Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 ноември...
Голготски кръст

†04 ноември по православния календар - Св. преподобни Иоаникий Велики. Св. мъченици епископ Никандър и Ермей презвитер. Св. блажени Симон Юриевецки Прочетете повече за светиите ТУК

2018 г. - Архангелова задушница Прочетете повече ТУК

2019 г. - Двадесет и втора неделя след Петдесетница Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 30.10.2012 г. / 08:52:19 
Вяра
12.11 по еретическия, †30 октомври по православния календар - Св. свещеномъченик Зиновий, епископ Егейски и на сестра му Зиновия. Св. мъченица Евтропия. Св. апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем. Св. Маркиан, епископ Сиракузки. Св. Стефан Милутин

Страдание на свети свещеномъченик Зиновий, епископ Егейски и на сестра му Зиновия

свети свещеномъченик Зиновий, епископ Егейски и на сестра му ЗиновияТези свети мъченици - Зиновий и родната му сестра Зиновия, се родили в град Егей, в Киликийската страна, от благочестиви родители. Тук те били възпитани в страх Божий и в благочестие. Още по време на детството им родителите им предали душите си на Господа, като оставили голям имот на децата си.Въпреки младостта си Зиновий и Зиновия били мъдри по разум и твърди в добродетелта. Като се убедили в суетата на този свят, те решили да оставят всичко и да последват Христа. Зиновия предала на брат си своята част от имота, която наследила от родителите си, за да я раздаде на бедните, а самата тя заживяла в доброволна бедност, като безмълвствала и пазела девството си в непорочност за Небесния Жених. Зиновий, като взел двете части от имота, започнал да го раздава на бедните и скоро изразходил всичко, така че сам станал като един от бедните. Но Бог, Който се грижи за сирачетата и не оставя уповаващите се на Него, обогатил светите брат и сестра със Своите небесни блага заради раздаденото на бедните богатство: Неговата могъща десница защитавала Зиновия от всички беди през време на целия й живот и прогонвала от нея бесовските нападения; а Зиновий получил от Господа дар да изцерява недъзи с допирането на ръцете си.

свети свещеномъченик Зиновий, епископ Егейски

Така Бог обдарил със силата на чудотворството тези ръце, които щедро раздавали милостиня на бедните. От какъвто и недъг да бил обладан някой човек, от каквато и болест да страдал, той получавал изцеление, веднага щом свети Зиновий го допирал с ръката си. Този Божий угодник подавал велика милостиня в продължение на целия си живот, ту като раздавал имуществото си на сиромасите, ту, като изпращал по Божия благодат изцеление на боледуващите; той изгонил множество нечисти духове от хората, утешавал намиращите се в печал, помагал на постигнатите от беди. Сияейки от добродетели и прославен с чудотворства, той бил избран за епископ на родния си град.

Този добър пастир ревностно пасял Църквата Божия, постоянно помагал и правел добрини на хората и изцерявал недъгавите. Веднъж при светеца дошла една жена от Антиохия, която имала неизлечима язва на гърдата си. Много средства била похарчила за лечението си, като се опитвала да намери изцеление от болестта си при лекарите, но те не й оказали никаква помощ, напротив, жестокият й недъг все повече и повече се усилвал, така че вече я заплашвала смърт. Като я видял, свети Зиновий се съжалил над нея: той докоснал с ръката си язвата й и осенил поразеното място с кръстното знамение. В същия миг язвата изчезнала и жената, станала напълно здрава, с голяма радост се върнала у дома си в Антиохия.

Друга жена, невярваща в Христа, съпруга на един управник на име Индис, страдала от същата болест; но чрез целебния дар на свети Зиновий и тя се избавила от своя недъг. Поразена от станалото чудо, тя заедно с мъжа си и с децата си се обърнала към Христа. Всички те били просветени със свето кръщение. Така тази жена получила телесно здраве и полза за душата си.

Междувременно нечестивият цар Диоклетиан повдигнал страшно гонение срещу християните. Тогава в Киликийската страна пристигнал управителя Лисий, за да предаде на мъки всички, които изповядвали името Христово. Преди всички в Егея пострадали трима християнски юноши: Клавдий, Астерий и Неон. Като ги хванал, Лисий ги подложил на различни мъчения и накрая ги приковал към кръст извън града. Като чул за свети Зиновий, той изпратил войниците си, за да го задържат. Когато довели светителя, Лисий му казал:

- Не искам да влизам в дълъг разговор с теб, защото зная, че вие, християните, обичате многословието. Ще говоря с тебе кратко: предлагам ти живот или смърт, живот - ако се поклониш на нашите богове, смърт - ако не се поклониш. Избери сам, което искаш: или принеси жертва - тогава ще останеш между живите, а освен това, ще получиш и чест от нас, или можеш да останеш в заблуждението си, но тогава ще изтърпиш страшни мъки и ще загинеш от ужасна смърт.

Свети Зиновий, без ни най-малко да се уплаши от думите на княза, отговорил с твърдост:

- Този временен живот без Христа не е живот, а смърт. Не, предпочитам да претърпя временни мъчения заради моя Създател, а после вечно да живея с Него, отколкото да се откажа от Него заради този временен живот и после вечно да се мъча в ада.

Като чул тези думи, нечестивият княз заповядал да съблекат светеца гол, да го окачат на кръст и да го бият безмилостно.

- Да видим - казал той, - дали ще дойде Христос да го спаси!

Блажената Зиновия, като узнала, че брат й, свети Зиновий, страда за Христа, бързо се отправила към това място, където го мъчели. Като видяла, че брат й, окървавен и покрит с рани, виси на кръста, тя пламнала духом и като застанала пред мъчителя, му казала:

- Аз съм християнка, както и моят брат. Изповядвам Същия Един Бог и наш Господ Иисус Христос. Затова нареди да мъчат и мен така, както ти мъчиш моя любим брат. Искам да изпия същата чаша със страдания и да се увенчая със същия венец.

Мъчителят се учудил на това мъжество и на решимостта на света Зиновия и казал:

- Жено, не се опитвай да се погубиш, не си докарвай такова позорно мъчение, където ще търпиш срам и ще понасяш страдания. Та ти ще изпиташ голям срам, когато те заставят да се разголиш. Ще ти се наложи да изпиташ тежки страдания, когато те подложат на мъчения. Затова ти давам такъв съвет: принеси жертва на боговете и тогава ще се избавиш от всички злини.

На това светицата отвърнала:

- Душевната голота може да ме посрами много повече, отколкото телесната; вечните мъки са несравнимо по-тежки от временните. Пренебрегвам това, че ще ме разголят, защото съм се облякла в Христа; не се боя от ръцете на мъчителите, защото съм се разпнала с Христа. Мъчителю, прави, каквото искаш; с нищо не можеш да ме заставиш да се отрека от моя Господ Христос.

Тогава Лисий заповядал да я съблекат гола и да я бият, както били брат й, свети Зиновий. Като не се задоволил с това, мъчителят заповядал да приготвят железен одър, да положат върху него двамата светии и да разпалят огън под него.

- Нека - казал той - да се яви тук Христос и да ви помогне.

Светиите отговорили:

- Нашия Христос е с нас, ти не можеш да Го видиш. Той ни оросява от небето с росата на Своята благодат, така че ние не усещаме тези мъки.

После светиите били хвърлени в кипящ котел, но и там не получили никаква вреда; те стоели като в прохладна вода, пеейки Давидовия псалом: "но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят". Като видял това, мъчителят наредил да ги изведат извън града и там да им отсекат главите. Светиите с неизказана радост тръгнали на смърт. Като стигнали до мястото на екзекуцията, те започнали да се молят така:

"Благодарим Ти, Господи, Боже наш, за това, че ни даде с добрия подвиг да се подвизаваме, пътя да свършим, вярата да опазим. Направи ни участници в Твоята слава, причисли ни към лика на светиите, които са Ти благоугодили. Бъди благословен во веки!"

Мъчение на свв. Зиновия и Зиновий. Фреска. Афон (Дионисиат). 1547 г.Мъчение на свв. Зиновия и Зиновий. Фреска. Афон (Дионисиат). 1547 г.

Когато светиите завършили молитвата си, от небето се чул глас, който им обещал венци и ги повикал към вечен покой. Междувременно войниците се приближили и им отсекли главите. След тези мъчения те напуснали земята и се преселили на небесата. Светите им тела лежали цял ден на земята, без да бъдат погребани; а когато настъпила нощта, презвитерът Ермоген тайно ги взел и ги положил в общ гроб. Така тези светии сега непрестанно славят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, възвеличаван от всички твари, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

Тропарь священномученику Зиновию Егейскому и сестре его, мученице Зиновии

глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости,/ тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак священномученику Зиновию Егейскому и сестре его, мученице Зиновии

глас 8

И́стины свиде́тели и благоче́стия пропове́дники,/ дво́ицу досто́йно почти́м в Богодухнове́нных пе́снех,/ Зино́вия вку́пе с му́дрою Зинови́ею,/ ку́пно жи́вшия и отше́дшия// и муче́нием прии́мшия вене́ц нетле́нный.

(Свидетели на истината и проповедници на благочестието, да почетем достойно двоицата в боговдъхновени песни, Зиновий и мъдрата Зиновия, заедно живели и починали в мъчение, приели нетленен венец.)

 

В памет на света мъченица Евтропия (ок. 250 г.)

Мъчение на света мъченица Евтропия. Миниатюра из Минология императора Василия ΙΙ (X век)Мъчение на света мъченица Евтропия. Миниатюра из Минология императора Василия ΙΙ (X век)

Света Евтропия била обвинена пред областния управител Апелиан в това, че посещава и укрепва във вярата християните, затворени в тъмниците. За това тя била повесена и започнали да обгарят тялото със свещи, но тя понасяла това мъчение така, като че ли било не пламък, а вода. И всички, които били около нея, в това число и измъчващите я войници, ясно видели един мъж, от който се уплашили; той разхлаждал огъня и свалял роса върху светата мъченица. Сред такива изтезания тя предала духа си на Господа.

 

В памет на светите апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем (I в.)

Свети Тертий написал посланието на апостол Павел до римляни, в което казва за себе си така: “Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.”Той бил вторият след Сосипатър, епископ в Икония, където претърпял мъченическа смърт.

Свети Марк, племенник на апостол Варнава, бил епископ в Аполониада. Свети апостол Павел споменава за него в посланието си до колосяни: “Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го).”

Свети Иуст бил епископ в Елевтеропол; свети Артем - в Листра. Свети апостол Павел споменава за него в посланието си до Тит: “Кога изпратя при теб Артем или Тихик, побързай да дойдеш при мене.”

 

Тропарь апостолам

глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Перевод: Апостолы святые, молите милостивого Бога, да подаст душам нашим прощение прегрешений.

 

Кондак апостолам Ерасту, Олимпу, Родиону, Сосипатру, Куарту (Кварту) и Тертию

глас 4

Яви́ся днесь апо́стол честно́е торжество́,/ подаю́щее я́ве всем прегреше́ний оставле́ние,// соверша́ющим их па́мять.

Перевод: Сегодня почитаемый праздник апостолов, которые истинно подают прощение прегрешений всем, празднующим их память.

 

Ин кондак апостолам Ерасту, Олимпу, Родиону, Сосипатру, Куарту (Кварту) и Тертию

глас 2

Боже́ственным све́том ум озари́вше,/ вити́йская плете́ния му́дре разори́сте,/ и язы́ки вся улови́вше, апо́столи сла́внии,/ Влады́це приведо́сте,// Тро́ицу Боже́ственную сла́вити науча́юще.

Перевод: Озарив ум божественным светом, хитросплетения ораторские мудро разрушив и все народы сетью уловив (Мф.4:19), апостолы славные, Владыке привели, научая прославлять Божественную Троицу.

 

В памет на свети Маркиан, епископ Сиракузки (II в.)

Свещенномъченици Маркиан, еп. Сикелийски, Филагрий, еп. Кипърски, и Панкратий, еп. Тавроменийски. Миниатюра из Минология императора Василия ΙΙ (X век)Свещенномъченици Маркиан, еп. Сикелийски, Филагрий, еп. Кипърски, и Панкратий, еп. Тавроменийски. Миниатюра из Минология императора Василия ΙΙ (X век)

Свети епископ Маркиан, ученик на свети апостол Петър, като пристигнал от Антиохия в Сиракуза, град на остров Сицилия, само с молитвата си разрушил идолските капища, довел много хора при Христа и ги направил синове на светлината, и извършил много чудеса. Бил убит за Христа от иудеите.

 

 

 

 

 

image

 

 

Св. Стефан Милутин, крал Сръбски (1320), неговия брат св. крал Драгутин (1316) и майка им св. Елена (1306)

В памет на св. крал Стефан Милутин (1320 г.)

Св. Стефан Милутин. Ктиторская фреска церкви Иоакима и Анны (Кралевская церковь). Студеница. Сербия. 1314 г.Св. Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243-1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1275 г. и царувал 45 години.

При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия - имало вече около 16 епархии.

Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).

В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир "Св. Архангели Михаил и Гавриил", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: "Св. Богородица" в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир "Св. Стефан" (близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, "Св. Георги" в Кичевско).

За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.

Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира "Св. Иоан Предтеча".

Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.

Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.

В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.

Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.

Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.

Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1320 година.

Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква "Св. Неделя" и са предмет на благоговейна почит от православните християни.

 

СВЯТЫЕ СТЕФАН МИЛЮТИН, БРАТ ЕГО ДРАГУТИН (В ИНОЧЕСТВЕ ФЕОКТИСТ) И МАТЬ ИХ ЕЛЕНА

Свя­той Сте­фан был млад­шим сы­ном ко­ро­ля Сте­фа­на – Уро­ша I и вну­ком пер­во­вен­чан­но­го ко­ро­ля свя­то­го Сте­фа­на (па­мять 24 сен­тяб­ря). Он пра­вил Сер­би­ей с 1275 по 1320 год. Пре­стол Сте­фан Ми­лю­тин по­лу­чил от

Св. Драгутин (в иночество Теоктист),крал Сръбски, преподобниСв. Драгутин (в иночество Теоктист), крал Сръбски, преподобни

стар­ше­го бра­та сво­е­го Дра­гу­ти­на, вер­но­го хри­сти­а­ни­на, ко­то­рый по­сле недол­го­го цар­ство­ва­ния пе­ре­дал власть бра­ту, а сам, воз­лю­бив от­шель­ни­че­ство, за­тво­рил­ся в Сре­ме, где со­вер­шал тай­ные по­дви­ги в яме-мо­ги­ле, вы­ко­пан­ной соб­ствен­но­руч­но. В сво­ей пра­вед­ной жиз­ни свя­той Дра­гу­тин мно­го тру­дил­ся над об­ра­ще­ни­ем к ис­тин­ной ве­ре ере­ти­ков-бо­го­милов. Кон­чи­на его по­сле­до­ва­ла 2 мар­та 1316 го­да.

Свя­той Сте­фан Ми­лю­тин, став ко­ро­лем, му­же­ствен­но, сло­вом и де­лом, ча­сто с ору­жи­ем в ру­ках, за­щи­щал пра­во­слав­ных сер­бов и дру­гие еди­но­вер­ные на­ро­ды от мно­го­чис­лен­ных вра­гов. Бла­го­че­сти­вый Сте­фан не за­бы­вал бла­го­да­рить Гос­по­да за все Его бла­го­де­я­ния. Им по­стро­е­но бо­лее 40 хра­мов, мно­же­ство мо­на­сты­рей и стран­но­при­им­ных до­мов. Осо­бен­но за­бо­тил­ся свя­той об афон­ских мо­на­сты­рях.

Ко­гда серб­ское ко­ролев­ство па­ло, мо­на­сты­ри оста­лись оча­га­ми на­цио­наль­ной куль­ту­ры и пра­во­сла­вия в серб­ском на­ро­де. Свя­той Сте­фан скон­чал­ся 29 ок­тяб­ря 1320 го­да и по­гре­бен в Бань­ской оби­те­ли. Через два го­да бы­ли от­кры­ты его нетлен­ные мо­щи.

 
Св. Стефан Милутин, крал Сръбски и майка му ЕленаСв. Елена и св. Стефан Милутин, крал Сръбски

Свя­тая Еле­на, бла­го­че­сти­вая мать сво­их свя­тых сы­но­вей, по смер­ти му­жа всю жизнь по­свя­ти­ла бо­го­угод­ным де­лам: стро­и­ла до­ма для об­ни­щав­ших по­се­лян, устра­и­ва­ла оби­те­ли для же­ла­ю­щих жить в чи­сто­те и дев­стве. Близ го­ро­да Спи­ча она воз­двиг­ла Ре­че­ский мо­на­стырь и на­де­ли­ла его уго­дья­ми. Пе­ред сво­ей кон­чи­ной свя­тая Еле­на при­ня­ла ино­че­ство и ото­шла ко Гос­по­ду 8 фев­ра­ля 1306 го­да.

Тропарь преподобному Феоктисту, бывшему Драгутину, королю Сербскому

глас 4

Боже́ственнаго стра́ха огне́м ду́шу свою́ распали́л еси́,/ очи́стився покая́нием и украси́вся кро́тостию и смире́нием,/ восте́кл еси́ к невече́рнему Све́ту – Христу́,/ преподо́бне о́тче Феокти́сте,/ и ны́не, трисо́лнечным све́том озаря́емь,/ на Небеси́ лику́еши,// моли́ о нас, ве́рою почита́ющих честну́ю па́мять твою́.

 

Тропарь праведному Стефану Милютину, королю Сербскому

глас 3

Ты на земли́ вседу́шно Христа́ возлюби́в/ и Того́ за́поведи соблюда́я,/ я́ко река́, благоутро́бием изсо́хших нището́ю бога́тно напои́л еси́/ и лю́ди своя́ снабде́л еси́,/ и ра́ка моще́й твои́х благоуха́ния цельбы́ всем подае́т,/ сего́ ра́ди, свя́те, мо́лим тя,// изпроси́ душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

 

Тропарь преподобной Елене Сербской, королеве

глас 4

От страны́ за́падныя/ святоро́дней лозе́ се́рбстей совоку́пльшися,/ доброра́сленная ве́твь яви́лася еси́,/ благове́рная княги́не Еле́но. / Плода́ кра́сная святу́ю сы́ну дво́ицу/ принеся́ Бо́гови и ро́ду се́рбскому,/ на коне́ц вся́ су́етная ми́ра оста́вила/ и преподо́бным приложи́лася еси́:/ со дерзнове́нием Влады́ку все́х моли́/ ми́р вселе́нней дарова́ти// и сыново́м слове́нским спасти́ся.

 

Кондак преподобному Феоктисту, бывшему Драгутину, королю Сербскому

глас 7

Ве́рою и́стинною укра́шен быв,/ просия́л еси́ доброде́тельми,/ хра́мы и оби́тели ще́дро помога́л еси́,/ богоми́лов же душетли́тельную е́ресь искорени́л еси́,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:/ преподо́бне Феокти́сте, блаже́нне,/ со все́ми преподо́бными предстоя́ Христу́,// моли́ся о всех нас.

 

Кондак праведному Стефану Милютину, королю Сербскому

глас 4

Яви́лся еси́ от ко́рене блага́го/ о́трасль пресла́вная оте́честву своему́ и прароди́телем свои́м,/ новообра́зен подо́бник быва́еши// и лю́дем свои́м явля́ешися у́тварь прекра́сная.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑