Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 септември...
Голготски кръст

22.09 по еретическия, †09 септември по православния календар - Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 22.11.2016 г. / 06:21:48 
Вяра
22.11 по светския, †09 ноември по православния календар - Свв. мъченици Онисифор и Порфирий († II-III). Св. преподобни Матрона и Теоктиста. Св. Симеон Метафраст († ок. 960). Св. Нектарий Егински епископ († 1920)

Цитат:

"Свети Нектарий предизвестява смъртта си и предрича, че “вълци ще придобият власт над Църквата„.

Три години след предствянето му в Господа предсказанието се сбъдва. През 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий Метаксакис решава да отдели поместната Цариградска патриаршия от единното празнуване на Православната Църква и на следващата година тя започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците. Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?!..

През юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки умира като простенва ридаейки своите последни думи: “Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя - масони... 
Наследник на свети Нектарий Егински и пазител на истинското православие, става свети Матей Врестенски. Двамата били свързани с искрено приятелство. Свети Нектарий ръкополога свети Матей за архимандрит и му подарява епигонатията си (набедреника). Набедреника се дава се като награда на заслужили духовници и символизира духовния меч, с който духовникът е въоръжен в своето служение.
Като достоен последовател на своя велик духовен водач, свети Матей ПРИЕМА С ДРУГИ СВЕТОГОРСКИ ОТЦИ СВЕЩЕННАТА БОРБА СРЕЩУ НОВОВЪВЕДЕНИЕТО НА НОВИЯ КАЛЕНДАР.
През 1927 година основава Светия Манастир „Въведение Богородично“ в Кератея – НАЙ – ГОЛЕМИЯ МАНАСТИРСКИ ЖЕНСКИ ЦЕНТЪР В СВЕТА. През 1934 година основава Светия Манастир „Преображение Господне“. ТЕЗИ ДВА МАНАСТИРА В ПОСЛЕДСТВИЕ СТАВАТ ДВЕ ГОЛЕМИ КРЕПОСТИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО.""
Вижте житията и друга душеспасителна информация в края:

 

 

 

Житие на св. Нектарий Егински

Свети Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството.

Детето – проповедник

Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: "Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат", показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата.

На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.

Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.

"Най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците"

На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира "Неа Мони", приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели

стипендия за Богословския факултет в Атина.

На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата "Свети Сава", а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.

През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в "Св. Николай" в Кайро. Там получава богат пастирски и административен опит.

Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците".

Сам почиства всички училища, в които е бил директор

През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели.

Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.

Чудотворец още приживе

Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм "Света Троица". В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите.

Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани.

Умира след 12 години – на 8 ноември 1920 година.

Канонизиран е на 20 април 1961 година. Мощите на светеца се намират в Манастира "Света Троица" на остров Егина.

Свети Нектарий предизвестява смъртта си и предрича, че “вълци ще придобият власт над Църквата„.

Три години след предствянето му в Господа предсказанието се сбъдва. През 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий Метаксакис решава да отдели поместната Цариградска патриаршия от единното празнуване на Православната Църква и на следващата година тя започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците.

Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?!

През март 1924г. Архиеп. Хризостом (Пападопулос) установява новия (папски) календар в Гръцката църква. Благочестивите гръцки православни християни, които избират да продължат следването на традиционния календар, установен от светите отци, са подложени на преследвания.

Мелетий Метаксакис е бил масон в Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата “Александър Велики” в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. На 25 ноември 1921 г. е избран за Константинополски патриарх. На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск. През юли 1922 г. Мелетий обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения.

Юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки  умира като простенва ридаейки своите последни думи: “Аз разделих Църквата и унищожих Православието. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя - масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.

Наследник на свети Нектарий Егински и пазител на истинското православие, става свети Матей Врестенски. Двамата били свързани с искрено приятелство. Свети Нектарий ръкополога свети Матей за архимандрит и му подарява епигонатията си (набедреника). Набедреника се дава се като награда на заслужили духовници и символизира духовния меч, с който духовникът е въоръжен в своето служение.

Като достоен последовател на своя велик духовен водач, свети Матей ПРИЕМА С ДРУГИ СВЕТОГОРСКИ ОТЦИ СВЕЩЕННАТА БОРБА СРЕЩУ НОВОВЪВЕДЕНИЕТО НА НОВИЯ КАЛЕНДАР.

През 1927 година основава Светия Манастир „Въведение Богородично“ в Кератея – НАЙ – ГОЛЕМИЯ МАНАСТИРСКИ ЖЕНСКИ ЦЕНТЪР В СВЕТА. През 1934 година основава Светия Манастир „Преображение Господне“. ТЕЗИ ДВА МАНАСТИРА В ПОСЛЕДСТВИЕ СТАВАТ ДВЕ ГОЛЕМИ КРЕПОСТИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО. През 1935 година бива ръкоположен с горещата молба на благочестивия народ за Епископ на Врестена. През 1948 година ръкополага други Епископи, защото вярва, че Църквата на Истинските Православни Християни не е „страж и придатък“ новостилната схизма, но е продължение на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква и в нея трябва да се продължи и придаде Апостолското Приемство.

(За повече информация по темата вижте препратките в края).

 

Кратко животоописание на св. Симеон Метафраст

* Св. Симеон е отъждествяван от някои историци със Симеон Логотет (Simeon Logothelite). Хронологични данни за живота му липсват. Спорно е и времето, през което е живял: според едни историци е живял при императорите Лъв Философ (Лъв Мъдри) и Константин VII (Porphyrogenetos, 912-959), а според други - при император Роман II (959-63) и Йоан I Цимиски (969-76). Някои смятат, че е починал през 990 или 1000 година, а други - че е живял през XIV век.

 

Преподобният Симеон Метафраст бил византийски дръжавник, църковен писател, историк и агиограф, една от най-известните - и същевременно една от най-загадъчните* - фигури на византийската история и литература.

Св. Симеон се родил в Константинопол в заможно семейство и получил добро светско и риторическо образование. Живеел чисто и непорочно като истински аскет. Първоначално бил секретар (протасикрит) и логотет (управител на администрацията във Византия), а в края на живота си бил патриций и магистър.

Св. Симеон изпълнявал важни дипломатически задачи и се отличавал с военна храброст и държавническа мъдрост. На него било възложено да преговаря с арабите за съдбата на град Солун. Св. Симеон убедил водача им да приеме паричен откуп за град Солун и така спасил града от унищожение. Като завършил успешно мисията си, той се завърнал в Цариград и скоро след това се отделил от света и приел монашество.

Заради своя благочестив живот е причислен от светата Църква към лика на светиите. Михаил Псел (1018-1078) съставил неговото житие и църковна служба в негова чест.

...

*Според Leo Allatius, историк от XVII в., св. Симеон съставил собственоръчно 122 нови жития, а преработените под негово ръководство животописа били около 500 на брой. В съществуващите по времето на св. Симеон жития имало много недостатъци: били написани на груб, нелитературен език, текстовете им понякога съдържали описание на най-нелепи "чудеса", изопачаващи облика на светеца, на когото били посветени. Св. Симеон смятал за своя задача да съхрани духа на житията, като приведе текста в съответствие с литературните изисквания и духовните въпроси на съвременното му общество, т.е. да измени само стила и характера на изложението. Той премахнал дългите и приличащи си едни с други встъпления и заключения и съхранил само повествователните части и описанията на чудесата, станали по време на живота на праведника.

Така след преработката житията се отличавали с простота, краткост и достоверност на изложението, със своя художествен език, разбираемост и достъпност. За съжаление огромната работа по съставяне на житийния свод, ръководена от него, не била доведена до край и пълно събрание на житията не съществува и до днес. 

Най-много св. Симеон се прославил с църковно-историческите си трудове: той събрал множество древни текстове и устни повествования за живота, подвига и страданията на светиите. Много от събраното той преработил, отчасти съкратил, и което е най-важното - заменил старинната, тежка и в много случаи трудна за разбиране реч със съвременни на него ясни и разбираеми думи. Воден от вярата, че житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст, той ги преразказал и претворил, предавайки исторически вярно и въздействащо духовната правда*. От тук идва и неговото прозвище “Метафраст” от гр. μεταφράξειν - преразказвам, предавам. Към житията той добавил похвални и поучителни слова на Господските, Богородичните и на някои светийски празници, избрани от творенията на великите отци и учители на Църквата. Подредени по месеци и по дни, житията били издадени в Менологион или Календар на светците, който станал основа на византийската агиография, послужил за уеднаквяването на богослужението и е неразделна част от православната богословска култура.

За този си труд, наричан от историците "велик подвиг", св. Симеон е и получил наименованието Метафраст (на гр. "преразказвач", "преводач"). С известна несигурност преп. Симеон се смята за автор и на Хроники, канонични сборници, история на света, сборници с наставления на светите отци, писма, поеми и др.

Св. Симеон починал през 960 г. и от тялото му потекло благоуханно и целебно миро. За благочестивия му живот Църквата го причислила към сонма на светците и чества паметта му на 27 ноември (9 ноември по православния календар).


Мисли от св. Симеон Метафраст

"Житията и прославата на Светиите, с която те са удостоени от Бога, са подобни на блясъка на звездите. Както звездите са разположени на небето и всяка си има свое място, откъдето светлината им се вижда по цялото земно пространство — виждат се от индийците, не са скрити и от скитите, озаряват земята, просветляват морето и направляват мореплавателите; и макар да не знаем техните имена, но се удивяваме на пресветлата им красота — така е и светостта на Светиите: макар техните мощи да са покрити в гробовете, но чудесата, които стават чрез тях, не се ограничават от земни предели. Ние се учудваме на техния живот и се удивяваме на славата, с която Бог прославя тези, които са Му благоугодили".

"Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява".

"Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете".

Житие на светите мъченици Онисифор и Порфирий

Светите мъченици Онисифор и Порфирий живели през царуването на римския император Диоклетиан (284-305 г.). По време на жестокото гонение, повдигнато от този нечестив цар срещу християните, и те се сподобили да претърпят тежки мъчения заради Христа. Били ги нечовешки по цялото тяло и ги подхвърлили на различни страшни изтезания. След това мъчителите положили Христовите страдалци върху дълги скари и разпалили огън. Накрая ги привързали към свирепи и диви коне. Влачени от конете по каменистата и неравна земя, светите мъченици били напълно разкъсани и в такива мъчения предали душите си на Бога. Вярващите взели тайно през нощта техните останки и с чест ги погребали в селото Панкеан. При техния гроб се извършили много чудеса и изцеления за слава на Бога, Който е дивен в Своите светии и Когото прославяме в Троица.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑