Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 23 юли...
Голготски кръст

10 юли по църковния календар - Св. 45 мъченици в Никопол Арменски. Св. Антоний Печерски. Св. мъченик Аполоний. Св. мъченици Вианор и Силуан. Пренасяне на честната риза на нашия Господ Иисус Христос от Персия в царстващия град Москва Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
29.09.2013 г. / 20:25:34 
Вяра
12.10 по светския - †29 септември по църковния календар - Св. преподобни Кириак Отшелник. Св. Агриколай, архиепископ Кесарийски. Св. преподобни Теофан Милостиви

Житие на преподобния наш отец Кириак отшелник

Преподобният Кириак произхождал от Коринт и бил син на презвитера на съборната църква Йоан; майка му се казвала Евдоксия. Той се родил през последните години от царуването на Теодосий Младши. Коринтският епископ Петър, сродник на преподобния, го направил четец на съборната църква още в детските му години.

Упражнявайки се непрестанно в четене на Божествените книги, свети Кириак изучавал Свещеното Писание, удивлявайки се на това, как Бог от самото начало на света е устроил всичко премъдро за човешкото спасение и как във всяко поколение Той удостоява с голяма чест тези, които Му угаждат, и им дарува голяма слава. Защото Той прославил Авел за жертвата му, а Енох почел с пренасяне в рая за това, че той много Му угодил. Той запазил от потопа Ной, тази искра на човешкия род, заради праведността му, направил Авраам баща на много народи заради вярата му, показал, че Му е приятно доброто свещенослужение на Мелхиседек, възвеличил Йосиф заради целомъдрието му, дал на цялото човечество пример за търпение в лицето на Иов, направил Мойсей законодател, позволил на Иисус Навин да спре движението на слънцето и луната, явил в Давид пророк, цар и праотец на Христа Спасителя и превърнал за момците пламъка на Вавилонската пещ в роса.

Но свети Кириак най-много се удивлявал, размишляйки за безсеменното зачатие и неизяснимото раждане на Христа - как Девата станала Майка, запазвайки невредимо Своето девство, и как Бог-Слово без да се изменя станал човек, с Кръста пленил ада и като потъпкал змията прелъстител, отново въвел Адам в рая.

Размишлявайки за това и четейки житията на светиите, свети Кириак пламнал духом и страх Божий проникнал в сърцето му. Той започнал да се стреми да подражава на Божиите угодници и обмислял как би могъл да отиде в светия град Йерусалим и там, отричайки се от света, да служи само на Бога. Зает с такива размисли, в един неделен ден той чул в църквата словата на полагащото се за този ден Евангелие: "ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва".

Разбирайки, че тези слова се отнасят за него, Кириак веднага излязъл от църквата и без да казва на никого за своето намерение, отишъл на брега, където било пристанището; като намерил там един кораб, заминаващ за Палестина, с упование в Бога той се качил и отплувал. Свети Кириак бил на осемнадесет години, когато той, подобно на Иаков, излязъл от дома на баща си, оставяйки всичко заради Бога. Скоро той пристигнал в светия град Йерусалим, където епископ бил Анастасий; това станало през осмата година на неговото епископство и през деветата година на царуването на император Лъв.

След като посетил светите места, Кириак отишъл при един Божий човек на име Евсторгий, който бил устроил манастир близо до светия Сион, и като бил приет от него, изкарал зимата там. Гледайки подвизите на монасите, свети Кириак сам започнал да се подвизава в монашеския живот и да се изкачва като по стълба - от едно стъпало на друго, до самия връх на добродетелния живот.

Докато живеел в обителта на Евсторгий, той чул от мнозина за свети Евтимий, който бил устроил лавра в пустинята, и за съвършения му живот; затова той помолил блажения Евсторгий да го пусне в Евтимиевата лавра, понеже обичал пустинята и искал да живее в нея. Като дал на светия подходящо наставление, Евсторгий го пуснал с молитва и благословение при преподобния Евтимий. Свети Евтимий го приел с любов, предвиждайки Божиите дарби, които щели да се разкрият в него.

Скоро той със собствените си ръце го постригал за монах и го изпратил на Йордан при свети Герасим, който заменил великия Теоктист, заминал при Господа. Виждайки, че Кириак е все още твърде млад, свети Герасим му наредил да живее при него в манастирското общежитие и да се труди в различни послушания.

Свети Кириак проявил готовност да извършва всякаква работа и се трудел в кухнята, сечейки дърва, носейки вода и приготвяйки храната; той изпълнявал всяко послушание с благодарност, без да си дава покой, като по този начин изнурявал тялото си. Денем той с цялото си усърдие работел за манастира, а нощем стоял на молитва, като само понякога задрямвал за малко; а постел толкова строго, че едва през два дни хапвал хляб и пийвал вода. А когато според обичая, спазван на празниците, му се случвало да вкуси малко вино, той винаги го разреждал с вода, по същия начин и в елея добавял сок от копър.

Виждайки такова въздържание на толкова млади години, преподобният Герасим се удивил от това и обикнал Кириак. Свети Герасим имал обичай в дните на светата Четиридесетница да навлиза дълбоко в пустинята Рува, където понякога се оттеглял и преподобният Евтимий. Обичайки блажения Кириак, Герасим го вземал със себе си в пустинята, за да му даде възможност да се упражнява в усилено въздържание. Там свети Кириак всяка седмица се причастявал със Светите Христови Тайни от ръцете на преподобния; така пребивавали те в пустинно безмълвие до неделя Ваия и после се връщали в обителта с голяма полза за душите си. След известно време се преставил преподобният Евтимий, за което свети Герасим узнал, намирайки се в килията си, тъй като видял Божии ангели, които с радост възнасяли душата на преподобния на небето. Той веднага взел със себе си свети Кириак и отишъл в лаврата на преподобния Евтимий, където го намерил починал в Господа; като предал на погребение честното му тяло, свети Герасим се върнал в килията си с любимия си ученик.

През деветата година от пристигането на свети Кириак в Палестина великият Божий угодник Герасим преминал от земните във вечните обители. Тогава Кириак, който бил на двадесет и седем години, отново се върнал в лаврата на преподобни Евтимий, където някога приел от ръцете му ангелския образ. По това време игумен на лаврата бил Илия; като измолил от него уединена килия, свети Кириак започнал да живее в нея в безмълвие. В лаврата той си намерил и другар, монах на име Тома, велик и съвършен в монашеското житие постник, и започнал да изпитва към него голяма любов в Светия Дух: всеки от тях получавал полза от другия, защото и двамата били изпълнени с Божията благодат. Но те не задълго се утешавали със своето дружеско съвместно пребиваване, тъй като Божията воля ги разделила. Блаженият Тома бил изпратен от дякон Тид в Александрия, за да купи някои нужни за манастира неща. При това епископ Мартирий му връчил послание до Александрийския архиепископ Тимотей. Архиепископ Тимотей задържал пристигналия Тома при себе си, прозирайки пребиваващата върху него благодат, и като го ръкоположил, го поставил за епископ в Етиопия. Като отишъл там, блаженият Тома просветил със светлината на християнството всички кътчета на тази страна и като извършил много знамения и чудеса, станал добър пастир на повереното му стадо.

След като се лишил от своя другар - монаха Тома, свети Кириак си наложил обет на дълбоко мълчание и като се затворил в килията, живеел като погребан в гроб, беседвайки само с Бога. И той останал десет години в тази обител, като междувременно бил ръкоположен за дякон. По това време двата манастира - Евтимиевият и Теоктистовият, имали еднакво общежитие и едно управление, придържайки се към устава на великия Евтимий. Но врагът произвел смут в тези манастири и вселил между тях разделение и раздор. Опечален от това разделение между манастирите, свети Кириак се оттеглил в Сукийския манастир, който бил основан и устроен от преподобния Харитон. Бидейки приет там като новоначален, той започнал да преминава монашеските послушания. Като прекарал четири години на различни служби в пекарната и в болницата, и като заслужил одобрението на всички отци, той бил допуснат да извършва дяконско служение; а след като изтекли още три години и на четиридесетата година от рождението си свети Кириак бил поставен за презвитер, а после бил направен канонарх и носил това послушание осемнадесет години; той живял в Сукийския манастир всичко тридесет години.

Като пожелал да види още по-строг живот, на седемдесетата година от раждането си свети Кириак се оттеглил в пустинята. Той взел със себе си един ученик и като пътешествал дълго време из пустинята, достигнал до тази част от нея, която се наричала Натут, където се поселил.

На петата година от пребиваването на свети Кириак в пустинята един мъж, родом от Текуя, чул за блажения и като довел при него сина си, измъчван от зъл бяс при всяко пълнолуние, помолил светеца да се съжали над сина му и да изгони от него този зъл мъчител. Като се помолил, светият помазал болния с елей, изобразявайки върху него кръстното знамение, и с това изгонил беса. И този човек се върнал у дома си с оздравелия си син и разказвал на всички за това чудо.

Мълвата за светеца се разнесла из цялата страна и много хора започнали да се стичат при него - един просел благословение, друг идвал за изцерение, трети пък желаел да побеседва с него и да получи полза за душата си. Бягайки от човешката слава, свети Кириак отишъл във вътрешната пустиня, наречена Рува, и прекарал в нея пет години, хранейки се с корените на растението мелагрия и с младите филизи на тръстиката. Но някои и там го намирали, водели при него своите болни и страдащите от нечисти духове; а светецът изцерявал всички с кръстно знамение и с молитва.

Като не намерил и тук покой за себе си, светецът напуснал Рува и се поселил в една пустинна и потайна местност, където нямало нито един отшелник. Това място се казвало Сусаким и отстояло на деветдесет поприща от Сукийския манастир.

По Божие допущение в тези страни настъпил глад и мор. Като се уплашили от надвисналата опасност, отците от Сукийската лавра отишли при свети Кириак, умолявайки го да дойде в техния манастир; понеже те вярвали, че ако свети Кириак бъде с тях, Божият гняв ще се отвърне. Така и станало. Като пристигнал в лаврата по молба на братята, преподобният Кириак започнал да живее в една отшелническа пещера до манастира, която преди обитавал преподобният Харитон.

По това време се усилила Оригеновата ерес. Свети Кириак много се потрудил за нейното изкореняване, противоборствайки на безбожното еретическо учение, обръщайки прелъстените с молитва и със слово към истинския път и укрепвайки православните във вярата.

Към края на осмата година от своето пребиваване в Сусаким преподобният Кириак достигна дълбока старост, защото вече беше на повече от сто и седем години. Отците от Сукийската обител, като се събраха заедно, се съветваха помежду си:

- Не трябва да допускаме такъв отец - казаха те - да се престави далеч от нашата обител; иначе няма да узнаем за честното му преставяне и ще се лишим от последното му благословение.

Като отидоха при светеца, те дълго го умоляваха да се премести от Сусаким в пещерата на преподобния Харитон, намираща се близо до манастира, в която той живееше преди, когато се бореше с оригенистите. Съгласявайки се накрая с молбите им, той се посели в Харитоновата пещера и това стана две години преди заминаването му при Бога.

А аз, бедният - казва авторът, - често идвах тук, утешавах го и получавах голяма полза за душата си от светите му беседи и от великите му подвизи. Въпреки преклонните си години, свети Кириак се отличаваше със здравина на тялото си, беше трудолюбив и много действен. Никога не оставаше в безделие, той или се молеше, или работеше. Беше достъпен за всички, прозорлив, поучлив и правовярващ, и беше изпълнен със Светия Дух и с Божията благодат. А когато, след многото трудове на светеца, нашият благ Господ пожела да го пресели в небесния покой, преподобният се разболя от телесна болест, но не изкара много време в нея. Като повика при себе си игумена на тази обител и братята, той каза поучение за спасение на душата и като целуна всички, ги благослови. После, поглеждайки към небето и простирайки ръцете си, той се помоли за всички братя и предаде честната си и свята душа в ръцете на Господа в двадесет и деветия ден на месец септември. Той живя всичко сто и девет години. А братята, като плакаха много за него, погребаха святото му тяло с подобаващи псалми и с духовни песни, славейки Бога и споменавайки многогодишните трудове на Неговия угодник."

Да бъде и от нас, грешните, слава на нашия Бог и сега, и винаги, и във вечни векове! Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑