Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 октомври...
Голготски кръст

†04 октомври по православния календар - Св. свещеномъченик Йеротей Атински  Свв. мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон. Св. преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски. Св. преподобни Амон. Св. преподобни Павел Препрости. Свв. мъченик Давикт и дъщеря му Калистения. Свв. мъченици Домнина и двете и дъщери Виринея и Проскудия  Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 05.11.2012 г. / 07:48:17 
Вяра
18.11 по светския, †5 ноември по православния календар - Св. апостоли Патров, Ерм, Лина, Гаий, Филолог, свети преподобномъченици Галактион и Епистима

image

Житие и страдание на светите преподобномъченици Галактион и Епистима

Във Финикия, в град Емес, живеел човек на име Клитофон - благороден, знатен и богат. Неговата жена Левкипия, дъщеря на епарха Мемнон, била неплодна и силно скърбяла за това, тъй като често слушала упреци от мъжа си заради своето безплодие, а понякога дори понасяла и побои. Те двамата били езичници, държали се о елинското нечестие и особено почитали богинята Артемида.

В същото време градът се управлявал от Секунд Сириец, който се отнасял извънредно безпощадно и жестоко към вярващите в Христа. Той измислил множество различни оръдия на мъчения и ги поставил сред града, за да плаши християните. Мнозина от вярващите, боейки се от жестоките мъчения, се скрили. А други, смело изповядвайки Христа, сами се предавали в ръцете на мъчителите и умирали за името на своя Господ. Там между останалите бил и един монах на име Онуфрий, който, за да не се разбере, че е християнин, скрил монашеството си, като облякъл бедняшко рубище и странствал от място на място, просейки по домовете по късче хляб като нищ, а в същото време, където можел, учел на истинската вяра и обръщал към Бога човешките души. По такъв начин той дошъл и до дома на Клитофон и като застанал на вратата, помолил да му дадат малко хляб. Когато видяла човека, облечен в рубище и просещ хляб, Левкипия заповядала на една от робините си да затвори вратата пред него. В този ден тя била сърдита, понеже мъжът й пак я бил заради нейното бездетство. Но монахът продължил, както е обичайно за нищите, да стои до вратата и да проси милостиня. Скоро Левкипия се смилила над него, наредила да пуснат стареца в двора и му дала всичко нужно. Старецът, докато приемал милостинята, чул тежката сърдечна въздишка на Левкипия и я попитал:

- Каква е скръбта ти, господарки моя, защо така тежко въздишаш?

Тя му отговорила:

- Аз нямам деца, старче, понеже съм безплодна и затова моят мъж ме притеснява и ме гони. Много злато пръснах по лекари и чародеи, за да ми помогнат и да ме избавят от моето безплодие, но не получих помощ от тях, а само падам във все по-голямо униние.

Старецът попитал:

- На кой Бог служиш?

- Аз служа на великата богиня Артемида - отговорила тя.

- Затова и си безплодна, защото не се уповаваш на Бога, Който може да даде плод па твоята утроба - отговорил старецът.

- Но на кой бог трябва да се надявам, който да ми даде такава благодат да се нарека майка? - попитала Левкипия.

- Уповавай се на истинския Бог - Иисус Христос - отговорил старецът - и вярвай в Него и в Безначалния Негов Отец и в Светия Единосъщен и Животворящ Дух.

 

 

Левкипия попитала:

- Не за този Бог ли ми говориш, на Когото служат галилеяните?

- Именно за Него - отвърнал старецът, - защото Той е сътворил небето, основал е земята и е създал човека и всяко живо същество.

- Аз се боя - отговорила на това Левкипия - да не би да узнае за тази моя вяра началникът на областта Секунд и да ме предаде на смърт, както направи и с мнозина други. Той убива безмилостно всички, които вярват в Този Бог, за Когото ти говориш.

- Ако се боиш от началника на областта - казал старецът, - тогава можеш тайно да служиш на Светата Троица. Ето и аз, като се боя от мъчителя, тайно служа на моя Бог и се надявам да получа спасение по Неговата благодат. Защото, както виждаш, аз, който съм християнин, монах и свещеник, измених вида си, за да не бъда разпознат. Според външността си аз съм един от просяците, а в действителност - раб Христов. Така и ти, като служиш на Христа тайно, не ще се лишиш поради това от спасението.

Родило им се дете от мъжки пол и те извикали своя духовен отец, който го кръстил, при което му било дадено име Галактион. При това светият старец изрекъл за него следното пророчество:

- Това дете ще възлюби небесния живот повече от земния.

Когато Галактион пораснал, родителите му се погрижили за неговото обучение и с Божия помощ той бързо преуспявал във всички науки, които изучавал. Когато навършил 24 години, вече след смъртта на майка му, неговият баща пожелал той да встъпи в брак и след като намерил една прекрасна по лице девица, на име Епистима, сгодил сина си за нея. Тъй като бракът бил отложен за известно време, Галактион често посещавал невестата си в нейния дом. Но той никога не я поздравявал - както имало обичай - с целование, понеже тя не била кръстена. Епистима била много опечалена от това. Нейният баща, като видял скръбта и и узнал причината, казал на Галактион:

- Защо, младежо, не поздравяваш с обичайното целование моята дъщеря, която е твоя годеница? Ако не я обичаш, тогава защо се сгоди за нея?

Галактион нищо не му отговорил, а отишъл при девицата и и казал насаме:

- Епистима! Знаеш ли защо не те поздравявам с целувка? Тя отговорила:

- Не зная, господарю мой, и много скърбя за това. Галактион казал:

- Тъй като ти не си християнка и си осквернена от нечистотата на езическата вяра, аз не искам да се докосвам до твоята нечистота, за да не оскърбя Божия Дух. Но ако искаш да спечелиш моята любов, отречи се от идолите, повярвай в Бога, в Когото вярвам аз, и приеми свето Кръщение. Тогава аз ще ти давам целование, ще те обичам като самия себе си, ще те нарека моя съпруга и ние до края ще живеем неразлъчно в любов.

Епистима отговорила:

- Ще направя всичко, което ми наредиш, господарю мой. Аз вярвам в твоя Бог и желая да се кръстя.

Той казал:

- Добре, мъдра девице, сега наистина започвам да те обиквам. Но понеже няма никой, който да може да те кръсти, защото християнското благочестие се подхвърли на жестоко гонение, а от презвитерите и клириците едни са избити, а другите избягаха в пустинята, налага се самият аз да те кръстя. И така, вземи със себе си бели одежди и иди на реката Кифос, все едно че отиваш да се къпеш. А аз ще изляза от дома си, все едно, че отивам да се разходя в полето. После ще дойда на реката и ще те кръстя.

Епистима отишла на реката. Дошъл и Галактион и кръстил своята годеница в името на Отца и Сина и Светия Дух. После я научил и как да се моли. След това те се разделили, без никой да узнае за тяхната тайна. По същото време Галактион обърнал в истинската вяра един от слугите на своя тъст и го кръстил по същия начин. Този слуга на име Евтолмий по-късно станал монах и написал настоящото житие.

След кръщението си Епистима продължила да живее в родителския си дом, упражнявайки се в богомислие и в молитва, която тя извършвала тайно, защото криела от баща си своята християнска вяра.

Когато на осмия ден след кръщението Галактион дошъл при нея, тя му казала:

- Искам да ти открия дивно нещо, господарю мой. Откакто приех свето Кръщение, често виждам прекрасни чертози (дворци - б.р.) и в тях три пеещи множества: първият лик е съставен от черноризци, другият - от прекрасни девици, а третият - от някак ни крилати и огнени благообразни човеци. И от това чудно видение и от сладкозвучното пение на ликовете сърцето ми се изпълва с необикновена радост.

Галактион се замислил за видяното от Епистима и й казал:

- Черноризците са тия, които са оставили своите богатства, жени и приятели и са последвали Христа, вървейки в нищета, чистота и търпение по тесния и прискръбен жизнен път, Прекрасните деви са тези, които са оставили своите женихи и родители и всяка световна прелест - разкошните дрехи, богатства и всякаква друга суета, за да следват Христа. А крилатите мъже са ангели Божии, заедно с които тези деви се радват и ликуват на небесата, славейки Бога с хвалебни песни.

- О, ако Бог сподобеше и нас да ликуваме заедно с тях! -възкликнала Епистима.

- Ако запазим девството си - казал Галактион - и подобно на тях се отречем от света, всеблагият Бог ще удостои и нас с такава награда.

- Ако си съгласен - отговорила Епистима, - аз съм готова да пазя своето девство. Но не желая да се разделям с тебе, понеже ако се разделим, как ще можем да споделяме един с друг радостта си?

- Дай ми дума - казал Галактион, - че ще опазиш девството си и че ще приемеш заедно с мене монашески образ, и аз няма да се разделя с тебе нито в този, нито в бъдещия век.

Епистима му дала исканото обещание, като казала:

- Както непоколебимо вярвам в нашия Господ Иисус Христос, така и обещавам пред тебе да изпълня твоето желание и да те последвам, където и да отидеш!

Галактион казал:

- Да благодарим на нашия Бог за това, че Той е милостив към нас и чу нашите молитви! Нека Той да утвърди и да запази ненарушим докрай нашия договор! Сега ще отида в дома си и ще се приготвя за път. Направи и ти същото: раздай на бедните всичко, което имаш, както ще направя и аз. А после ще тръгнем, накъдето Бог ни поведе. Вземи със себе си и слугата Ев-толмий. Той е благочестив човек и ще приеме монашество заедно с нас.

След като се уговорили така, светите Галактион и Епистима, се разделили и тайно раздали на бедните всичко, което притежавали. После се приготвили за път, излезли през нощта от своите домове, както се били уговорили, и тръгнали заедно. С тях бил и слугата Евтолмий.

След десет дена те стигнали до планината, наричана Пуплион. Там имало манастир, в който се спасявали десет монаси. На известно разстояние от него се намирал неголям женски манастир, в който живеели четири престарели постници. Ръководела ги една дякониса, чиста и свята по живот. Галактион, Епистима и Евтолмий влезли в мъжкия манастир, поклонили се на игумена и му открили своето намерение да приемат монашество в това място. Игуменът, като прозрял, че те са призвани от Бога, ги приел и ги постригал в монашеския чин. Той изпратил Епистима в женския манастир при четирите свети постници, Галактион и Евтолмий оставил в своя манастир, където те под неговото ръководство трябвало да преминат всички обичайни манастирски послушания. Преподобният Галактион изцяло подчинил себе си на игумена и братята и ревностно служел на Бога.

А гонението срещу християните не се прекратявало. Те били принуждавани да принасят жертви на идолите и тези, които отказвали да направят това, били подхвърляни на мъчения. Някои от езичниците, които знаели за спасяващите се в планината монаси, донесли за тях на началника на областта - Уpc. Той веднага заповядал на войниците си да заловят всички монаси и да ги доведат на съд при него.

Всички монаси се разбягали и се скрили в пустинята и планините, а в манастира останал само преподобни Галактион. Войниците го заловили, след като го заварили да чете словото Божие в килията си. По същия начин избягали от килиите си и се скрили и светите постници заедно с Епистима. Единствено свети Галактион повлекли „като овца ... на клане", при Урс на съд и мътния. Но преподобна Епистима, която се укривала с другите девственици в една пещера, когато узнала, че нейният жених и брат е заловен от езичниците и отведен на мъчения, с плач паднала в нозете на дяконисата и я молела:

- Умолявам те, госпожо моя, пусни ме, за да мога да последвам моя господар Галактион. Защото чух, че са го заловили войниците и са го повели на мъчение при началника на областта. Аз не мога да стоя далече от него, сърцето ми ме боли по него и желая заедно с него да умра за Христа, нашия Господ.

Дяконисата, като видяла сълзите й и нейната пламенна любов към Бога и към годеника и, казала:

- Бъди благословена от Господа, дъще моя, и да бъде благословен целият твой път! Да завършиш своя страдалчески подвиг подобно на блажената Текла. И така - поеми по този блажен път и укрепяващата Господня ръка да бъде с тебе!

След това блажената Епистима се простила със светата дякониса - нейната духовна майка - и с всички сестри и побързала да последва своя любим брат.

Съпровождащите преподобния Галактион войници се хвърлили към Епистима и я заловили. Като я видял, той така се зарадвал на твърдото й решение да пострада за Христа, че се просълзил. От цялото си сърце благодарил на Бога, Който дал на неговата сестра такава твърдост и такава пламенна любов към Господа. Тайно се молел за нея - Господ да я укрепи да претърпи докрай подвига на страданието и да не се уплаши от жестоките мъчения.

Войниците я завързали заедно с Галактион, с когото тя отдавна вече била свързана чрез съюза на духовната любов. После ги повели при началника на областта. Насреща на войниците излязъл един слуга и им казал, че началникът е заповядал да пазят християните до сутринта. Затова войниците цяла нощ държали светиите завързани.

На сутринта Урс се явил в съда. Когато довели пред него Галактион и Епистима, той ги погледнал и казал:

- Кои сте вие, черните? Свети Галактион отговорил:

- Ние сме християни и черноризци. Урс попитал:

- А кой е Христос?

- Христос е истинският Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко, което е в тях - отговорил светият.

- Ако вашият Христос е сътворил всичко - продължил Урс, - то тогава какво са нашите богове и какво са сътворили те?

- Вашите богове - отвърнал свети Галактион - са камък и дърво. Те са тленни предмети и нищо не са създали, но самите те са създадени от човешка ръка. А вие се покланяте на изделието на човешките ръце и почитате като богове тия, които самите вие сте направили от различни вещества.

Урс се разгневил и заповядал на присъстващите на разпита да го съблекат и жестоко да го бият с жили, задето хулел боговете.

Докато биели Галактион, света Епистима плачела и укорявала началника:

- Немилостиви мъчителю! - говорела тя. - Не се ли срамуваш от това да измъчваш в нищо невиновния Божий раб и да нараняваш и без това изсушеното от пост негово тяло?

А Урс казал:

- Съблечете и нея и я бийте още по-силно.

Когато безсрамните слуги свалили от нея монашеските одежди и стигнали до власеницата, светата казала на мъчителя:

- Бъди проклет, безсрамни мъчителю! От детството ми никой не е виждал моята голота, а ти заповядваш да ме съблекат пред всички. Нека да ослепеят вашите греховни очи, за да не видите моята девическа голота!

Едва светата изрекла това, и князът и всички, които го обкръжавали, в същия миг ослепели. Всеки пипнешком търсел с ръцете си опора и водач, но никой не виждал светлината. Всички изпаднали в ужас и извикали към светата:

- Спаси ни от тази тъмнина, Христова рабиньо, и ние ще повярваме в твоя Бог!

Тогава светата се помолила на Бога и всички отново възвърнали зрението си. А петдесет и трима души от присъстващите действително повярвали в Христа. Но Урс, макар че прогледнал с телесните си очи, но с духовните си ослепял още повече. Защото, подучван от дявола, той приписал това чудо не на Господа Иисуса Христа, а на своите лъжливи богове.

„Ние похулихме - мислел си той - в умовете си нашите велики богове и те се разгневиха и ни наказаха за това, за да бъдем по-внимателни и да не се осмеляваме да мислим за тях с презрение. Затова да не щадим тия явни хулители и да отмъстим на тия, които безчестят нашите богове!"

Урс наредил да забият под ноктите на ръцете и нозете па мъчениците остри игли. Светиите мъжествено търпяли страданията и възклицавали:

- Служим на Христа - Единия Истинен Бог, а лъжливите богове отхвърляме!

След това Урс заповядал да им отсекат ръцете. Те възкликнали:

- Благословен Господ, Който учи ръцете ни на бой и пръстите ни на война, наша милост и наша ограда, наше прибежище и наш избавител, Който ни избавя от ръцете на нашите врагове!

Тогава Урс заповядал да им отрежат и нозете. А мъчениците запели:

- Възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име! Ти знаеш, Владико, че горейки от любов към Тебе, ние Те последвахме и тръгнахме по пътя на страданията! А сега изведи ни във вечния покой и да стъпят нашите нозе в небесните Твои обители, където предстоят пред Тебе всички, които са Ти благоугодили!

И пак извикали със силен глас:

- Да бъдат проклети езическите богове и всички, които им служат!

Тогава Урс казал:

- Тия нечестивци все още не престават да хулят боговете ни! Отрежете им езиците, за да не могат повече да произнасят хули!

Отрязали езиците на светиите. Но въпреки че устата на Христовите изповедници замлъкнали, сърцата им не преставали да призовават Бога. Накрая мъчителят заповядал да им отсекат главите. Отнесли ги зад оградата на двора, отсекли главите им и захвърлили телата им, без да ги погребат. Но Евтолмий - слугата на тъста на свети Галактион и сподвижник на двамата светии, ги бил последвал отдалече, когато те били заловени и отведени на съд. Той сменил монашеските си дрехи с мирски, за да не бъде разпознат. Евтолмий станал свидетел па страданията и смъртта на светите Галактион и Епистима и като взел тайно светите им мощи, ги оплакал и с чест ги погребал Именно той и съставил тяхното житие и описал страданията им за полза на четящите и слушащите, и за слава на Бога и Света Троица - Отец и Син и Свети Дух, прославян во веки! Амин.

 

Св. апостол Патров е бил епископ на Неапол и Путеол (приморски град в средна Италия). Там той кръстил и довел до Христа мнозина.

Св. апостол Ерм бил епископ на Филипопол (древен укрепен град в Тракия, днес Пловдив).

Св. апостол Лин, за когото споменава апостол Павел във Второто послание към Тимотей (2Тим. 4:21), бил епископ в Рим след св.ап. Петър.

Св. апостол Гаий, за когото споменава апостол Павел в Посланието към Римляните (Рим. 16:23), казвайки: “Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник”, бил епископ на Ефес след св. Тимотей.

Св. апостол Филолог, за когото споменава апостол Павел в същото послание (Рим. 16:15), казвайки: “Поздравете Филолога”, бил поставен от светия апостол Андрей Първозвани за епископ на Синона (град на южниото крайбрежие на Черно море).

Светите апостоли, които прекарали екископското си служение в посочените градове, претърпели много премеждия и скърби заради благовестието, и след като научили и довели мнозина до Христа, отишли с мир при Господа.


 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑