Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 25 юни...

†12 юни по църковния календар - Св. преподобни Онуфрий Велики Египетски (IV). Св. преп. Петър Атонски Прочети повече

1876г. е починал Йонко Карагьозов Прочети повече

1905г. е починал Атанас Димитров - Бабата Прочети повече

1930г. е роден Георги Черкелов Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
16.11.2011 г. / 06:52:21 
Вяра
29.11 по светския, †16 ноември по православния календар - Св. апостол и евангелист Матей

Житие и страдание на свети апостол и евангелист Матей

Свети апостол и евангелист Матей, син на Алфей, иначе наречен Левий (Марк. 2:14. Мат. 9:9. Лк. 5:27), живеел в галилейския град Капернаум. Той бил заможен човек и заемал длъжността митар. Съотечествениците му го презирали и странели от него, както и от всички, подобни на него. Макар и да бил грешник, Матей бил не по-лош, а дори много по-добър от превъзнасящите се със своята мнима външна праведност фарисеи. И ето, Господ спрял върху този презиран от всички митар Своя Божествен взор. Веднъж, по време на пребиваването Си в Капернаум, Господ излязъл от града и тръгнал към морето, съпровождан от народ. На брега Той видял седящия край митницата Матей и му казал:

- "Върви след Мене!"

Като чул тези думи на Господа не само с телесния си слух, но и със сърцето си, митарят веднага станал и последвал Христа. Матей не размислял и не се учудвал, че Великият Учител и чудотворец призовава него, презрения митар. Той с цялото си сърце почувствал думите Му и безпрекословно тръгнал след Христа. В радостта си той приготвил в своя дом голямо угощение и Господ не отказал поканата му и влязъл в дома му. В дома на Матей се събрали много съседи, приятели и познати - всички те били митари и грешници - и седнали на трапезата заедно с Иисус и учениците Му. Случило се там да присъстват и някои книжници и фарисеи. Като видели, че Господ не се гнуси от грешници и митри, а седи заедно с тях на трапезата, те роптаели и казвали па учениците Му:

- "Защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?" А Господ чул думите им и отговорил:

- "Здравите нямат нужда от лекар, а болните;" защото "не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние".

Оттогава Матей оставил занятието си, тръгнал след Христа и като негов верен ученик повече вече не Го оставил. Скоро той се удостоил да бъде причислен към лика на дванадесетте избрани апостоли (Мат. гл. 10; Марк. 3:13-19; Лук. 6:13-16). Заедно с другите ученици той съпровождал Господа при пътешествията в Галилея и Иудея, слушал божественото Му учение, виждал безбройните Му чудеса, ходел с проповед при загубените овци от дома Израилев, бил свидетел на кръстните страдания и изкупителната смърт на Спасителя и преславното Му възнесение на небето.

След Възнесението Господне и слизането на Светия Дух върху апостолите свети Матей отначало останал в Палестина и заедно с другите апостоли проповядвал Евангелието в Йерусалим и околностите му. Но ето, че дошло време Христовите апостоли да се разпръснат по различни страни и при различни народи, за да ги обърнат към Христовата вяра. Преди апостолът да напусне Йерусалим, иерусалимските християни го молели да им остави записани делата и учението на Иисус Христос. Другите апостоли, които по това време били в Йерусалим, дали съгласието си той да изпълни молбата им. И изпълнявайки общото желание, осем години след възнесението на Христа свети Матей написал Евангелието.


...

Когато напуснал Йерусалим, свети апостол Матей проповядвал Евангелието в много страни. Благовестейки Христа, той преминал Македония, Сирия, Персия, Партия и Мидия, обико­лил цяла Етиопия, която му се паднала по жребий, и я просветил със светлината на евангелския разум. Накрая, наставян от Светия Дух, дошъл в земята на канибалите при един чернокож и звероподобен народ. Той влязъл в град Мирмени, където обърнал неколцина към Господа, поставил за епископ своя спътник Платон и създал малка църква. А сам се изкачил на близката планина и пребивавал там в пост, като усърдно се молел на Бога за обръщането на този неверен народ. Господ му се явил в образа на прекрасен юноша с жезъл в дясната си ръка и го приветствал. Той протегнал ръка, подал жезъла на светия и му заповядал да слезе от планината и да го забие пред вратите на устроената от него църква.

- От този жезъл - казал Господ - с Моята сила ще порасне високо дърво и то ще дава обилен плод, който с големината и сладостта си ще превъзхожда всички други плодове, а от корена му ще потече извор на чиста вода. Като се умият с водата, човекоядците ще придобият благообразие на лицето и всеки, който вкуси от плода, ще забрави зверските нрави и ще стане добър и кротък човек.

 

 

Свети Матей приел жезъла от Господните ръце, слязъл от планината и отишъл в града, за да изпълни заповяданото. Князът на този град на име Фулвиан имал жена и син, обзети от бесове. Те срещнали апостола по пътя и викнали против него със страшни гласове:

- Кой те изпраща тук с този жезъл за наша погибел?

Апостолът запретил на нечистите духове и ги прогонил, а изцелените му се поклонили и кротко го последвали. Епископ Платон научил за идването му и го посрещнал заедно с клира, а свети Матей отишъл в църквата и направил така, както му било заповядано: той забил пред вратите й жезъла, който в същия час пред очите на всички се превърнал в голямо дърво, на клоните му се появили прекрасни големи и сладки плодове и от корена му бликнал извор.

Присъстващите били поразени от изумление. Целият град се стекъл да види чудото и всички вкусвали от плодовете на дървото и пиели от чистата вода. А свети апостол Матей, застанал на високо място, проповядвал на събралите се хора Божието слово на техния език. Те веднага повярвали в Господа и апостолът ги кръстил в чудотворния извор. И съгласно словото Господне кръстилите се човекоядци излизали от водата с благолепни лица и бяла кожа, придобивали не само телесна, но и душевна белота и красота, отхвърляйки ветхия и обличайки се в новия човек - Христа.

Като научил за станалото, князът отначало се зарадвал за изцелението на жена си и сина си, но после по бесовско внушение се разгневил на апостола, задето всички се стичат при него и оставят боговете си, и решил да го погуби. В същата нощ Спасителят се явил на апостола, заповядал му да бъде мъжествен и обещал да бъде с него в настъпващата скръб.

На сутринта, когато светият апостол заедно с вярващите възпявал хвала на Бога в църквата, князът пратил четирима воини да го хванат. Но когато отишли в Господния храм веднага ги обгърнала тъмнина и те едва успели да се върнат назад. Когато ги запитали защо не са довели Матей, те отговорили: "Ние го чухме да говори, но не можахме да го видим и да го хванем".

Фулвиан се разгневил още повече. Той пратил още воини с оръжие и им заповядал със сила да доведат апостола, а ако някой започне да се противи и да го защитава, да бъде убит. Но и тези воини се завърнали с празни ръце, защото, когато наближили храма, небесна светлина озарила апостола и тъй като не били в състояние да го гледат, те изпаднали в голям страх, хвърлили оръжието си, побягнали назад и разказали за станалото на княза, Фулвиан страшно се разярил и тръгнал с всички свои слуги сам да хване апостола. Но едва успял да се приближи към него, когато внезапно ослепял и започнал да моли за водач. Тогава взел да умолява апостола да му прости съгрешението и да просвети ослепелите му очи. Свети Матей осенил с кръстно знамение очите на княза и му дарувал прозрение, Фулвиан прогледнал, но само с телесните очи, защото злобата го ослепила толкова, че приписал това велико чудо не на Божият сила, а на вълшебство. Той взел апостола за ръка и го отвел и двореца си, като се преструвал, че иска да му окаже почести, а в сърцето си лукаво замислял да хвърли Господния апостол в огъня като влъхва. Но предузнал неговите лукавите замисли и тайните движения на сърцето му, апостолът го изобличил и казал:

- Лъстиви мъчителю! Скоро ли ще извършиш замисленото? Направи това, което сатаната е вложил в сърцето ти, а аз, както виждаш, съм готов да претърпя всичко за моя Бог.

Тогава князът заповядал на воините си да хванат свети Матей, да го хвърлят на земята по гръб, а ръцете и нозете му здраво да приковат с гвоздеи. Когато направили това, слугите по заповед на мъчителя събрали много съчки и клони, донесли смола и сяра, сложили ги върху свети Матей и ги запалили. Издигнал се голям пламък и всички си мислели, че Христовият апостол вече е изгорял, но внезапно огънят угаснал и свети Матей се оказал жив, невредим и прославящ Бога. Хората изпаднали в ужас от такова дивно чудо и въздали хвала на Бога на апостола. Но Фулвиан още повече се разярил. Като не желаел да съзре Божията сила, която опазила жив и невредим от огъня Христовия проповедник, той беззаконно обвинявал праведника и го наричал влъхва.

- Матей - твърдял той - угаси огъня и остана жив в него с вълшебство.

После заповядал да донесат още повече дърва и съчки, да ги сложат върху светия апостол, а отгоре да ги полеят със смола. Освен това наредил да донесат неговите дванадесет златни идола и да ги поставят в кръг около огъня, като ги призовавал на помощ, та тяхната сила да попречи на апостола да се избави от пламъка и да се превърне в пепел. А в огъня светият апостол се молел на Господ на силите да покаже непобедимата Си сила, да яви безсилието на езическите богове и да посрами онези, които им се надяват.

И внезапно огненият пламък с ужасен гръм се устремил върху златните идоли и те се разтопили от огъня като восък. Много от присъстващите неверни били изгорени, а от разтопените идоли изригнал пламък, който в образа на змей се устремил към Фулвиан, така че той не могъл да избяга и да се избави от опасността, докато не призовал смирено апостола да го избави от гибелта. А той запретил на огъня и пламъкът веднага угаснал и подобието на огнен змей изчезнало. Фулвиан искал с почести да извади светия от огъня, но той се помолил и предал святата си душа в ръцете на Бога. Тогава князът заповядал да донесат златен одър и да положат на него честното тяло, неповредено от огъня, да го облекат в скъпоценни одежди, и като го вдигнал заедно с велможите си, го внесъл в своя дворец. Но той още нямал съвършена вяра и заповядал да направят железен ковчег, да го запечатат с олово от всички страни и да го хвърлят в морето. При това казал на велможите си:

- Ако Този, Който запази Матей невредим в огъня, го опази да не потъне във водата, значи наистина Той е Единият Бог и на Него ще се покланяме, като оставим всички наши богове, които не можаха да избавят себе си от гибел в огъня.

След като железният ковчег с честните мощи бил хвърлен в морето, през нощта светият се явил на епископ Платон и му казал:

- Иди утре на морския бряг, на изток от княжеския дворец, и там вземи мощите ми, изнесени на сушата.

На сутринта епископът, съпроводен от много вярващи, се отправил на посоченото място и намерил железния ковчег с мощите на свети апостол Матей, както му било известено вън видението.

Като научил за това, дошъл князът със своите велможи и този път напълно повярвал в нашия Господ Иисус Христос, високо изповядал, че Той е Единият Истински Бог, който е за пазил невредим Своя раб Матей, както приживе в огъня, така и след смъртта във водата. И като паднал пред ковчега с мощите на апостола, помолил светеца да му прости прегрешения та пред него и от все сърце пожелал да се кръсти. Като видял вярата и усърдието на Фулвиан, епископ Платон го огласил, научил го на истинската света вяра и го кръстил. И когато по­ложил ръката си на главата му и искал да му даде име, свише се чул глас да казва:

- Наречи го не Фулвиан, а Матей.

Приел в кръщението името на апостола, князът се стараел да бъде подражател и на неговия живот. Скоро той предал на друг княжеската власт, отказал се напълно от суетата на света, отдал се на молитва в Божията църква и бил удостоен от епископ Платон с презвитерски сан. А когато след три години епископът починал, на оставилия княжеската власт презвитер Матей във видение се явил апостол Матей и го увещавал да приеме епископския престол на блажения Платон. Презвитерът приел епископството и добре се потрудил за Христовото благовестие. Той отвърнал мнозина от идолопоклонството и ги довел при Бога, а после сам преминал при Него след дълъг и богоугоден живот. И заедно със свети евангелист Матей предстои пред Божия престол и моли Господа и ние да бъдем наследници на вечното Божие Царство. Амин.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑