Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ (свети Александър Невски); „ору́жием обы́дет тя и́стина Его́“ (Пс.90:4) „и́стиною Твое́ю потреби́ их“ (Пс.53:7). Целта ни е да помогнем за пробуждането на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното еретическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ нами Богъ!   Верую
Февруари ∇ 2024 ∇
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 1
  • 2
  • 3
Днес 22 февруари е 09 февруари 2024 по църковния календар
Голготски кръст

Свети мъченик Никифор. Св. свещеномъченици Маркел, епископ на Сицилия и Филагрий, епископ Кипърски Прочети повече

Разпечатване на календара
Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
Лесно четене или печат 03.07.2012 г. / 14:45:48 
Родолюбие
На 4 декември 1852 г. в Търново е роден първият български генерал Сава Муткуров (1852 – 1891)

imageБългарски герой, офицер, отличил се в боевете на Шипка, основен участник в подготовката и провъзгласяването на Съединението и защитата му в Сръбско-Българската война, един от тримата регенти на Княжество България преди идването на Фердинанд, после е военен министър и извършва съществени организационни и структурни промени в армията, както и нейното модернизиране и превъоръжаване, първия български офицер получил генералско звание, първия и единствен носител на най-високата І-ва степен на военния орден „За храброст“.

Сава Муткуров завършва Военно-медицинското училище в Цариград (1868) и Пехотното юнкерско училище в Одеса (1872), след което постъпва на служба в руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) командва рота в 54-ти пехотен мински полк и се отличава в боевете на Шипка. След Освобождението служи в 1-ва пловдивска дружина и в Главния щаб на Източнорумелийската милиция. Активно участва в подготовката и провъзгласяването на Съединението (1885). В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Участва и във военна защита на Обединението на Княжество България и Източна Румелия, като по време на Сръбско-Българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември 1885 г.). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5а пеша бригада.

След абдикацията на княз Александър І (26 август 1886 г.) е един от тримата регенти на Княжество България до избирането на новия български княз Фердинанд I и разпускането на Регентския съвет (2 август 1887 г.).
На 20 август 1887 г. полковник Муткуров заема поста военен министър. Под неговото ръководство се извършват организационно-структурни промени в армията и във Военното министерство, изработени и приети от Народното събрание са „Закон за носене на оръжие“ (1887) и „Закон за носене тегобите на военната служба“ (1889), започва издаването на първото българско военнотеоретично списание – „Военен журнал“ (1888). През 1889 г. за нуждите на войската са закупени 33 000 пушки „Бердана № 2“, 60 000 пушки „Манлихер“ и първите картечници „Максим“.
На 4 февруари 1891 г. Сава Муткуров е повишен в генерал-майор и става първият български офицер с генералско звание. 

image
Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София

Умира в Неапол на 3 март 1891 г. Погребан е в двора на софийската църква „Св. Спас“.

Награди:

  • Орден „За храброст“ I ст.
  • Орден „За храброст“ IV ст. 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
  • Орден „За заслуга“ – сребърен
  • Медал „За Войната със Сърбия“
  • Кръст „За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“
  • Руски орден „Св. Ана“ III ст. с мечове и лък
  • Руски орден „Св. Станислав“ III ст. с с мечове и лък
  • Руски медал „В памет на руско-турската война от 1877–1878 г.“ 

 

 ↑