Свв. апостоли Аристарх, Пуд и Трофим от Седемдесетте апостоли. Св. мъченици Василиса и Анастасия. Св. мъченик Сава Готски Прочети повече

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36)

ПОНЯТИЕТО "ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА" Е ЕЗИЧЕСКА БОГОХУЛНА МЕРЗОСТ. ТАКИВА СА И ПРАКТИКИТЕ НА КОРБАНИТЕ, ОБРОЦИТЕ, КОЛЕДНИТЕ ЕЛХИ И ПРАСЕТА В ЕЗИЧЕСКАТА ПОМЮСЮЛМАНЧЕНА БЪЛГАРСКА "ПАТРИАРШИЯ".

НА ОБЩИЯ ПОМЕН СЕ ПОДАВА МИЛОСТИНЯ ЗА УПОКОЙ И СЕ ПРИЕМА ПОДАВКА САМО АКО ПОЧИНАЛИЯ Е ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН. ТЕЗИ МИЛОСТИНИ СЕ ИЗВЪРШВАТ САМО С ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ. АКО СЕ ПОДАВА НА НОВОСТИЛНИ ЕРЕТИЦИ-КОРБАНДЖИИ, АТЕИСТИ, МЮСЮЛМАНИ, ЮДЕИ, СЕКТАНТИ, РИМОКАТОЛИЦИ, ПРОТЕСТАНТИ И НА ДРУГИ НЕЧЕСТИВИ, ТОВА НЕ Е ЗА УПОКОЙ НА МЪРТВИЯ, А ЗА ОСЪЖДАНЕ ДУШАТА НА ПОДАВАЩИЯ ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН!!!

ПРАВОСЛАВНИЯТ НЕ ТРЯБВА И ДА ПРИЕМА ПОДАВКИ ОТ НОВОСТИЛНИТЕ ИКУМЕНИСТИ ИЛИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА ДРУГИТЕ "ОФИЦИАЛНИ" ЛЪЖЕПРАВОСЛАВНИ ИКУМЕНИЧЕСКИ АНТИХРИСТОВИ ЦЪРКВИ.

Същото важи и ако православния се моли с такива осъдени нечестивци, честити им празници, дава и приема подаръци за тях и изобщо общува по някакъв друг начин духовно с подобни ХУЛИТЕЛИ НА СВЕТИЯ БОЖИ ДУХ.

От друга страна милостиня към нуждаещи се изобщо в други случаи, които не са свързани с поменаване на умрял християнин, ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ И КЪМ НЕПРАВОСЛАВНИ, като трябва да се благовести и да се обяснява, че помощта е в името на Господа Иисуса Христа и се извършва от православен истински християнин. 

Съгласно със Свещеното Писание и Светите Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно.

Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници. Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове.

 Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба. В тези дни се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида.

Mолитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на други ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници.

Кога Църквата прави (и кога не прави) помени за починалите?

Общ помен за починалите Църквата извършва:

• в съботния ден срещу Неделя Месопустна (пред Великия пост)
• в съботния ден срещу Деня на Света Троица (наричана в новостилната езическа църква абсолютно богохулно Черешова задушница) 
• в съботния ден срещу Архангеловден  

В определени периоди Църквата е отредила също помени-панахиди да не се правят. Ние почитаме първом Господаря на живота и на смъртта, без да прекъсваме да се молим за нашите покойници в следните дни:

• през първата седмица на Великия пост
• от Лазарева събота до Томина неделя (Неделя след Възкресение)
• от навечерието на Рождество Христово до Събора на свети Иоан Кръстител.

ОБЩИЯ ПОМЕН ЗА МЪРТВИТЕ ПРЕДИ ДЕНЯ НА СВЕТА ТРОИЦА

Съботният ден преди Деня на Света Троица е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Общия помен преди Деня на Света Троица е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница (юдейски празник, който в Новозаветната Църква е наречен Ден на Света Троица) са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, кадят над тях с тамян, носят жито, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното САМО НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ