Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 август...
Голготски кръст

09 август по църковния календар - Св. апостол Матeй. Св. мъченик Антоний. Св. мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони. Св. преподобни Псой Прочети повече

1871г. е роден Генерал Иван Луков Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
27.03.2017 г. / 18:43:03 
Вяра
Юдеите против християнството


image“Затова иудеите я наклеветили пред императора,  който заповядал да я заведат при него и след като тя не обърнала внимание нито на убеждаванията, нито на заплахите, и не пожелала да се отрече от Христа, заповядал първо да надянат на главата й нажежен шлем, а след това да я хвърлят в меден котел."

08.08 по светския - 26 юли по църковния календар - Св. преподобномъченица Параскева Римлянка (138-161).

"Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога.

Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата. Матрона кротко й отговорила:

"Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил."

Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата... злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила."

09.04 по светския - †27 март по църковния календар - Света мъченица Матрона Солунска

"Св. Никанор бил убит от юдеите, когато след мъченическата смърт на архидякон Стефан започнало голямо гонение против Божията църква."

10.08 по светския - †28 юли по църковния календар - Св. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай. Св. мъченик Евстатий.

"Заради своя добродетелен живот св. Яков бе изключително много уважаван не само от християните, но и от неверниците. Еврейските първосвещеници само веднъж в годината влизаха в Святая Святих да служат, но на св. Яков не забраняваха и често да влиза там за да се моли. Те виждаха неговия чист и непорочен живот...

Св. Яков влизаше в Святая Святих не само през деня, но и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поучения, и всички с радост го слушаха. Около него се събираха много хора: едни искаха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.

По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от завист да се гневят срещу светеца - мислеха какво зло да му сторят и искаха да го убият. Съветваха се помежду си и решиха да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а ако не пожелае да стори това - да бъде убит...

Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим множество юдеи...

Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му казаха:

- Молим те, праведнико, говори поучение към народа в този празничен ден, в който отвсякъде се събра тук множество хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се измамиха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те заедно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, така и всички хора - че ти говориш истината и не гледаш на лице. И така, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, за да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, сам виждаш, че са се събрали много хора - израилтяни и езичници.

Като казаха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:

- Праведнико! Ние всички трябва да вярваме на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?

В отговор св. Яков извика със силен глас:

- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно пострада, претърпя разпятие, беше погребан и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той сега е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и отново ще дойде на небесните облаци за да съди живите и мъртвите!

Щом чуха това, хората много се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достойнство на Иисус Христос, и в един глас извикаха:

- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!

Тогава фарисеите и книжниците си казаха:

- Лошо направихме, че дадохме на Яков да говори за Иисус. Ето, сега хората още повече се объркаха!

После, изпълнени със злоба, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, за да се уплашат всички хора и да не вярват на думите му. Крещяха силно и викаха:

- Ах, ах! И праведникът се заблуди!

Паднал от стрехата, св. Яков беше силно изранен, но все още жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:

- Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят!

А те грабнаха камъни, хвърляха ги по него и жестоко го израняваха. Един човек от Рихавовия род възкликна:

- Престанете! Какво правите! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!

Веднага след това дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка сила по главата и я счупи, така че целият му мозък изтече на земята. В това мъчение св. Яков предаде душата си на Господа.

Светото му тяло бе погребано на същото място, близо до храма, и християните много плакаха за него. Тридесет години той беше епископ на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки веков, амин."

05.11 по светския, †23 октомври по църковния календар - Свети апостол Яков, брат Господен

„светите апостоли Павел и Сила отишли в Амфипол, Аполония и Солен. Много от гърците и немалко благородни жени се присъединили към тях. А евреите от завист и непокорство подбудили някои лоши улични човеци, разбунтували народа против апостолите и искали да ги погубят. Братята веднага изпратили през нощта Павел и Сила в Берия, но и тук дошлите от Солун евреи подбудили народа срещу проповедниците на Божието Слово. Затова Павел си отишъл от приморските страни, а Сила и Тимотей останали там."

12.08 по светския - †30 юли по църковния календар - Свв. апостоли от седемдесетте Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (I). Св. преподобни Анатолий Оптински Младши (Потапов) († 1922).

В това време иудейски първосвещеник бил Анан, който ненавиждал Христа и хулел Неговото име. Този гонител на християните заповядал да хвърлят от покрива на храма светия апостол и брат Господен Иаков и по този начин го убил. И ето, когато свети Матей обикалял Галилея и проповядвал в тукашните синагоги Христа, Божия Син, заслепените от неверие и злоба иудеи, като се изпълнили със силна ярост, хванали светия апостол и го довели в Йерусалим при споменатия първосвещеник. Той събрал синедриона и призовал на съд светия апостол, след което се обърнал със следните думи към загубилото всякаква съвест сборище:

- И този Иисусов ученик, който сега стои пред нас, е достоен за смърт. Но нека по-напред сам в себе си да размисли, ние не отнемаме времето за размисъл, защото не неговата гибел, а неговото изправление желаем. И нека от двете той да избере едно: или да следва закона, който е даден от Бога чрез Мойсей и с това да запази живота си, или да се нарече християнин и да умре.

В отговор на това, свети Матей въздигнал ръцете си и казал:

- Мъже братя! Аз не искам да говоря много за това обвинение, което вие възлагате върху ми. За мене името християнин не е престъпление, а слава. Защото Сам Господ говори чрез пророка, че в последните дни Той "ще назове рабите Си с ново име" (Ис. 65:15).

Първосвещеник Анан възразил:

- Нима не е престъпление да се счита за нищо светият закон, да не се почита Бога и да се слушат празни разкази за вълшебства?

- Ако ме изслушате - отговорил свети Матей, - аз ще ви обясня, че проповядваното от нас учение не е басня и вълшебство, а самата истина, която още отдавна е засвидетелствана чрез закона.

...

Щом първосвещеникът дал своето съгласие, свети Матей отворил устата си и започнал

да им тълкува ветхозаветните предобрази и пророчества за Иисуса Христа: как Бог дал обещание на праотците Авраам, Исаак и Иаков да издигне от тяхното семе такъв Мъж, чрез Когото ще се благословят всички земни племена, за което и Давид говори в думите на псалома: "в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават" (Пс. 71:17); как неизгарящата къпина предизобразявала въплъщаването на Христа от Пречистата Дева (Изх.3:2), за която предсказал и Исаия: "ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14), тоест - с нас е Бог. Мойсей също ясно е предизвестил за Христа, казвайки: "Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Негo слушайте" (Втор. 18:15). Пак той предсказал и доброволните страдания на Спасителя, като повесил на дървото змията; за това говори и Исаия: "като овца биде Той заведен на клане" (Ис. 53:7), а също: "и към злодейци биде причислен" (Ис. 53:12). А пророк Йона, който невредим излязъл от китовата утроба, бил предобраз на тридневното възкресение на Господа.

...

Тези пространни изяснения на старозаветните книги, говорещи за Иисус Христос, изпълнили с гняв Анан, така че той не издържал и казал на свети Матей:

- Така ли се осмеляваш ти да посягаш на закона? Нима на теб не ти са известни думите на Писанието: "Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: "да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим"... оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт" (Втор. 13:1-2,5)?

Свети Матей отвърнал:

- Този, за Когото аз говоря, не е само Пророк, но и Господ на пророците; Той е Бог, Син Божий, за което свидетелстват Неговите истинни чудеса. Затова и аз вярвам в Него и се надявам да остана непоколебим в изповядването на Неговото пресвято име.

- Ако ти дадат време за размисъл, ще се покаеш ли? - попитал първосвещеникът.

- Да не бъде това - аз да отстъпя от истината, която вече съм намерил - отговорил светият апостол. - Аз от цялото си сърце вярвам и открито изповядвам, че отхвърленият от вас и предаденият на смърт Иисус Назорей е Син Божий, единосъщен и съвечен на Отца, а аз съм Негов раб.

Тогава първосвещеникът, като си запушил ушите и заскърцал със зъби, закрещял:

- Хула! Хула! Нека да изслуша закона!

...

- Твоите думи свидетелстват срещу тебе; кръвта ти ще падне върху твоята глава.

След това първосвещеникът осъдил свети Матей да бъде убит с камъни. Апостолът бил поведен към мястото на наказанието. Когато дошли до мястото, наричано Ветласкила, тоест - дом на избитите с камъни, свети Матей казал на водещите го иудеи:

- Лицемерци, справедливо е говорил за подобните на вас пророк Давид: "На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв"; също и пророк Иезекиил говори за такъв род люде, че те умъртвяват "души, които не трябва да умират" (Иез. 13:19).

След тия думи на Христовия апостол, двама свидетели - както изисквал законът - положили ръцете си върху главата му и засвидетелствали, че той е хулил Бога, закона и Мойсей. Те първи хвърлили камъни върху свети Матей, а той ги помолил тези първи два камъка да бъдат погребани заедно с него, като свидетели на страданията му заради Христа. После и останалите започнали да хвърлят камъни върху светия апостол и той, като издигнал ръцете си, предал духа си на Господа. А беззаконните иудеи към мъчението прибавили още и издевателство: след като мъченикът умрял, те, в угода на римляните, му отсекли главата, според римския обичай, сякаш Христовият апостол бил противник на кесаря. Така, подвизавайки се с добър подвиг, свети апостол Матей завършил своя път. Вярващите взели тялото на апостола и с чест го погребали, славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия дух, е честта и славата, сега и винаги и во веки веков, Амин.

"да ходим в обновения живот, като служим на Бога с обновен дух, а не по вехтата буква" (Рим. 7:6)

22.08 по светския, † 9 август по църковния календар - Свети апостол Матeй.

- Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото така е заповядал царят; ако не ни дадеш сина си, сам ти ще загинеш от люта смърт.

На това свети Захария отговорил:

- Вие ще убиете тялото ми, а душата ми ще приеме Господ.

Тогава убийците се нахвърлили върху свети Захария и го убили между църквата и олтара, както им бил заповядал царят; пролятата кръв на светеца се сгъстила върху мрамора и се втвърдила като камък за свидетелство и вечно осъждане на Ирод.“

18.09 по светския, †5 септември по православния календар - Свети пророк Захария и света праведна Елисавета - родители на св. Иоан Предтеча

„Много пъти пророците предупреждавали своя народ за пленяването и предаването му ръцете на халдеите, но юдеите не ги слушали, а се ожесточили, преследвали ги и ги хвърлили в тъмница. Едва след превземането на Йерусалим те били освободени от халдеите (Иер. гл. 36-38). Заедно с учителя си свети Варух горко оплаквал разрушението на Йерусалим от Навуходоносор. След мъченическата кончина на пророк Йеремия, убит от юдеите с камъни, пророк Варух живял не дълго и умрял в VI век пр. Христа в Египет.“

11.10 по светския, †28 септември по православния календар -  Св. пророк Варух (600 г. пр.Хр.). Св. преподобни Харитон изповедник († 350)

„Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа. Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубат. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си. Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели.

От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. Заповядано им било да не откриват на никого целта на своето пътешествие. Ако Лонгин е узнал за това, могъл да избяга и да се скрие. Но това не станало. На подвижника – изповедник била открита от Бога неговата близка смърт. И той с радост посрещнал в дома си изпратените войници.“

29.10 по светския, †16 октомври по православния календар - Свети мъченик Лонгин Стотник

Когато в гръцката земя царувал Юстин, а в Етиопия - Елезвой, царе правоверни и благочестиви, в Омиритската земя на престола се възкачил един беззаконен цар на име Дунаан, юдеин по произход и вяра, хулител на Христовото име и голям гонител на християните. Всичките му съветници, слуги и воини били евреи или езичници, които се покланяли на слънцето, луната и на идоли. Той се стараел да изгони всички християни от своята област и да изкорени от Омиритската страна самата памет за великото Христово име. Като преследвал ревностно Божията Църква, той мъчел и убивал верните, които не се покорявали на заповедите му и не желаели да живеят според иудейския закон... Той заповядал да обявят повсеместно на християните или да приемат иудейската вяра, или да бъдат избивани без милост.

6.11 по светския, †24 октомври по православния календар - Св. мъченик Арета и пострадалите с него.

„Когато свети Григорий си тръгнал оттам, някои невярващи иудеи поискали да се надсмеят над него и да покажат, че няма в себе си Дух Божий. Те направили така: на пътя, по който трябвало да мине светецът, положили гол един от своите, сякаш бил умрял, и взели да ридаят над него. Когато чудотворецът минавал покрай тях, те започнали да го молят да окаже милост на умрелия и да покрие тялото му с дреха. Той свалил горната си дреха, дал им я и продължил пътя си. Иудеите се присмивали и се поругавали над светеца, като казвали: "Ако имаше в себе си Дух Божий, щеше да разбере, че човекът е жив, а не мъртъв." И започнали да викат другаря си да стане. Но Бог им въздал за поруганието, защото другарят им наистина умрял. Те мислели, че е заспал, бутали го в хълбоците, за да го събудят, викали силно, но отговор нямало, защото той заспал вечен сън. Като видели, че е мъртъв, те започнали да ридаят наистина, смехът им се обърнал в плач и мъртвите погребали мъртвеца си.“

30.11 по светския, †17 ноември по православния календар - Св. Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски

„Пророк Авакум дълбоко скърбял за развратеността на своите съвременници. Не намирайки правда никъде, той изливал скръбта си, викайки към Господа:

- "Докога, Господи, ще викам и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак" (Ав. 1:2-4).“

15.12 по еретическия, †2 декември по православния календар - Св. пророк Авакум. Св. мъченица Миропия. Св. преподобни Йоан, Ираклемон, Андрей и Теофил. Св. Соломон, архиепископ Едески. Св. преподобни Атанасий Печерски

 

"Когато светците дошли на събранието при градоначалника, безчислена тълпа елини, и още повече иудеи, заела всички места във входовете и горниците...

Пионий вдигнал ръка и със светло лице започнал да говори на народа:

- ...аз, слушайки моя Учител, предпочитам да умра, отколкото да престъпя думите Му, и с всички сили се старая да не отстъпвам от Неговите заповеди, на които отдавна сам съм се научил, а след това съм научил и други. Защо се надсмивате над тях, иудеи?.. Не смятате ли, че греховете ви са равни на греховете на тези, които сега от страх пред човеците престъпват Божията заповед и се покланят на идолите? Но вас кой ви е принуждавал да служите на Ваалфегор или да ядете жертви, принасяни на мъртвите, или да се смеете с дъщерите на другородците, или да принасяте в жертва на бесовете синовете и дъщерите си, или да роптаете срещу Бога, или да злословите Моисей, или да замисляте отново да се върнете в Египет? Вече не говоря за другите ви дела; а вие още казвате, че никой не може да ви прелъсти: нима не сте чели своите книги: Изход, Съдии, Царства и други, в които се изобличавате... Аз минах през всички еврейски страни, преминах река Иордан и видях земя, носеща на себе си и до днес знамението на Божия гняв за греховете на хората, живеещи в нея и вършещи убийства и много други злодеяния на пътниците. Видях дим, излизащ от нея, поля и ниви, обгорени от огън, без всякакъв плод, лишени от влага. Видях и Мъртво море, и водата, изгубила свойствата си поради Божия гняв; тя не може нито да напои животните, нито да задържи в себе си човешко тяло и всичко, което хвърлят в нея, веднага изхвърля навън... Ако и това ви изглежда далече от вас, помислете си за топлите води, излизащи от земята: защо се нагряват и биват горещи? Не от огъня ли, приготвен за грешниците вътре в земята? Оттук узнаваме, че ще има съд над света и наказание с огън за грешниците от Бога чрез въплътилото се Негово Слово, нашия Господ Иисус Христос, и затова ние не служим на елинските богове и не искаме да се покланяме на златния идол...

След това в Смирна пристигнал антипатът Квинтилиан и като седнал в съда, повикал на разпит само свети Пионий. След като го разпитал и видял, че той не се покорява, заповядал да го закачат гол и да стържат тялото му с железни куки. Измъчвали светеца и казвали:

- Защо бързаш към смъртта?

А светецът отговарял:

- Бързам не към смъртта, а към вечния живот.

След това мъчение светецът бил осъден на смърт и по римски обичай му прочели следната смъртна присъда:

- Пионий, който сам призна себе си за християнин, да бъде разпънат и изгорен жив."

24.03 по еретическия, †11 март по православния календар - Св. свещеномъченик Пионий, презвитер Смирненски и другите с него

 

"Виждайки запустяването на своите капища, дяволът влязъл в сърцата на живеещите тогава в Херсон иудеи и те научили елините да въстанат срещу християните, и най-вече срещу техния вожд, и да го убият.

- Ако учителят на християните бъде убит, то и християнството лесно ще се погуби - казвали те.

Събрало се безчислено множество въоръжени нечестиви; и с шум и викове внезапно нападнали Божия архиерей, извлекли го от къщата, вързали нозете му, и като го обкръжили, го влачили по градските улици, били го с тояги и камъни и го тъпчели с крака. Довлекли го да мястото, където от християните бил поставен стълп, увенчан с кръст; тук Христовият светител предал на Бога своята свята душа и загинал страдалчески... Тялото на свети Василий било извлечено извън градските порти и хвърлено на кучетата и птиците. Много дни то лежало, без да бъде погребано, но запазвано от Бога, оставало невредимо; нощем над това страдалческо тяло се явявала пресветла звезда, и един вълк, стоейки около него, го пазел от кучетата, а денем над тялото летял орел и не допускал да се приближават хищните птици, докато християните не го взели тайно през нощта и не го погребали с чест.

След убийството на светия епископ Василий, един от учениците му се отправил по море към Хелеспонтските страни и там намерил трима епископи: Евгений, Елпидий и Агатодор... Като се посъветвали помежду си, епископите седнали в кораба и доплували до Херсонския град, желаейки да подражават на свети Василий. Те проповядвали Христа Бога в Херсон и числото на верните с всеки изминат ден се увеличавало. Но както срещу свети Василий, така и срещу тях дяволът въоръжил иудеите и елините; те се събрали и хванали светите епископи, вързали ги, влачили ги по улиците, били ги с дърва и камъни, докато светите мъченици не предали честните си души в ръцете на своя Господ. Телата им били извлечени от града през същите врата, през които обикновено изнасяли мъртвите да ги погребват, и били хвърлени навън да бъдат разкъсани от кучетата и птиците; но християните ги взели тайно и ги погребали с чест."

20.03 по еретическия, †07 март по православния календар - Св. седем свещеномъченици Херсонски - епископи Василий, Ефрем, Капитон, Евгений, Евтерий, Елпидий и Агатодор

 

„В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал...

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра...“

09.01 по светския - †27 декември по православния календар - Св. първомъченик и архидякон Стефан

"Знаеш доказателствата за антихриста. Не ги помни само за себе си, а ги съобщавай щедро на всеки"Тайната на беззаконието вече действува" (2Сол. 2:7).” (Свети Кирил Йерусалимски – „Огласително слово за Второто пришествие на Христа”)

image"Като се затвърдил на престола, Юлиан открито се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите само защото били врагове на християните. Между другото, той не само им позволил да си построят нов храм на мястото на разрушения от римляните, но и щедро им помагал с част от парите, които държавата събирала от данъци. Още щом се сложило началото на това богохулно по своите намерения дело, свети Кирил предричал пред своите приближени, че думите на Христа за пълното разрушение на храма и за неговата по-нататъшна съдба - “няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат” (Лук. 21:6) - несъмнено ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне започналото нечестиво дело да стигне до край, но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и изпълнил Своето предсказание за това, че всички Негови думи непременно ще се изпълнят. Една нощ силно земетресение разтърсило всичко, така че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо. А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти. Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.

След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание."

31.03 по еретическия, 18 март по православния календар - Св. Кирил, архиепископ Иерусалимски

 

image„Магьосниците, които произлизали от най-древните влъхви, били защитници и пазители на нечестивото персийско лъжеверие. Заедно с тях срещу християните се вдигнали и иудеите, вечните врагове на християнството. Като се наговорили с влъхвите, подучили персийския цар Сапор да повдигне гонение срещу християните. А още преди това били оклеветили пред него свети Симеон, епископа на града Селевкия-Ктезифон, като казали, че този християнски епископ е враг на персийското царство и дружи с гръцкия цар, на когото донася за всичко, което става в Персия.“

30.04 по еретическия, †17 април по църковния календар - Св. преподобни Симеон Персидски

 

„На 11 април 1690 г. майката на 6 годишния Гаврил тръгнала да носи обяда на своя съпруг в полето.

image

През това време, в техния дом пристигнал арендатора евреин, който излъгал детето и тайно го отвел в град Белосток, където младенеца бил подложен на мъчения: РАЗПНАЛИ ГО, НАДУПЧИЛИ МУ ТЯЛОТО, ИЗПУСКАЙКИ КРЪВТА МУ ПОСТЕПЕННО. НА ДЕВЕТИЯ ДЕН ДЕТЕТО ИЗДЪХНАЛО И ЕВРЕИТЕ ХВЪРЛИЛИ ТЯЛОТО МУ В КРАЯ НА ГОРАТА БЛИЗО ДО СЕЛО ЗВЕРКИ. Гладните кучета, които намерили трупа, не само не го разкъсали, но го пазили от хищните птици. Чувайки силният им лай, скоро пристигнали жители от селото и намерили тялото на малкия мъченик. Веднага било установено, че става въпрос за РИТУАЛНО УБИЙСТВО. Стекъл се много народ, дълбоко развълнуван от зверството, и тялото на мъченика Гавриил било погребано близо до храма. 30 години след погребението мощите на свети Гавриил останали нетленни.

03.05 по еретическия, †20 април по православния календар - Св. младенец-мъченик Гавриил Белостокски

„свети апостол Иаков прекосил Испания и други страни, за да проповядва словото Божие.

image

След това отново се върнал в Иерусалим, където за иудеите бил страшен като гръм, защото мъжествено и дръзновено проповядвал Иисуса Христа и казвал, че Той е истинският Месия и Спасител на света. Иаков побеждавал в споровете фарисеите и книжниците, изобличавал ги и ги укорявал заради коравосърдечността и неверието им. А те, като не можели да му противостоят, наели с пари един влъхва, на име Хермоген, да влезе в спор с Иаков и да го посрами... Хермоген, изпълнен със силна ярост и гняв, заклел бесовете, които му служели, да доведат при него вързани Иаков и Филит. Но когато бесовете наближили жилището, в което обитавали свети Иаков и Филит, ангел Господен, по Божие разпореждане, хванал тези бесове, вързал ги с невидими вериги и започнал да ги мъчи...

Иудеите, като гледали какво става, изпаднали в голяма ярост и уговорили цар Ирод да повдигне гонение срещу Христовата Църква и да умъртви Иаков. “В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова, брата Иоанов. А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра” и го хвърли в тъмница... един човек, на име Иосия, от онези, които били донесли на Ирод за апостола, като видял мъжеството и дръзновението на свети Иаков,.. повярвал в Христа и станал Христов изповедник. Веднага и той, заедно със свети апостол Иаков, бил осъден на смърт.

13.05 по еретическия, †30 април по църковния календар - Св. апостол Яков Зеведеев

image"Той имал обичай често пъти да става нощем, тайно ходел при евреите и мъжествено спорел с тях за Христа, като ги укорявал и обвинявал, и ги наричал отстъпници от Божия закон и богоубийци. Той много искал да бъде убит за изповядването на Христовата вяра, и особено, като истински подражател на Христа – от ръцете на тези, които убили Христа."

16.05 по еретическия, 03 май по църковния календар - Св. преподобни Теодосий, игумен Печерски

 

 

„...мъчителят заповядал да доведат див и свиреп кон, да го гонят по градските улици и да влачат Христовия страдалец, докато конят има сили да бяга... Когато конникът, влачещ светеца, стигнал до иудейските жилища и препускал по улиците им, тълпи иудеи се поругавали над влачения мъченик; те с викове хвърляли по него кой каквото имал в ръцете си, смеейки се безчинно и нелепо. Накрая един от иудеите изтичал в дома си, взел меч, настигнал влачения светец и отсякъл честната му глава. Така завършил своя страдалчески подвиг доблестният воин на Иисуса Христа, предавайки святата си душа в ръцете на своя Господ. Войникът отвързал честното му тяло от конската опашка и го захвърлил на същото място, и то лежало с отсечена глава без погребение и грижа, като и никой от християните не се решавал да се докосне до него, боейки се от яростта на нечестивите.

image

Когато настъпила нощта, можело да се види дивно чудо: над тялото на мъченика горели множество кандила и трима светоносни мъже пеели неизказани свещени песнопения и кадели, а над честните мощи стоял огнен стълп: това чудо видели мнозина. Един иудеин, чийто дом бил близо до мястото, на което лежало многострадалното тяло, мислел, че християнските свещеници са дошли да го вземат и да го погребат по обичая; той взел лък и стрела и се приближил, за да улучи един от тези свещеници, сложил стрелата и с всички сили опънал лъка. Но когато искал да пусне стрелата, тя заедно с тетивата залепнала за пръстите на дясната му ръка, а лъкът за лявата, и той не могъл нито да пусне стрелата, нито да освободи ръцете си от лъка и стрелите; и така евреинът страдал цяла нощ. На разсъмване чудните мъже станали невидими, скрил се и огненият стълп, и кандилата; и хора от всички възрасти, събирайки се на това място, видели окаяния стрелец, стоящ в същото положение - опънал лъка със стрелата, свързан от невидимата Божия сила, като с железни окови. Против волята си този иудеин бил принуден да разкаже подробно както за всичко видяно над тялото на мъченика, така и за възмездието, получено от него от Бога, и за дръзкия си опит да извърши зло. След достатъчно разгласяване на това чудо ръцете му се раздвижили и той се освободил от наказанието. Като узнал за това, управителят много се уплашил и заповядал на християните да погребат тялото на мъченика: те го взели и с чест го погребали близо до своята църква.“

15.06 по еретическия, †02 юни по православния календар - Св. великомъченик Иоан Нови

image"Като прогонил по този начин невидимите бесове от околностите на Александрия, светителят положил цялото си старание да очисти напълно и самия град от смущения и вражди. От древност в града живеело безчислено множество иудеи. Още от времето на Александър Велики и основаването на Александрия тук се били поселили немалко пришълци от Иудея, които се превърнали в многобройна колония. Ненавиждайки Христа и хората, носещи Неговото име, те тайно и явно причинявали на християните големи скърби и неприятности. Зловредни за града били споменатите еретици новациани, но несравнимо по-големи злини причинявали иудеите, които не само че подклаждали междуособни смутове в града, но и устройвали многобройни убийства и кръвопролития. Като извикал при себе си началниците на иудейските синагоги, Божият светител ги увещавал да удържат своя народ от подобни злодейства. Но иудейските старейшини не само че не се вслушали в увещанията на светителя, но се изпълнили с още по-голяма злоба.

В града имало една голяма и прекрасна църква, наричана Александровска, по името на епископ Александър, който я построил. Веднъж иудеите се въоръжили, като за война, и когато паднала нощта, предизвикали на улицата сред християнските домове смут и безредица, като крещели:

- Александровската църква гори!

Като чули този вик, християните един след друг се затекли от домовете си към мнимия пожар с намерение да го потушат. А безмилостните иудеи чакали пред вратите на християнските домове и избивали християните, които излизали от тях, като ги пробождали с меч и ги поразявали с копия или с ножове; с една дума - убивали всеки, който им попадне. Така през тази нощ било избито голямо множество християни.

Когато настъпил денят, светейшият патриарх Кирил узнал за станалото кръвопролитие. Като се съвзел от скръбта поради убитите християни, той започнал да търси правосъдие срещу иудеите. Но епархът на града Орест, макар и да бил християнин по вяра, понеже изпитвал вражда срещу светителя, помагал на иудеите и защитавал убийците. Тогава свети Кирил заедно с множество християни отишъл в иудейския квартал и изгонил от града всички иудеи, предал на разрушение жилищата им и изгорил тяхната синагога."

22.06 по еретическия, 09 юни по православния календар - Св. Кирил, архиепископ Александрийски

image„Причината за изселването на евреите от Рим била следната: когато в Рим започнало Христовото благовестие и дошъл първовърховният апостол Петър, мнозина от живеещите в Рим иудеи приели светата вяра в Христа, но много били и неповярвалите. Поради това между иудеите започнал голям спор: едни признавали Христа за истинския Месия, други Го отхвърляли и хулили. Неповярвалите иудеи, както в Иерусалим и другаде, така и в Рим, злобно нападали вярващите. Те не можели да понасят даже името на Иисуса Христа, настройвали елините против вярващите в Него и навсякъде повдигали гонения срещу тях. Елините, които се били обърнали към Христа, защитавали вярващите евреи от невярващите.“

27.07 по еретическия, †14 юли по православния календар - Св. апостол Акила от 70-те

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑