Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 24 януари...

† 11 януари по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Велики. Св. Теодосий Антиохийски Прочетете повече ТУК!

1944г. Американски бомбардировки над България Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
04.11.2012 г. / 06:05:34 
Вяра
17.11 по светския, † 4 ноември по православния календар - Светиите Никандър, Ермей, Йоаникий Велики

Страдание на светите мъченици епископ Никандър и Ермей презвитер

Светите Никандър и Ермей били просветени със светлината на Христовото учение и поставени за свещенослужители от светия апостол Тит.

Те обърнали много елини от езическото заблуждение към Христа. За това били хванати и доведени на разпит при комита Ливаний. Когато той след дълги старания да ги отвърне от Христа не могъл да постигне нищо, заповядал да ги завържат за буйни коне и да ги гонят, за да влачат Христовите раби. Влачени дълго време, те обагрили земята с кръвта си. Телата им, удряйки се в камъни и пънове по земята, се покривали с рани и по човешкия закон те трябвало да умрат, ако Сам Господ не ги укрепявал по време на мъченията.

След това едва живи ги хвърлили в тъмница и ги мъчели с глад и жажда; но Господ ги хранел с небесен хляб и изцелявал раните им. След известно време те отново били доведени на разпит и когато отказали да се подчинят на мъчителя, били окачени на дърво, стъргани с желязо и изгаряни със свещи. После били хвърлени в нажежена пещ, но останали невредими, защото Ангел Господен слязъл при тях, охладил пещта и ги запазил невредими от огъня.

Накрая мъчителят заповядал да забият железни гвоздеи в главата, сърцето и корема им, след което изкопали яма за тях и още дишащи ги хвърлили в нея и я засипали с пръст. Приели такава жестока и тежка смърт, светите Никандър и Ермей достигнали вечния радостен живот с Господа, на Когото слава во веки. Амин.

Тропар на мъченици, глас 1

С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.



Житие на Йоаникий Велики

Преподобни Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от младини бил възпитан в страх Божи. Още като малко момче, когато бил овчарче, той горял от желание да служи на Бога. Отличавал се между своите връстници с добродетелите си - кротост, смирение, търпение и послушание. Имал голямо влечение към молитвата. Когато наближавало време за молитва, за да не мисли за стадото, той го благославял с кръстно знамение, отдалечавал се в гората на молитва и вечер, когато се завръщал при стадото си, намирал го събрано заедно невредимо. По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780 г.), син на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската. Като войник служил прилежно. Бил страшен за враговете на империята и любим за своите другари заради кротостта и смирението си. Но злият дух завидил на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа ерес. Йоаникий станал съмишленик на иконоборците, които се обявявали против иконите и преследвали техните почитатели. Бог обаче, Който желае всички да се спасят, спасил и него от тая пагубна ерес.

Веднъж Йоаникий вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж непознат нему монах, назовавайки го по име, започнал да го укорява за това, че се е присъединил към иконоборците. „О, чедо Йоаникнй, извикал той, как можеш ти, наричайки се християнин, да презираш изображенията на Христа, твоя Спасител? Знай, че са суетни всички твои подвижнически трудове, щом не спазваш учението на православната вяра!” Като чул това." Йоаникий съзнал своята заблуда, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал голям защитник на светите икони.

Не след дълго време започнала война. По време на тази война Йоаникий проявил изумителна храброст и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специален списък за награждаване. Йоаникий не желаел почести. При завършване на войната той пак минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, пожелал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния игумен Григорий, мъж благочестив, да го благослови да живее като отшелник уединено. Игуменът добре познавал лошите замисли на врага, затова го посъветвал да остане известно време в манастира, за да изучи монашеския ред, а след това да излезе в суровата пустиня. „Внимавай, чедо, рекъл му старецът, да не би да бъдеш прелъстен от дявола, защото който не може да го победи, бива победен от него”. Преподобни Йоаникий изпълнил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на монашески подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и пише, а подир това се заселил в пустинно място. Един овчар от съседните села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва. Той имал за правило при четене на Давидовите псалми след всеки стих от псалома да вмъква една своя собствена молитва: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът Дух Светии. Света Троице, слава на Тебе!” Тази молитва и досега е известна като молитва на св. Йоаникий. Тя се чете в края на повечерието.

Още приживе Господ прославил своя угодник. Той го надарил с чудотворна сила, прозорливост и голяма мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. угодник, за да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали доволни и радостни. Между многото посетители били и големите църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий - и двамата пострадали от иконоборците. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се истинския път, изцерявал болните с името на Христа и извършвал много чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил много манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал около 834 г. на 94 години.

Тропар на преподобен, глас 8

С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил,
а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил.
И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса
свети Иоаникие, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак, глас 8, подобен, Возбранной

Звезда си се явил всесветла в света,
просвещаваща и озаряваща намиращите се в мрака на страстите:
и лекар пресилен си се явил, като си приел благодат на изцерения;
на просещите от теб предай изцерение, за да зовем: радвай се, отче Иоаникие.

Жития на светиите


† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑