Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 ноември...
Голготски кръст

†06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански Прочетете повече ТУК

Празник на сухопътните войски на българската армия Прочетете повече за СВ ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.11.2014 г. / 21:25:44 
Вяра
09.11 по еретическия, †27 октомври по православния календар - Св. мъченик Нестор Солунски. Св. преподобни Нестор Летописец, Киево-Печорски. Св. преподобни Димитрий Басарбовски. Свв. мъченици Капитолина и Еротиида

Страдание на свети мъченик Нестор (ок. 306)

Мъченик Нестор. Фреска. Афон (Дионисиат). 1547 гМъченик Нестор. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г

Нечестивият цар Максимиан, наречен Херкул, приятел на Диоклетиан, като дошъл в град Солун, хвърлил в тъмницата свети Димитрий за изповядване на Христа, а самият той се предал на зрелища и присъствал на игри.

При това той се хвалел с един свой борец, на име Лий, който произхождал от племето на вандалите, казвайки, че никой не може да го надвие.

Този Лий бил втори Голиат: с ръста си превъзхождал всички, по външен вид и по характер бил подобен на звяр, а гласът му приличал на рева на лъв. От самия му поглед и от гласа му треперели всички, които го гледали; здравината на тялото му била удивителна, а силата му - непобедима, защото в него обитавали нечисти духове и вследствие на това никой не можел да устои пред него. Той вече бил убил безброй много храбри и силни хора и бил твърде любим на царя за тази своя сила. Тъй като самият цар никак не можел да се насити на човешка кръв, затова и обичал този, който обръщал цялата си телесна сила към проливане на човешка кръв.

За този нечестив Лий царят устроил насред града висок и обширен подиум върху стълбове, където Лий да може да се състезава по сила пред погледите на всички. Под този подиум били забити в земя множество копия и други оръжия с остриетата нагоре, така че, когато Лий хвърля победените от него върху тези остри оръжия, те, прободени от тях при падането си, да умират. И действително, Лий, като влизал в борба с хората, ги хвърлял от подиума върху копията и ги предавал на смърт. А царят с цялото множество свои войници гледал това с удоволствие и се любувал на своя борец. Гледал това зрелище и солунският народ, сред който имало много вярващи. Като виждали проливаната от този безчовечен звяр човешка кръв, те тежко въздишали: защото Лий бил убил вече мнозина християни, които нечестивите насила влачели към подиума и ги принуждавали да се борят с Лий.

В този град живеел един юноша на име Нестор крепък по тяло, с красиво лице и с едва набола брада. Той бил близък на великомъченик Димитрий, от когото и се научил на светата вяра. Като виждал невинно убиваните християни, той пламнал от ревност и възжелал да влезе в борба с атлета Лий. Като отишъл при свети Димитрий, който се намирал в тъмницата, той му разказал, колко много християни е убил Лий през този ден.

- Помоли се за мен, угодниче Божий - казал той, - та по твоите свети молитви Бог да ми помогне. Ще отида и ще се преборя с този противник, ще го надвия и ще снема позора от християните.

Свети Димитрий осенил челото и гърдите му с кръстното знамение, благословил го и предсказал:

- Ще победиш Лий и ще бъдеш мъчен за Христа. – Като приел благословението, свети Нестор веднага тръгнал към мястото за състезания, снел пред очите на всички връхните си дрехи и силно извикал:

- Искам да се боря с Лий!

Като видял тази смелост на юношата, царят се изумил и съжалявайки за красотата и младостта му, му казал:

- Нима не си видял, колко по-храбри и по-силни от теб е победил Лий? А ти, невисок на ръст и млад на години, се осмеляваш да тръгнеш срещу този, който няма равен на себе си под слънцето.

На това Нестор отговорил:

- Дори и да съм малък и немощен, велика и непобедима е силата на моя Христос, на Когото се надявам и в името на Когото искам да се преборя с този великан.

Като чул Христовото име и като разбрал, че Нестор е християнин, царят се разгневил и му наредил незабавно да се качи на подиума, като мислел, че с Нестор ще се случи същото, каквото и с другите. Свети Нестор внимателно се изкачил на мястото за борба; а Лий, като се шегувал и се присмивал, започнал да пристъпва срещу светеца. Като видял приближаването на Лий, Нестор се оградил с кръстното знамение и възкликнал със силен глас:

- Боже Димитриев, помогни ми!

След това той се вкопчил в противника и започнал да се бори. Бог, Който някога укрепил Давид в борбата му срещу Голиат, укрепил и Своя раб Нестор в борбата му срещу нечестивия Лий - за посрамване на нечестивия цар и за радост на Своите верни. И действително, малкият на ръст Нестор се оказал в храбростта си по-силен от великия Лий. Като го хванал като птица, хвърлил великана от високия подиум върху острите копия. Той паднал върху тях като мощен дъб и с позор изхвърлил окаяната си душа и по този начин умряла шумната му слава, изчезнала гордата му сила и престанало суетното самохвалство на Максимиан със своя борец. Всички солуняни и особено християните, като видели тази неочаквана и славна победа, възкликнали със силен глас:

- Велик е Богът на Димитрий!

Мъчение на св. Нестор. Фреска. Афон (Дионисиат). 1547 г.Царят, като се изправил със срам, отишъл в палатите си, скърбейки и тъгувайки за своя любимец Лий. Той силно се разгневил срещу свети Нестор и заповядал да го задържат. Като узнал, че и Димитрий е виновен за смъртта на Лий, тъй като той укрепил Нестор за подвига, като му предсказал победа, царят заповядал да накажат със смърт и двамата. Свети Димитрий бил пронизан с копия, а свети Нестор бил посечен с меч. Сега те и двамата приемат от Подвигоположника Христа венци на победа в царството небесно, с което и ние да се сподобим по молитвите на светите страдалци.

 

Тропарь мученика Нестора

глас 4

Мученик Твой, Господи, Нестор/ во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего,/ имеяй бо крепость Твою,/ мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощныя дерзости:/ того молитвами// спаси души наша.

 

Ин кондак мученика Нестора Солунского

глас 4

Благочестия непобедимаго воина/ и истине согласника и оружника/ вси по достоянию восхвалим Нестора великаго днесь/ и к нему возопием:/ моли Христа Бога о всех нас.

 

Кондак мученика Нестора

глас 2

Страдальчествовав добре,/ безсмертную славу наследовал еси ныне,/ яко воин изрядный Владыки был еси,/ молитвами Димитрия мученика:/ с ним убо, Несторе мудре,// моля не престай о всех нас.

 

В памет на светите мъченици Капетолина и Еротиида († 304)

Мъченици Капитолина и ЕротидаТези светици живели при император Диоклетиан и при управителя на Кападокия (източната част на Мала Азия, бел.ред.) Зеликинтий.

Света Капетолина, която произлизала от богат и знатен род*, раздала цялото си имущество на бедните, а робите пуснала на свобода. Като християнка тя била задържана и затворена в тъмница, а след това, като не се съгласила да принесе жертва на идолите, била посечена с меч.

Слугинята й Еротиида била подложена на мъчение с тояги за това, че, застъпвайки се за господарката си, хвърлила камък по управителя. Като останала невредима след побоя, тя също била посечена с меч.

* При разпитите за рода й света Капетолина заявила, че е от един род с Фирмилиан, архиепископ Кападокийски (живял през първата половина на III век). Според други източници тя се считала само за негова духовна дъщеря. Блажената й кончина се отнася към 304 година. Бел.ред.

 

 

Житие на св. преподобни Нестор Летописец, Киево-Печорски († ок.1114)

Св. преподобни Нестор Летописец, Киево-ПечорскиВсякое событие, если бы не было закреплено писанием, забылось бы и утратилось для знания. Так, если бы Моисей, наученный Богом, не оставил нам в своих книгах известий о самом начале и первом строении мира, а также о родоначальнике нашем Адаме, то все сие продолжительность времени покрыла бы, как тьмою, и привела бы в забвение. Но Бог, сохраняющий в людях память о своих чудесах, в какое захочет время, воздвигает описателей, дабы последующие поколения, прочитав начертанное ими, могли сим воспользоваться. Подобным образом Господь явил и в нашей, Русской земле, в святом Киево-Печерском монастыре, приснопамятного писателя, преподобного отца нашего Нестора, который просветил очи наши, изложив полезное для нас, и тем вызвал у нас благодарение Богу6997. Он написал нам о начале и первом устроении нашего русского мира, не только внешнего, но и особенно внутреннего, духовного, – то есть об основании и благоустройстве на Руси иноческого жития, насажденного, как в раю, в святом Печерском монастыре, а равно о духовном родоначальнике нашем, преподобном Антонии, и о других последовавших ему и порожденных его духом Печерских святых. Одним из них был достохвальный сей писатель, который совершеннейшие жития их записал не только тростию на хартии, но и подобными же подвижническими деяниями на непорочной душе своей. Этим трудом он и самого себя вписал в книги живота вечного, так что и сам он достоин слышать о себе: «радуйтесь тому, что имена ваши написаны на небесах»(Лк.10:20).

В то время, когда преподобный Антоний посвятил себя безмолвию в пещере, а блаженный Феодосий строил монастырь, пришел к ним, желая принять святой иноческий образ, сей блаженный отец наш Нестор, имевший тогда только семнадцать лет от рождения. Еще не будучи иноком, он обнаружил навык во всех иноческих добродетелях, как-то: в заботливости о чистоте телесной и душевной, в добровольной нищете, глубоком смирении, беспрекословном послушании, строгом постничестве, непрестанной молитве, неусыпном бодрствовании и в других равноангельских подвигах, в коих он был усердным подражателем жизни первых святых Печерских – Антония и Феодосия. От сей святой двоицы он принимал в своей цветущей красотою юности всякую заповедь с такою же любовью, как младенец – молоко от сосцов и как жаждущий олень – воду из двух источников, текущих среди гор, в пещерах. И действительно, своими писаниями он обнаруживает, какую великую любовь питал он к сим преподобным основателям монастыря – любовь, являемую «не словом или языком, но делом и истиною» (1Иоан.3:18). Видя сияющие добрые дела сих двух великих светил российского неба, он усердно прославлял Бога «в теле своем и в душе своей» (ср. 1Кор.6:20). После честной пред Господом смерти преподобных отцов, Антония и Феодосия, блаженный отец наш Нестор и сам умер для мира не только мирскими делами, – что он сделал еще раньше, не пребывая в искусе, – но и мирским образом, приняв святой ангельский образ инока от преподобного Стефана, игумена Печерского. Потом им же был он возведен и в сан диакона. Тогда, видя на себе двоякий ангельский сан, иноческий и диаконский, он со дня на день увеличивал свои добродетели, умерщвляя все плотские страсти и соблюдая всякую истину, чтобы совершенно освободиться от власти плоти и стать вполне духовным, а равно истинным рабом и поклонником Бога. Ибо он хорошо знал, что сказал Сам Господь: «Бог есть дух, и поклоняющиеся Ему должны поклоняться в духе и истине» (Иоан.4:24). И подлинно: чем побеждал духа лукавого, чуждого всякой истины, Нестор достаточно ясно показывает в своем писании: он обнаруживает везде величайшее смирение и постоянно унижает себя, называя себя «недостойным, грубым, невеждою и исполненным множества грехов».

Когда же по внушению Божию, братия решили на совете – выкопать честные мощи преподобного Феодосия и перенести их из пещеры в святую, Богом созданную, Печерскую церковь, первый принял на себя сие послушание блаженный Нестор. Копая землю с великою верою и молитвою, он трудился всю ночь и ископал для святого Печерского монастыря многоценный бисер, – мощи преподобного Феодосия. Он вынес их из пещеры и был очевидцем великих, совершавшихся при сем, чудес, о чем сам свидетельствовал.

И прожил он много лет, трудясь над составлением летописания. Памятуя о летах вечности, он благоугождал Творцу лет, к Коему перешел в вечность после своей временной жизни. Он положен в пещере, где и доныне почивает его нетленное честное тело, источая чудотворения и тем свидетельствуя, что преподобный сей составитель житий святых и летописи приобрел для себя нетленное жилище на небе и удостоился нетленного венца в царстве Божием. По молитвам преподобного сего писателя, да сподобимся и мы быть вписанными в книгах живота Агнца Божия, лета Коего не оскудеют. Ему с Богом Отцом и Животворящим Духом подобает от нас всякая слава, честь и поклонение, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.

* * *

6997Преподобный Нестор в 17-летнем возрасте постригся в Киево-Печерском монастыре, в 1091 году участвовал при открытии мощей преподобного Феодосия Печерского, трудился в составлении Русской летописи, жизнеописании Киевских и Печерских угодников. Из его творений, кроме летописи, дошли до нас: житие преподобного Феодосия Печерского и житие святых Бориса и Глеба. Преставился около 1114 г. 27 октября.

 

Ин тропарь преподобного Нестора Летописца, Печерского, в Ближних пещерах

глас 4

Времена и лета достопамятных деяний,/ подвиги и труды Богоносных отец,/ Несторе премудре, написуя,/ любовию возгорелся еси последовати стопам первоначальных,/ с нимиже не престай молитися Христу Богу,/ спастися душам нашим.

 

Тропарь преподобного Нестора Летописца, Печерского, в Ближних пещерах

глас 4

Великих князей русских деяния/ и преподобных отец Печерских жития и чудеса написавый,/ свое же, Богомудре Несторе, многих ти ради добродетелей имя/ написано на небеси стяжавый, моли и нам написатися в Книги Животныя.

 

Кондак преподобного Нестора Летописца, Печерского, в Ближних пещерах

глас 2

Яко сый Богоноснаго Феодосия ученик/ и истинный жития того подражатель,/ первый честных его мощей самовидец быти сподобился еси,/ яже с прочиими святолепно пренес,/ наследил еси с темиже Царство Небесное,/ еже получити и нам, чтущим тя, Господеви молися.

 

Молитва преподобному Нестору Летописцу Печерскому

О, преподобне отче, премудре наставниче и Боголюбезне подвижниче Несторе Летописче! Предстояй со дерзновением престолу Вечныя Славы, не забуди нас грешных и недостойных, бурями страстей отягченных, и ходатайством твоим непрестанным защити страну нашу, тебе присную, и соотчичи твоя от всяких зол и скорбей. Утверди сердца наша в православней вере, отечество свое научи любити и в братолюбии крепце пребывати. Настави нас на стези спасения, да молитвами твоими, заступниче наш, внидем в вечное Царство славы, восхваляюще Господа и прославляюще твое заступление во веки веков. Аминь.

image

 

 

Житие на св. Димитрий Басарбовски († 1685)

 

Преподобни Иоан Рилски, Димитрий Бесарбовски и Теодосий Търновски. Захария Зограф. Роспись. Трояновский монастырь. Болгария. 1847 г.Преподобни Иоан Рилски, Димитрий Бесарбовски и Теодосий Търновски. Захарий Зограф. Троянски манастир. 1847 г.

Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Паисий Хилендарски сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

Той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

Жития на светиите

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑