Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 10 декември...
Голготски кръст

† 27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски. Св. великомъченик Яков Персиец. Св. преподобни Паладий Еленополски. Св. преподобни Роман. Свети Иаков, епископ Ростовски. Икона на Пресвета Богородица ‘‘Знамение‘‘ Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 19.11.2014 г. / 20:06:32 
Вяра
20.11 по еретическия, †07 ноември по църковния календар - Св. мъченик Иерон и дружината му. Свв. мъченици Меласип, Касиния и Антонин. Св. преподобни Лазар Галисийски Чудотворец. Свв. мъченици Авкт, Таврион и Тесалоникия

Страдание на свети мъченик Иерон и дружината му (III в.)

Мъчение на свв. мъченици Иерон и с него 32 воина Мелитински. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.Мъчение на свв. мъченици Иерон и с него 32 воина Мелитински. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.

Родината на свети Иерон била Втора (Велика) Кападокия. Той се родил в град Тиана по време на царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан, които били ревностни поклонници на идолите и гонители на християните. Майката на свети Иерон Стратоника била благочестива и богобоязлива жена.

Когато императорите узнали, че жителите на областите Армения и Кападокия отказват да се поклонят на идолите въпреки издадените императорски укази, те след дълги съвещания избрали двама лукави, предани на езичеството, жестоки мъже, Агриколай и Лизий, и изпратили единия в Армения, а другия - в Кападокия. Те им заповядали: първо - да накажат всички християни, които не съгласят да се поклонят на идолите, и второ - да запишат във войската всички мъже и юноши, силни по тяло и способни за военна служба.

Когато пристигнал в Кападокия, Лизий започнал усърдно да търси годни за военна служба мъже. Между другото му донесли и за Иерон като за човек здрав, силен и отличаващ се с особено мъжество. Лизий начаса изпратил войници, за да го доведат при него. Пратениците не го заварили в дома му, защото той бил на работа в полето. Войниците се отправили натам, за да го заловят. Но свети Иерон, като разбрал, че искат да го вземат на служба във войската, отказал да тръгне с тях. Той смятал, че за християнина е вредно да има общение и да служи заедно с идолопоклонници. Воините поискали насила да го вземат със себе си, но разгневеният Иерон взел едно попаднало му подръка дърво и започнал да се отбранява с него. Оказал се толкова по-силен от войниците, че те побягнали, а той се втурнал да ги гони, както лъв гони плячката си. Но разпръснатите от него войници отново се събрали на едно място. Те се срамували един от друг за това, че не само не могли да се справят с един човек, но и били прогонени от него. Войниците се бояли да се върнат с празни ръце при този, който ги бил изпратил. Те си казвали един на друг, че ако се върнат без Иерон не само ще бъдат осмени за това, че един човек ги е победил, но и че ще бъдат жестоко наказани заради страхливостта си. Затова те извикали на помощ другарите си и за втори път тръгнали да заловят свети Иерон. Щом чул за това, той събрал дружина от осемнадесет мъже християни, скрил се заедно с тях в намиращата се наблизо пещера и оттук се отбранявал срещу нападенията на обкръжилите го езичници, които известили своя началник, че Иерон се укрепил заедно с други християни в една пещера и че не могат да го заловят. Началникът им изпратил още войници на помощ и въпреки това те не могли да направят нищо, тъй като от страх пред Иерон никой не се осмелявал да се приближи до входа на пещерата. Тогава началникът изпратил при тях един от приятелите на Иерон на име Кириак. Когато дошъл на мястото, Кириак посъветвал войниците да се отстранят от пещерата, тъй като Иерон можел, както казвал той, да бъде взет само с кротост и с благо увещание, а по никакъв начин - насила. След като войниците се отстранили, Кириак влязъл при Иерон и започнал да го убеждава да не се съпротивлява на властта и да отиде да се запише на военна служба. С мирните си думи той успокоил Иерон, извел го от пещерата и го отвел в дома му при неговата майка - стара и сляпа вдовица. Майката започнала със силен глас да оплаква сина си, наричала го опора на своята старост и светлина за слепите си очи, жалеейки за това, че се лишава от единственото утешение в своето скръбно вдовство. Междувременно войниците обкръжили Иерон и го принуждавали да тръгне с тях. След като се простил с плачещата си майка, със съседи и познати, които се били събрали там, той взел със себе си един свой родственик на име Виктор и тръгнал към град Мелитин заедно с войниците. Съпровождали го още двама от неговите близки родственици - Матрониан и Антоний и неколцина други единоверци. Пътниците не успели да стигнат до Мелитин преди залез слънце и пренощували на мястото, където ги заварила нощта.

През нощта на блаженият Иерон се явил някакъв човек, облечен в бели дрехи и с кротък и пълен с любов глас му възвестил:

- Благовестя ти спасение, Иероне! Ти вървиш по правия път, тъй като отиваш на подвиг за Небесния Цар и не за погиващата земна слава ще воюваш. Скоро ти ще отидеш при Небесния Цар и ще бъдеш увенчан от Него с чест и слава за своите подвизи.

С тези свои думи явилият се изпълнил сърцето на Иерон с неизказана радост. След това той станал невидим, а Иерон се пробудил и с радост казал на приятелите и сродниците си, които били заедно с него:

- Аз узнах тайната на Божието благоволение към мене и сега вече с радост ще тръгна по пътя, който ми предстои. Само едно е истинското съкровище, едно - истинското наследие, едни са истинските богатства - тези, които са на небесата. А всички земни блага не принасят на своите притежатели никаква полза: “каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” За мен няма нищо по-скъпо и по-ценно от душата. Достатъчно време от живота си изгубих в служене на суетата, сега отивам при Бога. Само ме смущава - скръбта на моята майка, престарялата и немощна вдовица, която е лишена от зрение и няма помощник и закрилник. Но аз отивам да умра за Христа и на Него, Бащата на сираци и вдовици, ще поверя и своята майка!

При тия думи Иерон се просълзил от жалост към майка си и след това тръгнал по своя път. В Мелитин свети Иерон бил затворен в тъмница заедно с още други тридесет и трима християни. Тук той започнал да убеждава своите другари затворници:

- Послушайте, приятели и братя, моя съвет, който ще ви бъде полезен не в този живот, а в бъдещия! Всички, които се боят от Бога, търсят не земните временни, а бъдещите вечни блага. Вие чухте, че на сутринта ще се опитат да ни заставят да принесем жертви на лъжливите езически богове. Но ние няма да се подчиним, няма да се поклоним на идолите и няма да им принесем жертва! По-добре да принесем хвалебна жертва на истинния наш Бог и да възнесем към Него нашите молитви, та като ги чуе, Той да ни даде сила твърдо и мъжествено да претърпим мъченията и да ни удостои с блажен край!

Тези, които слушали Иерон, единодушно отговорили:

- Сладки като мед са за нас твоите думи! Ти ни съветваш да направим това, което действително е полезно и спасително за нас и всички ние желаем по-добре да умрем за Христа, отколкото да се поклоним на идолите и да живеем в суета!

Тъмничните стражи известили самия Лизий за това решение на затворниците. На сутринта той заповядал да изведат от тъмницата светите мъченици и да ги доведат на съд при него. Когато ги довели при Лизий, той с гняв ги попитал:

- Кой бяс ви доведе до безумното решение да въстанете против властта и да не се подчинявате на царската заповед да се покланяме на великите богове?

- Ние, разбира се, щяхме да сме безумци и играчка на бесовете - отговорили светиите, - ако бихме въздавали честта, подобаваща единствено на Единия Бог, на дървените и каменните изделия на човешките ръце. Но сега постъпваме мъдро, защото се покланяме на Твореца на всичко, Който създаде небето и земята със Словото Си и ги изведе от небитие в битие с "Духа на устата" Си.

В това време един от присъстващите в съда посочил свети Иерон на Лизий и казал:

- Ето кой се съпротивляваше на твоите пратеници и всичко, за което ти чу, е именно негово дело.

Лизий погледнал към Иерон и го попитал откъде е родом. След като светецът назовал своето отечество и своя роден град, Лизий отново го попитал:

- Ти ли си този, който се възпротиви на царската заповед, надявайки се на телесната си сила, и нанесе побой на изпратените за тебе войници?

- Да, аз! - смело отговорил мъжественият Иерон. - “Аз ли да не мразя ония, които ... мразят” моя Господ и да не се гнуся от Неговите врагове! “С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове”. Затова и побой им нанесох, и ги гоних като страхливи зайци.

Като чул тия думи, Лизий се разгневил и без да отдаде дължимото на храбростта и силата на Иерон, го порицал за непокорността му:

- Твоето безумие те доведе до такава дързост, че ти не се подчини на царската заповед, не се покори и на моето нареждане и преби изпратените от нас. Затова аз заповядвам да отсекат до лакътя твоята дръзка ръка, която служи на безумната ти глава.

И веднага отсекли ръката на свети Иерон, а останалите светии по заповед на мъчителя били безпощадно в продължение на дълго време. След това отново ги хвърлили в тъмницата. Там те благодарили на Бога, Който ги сподобил да понесат такива мъки за Неговото свято име. Но един от тях, споменатият Виктор - родственикът на Иерон, като изнемогнал от побоя и се уплашил от очакващите ги още по-страшни мъчения, тайно извикал при себе си чиновника, който водел списъка на заловените и предаваните на мъчения християни. Унижавайки се, той помолил чиновника да зачеркне неговото име от списъка с имената на затворниците, страдащи за Христа, при което му обещал да му подари за това един имот. Подкупен от обещания му подарък, чиновникът изпълнил молбата на Виктор; изличил името му от списъка и през нощта го пуснал от тъмницата на свобода. Но Виктор, малко след като излязъл от тъмницата, умрял и по този начин се лишил и от богатство, и от живот, и от мъченическия венец.

Когато настъпило утрото, свети Иерон узнал за случилото се и изпълнен с безкрайна мъка, гръмко заридал за своя сродник:

- Уви, Викторе! Какво направи ти? О, за каква скъпа цена се откупи! Защо сам се предаде в ръцете на врага? Защо предпочете позора на бягството пред венеца на славата? Защо се лиши от вечния заради временния живот? Защо временното облекчение постави по-горе от радостта, която не ще има край? О, как те уплашиха краткотрайните страдания от незначителните рани, които са нищо в сравнение с вечните мъки, които те очакват според Божия съд!

След като оплакал така отпадналия от мъченическия лик, свети Иерон повикал при себе си двамата си сродници Антоний и Матрониан и им казал:

- Чуйте моята последна воля и като се върнете оттук, я изпълнете. Моето имущество, което се намира в Писидия, оставям на сестра си Теотимия, та тя, като получава от него нужното препитание, да извършва помен за мен в деня на моята смърт. А цялото си останало имущество оставям на майка си, тъй като тя е вдовица и сама. Предайте също и моята отсечена ръка и ѝ кажете писмено да помоли началника на град Анкира - знатния сановник Рустик - да даде къща във Вадисан, където да бъде занесена и ръката ми.

След като оставил завещанието си на своите сродници, блаженият Иерон спокойно зачакал мъченическия си край. И ето - на петия ден Лизий отново седнал на съдийското място и като извикал светиите, започнал да ги принуждава да се поклонят на идолите. Той дълго се стараел и с ласки, и със заплахи да ги отвърне от Христа, но усилията му останали напразни. Тогава заповядал отначало да ги бият безпощадно с тояги, а след това ги осъдил на посичане с меч. След много и жестоки мъчения, светите мъченици били осъдени на смърт. Предвождани от блажения Иерон, те запели по пътя към мястото на наказанието думите на псалома: “Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен”. Когато пристигнали на мястото на наказанието, те преклонили колене и се помолили на Господа:

- Господи Иисусе Христе, приеми нашите души!

А след това светите им глави били отсечени с меч.

Антоний и Матрониан се обърнали към Лизий с молба да им позволи да вземат тялото на своя сродник Иерон. Тъй като Лизий им отказал, те го помолили да им даде поне отсечената глава на Иерон. А той им отговорил, че ще им даде главата, само ако му дадат в замяна толкова злато, колкото е тежестта ѝ. Антоний и Матрониан много се натъжили, понеже нямали толкова много злато, въпреки че честната глава на мъченика несъмнено била несравнимо по-ценна от всякакво злато. Тогава Бог вложил в сърцето на един богат и знатен мъж на име Хризатий да даде откупа за главата на светия мъченик Иерон. Той дал на Лизий толкова злато, колкото тежала главата и като я взел, с почит я пазел в дома си. Користолюбивият Лизий започнал тогава да издирва и отсечената ръка на светия мъченик, разчитайки и за нея да получи злато. Но като узнали за това, Антоний и Матрониан побързали през една нощ да избягат в родината си, като отнесли със себе си светата ръка. Тялото пък на мъченика заедно с телата на останалите свети мъченици, които били обезглавени с него, били прибрани тайно от християните и погребани на скрито място. А споменатите братя занесли ръката на свети Иерон на неговата майка Стратоника. Майката взела отсечената заради Христа ръка на своя възлюбен син, умила я със сълзите си и я прегръщала с майчинска любов. Радвайки се за сина си и в същото време отдавайки се на естествената си скръб, тя със сълзи говорела:

- Любими мой сине, когото аз родих жив и здрав! Сега у мен е само една малка част от твоето мъртво тяло, но толкова по-голяма скръб предизвиква тя в мене. Уви, сине мой! Родих те в болки, отгледах те в трудове, като се надявах да имам в тебе опора в старостта си, подкрепа в болестта и утешение в скърбите. А вместо това се лиших от тебе, светлина на моите слепи очи! Но защо плача, когато трябва да се веселя и да се радвам за това, че съм майка на мъченик, че съм отдала плода на утробата си на Бога, че ти, любими сине, умря не така, както обикновено умират хората. Та нали мъченическата смърт, с каквато умря ти, води към много и велики блага! Но като си отиде, не ме изоставяй съвсем, сине мой, и в молитвите си се застъпвай за мене пред Господа, за Когото ти проля своята кръв, та Той и мен по-скоро да освободи от този многотруден и пълен с всякакви беди живот!

След това Стратоника положила ръката на светия мъченик на това място, което сам той благоволил да посочи, и привела в изпълнение всичко завещано от него. А Хризатий, който дал откупа за главата на свети Иерон, след известно време построил църква на мястото, където били посечени светите мъченици, и положил в нея главата на мъченика, прославяйки Светата Троица.

Тропарь мучеников

глас 4

Мученицы Твои, Господи,/ во страданиих своих венцы прияша нетленныя от Тебе, Бога нашего,/ имуще бо крепость Твою,/ мучителей низложиша,/ сокрушиша и демонов немощныя дерзости. / Тех молитвами// спаси души наша.

Кондак мучеников

глас 8

Лик мученический ясен, полк светоносен,/ сошед к нам разумно,/ Церковь днесь просветил есть чудными зарями. / Темже, празднующе честную память их,/ просим от Тебе, Спасе наш:/ тех молитвами от бед избави нас,// да поем Ти: аллилуия.

(Лъчезарен мъченически лик, светоносен полк, дошъл при нас, разумно е просветил днес църквата с чудни зари. Затова, празнувайки тяхната честна памет, Те молим, Спасе наш, по техните молитви ни избави от беди, за да Ти пеем: алилуия.)

 

В памет на светите мъченици Меласип, Касиния и Антонин (363)

Мъчение на светите мъченици Меласип, Касиния и АнтонинСветите мъченици Меласип, съпругата му Касиния и синът им Антонин пострадали при Юлиан Богоотстъпника в град Анкира. Антонин бил хвърлен в тъмница, а Меласип и Касиния били повесени, след което мъчителите започнали да стържат телата им и да ги горят с огън. На света Касиния отрязали още гърдите, а на свети Меласип отсекли краката до коленете. По време на техните мъчения бил доведен от тъмницата синът им Антонин. Когато видял страданията на родителите си, той започнал да ги облажава и като взел отсечените части от техните тела, ги целунал. В тези жестоки мъчения Меласип и Касиния предали праведните си души на Господа. Тогава Антонин плюл в лицето на Юлиан. Жестокият мъчител заповядал да повесят Антонин на дърво и да стържат тялото му. Счупили му пищялите и привързали тежък камък към нозете му. След това го свалили от дървото и го положили върху нагорещена желязна решетка. След всичките тези мъчения остригали главата на мъченика, привързали камък на шията му и започнали да го развеждат из града. Като не им стигало това, те го изпратили при военачалника Агрипин, който заповядал да го хвърлят в запалена пещ и след това да го предадат на зверовете, за да бъде разкъсан. Но както при първото, така и при второто мъчение светият останал невредим. Четиридесет юноши, които гледали мъченията му, повярвали в Христа, за което били обезглавени. А свети Антонин положили върху нагорещен железен одър и го били с железни пръти. Но когато и при това светият останал все така невредим, мъчителят заповядал да му отсекат главата.

 

В памет на светите мъченици Авкт, Таврион и Тесалоникия (739)

Св. ТесалоникияСвети мъченик Иерон Мелитинский, преподобный Лазар Галисийски и святая мученица Тессалоникия Амфипольская

Светата мъченица Тесалоникия била дъщеря на един езически жрец. Когато узнала за християнската вяра, тя се кръстила и станала истинска християнка, така че независимо от принужденията на своя баща да се отрече от Христа и да се поклони на идолите, тя не го послушала. Заради това нечестивият и баща я съблякъл и я бил с тояга така силно, че счупил ребрата. След това той я изгонил от дома си и я лишил от наследство, и тя била принудена да живее вън от града със съвсем оскъдни средства, които давала майка . Когато узнали за тази постъпка на жреца, двама мъже - Авкт и Таврион - започнали да го укоряват. А той отишъл при началника на тази страна и му донесъл, че те се застъпват за света Тесалоникия. Заради изповядването на Христа началникът ги предал на мъчения. Били ги с камъни, хвърлили ги в огън и накрая, като ги свързали заедно, ги хвърлили в едно езеро, но светите мъже останали невредими. Тогава ги посекли с меч. Тесалоникия също била предадена на мъчения, заради Христовото изповедание. От тях тя и починала. Тялото било погребано с чест в Амфипол заедно със светите мъченици Авкт и Таврион.

 

Тропарь мученикам Авкту и Тавриону

глас 4

Таврио́н сла́вный и Авкт ди́вный,/ о́гневи проти́вистася и всем и́нем ка́знем,/ моли́твами возмога́юща;/ та у́бо моле́нием сердца́ похваля́юще,/ ве́рою пресвяту́ю и честну́ю па́мять е́ю соверши́м,// ду́шам просвеще́ние почерпа́юща.

 

В памет на преподобния Лазар (1053)

Св. Лазар ГалисийскиПреподобният Лазар се родил в Мала Азия, в град Магнезия. Преди неговото рождение Бог по чуден начин предизвестил явяването на този светилник в света: домът на неговите родители бил осиян от такава силна светлина, че жените, които били там се разбягали и останала само неговата майка, която носела в утробата си благодатното дете. След раждането си той застанал прав и се обърнал сякаш за молитва на изток, със скръстени върху гърдите си ръце. От детството си Лазар се отличавал със своето незлобие, кротост, състрадание и любов към бедните. В младите си години получил добро образование, но като странел от всякакви светски удоволствия и следвал благочестивото настроение на своята душа, той се отправил на поклонение в Иерусалим, където и постъпил в обителта на свети Сава. Тук прекарал 10 години, надминал всички братя в послушанието и във всички добродетели и бил посветен в свещенически сан от Иерусалимския патриарх. Веднъж, по време на светата Четиридесетница, той излязъл от манастира на една планина, без да вземе нищо със себе си, като се хранел с диви растения. Тук Лазар чул глас, който му заповядал да се върне в родината си. По пътя се сблъскал с препятствията на вражеските привидения, но ги преодолял. В родината си преподобният се срещнал със своята майка, но не останал заедно с нея. Стремейки се към пустинен живот, Лазар се поселил в необитаемата планина Галисия, недалече от Ефес. Тук веднъж, по време на молитва, той бил поразен от следното видение: видял огнен стълб, който стигал до небето и бил обкръжен от множество ангели, които пеели: “да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!”. Преподобният приел това като указание свише и със съдействието на. византийския император Константин Мономах построил на това място храм, който посветил на Христовото Възкресение.

Свети Лазар издигнал до храма стълп, на който започнал да се подвизава в подвизите на поста и молитвите, понасяйки зной и студ и всички останали тежести на стълпническия живот. Бог му дарувал дара да чудотворства и пророчества, така че при него започнали да се събират благочестиви хора, които желаели да бъдат ръководени от него. Бог му предсказал часа на неговата кончина, но братята го умолявали да измоли за себе си от Бога да продължи живота му заради тях и за тяхна полза. Бог обещал да продължи живота му с още 15 години. След като изминали 15-те години, както станало и преди рождението му, небесна светлина осияла неговия стълп. А когато той починал и братята плачели над него, задето не им оставил своето духовно завещание, той се изправил като жив и им дал завещанието си. А после пак легнал, но по молба на братята, станал отново, за да положи подписа си върху даденото завещание. Той починал на 72 години. Погребали го в стълпа. След своята смърт преподобни Лазар се прославил с множеството чудесни изцеления, които се извършили чрез неговите свети мощи.

 

Тропарь преподобному Лазарю Галисийскому

глас 8

Бде́нными моли́твами,/ тече́ньми сле́зными столп омочи́л еси́,/ и из глубины́ воздыха́ньми/ во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ па́стырь, всем подая́ проще́ние,/ преподо́бне о́тче наш Ла́заре:/ моли́ся Христу́ Бо́гу// спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Неутомимыми молитвами, потоками слез ты столп омочил, и из глубины стенаниями плод трудов своих умножил во сто крат, и был пастырем, всем подающим прощение, преподобный отче наш Лазарь, молись Христу Богу о спасении душ наших.

Кондак преподобному Лазарю Галисийскому

глас 4

Я́ко свети́льника превели́каго/ Це́рковь Христо́ва сла́вит тя с весе́лием псало́мски. / Те́мже не преста́й моля́ся Христу́// да́ти всем прегреше́ний проще́ние.

Перевод: Как превеликое светило, Церковь Христова славит тебя, радуясь в псалмопениях. Потому не переставай молиться Христу дать всем прощение прегрешений.

image

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑