Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2019
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 11 декември е 28 ноември 2019 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Св. мъченик Христо Българин. Св. петнадесет свещеномъченици Тивериополски (Струмишки). Св. мъченик Иринарх. Св. преподобномъченик Стефан Нови Изповедник. Свв. мъченици, пострадали със свети Стефан Нови. Св. Теодор, архиепископ Ростовски Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 02.11.2012 г. / 14:24:32 
Истинската история
На 2.11.1885г. започва Сръбско-Българската война

image

Началото на Сръбско-българската война е още на 27 септември, когато сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска.

 

 

След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони.

 

 

Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ: “Всеки българин, способен да носи оръжие да дойде под знамената, да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападетили”.

 

 

България изпраща нота до всички Велики сили с искане да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Единствено сюзеренът Османската империя отвръща на молбата, но ако Княжеството отхвърли Съединението.

 

 

Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот — Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България - София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир: цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъдат включени към сръбската държава; сръбска окупация над останалата част от Княжеството; преместване на българската столица от София в Търново; военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан; огромна парична компенсация.

 

 

Сръбската войска достига до над 120 000 души (от които 103 000 редовна армия). Командирите - генералите Йованович, Милойко Лешанин, Джура Хорватович, Йован Белимаркович и други - са добре обучени, вече минали през две войни. Въоръжението на пехотата и медицинското обслужване е едно от най-модерните за времето си. Снабдяването с храна и провизии също е добре организирано, чрез данък за населението и специални военни складове.

 

 

Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението. Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.

 

 

Сержантите също не достигат, затова за сержанти на българските роти са избрани 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000.

 

 

Българската пехота разполага със стари пушки (на повече от 10-15 години), а артилерията с 200 артилерийски оръдия, от които 40 са повредени и неизползваеми. Боеприпасите също не са достатъчно, както и униформите.

 

 

Храната се събира главно от доброволно предоставяне на населението или чрез дарения на богати българи извън граница. Лекарското обслужване по това време е на ниско ниво. Военни болници не съществуват.

 

 

Войската е разделена на два корпуса - Източен - където се намира по-голямата част от армията и който е съсредоточен на турската граница и Западен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия.

 

 

Видин и Трън са допълнително укрепени.

 

 

Победоносната война на капитаните показва появата на нова военна сила в Източна Европа.

 ↑