Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 ноември...
Голготски кръст

†8 ноември по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) Прочетете повече за празника ТУК

1897 г. е създаден "Флотски Арсенал" Прочетете повече ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.11.2014 г. / 19:36:54 
Вяра
19.11 по еретическия, †06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански

Житие на свети Павел Изповедник, архиепископ Цариградски (350)

свети Павел Изповедник, архиепископ Цариградскисв. Павел. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.

През царуването на император Констанций, сина на Константин Велики, православните християни били подложени на гонение от еретиците ариани, на чиято страна бил и сам императорът, също увлечен от арианската ерес. В Църквата тогава имало големи смутове и безредици, тъй като вече останали малцина от тези, които били опора на Православието. Свети Атанасий, Александрийският архиепископ, този велик защитник на православието, бил отстранен от своя престол, а свети Александър, Цариградският патриарх, по това време бил починал.

Когато свети Александър умирал, обкръжаващите смъртния му одър го попитали:

- На кого ще оставиш нас, твоите духовни чеда, отче? Кой ще ни бъде пастир на твоето място? Кой така достойно като тебе би управлявал Христовата Църква?

Той им посочил двама достойни мъже - презвитер Павел, родом от Солун, и дякон Македоний. Но при това добавил, че ако желаят да имат пастир, поучаващ и сияещ с добродетелния си живот, тогава да изберат Павел; а ако искат да имат за свой пастир човек представителен и отличаващ се с външно благообразие, тогава нека изберат Македоний. След това патриархът починал. На състоялия се след неговата смърт събор при разискванията кого да изберат на патриаршеския престол - Павел или Македоний, се разгорял спор между православните и арианите, от които имало твърде много на събора. Православните желаели да изберат Павел, арианите клонели повече на страната на Македоний. Но православните се наложили и в храма на света Ирина за патриарх бил избран свети Павел. Той се възкачил на патриаршеския престол и започнал всеусърдно да се грижи за повереното му стадо.

По времето на избирането и ръкоположението на свети Павел император Констанций не бил в Цариград. Той се намирал в Антиохия. Поради това той не бил добре разположен към новия патриарх. Когато се върнал в Цариград, императорът изказал явно неудоволствие от това, че патриархът заел престола, без да потърси съгласието на царя. Настроен от арианите, императорът свикал събор, който напълно незаконно свалил от престола свети Павел, който нямал никакво провинение, бил чист по сърце и твърде полезен за Христовата Църква, защото по своята мъдрост и живот той бил съгласно думите на Писанието истинска светлина за света и сияел в Църквата подобно на утринна звезда посред облаци. На мястото му императорът поставил Никомидийския епископ Евсевий и отново заминал за Антиохия. Евсевий, който бил заразен от ереста на арианството, започнал да смущава Църквата със своето еретическо учение и с всички сили се стараел да премахне от Символа на вярата думите: “роден, несътворен, единосъщен с Отца”, тъй като той не признавал, че Синът Божий е Бог и че във всичко е равен на Бог Отец. Междувременно свети Павел отишъл в Рим, където заварил свети Атанасий и много други епископи, изгонени от Евсевий. Той заживял заедно с тях. Но Евсевий, като не желаел те да се успокоят в Рим от преследванията, изпратил до Римския папа Юлий писмо, което било пълно с клевети срещу тях. Папата не повярвал на писмото, а посъветвал Атанасий и Павел, както и другите епископи, да се върнат към своето служение. Тъй като желаел да им помогне, той писал до източните епископи да приемат възвръщащите се с любов и да не им пречат да заемат предишните си катедри.

Така свалените от своите катедри епископи се върнали в своите църкви и предали на тези, които ги били свалили, писмата на папа Юлий.

Но враговете на православието и след като получили писмата, отново по всякакъв начин се стараели да прикрият истината с лъжа. Те замислили да свикат събор в Антиохия, а на папа Юлий се опитали да отговорят със специално послание. Впрочем Евсевий умрял, без да дочака събора. Тогава православните жители на Цариград с радост приели архиепископ Павел и го въдворили на епископския престол, а арианите се събрали в друг храм и избрали за епископ преминалия на тяхна страна Македоний. От това произлязъл голям смут в Константинопол и при стълкновенията между двете страни пострадали мнозина, имало дори и убити. Слухът за това достигнал до император Констанций, който се намирал в Антиохия. Той изпратил в Константинопол своя пълководец Хермоген с войска, като му наредил да изгони свети Павел от Константинополската църква. Щом пристигнал в града, Хермоген започнал да принуждава народа да изгони невиновния в нищо светител. С това предизвикал силен метеж в града, тъй като народът решително отказвал да изпълни желанието на императора. Хермоген искал вече да използва военна сила, но тълпата яростно се хвърлила върху неговия дом и го изгорила, а самият Хермоген бил извлечен навън и убит.

Когато узнал за убийството на Хермоген, император Констанций побързал да дойде от Антиохия в Константинопол. Той свалил и изгонил Павел и страшно се гневял срещу жителите на града, задето го приели въпреки царската воля, а също и заради метежа и убийството на Хермоген. За всичко това императорът лишил града от милостите, които му били дарувани от Константин Велики, а именно намалил двойно количеството хляб, което ежедневно се давало на бедните от императорските житници. Като утвърдил след това Македоний за патриарх, Констанций се върнал в Антиохия. Свети Павел отново заминал на Запад, явил се при папа Юлий, а също и на римския император Констант разказал за всичко случило се. Констант, брат на Констанций, и папата написали писмо до Констанций, в което го убеждавали да приеме Павел, понеже той е православен. Те връчили писмото на патриарха, който за втори път заминал от Рим за Константинопол, където православните отново го посрещнали и приели с голяма радост. А писмата на Констант и папа Юлий той изпратил чрез един велможа до император Констанций в Антиохия. Но Констанций възприел писмата като упрек срещу него самия и не приел Павел. Напротив, още повече се разгневил срещу патриарха заради неговото второ завръщане на епископския престол, без да поиска съгласието на императора. Той скоро изпратил на началника на областта Филип заповед отново да свали и изгони Павел и да постави Македоний на негово място. Тъй като се боял от народен бунт и от това да не го постигне участта на Хермоген, Филип намислил тайно да свали Павел от епископския престол. За тази цел, без да каже на никого за императорската заповед, той отишъл на едно място на морския бряг, наричано “Зевксип”, където се събирали данъци. Тук Филип казал, че е дошъл за данъците, а междувременно изпратил покана на патриарх Павел да се яви уж за тайно съвещание по някакво обществено дело. Патриархът поради своята доверчивост дошъл без всякакви колебания. Като се опасявал от многобройната тълпа народ, която дошла заедно с епископа, Филип не му направил нищо пред тях, но беседвайки с него, го завел във вътрешния двор. Там наредил да отворят задните врати, които били обърнати към морето и като извел през тях свети Павел, му обявил волята на императора, качил го на предварително приготвен кораб и така, с всички предпазни мерки, светият бил изпратен в изгнание. Било му определено да живее в неговата родина - град Солун, с позволението да ходи и във всички околни градове, но му забранили да посещава източните провинции.

След изгонването на Павел началникът на областта заедно с Македоний тържествено се отправили на колесница, придружавани от многобройна войска, към храма. Щом узнали за това, жителите на Константинопол силно се развълнували и както православните, така и арианите бързо се стекли към храма, като се стремели да се изпреварят един друг и да заемат място там. Когато пристигнал до храма, поради необикновеното множество народ Филип не могъл да влезе в него. Тогава той свалил Македоний от колесницата, а войниците започнали със сила да прогонват народа, но поради теснотата най-предните редици от тълпата нямали възможност да се придвижат назад. Войниците се разярили и започнали да проправят с оръжията си път към църквата за Филип и Македоний, при което загинали 3150 човека. Част от тях загинали от оръжията на войниците, друга част - поради голямата теснотия; и всичко това заради Македоний, който се и възкачил на патриаршеския престол, съгласно желанието на царя и благодарение на военна сила, но противно на църковните установления. В памет на уж настъпилия църковен мир император Констанций построил църква, посветена на света София, и я оградил заедно с издигнатата от Константин Велики църква, посветена на Ирина (не мъченицата, а Христовия мир).

Свети Павел поживял в Солун известно време, откъдето заминал за Коринт, а оттам за Рим. Там той отново се срещнал със свети Атанасий, разказал му за своите злострадания и те двамата известили император Констант за гонението, което търпели. Императорът силно се разгневил на брат си и му писал да изпрати трима епископи, които да дадат отчет за низвергването на Атанасий и Павел и да донесат писмено изложение на изповеданието на вярата. Когато получил писмото, Констанций, който все още се намирал в Антиохия, се изплашил от гнева на брат си и изпратил при него четирима епископи: Наркис Киликийски, Теодор Тракийски, Марис Халкидонски и Марк Сирийски. Те се явили при императора, но не дръзнали да встъпят в събеседване и диспут с Атанасий и Павел, скрили своята действителна еретическа вяра, както я били изложили в Антиохия и като съставили друго изложение, го връчили на императора. Изложението било следното:

“Вярваме в Бог Отец, Вседържител, Творец и Създател на всичко, от Когото всичко на небесата и на земята е получило битие. И в Единородния Негов Син - нашия Господ Иисус Христос, Който е роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, Светлина от Светлина, чрез Когото е станало всичко на небето и земята - видимо и невидимо - истинното Слово и Премъдрост, и Сила, и Живот и Светлина истинна; Който в последните дни заради нас стана човек и се роди от Светата Дева; и бе разпнат и умря, и бе погребан; и възкръсна от мъртвите в третия ден; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде в края на тоя век да съди живи и мъртви и да въздаде всекиму според делата; и Царството Му не ще има край и ще пребъде в безконечните векове. Вярваме в Светия Дух, Който е Утешител и Когото обеща на апостолите Господ и Когото им изпрати след Своето възнесение на небесата, чрез Когото се освещават истинно и благочестиво вярващите в Него души. А тези, които говорят, че Синът има друго същество, а не от Бог Отец и че е било време, когато Той не е бил, такива светата съборна апостолска Църква не приема”.

След като връчили това изложение на вярата на императора в присъствието на още много други лица, епископите си заминали от Рим. След три години източните епископи отново се събрали на събор, съставили друго изложение на вярата и го изпратили на епископите в Италия. Но епископите поради многословието и разтегливостта на новото изложение не го приели, като били напълно удовлетворени от изповеданието на вярата, което изложили светите отци на Никейския събор. Оттук между западните и източните църкви възникнали несъгласия и значителни недоразумения, вследствие на което двамата императори свикали епископите на събор в Сердика, за да разгледат изповеданията на вярата и да вземат окончателно решение по отношение на Атанасий и Павел. На събора в Сердика пристигнали повече от триста западни епископи и само седемдесет и шест източни. Заразени от арианството и в същото време страхуващи се да влязат в спор с такива поборници на Православието като светите Атанасий и Павел и поради това желаещи да ги отстранят от събора, източните епископи отказали да встъпят в съборно събеседване със западните, докато те не отстранят Атанасий и Павел от средата си. Тогава Сердикийският епископ Протоген, преподобни Кудровий и другите епископи казали на източните:

- Ние се събрахме тук именно, за да разсъдим не само за единосъщието на Сина и Отца, но и по делото на Атанасий и Павел.

Щом чули това, източните епископи се отделили от западните, напуснали Сердика и когато достигнали по обратния път до град Филипи в Македония, направили свой отделен нечестив събор, на който постановили Синът да не бъде изповядван като единосъщен на Отца и открито предали учението за единосъщието на анатема. Те обявили със специални послания това еретическо постановление по своите епархии.

Когато вестта за това достигнала до отците на Сердикийския събор, те най-напред осъдили падналите в ерес чрез неправилното учение за Божия Син, а след това низвергнали от техния сан обвинителите на светите Атанасий и Павел. После признали съвършената правилност на Символа на вярата, съставен в Никея, и предали на анатема всички, които не изповядвали, че Синът е единосъщен на Отца. Император Констант от своя страна писал на брат си Констанций, убеждавайки го да възвърне Атанасий и Павел на техните епископски престоли. Той незабавно изпратил Павел в Цариград, като му дал за спътници двама епископи, които носели писмо от него до Констанций. В това писмо, между другото, той пишел:

“Атанасий още е при мене, а Павел изпращам при тебе, та твоята власт да му нареди отново да приеме престола. Същото моля и за Атанасий, защото узнах, че те, двамата, са били изгонени и оклеветени заради своето благочестие”.

Към това Констант добавил и нещо по-рязко, а именно: в случай че брат му не се съгласи с неговата молба, той, Констант, сам лично ще тръгне срещу него с военна сила и дори и против желанието на Констанций, ще възвърне на Атанасий и Павел техните църкви.

Свети Павел се явил при император Констанций и му връчил писмото на Констант. Изплашен от заплахата на своя брат, Констанций изгонил Македоний и възвел Павел на патриаршеския престол. По същия начин той извикал с писмо при себе си Атанасий и го изпратил в Александрия, за да заеме патриаршеската катедра. Голяма била радостта на православните заради техните пастири и доста дълго време след това те живели в мир, като се утешавали с учението на великите боговдъхновени вселенски учители. Атанасий в Александрия и Павел в Цариград били светилници на благочестието за целия свят, които разпръсвали тъмата на арианството. Но ето че военачалникът на Констанций Магненций и неговите съзаклятници убили императора, докато той бил на лов. Веднага щом умрял защитникът на православието благочестивият римски цар Констант, арианите начаса надигнали глава и подели гонение срещу православните. Преди всичко те въстанали срещу вселенските поборници на Православието: Атанасий сам напуснал престола си, спасявайки се от арианите, които искали да го убият, а блаженият Павел бил изпратен на заточение в град Кукуз в Армения, където бил затворен в отделно жилище.

Мъчение на св. Павел. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.Тук, когато веднъж той служел Божествена литургия, арианите го нападнали и го удушили със собствения му омофор.

По такъв начин Македоний отново станал Константинополски патриарх и причинил още много зло на Божията Църква, като преследвал и избивал православните. Ползвайки се с твърдата подкрепа на епарха Филип, той низвергнал много православни епископи и поставил на тяхното място ариани. Освен това подложил на различни мъчения и погубил множество православни, които не желаели да имат църковно общение с него, при което не щадял и жените. По негово нареждане на едни от тях им отрязвали гърдите, на други изгаряли устните с нажежено желязо и насила вливали в тях арианско причастие, на трети отрязвали носовете и ушите, други пък дамгосвали с огън; кръвта на православните се проливала безпощадно. По това време арианите посекли с меч двамата клирици Маркиан и Мартирий, които били нотарии при блажения Павел и защитници на Православието. Издевателствата на Македоний достигнали чак до Пафлагония. Когато узнал, че там има множество православни, той изпратил три отряда въоръжени войници, за да принудят с меч православните към единение с арианите. Жителите на град Мантина, щом чули за приближаването на войската, взели със себе си брадви, коси и колове, събрали се заедно и излезли срещу приближаващите се войници. Станала битка, по време на която паднали много хора и от двете страни. А за това кръвопролитие отново бил виновен не някой друг, а Македоний.

Накрая Македоний без всякакво нареждане от страна на императора, дръзнал да изрови от земята и да пренесе на друго място останките на свети Константин Велики. Тогава цялата Църква се обляла в кръв вследствие на произтеклите от това сблъсъци между православни и ариани. Императорът бил страшно разгневен за това на Македоний и епарха Филип и те, двамата, по настояване на Констанций били лишени - първият от патриаршеския престол, а вторият - от сана си на епарх. Въпреки това ересите на Арий и Македоний продължили да съществуват и раздирали Църквата още четиридесет години, до царуването на император Теодосий, който накрая свикал събор в Константинопол. На този събор двете ереси били окончателно осъдени. След това благочестивият император пренесъл с големи почести от Кукуз в Константинопол мощите на светия Христов изповедник Павел, въздавайки слава на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

 

Тропарь святителю Павлу, патриарху Константинопольскому, исповеднику

глас 3

Боже́ственныя ве́ры испове́данием/ друга́го Па́вла тя Це́рковь, ревни́теля во свяще́нницех, показа́,/ свозопие́т ти и А́вель ко Го́споду,/ и Заха́риина кровь пра́ведная. / О́тче преподо́бне, Христа́ Бо́га моли́// дарова́тися нам ве́лией ми́лости.

(С изповядването на Божествената вяра Църквата те яви другар на Павел и ревнител сред свещениците; заедно с теб зове към Господа и Авел, и праведната Захариева кръв, преподобни отче. Моли Христа Бога да ни дари велика милост.)

 

Кондак святителю Павлу, патриарху Константинопольскому, исповеднику

глас 2

Облиста́вый на земли́, я́ко звезда́ Небосве́тлая,/ Кафоли́ческую просвеща́еши Це́рковь ны́не,/ о не́йже и страда́льчествовал еси́,/ ду́шу твою́, Па́вле, предложи́в,/ и, я́коже Заха́риина и А́велева,// я́сно вопие́т твоя́ кровь ко Го́споду.

 

Житие на преподобния наш отец Варлаам Хутински, Новгородския чудотворец (1192)

Св. Варлаам ХутинскиПреподобният наш отец Варлаам се родил в Новгород от благочестиви и благоверни родители. Той бил възпитан в страх Божий и научен на четмо и писмо. Светият отрок често и с голямо желание четял божествените книги и особено боговдъхновените псалми на цар и пророк Давид. От най-ранна възраст той избягвал детските игри, отказвал се от всякакви светски удоволствия и бил избран съсъд на Светия Дух. Често той размишлявал така:

- Наистина нашият живот е кратък и непостоянен. В него всичко се изменя, всичко се върти в кръг. Той е подобен на сън.

Светият се отрекъл от света и от всичко, което е в него, и се уединил в едно пустинно място. Последвали го Прокопий Малишевич, който по-късно приел пострижение под името Порфирий, неговият брат Теодор и други жители на Новгород, които желаели да се подвизават в тишина и безмълвие. Свети Варлаам приел монашеско пострижение от един иеромонах. Той си построил неголяма килийка, където непрестанно ден и нощ възнасял молитви към Господа. Светият се подвизавал ревностно в пост и различни трудове: сам режел и цепел дърва, орял земята, и изпълнявал думите на Свещеното Писание: “който не иска да се труди, не бива и да яде”. Всяка нощ той бодърствал и с молитва прогонвал бесовете. Нечистите духове ту сами се опитвали да смутят светия мъж, ту подбуждали някого от човеците да притеснява блажения. Пазен и подкрепян от Божията десница, светият търпеливо понасял всички нападения. Славата на неговите подвизи започнала да се разпространява по всички земи. Мнозина се стичали при него: князе, боляри, богати и бедни. Преподобният Варлаам неуморно поучавал всички, които идвали при него:

- Чеда, пазете се от всяка неправда, не завиждайте, не клеветете. Въздържайте се от гняв, не давайте пари на заем с лихва. Пазете се от това да съдите несправедливо. Не се кълнете лъжливо, а като дадете клетва, я изпълнявайте. Не се предавайте на телесните страсти. Бъдете всякога кротки и към всички се отнасяйте с любов. Тази добродетел е начало и корен на всяко добро.

Така блаженият поучавал всеки ден тези, които идвали при него, а сам все по-усърдно се молел и все повече умъртвявал плътта си. След известно време той построил неголяма църква в чест на Преображението на нашия Господ Иисус Христос. От това време там възникнал манастир. Числото на братята все повече растяло. Сам светият водел строг живот, както преди. Хранел се с варива или плодове и то - в съвсем малко количество. Също такъв строг живот водели и останалите монаси.

Веднъж в килията на блажения дошъл князът и го помолил за неговата благословия. Приветствайки го, светият го поздравил с раждането на сина му. Князът се учудил на това. И действително, докато князът отсъствал от дома си, му се родил син, чийто възприемник в светото Кръщение станал самият свети Варлаам.

Един човек, който имал силна вяра в светия мъж, се запътил при преподобния заедно с единствения си болен син. Той искал светият да се помоли за изцеляването на сина му. По пътя болният умрял. Но свети Варлаам се помолил и момчето отново станало, напълно оздравяло.

Веднъж в навечерието на великия празник на Възкресението на Господа Иисуса Христа светият изпратил да наловят риба за празника. Уловът бил необикновено богат. Рибарите уловили много есетра, но по внушение на дявола я скрили, а в манастира донесли само останалата риба. Свети Варлаам разгледал донесената риба и казал:

- Деца, донесли сте малките риби. А къде са големите?

Рибарите, поразени от прозорливостта на преподобния, паднали на колене пред него, покаяли се за своето прегрешение и върнали скритата от тях риба.

По Божия воля при преподобния дошъл от Константинопол неговият връстник Антоний. Блаженият много се зарадвал на завръщането на своя приятел. Той предал управлението на манастира на Антоний, като му казал:

- Възлюбени мой брате! Божието благоволение почива над тази обител. Сега предавам в твои ръце този манастир. Пази го и се грижи за него. Наближава часът, когато ще отида при Небесния Цар. Но не се смущавай от това: с тялото си аз ще ви напусна, но с духа си винаги ще бъда с вас.

След като наставил своите братя, заповядал им да пазят православната вяра и постоянно да пребъдват в смирение, свети Варлаам предал душата си на Господа. Новгородският владика предал на погребение неговото честно тяло с подобаващо благолепие, под съпровода на духовни песнопения. А преподобни Варлаам блажено починал на 6 ноември 1192 година. Сега той заедно с ликовете на праведните прославя Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

 

Тропарь преподобному Варлааму Хутынскому

глас 3

И́же на земли́ лега́нием,/ поще́нием же и бде́нием/ те́ло твое́ изнуря́я, преподо́бне,/ вся плотска́я мудрова́ния умертви́л еси́;/ и исцеле́ний струя́ незави́стная яви́лся еси́/ ве́рою притека́ющим к тебе́, Варлаа́ме, о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га,// спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Сном на земле, пощением и бдением тело твое изнуряя, преподобный, все плотские помышления ты умертвил и стал обильным потоком исцелений с верой приходящим к тебе, Варлаам, отче наш, моли Христа Бога о спасении наших душ.

Ин тропарь преподобному Варлааму Хутынскому

глас 8

Богодухо́вныя благода́ти испо́лнився/ и разже́гся любо́вию Животворя́щия Тро́ицы,/ млад яви́ся Бо́гу угожда́яй,/ ревну́я святы́м отце́м преподо́бным,/ вели́кия труды́ возлюби́в,/ и поне́сл еси́, и де́монския посрами́в, мно́жества низложи́л еси́,/ и преста́вися в ве́чный поко́й,/ и ны́не подае́ши прося́щим неоску́дное исцеле́ние,/ исцеля́я многоразли́чныя неду́ги,/ мо́лимтися, святы́й преподо́бне о́тче Варлаа́ме,// непреста́нно моли́ся ко Го́споду о душа́х на́ших.

Перевод: Наполнившись благодати Духа Божия и возгоревшись любовью Животворящей Троицы, с молодости ты угождал Богу, подражая святым преподобным отцам, возлюбил великие труды и исполнил их, и победил, одолев множество демонов, и преставился в вечный покой, и сейчас подаешь просящим неиссякаемое исцеление, излечивая многоразличные болезни, молим тебя, святой преподобный отче Варлаам, не переставая молись ко Господу о душах наших.

Кондак преподобному Варлааму Хутынскому

глас 8

Я́коже други́й Илия́ о́тче, дождь с небесе́ све́л еси́:/ он у́бо огнь сведе́, и царя́ удиви́,/ ты же лю́ди твоя́ возвесели́л еси́,/ и торжествова́ти устро́ил еси́. / Вели́кий бо Новгра́д вельми́ тобо́ю хва́лится,/ име́я мо́щи твоя́ в себе́,/ его́же сохраня́й от враг непоколеби́ма, да зове́м ти:// ра́дуйся, преподо́бне Варлаа́ме, о́тче наш.

Перевод: Как второй Илия, отче, ты низвел с небес дождь, ибо он низвел огонь и удивил царя, ты же людей своих обрадовал и праздник устроил. Великий же Новгород весьма тобой гордится, имея у себя мощи твои, его же сохраняй от врагов непоколебимым, да взываем к тебе: «Радуйся, преподобный Варлаам, отче наш».

Молитва первая преподобному Варлааму Хутынскому

О, преподо́бне и Богоно́сне о́тче наш Варлаа́ме! Услы́ши нас моля́щихся тебе́ и бу́ди нам помо́щник в ско́рбех на́ших, и изба́ви нас от напа́стей, за мно́жество прегреше́ний находя́щих на ны; умоли́, уго́дниче Христо́в! Всеблага́го Бо́га дарова́ти нам оставле́ние всех от ю́ности на́шея до настоя́щаго дне и часа́, де́лом, сло́вом, помышле́нием и все́ми чу́вствы соде́янных на́ми согреше́ний, исхода́тайствуй нам невозбра́нный вход в Небе́сное Ца́рствие, да прославля́ем непреста́нно сла́вимую от А́нгел Всесвяту́ю Тро́ицу, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха и твое́ ми́лостивное предста́тельство в безконе́чныя ве́ки. Ами́нь!

Молитва вторая преподобному Варлааму Хутынскому

О, свяще́нная главо́, преподо́бне и преблаже́нне о́тче наш Варлаа́ме вели́кий! не забу́ди нас рабо́в твои́х, но помина́й нас всегда́ во святы́х и благоприя́тных моли́твах к Бо́гу, я́ко име́я к Нему́ дерзнове́ние и не премолчи́ моли́тися о нас ве́рою и любо́вию чту́щих тя. Тебе́ бо даде́ся благода́ть моли́тися о нас; не мним бо тя ме́ртва бы́ти, и по сме́рти у́бо ду́хом твои́м не отступа́й от нас, но сохраня́й нас от стрел вра́жиих и вся́кия пре́лести бесо́вския и ко́зней диа́вольских. Па́стырю наш до́брый и свети́ло Росси́йское! се о́браз твой пред очи́ма на́шими предстаи́т всегда́: свята́я же твоя́ душа́ со безпло́тными Небе́сными ли́ки у Престо́ла Вседержи́теля предстои́т веселя́щися. Тебе́ припа́даем, о́тче святы́й Варлаа́ме, и со слеза́ми мо́лимся: моли́ Всеси́льнаго Бо́га о нас и о по́льзе душ на́ших, испроси́ нам вре́мя покая́ния и невозбра́нно пройти́ от всех возду́шных князе́й и изба́витися ве́чныя му́ки, и Ца́рствия Христо́ва прича́стниками бы́ти, да спасе́ни тобо́ю, просла́вим Го́спода на́шего Иису́са Христа́ со безнача́льным Его́ Отце́м и пресвяты́м Ду́хом ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В памет на преподобни Лука (800-820)

Блаженият наш отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня. Там той живеел сам със зверовете. След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещение. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот: вкусвал по малко хляб и вода през три или четири дни и почти не спял. Така живял в продължение на година и половина. После заедно с още един монах се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като през цялото време носел само една дреха и ходел бос.

Той си поставил като правило да не излиза от килията си, докато не изчете целия Псалтир. Обикновено завършвал правилото си около третия час. От третия до шестия час се трудел. И вече след шестия час вкусвал немного храна, без при това да изоставя работата си. Като живеел така, той се удостоил с голяма благодат и познал всяка мъдрост, така че някои, недоумявайки, говорели: “Откъде той познава книгите?”. Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал дори във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той заминал за Коринт, където, след като преживял в една обител не повече от седем месеца, мирно починал в Господа.

 

В същия ден се чества паметта на свети Герман, архиепископ Казански.

 

Житие святого Германа, архиепископа Казанского (1567)

свети Герман, архиепископ КазанскиСреди боярских родов в Московском государстве в XV и ХVI в. особенным благочестием и ревностью по службе отличался род Полевых, потомков Смоленских князей. Несколько лиц из сего рода восприняли иночество и отличались своей благочестивой жизнью и христианскими добродетелями. В самом начале ХVII века в городе Старице7146 у Феодора Афанасьевича Полева родился сын, нареченной во святом крещении Григорием, в честь святого Григория Декаполита. Это и был будущий великий светильник и ревностной пастырь стада Христова – святой Герман. Благочестие родителей, их строгая жизнь по заповедям Христовым, сильно влияли на юного отрока. Еще с молодости он привык соблюдать строго пост и часто предавался молитве. Родители святого старались насадить в сердце своего сына страх Божий. С юных лет благодать Божия почивала на отроке. Среди своих сверстников он отличался скромностью, кротостью и даровитостью. Не любил он детских игр и шумливой резвости, но предпочитал услаждать свою душу полезными размышлениями и беседами. Благочестивые родители Григория обучили сына чтению Божественного Писания, что было, тогда главным образованием. Святой отрок с великою ревностью стал заниматься чтением Боговдохновенных книг. Особенно часто он читал псалмы Давидовы, которые укрепляли и воодушевляли благочестивого юношу. С юных лет он неуклонно присутствовал в храме во время Богослужений. Часто удалялся он в уединение и здесь среди тишины горячо молился и размышлял о назначении человека и о промысле Божием. Святой отрок много думал о тщете человеческой жизни. Она мимолетна, как сон, думал он, человек умирает, и память о нем изглаживается. Столь же скоропреходящи и все блага сей жизни: они тленны, быстро приходят и быстро исчезают. Едино есть на потребу: угодить Богу, служить Ему всей душой и любить Его всем сердцем. Благочестивый отрок стал вести жизнь еще более строгую, чем прежде; особенно он соблюдал пост, так что от великого воздержания едва оставался живым. Но, умерщвляя так свою плоть, он просвещал и украшал свою душу. Видя такое воздержание своего сына, родители просили его, опасаясь за его здоровье, умерить свои подвиги. Но он еще более и более усугублял свои труды. Душа его уже давно стремилась к уединенно. Он решил всецело посвятить себя на служение Богу и вступить в число иноков. Испросив благословения у своих родителей, он вступил в Волоколамский монастырь, славившийся строгостью своей жизни. В той же обители уже были пострижены двоюродные братья отца Григориева. В сие время там подвизались будущий первосвятитель Казанский Гурий и блаженный Максим Грек7147, отличавшийся своим просвещением и невинно заточенный, по проискам врагов, в сем монастыре. Около 25 лет от роду Григорий вступил в сию обитель, куда потом поступил и его отец под именем Филофея. Вскоре Григорий был пострижен в иночество, причем ему наречено было имя Герман. Восприняв иночество, он стал с еще большей ревностью подвизаться в делах благочестия. Особенно трудился он над изучением Священного Писания, часто беседовал с просвещенным Максимом и извлекал пользу из сих бесед. По-прежнему он строго соблюдал пост, по-прежнему неуклонно посещал храм Божий. Подавая всем пример своею подвижническою жизнью, он отличался необыкновенным смирением и охотно служил братии, исполняя все послушания, возлагаемые на него. Особенно он любил заниматься переписыванием богослужебных книг. Рукой Германа, последнего в иноках, как он сам называл себя, переписаны Богородичники, Евангелие, сохранившиеся до нашего времени.

Подвижническая жизнь Германа доставила ему уважение среди иноков Волоколамской обители. Они дивились трудам подвижника, назидались его смирением и благодарили Господа. Вскоре молва о благочестивой жизни Германа достигла и до родины святого города – Стариц. Иноки Старицкого Успенского монастыря, слыша о подвигах Германа, настоятельно просили его принять начальство в их обители. Смиренный Герман долго отказывался, но, наконец, уступал великим просьбам братии, отправился к Тверскому архиепископу Акакию, которой с любовью принял святого, возвел его в сан архимандрита и благословил на новое служение. Братия Старицкого монастыря с любовью встретила своего нового настоятеля, которого уже давно желала видеть в своей обители. Вступив в управление монастырем, святой Герман с пастырской ревностью стал заботиться о его благоустройстве: он воздвигал постройки, благолепно украшал храмы. Но еще более заботился он о благолепии внутреннем: он всем подавал пример благочестивой жизни, служил для иноков образцом смирения и кротости, всех назидал, увещевал строго соблюдать иноческие обязанности, ввёл в своей обители устав Волоколамского монастыря – словом был истинным пастырем, добрым отцом и примером, достойным подражания. Иноки старались следовать стопам своего святого архимандрита и преуспевали в подвигах под руководством столь опытного в духовной жизни пастыря. Но вскоре им пришлось расстаться со своим архимандритом. Стремясь постоянно к уединению, святой Герман через 2 года оставил Старицкий монастырь, чтобы снова в уединенной келлии Волоколамского монастыря подвизаться в молитве и посте. Он передал начальство в Старицком монастыре постриженному им иноку Иову, впоследствии знаменитому подвижнику и страдальцу за Русскую землю – патриарху Московскому. Прибыв в Волоколамский монастырь, святой Герман стал подвизаться, как простой инок. Но не долго ему было суждено проводить жизнь в уединении и тишине. В Москве тогда появился новый еретик Матвей Башкин, отрицавший веру во святую Троицу, не признававший Св. Таинств. В 1553 г. на него был созван собор в Москве. На соборные заседания был вызван и святой Герман вместе со своим родителем. Собор осудил ересь Башкина и постановил послать его для вразумления в Волоколамский монастырь к святому Герману. Так была известна всем подвижническая и святая жизнь сего ревнителя Христовой веры.

Но святого ожидало другое, более трудное поприще. Около того времени царем и великим князем Иоанном Васильевичем Грозным была покорена Казань, главный оплот и твердыня татарского Казанского царства. Царь Московский озаботился распространить свет истинной веры Христовой в покоренной стране между магометанами и язычниками – инородцами. В Казани была учреждена архиепископская кафедра, на которую впервые был возведен святитель Гурий, бывший прежде игуменом в Волоколамском монастыре. Святителю Гурию было поручено устроить обитель в городе Свияжске7148. Настоятелем для сей обители, по указанию Гурия, был назначен святой Герман, прибывший вместе с Гурием в 1555 г. в город Свияжск. Получив богатые пособие от царя и святителей, Герман ревностно начал строить обитель. Много трудов и усилий пришлось ему положить при строении обители. Недостаток необходимых материалов, дороговизна работ, враждебное отношение инородцев – всё это затрудняло и замедляло строение монастыря. Но при помощи Божией через 1,5 года работы были закончены. Святой Герман построил Никольскую церковь, существующую доныне, и при ней высокую колокольню, потом воздвиг великолепный, сохраняющийся до сего времени, храм в честь честного и славного Успения Божией Матери. Герман благолепно украсил сии храмы иконами и другими священными предметами.

Особенно ревностно заботился Герман о распространении истинной веры Христовой между магометанами и язычниками. Строгая и подвижническая жизнь святого пастыря многих привлекала к нему. Одни приходили за советом, другие за благословением. Блаженный всех принимал с любовью, не делая различия между православными и неверующими, всем равно помогая, ко всем одинаково попечительно относясь. Такое обхождение святого мужа сильно действовало на язычников, так что те стали принимать истинную веру Христову. Святой Герман щедро помогал всем, кто обращался к нему с просьбой о помощи. Но щедрый и милостивый к другим, святой был строг и требователен к себе. Еще до сих пор сохраняется тесная и узкая келлия святого, длиной в 1,5 сажени, шириной около сажени. Помогая всем, он сам старался обходиться без посторонней помощи, сам себе чинил одежду. До сих пор сохраняются наперсток, иглы и нитки, которыми пользовался святой Герман. Заботясь о спасении своей души, сей добрый пастырь не менее заботился и об иноках Свияжской обители. Подобно настоятелю, все иноки обязаны были проводить самую строгую жизнь. Из среды их святой Герман избирал достойных проповедывать слово Божие среди неверующих, сам подавая им всем пример. Трудами святого было собрано большое количество рукописных книг, богослужебных и других, необходимых для великого дела проповеди. Свияжский Богородицкий монастырь был средоточием, откуда стал разливаться свет Христовой веры. Благодаря неусыпным попечениям святителя, сия обитель исполнила свое высокое назначение и долго еще оставалась просветительным центром на северо-востоке России. Узы братской любви связывали святого Германа с блаженным Гурием. Сей архипастырь ценил заслуги и труды такого ревностного сподвижника, каким был Герман. Они часто переписывались о различных предметах, касающихся церковного просвещения. Со своей стороны святитель Гурий оказывал ревностному проповеднику Христовой веры доверие во всем. Он поручил суду и управлению самого Германа не только Свияжский монастырь, но и все церкви Свияжской области. Все его труды были известны и царю. Так более восьми лет подвизался святой Герман.

6 декабря 1564 г. после многих трудов и подвигов мирно предал Господу свою чистую душу первосвятитель Казанский Гурий. Царь Иоанн Васильевич Грозный и митрополит Московский Афанасий вызвали в Москву святого Германа, желая возвести его на архипастырский престол в Казани. Они уже прежде слышали много о ревности сего святого мужа и видели в нем единственного достойного преемника святителю Гурию. Святой Герман, вызванный соборной грамотою в Москву, сначала отказывался, но потом должен был уступить требованиям царя и освященного собора. 12 марта 1564 г. он был рукоположен в архиепископа Казанского и Свияжскаго. Правя своей паствою, он неуклонно шествовал по следам своего великого учителя и наставника святителя Гурия. Особенно ревностно он заботился о распространении Христовой веры. Для сего он ввел общежитие в Зилантовском монастыре7149, чтобы увеличить число иноков в сей обители и расширить школу для детей инородцев. Один из его современников, знаменитый в русской истории князь Курбский так отзывается о святителе Германе: «Герман был человек знатного рода, не столько высок телом, сколько разумом, муж честного и святого жительства, исследователь Священных Писаний и ревнитель по Боге в делах духовных; не был он причастен никакому обычаю лукавому и лицемерию, но был человек простой, истинный, непоколебимый, великий помощник объятым бедами и напастями и весьма милостивый к убогим».

При содействии святителя в Казани был построен тогда Ивановский Казанский монастырь, существующий до сего времени. Это – видимой знак ревностного старания святителя о благолепии храмов Божиих. В таких трудах святитель управлял Казанской паствою около двух лет. В 1566 г. митрополит Московский Афанасий по расстроенному здоровью отказался от управления Церковью. Строгая подвижническая жизнь святого Германа хорошо была известна Грозному, и он пожелал, чтобы Герман занял архипастырский престол. По распоряжению царя, святитель Казанский был вызван в Москву. В то время в характере Иоанна произошла печальная перемена: подозрительность, которою он отличался и прежде, стала увеличиваться. Он окружил себя толпою недостойных опричников, которые злоупотребляли доверием царя и чинили несправедливости и притеснения. Вызванный по воле царя в Москву, Герман сначала отказывался от возлагаемого на него бремени. Царь не терпел возражений, и Герман должен был поселиться в покоях митрополичьих, еще до посвящения в сан митрополита. Недолго, однако, ему пришлось пробыть здесь. Он видел, какие несправедливости причиняют людям злые приспешники царя, со скорбью замечал, как сильно изменился характер Грозного – и не мог стерпеть: верный своему пастырскому долгу, он попытался вразумить царя, говорил ему о необходимости чистосердечно раскаяться, о будущих муках и о вечном блаженстве. Грозной царь не мог вынести обличений блаженного святителя. Он с сумрачным видом вышел от Германа. Опричники, узнав о сем, стали уговаривать царя. Они хорошо знали святителя, понимали, что сей пастырь – грозный для них обличитель, который будет немолчно и смело говорить правду царю.

– Великий государь, – говорили коварные опричники, – не пристало тебе внимать бессмысленным речам твоего раба. Неужели ты хочешь быть в неволе, более тяжкой, чем в какой ты столько лет был у Сильвестра и Адашева.

Более всех против святителя говорили царский любимец Алексей Басманов с своим сыном. Все опричники неотступно просили царя, чтобы он не возводил Германа на Московскую кафедру. Грозный послушался своих любимцев. Он повелел передать Герману:

– Ты еще не возведен на митрополию, а уже отнимаешь у меня свободу.

Около двух лет святитель пробыл в Москве под опалой. Его не отпускали в Казань, хотя он и считался архиепископом Казанским. В сие время его держали под надзором приставов, в заключении. Но нелицемерной обличитель неправды и в неволе был страшен опричникам. 6 ноября 1567 года последовала кончина святого Германа. Как думают, опричники были убийцами сего святого мужа. Бывший в Москве при святителе архимандрит Свияжского монастыря Иродион предал погребению тело святого Германа при церкви св. Николая, именуемого Мокрым7150.

Но Господу было угодно прославить Своего угодника чудесами и различными знамениями. При перестройке Николаевской церкви были обретены мощи сего святителя. В 1592 году жители Свияжска, услышав о чудесах от мощей святого Германа, обратились к царю Феодору Иоанновичу и к всероссийскому патриарху Иову с просьбой о том, чтобы им было позволено перенести мощи святителя из Москвы в Свияжский монастырь, основанный самим святителем. Просьба сия была исполнена: 25 сентября 1592 года мощи святителя были торжественно встречены жителями Свияжска. Много чудесных исцелений и знамений произошло при сем. Лишь только мощи святого Германа были внесены в Успенский храм Свияжской обители, великое благоухание распространилось по всему монастырю. При сем прозрели два слепца, и совершилось много других чудес. Спустя более ста лет, в 1696 году мощи святого были вновь свидетельствованы, и с сего времени началось всеобщее празднование памяти святителя по всей России. В 1704 году мощи святителя были перенесены из алтаря Успенского храма в самую церковь. Это перенесение произошло 23 июля 1704 года при митрополите Тихоне. Память о сем событии торжественно совершается и до сего дня.

Таково было житие святого Германа, таковы его труды, его твердость в Христовой вере. Последуем и мы сему подвижнику, поревнуем его добродетельной жизни, будем постоянно иметь пред своими душевными очами сего великого святителя Церкви Российской и призывать его святое имя, дабы он молил за вас Господа, Ему же слава во веки. Аминь.

 

* * *

 

7146 Старица – уездной город Тверской губернии на реке Волге.

7147 Блаженной Максим Грек, вызванный из Святой горы для исправления богослужебных книг, оставил много сочинений. После продолжительного заключения, скончался в Свято-Троицкой Сергиевой Лавре в 1656 г.

7148 Свияжск – уездной город Казанской губернии на реке Свияге.

7149 Зилантовский мужской монастырь близ Казани был основан по повелению Иоанна Грозного на месте погребения воинов, павших при взятии Казани.

7150 Церковь св. Николая Мокрого находится в Москве в Китай-городе, в Зарядье.

 

Тропарь святителю Герману, архиепископу Казанскому

глас 4

От ю́ности и́го Христо́во усе́рдно восприи́м,/ бде́нными по́двиги поста́ и моли́твы, просла́вился еси́. / Отону́дуже призыва́ющу тя Бо́гу на служе́ние Це́ркви/ в новопросвеще́ннем ца́рстве Каза́нстем,/ вку́пе со святи́телем Гу́рием воззва́н был еси́,/ иде́же, я́ко первонача́льник созда́нной тобо́ю в гра́де Свия́жске оби́тели,/ и досто́йный первосвяти́телю прее́мник яви́лся еси́. / Ду́хом предстоя́ Престо́лу Влады́чню,/ моли́ся, святи́телю Ге́рмане, со святи́телем Гу́рием,/ правосла́вней па́стве во благоче́стии преспева́ти,// и тьме́ инове́рия све́том ве́ры разгна́тися.

Перевод: С юности иго Христово ревностно подняв, бденными подвигами поста и молитвы ты прославился. Потому ты был призван Богом на служение Церкви в новопросвещенном царстве Казанском, вместе со святителем Гурием, где ты стал главою созданной тобой в городе Свияжске обители, и достойным преемником первосвятителю. Духом предстоя Престолу Владыки, молись святитель Герман, со святителем Гурием, православной пастве в благочестии преуспевать, и тьме иноверия светом веры разгоняться.

Ин тропарь святителю Герману, архиепископу Казанскому

глас 4

Я́ко вели́ким па́стырем единонра́вна/ и учи́телем вселе́нныя единомы́сленна,/ Це́ркве Бо́жия служи́теля усе́рдна/ и строи́теля та́ин Христо́вых благогове́йна,/ сте́кшеся благове́рнии лю́дие Свия́жския оби́тели богому́драго основа́теля/ и Каза́нския новопросвеще́нныя па́ствы святи́теля Ге́рмана/ пе́сньми и пе́нии восхва́лим, глаго́люще:/ не преста́й присеща́ти моли́твами твои́ми на всю па́ству твою́,// и в ве́ре и благоче́стии блюди́ невреди́мо.

Перевод: Великим пастырям единонравного и учителям вселенной единомысленного, Церкви Божией служителя усердного и домостроителя тайн Христовых (1Кор.4:1) благоговейного, Свияжской обители Богомудрого основателя и Казанской новопросвещенной паствы святителя Германа, собравшись благоверные люди псалмопениями и песнопениями духовными прославим, взывая: «Не переставай обращать внимание в молитвах твоих на всю паству твою, и в вере и благочестии сохраняй ее невредимой».

Кондак святителю Герману, архиепископу Казанскому

глас 4

До́блестями преподо́бия и пра́вды/ вруче́нное тебе́ слове́сное ста́до озаря́я,/ и на зла́чных Сло́ва Христо́ва па́житях пита́я,/ на пра́вый путь за́поведей Госпо́дних/ си́лою ду́ха твоего́ наставля́л еси́ е́. / Те́мже и ны́не осеня́емое цельбоно́сными чудотворе́нии твои́ми,/ в святу́ю па́мять твою́, зове́м тебе́:/ не преста́й, святи́телю, предста́тельствовати/ пред Пастыренача́льником о ста́де твое́м,/ я́ко па́ствы твоея́ утвержде́ние,// и су́щим по тебе́ святи́телем удобре́ние.

Перевод: Доблестями преподобия и праведности врученное тебе духовное стадо озаряя, и на изобильных пастбищах Слова Христова питая, на истинный путь заповедей Господних силой духа своего его направлял ты. Потому и сейчас, озаряемые подающими исцеления чудотворениями твоими, в день святой памяти твоей, взываем к тебе: «Не переставай, святитель, ходатайствовать перед Пастыреначальником о стаде твоем, так как ты паствы твоей крепость и святителей, за тобой последующих, украшение».

Ин кондак святителю Герману, архиепископу Казанскому

глас 4

Бо́дрствуя в моли́твах,/ послуша́ния до́брый рачи́тель быв,/ в терпе́нии стяжа́л еси́ ду́шу твою́,/ де́лы смиренному́дрия и кро́тости изря́дствуя,/ престо́л святи́тельства благове́рием и благоче́стием украси́л еси́,/ о́тче священнонача́льниче Ге́рмане,/ моли́ Христа́ Бо́га о всем ста́де твое́м,/ я́ко па́ствы твое́й утвержде́ние// и су́щим по тебе́ святи́телем све́тлое украше́ние.

Перевод: Бодрствуя в молитвах ты хорошо заботился о послушании, в терпении спас ты душу свою (Лк.21:19), делами смиренномудрия и кротости отличаясь, ты украсил святительский престол благоверием и благочестием, отче священноначальник Герман, моли Христа Бога о всем стаде твоем, как паствы своей крепость и святителей, за тобой последующих, светлое украшение.

Величание святителю Герману, архиепископу Казанскому

Велича́ем тя́, святи́телю о́тче Ге́рмане, и чти́м святу́ю па́мять твою́, ты́ бо мо́лиши за на́с Христа́ Бо́га на́шего.

Молитва святителю Герману, архиепископу Казанскому

О, святи́телю Христо́в Ге́рмане, богому́дрый оби́тели сея́ основа́телю, духо́вный и́ночествующих вождю́, приме́ром Христоподража́тельной жи́зни твоея́ всех ве́рных и в жи́зни и по кончи́не твое́й наставля́ющий! К тебе́ прибега́ем и тебе́ усе́рдно мо́лим: соде́лай святы́ми твои́ми моли́твами, да и мы благода́тию Бо́жиею сози́ждемся во оби́тель Ду́ха Свята́го, после́дованием жи́зни твое́й вообража́емся во о́браз Христо́в, во о́браз преподо́бия и пра́вды, и осеня́емы си́лою благоприя́тных моли́тв твои́х, прино́сим плоды́ благи́х дел, благоугожда́юще Го́споду, да тщи́мся ходи́ти во све́те лица́ Его́, па́че всего́ люби́ти Его́ и исполня́ти святу́ю во́лю Его́, служи́ти во бла́го бли́жних на́ших и всеме́рно соде́ловати спасе́ние свое́, на пути́ многопреме́нчивой жи́зни, терпе́нием вся́кой тесноты́, скорбе́й, лише́ний. А да́бы возмо́щи нам понести́ благо́е и́го Христо́во, моли́, свя́тче Бо́жий, о укрепле́нии не́мощи на́шей по́мощию свы́ше, да изба́вит нас Госпо́дь от враг ви́димых и неви́димых, от о́гненнаго и во́днаго потребле́ния, от неблагорастворе́ния возду́ха и тлетво́рных ветр, а па́че от душепа́губнаго пла́мене, потопле́ния и обурева́ния страсте́й наших, да, под кро́вом бла́гости и милосе́рдия Бо́жия, ти́хое и безмо́лвное житие́ поживе́м, жду́ще блаже́наго явле́ния Го́спода и Спа́са на́шего Иису́са Христа́, Ему́же со Отце́м и Святы́м Его́ Ду́хом честь и сла́ва во ве́ки веко́в. Ами́нь.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑