Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 декември...
Голготски кръст

†30 ноември по църковния календар - Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден). Св. Фрументий, архиепископ Етиопски Прочетете повече ТУК!

1877 г., преминаване на Балкана от Западния отряд на Гурко.

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 24.11.2014 г. / 19:06:55 
Вяра
25.11 по еретическия, †12 ноември по православния календар - Св. преподобни Нил Синайски, постник. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия. Св. блажени Иоан Власати, Ростовски чудотворец

Житие на свети Иоан Милостиви, патриарх Александрийски (616-620)  

Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Фреска от съборна църква Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Фреска от съборна църква "пресвета Богородица". Студеница. Сърбия. 1208 - 1209 г.

Свети Иоан се родил на остров Кипър и бил син на княз Епифаний. Той бил възпитан в благочестие и страх Божий, който за него бил начало на премъдростта. Когато достигнал пълнолетие, по волята на родителите си встъпил в брак и имал деца. Но скоро се лишил от децата, а после и от жена си, защото Бог благоизволил Иоан да се освободи от служението на плътта и да се посвети на духовен живот. Свободен от брачния живот, той благодарил на Бога и оттогава, вече без всякакви препятствия, усърдно започнал да служи на Господа, като се упражнявал в честа молитва и всички богоугодни дела. Той бил особено милосърден и милостив към всички, които понасяли теготите на нищетата. Заради тези добродетели Бог го прославил сред хората и не само сред равните, но и пред царя, който го почитал и прославял. След известно време патриаршеският престол на Александрийската църква останал без пастир. Тогава император Ираклий по Божествено усмотрение почел Иоан с патриаршески сан. Макар да не желаел това, светият бил принуден да приеме посвещението и станал архипастир на Александрийската църква.

Като встъпил на патриаршеския престол, като пастир на словесните овци свети Иоан преди всичко се погрижил да очисти паството си от ереста, смущаваща Христовото стадо. Тя била повдигната от някой си Петър, наречен Фулон, или Кнафей, Антиохийски лъжепатриарх. Той се осмелил да добавя такива хулни слова към трисветата песен: “Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, Който си разпнат за нас, помилуй нас” - сякаш в нашия Господ пострадало Божеството.

Като изкоренил това еретическо учение, свети Иоан изцяло се посветил на ревностното изпълнение на Божиите заповеди и на делата на благотворителността. Нито един нуждаещ се не си тръгвал от него опечален или с празни ръце. На всички просещи той раздавал милостиня, утешавал всички скърбящи не само със слово, но и на дело, хранел гладните, обличал голите, откупвал пленници и се грижел за странниците и болните. Щедростта му била подобна на пълноводна река, която напоява всички жадни.

В началото на своето пастирство патриархът събрал църковните икономи и им дал такова поръчение:

- Обиколете целия град и направете списък на всички мои господари.

- Кои са твоите господари? - попитали те.

Той отвърнал:

- Това са тези, които вие наричате нищи и убоги - те са моите господари, защото наистина могат да ми помогнат да достигна спасение и да ме отведат във вечните обители.

Икономите отишли и направили списъци на всички бедни, срещнати по улиците, в болниците и на сметищата. Записали общо седем хиляди и петстотин души и на всички тях свети Иоан заповядал да се раздава нужното за ежедневна прехрана.

По това време персите нападнали Сирия и Палестина, изпепелили светия град Иерусалим, взели честното дърво на Светия Кръст и отвели в плен много християни. Блаженият Иоан пратил кораби със злато и пшеница за откуп на пленниците и в помощ на изпадналите в беда. Така по своето милосърдие той извел мнозина от затворите и ги избавил от бедствията на плена. И тъй като не всеки можел свободно да идва при него, защото слугите му не съобщавали на патриарха за всеки посетител, той избрал два дни, сряда и петък, когато сядал с някои благочестиви хора при църковните врати и приемал всеки желаещ, изслушвал молбите му, обсъждал случилите се разпри, защитавал обидените и въдворявал мир сред вярващите. При това светият патриарх казвал на хората около себе си:

- Ако за мен никога не е забранен входът при Господа, моя Бог, и в молитвата беседвам с Него и моля от Него това, което искам, защо тогава и аз да не направя свободен достъпа на моя ближен към мене, за да ми съобщи за своята обида и да иска от мене това, което му е нужно? Трябва да се боим от Казалия: “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”

. Понякога се случвало никой да не идва с молба, докато седял при църковните врати и очаквал желаещите да се обърнат към него. Тогава той ставал огорчен и със сълзи се завръщал вкъщи. При това някои го питали:

- Защо скърбиш и роптаеш?

Светият им отговарял:

- Днес грешният Иоан нищо не намери и нищо не принесе на Бога за своите грехове.

Неговият приятел, блаженият Софроний, го утешавал и му казвал:

- Наистина днес трябва да се веселиш, отче, защото словесните ти овци живеят в мир, без разпри и спорове, като ангели Божии.

Веднъж църковните икономи съобщили на свети Иоан, че в тълпата от бедни стоят добре облечени девици, които просят милостиня, и го попитали трябва ли да се подава на такива, както на останалите нищи. Патриархът отговорил:

- Ако сте наистина раби Христови и верни слуги на смирения Иоан, подавайте така, както е заповядал Христос, без да гледате на лице и да разпитвате за живота им онези, на които давате. Знайте, че даваме не своето, а Христовото, и така, нека даваме, както е заповядал Той. Ако пък мислите, че църковното имущество няма да е достатъчно за такава голяма милостиня, не желая да бъда съобщник на вашето маловерие. Вярвам на Бога, че дори нищите от цялата Вселена да се съберат в Александрия, за да получат от нас милостиня, и тогава няма да оскъднее нашето църковно имущество.

И за да не бъдат маловерни, светителят им разказал следното:

- Когато бях на шестнадесет години и още живеех в Кипър, една нощ видях насън прекрасна девица, облечена в блестящи одежди и с венец от маслинени клонки на главата. Тя застана до постелята ми и ме докосна. Аз се събудих и видях, че тя стои пред мен вече не насън, а наяве. Тогава запитах:

- Коя си ти и как се осмели да влезеш при мене?

А тя ме погледна със светъл взор и като се усмихваше кротко, ми каза:

- Аз съм голямата дъщеря на Великия Цар и първата сред дъщерите Му.

Като чух това, аз се поклоних. А тя продължи:

- Ако ме направиш своя приятелка, ще изпрося от Царя велика благодат за тебе и ще те заведа пред Лицето Му, защото пред Него никой няма такава сила и дръзновение като мен. Аз Го доведох от небето на земята и Го подбудих да се облече в човешка плът заради спасението на хората.

Като каза това, тя стана невидима. Учуден от това предивно видение, аз си казах: “Наистина в образа на девицата ми се яви Милосърдието. За това свидетелства венецът от маслинени клонки на главата, който е символ на милосърдието. Същото говорят и нейните слова: аз, каза тя, низведох от небето на земята Бога и Той се въплъти. Като виждал човека да погива, Създателят, воден единствено от милосърдието, пожелал да го избави от гибелта, защото пожелал да помилва Своето създание. Затова който иска да придобие милостта на Бога, трябва да има милосърдие към ближните и да дава милостиня”.

Като размислих така, побързах да стана и още на разсъмване отидох в църквата. По пътя си срещнах един гол бедняк, който трепереше от студ. Свалих горната си дреха и му я дадох, като си казах: “Сега ще узная дали е истина, или прелест това, което видях”, и продължих пътя си. Преди да стигна до църквата, срещнах един човек в бели одежди, който ми даде в ръцете кесия със сто сребърни монети. При това ми рече: “Приятелю! Вземи това и го употреби според желанието си”.

Приех с радост, но веднага се разкаях за постъпката си, като разсъдих, че това, което е в кесията, не ми е нужно. Обърнах се, за да върна полученото, но макар и да търсех, не можах да намеря човека, който ми я даде. Тогава разбрах, че видението ми бе истинно, а не прелест. И оттогава, ако подавах нещо на някой бедняк, исках да изпитам дали Бог ще ми въздаде за това стократно, както Той казва. И много пъти изпитвах и се убедих, че това наистина е така. Накрая си казах: “Престани, душо моя, да изкушаваш Господа, твоя Бог!”.

Веднъж, когато свети Иоан се отправял към болницата, за да навести болните, което правел два или три пъти седмично, срещнал го някакъв странник, който просел милостиня. Иоан заповядал на слугата си да му даде шест сребърни монети. Странникът ги взел и си тръгнал. Но после, желаейки да изпита щедростта на светеца, сменил дрехата си, отново пресрещнал блажения Иоан и го умолявал:

- Помогни на мен, бедния пленник, господине.

Иоан наредил още веднъж да му дадат шест сребърни монети. А слугата тихо казал на патриарха:

- Владико, това е същият човек, на когото преди малко дадохме шест сребърни монети.

Но патриархът се престорил, че не чува забележката и повторил заповедта си. Странникът взел милостинята и си отишъл, но после се преоблякъл трети път, тръгнал по друг път и като срещнал патриарха, отново го помолил за милостиня. Слугата отново казал на патриарха:

- Владико! Това е онзи, които вече два пъти взе от теб по шест сребърни монети, а сега моли трети път.

Тогава блаженият отговорил на слугата:

- Подай му дванадесет монети, защото да не би да ме изкушава Христос!

Един търговец, който изгубил цялото си богатство в морето, изпаднал в крайна нищета и молел светият да му помогне. Свети Иоан му дал пет литри злато. Търговецът купил стока, качил се на един кораб и тръгнал по море към други градове. Но претърпял корабокрушение и отново изгубил всичко, пък и сам едва се спасил. Тогава отново дошъл при свети Иоан, разказал му за случилото се, а светецът му казал:

- Ти имаше и друго злато, придобито с неправда, и го прибави към църковното, което аз ти дадох. Ето защо загина и едното, и другото.

Като казал това, той му дал още злато, двойно повече от предишното, около десет литри. Но и на третия път търговецът бил застигнат от нещастие. Целият му товар изчезнал в морето и той вече не се осмелявал да отиде при патриарха, а седял у дома си и ридаел, посипвал главата си с пепел и бил решен да сложи край на живота си. Като научил за това, светият повикал търговеца и му казал:

- Защо изпадаш в отчаяние в нещастията? Уповавай на Бога и Той няма да те остави! Но мисля, че това нещастие те застигна, защото придоби кораба си неправедно.

Като казал това, Иоан заповядал да му дадат един принадлежащ на църквата кораб, пълен с пшеница, и го отпратил. Той веднага тръгнал по море и ето че внезапно се издигнал силен вятър и отнесъл кораба в неизвестна страна. Но търговецът във видение видял своя благодетел свети Иоан Милостиви, патриарх Александрийски, да стои на кърмата и да управлява кораба, затова пребивавал в надежда, че по молитвите на светия плаването ще завърши благополучно. След двадесет дни и нощи стигнал до бреговете на Британия. Тогава в тази страна имало страшен глад. Като научили, че в града им е спрял кораб, пълен с пшеница, хората много се зарадвали и започнали бързо да я изкупуват. И така търговецът с изгода продал пшеницата и получил за стоката си една част в злато, а друга - в олово. На връщане се отбил в Декапол, защото искал да продаде тук оловото, но видял, че то цялото се е превърнало в злато. Той забогатял и с радост се завърнал в Александрия и разказвал на всички за удивителното чудо, което станало по молитвата и милостта на свети Иоан.

Веднъж, когато светият отивал в църквата, към него се приближил един почтен и благороден мъж, чието имущество ограбили крадци и той останал почти без нищо. Като съжалил, че един толкова почтен и известен човек внезапно е обеднял до краен предел, патриархът незабавно се обърнал към слугата си и му заповядал да каже на църковните икономи да му дадат петнадесет литри злато. Но тъй като златото в църковната хазна било малко, икономите не изпълнили разпореждането на патриарха и дали само пет литри, а десет запазили за себе си. Когато светият патриарх излизал от църквата, при него се приближила една много богата и почтена жена и му дала в ръцете грамота. В нея пишело, че жената жертва за църквата петстотин литри злато. Патриархът приел грамотата, прочел я и по благодатта на Светия Дух разбрал, че жената не дарила всичко, което замислила да даде. Господ Бог устроил това, за да изобличи икономите, задето не дали всичко на бедния човек, на когото патриархът заповядал да дадат петнадесет литри. Като се завърнал вкъщи, свети Иоан привикал икономите и попитал колко са дали на човека, ограбен от крадците. Те излъгали и казали:

- Петнадесет литри, както ти нареди, владико.

Той изобличил лъжата, скъперничеството и непослушанието им и казал:

- Бог да изиска от вас хиляда литри злато, защото онази благочестива жена възнамеряваше да ни даде хиляда и петстотин литри. Но тъй като вие не ме послушахте и задържахте десет, Бог устрои така, че жената задържа хиляда. Ако не ми вярвате, скоро сами ще научите това със сигурност.

Той повикал жената и в присъствието на икономите я попитал:

- Кажи ни, госпожо, колко злато искаше да пожертваш за църквата отначало поради любовта си към Бога?

Тя забелязала, че от светеца не убягнало намерението, и казала:

- Наистина, владико, преди няколко дни бях решила да дам в твоите свети ръце хиляда и петстотин литри злато и съставих писмено удостоверение за това. Но днес го отворих и видях, че неизвестно по какъв начин думата “хиляда” е изтрита, а е останало само “петстотин”. Помислих си, че Бог не благоволи да давам повече от петстотин литри и така и постъпих.

Като чули това, икономите се изплашили и засрамили, а после паднали в нозете на светеца и го молели за прошка.

Веднъж поради нашествието на другоплеменници в Александрия се събрали много хора и настъпил голям глад. Свети Иоан милосърдно подпомагал гладните и изхарчил цялото си църковно имущество и дори останал длъжен хиляда литри злато. Тогава един клирик, който имал втори брак и поради това не можел да бъде удостоен със свещен сан, писал до патриарха следното: “Имам много пшеница, която чрез твоите ръце искам да дам на Христа, а освен това обещавам сто и петдесет литри злато, но само ме направи дякон”.

Светецът го призовал и започнал да го укорява за желанието да придобие за пари свещенически сан:

- Разкай се за греха си и се страхувай от наказанието на Гиезий. Бог е силен и без твоята пшеница ще ни прехрани по време на глад.

В това време се явил вестител със съобщението, че от Сицилия пристигнали два кораба с много пшеница. Щом чул това, патриархът паднал на колене и благодарил на Бога, Който не оставя онези, които Му се надяват.

Тук е уместно да напомним и за кротостта, смирението и незлобието на свети Иоан. Двама клирици заради прегрешение били наказани с временно отлъчване от Църквата. Единият се покаял, а другият още повече се утвърдил в злобата си и в гнева си казал много лоши думи против патриарха. Като научил за това, патриархът пожелал да го види и кротко да го убеди да остави злобата си. Но забравил да стори това по Божествено устроение, та за всеобща полза да се разкрият смирението и кротостта на Иоан. Един неделен ден, когато служел в църквата Божествената литургия, Иоан си спомнил за онзи разгневен против него клирик и заедно с това си припомнил думите на Христа: “ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. Той излязъл от олтара, повикал клирика и паднал в нозете му, като го молел за прошка. Така Иоан се примирил с него, върнал се в олтара и като извършил дръзновено жертвата, с чиста съвест можел да произнесе думите на Господнята молитва: “и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”. А клирикът се поправил, заживял богоугодно и по-късно се сподобил и със свещенически сан.

Не по-малко поразителен е и един друг пример за кротостта, проявена от свети Иоан. Един собственик на странноприемница в Александрия посрамил с ругатни и укори племенника на блажения, на име Георги. Той дошъл при чичо си и горчиво се оплакал от опозорилия го човек. Като видял племенника си много смутен и пожелал да го успокои, Иоан казал:

- Той, безродният, се е осмелил да опозори моя племенник! Кълна се в Бога, че ще отмъстя на този оскърбител и ще постъпя с него така, че цяла Александрия да се изуми!

Поуспокоен от тези думи, Георги престанал да ридае. Тогава кроткият и смирен по сърце Иоан започнал да му говори:

- Възлюбени сине! Ако искаш да бъдеш мой роднина, бъде готов да претърпиш не само оскърбления, но да понесеш и рани, и заради Бога да прощаваш всичко на ближния. Желаеш ли да бъдеш благороден? Тогава търси благородство не по кръв, а по добродетел. Истинското благородство се украсява не толкова със славата на предците, колкото с добри дела и богоугоден живот.

Така той умиротворил племенника си, а после повикал надзирателя на странноприемниците и му заповядал да не взима ежегоден църковен налог от оскърбителя, а да му предостави да живее свободно.

И наистина Иоан постъпил с оскърбителя така, както обещал, и цяла Александрия се изумила: вместо наказание, той му направил благодеяние.

Желаейки непрекъснато да има в ума си паметта за смъртта, блаженият Иоан заповядал да му приготвят гроб, но да не го украсяват. При това наредил на икономите на всички тържествени празници да идват при него и в присъствието на всички високо да казват:

- Владико! Гробът ти още не е довършен. Заповядай да го довършим, защото смъртта идва като крадец и ти не знаеш в кой час ще се появи.

Така свети Иоан постоянно помнел за смъртта и винаги бил готов за нея.

Веднъж при светеца дошъл един богат велможа и се случило така, че зърнал постелята на светеца, постлана с вехто одеяло. Като се върнал у дома, велможата пратил на патриарха одеяло, което струвало тридесет и шест златни монети, и го молел да се завива с него. Като не желаел да оскърби велможата, той взел одеялото и се завил с него само за една нощ. При това си казал: “Горко ти, окаяни Иоане, защото се покриваш със скъпоценно одеяло, а Христовите братя - бедните, умират от студ. Колко хора нощуват без покрив на вятъра и студа и имат само една рогозка или скъсано вретище! Колко голи лежат по торищата и треперят, като страдат двойно - от глад и от студ, и остават без сън по цяла нощ, искат да ядат и умират от студа! Горко ми! Колко са нищите подобно на Лазар, желаещи да се наситят с трохите от моята трапеза! Горко ми! Колко странници и пришълци има в този град, които нямат къде да подслонят глава и прекарват нощите на улицата, претърпяват всякакви несгоди и благодарят за всичко на Владиката Христос! А ти, Иоане, желаеш да получиш вечен покой, но тук пребиваваш в разкош и имаш всичко, което пожелаеш - живееш в прекрасни палати, носиш меки дрехи, пиеш вино, ядеш най-хубава риба. И при това си се покрил със скъпо одеяло. Какво тогава можеш да очакваш в бъдещия век? Не, окаяни Иоане, ако живееш такъв живот, няма да получиш Вечното Царство, но ще чуеш същото, каквото и евангелският богаташ: “ти получи вече доброто си приживе”, а бедните - злото. Бог е свидетел, че смиреният Иоан няма да се завива с това одеяло. С парите, които получа от продажбата му, ще облека бедните и голите”.

Когато настъпил денят, светият побързал да изпрати слугите си да продадат одеялото на пазара, за да купи с парите, получени за него, дрехи за бедните. Но случайно оттам минавал същият велможа, който го подарил на блажения Иоан. Като видял, че то се продава, той го купил и отново го пратил на Иоан, като го молел да се завива с него. Светият взел одеялото и отново го изпратил на пазара. Велможата видял, че то се продава отново, купил го за втори път и отново го пратил на Иоан с молба той лично да го използва. Но Иоан трети път пратил да се продаде одеялото, но и велможата за трети път го купил и му го изпратил. После Иоан заповядал да предадат на велможата:

- Нека видим кой от нас ще се умори пръв - дали аз да продавам, или ти да купуваш и отново да ми го даваш?

Така свети Иоан придобил от велможата много злато, което раздал на бедните.

Блаженият умеел да привлече към милостинята и скъперниците и сребролюбците. Той знаел, че епископ Троил е голям скъперник и сребролюбец и затова го поканил заедно да навестят болните и бедните в болницата. Като забелязал, че Троил носи злато със себе си, той казал:

- Отче Троиле! Ето ти случай да утешиш тези бедни братя, като им подадеш милостиня.

Троил не искал да се покаже скъперник и въпреки желанието си раздал милостиня на всички и изхарчил тридесет литри злато. Но после започнал да съжалява, че дал толкова злато на бедните. Като се завърнал вкъщи, Троил от съжаление легнал болен. Междувременно свети Иоан пратил да го поканят на обяд. Троил отказал, като обяснил, че е болен. Иоан се досетил, че причина за болестта е съкрушението му за тридесетте литри злато. Той взел толкова злато със себе си и се отправил да навести болния. Като дошъл при него, казал:

- Ето, донесох ти златото, което взех от теб назаем в болницата. Вземи го, а на мен ми дай разписка за това, че ще ми предадеш оная награда от Господа, която е била предназначена за тебе заради раздадената милостиня.

Като видял златото, Троил много се зарадвал, веднага оздравял и написал следното:

"Милосърдни Боже! Дай наградата ми на моя господин Иоан, патриарх Александрийски, защото той ми върна тридесетте литри злато, които раздадох на бедните".

Като получил тази разписка от Троил, Иоан го поканил при себе си на обяд. Той го гощавал и вътрешно се молел на Бог да го избави от сребролюбието. И ето, през нощта във видение Троил съзрял една чудна къща с неописуема красота, а над вратата имало надпис: “Обител и вечен покой на епископ Троил”.

Троил много се зарадвал на тази прекрасна, приготвена за него, обител. Но внезапно се появил един величествен и страшен мъж подобен на царски кувикуларий, и казал на слугите:

- Господ на целия свят заповядва да се изтрие този надпис.

И веднага слугите изтрили написаното. Мъжът се явил още веднъж и казал на слугите:

- Напишете така: това е обителта и вечният покой на Иоан, патриарх Александрийски, който си ги купи с тридесет литри злато.

Като се пробудил, Троил се преизпълнил с ужас, силно скърбял, че се е лишил от приготвения му на небесата дом, и се укорявал заради любовта си към златото. Той станал, побързал да иде при блажения Иоан и му разказал какво видял. Блаженият Иоан с обичайната си кротост му преподал наставления и го отпратил с мир. Оттогава Троил се поправил и станал много нищелюбив и милостив към всички.

Господ, Който някога изпитал търпението на праведния Иов, посетил и блажения Иоан с тежко изпитание. Веднъж кораби, принадлежащи на Александрийската църква и натоварени догоре със стока, плавали в Адриатическо море. Неочаквано се издигнала буря и такова силно вълнение, че те едва не потънали. Опасността била толкова голяма, че се наложило да изхвърлят целия товар зад борда. Така се случило по Божествено допущение, та изпитаната вяра на свети Иоан да излезе “по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато”. Корабите били тринадесет, а цената на всички товари, пренасяни с тях, достигала до три хиляди и триста литри злато. Като се лишил от това имущество, с което би могъл дълго време да храни и облича нищите, свети Иоан понасял случилото се с благодарност, често повтаряйки думите на Иов: “Господ даде, Господ и взе; ... да бъде благословено името Господне!”. Когато при него дошли много от началниците на града, желаейки да го утешат в скръбта му, той им отговорил:

- Виновен съм за гибелта на църковното имущество, защото, ако не се превъзнасях в ума си, че подавам голяма милостиня, скъпоценният товар не би погинал в морето. Аз се възгордях, макар да давах не своето, а Божието. И ето че Бог пожела да ме смири и допусна да обеднея, защото бедността смирява човека. Сега и сам осъзнавам, че заради гордостта си се лиших от награда от Бога и причиних голяма загуба на бедните, защото онези, чиято храна погина, ще претърпят глад. Но не заради мен, а заради тях самите Господ няма да ги остави и ще им даде потребното.

Така утешителите на Иоан сами получили от него утешение и наставление. А Господ скоро му пратил двойно повече от предишното.

Иоан подавал на бедните голяма милостиня и особено помагал на онези, на които била причинена някаква обида. Веднъж, когато отивал в църквата на светите мъченици Кир и Иоан, към него се приближила една бедна вдовица и му разказала за голямата неправда, която причинили, а после поискала защита от светия патриарх. Съпровождащите Иоан му казали:

- Владико, изслушай молбата на вдовицата, когато се завърнеш вкъщи!

Светият отговорил:

- Кога Бог ще чуе молитвата ми, ако аз не изслушам тая жена веднага?

И не помръднал, докато не изслушал вдовицата и не я защитил от несправедливостта.

Един юноша след смъртта на родителите си останал без никакви средства за съществуване. Иоан научил за това и попитал приближените си как този юноша е изпаднал в нищета, защото бил чувал, че родителите му били много богати. Боголюбивите мъже му разказали, че родителите на юношата били много милостиви и цялото си имущество раздали на бедните, а на сина си оставили само десет литри злато. Майката на момчето умряла отдавна, а баща му го повикал преди смъртта си, предложил му да избере злато или икона на Пречистата Богородица и казал:

- Любезни сине! От цялото ни имущество останаха само десет литри злато, всичко останало предадохме в ръцете на Христа. Кажи ми, какво желаеш - златото ли, или образа на нашата Владичица Богородица, твоята помощница и хранителка?

Юношата презрял златото, взел иконата на Богородица, а златото помолил да раздадат на бедните. И ето че било раздадено и последното имущество. Когато бащата умрял, юношата останал бедняк и започнал за изпитва всевъзможни лишения. Въпреки това той ден и нощ се молел в църквата на Пресвета Богородица.

Като изслушал този разказ, преподобният Иоан се удивил на добродетелта и разума на юношата, обикнал го и оттогава като истински баща на сиротите се грижел за него и размишлявал какво благодеяние да му окаже. Веднъж тайно призовал своя иконом и му казал:

- Искам да ти съобщя една тайна, но гледай да не я споделяш с никого.

Икономът обещал да пази тайната и патриархът продължил:

- Иди и вземи някоя стара хартия и напиши върху нея предсмъртно завещание от името на някой си Теопемпт така, че от завещанието да става ясно, че уж аз и бедният юноша сме близки роднини. После иди при него и му кажи: “Брате, знаеш ли, че си близък роднина на патриарха? Затова е унизително да оставаш в бедност”. Покажи му написаното и добави: “Чедо, ако се срамуваш да кажеш на патриарха, че си негов роднина, аз ще му кажа вместо теб”.

Икономът изслушал нареждането на Иоан и постъпил така, както той му заповядал. На една стара хартия той написал завещание, според което бедният юноша и патриархът се оказали роднини. После повикал младежа при себе си, показал му завещанието и казал, че го е намерил сред старите книжа на неговия баща. Като прочел завещанието, младежът отначало се зарадвал, а после се засрамил, задето бил беден и облечен във вехто вретище, и помолил иконома той да съобщи на патриарха. Икономът отишъл при светия и му предал молбата на младежа. Иоан казал:

- Кажи му, че патриархът казва така: “Помня, че чичо ми имаше син, но не го познавам на лице. Ще направиш добре, ако го доведеш при мене. Донеси и завещанието със себе си”.

Икономът довел юношата и показал ръкописа на преподобния. Патриархът прегърнал с любов момчето и казал:

- Добре че дойде, защото ти си син на чичо ми.

Светият дал на юношата голямо имущество, купил му къща и всичко нужно за живота, оженил го за благородна девица и се постарал да го направи богат, славен и честен, за да се изпълнят думите на псалма: “и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят”.

Свети Иоан често навестявал болните, на които служел сам, причастявал умиращите и с молитвите си им помагал при кончината. Освен това той често служел Божествена литургия за умрелите и казвал, че това им донася голяма полза. Като потвърждение светителят посочвал едно събитие, което се случило малко преди това на остров Кипър.

- Един човек от Кипър - разказвал той - бил отведен като пленник в Персия. На родителите му, които живеели в Кипър, било съобщено, че той умрял и те го оплаквали като загинал. Три пъти в годината те почитали паметта му, правели приношения на църквата за успокоение на душата му и за отслужване на Божествената служба. След четири години синът им избягал от плен и се завърнал вкъщи. Родителите го видели и се учудили, като си помислили, че е възкръснал от мъртвите. Зарадвани от освобождението му, те му разказали, че три пъти годишно правели помен за него. Синът попитал в кои дни са правели помена. Родителите отговорили, че това били празниците на Богоявление, Пасха и Петдесетница. Тогава синът им казал:

- През тези дни при мен в тъмницата идваше един величествен мъж със светилник и тогава оковите падаха от нозете ми и ставах свободен. А през останалите дни стоях в окови.

Блаженият Иоан се стремял да не осъжда хората заради греховете им, особено монасите. Веднъж му се случило несправедливо да осъди един монах и след това той вече не приемал никакви доноси и никого не осъждал. Произшествието било следното. Един млад монах няколко дни ходел из Александрия с млада и красива девойка. Като видели това, някои се съблазнили и си помислили, че той беззаконно живее с нея и съобщили на светия патриарх. Той заповядал веднага да хванат и двамата, да ги подложат на телесно наказание и ги затворил в отделни тъмници. Като настъпила нощта, монахът се явил на патриарха насън, показал му раните от побоите на раменете си и го попитал:

- Това ли искаше, владико! Така ли си се научил от апостола да водиш стадото Христово, не по принуда, "а доброволно". Повярвай ми, ти си човек и си измамен!

С тези думи той си отишъл. А патриархът, като се събудил, започнал да размишлява какво означава видяното. Като осъзнал прегрешението си, той седял на постелята си, оплаквайки и скърбейки. На сутринта заповядал да доведат онзи монах, защото искал да види дали прилича на явилия се в съня му. Монахът едва ходел, защото от многото рани почти не можел да се движи. Патриархът го видял и пребледнял, не можел да промълви и дума и само с ръка му дал знак да застане до него. После дошъл на себе си и го помолил да свали дрехата си и да му покаже раменете си, за да се увери дали е покрит с рани, както видял насън. Патриархът видял раните и много съжалил за случилото се. После извикал клеветниците, отлъчил ги за три години от Църквата, а монаха замолил за прошка:

- Прости, брате - казал му той, - защото направих това поради незнание. Съгреших пред Бога и пред тебе. Но ти не биваше така непредпазливо да прекарваш времето си с девицата за съблазън на хората, защото носиш монашески образ.

Монахът смирено отговорил:

- Владико, повярвай ми, че няма да те излъжа и ще ти разкажа истината. Преди време, когато бях в Газа и отивах да се поклоня на гроба на светите мъченици Кир и Иоан, една вечер ме срещна тази девица, падна в нозете ми и със сълзи ме молеше да не забранявам да върви с мене. Но аз я отблъснах и побягнах. А тя вървеше след мене и ми говореше: “Заклинам те в Бога Авраамов, Който е дошъл да спаси грешниците и ще съди живи и мъртви - не ме оставяй!”.

Като чух това, рекох: “Девице, защо ме заклинаш!” “Аз съм еврейка, - отговори ми тя със сълзи, - но желая да оставя бащината вяра и да стана християнка. Умолявам те, отче, не ме отхвърляй, спаси душата, която желае да повярва в Христа”.

Като чух това, се уплаших от Божия съд, взех девицата със себе си и я наставих в светата вяра. Когато после отидох на гроба на светите мъченици, я кръстих в църквата и поради простосърдечието си дойдох тук с нея, като възнамерявах да я настаня в женски манастир.

Като изслушал разказа на монаха, патриархът въздъхнал и казал:

- Ние, окаяните, не знаем колко съкровени раби има Бог.

После разказал на присъстващите за съня си и като взел сто златни монети, искал да ги даде на монаха, но той не пожелал да вземе нито една.

- Ако монахът вярва, че Бог се грижи за него, той не се нуждае от злато, ако пък обича златото, той не вярва, че съществува Бог.

Като казал това, той се поклонил на патриарха и си тръгнал. Оттогава блаженият Иоан още повече започнал да уважава монасите. Той устроил за странстващите монаси манастир и се въздържал от осъждане.

Добрият пастир наставлявал и своите духовни овци да не осъждат никого, дори и да знаят за чуждия грях, да гледат своите, а не чуждите грехове. Веднъж един юноша от Александрия избягал с една монахиня в Константинопол. Всички започнали да ги осъждат и казали:

- Той погуби две души - своята и на монахинята, и при това стана съблазън за всички. А в Евангелието е казано: “горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда”.

Тогава свети Иоан им казал:

- Чеда, престанете да осъждате, защото вършите два гряха: първо, като осъждате съгрешилия, нарушавате Божията заповед: “за нищо не съдете преди време”, а от друга страна, клеветите брата, без да знаете дали съгрешава и досега или вече се е покаял.

За назидание той им разказал следната повест.

- Един монах минавал по улиците на град Тир. Забелязала го една блудница на име Порфирия, която била известна на всички в града, и започнала да вика след него:

- Отче, спаси ме, както Христос е спасил блудницата.

А монахът, който сметнал за нищо човешкия съд, казал:

- Последвай ме!

Взел я за ръката и пред очите на всички я отвел от града. След това се понесла мълвата, че монахът си взел за жена блудницата Порфирия. По пътя към женския манастир, където я водел монахът, Порфирия намерила едно захвърлено дете и го взела, за да го възпита като свой син. След известно време на някои граждани на Тир им се случило да идат в страната, където живеели старецът и Порфирия. Като видели, че тя има дете, те казали с насмешка:

- Какво хубаво дете си родила, Порфирия.

Когато се завърнали, разказали на всички, че Порфирия родила дете от монаха: “Видяхме го със своите очи - казвали те - и то много прилича на монаха.” Когато старецът предузнал своята кончина и отхождането си при Господа, той казал на Пелагия - такова име получила Порфирия, когато приела монашеството:

- Трябва да ида в Тир. Искам и ти да ме съпровождаш.

Покорна на волята на стареца, Пелагия тръгнала с него. Те взели със себе си и детето, което тогава било вече на седем години. Когато влезли в града, старецът се разболял и много граждани дошли да го навестят. Тогава старецът казал на посетителите си:

- Донесете ми кадилница.

Донесли му. Той я взел и изсипал на гърдите си горещите въглени и ги държал така, докато не изстинали. Въглените не изгорили нито тялото, нито дрехата му. После старецът казал на хората:

- Благословен Бог, Който някога опазил къпината в огъня! Той е свидетел, че както горещите въглени не изгориха тялото ми и огънят не докосна дрехата ми, така и аз от самото си рождение не познавам плътския грях.

После предал душата си на Господа. Всички, които видели това, се дивели и прославили Бога, Който познава тайно подвизаващите се Свои раби.

Като разказал тази повест, свети Иоан поучавал присъстващите така:

- Братя и чеда мои, не бързайте да осъждате. Ние често забелязваме греха на съгрешаващия, а покаянието му, което се върши тайно, не виждаме.

Така добрият пастир поучавал своите словесни овци и с кротост управлявал Христовата Църква.

Случило се, че персите нападнали страната им. Свети Иоан, който помнел думите на Спасителя: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”, решил да се оттегли до време в Константинопол. Когато отплавал от Александрия, той се разболял и легнал на легло. И ето, че във видение видял един светозарен мъж, който държал златен скиптър и казал:

- Царят на царете те вика при Себе Си.

От това видение светецът научил, че наближава краят на живота му. Той пристигнал в Кипър, но не могъл да продължи пътя си и с мир се преставил на Господа в родния си град Аматунт. Преди да умре, свети Иоан казал:

- Благодаря Ти, Господи Боже мой, че си ме сподобил да Ти принеса Твоето, и от благата на този свят нищо не остана за мене, освен третина от сребърник, но и нея завещавам да бъде дадена на бедните. Когато бях назначен за Александрийски патриарх, намерих в моята епархия около осем хиляди литри злато, а от приношенията на боголюбците събрах повече от десет хиляди литри и всички ги дадох на Христа. На Него сега предавам и душата си.

Блаженият бил погребан в родния си град Аматунт, в църквата на свети Тихон Чудотворец редом с други двама почиващи там епископи. При това станало чудо. Когато искали да положат свети Иоан до тях, телата им като живи се отместили едно от друго и сторили място за Иоановото тяло помежду си. Това видели с очите си всички присъстващи и поразени от изумление, прославяли Бога.

Не можем да премълчим и за другото чудо, станало след погребението на свети Иоан. Една жена паднала в тежък грях и като се срамувала да го изповяда на своя духовен отец, с вяра отишла при блажения Иоан, докато още бил жив, но вече боледувал и бил на смъртен одър. Тя му се поклонила доземи и с обилни сълзи му казала:

- О, преблажени! Аз съм голяма грешница и грехът ми е така ужасен, че не смея да го открия на никого. Но зная, че ако поискаш, ти можеш да ми простиш. Защото Господ ви е казал: “каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата” и “на които простите греховете, тям ще се простят”.

Блаженият казал:

- Ако си дошла с вяра, изповядай ми своя грях.

Но жената отвърнала:

- Владико, не мога да изповядам греха си, защото големият срам ме възпира да сторя това.

А преподобният казал:

- Ако се срамуваш да изповядаш с уста, напиши го на хартия и ми го донеси.

- И това не мога да изпълня - казала тя.

Тогава светецът казал:

- Напиши, запечатай го и ми го дай.

Като написала своя грях, жената молела светия да не къса печата и да не чете писанието. Пет дни след като го получил, Иоан се преставил. За това писмо той не казал на никого. А жената по време на смъртта му не била в града. На сутринта след погребението му тя дошла в града и като научила, че патриархът е починал и е погребан, горчиво скърбяла, като си мислела,че след смъртта му други ще вземат писанието и ще научат за греха . Тя отишла на гроба на светеца и го призовавала, като че бил жив:

- Човече Божий - възклицавала тя, - не се осмелих пред теб самия да изповядам греха си и ето, сега той стана известен на всички. О, по-добре да не ти бях давала писмото с моите грехове. Горко на мен, окаяната! Срамувах се от теб, но сега ме застигна още по-голям срам и станах посмешище за всички. Но няма да отстъпя от гроба ти, докато не ми известиш къде си оставил писмото. Та нали ти не си умрял, а продължаваш да живееш и сега.

В това състояние тя останала при гроба на Иоан три дни. На третата нощ свети Иоан наяве излязъл от гроба си заедно с двамата епископи и казал на плачещата:

- Жено, докога ще смущаваш покоя ни и ще мокриш със сълзи одеждите ни?

Като казал това, той дал запечатаното писмо с думите:

- Вземи писмото, отвори го и виж.

После мъртвите отново легнали в гробовете си. А жената взела хартията, видяла своя печат, разкъсала го и намерила писаното от нея изтрито, а вместо него прочела: “Заради Моя раб Иоан, грехът ти е простен".

Получила по чуден начин прошка за греха си, жената много се зарадвала и се завърнала у дома, като славела и хвалела Бога и величаела Неговия угодник свети Иоан Милостиви, по молитвите на когото да яви и на нас Господ Своята милост, да прости всичките ни грехове и да ни впише в книгата на живота во веки веков. Амин.

 

Тропарь святителя Иоанна Милостивого

глас 8

В терпении твоем стяжал еси мзду твою, отче преподобне,/ в молитвах непрестанно терпевый,/ нищия возлюбивый и сия удовливый,/ но молися Христу Богу, Иоанне милостиве, блаженне,// спастися душам нашим.

Кондак святителя Иоанна Милостивого

глас 2

Богатство твое расточил еси убогим/ и Небесное богатство ныне восприял еси,/ Иоанне всемудре,/ сего ради вси тя почитаем,/ совершающе память твою,// милостыни о тезоимените!

(Раздал си богатството си на бедните и си приел небесно богатство, всемъдри Иоане: затова всички те почитаме, празнувайки твоята памет, съименниче на милостта.)

 

В памет на свети пророк Ахия

свети пророк Ахия

Свети пророк Ахия произхождал от град Силом и живял при царуването на Соломон и Иеровоам. При Соломон той предсказал на Иеровоам разделянето на Соломоновото царство и отпадането от него на десетте колена, които образували Израилското царство. Когато срещнал Иеровоам сам в полето, пророк Ахия разкъсал дрехата си на дванадесет части и му заповядал да вземе десет от тях в знак на това, че Господ Бог Израилев предава в ръцете му десет колена, като изтръгва царството от ръката на Соломона и ще му даде Израил, ако върви по Божиите пътища. Впоследствие, когато Авия, синът на Иеровоам, се разболял, пророкът предсказал на Иеровоамовата жена изтребването на целия им дом заради Иеровоамовото нечестие, и разселването на израилтяните зад Ефрат. Пророчеството на Ахия както за смъртта на детето, така и за съдбините на Израил се изпълнило.

 

Житие на блажения Иоан Власати, Ростовски чудотворец

Свети Иоан Власати, Ростовски. Икона. XVIII в. Находится за ракой святых мощей блаженного Иоанна в церкви Толгской иконы Божией Матери в Ростове Великом.Свети Иоан Власати, Ростовски. Икона. XVIII в. Находится за ракой святых мощей блаженного Иоанна в церкви Толгской иконы Божией Матери в Ростове Великом.

Блаженият Иоан живял в град Ростов по времето на Иван Василиевич Грозни. Откъде бил родом, не е известно. В Ростов той живеел в образа на юродив заради Христа, нямал постоянен подслон и само понякога се отбивал да отдъхне при една благочестива вдовица или при своя духовен отец свещеника Петър. По негово време в Ростов пребивавал и беседвал с него, както и със знаменития Борисоглебски подвижник свети Иринарх, блажения юродив Иоан, наречен Големия калпак, който после отишъл в Москва и е погребан там.

Блаженият Иоан Ростовски винаги носел със себе си и четял една пергаментна книга - Псалтира на латински език. Не е известно къде и как е научил латински.

Кончината на блажения Иоан била на 3 септември 1580 г. Тялото му с грижите на благочестивата вдовица и духовния му отец, свещеника Петър, било погребано до църквата на свети Власий зад олтара. Погребението се съпровождало със знамения - вдигнала се силна буря, блеснали мълнии и загърмели гръмотевици.

След смъртта на блажения мнозина започнали да идват при гроба му, пеели в църквата молебени на Господа, Пресвета Богородица и Иоан Предтеча, молели да се освети вода и я пиели, като я смесвали с пясък от гробницата на блажения Иоан, а някои помазвали с нея болното си тяло и по вярата си получавали изцеление от различни болести.

Като слушал за чудесата при гроба на блажения Иоан, Ростовският митрополит Кирил, немощен от старост и поразен от тежка болест, като не можел да движи ръката и крака си, заповядал да го отнесат във Власиевската църква при иконата на свети Иоан и гроба на блажения Иоан Власати. По време на молебена, при четенето на светото Евангелие, болният светител веднага почувствал изцеление от болестта, започнал да движи ръката си, така че получил възможност да свещенодейства и да управлява Ростовската митрополия и живял още година и пет месеца.

На гроба на блажения Иоан ставали много чудесни изцеления на притичащите се с вяра болни. Тези чудеса били записвани и за тях съобщавали на цар Михаил Фьодорович.

Един благочестив търговец, който изпитал над себе си и над дома си Божията милост, издигнал църква над гроба на блажения.

Сега мощите на блажения Иоан почиват зад левия клирос в каменната църква на Толгската икона на Божията Майка с олтар в името на свети Иоан Предтеча и свещеномъченик Власий, построена през XVIII столетие.

При гробницата се намират големият кипарисен кръст на блажения и пергаментовият Псалтир, написан с красив готически шрифт. В една бележка в ръкописа е отбелязано, че светителят Димитрий Ростовски, когато при встъпването си в Ростовската митрополия през 1702 година оглеждал храмовете, обърнал внимание на този Псалтир, забелязал старинността му и заповядал да го подвържат и да го пазят както и преди на гроба на блажения. Друг надпис на латински език гласи: “С голямо почтение държах тази книга в ръцете си и я целувах. Нил, архиепископ Ярославски, 14 май, 1856 г.”

 

Тропарь блаженного Иоанна Власатого

глас 8

Явился еси во граде яко в пустыни,/ в смиренномудрии, чистоте и в трудех, и подвизех, и в терпении мнозе, преблаженне отче Иоанне. / Взем бо Крест Христов последова Ему/ и бе в молитвах и псалмопении день и нощь,/ иноязычнаго речения о спасении всего мира христианскаго рода/ и преселился еси к Невечернему Свету . / Ныне же ко гробу Твоему вернии приходящий,/ моляся Господеви, Богородице и Предтечи, приемлют исцеления молитвами твоими. / Но присно за ны молися, блаженне отче Иоанне, спастися душам нашим.

 

Ин тропарь блаженного Иоанна Власатого

глас 4

Явился еси во граде, яко в пустыни,/ смиреномудрием и чистотою,/ и взем крест Христов последова Ему/ в трудех и подвизех, и в терпении мнозе, преблаженне отче Иоанне. / И ныне моли о нас совершающих память твою,/ и усердно притекающих к раце мощей твоих,/ избавитися от бед, и душам нашим подати велию милость. 

 

Кондак блаженного Иоанна Власатого

глас 8

Христовою любовию уязвися, отче Иоанне блаженне,/ вышния красоты желая,/ земная же вся презре и ни во чтоже вмени. / И на земли ангельское житие препроводи,/ в вечный покой достиже,/ идеже глас празднущих,/ с нимиже молися за ны. / И душам нашим прощение,/ и телесем исцеление даруй.

 

Ин кондак блаженного Иоанна Власатого

глас 2

Христовою любовию уязвися отче Иоанне блаженне,/ вышния красоты желая,/ земная же вся презре и ни вочтоже вмени,/ и на земли ангельское житие имея,/ преселился еси в вечный покой,/ идеже предстоя Христу Богу/ моли спастися нам и всему христианскому роду яко да зовем ти:/ радуйся преблаженне отче Иоанне.

 

Памет на преподобния Нил Постник (V в.)

Преподобни Нил Синайски. Фреска от манастир св. Павел - АтонПреподобни Нил Синайски. Фреска от манастир св. Павел - Атон

Преподобният Нил бил родом от Константинопол, където получил прекрасно възпитание, изучил цялата книжна премъдрост и бил превъзходен оратор. Когато достигнал пълнолетие, той се оженил за една добродетелна жена, от която има две деца ­ син и дъщеря. Благодарение на знатния си произход и личните си достойнства, той бил назначен за префект на столицата.

Той водел богоугоден и добродетелен живот, но пороците, господстващи в царския двор, го накарали да се замисли за своето спасение и да остави света. Като познал цялата суетност на този свят, който целият лежи в зло, проникнат от убеждението, че в него няма нищо постоянно, нищо вечно и справедливо, а всичко е извратено и изпълнено с неправда, Нил се устремил към тесния, но спасителен път, който води във вечния живот, изпълнен с истинско и неизменно веселие и безконечно блаженство. Той убедил своята съпруга да даде съгласието си да остави света. Като раздали цялото си имущество на бедните, те дали свобода на робите и робините си, а после си поделили грижата за децата си. Съпругата на Нил взела при себе си дъщерята, а той ­ сина си Теодул, заедно, с който оставил Константинопол, загърбвайки света и всички светски пристрастия. Съпругата на Нил с дъщеря им заминала за Египет и там в един от женските манастири приела монашески образ и започнала ревностно да служи на Господа в подвизите на благочестието. А блаженият Нил със сина си Теодул отишъл на Синайската планина, заселил се в пустинята и подражавал на живота на преподобните отци пустинници, прекарвайки живота си в пост, подвизи, молитва и бдение, умъртвявайки плътта си с различни монашески трудове.

Преподобният се заселил в една пещера, която изкопал със собствените си ръце и в нея се подвизавал четиридесет години. Мълвата за него скоро се разпространила навред и много хора с високо знание и състояние започнали да се обръщат към него за наставление и молитва.

Когато преподобният научил за заточението на свети Иоан Златоуст, смело и без страх извисил глас от дълбокото си безмълвие и изобличил император Аркадий, като му написал послание със строги укори заради неправдите му спрямо великия светител.

Докато водел отшелнически живот в монашески подвизи, за изпитание на любовта му към Господа му било пратено едно особено изкушение. Пустинята била нападната от варвари, които като диви зверове нахлули внезапно и убили много свети отци, а други взели в плен. Заедно с другите те отвели и сина на свети Нил Теодул. Той горчиво плакал за сина си, особено когато научил, че варварите имат обичай да принасят пленниците в жертва на езическите богове. Но Бог съхранил Теодул невредим, защото епископът на град Емес го откупил от варварите и впоследствие го назначил за клирик.

Като научил за това, светият сам се отправил в Емес и бил посрещнат с почести от епископа, който въпреки желанието му го ръкоположил в презвитерски сан и го молел да остане да живее в града. Когато блаженият Нил не пожелал да остане там, а решил отново да се оттегли в Синай, епископът върнал сина му и ги отпратил с мир. Блаженият Нил отново отишъл със сина си на своето предишно място в Синай и като живял там много години, мирно се преставил на Господа.

От преподобния Нил са останали много душеполезни и изпълнени с премъдрост слова за поста, писма до различни лица по въпросите на вярата и християнското благочестие.

 

Тропарь преподобного Нила

глас 8

Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси,/ и иже из глубины воздыханьми во сто трудов уплодоносил еси,/ и был еси светильник вселенней, сияя чудесы, Ниле, отче наш,// моли Христа Бога спастися душам нашим.

 

Кондак преподобного Нила

глас 8

Хврастная страстей яже от телесе востания/ сечительно, Ниле блаженне,/ во бденной твоей ссекл еси молитве,/ но, яко имея дерзновение ко Господу,/ от всяких мя бед свободи, да зову ти:// радуйся, отче всемирный.

 

Ин кондак преподобнаго Нила Постника

глас 8

Божественною любовию возгоревся, всеблаженне,/ оставил еси иже в житии молвы/ и постных селитву в горе стяжа,/ от неямсе, вшед в мрак незаходный,/ приемлеши, яко древле Богоносец, Богоначертанная писмена,/ имиже к Божественней добродетели наставляеми, весело вопием ти:/ радуйся, отче Ниле, постником добротворение.

image

 

 

Наставления и мисли на св. Нил Синайски

 

imageРъкопис с творби на преп. Нил Синайски, XII в., Св. Гора

 

"Бъдете кротки към хората, но войнствени към нашия враг, тъй като именно в това се състои естествената употреба на гнева — враждебно да се противим на древната змия... Който злопаметствува по отношение на демоните, той не е злопаметен по отношение на хората".

 

Блажен е човекът, който по време на молитвите си запазва съвършена без-образност и без-мечтание.

 

Молитвата е клонка от дървото на кротостта и безгневието, проява на радост и благодарност, лек за унинието . Ако си търпелив, винаги ще се молиш с радост.

 

Благодетелна за душата е банята на молитвата - сълзите по време на молитва, но след това помни за какво си плакал.

 

"Праведниците са наречени неразумни, защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното".

 

"Не желай чувствено да видиш ангели, или сили, или Христа, за да не загубиш ума си, като приемеш вълка за пастир и се поклониш на враговете демони".

 

"Когато се молиш, не придавай на Божеството какъвто и да било облик и не допущай: умът ти да, се "преобразява" в някакъв образ, но невеществено пристъпи към Невеществения и ще се срещнеш с Него".

 

"Има и още една печал ­ непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение не да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушава отчаяние, го тласка към самоубийство. Св. Йоан Касиан Ако искаш да се справиш с унинието и мрачното разположение на духа, трябва да се изпълниш с благодушна любов и да се облечеш в незлобна радост."

 

"Трябва да знаеш следното коварство на демоните. Понякога те се разделят на групи. Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях".

 

"Ако забележиш, че когато се молиш против някой греховен помисъл, той е утихнал скоро и леко, разгледай от какво е произлязло това, за да не попаднеш в засада и, бидейки измамен, да не станеш предател сам на себе си... Понякога демоните, като вложат в тебе известни греховни помисли, сами те подбуждат да се молиш против тях, да им противоречиш, и тогава веднага се махат. Те правят това, за да паднеш ти в измама, като си въобразиш, че вече си започнал да побеждаваш мислите и да плашиш демоните."

 

Преподобный Нил Мироточивый (1651)

Св. преподобни Нил МироточивиПреподобный Нил Мироточивый родился в Греции, в селении, носящем имя святого Петра, Законийской епархии. Воспитывался своим дядей, иеромонахом Макарием. Достигнув положенного возраста, преподобный принял монашеское пострижение и был удостоен рукоположения в иеродиакона, а потом и во иеромонаха. Желание больших подвигов в иноческом делании привело блаженного дядю и преподобного племянника на Афон, где Макарий и Нил подвизались на месте, называемом Святые Камни. По преставлении блаженного Макария преподобный, поднимаясь на более высокие духовные подвиги, поселился на месте, неприступном почти ни для какого живого существа. По отшествии к Господу преподобный был прославлен обильным истечением целительного мира, за которым приезжали христиане из самых отдаленных стран Востока.

 

Тропарь в честь обретения мощей преподобного Нила Мироточивого

глас 1

Монашествовав богоугодно в Горе Афонстей,/ в молитвах и постех Бога взыскал еси/ и стал еси приятелище чистое Духа,/ облиставая верным добродетелей лучи,/ имиже осияваеши, Ниле, вопиющих тебе:/ слава прославльшему тя Богу,/ слава Венчавшему тя,/ слава Действующему тобою всем исцеления.

 

Кондак в честь обретения мощей преподобного Нила Мироточивого

глас 3

Еже от земли явление/ священных мощей твоих, Ниле,/ совозсия сиянию Креста,/ того бо вожделел еси тепле от младенства,/ кости твоя, сораспявшияся Христови,/ воскресшему яко превечному Богу,/ Того пришла благодать.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑