Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 август...
Голготски кръст

†08 август стар стил - Св. мъченик Трендафил Старозагорски. Св. Мирон Чудотворец, епископ Критски. Св. Емилиан Изповедник, епископ Кизическик († 820). Св. преподобни Григорий Синаит Прочети повече

1877г. започват боевете за връх Шипка Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
12.09.2015 г. / 10:56:48 
Вяра
22.10 по светския, †09 октомври по православния календар - Св. праведен праотец Авраам и неговия племенник Лот. Св. апостол Яков Алфеев - от дванадесетте апостоли. Св. преподобни Андроник и Атанасия (V).

Житие на светия и праведен праотец Авраам

 

Когато Бог смеси езиците по време на Вавилонското стълпотворение, (почти 2600 г. преди Р.Хр.) хората се разпръснаха по земята и се разделиха на много народи, забравиха истинския Бог и започнаха да се покланят на идоли, направени от самите тях: на животни, на слънцето, луната и други природни явления (и на други хора, които те обожествиха - ситуация идентична със съвременната - б.р.). Само в потомството на Сим се намираха все още някои хора, които вярваха в единия истински Бог. Измежду тях най-предан на Господа бе светият праотец Авраам. Него Бог избра да запази истинската вяра сред хората.

 

Отначало той се наричаше Аврам и беше най-младият син на Тара, а Тара имаше още двама синове - Аран и Нахор. Първият от тях, Аран, умря млад и остави след себе си син Лот, когото Аврам взе за да го възпитава.

 

Тара и неговите синове живееха в Ур Халдейски. Но Господ благоволи да отдели благочестивия Аврам, Своя избраник, от развратената среда на идолопоклонниците. Веднъж Бог му се яви и му каза:

 

- Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, и иди в земята, която ще ти покажа. Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще прославя името ти. И ти ще бъдеш причина за благословението на мнозина. Ще благословя ония, които те благославят, а тези, които те злословят, ще прокълна. И ще бъдат благословени в теб всички земни племена.

 

Аврам тогава беше на 75 години. Той с вяра се подчини на Божията воля: взе със себе си своята жена Сара, баща си, племенника си Лот и всичките си слуги заедно със стадата си, излезе от Ур Халдейски и тръгна към Ханаанската земя, която Бог му бе посочил. Известно време те останаха в Харан, където баща му умря. След това той продължи своя път заедно с Лот и семейството си.

 

 

Когато пристигна в Ханаанската земя, Аврам спря до Сихем, до дъбравата Море (Дъбрава - горичка, считана от някои за свещена, неприкосновена; дъбова гора; или изобщо - горичка). Тук Господ му се яви и му обеща да даде тази земя на потомството му. В памет на това явяване и от благодарност към Бога за обещанието Аврам издигна на това място жертвеник. После премина цялата тази земя по дължина, на юг, и направи между Ветил и Гай друг жертвеник на Господа.

 

 

 

...

 

Аврам и неговите спътници се заселиха в Сихемската долина. В началото те живееха заедно и имаха много добитък, сребро и злато. Но после, за да се избегне раздора между техните домашни и слугите, Аврам пусна Лот и му заръча да си избере земя. Той си избра цветущата равнина, напоявана от водите на Иордан.

 

След раздялата им Бог се яви на Аврам и му каза:

 

- Вдигни очите си и от мястото, на което се намираш сега, погледни на север и на юг, на изток и на запад: цялата земя, която виждаш от планината, ще дам на теб и на твоето потомство навеки. А потомството ти ще бъде като земния пясък. Стани и обиколи тази земя надлъж и нашир, защото на теб и на твоето потомство ще я дам навеки.

 

Послушен на Божията света воля, Аврам се отправи на юг и се засели в дъбравата Мамре: там издигна жертвеник на Господа.

 

В Иорданската равнина, която Лот избра за свое жилище, имаше пет града (Содом, Гомора, Адама, Севоим и Бела (или Валака)) - те бяха управлявани от отделни царе, но вече 12 години се намираха в подчинение на Еламския цар. На 13-тата година те се разбунтуваха срещу него, но той ги победи и взе в плен много жители на тази страна, между които и Лот. Щом научи за това, Аврам въоръжи своите слуги, нападна и разби неприятелите. Освободи Лот и всички пленници, отне цялата плячка, заграбена от враговете, и я върна на тези, на които принадлежеше.

 

След победата си Аврам тръгна да се връща и някои царе излязоха да го посрещнат. Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, и благослови Аврам с думите:

 

- Благословен е Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята. Благословен е и Всевишният Бог, Който предаде твоите врагове в ръцете ти.

 

Аврам поднесе на Мелхиседек десетата част от цялата военна плячка. После Содомският цар му предложи да задържи за себе си имуществото, взето от неприятелите, но той отказа да вземе каквото и да било.

 

Оттогава Аврам стана много известен в Ханаанската земя. Неговите успехи възбудиха завист и опасения сред обитателите и. Една нощ Господ му каза във видение:

 

- Не бой се, Авраме, Аз съм твой щит. За теб се приготвя голяма награда.

 

Аврам отговори:

 

- Господи! С какво ще ме наградиш? Аз нямам деца: Ти не ми даде. Моя дом го управлява Елиезер от Дамаск, той и ще ми бъде наследник.

 

- Не той - каза Господ, - а твоят роден син ще ти бъде наследник.

 

След това Господ изведе Аврам на двора и му рече:

 

- Погледни към небето и преброй звездите, ако можеш: толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.

 

Аврам повярва на обещанието и тази вяра му се вмени за праведност - тя послужи за основа на неговия праведен и богоугоден живот.

 

На следващия ден по Божие повеление Аврам разсече на две тригодишни телица, коза и овен, и сложи едната част срещу другата. Към тях бяха добавени гургулица и млад гълъб. Аврам пазеше труповете от хищните птици. При залез слънце го налегна сън и го обхвана ужас и голям мрак. Тогава Господ се приближи до него и каза:

 

- Знай, че твоите потомци в продължение на 400 години ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат в робство и угнетение. Но Аз ще съдя народа, у когото ще бъдат роби, и след това те ще дойдат тук с голямо имущество. А ти ще отидеш при твоите отци в мир и ще бъдеш погребан на преклонни години. Едва в четвъртото си поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконията на аморейци още не са стигнали върха си.

 

Щом слънцето залезе и се стъмни, между разсечените животни премина дим като от пещ и огнен пламък. В този ден Господ сключи Своя завет с Аврам и му каза:

 

- На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река (Нил) до река Ефрат.

 

 

 

...

 

Изминаха много години, откакто Аврам се пресели в Ханаанската земя. След откровението в Ур Халдейски, Бог още три пъти му повтори обещанието за многобройното потомство, което трябва да произлезе от него. Но жена му Сара не раждаше, а освен това те бяха вече в преклонна възраст. Бездетството беше за него голямо изпитание.

 

Сара мислеше, че в нея е препятствието за изпълнението на Божието обещание, и предложи на Аврам да вземе за съпруга и своята слугиня, египтянката Агар. Тя му роди син Измаил.

 

Когато Аврам беше на 99 години, Господ му се яви и му каза:

 

- Аз съм твоят Бог. Благоугождавай Ми и бъди непорочен: и Аз ще сключа Моя завет с теб и ще ти дам многобройно потомство.

 

Аврам падна на земята с чувство на благоговение и покорност. Бог му каза:

 

- Отсега ти няма да се наричаш Аврам, но името ти ще бъде Авраам. (Името Аврам е почетно наименование и означава "баща на висотата", "издигнат баща". А Авраам е име, което изразява изпълнение на обещанието и означава "баща на много" или "баща на много народи"). Защото Аз ще те направя баща на много народи; племена и царе ще произлязат от тебе. Ще сключа Моя вечен завет с теб и с твоите потомци: ще бъда Бог на теб и на потомците ти, и ще ви дам цялата Ханаанска земя за вечно наследство. Видим знак на завета между Мен и вас трябва да бъде това, че всяко дете от мъжки пол трябва да бъде обрязвано. Осем дни след раждането трябва да се обрязва всеки младенец от мъжки пол, не само от вашите деца, но и от слугите, купени от чужденци. Необрязаният, като нарушител на Моя завет, се лишава от общение със своя народ. Също и жена си не наричай Сара, но името и да бъде Сарра. (Първото име, Сара, означава "господство", т.е. господарка, и е обща почетна титла. А Сарра означава "княгиня" или "жена с високо положение"). Аз ще я благословя и от нея ще произлязат царе и народи.

 

Авраам се зарадва и се засмя, но в същото време с недоумение питаше за себе си:

 

- Нима стогодишен човек ще има деца? И нима Сарра на деветдесет години ще роди?

 

Но Господ повтори Своето обещание, предрече и името на техния бъдещ син - Исаак.

 

 

 

...

 

Скоро след това Господ отново се яви на Авраам при дъбравата Мамре по следния начин. Веднъж по обяд Авраам седеше край своята шатра. По едно време той вдигна поглед и видя пред себе си трима странници. Веднага побърза да ги посрещне, поклони им се до земята и каза:

 

- Господарю мой! Ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб. Ще донесат малко вода и ще умият нозете ви. След това отдъхнете под това дърво. (Мамврийския дъб, под чиято сянка Авраам се е удостоил да приеме Самия Господ). А аз ще донеса хляб, за да се подкрепите за из път.

 


Посещението на Авраам (Старозаветна Троица)
от преподобни Андрей Рубльов

 

Странниците се съгласиха да изпълнят молбата му. Тогава Авраам побърза в шатрата при Сарра и и каза да замеси по-скоро пшенично брашно и да изпече пресни хлябове. После изтича при стадото, избра едно крехко, хубаво теленце и заповяда на своя слуга да го приготви. Щом бяха готови хлябовете и теленцето, Авраам взе освен тях сирене и мляко, и постави всичко това пред гостите. Те започнаха да се хранят, а той стоеше под дървото и им прислужваше. По време на обяда странниците го попитаха:

 

- Къде е жена ти Сарра?

 

- Тук в шатрата е - отвърна им той.

 

Тогава един от тях каза (всъщност под вид на трима мъже Сам Господ, Който е троичен по Лица, се яви на Авраам):

 

- Следващата година по същото време Аз пак ще дойда при теб - тогава жена ти Сарра ще има син.

 

Сарра стоеше до входа на шатрата. Щом чу предсказанието, тя се засмя и си помисли:

 

- Аз ли ще имам това утешение в старините си? А и моят господар е стар.

 

Но Господ каза на Авраам:

 

- Защо Сарра се засмя? Нима има нещо невъзможно за Бога? В уреченото време Аз ще бъда при теб, и жена ти ще има син.

 

Тогава Сарра се уплаши. Тя почувства, че се намира пред Този, Който вижда нейните съкровени помисли и чувства. Смути се и започна да уверява, че не се е смяла. Но Господ я изобличи и още веднъж повтори, че тя се беше засмяла. Така Той откри Себе Си като Сърцеведец, а Сарра научи да бъде по - внимателна към собствените си помисли и по-покорна на Божиите обещания.

 

След това странниците станаха и се отправиха към Содом.

 

А "Авраам - по думите на св. апостол Павел, - без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти". И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал. Затова му се вмени за праведност" (Рим. 4:18-22).

 

Повярвал в благодатното обещание за многобройното потомство, което ще произлезе от него, Авраам съпровождаше своите Божествени посетители с най-живо чувство на радост, благодарност и благоговение към тях.

 

 

 

...

 

По пътя Господ му откри за Своето намерение да погуби жителите на Содом и Гомора заради техните безчислени съгрешения. Авраам започна да умолява Бога да пощади нечестивите градове, защото може би (мислеше си той) в тях ще се намерят поне 50 праведници. Но не се намериха толкова праведници в тях. След това Господ му обеща, че заради молбите му ще пощади Содом и Гомора, ако в тях се намерят поне 40 праведници. После намали на 30, 20 и накрая 10. Но уви, в тези нещастни градове не се намериха и 10 праведника. Един единствен праведник там беше Лот, племенникът на Авраам.

 

Вечерта два Ангела дойдоха в Содом в образ на странници, а Лот седеше при градските врати. Щом ги видя, той им се поклони до земята и каза:

 

- Господари мои, елате и нощувайте в дома на вашия раб! Измийте нозете си, а на сутринта ще продължите своя път.

 

Странниците започнаха да отказват (понеже искаха да изпитат страннолюбието му), а той още по-силно започна да ги моли и те влязоха в дома му. Лот приготви пресни хлябове, нареди трапеза и ги нахрани. Но още не бяха легнали да спят, когато всички жители на Содом - млади и стари - обкръжиха Лотовия дом и започнаха да настояват да им предаде странниците за да блудстват с тях. Лот излезе да ги успокои и да ги уговори да не причиняват зло на гостите му, но те много го оскърбяваха и го заплашваха, че ще счупят вратата. Тогава Ангелите, които се бяха явили под вид на странници, поразиха содомците със слепота, а Лот въведоха в дома му. После му казаха да вземе роднините си и да напусне града, защото градът бе осъден да погине заради беззаконията на жителите му. Ангелите откриха на Лот кои са и направо му казаха, че са изпратени при него от Господа.

 

Започваше да се зазорява, а Лот все още се бавеше. Тогава Ангелите взеха за ръка него, жена му и дъщерите му, и ги изведоха навън. Единият от тях му каза:

 

- Спасявай душата си! Не поглеждай назад и никъде не се спирай по тази равнина. Бягай в планината, за да не погинеш!

 

- Не, Владико - отвърна Лот. - Ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти и голяма е милостта, която Ти ми стори, защото спаси моя живот. Но аз не мога да се спасявам в планината: там може да ме застигне някакво бедствие и да умра. Ето, по-близо е до този малък град. (Сигор.) Благослови да избягам в него, за да запазя живота си.

 

Ангелът му рече:

 

- Заради теб ще сторя и това, и няма да съсипя града, за който ти говориш. Спасявай се в него, но никак не се бави, защото не мога да извърша моето дело, докато не си отидеш оттук.

 

Толкова е велика Божията милост към праведните! Заради немощния телом, но чист по душа Лот, и заради родството му с Божия избраник Авраам, Господ не само дари спасение на града, но и по Своето милосърдие се забави да изпрати справедливото наказание върху нечестивите градове докато праведникът ги напусне.

 

Лот скоро стигна в Сигор. Тогава Господ изля от небето дъжд от сяра и огън над Содом и Гомора, и изтреби тези градове заедно с цялата околност и жителите и. На мястото на страшното пепелище в тази равнина след това се образува солено езеро. (Днешното Мъртво море. Неговите води съдържат голямо количество сол, асфалт и планински смоли, и в тях не живее никакво живо същество. Дори бреговете му, покрити с кристали сол, представляват зрелище на пълно отсъствие на живот и напомнят за страшното Божие проклятие и наказание над нечестивите градове).

 


Гибелта на Содом и Гомор.
Фреска от 1662 г. от Троицкий собор в Свято-Троицката Сергиева лавра

 

Но Лотовата жена, привързана към земните богатства, които остави в къщата си, не изпълни заповедта на Ангела. По пътя от Содом тя се обърна със съжаление назад, но беше наказана за непослушанието си и веднага се превърна в солен стълб.

 


Наказанието на жената на Лот.
Фреска от 1662 г. от Троицкий собор в Свято-Троицката Сергиева лавра.

 

Въпреки всичко Лот се страхуваше да остане в Сигор - затова се изкачи на планината с двете си дъщери и там се засели в една пещера.

 

 

 

...

 

В това време Бог посети Сарра със Своята милост. Когато Авраам стана на сто години, тя му роди син и го нарекоха Исаак, според предсказанието на Господа, а на осмия ден Авраам го обряза. Тогава 90-годишната Сарра казваше:

 

- Смях ми стори Бог; който чуе за мен, ще се разсмее. ("Исаак" на еврейски означава "смях". Той бил наречен така, защото Сарра се засмяла, когато слушала обещанието за неговото раждане). Кой би рекъл на Авраам: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.

 

Когато детето порасна и беше отбито, Авраам устрои по този случай голяма гощавка. А Сарра, щом видя че Измаил, когото роди египтянката Агар, се надсмива над нейния син Исаак, каза на Авраам:

 

- Прогони тази робиня и нейния син. Защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно с моя син.

 

На Авраам му беше мъчно да слуша тези думи - той, като баща, обичаше и жалеше Измаил. Но Бог му каза:

 

- Не се огорчавай заради това момче и заради своята робиня. За всичко, което ти казва Сарра, послушай я, защото от Исаак потомството ще се нарече с твое име. Впрочем, и от сина на робинята ти Аз ще произведа народ, защото и той е твое семе.

 

Тогава Авраам, напълно предан на Божията воля, пусна Агар и сина й. Те тръгнаха, но скоро се заблудиха в пустинята и изнемогнаха до смърт от жажда. А Бог по чудесен начин ги спаси и утеши скърбящата майка с обещание да произведе от нейния син голям народ.

 

 

 

...

 

По това време Авраам се ползваше с изключително влияние и уважение сред съседните царе и владетели на Ханаан. Особеното Божие благоволение към него и покровителството свише беше така ясно за всички, че Герарският цар Авимелех искаше да сключи съюз с него. Но Авраам продължаваше да живее като странник и никъде не се установяваше за постоянно.

 

Целият му живот протече сред различни изпитания и представляваше образец на търпение, твърда и непоколебима вяра, упование на Бога и съвършена преданост на волята Му. Но на Господа бе угодно да изпрати на Авраам едно последно изпитание: то беше странно и непонятно за обикновените житейски човешки представи, и представляваше истинско изпитание на вярата и любовта му към Бога. Господ каза на Авраам:

 

- Вземи единствения си син Исаак, когото обичаш, отиди в земята Мория и там на една от планините, която Аз ще ти укажа, го принеси в жертва.

 

Без да гледа на цялата необичайност на тази заповед и на своята голяма родителска любов към Исаак, Авраам ни най-малко не се усъмни, че тя е от Бога, и че трябва да я изпълни без всякакво прекословие. Предаността му към Господа беше толкова голяма, че той не пожали своя единствен възлюбен син. В същото време той вярваше, че Исаак, който сега трябваше да умре бездетен, съгласно предишните обещания, ще бъде родоначалник на народ и прародител на обещания Избавител. Той мислеше, както казва апостолът, че Бог е силен и от мъртвите да възкреси сина му за да изпълни Своето обещание (Евр. 11:19).

 

Без да открива на някого намерението си, рано сутринта Авраам оседла един осел, взе със себе си Исаак и двама слуги, насече дърва за всесъжението, и се отправи към планинската страна на иевусеите, на мястото, което му указа Господ.

 

Иевусеи - ханаански народ, водещ началото си от Хамовия син Иевусей; тяхната страна се намирала в същата местност, където впоследствие бил построен Иерусалим на мястото на техния град Иевус на възвишението Сион.

 

Мория (от евр. "място, указано от Бога") - така се наричала земята на иевусеите и хълма в нея, на който Авраам по Божие указание отишъл да принесе Исаак в жертва на Бога. Св. Ефрем Сирин свидетелства за древно предание, според което принасянето на Исаак в жертва е станало на върха на същия хълм, на който била извършена и светата кръстна жертва от Христа - Божия Син.

 

На третия ден чрез особено знамение от Бога, Авраам още отдалеч видя планината, предназначена за жертвоприношението. Тогава той заповяда на своите слуги да останат там заедно с осела. Даде на Исаак дървата за всесъжението да ги носи, а сам той взе в ръцете си огън и нож. После двамата тръгнаха към планината.

 

По пътя Исаак попита баща си:

 

- Татко, ние имаме огън и дърва, а къде е агнето за всесъжение?

 

- Бог ще си намери агне за всесъжението, сине мой - отговори му Авраам.

 

И пак продължиха да се изкачват.

 

Щом стигна указаното място, Авраам направи жертвеник. Постави отгоре дървата, завърза Исаак и го сложи върху тях. След това протегна ръка да вземе ножа за да заколи сина си, но в същия момент от небето се чу Божествен глас, който му каза:

 

- Аврааме! Аврааме!

 

Авраам се спря за да чуе Божието повеление.

 

- Не посягай на момчето - продължи Господ - и не му прави нищо, защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали единствения си син заради Мене.

 

Тогава Авраам с чувство на дълбока радост и благодарност към Господа вдигна очи и видя зад себе си един овен, чиито рога се бяха заплели в храстите. После развърза Исаак и вместо него принесе в жертва овена. (Принасянето на Исаак в жертва на Бога от Авраам, по учението на Църквата, тайнствено изобразява Кръстната жертва на Спасителя, Неговата смърт и Възкресение).

 

След това Господ отново извика към Авраам:

 

- Кълна се в Себе Си, че понеже ти извърши това дело и не пожали единствения си син заради Мене, Аз ще те благословя и ще умножа твоето семе като небесните звезди и пясъка на морския бряг. Наследниците ти ще владеят градовете на враговете си и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи за това, че ти послуша гласа Ми.

 

Получили това велико благодатно обетование, Авраам и Исаак със страх и радост се спуснаха от планината и се върнаха във Вирсава, където живееха тогава.

 

Дванадесет години след това Сарра почина и бе погребана в пещерата Махпела срещу Мамре, в Хеврон.

 

 

 

...

 

След три години, когато Исаак беше на 40 години, а Авраам на 140, светият праотец се възрадва да види сина си оженен за добродетелната Ревека, внучка на брат му Нахор. По-късно и сам той встъпи в ново съпружество с Хетура, от която имаше още шестима сина. Авраам живя 175 години, и след това с мир предаде душата си на Господа, на Когото така вярно служи и благоугоди през живота си.

 

Така светият праотец стана съсъд и образец на вярата в истинския Бог, която запази за идните поколения. Заради неговите високи качества и достойнства Господ го възлюби и нарече Себе Си Бог на Авраама. А Свещеното Писание го нарича "приятел Божий". Неговите ветхозаветни потомци, и даже праведните Моисей и Давид, призоваваха Авраам за ходатай пред Господа. От този родоначалник на юдейския народ, в чието потомство се съхраняваше истинската вяра на земята, произлезе по плът и Сам Христос. Всъщност потомството на Авраам, към което се отнасят Божиите обещания, се определя не толкова от плътската родствена връзка, а от духовната връзка чрез вярата - затова св. апостол Павел казва, че Авраам е "отец на всички необрязани вярващи, та и на тях да се вмени оправданието, и отец на обрязаните, ала не на онези, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама" (Рим.. 4:11-12).

 

В нашата бъдеща участ зад гроба само с верния Авраам можем да се надяваме да получим наследството на вечния живот и спасението. В притчата за богаташа и бедния Лазар Сам Спасителят говори за Авраам като за обитател на блажените жилища в Небесното Царство.

 

Заради молитвите на светия праведен Авраам, Своя праотец по плът, нека Господ Иисус Христос и нас да удостои с неговия блажен дял в Своето Царство, амин.

 

Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

 

СЛАВА НА ТИЯ, КОИТО НЕ ДАДОХА ВЯРАТА СИ И СПАСИХА БЪЛГАРИЯ

Народе, народе...

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑