Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 24 януари...

† 11 януари по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Велики. Св. Теодосий Антиохийски Прочетете повече ТУК!

1944г. Американски бомбардировки над България Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
23.10.2012 г. / 00:01:53 
Вяра
05.11 по светския, †23 октомври по православния календар - Св. апостол Яков и Светител Игнатий

Житие и страдание на св. апостол Яков, брат Господен по плът

Св. Яков беше син на праведния Иосиф - обручника на Пресвета Дева Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа. Никога не ядеше разнообразни храни, масло и елей, но само хляб. Не пиеше вино, нито някакво друго упойващо питие, но единствено вода. Той дори не влизаше в баня, но отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко угаждане на плътта, а на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва и съвсем малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата на коленете му загрубя и стана твърда и дебела. Св. Яков дори до своята кончина живееше в девствена чистота.

А защо той бе наречен "брат Господен"? Ето какво се разказва. Когато св. Иосиф Обручник разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета Дева Мария и по това време все още беше малко Момче. Останалите му синове, обаче, не се съгласиха на това; единствен Яков Го прие и раздели с Него своята част - затова и бе именуван "брат Божий". Но имаше и друга причина да бъде наречен така: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица трябваше да бяга заедно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да съпътства Божията Майка и своя баща - праведния Иосиф.

Когато Иисус Христос стана пълнолетен и започна да учи хората за Царството Божие и да им открива, че Той е истинският Месия, св. Яков повярва в Него и с радост слушаше Божествените Му думи - тогава сърцето му все повече и повече гореше от любов към Бога и той още по-усърдно залягаше да пребъдва в духовен подвиг. Но и сам бе възлюбен от своя Господ: Спасителят ясно засвидетелства това когато след Своите пречисти страдания и възкресение Той освен че се яви на Своите Апостоли, събрани заедно, отделно се яви и на възлюбения Си брат св. Яков. За това апостол Павел пише: "После се яви на Яков, след това на всички апостоли" (1Кор.15:7).

Св. Яков от всички бе наричан "праведен", понеже хората виждаха неговия съвършен и богоугоден живот - затова и бе причислен към 70-те Христови апостоли. Сам нашият Господ и Спасител Иисус Христос го постави епископ и го научи да свещенодейства. И на него - първия светител и архипастир - бе поверена новопросветената Иерусалимска Църква. Той пръв написа последованието на Божествената Литургия под благодатното наставление на Светия Дух, която по-късно св. Василий Велики, а също и св. Иоан Златоуст съкратиха заради немощта на хората.

По време на своето архипастирско служение в Иерусалим, със своите проповеди св. Яков обърна към Христа много юдеи и елини, и ги настави в пътя на спасението. Написа съборно послание до дванадесетте Израилеви колена, изпълнено с боговдъхновени и твърде полезни поучения - то наистина е духовна украса за цялата Христова Църква и учи християните на вяра и богоугодни дела.

Заради своя добродетелен живот св. Яков бе изключително много уважаван не само от християните, но и от неверниците. Еврейските първосвещеници само веднъж в годината влизаха в Святая Святих да служат, но на св. Яков не забраняваха и често да влиза там за да се моли. Те виждаха неговия чист и непорочен живот и заради това го нарекоха с ново прозвище: "Обли" или "Офли", т.е. "ограждение (или утвърждаване) на хората" или пък го наричаха "най-праведен от всички". Св. Яков влизаше в Святая Святих не само през деня, но и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поучения, и всички с радост го слушаха. Около него се събираха много хора: едни искаха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.

По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от завист да се гневят срещу светеца - мислеха какво зло да му сторят и искаха да го убият. Съветваха се помежду си и решиха да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а ако не пожелае да стори това - да бъде убит.

Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим множество юдеи. В това време умря римският управител на Юдея Порций Фест, който бе избавил св. апостол Павел от ръцете на евреите и беше го изпратил в Рим. Все още не беше дошъл друг управител, назначен от римския император на мястото на Фест. Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му казаха:

- Молим те, праведнико, говори поучение към народа в този празничен ден, в който отвсякъде се събра тук множество хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се измамиха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те заедно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, така и всички хора - че ти говориш истината и не гледаш на лице. И така, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, за да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, сам виждаш, че са се събрали много хора - израилтяни и езичници.

Като казаха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:

- Праведнико! Ние всички трябва да вярваме на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?

В отговор св. Яков извика със силен глас:

- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно пострада, претърпя разпятие, беше погребан и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той сега е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и отново ще дойде на небесните облаци за да съди живите и мъртвите!

 

 

Щом чуха това, хората много се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достойнство на Иисус Христос, и в един глас извикаха:

- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!

Тогава фарисеите и книжниците си казаха:

- Лошо направихме, че дадохме на Яков да говори за Иисус. Ето, сега хората още повече се объркаха!

После, изпълнени със злоба, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, за да се уплашат всички хора и да не вярват на думите му. Крещяха силно и викаха:

- Ах, ах! И праведникът се заблуди!

Паднал от стрехата, св. Яков беше силно изранен, но все още жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:

- Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят!

А те грабнаха камъни, хвърляха ги по него и жестоко го израняваха. Един човек от Рихавовия род възкликна:

- Престанете! Какво правите! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!

Веднага след това дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка сила по главата и я счупи, така че целият му мозък изтече на земята. В това мъчение св. Яков предаде душата си на Господа.

Светото му тяло бе погребано на същото място, близо до храма, и християните много плакаха за него. Тридесет години той беше епископ на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки веков, амин.

В памет на свети Игнатий, патриарх Константинополски

Свети Игнатий бил син на император Михаил Рангав (царувал от 811 до 813 година, бел.ред.) и императрица Прокопия, брат на Теофил (царувал от 829 до 842 година, бел.ред.) и внук на император Никифор.

На петнадесетгодишна възраст той бил затворен в манастир и впоследствие станал игумен на манастира “Свети Архангел”, който се наричал отначало Източен, а след това - Сатира. След това той бил поставен за патриарх Константинополски (през 846 г., бел.ред.) и останал на патриаршеския престол 11 години и 5 месеца, докато не бил изгонен от император Михаил. Вместо него бил поставен Фотий, протоспатарий и протосинкрит на Константинополската църква, който по-рано бил прост монах.

След изгонването на Фотий от император Василий (през 867 г., бел.ред.), свети Игнатий отново патриаршествал, този път 10 години, и отново бил изгонен от император Никифор, убит впоследствие от българите.

Неговото място заел свети Стефан, син на императора Василий, а свети Игнатий се оттеглил в манастира Сатира, където починал в мир на седемдесет и девет години.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑