гре́шному и уны́лому, в настоя́щем житии́, умоли́ Го́спода Бо́га дарова́ти ми оставле́ние всех мои́х грехо́в, ели́ко согреши́х от ю́ности моея́, во всем житии́ мое́м, де́лом, сло́вом, помышле́нием и все́ми мои́ми чу́вствы, и во исхо́де души́ моея́ помози́ ми, окая́нному, умоли́ Го́спода Бо́га, всея́ тва́ри Соде́теля, изба́вити мя возду́шных мыта́рств и ве́чнаго муче́ния, да всегда́ прославля́ю Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха и твое́ ми́лостивное предста́тельство, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

(Перевод: О, всесвятой Николай, преславный служитель Господень, горячий наш заступник, и везде в скорбях скорый помощник! Помоги мне, грешному и унывающему: в нынешней жизни умоли Господа Бога даровать мне отпущение всех моих грехов, сколько согрешил я от юности моей в течение всей моей жизни делом, словом, помышлением и всеми моими чувствами; и при исходе души моей помоги мне, несчастному, умоли Господа Бога, всего творения Создателя, избавить меня от воздушных мытарств и вечного мучения, дабы я постоянно прославлял Отца, и Сына, и Святого Духа, и твое милостивое предстательство, ныне и всегда и во веки веков. Аминь.)

 

Молитвы пред чтением Евангелия (преди четене на Библията):

Совет святителя Иоанна Златоуста: когда сядешь читать Священное Писание, то прежде помолись Богу, чтобы Он отверз твои очи сердечные.

Молись так: «Го́споди Иису́се Христе́! Отве́рзи мои́ о́чи серде́чные, что́бы услышать мне́ сло́во Твое́ и уразуметь его́ и исполнить во́лю Твою́».

Молитва по чтении Евангелия (след четене на Библията):

Сла́ва Тебе́, Го́споди Царю́, Сы́не Бо́га жива́го, сподо́бивый мя́ недосто́йнаго Боже́ственная Твоя́ словеса́ и гла́с Свята́го Ева́нгелия Твоего́ слы́шати; си́м у́бо влады́чним Твои́м гла́сом, укрепи́ мя́ в покая́нии настоя́щия сея́ жи́зни прейти́ но́щь, от вся́каго избавля́я мя́ наве́та и зло́бы ви́димых и неви́димых вра́г: Ты́ бо еси́ еди́н си́льный, и ца́рствуяй во ве́ки. Ами́нь.

Молитва святым Киприану и Иустине (за предпазване от бесове):

О, святии священномучениче Киприане и мученице Иустина! Внемлите смиренному молению нашему. Аще бо временное житие ваше мученически за Христа скончали есте, но духом от нас не отступаете есте, присно по заповедем Господним шествовати нас научающе и крест свой терпеливо нести нам пособствующе. Се, дерзновение ко Христу Богу и Пречистей Его Матери стяжали есте. Темже и ныне будите молитвенницы и ходатаи о нас, недостойных (имя рек). Будите нам заступницы крепции, да заступлением вашим сохраняеми невредимы от бесов, волхвов и от человек злых пребудем, славяще Святую Троицу, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.

Приблизителен превод на новобългарски (да не се ползва за моление, но само за разбиране на благословения църковнославянски)

Молитвено правило на всеки истински православен човек, което е благословено от древните свети отци на Църквата и е съществена, ненарушима част от Преданието:

 

УТРИННИ МОЛИТВИ:

Начални молитви (преди утринните)

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Иисусова молитва:

Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай (прости на) мене, грешния.

(Според решенията на Големия Московски събор от 1667 г. варианта на Иисусовата молитва "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас" е признат за накърняващ името Господне, защото Той е споменат само като Син, а не като Бог. В решенията се казва още, че който ползва молитвата със споменаване "Сине Божий", а не правилното "Боже наш", този вярва като еретика Арий).

Молитва на митаря:

Боже, бъди милостив към мене, грешния.

Молитва предначинателна:

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилвай нас. Амин.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Молитва към Светия Дух:

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.

(От Великден до Възнесение вместо тази молитва към Светия Дух „Царю небесни…“ се чете Пасхален тропар: „Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в“. (Трижды) – (Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, дарува живот. (три пъти)). От Възнесение до Петдесетница започваме началните молитви със „Святы́й Бо́же…“, пропускайки всички предшестващи. Тези бележки се отнасят и за началните молитви преди сън).

Трисвета:

Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!
(три пъти, с поклони до кръста (от пояса) и кръстно знамение преди поклоните).

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Кратка молитва към Пресветата Троица:

Пресвета Троице, помилвай нас, Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, Светий, посети и изцели немощите ни, заради Твоето име!

Господи, помилуй! (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Господня молитва:

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е Царството и силата, и славата, Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Утринни молитви:

Троични тропари:

Станали от сън, падаме пред Тебе, Благий, и Ти пеем, Силний, ангелската песен: свят, свят, свят си, Боже, по молитвите на Богородица помилуй нас.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
От одъра и сън ме дигна, Господи, просвети моя ум и сърце и отвори устните ми, за да Те възпявам, Света Троице: Свят, Свят, Свят си, Боже, по молитвите на Богородица помилуй нас.

и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Неочаквано ще дойде Съдията и на всекиго делата ще се открият,
но с страх зовем в полунощ:
        свят, свят, свят си, Боже,
        по молитвите на Богородица помилуй нас.

Господи, помилуй. (12 пъти)

Молитва към Пресветата Троица:

Станал от сън, благодаря Ти, Света Троице, че поради голямата Твоя благост и дълготърпение не се прогневи на мене, ленивия и грешния, нито ме погуби с беззаконията ми, но както обикновено се показа човеколюбива и, като лежах без надежда ме дигна, за да стана рано и прославя Твоето могъщество. И сега просвети духовните ми очи, отвори устата ми, за да се поучавам с Твоите слова, да разбирам Твоите заповеди и да върша Твоята воля, и да Ти пея с сърдечна хвала, и да възпявам Твоето всесвято име: на Отца, и Сина, и Светаго Духа, сега и винаги, и во веки веков, Амин!

Дойдете да се поколним на Царя, нашия Бог! (Поклон)
Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог! (Поклон)
Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог! (Поклон)

Псалом 50:

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости ме очисти от беззаконието ми.
Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
Пред Тебе едничкия съгреших и лукавство пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и ще победиш на Твоя съд.

Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
Ето, Ти обикна истината, и Твоята тайна премъдрост си ми явил.

Поръси ме с исоп, и ще се очистя; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите смирени.
Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.

Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене.
Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.

Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.

Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените Йерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Символ на вярата:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, съборна и апостолска Църква.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Молитва 1‑ва, на свети Макарий Велики (†  390–391):

Боже, очисти ме, грешния, защото нищо добро не сторих пред Тебе: но избави ме от лукавия, и да бъде в мене Твоята воля, та неосъдно да отворя недостойните си уста, и да възхваля Твоето свято име, на Отца, и Сина, и Светаго Духа, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 2‑ра, на свети Макарий Велики:

Станал от сън, полунощна песен Ти принасям, Спасителю, и като падам пред Теб, викам: не давай да заспя в греховна смърт, но смили се над мене, Ти, Който драговолно се разпна, и като лежа в леност, побързай да ме дигнеш и спасиш в бодрост и молитва. И след нощния сън, дай да изгрее за мен ден безгрешен, Христе Боже,
и ме спаси.

Молитва 3‑та, на свети Макарий Велики:

Към Тебе, Владико Човеколюбче, станал от сън прибягвам и в Твоите дела се подвизавам по Твоето милосърдие, и Ти се моля: помагай ми през всяко време и във всяка работа и ме избави от всяко светско зло и дяволски подтик, и ме спаси, и въведи в Твоето вечно Царство.

Защото Ти си моят Създател на всяко добро Промислител и Подател, в Тебе е всичкото ми упование,
и на Тебе възнасям слава, сега и винаги, и во веки веков! Амин!

Молитва 4‑та, на свети Макарий Велики:

Господи, Който по голямата Си благост и велики щедрости даде на мен, Твоя раб, изтеклото време на тая нощ да премина без беда от каквото и да е вражеско зло; Сам Ти, Владико, Творче на всичко, удостой ме с Твоята истинска светлина и с просветено сърце да върша Твоята воля, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 5‑та, на свети Василий Велики (†  379) – Към Бог Отец:

Господи, Вседържителю, Боже на силите и на всяка плът, Който живееш във висините и гледаш на смирените,
изпитваш сърца и утроби и ясно предузнаваш съкровените тайни човешки, безначална и вечносъществуваща Светлина, в Която няма промяна или сянка от изменение; Безсмъртни Царю, приеми нашите моления, които сега, като се надяваме на множеството Твои милости, Ти принасяме от нечисти устни, и ни прости прегрешенията, извършени от нас с дело, слово, мисъл, съзнателно или несъзнателно; и ни очисти от всека сквернота на плътта и духа.

И дай ни с бодро сърце и трезва мисъл да преминем цялата нощ на сегашния живот, очаквайки идването на светлия ден на Единородния Твой Син, Господ, и Бог и наш Спасител Иисус Христос, когато Съдията на всички ще дойде със слава, за да въздаде всекиму според делата; та не паднали и поленили се, а бодри и вършещи добри дела, да се окажем готови да влезем в радостта и божествения дворец на Неговата слава, дето гласът на празнуващите е непресекващ и е неизразима насладата на ония, които гледат неизказаната красота на Твоето лице. Защото Ти си истинската светлина, която просвещава и освещава всичко, и Тебе възпяват всички твари во веки веков. Амин.

Молитва 6‑та, на свети Василий Велики – Към Пресвета Троица

Тебе благославяме, всевишний Боже и Господи на милостта, Който винаги вършиш с нас велики и неизследими, славни и удивителни неща, които са безчет. Ти ни даваш сън за успокоение на нашата немощ и облекчение умората на многоотрудената ни плът. Благодарим Ти, че не ни погуби с нашите беззакония, но, както обикновено, прояви човеколюбие, и в безнадеждност лежащите ни вдигна, за да славословим Твоето могъщество. Затова молим Твоята безмерна благост – просвети духовните ни очи и разбуди нашия ум от тежкия сън на леността, отвори устата ни и я изпълни с хваление за Тебе, та да можем без колебание да Те възпяваме и да се изповядваме пред Теб, във всичко и от всички прославяния Бог, Безначалния Отец, с Единородния Твой Син и Всесветия и Благия и Животворящ Твой Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Молитва 7‑ма, към Пресвета Богородица:

Възпявайки Твоята благодат, Владичице, Те моля: облагодати ума ми. Научи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствувам в песни, които прогонват съня на унинието.
С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, окования с веригите на грехопадението.
Нощем и денем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат.

Животодателя Бога родила, оживи мене, умъртвения от страстите. Незалязващата Светлина родила, просвети ослепялата ми душа. О, дивен палат на Владиката, направи от мене дом на Божествения Дух. Лекаря родила, излекувай многолетните страсти на моята душа. Вълнуван от вълните на житейската буря, насочи ме в пътя на покаянието. Избави ме от вечния огън, от злия червей и от тартара. Не допускай да стана радост на бесовете, понеже съм провинен в много грехове.

О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения. Направи ме недостъпен за всяка мъка и умоли (за мен) Владиката на всички (твари). Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии.

Пресвета Дево, чуй гласа на Твоя непотребен раб. Дай ми, Пречиста, ручеи от сълзи, които да очистят сквернотата на душата ми. Непрестанно ти принасям от сърце стенания: бъди усърдна, Владичице. Приеми моето молитвено служение и принеси го на благоутробния Бог.

По-висша от ангелите, издигни ме над светското смешение. Светоносна Скиния небесна, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни отварям за похвала, осквернени от нечистота, Всенепорочна. Избави ме от душегубни беди, като усърдно умоляваш Христа, Комуто подобава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 8‑ма, към Господа Иисуса Христа:

Многомилостиви и Всемилостиви Боже мой, Господи Иисусе Христе, поради голяма любов Ти слезе и се въплъти, за да спасиш всички. И сега, Спасителю, спаси ме по благодат, моля Те. Защото, ако ме спасиш поради дела, това не е благодат и дар, а най-вече дълг.

Ей, богати с щедрости и неописуем в милоста! Който вярва в Мене, си казал, о, Христе мой, ще бъде жив и няма да види смърт вовеки.

И тъй, ако вярата в Тебе спасява отчаяните, ето аз вярвам — спаси ме, защото Ти си мой Бог и Създател.
Нека вярата ми се вмени вместо дела, Боже мой, тъй като съвсем не ще намериш дела, които да ме оправдаят. Но тая моя вяра да е достатъчна вместо всичко: та тя да даде отговор, тя да ме оправдае, тя да ме направи участник на Твоята вечна слава. Да не ме грабне сатаната и се похвали, Слове, че ме е изтръгнал от Твоята ръка и ограда; Но искам или не искам, Христе Спасителю, спаси ме; побързай скоро, защото погивам:
защото Ти си мой Бог още от утробата на майка ми. Сподоби ме, Господи, да Те възлюбя сега, както някога обикнах самия грях, и пак да почна да Ти служа усърдно без ленност, както служих преди на лукавия сатана.
Най-вече да служа на Тебе, Господ и Бог мой Иисус Христос, през всички дни на живота си, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 9‑та, към Ангела-пазител

Светий Ангеле, който покровителствуваш окаяната ми душа и изпълнения ми със страсти живот, не изоставяй мене грешния, нито отстъпвай от мене, заради невъздържанието ми. Не давай място на лукавия демон да ме завладее чрез насилване на това смъртно тяло. Укрепи бедствуващата ми и слаба ръка и ме настави по пътя към спасение.

О, светий Ангеле Божий, пазителю и покровителю на окаяната ми душа и тяло, прости ми всичко, с каквото те оскърбих през всички дни на моя живот и ако нещо съгреших през изтеклата нощ, закриляй ме през днешния ден и ме запази от всяко вражеско изкушение, та с никакъв грях да не прогневя Бога; и моли се за мене на Господа да ме утвърди в Своя страх и да ме направи достоен раб на Своята благост.
Амин.

Молитва 10‑та, към Пресвета Богородица

Пресвета Владичице моя Богородице, с Твоите святи и всесилни молби прогони от мене, Твоя смирен и окаян раб, унинието, забравата, неразумието, нехайството и всички скверни, лукави и хулни помисли от окаяното ми сърце и от помрачения ми ум; и угаси пламъка на страстите ми, понеже съм беден и окаян. И ме избави от многото лоши спомени и начинания, и ме освободи от всички зли дела. Защото си благословена от всички родове, и Твоето пречестно име се слави во веки веков. Амин.

Молитва 10‑та, към светията, чието име носиш

Моли Бога за мене, свети угодниче Божий (името), понеже усърдно прибягвам към тебе, бърз помощник и молител за душата ми.

Похвална песен в чест на Пресвета Богородица

Богородице Дево, радвай се, Благодатна Марие, Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души.

Тропар на Кръста

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш победа над враговете и ги запазваш със силата на Твоя Кръст.

Молитви за живите

Спаси, Господи, и помилуй всички православни християни

(Цялата молитва според Преданието е:

„Спаси, Господи, и помилуй моя духовен отец (името), родителите ми (имената), сродниците ми (имената), началниците, наставниците, благодетелите (имената) и всички православни християни.“,

но тъй като „официалните“ църкви изпадат в ерес на догматически синкретизъм още в началото XIX в., чрез общение с изпадналата в единоверие със старообрядци руска църква, а после задълбочават ереста си чрез признаване и молене в олтарите за революционни власти – демократични-парламентарни, конституционни „монарси“ и дори комунисти, а българската църква изпада и в ерес на етнофилетизъм, и накрая всички тези „официални“ църкви днес се намират в общение с новата религия на антихриста, която е наречена икуменизъм и представлява религиозен синкретизъм, то в тази молитва трябва да се споменават само общо всички православни християни, които днес се спасяват с изповедание на вярата срещу тези сатанински дела. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, АКО ПОМЕНЕМ ИМЕТО НА НЕПРАВОСЛАВЕН ЧОВЕК-ЕРЕТИК, ТО НИЕ УЧАСТВАМЕ В ДЕЛАТА МУ МОЛИТВЕНО И ИЗВЪРШВАМЕ НАЙ-ТЕЖКИЯ ГРЯХ – ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ!

Молитва за живите наши близки роднини, сродници, приятели и всички хора, които са атеисти, или изповядват друга вяра, или имат някакви свои обяснения върху вярата, или са в секта, или се намират в ерес, нямат изповедание срещу икуменизма и ходят в „официалните“ църкви или в старостилни икуменически църкви, е редно да се извършва след утринното или вечерното правило, като се молим за тяхното вразумяване и просвещение от Бога, например „Моля те Господи смири, вразуми и просвети умовете и сърцата на (имената). Помогни им, моля те Господи, да си спасяват душите в тези крайни и коварни времена“).

Молитви за покойници

Упокой, Господи, душите на Твоите починали раби: всички православни християнии и им прости всички волни и неволни прегрешения, като им даруваш Небесното Царство.

(Цялата молитва според Преданието е:

„Упокой, Господи, душите на Твоите починали раби: моите родители (имената), сродници по плът, благодетели (имената) и всички православни християнии и им прости всички волни и неволни прегрешения, като им даруваш Небесното Царство“, но поради посочените по-горе причини, молитва за нашите умрели роднини, сродници, приятели и всички хора, които са починали без истинско кръщение (с трикратно потапяне и пълни молитви) без изповедание на истинска православна вяра, в общение с „официалната“ ни еретическа църква или други подобни, е редно да се извършва след утринното или вечерното правило, като се молим Господ да се смили и да облекчи душите им, а на да ги упокои. Покой след смъртта намират само истински кръстените християни, които са спазвали заповяданото в православното Писание и Предание на Църквата. За подробности:.. ).

Заключителни молитви

Достойно е, наистина, да Те прославяме, Богородице, винаги Блажена и Пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, Тебе величаем.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин!

Господи, помилуй! (три пъти)

Господи, благослови.

Господи, Иисусе Христе, Боже наш, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии, спаси мене грешния.

(Следващите молитви: Преди начало на всяко дело и преди излизане от дома, съответно се казват след утринното правило):

Молитва преди започване на всяко дело

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.

Благослови, Господи, и помогни на мене грешния, да извърша започваното от мене дело за Твоя слава.

Господи, Иисусе Христе, Единордни Сине на Безначалния Твой Отец, Ти си рекъл с пречистите Твои уста – Без Мен не можете да извършите нищо. Господи мой, Господи, имайки вяра в моите душа и сърце на изреченото от Теб, падам пред Твоята благост: помогни на мен, грешния, това дело, от мене започвано, за Тебе Самия да бъде извършено, в името на Отца и Сина и Светия Дух, по молитвите на Богородица и на всички Твои светии. Амин.

Молитва на свети Иоан Златоуст преди излизане от дома

Отричам се от теб, сатана, от твоята гордост и от служенето на теб, и се съчетавам с Тебе, Христе, в името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Друга молитва преди излизане от дома, казвана след предходната

Огради ме, Господи, със силата на Честния и Животворящ Твой Кръст и ме пази от всяко зло.

Господи, направлявай към благо моя път.

Господи, благослови всички мои влизания и излизания.

(Казвайки последните молитви се прекръстваме и прекръстваме изхода на дома ни).

 

Молитви преди сън

Начални молитви (преди вечерните)

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Иисусова молитва:

Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай (прости на) мене, грешния.

(Според решенията на Големия Московски събор от 1667 г. варианта на Иисусовата молитва "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас" е признат за накърняващ името Господне, защото Той е споменат само като Син, а не като Бог. В решенията се казва още, че който ползва молитвата със споменаване "Сине Божий", а не правилното "Боже наш", този вярва като еретика Арий).

Молитва на митаря:

Боже, бъди милостив към мене, грешния.

Молитва предначинателна:

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилвай нас. Амин.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Молитва към Светия Дух:

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.

(От Великден до Възнесение вместо тази молитва към Светия Дух „Царю небесни…“ се чете Пасхален тропар: „Христо́с воскре́се из ме́ртвых, сме́ртию смерть попра́в, и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в“. (Трижды) – (Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, дарува живот. (три пъти)). От Възнесение до Петдесетница започваме началните молитви със „Святы́й Бо́же…“, пропускайки всички предшестващи. Тези бележки се отнасят и за началните молитви преди сън).

Трисвета:

Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!
(три пъти, с поклони до кръста (от пояса) и кръстно знамение преди поклоните).

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Кратка молитва към Пресветата Троица:

Пресвета Троице, помилвай нас, Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, Светий, посети и изцели немощите ни, заради Твоето име!

Господи, помилуй! (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Господня молитва:

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е Царството и силата, и славата, Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Господи, помилуй. (12 пъти)

Дойдете да се поколним на Царя, нашия Бог! (Поклон)
Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог! (Поклон)
Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог! (Поклон)

Край на началните молитви вечер.

Молитви преди сън

Тропари

Помилуй нас, Господи, помилуй нас! Защото, като не намираме никакво оправдание, ние грешните като на Владика Ти принасяме тая молитва: помилуй нас!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух,

Господи, помилуй ни, защото на Тебе се уповаваме. Не се гневи много на нас, нито помни нашите беззакония,
но погледни и сега, като милосърден и ни избави от нашите грехове; защото Ти си наш Бог и ние Твой народ,
всички сме дело на Твоите ръце, и Твоето име призоваваме.

и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице, за да не погинем ние, които на Тебе се надяваме, но да се избавим чрез Тебе от беди, защото Ти си спасение за християнския род.

Господи, помилуй. (12 пъти)

Молитва 1-ва, на свети Макарий Велики (†  390–391):

Боже вечний и Царю на всяко създание, Който си ме сподобил да достигна до тоя час: прости ми греховете, които извърших през тоя ден с дело, слово и помисъл, и очисти, Господи, моята смирена душа от всяка сквернота на плътта и духа.
И дай ми, Господи, през тая нощ да имам спокоен сън, та като стана от смиреното си легло,
да благоугодя на Твоето пресвето име през всички дни на моя живот и да побеждавам плътските и безплътни врагове, които ме нападат. И ме избави, Господи, от помисли суетни и оскверняващи ме и от лоши пожелания.

Защото Твое е царството и силата и славата, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 2-ра, на свети Антиох към нашия Господ Иисус Христос

Вседържителю, Слово на Отца, Иисусе Христе, Самият Ти съвършен: поради голямото Твое милосърдие никога не се отдалечавай от мене, Твоя раб, но всякога пребъдвай в мене. Иисусе, добър Пастирю на Твоите овце, не ме предавай на змийното коварство и не ме оставай на прищевките на сатаната, понеже в мене е семето на тлението. Но Ти, Господи Боже, Комуто се покланяме, Царю светий, Иисусе Христе, като спя, запази ме с непомръкващата светлина на Твоя Свети Дух, с Който си осветил учениците Си. Дай, Господи, и на мене, недостойния Твой раб, Твоето спасение, когато съм на леглото; просвети ума ми със светлината на разбирането на Твоето свето Евангелие, душата ми - с любовта към Твоя Кръст, сърцето ми - с чистотата на Твоето слово, тялото ми - с Твоите пречисти страдания, мисълта ми опази с Твоето смирение и ме дигни навреме да Те славословя. Защото си препрославен с безначалния Твой Отец и Пресветия Дух во веки. Амин.

Молитва 3-та на свети преподобни Ефрем Сирин към Светия Дух

Господи, Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, смили се и помилуй мене, грешния Твой раб, прости на мене, недостойния, всичко, с каквото Ти съгреших днес като човек, и не само като човек, но дори и по-зле от животно. Прости моите волни и неволни, съзнати и несъзнати грехове, които извърших от младини, от лош навик, от дързост и малодушие. Ако в Твоето име се клех или похулих името Ти в мисълта си; ако някого укорих или оклеветих в гнева си, или оскърбих, или за нещо се разгневих, ако излъгах или прекомерно спах,

ако беден дойде при мене и го презрях, или моя брат наскърбих, или предизвиках свада, или някого осъдих, ако изпаднах във високомерие или се разгордях, или се разгневих; ако, като стоях на молитва, умът ми се поддаде на лукави светски мисли, или помислих нещо развратно; ако преядох, или се опих, или безумно се смях, или помислих нещо лукаво; ако, като видях чужда хубост, сърцето ми се нарани от нея; ако говорих неприлични неща; или се присмях на греха на брат ми, когато моите съгрешения са безброй; ако за молитва бях нехаен, или сторих друго нещо лошо, за което не си спомням, защото всички тия неща, дори и по-големи от тях извърших: Творче мой и Владико, помилвай мене, Твоя малодушен и недостоен раб. Разреши, освободи и прости ми като благ и Човеколюбец, та с мир да легна, заспя и си почина аз, блудният, грешен и окаян, и да се поклоня, възпея и прославя пречестното Твое име заедно с Отца и Единородния Негов Син, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 4-та на свети Макарий Велики към нашия Господ Иисус Христос

Какво да Ти принеса или какво да Ти въздам, многощедри и Безсмъртни Царю, щедри и Човеколюбиви Господи, че, като се леня да Ти угодя и нищо добро не извърших,Ти ме доведе до края на изминалия ден и устройваш обръщането и спасението на душата ми?

Милостив бъди към мене грешния и лишения от всяко добро дело, дигни падналата ми душа, осквернена от безмерни съгрешения и премахни от мене всяка лукава мисъл на тоя земен живот. Прости ми, единствено безгрешен Боже, съгрешенията, в които се провиних пред Тебе днес, съзнателно или несъзнателно, с думи, дело, помисъл и с всички мои чувства.

Ти Сам ме закриляй и ме пази от всяко вражеско нападение с Твоята Божествена власт, неизказано човеколюбие и сила. Очисти ме, Боже, очисти от многото мои грехове.
Благоволи, Господи, да ме избавиш от мрежите на лукавия, спаси изстрадалата ми душа и ме осени със светлината на Твоето лице, кога дойдеш в слава. Дай ми сега да заспя неосъдно и без мечтания. Запази несмутена мисълта на Твоя раб. Изгони от мене всяко сатанинско въздействие. Просвети духовните очи на сърцето ми, за да не заспя за смърт. Прати ми мирен Ангел, пазител и наставник на душата и тялото ми, да ме избавя от моите врагове, та като стана от леглото си, да Ти принеса благодарствени молитви.

Господи, чуй Твоя грешен и беден откъм добра воля и съвест раб. Дай ми, като стана от сън, да се поучавам с Твоето слово и чрез Твоите Ангели прогони далеч от мене бесовското униние, навеяно от бесовете, та да благославям и прославям Твоето свято име, и да славя Пречистата Богородица Мария, която даде Застъпница за нас грешните, и приеми Нейните моления за нас, защото зная, че Тя подражава на Твоето човеколюбие и не престава да се моли. С Нейното застъпничество и със знака на честния Кръст, и заради всички Твои светии,
запази бедната ми душа, Иисусе Христе, Боже наш, понеже си свят и препрославен во веки. Амин.

Молитва 5-та

Господи Боже наш, като благ и Човеколюбец, прости ми каквото съгреших в тоя ден с думи, дело и помисъл.
Дай ми мирен и спокоен сън. Изпрати Твоя Ангел Пазител да ме закриля и пази от всяко зло,
защото Ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе въздаваме слава — на Отца и Сина и Светаго Духа, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

Молитва 6-та

Господи Боже наш, в Когото вярваме и Чието име повече от всяко друго име призоваваме: като отиваме да спим, дай облекчение на душата и тялото ни, и ни запази от всяко мечтание и тъмни сласти, възпри устрема на страстите, угаси пламъците на телесната възбуда.

Дай ни да поживеем целомъдрено с дела и думи, та като усвоим добродетелния живот, да не се лишим от Твоите обещани блага, защото си благословен во веки. Амин!

Молитва 7-ма. Двадесет и четири  моления, според броя на часовете на деня и нощта, от св. Йоан Златоуст

Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага. Господи, избави ме от вечните мъки. Господи, ако с ум или мисъл, с думи или дела съгреших, прости ми. Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, малодушие и вкаменено безчувствие. Господи, избави ме от всяко изкушение. Господи, просвети моето сърце, което лошото пожелание помрачи. Господи, аз като човек съгреших, а Ти, като милосърден Бог, ме помилвай, виждайки немощта на душата ми. Господи, прати ми на помощ Твоята благодат, за да прославя Твоето свято име. Господи, Иисусе Христе, запиши мене, Твоя раб, в книгата на живота и ми дай добър край.
Господи, Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало. Господи, поръси сърцето ми с росата на Твоята благодат. Господи на небето и земята, помени в Твоето Царство мене, грешния, безсрамен и нечист Твой раб. Амин.

Господи, приеми ме в покаяние. Господи, не ме изоставяй. Господи, не допускай да изпадна в беда.
Господи, дай ми блага мисъл. Господи, дай ми сълзи и умиление и да помня смъртта. Господи, дай ми да мисля за изповядване на моите грехове. Господи, дай ми смирение, целомъдрие и послушание. Господи, дай ми търпение, великодушие и кротост. Господи, насади в мене корена на доброто: страха Божий, в сърцето ми.
Господи, удостой ме да Те обичам от всичката си душа и мисъл и във всичко да върша Твоята воля. Господи, закриляй ме от лоши човеци, и от бесове, и от страсти, и от всякакви други непристойни неща. Господи, Ти знаеш, че всичко вършиш според Своята блага воля: нека бъде Твоята воля и в мене грешния, защото си благословен во веки. Амин.

Молитва 8-ма към нашия Господ Иисус Христос

Господи, Иисусе Христе, Боже наш, заради молитвите на Пречистата Твоя Майка и безплътните Твои Ангели, Твоя Пророк, Предтеча и Кръстител, богоречивите апостоли, светлите и добропобедни мъченици, преподобните и богоносни отци и всички светии, избави ме от сегашното бесовско угнетение.

О, Господи мой и Творче, Който не искаш смъртта на грешника, но да се обърне и бъде жив: дай и на мене окаяния и недостоен да се обърна. Изтръгни ме от устата на душегубеца змей, зинал да ме погълне и завлече жив в ада.
О, Господи мой, утешение мое, Който заради мене окаяния се облече в тленна плът, изтръгни ме от окаяното ми състояние и дай утеха на окаяната ми душа. Насади в сърцето ми воля да изпълнявам Твоите заповеди,
да изоставя лукавите дела и да получа Твоите блаженства. Понеже на Тебе, Господи, се уповавам, спаси ме!

Молитва 9-та на Петър Студит към Пресвета Богородица

Коленича пред Теб, Пречиста Божия Майко, и Ти се моля: знаеш, Царице, че непрестанно съгрешавам и прогневявам Твоя Син и мой Бог, и макар много пъти да се кая, в лъжа пред Бога се оказвам, и пак се кая и треперя: дали не ще ме погуби сега Господ? Ала подир миг отново извършвам същите грехове.

Като знаеш това, Владичице моя Господарке Богородице, моля Те да ме укрепиш и да ми дадеш сила за добри дела. Защото знаеш, Владичице моя Богородице, че наистина ненавиждам злите си дела, и от всичката си мисъл обичам закона на моя Бог: но не зная, Господарке Пречиста, как онова, което ненавиждам, от него се и увличам, а доброто престъпвам.

Не допускай, Пречиста да се изпълни волята ми, защото тя не е угодна Богу, но да бъде волята на Твоя Син и мой Бог: Той да ме спаси, да ме вразуми и да ми даде благодатта на Светия Дух, та да престана отсега да върша скверни дела, и занапред да живея по заповедите на Твоя Син, Комуто подобава всяка слава, чест и владичество, заедно с Неговия Безначален Отец и с Благия и Животворящ Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Молитва 10-та към Пресвета Богородица

Блага Майко на Благия Цар, Пречиста и Благословена Богородице Марио, излей върху изпълнената ми със страсти душа милостта на Твоя Син и наш Бог, и с Твоите молитви ме упъти към добри дела, за да премина останалото време на живота си без порок, и чрез Тебе да намеря рая, Богородице Дево, едничка Чиста и Благословена.

Молитва 11-та към Ангела Пазител

Ангеле Христов, мой свети пазителю и покровителю на душата и тялото ми, прости ми всичко, каквото днес съгрешик, и ме избави от всяко лукавство на противния ми враг, та с никакъв грях да не прогневя моя Бог; но моли се за мене грешния и недостоен раб, та да ме направиш достоен за благостта и милостта на Пресветата Троица, на Майката на моя Господ Иисус Христос и на всички светии. Амин.

Кондак на Пресвета Богородица

На Тебе, висша Защитнице и Воеводо, ние, избавените от злини Твои раби Богородице, благодарствена песен Ти възпяваме. Понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни избави, та да Ти казваме: радвай се, Невесто безбрачна.
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.

Всичкото си упование на Тебе възлагам, Майко Божия, запази ме под Твоя покров.

Богородице Дево, не отхвърляй мене грешния, който търси Твоята помощ и Твоето застъпничество.
Понеже на Тебе се надява душата ми, помилуй ме.

Молитва на св. Иоанникий

Упованието ми е Отца, прибежище ми е Сина, покровът ми е Дух Светий:
Света Троице, слава на Тебе!

Заключителни молитви

Достойно е, наистина, да Те прославяме, Богородице, винаги Блажена и Пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, Тебе величаем.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин!

Господи, помилуй! (три пъти)

Господи, благослови.

Господи, Иисусе Христе, Боже наш, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии, спаси мене грешния.

Вместо чина на прошка:

Облекчи, заличи, прости ни, Боже, нашите прегрешения, които сме сторили волно или неволно, с думи и с дело, съзнателно или несъзнателно, денем и нощем, с ум и с помисъл — всичко ни прости като Благ и Човеколюбив.

Молитва:

Прости, човеколюбиви Господи, на онези, които ни мразят и обиждат. Стори добро на онези, които ни правят добрини. На братята и сродниците ни дарувай, каквото просят за спасение и вечен живот. Посети болните и им дарувай изцеление. Онези, които са в морето, напътствувай. На пътуващите бъди Спътник. На тия, които ни служат и се смиляват над нас, дарувай прощение на греховете. Тези, които са заръчали на нас недостойните да се молим за тях, помилвай ги според Твоята голяма милост.

Помени, Господи, по-рано починалите наши отци и братя и ги упокой, дето сияе светлината на Твоето лице.
Помени, Господи, нашите братя, които са в плен, и ги избави от всяко нещастие. Помени, Господи, тези, които принасят плодове от труда си и правят добрини на Твоите свети Църкви: дай им каквото просят за спасение и вечен живот. Помени, Господи, и нас смирените, грешни и недостойни Твои раби, и просвети нашия ум със светлината на Твоето познание и ни насочи в пътя на Твоите заповеди, заради молитвите на пречистата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария и на всички Твои светии, защото си благословен во веки веков. Амин.

Всекидневна изповед на греховете:

Изповядвам пред Тебе, моя Господ Бог и Творец, прославян и покланяем Един в Света Троица, Отец, и Син, и Свети Дух, всички мои грехове, които съм извършил през всички дни на живота си, всеки час, и сега, и през изминалите дни и нощи, с дело, слово и помисъл, преяждане, тайноядство, празнословие, униние, леност, прекословие, непослушание, оклеветяване, осъждане, небрежност, самолюбие, сребролюбие и вещолюбие, кражба, лъжа, користолюбие, мшелоимство (страст към събиране и трупане на всякакви, дори и ненужни вещи – б.р.), ревност, завист, гняв, злопаметност, ненавист, лихварство, и с всички мои сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и многото мои други грехове, и душевни, и телесни, с които съм прогневил Тебе, моя Бог и Творец и съм онеправдал моя ближен. Като съжалявам за всички тях, признавам, че съм виновен пред Тебе, моя Бог, и желая да се покая — само, Господи, Боже мой, помогни ми, със сълзи смирено Те моля! По Твоето милосърдие ми прости досегашните мои съгрешения и ме освободи от всички тия, които изрекох пред Тебе, като Благ и Човеколюбец. Амин.

Молитва на св. Иоан Дамаскин – Като посочиш леглото си, кажи:

Владико Човеколюбче, дали това легло не ще ми бъде гроб, или отново ще просветиш душата ми с утрешния ден? Ето, пред мен лежи гробът, пред мен е смъртта. Боя се, Господи, от Твоя Съд и от нескончаемите мъки, ала не преставам да върша зло, не преставам да прогневявам Тебе моя Господ Бог, и Пречистата Твоя Майка,
и всички небесни сили, и моя свят Ангел Пазител. Зная, Господи, че съм недостоен за Твоето човеколюбие, а съм достоен за всяко осъждане и мъка.

Но, Господи, искам или не искам, спаси ме. Защото ако праведника спасиш — това не е нещо велико, и ако чистия по сърце помилваш — в това няма нищо дивно, защото такива са достойни за Твоята милост.
Но над мене, грешния, покажи Твоята велика милост, в това покажи Твоето човеколюбие — да не надмогнат моите зли дела Твоята неизказана благост и милосърдие; и както Ти искаш, така постъпи с мене!

Когато вече пристъпваш към леглото си за сън кажи:
Просвети очите ми, Христе Боже, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: "надвих го"!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
Ти бъди застъпник на моята душа Боже, защото вървя сред множество мрежи;
избави ме от тях и ме спаси, Благий, като Човеколюбец.

и сега и винаги и во веки веков.
Амин.

Неспирно да възпяваме преславната Божия Майка, по-свята и от светите Ангели,
като със сърца и устни изповядваме, че Тя е Богородица,
понеже наистина е родила въплътения Бог и непрестанно се моли за душите ни!

Молитва към честния Кръст (една от най-силните молитви против бесове)

Молитвата се казва, като едновременно с това целуваме православния си кръст с разпятие и прекръстваме себе си, леглото си и тавана над леглото (в последователност запад-изток-север-юг, като се получава кръст, долната част на който е насочена към краката на спящия - на изток, защото леглото на християнина и съответно лицето му трябва да са обърнати на изток, от където ще дойде Христос при Второто си пришествие). Накрая се прекръстват и стените на стаята в последователност изток-запад-север-юг, като едновременно с това се молим:

Да възкръсне Бог, и да се разпръснат враговете Му
и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
Както се дим разнася да изчезнат,
както восък от пламък огнен се топи —
тъй и бесовете да загинат от лицето на ония, които обичат Бога
и се осеняват с кръстното знамение, и с веселие казват:

Радвай се, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен,
прогонвай бесовете със силата на разпнатия на тебе Господ наш Иисус Христос,
Който слезе в ада, унищожи силата на дявола
и ни дарува тебе, Своя Честен Кръст, за прогонване на всеки враг.

О, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен!
Помагай ми със света Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин!

И тази молитва:

Огради ме, Господи, със силата на Честния и Животворящ Твой Кръст
и ме запази от всяко зло.

В Твоите ръце, Господи Иисусе Христе, Боже мой, предавам духа си -
Ти ме благослови, Ти ме помилвай и ми дарувай живот вечен!

Амин.

Молитва при приключване на дневните дела и работи:

Пълнота на всички блага си Ти, Христе мой, изпълни с радост и веселие моята душа и ме спаси, защото си Многомилостив, Господи, слава на Тебе.

Достойно е, наистина, да Те прославяме, Богородице, винаги Блажена и Пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, Тебе величаем.

 

Молитви за различни случаи:

 

Иисусова молитва (всекидневна, многократна)

(Чете се тихо по време на работа, в дома или в по време на пътуване.)

Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго (или грешную).

(Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай (прости)  мене, грешния.

Или кратко: Ѓосподи поми́луй.

 

Преди всяко ядене:

Молитва Господня

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е Царството и силата, и славата, Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.

За благословение на храната и питието (Казва се веднага след Господнята молитва като се прекръстваме и прекръстваме масата с храната)

Господи, Иисусе Христе, Боже наш, благослови храната и питието ни по молитвите на Пречистата Твоя Майка и на всички Твои светии, защото си благословен во веки веков. Амин.

Молитва след ядене:

Благодарим Ти, Христе Боже наш за това, че си наситил със земните Твои блага. Не ни лишавай и от Твоето Небесно Царство, но както Си се явил сред Твоите ученици, Спасителю, дарувайки им мир, така ела и при нас и ни спаси.

 

Молитва към Господа преди тръгване на път:

Път и истина си Христе, прати на Твоите раби, както някога на Товия, за спътник Ангел Твой, който да ги съхранява невредими от всяко зло, за Твоя слава, и във благополучие да ги запазва, по молитвите на Богородица, Един Човеколюбче.

Кондак, глас 2

Лука и Клеопа към Емаус си съпровождал, Спасителю, съпровождай сега и Твоите раби, които искат да пътешествуват, избавяйки ги от всяко зло обстоятелство: защото Ти, като Човеколюбец, можеш всичко, което поискаш.

Молитва към Господа за отправящите се на път

Господи Иисусе Христе Боже наш, истински и жив път, благоволил да съпроводиш мнимия Твой баща Иосиф и Пречистата Ти Майка Дева в Египет, и Лука и Клеопа в Емаус. И сега, смирено Те молим Пресвети Владико, и твоите раби с Твоята благодат съпроводи. И както на Твоя раб Товия, Ангел хранител и наставника им прати, който да ги съхранява и избавя от всяко зло обстоятелство, от видими и невидими врагове, и към изпълнение на Твоите заповеди да ги наставлява, мирно и благополучно и здраво да ги преведе, и безметежно да ги възвърне; и им дай да изпълнят всяко свое благо намерение към благоугаждане на Теб. Защото Ти ни прощаваш и спасяваш, и на Тебе въздаваме слава, с Безначалния Твой Отец и с Пресветия и Благ и Животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.  

Молитва към свети Николай Чудотворец

О, всесвети Николай, угоднико преизряден Господен, горещи наш застъпнико и във всяка скръб бърз помощнико. Помогни на мен, грешния и унилия, в настоящия живот, измоли от Господа Бога да ми дари прошка на всички мои грехове, които сторих от своята младост и през целия си живот – с дело, слово, помисъл, и с всички мои осезания, и при излизането на душата ми помогни, на мене окаяния, като измилиш от Господа Бога, Създателя на всяка създание, да ме избави от въздушните митарства и вечните мъки, за да мога винаги да прославям Отца, и Сина, и Светия Дух и твоето милостиво застъпничество, сега, и винаги, и во веки веков. Амин

 

Молитва преди започване на четене на Библията:

Съвет от свети Иоан Златоуст: преди да седнеш да четеш Светото Писание се помоли на Бога да ти отвори духовните очи.

Моли се така: „Господи Иисусе Христе! Отвори моите духовни очи, за да мога да чуя Твоето слово и да го разбера и да изпълня Твоята воля“.

Молитва след четене на Библията:

Слава на Тебе, Господи Царю, Сине на живия Бог, който си сподобил мене недостойния да чуе Твоите Божествени слова и гласа на Светото Твое Евангелие; с този Твой властен глас ме укрепи да премина в покаяние нощта на настоящия живот, избавяйки ме от всяко нападение и злоба на видимите и невидими врагове: защото само Ти си силен и царстващ во веки. Амин.

Молитва към светите Киприян и Иустина за предпазване от бесове:

О, свети свещеномъченико Киприяне и мъченице Иустина! Приемете нашата смирена молитва. Въпреки че временния си живот сте прекъснали в мъченичество за Христа, духом от нас не сте отстъпили, и по заповедите Господни ни учите да ходим и кръста си търпеливо да носим ни помагате. Така сте получили дръзновение пред Христа Бога и Пречистата Негова Майка. Така че и сега бъдете молитвеници и ходатаи за нас, недостойните (имената). Бъдете ни крепки застъпници, та от вашето застъпничество пазени, невредими от бесове, магьосници и от зли човеци за пребъдем, славещи Светата Троица, Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. 

 

ХРАМ

 Храмът е сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5, 11; 3 Цар. 8:29; 2 Пар. 5:13; 7:1). А такива места са храмовете. Храмът, следователно, е дом Божий (3 Цар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13), Божие обиталище (3 Цар. 8:30). Затова храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е тъй устроен, че да напомня за Бога и да извиква у нас молитвено разположение.

Православните храмове са построени и разпределени по образеца на старозаветната скиния и на Иерусалимския храм. Те се състоят от три главни части: притвор (артика, нартика, паперт), средна част (кораб) и св. олтар (Думата олтар означава издигнато място, жертвеник. В собствен смисъл това е св. престол).

Православните храмове са обърнати към изток, откъдето идва светлината; Христос е нашият духовен изток, слънце на правдата.

В притвора обикновено се извършват някои по-малки обществени молитви и тайнства: обручение, девети час, лития, очистителни молитви и др. Тук, в истинския православен храм, има и баптистериум – кръщелня, каменна купел (къпалия, басейн), в който се извършва масови кръщения. Такава в сегашната икуменическа българска църква няма, защото там няма истинско кръщение с трикратно пълно потапяне, а осквернено еретическо – с опръскване и частично потапяне или поливане. Така правят и в римокатолическата ерес. Така са правили и в евномианската ерес. Евномианското кръщение е отдавна осъдено от светите отци. В притвора са стояли и оглашените, както и ония, които са се каели за греховете си и са били под епитимия (зпрещение от свето причастие).

В средната част стоят верните кръстени християните-богомолци. Там има певници, т.е. места за църковните певци, големи и малки свещници, аналои (поставки за икони, които се целуват от богомолците), тронове (седалища за по-възрастните и по-немощните), полиелеи (многомасленици: висящи кандила, свързани помежду си) и др.

Св. олтар е отделен от средната част с иконостас, т.е. преграда, на която са поставени свещени образи. Тия образи, наречени икони (Икона (гр.) – свещено изображение), са обърнати с лице към запад, към богомолците. По средата на иконостаса има двукрилни врати, наречени царски двери, а на северната и южната – еднокрилни врати с икона или вход със завеса. В някои по-малки храмове има само една странична врата на иконостаса – северна.

Иконите са разположени в няколко реда. Най-долният ред представлява историята на грехопадението или събития от Стария Завет. На втория ред са големите или т. нар. „царски“ икони. Те се подреждат обикновено така: от дясната страна на царските двери са иконите на Иисуса Христа, св. Йоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата); отляво на царските двери – на св. Богородица, на храмовия светия или храмовия празник и на св. архангел Михаил (на северната врата). Третият ред икони са на по-големите Господни и Богородични празници, четвъртият – на св. апостоли, петият – на св. мъченици, светители и преподобни, шестият (ако има) на св. пророци и старозаветни патриарси. Някои по-малки църкви имат само една редица икони – царските.

Неръкотворен Образ на нашия Господ Иисус. Икона от първата половина на XIII в.

Над царските двери се слага „Неръкотворен образ“ (Той представлява лика на Спасителя изобразен върху кърпа, с която Той си избърсал лицето и подарил на княз Авгар за изцеление на проказата му. Нарича се „неръкотворен“, защото не е рисуван от човешка ръка. Нарича се още и „Обрус“) или т. н. „деисис“ (Деисис – гръцка дума = моление. Тя представлява Господа Иисуса Христа и св. Богородица с Йоана Предтеча (от дясно и ляво на Христа). Богоматер и Предтеча са в положение на умоляващи Господа за нашите грехове). По-горе се поставя икона на Тайната вечеря и най-горе – Разпятието Христово. Над Разпятието виси нарочно кандило.

Иконостасът се е развивал постепенно. Първоначално не е имало никаква преграда между св. олтар и средната част на храма. После се явила каменна ниска преграда (парапет), по-после се издигнали колони (стълпове) с архитрав (съединителна горна греда), и най-после между колоните почнали да поставят икони.

Иконостасът произлизал от преградите в старохристиянска базилика, които отделяли помещението за верните от това на Олтара. Точното време за произхода на иконостаса не е известно. Иконостасът след VI в. се оформява в православния Изток като висока преградна стена, по която се поставят един или няколко реда икони. Думата иконостас води началото си от εΐκών и οτάσις и означава място за поставяне на св. икони.

В долната част на иконостаса се намират три врати, през които се влиза в св. олтар. Средните олтарни врати се именуват царски, понеже през тях невидимо минава Царят на славата, Христос. Св. Отци и богослужебни книги на Православната църква ги наричат Свети двери.

В древност вратите между притвора и кораба на храма се наричали царски врати, защото там при богослужение патриархът и духовенството посрещали царя при започване на литургията и оттам се започвала процесията на т.н. малък литургиен вход. Тези врати биват двукрили, по подобие вратата на Святая Святих в Иерусалимския храм (3Цар. 6:32); с това се напомня и за раздирането на храмовата завеса в момента на Христовата смърт (Мат. 27:51).

Днес царските врата са покрити със завеса за указа на непостижимите Божии тайни. Завесата се приготовлява от хубава, предимно копринена материя в червен или ясно син цвят. На нея обикновено се изписват чашата Христова, Благовещението или пък четиримата евангелисти, които са разкрили на света тайната на спасението. Откриването на завесата означава откриване на небесното Царство за погледа на молещите се.

Другите две врати, които водят в олтара, се наричат северна и южна; през тях свещенослужителите свободно могат да минават. Южните врати в древност се наричали още и дяконски, защото през тях дяконите следели за поведението на богомолците през време на св. служба и оттам давали на верните богоявленска вода или благословен хляб.

В средата на царските двери винаги се изписва Благовещението на Св. Богородица, защото чрез въплощението на Бог Слово се отворили небесните врати за спасението на людете; по страните на същите врати се изобразяват четиримата евангелисти, които, подобно на архангела Гавриила, благовестили на света спасение чрез въплащението на Божия син.

В първия ред на иконостаса, в дясно от царските врати, се поставя винаги образът на Спасителя, а от лявата - образа на Божията Майка с Богомладенеца на ръце. След това - на дясната страна, към южните врата, - се поставя иконата на св. Иоана Кръстителя, а в ляво - до образа на Св. Богородица - се поставя обичайно иконата, изобразяваща оногова, комуто е посветен храмът.

На втория ред се поставят изображенията на дванадесетте велики църковни празници; след тях, над царските врата, се изписва Тайната вечеря, като образ на тайнственото действие, което се извършва в св. Олтар по време на Божествената литургия.

На третия ред се изписват ликовете на св. апостоли, като по средата им винаги се поставя иконата Дейсис (по точно δέησις - моление). Тя е триобразна икона със следния състав: в средата е изобразен Спасителят, а от дясно и ляво - Св. Богородица и Св. Иоан Предтеча в молитвени пози. Думата Дейсис е несъмнено изопачена от гр. δέησις - моление, прошение. Нарича се така, защото св. Богородица и св. Иоан Предчета са посредници между небето и земята и се молят пред Спасителя за целия християнски свят.

В православната иконопис фигурите са удължени, образите са строги, замислени, съсредоточени, изпити, цветът на кожата – тъмен; очите са сравнително по-големи. Целият образ по такъв начин носи характер на иреалност, безплътност, условност. Затова старата християнска православна икона има повече значение на условен образ, на символ, отколкото на портрет. В тоя стил са изписани.

В наше време обаче в много от еретическите икуменически църкви този древнохристиянски православен строг стил (иконописен канон) е нарушен. Образите наподобяват католическите ренесансови портрети, което фактически е еретическо погазване на канона и Свещеното Предание, ПРЕДСТАВЛЯВА ГАВРА С ПРАВОСЛАВНАТА ИКОНОПИС И ИКОНОБОРЧЕСТВО!

Иконата трябва да изразява светост, благост, вяра и нравствена честота. Тя трябва да извиква религиозни чувства, да възнася душата душата от земята към небето. В този стил и дух се изписва и целият храм със събития от библейската старо и новозаветна история, както и с дивните образи на св. Божии угодници.

Светия олтар е най-светата част от храма. В него могат да влизат само свещенослужители и техни помощници.

В средата на олтара се намира светия престол (Нарича се още трапеза или жертвеник. Някои погрешно наричат проскомидията жертвеник). Св. престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречен срачица (риза) и индития – горна покривка от по-дебел цветен плат.

Върху престола се поставят: св. антиминс (вместопрестолие – гр.) – четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребението Христово и в който е вложена частица от мъченически св. мощи; напрестолно св. Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница (Металическа кутия, често имаща форма на малък храм; в нея се пазят запасни св. дарове, т.е. сухо св. причастие за причащаване на болни), и два свещника. Зад св. престол се поставят седмосвещник и разпятие.

От северната страна на св. престол, в източната олтарна стена, се намира проскомидията или протесисът (Протесис (гр.) = предложение). Проскомидията представлява ниша (пезул), прилична на малка пещерка. Тя изобразява пещерата, в която се родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. литургия.

Тук се пазят св. богослужебни съсъди и утвари: св. потир (чаша), дискосът (плосък, кръгъл съд, диск), звездицата, копието, лъжичката, теплотата (металическа чашка за топла вода), покровците (кръстовидни платнени покривки), въздухът (четвъртита платнена покривка 70 х 70 см), гъбата и др.

 Източната страна на св. олтар се нарича „горно място“. Тук сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене.

При православното богослужение се употребяват също и свещи, кандила и тамян. Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това, светлината създава и светло, радостно, празнично настроение. Кадилният тамян е символ на усърдна молитва – както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога (Пс. 140:2). Но тамянът, свещите и кандилата имат още значение и на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола; пчелният восък, от който са направени църковните свещи, идва от най-благоуханните билки; елеят изтича от маслината – символ на мир и на благодатна Божия сила. Следователно, каденето и паленето на свещи и кандила е символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва Богу.

  Храмовете се строят в най-различна форма и стил: като кораб – символ на ковчега, в който се спасил от потопа Ной и неговите близки, а днес в новия ковчег – храма, се спасяват вярващите в бурното житейско море; кръстовидна – символ на Христовия кръст; ротонда (кръгла форма) – символ на Божието съвършенство и безкрайност. Както кръгът няма нито начало, нито край, тъй и Бог е безначален и безконечен. Върху самия храм или близко до него се издига висока кула с камбани и клепала. Камбанният звън възвестява началото на отделните богослужения и на по-важните им моменти, както и някои радостни или тъжни случаи от живота на църквата и на нейните членове – при тържествени молебени (бързо и радостно), на погребения (бавно и тъжно) и пр.

Архитектурният стил на християнските храмове е най-разнообразен. Най-старият е базиличен (Базилика (гр.) – голяма зала в царския дворец), т.е. четвъртитата продълговата църква с равен или засводен таван. Ако църквата е трикорабна, двата странични кораба са отделени от централния с колони или зидани стълпове. Друг стил е романският, трети – византийският, с правилни кръгли сводове; старобългарски – опростена базилична форма с тесни прозорци и барабановиден купол; руски – с високоцилиндрични куполи с луковиден покрив.

Всеки храм се посвещава или на някой Господски или Богородичен празник, или на някой Божи угодник. Празникът, на който е посветен храмът, се нарича „храмов празник“. За този ден храмът основно се почиства и украсява. В навечерието на храмовия празник се отслужва велика вечерня с петохлебие или бдение, а на другия ден – св. литургия с участието на повече свещенослужители. След отпуста на литургията се извършва водосвет и специална лития с поменаване имената на живи и покойни ктитори и приложници на храма.

СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Богослужението могат да извършват само лица от мъжки пол, надлежно подготвени, избрани, ръкоположени и поставени за това свето служение. В Православната църква има три благодатни степени на свещенослужение: епископска (Епископ (гр.) – надзорник), презвитерска (Презвитер (гр.) – старейшина (старец)) и дяконска (Дякон (гр.) – служител). Първите епископи са били св. апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони. Първоначално дяконите прислужвали в църковните трапезарии, а по-късно започнали да прислужват и при богослужение.

Епископът е най-висшата степен на църковната йерархия (йерархия (гр.) – свещеноначалие). За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветените лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи, но е допустимо и са записани в Преданието случаи, когато е извършвана еднолична хиротония, например при гонения на църквата или други подобни крайни обстоятелства. Епископа извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг). В Българската православна църква (когато е била православна в миналото) епархийските архиереи са се наричали митрополити (митрополия (гр.) – град-майка, сиреч главен областен град).

Епископите у нас са нямали епархия, а са заемали висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те са носили име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват. Всички митрополити у нас са съставяли Светия Синод (Синод (гр.) – събор, събрание) т.е. върховното управление на Църквата, в пълен състав, а четирима от тях, избрани за по четири години, образували постоянното присъствие или – намаления състав на Св. Синод. Председател на Св. Синод е патриархът (патриарх (гр.) – отценачалник, сиреч първи между духовните отци, баща на бащите) или ако няма патриарх, Св. Синод се председателствува от наместник-председател, който обикновено е старшият митрополит.

Свещеникът (презвитерът, иереят) получава дара на служението си чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от св. тайнства и требите. Той не може да извършва само тайнството свещенство, да освещава храмове, антиминси и миро.

Свещеник, който се отличи с примерен живот и плодоносно служене, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник; отличилият се протоиерей бива възвеждан в свещеноиконом; иконом, който е проявил похвална служба, става протопрезвитер. Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия (отличие) архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири.

Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Дяконите-монаси се наричат иеродякони, т.е. свещенодякони. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието протодякони т.е. първи или старши дякони, а иеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите.

БОГОСЛУЖЕБНИ ОДЕЖДИ

Богослуженията са свещени действия. Това налага нуждата те да се извършват с особени одежди (дрехи). Защото, ако ние при особени случаи носим и по-особени дрехи, много по-оправдано е да се употребява специално свещено облачение при извършване на богослужения. Затова и св. Църква още от най-дълбока древност е установила специални богослужебни дрехи (св. одежди), които свещенослужителите обличали при извършване на св. тайнства. Тия одежди получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията; те станали символ и на йерархическото служение.

Първото богослужебно одеяние е било много просто – дълга бяла горна ленена риза, наречена стихар, алба (алба (лат.) – бяла) или туника. Стихарьт е символ на духовна радост и нравствена чистота. Върху него се слагат останалите одеяния, които са отличителни за отделните три служения: орар за дякона (орар (лат.) – дълга платнена лента, с която дяконът подканя вярващите за молитва), епитрахил за свещеника (епитрахил (гр.) – околовратник, прехвърлен около врата орар) и омофор за архиерея (омофор (гр.) – широка лента от вълнен плат, носена на рамената). Без тия одежди и днес никой свещенослужител не може, освен при крайно изключителни обстоятелства, да извърши съответните му богослужебни действия. Впоследствие се явили другите богослужебни одежди. Към общите богослужебни одежди спадат още наръкавиците, които означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му.

Дяконският стихар е връхна дреха, и затова е направен от по-дебел плат и е с широки ръкави. Орарът се слага на лявото рамо. Той означава още и ангелски крила. Затова в древност по него били написани думите на ангелското славословие: „Свят, свят, свят Господ Саваот...“ Орарът на архидяконите и протодяконите е по-дълъг и се препасва под дясната мишница.

Свещеническите одежди имат за основа дяконските. Стихарът на свещеника е долна дреха и затова се прави от бял мек ленен плат с тесни ръкави. Някога при ръкоположението на дякона в свещенически сан задното крило на орара се е прехвърляло около врата отпред и така се получил епитрахилът. Той е отличителна и съществена одежда за свещеника. Без него свещеникът не може да извърши нито едно богослужебно чинодействие. Чрез епитрахила се измолва Божията благодат, която се излива, както някога се изливало мирото върху главата на първосвещеника Аарона. Епитрахилът се препасва с пояс, който означава обрусът (кърпата), който Христос препасал на Тайната вечера при измиването нозете на Своите ученици. Най-отгоре свещеникът облича една връхна дреха във форма на звънец, наречена пенула или фенула, фелон. Впоследствие, за по-голяма практичност при изпълнение на свещенодействията, отпред фелонът е бил поскъсен или позапретнат и така се получила днешната му форма. Фелонът означава багреницата, в която облекли Христа при съденето Му, а така също и игото на пастирското служение. Отличените свещеници носят палица (ромбоиден плат в размери около 30 х 30 см ) или набедреник (правоъгълен плат в размери 30 х 40 см), окачени отстрани на бедрата, символ на духовен меч – словото Божие.

Архиерейските одежди имат за основа свещеническите, над които се поставя омофорът, символ на загубената и намерената след това овца. Има два вида омофори – къс и дълъг. Късият има размери 25 х 250 см; той, както се спомена, се намята на рамената. Дългият има размери около 25 х 350 см; той се премята през рамената тъй, че единият край пада отпред, другият остава отдзад, а средната част обхожда рамената и се спуска във вид на триъгълник над гърдите. Архиерейският фелон някога е бил по-широк от свещеническия; бил е украсен с много кръстове, поради което се нарича полиставрион, т.е. многокръстник. По-късно цариградският патриарх получил дар от императора една царска дреха, наречена сакос. Тя прилича на дяконския стихар. Такава дреха започнали да носят и другите патриарси, след тях архиепископите, докато най-сетне тя станала одежда и на всички архиереи.

В знак на особено високо служение в числото на архиерейските одежди се явила короната (митрата) – шапка, украсена със злато и скъпоценни камъни.

Към архиерейските одежди и отличителни знаци принадлежат още мантията – наметало с широки дипли и дълъг край, панагия (панагия (гр.) – всесвета, т.е. св. Богородица ) или енголпие (енголпие (гр.) – нагръдник), т.е. иконичка най-често с образа на св. Богородица, която (иконичка) архиереят носи окачена с верижка върху гърдите си, жезъл – металическа тояга с кръстче на горния край – символ на духовна власт, дикири и трикири, т.е. свещници с по две и три свещи, с които архиереят благославя народа през време на служба.

ЦЪРКОВНОСЛУЖИТЕЛИ

В богослужението участвуват като помощници и прислужници специални лица, наречени църковнослужители. Те получават това право чрез молитва и благословение от архиерей. Това са иподякони (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници. Не може да влиза в св. олтар никое лице, ако не бъде посветено за това. Обикновено за прислужници (шетачи) в св. олтар се поставят деца и юноши, които през време на службата се обличат в стихари и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари. При архиерейска служба помагат и иподякони. В древната Църква иподяконите били на по-голяма почит, отколкото днес. Иподяконството се смятало тогава като най-ниска йерархическа степен. Днес иподяконите се смятат само старши църковнослужители.

Установяване на православното богослужение от Иисуса Христа и апостолите

Богочовекът Иисус Христос се явил на света за всички люде и за всички епохи. Той е вечният Агнец, Който се принесъл жертва за греховете на людете. Той е извършил тайната вечеря и установил евхаристичната жертва (Мат. 26:26-28 и Иоан. 6 гл.), която ни очиства от всеки грях. Последната жертва има същата сила и значение, каквато е Голготската, защото в нея по чудесен начин се принасят в жертва същите тяло и кръв Христови. С установяването на св. тайнство Евхаристия, Спасителят е положил началото на новозаветното богослужение, и основите на всички останали тайнства. (Евхаристия - Ευχαριστία значи благодарност, благодарствена жертва). Още от I век имаме свидетелство (1-то послание на еп. Климент Римски), че Христос наредил да се извършват приношения и богослужби в определени времена.

Божествено установени са в Църквата и другите св. тайнства. Така, например, св. тайнство кръщение е богоустановено, защото сам Иисус Христос отишъл да се кръсти при св. Йоана Предтеча. След възкресението Си, малко преди възнесението, Спасителят установил св. тайнство свещенство, когато казал на апостолите: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал" (Мат. 28:18-20). Той избрал от всички повярвали в Него за особено служене само дванадесет души: "Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах" (Иоан. 15:16), казал Той, облякъл ги в особени пълномощия и им предал благодатните дарове на Св. Духа (Иоан. 20:21-23).

Всеблагият Христос, освен изброените тайнства, установил и св. тайнство покаяние, с което, без да се нарушава свободата на християнина, дава му се възможност да осветява и обновява своята нравствена природа. Когато се явил след възкресението Си на Своите ученици, събрани заедно, Господ Иисус Христос тържествено им казал: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан. 20:22-23). От тези думи се вижда, че Спасителят е предал на апостолите, а оттук, следователно, и на техните приемници, Своята Божествена власт да задържат или прощават греховете на людете. Без да споменаваме за останалите тайнства, за които по-подробно ще говорим на друго място, тук ще отбележим само, че Иисус Христос, като Основател на християнското богослужение, предимно на тайнствата, е Единственият и истински техен Свещенослужител, понеже като Бог, Той е първата и последна причина на действащата в тях Божия благодат.

Богочовекът Христос е дал ядката на Новозаветното богослужение, а Неговите първи помощници - Апостолите са завещали най-главните и характерни обредни действия на св. Тайнства и на богослужението въобще. Това най-ясно проличава от древните неделни събрания. На тях Евхаристията е била придружавана и от проповед за Христа. За всичко това ясно говори св. апостол Лука в Деян. Ап. 2:42; 20:7-11.

В Коринт християните се събирали не само за да извършат евхаристия, но също и за обучение и за молитва, за пеене на псалми, за изучаване на пророчествата, за проява на дара да се говорят езици, да се тълкуват и други. (1Кор. 14:26).

Твърде е възможно всички тези елементи на древно-християнското богослужение да са били извършвани и отделно от Тайната вечеря (Евхаристията), която първоначално се е отслужвала вечер. За това свидетелства и самото й название.

Ясно е едно, обаче, че евхаристичният обред не е могъл да бъде съвършено изолиран и че светите апостоли още от първите дни от съществуването на младата Христова църква са му придали и особена обредност, необходима да придаде същински религиозен характер на богослужебното събрание (1Кор. 11:20 и нат.). По същия начин св. апостоли са постъпили и с другите свети тайнства.

Отношение на християнското богослужение към ветхозаветното

Християнството безспорно е възприело елементи от ветхозаветното богослужение при оформяването на обредите си.

Още от времето на Мойсея, еврейският обредов закон е бил строго определен. По времето на Иисуса Христа, той се е изпълнявал в храма, в синагогата и в частните къщи.

В Иерусалимския храм, свещениците и левитите принасяли кръвни и безкръвни жертви: всекидневни жертвоприношения - утреня и вечерня - придружени от пеенето на псалми и определени молитви; празнични жертвоприношения, принасяни на Пасха (Великден), Петдесетница и на празника Очищение, когато първосвещеникът влизал в Святая Святих.

В синагогата, където иудеите отивали на молитва, се рецитирали установени молитви, чели са и тълкували Свещеното Писание и са завършвали богослужението с Мойсеевата молитва, т.е. благославяне на народа. Синагогите са били, освен това, место за събиране на милостиня; те са били и съдилище и училище за народа.

В частните къщи е ставало обрязването на новородените, Великденската (Пасхална) вечеря, годишното възпоменание за освобождението от египетското робство и пр.

Иисус Христос премахнал жертвите, защото чрез Евхаристичната жертва били отменени всички видове древни жертвоприношения. Той и учениците Му ходели в храма, за да бъдат между народа и да му проповядват Евангелието.

Иисус Христос и апостолите посещавали синагогата и вземали активно участие в службите, извършвани там - чели и тълкували Писанието. Християнското общество се отделило от иудейското и вместо в събота започнало да се събира на молитва в неделя. Евреите християни започнали да проповядват и просвещават юдеите в съботните събрания в синагогата.

Иисус Христос премахнал също така обрязването, еврейската пасхална вечеря и т.н.

На мястото на премахнатите обреди, Христос установил нови обреди, а на първо място - св. тайнства, чрез които ни се преподават благодатните дарове на св. Дух за угасяване на греховния огън и получаване на вечно спасение.

Всичко, което е получила Христовата църква от ветхозаветното богослужение, придобило нов смисъл и значение, съобразно духа на Църквата.

Християнското богослужение е било напълно оформено от апостолите и техните приемници – първите епископи на Църквата.

Наименование на църковните песни

По съдържание, обем, начин на пеене и пр. църковните песни биват възкресни, крестовъзкресни, богородични, светилни, ексапостиларии, кондаци, икоси и т.н.

Тук ще изясним само тези названия от църковните песни, които считаме, че не са добре познати.

Сmuxupa на гръцки се означава с думата στιχηρόν, мн. число, στιχηρά = стихири. Στίχος - правилен ред, правилен строеж. Така се именуват особените песнопения, написани като стихове, с определен размер и на определен глас. На същия глас винаги се пеят и стиховете, които предшестват стихирите - вземани oт Свещеното Писание, в повечето случаи от Псалмите. Съдържанието на стихирите се посвещава или на някой светец или на съответното празнувано свещено събитие. Стихирите в повечето случаи биват подобни и самогласни.

Подобен (от гр. όμοιον) - значи песен, чието съдържание, размер или тон са подобни на друга песен, явяваща се за първата като образец или оригинал.

Самогласен (от гр. ιвιόμελον) - значи песен, която има собствен напев и глас.

Прокимен (произлиза от гр. προκείενον - предлежаш,) - стих, взет от някой псалом, произнасян в повечето случаи преди четенето на Свещеното Писание, и служи като въведение или епиграф - надпис към даденото четиво. Различаваме три вида прокимени: прокимен на апостолското четиво, прокимен на деня (на вечерното богослужение) и велик прокимен в неделните дни на Великия пост, срещу Господските празници и през Светлата седмица.

Богородичен догматик (от гр. Θεοτόκιον) значи песен в чест Св. Богородица, в която, ведно с похвалата към нея, е присъединено и учение (догма - δόγμα) за личността на Иисуса Христа, като Богочовек, и за същността на въплощението. На вечернята богородичните догматици се пеят след стихирите на "Господи, возвах". Те представляват особен вид стихири и се пеят на 8 гласа.

Ексапостиларий (гр. εξαποστειλάριον, εξαπστέλλω буквално значи изпратен, изпращам) е особено песнопение на утренята, съдържанието на което е заимствувано в повечето случаи от съответното възкресно Евангелие. Това наименование песнопението е получило поради това, че чрез него се изпросва изпращанено на особена Божия милост (на Св. Дух) върху верните; освен това то ни напомня и за изпращането на апостолите на всемирна проповед.

Икос (от гр. οίκος - буквално значи дом) е песен, която съпровожда кондаците и която никога не се явява самостоятелно. Тя обяснява същността на празника или пък отправя похвала към чествания светия и то по начин такъв, че му издига като че ли словесен храм, "дом" или паметник. Оттук произлиза и названието на икоса - дом.

Кондак (от гр. κοντός - дървена пръчка, около която се навиват пергаментни свитъци, съдържащи тържествени песни, особено кодаца), е песен, коят съдържа кратка похвала към светеца или празника, с изяснение на съдържанието му. Кондакът ни предава накратко най-характерните черти на празника. Той е един вид словесно изображение на празника.

Ирмос (от гр. είρμός - буквално значи сплитане, свръзка) е песнопение, което влиза в състава на канона; написано е в определен размер и по особен план. Посредством ирмосите се свързват една с друга песните на канона.

Ипакои (от гр. ύπακοή - буквално значи подчинение, послушание, внимание). Ипакои е песен, която трябва да се слуша с особено внимание. Тя замества седалния и напомня за онова внимание, с което жените-мироносци и апостолите слушали известието за Възкресението на Христа.

Катавасии (от гр. καταβασία) са особени ирмоси на канона, с които завършва песента. За тяхното пение двата хора или двата клира слизат в средата на храма; оттук произлиза наименованието им κατάβασίς - слизане.

Канон (от гр. κανών - буквално преведено значи правило) е особена литургическа форма, която влиза в състава на утренята и на някои други служби. Той се състои от цял ред песни, свързани чрез единството на възпявания предмет, и е съставен по-определено правило; от това идва и названието канон - правило.

Всяка песен се състои от един ирмос и няколко тропари. Максималното и нормалното число на песните в канона е девет, но има канони от по четири, три и две песни. Те така се и именуват: четирипесници, трипесници и двупесници. Обикновено ирмосът се пее, а тропарите се четат. Понякога тропарите на канона се наричат и стихири.

Катизма (от гр. κάθισμα) буквално значи седален. Катизмата е един от дванадесетте дяла, на които е разделен Псалтирят. По време на четенето или пеенето на катизмата, разрешава се на християните в храма да седят. Приблизително същото значение има и терминът седален.

Антифон (произлиза от гр. άντίφωνον) буквално значи противогласник. Антифонът е последователно пеене отделите на дадена хвалебна песен от два хора или от двама певци. Оттук и всяка богослужебна песен, която се изпълнява по гореуказания начин, се именува антифон, макар и в някои случа тя да е пята и от един хор. Някои антифони се наричат още и степени - άναβαθμοί, лат. gradualia, защото иудеите в древност изпявали текста на тези антифони (Пс. 119-133) хорово, разположени един срещу друг по "степените" - стъпалата на храма.

 Обреди, съпровождащи молитвите и песнопенията в православната Църква

Едни от църковните обреди се извършват от свещенослужителите за преподаване на християните благодатните дарове на Св. Дух и за поука във вярата, а други се извършват от духовниците 1 миряните, за да изразят с тях чистотата и молитвеното горене на сърцата си.

Към богослужебните обреди принадлежат:

1. Именословното благословение, при което пръстите на благославящата ръка се поставят така, че да могат да образуват първоначалните букви от името на Иисуса Христа: Ис. Хр. (Филип. 2:10).

Свещеникът в православната Църква благославя само с едната си ръка - дясната, а архиереят - с двете си ръце (Лука 24:50).

2. Ръковъзлагането е особен вид благославяне, практикувано от Иисуса Христа (Марк. 10:16; 5:23) и апостолите (Деян 6:6; 1З:3). В древната Църква ръковъзлагането било почти единственият начин за преподаване на благодатните дарове: без него не се извършвало нито едно св. тайнство. В днешно време този вид благославяне се употребява само при тайнствата: св. Кръщение, Покаяние и Свещенство. При някой случаи свещенослужителят, освен ръцете си поставя и епатрихила си върху главите на християните. В Синайския молитвослов, например; се разказва, че когато се чете молитва над болник, свещенослужителят трябва да възложи върху него своя ораp. По това време в старобългарските богослужебни книги с думата орар са обозначавали епитрахила.

3. Осеняването със св. Кръст, св. Евангелие и със свещи. Архиерейското осеняване с дикири и трикири [свещници с по две и три свещи] изобрязява явяването светлината на Св. Троица или на Спасителя Христа, Който ни откри пътя към първоизвора на Светлината - към Бога, Който е вечно излъчвана Светлина.

4. Умиване на ръцете е дошло в Христовата Църква от иудейската; то ни внушава да пазим чиста душата си напомня ни също тъй за умиване на нозете на апостолите от Иисуса. Христа и за умиването ръцете на Пилата, преди осъждането Спасителя на смърт.

5. Помазване със свещен елей е символ на примирението ни с Бога, на духовна радост и на изцеляваща благодат.

6. Подухването се употребява в Христовата Църква по примера на Иисуса Христа (Иоан. 20:22).

7. Поръсване със светена вода.  Водата, като средство за постигане външна чистотата на тялото, е станала символ на вътрешното, душевното очистване.

8. Кръстно знамение. В най-древно време кръстът е бил оръдие за позорна смърт, а от времето на Христа той е станал знаме на нашето изкупление. Христос, нашият Изкупител, преди около две хиляди години бил прикован на кръст и с целия Си живот, смърт и възкресение изкупил човешкия род.

Блажени Августин казва: "Външният белег на християнина е знакът на кръста."

Кръстът е знак на християните, защото чрез него външно изявяваме най-важните тайни на християнската вяра. В християнското вероучение под думата тайна се разбира: истина, която е недостъпна за разума на човека, и която, ако Бог не ни я открие по някакъв начин, никога не бихме били в състояние да узнаем. Тайните на вярата ни се разкриват чрез Божественото откровение, а Божественото откровение в света не е нищо друго, освен самото отображение, обективиране на събитията, които са се извършили и които предстои да се извършат в духовния мир.

Нашата религия крие в себе си две големи тайни: първата от тях е тайната на божествената Троичност (Един Бог в три лица); а втората - тайната на човешкото изкупление, постигнато чрез въплъщението, страданието смъртта и възкресението на Иисуса Христа.

Кръстният знак показва тези две тайни на вярата, понеже думите, произнасяни при кръстното знамение - "В името" - означават единството Божие, докато следующите - "на Отца и Сина и Св. Дух" - показват, че този един Бог е в три лица. Образът пък на светия Кръст ни напомня за човешкото изкупление, извършено от Иисуса Христа на кръста, т.е. - за втората тайна.

Всички свети отци говорят единодушно за всеобщата употреба на кръстния знак в Христовата Църква. Някои от тях като Тертулиян и св. Василий Велики доказват, че кръстният знак е установен още от апостолско време.

9. Обръщане на изток. Бог не може да се постигне рационално, само по пътя на логически умозаключения. Всички рационални понятия и категории за Бога и за Божествения живот са относителни и недостатъчно точни. Целият ни телесен живот е пригоден, за света за ориентировка на човека в света. Духовният пък, живот, може да бъде изявен чрез символи защото само по този път обръщането на древните християни към изток е ставало за това, защото изток се е смятал за символ на Христовата светлина (Иоан. 8:12; 9:5). В Рождественския тропар, Иисус Христос се нарича "Слънце на правдата". Затова и християнските храмове се строят тъй, че олтарите им винаги да са на изток.

10. Поклони. Когато се правят поклони в отговор на осеняването със светия Кръст или светото Евангелие, те означават благодарност; а когато са придружени с молитва, то тогава означават просба, молба. С поклоните, които правим през Великите пости изразяваме чувства на покаяние

11. Коленопреклонение - то е символ на покаяние, смирение и подчинение на волята Божия.

12. Падане ничком до земята - то показва, че ние, през най-главните моменти на богослужението, сравняваме себе си със земната пръст.

13. Навеждане главата по време четенето на Евангелието означава внимание, а при пренасяне на светите Дарове - благоговение.

14. Откриване на главата. Основание за този християнски обред намираме в Свещеното Писание - в 1Коринт. 11:4-5, се казва: "Всеки мъж. който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си; защото се едно е, като да е обръсната."

Като имали предвид тези дума на апостола Павла, древните мъже-християни стояли в храма с непокрити глави, а жените-християнки - с покрити глави. Това нещо се спазва и днес през време на богослужението.

За да се спазва древния ред в църквата мъжете и жените са отделени - мъжете стоят в дясната част на храма, а жените в лявата.

Мъжете са облечени с връхни дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони, а жените са с връхни дрехи, които добре покриват тялото, раменете и са с дълъг ръкав, а полите и роклите са дълги и покриват глезените. Жените са с покрити глави.

 При нареждане за приемане на свето причастие първи са най-малките деца, следвани от по-големите, после са мъжете и накрая жените.

Четене на Свещеното Писание

Когато човек молитвено чете Свещеното Писание, той идва до живата вяра в Христа Спасителя, която възражда за нов живот, пълен с радост, сила и свобода. Опитът на светиите и на хиляди други люде потвърждава това. Живият Христос Бог е бил всякога необходим за хората: като Светлина на живота, като Освободител от греха и като Извор на мира и радостта.

Записани в Свещеното Писание когато четем думите на пророците и апостолите, ние чувстваме като че ли живеем с тях или че с тях беседваме, макар че свещените книги са писани преди много векове.

Обичаят да се чете Свещеното Писание при християнското богослужение е заимствуван от ветхозаветното. Древните християнски общества, при неделните си събрания, чели закона и пророците, т.е. каноническите книги на Стария завет. Сам апостол Павел препоръчва посланията му да бъдат четени не само в църквите, за които били предназначени, също и в другите църкви. Очебийно е, че това четене е трябвало да бъде публично (Колос. 4:16).

Отделите, на които са разделени евангелските и апостолските четива за богослужебна употреба се наричат зачала. Всяко зачало представлява нещо цяло и завършено. Отделните евангелия имат различен брой зачала: Евангелието от Матея се разделя на 116 зачала, от Марка на 71, от Лука на 114, и от Иоана на 67. Апостолските послания имат постоянен брой от 355 зачала.

Разпределението на зачалата не съвпада с делението на Св. Писание на глави. Четенето на зачалата при богослужението е наредено така, че в продължение на една църковна година да бъдат прочетени във всеки храм четирите евангелия и всички апостолски послания.

Поучения в Църквата

Православната Църква още от най-дълбока древност е въвела проповедта като необходима част на същественото богослужение. Както за човека е мъчно, или въобще, невъзможно да усвои човешката мъдрост без помощта на школувани и опитни преподаватели, така и за християнина е твърде мъчно да стигне до пълно съвършенство без предварителното и усърдно изучаване истините на вярата и на Божия закон, преподадени от опитни наставници. Благодатта Божия, не ще озари тайнствено онези люде, крито пренебрегват външните средства на богопознание, предлагани им постоянно от светата Христова Църква. Поради това всеки православен християнин е имал и има задължение да се стреми към познаване истините на вярата с помощта на всички възможни естествени средства.

Към числото на последните принадлежи и проповедта. Истински проповедник в Христовата Църква е бил само този, който е познавал душите на людете и се е съобразявал с въпросите, които са ги вълнували. Абсолютната истина на Откровението, по различни пътища, се е пречупвала и е била възприемана от людете в зависимост от духовната им организация и от подготовката им. Богочовекът Иисус Христос, където и да е поучавал, винаги се е съобразявал със слушателите Си; Той проникновено е познавал човешката душа: например проповедта на планината (Мат. 5:7); при Иаковия кладенец (Иоан. 4:5-42); при митаря Матея (Лука 5:27-29); на лодката в езерото (Лука 8:22-25) и други.

Светите апостоли разкривали и обяснявали словото Божие не само писмено; те преди всичко го преподавали лично, посредством жива устна проповед. Те преследвали със словото една цел, а именно - да възстановят нарушената хармония между Бога и човека, за да може последният да наследи Царството небесно.

По-късно св. отци също добре знаели силата на проповедта и с голяма ревност разпространявали Словото чрез проповед. За св. Василий Велики, Григорий Богослов, Иоан Златоуст и за редица прославени християни и Божии угодници словото-проповед е било творческо дихание, което пречиства и обновява сърцата на людете и ги прави способни да сияят с блясък, който никога не гасне.

Първите проповедници са изяснявали преди всичко текста на Свещеното Писание. Освен това те са застъпвали в своите поучения догматични, нравствени и исторически предмети.

Проповедничеството в най-древната Църква е било завещано от Иисуса Христа и св. Апостоли, а в последствие затвърдено и от вселенските събори. Христос изпратил св. Апостоли, а в тяхно лице и приемниците им, т.е. епископите, с думите: "Идете и научете всички народи..." (Мат. 28:19), а ап. Павел с клетва завещава проповедническата дейност, като казва:

"Заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди и живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи Царството Му: проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука" (2Тим. 4:1-2).

58-то апостолско правило пък изисква: "Епископът или свещеникът, който се грижи за църковните служители и народа и не поучава в благочестие, да бъде отлъчен".

Шестият Вселенски събор задължавал пастирите да поучават народа във всички дни, особено в неделните (правило 19-то).

Св. Иоан Златоуст казва: "Който ходи постоянно в църква и слуша проповедта, той ще знае Св. Писание".

На жените, въз основа думите на ап. Павел (1Коринт. 14:34-35), не е позволено да проповядват публично. Тертулиян потвърждава, че препоръката на св. ап. Павел се спазвала: "На жените, дори учени и святи, не се разрешава да говорят и поучават в църква".

Проповедите в Църквата се произнасят или непосредствено след прочитането на Светото Евангелие или към края на Литургията, както постъпваме и днес. Едни от проповедниците изнасяли своите беседи от амвона, а други - от солея, пред царските двери.

Времена на православното богослужение

Празнуването на възкресния ден не е ново явление в нашата Църква. Елементите, които са определили празнуването на възкресния ден, съществували много отдавна.

За да разберем основата и същността на този празник, нека се спрем накратко на произхода и празнуването на ветхозаветната събота. Древният свят е отделял един от седмичните дни за почивка и молитва към Бога. Израилският народ, съгласно Мойсеевия закон, почитал съботата - седмия ден в седмицата. Христовата Църква почитала по същия начин деня на Христовото възкресение.

От времето на Иисуса Христа, вместо съботата, християните започнали да празнуват първия ден на седмицата, неделя, понеже в тоя ден Христос възкръснал от мъртвите (Марк. 16:1-6). Св. Писание нарича първия седмичен ден още "ден на Господа" или Ден Господен" (Йоан. 20:1, Откр. 1:10).

За празнуването на възкресния ден в древната Църква има много свидетелства: Климент Римски в първото си послание до коринтяни казва; че Господ заповядал на християните да извършват προσφοράς καί λντονργίας - приношения и литургии в определени времена. Св. Варнава казва: "Ние живеем в радост деня, в който Иисус Христос възкръсна от мъртвите". Св. Игнатий Антиохийски нарича възкресния ден "Кириаки" - ден Господен. За празнуването на възкресния ден в древната Църква се говори и в Апостолските постановления.

Наред с възкресния ден, както споменахме, за богослужебни дни древната Църква е считала и всички останали седмични дни, а именно: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота.

Първия ден след Възкресението, или понеделника, св. Църква е посветила на безплътните сили, на светите Ангели, защото те са постоянните служители на Христа. Ангелите са Му служили още от момента на раждането Му, били са при Него още при началото на изкупителния Му подвиг (Мат. 4:11, Марк. 1:13), та дори и до страшната смъртна борба (Лука 22:43), съпътствали са Сина Човечески през целия Му земен живот (Йоан. 1:51) и безчислени техни легиони били в Негово разпореждане (Мат. 26:53); славословили са спасителната Витлеемска пещера (Лука 2:13); обкръжавали са живоносния гроб в Гетсимания и, накрай, възвестили за радостта на възкресението (Мат. 28:2, Йоан. 20:12-13,  Марк. 16:5, Лука 24:2).

Втория ден след Възкресението - вторника, Църквата посветила на пророците, респ. на св. Иоана Предтеча, който, след Св. Богородица и св. Ангели, съгласно свидетелството на Бога (Мат. 11:11), е пръв между всички св. угодници. Понеделника, значи, св. Църква посветила на Ангелите, постоянните служители на Христа, а вторника на пророците - древните служители на Христовото Царство.

В третия ден след Възкресението - сряда, Христос бил предаден от Иуда на безчовечни страдания и смърт (Мат. 26:2, 14-16, 26). Св. Църква още от апостолско време с 69-то апостолско правило посветила този ден за благоговейно възпоменание на страданието и смъртта Христови.

Четвъртият ден след възкресението - четвъртъка, е посветен на св. Апостоли и на св. Николая Мирликийски. Църквата смята пророците за древни Божи служители, а апостолите - избрани от Господа служители на Христовата нива (Мат. 21:33-42). На този ден Спасителят извършил в Сионската горница за учениците Си тайната вечеря, а след това, също пак в четвъртък, на Елеон, Той ги направил всемирни проповедници и учители на Божията истина (Деян. Ап. 1:8). Св. Николая Църквата чества на този ден, защото той с твърда вяра, която се проявява в добри дела, и неуморно, подобно на св. апостоли, работил до края на живота си за слава на Бога.

В петия ден след Възкресението - петък Църквата чества кръстните страдания и смъртна Иисуса Христа (Йоан. 19:14). След намиране в IV в. на честния и животворящ Кръст Христов и след освещаването на мартириума, т.е. на Константиновата базилика над св. Гроб на 14 септемврий 335 г., св. Църква присъединила към възпоменанието на Господните страдания и смърт и поклонението на св. Кръст, на който Христос е бил разпнат. От тогава насам споменът за страданията Господни и този за св. Кръст са неразделно свързани.

В шестия ден след Възкресението - събота Църквата спомня всички починали и всички мъченици за вярата Христова.

В древност Църквата извършвала богослужение и в някои строго определени, т.н. канонически часове на денонощието: първия, третия, шестия и деветия часове.

Първия час, който съответства на нашия седми утринен час, Църквата определила за богослужебен, понеже в него Иисус Христос бил заведен от първосвещеника Кайафа на съд пред Пилата.

Третия час, който съответства на нашия девети предобеден час, Църквата определила за богослужебен, защото в него Св. Дух слязъл над светите апостоли и благодатно ги озарил.

Шестият час съответства на обедното време. В него е бил разпънат на кръст нашият Господ Иисус Христос.

Деветият час съответства на нашите трети и четвърти час; тогава е починал Иисус Христос.

Празници и пости в най-древната Църква

Първият от древните празници е бил посветен на Христовото Възкресение - Великото спасително тържество над смъртта и ада.

Евреите са имали до това време свой празник - Пасха, установен от пророк Мойсея, по Божия заповед, в спомен на освобождението им от египетското робство. Той им напомнял първото ядене на пасхалното агне, последвано от чудесното преминаване Червеното море. В знак на тези велики събития, израилтяните всяка година на същия ден трябвало във всяко семейство да заколят и изядат по едно агне; но всичко това било само предобраз на друго, по-съвършено освобождение и на една несравнимо по-спасителна Пасха.

Християнският празник Пасха непосредствено заменил еврейската, затова и деня на Възкресението, т.е. първата неделя (Мат. 20:1; Йоан. 20:1) от християните била наречена неделен ден, ден на Господа, κύριακή. Последното название се среща в Откровението (1:10). Намира се също в Дидахи, в посланието на Варнава, в посланието на св. Игнатий до магнезийците и в първата Апология на св. Юстин философ.

На първия Никейски събор, в 5-то правило, се поменава вече за това, че Великденските 40-дневни пости съществували повсеместно.

Блажени Августин и Апостолските постановления свидетелстват, че от апостолско време съществували и празниците Петдесятница и  Възнесение Господне.

Бил въведен и обичая в първите дни на месец януари да се празнува и т.н. "Теофания" - Богоявления (Θεοφάνια). Под Богоявление се разбира Кръщението на Иисуса Христа.

 

ВИДОВЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ

Ежедневен, седмичен и годишен кръг. В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църквата всеки нов ден; с нея тя ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвувайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът, като жив член на Църквата, участвува и в нейния молитвен и благодатен живот.

В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.

Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня (Според древното времечисление денят започва от вечерта (Бит. 1:9), повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети час.

Според Църковният устав денонощието се дели на 12 часа ден и 12 часа нощ. Деня започва в 06 часа, който според Църквата е нулевия дневен час. Съответно 09 часа е 3-тия час, 12 часа е 6-тия час, 15 часа е 9-тия час, 18 часа е 12-тия час и нулевия нощен час, 21 часа е 3-тия нощен час, 00 часа е 6-тия нощен час, 03 часа е 9-тия нощен час, 06 е съответно нулевия дневен час.

Трябва да се има предвид, че в Църквата няма изместване на часовете за лятно часово време. Тоест например 16:00 по промененото лятно време, ще е 15:00 по непромененото време по църковен устав. Безсмислената смяна на времето, освен че влияе отрицателно на човешкия биологичен ритъм и организъм, е поредно нововъведение на безбожните масони и „църковни“ астрономи йезуити, каквото е и новия (григориански или новоюлиански) календар. Например първият, който е предложил смяната на часовете за лятно време е висшия иудомасон и „баща на американската нация“ – Бенджамин Франклин. Календарното изменение е съставено от йезуитския професор, астроном и свещеник Христофор Клавиус, който е роден в Бавария. В същата тази Бавария, също така йезуитски професор Адам Вайсхаупт, впоследствие ще извърши друг богопротивен акт, създавайки ордена на Илюминатите.

 Целта на тези изменения е всяване на смут, объркване и РАЗДЕЛЕНИЕ СРЕД ПРАЗНУВАЩИТЕ. И днес част от т. нар. „официални“ църкви празнуват по стария юлиански църковен календар, а други по новия йезуитски папски календар. Това е пряко нарушение на каноните на Светата Църква, които са постановили единно празнуване за всички вярващи: „Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества...“ (Светият равноапостолен цар Константин, „История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11” Блаж. Феодорит Кирский.) –  Това са думите на равноапостолния свети цар Константин, казани във връзка с приемане на ЕДИНЕН КАЛЕНДАР ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (когато е решен разделящия верните въпрос за празнуване на Възкресение Христово). Друг основен и смешен абсурд в “поправеното” богослужение на „новоюлианските“ църкви е разделянето при подвижните и неподвижните празници – едните остават в стария, другите “преминават” във новия стил?! ВСИЧКО ТОВА ФАКТИЧЕСКИ Е ПОРЕДНА ГАВРА И ПОДИГРАВКА НАД ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ОТ СТРАНА НА МАСОНИТЕ, КОИТО ОТДАВНА УПРАВЛЯВАТ ТЕЗИ „ДЪРЖАВНИ“ ИКУМЕНИЧЕСКИ ЦЪРКВИ И ВОДЯТ УВЕРЕНО СВОЕТО ПАСТВО КЪМ АДА.

Да се върнем към богослужението:

Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието – след вечеря, полунощницата – след полунощ, утренята – към зазоряване, часовете – след утренята, литургията – след часовете, деветият час – след обед, между 3 и 4 часа.

Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Св. Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. литургия. През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т. н. всенощно бдение (Нарича се така, защото продължава цяла нощ) което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва след залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърствуване.

За всяка отделна служба от ежедневното богослужение ще се каже по-нататък по- обстойно.

Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник - Октоихьт е дело предимно на св. Йоан Дамаскин). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на Възкресението Христово, понеделникът – на св. безплътни сили (ангелите), вторникът – на св. Йоан Предтеча, срядата - на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът – на св. Николая Мирликийски и на св. апостоли, петъкът – на св. животворящ Кръст Господен, и съботата – на св. Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на чествуваните събития през седмичните дни. Така например, неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък – покайни, в събота са траурни.

За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния кръг могат да се изразят графически по долупосочения начин:

Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те минеи (месечници), а на пасхалния – в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодьт – на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът – от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея – те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).

Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 година) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35- те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на месни и сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница). Велики четвъртък, Петък и Събота.

Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.

По-важни Господски празници са: Рождество Христово (07 януари по светския календар, което e †   25 декември по църковния календар), Обрезание (14 януари по светския календар, което e †   01 януари по църковния календар), Богоявление (19 януари по светския календар, което e †  06 януари по църковния календар), Сретение (15 февруари по светския календар, което e †   02 февруари по църковния календар) и Преображение (19 август по светския календар, което e †   06 август по църковния календар). Господски празници са и подвижните – Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница), Възкресение и Възнесение.

По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (21 септември по светския календар, което e †   08 септември по църковния календар), Въведение (04 декември по светския календар, което e †  21 ноемврипо църковния календар), Благовещание (07 април по светския календар, което e †  25 март по църковния календар) и Успение (28 август по светския календар, което e †  15 август по църковния календар).

Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници – пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква.

По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържанието от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.

Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождественски. Великият пост започва с една седмица по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след неделя Сиропостна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота включително – всичко 48 дни. През първата великопостна неделя християните тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият (за немощни, болни и престарели – парче хляб с вода), като само в сряда след преждеосвещената литургия вземат св. Богоявленска вода и се подкрепват с малко суха храна.

За всички седмици: от понеделник до петък – без олио и вино; сряда и петък – сухоядене; събота и неделя – разрешава се олио и вино. В деня пред Благовещение, ако е преди Лазаровден – олио. На Лазарова събота – рибен хайвер. На Благовещение – разрешава се и риба. (Ако Благовещение е през Страстната седмица до Велики Четвъртък вкл. – олио, ако е на Велики петък или Велика събота – вино.) Страстната седмица – сухоядене в понеделник, сряда, а на Велики петък не се яде нищо (за немощни, болни и престарели – парче хляб с вода).

Петровият пост започва от понеделник след Неделята на всички светии и продължава до Петровден. През този пост сряда и петък (и понеделник, ако е предприет от постещия) – без олио и вино; Понеделник (ако не е предприет по принцип за постен ден от постещия), вторник и четвъртък – с олио и вино. Събота и неделя – и риба;

Ако през делничните дни на поста има празник, например Рождение на свети Иоан Кръстител (07 юли по светския календар) - тогава се разрешава олио, вино и риба.

Богородичният пост започва от 14 август и продължава до 28 август - Успение Богородично. От понеделник до петък – без олио и вино; събота и неделя – разрешава се олио и вино; На Преображение Господне се разрешава риба.

Рождественскияъ пост започва от 28 ноември и трае до 07 януари - Рождество Христово. Сряда и петък (и понеделник, ако е предприет от постещия) – без олио и вино; Понеделник (ако не е предприет по принцип за постен ден от постещия), вторник и четвъртък – с олио и вино. Първите събота и неделя от поста с олио и вино без риба;

Събота и неделя – и риба; на Въведение Богородично (04.12) и Св. Николай (19.12) – и риба;  Съботата, неделята и Игнажден в последната седмица преди празника до Рождество са без риба.

Особени постни дни  (н.ст. /ст.ст.):

Навечерие на Богоявление  (18 ян. /5 ян.) – строг пост – без олио и вино.

Отсич. главата на св. Йоан Кръст. (11 септ. /29 авг.) – строг пост – без олио и вино;

Кръстовден  (27 септ. /14 септ.) – строг пост – без олио и вино.

(Ако се падат в събота или неделя се допуска олио и вино)

Блажни периоди  (н.ст. /ст.ст.):

1. От Рождество Христово  (7 ян. /25 дек.) до деня  (17 ян. /4 ян.) преди Навечерието на Богоявление, вкл.

2. От Неделя на Митаря и фарисея до Неделя на Блудния син (седмицата от 14-тия до 7-мия ден преди Сирната седмица).

3. През цялата Сирна седмица се разрешава млечна храна и риба.

4. Светлата седмица – от Пасха до Томина неделя.

5. От Свети Дух до Неделя на Всички светии (седмицата преди Петровия пост).

Освен тия пости, Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда и петък на всяка

седмица, През цялата година е строг пост – без олио и вино. (Апостолски канон 69). Ако се падат в празник или празничен период, се разрешава допустимото за деня (на Господските празници, напр. Сретене Господне се разрешава олио, вино и риба, а на други, напр. Полагане честния пояс на Пресвета Богородица, свети великомъченик Димитрий (Димитровден) и т.н., се разрешава олио и вино). Поста през понеделника е похвален, но не е задължителен (Коментар в Пидалион ст.93).

От Томина неделя (Втора неделя след Възкресение Христово) до Петдесетница (Осма неделя след Възкресение Христово) поста в сряда и петък (и понеделник, ако е предприет от постещия) е облекчен, като се разрешава олио и вино. През този период, ако постните дни се падат на празник, например Преполовение на Петдесетница (двайсет и петият ден след Пасха) или Отдание на Пасха (срядата преди Възнесение Господне), се разрешава и риба.

Ако празниците на свети първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден) и Успение Богородично, които ознаменуват съответно края на Петровия (Апостолския) и Богородичния пост се падат в постните дни сряда, петък (и понеделник, ако е предприет от постещия), тогава се позволява постна храна с олио, вино и риба.

ВИДОВЕ БОГОСЛУЖЕБНИ ЧИНОДЕЙСТВИЯ

Богослужебните чинодействия по важност се делят на тайнства и треби. Тайнствата са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които, при произнасяне на определена молитвена формула, се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепява, освещава и спасява. Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба. В по-широк смисъл и тайнствата могат да бъдат смятани за треби, особено тия, които задоволяват частни духовни нужди, като напр., тайнство брак, елеосвещение и др. Под думата „обред“ пък се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.

БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ

Днес в православните църкви са в употреба следните по-важни богослужебни книги:

Служебник – съдържащ последованието на ежедневното богослужение. Тя е книга, предназначена за свещеника, и съдържа предимно оня богослужебен текст, който се произнася от свещенослужителите.

Требник – съдържа требите. И тя е книга предимно за свещенослужителите. Напрестолно св. Евангелие – съдържа евангелските чтения за цялата година. Апостол – съдържа чтения от апостолските послания за цялата година.

Часослов – съдържа ежедневните служби; предназначен е за четците и певците.

Октоих (осмогласник) – съдържа службите за всеки ден и глас от седмичния кръг.

Миней (месечник) – съдържа службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от месеца.

Има 12 минеи, според числото и името на всеки месец от годината.

Триод постен – съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.

Триод цветен (Пентикостар, петдесетодневник) – съдържа службите от Възкресение до Неделя след Петдесетница (Неделя на всички светии).

Ирмологий (катавасийник) – съдържа катавасиите (началните стихове от песните на канона) за всички празници.

Псалтир – съдържа псалмите на св. пророк и цар Давид.

Молебно пение – съдържа различните молебни.

Каноник – съдържа канони, акатисти, утринни и вечерни молитви и др.

Типик (устав) — книга, която излага реда на богослужението на всички дни и празници.

БОГОСЛУЖЕНИЯ В ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ

Вечерня

Денонощният  богослужебен  кръг  започва с вечернята,  понеже  според древното църковно леточисление денят започва от вечерта.

Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и – началото на човешката история.

Вечернята започва с 103 псалом – „Благослови́, душе́ моя́, Го́спода...“, наречен предначинателен псалом. Този псалом ни дава пълна картина на творението във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим Бога за безпределната Му мъдрост и величие – „Я́ко возвели́чишася дела́ Твоя́, Го́споди, вся прему́дростию сотвори́л еси́“.

След предначинателния псалом дяконът или свещеникът произнася велика ектения (Ектения (гр.) – протяжно моление, кратки прошения. Има няколко вида ектении: малка, велика, сугуба (удвоена, т.е. – с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На призива при малката и великата ектения отговаряме с „Господи помилуй“, при сугубата – с тройно „Господи, помилуй“ и при просителната с „Подай, Господи“). В нея се молим за мир и плодородие, за добруването на народа, за духовната власт, за страдащите в света и пр.

След великата ектения се пее 140 псалом – „Господи, воззвах к Тебе...“ (Господи, викам към Тебе, чуй ме!). Пеят се стихири, т.е. песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня или празника.

Срещу празник, след стихирите, се прави т. н. вход: свещеникът, с кадилница в ръка, обхожда св. престол, излиза през северната врата на св. олтар, идва на средата на църквата, прекадява и, обърнат към изток, възглася: „Премудрость, прости!“ (Изслушайте с внимание премъдростта!)

Чете се или се пее древнохристиянският химн „Свете тихий...“, в който се възпява Христос като Син Божий и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения. Прочита се кратко вечерно славословие „Сподоби, Господи...!“, изпяват се още няколко песни, наречени „стиховни стихири“, чете се или се пее вдъхновената песен на стареца Симеона Богоприемец: „Нине отпущаеши...“, следва „Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...“, изпяват се празничните и дневни тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна молитва.

На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.

Полунощница

Тая служба се извършва в полунощ. Тя е израз на духовно бодърствуване и очакване на Христа, подобно на петте мъдри девици в Христовата притча, които посрещнали младоженеца със запалени светилници.

При духовното бодърствуване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите на лукавия е по-голяма.

Има няколко вида полунощница: ежедневна, съботна, неделна и празнична.

Утреня

Утренята изразява зората на новозаветното време. Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа „Слава Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице...“ започва четенето на шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62, 87, 102 и 142), които се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи. След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее четири пъти: „Бог Господ и явися нам“ (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!“) Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни, наречени седални.

В празничния ден се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.н. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на чествувания Божи угодник. След канона се пее хвалебната песен на св. Богородица. В празнични дни се пее „Всякое дихание...“ (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.

Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос, като Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения. Ако след утренята няма св. литургия, в края се четат литургийните апостолско и евангелско четива.

Часове

Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на „Св. Боже“, кондаци (Кондакът е песен като тропара), молитвата „Иже на всякое время...“ и заключителната молитва.

Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие. Така, например, първият час, който обхваща времето от 6 ч. до 9 ч. сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа, почването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнение на Божието слово. Третият час (9 – 12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови в нас Св. Дух. Шестият час (12 – 15 ч.), е в спомен на Христовото разпятие, а деветият (15 – 18 ч.) – на кръстната смърт на Господа.

Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а третият и шестият се четат на другата сутрин преди св. литургия.

Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено се четат в манастирите.

Има три вида часове: обикновени или ежедневни, великопостни и царски. Последните се четат само в дните преди Рождество Христово и Богоявление.

Изобразителни

Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата „Всесвятая Троице...“ и заключителен псалом (33). Изпълнява се след часовете (1, 3 и 6), когато няма св. литургия.

СВ. ЛИТУРГИЯ (Думата литургия (гр.) значи обществено дело, служба. С течение на времето тя получила значение на обществено богослужение, по-специално – на тайнство св. евхаристия, св. причастие.)

Няколко думи за св. литургия

Св. литургия е център на православно-християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му страдания; спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа., Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на св. литургия, при приемане на св. причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.

 

Учредяване на светата евхаристия

На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици, казал: ,,Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано! Това правете за мой спомен!“ (Мат. 26:26 – 28). След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: „Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!“ (1 Кор. 11:25).

Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на св. Литургия.

 

Различни литургийни последования

В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес обаче в Православната църква се употребяват само три: Златоустова, Василиева и литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григори Двоеслов.

Св. литургия се състои от три главни части: проскомидия (приношение), учителна или „литургия на оглашените“ (Така се нарича тая част, защото в нея се предлагат на християните четива из апостолските послания и св. Евангелие и поучения върху тях. А нарича се и литургия на оглашените, защото на нея са могли да присъствуват и оглашените, т.е. готвещите се за св. кръщение) и тайноизвършителна или – „литургия на верните“ (Нарича се тъй, защото през време на тая част става освещаването на св. дарове и защото на нея могат да присъствуват само верните, т.е. приелите св. кръщение).

Проскомидия

Проскомидията се извършва между литургията на оглашените и тая на верните, през време на херувимската песен. Свещеникът застава благоговейно пред проскомидията, открива св. съсъди и утвари, взема в лявата ръка просфората, а в дясната – копието, прави с него три пъти кръстен знак върху просфората, като спомня за Господа Иисуса Христа, Който драговолно, като невинно агне се принася в жертва за греховете на всички люде.

От определеното пшенично хлебче, наречено просфора, свещеникът изважда с копието средната част, наречена Агнец, влива в св. чаша вино и вода в памет на кръвта и водата, изтекли от ребрата на прободения Христа, изрязва и други по-малки части в чест и памет на св. Богородица и на девет чина Божии угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни (монаси) и др., за духовната и светската власт, за живи и покойници християни, по посоченото тук изображение (Поставените на кръст букви в агнеца означават: Иисус Христос побеждава).

Тия частици впоследствие по време на причащаването се поставят в св. чаша с молитва – да умие Господ с пречистата Си кръв греховете на поменатите. Свещеникът поставя върху звездицата дискоса, после слага върху нея малкия покровец, а другия малък покровец – върху св. чаша; покрива с големия покровец и двете (дискоса и чашата), прекадява и чете заключителна молитва, в която моли Бога да приеме предложената жертва в Своя Наднебесен жертвеник, като помене всички ония, които са я принесли и за които тя е принесена.

ЛИТУРГИЯ НА ОГЛАШЕНИТЕ

Начало на литургията

Дякон: Благослови́, влады́ко.

Свещеникът застава пред светия престол и се моли с вдигнати към Небесния Цар ръце – да го очисти от всяка скверност и възглася: „Благослове́нно Ца́рство Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, и ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в!“ (Благословено е царството на Отца и Сина и Св. Дух, сега и винаги и во веки веков!)

С този тържествен възглас се възвестява царството Божие.

Началото на св. литургия като че ли е видимо откриване дверите на това царство, което започва оттук, а достига пълното си тържество на небето; открива се сега и продължава във вечтостта – т.е. во веки веков!

Народа: Ами́н.

С тържественото Амин Ние потвърждаваме истинността на всичко, което е изказано в началния възглас.

Велика ектения

През време на ектенията свещеникът се моли тихо на Господа – да погледне благосклонно към богомолците и да прояви към тях Своята щедра милост.

Иере́й или Диа́кон:       Ми́ром Го́споду помо́лимся (С мир Господу да се помолим).    

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О свы́шнем ми́ре и спасе́нии ду́ш на́ших Го́споду помо́лимся (За мира от небето и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим.).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О ми́ре всего́ ми́ра, благостоя́нии Святы́х Бо́жиих Церкве́й и соедине́нии все́х Го́споду помо́лимся. (За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението на всички, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О святе́м хра́ме се́м и с ве́рою, благогове́нием и стра́хом Бо́жиим входя́щих в о́нь Го́споду помо́лимся (За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О всякое епископство православных, всякое пресвитерство, во Христе диаконство и всякий священнический чин, о все́м при́чте и лю́дех Го́споду помо́лимся (За всяко православно епископство, за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О благочести́вых царе́й Го́споду помо́лимся (За благочестивите царе на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О гра́де се́м (или́: ве́си се́й; если в монастыре, то: о святе́й оби́тели се́й), вся́ком гра́де, стране́ и ве́рою живу́щих в ни́х Го́споду помо́лимся (За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О благорастворе́нии возду́хов, о изоби́лии плодо́в земны́х и вре́менех ми́рных Го́споду помо́лимся (За благоразтворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О пла́вающих, путеше́ствующих, неду́гующих, стра́ждущих, плене́нных и о спасе́нии и́х Го́споду помо́лимся (За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О изба́витися на́м от вся́кия ско́рби, гне́ва и ну́жды Го́споду помо́лимся (Да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию (Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Пресвяту́ю, Пречи́стую, Преблагослове́нную, Сла́вную Влады́чицу на́шу Богоро́дицу и Присноде́ву Мари́ю, со все́ми святы́ми помяну́вше, са́ми себе́ и дру́г дру́га, и ве́сь живо́т на́ш Христу́ Бо́гу предади́м (Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем).

Народ:     Тебе́, Го́споди.

Иере́й:     Тайна молитва на священника – „Тайна“ означава, че се произнася тихо в олтара, без да се чува от народа: (Го́споди Бо́же на́ш, Его́же держа́ва несказа́нна и сла́ва непостижи́ма, Его́же ми́лость безме́рна и человеколю́бие неизрече́нно. Са́м, Влады́ко, по благоутро́бию Твоему́ при́зри на ны́ и на святы́й хра́м се́й, и сотвори́ с на́ми и моля́щимися с на́ми, бога́тыя ми́лости Твоя́ и щедро́ты Твоя́.)

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко подоба́ет Тебе́ вся́кая сла́ва, че́сть и поклоне́ние. Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в (Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь.

Във Великата ектения се изброяват нашите различни нужди и молби към Господа, а свещеникът в олтара тайно се моли Господ да погледне на този храм и на молещите се в него и да изпълни техните нужди. С думите на „Ми́ром Го́споду помо́лимся...” вярващите са призовани да отправят общоцърковна молитва към Бога в мир, в мирно душевно състояние, помирени помежду си, и простили си взаимните обиди.

„О свы́шнем ми́ре“ се превежда „За изпращане на мир от Небето“.

Под „соедине́нии все́х“ се има предвид обединение на всички православни християни, които, където и да се намират, принадлежат към Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.

Първи антифон

Пее се 102 псалом антифонно, т.е. от двете срещуположни певници:

 Благослови́, душе́ моя́, Го́спода, и вся вну́тренняя моя́ и́мя свя́тое Его́. Благослови́, душе́ моя́, Го́спода, и не забыва́й всех воздая́ний Его́, очища́ющаго вся беззако́ния твоя́, исцеля́ющаго вся неду́ги твоя́, избавля́ющаго от истле́ния живо́т твой, венча́ющаго тя ми́лостию и щедро́тами, исполня́ющаго во благи́х жела́ние твое́: обнови́тся я́ко о́рля ю́ность твоя́. Творя́й ми́лостыни Госпо́дь, и судьбу́ всем оби́димым. Сказа́ пути́ Своя́ Моисе́ови, сыново́м Изра́илевым хоте́ния Своя́: щедр и ми́лостив Госпо́дь, долготерпели́в и многоми́лостив. Не до конца́ прогне́вается, ниже́ во век вражду́ет, не по беззако́нием на́шим сотвори́л есть нам, ниже́ по грехо́м на́шым возда́л есть нам. Я́ко по высоте́ небе́сней от земли́, утверди́л есть Госпо́дь ми́лость Свою́ на боя́щихся Его́. Ели́ко отстоя́т восто́цы от за́пад, уда́лил есть от нас беззако́ния на́ша. Я́коже ще́дрит оте́ц сы́ны, уще́дри Госпо́дь боя́щихся Его́. Я́ко Той позна́ созда́ние на́ше, помяну́, я́ко персть есмы́. Челове́к, я́ко трава́ дни́е eго́, я́ко цвет се́льный, та́ко оцвете́т, я́ко дух про́йде в нем, и не бу́дет, и не позна́ет ктому́ ме́ста своего́. Ми́лость же Госпо́дня от ве́ка и до ве́ка на боя́щихся Его́, и пра́вда Его́ на сыне́х сыно́в, храня́щих заве́т Его́, и по́мнящих за́поведи Его́ твори́ти я́. Госпо́дь на небеси́ угото́ва престо́л Свой, и Ца́рство Его́ все́ми облада́ет. Благослови́те Го́спода вси А́нгели Его́, си́льнии кре́постию, творя́щии сло́во Его́, услы́шати глас слове́с Его́. Благослови́те Го́спода вся си́лы Его́, слуги́ Его́, творя́щии во́лю Его́. Благослови́те Го́спода вся дела́ Его́, на вся́ком ме́сте влады́чества Его́, благослови́, душе́ моя́, Го́спода.

(Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост. Господ дава правда и съд на всички обидени. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив: Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него; колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония; както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава. А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава. Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му; благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!)

 

Малка ектения

Иере́й или Диа́кон:            Па́ки и па́ки ми́ром Го́споду помо́лимся. (Пак и пак с душевен мир на Господа да се помолим).

Народ:          Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:            Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию. (Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат).

Народ:          Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:            Пресвяту́ю, Пречи́стую, Преблагослове́нную, Сла́вную Влады́чицу на́шу Богоро́дицу и Присноде́ву Мари́ю, со все́ми святы́ми помяну́вше, са́ми себе́ и дру́г дру́га, и ве́сь живо́т на́ш Христу́ Бо́гу предади́м. (Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем).

Народ:          Тебе́, Го́споди.

Иере́й:     Тайна молитва на священника: Молитва перед вторым антифоном (Го́споди Бо́же на́ш, спаси́ лю́ди Твоя́ и благослови́ достоя́ние Твое́, исполне́ние Це́ркве Твоея́ сохрани́, освяти́ лю́бящия благоле́пие до́му Твоего́. Ты́ те́х воспросла́ви Боже́ственною Твое́ю си́лою и не оста́ви на́с, упова́ющих на Тя́. (Господи, Боже наш, спаси народа Си, и благослови наследието Си, запази членовете на Твоята Църква, освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом и ги прослави с божествената Си сила, и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе)).

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко Твоя́ держа́ва, и Твое́ е́сть Ца́рство, и си́ла, и сла́ва, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото Твоя е властта и Твое е царството и силата, и славата, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь

Втори антифон

Пее се 145 псалом антифонно:

Сла́ва Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху.

Хвали́, душе́ моя́, Го́спода. Восхвалю́ Го́спода в животе́ мое́м, пою́ Бо́гу моему́, до́ндеже е́смь. Не наде́йтеся на кня́зи, на сы́ны челове́ческия, в ни́х же не́сть спасе́ния. Изы́дет ду́х его́, и возврати́тся в зе́млю свою́: в то́й де́нь поги́бнут вся́ помышле́ния его́. Блаже́н, ему́же Бо́г Иа́ковль помо́щник его́, упова́ние его́ на Го́спода Бо́га своего́, сотво́ршаго не́бо и зе́млю, мо́ре и вся́, я́же в ни́х: храня́щаго и́стину в ве́к, творя́щаго су́д оби́димым, даю́щаго пи́щу а́лчущим. Госпо́дь реши́т окова́нныя: Госпо́дь умудря́ет слепцы́: Госпо́дь возво́дит низве́рженныя: Госпо́дь лю́бит пра́ведники: Госпо́дь храни́т прише́льцы, си́ра и вдову́ прии́мет, и пу́ть гре́шных погуби́т. Воцари́тся Госпо́дь во ве́к, Бо́г тво́й, Сио́не, в ро́д и ро́д.

И ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

(Душо моя, хвали Господа! Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам. Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли. Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност, върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници, Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни. Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля. Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род.)

През време на втория антифон свещеникът се моли Богу тайно да спаси Своите люде. да благослови наследието Си, т.е. нас, които вярваме в Него; да запази Църквата Си и да освети ония, които проявяват любов към красотата на Божия дом; да ги прослави с божествената Си сила и да не оставя нас, които се надяваме на Него.

На дванадесетте големи Църковни празника не се пеят изобразителни псалми (антифони); вместо тях се пеят специални стихове от други псалми, съответстващи на празнуваното събитие.

Песен „Единоро́дный Сы́не“

Единоро́дный Сы́не, и Сло́ве Бо́жий, безсме́ртен Сы́й, и изво́ливый спасе́ния на́шего ра́ди воплоти́тися от святы́я Богоро́дицы и Присноде́вы Мари́и, непрело́жно вочелове́чивыйся, распны́йся же Христе́ Бо́же, сме́ртию сме́рть попра́вый, Еди́н сы́й Святы́я Тро́ицы, спрославля́емый Отцу́ и Свято́му Ду́ху, спаси́ на́с.

(Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и благоволи заради нашето спасение да се въплътиш от света Богородица и винаги дева Мария, неизменно стана човек, а като се разпна, Христе Боже, със смъртта потъпка смъртта. Ти, Който си един от Светата Троица и си прославян заедно с Отца и Светия Дух, спаси нас.)

Този химн има за цел да напомни на вярващите православното учение на Халкидонския събор за Боговъплъщението.

Малка ектения

Иере́й или Диа́кон:            Па́ки и па́ки ми́ром Го́споду помо́лимся. (Пак и пак с душевен мир на Господа да се помолим).

Народ:          Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:            Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию. (Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат).

Народ:          Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:            Пресвяту́ю, Пречи́стую, Преблагослове́нную, Сла́вную Влады́чицу на́шу Богоро́дицу и Присноде́ву Мари́ю, со все́ми святы́ми помяну́вше, са́ми себе́ и дру́г дру́га, и ве́сь живо́т на́ш Христу́ Бо́гу предади́м. (Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем).

Народ:          Тебе́, Го́споди.

Иере́й:     Тайна молитва на священника: Молитва перед третьим антифоном (И́же о́бщия сия́ и согла́сныя дарова́вый на́м моли́твы, и́же и двема́ или́ тре́м согласу́ющимся о и́мени Твое́м проше́ния пода́ти обеща́вый, Са́м и ны́не ра́б Твои́х проше́ния к поле́зному испо́лни, подая́ на́м и в настоя́щем ве́це позна́ние Твоея́ и́стины, и в бу́дущем живо́т ве́чный да́руя (Ти, Който си дал тези общи и единодушни молитви, Който си обещал на двама или трима, съгласили се в Твое име, да изпълниш молбите, Сам и сега изпълни просбите в полза на Твоите раби, като в сегашния век ни даваш познаване на Твоята истина, а в бъдещия ни даруваш живот вечен)).

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко бла́г и Человеколю́бец Бо́г еси́, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем, Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе въздаваме славата - Отцу и Сину и Светому  Духу, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь

В края на ектенията дяконът, като се поклони, отива в олтара през южните двери.

 

Трети антифон

Пеят се „блаженствата“, т.е. определени песни с припев от „блаженствата“ (Мат. 5:3 – 12).

Народ: Во Ца́рствии Твое́м помяни́ на́с, Го́споди, егда́ прии́деши во Ца́рствии Твое́м.

Блаже́ни ни́щии ду́хом, я́ко те́х е́сть Ца́рство Небе́сное. Блаже́ни пла́чущии, я́ко ти́и уте́шатся.

Блаже́ни кро́тции, я́ко ти́и насле́дят зе́млю. Блаже́ни а́лчущии и жа́ждущии пра́вды, я́ко ти́и насы́тятся.

Блаже́ни ми́лостивии, я́ко ти́и поми́ловани бу́дут. Блаже́ни чи́стии се́рдцем, я́ко ти́и Бо́га у́зрят.

Блаже́ни миротво́рцы, я́ко ти́и сы́нове Бо́жии нареку́тся. Блаже́ни изгна́ни пра́вды ра́ди, я́ко те́х е́сть Ца́рство Небе́сное.

Блаже́ни есте́, егда́ поно́сят ва́м, и изжену́т, и реку́т вся́к зо́л глаго́л на вы́, лжу́ще Мене́ ра́ди.

Ра́дуйтеся и весели́теся, я́ко мзда́ ва́ша мно́га на небесе́х.

(Помени нас, Господи, като дойдеш в царството си.

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каквато и да е лоша дума заради Мене.

Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата! (Мат. 5:3-15))

 

Преди Малкия Вход, по време на пеенето на блаженствата, свещеникът се моли тихо, щото този вход да не е вход на човеци, а на ангели, които заедно с нас слушат и възпяват Божията благост.

Малки вход

Свещеникът отваря царските двери, взема благоговейно св. Евангелие от престола, издига го с двете ръце, обхожда св. Престол откъм южната, източната и северната страна, покланя се на проскомидията, излиза през северната олтарна врата.

Като излезе през северната врата, предшествуван от свещоносец, прави малкия вход, като казва тихо молитвата на входа:

Владико Господи Боже наш, Който си установил на небесата чинове и войнства на ангели и архангели в служба на Твоята слава, направи така, че с този наш вход да се извърши и вход на светите ангели, които заедно с нас да служат и славословят Твоята благост.

Като дойде на определеното място, обърнат към светия олтар, понавежда се със светото Евангелие и тихо казва завършека на входната молитва:

Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

Свещеникът се изправя, взема в лявата ръка светото Евангелие, като го държи облегнато от лявата страна на гърдите си, а с издигната дясна ръка благославя към светия олтар и тихо казва:

Благословен е входът на Твоите светии, всякога, сега и винаги и во веки веков.

Взема светото Евангелие с двете ръце, целува го, издига го и, като прави кръст с него, възглася:

Прему́дрость, про́сти. т.е. изслушайте прави (с внимание) премъдростта! Влиза в светия олтар през царските двери и оставя светото Евангелие върху светия престол. Малкият вход символизира явяването на Христа на открита проповед.

Народът  пее:  „Прииди́те, поклони́мся и припаде́м ко Христу́. Спаси́ ны́, Сы́не Бо́жий, воскресы́й из ме́ртвых, пою́щия Ти́: аллилу́иа.“  (Дойдете да се поклоним и да паднем пред Христа. Сине Божий, Който възкръсна от мъртвите (ако не е неделен ден – Който си дивен всред светиите), спаси нас, които Ти пеем алилуия).

В това време свещеникът тихо моли Бога да освети душите и телата ни, за да застанем неосъдително пред неговия жертвеник и да Му служим благоговейно.

Народът пее определените за деня тропари и кондаци съгласно типика,

В това време свещеникът тихо моли в тайна молитва Бога да освети душите и телата ни, за да застанем неосъдително пред неговия жертвеник и да Му служим благоговейно и чете молитвата преди Трисветата песен:

Бо́же Святы́й, и́же во святы́х почива́яй, и́же трисвяты́м гла́сом от Серафи́мов воспева́емый и от Херуви́мов славосло́вимый, и от вся́кия Небе́сныя Си́лы покланя́емый, и́же от небытия́ во е́же бы́ти приведы́й вся́ческая, созда́вый челове́ка по о́бразу Твоему́ и по подо́бию, и вся́ким Твои́м дарова́нием украси́вый, дая́й прося́щему прему́дрость и ра́зум, и не презира́яй согреша́ющаго, но полага́яй на спасе́ние покая́ние, сподо́бивый на́с, смире́нных и недосто́йных ра́б Твои́х, и в ча́с се́й ста́ти пред сла́вою свята́го Твоего́ же́ртвенника, и до́лжное Тебе́ поклоне́ние и славосло́вие приноси́ти. Са́м, Влады́ко, приими́ и от у́ст на́с, гре́шных, Трисвяту́ю пе́снь, и посети́ ны́ бла́гостию Твое́ю, прости́ на́м вся́кое согреше́ние во́льное же и нево́льное, освяти́ на́ша ду́ши и телеса́, и да́ждь на́м в преподо́бии служи́ти Тебе́ вся́ дни́ живота́ на́шего, моли́твами святы́я Богоро́дицы, и все́х святы́х, от ве́ка Тебе́ благоугоди́вших.

(Боже светий, Който пребъдваш сред светии и Когото с трисвята песен възпяват херувимите и славословят серафимите и Комуто всички небесни сили се покланят, Ти от нищо си направил всичко, създал си човека по Твой образ и подобие и си го украсил с всеки Твой дар. Ти даваш на просещия премъдрост и разум и не презираш съгрешилия, но си отредил покаяние за спасение, Ти си удостоил нас, смирените и недостойни Твои раби, и в този час да застанем пред славата на Твоя свят жертвеник и да Ти принесем дължимото поклонение и славословие. Сам, Владико, приеми и от устата на нас грешните трисветата песен и ни посети с Твоята благост. Прости ни всяко волно и неволно прегрешение, освети душите и телата ни и дай ни да Ти служим в святост през всички дни на живота си, по молитвите на Света Богородица и на всички светии, които от века са Ти благоугодили.)

 

Възглас на свещеника преди Трисветата песен

Иере́й или Диа́кон: Го́споду помо́лимся!

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й:     Я́ко свя́т еси́, Бо́же на́ш, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем, Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно.

Иере́й или Диа́кон: Го́споди, спаси́ благочести́выя.

Народ: Го́споди, спаси́ благочести́выя.

Иере́й или Диа́кон: И услы́ши ны́.

Народ:     И услы́ши ны́.

Иере́й или Диа́кон: И во ве́ки веко́в.

Народ:     Ами́нь

Трисветата песен

Народ: Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй на́с.

Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй на́с.

Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй на́с.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, и ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в.
Ами́нь.
Святы́й Безсме́ртный, поми́луй на́с.

Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй на́с.

На Рождество Христово, Възкресение и Петдесятница вместо Трисветата песен се пее: Ели́цы во Христа́ крести́теся, во Христа́ облеко́стеся. Аллилу́иа (Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте, алилуия! А на Кръстовден и Неделя кръстопоклонна се пее: „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“ – „На Твоя кръст се покланяме, Владика, и Твоето възкресение славим“).

Свещеникът също казва тихо Трисветата песен, като се покланя три пъти пред светия престол. След това отива към жертвеника, покланя се и казва: „Благословен грядый во имя Господне (Благословен е, Който идва в името Господне!)“

Връща се към светия престол и отдясно върви покрай южната му страна, откъдето се покланя към горното място и казва:

Благословен еси на Престоле Славы Царствия Твоего, седяй на Херувимех, всегда, ныне и присно и во веки веков (Благословен си на престола на Твоето царство, Ти, Който седиш върху херувимите, всякога, сега и винаги, и во веки веков).

Проки́мен

Четеца проси благословение от свещеника и излиза от олтара за да чете Апостола.

Диа́кон: Во́нмем.

Иере́й: Ми́р все́м.

Четец: И ду́хови твоему́.

Диа́кон: Прему́дрость.

Четец и народ:   Проки́мен, гла́с (номер одного из 8 гла́сов)

 

Четене на Апостола

Диа́кон: Прему́дрость.

Четец: Наименование части Апо́стола, из которой читается зача́ло. Чте́ние зачала́. (Из посланието – обявява апостолското послание, например: "Из посланието на св. ап. Павла до Римлени - чтение").

Диа́кон: Во́нмем..

Четецът прочита бавно определеното четиво.

В това време свещеникът благославя кадилницата, взема я и кади светия престол наоколо, жертвеника и целия свят олтар, излиза на солея през царските двери и, обърнат на изток, кади светите икони на иконостаса, след това се обръща и кади архиерейския трон, клиросите и народа; обръща се пак на изток, отново кади само иконата на Спасителя и Пресвета Богородица, влиза в светия олтар и покадява пред светия престол само отпред. Оставя кадилницата и, застанал пред светия престол, тихо чете молитвата преди Евангелието:

Човеколюбче Владико, дай да светне в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание и отвори очите на разума ни, за да разбираме Твоето евангелско учение; вложи в нас страхопочитание към Твоите блажени заповеди, та, като потъпчем всички плътски похоти, да водим духовен живот, като мислим и вършим всичко, което Ти е благоугодно. Защото Ти, Христе Боже, си просвещение на душите и телата ни, и на Тебе въздаваме слава с безначалния Твой Отец и с всесветия, и благия и животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

Иере́й: Ми́р ти́.

Четец: И ду́хови твоему́

Диа́кон: Прему́дрость

Четец и народ: Аллилуа́рий (Аллилуа́рия се състои от пеене на стихове от псалми, съпроводено с пеене на „аллилуя“).

 

Четене на Св. Евангелие

Диа́кон: Благослови́, влады́ко, благовести́теля свята́го апо́стола и евангели́ста (имя евангели́ста читаемого Евангелия).

Иере́й: Бо́г, моли́твами свята́го, сла́внаго, всехва́льнаго апо́стола и евангели́ста (имя) да да́ст тебе́ глаго́л благовеству́ющему си́лою мно́гою во исполне́ние Ева́нгелия Возлю́бленнаго Сы́на Своего́, Го́спода на́шего Иису́са Христа́.

Диа́кон: Ами́нь.

Иере́й: Прему́дрость, про́сти, услы́шим свята́го Ева́нгелия. Ми́р все́м.

Народ: И ду́хови твоему́.

Диа́кон: От Матфе́а Свята́го Ева́нгелия чте́ние (или друг евангелист, – зависи от кое Евангелие трябва да се чете в определения ден)

Народ: Сла́ва Тебе́, Го́споди, сла́ва Тебе́.

Иере́й: Во́нмем. (И започва да се чете Евангелието)

След приключване на четенето:

Народ: Сла́ва Тебе́, Го́споди, сла́ва Тебе́.

Сугуба ектения

 

Следва сугуба ектения, през време на която се поменават

имената на живи за здраве, спасение и благопреуспяване. Свещеникът се моли тихо Господу да приеме усърдната молитва на Своите раби.

Иере́й или Диа́кон: Рце́м вси́ от всея́ души́ и от всего́ помышле́ния на́шего рце́м (Да речем всички от цялата си душа и с всичкия си разум да речем).

Народ:          Го́споди, поми́луй

Иере́й или Диа́кон:            Го́споди Вседержи́телю, Бо́же оте́ц на́ших, мо́лим Ти́ ся́, услы́ши и поми́луй (Господи Вседържителю, Боже на нашите отци, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.).

Народ:            Го́споди, поми́луй

Иере́й или Диа́кон:  Поми́луй на́с, Бо́же, по вели́цей ми́лости Твое́й, мо́лим Ти́ ся́, услы́ши и поми́луй. (Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.).

Народ:            Го́споди, поми́луй (трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Еще́ мо́лимся о всякое епископство православных, и все́й во Христе́ бра́тии на́шей. (Още се молим за всяко православно епископство, и за цялото в Христа наше братство).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Еще́ мо́лимся о стране́ на́шей, да ти́хое и безмо́лвное житие́ поживе́м во вся́ком благоче́стии и чистоте́. (Още се молим за нашата страна, тих и безмълвен живот да поживеем във всяко благочестие и чистота ).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Еще́ мо́лимся о бра́тиях на́ших, свяще́нницех, священномона́сех и все́м во Христе́ бра́тстве на́шем. (Още се молим за братята наши свещеници, свещеномонаси и за цялото в Христа наше братство).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Еще́ мо́лимся о созда́телех свята́го хра́ма сего́ (в монастыре: и созда́телех святы́я оби́тели сея́), и о все́х пре́жде почи́вших отце́х и бра́тиях, зде́ лежа́щих и повсю́ду, правосла́вных. (Още се молим за блажените и приснопаметни създатели на този свят храм (или: тази света обител) и за всички по-рано починали православни отци и братя, тук и навсякъде благочестиво лежат (погребани).).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Еще́ мо́лимся о плодонося́щих и доброде́ющих во святе́м и всечестне́м хра́ме се́м, тружда́ющихся, пою́щих и предстоя́щих лю́дех, ожида́ющих от Тебе́ вели́кия и бога́тая ми́лости. (Още се молим за дарителите и добротворците в този свят и всечестен храм, за ония, които се трудят, пеят и се молят в него и за присъстващия народ, който очаква от Тебе велика и богата милост.).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й:            Тайна молитва на священника - Молитва усердного моления:  (Го́споди Бо́же на́ш, приле́жное сие́ моле́ние приими́ от Твои́х ра́б, и поми́луй на́с по мно́жеству ми́лости Твоея́, и щедро́ты Твоя́ низпосли́ на ны́ и на вся́ лю́ди Твоя́, ча́ющыя от Тебе́ бога́тыя ми́лости.)

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко ми́лостив и Человеколю́бец Бо́г еси́, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем, Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото си милостив и човеколюбив Бог и на Тебе въздаваме славата - Отцу и Сину и Светому  Духу, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь

Заупокойна ектения

Ако литургията е заупокойна, след сугубата ектения се

произнасят особени заупокойни моления, с които се изпросва от Господа прощение на греховете и блажен покой за починалия.

Иере́й или Диа́кон:  Поми́луй на́с, Бо́же, по вели́цей ми́лости Твое́й, мо́лим Ти́ ся́, услы́ши и поми́луй. (Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.).

Народ:            Го́споди, поми́луй (трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Еще́ мо́лимся о упокое́нии души́ (ду́ш) усо́пшаго (шия, ших) раба́ (ы, ов) Бо́жия (ей, их) (имена) и о е́же прости́тися ему́ (е́й, и́м) вся́кому прегреше́нию, во́льному же и нево́льному. (Още се молим за упокоение на душата (душите) на умрелия (-умрялата, - умрелите) раб (рабиня, раби) (имената) и да му се прости (-да ѝ се прости,-да им се простят) всички прегрешения, волни и неволни).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Я́ко да Госпо́дь Бо́г учини́т ду́шу (ду́шы) его́ (ея́, и́х), иде́же пра́веднии упокоя́ются (Господ да помести душата (душите) му (-ѝ, -им) където се упокояват праведните).

Народ:            Го́споди, поми́луй(трижды).

Иере́й или Диа́кон:  Ми́лости Бо́жия, Ца́рства Небе́снаго и оставле́ния грехо́в его́ (ея́, и́х) у Христа́, Безсме́ртнаго Царя́ и Бо́га на́шего, про́сим. (Милост Божия, Царство Небесно и прошка на греховете му (- ѝ, - им) от Христа, Безсмъртния Цар и наш Бог, молим).

Народ:            Пода́й, Го́споди..

Иере́й или Диа́кон:  Го́споду помо́лимся.

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й:            Тайна молитва на священника- Молитва об усопших (Молитва за мъртвите): (Бо́же духо́в, и вся́кия пло́ти, сме́рть попра́вый и диа́вола упраздни́вый, и живо́т мiру Твоему́ дарова́вый: Са́м, Го́споди, поко́й ду́ши усо́пших ра́б Твои́х, имена, в ме́сте све́тле, в ме́сте зла́чне, в ме́сте поко́йне, отню́дуже отбеже́ боле́знь, печа́ль и воздыха́ние. Вся́кое согреше́ние, соде́янное и́ми сло́вом, или́ де́лом, или́ помышле́нием, я́ко благи́й человеколю́бец Бо́г, прости́. Я́ко не́сть челове́к, и́же жи́в бу́дет и не согреши́т. Ты́ бо Еди́н кроме́ греха́, пра́вда Твоя́ пра́вда во ве́ки, и сло́во Твое́ и́стина.)

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко Ты́ еси́ Воскресе́ние и живо́т, и поко́й усо́пшаго (шия, ших) раба (ы, ов) Твоего́ (ея́, и́х) (имена), Христе́ Бо́же на́ш, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем, со Безнача́льным Твои́м Отце́м, и Пресвяты́м, и Благи́м, и Животворя́щим Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото Ти си Възкресение и живот, и покой за мъртвия (- мъртвата, - мъртвите) раб (- рабиня, - раби) Твой (- Твоя, - Твои) (имената), Христе Боже наш, и на Тебе въздаваме слава с безначалния Твой Отец и с Всесветия, и Благия и Животворящ Дух, сега и винаги и во веки веков).

Народ: Ами́нь

Ектения за оглашените

В тази ектения свещенослужителят се моли за оглашените –

да ги помилва Господ, да ги огласи със словото на Истината, да им открие евангелието на Правдата, да ги съедини със светата Си Църква. А оглашени и днес може да има по лицето на земята, които се нуждаят от нашата предстателна пред Бога за тях молитва.

Иере́й или Диа́кон:  Помоли́теся, оглаше́ннии Го́сподеви. (Оглашени, помолете се на Господа).

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:  Ве́рнии, о оглаше́нных помо́лимся, да Госпо́дь поми́лует и́х. (Ние - верните да се помолим за оглашените, за да ги помилва Господ).

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:  Огласи́т и́х сло́вом и́стины. (Да ги огласи със словото на истината).

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:  Откры́ет и́м Ева́нгелие пра́вды. (Да им открие евангелието на правдата).

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:  Соедини́т и́х Святе́й Свое́й Собо́рней и Апо́стольстей Це́ркви. (Да ги присъедини към Своята свята, вселенска и апостолска Църква).

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:  Спаси́, поми́луй, заступи́ и сохрани́ и́х, Бо́же, Твое́ю благода́тию. (Спаси, помилуй, защити и запази ги, Боже, с Твоята благодат).

Народ:            Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:  Оглаше́ннии, главы́ ва́ша Го́сподеви приклони́те. (Оглашени, приклонете главите си пред Господа).

Народ:            Тебе́ Го́споди.

Иере́й:            Тайна молитва на священника: Го́споди Бо́же на́ш, и́же на высо́ких живы́й и на смире́нныя призира́яй, и́же спасе́ние ро́ду челове́ческому низпосла́вый, Единоро́днаго Сы́на Твоего́ и Бо́га, Го́спода на́шего Иису́са Христа́, при́зри на рабы́ Твоя́ оглаше́нныя, подкло́ньшия Тебе́ Своя́ вы́я, и сподо́би я́ во вре́мя благополу́чное ба́ни пакибытия́, оставле́ния грехо́в и оде́жди нетле́ния, соедини́ и́х святе́й Твое́й собо́рней и апо́стольстей Це́ркви, и сопричти́ и́х избра́нному Твоему́ ста́ду. (Господи Боже наш, Който живееш във висините и приглеждаш смирените, Ти си изпратил Единородния Твой Син и Бог, нашия Господ Иисус Христос за спасението на човешкия род, погледни на Твоите раби оглашените, приклонили пред Тебе главите си и ги удостой в благоприятно време с банята на възраждането, с опрощаване на греховете и с дрехата на нетлението. Присъедини ги към Твоята света, вселенска Църква и ги причисли към Твоето избрано стадо.)

 

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Да и ти́и с на́ми сла́вят пречестно́е и великоле́пое и́мя Твое́, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Та и те (оглашените) заедно с нас да славят пречестното и великолепно Твое име - на Отца и Сина и Святаго Духа, сега и винаги, и во веки веков.)

Народ: Ами́нь

Ектения за излизане

на оглашените

Дяконът (или свещеникът) приканва гласно оглашените да

излязат от църква:

Иере́й или Диа́кон:  Ели́цы оглаше́ннии, изыди́те; оглаше́ннии, изыди́те; ели́цы оглаше́ннии, изыди́те. Да никто́ от оглаше́нных, ели́цы ве́рнии, па́ки и па́ки ми́ром Го́споду помо́лимся.

 (Вие, които сте оглашени, излезте; oглашени, излезте; вие, които сте оглашени, излезте, и никой от оглашените да не остане! Ние, верните, пак и пак с мир Господу да се помолим!)

Народ:            Го́споди, поми́луй.

 

ЛИТУРГИЯ НА ВЕРНИТЕ

След като те до един напуснат службата, свещеникът подканя верните още веднаж да се молят на Господа. При пението на тройно „Господи, помилуй“ свещеникът се моли тихо за верните – да ги удостои Бог да принесат безкръвната жертва и да призовават Бога във всяко време и на всяко място, да ги чуе и очисти от всяка сквернота, да успяват в духовния живот, да се причастят достойно със светите Тайни и да наследят небесното Му царство. Следват една непълна велика и една малка ектении.

 

Непълна Велика ектения

Иере́й или Диа́кон:       Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию. (Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.).      

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Прему́дрость.

Иере́й:     Тайна молитва на священника (Свещеникът тихо чете първата молитва на верните): Благодари́м Тя́, Го́споди Бо́же Си́л, сподо́бившаго на́с предста́ти и ны́не свято́му Твоему́ же́ртвеннику, и припа́сти ко щедро́там Твои́м о на́ших гресе́х и о людски́х неве́дениих. Приими́, Бо́же, моле́ние на́ше, сотвори́ ны́ досто́йны бы́ти, е́же приноси́ти Тебе́ моле́ния и мольбы́, и же́ртвы безкро́вныя о все́х лю́дех Твои́х. И удовли́ на́с, и́хже положи́л еси́ в слу́жбу Твою́ сию́, си́лою Ду́ха Твоего́ Свята́го, неосужде́нно и непреткнове́нно в чи́стем свиде́тельстве со́вести на́шея, призыва́ти Тя́ на вся́кое вре́мя и ме́сто. Да послу́шая на́с, ми́лостив на́м бу́деши, во мно́жестве Твоея́ бла́гости. (Благодарим Ти, Господи Боже на силите, Който си ни удостоил да застанем и сега пред Твоя свят жертвеник и да паднем пред Твоята милост за прошка на нашите грехове и на греховете на народа, сторени по незнание. Приеми, Боже, нашата молитва, направи ни да бъдем достойни да Ти принасяме моления и молби, и безкръвни жертви за всички Твои люде; и нас, които си поставил чрез силата на Светия Твой Дух в това Твое служение, удостой ни неосъдно и безпрепятствено, в чистото свидетелство на съвестта ни, да Те призоваваме на всяко време и място, та като ни послушаш, да бъдеш милостив към нас поради обилната Си благост.)

 

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко подоба́ет Тебе́ вся́кая сла́ва, че́сть и поклоне́ние. Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.)

Народ: Ами́нь

Малка ектения

Иере́й или Диа́кон:            Па́ки и па́ки ми́ром Го́споду помо́лимся. (Пак и пак с душевен мир на Господа да се помолим).

Народ:          Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О свы́шнем ми́ре и спасе́нии ду́ш на́ших Го́споду помо́лимся (За мира от небето и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим.).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О ми́ре всего́ ми́ра, благостоя́нии Святы́х Бо́жиих Церкве́й и соедине́нии все́х Го́споду помо́лимся. (За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението на всички, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О святе́м хра́ме се́м и с ве́рою, благогове́нием и стра́хом Бо́жиим входя́щих в о́нь Го́споду помо́лимся (За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О изба́витися на́м от вся́кия ско́рби, гне́ва и ну́жды Го́споду помо́лимся (Да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию (Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Прему́дрость.

Иере́й:     Тайна молитва на священника (Свещеникът тихо чете втората молитва на верните): Па́ки и мно́гажды Тебе́ припа́даем, Тебе́ мо́лимся, Благи́й и Человеколю́бче, я́ко да призре́в на моле́ние на́ше, очи́стиши на́ша ду́ши и телеса́ от вся́кия скве́рны пло́ти и ду́ха, и да́си на́м непови́нное и неосужде́нное предстоя́ние свята́го Твоего́ же́ртвенника. Да́руй же Бо́же, и моля́щимся с на́ми преспе́яние жития́ и ве́ры и ра́зума духо́внаго. Да́ждь и́м всегда́ со стра́хом и любо́вию служа́щым Тебе́, непови́нно и неосужде́нно причасти́тися святы́х Твои́х Та́ин и Небе́снаго Твоего́ Ца́рствия сподо́битися. (Пак и многократно падаме пред Тебе и Ти се молим, Благий и Човеколюбче: погледни на нашето моление, очисти душите и телата ни от всяка сквернота на плътта и духа и ни дай безукорно и неосъдно да стоим пред светия Твой жертвеник. И на тези, които заедно с нас се молят, дарувай, Боже, успех в живота и вярата и духовното познание; дай им всякога с благоговение и любов да Ти служат безукорно и неосъдно да се причастят с Твоите свети тайни и да се удостоят с Твоето небесно царство.)

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Я́ко да под держа́вою Твое́ю всегда́ храни́ми, Тебе́ сла́ву возсыла́ем, Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Та всякога закриляни от Твоята сила да въздаваме слава на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.).

Народ: Ами́нь.

След възгласа „Яко да под державою Твоею“... започва пението на херувимска песен:

 

1-ва част на Херувимска песен

Народ:          И́же херуви́мы та́йно образу́юще и Животворя́щей Тро́ице Трисвяту́ю пе́снь припева́юще, вся́кое ны́не жите́йское отложи́м попече́ние. (Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на Животворещата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа.)

 

През време на Херувимската песен свещеникът се моли с дълбоко съдържателна молитва:

Никтоже достоин от связавшихся плотскими похотьми и сластьми приходити, или приближитися, или служити Тебе, Царю славы, еже бо служити Тебе велико и страшно и самем небесным Силам. Но обаче, неизреченнаго ради и безмернаго Твоего человеколюбия, непреложно и неизменно был еси Человек и Архиерей нам был еси, и служебныя сея и безкровныя Жертвы священнодействие предал еси нам, яко Владыка всех. Ты бо един, Господи Боже наш, владычествуеши небесными и земными, Иже на престоле Херувимсте носимый, Иже Серафимов Господь и Царь Израилев, Иже Един Свят и во святых почиваяй.

Тя убо молю, Единаго благаго и благопослушливаго: призри на мя, грешнаго и непотребнаго раба Твоего, и очисти мою душу и сердце от совести лукавыя, и удовли мя, силою Святаго Твоего Духа, облеченна благодатию священства, предстати святей Твоей сей трапезе и священнодействовати Святое и Пречистое Твое Тело, и Честную Кровь. К Тебе бо прихожду, приклонь мою выю, и молю Ти ся, да не отвратиши лица Твоего от мене, ниже отринеши мене от отрок Твоих. Но сподоби принесенным Тебе быти мною, грешным и недостоиным рабом Твоим, Даром сим. Ты бо еси Приносяй и Приносимый, и Приемляй и Раздаваемый, Христе Боже наш, и Тебе славу возсылаем, со Безначальным Твоим Отцем, и Пресвятым, и Благим, и Животворящим Духом, ныне и присно, и во веки веков. Аминь. (Никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи или да се приближи, или да ти служи, Царю на славата, защото да се служи на Тебе е велико и страшно и за самите небесни сили. Обаче, поради Твоето неизразимо и неизмеримо човеколюбие Ти действително и неизменно си станал човек и архиерей за нас и, като Господар на всичко, си ни предал свещенодействието на тази спасителна и безкръвна жертва; защото Ти единствен, Господи Боже наш, владееш небесните и земни твари; Ти си носен на херувимски престол; Ти си Господ на серафимите и цар Израилев; Ти единствен си свят и сред светии пребъдваш. Прочее, Тебе едничък и добропослушлив, моля: погледни към мене, грешния и недостоен Твой раб и очисти душата и сърцето ми от лукава съвест, и мене, който със силата на Твоя Свят Дух съм облечен с благодатта на свещенството, удостой да застана пред тази света Твоя Трапеза и да извърша свещенодействието на светото и пречисто Твое тяло и драгоценна кръв. И тъй, пристъпвам пред Тебе, навел глава, и Ти се моля, не отвръщай лицето Си от мене и не ме отхвърляй изсред Твоите чеда, но удостой мене, грешния и недостоен Твой раб, да Ти принеса тези дарове, защото Ти си, Който принасяш и си принасян, Който приемаш и си раздаван, Христе Боже наш, и на Тебе с безначалния Твой Отец, с Пресветия, и благия, и животворящ Твой Дух въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков. Амин).

 В тая молитва свещеникът, като изтъква недостойнството си да застане пред светия жертвеник и да принесе на Бога, Царя на славата, безкръвна жертва, се моли да бъде удостоен за това велико тайнство.

След това свещеникът тихо казва Херувимската песен три пъти, като след всяко казване се покланя. Веднага подир това благославя кадилницата, взема я и кади светия престол наоколо, жертвеника, целия свят олтар и народа. Във време на каденето тихо казва 50-ти псалом и умилителните тропари:

Помилвай ни, Господи,... Господи, помилвай ни... Отвори ни вратите на милосърдието... (ако е неделя, в началото казва: Като видяхме Христовото възкресение...)

Тогава оставя кадилницата, застава пред светия престол, покланя се три пъти и целува светия антиминс и светия престол, като казва тихо:

Съгреших Ти, Спасителю, както блудния син, Отче, приеми мене, който се кая и ме помилвай, Боже.

Обръща се към народа и се покланя. След това отива пред жертвеника, взема наново кадилницата и кади предложените дарове. След това се покланя три пъти, като на всяко поклонение казва:

Боже, очисти мене грешния и ме помилвай.

Простете ме, братя и сестри, и се помолете за мене грешния.

 

Велик вход

Великият вход изобразява кръстния ход на Господа и погребението Му.

Свещеникът целува покритите дарове. После взема покровеца-въздух5 и го полага на раменете си. С голямо внимание взема покрития свят дискос6 с лявата си ръка и го поиздига до наведената си глава, а с дясната си ръка взема покритата света чаша и след нека сега отложим... излиза през северната врата, предшествуван от свещоносец и от свещенослужител или църковнослужител, който с кадилница кади пред него и прави великия вход (пренос), като казва гласно:

Всякое епископство православных, и все́й во Христе́ бра́тии на́шей да помяне́т Госпо́дь Бо́г во Ца́рствии Свое́м всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в.

Все́х ва́с, правосла́вных христиа́н, да помяне́т Госпо́дь Бо́г во Ца́рствии Свое́м всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в.

Народ: Ами́нь.

После народът допява Херувимската песен:

Народ: Я́ко да Царя́ все́х поды́мем, а́нгельскими неви́димо дориноси́ма чи́нми. Аллилу́иа, аллилу́иа, аллилу́иа. (За да прославим Царя на славата, Когото ангелските чинове невидимо тържествено носят. Алилуя, алилуя, алилуя!)

В това време свещеникът влиза в светия олтар. Царските двери и завесата се затварят. Свещеникът поставя върху светия антиминс първо светата чаша, а след това с двете ръце светия дискос – в същия ред, както са били и на жертвеника, като казва тихо:

Благообразният Йосиф сне от кръста пречистото Твое тяло, обви го в чиста плащаница с благоухания, положи го в нов гроб и го покри. Ти, неописуеми Христе, Който всичко изпълваш, си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на Престола заедно с Отца и Духа.

Христе, Твоят гроб, извор на нашето възкресение, наистина се показа живоносен, по-красив от рая и по-светъл от всеки царски чертог.

Вдига покровците от светия дискос и светата чаша, сгъва ги и ги слага встрани. Снема покровеца-въздух от раменете си, покадява го и покрива с него даровете, като казва: Благообразният Йосиф...

Взема кадилницата, покадява три пъти даровете, като казва тихо:

Господи, стори добро на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски: тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Свещеникът, след като певците свършат херувимската песен, застанал пред светия престол, казва просителната ектения.

 

1-ва просителна ектения

Иере́й или Диа́кон:       Испо́лним моли́тву на́шу Го́сподеви. (Да изпълним (продължим) молитвата си към Господа).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О предложе́нных Честны́х Даре́х Го́споду помо́лимся. (За предложените драгоценни дарове на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О святе́м хра́ме се́м и с ве́рою, благогове́нием и стра́хом Бо́жиим входя́щих в о́нь Го́споду помо́лимся (За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       О изба́витися на́м от вся́кия ско́рби, гне́ва и ну́жды Го́споду помо́лимся (Да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию (Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Дне́ всего́ соверше́нна, свя́та, ми́рна и безгре́шна у Го́спода про́сим. (Целият ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       А́нгела ми́рна, ве́рна наста́вника, храни́теля ду́ш и теле́с на́ших у Го́спода про́сим. (Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Проще́ния и оставле́ния грехо́в и прегреше́ний на́ших у Го́спода про́сим. (Прощение и освобождение от греховете и прегрешенията ни, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       До́брых и поле́зных душа́м на́шым и ми́ра ми́рови у Го́спода про́сим. (Доброто и полезното за душите ни и мир за света, от Господа да просим.).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Про́чее вре́мя живота́ на́шего в ми́ре и покая́нии сконча́ти у Го́спода про́сим. (Да завършим останалото време от нашия живот в мир и покаяние, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Христиа́нския кончи́ны живота́ на́шего, безболе́зненны, непосты́дны, ми́рны, и до́браго отве́та на Стра́шнем суди́щи Христо́ве про́сим. (Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Пресвяту́ю, Пречи́стую, Преблагослове́нную, Сла́вную Влады́чицу на́шу Богоро́дицу и Присноде́ву Мари́ю, со все́ми святы́ми помяну́вше, са́ми себе́ и дру́г дру́га, и ве́сь живо́т на́ш Христу́ Бо́гу предади́м. (Като поменем заедно с всички светии пресвятата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем).

Народ:     Тебе́, Го́споди.

Иере́й:          Тайна молитва на священника (Свещеникът тихо чете молитвата на приношението след поставяне Даровете на светия престол): Го́споди Бо́же Вседержи́телю, Еди́не свя́те, прие́мляй же́ртву хвале́ния от призыва́ющих Тя́ все́м се́рдцем. Приими́ и на́с, гре́шных, моле́ния и принеси́ ко свято́му Твоему́ же́ртвеннику, и удовли́ на́с приноси́ти Тебе́ да́ры же и же́ртвы духо́вныя о на́ших гресе́х и о людски́х неве́дениих, и сподо́би на́с обрести́ благода́ть пред Тобо́ю, е́же бы́ти Тебе́ благоприя́тней же́ртве на́шей, и всели́тися Ду́ху благода́ти Твоея́ благо́му в на́с, и на предлежа́щих Даре́х си́х, и на все́х лю́дех Твои́х. (Господи, Боже Вседържителю, Ти, Който единствен си свят и приемаш хвалебна жертва от тези, които Те призовават от все сърце, приеми моленията на нас, грешните, и ги принеси пред Твоя свят жертвеник и ни удостой да Ти принасяме дарове и жертви духовни за нашите грехове и за греховете на народа, сторени по незнание, и ни удостой да намерим благодат пред Тебе, за да Ти бъде благоприятна нашата жертва, и да се всели благият Дух на Твоята благодат в нас, в тези предложени дарове и във всички Твои люде.)

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Щедро́тами Единоро́днаго Сы́на Твоего́, с Ни́мже благослове́н еси́, со Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Твои́м Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Чрез щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с всесветия, и благия, и живототворящия Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь.

 

Братско целувание

При подканата на дякона: „Возлюбим друг друга“... в древно време всички християни се целували „с целувката на мира“. Днес този обичай се съблюдава само между свещенослужителите. При взаимоцелуванието свещено- служителите разменят помежду си следния поздрав: старшият казва – „Христос е между нас!“, а младшият отговаря: – „Наистина е и ще бъде (между нас)!“

Иере́й или Диа́кон:       Ми́р все́м. (Мир на всички).

Народ:     И ду́хови твоему́. (И на твоя дух).

Иере́й или Диа́кон:       Возлю́бим дру́г дру́га, да единомы́слием испове́мы. (Да се възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме).

Народ:     Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную. (Отца и Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна.)

Свещеникът се покланя три пъти, като на всяко покланяне казва:  Ще те възлюбя, Господи, крепост моя. Господ е моя твърдина и мое прибежище и мой избавител.

И целува покритите Дарове и края на светия престол пред себе си. След това взема за двата горни края покровеца-въздух, с който са покрити Даровете, издига го отвесно над тях и възгласно казва:

Две́ри, две́ри, прему́дрость во́нмем.( Дверите, дверите, с премъдрост да внимаваме).

При произнасяне на тия думи завесата се отваря.

Двери, двери (Тия думи са отправени към дверниците (вратарите) – да затворят вратите)! Да внимаваме в премъдростта.

Народът пее или четецът чете Символа на вярата.

Ве́рую во Еди́наго Бо́га Отца́ Вседержи́теля, Творца́ не́бу и земли́, ви́димым же все́м и неви́димым.

И во Еди́наго Го́спода Иису́са Христа́, Сы́на Бо́жия, Единоро́днаго, И́же от Отца́ рожде́ннаго пре́жде все́х ве́к. Све́та от све́та, Бо́га и́стинна от Бо́га и́стинна, рожде́нна, не сотворе́нна, единосу́щна Отцу́, И́мже вся́ бы́ша. На́с ра́ди, челове́к, и на́шего ра́ди спасе́ния сше́дшаго с небе́с, и воплоти́вшагося от Ду́ха Свя́та и Мари́и Де́вы, и вочелове́чшася. Распя́таго же за ны́ при Понти́йстем Пила́те, И страда́вша, и погребе́на. И воскре́сшаго в тре́тий де́нь по писа́нием. И возше́дшаго на небеса́, и седя́ща одесну́ю Отца́. И па́ки гряду́щаго со сла́вою суди́ти живы́м и ме́ртвым, Его́же Ца́рствию не бу́дет конца́.

И в Ду́ха Свята́го, Го́спода Животворя́щаго, И́же от Отца́ исходя́щаго, И́же со Отце́м и Сыно́м споклоня́ема и ссла́вима, глаго́лавшаго проро́ки.

Во еди́ную Святу́ю Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь.

Испове́даю еди́но креще́ние во оставле́ние грехо́в.

Ча́ю воскресе́ния ме́ртвых, и жи́зни бу́дущаго ве́ка. Ами́нь.

(Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден според писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и със Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една света, вселенска и апостолска Църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.)

През това време свещеникът взема големия покровец („въздух“), издига го с две ръце над св. дарове и, потръсвайки го, чете тихо Символа на вярата.

 

Евхаристиен канон

Дяконът приканя богомолците да застанат  прилично и със страх да принесат светото възношение (безкръвната жертва).

Иере́й или Диа́кон:            Ста́нем до́бре, ста́нем со стра́хом, во́нмем, свято́е возноше́ние в ми́ре приноси́ти. (Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение).

На призива на дякона да принесем в мир светата жертва, народът отговаря, като посочва каква е тая жертва:

Народ:          Ми́лость ми́ра, же́ртву хвале́ния. (Милостта на мира е хвалебна жертва).

В тия думи е изразен характерът на православната литургия – тя е безкръвна хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир. Свещеникът благославя молещите, като взема с дясната ръка сгънатия покровец и възглася:

Благода́ть Го́спода на́шего Иису́са Христа́, и любы́ Бо́га и Отца́, и прича́стие Свята́го Ду́ха бу́ди со все́ми ва́ми. (Благодатта на Господа наш Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общуването със Светия Дух да бъдат с всички вас).

Народ:     И со ду́хом твои́м. (И с твоя дух).

Иере́й или Диа́кон:            Горе́ име́им сердца́. (Да издигнем сърцата си нагоре).

Народ:          И́мамы ко Го́споду. (Издигнати са към Господа).

Иере́й или Диа́кон:            Благодари́м Го́спода. (Да благодарим на Господа).

Народ:          Досто́йно и пра́ведно е́сть поклоня́тися Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, Тро́ице Единосу́щней и Неразде́льней.  (Достойно и справедливо е да се покланяме на Отца и Сина и Светия Дух – Троица Единосъщна и Неразделна).

През време на тая евхаристийна песен, по древен църковен обичай, следва да се прави голям поклон до земята. Молитвата, с която свещеникът усърдно се моли, е израз на нашата голяма благодарност към Бога за всичко, което е благоволил да стори за нашето спасение. Оттук очевидно и св. литургия се нарича евхаристия, т.е. благодарствена служба. Тази молитва в литургията на св. Василия Велики е по-дълга и затова песента

„Достойно и праведно ест...“ се пее по-бавно и протяжно.

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Досто́йно и пра́ведно Тя́ пе́ти, Тя́ благослови́ти, Тя́ хвали́ти, Тя́ благодари́ти, Тебе́ покланя́тися на вся́ком ме́сте влады́чествия Твоего́. Ты́ бо еси́ Бо́г неизрече́нен, недове́домь, неви́димь, непостижи́мь, при́сно сы́й, та́кожде сы́й, Ты́ и Единоро́дный Тво́й Сы́н, и Ду́х Тво́й Святы́й. Ты́ от небытия́ в бытие́ на́с приве́л еси́, и отпа́дшия возста́вил еси́ па́ки, и не отступи́л еси́ вся́ творя́, до́ндеже на́с на не́бо возве́л еси́, и Ца́рство Твое́ дарова́л еси́ бу́дущее. О си́х все́х благодари́м Тя́ и Единоро́днаго Твоего́ Сы́на, и Ду́ха Твоего́ Свята́го, о все́х, и́хже ве́мы, и и́хже не ве́мы, явле́нных и неявле́нных благодея́ниих бы́вших на на́с. Благодари́м Тя́ и о слу́жбе се́й, ю́же от ру́к на́ших прия́ти изво́лил еси́. А́ще и предстоя́т Тебе́ ты́сящи Арха́нгелов и тмы́ А́нгелов, Херуви́ми и Серафи́ми шестокрила́тии, многоочи́тии, возвыша́щиися перна́тии. (Достойно и справедливо е да Те възпяваме, да Те благославяме, да Те хвалим, да Ти благодарим, да Ти се покланяме на всяко място на Твоето владичество. Защото Ти си Бог неизказан, неизследим, невидим, непостижим, Който вечно съществуваш и винаги си един и същ, Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух. Ти от небитие си ни привел в битие; и падналите пак си въздигнал, и не си престанал да вършиш всичко, докато не ни възведе на небето и дари Твоето бъдещо царство. За всичко това благодарим на Тебе, и на Единородния Твой Син, и на Твоя Свети Дух, за всички сторени за нас видими и невидими благодеяния, които знаем и които не знаем. Благодарим Ти и за тази служба, която благоволи да приемеш от нашите ръце, макар и пред Тебе да стоят хиляди архангели и безброй ангели, херувими и серафими, шестокрили, многоочити, които високо летят.)

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Щедро́тами Единоро́днаго Сы́на Твоего́, с Ни́мже благослове́н еси́, со Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Твои́м Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Чрез щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с всесветия, и благия, и живототворящия Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков).

Свещеникът взема звездицата и, като прави с нея кръст над дискоса, възглася:

Побе́дную пе́снь пою́ще, вопию́ще, взыва́юще и глаго́люще: (А небесните сили пеят, възкликват, възгласят победната песен и казват):

Следващият момент ни възнася като че на небето – ние присъединяваме нашето славословие към това на ангелите. Ние пеем заедно с тях:

Народ: Свя́т, Свя́т, Свя́т Госпо́дь Савао́ф, испо́лнь не́бо и земля́ сла́вы Твоея́; оса́нна в вы́шних, благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне, оса́нна в вы́шних! (Свят, свят, свят е Господ Саваот. Пълни са небето и земята с Твоята слава. Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне. Осанна във висините!).

В това време свещеникът с още по-голямо усърдие се моли тихо, като спомня за оная спасителна нощ, в която Единородният Син Божий, след като изпълнил всичко, промислено за нас, на Тайната вечеря взел в пречистите Си и непорочни ръце хляб, преломил, дал на св. Си ученици и апостоли и казал установителните евхаристийни слова:

„Приими́те, яди́те, Сие́ е́сть Те́ло Мое́, е́же за вы́ ломи́мое, во оставле́ние грехо́в. (Вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощение на греховете!)“

След вечерята Господ взел също и чашата и казал: „Пи́йте от нея́ вси́, Сия́ е́сть Кро́вь Моя́ Но́ваго Заве́та, я́же за вы́ и за мно́ги излива́емая во оставле́ние грехо́в. (Пийте от нея всички – това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете!):

Иере́й:          Тайна молитва на священника: С си́ми и мы́ блаже́нными Си́лами, Влады́ко человеколю́бче, вопие́м и глаго́лем: свя́т еси́ и пресвя́т, Ты́ и Единоро́дный Тво́й Сы́н, и Ду́х Тво́й Святы́й. Свя́т еси́ и пресвя́т, и великоле́пна сла́ва Твоя́, и́же мiр Тво́й та́ко возлюби́л еси́, я́коже Сы́на Твоего́ Единоро́днаго да́ти: да вся́к ве́руяй в Него́ не поги́бнет, но и́мать живо́т ве́чный. И́же прише́д, и все́ е́же о на́с смотре́ние испо́лнив, в но́щь в ню́же предая́шеся, па́че же Са́м Себе́ предая́ше за мiрски́й живо́т, прие́м хле́б во святы́я Своя́ и пречи́стыя и непоро́чныя руки́, благодари́в и благослови́в, освяти́в, преломи́в, даде́ святы́м Свои́м ученико́м и Апо́столом, ре́к: (Заедно с тези блажени сили и ние, човеколюбиви Владико, възкликваме и казваме: свят си и пресвят Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух; свят и пресвят си и великолепна е Твоята слава, защото Ти тъй си възлюбил Твоя свят, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот; и Той, като дойде, и като изпълни всичко промислено за нас, в нощта, в която беше предаван, или по-точно Сам се предаваше за живота на света, като взе в Своите свети и пречисти и непорочни ръце хляба, благодари и благослови, освети, разчупи и даде на Своите свети ученици и апостоли, като каза):

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Приими́те, яди́те, Сие́ е́сть Те́ло Мое́, е́же за вы́ ломи́мое, во оставле́ние грехо́в. (Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на грехове).

Народ: Ами́нь.

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Подо́бне и ча́шу по ве́чери, глаго́ля: (А също и чашата подир вечерята, като каза гласно):

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Пи́йте от нея́ вси́, Сия́ е́сть Кро́вь Моя́ Но́ваго Заве́та, я́же за вы́ и за мно́ги излива́емая во оставле́ние грехо́в. (Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.)

Народ: Ами́нь.

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Помина́юще у́бо спаси́тельную сию́ за́поведь, и вся́ я́же о на́с бы́вшая: Кре́ст, гро́б, тридне́вное воскресе́ние, на небеса́ восхожде́ние, одесну́ю седе́ние, второ́е и сла́вное па́ки прише́ствие. (И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно и славното второ пришествие).

Тук свещеникът спомня Христовия кръст, гроб, възкресение, сядане отдясно на Отца и славното Второ пришествие. След това възнася (издига) предложените дарове:

Иерея взема светия дискос и светата чаша, издига ги и възглася:: Твоя́ от Твои́х, Тебе́ принося́ще о все́х и за вся́. (Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе, за всички и заради всичко).

Настъпва върховният момент в св. евхаристия – самото тайнство, т.е. освещението и претворяването на светите дарове. В този най-свещен момент свещеникът се моли трикратно от дълбините на душата си, като призовава (Затова тая част от св. литургия се нарича епиклеза, от гръцката дума епиклезе = призоваване) Св. Дух да слезе над молещите се и над предлежащите дарове; благославя хляба и виното, които по благодатното действие на Св. Дух стават истински тяло и кръв Христови. След като тайнството е вече извършено, свещеникът коленичи пред св. престол и от цялата си душа и сърце благодари на Господа за любовта Му към нас. А в това време вън се пее умилително:

Народ: Тебе́ пое́м, Тебе́ благослови́м, Тебе́ благодари́м, Го́споди, и мо́лим Ти́ ся́, Бо́же на́ш. (Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш, и молим Ти се, Боже наш, и молим Ти се, Боже наш).

В това време свещеникът тихо казва същата молитва и продължава: 

Еще́ прино́сим Ти́ слове́сную сию́ и безкро́вную слу́жбу, и про́сим, и мо́лим, и ми́ли ся́ де́ем, низпосли́ Ду́ха Твоего́ Свята́го на ны́, и на предлежа́щия Да́ры Сия́. (Още ти принасяме тази словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Свети Дух върху нас и над тези предлежащи дарове).

Диалог между свещеника и дякона:

Иере́й: Го́споди, и́же Пресвята́го Твоего́ Ду́ха в тре́тий ча́с Апо́столом Твои́м низпосла́вый, Того́, Благи́й, не отими́ от на́с, но обнови́ на́с, моля́щих Ти́ ся́.

Диа́кон: Се́рдце чи́сто сози́жди во мне́, Бо́же, и ду́х пра́в обнови́ во утро́бе мое́й.

Иере́й: Го́споди, и́же Пресвята́го Твоего́ Ду́ха:

Диа́кон: Не отве́ржи мене́ от лица́ Твоего́, и Ду́ха Твоего́ Свята́го не отими́ от мене́.

Иере́й: Го́споди, и́же Пресвята́го Твоего́ Ду́ха:

Диа́кон: Благослови́, влады́ко, святы́й хле́б.

 

Пресъществяване на светите Дарове:

При пресъществяване на даровете, свещеникът с ръка посочва на светия хляб (Агнеца), благославя го (само него) като казва тихо:

Иере́й: И сотвори́ у́бо хле́б се́й Честно́е Те́ло Христа́ Твоего́.

Диа́кон: Ами́нь. Благослови́, влады́ко, святу́ю ча́шу.

Посочва на светата чаша, благославя я, като казва тихо:

Иере́й: А е́же в ча́ши се́й, Честну́ю Кро́вь Христа́ Твоего́.

Диа́кон: Ами́нь. Благослови́, влады́ко, обоя́.

След това благославя общо Даровете, като казва:

Иере́й: Преложи́в Ду́хом Твои́м Святы́м.

Диа́кон: Ами́нь, ами́нь, ами́нь. Помяни́ мя́, святы́й влады́ко, гре́шнаго.

Иере́й: Да помяне́т Тя́ Госпо́дь Бо́г во Ца́рствии Свое́м всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в.

Диа́кон: Ами́нь.

Свещеника прави благоговейно три поклона пред пресъществените Дарове, след което тихо се моли:

Иере́й: Я́коже бы́ти причаща́ющымся во трезве́ние души́, во оставле́ние грехо́в, в приобще́ние Свята́го Твоего́ Ду́ха, во исполне́ние Ца́рствия Небе́снаго, в дерзнове́ние е́же к Тебе́, не в су́д, или́ во осужде́ние.
Еще́ прино́сим Ти́ слове́сную сию́ слу́жбу, о и́же в ве́ре почи́вших, пра́отцех, отце́х, патриа́рсех, проро́цех, Апо́столех, пропове́дницех, евангели́стех, му́ченицех, испове́дницех, возде́ржницех, и о вся́ком ду́се пра́веднем в ве́ре сконча́вшемся.

(За да бъдат на тези, които се причастяват, за бодрост на душата, за опрощаване на грехове, за приобщаване със Светия Дух, за наследяване на царството небесно, за дързновение към Тебе, а не за съд или за осъждане.

Още Ти принасяме тази словесна служба за починалите във вяра праотци, отци, патриарси, пророци, апостоли, проповедници, евангелисти, мъченици, изповедници, въздържници и за всеки праведен дух, завършил във вяра).

Безкръвната жертва е принесена. Свещеникът се моли тихо, като спомня всички светии, които с вяра са свършили живота си, а  по-особено  и  гласно  спомня  пресветата,  пречиста, преблагословена, славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария.

Свещеникът взема кадилницата и, като кади пред светия престол три пъти, възглася:

Изря́дно о Пресвяте́й, Пречи́стей, Преблагослове́нней, Сла́вней Влады́чице на́шей Богоро́дице и Присноде́ве Мари́и. (Особено за Пресвятата, Пречиста, Преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария).

Народ: Досто́йно е́сть, я́ко вои́стинну блажи́ти Тя́, Богоро́дицу, Присноблаже́нную и Пренепоро́чную и Ма́терь Бо́га на́шего. Честне́йшую Херуви́м и сла́внейшую без сравне́ния Серафи́м, без истле́ния Бо́га Сло́ва ро́ждшую, су́щую Богоро́дицу Тя́ велича́ем. (Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна, майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородица, величаем!).

През време на тая песен свещеникът тихо спомня св. Йоана Предтеча, св. апостоли, празнувания светец и всички светци; моли се за народа, за църковната власт и царете, за всички, които са в една или друга неволя. Тая молитва в литургията на св. Василия е по-дълга и всеобхватна; не са забравени нито болните, ни Народата на тежкия труд, ни вдовиците, ни сираците, затворниците, пленниците, пътуващите и др.:

Иере́й:          Тайна молитва на священника: О святе́м Иоа́нне Проро́це, Предте́чи и Крести́тели, о святы́х сла́вных и всехва́льных Апо́столех, о святе́м (и́мя), его́же и па́мять соверша́ем, и о все́х святы́х Твои́х, и́хже моли́твами посети́ на́с, Бо́же.
И помяни́ все́х усо́пших о наде́жди воскресе́ния жи́зни ве́чныя.

(За светия пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, за светите славни и всехвални апостоли и за светия (името на дневния светия),чиято памет честваме днес, и за всички Твои светии, по чиито молитви посети ни, Боже. И помени всички починали с надежда за възкресение и за вечен живот (поменава имената на покойници), и ги упокой там, където сияе светлината на Твоето лице.)

Еще́ мо́лим Тя́, помяни́, Го́споди, вся́кое епи́скопство правосла́вных, пра́во пра́вящих сло́во Твоея́ и́стины, вся́кое пресви́терство, во Христе́ диа́конство и вся́кий свяще́ннический чи́н.

(Още Те молим: помени, Господи, всяко епископство на православните, което вярно преподава учението на Твоята истина, всяко свещенство в Христа, дяконството и всеки свещенически чин.)

Еще́ прино́сим Ти́ слове́сную сию́ слу́жбу о вселе́нней, о святе́й, собо́рней и апо́стольстей Це́ркви, о и́же в чистоте́ и честне́м жи́тельстве пребыва́ющих, о благочести́вых царе́й, о стране́ на́шей, да ти́хое и безмо́лвное житие́ поживе́м во вся́ком благоче́стии и чистоте́.

(Още Ти принасяме тази словесна служба за вселената, за светата съборна и апостолска Църква, за всички, които пребивават в чистота и честен живот, за благпчестивите царе, за нашата страна, та и ние да преживеем тих и спокоен живот във всяко благочестие и честност.)

Народ: И все́х и вся́. (И всекиго и всички!).

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Помяни́ Го́споди гра́д се́й, в не́мже живе́м, (или́ ве́сь сию́, в не́йже живе́м, или́ оби́тель сию́, в не́йже живе́м), и вся́кий гра́д и страну́, и ве́рою живу́щих в ни́х.
Помяни́, Го́споди, пла́вающих, путеше́ствующих, неду́гующих, стра́ждущих, плене́нных, и спасе́ние и́х.
Помяни́, Го́споди, плодонося́щих и добротворя́щих во святы́х Твои́х це́рквах, и помина́ющих убо́гия, и на вся́ ны́ ми́лости Твоя́ низпосли́.

(Помени, Господи, този град (село или света обител), в който живеем, и всеки град и страна, и онези, които с вяра живеят в тях. Помени, Господи, които плават, пътуват, боледуват, страдат, които са пленени и ги спаси. Помени, Господи, дарителите и добротворците в Твоите свети църкви и онези, които си спомнят за бедните, и на всички нас изпрати Твоите милости. Помени, Господи, за здраве и спасение (поменава имена на живи).).

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: И да́ждь на́м еди́неми усты́ и еди́нем се́рдцем сла́вити и воспева́ти пречестно́е и великоле́пое И́мя Твое́, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в.

Народ: Ами́нь.

Иере́й: И да бу́дут ми́лости Вели́каго Бо́га и Спа́са на́шего Иису́са Христа́ со все́ми ва́ми. (И да бъдат милостите на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос с всички вас).

Народ:          И со ду́хом твои́м. (И с твоя дух).

 

2-ра просителна ектения

Дяконът  произнася  просителна  ектения. В  това  време свещеникът се моли тихо – да ни удостои Бог да се причастим със светите тайни с чиста съвест, за да получим прошка на греховете, общение със Св. Духа и да наследим небесното царство. Ектенията завършва с Господнята молитва.

Иере́й или Диа́кон: Все́ святы́я помяну́вше, па́ки и па́ки ми́ром Го́споду помо́лимся.(Като поменахме всички светии, нека пак с мир на Господа да се помолим).

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон: О принесе́нных и освяще́нных Честны́х Даре́х Го́споду помо́лимся. (За принесените и осветени драгоценни дарове, на Господа да се помолим!)

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон: Я́ко да Человеколю́бец Бо́г на́ш, прие́мь я́ во святы́й, и пренебе́сный, и мы́сленный Сво́й Же́ртвенник, в воню́ благоуха́ния духо́внаго, возниспо́слет на́м Боже́ственную благода́ть и да́р Свята́го Ду́ха, помо́лимся. (И човеколюбецът наш Бог, като ги приеме в Своя свят, наднебесен и мислен жертвеник като духовно благоухание, да ни изпрати божествената благодат и дара на Светия Дух, да се помолим!)

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон: О изба́витися на́м от вся́кия ско́рби, гне́ва и ну́жды Го́споду помо́лимся. (За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим).

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию (Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат).

Народ:     Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон:       Дне́ всего́ соверше́нна, свя́та, ми́рна и безгре́шна у Го́спода про́сим. (Целият ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       А́нгела ми́рна, ве́рна наста́вника, храни́теля ду́ш и теле́с на́ших у Го́спода про́сим. (Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Проще́ния и оставле́ния грехо́в и прегреше́ний на́ших у Го́спода про́сим. (Прощение и освобождение от греховете и прегрешенията ни, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       До́брых и поле́зных душа́м на́шым и ми́ра ми́рови у Го́спода про́сим. (Доброто и полезното за душите ни и мир за света, от Господа да просим.).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Про́чее вре́мя живота́ на́шего в ми́ре и покая́нии сконча́ти у Го́спода про́сим. (Да завършим останалото време от нашия живот в мир и покаяние, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Христиа́нския кончи́ны живота́ на́шего, безболе́зненны, непосты́дны, ми́рны, и до́браго отве́та на Стра́шнем суди́щи Христо́ве про́сим. (Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд, от Господа да просим).

Народ:     Пода́й, Го́споди.

Иере́й или Диа́кон:       Соедине́ние ве́ры и прича́стие Свята́го Ду́ха испроси́вше, са́ми себе́, и дру́г дру́га, и ве́сь живо́т на́ш Христу́ Бо́гу предади́м. (Като изпросихме единството на вярата и общение със Светия Дух, нека сами себе си и един други и целия наш живот на Христа Бога да отдадем.).

Народ:     Тебе́, Го́споди.

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Тебе́ предлага́ем живо́т на́ш ве́сь и наде́жду, Влады́ко человеколю́бче, и про́сим, и мо́лим, и ми́ли ся́ де́ем, сподо́би на́с причасти́тися Небе́сных Твои́х и стра́шных Та́ин, сея́ Свяще́нныя и Духо́вныя Трапе́зы, с чи́стою со́вестию, во оставле́ние грехо́в, в проще́ние согреше́ний, во обще́ние Ду́ха Свята́го, в насле́дие Ца́рствия Небе́снаго, в дерзнове́ние е́же к Тебе́, не в су́д или́ во осужде́ние. (На Тебе поверяваме целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико, и просим, и молим, и умоляваме: удостой ни да се причастим с Твоите небесни и страшни Тайни на тази свещена и духовна трапеза с чиста съвест, за опрощение на греховете, за прошка на съгрешенията, за общение със Светия Дух, за наследяване на небесното царство, за дързновение пред Тебе, а не за съд или за осъждане).

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: И сподо́би на́с, Влады́ко, со дерзнове́нием, неосужде́нно сме́ти призыва́ти Тебе́, Небе́снаго Бо́га, Отца́, и глаго́лати: (И удостой ни, Владико, с дързновение, неосъдно да се осмеляваме да призоваваме Тебе, небесния Бог Отец и да казваме:)

Господнята молитва Отче наш...!

Народ: О́тче на́ш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хле́б на́ш насу́щный да́ждь на́м дне́сь, и оста́ви на́м до́лги на́ша, я́коже и мы́ оставля́ем должнико́м на́шим, и не введи́ на́с во искуше́ние, но изба́ви на́с от лука́ваго. (Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия).

Иере́й: Я́ко Твое́ е́сть Ца́рство, и си́ла, и сла́ва. Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь.

Молитва главопреклонение

Иере́й:          Ми́р все́м. (Мир на всички).

Народ: И ду́хови твоему́. (И на твоя дух)

Диа́кон: Главы́ ва́ша Го́сподеви приклони́те. (Преклонете главите си пред Господа).

Народ: Тебе́, Го́споди. (Тебе, Господи!)

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Благодари́м Тя́, Царю́ неви́димый, и́же неисче́тною Твое́ю си́лою вся́ соде́тельствовал еси́, и мно́жеством ми́лости Твоея́ от небытия́ в бытие́ вся́ приве́л еси́. Са́м, Влады́ко, с небесе́ при́зри на подкло́ньшия Тебе́ главы́ своя́, не бо подклони́ша пло́ти и кро́ви, но Тебе́ стра́шному Бо́гу. Ты́ у́бо Влады́ко, предлежа́щая все́м на́м во благо́е изравня́й, по коего́ждо свое́й потре́бе: пла́вающим спла́вай, путеше́ствующим спутеше́ствуй, неду́гующия исцели́, Врачу́ ду́ш и теле́с. (Благодарим Ти, Царю невидими, Който с неизмеримата Твоя сила си създал всичко и по множеството Твоя милост всичко си привел от небитие в битие. Сам, Владико, погледни от небето на преклонилите главите си пред Тебе, защото не ги преклониха пред плът и кръв, но пред Тебе, Великия Бог. Ти, Владико, направи така, че предлежащите дарове да бъдат за всички нас за добро, всекиму според неговата нужда: придружавай тези, които плават, съпътствай онези, които пътуват, изцери болните, лекарю на душите и телата.).

После Иерея произнася възглас, който се чува от всички: Благода́тию, и щедро́тами, и человеколю́бием Единоро́днаго Сы́на Твоего́, с Ни́мже благослове́н еси́, со Пресвяты́м, и Благи́м, и Животворя́щим Твои́м Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Чрез благодатта и щедростите и човеколюбието на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, с Пресветия и благия, и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков.)

Народ: Ами́нь.

Завесата се затваря.  Свещеникът тихо се моли:

Иере́й:          Тайна молитва на священника: Вонми́, Го́споди Иису́се Христе́ Бо́же на́ш, от свята́го жили́ща Твоего́, и от престо́ла сла́вы Ца́рствия Твоего́, и прииди́ во е́же освяти́ти на́с, и́же горе́ со Отце́м седя́й, и зде́ на́м неви́димо спребыва́яй. И сподо́би держа́вною Твое́ю руко́ю препода́ти на́м Пречи́стое Те́ло Твое́ и Честну́ю Кро́вь, и на́м и все́м лю́дем. (Погледни, Господи Иисусе Христе, Боже наш, от святото Си жилище и от престола на царството Си и дойди, за да ни осветиш, Ти, Който горе седиш с Отца, и тук с нас невидимо пребиваваш, и ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш Пречистото Твое тяло и честна кръв, и чрез нас – на всички люде).

Покланя се три пъти пред светия престол, като на всяко покланяне казва:

Бо́же, очи́сти мя́, гре́шнаго, и поми́луй мя́. (трижды) (Боже, очисти мене грешния и ме помилвай. – три пъти).

Диа́кон: Во́нмем. (да внимаваме)

Иере́й: Свята́я святы́м. (Светинята е за светите)

Народ: Еди́н Свя́т, еди́н Госпо́дь Иису́с Христо́с, во сла́ву Бо́га Отца́. Ами́нь. (Един е свят, единственият Господ Иисус Христос, за слава на Бога Отца. Амин.)          

Свещеникът и другите свещенослужители, ако има такива, пристъпват към св. Причастие. В това време вън народът пее специални стихове, наречени "причастни" или духовни химни. (В неделни дни се пее "Хвалите Господа сь небесь..." (Пс. 148:1). За другите дни от седмицата, както и за по-големите празници има специални "причастни"). След  като свещенослужителите се причастят, дяконът всипва в св. чаша всички останали частици. През време на всипването той спомня за възкрението Христово, за св. Богородица и за нашето бъдещо още по-истинско и пълно приобщение във вечното Христово царство.

Ония от християните, които са се приготвили да се приобщят със св. Тайни, преди да пристъпят към самото причащаване, четат с дълбоко благоговение и сърдечно съкрушение следните молитви:

Верую, Господи, и исповедую, что Ты действительно Христос, Сын Бога Живого, Пришедший в мир, чтобы спасти грешников, из которых я первый. Ещё верую, что это есть само пречистое Тело Твоё и это есть сама драгоценная Кровь Твоя. Поэтому я прошу Тебя: помилуй меня и прости мне грехи мои, вольные и невольные, которые я совершил словом или делом, сознательно или неосознанно; и удостой меня, неосуждённо, причаститься пречистых Твоих Таин для получения прощения грехов и жизни вечной. Аминь.

Вот я приступаю к божественному причащению. Создатель, не опали меня приобщением! Ибо Ты – огонь, сжигающий недостойных. Но очисти меня от всякой нечистоты.

Затем произноси:

Прими меня сегодня участником Твоей таинственной Вечери, Сын Божий, ибо я ни за что не выдам тайны Твоим врагам и не дам Тебе такого поцелуя, как Иуда, но, как разбойник, открыто выражаю веру в Тебя, говоря: “Помяни меня, Господи, в Царстве Твоем!”

И следующие стихи:

Человек, трепещи при виде божественной Крови! Она – огонь, сжигающий недостойных. Тело Божие обожествляет меня и питает: обожествляет дух, непостижимо питает ум.

Потом тропари:

Ты привлек меня, Христе, любовью и изменил меня святым к Тебе стремлением. Попали же огнем невещественным грехи мои и удостой сладко насладиться Тобою, чтобы я ликуя прославлял два пришествия Твои.

В светлый сонм святых Твоих как войду я недостойный? Ведь, если я решусь войти с ними в чертог брачный, меня выдаст одежда, ибо она не такая, в какой ходят на брак, и я буду связан и изгнан Ангелами. Очисти, Господи, нечистоту души моей и спаси, как Человеколюбец.

Также и молитву:

Владыка – Человеколюбче, Господи, Иисусе Христе Боже мой, да будет мне сия Святыня не в обвинение за мое недостоинство, но в очищение души и тела и в залог будущих жизни и Царства. Мне же благо – прилепляться к Богу, полагать в Господе надежду на спасение моё.

И снова:

Прими меня сегодня участником Твоей таинственной Вечери, Сын Божий, ибо я ни за что не выдам тайны Твоим врагам и не дам Тебе такого поцелуя, как Иуда, но, как разбойник, открыто выражаю веру в Тебя, говоря: Помяни меня, Господи, в Царстве Твоем!

(Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог, дошел в света да спасиш грешниците, от които пръв съм аз.

Вярвам още, че това е самото пречисто Твое Тяло, и това е самата драгоценна Твоя кръв.

И тъй, моля Ти се: помилуй ме и ми прости прегрешенията, волни и неволни, извършени с дума или дело, съзнателно или несъзнателно, и удостой ме неосъдително да се причастя с пречистите Твои Тайни, за прошка на греховете и за вечен живот. Амин!

Ето пристъпям към Божественото Причастие! Създателю, да не ме изгориш с Причащението!
Защото Ти си огън, който изгаря недостойните. Но ме очисти от всяка сквернота!
На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми.
Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда,
но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!
Благотворната Кръв като гледаш, ужаси се, човече! Защото е огън, който изгаря недостойните!
Божественото Тяло ме обожествява и храни: обожествява духа, а ума чудно храни.

Тропари:
Усладил си ме, Христе, с любовта Си и си ме преобразил с Твоето божествено желание.
Изгори, обаче, с невеществен огън греховете ми и ме удостой да се наситя с насладата, която е у Тебе, та, с ликуване, да възвелича, Благий, двете Твои пришествия.
В светлите жилища на Твоите светии как ще вляза, аз, недостойният!
Защото, ако дръзна да вляза заедно с другите в чертога, моята дреха ме издава,
понеже не е брачна, и вързан ще бъда изхвърлен от ангелите.
Очисти, Господи, нечистотата на душата ми и ме спаси като човеколюбец.

Прибавят се и следните молитви:
Владико човеколюбче, Господи Иисусе Христе, Боже мой!
Не за осъждане да ми бъдат тия Светини, понеже съм недостоен,
а за очистване и освещение на душата и тялото и за залог на бъдещия живот и царство.
За мене е голямо благо да се съединявам с Бога, да възлагам на Господа надеждата на моето спасение.

Отново се казва:
На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми.
Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда,
но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!)

 

Молитви преди причащаване на миряните

Явяване на светите дарове

След като певците изпеят причастния стих, завесата и царските двери се отварят. Свещеникът се покланя пред светия престол веднъж, взема благоговейно светата чаша с дясната ръка, а с лявата подкрепя дъното й, целува я, излиза на царските двери и, обърнат към народа, поиздига светата чаша и възглася:

Со стра́хом Бо́жиим и ве́рою приступи́те. (Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете).

Народ: Благослове́н гряды́й во и́мя Госпо́дне, Бо́г Госпо́дь и яви́ся на́м. (Благословен е, който иде в името Господне! Бог е Господ и ни се яви!)

Иере́й: Ве́рую, Го́споди, и испове́дую, я́ко Ты́ еси́ вои́стину Христо́с, Сы́н Бо́га Жива́го, прише́дый в ми́р гре́шныя спасти́, от ни́хже пе́рвый е́смь а́з. Еще́ ве́рую, я́ко Сие́ е́сть Са́мое Пречи́стое Те́ло Твое́ и Сия́ е́сть Са́мая Честна́я Кро́вь Твоя́. Молю́ся у́бо Тебе́: поми́луй мя́ и прости́ ми́ прегреше́ния моя́, во́льная и нево́льная, я́же сло́вом, я́же де́лом, я́же ве́дением и неве́дением, и сподо́би мя́ неосужде́нно причасти́тися Пречи́стых Твои́х Та́инств, во оставле́ние грехо́в и в жи́знь ве́чную. Ами́нь.
Ве́чери Твоея́ та́йныя дне́сь, Сы́не Бо́жий, прича́стника мя́ приими́, не бо враго́м Твои́м та́йну пове́м, ни лобза́ния Ти́ да́м, я́ко Иу́да, но, я́ко разбо́йник, испове́даю Тя́: помяни́ мя́, Го́споди, во Ца́рствии Твое́м.
Да не в су́д или́ во осужде́ние бу́дет мне́ причаще́ние Святы́х Твои́х Та́йн, Го́споди, но во исцеле́ние души́ и те́ла.

(Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог, дошел в света да спасиш грешниците, от които пръв съм аз.

Вярвам още, че това е самото пречисто Твое Тяло, и това е самата драгоценна Твоя кръв.

И тъй, моля Ти се: помилуй ме и ми прости прегрешенията, волни и неволни, извършени с дума или дело, съзнателно или несъзнателно, и удостой ме неосъдително да се причастя с пречистите Твои Тайни, за прошка на греховете и за вечен живот. Амин!

На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми.
Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда,
но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!

Не за осъждане да ми бъдат тия Светини, понеже съм недостоен,
а за очистване и освещение на душата и тялото.).

Народ: Те́ло Христо́во приими́те, исто́чника безсме́ртнаго вкуси́те. Алилуия, алилуия, алилуия! (Тялото Христово приемете, от безсмъртния извор вкусете. Алилуия, алилуия, алилуия!)

Ония от християните, които са се приготвили за св. причастие чрез надлежен пост, изповед и взаимоопрощение, пристъпват наистина с благоговение, вяра и любов към св. тайни. Християните пристъпват към св. причастие с благоговейно скръстени ръце на гърди, като дясната е върху лявата.

Към приемането на св. тайни ние се приготвяме чрез установено молитвено правило: вечерта преди причастяването четем особен канон, акатисти, вечерни молитви, а сутринта – причастни молитви. Преди причастие, от вечерта на предния ден, православния не трябва да приема нищо в устата си – не трябва да яде, да пие вода, да си мие или изплаква зъбите и т.н. След причастие не трябва да се приема храна, от която да вади и изплюва нещо от устата – например костилки, кости и т.н. Не трябва се плюе. Чашите, бутилките, чиниите, вилиците, лъжиците и др. посуда ползвана от мирянина в деня след причастие трябва да се измие на чисто – в градината. Водата не трябва да отива в канализацията. Ако причастения се е бърсал със салфетки, пиел е от чаши и бутилки за еднократна употреба т н., то те трябва да се изгорят – не трябва да се хвърлят в боклука. В деня и вечерта след причастие не трябва да се мият или изплакват зъбите.

След приемане на св. причастие, ние благодарим с нарочни благодарствени молитви.

След приобщението свещеникът благославя богомолците и ги осенява със светите дарове. Причастниците благодарят Господу, загдето ги е сподобил да се приобщат със светите и животворящи тайни.

 

Възглас Спаси́, Бо́же лю́ди Твоя́

Иере́й или Диа́кон: Тихо произнася: Отмы́й, Го́споди, грехи́ помина́вшихся зде́ Кро́вию Твое́ю Честно́ю, моли́твами святы́х Твои́х.

Иерея произнася възглас: Спаси́, Бо́же лю́ди Твоя́ и благослови́ достоя́ние Твое́. (Спаси, Боже, Твоите люде и благослови наследието Си!).

Иере́й:          Тайна молитва на священника. Свещеникът взема кадилницата, кади три пъти светите Дарове, като на всяко кадене казва: Вознеси́ся на Небеса́, Бо́же, и по все́й земли́ сла́ва Твоя́. (три́жды) (Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!)

Народ: Ви́дехом све́т и́стинный, прия́хом Ду́ха Небесного, обрето́хом ве́ру и́стинную, Неразде́льней Тро́ице поклоня́емся: Та́ бо на́с спасла́ е́сть. (Видяхме истинската светлина, приехме небесния Дух, намерихме истинската вяра. Покланяме се на неразделната Троица, защото Тя ни е спасила.)

Иере́й:          Тайна молитва на священника. Оставя кадилницата, покланя се, взема светия дискос в лявата ръка, а светата чаша в дясната и след като каже тихо: Благослове́н Бо́г на́ш. (Благословен е нашият Бог).

Иере́й: Излиза на царските двери и, обърнат към народа, издига светата чаша като възглася: Всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (всякога, сега и винаги, и во веки веков)

Народ: Ами́нь.

Песен „Да испо́лнятся уста́ на́ша“

Народ: Да испо́лнятся уста́ на́ша хвале́ния Твоего́, Го́споди, я́ко да пое́м сла́ву Твою́, я́ко сподо́бил еси́ на́с причасти́тися Святы́м Твои́м Боже́ственным, безсме́ртным и животворя́щим Та́йнам; соблюди́ на́с о Твое́й святы́ни, ве́сь де́нь поуча́тися пра́вде Твое́й. Аллилу́иа, аллилу́иа, аллилу́иа. (Да се изпълнят устата ни с хвала за Тебе, Господи, за да възпяваме Твоята слава, защото си ни удостоил да се причастим с Твоите свети, божествени, безсмъртни и животворящи Тайни. Запази ни в Твоята светиня, за да се поучаваме целия ден на Твоята правда. Алилуия, алилуия, алилуия!)

Свещеникът, предшествуван от църковнослужител, който кади пред него, отнася и оставя светите Дарове на жертвеника.

Благодарствена ектения

Иере́й или Диа́кон: Про́сти прии́мше Боже́ственных, Святы́х, Пречи́стых, Безсме́ртных, Небе́сных и Животворя́щих, Стра́шных Христо́вых Та́йн, досто́йно благодари́м Го́спода. (Прави! Като приехме благоговейно Божествените, свети, пречисти, безсмъртни, небесни и животворящи, страшни Христови Тайни, нека достойно да благодарим на Господа!)

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон: Заступи́, спаси́, поми́луй и сохрани́ на́с, Бо́же, Твое́ю благода́тию. (Защити, спаси, помилуй и ни запази, Боже, с Твоята благодат.)

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й или Диа́кон: Де́нь ве́сь соверше́н, свя́т, ми́рен и безгре́шен испроси́вше, са́ми себе́, и дру́г дру́га, и ве́сь живо́т на́ш Христу́ Бо́гу предади́м. (Като изпросихме целия ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен, нека сами себе си и един други, и целия наш живот на Христа Бога да отдадем).

Народ: Тебе́, Го́споди.

Иере́й: Тайна молитва на священника: Благодари́м Тя́, Влады́ко человеколю́бче, Благоде́телю ду́ш на́ших, я́ко и в настоя́щий де́нь сподо́бил еси́ на́с небе́сных Твои́х и безсме́ртных Та́инств. Испра́ви на́ш пу́ть, утверди́ ны́ во стра́се Твое́м вся́, соблюди́ на́ш живо́т, утверди́ на́ша стопы́, моли́твами и моле́ньми сла́вныя Богоро́дицы и Присноде́вы Мари́и, и все́х святы́х Твои́х.

Свещеникът с двете си ръце взема светото Евангелие и възглася: Я́ко Ты́ еси́ Освяще́ние на́ше, и Тебе́ сла́ву возсыла́ем, Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Защото Ти си нашето освещение, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.)

Народ: Ами́нь.

Задамвонна молитва

Иере́й или Диа́кон: С ми́ром изы́дем. (С мир да излезем).

Народ: О и́мени Госпо́дни. (В името Господне).

Иере́й или Диа́кон: Го́споду помо́лимся. (На Господа да се помолим).

Народ: Го́споди, поми́луй.

Иере́й: Благословля́яй благословя́щыя Тя́, Го́споди, и освяща́яй на Тя́ упова́ющыя, спаси́ лю́ди Твоя́ и благослови́ достоя́ние Твое́, исполне́ние Це́ркве Твоея́ сохрани́, освяти́ лю́бящыя благоле́пие до́му Твоему́, Ты́ те́х возпросла́ви Боже́ственною Твое́ю си́лою и не оста́ви на́с, упова́ющих на Тя́. Ми́р ми́рови Твоему́ да́руй, Це́рквам Твои́м, Иере́ом и все́м лю́дем Твои́м. Я́ко вся́кое дая́ние бла́го и вся́к да́р соверше́н свы́ше е́сть, сходя́й от Тебе́, Отца́ све́тов. И Тебе́ сла́ву, и благодаре́ние, и поклоне́ние возсыла́ем, Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь. (Господи, Който благославяш онези, които Те благославят, и освещаваш онези, които се надяват на Теб, спаси Твоите люде и благослови наследството Си. Запази членовете на Твоята църква. Освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом. Ти ги прослави с Твоята божествена сила и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе. Дай мир на Твоя свят, на Твоите църкви, на свещениците, на нашия български народ, на войнството и на всички Твои люде! Защото всяко добро даване и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Тебе, Отче на светлината, и на Тебе Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков).

Благословение на молещите се

Иере́й: Тайна молитва на священника. Свещеникът влиза през царските двери, отива при жертвеника и тихо чете молитвата:  Исполне́ние зако́на и проро́ков Са́м сы́й Христе́ Бо́же на́ш, испо́лнивый все́ оте́ческое смотре́ние, испо́лни ра́дости и весе́лия сердца́ на́ша, всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. (Христе Боже наш, Който Сам си изпълнението на закона и пророците, Който си изпълнил целия Отечески промисъл, изпълвай сърцата ни с радост и веселие, всякога, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Бу́ди и́мя Госпо́дне благослове́но отны́не и до ве́ка. (трижды) (Да бъде благословено името Господне отсега и до века! (три пъти)).

Народ: Пее псалм 33: Благословлю́ Го́спода на вся́кое вре́мя, вы́ну хвала́ Его́ во усте́х мои́х. О Го́споде похва́лится душа́ моя́, да услы́шат кро́тцыи и возвеселя́тся. Возвели́чите Го́спода со мно́ю и вознесе́м и́мя Его́ вку́пе. Взыска́х Го́спода и услы́ша мя́, и от все́х скорбе́й мои́х изба́ви мя́. Приступи́те к Нему́ и просвети́теся, и ли́ца ва́ша не постыдя́тся. Се́й ни́щий воззва́, и Госпо́дь услы́ша и́, и от все́х скорбе́й eго спа́се и́. Ополчи́тся А́нгел Госпо́день о́крест боя́щихся Его́, и изба́вит и́х. Вкуси́те и ви́дите, я́ко бла́г Госпо́дь; блаже́н му́ж, и́же упова́ет На́нь. Бо́йтеся Го́спода, вси́ святи́и Его́, я́ко не́сть лише́ния боя́щымся Его́. Бога́тии обнища́ша и взалка́ша, взыска́ющии же Го́спода не лиша́тся вся́каго бла́га. Прииди́те, ча́да, послу́шайте мене́, стра́ху Госпо́дню научу́ ва́с. Кто́ е́сть челове́к хотя́й живо́т, любя́й дни́ ви́дети бла́ги? Удержи́ язы́к тво́й от зла́, и устне́ твои́, е́же не глаго́лати льсти́. Уклони́ся от зла́, и сотвори́ бла́го. Взыщи́ ми́ра, и пожени́ и. О́чи Госпо́дни на пра́ведныя, и у́ши Его́ в моли́тву и́х. Лице́ же Госпо́дне на творя́щия зла́я, е́же потреби́ти от земли́ па́мять и́х. Воззва́ша пра́веднии, и Госпо́дь услы́ша и́х, и от все́х скорбе́й и́х изба́ви и́х. Бли́з Госпо́дь сокруше́нных се́рдцем, и смире́нныя ду́хом спасе́т. Мно́ги ско́рби пра́ведным, и от все́х и́х изба́вит я́ Госпо́дь. Храни́т Госпо́дь вся́ ко́сти и́х, ни еди́на от ни́х сокруши́тся. Сме́рть гре́шников люта́, и ненави́дящии пра́веднаго прегреша́т. Изба́вит Госпо́дь ду́шы ра́б Свои́х, и не прегреша́т вси́, упова́ющии на Него́.

(Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми. С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят. Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно. Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави. Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят. Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди. Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя. Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава! Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят. Лъвчетата бедствуват и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо. Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча. Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види благ? Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи; нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него. Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли. Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им. Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби. Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави. Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат. Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине).

Иере́й: Благослове́ние Госпо́дне на ва́с, Того́ благода́тию и человеколю́бием всегда́, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в (Благословението Господне и Неговата милост да дойдат върху вас, чрез благодатта и човеколюбието Му, всякога, сега и винаги, и во веки веков).

Народ: Ами́нь.

 

Възглас и молитва преди отпуст

Иере́й: Сла́ва Тебе́, Христе́ Бо́же, Упова́ние на́ше, сла́ва Тебе́. (Слава Тебе, Христе Боже, упование наше, слава Тебе).

Народ: Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь. Го́споди, поми́луй. (три́жды) Благослови́. (Слава на Отца и Сина и Светия Дух! Сега и винаги и во веки веков. Амин. Господи, помилуй!(три пъти) Благослови!)

Отпуст

Иере́й: Воскресы́й из ме́ртвых Христо́с, и́стинный Бо́г на́ш, моли́твами Пречи́стыя Свое́й Ма́тере, святы́х сла́вных и всехва́льных апо́стол, и́же во святы́х отца́ на́шего Иоа́нна, архиепи́скопа Константинопо́льскаго, Златоу́стаго (или́: и́же во святы́х отца́ на́шего Васи́лия Вели́каго, архиепи́скопа Кесари́и Каппадоки́йския) и свята́го (храма и дня), и все́х святы́х, поми́лует и спасе́т на́с, я́ко Бла́г и Человеколю́бец. (Възкръсналият от мъртвите Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята Пречиста и Преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светия отец наш Иоан Златоуст – архиепископ Цариградски, на светия (името на светеца на деня), чиято памет честваме, и на всички светии, да ни помилва и спаси като Благ и Човеколюбец.)

 

Многолетие

Народ: Вся́кое епи́скопство правосла́вных, пра́во пра́вящих сло́во Твоея́ и́стины, вся́кое пресви́терство, во Христе́ диа́конство и вся́кий свяще́ннический чи́н, бра́тию свята́го хра́ма сего́ и вся́ правосла́вныя христиа́ны, Го́споди, сохрани́ и́х на мно́гая ле́та.

След това свещеникът раздава на богомолците нафора, като благославя всеки.

След като раздаде нафората, свещеникът влиза в светия олтар, затваря царските двери и завесата, отива при жертвеника и, ако е имало причастници, оставените на светия дискос частици изсипва грижливо в светата чаша и потребва светите Тайни с благоговение и внимателно, за да не остане никаква частица на дъното на светата чаша.

Тук при жертвеника, свещеникът чете благодарствените молитви след свето причастие.

След това си измива ръцете и, като се поклони пред жертвеника, отива на отреденото място, където съблича свещените одежди. Когато се съблича, казва молитва.

След това, пред светия престол, казва малкия отпуст и друга молитва, като се покланя.

Целува светия престол, покрива го с нарочната покривка и с благодарност към Бога за всичко излиза през северната или южната врата.

Всички богомолци излизат смиром от св. храм и отнасят по домовете си благословението на св. литургия.

 

Преждеосвещена света литургия

Една от великопостните особености на православното богослужение е Преждеосвещената Литургия или по-ясно казано на български език - Литургия на преди осветените Дарове.

Главната особеност на тази литургия се състои в това, че на нея не се извършва Тайнството Евхаристия, а вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, осветени на предишна литургия на св. Василий Велики или св. Йоан Златоуст.

Началото си тази Литургия води от първите векове на християнството. От църковната история знаем, че първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често. Същевременно, установявайки Великия пост, било намерено за неудобно в дните на строг пост - дни на скръб и съкрушение за личните грехове, - да се извършва обичайната Литургия, която е и най-тържествената между църковните богослужения.
За да се даде възможност на вярващите да се причастяват и в седмичните дни на поста, без при това да се нарушава характера на великопостното богослужение, било установено в някои дни вярващите да се причастяват с преди осветени Дарове. Затова и била въведена в службите на Великия пост и Литургията на Преди осветените Дарове.
Тази Литургия се извършва в сряда и петък през първите шест недели на Великия Пост; в четвъртък на Петата Неделя на Великия Пост, когато се извършва паметта на св. Мария Египетска; понякога в деня, когато се чествува паметта на светите 40 Севастийски мъченици, ако това се случи в постния период; служи се и в първите три дни на Страстната Седмица (Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда). (Виж също Сказания за подвижните празници)

Окончателното съставяне на нейния чин (последование) се приписва на св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI век). Според Устава Преждеосвещената Литургия се извършва след великопостните часове и се състои от вечернята и литургията на верните, но без най-важните й части - осветяване на Даровете. В Преждеосвещената литургия се съдържат следните особености:

а) в нея отсъства първата част на пълната литургия - проскомидията;

б) литургията се предшества от отслужването на Третия, Шестия и Деветия Часове с изобразителните Последования;

в) след отпуста се извършва вечерня, която заменя началната част на литургията на оглашените (нейната последна част е включена и в Преждеосвещената литургия);

г) на литургията на верните няма молитви и песнопения, свързани със на Светите Дарове.

 

ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

А. НЕПОДВИЖНИ

14.09 по светския календар, което е †   01 септември по църковния календар - Начало на Индикта - Църковната нова година (Индикт (лат.) = правителствена разпоредба за обявяване началото на нова година):

Ако ние започваме с молитва всеки нов ден, колко по-необходимо, уместно и оправдано е да начеваме в името Божие една нова година, да изпросим от Господаря на времената и годините да благослови „венец лета благости Своея“.

Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил "времената или годините... в Своя власт" (Деян. 1:7), Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела.

По каква причина бил установен този празник?

Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.

В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.

В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, "и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание".

В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.

В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.

В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед.

От този месец започвало броенето на годините, отделно за всеки петдесет години.

Светата Църква също установила обичай да празнува началото на индиктиона на първи септември. Това било установено, тъй като в това време, когато в Иудея и в цялата вселена се празнувало новолетието, нашият Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, където бил възпитан. Това станало в събота, а в този ден иудеите имали обичай да се събират в синагогата и да прекарват времето си в четене на пророческите книги. Господ, "по обичая Си", също влязъл в синагогата и застанал сред учителите. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той, отваряйки книгата, намерил мястото, където било написано:

"Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи ­ проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". (Ис. 61:1-2)).

Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година. Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече е празник не на Ветхия Завет, а на новата благодат. Защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, но със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, "а върху плътени скрижали на сърцето". Съзиждайки Своята Църква, чийто предобраз била ветхозаветната Скиния, Той принесъл на Бога жертва не без кръв, именно Самия Себе Си. Сам Великият Първосвещеник, преминал през небесата, очиствайки ни от греховете ни със Своята кръв, пролята за нас, ни направил свят храм, по думите на Апостола: "Божият храм е свет, а тоя храм сте вие".

Същия ден Църквата чествува и св. Симеон Стълпник. Този дивен Божий угодник живял в IV век. Той прекарал десетки години на един стълп (висока открита постройка –  нещо като кула), изложен на атмосферните промени, пребивавайки в пост, усърдна молитва, изучаване на словото Божие и поучавайки в пътя на спасението мнозина, които идвали при него. Умрял в най-дълбока старост към 450 година.

 

21.09 по светския календар, което е †   08 септември по църковния календар – Рождеството на Пресвета Богородица.

Ражда се жената, която ще роди Спасителя на света.

Господ, Който живее на небесата, като поиска да се яви на земята и да живее между човеците, преди това си приготви на нея място, в което да се всели Неговата слава - Пречистата Своя Майка: защото обичайно е у царете, когато те искат да посетят някой град, преди това да си приготвят там палат за своето пребиваване. И както палатите на земните царе се изграждат от най-изкусните майстори и от най-скъпоценни материали и се издигат на най-високото място, като са по-прекрасни и по-обширни от всички други човешки жилища, така подобавало да се създаде и палатът, който трябвало да стане вместилище на славата на Небесния Цар.

И ето - Бог благоизволи, в началото на новозаветната благодат, да бъде създаден неръкотворен храм - Пречистата, Преблагословената Дева Мария. А от кой строител беше съграден този храм? Наистина - от най-премъдрия, от Самата Премъдрост Божия, както говори Писанието: “Премъдростта си съгради дом”. А всичко сътворено от Премъдростта Божия е прекрасно и съвършено! И понеже Божията Премъдрост създаде одушевената скиния на Словото, затова се и съгради съвършен храм за съвършения Бог, пресветъл палат за пресветлия Цар, пречист и неосквернен чертог за пречистия и нескверен Жених, непорочно жилище за непорочния Агнец. Защото верен е Свидетелят на небесата, Който говори към Нея: “Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе”! И светият Дамаскин пише: “Цяла - чертог на Духа, цяла - град Божий, море на благодатта, цяла - доброкрасна, цяла - любезна на Бога”.

 

27.09 по светския календар, което е †   14 септември по църковния календар – Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен (Кръстовден).

Преди Христа кръстът бил символ на безчестие и позорна смърт, защото на кръст разпъвали най-големите престъпници. Христос обаче осветил кръста със Своята изкупителна смърт. След Христовата смърт кръстът става символ на жертвена любов и победа над злото, символ на Христа и Неговото дело, белег на принадлежността ни към Христовата църква. Днес св. кръст е най-свещен и най-почитан предмет за християните. Ето накратко историята на празника.

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 14 август (1 август по православния календар) и на 27 септември (14 септември по православния календар).

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

По благочестивото настояване на св. царица Елена, майката на св. Константин Велики, Христовият кръст, т.е. същият кръст, на който бил разпнат Спасителят, бил открит, изровен от земята, близо до Голгота. Иерусалимският патриарх Макарий, в присъствието на царица Елена и на хилядно множество християни, въздигнал новооткрития Христов кръст. При това въздигане цялото множество пяло „Господи, помилуй!“ и се покланяло на кръста ниско, доземи. В спомен на това именно паметно събитие, станало в 326 г., св. Църква още в дълбока древност е наредила да се чествува ежегодно св. кръст и да се възпроизвежда издигането му и коленопреклонението на народа. При пението „Кресту Твоему по- кланяемся, Владико“... ние се покланяме на св. кръст и го целуваме.

Празникът на Въздигането на Христовия кръст е определен за постен в чест на Христовите страдания. Същия ден се извършва водосвет и енорийските свещеници обхождат домовете на своите енорияши, за да ги поръсят.

 

14.10 по светския календар, което е †   01 октомври по църковния календар – Покров на Пресвета Богородица

В последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове са се увеличили и бедите ни - за да се сбъднат думите на свети апостол Павел: беди от разбойници, беди от сродници, беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя, когато, по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство и настъпват глад, мор и трусове, когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани - Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита Своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими под Своя покров. Знамение за това се явило в царствения град Константинопол при управлението на благочестивия цар Лъв Мъдри в преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна. Там по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ свети Андрей, юродив заради Христа, издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителка на целия свят, Пресветата Дева Богородица, която стояла във въздуха и се молела, сияела със слънчева светлина и покривала хората със Своя честен омофор.

Като видял това, свети Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний:

- Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?

Свети Епифаний отговорил:

- Виждам Я, свети отче, и се ужасявам. 

Както някога свети Иоан Богослов видял на небето велико знамение, жена, облечена в слънце, така и свети Андрей във влахернската църква, подобна на небе, видял Неневестната Невеста, облечена в слънчева порфира…

И така, ние празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица, като си спомняме преславното явяване във влахернския храм, видяно от свети Андрей и Епифаний. Празнуваме като отдаваме благодарение на нашата Покровителка за толкова великото милосърдие, проявено към християнския род, и прилежно Я молим и сега, и винаги милостиво да покровителства нас, които търсим Нейния покров. Молим Я, защото без Нейния покров е невъзможно да живеем ние, които постоянно прогневяваме Бога. Тъй като съгрешаваме многократно, ние биваме подложени на множество наказания, по думите на Псалмопевеца: “много са раните на грешния”. Досега щяхме да сме погинали заради беззаконията си, ако Премилостивата Владичица не се застъпваше за нас: ако тази Покровителка “не беше се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни опази досега свободни?”

 

04.12 по светския календар, което е †   21 ноември по църковния календар – Въведение Богородично (въведение в храма на Пресвета Богородица и Приснодева Мария).

Когато Пречистата Богоотроковица, Преблагословената Дева Мария Богородица навършила три години, светите и праведни Нейни родители Иоаким и Анна решили да изпълнят дадения от тях обет - да отдадат в служба на Бога роденото от тях дете. Те извикали в Назарет, където живеели, всички свои родственици от царския и архиерейския род - понеже сам праведният Иоаким бил от царския род, а неговата съпруга, света Анна, била от архиерейския род, а също така и хор непорочни девици. Приготвили много свещи и обградили Пречистата Дева Мария с царско благолепие...

Като устроили всичко така, както трябвало да бъде за честното и славно въведение, те се отправили на път от Назарет за Иерусалим и пътували в продължение на три дни.

Като стигнали в град Иерусалим, те тържествено влезли в храма и повели там одушевения Божий храм, тригодишната Отроковица, Пречистата Дева Мария. Пред нея вървял хор девици със запалени свещи...

Като се съединил с видим хор на непорочните девици, невидимият хор на безплътните чинове вървял, съпровождайки Пречистата Дева в Святая Святих, и по заповед на Господа Я окръжавал като избран Божий съсъд... И така, с чест и слава не само от хората, но и от ангелите, била въведена в храма Господен Пренепорочната Отроковица.

 

07.01 по светския календар, което е †   25 декември по църковния календар – РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Излязла заповед от кесария Август да се направи преброяване по цялата земя, и всички отивали да се записват, всеки в своя град. Тръгнал и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, града Давидов, наречен Витлеем, понеже произхождал от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария. И когато Иосиф се приближавал към града, на непознаващата брак Чиста Невеста дошло време да роди и той започнал да търси дом за нощуване, където Раждащата би могла да си намери удобно място, за да роди благословения Плод на утробата си. Но той не можал да намери подслон поради множеството народ, дошъл да се записва, който препълнил не само общата странноприемница, но и целия град. Затова Иосиф се приютил в посочената пещера, защото в странноприемницата нямало място за тях, а денят вече клонял към вечер. Тази пещера служела за подслон на добитъка, и в нея Пречистата и Преблагословена Дева в полунощния час усърдно се молела на Бога и пребивавайки цялата в богомислие и горейки от желание за Господа и от любов към Него, родила без болки нашия Господ Иисус Христос.

Така безболезнено трябвало да роди тази, която заченала без съпружеска сладост: “не познах (казала тя) сладост, към брака съм непричастна”. И тъй като тя заченала в чистота, то и родила без болка, както казва за това свети Григорий Нисийски: “Девата заченала, Девата носила (плод) в утробата си, Девата родила, Девата си останала дева; на земята още не е бивало чудо, подобно на това” (Слово на Рождество Христово). И свети Дамаскин казва: “О, чудо ново сред всички древни чудеса! Кой е видял майка, без мъж родила”. Пресветата Дева родила без мъж Христа, подобно на Адам, който без жена произвел Ева, за което свети Иоан Златоуст казва така: “Както Адам без жена е произвел жената, така и тук Девата без мъж родила Мъжа, връщайки чрез това дълга на мъжете за Ева. Адам останал цял след вземането на ребро от тялото му, и Девата пребивавала непокътната след раждането на Младенеца” (Слово на Рождество Христово). И се изпълнило това, което като че в сянка било преобразувано в неизгарящата къпина и в Червено море: “И както къпината опалвана не изгаряше (възпява Църквата), така и дева си родила, и дева си останала”. И на друго място: “Морето след преминаването на Израиля остана непроходимо; Непорочната след раждането на Емануил остана непокътната”. Така Приснодева Мария родила въплътения Бог, без да накърни девството си. И това раждане станало без обичайната помощ и прислужване на баба, както свидетелства за това свети Атанасий Александрийски, когато, беседвайки за следните евангелски слова: “роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли” - казва така: “Погледни тайнственото раждане на Девата: сама родила тя, и сама повила Младенеца. При светските жени една ражда, а друга повива, а при Пресветата Дева не е така. Сама родила тя, и сама повила в пелени, Сама бидейки безболезнена майка и необучена баба, не позволила на никого да се докосне с нечисти ръце до Пречистото Рождество: сама послужила на Родения от нея, и Го повила, и Го положила в ясли.”...

А относно времето на Христовото рождество, мнозина достоверни писатели казват, че това е било в полунощ в събота срещу неделя; и това известие се съгласува с Шестия Вселенски събор, който обяснява празнуването на неделния ден така: “Понеже в този ден Бог сътвори светлината; в същия този ден Бог благоволи да се роди; в същия този ден Той прие кръщение в Иордан от Иоан; в същия този ден Самият премилостив Изкупител на човешкия род, заради нашето спасение, възкръсна от мъртвите; в същия този ден Той изля Светия Дух върху учениците Си”. И тъй както, според достоверно известие, Той бил заченат в девическата утроба по време на благовещението в петък и пострадал пак в петък, така и в неделен ден се родил, и в неделен ден възкръснал. И на Христа Му приличало да се роди в неделния ден, в който Бог рекъл: “да бъде светлина”, и в който “биде светлина”; подобавало и в същия този ден и Самият Той, вечносъществуващата Светлина, да възсияе на света. А това, че Христос е трябвало да се роди през нощта и в определен час, за това пророчески е предречено в книгата “Премъдрост Соломонова”, където се казва така: “когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин”.

 

14.01 по светския календар, което е †   01 януари по църковния календар – ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ

Нашият Господ Иисус Христос, след изтичане на осем дни от рождението Си, благоволил да приеме обрязване. От една страна, Той го приел, за да изпълни закона: "не да наруша съм дошъл - казал Той, - а да изпълня" (Мат. 5:17); защото Той се подчинявал на закона, за да освободи от него онези, които живеели в робско подчинение към него, както казва апостолът: "Бог изпрати Своя Син, Който... се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона". От друга страна, Той приел обрязване, за да покаже, че действително е възприел човешка плът, и за да се затворят еретическите уста, говорещи, че Христос не е приел върху Себе Си истинска човешка плът, но се е родил само призрачно. И така, Той бил обрязан, за да стане явна Неговата човешка природа. Защото, ако не беше се облякъл в нашата плът, тогава как би могъл да бъде обрязан призрак, а не плът? Свети Ефрем Сирин казва: "ако Христос не е бил плът, тогава кого е обрязал Иосиф? Но тъй като Той бил наистина плът, бил обрязан като човек, и младенецът действително се обагрял от Своята кръв; Той изпитвал болка и плакал, както подобава на имащ човешка природа." Но, освен това, Той приел плътско обрязване, за да установи за нас духовното обрязване; защото, след като завършил ветхия закон, отнасящ се до плътта, Той положил начало на новия, духовен закон. И както ветхозаветният плътски човек обрязвал чувствената си плът, така новият духовен човек трябва да обрязва душевните страсти: ярост, гняв, завист, гордост, нечисти желания и други грехове и греховни пожелания. Той бил обрязан в осмия ден, защото със Своята кръв предизобразявал за нас бъдещия живот, който учителите на Църквата обикновено наричат осмия ден или век. Така написалият канона на Обрезание Господне, свети Стефан, казва: "Бъдещето изобразява вечния живот в осмия век, в който Владиката се обряза по плът". И свети Григорий Ниски казва: "Обрязването според закона трябвало да се извърши в осмия ден, при което числото осем означава осмия, бъдещия век"...

 

19.01 по светския календар, което е †   06 януари по църковния календар – КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ (Богоявление) Йордановден

Иоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Иордан, като проповядвал “покайно кръщение за опрощаване грехове”, защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: “Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог”. И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и “всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си”. Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Иордан при Иоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Иоан възвещавал за Него на народа, говорейки: “след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий”. След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата; дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Иоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светий и чуе свише гласа на Бог - Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

“А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?” Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано “проиграл радостно” в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: “Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”.

Под “правда” светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: “доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази.” А Иоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Иоан: “Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече”. А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: “биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Иоана”. И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

 

15.02 по светския календар, което е †   02 февруари по църковния календар – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ (въвеждане на Господа Иисуса Христа в храма)

След като изминали четиридесет дни от рождеството на нашия Господ Иисус Христос и се изпълнили дните на законното очистване, Пречистата и Преблагословена Дева Майка, заедно със светия обручник Иосиф, дошла от Витлеем в Иерусалим в Божия храм, донасяйки четиридесетдневния Младенец Христос за изпълнение на Моисеевия закон. Според този закон било необходимо, първо, след раждането майката да се очисти чрез принасяне на подобаваща жертва на Бога и иерейска молитва - и, второ, да се постави пред Господа първородният младенец и да се даде установеният откуп за него. Така било заповядано от Господа във Ветхия Завет на Моисей, в чиито книги за закона за очистването на майката е написано следното: “Жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена... а на осмия ден да му обрежат крайната плът; и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето . След като изтекат дните на очистянето ѝ... тя трябва да донесе... едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста”. А за посвещаването на Бога на първенците от мъжки пол в закона се казва следното: “Посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба”. И на друго място: “Давай Ми първородния от синовете си”. Това се изисквало заради великото Божие благодеяние в Египет, когато Господ, избивайки египетските първенци, пощадил израилските. Затова израилтяните донасяли първородните си младенци в храма, посвещавайки ги на Бога, като полагащ се принос, установен от закона. И отново ги откупвали от Бога за себе си на установената цена, която се наричала “сребро от откупа”, и се давала на служещите при храма Господен левити, както е написано за това в четвъртата книга на Моисей. Установената цена на откупа се състояла от пет свещени сикли църковно тегло.

Изпълнявайки този Господен закон, Божията Майка сега дошла в храма със Законодателя. Дошла да се очисти, макар и да нямала нужда от очистване, като нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста. Защото Тази, Която заченала без мъж и похот, и родила без болка и без нарушаване на Своята девическа чистота, нямала сквернотата, свойствена за жените, раждащи според естествения закон: защото как би могла да се докосне нечистота до Родилата Източника на чистотата?.. Но за да не наруши закона, а да го изпълни, дошла да се очисти съвършено чистата и нямаща никакъв порок. Наред с това, изпълнена със смирение, Тя не се гордеела със Своята нетленна чистота, но дошла, сякаш бидейки нечиста, да застане заедно с нечистите жени пред вратите на храма Господен - и да иска очистване, без да се гнуси от нечистите и грешните. Принесла и жертва, но не като богатите, принасящи едногодишно непорочно агне, а като бедните, принасящи две гургулици или два млади гълъба, проявявайки във всичко смирение и любов към нищетата и избягвайки гордостта на богатите... Държейки на ръцете Си Новородения, Светата Дева Мария преклонила колене пред Господа и с дълбоко благоговение, като драгоценен дар, възнасяла и предавала Младенеца на Бога,.. тя отдала Своето драгоценно Чедо в ръцете на архиерея, като Божий наместник, сякаш отдавайки Го на Самия Бог. След това тя го откупила, както изисквал законът, с определената цена - пет свещени сикли, чийто брой сякаш предуказвал петте свещени язви на тялото на Христос, приети от Него на кръста, с които целият свят бил изкупен от клетвата на закона и робството на врага.

 

07.04 по светския календар, което е †   25 март по църковния календар – Благовещение на Пресвета Богородица

В Евангелието на Лука се говори така за благовестието: "А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил". Това бил шестият месец от зачатието на свети Йоан Предтеча. Ангелът, който благовестил на Захария зачатието на Йоан, в шестия месец бил изпратен да благовести на Пречистата Дева зачатието на Христа. Изпратен бил в шестия месец, за да проиграе от радост в утробата на Елисавета шестмесечният Предтеча, усетил приближаването на Божията Майка...

 Свети Андрей Критски пише: "Архангел Гавриил влязъл в дома и се запътил към вътрешната стая, която обитавала Девата, приближил се тихо до вратата, пристъпил вътре и с кротък глас се обърнал към Нея: "Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!" Съществуващият преди Теб сега е с Теб и скоро ще произлезе от Теб. Съществуващият преди вечността сега ще бъде подвластен на времето. О, безмерно човеколюбие!" - възклицава свети Андрей.

- О, неизповедимо милосърдие! Архангелът благовествува не изобщо радост, а радостта от въплътяването на Твореца в Девата. Защото думите му: "Господ е с Тебе!" разкриват ясно присъствието на Царя, макар приел от Нея човешка плът, но ни най-малко не отстъпил от присъщата Му слава! Радвай се, тържествуваща, Господ е с Тебе! Радвай се, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се превръща в радостен призив за блаженство! Радвай се, наистина Благословена! Радвай се, най-възхитителна Дево! Радвай се, прекрасен храм на небесната слава! Радвай се, осветен дворец на Царя! Радвай се, чертог, в който Христос се обручи и съчета с човечеството!

Благословена си Ти между жените, Ти, Която бе предвидяна от пророческите очи на Исаия, който Те нарече Пророчица, Дева, книга запечатана! Благословена си наистина Ти, наречена от Иезекиил денница и врата затворена, през която мина Единият Бог! Благословена си Ти, Едничка, Която възлюбеният от Бога, Даниил, видя като планина и Която чудният Авакум нарече осенена планина, а царственият Твой прародител Давид пророчески възпя като Божия планина, планина тучна, планина, помазана с елей, планина, в Която е благоволил да се всели Бог. Благословена си Ти между жените, Ти, Която Захария, съзерцател на Божествените Тайни, видя като великолепен златен светилник, украсен със седем кандила, означаващи седемте дара на Светия Дух. Наистина си благословена Ти, Която вместваш и рая, и Едемската градина - Христа, Който след като произлезе от Твоята утроба, като извор на жива вода по неизказаното си всемогъщество напои с четирите евангелски струи цялото земно лице."

Като чула приветствието на ангела, Девата се смутила от думите му и си казала: "Какъв ли е тоя поздрав?" Смутила се, но не се изплашила, понеже подобно посещение не било нещо ново, неочаквано и внезапно за Нея. Появата на ангела не можела да Я изплаши, защото била свикнала да общува дружески с тях още докато пребивавала в Светая Светих, където по думите на свети Герман, приемала ежедневно храна от ръцете на ангели. Смутила се от почуда, защото още не бил идвал при Нея ангел с такава голяма небесна слава, с толкова радостно лице и с преливащи от възторг думи. Смутила се, защото всичко това било ново за Нея, особено думите от необичайното приветствие: "благословена си Ти между жените", чрез което наредил Нея, Девата, в числото на жените. Смутила се в целомъдрието Си, но не се уплашила, понеже имала дръзновение и като надарена с благоразумие и мъдрост, размишлявала: Какъв ли е тоя поздрав? Какво ли иска да ми каже ангелът с това приветствие? Дали няма да ме въведе отново в храма Господен или ми носи от небето някаква нова храна? Дали Бог не ще Ми възвести чрез него нова тайна? Или ще ми помогне да разбера, понеже толкова много размишлявам, как Девицата ще зачене и ще роди Син"? Какво ли значи това приветствие?"

Тогава ангелът Ѝ рекъл: "Не бой се, Мария! Не се съмнявай в предреченото от Исайя за Девата. Ти си тази Дева, Която придоби благодатта да зачене безсеменно Емануил и да Го роди неизказано, както единствен Той знае. Ти се сподоби с Божията благодат заради изобилните Си добродетели и най-вече заради трите най-големи от тях. Ти доби благодат заради дълбокото си смирение, защото Бог на смирените дава благодат - "ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом". Ти придоби благодат с девствената Си чистота, защото Бог в съвършената Си чистота желае да се роди от пречиста и нетленна Дева. Ти придоби Божията благодат с пламенната Си любов към Него, защото Господ е казал: "обичам, които Мене обичат, и които Ме търсят, ще Ме намерят". А понеже Ти Го възлюби и се стремеше към Него с цялото Си сърце, то и придоби Неговата благодат и ще родиш Син, не простосмъртен, а Божествен Син, Син на Всевишния, Бог от Бога, роден преди вековете от Отца без майка. От Теб, Девата Майка, без баща, Той трябва да се въплъти. Името Му ще е чудно и неизразимо - ще Го наречеш Иисус, което значи Спасител, защото Той ще спаси света и ще бъде Цар, Чиято слава ще превъзхожда несравнимо праотца Давида и всички някогашни царе от дома на Яков. Царството му обаче не ще е временно, а вечно, нескончаемо в безброй векове."

Как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам? ­ попитала Мария ангела

Пречистата Дева вярвала на казаното от ангела, защото по силата на Божията благодат, с която била изпълнена, знаела, че ще роди Предсказания, за което била известена от самия Бог още докато пребивавала в храма. Не знаела само как ще стане това, по какъв начин Дева, непознала мъж, може да роди? Затова и попитала ангела: "Как ще бъде това?"

Ангелът открива на Девата, че зачатието ще бъде не както подобава на човешкото естество и както е обичайно, а свръхестествено, "защото когато Бог поиска, порядъкът на естеството отстъпва", че зачатието ще се извърши със силата на Светия Дух - "Дух Светий ще слезе върху Ти, и силата на Всевишния ще те осени". (Лука 1:35).

Като изслушала благовестието на ангела, Пречистата се преклонила пред волята на Господа с най-дълбоко смирение и със сърце, изпълнено от любов към Бога, отвърнала: "Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти".

И в същия миг, чрез действието на Светия Дух, в светата Ѝ утроба се извършило нечуваното зачатие, без плътска похот, но не без духовен възторг. В този миг Нейното девическо сърце се топяло в Божественото желание и пламъкът на серафимската любов изгарял духа Ѝ и умът Ѝ всецяло, сякаш в унес, потъвал в Бога, като се услаждал неизказано от Неговата благост. В такова наслаждение на духа чрез съвършеното боголюбие и на ума от Боговидението се заченал Божият Син и "Словото стана плът, и живя между нас" като човек.

Ангелът, който по Божие повеление извършил благовестието, като изразил трепетно, с благоговеен поклон почитта си към Въплъщаващия се в девическата утроба и към Девата, приела в Себе си Бога, се завърнал при Престола на Господ Саваот, славейки с неописуема радост тайнството на Божието въплътяване заедно с всички небесни сили во веки. Амин.

 

12.07 по светския календар, което е †   29 юни по църковния календар – празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден) – Край на Петровия пост

"Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни –  миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат ОТЛЪЧЕНИ от общение с православните християни". Теодор Валсамон - АНТИОХИЙСКИ ПАТРИАРХ ОТ ХII в.

Според много древно определение на нашата света Църква, водещо своето начало още от апостолските времена, в понеделник след Неделята на всички светии, която следва след Петдесетница, започва постът, който носи названието Апостолски или Петров пост, тъй като служи за подготовка към великия празник в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, празнуващ се на 12 юли (29 юни по църковния календар). Тъй като началото му зависи от празнуването на Пасха, в различните години той е с различна продължителност: при най-ранна Пасха – шест седмици, а при най-късна – седмица и един ден...

Спомнете си как бе посрамен страшният филистимски исполин Голиат, когато младият юноша Давид го уби без оръжие, само с един малък камък (вж. 1 Царств. 17:49-51). Както и Моисей с пастирските си речи победи египетските философи и тяхната мъдрост (вж. Изх. 7-9 гл.). Така и Гедеон с триста души победи безбройните мадиамци (вж. Съд. 7 гл.). За това после Бог казал на Гедеон: „Казах ти да излезеш с триста души срещу мадиамците, за да не би после евреите да кажат, че със собствени сили са победили враговете си, и да не би ти да кажеш, че собствената ти ръка те е избавила“.

Също такава непобедима сила виждаме и в тази двоица свети апостоли, с които Бог посрами световната мъдрост, като ги издигна на проповедническо седалище, защото нито философите, нито риторите можаха да им излязат насреща. Поради което апостол Павел се чудел и казвал: „Де е книжовникът? Де е изследователят на тоя век? (1 Кор. 1:20). Защо не се покажат?“. Ето че Бог показа глупава светската мъдрост и отхвърли разума на разумните, за да не кажат друговерците, че Христос е утвърдил Църквата Си с насилие и че църковните основи наистина не биха могли да бъдат толкова здрави и славни, ако не бяха укрепнали за кратко време от такива слаби, прости и бедни хора, които Бог бе избрал, и щом ги повика, те незабавно тръгнаха след Него.

Спомнете си, колко готов бил апостол Петър да се покори на Божията воля. Защото когато двамата с брат си Андрей ловели риба в Галилейско море (виж Мат. 4:18, Марк. 1:16) и Христос отишъл при тях и им рекъл: „Оставете мрежата и вървете след Мене да ви направя ловци на човеци“, Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Христа (вж. Мат. 4:18-20, Марк. 1:16-18).

Но послушайте, за да видите как Бог призова и апостол Павел. Когато той отивал в Дамаск с гняв да търси християни и колкото намери там да проповядват Христовото име, да ги доведе вързани в Иерусалим, изведнъж го огряла светлина от небето и чул глас от облак, който му казал: „Савле, Савле, що Ме гониш?“. Това бил Христовият глас. И Павел, щом чул този глас, бързо променил мисълта си и рекъл: „Господи, какво да направя? Какво ми заповядваш? Готов съм да изпълня волята Ти“ (вж. Деян. 9:1-6). Виждате ли колко бързо се обърнал Павел, щом Бог го повикал? А ние слушаме толкова думи и предупреждения, получаваме от Бога толкова наказания и пак не се отказваме от лошите си дела. Павел от една дума: „Защо Ме гониш?“, веднага от гонител станал апостол, от враг приятел на Христа. И нито скръб, нито притеснение, нито глад, нито гонение, нито дълбочина, нито височина, нито смърт, нито живот могат да го отлъчат от Христа (вж. Рим. 8:35, 38, 39).

А Петър покръстил много евреи, построил църква в Антиохия и проповядвал Христовата вяра на елините и в Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витания, а най-накрая го разпнаха в Рим с главата надолу за Христа.

А свети апостол Павел се трудел неуморно за Христовата Църква. Понасял нощен студ и дневна жега. Мъчел се до кървава пот за целия свят и довеждал до благочестие евреи, елини и най-дивите варвари.

Християни! Светите апостоли претърпели толкова трудове за Христа Бога, ами ние кога ще почнем да служим на Бога? Ето, остаряхме и натежахме. Но виждаме, че Петър и Павел се трудили до дълбока старост, обикаляли села и градове и проповядвали Христовото Евангелие. Колко хули и гонения претърпели от неразумни хора, колко глад, колко жажда, но пак не отпаднали духом, защото имали твърда като камък вяра, с която уловили целия свят, довели го до Христа Бога и създали църкви по целия свят. Наистина, не е толкова чуден Ноевият ковчег, който плавал, без да се подхвърли на бедствие, не са толкова чудни тримата момци, които не изгоряха във вавилонската пещ, не са толкова чудни евреите, които преминаха през морето, като по суша, колкото е чудно основаването на Христовата Църква. Защото в сравнение с еврейския и елинския народ Христовата Църква отначало била, като синапово зърно спрямо някое голямо дърво, но това синапово зърно толкова се разплодило и разпространило, че изпълнило цялата земя (ср. Марк. 4:31, 32)...

 

19.08 по светския календар, което е †   06 август по църковния календар – ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ.

Не само у светите евангелисти намираме разказ за Преображение Господне: за него ни разказват и учителите на Църквата в множество слова, посветени на този празник; в тях те изясняват и значението му, предлагайки по този начин богата духовна трапеза на християните, обичащи да се отдават на благочестиви размишления...

“Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях”...

Защо Господ взел на планината не повече от трима апостоли? Той направил това, с цел да изпълни писанието, което казва във Второзаконие: “при думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело”. Вземайки със Себе Си трима апостоли Господ Иисус Христос поискал да вземе и двама пророци, за да бъдат и живите, и мъртвите свидетели на това, че Той е Син Божий, изпратен за спасението на света от Бога Отца и засвидетелстван от глас свише. Но защо присъстват трима апостоли, ако за свидетелство са достатъчни двама души? Моисей е призован от мъртвите, за да свидетелства на мъртвите, заключени в ада, за пришествието на Христа в света, Илия - за да каже на Енох в рая; а тримата апостоли са призовани да проповядват впоследствие за славата на Христа, видяна в преображението, казвайки: “видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца”, пълен с благодат и истина. И още: “ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И тоя глас чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина”...

Господ, възлизайки на планината със Своите ученици, “се преобрази пред тях”. Този израз - “пред тях” - е написан от евангелистите с особена цел: за изясняване на това, че не за Себе Си се преобразил Христос, просвещавайки лицето Си като слънце, бидейки “сияние на славата” на Отца, нямаща в себе си никаква тъмнина, Той не се нуждае от просвещение. Той се преобразил заради нас, за да просвети нашата тъмнина и да ни преобрази от роби на греха в истинни Свои раби, и от синове на гнева - във възлюбени синове на Бога; целта на Христовото пришествие, която Той осъществил, била превръщането ни в Божии чеда. Заради това Той се въплътил от Пресвета Дева и Дух Свети, заради това “по вид се оказа като човек”, поради това приел образ на раб, и какъв само труд не понесъл Той, за да обнови в нас, като в синове, погиналия образ на Отца! Някога Моисей казал на Господа: “Твоето светилище, Господи, което Твоите ръце са създали”. Да обърнем внимание на това - “Твоите ръце са създали”: не казва: човешките ръце по Твоя заповед са направили, но Ти Сам си се трудил с ръцете Си. Моисей казал това, посочвайки непостижимия промисъл на Господа за човека: какво не е направил и няма да направи Господ за човека? Заради него Той е създал небето и земята, моретата, реките и всичко, което е в тях и на тях; заради него денем и нощем осветява небето със светила; заради него праща дъжд, роса и сняг; заради него, като земеделец и градинар, сади и отглежда, та човекът да не търпи недостиг в нищо. Разсъждавайки за това, свети Кирил Иерусалимски казва: “За всекиго нашият Спасител се явява съответно на неговото душевно настроение: за искащия веселие Той е лозе, за желаещия да влезе - врата, за желаещия да принесе своите молитви (към Бога) - ходатай и архиерей. Или: за имащите грехове Той става Агнец, за да бъде заклан за нас и за всички бива всичко, пребивавайки неизменен в тъждеството на Своето естество.” Дотук стига свети Кирил. Така по най-различен начин ни служи нашият Владика, Който казва: “Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи”. И Той върши всичко, търсейки не Своето, а нашето благо, та ние, като познаем непрестанните Му благодеяния, да се проникнем с благодарност и да се преобразим от грешни в праведни, от светолюбци в боголюбци. И на Тавор Той се преобразил заради нас, за да узнаем за приготвената ни небесна слава; Той “ще преобрази унизеното наше тяло”, така че при общото възкресение то да съответства на тялото на Неговата слава в безкрайното Негово царство, приготвено “от създание мира” за обичащите Го. С него да удостои и нас, по Своето милосърдие, чрез благодатта на Своето съзерцание, нашият Бог и Владика, човеколюбецът Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.

 

28.08 по светския календар, което е †   15 август по църковния календар – Успение Богородично.

След като Господ извършил спасението на човешкия род и се възнесъл на небето, пречистата и преблагословена Дева Мария, Божията Майка и Ходатайка за нашето спасение, продължила да живее, и то не малко, сред първите християни. Изпълвала я голяма духовна радост, защото виждала как църквата Христова расте по цялата вселена и славата на Нейния Син и Бог завладява пределите на земята. В тези първи дни от живота на християнската църква се сбъднали думите, че ще я облажават всички родове - християните, които славели Христа Бога, облажавали и Неговата Пречиста Майка, която била още на земята.

Щом се изпълнили дните, наближил часът на Нейното успение. Самата Тя желаела по-скоро да напусне тялото и да се прибере при Бога. Душата ѝ била обзета непрестанно от едно желание - да види сладостното лице на Своя Син, седящ отдясно на Небесния Отец. Горещата любов към Него превъзхождала неизмеримо любовта на серафимите. Светите очи на Божията Майка проливали потоци от сълзи и тя топло молела Господ да я вземе от тази долина на плача в горните блажени обители. Докато живяла в дома на свети Иоан Богослов на Сион, често се усамотявала на Елеонската планина, на мястото, откъдето се възнесъл на небето Нейният Син и Бог. Тук, насаме, Му възнасяла усърдните си молитви. И ето, веднъж по време на усамотена молитва, когато Божията Майка се молела да дойде по-скоро кончината ѝ и Господ да я вземе при Себе Си на небето, пред Нея застанал архангел Гавриил, който служел от първите дни на детството: той я хранел в Светая Светих, той донесъл благата вест, че ще роди Сина Божий, пазел я неотстъпно през живота на земята. С грейнало лице небесният посланик предал на Пресвета Богородица думите на Господа, които я изпълнили с радост, че скоро, след три дни, ще отиде при Христа Бога. Като възвестил на Пречистата Дева смъртния час, архангелът рекъл да не се смущава, а с радост да приеме думите му, защото те са покана за безсмъртен живот при вечния Цар на славата:

- Твоят Син и Наш Бог - казал той - заедно с архангелите и ангелите, херувимите и серафимите, и с всички небесни духове и души на праведните ще приеме Теб, Своята Майка, в Царството небесно, за да живееш и царуваш с Него във вечни векове...

Настъпил петнадесетият ден на месец август. Приближавал се очакваният от всички благословен час - третият час на деня - часът на отшествието на Пресвета Богородица. В стаята горели много светилници. Светите апостоли възнасяли славословие на Бога. Пренепорочната Дева лежала на украсения одър, готвейки се за блажената кончина и очаквала пришествието на Своя възлюбен Син и Господ. Внезапно стаята се изпълнила с неизказаната светлина на Божествената слава, от която светилниците помръкнали. Онези, които се сподобили с видението, изпаднали в ужас. Видели, че таванът на стаята се разтваря и славата Господня слиза от небесата - Самият Цар на славата, Христос, с множество ангели и архангели, с небесните сили, със светите праотци и пророци, някога предвъзвестили за Пресветата Дева, и с всички праведни души идвал при Своята Пречиста Майка. Като Го видяла да се приближава, от радост Божията Майка възкликнала:

“- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си.”

И като се приповдигнала от одъра, сякаш искала да отиде да Го посрещне, Му се поклонила. Той се приближил, като я гледал с любов и казал:

- Ела, родна Моя, ела, гълъбице Моя, ела Мое драгоценно съкровище, и влез в обителите на вечния живот.

Божията Майка отвърнала с поклон:

- Благословено е името Ти, Господи на славата и Боже мой, благоволил да избереш смирената Си рабиня за служение на Твоето тайнство. Помени Ме, Царю на славата, във вечното Си царство. Ти знаеш, че с цялото си сърце Те възлюбих и опазих повереното Ми съкровище, сега приеми в мир духа ми и Ме запази от козните на тъмната сатанинска сила.

Господ я утешил с думи, пълни с любов, успокоил я да не се бои от сатанинската сила, която била победила. С любов я призовал безбоязнено да премине от земята на небето.

“- Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми”) - отвърнала Пресветата Дева. - “Нека ми бъде по думата ти”- казала Тя, както някога, и легнала пак на одъра.

В неописуема радост при вида на пресветлия лик на Нейния Син и Господ, препълнена с духовен възторг от любов към Него, Божията Майка предала пречистата си душа в ръцете Му. Без да изпита болка, сякаш заспала сладък сън: Този, Когото заченала без накърняване на девството ѝ и родила без болка, приел душата ѝ от пречистото тяло. И начаса се подела дивна ангелска песен, в която, повтаряни от ангелите, радостно звучали думите на Гаврииловия поздрав към Пресветата Дева:

“- Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.”

Така, с тържествено песнопение небесните чинове съпровождали пресветата душа на Божията Майка, носена от Господа в горните селения. Светите апостоли, които се удостоили с видението, с умилен поглед я изпращали, както някога Господа при възнесението от Елеонската планина. Те останали още дълго по местата си, обзети от ужас, сякаш в несвяст. Като дошли на себе си, Христовите ученици се поклонили пред Господа, възнесъл със слава на небесата душата на Своята Майка и с плач наобиколили одъра на Богородица. Лицето на преблагословената Дева Мария сияело като слънце и от пречистото тяло се носело дивно благоухание, каквото на земята няма. Всички вярващи с благоговейна почит и страх целунали пречистото ѝ тяло. От честните мощи излизала сила, която освещавала и изпълвала с радост сърцата на ония, които се докосвали до тях. Болните се изцелявали: слепи проглеждали, на глухи се връщал слухът, хроми се изправяли, бесове излизали - изчезвала всяка болест само от съприкосновението с одъра на Божията Майка...

По Божий промисъл един от апостолите, свети Тома, не присъствал на преславното погребение на тялото на Пречистата Богородица. Явил се в Гетсмания едва на третия ден. Скърбял много и се съкрушавал, че не се удостоил като останалите свети апостоли с последно приветствие и благословение от Пречистата Богородица. Плакал много, че само той единствен не видял Божествената слава, дивните Божии дела и тайни, явени по време на успението и тържественото погребение на Божията Майка. Апостолите се смилили над него и решили да отворят гроба, за да може свети Тома да види поне мъртвото тяло на преблагословената Богородица, да се поклони и го целуне, за да се уталожи мъката му и се утеши в огорчението си. Когато обаче отвалили камъка и отворили гроба, изпаднали в ужас: тялото на Божията Майка не било там, били останали само погребалните пелени, от които се носело дивно благоухание. Светите апостоли стояли изумени, без да знаят какво да мислят! Със сълзи на очи, благоговейно, те целували погребалните повивки и се молили на Господ да им открие къде е изчезнало тялото на Пресвета Богородица. Привечер седнали малко да се подкрепят. Светите апостоли по време на хранене имали следния обичай: оставяли едно свободно място на трапезата и заделяли в чест на Христа парче хляб. След като се нахранели, възнасяли благодарност, вземали хляба, наречен дял Господен, със славословие на великото име на Пресветата Троица го поднасяли нагоре и казвали: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!” и го изяждали като Божие благословение. Светите апостоли правели това не само когато били заедно, но и когато се намирали далеч един от друг. Сега, по време на трапезата в Гетсимания, те мислели и говорели само за едно - защо пречистото тяло на Божията Майка не било в гроба? И когато станали от трапезата и въздигнали отделения в чест на Господа дял, славейки Пресветата Троица, изведнъж чули ангелски хор. Вдигнали очи и видели във въздуха Пречистата Божия Майка в обкръжението на множество ангели. Озарявала я неописуема светлина. Тя казала:

- Радвайте се, защото съм с вас във всички дни.

Светите апостоли, като се изпълнили с радост, вместо обичайното: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!”, възкликнали:

- Пресвета Богородице, помагай ни!

Оттогава, след като сами повярвали, научили и светата Църква да вярва, че Пречистата Божия Майка била възкресена от Своя Син на третия ден след погребението и взета с тяло на небето. Светите апостоли се върнали на гроба, взели оставената плащаница за утешение на скърбящите и като свидетелство за възкресението на Божията Майка.

Не подобавало скинията на живота да бъде във властта на смъртта. Родилата Създателя на тварите да сподели тленната участ на всичко земно. Законодателят изпълнил дадения от Него закон - децата да почитат родителите си - Той почел Своята пренепорочна Майка като Себе Си. Както Самият Той възкръснал със слава на третия ден, тъй и Майка Си възкресил със слава на третия ден и я взел в Своите небесни селения. Това било предсказано и от свети Давид: “Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество”. Пророческите му думи се сбъднали, когато Господ възкръснал и възкресил Своята Майка. Празният гроб, изсечен в скалата, както и на Нейния Син, съществува и до днес и е предмет на благоговейна почит от страна на вярващите...

 

Б. ПОДВИЖНИ

(Празници според Триода и Пентикостара)

Възкресението на Иисуса Христа (Пасха) е най-великото събитие в историята на човешкия род. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Както вече се спомена по-рано, празникът Пасха е подвижен – намира се в зависимост от първото пролетно пълнолуние. Подвижни са и всички други празници, свързани с Пасха: Вход Господен в Йерусалим (Цветница), Възнесение, Петдесетница, Св. Дух и др.

Светата Църква мъдро е наредила, щото по-големите празници да се предшествуват от пост. И понеже Пасха е най- великият църковен празник, то и подготовката към него започва по-отдалече: десет седмици – две уводни, подготвителни към великия пост недели (на Митаря и фарисея и на Блудния син), неделя Месопустна (през тая неделя се ядат яйца и млечни храни), и седем недели на строг пост.

От целия период вее дух на покаяние и тъга за нашата виновност пред Бога. Песенното и молитвено творчество, събрано в постния триод, е плод на душевно съкрушение и покайни сълзи. То е излязло из под перото на св. мъже и жени измили със сълзи греховете си.

Накратко ще проследим подготвителното постно време.

В Неделя на митаря и фарисея ние чуваме покайната песен: „Покаяния отверзи ми двери Жизнодавче, / утренюет бо дух мой ко храму святому Твоему, / храм носяй телесный весь осквернен: / но яко щедр, очисти / благоутробною Твоею милостию.“ – (Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото от разсвета моя дух се стреми към Светия Твой храм, носен от целия осквернен телесен храм). Но ти като състрадателен го очисти с благодатната Твоя милост“. Този ден Църквата ни предлага евангелската притча за гордия фарисей и смирения митар, като ни увещава, чрез песните си, да не се молим по фарисейски, а да се поучим от смирената молитва на митаря.

Следващата неделя е на Блудния син. Този ден ние чуваме 136 псалом: „На реках Вавилонских, тамо седохом и плакахом, внегда помянути нам Сиона. Аллилуиа.“ – (При реките Вавилонски седнахме и заплакахме, когато си спомнихме за Сион). Чуваме и евангелската притча за Блудния син, който пропилял по плътски наслади и разпътствие имот и младежки сили, но най-сетне се опомнил и се върнал разкаян в бащиния си дом, приет с отворени обятия от любещия го баща.

В Неделя месопостна св. Църква предлага евангелското четене за страшния, но праведен Христов съд. Напомня ни за нашите отношения към нещастните в живота – гладните, голите, болните, бездомните, затворниците, които Христос нарече Свои по-малки братя. Вечерта ние заговяваме от месна храна. През Сирната неделя се разрешава употребата на яйца и млечна храна.

В Неделя месопустна ние слушаме строгото предупреждение на Христа – „

„а́ще ли не отпуща́ете человѣ́комъ согрѣше́нiя и́хъ, ни Оте́цъ ва́шъ отпу́ститъ ва́мъ согрѣше́нiй ва́шихъ.“ (Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви). Затова този ден ние посещаваме близки и се опрощаваме с тях. В някои места след вечерното богослужение става всеопрощение на църковните служители с техните пасоми и на християните помежду си. Трогателен и възпитателен е този обичай. Довчерашни непримирими врагове, които не искат да се видят, днес се прегръщат и целуват, прощавайки си един другиму прегрешенията и обидите!

Още същата вечер почва великопостното богослужение: пее се бавно и тържествено великият прокимен. Още тая вечер почват ниските поклони. Още тая вечер богослужебните одеяния, покривки и завеси се променят от светли в траурни. Великопостното настроение вече ни обзема. Но това е само увод към самото великопостно богослужение.

На другия ден започва истинската  великопостна  служба,  която се  извършва в

понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. Особеността на това богослужение се състои в това, че към утренната се прибавят часове, изобразителни, вечерня, преждеосвещена литургия (в сряда и петък, в четвъртък на петата великопостна неделя и на някои празници). Вечерта се извършва велико повечерие. Често се чете молитвата на св. Ефрема с ниски поклони. Първата неделя се пеят части от великия канон на св. Андрея Критски с покайния припев: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя. (Помилуй ме, Боже, помилуй ме!)“ Целият този канон се пее в сряда вечер на петата неделя. В него са разкрити дълбините на каещата се човешка душа, преброден е целият Стари Завет с всичките му герои и събития, които могат да послужат като мотив и подбуда към покаяние. Слушаме с умиление кондака: „Приближается, душе, конец, приближается, / и нерадиши, ни готовишися: / время сокращается, востани, близ при дверех Судия есть: / яко соние, яко цвет, время жития течет: / что всуе мятемся?“ Чуваме и песнопенията на великото повечерие. А в сряда и петък на преждеосвещената литургия пеем умилно. В петък вечер се извършва малко повечерие с пение на акатист (акатист (гр.) – неседален; това ще рече, че когато се пее акатистът, ние трябва да стоим прави) в чест на св. Богородица. Акатистът се пее пред Богородичната икона. Всеки кондак завършва с възгласното пение: „алилуя“ (алилуя (евр.) – хвалете Бога) , а всеки икос – с „Радуйся Невесто Неневестная (неневестна – която не познава мъж)!“

Първата великопостна неделя е наречена Православна, защото е посветена на тържеството на нашата православна вяра. Този ден се чествува паметното събитие, станало през 842 г., когато православието се наложило на иконоборската ерес. Църквата прави благоговеен и молитвен спомен на борците за православие и възгласява анатеми (осъждане, порицание) на еретиците.

Втората великопостна неделя е посветена на св. Григорий Палама, Солунския архиепископ, горещ борец за чистотата на православната вяра.

Третата неделя, наречена Кръстопоклонна, е посветена на св. животворящ Кръст Господен. Ние сме в средата на великопостния подвиг. Св. Църква издига пред нас св. Кръст, за да ни насърчи в кръстоносението, та да доведем започнатия подвиг до спасителен край. Този ден се покланяме на св. Кръст и пеем: „Кресту Твоему покланяемся Владыко, / и святое Воскресение Твое славим (На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето възкресение славим)“.

Четвъртата неделя е посветена на св. Йоана Лествичник – автора на „Лествицата“ (стълбата). Това е съчинение, което ни излага християнските добродетели, представени като стълбица, чрез която може да се изкачим до нашето спасение.

Петата неделя е посветена на св. Мария Египетска. Тая жена на младини била голяма грешница, но чрез продължителен строг пост и покаяние могла да победи плътските страсти и да достигне необикновена светост. Нейният живот е прекрасен пример за подражание на всички, които ревнуват към духовно-нравствено усъвършенствуване.

 

Шеста неделя на Великия пост - Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница) – Подвижен празник, свързан с Възкресение Христово (Великден). Обикновено се празнува през април.

Този ден се спомня тържественото влизане на Христа в Йерусалим, станало няколко дни преди страданията и смъртта Му. Служи се Златоустова литургия и се раздават на богомолците върбови клонки, за да ни напомнят, че и ние мислено участвуваме в посрещането на Христа в Йерусалим, когато иерусалимци носели в ръцете си палмови вейки. На Връбница се разрешава употребата на риба, елей и вино. Този ден е голям Господски празник.

Немного преди това Господ извършил едно от най-великите Си чудеса: възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Вестта за небивалото чудо, извършено във Витания, бързо се разнесла из цялата иерусалимска околност. Всички искали да видят великия Чудотворец и възскресения от Него Лазар. Като че ли отговаряйки на желанието на народа, Господ замислял да отиде в Иерусалим.

Научавайки това, целият народ се раздвижил; мнозина, от нетърпение да видят по-скоро великия Чудотворец, излезли от града, да посрещнат Спасителя.

Господ с учениците Си вече наближил Иерусалим. Когато пристигнал в селото Витфагия, което се намирало недалеч от Елеонската планина, повикал двама от Своите ученици и казал:

- Идете в отсрещното село. Като отидете там, ще намерите вързана ослица и младо осле с нея. Отвържете го и Ми го доведете. Ако някой ви каже нещо, отвърнете му, че тъй е повелил Господ.

Учениците отишли и направили всичко, което казал Господ.

Като докарали младото осле, нахвърляли върху му дрехите си и Господ седнал върху тях.

Когато многобройните тълпи народ, така силно жадуващи да видят Господа, най-сетне Го съзрели, радостно възкликнали:

- Осанна (6) на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините!

Всеобщият възторг се засилвал с приближаването на Господа към Иерусалим. Тържественото шествие бавно се приближавало към последното възвишение, откъдето трябвало да се спусне надолу до самия Иерусалим. Оттук Иерусалим представлявал красива гледка: точно пред очите се възвисявал величественият Иерусалимски храм, с мраморните си колони в ослепителна белота и със златния си купол, който в хиляди мълнии отразявал горещите лъчи на южното слънце. Но редом с храма блестяла и огромната кула на Антониевата крепост, превишавайки височината на храма и сякаш нагледно изобразявала онова унижение, което претърпявал иудейският народ под римско иго. На същото място се откривала пред погледа преторията на Пилат, където скоро ще поведат на несправедлив съд Величайшия Праведник.

Сред тези впечатления, всяко от които припомняло в сърцето на евреина и някогашната древна слава, и сегашното унижение на отечеството му, погледите на всички някак неволно се обръщали към Иисус от Назарет, Който сега, шествайки върху осле, сякаш носел на Иерусалим неговото предишно свято величие. С радостен възторг, виждайки Иисуса, мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми, и застилали с тях пътя; трети държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха.

- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.

Така тържествено и с ликуване Иерусалим посрещал своя Цар - Месията.

Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”.

Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата на Господа имало дълбока скръб. Той скърбял за това, че иудейският народ не иска да разпознае часа, в който е посетен. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: “Осанна, Сине Давидов!”, след няколко дена ще крещи: “Разпни, разпни Го!” Той предвиждал скоршната гибел на Иерусалим и обитателите му; Неговият свят взор сега ясно си представял как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, ще се разпръсне по лицето на земята.

Когато съвсем наближил Иерусалим, Господ го погледнал още веднъж, заплакал и казал:

- О, да бе узнал поне в този ден кое служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти!... Ето, ще дойдат дни, когато враговете ти ще те обградят, ще те обсадят от всички страни и от-всякъде ще те притеснят; ще избият децата ти и тебе ще съсипят, така, че в тебе няма да остане камък върху камък - и всичко това ще стане, защото ти не разпозна времето на твоето посещение!

Вечерта на Връбница започва Последованието на Жениха. Това е утреня с евангелско чтение. След шестопсалмието слушаме протяжно алилуя. Евангелското чтение (притчата за петте умни и петте неразумни девици) ни напомня и подканя да бъдем духовно бодри, за да посрещнем младоженеца – Христа.

На светилния се изнася за целуване и поклонение образът на Христа в багреница и с

тръст.

Тази служба се извършва и в понеделник, и във вторник. А сутринта на великия понеделник, вторник и сряда се извършва Преждеосвещена литургия.

На Велики четвъртък сутринта рано се извършва св. Василиева литургия. Приготовлява се за цяла година сухо свето причастие за тежко болни (запасни св. дарове) и се освещава елей за здраве на всички християни. Вечерта се отслужва специално утринно богослужение, посветено на спасителните страдания на Господа Иисуса Христа. Четат се дванадесет евангелия за предаването, съденето, разпятието и погребението на Христа.

След петото евангелие свещеникът изнася от св. олтар Разпятието и го издига сред храма за поклонение. Носенето на кръста напомня Христовото кръстоношение. Със запалена свещ в ръка и с благоговейно и трепетно чувство слушаме трогателните евангелски четива и песнопения и мислено следваме Господа в кръстния Му ход, от Гетсимания до Голгота и гроба, участвувайки в изкупителните Му страдания. Дълбоки и силни са изживяванията ни в тая света вечер.

На другия ден – Велики петък – се четат така наречените „царски часове“ и се извършва вечерня с изнасяне на плащаницата (плащаница – погребална повивка. Някога покойниците при погребението са ги обвивали в чисто бял плат. Така е бил погребан и Христос)  сред храма. Четат се няколко евангелски четива все във връзка със страданията и погребението на Христа. Този ден се спомня разпятието Христово.

Вечерта на Великия петък или рано сутринта на Велика събота се извършва опелото Христово. Свещениците и певците застават около плащаницата и започват да пеят умилните погребални песни: „Жизнь во гробе положился еси, Христе, / и Ангельская воинства ужасахуся, снизхождение славяще Твое. (В гроб си бил положен, о Христе, Животе...)“, „Величаем Тя, Иисусе Царю, / и чтим погребение и страдания Твоя, / имиже спасл еси нас от истления.“. Намираме се мислено при гроба на Изкупителя на човешкия род, приел драговолно да пострада за нас, и Го оплакваме заедно с Иосифа, Никодима и мироносиците.

След опелото се ознаменува погребението на Христа: свещениците и певците вземат на рамо плащаницата, излизат от храма и при траурно биене на църковните камбани и пеенето на „Святий Боже...“, обхождат храма, спирайки се на южната, източната и северната страна, за да се кажат специални ектении.

При влизането в църква, по стар обичай, богомолците минават под плащаницата. След това последната се внася в св. олтар и се полага върху св. престол, гдето остава до деня преди Възнесение.

Във Великата събота сутринта се извършва св. Василиева литургия, съединена с пасхална вечерня. На вечернята се четат паримии (паримия – четиво от Стария Завет) от пророк Даниила.

Спомня се събитието от Стария Завет за чудесното избавление на тримата момци във Вавилонската пещ. По време между апостолското и евангелско чтение се хвърлят в църква цветя.

 

Възкресение Христово. В събота вечерта, към 11 часа, започва пасхалната полунощница с пение на канона. Към 12 часа без четвърт в храма се угасяват всички свещи и кандила. Остава да гори само напрестолното кандило. Свещеникът, облечен в пълно и светло одеяние, запалва свещ от горящото кандило, застава на солея (кръгло стъпало (площадка) пред св. олтар) с лице обърнато към запад и пее: „Придите, примите свет ... (Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина...) При тая покана богомолците пристъпват към свещеника и запалват от него свещите си. Певците запяват: „Воскресе́ние Твое́, Христе́ Спа́се, / А́нгели пою́т на небесе́х, / и нас на земли́ сподо́би / чи́стым се́рдцем / Тебе́ сла́вити. (Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите на небето възпяват. Сподоби и нас на земята да Те славим с чисто сърце!)“ Образува се тържествена литийна процесия, която излиза от храма и застава на определеното място. Тук свещеникът чете възкресното евангелие, след което, кадейки, тържествено пее тропара на Възкресение: „Христо́с воскре́се из ме́ртвых, / сме́ртию смерть попра́в / и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в. (Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта потъпка и на ония, които са в гробовете, живот подари)“ и поздравява с Христос воскрссе! християните. В този момент камбаните тържествено бият. Лицата на всички греят от пасхалната радост. Тая радост преизпълва сърцата на богомолците. Заедно със запалените великденски свещи християните отнасят тая радост по домовете си.

Следва велика ектения и пасхална утринна, след което се отслужва Златоустова литургия.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, ПАСХА (ВЕЛИКДЕН) – Подвижен празник, Обикновено се празнува през април или май.

„Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!"

Огорчи се, защото биде обезсилен!

Огорчи се, защото биде посрамен!

Огорчи се, защото бе умъртвен!

Огорчи се, защото бе провален!

Огорчи се, защото е окован!

Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [Ос. 13:14, Koр. 15:55]

Възкръсна Христос и ти биде повален!

Възкръсна Христос и паднаха демоните!

Възкръсна Христос и се радват ангелите!

Възкръсна Христос и живот се въдвори!

Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).

Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!“

 

Поради величието на пасхалното събитие, св. Църква е определила празникът на възкресението Христово да трае цяла седмица. Това е тъй наречената „Светла седмица“. Под знака на пасхалното тържество са и дните до Възнесение, както и всеки неделен ден от годината.

Първата неделя след Пасха се нарича „Антипасха“ или „Томина неделя“. На този ден се чествува явяването на Христа на апостолите в присъствието на Тома (Йоан 20:19 – 25).

Втората следпасхална неделя се нарича неделя на Мироносиците. Този ден се чествуват жените мироносици, Йосиф от Ариматея и Никодим, които погребали с почит Христа (Мат. 27:57 – 61).

Третата – на Разслабения; чете се евангелският разказ за 38-годишния разслабен от Витезда (Йоан 5:1 – 15).

Четвъртата – на Самарянката; чете се евангелието за беседата на Христа със самарянката при Иакововия кладенец (Йоан. 4:4 – 42).

Петата неделя – на Слепия; нарича се така, защото този ден е определено да се чете евангелският разказ за чудесното изцеление на слепородения (Йоан 9:1 – 38).

Възнесение Господне. На 40-ия ден от възкресението Си Христос се възнесъл на небето. След това събитие св. апостоли се върнали в Йерусалим с голяма радост, очаквайки слизането на Св. Дух, Когото Христос обещал да им изпрати.

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН – Подвижен празник. Празнува се винаги в четвъртък, като един от великите празници на 40-тия ден от Възкресение Христово (Пасха, Великден)

Господ още при първото Свое явяване след Възкресението Си възвестил на Мария Магдалина, а чрез нея и на всички Свои последователи, Своето предстоящо Възнасяне на небето. Обаче любовта към това "малко стадо", Неговите ученици, които Спасителят възлюбил до края на света (Иоан. 13:1), още Го задържала на земята. Затова, при все че пречистото Му тяло на възприетото в него човешко естество се издигнало от кръста, преобразено от земно в небесно, и вече се устремявало към небесния свят, към Отца, все пак Господ не веднага Се възнесъл на небето. Той не пребивавал постоянно с учениците Си, не делял с тях деня и нощта, почивката и трапезата, както правел преди, но Се явявал сред тях от време на време, ту по време на домашни беседи, когато вратите бивали заключени (Иоан. 20:19); ту на път (Марк. 16:12; Лук. 24:13­32); ту по време на риболов (Иоан. 21:1­14).

При тези Негови чудодейни явявания отпадналите от печал сърца се изпълвали с дивна услада. Всичките им надежди, че Той, техният Учител, бил Месия-Изкупител, рухнали поради безславната смърт на Господа Иисуса Христа по време на празника Пасха. "А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля" ­ повтаряли мнозина с Емауските пътници, ­ но Той умря на кръста ­ Този, "Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ" (Лук. 24:21, 19). И ето, от тогава разколебаната вяра на учениците отново оживяла, а потопената в печал любов отново възтържествувала: Господ възкръснал и със Своите явявания пред учениците многократно засвидетелствал пред тях истинността на Своето Възкресение и за да ги увери в тази истинност, Той ял и пил с тях (Лук. 24:42), показвал им белезите от раните на ръцете, нозете и ребрата Си, позволявал им да ги докосват с пръстите Си (Иоан. 20:27).

Но Господ Се явявал на Своите ученици след като възкръснал от мъртвите не само за да ги увери в истинността на Своето възкресние. По време на тези явявания Той продължавал да ги наставлява в истините на Евангелието; разказвал им за царството Божие (Деян.1:1-3) всичко онова, което не бивало да им бъде откривано до кръстната Му смърт, както и онова, което трябвало още да чуят от своя Учител до изпращането на новия Наставник ­ Светия Дух. В онова време Господ отворил ума на учениците Си да разбират Писанията (Лук. 24:45); говорил им за Своята Божествена власт "на небето и земята", за тяхното избраничество да проповядват Евангелието пред всички народи; кръстил ги в името на Отца и Сина и Светия Дух и ги учил да пазят всичко, което Господ им е заповядал; при което Той им обещал да бъде със Своята Църква "през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:18­20). Така Господ постепенно подготвял Своите ученици за оново велико служение, за което били призвани ­ за проповядване на Евангелието на Царството Божие.

В такава подготовка изминали четиридесет дни. През това време учениците на Божествения Учител постепенно привикнали с мисълта за раздялата с Него. Виждайки, че Той не им се явява постоянно, те се научили да разпознават в Него Същество надземно, принадлежащо на висшия, а не на този свят. Мислейки и говорейки за Него, те вече Го наричали Господ, а не Учител, както преди, и чувството им на любов към Човека се сливало с трепетното им благоговение пред Господа. Малко по малко, те, разбира се, достигнали до мисълта, че пребиваването на Господа на земята е временно състояние и че раздялата с Него е неизбежна. Сега Го виждали от време на време с телесните си очи и това било празник за тях: но празникът не може да продължава дълго. Така от радостта поради възкръсналия Господ апостолите постепенно достигнали до мисълта за неизбежната разлъка с Него. И ето, в четиридесетия ден след Възкресението Господне дошло времето за тази разлъка.

Числото четиридесет в свещената история се отличавало като пределен момент, край на велик подвиг. В четиридесетия ден от раждането Израилевите първенци според Моисеевия закон били длъжни да се явят в храма пред лицето на Иехова (Лев. 16:19, 20). В четиридесетия ден след Възкресението, което било ново раждане, трябвало да Се яви в небесната скиния и "първороден измежду мъртвите" (Кол. 1:18)­ нашият Господ Иисус Христос.

Не е ясно дали учениците на Господа били предварително известени за това, че този ден щял да бъде последен за тяхното видимо общение с Божествения Учител. Те обаче, по явно повеление, което може би им било дадено при едно от предшестващите явявания, се събрали в този ден в Иерусалим. Колкото и да бил изпълнен светият град с врагове на Господа Иисуса, все се намирали хора, у които Неговите ученици могли да намерят убежище и място за своите срещи. И твърде възможно било такова място да бъде самата горница, където се състояла Тайната Вечеря, и където няколко дни след Възнесението над апостолите слязъл Дух Светий.

Посред събралите се ученици Се явил и Господ ­ без съмнение така тайнствено и внезапно, както Се явявал след Възкресението Си.

Беседата на Господа с учениците при това последно явяване не е предадена с всички подробности от евангелистите, но у евангелист Лука са дадени няколко указания, от които става ясно в какво се заключавала тази беседа.

Преди всичко Господ още веднъж разкрил пред учениците необходимостта от кръстния път за Месията-Избавител. "Тъй е писано", тоест от века определено и предсказано още от пророците, "и тъй трябваше Христос да пострада", говорел Той, "и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим" (Лук. 24:46, 47).

Ето за такъв проповеднически подвиг сега Божественият Учител призовавал Своите ученици, поверявайки им завършека на Своето благовестническо дело. "Вие бяхте свидетели на всичко случило се, вие видяхте как Изкупителят умря за греха на света, видяхте Го и възкръснал; затова Аз изпращам вас на проповед на Евангелието у всички народи" ­ сякаш им говорил Господ.

Преподал им тези наставления, Господ извел Своите ученици извън Иерусалим и поел с тях по посока към Витания. Това бил път, по който много пъти Той вървял със Своите ученици, и по който вървял с тях за последен път преди самите страданния... Беседвайки така, те достигнали до Елеонския хълм,..

Тук Господ се спрял, погледнал Своите ученици, после вдигнал ръцете Си и с тях ги благословил с такова благословение, което разпростира своята сила завинаги и предавайки я от поколение на поколение, тя остава върху всички вярващи. И благославяйки, Той пред очите на учениците се отделим от земята, и отдалечавайки се от тях, се възнасял към небето, "не с помощта на водещ Го, но, според както отбелязва свети Иоан Златоуст, "Сам Се издигал в Своя път" (Беседа върху Псалмите). Възхождането не се извършвало бързо, за да могат учениците в пълнота да се насладят на величествената гледка. Когато Възнасящият Се бил вече на такава висота, че било трудно за зрението да го следва, се явил светъл облак и Го скрил от лицето на земята.

Така пред очите на апостолите се извършило явление, подобно на видението на Елисей при отшествието на свети пророк Илия на небето, но несравнимо по-славно по вид...

Апостолите с необяснимо чувство наблюдавали последното чудо, извършвано пред очите им от Него, следейки как все повече и повече Се скривал от погледите им Божественият Учител, и, разбира се, не могли да отделят очи от прекрасната гледка. Господ вече напълно Се скрил от полето на зрението им, но техният взор все още се устремявал към Него, все още Го търсел.

Посред това напрегнато внимание на апостолите към последното тайнство на Евангелието, извършвано пред тях, изведнъж били поразени от глас, който ги извел от тяхното вцепенение. Говорели два светли небожители, неочаквано представили се пред тях в бели одежди. Пробуждайки ги от бездейственото изумление, небесните вестители им обяснили, че отшествието на Господа е Неговото видимо скриване от земен взор до времето на второто Пришествие: "мъже галилейци", говорели те, "какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който Се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:1-11); ще дойде така "неочаквано и непредвидено", така "явно и тържествено" (обяснение на Филарет, митрополит Московски), също така "на облак и с тяло" (свети Иоан Златоуст, беседа върху Деяния Апостолски).

След тези думи апостолите вече нищо не чакали на Елеон и с благоговение покланяйки се на Възнеслия се, се върнали в Иерусалим, не опечалени от разлъката, но както отбелязва евангелистът, "с голяма радост" (Лук. 24:52). Те се радвали на славата на своя Учител, чието Възнесение свидетелствало, че Той е истински Бог, Владика на небето и земята ­ радвали се и за своето предназначение, виждайки, че са призвани на дело Божие, велико и свето; радвали се при самото явяване на ангелите и на приетата от тях вест, която обещавала, че видимо отделилият Се от тях Учител не прекратявал с тях общението на любовта, като в необходимите случаи те ще получават наставление Свише.

 

Шестата неделя след Пасха е посветена на Светите отци от Първия вселенски събор в Никея, който осъдил лъжеучението на Ария.

 

Петдесетница (Св. Троица). Петдесетница, както се спомена, е бил един от най-

великите празници и в Стария Завет (Лев. 23:16; Второзак. 16:4). За този ден в св. град Йерусалим дохождали голямо множество поклонници от Иудея и от всички краища на тогавашния свят (Деян. 2:5). Същия този ден, 50-ти след възкресението на Христа, когато св. апостоли, заедно с Божията Майка, се били събрали на молитва, Дух Свети слязъл върху тях във вид на огнени езици. Празникът Петдесетница, поради всичко това, се смята като рожден ден на Христовата църква.

Този ден след тържествената литургия се отслужва вечерня, през време на която, по обичай на някои места, се хвърля орехова и др. шума – очевидно, за да ни напомни за шумното слизане на Св. Дух над апостолите.

Четат се специални коленопреклонни молитви, в които усърдно се молим да се изпрати и нам Св. Дух, за да ни научи на всяка истина; молим се също и за нашите близки покойници.

8 Неделя след Възкресение (след Пасха, след Великден) – Света ПЕТДЕСЕТНИЦА. Ден на Света Троица - рожденият ден на Христовата Църква – Подвижен празник. свързан с Възкресение Христово (Пасха, Великден)

След Възнесението Господне Неговите ученици и апостоли се върнали от Елеонската планина в Иерусалим и отишли ­ според Преданието ­ в онзи същия дом в Сион, където била извършена Тайната вечеря Христова. Там те пребивавали в единомислие и молитва, заедно с още някои жени и Божията Майка , очаквайки слизането над тях, по обещанието на Господа, на Светия Дух, и се подготвяли да приемат Неговите благодатни дарове.

В десетия ден след Възнесението на Господа, съвпадащ с иудейската Петдесетница, по време, когато по улиците на града с веселие се стичал народ към храма, да чества своя ветхозаветен празник ­ в третия час на деня , внезапно във въздуха се чул необичаен шум, като по време на буря. Шумът се спускал от небето ­ от високите слоеве въздух, но скоро проникнал и изпълнил с чистия си полъх горницата, където се намирали вярващите. В този миг огнените езици се разделили във въздуха и се спрели над Божията Майка и всеки от апостолите.

"Бурният полъх бил близко предизвестие, а явяването на огнецветни пламъци във форма на езици ­ видимо знамение за пришествието на Светия Дух. Сам бидейки Дух съвършен, чист и безтелесен, Той избрал чувствено осезаемо знамение, за да им яви осезаемо Своето присъствие." "Защото, разсъждава свети Григорий Богослов ­ както Син Божий се яви видимо на земята, така подобавало и Дух Светий да се яви видимо" (беседа 44). Така и по-преди, когато Той слязъл върху Иисуса Христа в река Иордан, избрал вид на гълъб, в който да се яви.

Второ, по-голямо чудо последвало след първото. Можейки до този момент да говорят само на своя роден диалект, апостолите и другите вярващи, започнали сега изведнъж да говорят на всички известни тогава езици: "И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят". Апостолите така показвали Божието величие, тоест безпримерното, неизповедимо Божие съвършенство, чудните дела на Божия Промисъл, които сега за тях се откривали в цялата им сила и пълнота.

Еврейският народ и множество пришълци от други страни се били събрали в Иерусалим, на празника Петдесетница. Смутените от необичайния шум тълпи се стичали към Сионската горница, където се съсредоточавал шумът, и накъдето видимо се устремявал. Колко удивени и ужасени трябва да са били всички присъстващи, когато слушали как Апостолите започнали да говорят с тях на всички езици! Питали се един друг: "тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние ­ партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби ­ как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела"?..

В пророчеството си Иоил с боговдъхновен взор съзерцавал времето, когато Божият Промисъл ще удостоява със слизане на Божия Дух, не само отделни хора временно, за особени, спасителни за човеците цели, както ставало в старозаветни времена, но когато благодатта на Светия Дух, като обилен дъжд над земята, ще се излее над всяка плът, тоест над всички спасяващи се човеци, без разлика на пол, възраст и състояние, така че по отношение на спасението всички ще бъдат равни ­ мъже и жени, възрастни и деца, роби и свободни ­ всички ще се удостояват с благодатта Божия...

Първата проповед на Евангелското благовестие имала силно въздействие върху нейните слушатели. Боговдъхновеното слово на апостол Петър очевидно потвърждавало чудесното събитие на изливането на Светия Дух над Христовите ученици и основаващо се на свидетелството на Свещеното Писание, решително убедило слушателите в Божественото достойнство на Господа, и те питали апостола: "какво трябва да правим, мъже братя?"

Тогава апостол Петър се обърнал с увещаващо слово към своите слушатели, призовавайки всички към покаяние и кръщение в Името на Отца и Сина и Светия Дух, за прощаване на греховете и приемане дара на Светия Дух, тоест да се удостоят с чудодейните въздействия на Светия Дух, които сега се проявили над апостолите...

Дух Светий, ­ "Духът на истината", "Дух на премъдрост и откровение", слизайки над апостолите, начертал вместо Синайски, нов Сионски закон, за който предсказал пророк Исаия, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето". Вместо Синайският Глас, законополагаща станала Божията благодат, подаваща сили за изпълнение на закона и оправдаване за вярващите не по дела, а по благодат…

 

Свети Дух. На следващия ден, понеделник, Църквата прославя третото Лице на Св. Живоначална Троица – Св. Дух. Свети Дух е онова Лице от Св. Троица, Което дава живот на тварите, освещава човешките души и тела. Дух Свети се носел някога върху водите при сътворението на света... Дух Свети е просвещавал пророците и св. апостоли. За него Христос, преди още да се раздели с учениците Си, казал: „Аз ще помоля Отца и ще ви изпрати друг Утешител, за да пребъде с вас во-веки. Духът на истината..., Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, що съм ви говорил... (Йоан 14:16, 26; 15:26). Същият този Дух Свети в неделя на Петдесетница наистина слязъл над св. апостоли във вид на огнени езици.

Дух Свети живее в Църквата, ръководи я непогрешимо в истината и действува в нея, като се проявява с благодатните Си сили в св. тайнства. Дух Свети живее и в православните хора, като ни освещава и подпомага в благодатния живот към достигане на спасение.

 

Празника на Свети Дух

Празникът на Светия Дух се празнува в понеделник след Петдесетница  (петдесетия ден след Христовото Възкресение, когато Светия Дух е слязъл над апостолите във вид на огнени езици и те са получили дар да проповядват Словото Божие сред народите).

Светият Дух е наречен Господ. Това значи, че Светият Дух не е твар, каквито са другите духове - ангелите, а е Творец, Господ, истински Бог, каквито са Бог Отец и Бог Син. Преди възнесението Си на небето Господ Иисус Христос обещал на учениците Си, че над тях ще слезе Дух Свети и, разпращайки ги на проповед, им заповядал: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). В тия думи на Христа Светият Дух е поставен наравно с Отца и Сина като Божествено лице, равно на Тях.

Бог Дух Свети е вечен, равен на Отца и Сина, като се отличава от Тях по това, че Той предвечно изхожда от Отца. За това лично свойство на Светия Дух, което Го отличава от Отца и Сина, е дал ясно и твърдо свидетелство Сам Иисус Христос в думите: "А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене" (Йоан. 15:26).

Въпреки ясното свидетелство на Христа и въпреки категоричното твърдение на Символа на вярата и на всички свети отци, че Дух Свети изхожда от Отца, римокатолиците са си позволили да изменят тоя член от Символа на вярата, като добавили, че Дух свети изхожда от Отца и Сина (filioque) С това е нарушено определението, дадено от Самия Христа, и е изменен догматът за Св. Дух, установен на Втория вселенски събор. Протестантизмът, възникнал на основата на католичеството, е приел от него тоя изопачен текст на Символа на вярата.

Ние, православните, държим неизменно за онова, което ни е открил Господ Иисус Христос и което са приели светите и богомъдри вселенски отци и учители на Църквата.

Като Бог, Светият Дух няма ни начало, нито край на Своето битие. Той е вечен, всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ, подобен във всичко на Отца и Сина, и отличаващ се от Тях само по личното Си свойство - изхождане от Отца.

Понеже по съществото си Светият Дух е истински и съвършен Бог, неразделен от Отца и Сина, то и Нему, както на Отца и Сина принадлежи еднаква слава и поклонение. Това значат думите от Символа на вярата "Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина".

В Православната църква на Св. Дух всякога се е отдавало Божеско поклонение и прославяне. За това свидетелствуват всички молитви, песнопения и възгласи, където Дух Свети се прославя заедно с Отца и Сина. Когато се кръстим, ние казваме: "В името на Отца и Сина и Светаго Духа".

Вярата в Светия Дух като Бог е загатната и в Стария Завет. Но едва Иисус Христос ни е научил в пълнота как да вярваме в светия Божествен Дух, изхождащ от Отца.

Има и много зли духове на тъмнината, има и много добри духове - ангелите. Но всички те са ограничени, тварни. Един е обаче Светият Дух, неограниченият Творец и Господ, Който е навсякъде и всичко изпълва. Народите, които са вярвали в много богове, всъщност са вярвали в злите духове, които са живеели в идолите. Затова в Стария Завет се казва, че идолите са бесове (Втор. 32:17; Пс. 105:36; сравни 1Кор..10:2). Многобожниците, прелъстени от множество зли духове, не са могли да повярват в единия Свети Дух. В Него вярват само истинските еднобожници, т.е. ония, които познават единия, истински, троеличен Бог.

Символ на вярата

Осми член: 

„(Верую) и в Духа Святаго, Господа, Животворящаго, Иже от Отца исходящего, Иже со Отцем и Сыном спокланяема и сславима, глаголавшаго пророки.“

(„(Вярвам) и в Светия Дух, Господа, Животворящия,  Който от Отца изхожда,  Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина,  и Който е говорил чрез пророците").

Молитва Святому Духу

Царю Небесный,/ Утешителю, Душе истины,/ Иже везде сый/ и вся исполняяй,/ Сокровище благих/ и жизни Подателю,/ прииди и вселися в ны,/ и очисти ны от всякия скверны,// и спаси, Блаже, души наша.

(Молитва към Светия Дух

Царю небесни, Утешителю,  Душе на Истината,  Който си навсякъде и всичко изпълваш, 
Съкровище на благата и Подателю на живота,  дойди и се всели в нас  и ни очисти от всяка сквернота  и спаси, Благий, нашите души.)

 

Основно за всеки Православен християнин е да знае десетте Божи заповеди и техните нарушения. 

1. “Аз съм Господ, Бог твой: да нямаш други Богове освен Мене”

Нарушения: идолопоклонство, ерес, суеверие, маловерие, литургийно общение с иноверци и сектанти; ходене при гадатели и врачки, спиритизъм, окултизъм, некромания, хиромантия и всякакъв вид “гледане” на карти и кафе.

2. “Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи”

Нарушения: сребролюбие, амулети, леене на куршум и всичко отдалечаващо от Бога.

(Господ не забранява правенето на религиозни изображения, а само създаването на кумири и идоли отклоняващи човека от Бога /Изх. 25:18; Лев. 24: 2-4/. Иконите на Господ, Св. Богородица и Божиите светии  действат благотворно върху душата на вярващия, за разлика от идолите и кумирите, които го отдалечават)

3. “Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог”

Нарушения: необмислено произнасяне на Името Господне, проклятия, ропот против Бога, празни разговори в храма.

4. “Помни съботния ден, за да го светиш: шест дена работи и върши в тях всичките си работи; и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.”

Вехтозаветната събота е еврейския седмичен благодарствен ден, изиграл ролята си след отпадането на евреите като Богоизбран народ /Ис.1:13/.

След кръстната смърт на Господ Иисус Христос и Славното Му Възкресение в неделя тя става празничния седмичен ден на народа с който Бога сключва новия си завет – Православните християни.

5. “Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”

Нарушения: непочитане авторитета на родителите, презрение, срамуване или отказване от тях, изоставянето им ако са изпаднали в затруднение, вражда и омраза за наследство.

6. “Не убивай”

Нарушения: УБИЙСТВО НА ЧОВЕК ИЛИ АБОРТ включително и тези, които подбуждат или извършват или са съучастници или съгласни с това дело. Към аборта спадат използването на: контрацептиви, противозачатъчни хапчета, гинекологична спирала и други интервенции срещу заченатото дете. Евтаназия, омраза, злобни думи, обиди, тормоз, ирония, психически тормоз, домашно насилие, терор или насилие между хората довеждащо ги до страдания, душевно разстройство или смърт.

Самоубийството лишава от покаяние и води до непоносими страдания във вечността.

7. “Не прелюбодействай”

Нарушения: акт на блудство, прелюбодейство, похот на мъж с мъж и жена с жена, блудство с животни, оргия, гледане на порнография, четене на еротични книги и списания, съжителство без тайнство Венчание.

8. “Не кради”

Нарушения: кражба, измама, мързел.

9. “Не лъжесвидетелствай против ближния си”

Нарушения: лъжа, лъжесвидетелство, доносничество и интриги.

10. “Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв добитък – нищо, което е на ближния ти”

Нарушения: съблазън към прелюбодейство на семейни, пожелаване на чужда собственост.

 

ПРИМЕРНА ИЗПОВЕД ПО ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ, МИТАРСТВАТА, СМЪРТНИТЕ ГРЕХОВЕ И ГРЕХОВЕТЕ ПРОТИВ БЛАЖЕНСТВАТА:

Съгреших с участие или съгласяване с юдомасонство, икуменизъм, идолопоклонство, ерес, суеверие, спиритизъм, окултизъм, астрология, некромания, хиромантия, гледане на кафе, карти или друг вид гадаене, литургийно общение с иноверци и сектанти, с посещаване на секти, протестанти, католици, окултисти, еретици, иноверци и други, с четене на техни книги, с правене, „разваляне“ на магии, с чародейство, заклинания, призоваване на духове, с участие, съгласяване или приемане на подаръци и храни от езически, еретически и иноверски празници и практики като коледа, баба марта, трифон зарезан, осми март, бъдници, прощъпулници, корбани, оброци, нестинарство, лазаруване, кукерство, нова година, сурва, хелоуин, „св.“ Валентин и други подобни, чествания по еретическия грегориански (новостилен) календар и други практики в новостилните църкви.

Съгреших с ядене, пиене и даване на детето си на продукти, за които се съмнявам, че са осквернени от нечестивци като иудейски кашерни, мюсюлмански, китайски, индийски и др. подобни убиващи душата на човека.

Съгреших с ядене, пиене и даване на детето си на отровни продукти съдържащи ГМО, консерванти, оцветители, набухватели, аспартам, хидрогенирани палмови мазнини, натриев глутамат и др. подобни убиващи тялото.

Съгреших и с маловерие, неверие, с посещение на врачки, гадатели, екстрасенси, астролози, с почитане на Ванга и други подобни, вярване в зодии, четене на такива книги, уговаряне на други да вършат тези неща. Съгреших и с участие в избори, съгласяване с политически лидери, анализатори, партии, доктрини и движения, с всякакви философски и социални учения, музикални, спортни и други субкултури и изобщо с всичко което се отклонява, извращава или противопоставя на Бог и на православното учение за държавната власт и за отношенията в обществото и в семейството. Съгреших с непочитане или хула срещу Бог, Богородица, Църквата, светите небесни сили и светиите (или някой от тях), с отричане от Бога, с безчувственост към Него, с липса на твърда надежда в Бога, със съмнения във вярата.

Съгреших със сребролюбие, правене, разпространение и носене на амулети, мартеници, с леене на куршум и с други подобни суеверни предмети и практики. Съгреших с пристрастяване към хора и вещи, към някакво занимание (музика, интернет, компютърни игри и други вредни навици). Съгреших с посещение и гледане на театър, кино, спортни и други масови светски прояви и събития, слушане на светска музика, слушане на радио, гледане на телевизия, ползване на телефон (за тези съвременни технологии сме предупредени от св. Нил и св. Козма Етолийски). Съгреших с ползването на кредитни карти и идентификационни документи (по които има сатанински знаци). Съгреших с общението и работата си с безбожници, богохулници, езичници, еретици, сектанти, иноверци, богоубийци (юдеи) и други нечестиви (за което сме предупредени от св. Козма Етолийски и св. Теодор Студит).

Съгреших с напразно призоваване на Божието име, ропот против Бога, говорене в храма, със скриване на грехове при изповед (съзнателно или несъзнателно), с богохулство, с невнимание и разсеяност по време на служба и молитва, с ядене без молитва, с неспазване на постите, със съкращаване и пропускане на утринни и вечерни молитви, с причастяване без нужната подготовка, с проклинане, с прелестни помисли, с ревност не по разум, празнословие, кощунство (сквернословие), с хулни помисли, с хула, с многословие, с прекословие, смехотворство, кикотене, с пеене на непристойни и светски песни, със слушане и разправяне на непристойни неща, с безчинни възклицания.

Съгреших с принуждаване на подчинените да работят на празник или в неделя, с приказване в църквата и по време на служба, с излизане от храма преди края на службата.

Съгреших с непочитане на родителите си, презрение, срамуване, отказване от тях, изоставянето им, вражда за наследство, с непокорност, с непокорност в работата пред началници и пред родители, с неизпълнение на задълженията към родителите, когато са били болни или в нужда, с неуважение към по-възрастните, с непочтително отношение към свещениците и архиереите, с непослушание.

Съгреших с убийство, аборт или скланяне, съгласяване, съучастие в тях, с ползване на контрацептиви, противозачатъчни хапчета, гинекологична спирала, онаниране, извратено сношение и други интервенции и практики за избягване на зачеване или против заченатото дете. Съгреших с извършване, скланяне, съгласяване, съучастие в евтаназия. Съгреших с омраза, гняв, ярост, със злопаметство, със зложелателство, злобни думи, обиди, тормоз, ирония, насмешка, психически тормоз, с осъждане, с унижаване на други хора, домашно насилие, терор, насилие, побой, с удряне, с нараняване на друг човек, с отказ от лечение, с желание да умра по-скоро, с опит или мисъл за самоубийство, с немилосърдие, с жестокост към хора и животни, със замърсяване на околната среда.

Съгреших с блудство, прелюбодейство, с брачно общение по време на пост, (срещу) сряда, петък, неделя, с блудни помисли, със самоосквернение, с блудни мечтания, услаждания, със сводничество, със съжителство без църковен брак, с блудни докосвания, с гледане на неприлични филми, гледки и снимки в списания и вестници, реклами, с посещаване на плаж с разголени, полуголи хора, с неприлични сънища, с нощно оскверняване, със съблазняване, с носене на неприлични дрехи, с противоестествени грехове – хомосексуализъм, ръкоблудство, блудство с животни, с кръвосмешение, със срамни погледи, желания и мечтания, похот към жена или мъж, оргия, гледане на порнография и еротика, четене на еротични книги и списания, с разголване, със слушане на непристойна музика, с непристойно танцуване. Съгреших със суета, кичене със злато, сребро, лак, червило, грим, с използване на парфюми и други козметични средства, със суетно носене на дрехи. Съгреших с бръснене на брадата и мустака.

Съгреших с кражба, леност, мързел, измама, тунеядство, с нерадение в служенето на Бог, с празноделие, с униние, с отпускане на ума, с небрежност в работата, с разточителност, с алчност, с немилосърдие, с корист, с лихварство, с ощетяване на друг човек, с невръщане на намерени вещи, с приемане или даване на подкуп, с хазарт, с игра на карти, с невръщане на заем, с измама при търговия, с прекомерни преговори и търсене на ощетяване при търговия. Съгреших със стремеж към телесен покой и комфорт, с прекомерно спане, със скъперничество.

Съгреших с лъжесвидетелство, лъжа, доносничество, клевета, интриги, с лъжа при търговия, с неизпълнение на обещания, с нарушение на обет пред Бога.

Съгреших със съблазняване към прелюбодейство, с пожелаване на чужда собственост.

Съгреших с чревоугодие, с преяждане, с напиване, с участие в пиршества, с пушене.

Съгреших с със завист, с гордост, с тщеславие, със самомнение, с хладност, безчувствие, коравосърдечие, с прекомерна скръб, с печал (не по Бога), с нетърпение, със страх от бъдещето, с мнителност, с клюкарство, сплетни, с любопитство, подслушване, с неотстъпчивост, с неуслужливост, с неблагодарност, с неизпълняване на семейните задължения, със самооправдание, с несправедливост и грубост към по-малките, с небрежност към възпитанието на децата си, с разглезване и угаждане на децата си, с властолюбие, с ласкателство, с лицемерие, с човекоугодие, с разгласяване на чужди грехове и тайни, с причиняване на нещастия, раздори, с вражда, с непримиримост, с отмъстителност, с раздразнителност, с наглост, със страх, боязливост, дързост, високомерие, самохвалство, пленяване на ума (прелест), непомнене на смъртта, небрежност, отчаяние, забрава, упорство в своето мнение, лицемерно покаяние и смирение, жестокосърдечие, самолюбие, лукавство, самочиние, със забравяне и небрежност към своите грехове и лоши навици, с неправеден съд или отсъждане, с непочитане на обществения ред, с надменност, с духовно безчувствие и нерадение за спасението си, с отричане от вярата и от Христос, с необмислени беседи с безбожници, кривоверци и нечестиви, със срамуване от прекръстване и от неща свързани с вярата.

 

ВАЖНИ ЦЪРКОВНИ СЪБИТИЯ

От общата църковна история

1. Основаване на Христовата църква – 34 г. сл. Христа.
2. Апостолски събор – 51 г. сл. Христа.
3. Милански едикт за признаване на християнството за позволена религия – 313 г.
4. Вселенски събори:
   • Първият (Никейски) – 325 г.
   • Вторият (Цариградски) – 381 г.
   • Третият (Ефески) – 431 г.
   • Четвъртият (Халкидонски) – 451 г.
   • Петият (Цариградски) – 553 г.
   • Шестият (Цариградски) – 681 г. и Трулският – 690 г.
   • Седмият (Цариградски) – 787 г.
5. Отпадане на Римската църква от Православието – 1054 г.
6. Ереста на Реформацията – 1517 г.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

Лъжесветците на XIX и XX век

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи

Полемика с протестант

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Разделеният и завладян днешен български народ

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО