Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 ноември...
Голготски кръст

†06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански Прочетете повече ТУК

Празник на сухопътните войски на българската армия Прочетете повече за СВ ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 23.10.2012 г. / 00:01:53 
Вяра
05.11 по еретическия, †23 октомври по православния календар - Св. апостол Яков, брат Господен по плът. Св. Игнатий патриарх Константинополски. Св. Иаков Боровицки

Житие и страдание на св. апостол Яков, брат Господен по плът

св. апостол Яков, брат Господен по плътСв. Яков беше син на праведния Иосиф - обручника на Пресвета Дева Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа. Никога не ядеше разнообразни храни, масло и елей, но само хляб. Не пиеше вино, нито някакво друго упойващо питие, но единствено вода. Той дори не влизаше в баня, но отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко угаждане на плътта, а на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва и съвсем малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата на коленете му загрубя и стана твърда и дебела. Св. Яков дори до своята кончина живееше в девствена чистота.

А защо той бе наречен "брат Господен"? Ето какво се разказва. Когато св. Иосиф Обручник разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета Дева Мария и по това време все още беше малко Момче. Останалите му синове, обаче, не се съгласиха на това; единствен Яков Го прие и раздели с Него своята част - затова и бе именуван "брат Божий". Но имаше и друга причина да бъде наречен така: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица трябваше да бяга заедно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да съпътства Божията Майка и своя баща - праведния Иосиф.

Когато Иисус Христос стана пълнолетен и започна да учи хората за Царството Божие и да им открива, че Той е истинският Месия, св. Яков повярва в Него и с радост слушаше Божествените Му думи - тогава сърцето му все повече и повече гореше от любов към Бога и той още по-усърдно залягаше да пребъдва в духовен подвиг. Но и сам бе възлюбен от своя Господ: Спасителят ясно засвидетелства това когато след Своите пречисти страдания и възкресение Той освен че се яви на Своите Апостоли, събрани заедно, отделно се яви и на възлюбения Си брат св. Яков. За това апостол Павел пише: "После се яви на Яков, след това на всички апостоли" (1Кор.15:7).

Св. Яков от всички бе наричан "праведен", понеже хората виждаха неговия съвършен и богоугоден живот - затова и бе причислен към 70-те Христови апостоли. Сам нашият Господ и Спасител Иисус Христос го постави епископ и го научи да свещенодейства. И на него - първия светител и архипастир - бе поверена новопросветената Иерусалимска Църква. Той пръв написа последованието на Божествената Литургия под благодатното наставление на Светия Дух, която по-късно св. Василий Велики, а също и св. Иоан Златоуст съкратиха заради немощта на хората.

По време на своето архипастирско служение в Иерусалим, със своите проповеди св. Яков обърна към Христа много юдеи и елини, и ги настави в пътя на спасението. Написа съборно послание до дванадесетте Израилеви колена, изпълнено с боговдъхновени и твърде полезни поучения - то наистина е духовна украса за цялата Христова Църква и учи християните на вяра и богоугодни дела.

Заради своя добродетелен живот св. Яков бе изключително много уважаван не само от християните, но и от неверниците. Еврейските първосвещеници само веднъж в годината влизаха в Святая Святих да служат, но на св. Яков не забраняваха и често да влиза там за да се моли. Те виждаха неговия чист и непорочен живот и заради това го нарекоха с ново прозвище: "Обли" или "Офли", т.е. "ограждение (или утвърждаване) на хората" или пък го наричаха "най-праведен от всички". Св. Яков влизаше в Святая Святих не само през деня, но и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поучения, и всички с радост го слушаха. Около него се събираха много хора: едни искаха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.

По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от завист да се гневят срещу светеца - мислеха какво зло да му сторят и искаха да го убият. Съветваха се помежду си и решиха да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а ако не пожелае да стори това - да бъде убит.

Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим множество юдеи. В това време умря римският управител на Юдея Порций Фест, който бе избавил св. апостол Павел от ръцете на евреите и беше го изпратил в Рим. Все още не беше дошъл друг управител, назначен от римския император на мястото на Фест. Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му казаха:

- Молим те, праведнико, говори поучение към народа в този празничен ден, в който отвсякъде се събра тук множество хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се измамиха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те заедно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, така и всички хора - че ти говориш истината и не гледаш на лице. И така, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, за да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, сам виждаш, че са се събрали много хора - израилтяни и езичници.

Като казаха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:

- Праведнико! Ние всички трябва да вярваме на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?

В отговор св. Яков извика със силен глас:

- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно пострада, претърпя разпятие, беше погребан и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той сега е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и отново ще дойде на небесните облаци за да съди живите и мъртвите!

Щом чуха това, хората много се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достойнство на Иисус Христос, и в един глас извикаха:

- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!

Тогава фарисеите и книжниците си казаха:

- Лошо направихме, че дадохме на Яков да говори за Иисус. Ето, сега хората още повече се объркаха!

Мъчение на св. ап. Яков. Фреска. Афон (Дионисиат). 1547 г.Мъчение на св. ап. Иаков. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.

После, изпълнени със злоба, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, за да се уплашат всички хора и да не вярват на думите му. Крещяха силно и викаха:

- Ах, ах! И праведникът се заблуди!

Паднал от стрехата, св. Яков беше силно изранен, но все още жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:

- Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят!

А те грабнаха камъни, хвърляха ги по него и жестоко го израняваха. Един човек от Рихавовия род възкликна:

- Престанете! Какво правите! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!

Веднага след това дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка сила по главата и я счупи, така че целият му мозък изтече на земята. В това мъчение св. Яков предаде душата си на Господа.

Светото му тяло бе погребано на същото място, близо до храма, и християните много плакаха за него. Тридесет години той беше епископ на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки веков, амин.

Тропарь апостолу Иакову, брату Господню по плоти

глас 2

Я́ко Госпо́день учени́к, восприя́л еси́ пра́ведне, Ева́нгелие,/ я́ко му́ченик, и́маши е́же неопи́санное,/ дерзнове́ние я́ко бра́т Бо́жий,/ е́же моли́тися, я́ко иера́рх:// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Тропарь праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню

глас 2

Благовеству́й, Ио́сифе,/ Дави́ду чудеса́ Богоотцу́,/ Де́ву ви́дел еси́ pо́ждшую,/ с па́стыpьми славосло́вил еси́,/ с волсви́ поклони́лся еси́,/ А́нгелом весть пpие́м;/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ ду́ши на́ша.

 

Кондак апостолу Иакову, брату Господню по плоти

глас 4

О́тчее Единоро́дное Бог Сло́во,/ прише́дшее к нам в после́дняя дни,/ Иа́кове Боже́ственне,/ пе́рваго тя показа́ Иерусали́млян па́стыря и учи́теля/ и ве́рнаго строи́теля та́инств духо́вных:// те́мже тя вси́ чти́м, апо́столе.

(Единородното Слово на Отца, дошло при нас в последните дни, божествени Иакове, те яви първи пастир и учител в Иерусалим, и верен строител на духовни тайни: затова, всички те почитаме, апостоле.)

 

Кондак праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню

глас 3

Весе́лия днесь Дави́д исполня́ется Боже́ственный,/ Ио́сиф же хвале́ние со Иа́ковом прино́сит,/ вене́ц бо сро́дством Христо́вым прие́мше,/ ра́дуются и неизрече́нно на земли́ Ро́ждшагося воспева́ют, и вопию́т:// Ще́дре, спаса́й Тебе́ чту́щия.

 

Величание апостолу Иакову, брату Господню по плоти

Велича́ем тя,/ апо́столе Христо́в Иа́кове,/ и чтим боле́зни и труды́ твоя́, и́миже труди́лся еси́// во благове́стии Христо́ве.

 

Молитва апостолу Иакову, брату Господню по плоти

О, вели́кий богоизбра́нный и богопросла́вленный Апо́столе Иа́кове, бра́те Госпо́день! Ты́ еси́ вели́кий архиере́й Гра́да Свята́го, те́плый на́ш засту́пник и хода́тай, предстоя́щий Престо́лу Пресвяты́я Тро́ицы. Не отри́ни на́с от твоего́ заступле́ния, но воздви́гни на́с, низве́рженных грехи́ мно́гими. Име́яй вла́сть реши́ти и вяза́ти, разреши́ зо́л на́ших соу́зы, любве́ Бо́жией причти́ на́с и Ца́рствия Небе́снаго прича́стники, блаже́нне, соде́лай моли́твами твои́ми. Моли́ Христа́ Спа́са, да сподо́бит непреткнове́нно соверша́ти стра́нствие на́ше земно́е, да ве́чныя и блаже́нныя жи́зни на небеси́ сподо́бившеся, с тобо́ю вку́пе возмо́жем вы́ну восхваля́ти Тро́ицу Неразде́льную и воспева́ти Еди́но Божество́ Отца́ и Сы́на и Ду́ха Всесвята́го во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В памет на свети Игнатий, патриарх Константинополски

Свети Игнатий, патриарх Константинополски. Мозаика. Константинополь. Конец IX в.Свети Игнатий бил син на император Михаил Рангав (царувал от 811 до 813 година, бел.ред.) и императрица Прокопия, брат на Теофил (царувал от 829 до 842 година, бел.ред.) и внук на император Никифор.

На петнадесетгодишна възраст той бил затворен в манастир и впоследствие станал игумен на манастира “Свети Архангел”, който се наричал отначало Източен, а след това - Сатира. След това той бил поставен за патриарх Константинополски (през 846 г., бел.ред.) и останал на патриаршеския престол 11 години и 5 месеца, докато не бил изгонен от император Михаил. Вместо него бил поставен Фотий, протоспатарий и протосинкрит на Константинополската църква, който по-рано бил прост монах.

След изгонването на Фотий от император Василий (през 867 г., бел.ред.), свети Игнатий отново патриаршествал, този път 10 години, и отново бил изгонен от император Никифор, убит впоследствие от българите.

Неговото място заел свети Стефан, син на императора Василий, а свети Игнатий се оттеглил в манастира Сатира, където починал в мир на седемдесет и девет години. 

В същия ден се чества паметта на свети Иаков Боровицки.

 

Память святого Иакова Боровицкого

Свети Яков Боровицки. Икона. Россия. Конец XVIII в.Нам совершенно неизвестны ни место рождения сего блаженного и праведного Иакова, ни имена его родителей6929, – все сие скрыто от нас Божиим изволением, чтобы мы знали, что Божии святые ищут не земного, но небесного отечества, не земным своим родом хвалятся, но возвышаются своим сопребыванием с небесными ликами, – не телесным, но духовным своим Отцом, Вездесущим Богом, величаются. Мы знаем, что сей досточудный чудотворец, хотя и имел плотское рождение, но жизнь вел духовную, пламенея сердцем своим к Богу и усердно работая Господу; хотя и он был в вещественном теле, однако своим невещественным умом беседовал и вместе жил со святыми ангелами; телом он обитал на земле, но умом своим, просвещенным Боговедением, он предстоял Богу, живущему на небесах; во всем постоянно он являл себя верным рабом Божиим, показывая пример терпения, смиренно перенося нужды, труды, непрестанно подвизаясь в бдении и посте. Когда окончилось странствование блаженного в сей временной, исполненной скорбей, жизни, его праведная душа, украшенная, как невеста, добродетелями, введена была ангелами Божиими в чертог Спасов, а честное тело его по христианскому обряду было положено в раку.

В области великого Новгорода протекает река Мста6930, на которой находилось тогда селение Боровичи6931. Когда настало время прославиться святому, рака, в которой почивали мощи сего угодника, плывя, повелением Божиим, на льдине против течения вышеназванной реки – это было во вторник светлой недели – пристала около бурного и шумного порога Боровицкого6932 к берегу недалеко от селения Боровичей. Жители этого селения, усомнившись, не приняли святых мощей великого угодника Божия, и крючьями, прикрепленными к веревкам, оттащили на середину реки. Но чудотворные мощи не оставили людей, оставивших их: снова они возвращаются к ним и снова пристают к тому самому месту, откуда их оттолкнули; но и тогда живущие там люди не могли заметить дивного чуда, что рака с мощами плыла против течения: они вторично ее отгоняют, и снова лишают себя Богоданного сокровища, отведя мощи обратно; не по злобе они то делали, но по невежеству, так как были грубы и непросвещены учением, поэтому и поступок этот был им прощен. Святые мощи в третий раз приплыли к берегу в том же самом месте. Тогда сам блаженный чудотворец явился во сне честным и благоговейным мужам и сказал:

– Зачем вы, верные служители Христовы, не принимаете меня? ведь я такой же христианин, как и вы; подобно вам, и я благочестно веровал во Христа во время моей земной жизни. Если вы это делаете лишь потому, что не знаете моего имени, то я открою его вам: я – Иаков, получивший имя сие в честь Иакова, брата Господня.

Мужи сии, пробудившись от сна, почувствовали в сердце своем необычайную радость от слов святого и рассказали всем о видении. И вот все жители того селения поспешно отправились на то место, откуда они дерзновенно оттолкнули святые мощи праведного Иакова и старались увидеть их; найдя их, они возвеселились, благоговейно вынесли их из воды, с честью положили на берегу в той же самой раке, а кругом обнесли деревянным срубом.

Преблагой Бог, прославляя Своего угодника, даровал святым мощам его силу творить дивные чудеса и исцелять различные недуги; видя сие, люди воздавали великое благодарение Всемилостивому Богу, Который ниспослал им такого безмездного врача; прославляли и преподобного чудотворца, исцеляющего всякую болезнь. Желая положить мощи его на более лучшем месте, они отправились к архиепископу великого Новгорода, преосвященному Феодосию, и с умилением рассказали ему о всех чудесах, бывших от раки преподобного; Феодосий в послании к первопрестольному архиерею всей России, митрополиту Макарию, описал все чудеса, о которых он слышал; получив от него в скором времени доброе наставление, Феодосий со тщанием стал расспрашивать о чудесах святого у лиц, которые получили исцеления от своих недугов. Убедившись, что все, сообщенное ему, было действительно истинно и неложно, архиепископ Феодосий послал Константина, игумена монастыря в честь Рождества Пресвятой Богородицы, вместе с священниками и диаконами в Боровицкое селение. Отсюда честные и чудотворные мощи святого праведного Иакова были с честью перенесены в новую церковь Сошествия Святого и Животворящего Духа; здесь они и были положены у южных врат церковных в 23 день месяца октября 1545-го года. В сей день и положено было праздновать ежегодно память сего блаженного чудотворца, во славу во Святых прославляемому Христу Богу во веки. Аминь.

 

Тропарь, глас 1:

Божественною благодатию просветився, и по смерти даруеши исцеление притекающим к тебе, премудре Иакове: темже и мы ныне чтим честных мощей пренесение, веселяще вкупе души и телеса. Тем вси вопием: слава Давшему ти крепость! Слава Венчавшему тя! Слава Действующему тобою всем исцеления!

 

Кондак, глас 8:

Верою и любовию твое честное пренесение празднующих, блаженне, сохрани и соблюди от всякия злобы, и соблазна змиина: имаши бо дерзновение ко владыце всех Христу Богу. Егоже моли спасти императора православнаго, и люди молящыя тя, да вси вопием ти: радуйся отче Иакове, всея российския земли удобрение.

 

* * *

6929 Есть известия только о том, что блаженный Иаков был простой, но усердный делу, судовщик и принял на себя суровое юродство; скончался же – убитый громом, около 1540 г.

6930 Мста – река, вытекает из озера Мстина, в Тверской губ.; впадает в озеро Ильмень, в Новгородской губ.; длина ее 412 верст.

6931 В 1770 году село Боровичи переименовано в город.

6932 Порогами называется группа скал, преграждающих течение реки и образующих ряд невысоких водопадов или водоворотов.

 

image

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑