Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 24 април...

11 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Св. мъченици Прокес и Мартиниан. Св. преподобни Фармутий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
03.11.2014 г. / 21:25:44 
Вяра
9.11 по светския, †27 октомври по православния календар - Свв. мъченици Капитолина и Еротиида. Св. мъченик Нестор Солунски. Св. преподобни Нестор Летописец, Киево-Печорски. Св. преподобни Димитрий Басарбовски.

Страдание на свети мъченик Нестор

Нечестивият цар Максимиан, наречен Херкул, приятел на Диоклетиан, като дошъл в град Солун, хвърлил в тъмницата свети Димитрий за изповядване на Христа, а самият той се предал на зрелища и присъствал на игри.

При това той се хвалел с един свой борец, на име Лий, който произхождал от племето на вандалите, казвайки, че никой не може да го надвие.

Този Лий бил втори Голиат: с ръста си превъзхождал всички, по външен вид и по характер бил подобен на звяр, а гласът му приличал на рева на лъв. От самия му поглед и от гласа му треперели всички, които го гледали; здравината на тялото му била удивителна, а силата му - непобедима, защото в него обитавали нечисти духове и вследствие на това никой не можел да устои пред него. Той вече бил убил безброй много храбри и силни хора и бил твърде любим на царя за тази своя сила. Тъй като самият цар никак не можел да се насити на човешка кръв, затова и обичал този, който обръщал цялата си телесна сила към проливане на човешка кръв.

За този нечестив Лий царят устроил насред града висок и обширен подиум върху стълбове, където Лий да може да се състезава по сила пред погледите на всички. Под този подиум били забити в земя множество копия и други оръжия с остриетата нагоре, така че, когато Лий хвърля победените от него върху тези остри оръжия, те, прободени от тях при падането си, да умират. И действително, Лий, като влизал в борба с хората, ги хвърлял от подиума върху копията и ги предавал на смърт. А царят с цялото множество свои войници гледал това с удоволствие и се любувал на своя борец. Гледал това зрелище и солунският народ, сред който имало много вярващи. Като виждали проливаната от този безчовечен звяр човешка кръв, те тежко въздишали: защото Лий бил убил вече мнозина християни, които нечестивите насила влачели към подиума и ги принуждавали да се борят с Лий.

В този град живеел един юноша на име Нестор крепък по тяло, с красиво лице и с едва набола брада. Той бил близък на великомъченик Димитрий, от когото и се научил на светата вяра. Като виждал невинно убиваните християни, той пламнал от ревност и възжелал да влезе в борба с атлета Лий. Като отишъл при свети Димитрий, който се намирал в тъмницата, той му разказал, колко много християни е убил Лий през този ден.

- Помоли се за мен, угодниче Божий - казал той, - та по твоите свети молитви Бог да ми помогне. Ще отида и ще се преборя с този противник, ще го надвия и ще снема позора от християните.

Свети Димитрий осенил челото и гърдите му с кръстното знамение, благословил го и предсказал:

- Ще победиш Лий и ще бъдеш мъчен за Христа. – Като приел благословението, свети Нестор веднага тръгнал към мястото за състезания, снел пред очите на всички връхните си дрехи и силно извикал:

- Искам да се боря с Лий!


Като видял тази смелост на юношата, царят се изумил и съжалявайки за красотата и младостта му, му казал:

- Нима не си видял, колко по-храбри и по-силни от теб е победил Лий? А ти, невисок на ръст и млад на години, се осмеляваш да тръгнеш срещу този, който няма равен на себе си под слънцето.

На това Нестор отговорил:

- Дори и да съм малък и немощен, велика и непобедима е силата на моя Христос, на Когото се надявам и в името на Когото искам да се преборя с този великан.

Като чул Христовото име и като разбрал, че Нестор е християнин, царят се разгневил и му наредил незабавно да се качи на подиума, като мислел, че с Нестор ще се случи същото, каквото и с другите. Свети Нестор внимателно се изкачил на мястото за борба; а Лий, като се шегувал и се присмивал, започнал да пристъпва срещу светеца. Като видял приближаването на Лий, Нестор се оградил с кръстното знамение и възкликнал със силен глас:

- Боже Димитриев, помогни ми!

След това той се вкопчил в противника и започнал да се бори. Бог, Който някога укрепил Давид в борбата му срещу Голиат, укрепил и Своя раб Нестор в борбата му срещу нечестивия Лий - за посрамване на нечестивия цар и за радост на Своите верни. И действително, малкият на ръст Нестор се оказал в храбростта си по-силен от великия Лий. Като го хванал като птица, хвърлил великана от високия подиум върху острите копия. Той паднал върху тях като мощен дъб и с позор изхвърлил окаяната си душа и по този начин умряла шумната му слава, изчезнала гордата му сила и престанало суетното самохвалство на Максимиан със своя борец. Всички солуняни и особено християните, като видели тази неочаквана и славна победа, възкликнали със силен глас:

- Велик е Богът на Димитрий!

Царят, като се изправил със срам, отишъл в палатите си, скърбейки и тъгувайки за своя любимец Лий. Той силно се разгневил срещу свети Нестор и заповядал да го задържат. Като узнал, че и Димитрий е виновен за смъртта на Лий, тъй като той укрепил Нестор за подвига, като му предсказал победа, царят заповядал да накажат със смърт и двамата. Свети Димитрий бил пронизан с копия, а свети Нестор бил посечен с меч. Сега те и двамата приемат от Подвигоположника Христа венци на победа в царството небесно, с което и ние да се сподобим по молитвите на светите страдалци.

Житие на св. Димитрий Басарбовски

Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Паисий Хилендарски сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

Той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

Жития на светиите

В памет на светите мъченици Капетолина и Еротиида

Тези светици живели при император Диоклетиан и при управителя на Кападокия (източната част на Мала Азия, бел.ред.) Зеликинтий.

Света Капетолина, която произлизала от богат и знатен род, раздала цялото си имущество на бедните, а робите пуснала на свобода. Като християнка тя била задържана и затворена в тъмница, а след това, като не се съгласила да принесе жертва на идолите, била посечена с меч.

Слугинята й Еротиида била подложена на мъчение с тояги за това, че, застъпвайки се за господарката си, хвърлила камък по управителя. Като останала невредима след побоя, тя също била посечена с меч.

 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑