Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 24 април...

11 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Св. мъченици Прокес и Мартиниан. Св. преподобни Фармутий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
20.09.2013 г. / 19:13:18 
Вяра
04.10 по еретическия, †21 септември по църковния календар - Св. апостол Кодрат. Св. мъченици Евсевий и Приск. Св. свещеномъченици Ипатий и Андрей. Св. Исакий и Мелетий. Св. Димитрий, митрополит Ростовски.

В памет на светия апостол Кодрат

Светият апостол Кодрат, един от Седемдесет, проповядвал словото Божие в Атина и в Магнезия*, където бил епископ. Със своята проповед той обърнал мнозина към светлината на Богоразумието. По думите на Сирах, той бил "като утринна звезда сред облаци" (Сирах.50:6): под тъмни облаци разбираме езическото безбожие, чуждо на светлината на благочестието. Хората, обхванати от него, стояли в тъмнина и сянка смъртна. Като проповядвал словото Божие, светият апостол Кодрат възсиял пред тях като голяма светлина. Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове. Както някога звездата била пътеводителка на източните царе, така и той посочил пътя към Христа и както утринната звезда води след себе си слънцето, така и той възвестил на света за великото Светило и разпръснал мрака, обкръжаващ човешките души. Но тъмнината е постоянен враг на светлината.

Затова и безбожните елини, като видели, че Кодрат разрушава храмовете им, изгонва бесовете, изкоренява злочестието, повдигнали обвинение срещу светия апостол и се нахвърлили върху него с камъни, както някога иудеите срещу свети Стефан (Деян.7:59). Макар и затрупан с камъни, но пазен от Христовата благодат, свети Кодрат останал жив. Тогава го затворили в тъмница и дълго го мъчили с глад. Нечестивите идолопоклонници лишили от естествена храна този, който насищал душите им не с тленна храна, но с храна, водеща във вечния живот. Те измъчвали светеца с глад, но сами погивали от този глад, за който Светото Писание казва: "не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни" (Амос. 8:11). Не могли да погубят с глад мъжа винаги подкрепян свише, но сами обрекли себе си на вечна смърт. След дълги мъчения свети Кодрат умрял, но душата му живее в Небесното Царство и се наслаждава на райско блаженство.

Той завършил подвига на своето страдание при цар Адриян и започнал вечния си живот пред Царя на славата Иисус Христос: с Него той страдал, с Него се и прославяли в Неговото Царство.

Святото му тяло, положено в Магнезия, източвало много изцеления на болните. Амин.

* Магнезия - източен полуостров и област на Тесалия

 

В памет на светите мъченици Евсевий и Приск

Свети Евсевий живял във Финикия* и отначало бил таен последовател на Христа. По това време езичниците повдигнали страшно гонение срещу християните: те подлагали вярващите на различни мъчения навсякъде, където могли да ги намерят. Тогава много от вярващите, бягайки от ръцете на нечестивците, се скривали в тайни места. Като размишлявал за думите на Христа: "всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен" (Мат. 10:32), свети Евсевий се изпълнил с Божествена ревност и като отишъл при управителя на града, застанал пред него и казал:

 

 

- Защо безумстваш, богоборецо, преследвайки Христовото стадо?

Князът го погледнал и попитал:

- Кой си ти?

Той отвърнал:

- Аз съм раб на Христа, против Когото ти въставаш.

Силно разгневен от тези думи, князът казал:

- Как се осмеляваш дръзко да идваш тук и да безчестиш мене, княза?

На това свети Евсевий отвърнал:

- Моята ревност за Господа Иисуса Христа ме подбуди да изоблича вашата слепота: понеже вие сте обезумели и се покланяте на бяс, а не на Бог.

Тогава князът заповядал да го съблекат, да го повесят и да стържат тялото му. Стъргали светеца с остро желязо дотогава, докато не се показали костите му. След това започнали да го поливат с оцет и сол и да разтъркват раните му. Всичко това Христовият изповедник претърпял мъжествено, като че не неговото тяло понасяло тези мъчения, и се радвал за това, че страда за Христовата вяра. Когато понесъл всички тези мъки, князът му казал:

- Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жив. Ако не направиш това, ще те погубим.

Свети Евсевий отговорил:

- Тялото ми можете да погубите, но Христос ще приеме душата ми. За него искам да претърпя всичко, понеже "който претърпи докрай, той ще бъде спасен" (Мат. 24:13)..

Като видели неговата непреклонност, нечестивците му отсекли главата с меч. Така той отишъл на небесата и приел венеца на славата от ръцете на Господа.

Свети Приск изповядвал името Христово във Фригия и обърнал мнозина езичници към Христа. Като го хванали, нечестивците го провесили и започнали с железни нокти дълбоко да стържат ребрата му, така че цялото тяло на свети Приск било набраздено като разорана земя. Някои от стоящите там нечестивци, като видели лютите мъчения и леещата се кръв на мъченика, изпаднали в силна ярост, измъкнали мечовете си и като се хвърлили към светеца, отсекли главата му.

Така пострадал в свидетелство за Христа този добър изповедник, а сега Христос го изповядва пред Своя Небесен Отец.

Слава на Бога во веки веков. Амин.

* Финикия - древна страна на север от Палестина. Представлявала тънка брегова ивица между морето и ливанските планини. От градовете в тази област най-забележителни били Тир и Сидон


В памет на светите свещеномъченици Ипатий и Андрей

Тези светии се родили в Лидийската страна*. В детството си те двамата заедно изучавали науките в една обител, и, като украсявали себе си с всякакви добродетели, все повече и повече се укрепявали във вярата. Като достигнал зряла възраст, свети Ипатий приел монашество. Той се стремил непрекъснато да пребъдва в безмълвие и да работи на Бога. А свети Андрей се посветил на служение на хората: заел място на клирик, станал ревностен проповедник на словото Божие и ревностно поучавал християните в църквата. И двамата се отличавали с голямо въздържание, смиреномъдрие и нелицемерна любов към всички.

Ефеският архиепископ узнал за добродетелния живот на тези благочестиви мъже и ги повикал при себе си. Не малка полза почерпил той за себе си, като беседвал с тях. Затова той много ги обикнал и направил свети Ипатий, против желанието му, епископ на Азийската църква, като казал:

- Не подобава на такъв светилник да бъде в пустиня, под крина. Той трябва да се намира на светителския престол, за да просвещава църквата с Христовото учение.

Свети Андрей пък той ръкоположил за свещеник. Така възсияли тези двама светии, като просвещавали хората с премъдрото учение и с чистотата на своя живот.

Междувременно гръцкият цар Лъв Исавриян* повдигнал гонение срещу светите икони. Той наредил по цялата империя да ги изхвърлят от Божиите храмове и издал най-строго нареждане никой да не смее да им се покланя. Светите Ипатий и Андрей се въоръжили против иконоборците: убеждавали своето паство да не слуша безбожната царска заповед.

Като чул за това, царят наредил да ги доведат при него и дълго ги убеждавал да се откажат от почитанието на светите икони. Той дори заповядал на своите мъдреци да встъпят в спор с доблестните Христови воини, но с нищо не могъл да ги разколебае. Като ги хвърлил в тъмница, той дълго време ги държал там, като се надявал с това да ги застави да се откажат от убежденията си. Излъган в очакванията си, той заповядал да ги бият без пощада, да смъкнат от главите им косите с кожата, да намажат брадите им със смола, да ги запалят, а след това да запалят на главите им скъпоценните свети икони. Всичко това те претърпели мъжествено и с Божията сила останали живи. След това Лъв заповядал да ги влачат през града. И повлекли светиите за присмех пред всички. Накрая те били заклани като агнета и предали душите си в Божиите ръце, като пострадали за светите икони. Честните им тела били хвърлени на кучетата да ги изядат, но вярващите тайно ги взели и ги погребали с чест, подобаваща на тези мъченици.

* Лидия - област на западния бряг на Мала Азия

* Император Лъв III Исавриян царувал от 717 до 741 г.


В памет на светите епископи Исакий и Мелетий

Преподобните и благочестиви наши отци Исакий и Мелетий били епископи на Христовата Църква. Те и двамата изпълнявали едно и също светителско служение и се отличавали с богобоязливост и християнски добродетели. Тяхно непрестанно дело било да учат народа на Божествените духовни слова и да ходят по Божиите заповеди. И двамата се отличавали с благотворителност, раздавали имуществото си на бедните и се смилявали над тях, като заедно с веществения хляб ги насищали и с духовен хляб - поучения и душеполезни наставления. Със своя живот те заслужили дар на чудотворство и починали в мир на старост в различни години, но в един и същи ден.


Житие на св. Димитрий Ростовски

Св. Димитрий Ростовски се е родил в 1651 г. в гр. Макаров, при Киев. При светото Кръщение бил наречен Даниил.

Баща му Сава бил офицер.

Даниил постъпил на училище в Киев. Още от ранни години проявявал усърдие както в молитвата, така и в учението. Предпочитал да чете книги и да слуша благочестиви разговори, вместо да се увлича в шумните игри на своите съученици.

С течение на времето това настроение у него се засилило. На 18-годишна възраст, с благословение на родителите си, постъпил монах в киевския Кириловски манастир. Бил постриган в 1668 г. с името Димитрий.

В манастира младият монах Димитрий укрепнал във вярата и благочестието. Наред с богословски и други науки се заловил да изучава и разни езици.

Надарен от Бога с богати умствени сили, той употребил за добро тия скъпоценни дарове. Подобно на верния служител от притчата на Господа за талантите (Мат. 25:14-30), той преумножил поверените му таланти, като ги посветил в служба на Бога и ближните. Димитрий проповядвал вдъхновено словото Божие в Киев, Чернигов и разни манастири. Станал игумен на Максаковския, а по-късно на Батуринския манастир. Мъдрите и красноречиви негови проповеди привличали множество слушатели.

...

В Руската църква по това време се чувствала силно нуждата да се съберат житията на светиите.

Митрополит Макарий Московски (XVI в.) бил подел отдавна това дело. В своите "Четии Миней" той събрал много жития на светии из разни книги. След това Киевският митрополит Петър Могила пожелал да издаде тия творения на по-достъпен език, но умрял, без да може да изпълни намерението си. Новият Киевски митрополит Варлаам търсел човек, комуто би могъл да възложи тая задача. И намерил тоя човек в лицето на духовника Димитрий, станал вече известен както с благочестието, така и с учеността и трудолюбието си.

Димитрий започнал тоя полезен труд, когато бил игумен на Батуринския манастир. Работил в тая област в продължение на 20 години като архимандрит в Чернигов и Новгород – Северски и като митрополит Ростовски. Той събрал житията на светиите в "Четии-Минеи", подредил ги по месеци и дни. С това заслужил голямото признание както на Руската така и на другите православни църкви.

...

Между това император Петър Велики (1672-1725 г.) назначил Димитрий за митрополит Сибирски и Тоболски. Но започнатото от него дело и разстроеното му здраве не му позволявали да предприеме далечно пътуване за Сибир. Затова бил преназначен за митрополит Ростовски и Ярославски.

В тоя висок сан Димитрий усилил още повече трудовете си, като е имал за правило думите на Спасителя: "От всекиго, комуто е много дадено, много и ще се поиска" (Лук. 12:48).

Той се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Устроил в гр. Ростов училище на свои средства. Следял преподаванията и сам често преподавал, когато това му позволявали разнообразните занятия. С уроци и проповеди непрестанно изяснявал Христовото учение. Въздържан, богобоязлив, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло.

Непрекъснатите архипастирски грижи и дела не му пречели да продължава усърдно събирането и съставянето на жития. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание. Показал се автор на молитви и духовни книги.

...

Смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 години той заболял и почувствал своя край, макар болестта да не изглеждала смъртоносна и да не внушавала опасения. В навечерието на своята кончина той повикал при себе си певците и изслушал с внимание създадените от самия него духовни песни. Като изпратил всички, той задържал един от певците, който му помагал усърдно в преписването на съчинения. Беседвал дълго с него за живота, за длъжностите на християнина. След това го освободил. Като го изпратил до вратата на килията си, поклонил му се ниско и му благодарил за всички, оказани от него услуги.

- На мене ли, последния служител, ти се кланяш тъй ниско, владико свети? – запитал смутен певецът.

Митрополитът пак му се поклонил, като повторил:

- Благодаря ти!

След това коленичил и почнал да се моли.

Певецът си отишъл в своя дом с тъжно предчувствие.

На другия ден, рано сутринта, камбанният звън известил за смъртта на светителя.

Хората от митрополията го намерили умрял на колене, както се молел. Това станало в Ростов на 21 септември 1709 година.

Приживе светителят бил раздал на бедните всичко, което имал. При смъртта му в килията не намерили нищо друго, освен свещени книги.

Четиридесет и три години подир смъртта на св. Димитрий Ростовски честните му мощи и самите одежди били открити в гроба му нетленни. В 1763 г. по заповед на императрица Екатерина Велика те били поставени в сребърен ковчег.

Жития на светиите


† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

 ↑