Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 октомври...
Голготски кръст

09 октомври по православния календар - Св. праведен праотец Авраам и неговия племенник Лот. Св. апостол Яков Алфеев - от дванадесетте апостоли. Св. преподобни Андроник и Атанасия. Св. преподобни Петър. Св. Поплия Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 27.03.2017 г. / 18:43:03 
Вяра
Юдеите против християнството


image“Затова иудеите я наклеветили пред императора,  който заповядал да я заведат при него и след като тя не обърнала внимание нито на убеждаванията, нито на заплахите, и не пожелала да се отрече от Христа, заповядал първо да надянат на главата й нажежен шлем, а след това да я хвърлят в меден котел."

08.08 по светския - 26 юли по църковния календар - Св. преподобномъченица Параскева Римлянка (138-161).

"Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога.

Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата. Матрона кротко й отговорила:

image"Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил."

Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата... злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила."

09.04 по светския - †27 март по църковния календар - Света мъченица Матрона Солунска

 

"Св. Никанор бил убит от юдеите, когато след мъченическата смърт на архидякон Стефан започнало голямо гонение против Божията църква."

10.08 по светския - †28 юли по църковния календар - Св. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай. Св. мъченик Евстатий.

 

image"Заради своя добродетелен живот св. Яков бе изключително много уважаван не само от християните, но и от неверниците. Еврейските първосвещеници само веднъж в годината влизаха в Святая Святих да служат, но на св. Яков не забраняваха и често да влиза там за да се моли. Те виждаха неговия чист и непорочен живот...

Св. Яков влизаше в Святая Святих не само през деня, но и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поучения, и всички с радост го слушаха. Около него се събираха много хора: едни искаха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.

По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от завист да се гневят срещу светеца - мислеха какво зло да му сторят и искаха да го убият. Съветваха се помежду си и решиха да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а ако не пожелае да стори това - да бъде убит...

Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим множество юдеи...

Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му казаха:

- Молим те, праведнико, говори поучение към народа в този празничен ден, в който отвсякъде се събра тук множество хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се измамиха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те заедно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, така и всички хора - че ти говориш истината и не гледаш на лице. И така, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, за да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, сам виждаш, че са се събрали много хора - израилтяни и езичници.

Като казаха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:

- Праведнико! Ние всички трябва да вярваме на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?

В отговор св. Яков извика със силен глас:

- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно пострада, претърпя разпятие, беше погребан и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той сега е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и отново ще дойде на небесните облаци за да съди живите и мъртвите!

Щом чуха това, хората много се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достойнство на Иисус Христос, и в един глас извикаха:

- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!

Тогава фарисеите и книжниците си казаха:

- Лошо направихме, че дадохме на Яков да говори за Иисус. Ето, сега хората още повече се объркаха!

После, изпълнени със злоба, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, за да се уплашат всички хора и да не вярват на думите му. Крещяха силно и викаха:

- Ах, ах! И праведникът се заблуди!

Паднал от стрехата, св. Яков беше силно изранен, но все още жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:

- Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят!

А те грабнаха камъни, хвърляха ги по него и жестоко го израняваха. Един човек от Рихавовия род възкликна:

- Престанете! Какво правите! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!

Веднага след това дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка сила по главата и я счупи, така че целият му мозък изтече на земята. В това мъчение св. Яков предаде душата си на Господа.

Светото му тяло бе погребано на същото място, близо до храма, и християните много плакаха за него. Тридесет години той беше епископ на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки веков, амин."

05.11 по светския, †23 октомври по църковния календар - Свети апостол Яков, брат Господен

 

image„светите апостоли Павел и Сила отишли в Амфипол, Аполония и Солен. Много от гърците и немалко благородни жени се присъединили към тях. А евреите от завист и непокорство подбудили някои лоши улични човеци, разбунтували народа против апостолите и искали да ги погубят. Братята веднага изпратили през нощта Павел и Сила в Берия, но и тук дошлите от Солун евреи подбудили народа срещу проповедниците на Божието Слово. Затова Павел си отишъл от приморските страни, а Сила и Тимотей останали там."

12.08 по светския - †30 юли по църковния календар - Свв. апостоли от седемдесетте Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (I).

 

В това време иудейски първосвещеник бил Анан, който ненавиждал Христа и хулел Неговото име. Този гонител на християните заповядал да хвърлят от покрива на храма светия апостол и брат Господен Иаков и по този начин го убил. И ето, когато свети Матей обикалял Галилея и проповядвал в тукашните синагоги Христа, Божия Син, заслепените от неверие и злоба иудеи, като се изпълнили със силна ярост, хванали светия апостол и го довели в Йерусалим при споменатия първосвещеник. Той събрал синедриона и призовал на съд светия апостол, след което се обърнал със следните думи към загубилото всякаква съвест сборище:

- И този Иисусов ученик, който сега стои пред нас, е достоен за смърт. Но нека по-напред сам в себе си да размисли, ние не отнемаме времето за размисъл, защото не неговата гибел, а неговото изправление желаем. И нека от двете той да избере едно: или да следва закона, който е даден от Бога чрез Мойсей и с това да запази живота си, или да се нарече християнин и да умре.

imageВ отговор на това, свети Матей въздигнал ръцете си и казал:

- Мъже братя! Аз не искам да говоря много за това обвинение, което вие възлагате върху ми. За мене името християнин не е престъпление, а слава. Защото Сам Господ говори чрез пророка, че в последните дни Той "ще назове рабите Си с ново име" (Ис. 65:15).

Първосвещеник Анан възразил:

- Нима не е престъпление да се счита за нищо светият закон, да не се почита Бога и да се слушат празни разкази за вълшебства?

- Ако ме изслушате - отговорил свети Матей, - аз ще ви обясня, че проповядваното от нас учение не е басня и вълшебство, а самата истина, която още отдавна е засвидетелствана чрез закона.

...

Щом първосвещеникът дал своето съгласие, свети Матей отворил устата си и започнал

да им тълкува ветхозаветните предобрази и пророчества за Иисуса Христа: как Бог дал обещание на праотците Авраам, Исаак и Иаков да издигне от тяхното семе такъв Мъж, чрез Когото ще се благословят всички земни племена, за което и Давид говори в думите на псалома: "в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават" (Пс. 71:17); как неизгарящата къпина предизобразявала въплъщаването на Христа от Пречистата Дева (Изх.3:2), за която предсказал и Исаия: "ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14), тоест - с нас е Бог. Мойсей също ясно е предизвестил за Христа, казвайки: "Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Негo слушайте" (Втор. 18:15). Пак той предсказал и доброволните страдания на Спасителя, като повесил на дървото змията; за това говори и Исаия: "като овца биде Той заведен на клане" (Ис. 53:7), а също: "и към злодейци биде причислен" (Ис. 53:12). А пророк Йона, който невредим излязъл от китовата утроба, бил предобраз на тридневното възкресение на Господа.

...

Тези пространни изяснения на старозаветните книги, говорещи за Иисус Христос, изпълнили с гняв Анан, така че той не издържал и казал на свети Матей:

- Така ли се осмеляваш ти да посягаш на закона? Нима на теб не ти са известни думите на Писанието: "Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: "да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим"... оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт" (Втор. 13:1-2,5)?

Свети Матей отвърнал:

- Този, за Когото аз говоря, не е само Пророк, но и Господ на пророците; Той е Бог, Син Божий, за което свидетелстват Неговите истинни чудеса. Затова и аз вярвам в Него и се надявам да остана непоколебим в изповядването на Неговото пресвято име.

- Ако ти дадат време за размисъл, ще се покаеш ли? - попитал първосвещеникът.

- Да не бъде това - аз да отстъпя от истината, която вече съм намерил - отговорил светият апостол. - Аз от цялото си сърце вярвам и открито изповядвам, че отхвърленият от вас и предаденият на смърт Иисус Назорей е Син Божий, единосъщен и съвечен на Отца, а аз съм Негов раб.

Тогава първосвещеникът, като си запушил ушите и заскърцал със зъби, закрещял:

- Хула! Хула! Нека да изслуша закона!

...

- Твоите думи свидетелстват срещу тебе; кръвта ти ще падне върху твоята глава.

След това първосвещеникът осъдил свети Матей да бъде убит с камъни. Апостолът бил поведен към мястото на наказанието. Когато дошли до мястото, наричано Ветласкила, тоест - дом на избитите с камъни, свети Матей казал на водещите го иудеи:

- Лицемерци, справедливо е говорил за подобните на вас пророк Давид: "На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв"; също и пророк Иезекиил говори за такъв род люде, че те умъртвяват "души, които не трябва да умират" (Иез. 13:19).

След тия думи на Христовия апостол, двама свидетели - както изисквал законът - положили ръцете си върху главата му и засвидетелствали, че той е хулил Бога, закона и Мойсей. Те първи хвърлили камъни върху свети Матей, а той ги помолил тези първи два камъка да бъдат погребани заедно с него, като свидетели на страданията му заради Христа. После и останалите започнали да хвърлят камъни върху светия апостол и той, като издигнал ръцете си, предал духа си на Господа. А беззаконните иудеи към мъчението прибавили още и издевателство: след като мъченикът умрял, те, в угода на римляните, му отсекли главата, според римския обичай, сякаш Христовият апостол бил противник на кесаря. Така, подвизавайки се с добър подвиг, свети апостол Матей завършил своя път. Вярващите взели тялото на апостола и с чест го погребали, славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия дух, е честта и славата, сега и винаги и во веки веков, Амин.

"да ходим в обновения живот, като служим на Бога с обновен дух, а не по вехтата буква" (Рим. 7:6)

22.08 по светския, † 9 август по църковния календар - Свети апостол Матeй

 

image- Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото така е заповядал царят; ако не ни дадеш сина си, сам ти ще загинеш от люта смърт.

На това свети Захария отговорил:

- Вие ще убиете тялото ми, а душата ми ще приеме Господ.

Тогава убийците се нахвърлили върху свети Захария и го убили между църквата и олтара, както им бил заповядал царят; пролятата кръв на светеца се сгъстила върху мрамора и се втвърдила като камък за свидетелство и вечно осъждане на Ирод.“

18.09 по светския, †5 септември по православния календар - Свети пророк Захария и света праведна Елисавета - родители на св. Иоан Предтеча

 

„Много пъти пророците предупреждавали своя народ за пленяването и предаването му ръцете на халдеите, но юдеите не ги слушали, а се ожесточили, преследвали ги и ги хвърлили в тъмница. Едва след превземането на Йерусалим те били освободени от халдеите (Иер. гл. 36-38). Заедно с учителя си свети Варух горко оплаквал разрушението на Йерусалим от Навуходоносор. След мъченическата кончина на пророк Йеремия, убит от юдеите с камъни, пророк Варух живял не дълго и умрял в VI век пр. Христа в Египет.“

11.10 по светския, †28 септември по православния календар -  Св. пророк Варух (600 г. пр.Хр.)

 

image„Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа. Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубат. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си. Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели.

От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. Заповядано им било да не откриват на никого целта на своето пътешествие. Ако Лонгин е узнал за това, могъл да избяга и да се скрие. Но това не станало. На подвижника – изповедник била открита от Бога неговата близка смърт. И той с радост посрещнал в дома си изпратените войници.“

29.10 по светския, †16 октомври по православния календар - Свети мъченик Лонгин Стотник

 

„Когато свети Григорий си тръгнал оттам, някои невярващи иудеи поискали да се надсмеят над него и да покажат, че няма в себе си Дух Божий. Те направили така: на пътя, по който трябвало да мине светецът, положили гол един от своите, сякаш бил умрял, и взели да ридаят над него. Когато чудотворецът минавал покрай тях, те започнали да го молят да окаже милост на умрелия и да покрие тялото му с дреха. Той свалил горната си дреха, дал им я и продължил пътя си. Иудеите се присмивали и се поругавали над светеца, като казвали: "Ако имаше в себе си Дух Божий, щеше да разбере, че човекът е жив, а не мъртъв." И започнали да викат другаря си да стане. Но Бог им въздал за поруганието, защото другарят им наистина умрял. Те мислели, че е заспал, бутали го в хълбоците, за да го събудят, викали силно, но отговор нямало, защото той заспал вечен сън. Като видели, че е мъртъв, те започнали да ридаят наистина, смехът им се обърнал в плач и мъртвите погребали мъртвеца си.“

30.11 по светския, †17 ноември по православния календар - Св. Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски

 

„Пророк Авакум дълбоко скърбял за развратеността на своите съвременници. Не намирайки правда никъде, той изливал скръбта си, викайки към Господа:

- "Докога, Господи, ще викам и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак" (Ав. 1:2-4).“

15.12 по еретическия, †2 декември по православния календар - Св. пророк Авакум

 

"Когато светците дошли на събранието при градоначалника, безчислена тълпа елини, и още повече иудеи, заела всички места във входовете и горниците...

Пионий вдигнал ръка и със светло лице започнал да говори на народа:

- ...аз, слушайки моя Учител, предпочитам да умра, отколкото да престъпя думите Му, и с всички сили се старая да не отстъпвам от Неговите заповеди, на които отдавна сам съм се научил, а след това съм научил и други. Защо се надсмивате над тях, иудеи?.. Не смятате ли, че греховете ви са равни на греховете на тези, които сега от страх пред човеците престъпват Божията заповед и се покланят на идолите? Но вас кой ви е принуждавал да служите на Ваалфегор или да ядете жертви, принасяни на мъртвите, или да се смеете с дъщерите на другородците, или да принасяте в жертва на бесовете синовете и дъщерите си, или да роптаете срещу Бога, или да злословите Моисей, или да замисляте отново да се върнете в Египет? Вече не говоря за другите ви дела; а вие още казвате, че никой не може да ви прелъсти: нима не сте чели своите книги: Изход, Съдии, Царства и други, в които се изобличавате... Аз минах през всички еврейски страни, преминах река Иордан и видях земя, носеща на себе си и до днес знамението на Божия гняв за греховете на хората, живеещи в нея и вършещи убийства и много други злодеяния на пътниците. Видях дим, излизащ от нея, поля и ниви, обгорени от огън, без всякакъв плод, лишени от влага. Видях и Мъртво море, и водата, изгубила свойствата си поради Божия гняв; тя не може нито да напои животните, нито да задържи в себе си човешко тяло и всичко, което хвърлят в нея, веднага изхвърля навън... Ако и това ви изглежда далече от вас, помислете си за топлите води, излизащи от земята: защо се нагряват и биват горещи? Не от огъня ли, приготвен за грешниците вътре в земята? Оттук узнаваме, че ще има съд над света и наказание с огън за грешниците от Бога чрез въплътилото се Негово Слово, нашия Господ Иисус Христос, и затова ние не служим на елинските богове и не искаме да се покланяме на златния идол...

След това в Смирна пристигнал антипатът Квинтилиан и като седнал в съда, повикал на разпит само свети Пионий. След като го разпитал и видял, че той не се покорява, заповядал да го закачат гол и да стържат тялото му с железни куки. Измъчвали светеца и казвали:

- Защо бързаш към смъртта?

А светецът отговарял:

- Бързам не към смъртта, а към вечния живот.

След това мъчение светецът бил осъден на смърт и по римски обичай му прочели следната смъртна присъда:

- Пионий, който сам призна себе си за християнин, да бъде разпънат и изгорен жив."

24.03 по еретическия, †11 март по православния календар - Св. свещеномъченик Пионий, презвитер Смирненски и другите с него

 

image"Виждайки запустяването на своите капища, дяволът влязъл в сърцата на живеещите тогава в Херсон иудеи и те научили елините да въстанат срещу християните, и най-вече срещу техния вожд, и да го убият.

- Ако учителят на християните бъде убит, то и християнството лесно ще се погуби - казвали те.

Събрало се безчислено множество въоръжени нечестиви; и с шум и викове внезапно нападнали Божия архиерей, извлекли го от къщата, вързали нозете му, и като го обкръжили, го влачили по градските улици, били го с тояги и камъни и го тъпчели с крака. Довлекли го да мястото, където от християните бил поставен стълп, увенчан с кръст; тук Христовият светител предал на Бога своята свята душа и загинал страдалчески... Тялото на свети Василий било извлечено извън градските порти и хвърлено на кучетата и птиците. Много дни то лежало, без да бъде погребано, но запазвано от Бога, оставало невредимо; нощем над това страдалческо тяло се явявала пресветла звезда, и един вълк, стоейки около него, го пазел от кучетата, а денем над тялото летял орел и не допускал да се приближават хищните птици, докато християните не го взели тайно през нощта и не го погребали с чест.

След убийството на светия епископ Василий, един от учениците му се отправил по море към Хелеспонтските страни и там намерил трима епископи: Евгений, Елпидий и Агатодор... Като се посъветвали помежду си, епископите седнали в кораба и доплували до Херсонския град, желаейки да подражават на свети Василий. Те проповядвали Христа Бога в Херсон и числото на верните с всеки изминат ден се увеличавало. Но както срещу свети Василий, така и срещу тях дяволът въоръжил иудеите и елините; те се събрали и хванали светите епископи, вързали ги, влачили ги по улиците, били ги с дърва и камъни, докато светите мъченици не предали честните си души в ръцете на своя Господ. Телата им били извлечени от града през същите врата, през които обикновено изнасяли мъртвите да ги погребват, и били хвърлени навън да бъдат разкъсани от кучетата и птиците; но християните ги взели тайно и ги погребали с чест."

20.03 по еретическия, †07 март по православния календар - Св. седем свещеномъченици Херсонски - епископи Василий, Ефрем, Капитон, Евгений, Евтерий, Елпидий и Агатодор

 

„В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!"

imageТогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал...

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра...“

09.01 по светския - †27 декември по православния календар - Св. първомъченик и архидякон Стефан

 

"Знаеш доказателствата за антихриста. Не ги помни само за себе си, а ги съобщавай щедро на всеки"Тайната на беззаконието вече действува" (2Сол. 2:7).” (Свети Кирил Йерусалимски – „Огласително слово за Второто пришествие на Христа”)

image"Като се затвърдил на престола, Юлиан открито се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите само защото били врагове на християните. Между другото, той не само им позволил да си построят нов храм на мястото на разрушения от римляните, но и щедро им помагал с част от парите, които държавата събирала от данъци. Още щом се сложило началото на това богохулно по своите намерения дело, свети Кирил предричал пред своите приближени, че думите на Христа за пълното разрушение на храма и за неговата по-нататъшна съдба - “няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат” (Лук. 21:6) - несъмнено ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне започналото нечестиво дело да стигне до край, но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и изпълнил Своето предсказание за това, че всички Негови думи непременно ще се изпълнят. Една нощ силно земетресение разтърсило всичко, така че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо. А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти. Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.

След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание."

31.03 по еретическия, 18 март по православния календар - Св. Кирил, архиепископ Иерусалимски

 

image„Магьосниците, които произлизали от най-древните влъхви, били защитници и пазители на нечестивото персийско лъжеверие. Заедно с тях срещу християните се вдигнали и иудеите, вечните врагове на християнството. Като се наговорили с влъхвите, подучили персийския цар Сапор да повдигне гонение срещу християните. А още преди това били оклеветили пред него свети Симеон, епископа на града Селевкия-Ктезифон, като казали, че този християнски епископ е враг на персийското царство и дружи с гръцкия цар, на когото донася за всичко, което става в Персия.“

30.04 по еретическия, †17 април по църковния календар - Св. преподобни Симеон Персидски

 

„На 11 април 1690 г. майката на 6 годишния Гаврил тръгнала да носи обяда на своя съпруг в полето.

image

През това време, в техния дом пристигнал арендатора евреин, който излъгал детето и тайно го отвел в град Белосток, където младенеца бил подложен на мъчения: РАЗПНАЛИ ГО, НАДУПЧИЛИ МУ ТЯЛОТО, ИЗПУСКАЙКИ КРЪВТА МУ ПОСТЕПЕННО. НА ДЕВЕТИЯ ДЕН ДЕТЕТО ИЗДЪХНАЛО И ЕВРЕИТЕ ХВЪРЛИЛИ ТЯЛОТО МУ В КРАЯ НА ГОРАТА БЛИЗО ДО СЕЛО ЗВЕРКИ. Гладните кучета, които намерили трупа, не само не го разкъсали, но го пазили от хищните птици. Чувайки силният им лай, скоро пристигнали жители от селото и намерили тялото на малкия мъченик. Веднага било установено, че става въпрос за РИТУАЛНО УБИЙСТВО. Стекъл се много народ, дълбоко развълнуван от зверството, и тялото на мъченика Гавриил било погребано близо до храма. 30 години след погребението мощите на свети Гавриил останали нетленни.

03.05 по еретическия, †20 април по православния календар - Св. младенец-мъченик Гавриил Белостокски

„свети апостол Иаков прекосил Испания и други страни, за да проповядва словото Божие.

image

След това отново се върнал в Иерусалим, където за иудеите бил страшен като гръм, защото мъжествено и дръзновено проповядвал Иисуса Христа и казвал, че Той е истинският Месия и Спасител на света. Иаков побеждавал в споровете фарисеите и книжниците, изобличавал ги и ги укорявал заради коравосърдечността и неверието им. А те, като не можели да му противостоят, наели с пари един влъхва, на име Хермоген, да влезе в спор с Иаков и да го посрами... Хермоген, изпълнен със силна ярост и гняв, заклел бесовете, които му служели, да доведат при него вързани Иаков и Филит. Но когато бесовете наближили жилището, в което обитавали свети Иаков и Филит, ангел Господен, по Божие разпореждане, хванал тези бесове, вързал ги с невидими вериги и започнал да ги мъчи...

Иудеите, като гледали какво става, изпаднали в голяма ярост и уговорили цар Ирод да повдигне гонение срещу Христовата Църква и да умъртви Иаков. “В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова, брата Иоанов. А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра” и го хвърли в тъмница... един човек, на име Иосия, от онези, които били донесли на Ирод за апостола, като видял мъжеството и дръзновението на свети Иаков,.. повярвал в Христа и станал Христов изповедник. Веднага и той, заедно със свети апостол Иаков, бил осъден на смърт.

13.05 по еретическия, †30 април по църковния календар - Св. апостол Яков Зеведеев

 

image"Той имал обичай често пъти да става нощем, тайно ходел при евреите и мъжествено спорел с тях за Христа, като ги укорявал и обвинявал, и ги наричал отстъпници от Божия закон и богоубийци. Той много искал да бъде убит за изповядването на Христовата вяра, и особено, като истински подражател на Христа – от ръцете на тези, които убили Христа."

16.05 по еретическия, 03 май по църковния календар - Св. преподобни Теодосий, игумен Печерски

 

 

„...мъчителят заповядал да доведат див и свиреп кон, да го гонят по градските улици и да влачат Христовия страдалец, докато конят има сили да бяга... Когато конникът, влачещ светеца, стигнал до иудейските жилища и препускал по улиците им, тълпи иудеи се поругавали над влачения мъченик; те с викове хвърляли по него кой каквото имал в ръцете си, смеейки се безчинно и нелепо. Накрая един от иудеите изтичал в дома си, взел меч, настигнал влачения светец и отсякъл честната му глава. Така завършил своя страдалчески подвиг доблестният воин на Иисуса Христа, предавайки святата си душа в ръцете на своя Господ. Войникът отвързал честното му тяло от конската опашка и го захвърлил на същото място, и то лежало с отсечена глава без погребение и грижа, като и никой от християните не се решавал да се докосне до него, боейки се от яростта на нечестивите.

image

Когато настъпила нощта, можело да се види дивно чудо: над тялото на мъченика горели множество кандила и трима светоносни мъже пеели неизказани свещени песнопения и кадели, а над честните мощи стоял огнен стълп: това чудо видели мнозина. Един иудеин, чийто дом бил близо до мястото, на което лежало многострадалното тяло, мислел, че християнските свещеници са дошли да го вземат и да го погребат по обичая; той взел лък и стрела и се приближил, за да улучи един от тези свещеници, сложил стрелата и с всички сили опънал лъка. Но когато искал да пусне стрелата, тя заедно с тетивата залепнала за пръстите на дясната му ръка, а лъкът за лявата, и той не могъл нито да пусне стрелата, нито да освободи ръцете си от лъка и стрелите; и така евреинът страдал цяла нощ. На разсъмване чудните мъже станали невидими, скрил се и огненият стълп, и кандилата; и хора от всички възрасти, събирайки се на това място, видели окаяния стрелец, стоящ в същото положение - опънал лъка със стрелата, свързан от невидимата Божия сила, като с железни окови. Против волята си този иудеин бил принуден да разкаже подробно както за всичко видяно над тялото на мъченика, така и за възмездието, получено от него от Бога, и за дръзкия си опит да извърши зло. След достатъчно разгласяване на това чудо ръцете му се раздвижили и той се освободил от наказанието. Като узнал за това, управителят много се уплашил и заповядал на християните да погребат тялото на мъченика: те го взели и с чест го погребали близо до своята църква.“

15.06 по еретическия, †02 юни по православния календар - Св. великомъченик Иоан Нови

image"Като прогонил по този начин невидимите бесове от околностите на Александрия, светителят положил цялото си старание да очисти напълно и самия град от смущения и вражди. От древност в града живеело безчислено множество иудеи. Още от времето на Александър Велики и основаването на Александрия тук се били поселили немалко пришълци от Иудея, които се превърнали в многобройна колония. Ненавиждайки Христа и хората, носещи Неговото име, те тайно и явно причинявали на християните големи скърби и неприятности. Зловредни за града били споменатите еретици новациани, но несравнимо по-големи злини причинявали иудеите, които не само че подклаждали междуособни смутове в града, но и устройвали многобройни убийства и кръвопролития. Като извикал при себе си началниците на иудейските синагоги, Божият светител ги увещавал да удържат своя народ от подобни злодейства. Но иудейските старейшини не само че не се вслушали в увещанията на светителя, но се изпълнили с още по-голяма злоба.

В града имало една голяма и прекрасна църква, наричана Александровска, по името на епископ Александър, който я построил. Веднъж иудеите се въоръжили, като за война, и когато паднала нощта, предизвикали на улицата сред християнските домове смут и безредица, като крещели:

- Александровската църква гори!

Като чули този вик, християните един след друг се затекли от домовете си към мнимия пожар с намерение да го потушат. А безмилостните иудеи чакали пред вратите на християнските домове и избивали християните, които излизали от тях, като ги пробождали с меч и ги поразявали с копия или с ножове; с една дума - убивали всеки, който им попадне. Така през тази нощ било избито голямо множество християни.

Когато настъпил денят, светейшият патриарх Кирил узнал за станалото кръвопролитие. Като се съвзел от скръбта поради убитите християни, той започнал да търси правосъдие срещу иудеите. Но епархът на града Орест, макар и да бил християнин по вяра, понеже изпитвал вражда срещу светителя, помагал на иудеите и защитавал убийците. Тогава свети Кирил заедно с множество християни отишъл в иудейския квартал и изгонил от града всички иудеи, предал на разрушение жилищата им и изгорил тяхната синагога."

22.06 по еретическия, 09 юни по православния календар - Св. Кирил, архиепископ Александрийски

image„Причината за изселването на евреите от Рим била следната: когато в Рим започнало Христовото благовестие и дошъл първовърховният апостол Петър, мнозина от живеещите в Рим иудеи приели светата вяра в Христа, но много били и неповярвалите. Поради това между иудеите започнал голям спор: едни признавали Христа за истинския Месия, други Го отхвърляли и хулили. Неповярвалите иудеи, както в Иерусалим и другаде, така и в Рим, злобно нападали вярващите. Те не можели да понасят даже името на Иисуса Христа, настройвали елините против вярващите в Него и навсякъде повдигали гонения срещу тях. Елините, които се били обърнали към Христа, защитавали вярващите евреи от невярващите.“

27.07 по еретическия, †14 юли по православния календар - Св. апостол Акила от 70-те

 

"Докато свети Мина заемал патриаршеския престол, в Константинопол станало такова чудо.

Едно еврейско момче влязло заедно с християнските деца в храма по време на причастяването с пречистите тайни на Тялото и Кръвта Христови. То пристъпило към Тайните заедно с другите деца и приело причастието. Когато си отишло вкъщи, баща му го попитал къде е било и защо закъсняло. Детето разказало цялата истина - че било в християнския храм и приело християнското причастие. Като чул това, бащата много се разгневил, хванал детето и го хвърлил в горящата пещ, в която изработвал стъкло (той бил стъклар), но на жена си не казал нищо.

Междувременно майката със сълзи търсела навред сина си и го викала по име. На третия ден тя се приближила към горещата пещ и детето откликнало на нейния зов. Тогава тя с много мъки го извадила оттам и попитала:

- Как си оцелял в огъня и си още жив?

Момчето разказало следното:

- При мен често идваше една пресветла Жена, охлаждаше огъня и ми даваше вода. Тя ми носеше и храна, когато бях гладен.

Скоро вестта за това чудо обиколила града. За него научили и цар Юстиниан и светият патриарх Мина. Момчето било кръстено заедно с майка си, а баща му, който се ожесточил и не пожелал да се кръсти, царят предал на съд като детеубиец и заповядал да бъде наказан със смъртно наказание."

07.09 по еретическия,  25 август по православния календар - Св. патриарх Мина Константинополски

 

image„Веднъж на преподобния станало известно, че император Теодосий Младши върнал на иудеите молитвения дом, който бил даден на християните. Той веднага изпратил писмо до царя и, без да се бои от царското лице, го заплашвал с Божия гняв. Като прочел писмото, царят се изплашил и отново заповядал да се даде молитвеният дом на християните, а градоначалника, който дал съвет да се върне църквата на иудеите, свалил от длъжност и изпратил моление до преподобния...

Носейки такива трудове, той не преставал да се грижи за църковния мир, като разрушавал езическото безбожие, опровергавал иудейските хули, изкоренявал еретическите учения; царете, князете и всички управници със своите писма насочвал към страх Божий, към милосърдие и любов, подтиквал ги към опазване на Църквата Божия.

14.09 по еретическия, †01 септември по църковния календар - Св. преподобни Симеон Стълпник и майка му преп. Марта

 

 

image„... народът го нападал и искал да го убие заради проповядването на Словото Божие и заради свидетелството за Иисуса Христа. За това споменава свети Лука в “Деяния на светите Апостоли”, казвайки: “невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята”. “А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други - с апостолите. Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият, те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия” и оттам - в Антиохия. Отначало те прекарали няколко дни недалеч от град Икония, в една пещера край пътя за Дафна като желаели да узнаят, какво ще стане с Текла; там те пребивавали в пост и усърдно се молели за нея, да я укрепи Господ и да прояви милостта Си върху нея, както това наистина и станало.“

07.10 по еретическия, †24 септември по православния календар - Св. първомъченица и равноапостолна Текла

 

 

imageВеднъж той намерил лежащ край пътя болен човек, който силно страдал от треска и го изцелил с кръстно знамение. Един иудеин на име Филон, който се препирал с апостола за Писанието, като видял това, го поканил в дома си. А жена му била болна от проказа; тя се приближила към апостола и в същия миг оздравяла от проказата, и повярвала в Христа. Тогава повярвал и самият Филон и приел светото Кръщение с целия си дом.“

 

09.10 по еретическия, †26 септември по православния календар - Успение на св. апостол и евангелист Иоан Богослов

 

 

 

image"В град Берит, близо до еврейската синагога живеел един християнин, който притежавал икона на нашия Господ Иисус Христос. След известно време той си купил друга къща и се преселил в нея, като пренесъл от предишния си дом всичко, освен иконата на Господа, която оставил там по особен Божий промисъл. След християнина в къщата се заселил един евреин и заживял, без да забелязва светата икона.

Веднъж той поканил на обяд един свой приятел, също евреин. По време на трапезата гостът погледнал стената, забелязал иконата и казал на стопанина:

- Как ти, евреинът, държиш в дома си тази икона?

Стопанинът взел да се кълне, че дотогава не я забелязвал. А гостът, като си отишъл, наклеветил приятеля си в синагогата.

- Този човек - казал той - макар че е евреин, държи в дома си икона на Иисус Назорей.

Тогава всички присъстващи страшно се възмутили, но не предприели нищо в същия ден, защото вече настъпвала вечерта. На сутринта еврейските свещеници и стареи се събрали и отишли в дома, в който се намирала светата икона. Те шумно влезли в къщата, взели иконата и я изнесли навън. Застанали около нея и решили да я поругаят така, както бащите им поругали Изобразения на нея. Те започнали да плюят върху иконата и да удрят изобразеното Лице на Иисус Христос, а после казали:

- Чували сме, че бащите ни са Го разпнали на дърво. Да направим и ние същото с тази икона.

Те взели гвоздеи и приковали иконата към едно дърво там, където били изобразени ръцете и нозете. После надянали на една пръчка гъба, напоена с оцет, и я допрели до устата на Господа, а накрая донесли копие и заповядали на един от тях да прониже ребрата на Господа. И щом той пронизал иконата с копието, от нея веднага потекла кръв и вода. Като видели това чудо, присъстващите били обхванати от голям страх. Те събрали кръвта и водата в съдове и решили да доведат слепи, хроми и бесновати, за да ги помажат с тази кръв.

- Ако получат изцеление - казали те, - ние ще повярваме в Разпнатия.

Тогава донесли един хром по рождение и след като го помазали с кръвта, изтекла от светата икона, той веднага оздравял. После довели слепци и много бесновати, които се освободили от недъга си, след като били помазани с тази кръв.

Като чули за това, жителите на града побързали да видят чудото. Те взели със себе си всички болни, разслабени, прокажени, които също получили изцеление. Тогава всички евреи повярвали в нашия Господ Иисус Христос. Те паднали пред образа на Господнята икона и със съкрушение казвали:

- Слава на Тебе, Христе, Сине Божий, Който вършиш такива чудеса! Слава на Тебе Христе, Когото нашите отци разпнаха, но в Когото ние вярваме сега!

После всички евреи от този град - мъже, жени и деца, отишли при епископа и започнали да го молят да ги просвети със свето кръщение. Те му показали иконата, от която изтекла кръв и вода, и разказали за поругаването. Епископът видял искреното им покаяние и ги кръстил заедно с жените и децата им, а синагогата превърнал в църква на нашия Господ Иисус Христос. И всички жители на града се възрадвали, не само защото много болни получили изцеление, но и затова, че неверните евреи се кръстили и признали светата вяра заради чудото, станало с иконата на Господа.

Затова всеки трябва с вяра и любов да се покланя пред светите икони и особено пред иконата в чест и слава на Божественото Лице, станало Богочовека и нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Бог Отец и Светия Дух трябва да въздаваме поклонение вовеки веков. Амин."

24.10 по еретическия, †11 октомври по православния календар - Възпоминание за чудото от иконата на Господ Иисус Христос

 

image"В старите времена евреите погубиха и умъртвиха всички пророци, всички праведни учители, хиляди пъти отстъпиха от Христа. Последваха дявола така: направиха си златен телец и му се поклониха за бог, и него почитат до днес. И сега това означава да дружиш, да приемаш, да ядеш и пиеш с дявола. Дръзнаха да разпънат и нашия Христос. Всеблагият въпреки всичко ги пазеше и закриляше, очакваше Господ след Разпятието Си да се покаят, но те не го сториха. Тогава ги прокле, отлъчи, разгневи им се и остави дявола в сърцата им, когото имат и до днес. Почерниха се душите им: от цял свят евреите тръгват да се събират в Йерусалим. Тогава Господ вдига императора от стария Рим и той обсажда евреите вътре в Йерусалим, където  бащите и майките колели децата си и ги изяждали. Само дяволът желае родителите да изяждат децата си, а не Господ.

Чувате ли братя мои колко нещастия се случват на човек, когато върши грях и Господ го изостави... Както е измъчвал евреите мъчи и нас, когато вършим грехове...

Ти искаш да продадеш Христа, а той не може ли да те предаде в ръцете на мъчителите демони?

И сега, понеже евреите са безсилни и не могат да разпънат отново Христос, всеки Велики Петък те го правят от восък, а после го запалват. Или пък вземат едно агне, удрят с ножове и го разпъват вместо Христос. Чувате ли злобата и омразата на евреите и дявола? Като се роди еврейско дете, вместо да го научат да се покланя и следва Господа, евреите подбуждани от своя баща - дявола, веднага след като се роди, го учат да хули Христос и Богородица и харчат 50 - 100 кесии жълтици за да намерят някое християнско дете, да го заколят, да вземат кръвта му и да се причастят с нея. Дяволът иска да пием кръвта на децата - не Господ. Христос ни заповяда да благославяме и да се молим за всички хора. Евреинът, колкото и да ти е приятел, отиди, поздрави го и чуй добре какво ще ти каже. Ти го поздравяваш и му пожелаваш добър ден, а той те кълне и ти пожелава лош ден. Защото "добър ден" е от Христос и евреинът нито иска да види, нито да чуе нещо такова. Загледай се в лицето на евреин, когато се смее. Зъбите му белеят, а лицето му е като избелено платно, тъй като носи Божието проклятие, сърцето му не се смее. Има дявола вътре в себе си, който не го оставя... И ако ти даде евреинът вино или ракия, невъзможно е да не са омърсени. Или ако не свари да ги опикае, поне ще се изплюе. Когато някой евреин умре, слагат го вътре в големи нощви и го измиват с ракия, за да изчезне лошата миризма. А тази същата ракия я допълват с благовонни треви и тогава я продават на християните - по-евтино за да ги омърсят. Продават риба в града евреите. Отварят устата на рибата, пикаят вътре и чак тогава я продават на християните.

Евреинът ми казва, че Христос е копеле, а Пресветата Богородица - блудница. За светото евангелие евреина твърди, го е писал дяволът.

Сега ми се отварят очите да видя евреина: един човек да ме ругае, да убие баща ми, майка ми, брат ми, дори окото ми да изкара, имам задължение, като християнин да му простя. Но да ругае Христа - нашия Бог, моята Пресвета, не желая да го виждам.

Ваша милост как ви дава сърцето да вършите търговия с евреите. Този, който се сдружава с евреите, купува и продава, какво показва? Показва и казва, че добре са направили евреите, щом са убили пророците и всички проповедници и праведници; добре са правили и правят, че ругаят нашия Христос и Пресветата ни Богородица; добре правят, че ни омърсяват и ни пият кръвта.

Тези неща защо ви ги казах, християни мои? Не за да убивате евреите ида ги преследвате, ала да ги оплаквате, че са оставили Бога и са тръгнали с дявола...

Достатъчно, братя християни, не мога да ви кажа нищо повече. Казах ви каквото Бог ме просвети.

("Свети свещеномъченик и равноапостолен Козма Етолийски" стр. 96 - 100)

 

image

Свети Йоан Златоуст е един от най - големите авторитети в богословието. Наричан е светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедникът на покаянието.

Ето какво казва вселенският църковен учител в своя знаменит трактат "Осем слова против юдеите":

"Юдеите живеят за червата си и по своята похотливост и прекомерна алчност не са по-добри от свинете и козлите. Синагогата е по-лоша от всеки бардак, защото служи за убежище не само на разбойници и търгаши, но и на демони, а по-точно не само синагогата но и самите души на юдеите са жилища на демони. И така, не сме ли длъжни да се отвръщаваме от тях като от всеобща зараза и язва за цялата вселена. Какво зло те не са направили? Какво злодейство, какво беззаконие не са задминали със своите гнусни убийства? На какво повече да се удивляваме в тях? На мръсотията или на жестокостта и безчовечието им? За какво повече да ви говоря? За похищенията, за лихварството, за притеснениета на бедните или за кражбите им. Но за този разказ няма да ми стигне и цял ден. Вие, братя мои християни, не се ли преситихте в борбата с юдеите? Знайте едно: този който не се насища в любовта към Христа, той никога няма да се насити и във войната с неговите врагове... "

"Осем слова против юдеите" Свети Иоан Златоуст

 

Свещенномъченици Маркиан, еп. Сикелийски, Филагрий, еп. Кипърски, и Панкратий, еп. Тавроменийски. Миниатюра из Минология императора Василия ΙΙ (X век)Свещенномъченици Маркиан, еп. Сикелийски, Филагрий, еп. Кипърски, и Панкратий, еп. Тавроменийски. Миниатюра из Минология императора Василия ΙΙ (X век)

 "Свети епископ Маркиан, ученик на свети апостол Петър, като пристигнал от Антиохия в Сиракуза, град на остров Сицилия, само с молитвата си разрушил идолските капища, довел много хора при Христа и ги направил синове на светлината, и извършил много чудеса. Бил убит за Христа от иудеите."

12.11 по еретическия, 30 октомври по православния календар - Св. Маркиан, епископ Сиракузки

 

 

 

"Страдание на светия мъченик Арета

Св. мъченик Арета. Фреска монастыря Хосиос Лукас. Греция. XI в.Св. мъченик Арета. Фреска монастыря Хосиос Лукас. Греция. XI в.

Когато в гръцката земя царувал Юстин, а в Етиопия - Елезвой, царе правоверни и благочестиви, в Омиритската земя на престола се възкачил един беззаконен цар на име Дунаан, юдеин по произход и вяра, хулител на Христовото име и голям гонител на християните. Всичките му съветници, слуги и воини били евреи или езичници, които се покланяли на слънцето, луната и на идоли. Той се стараел да изгони всички християни от своята област и да изкорени от Омиритската страна самата памет за великото Христово име. Като преследвал ревностно Божията Църква, той мъчел и убивал верните, които не се покорявали на заповедите му и не желаели да живеят според иудейския закон.

Като чул, че Дунаан повдигнал в страната си гонение срещу християните, царят на Етиопия Елезвой силно се огорчил и, като събрал войска, тръгнал на война срещу него. След много битки Елезвой го победил и, като го задължил да плаща данък, се върнал в своята земя. След известно време Дунаан отново възстанал против Елезвой, нарушил договора с него и, като събрал войска, унищожил всички отряди, оставени от Елезвой за охрана на градовете. И още по-силно се въоръжил против християните. Той заповядал да обявят повсеместно на християните или да приемат иудейската вяра, или да бъдат избивани без милост. В царството му вече не бил останал никой, който би дръзнал да изповяда Христа и само в един обширен и многолюден град - Награн се прославяло името Христово... в Награн процъфтявало благочестието, възраствало християнското учение, увеличил се броят на монашествуващите, устроили се манастири, във всички съсловия се съхранявало целомъдрието, а верните преуспявали и се усъвършенствали в добродетелите. Те не разрешавали да живее между тях нито един иноверец: нито елин, нито иудеин, нито еретик. А самите те, като деца на една майка - Съборната Апостолска Църква - пребъдвали във всяко благочестие и чистота.

Като завидял на това велико благочестие на града, дяволът въоръжил против него иудействащия Дунаан. Когато чул, че жителите на Награн не се подчиняват на заповедта му и не искат да живеят според иудейския закон, Дунаан тръгнал срещу тях с всичките си войски, като замислил да изтреби християнството от своята област..

Дунаан така злословил с богохулния си език Христа и християните:

- Колко християни съм погубил! Колко техни свещеници и монаси съм убил с меч. Колко от тях съм изгорил с огън! И нито едного не избави Христос от ръцете ми. Пък и Самият Той не е могъл да се спаси от ръцете на разпъващите Го. И ето, аз дойдох при вас, жителите на Награн, за да ви отлъча от Христа или окончателно да ви изтребя.

Гражданите му отговаряли:

- Царю! Ти твърде дръзко говориш за Всесилния Бог. Ти се уподоби на Рапсак, военачалника на Сенахирим, който с гордост говореше на Езекия: “Да не те превъзнесе Господ, твоят Бог, на Когото ти се надяваш!” Но тази хула не останала без наказание. Ти знаеш колко хиляди войска погинала заради тази хула? Гледай да не се случи това и с тебе, хулителя на нашия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Всесилният и Всемогъщият, Страшният и Който отнема мъжеството на князете! Господ и тебе може да съкруши и да обърне в нищожество твоята високомерна и богохулна гордост. Ти се хвалиш, че или ще ни отвърнеш от Христа, или ще ни изтребиш. Истината е, че по-скоро ще ни изтребиш, отколкото да ни отвърнеш от Христа, нашия Спасител, за Когото ние всички сме готови да умрем...

Опитите му да превземе града били безуспешни. Гражданите мъжествено се защитавали от стените и побеждавали нечестивците...

Като се отчаял в надеждите си, беззаконният цар замислил тънка хитрост и изпратил в града пратеници...

Царят отново настойчиво се заклел, че не ще им причини никаква вреда. Като му повярвали, те отворили вратите на града и се поклонили на нечестивия, като му поднесли дарове. Царят влязъл с цялата си войска в града като вълк в овча кожа сред стадо, завладял стените и градските врати и поставил свои отряди. Като видял красотата на града и множеството хора в него, той се отнасял с тях ласкаво, понеже до време скривал злобата в сърцето си. Като си починал, той отново застанал начело на войската си и като желаел да започне безбожното дело, което бил замислил, заповядал да се явят при него почтените мъже и градските воеводи...

Те още не знаели хитростта му. Той пък не можел да скрие злобата си и вднага я открил, като нарекъл клетвата, дадена на гражданите, детска забава и заповядал да оковат всички граждани, заедно със свети Арета, в окови и да ги затворят под стража...

След това запалил голям огън, събрал множество свещеници, клирици, монаси, монахини и девици, посветени на Бога, на брой четиристотин двадесет и седем, и ги хвърлил в огъня. Като ги изгарял, той говорел:

- Те са виновници за гибелта на другите, понеже съветваха да се почита Разпнатия като Бог.

Освен това той наредил на глашатаите да ходят по града и разгласят на всички да се отвърнат от Христа и да живеят по иудейския закон, подобно на царя.

Като повикал след това първите граждани на града, които държал в тъмница,.. започнал с ласкави думи да предразполага към себе си сърцата им, като им обещавал дарове и почести... Но те, като повдигнали очите си към небето, викали като че с едни уста:

- Не се отричаме от Тебе, Едничък Слове Божий, Иисусе Христе - не се съблазняваме за пресветото Ти рождение от Пречистата Дева и не се надсмиваме над честния Ти кръст.

Като видял непоколебимостта на светите мъже във вярата, царят отложил за известно време мъчението им и се устремил против народа, избивайки безпощадно мнозина. Заповядал да доведат жените и децата на окованите с Арета. С тези честни жени дошло и голямо множество други жени, вдовици, девици и монахини. Всички тях царят съблазнявал отначало с ласки, а след това заплашил с мъки, като ги убеждавал да се отрекат от Христа. Те обаче не само не се съгласявали на това, но отвръщали с досадни за царя думи. Особено изобличавали царя монашествуващите девици, като го укорявали в безбожие. Като не понесъл упорството им, царят заповядал на воините си да ги посекат с меч. Те тръгнали към смъртта като на тържество. При това между тях възникнало пререкание: монашествуващите девици, като желаели да умрат първи, говорели на останалите жени:

- Знаете, че в Христовата Църква сме поставени по-високо от другите. Спомнете си, че навсякъде сме заемали първото място: първи влизахме в храма господен, първи пристъпвахме към Пречистите Тайни, на първо място стояхме и сядахме в храма. Затова нам подобава и тук първи да приемем честта на мъченичеството. Ние първи желаем да умрем и да отидем по-рано от вас и мъжете ви при нашия Жених, Иисус Христос.

Останалите жени се пререждали една друга, като скланяли глави пред меча. Точно така правели и малките деца, като се трупали пред майките си, бързайки да умрат, и всяко дете казвало с висок глас:

- На мене отсечете главата, мене умъртвете!

Усърдието им да умрат за Христа било така голямо, че изумило нечестивия иудеин Дунаан и всичките му велможи...

На другия ден, като седнал на високо място, царят повикал Арета със сподвижниците му, на брой около триста и четиридесет мъже. Когато те застанали пред царя, той се обърнал към Арета, като към най-старши, и казал:

- Ти, мерзки човече, възстана против нашата власт, възбуди целия град против нас и заповяда да се съпротивлява срещу нас. Ти застави гражданите да се подчиняват на думите ти като на закон, а нашите закон и заповеди отхвърляш. Ти научи народа да почита Разпнатия като Бог и да счита за помощник Тогова, Който Сам на Себе Си не помогна, като Го разпъваха...

През това време старецът стоял в размисъл... След това въздъхнал от глъбините на сърцето си и казал:

- Не ти, царю, си виновен за всичко това, което стана, а нашите граждани, които не послушаха съвета ми. Аз ги съветвах да не отварят градските врати на тебе - човек хитър и лукав, но мъжествено да се борят с тебе. Но те не приеха думите ми. Аз исках да изляза с малък отряд срещу всичките ти войски, както някога Гедеон против мадиамците, понеже се надявах на моя Христос, Когото ти сега хулиш. Той би ми помогнал да надвия, победя и унищожа теб, безбожния клетвопрестъпник...

Като видял тяхната непреклонност, царят осъдил всички на смърт. Отвели светиите при един поток, наричан Одиас, за да ги погубят чрез посичане... Още по време на молитвата воините започнали да убиват светиите. Най-напред отсекли главата на светия и велик Арета, като предводител на християните, а подир това и на всички останали свети мъченици. По такъв начин всички те триста и четиридесет мъченици приели блажена кончина.

На това място се намирала и една вярваща жена, гражданка на този град. С нея бил и синът, малко детенце на не повече от пет години... След това се изпълнила с ревност и проклела царя, като високо възгласяла:

- Да бъде на този иудеин същото, което и на фараона.

Когато запалили големия огън и мъчителите започнали да връзват блажената жена, за да я хвърлят в него, малолетният син заплакал...

Царят вдигнал на коленете си красивото и речовито момченце... беседвал с него като с обикновено дете, предполагайки детски разум в него. Но детето превъзхождало възрастта си по разум и му отговорило сериозно:

- Няма да остана с вас, а искам да отида при мама. Аз мислех, че ти си християнин и дойдох да те моля за майка си. А ти си иудеин. Затова не искам да остана при тебе, пък и нищо няма да взема от твоите ръце. Искам само да ме пуснеш при мама.

Царят се удивил на разума на детето. А то, като видяло, че майка му е хвърлена в огъня, силно ухапало царя. Почувствал болка, царят го отблъснал от себе си и заповядал на един от стоящите там велможи да го вземе и възпита по иудейския закон в ненавист към християнството. Велможата взел детето, и, като се чудел на разума му, го повел към шатрата си. По пътя срещнал свой приятел и започнал да му разказва за детето. Те стоели недалеч от огъня и то, като изтичало, прегърнало майка си и изгоряло заедно с нея. Така майката и синът станали благоуханна жертва всесъжение пред Бога.

Слава на Бога, Който дал мъдрост на малкото дете, за да се изпълнят над него прорческите думи: “Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.”...

Когато богоненавистният иудеин се връщал у дома си, на небето се явил огън и цяла нощ осветявал въздуха. Вследствие на това Дунаан и всичките му войски изпаднали в голям страх. И огънят започнал да пада на земята като дъжд и причинил много вреда. Това било знамение за Божия гняв и начало на отмъщението за пролятата кръв. Новият фараон обаче не искал да се поправи и да се смири пред крепката Божия десница. Той се разпалил с такава бясна ярост против християните, че замислил да ги изтреби не само в своята страна, но и в другите области и царства. А именно: изпратил пратеници при персийския цар, като го убеждавал да направи като него и да избие всички християни в своята област, ако иска “и към него да бъде милостиво слънцето и бащата на слънцето, еврейският Бог”. Персите почитали слънцето като бог. Като желаел да настрои персийския цар против християните, Дунаан нарекъл еврейския Бог “баща на слънцето”. Той написал и до сарацинския цар Аламундар, като му обещал много злато, ако той изтреби подвластните нему християни.

Като узнал за всичко това, благочестивият гръцки цар Иустин силно се опечалил. Като скърбял силно в сърцето си за гонението на християните, той изпратил писмо до александрийския архипастир Астерий, в което го молел да подбуди етиопския цар Елезвой на война против нечестивия иудеин като отмъщение за кръвта на християните... Архиепископът Астерий също подбудил Елезвой към война, като сам се молел усърдно на Бога за помощ на християните и разпръскване на враговете им. Той изпратил също и пратеници до всички монаси в Нитрия и скитовете, като молел за техните молитви. Етиопският цар Елезвой узнал за всичко, ставащо в Омиритската страна, не само от цар Иустин и архиепископ Астерий, но дори по-рано от тях, тъй като войските му, оставени да пазят граничните градове, били избити. Като пламнал от ревност за Бога и страдайки в сърцето си за християните, той поискал незабавно да тръгне на война срещу Дунаан...

Когато настъпила пролетта, Елезвой тръгнал с отрядите си на война. От Долна Етиопия той изпратил част от войската си по суша към Омиритските области, а сам с останалите войски се качил на корабите и се отправил натам по море...

Като спрял на брега до един град на име Дакел, царят слязъл от кораба и отишъл в църквата, която се намирала на брега на морето... Дълго се молел с умиление пред олтара.

Като споменавал в молитвата си чудесата, които Бог сътворил в Египет и в пустинята за неблагодарните евреи, царят говорел така:

- Неблагодарни бяха иудеите към Тебе, своя Благодетел. Не само тези, които Ти изведе от Египет, но и децата им и цялото им племе, даже до сега. Ти знаеш, Господи, какво зло причиниха те на Твоя град Награн, в който хванаха с хитрост Твоите хора. Те извършиха беззаконен съвет против Твоите светии и се стремят да изтребят от лицето на земята останалите християни. Ако всичко това става заради нашите грехове, то молим Твоята благост: не ни предавай в техни ръце, но Сам ни накажи, както Ти е угодно, понеже на Тебе е свойствено както величието, така и милостта! Не ни предавай на враговете ни, за да не кажат: “Къде е техният Христос, на Когото се надяват, и къде е Кръстът, с който те се хвалят?”...

В това време омиритския цар Дунаан, като чул, че Елезвой, етиопският цар, е тръгнал против него по море и суша, събрал голяма войска. Силно въоръжен, той застанал на границите на земите си, очаквайки нашествието...

Между Етиопия и Омиритската страна имало морска плитчина и тясно място с ширина не повече от два стадия. В нея били разпръснати множество големи и остри камъни, едва прикрити от вода. Поради това мястото било твърде трудно за преминаване на кораби. Към това Дунаан прибавил още едно голямо препятствие. Опънал дебела и огромна желязна верига и заградил с нея морската плитчина, така, че не само камъните, но и желязната верига да преградят пътя на Елезвой и да не допуснат корабите му на отсрещната страна.

Но Бог, Чийто разум е неизмерим, погубил премъдростта на хитрия иудеин. Със Своята чудесна сила Той устроил на това непроходимо място удобен за християните път...

Неочаквано в морето се вдигнала голяма буря и вълните се издигнали високо като планини. Като подхващали корабите, те ги пренасяли през опасното място. Само един кораб се спрял на желязната преграда и изглеждал като стоящ на камък, но с Божията сила водата го издигнала високо и го пренесла...

Такова велико чудо сътворила крепката Божия десница. Тя не само пренесла предните кораби върху вълните през неудобното и преградено с камъни и желязна верига място, но и самата желязна преграда разкъсала чрез бурята и морското вълнение, като устроила за останалите кораби удобен проход...

Рано на другата сутрин царят качил приготвените за сражение воини на неголеми морски съдове. Като слезли на сушата, те призовали на помощ Господа и започнали жестока битка с омиритите... Етиопците ги преследвали и ги посичали като стебла. Бог им помагал и нито един от противниците не избягал, но всички паднали от християнски меч, така че не останал никой, който би могъл да уведоми иудействуващия цар за гибелта на войската му. По повод на даруваната им победа християните възнесли благодарствена молитва към Бога...

Елезвой... тръгнал към престолния град на Омиритската страна, наричан Фаром, където бил дворецът на цар Дунаан. Като не намерил стража пред града, Елезвой го превзел без труд. След това той влязъл в царските палати и седнал на престола на Дунаан. Всичките му богатства заграбил, а царицата и целия двор взел в плен. Някои избягали от града, дошли при царя си Дунаан... и му разказали всичко... Като чул това, Дунаан силно се изплашил. Под влияние на страха мъжеството го напуснало и той не знаел какво да прави. Господ отнел разума му и започнал отмъщението за невинната кръв на християните. Беззаконният Дунаан започнал да се бои не само от Елезвой, но и от собствените си велможи и сродници. Като не им се доверявал и се опасявал, че ще му изменят и ще го предадат на Елезвой, той оковал всички и себе си със златни вериги и заседнал в своя лагер, като очаквал последното наказание. Така обезумял окаяният цар, понеже го нападнал страх, както някога нападнал Едомските, Моавитските и Ханаанските властници...

В това време останалите етиопци, които се намирали на многобройните, останали назад кораби... се въоръжили за битка, се качили на малки морски съдове и се отправили към брега. Сред тях се явил един воин с железен жезъл в ръка, на върха на който имало кръст. Другият край на жезъла бил остър като копие. С това оръжие воинът пред всички се устремил към брега, сразил първия въоръжен боец и го пронизал заедно с коня. Когато конят и конникът паднали, всички врагове се уплашили и побягнали от брега. Като завладели брега, етиопците в строен ред нападнали омиритите. Станала голяма битка. Господ смутил иудеите и езичниците и те не могли да противостоят на християните. И тогава войската на богомерзкия цар Дунаан паднала като трева, покосена от коса.

Когато християните стигнали царската шатра, намерили там царя, свързан със златни вериги, заедно с князете и сродниците си, седящ в безумно състояние. И всички се удивили на това странно явление... те изпратили вест за даруваната им от Бога победа над мерзкия цар. Като оставил в града само малка част от войската за охрана, цар Елезвой сам побързал да отиде при своите войници. Като намерил Дунаан със свитата му седящ, свързан със златни вериги, той със собствените си ръце убил него и всички с него. Велико било тържеството на християните и неизречена радостта им според словото: “Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.”...

След това изпратил известие до цар Иустин и до архиепископа на Александрия Астерий, като им съобщил, че Господ възвеличил над него милостта Си, положил враговете под нозете му и отмъстил за християнската кръв. Всички възнесли благодарение към Бога.

06.11 по еретическия, †24 октомври по православния календар - Св. мъченик Арета и 4299 мъченици с него с него. Блажени Елезвой, цар Етиопски

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑