Днес 28 април е † 15 април 2025 по църковния календар

Свв. апостоли Аристарх, Пуд и Трофим от Седемдесетте апостоли. Св. мъченици Василиса и Анастасия. Св. мъченик Сава Готски Прочети повече

Вяра

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС - I-ва част

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Има няколко начина, по които Бог се открива на хората. Преди всичко Бог ни се открива по естествен начин – чрез света, който Той премъдро е сътворил и от който ние съдим за премъдрия негов Творец. Това се нарича естествено откровение на Бога. Както ние съдим от една книга за автора й, така и чрез творението заключаваме за Твореца. После ние познаваме Бога и Неговия нравствен закон чрез съвестта си и чрез непосредственото чувство за това що е добро и що е зло. И съвестта е естествено откровение на Бога. Но най-много познания за Бога ние получаваме от един неизчерпаем извор, наречен Свещено Писание. То е тъй нареченото свръхестествено откровение на Бога. Така се нарича то, защото Бог тук не по естествен, а по свръхестествен начин, непостижим за нас, се е откривал на хората чрез Свои избраници – свети мъже, пророци и апостоли (Евр. 1:1). Най-пълно откровение на Бога и за Бога ние сме получили чрез Иисуса Христа – Спасителя на света. Бидейки Бог, въплътен в човешка плът. Той ни е дал най-точна представа за невидимия и вечен Бог (Евр. 1:2; Йоан 1:18).

Всичко онова, което Бог в разни времена е откривал за Себе Си на свети хора, се е предавало най-напред устно от човек на човек. Това се нарича Свещено Предание. Но, за да не бъде Свещеното Предание изопачено или забравено, Бог внушил на свети мъже да го запишат на книга. Тъй са се появили книгите на Свещеното Писание. При това, за да не бъде написано нещо погрешно или недостойно за Бога, Сам Божият Дух е ръководил невидимо свещените писатели и ги е вдъхновявал да пишат истинно. Затова ние вярваме, че техните писания са боговдъхновени.

В Свещеното Писание има и божествен, и човешки елемент. С човешки думи ни са разкрити в него божествени истини. То е написано от хора, но неговият същински автор е Бог, защото Той е дал Откровенията за Себе Си, Той е и ръководил светите писатели да записват всичко правилно.

Свещеното Писание се нарича още Библия. Библия е гръцка дума. Преведена на български, тя ще рече: книги. Библията наистина съдържа много книги – 77 на брой. Те са написани от много автори, живели в различни времена. Първият писател е Мойсей, живял около 1500 години до Рождество Христово. Последният писател е св. Йоан Богослов, доживял около 100 години след Рождество Христово. И тъй, в тоя промеждутък от време, обхващащ около 1600 години, е произлязло Свещеното Писание.

Повечето от книгите в него са написани преди раждането на Спасителя. Те ни говорят за това как Бог сътворил света, как първите човеци съгрешили, как Господ ги изгонил от рая, как обещал да им прати Спасител, Който да изкупи вината им пред Бога и как през вековете Бог подготвял народите да приемат Изкупителя. Всички тия книги, написани до Рождество Христово, се наричат Ветхи (т.е. Стари) Завет. Те са на брой 50.

А книгите, написани след Рождество Христово, образуват Новия Завет. Те са на брой 27 Първо място между тях заемат Евангелията. Те са четири на брой, написани от четирима евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан. Евангелие е гръцка дума и значи на български „благовестие“. Това название им е дадено, защото в тях се съдържа най-благата вест за човеците – как предсказаният и очакван в Стария Завет Спасител на света се е родил, как е поучавал хората на добро и как ги е спасил от греха чрез страданията, смъртта и възкресението Си. Подир Евангелията следва книгата Деяния Апостолски. В нея се разказва как апостолите разпространявали Христовото учение сред иудеите и езичниците. Подир Деянията следват апостолските послания (писма), дето се разкриват разни истини на вярата и се дават обяснения как трябва да изпълняваме Христовите заповеди.

Последната книга на Новия Завет е Откровението на св. Йоан Богослов. Там се рисуват събитията преди свършека на света, както и раят, новото небе и новата земя, гдето спасените от Иисуса Христа вярващи ще бъдат навеки с Бога. Ония свети мъже, които са писали новозаветните книги, са били в по-голямата си част свидетели на живота и делата на Спасителя.

Книгите на Стария Завет се делят на канонически и неканонически. Прилагателното„канонически“ произлиза от гръцката дума канон, която значи мярка, правило. Канонически книги ще рече: книги боговдъхновени, написани, за да служат като най-чист извор на вярата и нравствеността, като единствено и неизменно правило за духовния живот и спасението на човека. А неканонически книги се наричат онези, които са написани от благочестиви лица, но не по вдъхновение на Светия Дух. Те не са извор на божествени откровения и на задължителни правила за духовен живот, но са поучително четиво, което поощрява благочестието и вярата. Затова се и съдържат в Библията. Неканонически са следните 11 книги: Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса Син Сирахов, Послание на Иеремия, Книга на пророк Варуха, Втора и Трета книга на Ездра и Първа, Втора и Трета книга Макавейска.

В Новия Завет няма нито една неканоническа книга. Те всички са боговдъхновено Божие слово и задължително правило за вярата и благочестието.

По характера на съдържанието си книгите на Свещеното Писание се делят на четири вида: законоположителни, исторически, учителни и пророчески.

В законоположителните книги се излагат предимно основните закони и правила на религиозния живот на човека. В историческите книги се разкрива чрез разните исторически събития Божият план за спасяване на човечеството от греха и последиците му. В учителните книги се излагат нравствените истини, които ни учат на правилен духовен живот. В пророческите книги се предават предсказанията за идването на Спасителя, за Неговата църква, за нейната съдба, за свършека на света и за очакването на царството небесно, на новото небе и новата земя, на които ще обитава правда (2 Петр. 3:13).

Библията е написана не от един човек, а от около 40 автори, живели в най-различни епохи, в продължение на 1600 години. И въпреки това в нея има чудно единство! Тя открай докрай ни дава в основата си еднакво вярна представа за Бога и за спасението на човешката душа. В нея владее навсякъде един и същ дух, една и съща вяра, един и същ нравствен закон за нашите задължения към Бога и към ближния.

Между писателите на Библията има пророци като Мойсея и Исаия, царе като Давида и Соломона, прости овчари и земеделци като Амоса, държавници като Даниила и Неемия, учени мъже като Лука и Павла, рибари като Петра и Йоана. И въпреки голямата разлика в образованието и положението на тия мъже, те са писали изумително еднакво по дух и мироглед. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез тия свети мъже, е в същност Авторът на Библията.

Който иска да намери Бога, да разбере как Бог промишлява за света и човека, как е изпратил на земята Своя единороден Син – Иисуса Христа за спасението на човечеството, той трябва да чете и изучава Библията. Сам Спасителят говори: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене“ (Йоан 5:39).

При всичката си дълбока древност Библията не остарява и няма да остарее никога. Тя е непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост. Тя е история на спасението. Тя има един център – Бога Спасителя. Тя ни разкрива най-недостъпни тайни по най-достъпен начин. И това е едно от божествените й качества. Тя е най- разпространената книга в света.

Чудно е въздействието на Библията върху човешките сърца! Много хора под влияние на нейните думи са напускали грешния си живот и са ставали праведници. Езическият философ Атинагор почнал да чете св. Евангелие с цел да го опровергае. Но небесната светлина на Божественото учение докоснала сърцето му, и той, вместо да осмее християнството, станал най-пламенен негов защитник.

Преподобни Никита Переяславски (Русия) водил отначало грешен живот. Потискал бедните хора и се обогатявал с насилия и грабежи. Веднъж той влязъл в храма и чул думите на пророка: „Ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се... престанете да правите зло!“ и пр. (Ис. 1:16). Тези думи така поразили Никита, че той цяла нощ прекарал без сън. Неправдите лежали като камък на съвестта му. Никита се успокоил само тогава, когато оставил грешния си живот и постъпил в манастир.

Безчислени са примерите от тоя род. Много хора са намирали в Библията пътя на своето спасение.

Библията действува благодатно върху човешкото съзнание, защото не е човешка книга, а слово Божие. Ние трябва да свикнем да четем всеки ден това слово Божие, да го изучаваме и усвояваме със сърцето си. Тогава то и нам ще помогне да намерим пътя на спасението.

СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ НА

СТАРИЯ ЗАВЕТ

СЪТВОРЯВАНЕТО НА НЕВИДИМИЯ И ВИДИМИЯ СВЯТ ОТ БОГА

(Битие гл. 1)

Преди да сътвори този видим свят, Господ е сътворил невидимия мир, т.е. ангелите. Те били сътворени в голямо множество и всички отначало били добри: слушали Бога и Го обичали от цялото си същество. Ала един от ангелите се възгордял и поискал сам да стане като Бога силен, независим и велик и да не Го слуша вече. Някои ангели се увлекли по неговия пример и също така престанали да се подчиняват на Бога. Тогава добрите ангели встъпили в борба със злите и ги прогонили от небето. От тоя час ангелите се разделили: добрите ангели останали с Бога и продължавали да Му служат, да Го славят и да вършат добро, а злите ангели отпаднали от Бога, почнали да Му се противят и да сеят навсякъде само зло. Оттогава те започнали да се наричат не вече ангели, а дяволи или бесове.

След това Бог сътворил видимия свят. Той е сътворил света не от готов материал, а от нищо със Своето творческо слово и то точно тъй, както е било угодно на Неговата света воля. Бог с обич е сътворил света. Той помни всяко Свое творение и се грижи за него.

Светата Библия ни разказва, че Бог е сътворил света не изведнъж, а постепенно – в продължение на шест дни. При сътворяването на всяко нещо Бог си е служил само със Своето творческо слово. С първото Свое слово в първия ден Бог сътворил светлината. Във втория ден с второто Си слово Той сътворил видимото небе и въздуха. В третия ден сътворил земята, моретата и реките, като по Божието слово земята започнала да произвежда разни треви, растения и дървета. В четвъртия ден били създадени слънцето, луната и звездите. В петия ден Бог сътворил рибите и птиците, а в шестия – зверовете и човека. С това се завършили дните ни Божието творческо дело. В седмия ден Бог вече не творил, а го определил за почивка. Затова и ние шест дни работим, а в седмия почиваме.

Бог сътворил човека по особен начин, а не като останалите твари. Той го направил от земя и му вдъхнал душа. Човекът бил направен по образ Божий и по подобие Божие, т.е. той бил надарен с душа безсмъртна, разумна и свободна. Бог го направил господар на земята. Всички зверове трябвало да се покоряват на човека и да му служат. А човекът със свободната си воля трябвало да се подчинява на Бога, да Го обича и да върши добро. Бог нарекъл първия човек Адам и го поставил да живее в чудна градина, наречена рай. Там имало всякакви

растения и дървета, от плодовете на които човекът трябвало да се храни. Адам имал задължението да се труди за райската градина и да я обработва.

За да не бъде Адам самичък, Бог взел едно от неговите ребра и от него създал жената.

Тя била наречена Ева, което значи живот.

Всичко, каквото Бог сътворил, било твърде добро. В рая нямало нищо лошо: нито болести, нито нещастия, нито смърт.

Този щастлив райски живот се изобразява в църковното богослужение през време на всенощното бдение, когато в самото начало Царските двери стоят отворени, свещеникът кади целия храм, а певците пеят 103 псалом, в който се говори за това колко прекрасно Бог е сътворил света: ,, Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик!... Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро!... Слава на Тебе, Господи, Който си сътворил всички неща!“

В сътворението на света Господ Бог е проявил Своята безпределна мъдрост, Своята всемогъща сила и Своята непостижима слава. За всичко това ангелите непрестанно Го славословят, като Му пеят: „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3).

ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ПОСЛЕДСТВИЯТА МУ. БОГ ОБЕЩАВА ДА ПРАТИ СПАСИТЕЛ НА ЧОВЕЦИТЕ

(Битие гл. 2 - 3)

Адам и Ева блаженствували в рая. Там им било хубаво. Те се радвали на неизказаните красоти. Зверовете им се покорявали. Пълен мир царял наоколо. Всичко изпълнявало Божията воля. Във всичко се чувствувал Божият порядък. Всички живеели в изобилие и доволство.

Между райските дървета две били по-особени: едното се наричало дърво на живота, а другото – дърво за познаване добро и зло. Бог заповядал на Адама и Ева да не ядат от плодовете на последното дърво, като им казал, че, ако нарушат заповедта Му, без друго ще умрат.

Човекът бил създаден със свободна воля. Той можел да слуша Бога, ако желаел това, а можел и да не Го слуша. Ако човекът не би имал свободна воля, той не би могъл истински да обича Бога и да Му доказва това с делата си. Той би бил нещо като машина, която върши само това, за което е предназначена.

Веднъж Ева се разхождала близо до дървото за познаване добро и зло. Хитрият дявол влязъл в змията, и, скрит в нея, заговорил на Ева:

- Истина ли е, че Бог ви бил забранил да ядете от плодовете на райските дървета?

- Не, – отговорила Ева, – само от плодовете на дървото за познаване добро и зло ни е забранено да ядем, защото, ако ядем от тях, ще умрем.

Дяволът, който никога не говори правдата, и сега започнал да лъже:

- Не, няма да умрете. Но Бог знае, че, ако вкусите от плодовете на това дърво, сами ще станете като богове, ще познаете доброто, и злото.

На Ева харесали тия думи. Тя погледнала към дървото, чиито плодове й се сторили много привлекателни. Поискало й се да ги опита. Взела един, изяла го, после дала на мъжа си, и той също ял.

Така първите хора нарушили Божията заповед, сиреч съгрешили. Това било най- злощастният момент в живота им. Всичко за тях се променило. Съвестта им започнала да ги мъчи. Зверовете взели не само да се боят от тях и да ги избягват, но и да бъдат вече опасни за тях. Връзката между Адама и Ева и Бога се нарушила. Те загубили невинността си и видели, че са голи. От срам и страх те поискали да се скрият. Съшили си препасници от листа и покрили голотата си. Вечерта, когато чули, че Бог ходи из рая, те се спотаили между дърветата. Но Бог, Който всичко вижда и всичко знае, извикал на Адама:

- Адаме, къде си?

 - Тук съм, Господи, – отговорил Адам, – но понеже съм гол, скрих се.

 - Кой ти каза, че си гол? – запитал Бог. – Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

Вместо да се разкае и да поиска още на часа прошка, Адам започнал да се самооправдава и да прехвърля вината върху други.

 - Жената, която ми даде Ти, тя ми даде от дървото и аз ядох. И Ева наченала да се оправдава. Тя рекла:

 - Змията ме прелъсти, и аз ядох.

Тъй Адам и Ева не се разкаяли пред Бога, не поискали от Него прошка. Заради това Бог ги изгонил от рая и произнесъл над всекиго Своята справедлива присъда. Той проклел скрилия се в змията дявол – прелъстител, и казал, че между него и хората ще се поведе борба, която Той обещал да се завърши победно за хората. Бог обещал, че от семето на жената ще

се роди в бъдните времена Спасител, Който ще смаже главата на змията, т.е. ще съкруши властта и могъществото на дявола и ще възвърне на хората загубеното райско блаженство. От тогава човеците с нетърпение започнали да очакват своя Спасител.

Ние знаем сега, че, когато се изпълнило времето, действително се родил на земята от Пречистата св. Дева Мария Спасителят на света, Божият Син Иисус Христос.

Господ определил наказание и за Адама и за Ева: Адам трябвало вече с пот на челото да изкарва хляба си, а Ева трябвало с болки да ражда децата си.

Изгонени от рая, Адам и Ева загубили блаженството си, започнали да страдат и били обречени на разни нещастия и смърт. От първите човеци грехът с всичките си гибелни последствия преминал върху тяхното потомство. Оттогава всички хора започнали да грешат и да умират.

Всички ние грешим подобно на Адама, като злоупотребяваме със свободната си воля и вършим онова, което е забранено от Бога. Грехът не се извършва изведнаж. Най-напред идва изкушението, т.е. желанието да извършим нещо, което не е угодно на Бога. Ако ние още в първия миг се противопоставим на изкусителните мисли, ще избегнем греха. Но, ако не се борим против тях, ще съгрешим. И грехът ще ни отдели от Бога. Адам и Ева съгрешили и били изгонени от рая. Също така и ние, ако съгрешаваме, не можем да бъдем с Бога, защото злото тогава ще живее в нас. Ако ние се чувствуваме нещастни, то се дължи на обстоятелството, че сме натрупали много грехове в душата си и че сме се отдалечили от Бога. Единственият начин да се помирим пак с Бога е покаянието. Ако не упорствуваме в греховете си, ако не търсим да се оправдаваме, а признаем вината си, милосърдният Бог ще ни прости. Ние трябва да съжаляваме от цялата си душа за извършеното от нас зло и със смирение да поискаме от Бога прошка за него. Милостивият Бог всякога прощава на грешниците, щом види, че те се каят. Защото Той съжалява грешниците и ги обича, но мрази греха и злото. Щом грешникът сам намрази греха и злото, възсъединява се с Бога. Ето едни от най-хубавите покайни молитви, които ние трябва да си казваме всеки ден:

„Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, поми́луй мя́, гре́шнаго“ и „Бо́же, ми́лостив бу́ди мне гре́шному.“ („Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай (прости на) мене, грешния“ и „Боже, бъди милостив към мене грешния!“).

КАИН И АВЕЛ

(Битие гл. 4)

За Адама и Ева след изгонването им из рая започнал труден живот. Те си спомняли със скръб за изгубеното блаженство и с нетърпение очаквали Спасителя, Който им бил обещан от Бога. Скоро започнали да им се раждат деца – синове и дъщери. Първият си син Ева нарекла Каин. Колкото повече растял, толкова повече Каин се проявявал като груб и недобър човек. Втория си син Ева нарекла Авел. Той бил кротък и благочестив. Адам и Ева му се радвали много.

Когато децата пораснали, започнали да работят. Каин обработвал земята, а Авел пасял стадата на баща си. Веднъж братята принесли Господу жертви, т.е. дар от това, което изкарвали с труда си. Каин принесъл и жертва плодове, а Авел – едно агне. Господ погледнал благосклонно на Авеля и на дара му, а на Каина и на неговия дар не погледнал благосклонно. Защо така постъпил Бог? Защото Той видял, че Авел Му принесъл жертвата си с чисто сърце и с искрена любов, а Каин – със зло сърце и без любов. Като отхвърлил жертвата му, Бог искал да му покаже този негов недостатък. Но Каин не разбрал това. Той започнал да завижда на Авеля и да се гневи против него. Господ, като виждал тия лоши настроения в душата на Каина, поискал да го предпази от грях и затова му рекъл:

 - Защо се огорчи? Ако постъпваш добре, няма защо да се опечаляваш. А ако постъпваш зле, внимавай – грехът е близко около тебе и те тегли към себе си. Но ти се бори с него и го побеждавай!

Каин обаче не послушал Господа. Той продължавал да завижда на брата си и скоро извършил страшен грях – повикал Авеля да отидат заедно на полето и там го нападнал и убил. Тъй убийството се появило преди естествената смърт.

И след тоя страшен грях Бог не оставил Каина. Той поискал да го предразположи към покаяние и затова го попитал:

 - Каине, где е брат ти Авел? На това Каин отговорил:

 - Не зная; нима съм пазач на брата си? Тогава Бог му рекъл:

 - Какво направи? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене. И сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка. Когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.

Като чул тия думи, Каин се уплашил. Обхванал го страх не толкова поради престъплението, което извършил, колкото поради опасението, че и него ще убият. Но Бог му направил знак на лицето, за да не го убива никой.

Каин отишъл в далечна страна и живял там със своята жена. На Адама и Ева се родил още един син, когото те нарекли Сит. Подир Сита, Адам и Ева имали още синове и дъщери. Също и на Каина и на Сита се родили деца. Тъй човешкият род се умножавал. Потомците на Каина живеели далеч от Бога и се стремели само към земно благополучие. Те били наречени синове човешки. Децата на Сита пък били благочестиви и се обръщали всякога за помощ към Бога. Затова те били наречени Синове Божии. Между потомците на Сита особено се отличил със своя свет живот Енох, който, поради верността си на Бога, бил взет жив на небето.

Първите човеци живели много години. Най-дълголетен измежду тях бил Матусал, който проживял на земята всичко 969 години. Дълголетието на първите човеци се обяснява както с това, че не е била още похабена човешката природа чрез наследяване недъзите на предшествениците, тъй и с обстоятелството, че девствената земя в изобилие раждала всичко необходимо за човеците, които живеели тогава все още съвсем близо до природата.

Жертвата на Каина и Авеля

Името на Каина е останало в историята като зловещ символ на братоубийство. До какво ужасно престъпление е стигнал Каин по пътя на завистта, омразата и гнева! Той започнал от малкото и стигнал до голямото. Първата му стъпка към греха било неговото лошо чувство към родния му брат, задето този последният имал предимства пред него. Това чувство се среща у много хора и се нарича завист. Ние трябва да се пазим от завистта, понеже тя може да ни подтикне към други още по-големи грехове. Ето Каин от завистта преминал към гнева, а от гнева – към убийството. Животът на човека е Божий дар. Никой няма право да отнема нито своя живот, нито живота на другите. Самоубийството и убийството са големи грехове. Ако искаме да се запазим от убийство, трябва да пропъждаме завистта и гнева от сърцето си, да се стараем да обичаме ближните си, да им вършим добро и да се взираме не в техните грехове, а в своите недостатъци. Да се молим често така:

„Господи, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си, защото си благословен во веки веков. Амин“.

ВСЕМИРНИЯТ ПОТОП. ДЕЦАТА НА НОЯ

(Битие гл. 6, 7, 8, 9)

Минало много време, откак Адам и Ева умрели. Човешкият род се умножил. Синовете Божии и синовете човешки живеели отначало отделно, но постепенно синовете Божии започнали да се женят за дъщерите човешки и да се поддават поради лошия им пример на разни грехове. Тъй всички хора взели да живеят порочен живот: забравили Бога, пакостели си един на друг и се грижели само за задоволяване нуждите на плътта си, като занемарили душата.

Когато греховете и беззаконията покрили цялата земя, Бог се разгневил на хората и решил да очисти земята от безбройните злодеяния, като изтреби грешниците и насели земята с нови по-добри хора.

Измежду всички покварени люде единствен Ной със своето семейство помнел Бога и Му служел вярно. Затова Бог го обичал. Ной имал трима сина: Сим, Хам и Яфет. Един ден Бог казал на Ноя:

 - Земята се изпълни със злини. Аз ще залея земята с вода, и водният потоп ще изтреби всичко, което живее на земята. Ти си построй ковчег (кораб) и влез в него с цялото си семейство, като вземеш със себе си от всички зверове: по 7 двойки от чистите и по 2 двойки от нечистите.¹

Ной изпълнил Божията заповед. Когато ковчегът бил готов, праведният Божий избраник влязъл в него заедно с жена си, със синовете си и с жените им. Той взел, точно според Божията заповед, по 7 двойки от чистите и по 2 двойки от нечистите животни.

Щом Ной влязъл в ковчега, започнал да вали пороен дъжд, който не престанал 40 дни и 40 нощи. Вода покрила цялата земя, даже и най-високите планини. Всички хора, всички зверове и всички гадини погинали. Спасило се само онова, що било в ковчега, защото той плавал над водите. А те непрестанно се повдигали в продължение на 150 дни. Това ужасно наводнение се нарича „всемирен потоп“.

Най-сетне дъждът спрял и водата започнала постепенно да спада. Но дълго още никъде не се виждало да се показва суша, и Ноевият ковчег не можел никъде да спре. Когато изминали няколко месеца, Ной пуснал един гълъб от ковчега. Гълъбът хвръкнал, но скоро се върнал пак при Ноя, защото нямало де да кацне. След една неделя Ной пак го пуснал. Тоя път, връщайки се, гълъбът донесъл зелена маслинова вейка в клюна си. Маслината е знак на Божията милост. Ной разбрал по зелената маслинова вейка, че има вече зеленина по земята. След нови 7 дена Ной пак пуснал гълъба, и той вече не се върнал. Тогава Ной излязъл със семейството си от ковчега, пуснал на свобода всички зверове и се радвал, че вижда пак прекрасния Божий свят. Това Станало една година след започването на потопа. Земята като че погребала във водите своето нечестие. В тях тя измила своята греховна нечистота.

Ной побързал да принесе благодарствена и умилостивителна жертва на Господа. Бог приел жертвата му и встъпил в завет (т.е. в договор) с него. Бог благословил Ноя и синовете му, дал им да владеят земята, позволил им да се хранят занапред не само с плодове, но и с месото на известни животни и дал обещание, че няма да има вече потоп на земята. Той потвърдил това, като посочил небесната дъга, която се появила над един облак по същото време.

Скоро след потопа злото пак се появило между хората. Ной започнал да обработва земята. Посадил лозе. То дало добър плод. Когато гроздовете узрели, Ной приготвил от тях питие. Той не знаел, че това питие може да опие човека и затова пил от него повечко. Опил се и легнал гол в шатрата си. Хам видял баща си гол и със зла насмешка разказал за това на братята си. Но Сим и Яфет отишли в шатрата на баща си и го покрили с дреха, като пристъпвали към него заднешком, за да не видят голотата му.

1        Чисти се наричали животните, които можело да се принасят в жертва на Бога.

Когато Ной се събудил и узнал какво се е случило, проклел Хама и предсказал, че неговите потомци ще станат роби на братовите му деца. А Сима и Яфета благословил. От потомството на Сима се родил Спасителят на света.

В Божиите очи непочтителното отношение към родителите и осмиването им е много голям грях. Колко много грижи полагат родителите за децата си, колко много любов и жертвеност проявяват те, докато ги видят пораснали. Добрите деца знаят това и обичат своите родители. От ден на ден децата растат и силите им се увеличават, а родителите стареят и силите им чезнат. Идва ден, когато родителите съвсем изнемощяват, разболяват се и стават неспособни да се грижат за себе си. Тогава децата са длъжни да се грижат за тях, да ги хранят, обличат, лекуват и гледат със същата любов, с каквато сами някога са били гледани от своите родители.

Децата са длъжни освен това всякога да се молят Богу за своите родители и през живота им, и след смъртта им. Върху добрите деца почина благословението на родителите. А родителското благословение не е без значение. То утвърждава домовете и благополучието на признателните деца.

Лаван и Ватуил отговорили: От Господа дойде това нещо; ние не можем да ти ние не можем да ти противоречим. Ето, Ревека е пред

Вземи я и върви! Нека бъде тя жена на Исаака, както е рекъл Бог.

Авраамовият слуга, като чул тия думи, се поклонил на Бога дò-земи, извадил златните и сребърните неща и скъпи дрехи, та ги дал на Ревека, па обдарил със скъпи дарове и брата, и майка й. На другия ден слугата помолил да ги пуснат да си вървят. Домашните на Ревека взели да го молят да остане поне още 10 дена, но той отговорил:

— Не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми! Родителите повикали Ревека и я запитали дали е съгласна да замине с тоя човек. Тя рекла, че е съгласна. Тогава родителите й я благословили и я изпратили в далечния й път. Когато пътниците стигнали Ханаан и се приближили до шатрите на Авраама, Исаак ги срещнал с голяма радост. Тъй Ревека станала жена на Исаака.

От този библейски разказ виждаме, как всичко се нарежда благополучно, когато се върши с вяра в Божия промисъл и с точно изпълнение на Божиите заповеди. Авраам се боял да сроди сина си с нечестивите хананейци. Затова си довел снаха чак от Месопотамия. Неговият верен и богобоязлив слуга с молитва към Бога поискал да му бъде оказана помощ в това важно дело – избиране невеста за Исаака. И понеже се помолил с пълна вяра, получил от небето бърз отговор на молитвата си и изпълнил със сполука възложената му задача. И ние трябва да предприемаме важните дела в живота си с молитва, като се съобразяваме във всичките си постъпки с Божиите заповеди. Тогава Божието благословение ще почива над всички наши дела. Тогава чрез събитията в живота ни Бог ще ни открива благата Си воля. А каквото стане по Божия воля, е все добро.

ИАКОВ

(Битие гл. 25, 26, 27, 28 и 33)

Авраам умрял на 175 години и бил погребан при жена си Сара. След неговата смърт Исаак получил в наследство голямо богатство и славно име. Бог и нему повторил обещанието, че от рода му ще произлезе великият Потомък – Спасителят на света (Бит. 26:4). Подобно на Авраама, и Исаак бил верен и послушен на Бога. Затова Бог на Авраама бил Бог и на Исаака.

Но и в неговия живот, както в живота на Авраама, имало изпитания. Изминали цели двадесет години след женитбата му с Ревека, а все още нямал деца. Най-сетне му се родили два близнака: Исав и Иаков. Първороден бил Исав. Когато пораснал, той обичал да ходи по лов, а Иаков си стоял повече в къщи и се отличавал със своята кротост.

Веднъж Исав се върнал гладен от лов, а Иаков тъкмо се готвел да си хапне от лещеното ястие, което си бил сварил. Исав го помолил да му даде от своята гозба. Но Иаков казал:

- Отстъпи ми срещу това първородството си, аз да бъда пръв! Иаков искал да получи първородството, за да се отнасят към него благословенията, с които Бог благословил Авраама. Исав не се интересувал много от духовни неща. Понеже бил много гладен, той рекъл:

 - Ето, умирам от глад; защо ми е това първородство?

Иаков поискал от Исава с клетва да му отстъпи първородството си. Исав направил това. Ревека, която обичала повече Иакова заради кротостта и послушанието му, се радвала много за случилото се. Исаак пък не знаел нищо.

Когато остарял, Исаак загубил зрението си. Чувствувайки, че скоро ще умре, той поискал да благослови Исава като първороден и му рекъл:

 - Иди на полето и улови ми дивеч, сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми преди да умра!

Ревека чула тия думи и, когато Исав отишъл на полето, тя рекла на по-малкия си син:

 - Сине мой, иди при стадото и ми донеси оттам две млади ярета. Аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича, а ти ще занесеш на баща си и той ще яде и ще те благослови преди смъртта си.

Иаков изпълнил заповедта. Майка му приготвила хубаво ядене и уговорила Иакова да влезе в шатрата при баща си и да получи от него благословение. Вината за тази измама тя приела върху себе си. Понеже Исав бил космат, а Иаков гладък, то Ревека сложила на ръцете на любимия си син и на шията му кожи от закланите козлета и му надянала Исавовата дреха. Исаак не разбрал измамата, прегърнал и целунал Иакова и изрекъл над него следното благословение:

 - Да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята изобилие на жито и вино! Народи да ти слугуват и племена да ти се покланят! Които те кълнат, да бъдат проклети, а които те благославят, да бъдат благословени!

Щом Иаков излязъл от шатрата на баща си, ето дошъл и Исав от лов. Той приготвил ястие и влязъл при баща си за благословение. Исаак се разтреперил от вълнение; той разбрал, че е измамен. Но понеже бил изказал вече своето благословение не от себе си, а по внушение Божие, разбрал, че Бог е пожелал върху Иакова да се излеят благословиите, които по право принадлежали на първородния. На Исава той дал по-малко благословение.

От тоя ден Исав намразил брата си и дълго не можел да му прости. Той решил да убие Иакова, щом Исаак умре. Но Ревека, за да предотврати надвисналото нещастие над техния дом, убедила Исаака да пусне Иакова да иде в Месопотамия при брата й Лавана, за да си вземе невеста оттам. Исаак отпуснал сина си, като за втори път го благословил като първороден син. Иаков заминал и много години не се връщал у дома си.

На път за Месопотамия той трябвало веднъж да нощува на полето. И ето, като заспал, видял сън: една стълба била изправена на земята, а върхът й стигал до небето, и ангели Божии се качвали и слизали по нея. На самия й връх пък стоял Сам Господ. Той казал на Иакова:

 - Аз съм Бог на Авраама и Бог на Исаака. Не се бой! Аз съм с тебе и ще те запазя навред, където и да отидеш и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. Потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена!

Този сън ободрил Иакова. Той смело тръгнал напред, като се надявал на Божията помощ. При това той обещал, че ще отделя за Господа десетата част от богатството, което ще придобие.

Господ изпълнил Своето обещание. Двадесет години Иаков прекарал в Месопотамия при вуйчо си Лавана. Там той се оженил. И понеже бил богобоязлив и праведен, Бог се грижел всякога за него и във всичко му помагал. С Божията помощ Иаков благополучно минал много опасности, забогатял и най-сетне решил да се върне в родната си Ханаанска земя. Взел семейството си, подкарал стадата си и тръгнал. По пътя той все се молел на Бога да смекчи сърцето на брата му при срещата. В знак на помирение Иаков изпратил с бързоходци богати подаръци на Исава, за да го умилостиви. Трогателна била срещата на двамата братя. Като се видели, те се затекли един към друг, прегърнали се, целунали се и дълго плакали двамата. Бог благословил братята и продължавал във всичко да им помага и да се грижи за тях.

 Постъпката на Исава, който за една паница леща продал първородството си, трябва да ни служи като пример да не продаваме и ние своите духовни ценности за временни и земни облаги. Иначе, подобно на Исава, ние ще загубим благословението Божие.

Забележителен е и сънят на Иакова. В светата Православна църква този сън често се споменава, тъй като той е бил особен, пророчески сън. Стълбата предизобразявала Пресвета Богородица. Тя е била като че ли стълба, по която се е спуснал при нас от небето Сам Господ нашият Спасител Иисус Христос. Затова разказът за Иакововия сън се чете в църквата на вечернята срещу Богородични празници.

ЖИВОТЪТ НА ЙОСИФА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

(Битие гл. 37 – 41)

Иаков имал 12 сина. Измежду всички той най-много бил привързан към Йосифа заради неговата кротост, доброта и послушност. Затова поръчал да бъде ушита на Йосифа една много красива пъстра дрешка. Това озлобило по-старите братя. Те завиждали на Йосифа, загдето баща им го обичал повече от тях.

Веднаж Йосиф видял чуден сън и го разказал на братята си.

  - Видях, казал той, че връзваме снопи сред полето. Моят сноп се вдигна и се изправи.

А вашите снопи се наредиха наоколо и му се поклониха.

Братята се разсърдили и му рекли:

 - Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?

Йосиф видял и друг подобен сън – че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили и го разказал на домашните си. Този път и баща му го посмъмрил, като рекъл:

 - Какъв е тоя сън? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем и ще ти се поклоним до-земи?

Завистта на братята преминала в омраза. Те решили да погубят Йосифа и чакали само удобен случай. Веднаж Йосифовите братя отишли надалеч със своите стада. Иаков, като не получавал дълго време известие за тях, започнал да се безпокои и казал на Йосифа:

 - Иди, виж братята ти здрави ли са и стадото цяло ли е и ми донеси отговор. Йосиф отишъл. Когато наближил до братята си, те го забелязали отдалеч и казали:

 - Ето, съновидецът иде! Хайде сега да го убием и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр! Тогава да видим какво ще излезе от сънищата му.

Най-старият от братята, Рувим, не се съгласил на това и рекъл:

 - Не проливайте братска кръв! Хвърлете го по-добре в ямата, що е в пустинята! (Рувим мислел през нощта тайно да извади оттам Йосифа и да го спаси). Братята се съгласили и хвърлили Йосифа в ямата, като му съблекли пъстрата дреха. В това време се задал керван, който пътувал за Египет. Един от братята, Иуда, рекъл:

 - Каква полза, ако убием брата си? Хайде да го продадем на тия хора!

Братята го послушали и продали Йосифа за 20 сребърника. Керванджиите завели Йосифа в Египет.

Рувим не бил в това време при братята си. Когато се върнал и разбрал, че Йосиф е продаден като роб на египетски търговци, той раздрал от скръб дрехата си и извикал:

 - Момчето го няма; къде ще се дяна аз сега!

Братята се постарали да го успокоят. Те се сговорили да излъжат баща си по следния начин: заклали един козел, напръскали с кръвта му Йосифовата пъстра дрешка и я пратили на баща си с известието: „Намерихме това; виж, дали тая дреха не е на сина ти Йосифа!“ Иаков веднага познал Йосифовата дреха и извикал:

 - Да, това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял! От скръб Иаков раздрал дрехата си.

Препасал кръста си с вретище и дълго оплаквал с безутешни сълзи своя най-любим син.

Между това търговците завели Йосифа в Египет и го продали на Потифара, велможа на египетския цар. Потифар направил Йосифа слуга в своя дом. Но скоро той видял колко кротък, честен и трудолюбив е Йосиф и го поставил да управлява цялото му имущество и целия му дом. За нещастие жената на Потифара била зла и безчестна. Тя искала да вкара Йосифа в грях. Но чистият и богобоязлив момък не се съгласил. Тогава тя казала на мъжа си, че Йосиф искал уж да посегне върху честта й. Потифар кипнал от гняв и хвърлил Йосифа в тъмница.

Но Господ не оставил целомъдрения момък и в тъмницата. Началникът на затвора скоро обикнал невинния затворник за неговата честност и го облякъл във всичкото си доверие. Предал в ръцете му всички затворници и предоставил той да им разпределя работата. Господ бил всякога с Йосифа и благославял всичките му дела, тъй че каквото и да направел Йосиф, излизало все благополучно.

Веднъж довели в тъмницата двама нови затворника: единият бил главен виночерпец на царя, а другият – главен царски хлебар. Те се били провинили с нещо пред фараона² и фараонът ги осъдил на строг тъмничен затвор.

Веднъж Йосиф забелязал, че тия фараонови служители били смутени от нещо. В състраданието си той поискал да ги утеши и ги запитал:

  - Защо днес лицата ви са тъжни? Те му отговорили:

 - Видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува.

 - Разкажете ги на мене! – казал Йосиф. – Не знаете ли, че тълкуванията се дават от Бога?

Тогава главният виночерпец казал:

  - Сънувах, че пред мене има една лоза. На лозата имаше три пръчки. Тя се разви, цъфна и завърза грозде, което узря. Аз държах фараоновата чаша в ръцете си. Взех един грозд, изстисках го в чашата на фараона и му я подадох.

Йосиф, по внушение Божие, му казал, че трите пръчки означават три дена, че след три дена виночерпецът ще бъде освободен от затвора и че ще получи своята предишна длъжност. Йосиф помолил виночерпеца да издействува от фараона и за него освобождение.

Тогава и хлебарят разказал съня си:

 - Сънувах, че има на главата ми три кошници. В горната кошница имаше всякакви ястия за фараона, и птиците небесни ги кълвяха.

Йосиф казал:

 - Ето тълкуванието на съня: трите кошници са три дни. След три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците небесни ще кълват плътта ти.

Всичко така се случило, както предсказал Йосиф. Но виночерпецът, след като получил предишната си служба, забравил Йосифа и не му помогнал. Тъй Йосиф останал още две цели години в тъмницата.

Веднъж фараонът сънувал, че стои на брега на реката Нил. И ето, излезли от реката седем тлъсти крави. Подир тях излезли от реката седем мършави крави. Мършавите крави изяли тлъстите, но пак останали мършави. Фараонът се събудил и се замислил над тоя странен сън. Когато пак заспал, присънило му се, че от едно стъбло израснали седем пълни класа. След тях излезли седем празни класа, които погълнали седемте пълни класа. Египетският цар разбрал, че тия два съня имат някакво особено значение, но не бил в състояние да отгатне какво означават те. На сутринта той повикал всички египетски мъдреци. Ала никой не можал да разгадае смисъла на сънищата. Тогава виночерпецът разказал на царя, че в тъмницата има един млад евреин, който изтълкувал вярно неговия сън и съня на хлебаря. Фараонът заповядал да бъде доведен Йосиф от затвора. Когато Йосиф дошъл, царят му разказал сънищата си.

 - Сънят на фараона е един и същ, – рекъл Йосиф. – Бог е възвестил на фараона какво е намислил да прави. Седемте тлъсти крави и седемте пълни класа са седем години, през които ще има голямо плодородие и изобилие по цялата египетска земя. А седемте мършави крави и седемте празни класа означават седем гладни години, през които страшна суша ще изтощи земята. Затова нека царят си намери един разумен и мъдър човек и го постави над египетската земя, за да уреди събирането на петата част от всички произведения на земята като запас за седемте гладни години.

Тълкуването на сънищата и разумният съвет на Йосифа толкова се харесали на фараона, че той рекъл:

 - Ще намерим ли такъв човек като Йосифа, у когото да има Дух Божий?

И царят поставил Йосиф за главен началник над цялата египетска земя като втори след себе си, заръчал му да събира запаси през плодородните години за годините на глада, подарил му своя пръстен, облякъл го в скъпи дрехи, окачил на врата му златна верижка и го оженил за знатна египтянка. Тъй Йосиф започнал да началствува над цялата египетска земя. Тогава той бил на 30 години.

2          Фараони се наричат египетските царе.

ЖИВОТЪТ НА ЙОСИФА И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

(продължение)

(Битие гл. 42 – 49)

Всичко предсказано от Йосиф се сбъднало. Заредили се години на необикновено плодородие. Йосиф натрупал огромни запаси от храни, които били добре запазени. След седемте плодородни години настъпили години на суша и глад.. Тогава Йосиф отворил житниците и започнал да продава храна на египтяните. Гладът се разпрострял и над съседните на Египет страни. Отвред започнали да идват чужденци, за да си купуват жито от Йосифа.

Глад настъпил и в Ханаанската земя. Иаков и синовете му започнали да чувствуват недоимък. Като чул, че в Египет имало много храни, Иаков изпратил там синовете си да купят жито. При себе си той оставил само Вениамина, най-малкия си син, когото подир Йосифа обичал най-много.

Всички хора, идващи в Египет от чужди страни, трябвало да се явяват при самия Йосиф. Йосифовите братя били доведени при него и му се поклонили до земята. Йосиф веднага ги познал и се зарадвал, че може да получи сведения за своя баща. Но братята не познали Йосифа. След толкова дълги години Йосиф се бил много изменил. Па и кой от простичките ханаански овчари можел да допусне, че техният брат, продаден в робство, може да бъде сега такъв велик началник, пръв след фараона? При това Йосиф говорел по египетски.

Йосиф забелязал, че братята не го познали и поискал да ги изпита дали те са станали по-добри. Той ги запитал чрез преводач, като съвършено непознати хора, откъде са дошли.

  - От Ханаанската земя, за да купим храна – отговорили те.

  - Вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя, за да ни нападнете, – рекъл им той сърдито.

  - Не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна, – казали те уплашено. – Ние всички сме деца на един човек. Честни хора сме. Твоите раби не са били никога съгледвачи.

И за да го уверят в това, те започнали да му разказват историята си, че били дванадесет братя, че имали стар баща в Ханаанската земя, че най-малкият им брат останал при баща си, и че един се изгубил.

- Да, от всичко се вижда, че вие сте съгледвачи, – казал пак Йосиф. – Но аз ще узная това ето как. Ако вие сте честни хора, нека един от вас остане тук под стража, като заложник, а вие идете, закарайте храната на вашите семейства и пак елате, като ми доведете най-малкия си брат. Тогава ще се оправдаят вашите думи. Иначе не се явявайте пред очите ми!

Братята мислели, че той не знае техния език, и започнали да говорят помежду си: „Това ни е наказание за греха против нашия брат. Ние видяхме страданието на душата му, когато той ни молеше да не го продаваме за роб, ала го не послушахме. Затова ни постигна тая беда.“ Рувим казал на това: „Не ви ли думах: не грешете против детето? Но вие не послушахте. Ето сега кръвта му се дири от нас.“

Като чул тайния им разговор и видял уплашените им лица, Йосиф се разчувствувал, оттеглил се в стаята си и заплакал. После се върнал при тях пак така строг и неумолим, вързал Симеона, един от братята, пред очите им, а останалите пуснал да си идат със закупените храни. Но преди това той бил заръчал тайно да поставят среброто им, с което те платили храните, всекиму в чувала. Те натоварили житото на ослите си и потеглили.

Като се върнали, Йосифовите братя разказали на баща си всичко, което се случило с тях, – как господарят на оная страна ги сметнал за съгледвачи, как задържал Симеона и как искал да му доведат и най-малкия брат – Вениамина. Когато изсипвали житото от чувалите си, те с учудване забелязали, че на дъното на всеки чувал бил възелът със среброто, с което те уж заплатили храната. Иаков се уплашил и извикал:

 - Оставихте ме без деца: Йосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете.

Рувим казал на баща си:

 - Убий двамата ми сина, ако ти не доведа Вениамина! Дай го в моите ръце! Аз ще ти го върна.

Но Иаков, боейки се да не би да изгуби и последното си любимо чедо, не се съгласявал да го пусне.

Минала цяла година. Гладът в Ханаанската земя се усилвал. Когато били изядени храните, донесени от Египет, Иаков казал на синовете си:

 - Идете пак и купете малко жито!

Но братята не се съгласявали да тръгнат без Вениамина. Тогава Иаков в изблик на голяма скръб рекъл:

 - Защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?

  - Но той ни разпитваше за рода ни и думаше: Жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?

Най-сетне Иуда се изправил пред баща си и му рекъл:

  - Пусни момчето с мене! Аз отговарям за него! От моите ръце ще го искаш. Ако ти го

не доведа, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си.

Нямало какво да се прави. Иаков се съгласил и им рекъл:

  - Вземете със себе си плодове от нашата земя и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, смирна, фъстъци и миндали! Вземете и друго сребро в ръцете си. А среброто, което намерихте в чувалите си, предайте обратно! Може да е станало грешка. Вземете и вашия брат Вениамина! А Всемогъщият Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек! Пък аз, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца!

Братята тръгнали на път. Когато дошли в Египет и се явили пред Йосифа, Йосиф видял между тях и Вениамина и заповядал да ги заведат у дома му. Братята се изплашили. Те помислили, че ще ги вземат в робство и се обърнали към Йосифовия домакин, та му рекли, че те връщат онова сребро, с което заплатили първия път храната и което намерили в чувалите си, и че сега донесли и друго сребро, за да купят още жито. Домакинът им рекъл:

  - Бъдете спокойни, не се бойте! Вашият Бог е турил това имане в чувалите ви.

Среброто ви аз получих.

И довел той Симеона при тях. Те трябвало да обядват в Йосифовия дом. След като масата била сложена, влязъл Йосиф. Иакововите синове му поднесли подаръците и му се поклонили до земята. Тъй се изпълнили Йосифовите пророчески сънища. Йосиф ласкаво ги запитал:

  - Здрав ли е вашият стар баща?

  - Здрав е твоят раб, нашият баща, – отговорили те и му се поклонили до земята. Йосиф погледнал Вениамина, когото много обичал, и запитал:

  - Тоя ли е най-малкият ви брат? Да бъде милостта Божия с тебе, сине мой.

В сърцето на Йосиф силно се разпалила любовта му към Вениамина. Той не можел да се удържи, бързо излязъл от стаята и се оттеглил във вътрешните си покои, дето дълго плакал. Когато се поуспокоил, явил се пак при гостите си и заповядал да подават ядене. Братята се поразили, че били наредени, по заповед на Йосифа, по старшинство и че на Вениамина било оказано особено внимание. Те яли и пили до насита. А Йосиф все още не им се откривал.

Той заповядал да напълнят чувалите на братята му с храна и пак да поставят в тях среброто, с което те платили храната, а в чувала на Вениамина да поставят, освен среброто, още и сребърната чаша, от която Йосиф пил. На следващия ден братята си тръгнали радостни назад. Но щом излезли от града, домакинът на Йосифа ги настигнал и се нахвърлил срещу тях с обвинението, че те откраднали сребърната чаша на господаря му. Братята, знаейки, че не са извършили никаква кражба, рекли:

  - Защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо. Ето и среброто, което бяхме намерили в чувалите си, върнахме назад; та как ще откраднем от дома на господаря ни сребро или злато? У когото от рабите ти се намери чашата, нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар!

Претърсили чувалите и чашата се намерила в чувала на Вениамина. Иакововите синове изпаднали в ужас. Те не разбирали как се е случило с тях това нещастие, и се върнали с наведени глави назад.

  - Какво направихте? – строго ги запитал Йосиф. Те паднали ничком пред него, а Иуда рекъл:

  - Какво да кажем на нашия господар? С какво да се оправдаем? Бог ни наказва. Ето ние сме роби на нашия господар!

Йосиф рекъл:

  - Не, роб ще ми бъде само оня, в чиито ръце се намери чашата! А вие си идете смиром при баща си.

Тогава Иуда се изправил пред него и рекъл:

  - Ако аз се върна у дома без момчето, то баща ни ще умре от скръб. Аз се наех да

отговарям пред баща си за Вениамина. И тъй, нека аз остана вместо него роб на господаря си. А момчето нека върви с братята си!

Йосиф се разчувствувал. Той направил всичко това. за да изпита братята си дали са се поправили. И сега видял, че те са готови вече да страдат един за друг, само да не опечаляват баща си. Любовта в сърцето му напряла с всичка сила. Той не можал повече да се удържи и заплакал с висок глас, като казал на техния език:

  - Аз съм Йосиф, вашият брат! Жив ли е още баща ми?

Но братята му били страшно смутени и мълчали. Йосиф продължил:

  - Приближете се до мене! Вие ме продадохте за роб в Египет. Но сега не скърбете за това! Бог ме изпрати пред вас, за да запазя живота ви от гладна смърт. Кажете на моя баща за всичката моя слава в Египет и го доведете тук! Защото тази е втора година, откак е глад по земята. Остават още пет години, в които поради сушата не ще се ни оре, ни жъне.

След всичко това той прегърнал със сълзи Вениамина и плачейки, прегръщал и целувал всичките си братя по ред.

Дошла до фараона новината, че Йосифовите братя били пристигнали в Египет. Царят се зарадвал много, защото обичал Йосифа. Той заповядал да бъдат докарани с почести бащата на Йосифа, братята му и семействата им.

Когато братята на Йосифа пристигнали в Ханаанската земя и разказали на баща си всичко, което им се случило и как намерили Йосифа, Иаков отпърво не повярвал. Но когато видял царските колесници, които фараонът пратил за преселването им в Египет, от радост той се развълнувал силно и извикал:

  - Стига ми това! Син ми Йосиф е още жив! Ще отида и ще го видя преди да умра!

Иаков се преселил в Египет с цялото си домочадие, след като получил от Бога указание и благословение за това. Преди да умре, той благословил всичките си дванадесет сина поотделно, като изказал пророчество, че от потомците на Иуда ще произлезе Спасителят на света.

След смъртта на Иакова синовете му започнали да се опасяват, че Йосиф може да им отмъсти за злото, което те му направили. Затова те отишли при него, паднали пред лицето му и казали:

  -  Ето, ние сме твои роби. Йосиф им отговорил:

  - Не бойте се от мене, понеже аз се страхувам от Бога!

С това той искал да каже, че ония хора, които имат страх Божий в сърцето си, не са страшни за ближните си, защото страхът Божий не им позволява да причиняват на другите зло.

Йосиф умрял на 110 години, след като видял внуци и правнуци и се наситил на дълъг живот.

Историята на Йосифа ни разкрива истината, че Божият промисъл обръща в добро и злото, което ни сполетява в живота. Затова ние трябва и в нещастието да бъдем търпеливи, като знаем, че краят на търпеливите е винаги свързан с голяма награда.

Освен това, историята на Йосифа е предобраз на живота и невинните страдания на Иисуса Христа. Нашият Спасител също така бил предаден на смърт от завист, но за Своята кротост и послушание към Бога се издигнал от унизеното Си състояние и станал Цар на земята и на небето и Спасител на всички хора.

МНОГОТЪРПЕЛИВИЯТ ИОВ

(Кн. Иов гл. 1 – 42).

В дълбока древност в Аравия живял един знаменит мъж на име Иов. Той бил праведен, богобоязлив, знатен и богат. Притежавал много имот и големи стада едър и дребен добитък. Докато много други хора около него се покланяли на разни идоли, той почитал невидимия Бог. Заради неговото благочестие Господ го благословил с голямо и щастливо семейство. Иов имал седем сина и три дъщери. Те всички живеели в братска любов и съгласие, често се събирали на пир и веселие ту у едного, ту у другиго от братята, а Иов принасял за всеки от тях жертва на Бога и се молел да прости Бог греховете им, ако са сторили такива.

Добродетелността на Иова събудила завист у дявола. Той се явил пред Господа и започнал да клевети Иова и да говори, че Иов само затова бил благочестив и почитал Бога, защото Бог го обсипвал със Своите благодеяния.

  - Ако Ти, – говорел дяволът на Бога, – направиш опит и отнемеш богатствата на Иова, ще видиш, че той ще се отрече от Тебе!

Господ позволил на дявола да отнеме всичко, което Иов притежавал, като му казал само до него самия да не се докосва. Тъй Бог искал да прослави още повече Своя верен раб.

Един ден, когато всички деца на Иова пирували у най-стария брат, а Иов си седял у дома, дошъл при него един вестител и му казал, че разбойници нападнали стадата му и, като убили слугите, откарали всичките волове и осли. След него дошъл друг вестител и съобщил, че огън паднал от небето и изгорил овците и овчарите. Докле той говорел, дошъл трети вестител и разказал, че халдейци нападнали камилите на Иова и, след като избили пазачите, откарали животните. Най-сетне дошъл четвърти вестител, който донесъл страшната новина, че страхотен вихър разрушил дома, в който се веселили децата на Иова, и че те всички намерили смъртта си в развалините. Като чул тия страшни вести, Иов паднал на земята пред Господа, раздрал от скръб горната си дреха и смирено казал:

  - Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе.

Както беше угодно на Господа, тъй и стана. Да бъде благословено името Господне!

Тъй Иов не възроптал нито с една дума против Бога, а понесъл с велико търпение струпалите се върху главата му нещастия. От пръв богаташ той станал последен сиромах. И въпреки че загубил в един миг и имотите си, и всичките си деца, не изрекъл нищо неразумно против Бога.

Като не успял с всички тия изкушения да разколебае вярата на Иова, сатаната (дяволът) пак се явил пред Бога и започнал още по-ожесточено да клевети благочестивия страдалец. Той рекъл, че не е трудно за човека да понася разните скърби и загуби, докато сам той е жив и здрав.

  - Но я простри ръка и се допри до костите и плътта на Иова, отнеми здравето му, – говорел сатаната, – и Ти ще видиш, че той ще се отрече от Тебе!

Господ допуснал дявола да изпита твърдостта на Иова и с това изкушение. Изведнъж Иов заболял от страшната и много заразителна проказа. Тялото му се покрило с гнойни рани. То взело да гние. Понеже прокажените не се допускали да живеят със здравите, Иов бил изхвърлен на едно купище вън от града. Той си взел едно чирепче, за да чеше с него раните си. От тях излизал такъв смрад, че никой не можел да се доближи до него. Всички мислели, че по-добре е за Иова да умре, отколкото да понася такива страдания. Тогава жена му го посъветвала:

  - Ти все още си твърд в своята вяра. Похули Бога, за да те порази със смърт и да се избавиш от тия мъки!

Но Иов й отговорил:

  - Ти говориш като безумна; нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?

Чули за бедствията на Иова трима негови добри приятели и дошли да го посетят. Като го видели отдалече гол, изсъхнал от страдания и цял в рани, те се ужасили и дълго плакали. Започнал се разговор между тях и Иова. Те мислели, че Иов ще да е бил таен грешник, за да пострада така. И взели да го убеждават да се покае и очисти от своите тайни грехове. Иов отговарял, че не помни да е съгрешил с нещо пред Господа и при това изказал вярата си в Изкупителя и в това, че той, Иов, ще възкръсне от мъртвите и ще види Бога с очите си. По молба на Иова Сам Господ се явил и всред блясъка на мълнии и тътнежа на гръмотевици оправдал Иова пред неговите приятели.

След това Господ възнаградил богато многотърпеливия Иов, задето той останал верен на Бога и сред нещастията си. Иов оздравял. Роднините и приятелите му, като узнали за това, се зарадвали и дошли да го видят. Всеки му донесъл по някой подарък.

Господ благословил Иова и умножил богатствата му. Стадата му станали двойно по- големи отколкото преди. Родили му се пак седем сина и три дъщери. До края на живота си Иов бил верен на Бога и умрял в дълбока старост.

Всичко, случило се с Иова, е описано в оная книга от Свещеното Писание на Стария Завет, която се нарича „Книга на Иова“.

Трогателната история на тоя праведен и многотърпелив мъж ни учи, че ние трябва да бъдем верни на Бога както в щастието, тъй и в нещастието си. Дори и тогава, когато ни се струва, че сме изоставени от Бога и че сме предадени напълно в ръцете на сатаната, ние не

бива да се отчайваме и да похулваме Бога. Защото Бог е всякога около Своите верни раби. Той бди над тях, нито за миг не ги изоставя и готви от страданията им велика награда за тях и голяма посрама за дявола. Тъй Бог всяко зло обръща в добро.

ЖИВОТЪТ НА ЕВРЕИТЕ В ЕГИПЕТ. МОЙСЕЙ

(Изход гл. 1 – 4)

След смъртта на Йосиф потомството на Иаков се размножило необикновено много и образувало еврейския (или израилския) народ. Той се разделял на дванадесет части или колена. Всяко едно от тия колена произлизало от един из Иакововите синове.

Отначало израилтяните живеели щастливо. Но скоро започнали за тях тежки дни на робство и неволя в чуждата Египетска земя. Новият фараон, като видял колко се размножило еврейското племе, започнал да се бои да не би те да се опълчат един ден против него и започнал да ги притеснява.

Възлагал им тежки работи. Те трябвало да дялат грамадни камъни, да пекат тухли и да вадят вода от реката. С труда на тия евреи били построени в това време цели градове. Фараонът издал заповед да бъдат хвърляни в реката всички деца от мъжки пол, родени в еврейски семейства. Нещастията заставили евреите да си спомнят за Бога и със сълзи на очи да Го молят за помощ.

По това време в Левиевото коляно се родило едно момченце. Три месеци го крили родителите му. Когато не могло вече да бъде укривано детето, майка му го поставила в една засмолена кошница и го пуснала в реката между тръстиките, като се надявала, че Господ ще

го спаси. Мариам, по-голямата сестричка на момченцето, се скрила между тръстиките, за да види, какво ще стане с детето.

Скоро дошла на брега фараоновата дъщеря да се къпе. Тя видяла в реката плуващата кошница и заповядала да й я донесат. В кошницата плачело едно хубаво момченце-еврейче. Станало й жал за него. Тогава Мариам излязла от скривалището си и й казала:

  - Да отида ли да намеря жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? Фараоновата дъщеря се съгласила. Мариам довела майка си, която отгледала момчето.

Когато то пораснало, било заведено при фараоновата дъщеря. Тя го осиновила и го нарекла Мойсей, което значи изваден от водата. Този младенец Бог определил за избавител на евреите от египетското робство.

В двореца на фараона Мойсей изучил всичката египетска мъдрост. Но той знаел, че е евреин, запазил вярата си в истинския Бог и с голяма мъка на сърце наблюдавал как неговият народ страда. Веднъж той видял, че един египтянин жестоко биел един евреин. Мойсей се застъпил за своя сънародник и неочаквано убил египтянина. За да не бъде наказан от фараона за тази своя постъпка, Мойсей избягал в Аравия. Там той заживял у един свещеник, оженил се за неговата дъщеря и пасял неговите стада. Но и в чуждата страна той помнел своя народ.

Веднъж Мойсей отишел със стадото си навътре в пустинята. Там видял една къпина, която горяла, но не изгаряла. Мойсей се зачудил, как така храстът не изгаря. Той се приближил да погледа това чудно явление и чул глас от къпината, който му казал:

  - Мойсее, Мойсее! Събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето! Аз съм Бог на Авраама и на Исаака и на Иакова. Видях страданията на Моя народ в Египет и искам да го избавя и върна в Ханаанската земя. Ти иди при фараона и му кажи: „Бог ти заповядва да пуснеш евреите от египетската земя“.

Мойсей запитал:

   - Ами ако самите евреи не ме послушат и рекат: „Кой е този Бог, Който те е пратил?

Как е името Му?“ Какво да им кажа?

Бог отговорил:

  - Аз съм вечно Съществуващият. Кажи им: „Вечно Съществуващият ме прати при вас“.

Това име, което Сам Бог дал за Себе Си, е велика светиня. То разкрива Божията вечност и на еврейски гласи Йехова. Евреите така уважавали това име, че никога не си позволявали да го произнасят.

С това име Бог искал да покаже на евреите, че Той е единственият истински Бог и че те могат, без опасение за себе си, да Му се доверят, тъй като Той е техен помощник и защитник и се грижи непрестанно за тях. Грижата на Бога за хората се нарича Промисъл Божий.

Мойсей все още се безпокоял дали ще му вярват евреите, че той е пратен наистина от Бога. Господ му дал сила да върши чудеса със своя жезъл за уверяване на невярващите. И понеже Мойсей заеквал, Господ му позволил да вземе със себе си своя брат Аарона, който да говори вместо него.

Мойсей се покорил на Божията воля и отишъл в Египет. Той извършил пред еврейските старейшини няколко чудеса. Старейшините повярвали, че Мойсей е Божий пратеник и го приели като вожд на еврейския народ. Всички се зарадвали, че Господ не ги е забравил и започнали да се надяват на скорошно освобождение.

Евреите започнали оттогава да се считат за Мойсееви последователи и ученици. С Божия помощ Мойсей започнал да ръководи съдбините на своя народ. Той с право станал вожд на евреите. Той ги обичал. И тогава, когато сам живял в двореца, той никога не забравял своите сънародници и гледал да им помага. Още повече той взел да им помага сега.

МОЙСЕЙ ПРЕД ФАРАОНА. ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА

(Изход гл. 7 – 12)

Мойсей взел брата си Аарона и с него се явил пред фараона. Той помолил египетския цар от името на Господа да пусне евреите да си идат в Ханаанската земя. Но царят не ги пуснал, защото не признавал еврейския Бог. За да го склони към вяра и покорност на Божията воля, Мойсей по Божия повеля хвърлил на земята своята тояга и тя се превърнала в змия. Египетските жреци, със силата на своите магии, извършили същото чудо – и техните тояги се превърнали на змии. Но Мойсеевата змия погълнала техните змии. Въпреки това чудо фараонът не послушал Господа, а напротив – започнал да възлага на евреите още по-тежка работа. Тогава Мойсей по Божие повеление превърнал всичката вода в цялата египетска страна в кръв, тъй че рибите в реките измрели. Египетските жреци извършили същото. След това Мойсей нанесъл други беди над жестокия египетски народ. Те били на брой десет: появили се много жаби, въздухът се напълнил с милиарди мушици и с песи мухи, които безжалостно хапели хора и животни, мор изтребил домашния добитък на египтяните и пр. и пр.

Всички тия бедствия засягали само египтяните, а не и евреите. При това всяко бедствие започвало и се свършвало по Мойсеевата дума. От първо и жреците извършвали същите чудеса със своите вълшебства, но скоро се свършила силата им. Те не могли по-нататък да повтарят Мойсеевите чудеса. Всеки път, във време на наказанието, фараонът се съгласявал да пусне евреите. Но след като наказанието се прекратявало, той не изпълнявал своето обещание.

Най-сетне пред десетото наказание Господ открил на Мойсея, че Той още веднаж ще накаже Египет, след което фараонът ще пусне израилтяните да си вървят. Господ наредил всяко еврейско семейство да заколи по едно агне, което да е без недостатък, мъжко и едногодишно. Това да стане на четиринадесетия ден на първия пролетен месец Нисан. С кръвта на това агне евреите трябвало да помажат рамките на вратите си. През същата нощ те трябвало да изядат месото му, изпечено на огън, с безквасен хляб и с горчиви треви. При това те трябвало да го ядат облечени, обути, с тояга в ръка, готови за път. „Аз пък същата нощ ще мина по египетската земя, казал Господ, и ще поразя всяко първородно – от човек до добитък. А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам египетската земя. Тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник на Господа през всички ваши родове, като вечно узаконение. Седем дни яжте безквасен хляб (от 14 до 21 Нисан) и в тия дни унищожете кваса в къщите си!“

Този Хляб, безкрайно превъзхождащ маната в пустинята, храни душите ни за вечен живот (Йоан 6:48 – 51). Ние приемаме този Божествен хляб – тялото Христово и Неговата пречиста кръв в свето Причастие.

При всяко ново изпитание евреите малодушно роптаели. А Мойсей всякога ги успокоявал с нови чудеса. Той им измолил от Бога много пъдпъдъци, ударил скалата в едно безводно място и оттам потекла свежа, сладка вода. И с молитвата си към Бога измолвал победа за евреите, когато те бивали нападани от неприятелски племена. Тъй Бог не изоставял Своя народ в пустинята и на дело му показал, че не само с хляб живее човек, но и с всяко слово, което излиза от устата на Господа (Второз. 8:3).

След няколко време евреите се приближили до планината, наречена Синай. Тук Господ казал на Мойсея:

  - След три дена Аз ще сляза на Синайската планина и ще сключа с вас съюз. Нека целият народ се приготви за това с пост и молитва. Аз ще бъда ваш Бог и вие ще бъдете Мой народ. Аз ще ви дам Моите заповеди и вие ще ги изпълнявате. А Аз ще се грижа за вас и ще ви покровителствувам.

Така и станало: евреите застанали пред планината. Господ слязъл на нея със Своята непостижима слава. Цялата планина силно се тресяла. От нея излизал огън и дим. По Божия заповед никой не трябвало да се приближава към планината, за да не погине. Само Мойсей се качил на Синай. Тъкмо на петдесетия ден след излизането на евреите от Египет над планината се спуснал тъмен облак. Чул се страшен гръм. Бляснали мълнии. Раздал се тръбен звук. Народът в трепет и ужас чул гласа на Бога, Който изрекъл известните Свои десет заповеди. Мойсей ги получил от Божиите ръце, написани върху две каменни скрижали (плочи).

Тъй Господ сключил с еврейския народ съюз или завет. Това е така нареченият Стари Завет. Той е имал значение на абсолютно ръководство за хората до Иисуса Христа. Нашият Спасител, Който изпълнил и допълнил Стария Завет, сключил с хората Новия Завет.

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ. СКИНИЯТА

(Изход гл. 20 – 31)

Десетте заповеди, които Бог възвестил на еврейския народ от Синайската планина, определяли всички религиозни и нравствени задължения на хората. Те посочвали какво трябва да правим, за да живеем в мир помежду си и да бъдем угодни на Бога. Първите четири заповеди посочват нашите задължения към Бога, а вторите шест – нашите задължения към ближните.

Ето първите четири заповеди:

1. 1. Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене.
   2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята; не им се кланяй и не им служи.
   3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
   4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота (т.е. почивка) на Господа, твоя Бог.

В тия заповеди Господ учи не само евреите, а и нас да вярваме в Него, да се надяваме на Него, да Го обичаме и да Му се молим като на Бог (I зап.). Той ни забранява да вярваме в лъжливи богове, да им се молим и да се надяваме на тяхната помощ, защото те не са богове, а бесове. Един е истинският Бог (II зап.). Към Него ние трябва да се отнасяме с голямо благоговение, да не се шегуваме с името Му, да не го произнасяме напразно, а само там, дето е потребно и да не се подиграваме със светините, които Той ни е оставил (III зап.). Той иска най-сетне всекидневните ни грижи да не изпълват всецяло сърцето ни и да не ни доведат дотам да забравим Бога. За тая цел Той е установил седмия ден за почивка, за молитва и за занимания с добри богоугодни дела (IV зап.). За нас християните съботата е заменена с неделята, тъй като на тоя ден Господ Иисус Христос е възкръснал от мъртвите и ни е дарил вечен живот.

Вторите шест заповеди ни учат да обичаме хората и да не им правим зло. Те гласят:

1. 5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
   6. Не убивай.
   7. Не прелюбодействувай.
   8. Не кради.
   9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
   10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, ни осела му – нищо, което е на ближния ти.

В тия заповеди Господ ни открива как трябва да постъпваме с ближните си. Най-близки са ни нашите родители. Тях ние трябва да почитаме и обичаме (V зап.). На никого от ближните си не трябва да вършим зло. Не бива да увреждаме и отнемаме нито живота им, нито дори здравето им (VI зап.). Ние сме длъжни, за да не стигнем до прелюбодейство, да избягваме дори нечистите плътски мисли и желания (VII зап.). Не бива да взимаме и да присвояваме нищо чуждо, нито насила, нито с хитрост (VIII зап.). Не трябва да говорим за никого лъжливи неща, с които можем да му напакостим (IX зап.). Господ забранява най-сетне завистта, защото тя води към злоба, към омраза, към спорове, към гняв, към увреждане на ближния и към всевъзможни други злини (X зап.).

Денят, в който Господ дал десетте заповеди, станал велик празник за евреите и се наричал Петдесетница, понеже бил петдесети ден по ред от деня, в който евреите излезли от Египет.

Тия Божии заповеди, допълнени с много още други предписания и тълкувания, взели да се наричат сред евреите с общото название Закон. Благочестивите евреи с всички сили се стараели да изпълняват този закон и много го почитали. Този старозаветен закон има значение и в Новия Завет. Със Своя Нов Завет Иисус Христос само допълнил и задълбочил смисъла на Стария Завет. Докато Старият Завет изисквал предимно да не вършим никакво зло на другите, в Новия Завет се заповядва да им правим само добро, лишавайки дори себе си от някои блага; да обичаме не само приятелите си, но и враговете си и дори да жертвуваме за тях живота си, ако това е потребно.

До Мойсея Божествените откровения се предавали от баща на син и се запазвали в паметта на хората. Сега на Синай Господ заповядал да бъдат записани всички ония закони, които Той дал. Така се появило у евреите Свещеното Писание.

На Синай заедно с десетте Божии заповеди Мойсей получил от Бога указания как да бъде устроена една особена голяма палатка, дето евреите трябвало да се молят и да принасят своите жертви на Бога. Тази палатка се наричала скиния. За нея бил обграден специален двор, посред който бил издигнат жертвеникът, дето се принасяли жертвите. В предната част на двора имало една покрита палатка, наречена светилище. Тук имало маса с дванадесет хляба, седмосвещник и олтар, на който свещениците кадели тамян. В светилището могли да влизат само свещениците. Предната част на светилището била отделена със завеса. Тази част се нарича Святая Святих. В нея се пазел така нареченият Ковчег на Завета, в който били грижливо пазени скрижалите с десетте Божии заповеди. До Ковчега на Завета имало и съд с мана. В Святая Святих можел да влиза само първосвещеникът, и то един път в годината.

Господ поставил Аарона, Мойсеевия брат, за първосвещеник. Неговите синове и техните потомци трябвало да бъдат свещеници. За техни прислужници и помощници Бог определил потомците на Левия – левитите. През време на общи молитви вярващият народ стоял в двора около жертвеника.

Нашите храмове са устроени по подобие на старозаветната скиния. Вместо Святая Святих у нас има олтар. В него не могат да влизат жени. Светилището у нас е заменено със средната част на храма, дето стои вярващият народ, а дворът е заменен с така наречения притвор, дето в древност стоели некръстените люде, готвещи се да приемат християнството.

Скинията била предобраз на Христовата църква. Когато скинията била приготвена, Божията слава слязла върху нея във вид на облак и я осветила.

ЧЕТИРИДЕСЕТГОДИШНО СТРАНСТВУВАНЕ ПО ПУСТИНЯТА

(Числа, гл, 10, 11, 13, 14, 21 и 33)

Израилтяните прекарали цяла година около планината Синай. Но ето един ден облачният стълб, който стоял над скинията, се вдигнал. Това означавало, че народът трябвало да тръгне на път. Зарадвали се евреите, мислейки, че сега отиват направо в обетованата земя.

Но не станало така.

Едва минали три дена в път из пустинята, и ревността на евреите съвсем охладняла. Те наченали да роптаят и думали:

  - Кой ще ни нахрани с месо? Помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, пъпешите, лука, праза и чесъна. А сега душата ни линее. Освен мана, нищо няма пред очите ни!

Тогава Господ казал:

  - Утре ще ядете месо, и не един ден, не два, не пет, не десет, но цял месец, докле ви не омръзне и не се погнусите от него, задето презряхте Господа и роптаете.

Мойсей запитал Господа:

  - Шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ. А ти казваш, че ще им дадеш месо. Нима да се заколи всичкият добитък, що е с нас? Или да се събере всичката морска риба, та да ги задоволим?

Господ отговорил на Мойсея:

   - Мислиш ли, че не е силна ръката Господня?

Изведнъж задухал вятър от морето и докарал безброй пъдпъдъци, които покрили земята около израилския стан. Народът се втурнал да събира пъдпъдъци. Но преди да успеят неблагодарните евреи да изядат събраното месо, между тях настанал мор и измрели мнозина. Това било наказание за техните необуздани прищевки. Това място било наречено Гробове на прищевките.

Въпреки че Господ доказвал многократно на Своя народ, че го обича, че се грижи за него и че всякога в беда е силен да му помогне с могъществото Си, евреите все още не се доверявали напълно на Бога. Когато те се приближили до Ханаанската земя, изпратили дванадесет души да я огледат. Между тях бил и Иисус Навин. Тия огледвачи обикаляли четиридесет дена обетованата земя и като се върнали, донесли със себе си чудни плодове, огромни гроздове, нарове и смокини. Като се върнали. те разказали, че земята е много плодородна, че в нея тече мед и мляко, но че народът й е силен и градовете – укрепени, и че поради всичко това мъчно можело да се превземат. Евреите паднали духом. Напразно Иисус Навин ги убеждавал да вървят напред. Напразно той ги уверявал, че с Божията помощ те лесно ще се справят с ханаанците. Евреите решили да си изберат нов главатар и да се върнат в Египет. Никакви увещания не помагали. Колкото повече ги уговарял Иисус Навин да не въстават против Господа, толкова повече ропотът сред евреите растял. Най-сетне те закрещели:

   - Да ги избием с камъни!

И поискали да погубят Мойсея, Аарона и Иисус Навина.

Но славата Господня се явила в облак над скинията и чул се Божият глас:

   - Докога ще Ме огорчава тоя народ? Докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз извърших сред него? Ще го поразя с мор!

Мойсей започнал да моли Бога да прости тоя грях на народа. И рекъл Бог:

   - Прощавам според думата ти; но всички, които видяха славата Ми и личбите Ми и роптаха, няма да видят земята, която съм обещал с клетва на бащите им. Труповете им ще паднат в тая пустиня. Синовете ви пък ще се скитат в пустинята четиридесет години. И чак тогава ще влязат в оная земя заедно с Иисус Навина.

По тоя начин всички от двадесет години нагоре, които се противили на Бога, трябвало според Божия съд да измрат в пустинята. През уречените 40 години те наистина измрели.

Започнало се 40-годишното странствуване. Милосърдният Господ, въпреки всичко, и сега покровителствувал непокорните евреи и във всичко им помагал. Така, по Негова заповед в едно безводно място Мойсей извел вода от една скала и всички утолили там жаждата си. Друг път евреите дошли до едно място, което било пълно с отровни змии. От ухапванията започнали да измират много евреи. Тогава дошли мнозина при Мойсея и го помолили да се застъпи за тях пред Бога. Мойсей се помолил за народа, и Господ му заповядал да направи едно медно изображение на змия и да го окачи на дърво, което да издигне сред стана. „И нека всеки ухапан от змия погледне с вяра към медната змия и ще бъде жив“, казал Бог. Така и станало.

Медната змия била предобраз на Спасителя. Отровните змии са нашите грехове, които ни причиняват смърт. А медната змия, окачена на дърво, означава Спасителя, Който, разпънат на кръстното дърво, лекува с пролятата Си кръв нашите грехове и ни избавя от смъртта.

След много изпитания 40-годишното странствуване на евреите из пустинята се приближило към своя край. Измежду всички изведени от Египет останали живи само Мойсей, Халев и Иисус Навин. Всички останали били вече измрели. Мойсей бил достигнал дълбока старост. Той довел евреите до границата на Ханаанската земя. После по Божие повеление се изкачил на висока планина, погледнал оттам обетованата земя и там на върха умрял. Гробът му не се знае.

Мойсей написал първите пет книги на Библията: Битие, Изход,-Левит, Числа и Второзаконие.

Четиридесетгодишното странствуване на евреите из пустинята на път за обетованата земя рисува картината на нашето земно странствуване по пътя към обещания небесен рай. Господ се грижел през цялото това време за евреите. Той извършил много чудеса, за да им докаже, че промишлява за тях. Те роптаели, не вярвали. А Той ги дълго търпял и водел към крайната цел. Тъй се грижи Господ и за нас през земния ни живот. Често Той и с нас върши чудеса, избавя ни от опасности, устройва живота ни така, че да не погинем телом и духом, въпреки че често роптаем и не Му се покоряваме, Той ни дълго търпи, подтиква ни към покаяние и ни води към обетованата небесна родина.

ИИСУС НАВИН. ВЛИЗАНЕ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

(Кн. Иисус Навин, гл. 1, 3, 6, 13 и 24)

След Мойсеевата смърт Иисус Навин станал вожд на израилския народ. Както при Мойсея, така и сега Господ помагал на евреите. Иисус Навин повел най-сетне Божия народ към Ханаан. За да влязат в обетованата земя, евреите трябвало да минат през река Йордан. По Божие нареждане Иисус Навин заповядал на свещениците да вземат Ковчега на Завета и да влязат с него в реката. Тогава водата на река Йордан се разделила и народът минал на другия бряг по сухо. Най-накрая бил пренесен Ковчегът на Завета, подир което водата пак потекла надолу.

Започнала война между евреите и хананейците. С Божията помощ евреите леко побеждавали враговете си. Първият град, който трябвало да превземат, бил Иерихон. Той бил обграден с високи и яки стени. Господ заповядал на еврейските свещеници да носят, съпроводени от народа, Ковчега на Завета в продължение на шест дена около Иерихонските стени. На седмия ден, при седмото обикаляне около града, левитите затръбили с гръмогласни тръби, народът надал мощни викове и стените на Иерихон паднали сами. От всички страни евреите се спуснали към града и го превзели.

Иисус Навин тръгнал да овладява останалите градове. Под ръката му паднали повече от тридесет царе, които владеели разни земи в Ханаан. В сражението при Гаваон, по молитвата на Иисуса Навина, слънцето се спряло, за да може да се превземе градът преди да настъпи нощ. За няколко години Иисус Навин завладял почти цялата страна. Накрай той разделил земята между дванадесетте Израилеви колена. Само Левиевото коляно не получило своя земя. То било определено да служи на Бога и поради това имало своя част във всички израилски колена. Светилището и скинията с Ковчега на Завета били поставени в градеца Силом.

Когато Иисус Навин станал на 110 години, събрал в града Сихем израилския народ, за да се прости с него преди смъртта си. Тук той напомнил всички Божии благодеяния и увещавал израилтяните да останат верни на Господа, като изпълняват заповедите Му.

   - Бойте се от Бога! – казал им той. – Пазете всичко написано в Мойсеевия закон! Не служете на чужди богове, но пребъдвайте верни на Господа! А ако вие не искате да служите на Господа, аз и моят дом ще Му служим вярно навеки, защото Той е свет. Тогава целият народ отговорил:

   - Не, ние няма да оставим Господа и няма да служим на чужди богове!

Иисус Навин записал народния обет в книгата на Божия Закон. Всичко, което се случило с израилтяните в негово време, било също записано в Свещеното Писание – в книгата, носеща названието Иисус Навин.

СЪДИИ. САМСОН, САМУИЛ. ПОМАЗВАНЕ НА САУЛА ЗА ЦАР

(Кн. Съдии, гл. 1, 13, 14, 15 и 16;1 кн. Царства, гл. 1 – 15)

След смъртта на Иисус Навина евреите не удържали своето обещание да бъдат верни на Господа и да не се покланят на чужди богове. Те скоро изпаднали в идолопоклонство и оттогава започнали често да нарушават завета си с Господа. За да ги вразуми, Господ ги предавал от време на време в ръцете на техните врагове. Щом в нещастията си евреите се обръщали към Господа, Бог издигал измежду тях силни мъже, които ги избавяли от чуждо потисничество. Тия мъже били водачи на народа и се наричали съдии. Всеки един от тях ръководел съдбините на народа до смъртта си. Имало петнадесет такива съдии. Между тях една била жена – Девора. По-известни съдии били: Гедеон, Иефтай, Самсон и Самуил.

Веднаж евреите попаднали под властта на филистимците, едно езическо племе, което живеело в съседство с тях. Това наказание ги постигнало поради техните многобройни грехове спрямо Бога и ближните. Когато евреите се покаяли, Господ им дал силен защитник в лицето на съдията Самсон. Още до раждането на Самсона ангел Божий предупредил родителите му, че той ще бъде избраник Божий.

Самсон се отличавал с необикновена физическа сила. Когато веднъж лъв го нападнал, Самсон го разкъсал като яре. Филистимците се бояли много от страшната сила на Самсона. Те се мъчели някак си да го надвият и погубят, но все не успявали. Най-сетне си послужили с хитрост.

Самсон се оженил за една филистимянка, която се наричала Далила. Подкупена от своите сънародници, тя го запитала, на какво се дължи нечовешката му сила. Той й обяснил, че е дал обет пред Бога никога да не стриже косите си и че, ако бъдат остригани косите му, силата му ще го напусне. Тогава Далила скроила план да го лиши от силата му. Когато Самсон заспал на коленете й, отрязала му косите, и силата Божия действително го напуснала. Повиканите филистимци лесно хванали Самсона, ослепили го и го оковали във вериги. Те го принудили да работи в тъмницата тежка работа.

Самсон разбрал, че е сгрешил пред Бога, като доверил на Далила тайната си. Той се разкаял за сторения грях. Тогава заедно с порастването на косата му започнала да се връща в него предишната му сила.

Веднъж, на един свой празник, филистимците се събрали да принесат в своя храм жертва на един идол и да се повеселят. Те довели и слепия Самсон в храма, надсмивали се над него и му удряли плесници. Самсон мълчал. Поставили го между стълбовете, на които се крепял храмът. В това време в него се намирали всички филистимски първенци. На покрива пък стояли до три хиляди мъже и жени, които гледали забавляващия ги Самсон. Слепият неволник се помолил на Господа да му даде за сетен път голяма сила и, опрян на двата стълба, напънал мишците си върху тях и със страшно напрежение ги съборил. Храмът се разрушил, покривът паднал, и всички филистимци намерили в развалините смъртта си. Самсон загинал също.

Последен съдия на еврейския народ бил пророк Самиул. Той бил един на майка. Тя дълго време нямала деца. А била искрено вярваща и предана Богу жена. Наричала се Анна. Един ден тя дошла в скинията и дала в душата си обет пред Бога, че ако Той й подари син, тя ще го посвети да служи Нему. Анна тъй силно се молела и плачела, че първо-свещеникът я помислил за пияна и я посмъмрил. Но щом разбрал мъката й, той я благословил и й предсказал, че Бог ще изпълни молбата й. Така и станало: Анна родила син и го нарекла Самуил. Когато момчето станало на три години, тя го дала, според обещанието си, да прислужва при скинията. Оттогава Самуил заживял при първосвещеника Илий.

Една нощ малкият Самуил чул, че някой го вика: „Самуиле, Самуиле!“ Като мислел, че това е гласът на първосвещеника Илий, той изтичал при него. Но Илий му казал:

   - Аз не съм те викал, сине мой. Иди си легни!

Три пъти чул Самуил същия глас и три пъти отивал при първосвещеника Илий. Най- сетне първосвещеникът разбрал, че Господ зове момчето и го посъветвал как да се отзове. Когато Господ пак повикал Самуила, последният рекъл:

   - Говори, Господи, Твоят раб слуша!

Господ открил на Самуила, че първосвещеник Илий скоро ще умре и че неговите синове поради лошия си живот ще бъдат наказани и няма да станат съдии.

Самуил расъл и напредвал в благочестието си. Той бил във всичко послушен на Бога.

Скоро целият народ узнал, че Бог му открива Своята воля и разбрал, че Самуил е пророк.

Когато порасъл, той станал духовен водач на богоизбрания народ и бил през целия си живот праведен съдия. Той се стараел да поучава евреите, да ги отклонява от лошите им пътища, учел ги да вярват в истинския Бог и усърдно се молел за тях. Когато остарял, евреите започнали да го молят да им постави цар, за да бъдат и те устроени като другите народи. Самуил им говорел, че не е угодна на Бога тяхната просба, че тежко ще им бъде под владичеството на царя, но те не искали да го послушат. Тогава Бог му заповядал да им помаже за цар тогова, когото Той посочи.

На следния ден при Самуила се явил един висок и снажен юноша на име Саул. Той бил загубил своите осли и дошъл да попита Самуила къде да ги търси. Вместо да го отпрати подир ослите, Самуил по повеление Господне помазал Саула за цар, като излял един рог с осветен елей върху главата му. При това свещенодействие Божият Дух слязъл върху Саула, за да му помага да управлява народа. Всичко туй станало тайно.

Скоро Самуил събрал целия народ и заповядал да хвърлят жребие, за да се види, кой трябва да бъде цар. Жребието се паднало на Саула.

Саул бил отначало добър цар, изпълнявал волята Божия и справедливо управлявал. Но отпосле той се самозабравил и престанал да слуша Бога. Тогава Господ отстъпил от Саула и открил на Самуила, че ще постави нов, по-добър цар на еврейския народ.

ДАВИД

(1 кн. Царства, гл. 16, 17, 18, 24 и 31)

За да избере нов цар, Самуил трябвало да отиде по Божия заповед в земята, гдето живеело Иудовото коляно. Той дошъл в град Витлеем, гдето Бог му обещал да му посочи Свой избраник между синовете на един благочестив човек на име Иесей. Самуил видял Иесеевите синове. Той помислил, че Господ е избрал най-големия, защото той бил висок на ръст и много красив. Но Господ му казал:

   - При избора Аз гледам не лицето, но сърцето на човека. Моят избраник не е тук. Тогава Самуил запитал Иесея:

   - Всичките ли твои деца са тук?

   - Не, – отговорил Иесей, – остава още най-малкият. Той пасе овците.

Самуил помолил Иесея да прати да го доведат. Явил се един хубав, рус момък с приятно лице и живи изразителни очи. Това бил Давид. Господ рекъл на Самуила:

   - Стани, помажи го! Това е бъдещият израилски цар.

Самуил го помазал за цар. Божият Дух слязъл върху помазания и пребъдвал с него от тоя ден нататък. А Саул загубил Божието благоволение и зъл дух взел да го мъчи.

След няколко години се отворила война между евреите и филистимците. Давидовите братя били във войската. Давид бил още твърде млад, за да воюва. Веднъж отишел да споходи братята си и да им занесе храна. Той намерил еврейската войска в голяма тревога. Преди няколко дена измежду филистимците бил излязъл един воин, огромен по ръст, на име Голиат. Той подканвал евреите да отделят някого от себе си, който да се пребори с него, като добавял, че страната на онзи, който победи, ще се счита за победителка. Никой от евреите не се решавал да излезе срещу такъв великан. Поради това Голиат подигравал евреите и даже хулел Бога.

Давид пристигнал на бойното поле тъкмо по това време. Той чул, че Саул бил твърде разтревожен от предизвикателствата на Голиата и че обещавал да даде дъщеря си за жена на оногова, който победи Голиата. Давид бил силно натъжен, като виждал, че нямало между израилските войници нито един, който да има такова упование в Бога, че да излезе на борба срещу Голиата. Той пламнал от ревност по Божието име и решил да излезе срещу великана. Всички, даже и царят, го раздумвали, но той решително рекъл:

   - Ако Господ ми помогне, аз ще победя филистимеца!

Той се отказал от предлаганите му бойни оръжия. Не взел дори меч със себе си, но в просто овчарско облекло, само с една тояга и с прашката си тръгнал срещу облечения в броня и желязо исполин. По пътя той си избрал пет гладки камъка и с това привършил въоръжаването си.

Голиат видял младия овчар да иде насреща му и започнал да му се смее:

   - Защо си тръгнал срещу мене с тояга и камъни? Нима съм куче? Давид отговорил:

   - Ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз пък ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, Когото ти оскърбяваш.

Голиат се изправил и взел да се приближава към Давида. А Давид бръкнал с ръка в торбичката, извадил оттам един камък и с всичка сила го метнал с прашката си срещу Голиата. Камъкът се забил в челото на филистимеца, който веднага паднал на земята. Тогава Давид се затекъл, грабнал меча на гордия филистимец и му отсякъл главата.

Като видели това, филистимците били обхванати от ужас и хукнали да бягат. Тъй младият Давид с помощта на Бога издействувал за своя народ бляскава победа. След това сражение Давид станал любимец на целия еврейски народ.

Саул му дал дъщеря си Мелхола за жена. Мелхола обичала силно Давида. Обичал го и Ионатан, синът на царя. Но Саул не го обичал. Той завиждал на славата му. Злият дух, който го мъчел, не давал покой на душата му.

Давид можел да свири прекрасно на псалтир (арфа). Той бил и голям поет. С боговдъхновените си песни и с омайната си свирня успокоявал всяко човешко сърце. Затова царят често го викал да му пее и свири, за да го успокоява. Веднъж, във време на свиренето, Саул, под влияние на злия дух, хвърлил срещу младия певец своето копие. Но Давид се

отклонил ловко от удара и избягал.

Няколко пъти Саул се опитвал да убие Давида, но синът му Ионатан и дъщеря му Мелхола го спасявали. Най-сетне Давид решил да бяга от царския гняв в планината. Дълго той се криел из планинските пещери със своите другари, а Саул с войска го търсел. Веднъж Саул влязъл сам в една пещера, в която се криел Давид със своите приятели. Те рекли шепнешком на Давида:

   - Ето най-сетне настъпи денят, за който ти говори Господ, че ще предаде твоя враг в ръцете ти. Хайде да убием Саула!

Но Давид отговорил:

   - Да не ми дава Господ да сторя такова нещо на моя цар, помазаника Господен!

И като обуздал другарите си, той сам тихичко се промъкнал до Саула и незабелязано отрязал края на дрехата му. Когато Саул излязъл от пещерата и се поотдалечил от нея, Давид му извикал отдалече:

   - Господарю мой, царю! Ето, ти виждаш края на своята дреха в моите ръце. Аз я отрязах, когато ти беше в пещерата, и нищо лошо не ти сторих. Ти виждаш сам, че в сърцето ми няма злоба към тебе, нито коварство, нито измяна.

Като чул думите на Давида, Саул заплакал и казал:

   - Ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло. Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес! И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.

Не след много време Саул погинал на война, и народът провъзгласил Давида за свой цар.

Поради своята доброта към враговете си Давид е станал символ на кротост и незлобие.

За тия му добри качества Господ справедливо го издигнал.

ЦАР ДАВИД СЪГРЕШАВА ТЕЖКО И СЕ ПОКАЙВА

(2 кн. Царства, гл. 1 – 19)

Като станал цар, Давид се грижел ревностно за своя народ. Той създал условия за добър живот. Особено се грижел за благочестието и за правата вяра в Бога. Затова Господ благословил Давида, направил го могъщ владетел и покорил под неговата десница враговете му. Всички Израилеви колена искали царят да живее в тяхното коляно. Но Давид си избрал за престолен град Йерусалим, който той превзел от иевусейците. Първата грижа на Давида била да възстанови богослужението във всичкото му великолепие. Той пренесъл Ковчега на Завета и скинията в Йерусалим и поискал да построи голям и красив храм. Но Господ му казал, че той не е достоен да извърши това дело, понеже воювал твърде много и пролял много кръв. Тая чест щял да има неговият наследник.

Цар Давид преживял и много неприятности. Един от неговите синове – Авесалом – поискал да стане цар и започнал да воюва срещу баща си. Но Авесалом бил наказан от Господа. Неговата войска била разбита. Сам той се опитал да се спаси с бягство. Като бягал обаче, косите му се заплели в клоните на едно дърво. Той бил настигнат и убит от Давидовите войници. Кроткият Давид отдавна бил простил на своя син и горко оплаквал смъртта му. Той простил и на всички ония, които се увлекли по Авесалома.

Давид бил милостив въобще към всички свои неприятели, както и към покорените от него околни народи. Само с амонитяните той постъпил по-жестоко. Но то не било случайно, а поради туй, че в Давидовото сърце по това време се промъкнал и настанил един тежък грях. Той се поддал на страстите си. А всяка страст прави човека сляп, глух и жестокосърдечен. Грехопадението на Давида се случило така. Той видял един ден една много красива жена и поискал да се ожени за нея. Оказало се, че тя била жена на един Давидов воин на име Урий. За да може да вземе жена му, Давид наредил Урий да бъде поставен във време на сражение на първа линия, за да бъде непременно убит. Така се и случило. Урий загинал, а Давид се оженил за младата и хубава вдовица. Почти цяла година живял с нея спокойно. Но Господ не оставил за дълго Своя слуга да тъне в греха си. Той изпратил при него пророк Натана, за да го изобличи, т.е. да му посочи греха.

   - Царю, – рекъл пророк Натан. – В един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше твърде много дребен и едър добитък, а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която той бе отхранил от малка, и тя бе пораснала при него заедно с децата му, ядеше от хляба му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. При богатия човек дойде един странник. И нему се досвидя да вземе от овцете си, за да сготви обед на госта, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на странника.

   - Кой е този човек? – извикал гневно Давид. – Той заслужава смърт!

   - Този човек си ти, – рекъл пророк Натан. – Господ те направи цар, даде ти всичко, каквото поиска, а бедният Урий имаше само своята любима жена. Ти уби Урия с ръцете на неприятелите, а жена му взе при себе си.

Давид разбрал колко тежко е съгрешил пред Бога. Веднага взел да се кае и да съжалява искрено за сторения голям грях. Той не можел вече да поправи злото, защото Урий бил убит, но за това пък горко плачел и молел Бога за прошка. В покайното му настроение се родила една от най-хубавите му молитвени песни – 50 псалом, наречен покаен псалом.

Давид съчинил много такива молитвени песни. Той ги пеел, като свирел същевременно на струнен инструмент, наречен псалтир. Оттам и молитвите му взели да се наричат псалми. Петдесетият псалом, който Давид съчинил след изобличението му от Натана, е една от най- хубавите покайни молитви. Той започва така: „Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях; защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших“...

Всички псалми, написани от Давида, както и някои други, написани от по-късни автори, са събрани в особена книга, наречена Псалтир. Това е една от книгите на Свещеното Писание на Стария Завет. От нея се чете и пее почти на всяко богослужение, особено във време на вечерня и утрепя, когато сред църквата се чете шестопсалмието. Псалмите са написани така хубаво, че много християнски молитви са съставени по техния текст.

В много свои псалми Давид по вдъхновение от Светия Дух изказва пророчества за Спасителя, Който е трябвало да се роди от Давидовия царски род (Пс. 71, 2, 21 и др.).

ЦАР СОЛОМОН

(3 кн. Царства, гл. 3, 7, 8 и 11)

Като остарял, Давид поставил своя син Соломон за наследник на царската корона. Соломон обичал Бога и Му служел вярно. Веднъж, след като принесъл жертва на Бога, Сам Господ му се явил на сън и му казал, че той може да поиска от Него каквото пожелае. Соломон рекъл:

   - Господи, Ти стори велика милост на Твоя раб, баща ми Давида, задето той изпълняваше Твоята воля. Ето и аз искам да Ти служа; но аз съм още твърде млад и се боя поради това, че не ще мога да управлявам тоя многоброен Твой народ, да отсъждам правилно

що е добро и що е зло. Затова Те моля: дай ми мъдрост, за да разбирам Твоята воля и да я изпълнявам!

Бог му отговорил:

   - Задето поиска мъдрост, а не дълъг живот, богатство, слава или победа над враговете си, Аз ще изпълня твоята молитва. Ти ще бъдеш по-мъдър от всички други царе. Аз ще ти дам и това, което ти не поиска – богатство и слава. И ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.

Господ изпълнил Своето обещание. Соломон станал най-мъдър между всички царе. Мнозина дохождали на съд при него, и той всякога намирал най-мъдрото и справедливо разрешение и на най-заплетените въпроси.

Един ден се явили при Соломона две жени и донесли две малки деца. Едното било живо, а другото мъртво. Едната жена казала на Соломона:

   - О, господарю мой, аз и тая жена живеем в една къща. И двете имахме по едно дете. През нощта умрял синът на тая жена, защото тя била легнала връз него. А тя станала през нощта, взела моя син от мене, докато аз съм спала и го турила при себе си, пък своя мъртъв син поставила до мене. Сутринта станах да накърмя сина си, и ето – гледам го мъртъв! А когато на виделина се взрях в него, познах, че това не е моят син.

Другата жена рекла:

   - Не, моят син е живият, а твоят син е умрелият! Първата жена живо възразявала:

   - Не, твоят син е умрелият, а моят е живият!

Тъй те се препирали пред царя. Соломон помислил малко, па рекъл:

   - Дайте меч! Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата!

Жената, която била наистина майка на живото дете, силно се развълнувала, паднала пред царя и взела да го моли:

   - О, господарю мой! Дайте й това дете живо и не го убивайте! А другата казала:

   - Нека не бъде ни мое, ни твое. Сечете!

Тогава Соломон разбрал, че истинската майка е оная, която молела да бъде пощаден животът на детето, и заповядал да й дадат живия младенец.

Скоро целият народ узнал за премъдрия съд на царя и всички започнали да се боят от него. Своята мъдрост Соломон изразявал и в управлението на народа, и във всичките си други царски дела. Царе от далечни страни идвали при него, за да го видят и чуят неговата мъдрост. Соломон съчинил три хиляди притчи, съставил хиляда и пет песни и описал всички растения от кедъра до исоповата трева. Притчите на Соломона са така дълбоки и назидателни, че и до днес служат като най-добри наставления и за прости, и за мъдри.

Тия притчи се съдържат в Свещеното Писание на Стария Завет под заглавието „Книга притчи Соломонови“.

Най-главното дело на Соломона било построяването храма Господен в Йерусалим. Храмът бил огромен и великолепен, направен от най-драгоценни материали и построен по плана на скинията. В него имало и двор, и светилище, и Святая Святих, която била отделена от светилището със завеса. В двора имало жертвеник, дето се принасяли жертвите и около който се събирал народът на молитва.

Когато храмът бил привършен, внесли Ковчега на Завета в Святая Светих. Веднага след това славата Божия слязла върху храма във вид на облак и го изпълнила. Тъй храмът бил осветен. Соломон дълго се молил на Бога да приеме молитвите на тия, които ще идват в тоя храм. Господ му казал във видение, че неговата молитва е чута.

Великата мъдрост на Соломона не могла да го спаси от грях. Опиянен от славата и богатствата си, той взел да живее разкошно. Налагал на народа големи данъци. Въпреки че еврейският закон забранявал женитбата с идолопоклонци, той довел в двореца си много жени езичнички. Тия жени развратили сърцето му. Те се кланяли на своите божества. Соломон им

разрешил да построят на тия божества капища около Йерусалим и сам взел за им принася жертви. Тогава Господ му рекъл, че ще отнеме от него царството му и ще го раздели. Към края на живота си Соломон се покаял. Разбрал суетата на всичко и написал в покаянието си книгата „Еклисиаст“, което значи „проповедник“. Той написал още и книгата „Песен на песните“, в която изобразил символистично любовта на Бога към хората.

РАЗДЕЛЯНЕ НА СОЛОМОНОВОТО ЦАРСТВО. ПРОРОЦИ ИСАИЯ И ИЕРЕМИЯ

(3 кн. Царства, гл. 12; 4 кн. Царства, гл. 17, 19, 23 и 24)

След смъртта на Соломона еврейското царство се разделило, както Бог бил отсъдил. Соломонов наследник бил синът му Ровоам. При него се появили раздори между евреите. Десет колена се разбунтували, откъснали се от Ровоама и си избрали за цар Иеровоам, един началник на работниците в Йерусалим. Верни на Ровоама останали само две колена – Иудовото и Вениаминовото. Тъй като те били близко до Иерусалим, този град останал да бъде столица на Юдейското царство. Жителите на това царство започнали да се наричат юдеи.

Останалите десет колена образували Израилското царство. Те си избрали за столица Самария. Израилските царе не искали техните поданици за отиват на молитва в Иерусалимския храм, дето се пазел Ковчегът на Завета. За да ги отклонят от религиозно общение с юдейския народ, израилските царе ги въвлекли съзнателно в идолопоклонство.

Скоро почти всички израилтяни забравили Господа. Без Божията помощ тяхното царство започнало да отслабва. То просъществувало едва около 250 години. Когато нечестието на народа стигнало до крайните си предели, Господ изрекъл над това царство Своята присъда и го предал в робство на асирийците. По-голямата част от жителите му били закарани в робство в Ниневия, а на тяхно място били поселени езичници.

Новите жители на Израилското царство започнали да се наричат самаряни. От останалите в земята си израилтяни те се научили да вярват в истинския Бог, но не усвоили изцяло богооткровената вяра. От пророците те почитали само Мойсея, и от свещените книги приемали само Мойсеевото петокнижие, т.е. първите пет книги от Библията, които били написани от Мойсея.

Юдейското царство съществувало около 370 години. В него царският скиптър се предавал на люде от Давидовия род. Някои от тия царе били благочестиви. Служили на истинския Бог с преданост и се борели срещу идолопоклонците. Но имало и много нечестиви владетели, които отпаднали от истинската вяра. Лошият пример на лошите царе бил следван от техните поданици.

Най-сетне нечестието на царете и развращението на народа довели и юдейското царство до разгром. При цар Седекия вавилонският цар Навуходоносор покорил юдеите. Градът Йерусалим бил разрушен. Великолепният Соломонов храм бил опожарен. Юдейският народ бил отведен в плен в далечния Вавилон и там в неволя прекарал 70 години. Тъй Господ наказал Своя любим народ, задето отстъпил от истинската вяра и взел да се кланя на лъжливи богове.

   Даниил обяснил съня така:

•    -  Ти, царю, си цар на царете. Златната глава означава твоето царство. Другите части на истукана означават ония царства, които ще настанат след тебе. Те ще бъдат не така славни, както твоето царство, а по-долни от него. Камъкът пък, който се откъсна от планината, означава царството Божие, което ще настъпи след падането на предишните четири царства. То ще се разпространи по цялата земя, ще съкруши всички царства, а само ще стои вечно.

Навуходоносор бил много доволен от отговора на Даниила, обсипал го с подаръци, възхвалил истинския Бог и поставил Даниила за началник над всички вавилонски мъдреци.

Пророческият сън на Навуходоносор се изпълнил. Четирите царства, които се сменяли едно след друго, били следните: Вавилонско, Персийско, Македонско и Римско. Според тълкуванието на св. Църква, планината, от която се откъснал камъкът, без да го е съборила ръка, означава Пресвета Богородица, която е родила Христа без намесата на мъж. Камъкът пък означава Спасителя на света. Неговото царство наистина се разраснало в голяма планина, която е изпълнила цялата земя.

В околностите на Вавилон, на полето Деир, Навуходоносор поставил голям златен идол и заповядал на всички да му се покланят като на бог. Всички присъствуващи при откриването на идола му се поклонили, когато бил даден за това знак. Само тримата момци иудеи Ананий, Азарий и Мисаил не се поклонили на идола, понеже помнели, че втората Божия заповед строго забранява това. Царят се разгневил и заповядал да ги хвърлят в горяща огнена пещ. За да наблюдава страданията на непокорните млади иудеи, Навуходоносор заповядал да му издигнат трон недалеч от огнената пещ. Когато тримата момци били вързани и хвърлени в пещта, царят изведнъж се смутил, станал от мястото си и запитал обкръжаващите го велможи:

•    - Нали трима души вързани хвърлихме в огъня? А ето, виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма. И видът на четвъртия е подобен на сина Божий.

Навуходоносор се приближил към пещта и извикал:

•    - Ананий, Азарий и Мисаиле, раби на Всевишния Бог, излезте! Момците излезли. Оказало се, че огънят не само не докоснал телата им, но не обгорели дори и дрехите им. Като видял това чудо. Навуходоносор прославил Бога на иудеите и под страх на смъртно наказание забранил на поданиците си да хулят Божието име. Тъй Бог спасил от явна смърт верните Си раби, като им изпратил ангел небесен да ги запази от стихията на огъня.

А когато ангелите си отишли от тях, пастирите си казали един другиму:

•    —  Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!

И те дошли бързешком и намерили Мариам и Йосифа и Младенеца да лежи в яслите. Поклонили Му се, а след това радостни се върнали пак при стадата си, като славели Бога за всичко, що чули и видели в тая света и спасителна нощ. Бедната и скромна обстановка, в която се родил Божият Син, свидетелствува за Неговото неизказано смирение. Най-Славният, най-Великият и най-Могъщият благоволил да се роди в бедна пещера! Какъв пример на смирение за най-слабите и грешни, но горди и надменни човеци!

Рождество Христово празнуваме на 07 януари по светския календар, което e † 25 декември по църковния календар.

 

Сретение Господне (Лука 2:21 – 40). Когато Богомладенецът станал на 8 дни, бил обрязан, съгласно предписанието на Божия закон (Бит. 17:12). Според същия закон всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде посветено на Господа и представено Нему (Изх. 13:12). Затова Йосиф и Мария донесли Иисуса в храма да Го представят Господу и да принесат установената жертва – две гургулици или две гълъбчета.

При входа на храма ги срещнал старецът Симеон, който очаквал спасението на Израиля. Нему било предсказано от Духа Светаго, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Когато родителите донесли Младенеца, Симеон Го прегърнал, благословил Бога и рекъл:

•    —  Сега отпускай! Твоя раб, Владико, според думата Си смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!

Йосиф и Мария се чудели на тия думи. Тогава Симеон се обърнал към Майката и казал:

•    —  Ето, този твой Син лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия. А на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.

С тия думи старецът предсказал на Божията Майка страданията, които щяла да претърпи при кръста на своя Син.

При храма живеела и пророчица Анна, вдовица на 84 години. Тя също очаквала Спасителя и проповядвала след това за Него.

Това евангелско събитие се нарича Сретение (среща, защото праведният Симеон е срещнал Богомладенеца Христа).

Сретение Господне се празнува на 15 февруари по светския календар, което e † 02 февруари по църковния календар.

 

Поклонение на мъдреците (Мат. 2:1 – 12). Раждането на Христа не останало незабелязано за света; на небето се появила чудна звезда. Видели я учените астрономи от Халдейската земя, разтворили старите книги и разбрали, че се е родил велик Цар. Те пожелали да Му се поклонят и да Му поднесат своите дарове. Приготвили се за далечен път и тръгнали към звездата. А тя вървяла пред тях и ги водила. Когато мъдреците (вълхвите). дошли в Йерусалим, запитали:

•    —  Где е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Чул цар Ирод за пристигането на вълхвите и пратил да ги доведат при него. Като узнал от тях за значението на новата звезда, той се смутил. Ирод бил властолюбив и треперел за своя трон. Той се опасявал да не би новороденият Цар да го свали от престола и да завладее царството му. Затова искал да погуби Тоя нов претендент за неговия престол. Ирод повикал всички първосвещеници и книжници и ги запитал где трябва да се роди Христос. Те му отговорили:

•    —  Във Витлеем иудейски, понеже тъй е предсказал пророк Михей (Мих. 5:2).

Тогава Ирод повикал тайно вълхвите, за да узнае от тях точно за времето, когато се появила звездата. След това ги изпратил за Витлеем и им поръчал да разпитат грижливо за Младенеца, и като Го намерят, да се върнат в Йерусалим и да му кажат, за да идел и той да Му се поклони.

Чудната звезда пак повела мъдреците и се спряла над мястото, гдето бил Младенецът. Вълхвите влезли в къщата, намерили Младенеца и майка Му Мария, паднали ничком, поклонили Му се и Му принесли своите скъпи дарове: злато, ливан и смирна.

На връщане мъдреците не се отбили при Ирода, а по Божие откровение заминали по друг път за страната си.

В лицето на източните мъдреци на Богомладенеца Христа се поклонила тогавашната наука. Скъпите дарове, които вълхвите поднесли, свидетелствуват, че източната мъдрост признала Богомладенеца за необикновен Цар и Му отдала заслужена почит.

БЯГСТВОТО НА СВ. СЕМЕЙСТВО В ЕГИПЕТ И ИЗБИВАНЕТО НА ВИТЛЕЕМСКИТЕ МЛАДЕНЦИ

(Мат. 2:13 – 23)

Когато мъдреците заминали за страната си, ангел Господен се явил насъне Йосифу и му казал:

   —  Стани, вземи Младенеца и Майка Му и бягай в Египет и остани там докле ти кажа. Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

Без да губят време Йосиф и Мария се приготвили за път. Не било лесно за стареца Йосифа и за Майката Господня да предприемат такъв дълъг, опасен и труден път през

пустинята – от Витлеем до Египет. Те обаче тръгнали с пълна преданост на волята Божия. И Бог ги закрилял. Те стигнали благополучно в Египет и според преданието се установили близо до града Хелиопол (Слънчевград). Тук те останали до деня на Иродовата смърт.

Дълго чакал цар Ирод да се върнат мъдреците и да му кажат где точно е новородилият се Цар Иудейски. Но, като се видял измамен, заповядал да бъдат убити всички момченца от две години надолу в цялата Витлеемска околност. По тоя начин той мислел, че ще може да погуби и Христа.

Започнало се жестоко клане на невинни дечица. Избити били 14 000 младенци. Потекли потоци детска мъченическа кръв. Заплакали хиляди майки за скъпите си рожби. Тогава се сбъднало пророчеството на св. пророк Иеремия, който казва:

•    —  Глас се чува в Рама³, писък и горко ридание; Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях (Иер. 31:15).

Това са били първите мъченици за Христа, а Ирод – първият Христов гонител.

След смъртта на Ирода ангелът Господен отново се явил насъне на Йосифа в Египет и му казал:

•    —  Стани, вземи Младенеца и Майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца!

Като станал, Йосиф постъпил според думите на ангела и се завърнал в родината си. Но като узнал, че в Иудея царувал Архелай, наместо баща си Ирод, уплашил се и по откровение Божие заминал за галилейския град Назарет, гдето се установил да живее.

ОТРОКЪТ ИИСУС В ХРАМА

(Лука 2:41 – 52)

Всеки благочестив иудеин за великия празник Пасха е трябвало да отива на поклонение в Йерусалимския храм. И родителите на Христа изпълнявали това предписание на закона (Изх. 23:17).

Когато отрокът Иисус станал на 12 години, родителите Му Го завели в Йерусалим за празника. След като минал празникът, Йосиф и Мария си тръгнали обратно за Назарет, като мислели, че Иисус е напред, заедно с техни роднини. След като обаче не Го видели между поклонниците, разтревожени те се върнали в Йерусалим, за да Го търсят. След дълго дирене най-сетне на третия ден те Го намерили в храма да седи между учителите, да ги слуша и запитва. Всички, които присъствували, се чудели на разума и отговорите Му.

Когато Майка Му Го видяла, казала:

•    —  Чедо, защо ни направи така? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

А Христос им рекъл:

•    —  Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

С това Той искал да каже, че е Син Божий, и че мястото Му е в дома Божий.

След тия думи отрокът Иисус тръгнал с родителите Си и се завърнал в Назарет. Тук Той прекарал юношеските Си години, като пребъдвал в пълно послушание и преуспявал в мъдрост и любов пред Бога и човеците.

3. Село, близко до Йерусалим и Витлеем.

СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

(Лука 1:5 – 25)

В онова време в Йерусалимския храм бил на служба един свещеник на име Захария.

Неговата жена се казвала Елисавета. Те били бездетни и в напреднала вече възраст.

Един ден, когато Захария бил влязъл в храма, за да покади, явил му се ангел Гавриил и му казал:

   —  Захарие, молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще роди син и ще го наречеш с името Йоан. Той ще бъде велик пред Господа и ще се изпълни с Дух Свети, за да приготви на човеците пътя към спасение.

Захария не повярвал на ангела, понеже както той, така и жена му били вече в преклонна възраст. Тогава ангелът му казал:

   —  Понеже ти не повярва на думите ми, ето, ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се роди детето.

Захария излязъл от олтара и като не можел да говори, започнал да маха на народа с ръка. Всички разбрали, че той трябва да е имал видение.

Когато се родило детето и трябвало да му нарекат име, Захария поискал дъсчица, написал на нея: „Йоан му е името!“ и веднага проговорил. Най-напред той благодарил Богу за великата Му милост и възхвалил името Му.

Йоан още от младини се заселил в пустинята, гдето се хранил с акриди⁴ и див мед, а се обличал с дреха от камилска вълна и се препасвал с кожен пояс.

Когато околното население узнало за Йоана, започнало да се стича при него край река Йордан и да слуша проповедите му. А той на всички говорел:

   —  Покайте се, защото се приближи царството небесно! След мене иде Един, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка от обущата Му.

Йоан изобличавал всички, без да гледа на лице, като ги заплашвал с Божия съд. Той кръщавал във водите на р. Йордан ония, които се разкайвали за греховете си. Затова е и наречен Кръстител. А понеже с проповедта си подготвял пътя на Господа Иисуса Христа и вървял пред Него, той се нарича още и Предтеча.

Паметта на св. Йоана Кръстител празнуваме на 20 януари по светския календар, което e † 07 януари по църковния календар.

4. Особен род скакалци.

 

Кръщение Господне (Мат. 3:13 – 17 и Марко 1:9 – 11)

Когато Христос навършил 30 години, започнал Своето служение.

Най-напред Той дошъл при Йоана на р. Йордан, за да се кръсти от него. Като видял Христа отдалеч, Йоан Го посочил на народа с думите:

   —  Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света! Христос пристъпил към Йоана, за да бъде кръстен от него, но тоя Го възпирал, като казал:

   —  Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Но Иисус му отговорил:

   —  Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда!

Тогава Йоан кръстил Иисуса. А когато Христос излизал от водата, отворили се небесата. Дух Свети се явил във вид на гълъб и се чул гласът на Бога Отца от небето:

   —  Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

            Кръщението Господне празнуваме на 19 януари по светския календар, което e † 06 януари по църковния календар.

 

Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Богоявление или Йордановден.

Иисуса Христа за първи път ясно се разкрива за света тайната на Св. Троица, т.е., че Бог е Един, но в три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети.

ИЗКУШЕНИЯТА НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА В ПУСТИНЯТА

(Мат. 4:1 – 11; Лука 4:1 – 13 и Марко 1:16 – 21)

Веднага след кръщението Христос дошъл в близката до Йордан пустиня, гдето прекарал в строг пост 40 дни и 40 нощи. А когато огладнял, пристъпил към Него дяволът и започнал да Го изкушава:

   —  Ако Ти си Син Божий, – казал дяволът, – можеш да направиш, щото тия камъни да станат на хляб.

Но Христос, макар че бил много гладен, не се поддал на дяволското изкушение, а рекъл:

   —  Човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Второз. 8:3).

Като видял, че Христос няма да се съблазни чрез храна, дяволът поставил Спасителя на покрива на Иерусалимския храм и Му казал:

ДРУГИ ЗАПОВЕДИ И НАСТАВЛЕНИЯ

(Мат. глави 6 и 7)

Христос завършил Своята нагорна проповед с много още други заповеди, съвети и наставления, по-важни от които са следните:

Молитвата ни да не бъде като на фарисеите – лицемерна, външна, само за пред хората, а тайна, та небесният ни Отец да ни въздаде на яве (Мат. 6:5). Христос предложил на учениците Си като образец молитвата „Отче наш“ – най-хубавата и съдържателна молитва. Тя се нарича още и „Господня“, защото ни е дадена от Самаго Господа.

Христос е заповядал: да прощаваме на ближните си съгрешенията им, та и нашият небесен Отец да прости нашите съгрешения (Мат. 6:14 – 15).

Постът ни също да бъде таен и нелицемерен, та да бъде угоден на Бога (Мат. 6:16–18).

Да не си събираме земни съкровища, които молец и ръжда разяждат или крадци подкопават и крадат, а да събираме вечни съкровища на небето (Мат. 6:19 – 21).

Да не се грижим прекомерно за нашето облекло и храна; да вземем пример от птиците небесни и полските цветя, които нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, и все пак нашият небесен Отец ги храни. Той и нас няма да остави гладни и голи, защото ние сме много по-ценни от птиците и цветята (Мат. 6:25 – 34).

Да търсим царството Божие и Божията правда и всичко останало ще ни се придаде.

Да не осъждаме ближните си, а да им прощаваме, защото който съди и той ще бъде осъден; с каквато мярка мерим, с такава и ще ни се отмери (Мат. 7:2 – 5).

Да бъдем настойчиви в молитвите си: да искаме и ще ни се даде, да хлопаме и ще ни се отвори.

Накрая Христос предложил златното правило на човешките взаимоотношения:

— Което искате да правят вам човеците, същото правете и вие на тях!

*** Каква правда се съдържа в тия Христови думи!

И наистина, ако ние ги изпълним, ако във всичко постъпваме спрямо ближните си тъй, както искаме и те да постъпват спрямо нас, царството Божие ще настъпи непременно между нас. Няма да има тогава между човеците неправди, крамоли и раздори, кражби, убийства и войни, а ще зацари правда, мир, любов, братство, сговор и доброчестина.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(Мат. 7:24 – 29)

ИЗЯСНЕНИЕ НА ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА

(Мат. 6:9 – 13 и Лука 11:1 – 4)

Молитвата е въздух за душата. Без молитва няма религиозен живот; без молитва душата умира. Сам Спасителят често е пребъдвал в молитва към Своя небесен Отец. Един ден, след като Христос свършил молитвата Си, един от апостолите Му рекъл:

   —  Господи, научи ни да се молим! А Иисус им рекъл:

   —  Когато се молите, казвайте:

„О́тче наш, И́же еси́ на небесе́х! Да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго. Яко Твое есть царство, и сила, и слава Отца и Сына и Святаго Духа ныне и присно и во веки веков. Аминь.“

(Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия Защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин!).

Всяко слово Господне е пълно с живот и истина, защото излиза от Извора на истината и живота. Но Господнята молитва цяла е наситена с жизнена правда и всяка дума от нея е пълна със съдържание. Завинаги тя ще остане образец на съвършена молитва. Ето накратко нейното изяснение.

„Отче наш“...! какво чудно обръщение!

Може ли да има за нас нещо по-скъпо, по-сладко и по-мило от това, да можем да наречем Бога наш Отец, наш Баща? Както детето се обръща с дръзновена синовна любов към своя родител с думата „Татко!“, тъй и ние се обръщаме към Бога с думата „Отче...“. С това ние изразяваме Божията близост до нас и признаваме, че Бог не е някакъв тиранин и жесток властелин, а любвеобилен наш небесен Баща. Затова и ние със синовна любов и детска откровеност Му разкриваме своята душа.

Ние се обръщаме към Бога не с думите „Отче мой!“, а „Отче наш!“ С това пък ние изразяваме нашата братска обич помежду ни. Бог е Отец на всички ни, а и всички ние сме негови чеда и помежду си – братя.

***

„Да се свети Твоето име!“ Нима Божието име не е свято, та молим то да се свети? Името на Бога само по себе си наистина е свето, но То се свети и слави още и чрез нашия живот и нашите уста. Когато ние живеем според Божиите повели и славословим с езика си Бога, ние с това светим Неговото име сред нашите близки; а когато ние престъпваме Неговите заповеди, ние ставаме причина неверните да хулят и безчестят Божието име.

***

„Да дойде Твоето царство...!" С това ние молим Бога да зацари Сам Той в нашите души и сърца и в нашия живот. А там, гдето е Бог, там са радостта, мирът, правдата, доброто, любовта и благоволението между човеците.

***

 „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ Волята Божия се изпълнява на небето сред небесните ангелски чинове. Ние се молим, щото същата тая света воля да бъде изпълнена и на земята, както и на небето. Молим се, щото всеки човек напълно да подчини своята воля на Божията, за да постигне в Бога истинско щастие.

***

„Насъщния ни хляб дай ни днес!“ Под „хляб“ тук се разбира не само всяка веществена храна, но и всичко, що е необходимо за нашето съществуване. Ние не молим Бога за излишни неща, а само за „насъщното“, т.е. за онова, без което не можем да минем. Молим Го също не да ни осигури храната за много дни и години, а само за днес. Ако ние се надяваме на Бога и твърдо вярваме в Неговата промислителна към нас любов. Той няма да ни остави без храна и утре, и други ден, и за цял живот.

***

„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си!“ За да бъдем истински щастливи, ние трябва да сме в мир с Бога – да нямаме никакви провинения спрямо Него. И ако нещо като човеци сме прегрешили спрямо Него и с това сме Го наскърбили, трябва веднага да Го молим за прошка. Бог няма да ни прости съгрешенията, ако и ние от сърце не простим прегрешенията на нашите ближни (Мат. 6:15). Затова нека първом простим на нашите близки, та тогава да искаме от Бога и Той нам да прости.

***

„И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия!“ Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава (Иак. 1:13). Затова смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение“ е – „не допускай да бъдем въведени в изкушение“. Ние молим Бога да ни избави от лукавия. И Той може да стори това, защото е много по-силен от него. За да се избавим обаче от примките на дявола, трябва винаги да призоваваме Бога на помощ, колчем лукавият се опита да ни оплете в своята мрежа и да ни склони към грях.

***

„Защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин!“ Това славословие иде като естествен завършек и печат на цялата Господня молитва. С него ние признаваме, че властта, силата и славата принадлежат единствено на Бога и че те не се свършват никога, а са вечни. Всяка човешка власт, дори и на най-могъщия земен властелин, както и всяка човешка слава, дори и на най-великия герой, са мимолетни – днес блестят, утре угасват; те са пълно безсилие и безславие в сравнение с Божията сила и слава. Да! Нему – Единому и Премудрому Богу да бъде наистина чест и слава во веки веков. Амин! (1 Тим. 1:17).

*

*          *

Господнята молитва трябва често да е в нашата мисъл и на нашите уста. С нея трябва да започваме и завършваме всеки ден; с нея трябва да се молим преди всеки обед и нея трябва да мълвим при всички беди и злощастия в живота.

УЧЕНИЕ НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА ЗА НЕГОВОТО БОГОСИНОВСТВО

(Йоан, глави 5,6,7 и 8; 10:22 – 39)

Необикновените дела и учение на Господа Иисуса Христа карали иудеите да се запитват:

   —  Кой е Този, Който знае Божествените Писания без да се е учил? Никой не е говорил тъй, както Той говори!

Мнозина повярвали в Него, че Той е Христос, пратен от Бога. Но, имало и някои, които не Го признавали за Месия. И станал голям спор между самите иудеи за Христа. Най-сетне веднъж те пристъпили към Него и Му казали:

   —  Докога ще измъчваш душите ни? Ако Ти си Христос, кажи ни открито! Тогава Иисус им отговорил:

   —  Казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил, а Аз и Отец сме едно.

Като чули това, иудеите грабнали камъни да Го убият. Христос им казал:

   —  Толкова добри дела ви извърших, а вие искате да Ме убиете. Но те Му отговорили:

   —  Не за добрите дела, които си сторил, Те замеряме с камъни, а за това, че Ти, Който си човек, се правиш Бог.

При друг случай Христос казал на иудеите:

   —  Вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

А когато Го изпратили на съд пред Синедриона⁹ и първосвещеникът Каиафа Го заклел да каже дали наистина е Син Божий, Христос не се отрекъл и тържествено признал, че Той действително е Син Божий.

За Син Божий Го изповядвали и св. Му апостоли (Йоан 1:49; Мат. 16:16); за такъв Го признавали дори и демоните и треперели от Него! (Марко 5:7).

УЧЕНИЕ НА ХРИСТА ЗА ВСЕОБЩОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

(Йоан 5:24 – 30)

Веднъж Христос казал на иудеите, които Дошли да Го слушат:

   —  Истина, истина ви казвам: иде час когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото както Отец има живот в Себе Си, тъй е дал и на Сина да има живот в Себе Си, та да може мъртви да възкресява. Затова мъртвите, като чуят гласа на Сина Човечески, ще оживеят. И ония, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Отец е дал на Сина също така и власт да извършва и съд. Христос ще бъде Съдия на живи и мъртви при последния страшен съд (Мат. 25:31 – 46; Йоан 5:22; Мат. 16:27).

Че наистина Отец е дал на Своя Син власт и сила да възкресява мъртви, се вижда от туй, че Иисус Христос е възкресявал мъртви още когато е бил на земята. Така Той възкресил сина на Наинската вдовица, дъщерята на Иаира и четиридневния мъртвец Лазаря. Пълната Своя пласт да възкресява мъртви обаче Христос ще прояви в последния ден (Йоан 6:54), в края на света, при второто и славно Свое пришествие (2 Сол. 4:15 – 16).

   9    Синедрион – върховно съдилище у евреите.

УЧЕНИЕ НА ХРИСТА ЗА НЕБЕСНИЯ ХЛЯБ

(Йоан 6:27 – 58)

За да живее, човек трябва да се храни. Веществената храна поддържа телесния живот. Но човек не се състои само от тяло; той има и душа. Душата също живее и също има нужда от храна. Храна за душата е, преди всичко, словото Божие (Мат. 4:4). Господ наш Иисус Христос е въплътено Слово Божие. Той предлага Себе Си нам за духовна храна. Това Той е изтъкнал в една реч пред народа, когото преди това бил нахранил по чудесен начин с пет хляба и две риби.

Като яли и се наситили от преумножените хлябове и риби, иудеите търсили Христа, за да им даде пак същата храна, с която ги наситил. Тогава Господ увещал евреите да се стремят не към тленна (веществена) храна, а към такава, която дава живот вечен. Тази храна е небесният хляб.

   —  Аз съм хлябът на живота, – казал Христос. – Който дохожда при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

Като чули това, иудеите почнали да роптаят и да възразяват. Но Христос още по- утвърдително започнал да говори:

   —  Да, Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от този хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моето тяло, което Аз ще отдам за живота на света. Истина, истина ви казвам: ако не ядете тялото на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, няма да имате в себе си живот! Който яде Моето тяло и пие Моята кръв, ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него.

При тия думи иудеите още повече възроптали против Иисуса, защото още не били духовно просветени, за да разберат техния смисъл и да повярват.

***

В Своята реч за небесния хляб Христос говорил за светото Причастие, при което ние днес действително приемаме истинското тяло и кръв Христови. Всеки, който с вяра приема св. Тайни (св. Причастие), приема в себе си Самаго Господа – небесния хляб. Такъв човек наистина няма никога да огладнее и никога няма да ожаднее духовно. Той ще има вечен живот и Христос ще го възкреси в последния ден.

Б. В БЕСЕДИ

БЕСЕДА НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА С НИКОДИМА (Йоан 3:1 – 21)

Когато Господ е говорил на многоброен народ или на големи групи, Неговата проповед имала форма на реч. Понякога обаче Той трябвало да разкрива учението Си и на отделни лица. В такъв случай проповедта му имала форма на беседа, т.е. на разговор.

Една нощ при Господа дошел един иудейски началник на име Никодим. Между Никодима и Христа се повел следният разговор:

   —  Учителю, обърнал се Никодим към Господа, знаем, че си дошел от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.

Христос, като видял, че Никодим искрено желае да бъде просветен с Божествените истини, му разкрил тайната на духовното рождение.

   —  Истина, истина ти казвам, казал Господ: ако някой не се роди отново, няма да види царството Божие.

На това Никодим отговорил:

   —  Как може човек да се роди, когато е вече стар? Нима е възможно отново да влезе в майчина утроба?

Понеже Никодим помислил, че става дума за телесно раждане, Христос му казал:

   —  Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Едно е телесното раждане, а друго – духовното. Ти се чудиш на това и не можеш да го разбереш. Но ето – вятърът духа, и гласа му чуваш, но не знаеш отгде иде и накъде отива. Тъй незабележимо става и духовното рождение.

Разговорът след това преминал и на други теми – за голямата любов на Бога към света, която се проявила в това, че Бог отдал Своя Единороден Син, та всеки, който повярва в Него, да се спаси; че Синът Божий ще бъде издигнат на кръст, както някога била издигната медната змия в пустинята; че учението на Христа е истинска светлина, но човеците обичали повече мрака, отколкото светлината и пр.

***

От изложената беседа узнаваме, че, за да може човек да влезе в царството Божие, трябва духовно да се възроди, да стане нова твар, ново същество; да се потопи и умие с вода и обнови с Дух.

Това става в тайнствата св. Кръщение и Покаяние. При истинското православно християнско кръщение трябва да се извърши трикратно пълно потапяне в Името на Светата Троица. Това е разяснено добре от великия богослов на православната Църква – Иоан Златоуст:

„„Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;“ (Ин.3:5.)

Чуйте всички вие, чужди на кръщението: ужасете се, плачете! Страшна е тази заплаха, страшно е това определение! Невъзможно е, казва Христос, за този, който не е роден от вода и Дух, да влезе в Небесното царство, защото той все още носи дрехата на смъртта, дрехата на проклятието, дрехата на покварата - той още не е получил знамението на Господа, той още не е свой, а чужд; няма знака, необходим за влизане в царството...

Защо е нужна вода? Накрая ще ви разкажа за това и ще ви разкрия съкровеното тайнство. Има няколко скрити причини за това, но от многото засега ще ви кажа една. Каква е тази причина? Тази, че във водата символично се изобразява ковчега и смъртта, възкресението и живота и всичко това се случва заедно.

КОГАТО СЕ ПОТОПИМ С ГЛАВАТА СИ ВЪВ ВОДАТА, КАТО В ГРОБ, С ТОВА НИЕ ПОГРЕБВАМЕ ВЕТХИЯ (СТАРИЯ, ПРЕДИШНИЯ-Б.Р.) ЧОВЕК, И ВЛИЗАЙКИ ПОД ВОДАТА, ТОЙ НАПЪЛНО СЕ СКРИВА. ПОСЛЕ, КОГАТО СЕ НАДИГНЕМ, ИЗЛИЗА НОВ ЧОВЕК. КАКТО ЗА НАС Е ЛЕКО ДА СЕ ПОТОПИМ И ДА СЕ ИЗПРАВИМ, ТАКА ЗА БОГА Е ЛЕСНО ДА ПОГРЕБЕ ПРЕДИШНИЯ ЧОВЕК (В НАС-Б.Р.) И ДА ЯВИ НОВИЯ (КРЪСТЕН ХРИСТИЯНИН-Б.Р.). ТОВА СЕ ПРАВИ ТРИ ПЪТИ, ЗА ДА ЗНАЕШ, ЧЕ ВСИЧКО СЕ ИЗВЪРШВА СЪС СИЛАТА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ.

И това, което казах, не е гадаене, просто слушайте какво казва Павел:

"И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта" (Рим.6:4); "ветхият наш човек е разпнат с Него" (Рим.6:6); "Защото... сме сраснати с подобието на смъртта Му" (Рим.6:5);

Не само кръщението се нарича кръст, но и кръстът е кръщение: "кръщението – казва Христос, – с което Аз се кръщавам, ще се кръстите" (Мк.10:39). И на друго място: "С кръщение трябва да се кръстя" (Лк.12:50).

Както ние лесно се ПОТАПЯМЕ и ставаме, така лесно и Той, след смъртта, когато искаше, възкръсна, или по-добре казано: много по-лесно, въпреки че заради тайнството остана (в гроба) три дни.“

   Беседа 25 на свети Иоан Златоуст върху Евангелието от Иоана

Може човек да е на преклонна възраст и въпреки това, със силата на Божията благодат, да стане младенец по дух. Животът на християнина е постоянно обновление в доброто и светостта, възрастване в познанието на Бога и в изпълнение на Неговия закон.

БЕСЕДА НА ХРИСТА СЪС САМАРЯНКАТА

(Йоан 4:1 – 48)

Един ден Христос отивал заедно с учениците Си от Галилея за Йерусалим. Пътят Му

минавал през Самария. При самарийския град Сихар (Сихем) имало кладенец, изкопан някога от патриарха Иакова. Било горещ летен ден. Апостолите отишли в града да купят храна, а Христос седнал при кладенеца да си почине. В това време една жена-самарянка дошла на Иакововия кладенец за вода. Христос й поискал да пие, а жената му отговорила:

   —  Как Ти, Който си иудеин, искаш вода от една самарянка?

Тя задала с учудване такъв въпрос, защото по онова време между самаряните и иудеите имало голяма вражда и те не общували помежду си. За Христа обаче като Бог тия отношения нямали значение. И между Него и самарянката се завързала много интересна беседа за живата вода.

На направената Му бележка Христос казал:

   —  Ако ти знаеш кой е Оня, Който иска вода от тебе, ти би Му дала да пие, а Той би ти дал вода жива. Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; но който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее.

И когато жената поискала от Христа да й даде от живата вода, Христос й поръчал да доведе мъжа си. Но тя отговорила, че няма мъж. На това Христос казал.

   —  Вярно каза, че нямаш мъж. Защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж.

Самарянката била изненадана от думите на този непознат Пътник, Който тъй добре познавал нейния семеен живот и личните й тайни.

   —  Господине, рекла тя, виждам, че си пророк. Кажи ми, трябва ли да се кланяме на тая планина (Харизим)? Защото нашите отци казват, че трябва на тая планина да се кланяме, а не на Иерусалимския храм.

Христос отговорил:

   —  Жено, Бог е дух, затова и истинските Негови поклонници ще се кланят на Отца с дух и истина.

   —  Зная, казала жената, че това ще стане, когато дойде Месия, наричан Христос.

   —  Аз съм, Който говоря с тебе! – й казал Господ. Самарянката била поразена от тия думи, оставила стомната, затекла се в града и казала.

   —  Елате и вижте един Човек, Който ми каза всичко, що съм направила! Да не би Той да е Христос?

И целият град излязъл да види Христа. Самаряните помолили Господа да остане при тях и Той наистина останал там два дена. И много народ повярвал в Него поради словото Му.

***

В беседата Си със самарянката Спасителят разкрил две истини: едната е – че Той е изворът на живата вода, която завинаги утолява духовната жажда на човека; другата истина е, че нашето поклонение на Бога трябва да бъде с дух и истина. Това ще рече, че когато се молим или участвуваме в богослужение, трябва да участвува не толкова тялото, както е било у самарийците и езичниците, а повече духът. Имало е езичници, които в чест на своите божества са устройвали най-безсрамни пиршества. Християнското богослужение не е такова. То възвисява, облагородява, очиства и осветява човешката душа.

В. В ПРИТЧИ

ПРИТЧАТА ЗА СЕЯЧА

(Мат. 13:1 – 9; Марко 4:1 – 9 и Лука 8:4 – 8)

За да направи учението Си по-достъпно и разбираемо за простия народ, Христос говорил и в притчи. Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват някои важни духовни истини.

***

Първата притча, която казал Господ, е за Сеяча и за неговото семе.

   —  Ето, казал Христос, излязъл сеяч да сее; едни зърна паднали на пътя и долетели птици, та ги изкълвали. Други паднали на каменисто място, дето нямало много пръст – скоро поникнали, но и скоро изсъхнали. Трети паднали между тръните, били заглушени от тях и не дали плод. Четвърти паднали на добра земя и дали плод: някои – сто, други – шестдесет и трети – тридесет зърна.

Христос завършил притчата Си с думите:

   —  Който има уши да слуша, нека слуша!

Апостолите не могли да разберат смисъла на тая притча, затова помолили Христа да им я разясни. И Той дал следното разяснение.

   —  Семето е словото Божие. Сеячът е Сам Бог, а различните почви са различните човешки сърца.

Има люде, които не обичат да слушат и възприемат словото Божие. И ако то попадне в техните сърца, дохожда сатаната като граблива птица и го изкълвава. Това означава семето, паднало на пътя.

Има други, които отначало с радост приемат словото, но то не може да даде у тях плод, защото те са непостоянни; бързо го приемат и бързо го забравят. Това означава семето, паднало на камениста почва.

Посеяното пък в тръни означава ония, които с желание приемат словото, но житейските грижи и удоволствията на тоя свят го заглушават и то не може да даде плод.

А падналото на добра почва са ония люде, които с любов възприемат словото и принасят плод с търпение.

***

Тая притча е твърде поучителна. Тя ни показва, че от нас зависи, щото спасителното Божие семе да даде добър плод. Ако ние сме възприели с любов това семе, ако сме разорали за него почвата на нашето сърце и ако се грижим с усърдие по-нататък за него, то непременно ще бъде плодоносно. Блазе на ония, които се трудят над словото Божие! Те ще принесат богат плод на добродетелен живот.

ПРИТЧАТА ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

(Лука 18:10 – 14)

За да покаже колко вредна е гордостта и осъждането на другите Христос казал притчата за митаря³ и фарисея⁴.

В храма влезли да се помолят един фарисей и един митар. Фарисеят застанал сред храма и гордо се молел в себе си, като казвал така:

   —  Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци грабител, неправедник, прелюбодеец, или пък като този там митар. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.

А митарят, като стоял нейде надалеч, не смеел дори и с очи към небето да погледне, но се удрял в гърдите и казвал:

   —  Боже, бъди милостив към мене грешника! И Христос завършил притчата с думите:

   —  Казвам ви, че митарят си отиде по-оправдан, отколкото фарисеят. Защото, който се превъзнася, ще бъде унизен, а който се смирява. ще бъде въздигнат!

***

Гордостта е най-големият грях пред Бога. Затова Той се противи на гордите, а на смирените дава Своята благодат (1 Петр. 5:5). „На кого. казва Бог, да погледна, ако не на кроткия и смирения?“ (Ис. 66:2)

Гордите и надменни човеци са като празните житни класове, които стърчат нагоре, а смирените са като натежнелите надолу пълни класове или като отрупано с плод дърво, свело надолу клони. Смиреният е също и като теменужката, която се е спотаила между тръните, а изпълва всичко наоколо с благоуханието си.

Гордостта е най-големият враг на нашето спасение.

 

3. Човек, който събира данъци и мита. Често пъти митарите несправедливо са ограбвали с непосилни данъци народа и поради това народът ги ненавиждал и смятал за големи грешници.
4. Човек, който се мисли за по-праведен от другите. Фарисеите са образували особена секта и се отличавали със своята гордост и лицемерие. Те изпълнявали Мойсеевия закон само външно.

ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И БЕДНИЯ ЛАЗАР

(Лука 16:19 – 31)

За да покаже, че има живот и зад гроба и че след смъртта си ние ще получим заслужена отплата за нашите добри и лоши дела, Господ казал притчата за жестокосърдния богаташ и бедния Лазар.

Имало един богат човек, който се обличал в скъпи дрехи и всеки ден безгрижно пирувал. Имало и един беден човек, на име Лазар, който бил, потънал в рани и лежал пред вратите на богаташа. Лазар бил петимен да се нахрани от трохите, които падали от богаташката софра, но и тях не му давали. Само кучетата дохождали при него, ближели раните му и с това малко облекчавали болките му.

Умрял сиромахът и ангели отнесли душата му в рая при Авраама. Умрял и богаташът и го погребали бляскаво. Душата му обаче била занесена в ада. И като се мъчел там, богаташът видял отдалеч Авраама и Лазаря до него и извикал:

•    —  Отче Аврааме, моля те, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да дойде и ми разхлади езика, защото зле се мъча в тоя пламък!

Авраам обаче казал на богаташа:

•    —  Не може, чедо, защото ти вече получи доброто си, когато беше на земята, а Лазар – злото. Сега пък той тук се утешава, а ти страдаш. Освен това между нас и вас има голяма бездна, та ония, които желаят да дойдат от вас към нас, не могат я премина.   
• —  Тогава моля те, отче Аврааме, продължил богаташът, прати Лазаря да каже на моите петима братя как аз страдам тука, та поне те, като знаят, да не дойдат в това място на мъката.
•    —  Те имат книгите на Мойсея и пророците. Нека ги четат и изпълняват, ако не искат да споделят твоята участ, рекъл Авраам.   
• —  Тъй е, отче, но ако мъртъв възкръсне и им се яви, те навярно биха се покаяли, казал богаташът.   
• —  Ако на Мойсея и пророците не вярват, то и мъртъв да възкръсне, пак няма да се убедят, отговорил Авраам.

***

Мнозина и днес живеят тъй, като че ли всичко е само на тоя свят. Те като че ли не искат и да знаят, че след смъртта всеки ще дава отговор за делата си и ще получи справедлива отплата. Смъртният час за всекиго от нас рано или късно ще дойде, и съдният ден няма да се забави.

Христовата притча за безсърдечния богаташ и бедния Лазар е едно предупреждение за всички, които живеят охолно, проявяват жестокосърдие спрямо ближния си и забравят за бъдещата отплата.

ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН

(Лука 15:11 – 32)

Бог обича всички люде. Той се радва на праведните, но и грешните милва. Той не желае гибелта на никого, а иска всички да се разкаят и спасят. Бог приема в Своите отечески обятия всеки грешник, който искрено се покае и се отвърне от греховния път. Колко голяма е Божията любов към разкаялия се грешник се вижда от притчата за Блудния син.

Един богат човек имал двама сина. По-младият поискал от баща си своето наследство. Бащата изпълнил молбата му. Лекомисленият младеж веднага заминал за далечна страна, там заживял разгулно и за кратко време прахосал всичко, което бил получил от баща си. Не след много време в тая страна настанал голям глад. Младежът се принудил да се услови при един човек в оная страна да му пасе свинете. Принудил се да се храни с жълъди, които свинете яли, но понякога и тях не му давали. Най-сетне той дошел на себе си и си казал:

•    —  Колко слуги в дома на баща ми имат всичко в доволство, а пък аз тук умирам от глад! Ще ида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и против тебе! Аз вече не съм достоен да се нарека твой син, но ме направи поне като едного от твоите наемници!“

Речено, сторено! Разкаялият се син тоз час станал и се запътил за бащиния си дом. Баща му го видял отдалеч, домиляло му, па се затекъл, прегърнал го и го обцелувал. Синът казал:

•    —  Татко, съгреших много против небето (Бога) и пред тебе и вече не съм достоен да се нарека твой син!

А бащата казал:

•    —  Донесете най-хубавата дреха и облечете тоя мой син! Дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му! Па заколете угоеното теле, за да се веселим. Защото той беше мъртъв и оживя; загубен бе и се намери!

***

Притчата за блудния син има значение за всички нас. Всеки от нас е получил от Бога едни или други дарби и блага: здраве, сила, способности и др. Ако злоупотребяваме с тия блага, ние постъпваме като блудния син, който разпилял бащиното си наследство. Блудният син обаче се разкаял искрено за своите грехове и отново бил приет с любов в бащиния дом. Подобно на него и ние трябва да се каем, за да прости Бог прегрешенията ни и да ни приеме под Своя Божествен покров.

Пълна прошка от Бога ние получаваме в тайнството Покаяние или Изповед. При това тайнство ние изповядваме чистосърдечно греховете си пред свещеника, разкайваме се дълбоко за тях и обещаваме пред Бога, че занапред ще изпълняваме Неговата воля. Свещеникът изслушва нашата изповед и, по силата на дадената му от Бога власт, ни прощава греховете. Тайнството покаяние е духовна баня, която измива нашата греховна сквернота. И както ние често мием тялото си, трябва често да очистваме и обновяваме и душата си. Особено е необходимо да се изповядваме преди свето Причастие. Който се причастява с тялото и кръвта на Господа недостойно и без предварителна изповед, яде и пие своето осъждане.

ПРИТЧАТА ЗА МИЛОСТИВИЯ САМАРЯНИН

(Лука 10:25 – 37)

Един учен законник¹² поискал да постави Христа в затруднение и Го запитал:

•    —  Учителю, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
• Христос му казал:   
• —  Какво е писано в закона? Ученият отговорил:   
• —  Възлюби Господа от все сърце и душа и ближния си – като себе си.
• Иисус му казал:   
• —  Право отговори; тъй постъпвай и ще бъдеш жив.   
• —  Но кой е мой ближен? – попитал отново законникът.
• Тогава Христос разказал притчата за Милостивия самарянин:

По пустия и стръмен път от Йерусалим за Иерихон вървял човек. Нападнали го разбойници, ограбили го, изпонаранили го и го оставили полумъртъв сред пътя. Наскоро след това минал по същия път един свещеник, погледнал наранения и си отминал. Същото сторил и един левит¹³.След левита минал един самарянин. Като видял нещастния пътник да лежи край пътя, самарянинът се отбил, смилил се над пострадалия, почистил, намазал и превързал раните му, качил го на добичето си и го откарал в странноприемницата, като се погрижил за него до пълното му оздравяване.

•    —  Как ти се струва, запитал Христос законника, кой от тия трима е бил ближен на наранения от разбойниците?   
• —  Оня, който проявил към него милост, рекъл ученият човек.   
• —  Иди и ти прави също така! му отговорил Христос.

***

Притчата за Милостивия самарянин дава ясен отговор на въпроса кой е наш ближен. Наш ближен е всеки, който проявява милост към нещастните, без да гледа на лице и произход, дали е беден или богат, сродник или далечен, познат или непознат, сънародник или другородец. Ближен е и оня, който се нуждае от нашата помощ, без също да се гледа на неговото положение или произход.

•    —  Иди и ти прави също така, – казал Христос на законника. Тъй казва Той днес и на всекиго едного от нас.

12 Човек, който добре познава закона.

13 Прислужник при Иерусалимския храм

ПРИТЧАТА ЗА ДЕСЕТТЕ ДЕВИЦИ

(Мат. 25:1 – 13)

Всички знаем, че рано или късно ще умрем, но не знаем кога ще дойде смъртният час. Понякога той идва, когато най-малко го очакваме и често ни заварва съвсем неподготвени. А не е без значение за нашето спасение как смъртният час ще ни намери – дали покаяни или потънали в грехове. Затова трябва да бъдем будни и винаги готови за последния час.

Тая мисъл Христос разкрил в притчата за Десетте девици.

Десет девици излезли, по източен обичай, да посрещнат със светилници в ръце младоженеца. Петте от тях били умни, а петте – неразумни. Умните предвидели, че младоженецът може да закъснее и затова се запасили с повече елей. А неразумните пропуснали да вземат със себе си достатъчно елей (маслиново масло). И понеже младоженецът се забавил, всички девици задрямали. По едно време, посред нощ, се чул вик:

•    —  Ето младоженеца! Излезте да го посрещнете!
• Тогава неразумните девици казали на мъдрите:   
• —  Дайте ни от вашия елей, понеже светилниците ни вече гаснат.
• Но мъдрите казали:   
• —  Да не би някак да не стигне и на вас и на нас, по-добре идете и си купете.

А когато те отишли да си купят, младоженецът дошел: мъдрите девици го посрещнали и влезли с него в къщата и вратата се затворила. Дошли после неразумните девици, почнали да хлопат и да молят:

•    —  Господине, господине, отвори ни!
• А отвърне се чул глас:   
• —  Истина ви казвам, не ви познавам!

И Христос завършил притчата Си с думите:

•    —  И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Син Човечески ще дойде!

***

Притчата за десетте девици ни учи на духовно бодърствуване и всегдашна готовност за смъртния час. Ако смъртта ни завари в нашите грехове, без елей в светилниците¹⁴, вратите на царството Божие ще се затворят за нас и ние ще останем, подобно на неразумните девици, вън от небесните чертози.

14 Думата „елей“ на гръцки значи още и милост. Затова изразът „без елей в светилниците“ в преносен смисъл значи – без дела на християнско милосърдие.

ПРИТЧАТА ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

(Лука 12:16 – 21)

Привързаността към земни блага и ненаситната жажда за богатства е голяма пречка за спасение на душата. Каква полза за човека, казва Христос, ако придобие цял свят, а погуби душата си?

Господ не е против самото богатство, а против лошата му употреба. Това Той е разкрил картинно в притчата за Безумния богаташ.

На един човек нивата се била много обродила и той се чудел де да прибере богатия плод. Най-сетне си казал:

•    —  Ще разруша житниците си и ще направя нови, по-големи. Па ще кажа на душата си:

„Душо, имаш блага за много години; почивай, яж, пий и се весели!“

Но Бог му рекъл:

•    —  Безумнико, още тая нощ ще ти поискат душата, и всичко това кому ще оставиш? И Христос завършил Своята притча с предупреждението: 
•  —  Тъй бива с всекиго, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

***

Земните блага не са самоцел за човека, а средство за постигане на добри и богоугодни цели. Ние не сме неограничени господари на благата, а само техни временни разпоредители. Несправедливо е да употребяваме богатствата само за наши нужди, и от тях да правим извор за наши лични удоволствия. Ненаситният стремеж към богатства и тяхното преумножаване подтиква човека към много грехове: неправди, измама, убийства, кражба и пр. Затова ако и целият свят да тече пред очите ни, не бива към него да привързваме сърцето си. Защото всеки ненаситен стремеж към богатства винаги води към гибел. Ние трябва наистина да богатеем, но само в Бога, т.е. да вършим дела на християнска любов. Тогава ще бъдем истински богати, защото тия богатства никой не ще е в състояние да ни отнеме.

ПРИТЧАТА ЗА ТАЛАНТИТЕ

(Мат. 25:14 – 30)

Един богат човек трябвало да замине за чужбина. Преди да отпътува той предал имота си на своите слуги. На един дал 5 таланта¹⁵, на другиго 2, а на трети – 1. Първият и вторият, като получили парите, употребили ги в работа и придобили още толкова. Третият обаче закопал таланта в земята. След време господарят се върнал и поискал сметка от слугите си.

Първият рекъл:

   —  Господарю, ти ми предаде пет таланта, аз ги разработих и придобих други пет.

   —  Добре си сторил, добрий ми рабе (служителю), казал господарят. Понеже ти се оказа верен в малкото, над повече ще те поставя. Влез в радостта на своя господар!

Тъй станало и с втория. И той разработил своите два таланта и придобил други два. И него похвалил господарят. Третият, като пристъпил, казал:

   —  Господарю, понеже те знаех, че си лош човек, уплаших се да го не загубя и заринах таланта в земята. Ето ти твоето!

Господарят се ядосал на този свой слуга и му казал:

   —  Лукавий и ленивий рабе! Щом като си знаел, че съм лош човек, трябваше да дадеш таланта ми в банката, та поне лихва да спечели.

И заповядал господарят на слугите си да хвърлят този недостоен и негоден раб в тъмница, а таланта да дадат на оногова, който имал десет. И Христос заключил:

   —  И тъй всекиму, който има, ще му се даде и преумножи, а оногова, който няма, ще се вземе и онова, което има.

***

В тази притча се осъжда леността. Господ е дал на всеки човек едни или други способности и дарования. И ние имаме задължението да ги разработваме и преумножаваме. Който е работлив и усърден, ще придобие още толкова към онова, що му е дадено; а който е ленив, ще загуби и онова, което има. И когато дойде денят за отплата, Бог ще поиска от всекиго отчет. Тогава Той ще възнагради трудолюбивите, като ги приеме в небесното Си царство, и ще накаже ленивите с вечна мъка.

 15 Талантът е мярка за парична стойност.

ПРИТЧИ ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

(Мат. 13:24 – 53; 24:1 – 14)

Господ Иисус Христос изрекъл няколко притчи и за царството Божие. В тях Той разкрива някои от съществените страни и проявления на това царство.

Христос сравнява царството Божие ту със събития и случки от човешкия живот, ту с предмети или явления в природата. Така Господ оприличава царството Божие на следните неща:

1. Човек някой посял добро семе на нивата си, но врагът му след това посял плевели. При жетвата обаче първом ще бъдат събрани плевелите и ще бъдат изгорени, а чистата пшеница ще бъде прибрана в житниците. Така и при свършека на света: грешниците ще бъдат хвърлени във вечен огън, а праведните ще влязат в царството Божие.
2. Синапово зърно; то е най-малко от всички семена, но когато израсте, става толкова голямо, че и птиците небесни намират подслон под клоните му.
3. Квас; малко квас подквасва много тесто.
4. Имане, скрито в нива; като го намерил един човек, продал всичко що имал, и купил нивата заедно с имането.
5. Бисер, що намерил един човек, който продал всичкото си имущество и купил безценното зърно.
6. Мрежа, хвърлена в море, в която били хванати добри и лоши риби; добрите били взети, а лошите – изхвърлени.
7. Сватбен пир и богата вечеря и пр.

Гореизложените притчи изказват следните три мисли: а) в царството Божие ще влязат само праведните; б) царството Божие съдържа скрити сили, които постепенно ще се разкрият; то ще се разпространи и ще обхване много хора и в) царството Божие представлява за нас такова съкровище, че заслужава човек да пожертвува за него всичко, каквото има, за да го придобие. Царството Божие е духовен пир, който предлага на човека вечна духовна радост.

ХРИСТОВИТЕ ДЕЛА

Делата на Господа Иисуса Христа били необикновени. Той изцерявал болни и възкресявал мъртви само с една дума. Неговите дела били чудеса. Такива дела не може да върши един обикновен човек. Затова те свидетелствуват, че Спасителят не е бил обикновен човек (Йоан 3:2). Затова и Сам Христос с право често се е позовавал на тях:

— Ако на думите Ми не вярвате, казвал Той, то вярвайте на делата Ми, понеже те свидетелствуват за Мене, че от Бога съм излязъл.

Христовите чудеса могат да бъдат разделени на две групи: едни – извършени над външната природа, и други – върху човеци. Последните пък се делят още на две: изцеления и въкресявания.

Тук ще изложим няколко от Христовите чудеса.

а) ЧУДЕСА НАД ВЪНШНАТА ПРИРОДА

СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА

(Йоан 2:1 – 11)

Христос бил поканен с Майка Си и учениците Си на сватба в галилейския град Кана. По време на сватбената гощавка виното се привършило. Това забелязала Майката Господня и казала загрижено на своя Син:

   —  Вино нямат!

А после казала на прислужниците:

   —  Каквото ви каже, направете!

Там имало шест делви. Христос заповядал да ги напълнят с вода. Напълнили ги догоре.

След това казал:

   —  Почерпете сега стария сват!

Когато тоя вкусил от водата, която вече била станала на вино, казал на младоженеца:

   —  Всеки човек слага първом доброто вино и след като се понапият – по-лошото. А ето, ти си задържал хубавото вино досега.

Така Иисус извършил първото чудо и учениците Му повярвали в Него.

***

С присъствието Си на сватбата в Кана Галилейска Христос осветил брака и показал, че Той не е против естествените наши радости. А с претворяването на водата във вино дал да се разбере, че Той има присърце нашите нужди, и когато сме затруднени в нещо, Той, според вярата и нуждите ни, веднага е готов да ни се притече на помощ.

ЧУДОТВОРНОТО НАСИЩАНЕ НА ПЕТ ХИЛЯДИ ДУШИ

(Йоан 6:1 – 13 и Мат. 14:13 – 22)

Веднаж Иисус отишел отвъд Галилейското езеро. Подире Му вървяло множество народ. Христос проповядвал дълго и увлекателно. Слушателите, погълнати всецяло от божественото Му слово, забравили за телесната храна. Те отдавна не били яли, а нямало от где да вземат хляб, понеже мястото било пусто, а и денят вече се бил превалил.

Христос, след като наситил духовно тоя народ, се смилил над него и не го оставил и телесно гладен. Той поръчал на учениците Си да дадат на народа да яде. Но те Му казали, че нямат у себе си храна, и че там у едно момче имало само пет хляба и две риби.

Тогава Христос заповядал на народа да насяда на земята, взел петте хляба и двете риби, погледнал към небето, благословил и като разчупил, дал хлябовете на учениците Си, а учениците – на народа.

Всички яли и се наситили и останали къшеи 12 пълни коша. А ония, които яли, били около 5000 души, освен жени и деца. При друг подобен случай Христос наситил 4000 души със седем хляба и няколко риби. И тогава, след като всички се нахранили, били вдигнати седем пълни кошници с къшеи.

***

Христос извършил чудото с умножението на хлябовете и рибите не само за да прояви и покаже Своята божествена сила, но и от милост към бедния и изнемощял народ (Марко 6:34) Хилядният народ проявил такава любов към Господа, че напуснал домовете си, предприел дълъг и мъчителен път до пустинята, за да види Спасителя и да чуе божественото Му слово. И Господ възнаградил усърдието им: след като ги наситил духовно със словото Си, Той утолил и телесния им глад. Защото, който търси първом царството на Бога, т.е. удовлетворение на духовните си нужди, всичко останало ще му се придаде и преумножи (Мат. 6:33).

В спомен на чудотворното насищане с петте хляба и двете риби и днес извършваме в църковна специална служба, наречена „Петохлебие“ – благословение на хлебчета, на пшеница, вино и елей. Чрез тая служба ние благодарим на Бога, че ни е дарил със земни блага, и Го молим да умножи и преумножи плодовете на земята, за да имаме доволство във всичко, което ни е потребно за нашия живот.

ХРИСТОС УКРОТЯВА БУРЯТА В МОРЕТО

(Мат. 14:22 – 33)

Веднага след чудесното нахранване на петте хиляди души в пустинята Христос накарал учениците Си да се качат на кораба и да минат на отвъдната страна на езерото, а Сам Той останал докато разпусне народа. През нощта, когато корабът бил сред морето, се повдигнала силна буря. В това време Иисус тръгнал пешком по водата, за да настигне учениците Си. Като Го забелязали отдалеч, учениците се изплашили и извикали, защото помислили, че виждат привидение. Но Христос ги заговорил и рекъл:

   —  Аз съм! Не бойте се! А Петър казал:

   —  Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда по водата при Тебе!

   —  Ела! – му отговорил Христос.

Петър излязъл от кораба и наистина тръгнал по водата като по сухо. Но, като видял водите пред себе си и силния вятър, той се усъмнил, разколебал се във вярата си, започнал да потъва и извикал:

   —  Господи, спаси ме! Загивам!

Христос дошел при него, протегнал му ръка за помощ, измъкнал го и му казал:

   —  Маловерецо, защо се усъмни?

Когато дошли в кораба, вятърът вече утихнал. Учениците се поклонили на Господа и казали:

   —  Наистина, Ти си Син Божий!

Друг път, когато учениците били пак в морето, а Христос бил полегнал в кораба и заспал, повдигнала се силна буря. Учениците се много изплашили, събудили своя Учител и Му казали:

   —  Господи, спаси ни, загиваме!

Христос станал и запретил на вятъра с думите:

   —  Млъкни! Престани! И морето утихнало.

***

Нашият живот прилича на море, по което често се повдигат бури. Бог простира и към нас Своята спасяваща десница, изважда ни от водите и укротява нашите душевни бури.

б) ИЗЦЕЛЕНИЯ

ИЗЦЕРЯВАНЕ НА РАЗСЛАБЕНИЯ

(Йоан 5:1 – 14)

В Йерусалим се намирала къпалия, наречена Витезда¹⁶. В тая къпалня имало пет отделения, в които лежали множество болни – слепи, хроми, изсъхнали, които чакали тук изцеление. Защото ангел Господен от време на време слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И който от болните пръв влизал след раздвижване на водата, оздравявал от каквато болест и да бил налегнат.

Между многото болни имало тук и един схванат човек, който лежал 38 години. Всеки път, когато водата се раздвижвала, други влизали преди него в къпалнята и се изцерявали, а той все си оставал прикован на своя болничен одър. Този нещастник обаче не губел надежда и вярвал, че някога все ще дойде и за него ден на изцеление. И той не се излъгал в своята надежда.

Един ден Христос дошел във Витезда. Като видял разслабения, Христос се смилил над него и го запитал:

   —  Искаш ли да оздравееш? Болният отговорил:

   —  Да, Господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята веднага, щом се раздвижи водата.

Тогава Христос му казал:

   —  Вземи одъра си и ходи!

И болният веднага взел одъра си и започнал да ходи. След няколко дни Христос видял изцерения в храма и му казал:

•    —  Ето, ти оздравя, не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!

***

Удивително е било търпението на този разслабен! Тридесет и осем години в очакване след толкова несполуки! Но Бог възнаградил болния заради непоколебимата му вяра и търпение. И в тоя дом на милосърдието Той проявил към болния голяма милост, като му дал пълно изцеление. Тъй винаги Бог се откликва на ония, които се Нему уповават. Надеждата в Бога никога не остава безплодна и напразна; тя никога не посрамява.

Но Господ казал на изцеления разслабен да не греши вече, за да не го сполети нещо по- лошо. С тия думи Христос разкрива една истина: нашите болести са последица на нашите грехове. Затова думите „не греши, за да не те сполети нещо по-лошо“ са предупреждение за всекиго от нас.

 16 Витезда ще рече „дом на милосърдието“.

ИЗЦЕРЯВАНЕ СИНА НА ЕДИН ЦАРЕДВОРЕЦ

(Йоан 4:46 – 54)

Синът на един царедворец от Капернаум бил тежко болен. По това време Христос бил в Кана Галилейска, не много далече от Капернаум. Като чул за Христа, царедворецът дошел в Кана и помолил Иисуса да дойде и излекува сина му. Христос казал:

•    —  Иди си, син ти оздравя!

Бащата веднага повярвал и си тръгнал за дома. По пътя го срещнали слугите му и казали, че син му оздравял. Той ги запитал точно за часа на оздравяването.

•    —  Вчера в седмия час го остави огницата, казали слугите. Тогава бащата разбрал, че по същото това време Христос му рекъл, че неговият син е оздравял.

***

Христос изцерил сина на царедвореца, защото видял неговата вяра. Голяма сила има вярата. За нея Христос казва:

•    —  Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тая планина: „Пренеси се оттук – там!“ и тя ще се премести; и всичко, което поискате в молитва с вяра, ще получите.

Затова, ако ние искаме в молитва нещо от Бога, трябва да вярваме, без да се съмняваме ни най-малко, и ще го получим. А ако ние не получаваме, то значи, че или съвсем не вярваме, или пък – малко вярваме.

ИЗЦЕРЯВАНЕ НА СЛЕПОРОДЕНИЯ

(Йоан 9:1 – 38)

Като вървял веднаж за Йерусалим, Христос видял един човек, сляп от рождение. Господ се смилил над него: плюл на земята, направил от плюнката калчица, намазал с нея очите му и го изпратил да се умие в Силоам¹⁷. Слепецът отишел, умил се и веднага прогледнал. Това чудо удивило всички, които познавали слепородения и го видели прогледнал.

   17 Силоам се наричал един извор (къпалия) до Йерусалим.

Този ден бил събота. В съботен ден било забранено да се върши каквато и да е работа. Фарисеите, като узнали за извършеното в събота чудо, забранили на изцерения да разказва за случилото се с него. Те започнали да говорят, че Иисус не е пратен от Бога, защото, ако Той е бил наистина пророк, нямало да нарушава съботата. Но слепороденият възразил:

•    —  Ако Той не беше от Бога, нямаше да ме излекува, понеже Бог не слуша грешници.

Между фарисеите и прогледналия слепец започнал голям спор. В духовното си заслепение и ожесточение фарисеите не признали дори, че изцереният е бил някога сляп и го изгонили вън. Христос го срещнал и го запитал:

•    —  Ти вярваш ли в Сина Божий?   
• —  Кой е, Господине, за да повярвам в Него? – запитал изцереният.   
• —  Ти си Го вече видял. Оня, Който говори с тебе, Той е! Тогава прогледналият казал:   
• —  Вярвам, Господи, – и Му се поклонил.

***

Фарисеите тъй строго съблюдавали празниците, щото в съботен ден дори и добро не вършели. Христос ги изобличил за това неправилно разбиране на смисъла на съботната почивка. – „Съботата е за човека, а не човек за съботата“, е казвал Той. Тъкмо в събота трябва да правим, според Него, най-много добрини и богоугодни дела. Само така може да се свети съботният ден. Фарисеите били духовно слепи и затова не разбирали учението на Господа. Тяхната слепота им попречила да признаят чудото с изцелението на слепородения и да видят в лицето на Господа Иисуса Христа изпратения от Бога Месия.

Трябва да се пазим от духовната слепота, защото тя ни пречи да видим истината и да вървим по пътя към спасението. Най-лесно заслепяват човека гордостта, властолюбието и себелюбието.

ИЗЦЕРЕНИЕ НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

(Лука 17:11 – 19)

Веднъж, когато Христос минавал през Галилея и Самария, срещнали го десет души, болни от проказа¹⁸. Още отдалеч те почнали да викат силно:

•    —  Иисусе, Наставниче, помилвай ни!

Като ги видял, Иисус се смилил над тях и им казал:

•    —  Идете и се покажете на свещениците¹⁹.

И когато отивали, всички се очистили. Един от тях, като видял, че вече е изцерен, върнал се, паднал пред нозете на Спасителя, и като прославил Бога с висок глас, Му благодарил. Този човек бил самарянин.

Христос запитал:

•    —  Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат и да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

След това се обърнал към изцерения и му рекъл:

•    —  Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.

***

Ние получаваме от Бога много блага, но рядко Му благодарим за тях. Проявяваме неблагодарност и към наши близки, които ни правят добрини. Неблагодарността и непризнателността са прояви на зло и жестоко сърце. Често дори животните са по- благодарни от човека. „Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си, а Израил Ме не познава. Моят народ не разбира“, казва Бог чрез пророк Исаия за неблагодарността на еврейския народ (Ис. 1:3).

Спомни си за колко неща имаш да благодариш на Бога! За здравето, което ти е дарил, за въздуха, който дишаш и пр. Спомни си за благодеянията на твои близки към тебе. Благодарил ли си им от сърце?

18 Проказата е тежка и силно прилепчива болест, която се среща обикновено в южните и източните страни. Тя се появява най-напред по кожата и след това навлиза в мускулите. Болните умират с мъчителна смърт. Прокажените бивали изолирани в пусти места.

19 В онова време свещениците са освидетелствували случаите на изцеряване от проказа.

ИЗЦЕРЯВАНЕ ДЪЩЕРЯТА НА ЕДНА ХАНАНЕЙКА

(Марко 7:24 – 30)

Христос дошел с учениците Си в страните Тирска и Сидонска. Една жена хананейка от тия места вървяла след тях и викала:

   —  Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле страда от бяс.

Христос обаче не обърнал внимание на тая нещастна майка и не й казал ни дума. А понеже тя продължавала да вика, учениците се приближили до Господа и Му казали да я отпрати. Но Господ казал:

   —  Аз съм пратен само при загубените овце от дома Израилев, сиреч при ония, които са иудеи.

Жената се приближила, кланяла се на Христа и думала:

   —  Господи, помогни ми! Христос отговорил:

   —  Не е добре да се вземе хлябът на чедата (иудеите) и да се хвърли на псетата (езичниците)!

На това хананейката казала:

   —  Да, така е, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

   —  О, жено, голяма е вярата ти! Нека бъде по желанието ти, отговорил Христос. И дъщеря й оздравяла още същия час.

***

Хананейката дала добър пример на настойчива молба. Понякога Бог като че не иска да чуе молбата ни и ни оставя без отговор. С това Той иска да изпита силата на вярата ни и усърдието на молитвата ни. Подобно на жената хананейка и ние трябва да постоянствуваме в молитвата.

   —  Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, казва Господ (Мат. 7:7).

   —  Има ли човек, който, когато син му поиска хляб, да му даде камък, или, когато поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец небесен ще даде блага на ония, които Му искат!

в) ВЪЗКРЕСЯВАНЕ

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ ДЪЩЕРЯТА НА ИАИРА

(Маркв 5:22 – 43)

Дошел при Иисуса един виден човек – началник на синагога, на име Иаир, паднал при нозете Му и казал:

   —  Дъщеря ми е на умиране. Ела, възложи ръка върху нея, и тя ще оздравее!

Христос веднага се отзовал на молбата на тоя нещастен баща и тръгнал за неговия дом.

Срещнали ги обаче домашните на Иаира и му казали:

   —  Дъщеря ти умря! Не прави напразен труд на Учителя! Щом чул тия думи, Христос казал на бащата:

   —  Не бой се, само вярвай!

Като дошли вкъщи и чули плач и нареждания, Христос се обърнал към ония, които плачели:

   —  Защо така сте се разплакали? Детето не е умряло, а спи! Присъствуващите започнали да се подиграват, защото знаели, че момичето действително било вече умряло. След като отпратил всички други навън, а оставил само родителите на момичето и тримата Си ученици – Петра, Иакова и Йоана, Христос хванал детето за ръка и извикал:

   —  Момиче, стани!

Момичето веднага станало и започнало да ходи. То било на 12 години. Като видели детето възкръснало, всички се смаяли.

***

Голяма е била вярата на Иаира в силата и милосърдието на Господа Иисуса Христа. Макар и да знаел, че дъщеря му е вече на умиране, той казал на Иисуса: „Ела, възложи на нея ръка, и тя ще оздравее!“ И Господ оценил тази вяра. Срещу нея Той дал нещо повече от онова, което искал бащата – възкресил умрялата вече девойка. Тъй винаги Бог ни дава много повече, отколкото искаме, стига само да имаме вяра в Него.

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ СИНА НА НАИНСКАТА ВДОВИЦА

(Лука 7:11 – 16)

Друг път Иисус отивал в един град, наречен Наин. След Него вървели учениците Му и множество народ. Когато наближили градските порти, ето, срещу тях се задало погребално шествие: носели за погребение единствен син на майка-вдовица. След носилото вървели много почитатели на покойния младеж, потънали в голяма скръб. Като видял нещастната майка, Христос се смилил над нея и й казал:

   —  Не плачи!

Доближил се до носилото, допрял се до него, спрял носачите и казал на умрелия:

   —  Момко, тебе думам, стани!

При тия думи мъртвецът се повдигнал, седнал и почнал да говори. А Иисус го предал на изумената от радост майка. Страх обхванал всички присъствуващи. Те славели и величаели Бога и казвали:

   —  Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ!

***

Бог е любов (1 Йоан. 4:8). Господ Иисус Христос, бидейки Богочовек, не могъл да гледа равнодушно на човешките страдания. Неговото любвеобилно и състрадателно сърце се откликвало винаги на чуждата скръб. Не останало то равнодушно и към нещастието на бедната вдовица от Наин. Христос проявил към нея истинско състрадание – нейната скръб станала Негова скръб. И понеже като Бог обладавал и власт над живота и смъртта, възкресил нейния син и по тоя начин превърнал безпределната й скръб в неизказана радост.

Няма по-състрадателно сърце от Иисусовото. Затова нека в минути на тежка горест молитвено да прибягваме към Него и Той ще ни утеши, и нашата скръб ще превърне в радост.

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА ЛАЗАРЯ

(Йоан 11:1 – 45)

В близкото до Йерусалим село Витания живял един човек на име Лазар. Той имал две сестри – Марта и Мария. Христос обичал Лазаря и често бил на гости у него. Еднаж Лазар се разболял тежко. Сестрите му пратили да известят на Иисуса за това. А по туй време Христос бил в Галилея. Когато му съобщили, че Лазар е болен, Христос казал:

   —  Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Човечески.

След два дни Христос тръгнал за Витания. В това време обаче Лазар бил вече умрял.

Когато пристигнал в дома на Лазаря, той бил вече четвърти ден в гроба.

Марта, като чула, че Христос пристигнал, излязла да го посрещне, а Мария останала вкъщи. Марта казала Иисусу:

   —  Господи, да беше Ти тук, брат ми нямаше да умре. Но зная, че и сега, каквото и да поискаш от Бога, Той ще Ти даде.

Иисус й казал:

   —  Лазар ще възкръсне! Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

А Марта отговорила:

   —  Вярвам, Господи, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

След като и Мария узнала, че Христос е дошел, станала и бързо излязла да го посрещне.

Тя паднала при нозете на Иисуса и също Му казала:

   —  Господи, ако Ти беше тука, брат ни нямаше да умре.

При тия думи Мария се разплакала. Разплакали се и другите, които дошли с нея. Не можал да сдържи сълзите Си и Христос. Тогава иудеите казали:

   —  Вижте, колко го е обичал!

Всички се запътили към гроба. Лазар бил погребан в една пещера. Иисус заповядал да вдигнат камъка от отвора на пещерата. Марта казала:

   —  Господи, мирише вече, защото четири дни има, откак е умрял. Христос й казал:

   —  Ако вярваш, ще видиш славата Божия.

След това Христос отправил поглед към небето и се помолил на Своя небесен Отец.

Като свършил молитвата Си, той извикал с висок глас:

   —  Лазаре, излез вън!

И за обща почуда Лазар наистина излязъл с повити ръце и нозе и забрадено лице! Христос заповядал да го разповият, за да може да ходи. Тогава мнозина от присъствуващите иудеи, като видели това необикновено чудо, повярвали в Христа. Слухът за възкресяването на четиридневния мъртъв Лазар се разнесъл със светкавична бързина из цялата оная околност, в близкия град Йерусалим и по цяла Иудея.

***

Възкресението на Лазаря ни уверява, че душата съществува и след смъртта. То е също така уверение и залог и за нашето бъдеще възкресение. Както Христос – Господарят на живота и смъртта, може да възкреси един разложен вече труп, така Той ще може да възкреси и изгнилите тела на всички люде при второто Си пришествие, когато засвири Божията тръба (1 Сол. 4:16).

г) СЪБИТИЯ, СТАНАЛИ КЪМ КРАЯ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТА

ХРИСТОС БЛАГОСЛАВЯ ДЕЦАТА

(Марко 10:13 – 16)

Христос обичал всички човеци – дори и грешниците. Но особено обичал малките деца. А обичал ги Той заради тяхната невинност, незлобивост и чистота. Често Спасителят е посочвал децата за пример на по-възрастните:

Веднаж Той повикал едно дете, изправил го посред учениците Си и казал:

   —  Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно. И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Друг път майки донесли при Христа децата си, за да ги благослови. А учениците възпирали майките и не ги допускали до Господа.

Като видял това, Иисус възнегодувал и им рекъл:

   —  Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие! Истина ви казвам, че който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.

След това Христос прегърнал децата, възложил върху тях ръце и ги благословил.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

(Мат. 17:1 – 9)

Макар Христос и да учил, че Той е наистина Син Божий, и макар с чудеса да подкрепял Своите думи, мнозина все още не вярвали в Него. Не били укрепнали във вярата и учениците Му. За да ги увери в това, че макар и да изглежда по външност като другите човеци, Той е истински Бог, Христос взел веднъж със Себе Си апостолите Петра, Йоана и Иакова, възвел ги на една висока планина, наречена Тавор, и се преобразил пред тях. Лицето Му светнало като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. И ето, явили се от двете страни на Господа двама старо-заветни мъже – Мойсей и Илия, които разговаряли с Него.

Тогава Петър, изпълнен от неземна радост, казал на Иисуса:

   —  Господи, колко добре ни е тука! Да направим три палатки: едната за Тебе, другата за Мойсея и третата за Илия.

Докато Петър още говорел, един светъл облак закрил Христа и двамата пророци от очите на апостолите. И се чул глас из облака:

   —  Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!

Като чули това, учениците паднали ниско на земята и твърде много се изплашили. Когато след малко пак отворили очи, не видели никого другиго, освен Самаго Иисуса в Неговия обикновен вид. Христос се допрял до тях и им рекъл:

   —  Станете и не бойте се!

А когато слизали от планината, Христос им заповядал никому да не разказват за това, що са видели, докато Той не възкръсне от мъртвите.

***

В преображението Си Христос показал на Своите трима най-любими ученици божествената Си слава, доколкото те могли да я видят и понесат. Това забележително събитие трябвало ясно да се запечати в техните души, та по-късно, когато видят своя Учител предаден на съд, оплют, опозорен и прикован на кръст, да не се разколебаят във вярата си, но да знаят, че Той и сега е същият оня Син Божий, Който някога им се е явил в божествената Си слава на Тавор. И утвърдени в тая вяра, да могат по-сетне да проповядват на целия свят, че Христос наистина е сияние на Небесния Отец.

Преображение Господне празнуваме на 19 август по светския календар, което e † 06 август по църковния календар.

ПРОРОЧЕСТВАТА НА ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА

ХРИСТОС ПРЕДСКАЗВА СВОИТЕ СТРАДАНИЯ

Христос е имал съвършено знание, защото е бил Богочовек. Той е знаел не само миналото и сегашното, но и бъдещето. Той е изрекъл много пророчества, някои от които вече са се сбъднали, а други има занапред да стават. Така Христос предсказал собствените Си страдания и кръстна смърт, разрушението на Йерусалим, свършека на света, бъдещия всеобщ съд и пр.

Ето какво е предсказал Христос за Своя край.

Веднаж, когато някои от книжниците и фарисеите поискали от Христа да им даде личба от небето, Той им дал личбата на пророка Йона:

   —  Както Йона беше в утробата на кита три дни и три нощи, тъй и Син Човечески (Христос) ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

С това Христос предсказал, че ще бъде три дни и три нощи мъртъв в гроба и че на третия ден ще възкръсне (Мат. 12:40).

Друг път, като отивал с учениците Си за Кесария Филипова и след като апостол Петър изповядал Христа за Син Божий, Спасителят започнал да говори, че Той трябва да отиде в Йерусалим, дето ще бъде отхвърлен и много ще пострада от старейте, първосвещениците и книжниците, ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне (Мат. 16:21).

Трети път, след преображението Си, Христос пак предрекъл, че Той трябва да пострада много и да бъде унизен (Мат. 17:11).

Четвърти път, когато бил в Галилея, Христос казал на учениците Си:

   —  Вложете в ушите си тия думи: Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне (Лука 9:44).

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА РАЗРУШЕНИЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ И ЗА СВЪРШЕКА НА СВЕТА

(Мат. гл. 24)

Към края на земния Си живот Спасителят произнесъл пророчество за разрушението на Йерусалим и за свършека на света.

Това пророчество било произнесено при следния случай.

На излизане от Иерусалимския храм учениците казали на Иисуса:

   —  Учителю, погледни какви камъни и какви здания! А Иисус им отговорил:

   —  Виждате ли тия големи здания? Истина ви казвам, че всичко туй ще бъде сринато и камък върху камък не ще остане.

Това пророчество на Христа действително се сбъднало. Йерусалим бил разрушаван няколко пъти и изравняван със земята. Това станало първи път в 69/70 г. при императорите Тит и Веспасиан, втори път в 137 г. при императора Адриана и след това още на няколко пъти от араби, турци, перси и др.

Като говорел за съдбата на светия град Йерусалим, Христос предсказал и свършека на света. По Неговите пророчески думи преди да дойде самият край, ще има страхотни опустошителни войни, ще въстане брат срещу брат и народ срещу народ, ще се появи глад и мор. Евангелието ще бъде проповядвано по цялата вселена. Ще се явят лъжепророци и лъжехристосци, които ще правят големи чудеса и ще съблазнят мнозина. След всичко това слънцето ще потъмнее и месечината няма да даде светлината си; звездите ще изпадат от небето и световните сили ще се разслабят. Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески – Христовият кръст; всички земни племена ще се разплачат и разридаят и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци с голяма сила и слава. И ще прати Господ ангелите Си с гръмогласна тръба и те ще съберат избраниците Му от всички краища. Тогава и ще настъпи краят, последният ден на света.

   —  Небе и земя ще премине, – казал Христос, – но думите Ми няма да преминат! Кога обаче ще дойде този ден – никой не знае, освен небесния Отец.

   —  Затова бъдете будни и се молете! – предупреждавал Христос. Блазе на ония, които този ден ще завари подготвени!

***

Само Бог е вечен. Всяка твар, която е създадена във времето и има свое начало, ще има рано или късно и своя край. И светът в своята целокупност е създаден някога във време, и той следва да има своя край. И тоя край рано или късно неминуемо ще трябва да дойде. Ще дойдат, по уверението на св. ап. Петра, ново небе и нова земя, които праведниците ще наследят. А сегашното небе и земя ще изгорят и ще преминат с шум (2 Петр. 3:10—13).

Неизвестността на деня и часа, когато ще дойде краят на света, ни налага да бодърствуваме духовно и да бъдем винаги готови за този последен ден и час.

ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИИСУСА ХРИСТА ЗА СТРАШНИЯ СЪД

(Мат. 25:31 – 46)

•    —  Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Син Божий?
• Христос казал: 
•  —  Аз съм!

Тогава първосвещеникът раздрал дрехата си²² и казал:

•    —  Той богохулствува! Каква нужда имате повече от свидетели? Ето, сами чухте сега богохулството Му! Как ви се струва?

А съдиите отговорили:

•    —  Заслужава смърт!

Тогава слугите на първосвещеника заобиколили Иисуса, извели Го вън на двора и започнали да Му се присмиват, да Го заплюват и да Го бият по лицето.

  22 Иудеите имали обичай да раздират дрехата си или при голяма скръб, или при свещен гняв.

 

В. Пред Пилата. По това време синедрионът нямал право да издава смъртни присъди. Това право имал само римският прокуратор (управител). Затова първосвещениците завели Христа, вързан, пред управителя Понтия Пилат. Било вече петък, рано сутринта, в самия ден на празника.

Тук евреите почнали да обвиняват Христа не вече в богохулство, а в това, че уж бил бунтувал народа, че учел да не се плаща данък на царя, че наричал Себе Си цар и пр.

Пилат, като узнал, че Христос е от Галилея, изпратил Го на Ирода, управител на Галилея, който за празника бил дошел в Йерусалим. Ирод също така не намерил Христа за виновен и затова, след като Му се присмял и Го облякъл в бяла дреха, Го върнал пак на

Пилата. Пилат се оттеглил в Преторията²³, повикал Христа и Го запитал:

•    —  Наистина ли си Ти цар? 
•    —  Да, казал Христос. Моето царство обаче не е от тоя свят.

Пилат извел Иисуса пред първосвещениците и заявил, че не намира никаква вина в Христа. Сам Пилат искал да пусне Иисуса и казал на иудеите:

•    —  У вас има обичай да ви се пуска за празника един затворник. Желаете ли да ви пусна Иисуса, Царя иудейски?

Но иудеите закрещели и казали:

•    —  Не Него, а Варава ни пусни! Варава пък бил известен бунтовник.

За да умилостиви евреите, Пилат заповядал да бичуват Иисуса. Войниците Му сплели венец от тръни, наложили Му го на главата, облекли Го в багреница²⁴, удряли Му плесници и Му казвали:

•    —  Радвай се, Царю иудейски!

Пилат мислел, че иудеите, като видят Христа в този унизен вид, ще се съжалят над Него, затова Го извел отново пред тях и казал:

•    —  Ето човека!

Но първосвещениците, старейте и народът още повече крещели:

•    —  Разпни, разпни Го! Ако ти не Го разпнеш, знай, че не си вече приятел на кесаря!

При тия думи Пилат се уплашил да не би да бъде наклеветен от иудеите пред римския император.

Като видял, че тълпата започнала още повече да се вълнува, Пилат взел вода, измил ръцете си и казал:

•    —  Невинен съм за кръвта на този Праведник. Вие му мислете! И целият народ отговорил:

При самата раздяла Павел коленичил и се помолил заедно с презвитерите. Всички плачели, прегръщали Павла и го целували. Дълбоко скърбели най-вече за това, дето Павел им казал, че няма да видят вече лицето му.

По пътя за Йерусалим, когато слезли в Иудея, един пророк, на име Агав, предсказал на Павла, че в Йерусалим го очакват окови. И наистина, когато Павел пристигнал тук и се явил в храма, някои иудеи от Асия повдигнали срещу него бунт и го наклеветили, че уж учил против храма. Целият град се раздвижил. Апостолът бил хванат, окован във вериги и хвърлен в тъмница. Няколко пъти бил извеждан на разследване и съд пред римските управители Феликс и Фест, както и пред царя Агрипа. Понеже Павел бил римски гражданин, настойчиво помолил да бъде съден от кесарев съд. Затова и трябвало да бъде откаран в Рим.

По пътя за Рим той преживял големи беди в Средиземно море: претърпял корабокрушение, но с Божия помощ успял да стигне до столицата. Макар и да бил под арест, апостол Павел се ползувал в Рим от свободата да благовести името Христово. Първом той проповядвал на иудеите. Но когато те отказали да го слушат, той отправил словото си към езичниците. Проповедта му имала голям успех. Словото Божие достигнало дори и до императорския дворец. Павел останал в Рим две години в особена наемна къща. При него отивали мнозина, и той на всички смело проповядвал евангелието на Господа Иисуса Христа за царството Божие и за вечния блажен живот. През време на лютото гонение при царуването на императора Нерона апостол Павел умрял мъченически за Христа: бил посечен с меч в 67 година.

АПОСТОЛСКИ ПОСЛАНИЯ

Благодарение на неуморните трудове на светите апостоли и на силната Божия подкрепа, основаните църкви в Палестина, Сирия, Мала Азия, Македония, Гърция и Рим започнали усилен благодатен живот. Някои от тия църкви наново били посетени и утвърдени от апостолите. Но св. апостоли не могли често да ги спохождат и да ги поучават във всяко време. А животът представял най-различни случаи, които повдигали въпроси от вероучителен, нравоучителен, дисциплинарен и административен характер. Често пъти в обсъждането на тия въпроси се появявали спорове и недоумения. Това накарало св. апостоли да изпращат специални послания, сиреч писма, в които изяснявали евангелските истини, отстранявали недоуменията и давали напътствия и поуки за добродетелен живот. Някои от посланията, които съдържали по-общи наставления, след като бивали прочитани в църквата, до която са били отправяни, били изпращани и в други църкви, за да се прочитат и там в молитвените им събрания за поука и назидание. По такъв начин църквите са си разменяли посланията и така са общували във вярата и учението. Повечето от тия послания са запазени от Църквата и до днес и се четат всеки ден през време на богослужението.

Апостолските послания се разделят на четири вида: Съборни или окръжни – отправяни до цялата Църква или до няколко поместни църкви; поместни – изпращани до някоя отделна поместна църква; пастирски – отправяни до предстоятелите на някои поместни църкви, и частни – изпращани до отделни лица.

Съборни са следните послания: на св. ап. Иакова, първо и второ на св. ап. Петра, първо на св. ап. Йоана Богослова, на св. ап. Иуда и посланието до Евреите.

Поместни са: до Римляни, първо и второ до Коринтяни, до Галатяни, до Ефесяни, до Филипяни, до Колосяни, първо и второ до Солуняни.

Пастирски послания са: първо и второ до Тимотея и посланието до Тита. Частни са: второ и трето на св. Йоана Богослова³⁰ и посланието до Филимона. Св. ап. Павел от всички най-много се потрудил и написал 14 послания.

ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ СЪДЪРЖАНИЕТО НА АПОСТОЛСКИТЕ ПОСЛАНИЯ

Апостолските послания са писани, както видяхме, по различни поводи, в различно време и от различни писатели. Те започнали да се появяват към средата на I век. Последните послания са се явили до 68 година.

Ето накратко съдържанието на всяко едно от тия послания:

а) Послание на св. ап. Иакова. То е отправено до дванадесетте колена Израилеви, които са живели разпръснато. В това послание св. ап. Иаков разглежда следните по-главни въпроси: търпение в бедите, които ни сполетяват в живота (1 гл.); заповедта за любовта и изпълнението на закона, вярата и добрите дела (2 гл.); елеосвещението и голямата сила на молитвата (5 гл.).

б) Първо съборно послание на св. ап. Петра. Това послание е отправено до християните, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния. В него са изложени следните въпроси: страхът Божий и нелицемерното братолюбие (1 гл.); отношението на християните към властта и подражанието на Христа в страданията (2 гл.); съвети към християнските съпрузи (3 гл.); съвети към презвитерите (5 гл.).

в) Второ съборно послание на св. ап. Петра. В него се съдържат следните мисли: предпазване от прелъстяванията на лъжеучителите (2 гл.); второто Христово пришествие и краят на света (3 гл.).

г) Първо съборно послание на св. ап. Йоан Богослова. В това послание се говори за ходенето в светлината (1 гл.); за антихриста и лъжеучителите (2 гл.); за чедата Божии и чедата на дявола (3 гл.); за любовта към Бога и ближния (4 гл.); за вярата в Иисуса Христа и нейните свидетелства (5 гл.) и пр.

д) Второ послание на св. Йоана. Това послание е написано с цел да предпази повярвалите християни от лъжеучители.

е) Трето послание на св. Йоана. То се отнася до християнското гостоприемство.

ж) Съборно послание на св. ап. Иуда. В него са изложени съвети за предпазване от разпътни лъжеучения (1 гл.).

з) Послание на св. ап. Павла до Римляни. То говори: за гнева Божий към ония, които държат истината в неправда (1 гл.); за тежкото греховно състояние на езичниците (2 гл.); за оправдание чрез вярата, а не чрез делата на Мойсеевия закон (3 и 4 гл.); за закона на доброто и закона на злото в човека (7 гл.); за отхвърлянето на Израиля (9, 10 и 11 гл.); за любовта към братята и към враговете (12 гл.); за подчинение на светските власти (13 гл.); за търпимост към слабите и подпомагането им по примера на Христа (15 гл.).

и) Първо послание на св. ап. Павла към Коринтяни. В това послание светият апостол разглежда следните въпроси: предпазване от раздори и разцепление в църквата (1 гл.); словото за Кръста Христов (1 гл.); светската и Божията мъдрост (2 и 3 гл.); очистване на църквата от пороци (5 и 6 гл.); съвети за брака и безбрачието (7 гл.); робство и християнска свобода (7 гл.); отношение на християните към идоложертвените храни и християнската свобода (8 гл.); отношението ни към св. Причастие (11 гл.); духовните дарби (12 гл.); възхвала на любовта (13 гл.); възкресението от мъртвите (15 гл.).

к) Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни. Това послание съдържа: висотата на апостолското служение (3 и 4 гл.); християнската благотворителност (8 и 9 гл.); апостол Павел защищава апостолското си достойнство; необикновените трудове и страдания на апостола за благовестието Христово (11 гл.); виденията и откровенията на апостола (12 гл.).

л) Послание на св. ап. Павла до Галатяни. В него се излага: призоваването на ап. Павла към апостолско служение и произход на неговото благовестие (I гл.); оправдание чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона (2 гл.); смисълът на Мойсеевия закон като възпитател към Христа (3 гл.); робство и свобода (4 и 5 гл.); християнската взаимопомощ (6 гл.).

м) Послание на св. ап. Павла до Ефесяни. Съдържа: съвети за нов и възвишен християнски живот (4 и 5 гл.); християнското семейство (5 гл.); духовната борба (6 гл.)

н) Послание на св. ап. Павла до Филипяни. Излага превъзходството на живота в Христа (3 гл.).

о) Послание на св. ап. Павла до Колосяни. Предлага: съвети на ап. Павла за предпазване от лъжеучители (2 гл.); християнски благодатен живот (3 гл.).

п) Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни. Говори: за възкресението на мъртвите при второто Христово пришествие (4 и 5 гл.); увещание за християнски добродетелен живот (5 гл.).

р) Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни. Разглежда въпросите: признаци и поличби при второто Христово пришествие; идването на антихриста (2 гл.); отношението на християните към труда (3 гл.).

с) Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея. Излага: необходимите качества за църковните служители (3 гл.); дава съвети за добро и усърдно служение в църквата (4 гл.); наръчвания за християнски добродетелен живот (6 гл.).

т) Второ послание на ап. Павла до Тимотея. В това послание се дават съвети и увещания за нелицемерна и неустрашима вяра (1 гл.); за усърдна и настойчива проповед (2 гл.).

у) Послание на св. ап. Павла до Тита. То разглежда: какви са длъжностите на християните по възраст, пол и положение (2 гл.); значение на благодатта за нашето спасение (3 гл.).

ф) Посланието на св. ап. Павла до Филимона. В това кратко послание св. ап. Павел трогателно моли Филимона да приеме отново, в името на Христа, своя избягал роб Онисима.

х) Послание на св. ап. Павла до Евреите. В това послание св. ап. Павел разглежда следните въпроси: превъзходството на Христа като Син Божий пред ангелите (1 гл.); Христос като вечен първосвещеник (4, 5 и 7 гл.); Христос като ходатай между човеците и Бога (9 гл.); образци на вяра от Стария Завет (11 гл.); Христос като пример за страдащите (12 гл.); препоръки за християнски добродетелен живот (13 гл.). Главната цел на това послание е да докаже, че с идването на Христа на земята се отменя Мойсеевият закон и че Господ Иисус Христос е оня Месия, Когото са предсказали пророците и Когото очаква целият еврейски народ.

 30 Някои смятат тия послания за съборни.

ОТКРОВЕНИЕТО

НА СВ. ЙОАНА БОГОСЛОВА

Последната книга на Новия Завет е Откровението на св. Йоана Богослова. Тя е написана към края на I век, когато св. ап. Йоан Богослов се намирал в заточение на остров Патмос.

Тая книга ни предава в образи и видения, в пророчества и откровения бъдещата съдба на някои малоазийски църкви и на цялата Христова църква въобще; рисува страхотните световни събития, които ще станат в края на света при второто Христово пришествие. Картинно е описано разпространението на злото в света и борбата на антихриста срещу верните на Христа. Тук е предсказано, че антихристът ще върши необикновени чудеса за да прелъстява човеците; че той ще успее да разшири своята власт, но че в последния момент ще бъде поразен от Сина Божий. Господ ще свали сатаната в огнено езеро. След окончателната победа на Христа над антихриста ще се явят ново небе и нова земя. Избраните ще видят новия Йерусалим в неговата слава и красота. Ще настане новият вечен и блажен живот.

Следва продължение...

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

Лъжесветците на XIX и XX век

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи

Полемика с протестант

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Разделеният и завладян днешен български народ

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО