Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 ноември...
Голготски кръст

31 октомври по църковния календар - Свв. апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул от 70-те апостоли. Св. мъченик Епимах. Св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници Прочетете повече за Светията ТУК

1912 г. - Българските войски влизат в Дедеагач Прочетете повече за битката ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 11.11.2014 г. / 19:22:10 
Вяра
13.11 по еретическия, †31 октомври по църковния календар - Свв. апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул от 70-те апостоли. Св. мъченик Епимах. Св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници

В памет на свети мъченик Епимах (ок. 250)

Свв. Епимах и Климент. Фреска в церквата Благовещение. Грачаница. Косово. Сърбия. Около 1318 г.Свв. Епимах и Климент. Фреска в церквата Благовещение. Грачаница. Косово. Сърбия. Около 1318 г.

Свети мъченик Епимах, син на благочестиви християни, произхождал от Египет. Още от най-ранна младост той възлюбил Бога от цялата си душа и имал доброто намерение на Него Единия да служи. Като подражавал на свети Иоан Кръстител, той се отправил към пустинята и дълго време пребивавал в Пелусийската планина.

Той нямал за ръководител някой от светите отци; негов наставник в това сурово пустинно житие бил Самият Свети Дух. Любовта му към Бога го поддържала и го укрепвала в този труден подвиг. Защото единствено любовта към Бога може повече от всичко друго да научи човека на добродетел; тя подбудила светите апостоли да оставят всичко и да тръгнат след Господа, Който не притежавал земни богатства; пак тя въодушевявала преподобните отци, които се “скитаха ... по пустини и планини, по пещери и земни пропасти”; движени от тази любов мъчениците - мъже и жени, мъжествено страдали за Христа, като викал: “Теб, Женише мой, обичам, и Тебе, като търся, страдам.” Тази любов научила и свети Епимах да понася пустинните подизи и трудове, да търпи всякакви напасти от невидимите врагове, да живее свято в Бога и да бъде готов да умре за Него. Като проживял много години в своето пустинно уединение, свети Епимах узнал, че християните в Александрия търпят силни притеснения, при което някои от последователите на Христа, тъй като се боят от жестоки мъчения, се крият в планините и пустините, а други отпадат от вярата. Разпалван от ревност към Бога, светият отшелник напуснал своята пустиня и се отправил към Александрия, като желаел да запечата с кръвта си изповядването Христово, да пострада за Господа и да укрепи по този начин слабите. Като дошъл в Александрия, той видял на какви жестоки мъчения нечестивите идолопоклонници подлагат вярващите. Със сърдечна скръб той забелязал, че бесовското злочестие силно се е разраснало и мнозина от християните се колебаели; езичниците дори осквернили Господния храм. При вида на това светецът смело влязъл в идолското капище. Там тогава имало много народ по случай някакъв езически празник. Блаженият Епимах в присъствието на всички смело съборил идолите на земята и ги разрушил. Езичниците веднага го хванали и го отвели при управителя Апелиан. Като видял, че управителят седи на съдилището и обрича християните на мъчения, светецът мъжествено се устремил към него, за да порази безбожника и Апелиан не би избегнал ръцете на свети Епимах, ако стоящите наоколо не удържали светеца: такава ревност за Господа проявил подвижникът. Управителят се учудил как човек, облечен в дрипа, може да прояви такава дързост. Той заповядал да го отведат в тъмницата и да го държат там, докато реши, на какво мъчение да го подложи.

В тъмницата тогава се намирали множество верни, затворени заради изповядването на великото Христово име; Епимах укрепил всички за мъченическия подвиг; неговото увещание ободрило и въодушевило вярващите, така че нито един от тях не се уплашил, не отпаднал от вярата, но всички с радост проляли кръвта си за истинския Бог и всички след различни жестоки мъчения предали душите си на Господа. Накрая предали и свети Епимах на люти мъки за това, че той не само че вярвал в Христа и нарушил празника им, но дори повдигна ръка срещу самия управител, възнамерявайки да го убие. Отначало повесили светеца и започнали да го стържат с железни куки, след това започнали да хвърлят по него камъни, като разтрошавали костите му, а той в мъките си възгласял:

- Щом моят Господ Иисус Христос заради мен беше разпънат, прободен с копие и напоен с оцет, тогава не съм ли длъжен и аз да бъда причастник на Неговите страдания. Искам да ме подложите на още по-големи мъчения от тези. Ругайте ме, плюйте ме, възложете трънен венец на главата ми, дайте тръст в ръцете ми, напойте с жлъчка цялото ми тяло, покрийте ме с рани, разпънете ме на кръст, прободете ме с копие. Искам и аз да претърпя това, което претърпя моят Господ.

Много народ стоял наоколо и гледал мъченията на свети Епимах. Тогава в тълпата имало една жена, която можела да вижда само с едното си око, тъй като на другото имала перде. Като гледала страданията на мъченика, тя плачела. В това време пръснала капка кръв от светия мъченик и попаднала в болното око. В същия миг то оздравяло, така че тя можела да вижда с него, както и с другото. При това чудесно изцеление жената извикала:

- Велик е Богът, Когото изповядва този страдалец!

Мъчение на св. Епимах. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.След това мъчителите отсекли главата на Христовия мъченик. Така свети Епимах предал душата си на Господа, за Когото пострадал толкова мъжествено.

 

Тропарь мученику Епимаху Новому

глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Епима́х,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости. / Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Перевод: Мученик Твой, Господи, Епимах, в подвиге своём принял нетленный венец от Тебя, Бога нашего, потому что он, имея силу Твою, победил мучителей, сокрушил и демонов бессильные дерзости. По молитвам его спаси души наши.

 

Кондак мученику Епимаху Новому

глас 4

Многообра́зныя ра́ны претерпе́л еси́/ и вене́ц прие́м от Христа́ Бо́га,/ Ему́же о нас моли́ся, блаже́нне Епима́ше,/ ве́рно соверша́ющих па́мять твою́,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Перевод: Ты выдержал разнообразные ранения и принял венец от Христа Бога, Ему же о нас молись, блаженный Епимах, верно празднующих память твою, чтобы Он спас души наши.

 

В памет на светите апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул (I в.)

светите апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и АристовулСвети Стахий бил поставен от свети апостол Андрей за епископ във Византион; заедно с него свети Стахий въздигнал църква в Аргиропол. Като събрал тук много верни, той ги поучавал на заповедите Христови. Той се трудил така цели шестнадесет години и след такива подвизи предал душата си на Господа. Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Ампилий и Урбан, Ампилий - в Диоспол, Урбан - в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища; с това те настроили против себе си елините и иудеите.

 

Святые апостолы от 70-ти Стахий, Амплий, Урван, Наркисс, Апеллий, АристовулТези врагове на Христовата вяра предали на мъчения светите мъченици, които се удостоили да получат неувяхващи венци. Светите Наркис, Апелий и Аристовул също проповядвали Христовото Евангелие: Наркис - в Атина, Апелий - в Ираклия, Аристовул - в Британия. Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа.

Тропарь апостолам

глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Перевод: Апостолы святые, молите милостивого Бога, да подаст душам нашим прощение прегрешений.

 

Кондак апостолам Апеллию, Урвану, Аристовулу, Амплию, Наркиссу и Стахию

глас 8

Я́ко свяще́нная сокро́вища Всесвята́го Ду́ха/ и Со́лнца Сла́вы сия́ния, по до́лгу воспои́м му́дрыя апо́столы,/ Апе́ллия, Урва́на же и Аристову́ла,/ Ампли́я, Нарки́сса и Стахи́я,// я́же благода́ть собра́ Бо́га на́шего.

 

Житие на преподобните Спиридон и Никодим (XII в.)

преподобните Спиридон и Никодим Всяка душа, озарена свише от благодатта, е проста; в нея няма нито лукавство, нито лъжа, тя е съсъд и жилище на Самия Бог. Затова и апостолът казва: “Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите.”

Към числото на тези избраници принадлежал и преподобният наш отец Спиридон. Този блажен произхождал от някакво село; той не бил обучен в книжните науки, не бил силен в словото, но бил велик със своя духовен разум и с богоугодните си дела. Като имал в сърцето си страх Господен - начало на всяка премъдрост, той дошъл в Печерския манастир и започнал да води суров монашески живот. Понеже не знаел да чете и да пише, започнал да се учи на книжното изкуство, макар че вече не бил млад на години. Той твърдо изучил всичките боговдъхновени Давидови псалми и ги знаел наизуст. Светият подвижник с неотслабваща ревност се подвизавал и се грижел за спасението на душата си. Той имал благочестив обичай: всеки ден започвал да пее Давидовия Псалтир и не преставал, докато не го завършвал целия в същия този ден. Тогавашният игумен Пимен, постник, като видял, че свети Спиридон се отличава със смирение и трудолюбие, постоянно пребивава в пост и молитва и е непорочен във всичко, му възложил богоприятно за него послушание: да пече хляба, принасян при Божествена литургия за тайно тяло Христово, тоест просфори. Блаженият Спиридон, като се поселил в пекарната, не оставил и предишните си духовни подвизи и започнал да изпълнява възложеното му послушание с всяко благоговение и със страх Божий. Като знаел, че трудът на ръцете му бил предназначен за чистата и непорочна жертва, принасяна от иерея, докато го изпълнявал, той отдавал с устата си хваление на Бога: сечал ли дърва, месел ли тесто, винаги пеел с устата си Давидовите псалми, за да изкара докрай всеки ден според обичая си целия Псалтир.Веднъж, когато изпълнявал обичайната си работа, този блажен подвижник запалил пещта, за да пече просфори.

Изведнъж огънят излязъл през входа на пещта и обхванал покрива на сградата, в която бил светецът. Блаженият Спиридон, като взел мантията си, закрил с нея входа на пещта и като стегнал силно ръкавите на власеницата си, побързал с нея към кладенеца. Като я напълнил с вода, той бързо се върнал, повикал братята и ги помолил да му помогнат да изгаси пожара. Като се събрали, братята видели дивно явление: мантията, с която блаженият затворил входа на пещта, не била докосната от огъня и водата от власеницата не изтекла. Монасите бързо угасили огъня в горящата сграда с донесената вода и радостно прославили Бога. Този блажен Спиридон имал един съучастник в трудовете, брат на име Никодим; той във всичко бил единомислен със свети Спиридон. Подобно на него свети Никодим също ревностно се молел и разделял с него телесните трудове. Тези подвижници работили свято и богоугодно в продължение на тридесет години, изпълнявайки чисто и непорочно своето послушание - печенето на просфори. Затова, като се преставили в доброто изповядване, те се насищат със славата Божия, която виждат не във вид на принасян хляб, а лице в лице. По техните свети молитви да се наситим и ние достойно с хляба на живота - с благодатта и славата на Иисуса Христа, на Когото, заедно с Бог Отец и със Светия Дух подобава чест, слава и поклонение, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

 

Тропарь преподобным Спиридону и Никодиму, просфорникам Печерским, в Ближних пещерах

глас 4

Хлебы́ прино́сныя рука́ми свои́ми творя́,/ псалмопе́ние непреста́нное усты́ свои́ми/ я́ко же́ртву хвалы́ приноша́ше Го́сподеви,/ со честны́м Никоди́мом, блаже́нне Спиридо́не,// с ни́мже моли́ся Христу́ Бо́гу о душа́х на́ших.

Кондак преподобным Спиридону и Никодиму, просфорникам Печерским, в Ближних пещерах

глас 3

Да яви́ши разжже́нную твою́ ко Го́споду любо́вь,/ чу́дне Спиридо́не,/ разже́гшуюся зело́ пещь/ ма́нтиею свое́ю загражда́еши/ и да пока́жеши исто́чник вод дарова́ний ду́ха в тебе́ живу́щ,/ оде́ждею свое́ю, нося́ во́ду,/ угаша́еши пла́мень о́гненный,/ тем, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ со блаже́нным Никоди́мом// моли́ся при́сно о нас, пою́щих тя.

 

Молитва преподобному Спиридону, просфорнику Печерскому, в Ближних пещерах

Преподо́бне о́тче Спиридо́не! Воззри́ на на́с ми́лостивно и к земли́ приве́рженных возведи́ к высоте́ небе́сней. Ты́ горе́ на небеси́, мы́ на земли́ ни́зу, удалены́ от тебе́, не толи́ко ме́стом, ели́ко грехми́ свои́ми и беззако́нии, но к тебе́ прибега́ем и взыва́ем: наста́ви на́с ходи́ти путе́м твои́м, вразуми́ и руково́дствуй. Вся́ твоя́ свята́я жи́знь бы́сть зерца́лом вся́кия доброде́тели. Не преста́ни, уго́дниче Бо́жий, о на́с вопия́ ко Го́споду. Испроси́ предста́тельством свои́м у Всеми́лостиваго Бо́га на́шего ми́р Це́ркви Его́, под зна́мением креста́ во́инствующей, согла́сие в ве́ре и единому́дрие, суему́дрия же и раско́лов истребле́ние, утвержде́ние во благи́х де́лех, больны́м исцеле́ние, печа́льным утеше́ние, оби́женным заступле́ние, бе́дствующим по́мощь. Не посрами́ на́с, к тебе́ с ве́рою притека́ющих. Вси́ правосла́внии христиа́не, твои́ми чудесы́ испо́лненнии и ми́лостьми облагоде́тельствованнии, испове́дуют тя́ бы́ти своего́ покрови́теля и засту́пника. Яви́ дре́вния ми́лости твоя́, и и́хже отце́м всепомоществова́л еси́, не отри́ни и на́с, ча́д и́х, стопа́ми и́х к тебе́ ше́ствующих. Предстоя́ще всечестне́й ико́не твое́й, я́ко тебе́ жи́ву су́щу, припа́даем и мо́лимся: приими́ моле́ния на́ша и вознеси́ и́х на же́ртвенник благоутро́бия Бо́жия, да прии́мем тобо́ю благода́ть и благовре́менную в ну́ждех на́ших по́мощь. Укрепи́ на́ше малоду́шие и утверди́ на́с в ве́ре, да несомне́нно упова́ем получи́ти вся́ блага́я от благосе́рдия Влады́ки моли́твами твои́ми. О, превели́кий уго́дниче Бо́жий! Все́м на́м, с ве́рою притека́ющим к тебе́, помози́ предста́тельством твои́м ко Го́споду, и все́х на́с упра́ви в ми́ре и покая́нии сконча́ти живо́т на́ш и пресели́тися со упова́нием в блаже́нныя не́дра Авраа́мова, иде́же ты́ ра́достно во труде́х и по́двизех ны́не почива́еши, прославля́я со все́ми святы́ми Бо́га, в Тро́ице сла́вимаго, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑