Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2021
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
Днес 5 декември е 22 ноември 2021 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост 

24 Неделя след Петдесетница – зa кръвoтoчивaтa жeнa Прочети повече ТУК

Св. Михаил Българин воин  Прочети повече ТУК

Св. Михаил Българин воин. Свв. апостоли Филимон, Архип и Апфия,  Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим от Рим. Св. мъченик Прокопий. Св. мъченик Менигний. Св. преподобни Ахав. Св. благоверен княз Михаил Тверски Прочетете повече ТУК!


1916 г. - Части от Дунавската армия влизат в Букурещ

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 17.09.2012 г. / 04:53:52 
Вяра
30.09 по еретическия, 17 септември по православния календар - Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Св. мъченица Агатоклия. Св. мъченица Теодотия. Свещеномъченици Пелей и Нил, епископи, Зинон, презвитер, и други 153 мъченици

Страдание на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София (ок. 137 г.)

imageПри царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот - по онази премъдрост, която възхвалява апостол Иаков:

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*.

* Апостолът сравнява земната, светската, мъдрост и мъдростта,"която иде отгоре", тоест от Бога, като посочва свойства на Божествената: тя е свободна от всякаква греховност и страстност, обича мира и умиротворява всякаква вражда; за да не наруши мира, тя кротко понася всякаква несправедливост, в нея няма страст към споровете и пренията и дори в другите се стреми да потисне тази страст с покорност (отстъпчивост); тя е пълна с милосърдие и добри дела. Бел.ред.

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели? Скоро след раждането на третата дъщеря София изгубила съпруга си. Останала вдовица, тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и милостиня. Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели.

Децата растели, растели в тях и добродетелите. Те вече добре познавали пророческите и апостолските книги, свикнали да слушат внимателно поученията на наставниците, прилежно се занимавали с четене, били усърдни в молитвата и домашните трудове. Подчинявайки се на своята света и богомъдра майка, те преуспявали във всичко и възлизали от сила в сила. И тъй като били необикновено красиви и благоразумни, скоро всички започнал да им обръщат внимание.

Слухът за тяхната премъдрост и красота се разпространил из целия Рим. Чул за тях и началникът на областта Антиох и пожелал да ги види. Но още щом ги зърнал, се убедил, че са християнки, защото не желаели да скриват вярата си в Христа, не се съмнявали в надежда на Него и любовта им към Него не отслабвала. Открито пред всички те прославяли Христа Господа и се гнусели от богомерзките езически идоли.

image
Скулптурен портрет на император Адриан, Капитолийски музей

За всичко това Антиох известил цар Адриан и той побързал да прати слугите си, за да доведат девиците при него. Изпълнявайки царската заповед, слугите отишли в дома на София.Там видели, че тя поучава дъщерите си и й съобщили, че царят я вика заедно с тях. Те разбрали с каква цел ги призовава царят и се обърнали към Бога с такава молитва:

- Всесилни Боже, направи с нас според святата Си воля. Не ни оставяй, но ни прати Своята помощ, за да не се уплашат сърцата ни пред гордия властник, за да не се побоим от страшните му мъчения и да не се ужасим от смъртта. Нека нищо да не ни отвърне от Тебе, нашия Бог.

Като възнесли молитва и се поклонили на Господа Бога, четирите жени - майката и дъщерите, се хванали за ръце подобно на сплетен венец и тръгнали при царя. Те често вдигали очи към небето и със сърдечни въздишки и тайна молитва се оставяли на помощта на Онзи, Който е заповядал: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият" (Мат. 10:28). Когато стигнали в царския дворец, те се осенили с кръстно знамение и казали:

- Помогни ни, Боже, Спасителю наш, за прослава на Твоето свято Име.

Въвели ги в двореца и те застанали пред царя, който горделиво седял на своя трон. Щом го видели, те му въздали подобаващите почести, но застанали пред него без никакъв страх, без да трепне лицето им, с мъжество в сърцето и гледали с весел взор, като че били повикани на пир. С такава радост те се явили за мъчения заради своя Господ.

Като видял техните благородни, светли и безстрашни лица, Адриан започнал да разпитва от кой род са, как се наричат и каква е вярата им. Премъдрата майка отговаряла така благоразумно, че всички присъстващи се учудвали на ума й. Като споменала кратко за произхода и името си, света София започнала да говори за Христа, Чийто произход не може никой да обясни*, но на Името Му трябва да се покланя всеки род (Фил. 2:10)**. Тя открито изповядала вярата си в Сина Божий и като се нарекла Негова рабиня, прославяла Името Му.

      * "Но рода Му кой ще обясни" е казано в книгата на пророк Исаия (53:8), тоест произхода или рождението на Иисус Христос - Неговото предвечно рождение от Бог Отец и временно от Пресвета Дева Мария - никой не може да изобрази достойно. Тази велика тайна не е открита напълно дори за ангелите (виж 1Петр. 1:12). Бел.ред.

** Тук се разбира името Син Божий, заради което на Христос трябва да се покланят всички небесни и земни същества, дори обитателите на преизподнята, злите духове. Бел. ред. .

 

- Аз съм християнка - обявила тя, - ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.

При това казала, че и дъщерите си е приготвила за Христа, за да запазят нетленната си чистота за нетленния Жених - Сина Божий.

Като видял пред себе си толкова мъдра жена, царят не пожелал да започва дълга беседа с нея и да я съди, а отложил делото за друго време. Той пратил света София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги наблюдава, а след три дни да ги доведе при него на съд.

В дома на Паладия София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата с вдъхновени от Бога слова.

- Възлюбени мои дъщери - казала им тя, - днес е времето на вашия подвиг, дойде денят, в който ще станете невести на вашия безсмъртен Жених и сега според вашите имена трябва да покажете твърда вяра, несъмнена надежда и нелицемерна и вечна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато с мъченически венец ще се венчаете за възлюбения си Жених и с голяма радост ще влезете в пресветлия Му чертог. Дъщери мои, заради тази чест от Христа не жалете вашата млада плът, не жалете красотата и младостта си за Най-Прекрасния сред синовете човешки, не скърбете, че ще се лишите от временния живот заради вечния. Защото вашият небесен възлюбен, Иисус Христос, е вечното здраве, неописуемата красота и вечният живот. И когато телата ви заради Него бъдат измъчвани до смърт, Той ще ги облече в нетление и раните ви ще направи светли, като звездите на небето. Когато в мъките красотата ви бъде отнета заради Него, Той ще ви украси с небесна красота, която човешко око не е виждало. Когато се лишите от временния живот, като положите душите си за своя Господ, Той ще ви награди с безконечен, в който ще ви прослави вовеки пред Своя Небесен Отец и пред светите Си ангели, и всички небесни сили ще ви нарекат невести и изповедници Христови. Ще ви възхвалят всички преподобни, за вас ще се възрадват мъдрите деви и ще ви приемат в общение. Скъпи мои дъщери! Не допускайте да ви съблазнят с вражеските прелести, защото мисля, че царят ще ви обсипва с ласкателства и ще обещава големи дарове, ще ви предлага слава, богатство и почести, цялата красота и сладост на тленния и суетен свят. Но вие не пожелавайте нищо от това, защото всичко то изчезва като дим, отвява се като прах от вятъра, изсъхва като трева и цвят и се превръща в пепел. Не се плашете, когато видите страшните мъчения, защото като пострадате малко, ще победите врага и ще възтържествувате вовеки. Вярвам в моя Бог Иисус Христос, вярвам, че няма да ви остави да страдате в Негово име, защото Сам е казал: "Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя" (Ис. 49:15.). Той неотстъпно ще пребивава с вас във всички ваши мъки, ще гледа подвизите ви, ще укрепява немощите ви и ще ви приготви за награда нетленен венец. О, прекрасни мои дъщери! Спомнете си болката ми при вашето раждане, спомнете си трудовете, с които ви откърмих, спомнете си думите, с които ви учех на страх Божий, и утешете майка си в старостта с добро и мъжествено изповядване на вярата в Христа. За мен ще е тържество, радост, чест и слава сред вярващите, ако се удостоя да се нарека майка на мъченици, ако видя вашето доблестно търпение заради Христа, твърдото изповядване на Неговото свято Име и смъртта за Него. Тогава душата ми ще се възвесели, духът ми ще се възрадва и старостта ми ще се укрепи. И вие наистина ще бъдете мои дъщери, ако послушате наставленията на майка си, ако стоите за своя Господ дори до кръв и умрете с усърдие за Него.

Като изслушали с умиление наставлението на майка си, девиците усетили сладост в сърцата и се радвали духом, очаквайки мъченията така, както биха очаквали брачния час. Защото като свети клонки от свят корен те с цялата си душа желаели онова, към което ги наставлявала премъдрата им майка София. Те възприемали със сърцето си всички нейни думи и се приготвяли към подвига на мъченичеството, сякаш се стягали за светлия чертог, ограждайки се с вяра, укрепявайки се с надежда и възпламенявайки се с огъня на любовта към Господа. Ободрявайки и подкрепяйки се една друга, те обещали на майка си с Христовата помощ да изпълнят душеполезните й съвети.

На третия ден ги довели при беззаконния цар на съд. Като си мислел, че те ще се вслушат в съблазнителните му думи, той започнал да ги увещава:

- Деца! Като виждам вашата красота и щадя младостта ви, съветвам ви като баща: поклонете се на боговете, властелините на вселената, и ако ме послушате и изпълните заповяданото, ще ви нарека свои дъщери. Ще призова началниците, управителите и всички мои съветници и пред тях ще ви обявя за мои деца и от всички ще получите похвала и почести. Ако не ме послушате и не изпълните повелята ми, ще си причините голямо зло и ще огорчите старините на майка си, а самите вие ще погинете, докато бихте могли да се веселите и да живеете безгрижно и радостно. Защото ще ви предам на жестока смърт и като смажа членовете и телата ви, ще ги хвърля на кучетата и всички ще ви тъпчат. И така, заради вашето собствено благо ме послушайте, защото ви обичам и не само не искам да погубя вашата красота и да ви лиша от живота, но бих искал да съм ви като баща.

Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Икона от Москва. XV в.Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Икона от Москва. XV в.

Но светите деви в един глас и единодушно му отговорили:

- Наш отец е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас и нашия живот и помилва душите ни. Искаме Той да ни обича и да сме истински Негови деца. На Него се покланяме и пазим повеленията и заповедите Му, а на твоите богове плюем и не се страхуваме от твоите заплахи, защото желаем само да пострадаме и понесем горчиви мъки заради най-сладкия Иисус Христос, нашия Бог.

Като чул от тях този отговор, царят запитал майка им как се наричат дъщерите й и на колко са години.

Света София отговорила:

- Името на първата ми дъщеря е Вяра и тя е на дванадесет години. Втората е Надежда и е на десет, а третата - Любов, е само на девет години.

Царят бил премного учуден, че на такава невръстна възраст девиците притежават мъжество и разум и могат да му отговарят така. Той започнал да принуждава всяка една към своето нечестие и отначало се обърнал към най-голямата сестра Вяра:

- Принеси жертва на великата богиня Артемида!

Но тя отказала. Тогава царят наредил да свалят дрехите й и да я бият. Мъчителите немилосърдно й нанасяли удари и викали:

- Послужи на великата богиня Артемида!

Но Вяра мълчаливо понасяла страданията, като че ударите се сипели не върху нейното, а върху чуждо тяло. Като не постигнал успех, мъчителят заповядал да отрежат зърната на девическите й гърди. Но от раните вместо кръв изтекло мляко. Всички, които наблюдавали мъчението, се дивели на чудото и на търпението на мъченицата. И тайно укорявали царя за неговото безумие и жестокост, като казвали:

- С какво е съгрешила тази красива девойка и за какво страда така? О, горко на безумието на царя и зверската му жестокост, която безчовечно погубва не само старците, но и малките деца.

След това донесли желязна решетка и я поставили на силен огън. Когато тя се нагорещила и захвърчали искри, сложили върху нея светата девица Вяра. Два часа лежала тя на нея и като се молела на своя Господ, не пострадала ни най-малко, с което изумила всички. После била хвърлена в котел, пълен с кипяща смола и масло, но пак останала невредима и седяла сякаш в прохладна вода, възпявайки Бога. Мъчителят недоумявал какво още да направи с нея, за да я отвърне от Христовата вяра и затова я осъдил на посичане с меч.

Като чула присъдата си, света Вяра се изпълнила с радост и казала на майка си:

- Помоли се за мене, майко, за да се свърши шествието ми и да стигна желания край, да видя възлюбени Господ и Спасител мой и да се насладя на вида на Неговото Божество.

А на сестрите си казала:

- Помнете, любезни мои сестри, на Кого сме дали обет, Кого сме избрали за свой Жених. Вие знаете, че сме запечатани със светия кръст на нашия Господ и трябва вечно да Му служим, затова нека да претърпим докрай. Една и съща майка ни е родила, тя ни е възпитала и ни е учила, затова трябва да приемем еднаква кончина. Като едноутробни сестри трябва да имаме една воля. Нека стана пример за вас, за да ме последвате и вие при призоваващия ни Жених.

После целунала майка си, прегърнала и целунала сестрите си и тръгнала към меча. А майката не скърбяла за дъщеря си, защото любовта към Бога победила в нея сърдечната печал и майчината жалост към децата. Тя се съкрушавала само да не би някоя от дъщерите й да се уплаши от мъките и да отстъпи от своя Господ.

Тя казала на Вяра:

- Аз съм те родила, дъще моя, и заради теб съм понесла болка. Но ти ми въздаваш за това с благо, като умираш за името Христово и проливаш за Него кръвта, която прие в моята утроба. Иди при Него, възлюбена моя, и обагрена в кръвта си като облечена в багреница, застани прекрасна пред очите на твоя Жених, помени пред Него бедната си майка и се помоли за сестрите си, за да ги укрепи Той в същото търпение, което проявяваш ти.

След това отсекли главата на света Вяра и тя преминала при своя Глава Христос Господ. Майка й прегърнала нейното многострадално тяло, целувала го, радвала се и славела Христа Бога, приел дъщеря й в небесния Си чертог.

Тогава нечестивият цар призовал другата сестра - Надежда, и й казал:

- Любезно дете мое! Послушай съвета, който ти давам, защото те обичам като баща - поклони се на великата Артемида, за да не загинеш и ти като по-голямата си сестра. Видя тежките й мъки, видя страшната й смърт - нима и ти искаш да страдаш така? Повярвай, дете мое, че щадя младостта ти и ако послушаш заповедта ми, ще те обявя за своя дъщеря.

Света Надежда отговорила:

- Царю! Не съм ли сестра на онази, която умъртви? Не съм ли родена от същата майка? Не съм ли закърмена със същото мляко и не съм ли приела същото кръщение, като моята свята сестра? Расла съм заедно с нея и от същите книги и същото наставление съм се научила да познавам нашия Бог и Господ Иисус Христос, да вярвам в Него и само на Него единия да се покланям. Не мисли, царю, че постъпвам и мисля другояче, отколкото сестра ми Вяра - не, аз искам да вървя по стъпките й. Не се бави и не се опитвай да ме убедиш с много думи, но пристъпи към делото си и ще видиш, че съм единомислена с нея.

Като чул този отговор, царят я предал на мъчения.

Царските слуги я съблекли, както Вяра, и дълго я били без никаква жалост, докато не се изморили. Но тя мълчала, сякаш изобщо не усещала болка, и поглеждала само майка си, която стояла край нея. Блажената София мъжествено гледала страданието на дъщеря си и молела Бога да й дарува голямо търпение.

По заповед на беззаконния цар света Надежда била хвърлена в огъня, но останала невредима, подобно на тримата момци, и прославяла Бога. После я окачили на едно дърво и стъргали тялото й с железни куки. От тялото й падали парчета и кръвта се леела като поток, но от раните се носело чудно благоухание и на лицето й, светло и озарено с благодатта на Светия Дух, сияела усмивка. Света Надежда укорявала мъчителя, че не му е по силите да победи търпението на една малолетна девойка.

- Христос е моята помощ - казвала тя, - и аз не само не се страхувам от мъчението, но го желая като райско наслаждение - така приятни са страданията заради Христа. А тебе, мъчителю, те очакват мъки в геената огнена заедно с бесовете, които почиташ като богове.

Тези думи още повече разгневили царя и той наредил да напълнят един котел със смола и масло, да го запалят и да хвърлят светицата в него. Но когато слугите понечили да изпълнят заповедта му, котелът изведнъж се разтопил като восък, а смолата и маслото се разлели и изгорили всички наоколо. Така чудодейната Божия сила не оставила света Надежда.

Макар и да виждал всичко това, гордият мъчител не поискал да познае истинския Бог, защото сърцето му било помрачено от бесовска прелест и пагубни заблуждения. Но осмян от невръстната девойка, той изпитвал голям срам. И тъй като не искал повече да понася този позор, накрая осъдил светицата на посичане с меч. А тя, като чула за скорошната си кончина, с радост се приближила до майка си и казала:

- Майко! Мир да те съпътства, бъди здрава и поменувай дъщеря си.

А майка й я прегърнала и целунала с думите:

- Дъще моя Надеждо! Благословена си от Господа, Вишния Бог, че на Него се надяваш и заради Него проливаш кръвта си. Иди при сестра си Вяра и заедно се нея застани пред твоя Възлюбен.

Света Надежда целунала и сестра си Любов, която гледала мъченията й, и казала:

- Не оставай тук и ти, сестро, нека заедно да се представим пред Светата Троица.

Като казала това, тя се приближила до бездиханното тяло на сестра си Вяра, прегърнала го с любов и по присъщата на човешката природа жалост искала да заплаче, но от любов към Христа сменила сълзите с радост. После преклонила глава и била посечена с меч.

Майка й взела тялото и прославила Бога, радвайки се на мъжеството на дъщерите си и увещавала към същото търпение със сладки думи и мъдри наставления и най-малката си дъщеря.

Мъчителят призовал третата девойка - Любов, и се опитал с ласки да я склони, както и първите две сестри, да отстъпи от Разпнатия и да се поклони на Артемида. Но старанията на прелъстителя били напразни. Защото кой, ако не Любов, твърдо би пострадал заради своя възлюбен Господ, както е казано в Писанието: "Любовта е силна като смърт... големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят" (Песен на песн. 8:6-7).

Не угасили в тази девойка огъня на любовта към Бога многото води на съблазните на света, не я потопили реките на бедите и страданията. Нейната голяма любов особено ясно се виждала от това, че била готова да положи душата си за своя Възлюбен, Господ Иисус Христос, а няма по-голяма любов от тая, да положим душата си за своите приятели (Иоан. 15:13).

Като видял, че не може да постигне нищо с ласки, мъчителят решил да предаде на мъчения и нея, надявайки се с различни страдания да я отклони от любовта към Христа. Но тя отговорила с думите на Апостола:

- "Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби" (Рим. 8:35, 37).

Царят заповядал да я разпънат на колело и да я бият с тояга. Членовете на тялото й се отделяли от ставите, от ударите кръвта я покрила като багреница и напоила земята като дъжд.

После запалили пещ, а мъчителят я посочил и казал на светицата:

- Девойко! Кажи само, че богинята Артемида е велика, и ще те пусна, иначе веднага ще изгориш в пламъка на пещта.

Но светицата отговорила:

- Велик е моят Бог Иисус Христос, а Артемида и ти заедно с нея ще погинете!

Разгневен от тези думи, Адриан заповядал веднага да я хвърлят в пещта.

Но Любов сама влязла вътре и като останала невредима, ходела сред пещта като сред прохлада, пеела, благославяла Бога и се радвала. Тогава изригнал пламък върху неверните, някои превърнал в пепел, а други изгорил, и като достигнал царя, го опалил и го накарал да бяга надалече.

В тази пещ се виждали и други сияещи със светлина лица, които ликували заедно с мъченицата. Христовото име било превъзнесено, а нечестивците били посрамени.

Когато пещта угаснала, прекрасната Христова невеста излязла от нея здрава и весела, като от чертог.

Тогава по заповед на царя мъчителите пробили членовете й с железни остриета, но Бог подкрепял светицата със Своята помощ и тя не умряла от това мъчение.

Кой би могъл да претърпи такива мъчения и да не умре мигновено?

Но възлюбеният Жених Иисус Христос подкрепял девойката, за да се посрамят още повече нечестивите, а тя да се сподоби с голяма награда и Божията сила да се прослави в немощния човешки съсъд.

Заболял от изгарянето, мъчителят накрая заповядал да посекат светата с меч.

Като чула това, тя се зарадвала и казала:

- Господи Иисусе Христе, Който си възлюбил Твоята рабиня Любов! Пея и благославям великото Ти име, задето ме приемаш заедно със сестрите ми и ме сподобяваш да претърпя заради Твоето име същото, което претърпяха те.

А майка й света София не преставала да се моли на Бога за малката си дъщеря, за да й дарува търпение до края и казвала:

- Трета моя клонка, възлюбено мое чедо, подвизавай се докрай, ти вървиш по добрия път. Вече е изплетен венецът и отворен чертогът за теб. Женихът вече те чака, гледайки от висините на твоя подвиг, та когато преклониш под меча главата си, да вземе чистата ти и непорочна душа в обятията Си и да те успокои заедно с твоите сестри. Поменете и мене, вашата майка, в царството на своя Жених, за да се смили и над мен и да ме сподоби да пребивавам заедно с вас в Неговата света слава.

И Любов веднага била посечена с меч.

imageМайка й приела тялото на девойката и го положила в скъп ковчег заедно с телата на светите Вяра и Надежда. Като ги украсила, както било редно, поставила ковчега на погребална колесница и ги откарала извън града, където с почести погребала дъщерите си, плачейки от радост. Тя останала на гроба им три дни в усърдни молитви и сама се преставила в Господа. Вярващите я погребали заедно с дъщерите й. Така света София не се лишила от мъченически венец и участие в Царството Небесно заедно с тях, защото, ако не с тяло, то със сърцето си и тя пострадала заради Христа.

Така премъдрата София завършила премъдро и живота си, като принесла в дар на Света Троица трите си добродетелни дъщери Вяра, Надежда и Любов.

Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Икона от Русия. XIX векСв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Икона от Русия. XIX век

О, света и праведна София! Коя жена се е спасила чрез раждане на деца* като тебе, която си родила такива деца, дала си ги за невести на Спасителя, за да пострадат за Него и заедно с Него днес да царуват и да се прославят? Наистина си майка, достойна за удивление и почитане, защото, като си гледала страшните мъки и смъртта на възлюбените си чеда, не само не си скърбила, както е присъщо на майките, но утешавана от Божията благодат, повече си се радвала, сама си учила и умолявала дъщерите си да не скърбят за временния живот и без пощада да пролеят кръвта си за Христа Господа.

(* Раждането на деца в мъки било наказанието на жените заради грехопадението на Ева, но в него се заключава и условието за тяхното спасение. Затова апостол Павел казва: "Но ще се спаси чрез раждане на деца" (1Тим. 2:15) и прибавя "ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие". Такава била света София.)

Сега се наслаждаваш да съзерцаваш пресветлия Му лик заедно със светите си дъщери. Изпрати и на нас премъдрост, за да опазим добродетелите на вярата, надеждата и любовта и да се сподобим да застанем пред Пресветата, Несътворената и Животворяща Троица и да Я славим вовеки веков. Амин.

В същия ден се чества паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.

По молитвите на светите славни и добропобедни мъченици, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

 

Тропарь мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

глас 4

Тоpжеству́ет Це́pковь пеpвоpо́дных,/ и свесели́тся пpие́мля ма́теpь о ча́дех веселя́щуюся,/ я́же я́ко му́дpости тезоимени́тая/ тpо́йственным богосло́вским добpоде́телем pавночи́сленныя поpоди́. / Ты́я с му́дpыми де́вами зpит уневе́стившияся Жениху́ Бо́гу Сло́ву,/ с не́ю и мы духо́вне в па́мяти их свесели́мся, глаго́люще:/ Тpо́ицы побо́pницы,/ Ве́pо, Любве́ и Наде́ждо,// в ве́pе, любви́ и наде́жде утвеpжда́йте нас.

(Перевод: Торжествует Церковь первенцев (Евр.12:23), и радуется, принимая матерь, радующуюся о детях своих. Одноименная с мудростью (София от греч. σοφία мудрость) она родила троих детей, по числу трех богословских добродетелей (вера, надежда и любовь - 1Кор.13:12). Их вместе с мудрыми девами (Мф.25:1-13) она видит обрученными Жениху Богу Слову, с ней и мы духовно радуемся о памяти их, говоря: «Троицы защитники, Вера, Любовь и Надежда, в вере, любви и надежде укрепляйте нас».)

 

Кондак мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

глас 1

Софи́и честны́я свяще́ннейшия ве́тви,/ Ве́ра и Наде́жда и Любо́вь, показа́в­шеся,/ му́дрость обуи́ша е́ллинскую благода́тию,/ и пострада́вше, и победоно́сицы яви́вшеся,// венце́м нетле́нным от всех Влады́ки Христа́ увязо́шася.

(На почтената София свещените клонки Вяра, Надежда и Любов посрамиха елинската мъдрост с благодат; и пострадали, се явиха като победителки, увенчали се с нетленни венци от Владиката на всички.)

 

Величание мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

Велича́ем вас, святы́я му́ченицы, Ве́ро, Наде́ждо, Любве́ и Софи́е, и чтим святы́я страда́ния ва́ша, я́же за Христа́ претерпе́ли е́сте.

 

Молитва мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

О, святы́я и достохва́льныя му́ченицы Ве́ро, Наде́ждо и Любы́, и до́блестных дще́рей му́драя ма́ти Софи́е, к вам ны́не притеце́м со усе́рдною моли́твою; что бо па́че возмо́жет предста́тельствовати за ны пред Го́сподем, а́ще не ве́ра, наде́жда и любы́, три сия́ краеуго́льныя доброде́тели, в ни́хже о́браз нарече́нныя, са́мою ве́щию ты́я яви́сте! Умоли́те Го́спода, да в ско́рбех и напа́стех неизрече́нною благода́тию Свое́ю покры́ет ны, спасе́т и сохрани́т, я́ко благ есть и Человеколю́бец. Того́ сла́ву, я́ко со́лнце незаходи́мое, ны́не зря́ще светоле́пну, споспешеству́йте нам во смире́нных моле́ниих на́ших, да прости́т Госпо́дь Бог грехи́ и беззако́ния на́ша, и да поми́лует нас гре́шных и недосто́йных щедро́т Его́. Моли́те у́бо о нас, святы́я му́ченицы, Го́спода на́шего Иису́са Христа́, Ему́же сла́ву возсыла́ем со Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

Вас, святы́я му́ченицы, Ве́ро, Наде́ждо и Любы́, сла́вим, велича́ем и ублажа́ем, ку́пно с му́дрою ма́терию Софи́ею, е́йже покланя́емся, я́ко о́браз богому́драго попече́ния явля́ющей. Умоли́, свята́я Ве́ро, Творца́ ви́димых и неви́димых, да ве́ру кре́пку, небла́зненну и неруши́му пода́ст нам. Хода́тайствуй, свята́я Наде́ждо, пред Го́сподом Иису́сом за нас гре́шных, да упова́ние на блага́я Своя́ не отжене́т от нас, и от вся́кия ско́рби и ну́жды да изба́вит ны. Испове́ждь, свята́я Любы́, Ду́ху и́стины, Уте́шителю, напа́сти и печа́ли на́ша, да Той свы́ше сла́дость Небе́сную низпосле́т душа́м на́шим. Помози́те у́бо в беда́х на́ших, святы́я му́ченицы, и, ку́пно с му́дрою ма́терию ва́шею Софи́ею, моли́те Го́спода Бо́га, да сохрани́т под покро́вом Свои́м Це́рковь Свою́ Святу́ю. Та́кожде и о всех нас ва́шего те́плаго предста́тельства пред Бо́гом усе́рдно мо́лим, да ку́пно с ва́ми и со все́ми святы́ми превознесе́м и препосла́вим пресвято́е и вели́кое и́мя Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха Бо́га, предве́чнаго Влады́ки и благи́х Соде́теля, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

В памет на света мъченица Агатоклия

Св. мъченица Агатоклия. Фреска от църквата ''Благовещение'' в Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.Св. мъченица Агатоклия. Фреска от църквата ''Благовещение'' в Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.

image

Света Агатоклия била робиня на един християнин на име Николай. Жена му Павлина споделяла ереста на Арий и в течение на осем години много измъчвала света Агатоклия, като я принуждавала да остави православната вяра и да приеме еретическото учение. Понякога тя я биела по шията с камъни, карала я да ходи боса по остри камъни, веднъж счупила ребрата с железен чук и накрая отрязала езика. Светата мъченица не склонила пред увещанията на своята господарка и затова била затворена в тъмница и измъчвана с глад. Но по Божието устроение птици носели плодове. Накрая господарката я умъртвила с железен прът.

 

 

 

В памет на света мъченица Теодотия (ок. 230 г.)

При царуването на Александър Север в Рим, за хегемон на Кападокия бил назначен Симвликий. Съобщили му за християнката Теодотия, която била родом от Понтийската страна и била много богата. Дълго я увещавал хегемонът да се отрече от вярата в Христа, но не постигнал успех. Тогава наредил да я повесят и да режат тялото. Тя понасяла мъчението, като славела Бога, и сякаш не усещала страданията. След това я оковали във вериги и я отвели в тъмница. След осем дни тъмницата се отворила сама. Като видели това, стражите се уплашили и побързали да съобщят на Симвликий, но той не им повярвал и заповядал да доведат светицата при него. Когато видял, че няма никакви рани, макар по тялото все още да има следи от страданието, той я попитал:

- Коя си ти?

Теодотия отговорила:

- Разумът ти е помрачен, защото, ако беше с трезвен ум, със сигурност щеше да познаеш, че аз съм Теодотия.

Тогава Симвликий заповядал да хвърлят светицата в запалена пещ. Внезапно оттам изригнал огън и изгорил седемдесет души, а останалите, които били наоколо, затворили вратата на пещта и побягнали. Хегемонът изпратил двама идолски жреци заедно с неколцина други да разпръснат пепелта от тялото на мъченицата. Но когато отворили пещта, от нея излязъл пламък и изгорил жреците, а присъстващите видели, че светицата седи сред пещта заедно с двама юноши в бели одежди и пее. Това видение толкова ги изплашило, че те паднали като мъртви. Света Теодотия излязла, радвайки се и възпявайки Бога. Отново я хвърлили в тъмница, защото Симвликий възнамерявал да отпътува във Византия и искал да отведе със себе си светата мъченица в окови. След завръщането си оттам, докато пребивавал в Анкир, хегемонът отново призовал светицата на съд и казал:

- Ако не ме послушаш и не принесеш жертва на боговете, ще заповядам да те хвърлят върху нагорещено желязо.

Тя му отговорила:

- Ако Ливисий Доротей се качи заедно с мен на скарата и огънят не го докосне, ще принеса жертва на боговете.

Симвликий се съгласил и Доротей легнал на горещия железен лист, но веднага изгорял, а светата мъченица останала невредима. Хегемонът недоумявал какво да стори, а после заповядал да я вържат и да я отведат в Никея. Тук я въвел в идолското капище, за да я принуди да принесе жертва на боговете. Тя се помолила и внезапно всички идоли паднали на земята и се разтрошили. Всички, които видели това, изпаднали в ужас. Много разгневен от поругаването на идолите, хегемонът заповядал на четирима воини да разпънат светицата и да я разрежат с трион. Но трионът се затъпил и слугите изнемогнали, а светата отново останала невредима и прославяла Бога. Тогава Симвликий заповядал да отсекат главата с меч и така света Теодотия се удостоила с мъченически венец.

 

В същия ден се чества паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.

 

Священномученики Пелий и Нил, епископы, Зинон (Зиновий), пресвитер, мученики Патермуфий, Илия и другие мученики числом 151 (ок. 310 г.)

Свя­тые му­че­ни­ки Пе­лий, Нил, епи­ско­пы Еги­пет­ские, пре­сви­тер Зи­нон, Па­тер­му­фий, Илия и дру­гие му­че­ни­ки чис­лом 151 по­стра­да­ли при им­пе­ра­то­ре Мак­си­ми­ане Га­ле­рии (305–311). Боль­шин­ство из них бы­ли егип­тяне, бы­ли сре­ди них и па­ле­стин­цы. Пра­ви­тель Па­ле­сти­ны Фир­ми­ли­ан за­хва­тил 156 хри­сти­ан. Свя­тым му­че­ни­кам вы­ко­ло­ли гла­за, под­ре­за­ли на но­гах жи­лы и под­верг­ли вся­че­ским иным пыт­кам. 100 му­че­ни­ков бы­ли обез­глав­ле­ны, осталь­ные со­жже­ны.

image

 

 

Канон мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

глас 1

Творение Феофаново

Пе́снь 1.

Ирмо́с: Твоя́ победи́тельная десни́ца боголе́пно в кре́пости просла́вися. Та́ бо, Безсме́ртне, я́ко всемогу́щая, проти́вныя сотре́, изра́ильтяном пу́ть глубины́ новосоде́лавшая.

Преми́рныя Твоея́, Христе́, и несказа́нныя прему́дрости осия́ние да́руй мне́, Влады́ко, благоле́пныя и благосла́вныя Твоея́ му́ченицы, я́ко да воспою́ Софи́ина прозябе́ния.

Нарица́ние Твое́ я́ве жи́тельством, богому́драя, украси́ся: всю́ бо проводи́ла еси́ жи́знь твою́ прему́дрости жела́нием, сла́вная Софи́е, му́дрости осия́вшися благода́тию.

Тво́й всеблаже́нный пло́д, Пребоже́ственныя Тро́ицы коли́чеством украша́емь, страда́льчески за О́ную подвиза́ся, всему́драя Софи́е, Прему́дрости Боже́ственныя тезоимени́тая.

Те́ло и ду́шу доброде́тельми очи́стивше, де́вы отрокови́цы три́ Тебе́ приведо́шася, му́ченически, у́мному Жениху́ Христу́, Ве́ра с Наде́ждею, и Любо́вь сла́вная.

Богоро́дичен: Ве́сь зра́к мо́й прии́м, И́же во зра́це Бо́жии пре́жде зри́мь, всего́ обнови́, в Твое́м чре́ве боголе́пно всели́вся, Пречи́стая. Те́мже Богоро́дицу, ве́рнии Тя́ вси́ сла́вим.

Пе́снь 3.

Ирмо́с: Еди́не Ве́дый челове́ческаго существа́ не́мощь и ми́лостивно в не вообра́жся, препоя́ши мя́ с высоты́ си́лою, е́же вопи́ти Тебе́, Святы́й: одушевле́нный Хра́ме неизрече́нныя сла́вы Твоея́, Человеколю́бче.

Гла́са послу́шавше Христо́ва, зову́ща к безсме́ртней и безстра́стней жи́зни, после́доваша венцено́сицы де́вы и му́ченицы, е́же вопи́ти Тебе́, Святы́й: Хра́ме одушевле́нный пречи́стыя сла́вы Твоея́, Человеколю́бче.

Кре́пость дарова́ Христо́с, стоя́щим пред суди́щем му́ченически ва́м, я́ко обеща́ся, и богодохнове́нныя му́дрости испо́лни, и све́тлы показа́ победоно́сныя му́ченицы, де́вства сия́юща благода́тию.

Притупи́сте у́м вра́жий де́вы великохва́льный и того́ горды́ню низложи́сте, великому́дренно подви́гшеся, и пре́жде хва́лящагося истреби́ти мо́ре тече́ньми крове́й потопи́сте.

Му́дрости вы́шния Христо́вы бога́тно насы́тившеся, избра́нныя му́дрости и благоу́мныя, дще́ри три́ посрами́ша му́чащих свере́пства и неи́стовство неде́ржное, вити́йствующе Боже́ственная уче́ния.

Богоро́дичен: Святы́х Свята́го Христа́ свя́то породила́ еси́, Святы́ни свято́е селе́ние, во святы́х почива́ющаго, Ему́же вопие́м: свя́т хра́м одушевле́нный неизрече́нныя сла́вы Твоея́, Человеколю́бче.

Седа́лен, гла́с 1.

А́гницы слове́сныя А́гнца и Па́стыря, огню́ и лю́тым му́кам пре́дани бы́сте и яви́стеся А́нгелом равноче́стни. Те́м вси́ свяще́нную ва́шу па́мять пра́зднуем в весе́лии се́рдца, де́вы богому́дрыя.

Пе́снь 4.

Ирмо́с: Го́ру Тя́ Благода́тию Бо́жиею приосене́нную, прозорли́выма Авваку́м усмотри́в очи́ма, из Тебе́ изы́ти Изра́илеву провозглаша́ше Свято́му, во спасе́ние на́ше и обновле́ние.

Укре́пльшеся Боже́ственною благода́тию, добропобе́дныя, Ве́ра, Любо́вь и Наде́жда мучи́телей преще́ния му́жественно посрами́ша, огне́м всесожега́емы, всему́дрыя, и Жениху́ Христу́ приводи́мы.

Возмого́ша, Креста́ всеору́жием огради́вшеся, Ве́ра, Любо́вь и Наде́жда муче́ний благомо́щно ра́ны стерпе́ти, святы́я, да́же до крове́й крепча́йше ко греху́ проти́вльшеся.

Свещи́ тричи́сленныя му́дрости сия́ющия, Ве́ра, Любо́вь и Наде́жда, Тро́ицы просвеще́ньми я́ве блиста́ющияся, пресве́тло Це́ркви просвеща́ют, ко спасе́нию на́шему и защище́нию.

Богоро́дичен: Святы́х Свята́я Богоро́дице Всепе́тая, ожида́ние язы́ков и спасе́ние ве́рных, из Тебе́ возсия́ Изба́витель и Жизнода́вец, и Госпо́дь во спасе́ние на́с, пою́щих Тя́.

Пе́снь 5.

Ирмо́с: Просвети́вый сия́нием прише́ствия Твоего́, Христе́, и освети́вый Кресто́м Твои́м ми́ра концы́, сердца́ просвети́ све́том Твоего́ богоразу́мия правосла́вно пою́щих Тя́.

Терпе́нием мудрова́ний му́ки подъе́мляху, и му́дрости су́щия в Бо́зе, глаго́люще та́йны, держа́щаго посрами́ша три́ де́вы богоно́сныя, ве́рою и естество́м связу́емы.

Ра́дуется прама́ти, ви́дящи побежда́ема льсти́ваго, из Еде́ма дре́вле изгна́вшаго сию́, жена́ми богому́дрыми, Наде́ждею, Ве́рою и Любо́вию, Софи́и рожде́ньми.

Ядови́таго мучи́телева ласка́ния избего́ша, и муче́ний я́звы во́льне претерпе́ша честны́я отрокови́цы, Твое́ю любо́вию уя́звльшеся, Христе́, и Боже́ственным Твои́м раче́нием.

Богоро́дичен: Веселя́тся Небе́сныя Си́лы ви́дяще Тя́, ра́дуются с ни́ми челове́ков состоя́ния: Рождество́м бо соедини́шася Твои́м, Де́во Богоро́дице, Его́же досто́йно сла́вим.

Пе́снь 6.

Ирмо́с: Обы́де на́с после́дняя бе́здна, не́сть избавля́яй, вмени́хомся я́ко о́вцы заколе́ния, спаси́ лю́ди Твоя́, Бо́же на́ш: Ты́ бо кре́пость немощству́ющих и исправле́ние.

Ра́дующеся, во Твои́, Влады́ко, пречи́стыя дла́ни возложи́ша наде́жды отрокови́цы три́, Тро́ицы коли́чеством и число́м почте́нныя и похваля́емыя.

Светя́щеся де́вства добро́тами, му́ченическими увязе́ньми украси́шася, и вене́ц сугу́б свы́ше досто́йне прия́ша от Христа́ Жизнода́вца и Всеще́драго.

Приведо́шася, Влады́ко, в хра́м Тво́й, все́х ца́рствующаго, де́вственная сокро́вища честна́, приобщи́тися Ца́рствию Твоему́: Ты́ бо те́х и све́т еси́, и весе́лие.

Богоро́дичен: Ра́дуются о Тебе́, Де́во Пречи́стая, ро́да на́шего пра́отцы, Еде́м восприе́мше Тобо́ю, его́же преступле́нием погуби́ша: Ты́ бо Чи́ста и пре́жде Рождества́, и по Рождестве́ еси́.

Конда́к, гла́с 1.

Софи́и честны́я свяще́ннейшия ве́тви Ве́ра и Наде́жда, и Любо́вь показа́вшеся, му́дрость обуи́ша е́ллинскую благода́тию, и пострада́вше, и победоно́сицы яви́вшеся, венце́м нетле́нным от все́х Влады́ки Христа́ увязо́шася.

Пе́снь 7.

Ирмо́с: Тебе́ у́мную, Богоро́дице, пе́щь разсмотря́ем, ве́рнии, я́коже бо о́троки спасе́ три́ Превозноси́мый, ми́р обнови́ во чре́ве Твое́м всеце́л, хва́льный отце́в Бо́г и препросла́влен.

Трисия́нною еди́нства благода́тию озаря́еми я́ве, де́вы де́монское разруши́ша тьмонеи́стовство, Све́т Триипоста́сный богосло́вяще и пою́ще: хва́льный отце́в Бо́г и препросла́влен.

На небесе́х черто́ги иму́ще, свещено́сныя ду́ши, со А́нгелы ве́село ны́не ликовству́ете, сла́ву присносу́щную зря́ще и глаго́люще: хва́льный отце́в Бо́г и препросла́влен.

Терпели́во, я́ко о́троцы, противле́ние показа́вше, о́гнь попра́ша му́жественно: те́х бо равночи́сленныя ра́зум равноста́тный богоно́сныя стяжа́ша, хва́льнаго отце́в при́сно Бо́га и препросла́вленнаго.

Богоро́дичен: Дае́ши, Чи́стая, оставле́ние прегреше́ний воспева́ющим Тя́ ве́рно, избавля́ющи напа́стей и вся́каго обстоя́ния: Тя́ бо ны́не стяжа́хом прибе́жище, Богоневе́стная, я́ко хва́льнаго отце́в Бо́га рука́ми носи́вшая.

Пе́снь 8.

Ирмо́с: В пещи́ о́троцы Изра́илевы, я́коже в горни́ле, добро́тою благоче́стия чисте́е зла́та блеща́хуся, глаго́люще: благослови́те, вся́ дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те во вся́ ве́ки.

Де́вы богосве́тлыя, Ве́ра, Наде́жда, Любо́вь, добро́тою благоче́стия чисте́е зла́та блеща́хуся, глаго́люще: благослови́те вся́ дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те во вся́ ве́ки.

Сия́ющия и светови́дныя муче́нием проявле́нно бы́вшия де́вы, ве́рнии, воспои́м, глаго́люще: благослови́те, вся́ дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те во вся́ ве́ки.

Враче́вств струю́ оби́льно, дово́льно и бога́тно ра́ки страстоте́рпиц источа́ют при́сно, ве́рою зову́щим: благослови́те, вся́ дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те во вся́ ве́ки.

Богоро́дичен: Земля́ свята́я была́ еси́, Чи́стая, жизноно́сный Кла́с ро́ждшая, присносу́щныя жи́зни Хода́тая, Христа́, Ему́же вси́ зове́м: благослови́те, вся́ дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те во вся́ ве́ки.

Пе́снь 9.

Ирмо́с: О́браз чи́стаго Рождества́ Твоего́ огнепали́мая купина́ показа́ неопа́льная, и ны́не на на́с напа́стей свире́пеющую угаси́ти мо́лимся пе́щь, да Тя́, Богоро́дице, непреста́нно велича́ем.

Све́том Трисия́нным исполня́еми и сия́ния Боже́ственнаго ны́не насыща́ющеся, купноиме́нныя доброде́телей и тождеиме́нныя любве́, наде́жди, и ве́ры, наде́ждею и любо́вию ны́ и ве́рою утверди́те.

Да вы́шняя Кре́пость ны́не укроти́т обдержа́щую бу́рю е́реси, о страстоте́рпицы непобеди́мыя, и пода́ст ве́рным единоу́мие, проси́те, мо́лим непреста́нно, доброде́вы.

Но́щь жития́ всему́дрыя, преше́дше, де́нь постиго́сте невече́рний, му́ченически веселя́щеся и де́вственно хва́лящеся благода́тию, и Боже́ственнаго Ца́рствия нетле́ннаго сподобля́емы.

Богоро́дичен: О, ка́ко Де́ва роди́ присносу́щее Сло́во и Ипоста́сное, Сия́ние О́тчия Ипоста́си, на́шего Благоде́теля и Го́спода, из Нея́ вопло́щшася, Его́же досто́йно велича́ем.

 

Акафист мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии

Конда́к 1

Избра́нным раба́м Го́с­по­да Вседержи́теля, Ве́­ре, На­де́ж­де и Любви́, и му́дрей ма́­те­ри Софи́и, по­хва́ль­ная вам пе́­ния умиле́нно возно́сим. Вы же, я́ко дерз­но­ве́­ние ко Хри­сту́ Бо́­гу иму́ще, мо­ли́­ти­ся за ны, во е́же из­ба́­ви­ти­ся нам гре­хо́в и скор­бе́й, да бла­го­да́р­ствен­но во­пи­е́м вам:

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

И́кос 1

А́нгели на Не­бе­си́ ра́довахуся, доброде́тельное жи­тие́ ва́ше зря́ще, е́же провожда́сте в чте́нии Писа́ний Бо­же́ст­вен­ных, в труде́х, посте́, мо­ли́т­ве и ми́лостыни, ма́терию ва́шею непреста́нно су́­щи поуча́еми, да явите́ся о́брази живи́и трие́х богосло́вских доб­ро­де́­те­лей, и́хже имена́ми наречены́ бы́сте. Мы же, та­ко­ве́й му́дрости ма́­те­ре ва́шея и соверше́нному благоразу́мию ва́шему ди­вя́­ще­ся, бла­го­го­ве́й­но рцем вам:

Ра́дуйтеся, единомы́сленныя сестры́, трие́м доброде́телем тезоимени́тыя; ра́дуйтеся, в повинове́нии богому́дрей ма́­те­ри ва́шей на сте́пени соверше́нствования вше́дшия.

Ра́дуйтеся, а́ки три ра́йс­кия ве́т­ви, в злове́рнем Ри́ме возра́сшия; ра́­дуй­ся, Софи́е, дще́рем тво­и́м име­на́ доб­ро­де́­те­лей наре́кшая, я́же ве́щию исполня́ти научи́ла еси́.

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, ве́­рою неви́димое, я́ко ви́димое, зре́­ти нам помога́ющая; ра́­дуй­ся, в нетле́ние облече́нная.

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, на­де́ж­дою стра­да́­ния на́­ша во юдо́ли ско́р­би ослабля́ющая и в го́рняя десни́цею указу́ющая; ра́­дуй­ся, Ца́рст­вие Не­бе́с­ное унасле́довавшая.

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, лю­бо́­вию Бо­же́­ствен­ною бла­же́н­ство безсме́ртныя жи́з­ни нам от­кры­ва́ю­щая; ра́­дуй­ся, бла­го­да́­тию Ду́­ха Свя­та́­го осия́нная.

Ра́­дуй­ся, Софи́е, си́есть прему́дрость, прему́дре дще́ри твоя́ воспита́вшая; ра́­дуй­ся, в доброде́телех ве́­ры, на­де́ж­ды и люб­ве́ нас утвержда́ющая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 2

Ви́­дя­щи му́д­рая Софи́я слуги́, прише́дша зва́ти ю со дще́рьми ко ца­рю́ Адриа́ну, и позна́вши вину́ призва́ния сво­его́, ста со ча́ды свои́ми на мо­ли́т­ву, по́­мо­щи Бо́­га прося́щи. По мо­ли́т­ве же, е́мшеся за ру́­це, я́ко­же ве­не́ц уплете́нный, идя́ху вку́­пе, пою́­ще Хри­сту́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

И́кос 2

Ра́­зум несумне́нный име́ли есте́, свя­ты́я, ег­да́ бо в пала́ты ца́рския введены́ бы́сте, царе́ви Адриа́ну предста́сте с ли­це́м све́т­лым, очесы́ весе́лыми и се́рд­цем му́жественным. Царь же, зря честна́я ли­ца́ ва́ша неустраше́нна и му́дрость Софи́и уве́­дев, отложи́ на и́но вре́­мя суд свой и отсла́ вы к не́коей благоро́дней жене́, у нея́же пребы́сте три дни, ма́­те­ри ва́шей прему́дрей богодухнове́нными сло­ве­сы́ день и нощь вас поуча́ющей. Те́м­же убла­жа́­юще вас, взы­ва́­ем си́­це:

Ра́дуйтеся, три непоро́чныя а́гницы Хри­сто́­вы, ве­не́ц доб­ро­де́­те­лей в се­бе́ совокупи́вшия; ра́дуйтеся, три доброде́тельныя сестры́, тве́р­дую ве́­ру, несумне́нную на­де́ж­ду и нелицеме́рную лю­бо́вь ко Го́с­по­ду Бо́­гу яви́вшия.

Ра́дуйтеся, не пощади́вшия красоты́ и мла́­до­сти ва́шея, Красне́йшаго ра́­ди добро́тою па́­че сыно́в че­ло­ве́­чес­ких; ра́­дуй­ся, Софи́е, ча́­да твоя́ возлю́бленная на по́двиг му́ченический за Хри­ста́ наставля́вшая.

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, муче́нием за Хри­ста́ ве́­ру твою́ испове́давшая; ра́­дуй­ся, сестры́ твоя́ кре́пкою ве́­рою воздвиза́вшая.

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, тве́р­дое на­де́я­ние на Хри­ста́ возлага́вшая; ра́­дуй­ся, сестры́ твоя́ неосла́бною на­де́ж­дою укрепля́вшая.

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, му́­ка­ми за Хри­ста́ лю­бо́вь твою́ де́йственную показа́вшая; ра́­дуй­ся, сестры́ твоя́ огне́м люб­ве́ огражда́вшая.

Ра́­дуй­ся, Софи́е, сла́дкая ча́­да твоя́ увещава́вшая презре́ти сла́­ву и бо­га́т­ство и всю сла́­дость ми́­ра се­го́ тле́н­на­го; ра́­дуй­ся, до́б­рыя дще́ри твоя́ до кро́­ве ста́ти за Го́с­по­да и умре́ти за Не­го́ усе́рд­но учи́вшая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 3

Си́­лою Бо­же́­ствен­ною осенены́ бя́ху му́ченицы, я́же доброде́тели име́н сво­и́х яви́ша де́­лом в по́двизех му́ченических, вос­пе­ва́ю­ще Бо́­гу: Алли­лу́иа.

И́кос 3

Иму́ще в се­бе́ свя­ты́я му́ченицы столп ве́­ры, криле́ на­де́ж­ды и огнь люб­ве́, в сла́­дость послу́шающия от сло­ве́с ма́­те­ре своея́, еди́на другу́ю в дол­го­тер­пе́­нии утвержда́ху и ра́­дост­но идя́ху, жела́юще честна́го му́ченичества, е́же за Хри­ста́. Тому́ покланя́ющеся, я́ко Бо́­гу на́­ше­му, сицевы́ми вас воззва́ньми по­чи­та́­ем:

Ра́дуйтеся, ни ма́ло не поскорбе́вшия о лише́нии вре́меннаго се­го́ жи­во­та́ ве́ч­ныя ра́­ди жи́з­ни; ра́дуйтеся, че́сти ра́­ди Хри­сто́­вы плоть на му́­ки преда́вшия.

Ра́дуйтеся, три многоце́нныя сосу́ды ве́­ры, на­де́ж­ды и люб­ве́ Бо́­гу в дар прине́сшия; ра́­дуй­ся, Софи́е, я́ко, люб­ве́ ра́­ди презе́льныя ко дще́рям тво­и́м, всем се́рд­цем возжеле́ла еси́, да Ца́рст­вие Бо́­жие насле́дуют.

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, ду́­ши на́­ша ве́­рою оза­ря́ю­щая; ра́­дуй­ся, к ти́­хо­му при­ста́­ни­щу нас вознося́щая.

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, серд­ца́ на́­ша сла́достию на­де́ж­ды ожив­ля́ю­щая; ра́­дуй­ся, из пучи́ны отча́яния нас извлека́ющая.

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, стра­да́­ния и ско́р­би на́­ша в ра́­дость прелага́ющая; ра́­дуй­ся, окамене́нная серд­ца́ на́­ша во умиле́ние преводя́щая.

Ра́­дуй­ся, Софи́е, му́дростию на благо́е нас нас­тав­ля́ю­щая; ра́­дуй­ся, потемне́нное о́ко душ на́­ших про­све­ща́ю­щая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 4

Бу́ря я́рости мучи́телевы нападе́ на тя, свя­та́я Ве́ро, но не поколеба́ тя. Кто бо возмо́жет ве́­ру неодоли́мую под­ви́г­ну­ти, адама́нта крепча́йшую, я́же ве́р­ных научи́ла есть пе́­ти с то­бо́ю Бо́­гу: Алли­лу́иа.

И́кос 4

Слы́шащи му́д­рая ма́­ти дще́ри своя́ пред царе́м небоя́зненно Хри­ста́ испове́дающия и глаго́лющия, я́ко того́ еди́­на­го жела́ют, е́же бы страда́ти и терпе́ти го́ркия му́­ки сла́дкаго ра́­ди Иису́­са Хри­ста́, ра́довашеся вельми́ и моля́ше Бо́­га, да укрепи́т я в предлежа́щих му́ках. Сие́ у́бо из­во­ле́­ние по­хва­ля́ю­ще, пе́рвейшей дще́ри му́дрыя ма́­те­ре та́­ко воспое́м:

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, немилосе́рдая бие́ния Сладча́йшаго ра́­ди Иису́­са сла́дце прие́мшая; ра́­дуй­ся, уре́занная сосца́ твоя́, а́ки два кри́на чис­то­ты́, в же́ртву Го́с­по­ду прине́сшая.

Ра́­дуй­ся, я́ко от я́з­вы твоея́ вме́с­то кро́­ве мле­ко́ ис­те­че́; ра́­дуй­ся, я́ко на раскале́нное желе́зо положе́на была́ еси́.

Ра́­дуй­ся, я́ко в коно́б кипя́щ вве́ржена су́­щи, ни ма́ло не опали́лася еси́, ни­же́ вреди́лася еси́; ра́­дуй­ся, пла́мень страс­те́й на́­ших небе́сною прохла́дою утиша́ющая.

Ра́­дуй­ся, огнь му­че́­ний на́­ших в бо­ле́з­нех угаша́ющая; ра́­дуй­ся, зна́мением ве́­ры посреде́ на­па́с­тей нас зна́менающая.

Ра́­дуй­ся, щито́м ве́­ры во бра́­ни со враго́м нас покрыва́ющая; ра́­дуй­ся, чест­ну́ю гла­ву́ твою́ за Гла­ву́ Це́рк­ве, Хри­ста́ Бо́­га, под мечь ра́­дост­но прекло́ншая.

Ра́­дуй­ся, я́ко обагре́нием кро́­ве твоея́, а́ки червлени́цею оде́яна, яви́­ла­ся еси́ оче­се́м Безсме́ртнаго Жениха́ тво­его́; ра́­дуй­ся, к жела́нному кра́ю прише́дшая и люби́маго Спа́­са и Го́с­по­да узре́вшая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 5

Богозда́нным звезда́м уподо́билися есте́, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, всем бо се́рд­цем прилепи́вшияся ко еди́­но­му ве́ч­но­му Животу́ и Красоте́ неизрече́нней, Иису́­су Хри­сту́, ско́ро ше́ствовасте, во е́же умре́ти за Не­го́ и наслади́тися Бо­же́ст­вен­на­го Его́ виде́ния, пою́­ще Ему́: Алли­лу́иа.

И́кос 5

Ви́­дев­ше доб­ро­по­бе́д­ныя сестры́ свя­ту́ю Ве́­ру ра́­дост­но за Хри­ста́ пострада́вшу, и са́ми хотя́ху ду́­ши своя́ за Не­го́ по­ло­жи́­ти: царь же На­де́ж­ду свя­ту́ю нача́т испы́товати, и ви́­дев ю с сестро́ю единомы́сленну су́щу, на му́­ки вдаде́ ю, оба́­че ни­что́же успе́. Мы же, На­де́ж­ду свя­ту́ю о сицево́м ея́ мудрова́нии убла­жа́­юще, вос­по­и́м и про­сла́­вим ю́:

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, жесто́ко бие́нная, оба́­че пресве́тлую на­де́ж­ду на Го́с­по­да не потеря́вшая; ра́­дуй­ся, му́­ки твоя́ безро́потно в молча́нии терпе́вшая.

Ра́­дуй­ся, и нам кре́п­кое терпе́ние по­даю́­щая; ра́­дуй­ся, я́ко в разжже́нней пещи́ неопаля́ема бы́в­ши, хва­лу́ Бо́­гу возсыла́ла еси́.

Ра́­дуй­ся, я́ко и нас во страда́ниих хвали́ти Бо́­га науча́еши; ра́­дуй­ся, я́ко ногтьми́ желе́зными стро́гана была́ еси́.

Ра́­дуй­ся, нас, су́­щих в ско́р­бех, лу­ча́­ми на­де́ж­ды осия­ва́ю­щая; ра́­дуй­ся, я́ко чу́дное не́кое бла­го­уха́­ние от язв тво­и́х исхожда́ше.

Ра́­дуй­ся, непоколеби́мое упо­ва́­ние на Го́с­по­да Иису́­са неизме́нно сохра́ншая; ра́­дуй­ся, безнаде́жность и безси́лие в сердца́х на́­ших истребля́ющая.

Ра́­дуй­ся, ме́ч­ное посече́ние за Хри­ста́ ра́­дост­но прии́мшая; ра́­дуй­ся, я́сная денни́це, нам, печа́льми земны́ми угнете́нным, мир ве́чный раскрыва́ющая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 6

Пропове́дником и апо́с­то­лом богоно́сным подо́бны бы́сте, богому́дрыя сестры́: доброде́тельми бо ва́шими пропове́дасте всем ве́р­ным ве́­ру, на­де́ж­ду и лю­бо́вь ко Го́с­по­ду, Вла­ды́­це всех, Тому́ пою́­ще: Алли­лу́иа.

И́кос 6

Возсия́ла еси́, а́ки со́лн­це, Лю­бы́ свя­та́я, кто бо си́­це за возлю́бленнаго Го́с­по­да сво­его́ можа́ше ста́ти, я́ко­же лю­бы́, по­не́­же пи́сано есть: «Крепка́ я́ко смерть лю­бы́, вода́ мно́га не мо́­жет угаси́ти люб­ве́, и ре́ки не потопя́т ея́». Мо́­лим ти ся ны́­не, Лю­бы́ свя­та́я, серафи́мским пла́менем люб­ве́ ко Го́с­по­ду горя́щая, обнови́ окамене́нная и изсо́хшая серд­ца́ на́­ша, возжги́ в нас, оскуде́вших лю­бо́­вию, свет люб­ве́, да возлю́бльше Го́с­по­да и вся бли́жния на́­ша, те­бе́ я́ко моли́твенницу на́­шу, восхва́лим си́­це:

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, я́ко люб­ве́ твоея́ ко Хри­сту́ воды́ мно́ги пре́лестей мир­ски́х не угаси́ша; ра́­дуй­ся, я́ко вся ласка́ния и да́ры царе́вы отве́ргши, ду́­шу твою́ за Го́с­по­да положи́ла еси́.

Ра́­дуй­ся, я́ко люб­ве́ твоея́ ре́ки бед и страда́ний не потопи́ша; ра́­дуй­ся, за Го́с­по­да Иису́­са на колеси́ протя́гнутая, же́злием бие́нная, све́рдлами прободе́нная и в пещь о́гненную вве́рженная.

Ра́­дуй­ся, я́ко в лю́­тых му́ках тво­и́х си́­лою Бо́­жиею укрепля́ема была́ еси́; ра́­дуй­ся, кро́­вию твое́ю, люб­ве́ ра́­ди к Безсме́ртному Жениху́ тво­ему́ Хри­сту́ излия́нною, в хла́дных сердца́х на́­ших лю­бо́вь возбужда́ющая.

Ра́­дуй­ся, я́ве показа́вшая нам, я́ко люб­ве́ ра́­ди вся му­че́­ния сла́дце претерпева́ются; ра́­дуй­ся, яви́вшая нам, я́ко лю­бы́ Бо­же́ст­вен­ная приво́дит к животу́ ве́ч­но­му.

Ра́­дуй­ся, са́мою ве́щию уве́рившая, я́ко лю­бы́ Бо­же́ст­вен­ная открове́ние есть без­сме́р­тия; ра́­дуй­ся, я́ко ника́яже мучи́тельства возмого́ша разлучи́ти Лю­бо́вь от люб­ве́ Хри­сто́­вы.

Ра́­дуй­ся, в му́ках апо́стольски веща́вшая, я́ко не разлучи́т тя от люб­ве́ Бо́­жия ни скорбь, ни теснота́, ни гоне́ние, ни глад, ни нагота́, ни беда́, ни меч; ра́­дуй­ся, люб­ве́ ра́­ди Хри­сто́­вы ме­че́м во гла­ву́ усече́нная.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 7

Хотя́ще скоре́е от те́­ла разлучи́тися и со Хри­сто́м бы́­ти, свя­ты́я де́­вы, ег­да́ на ме́ч­ное посече́ние идя́ху, еди́на другу́ю и ма́­терь свою́ Софи́ю объе́млюще лобыза́хуся, дру́жескому нас любле́нию поуча́юще, да вси ку́п­но по­е́м Бо́­гу: Алли­лу́иа.

И́кос 7

Но́вое чу́­до по­ка­за́ Гос­по́дь, ег­да́ по́­мощь Свою́ посла́ страда́вшим за ис­по­ве́­да­ние и́ме­не Его́ толи́ко ю́ным де́­вам: ве́­рою бо, на­де́ж­дою и лю­бо́­вию укрепля́емы и возноси́мы бы́вше, до́блественне по́д­ви­ги своя́ сконча́ша. Мы же в единомы́слии и единоду́шии до кон­ца́ жи­во­та́ пребы́вших мо́­лим вас, да и нам низпо́слете единомы́слие в соверше́нии до́б­рых дел, умиле́нно велича́ющим вас:

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, еди́нем пу­те́м му­че́­ний до врат не­бе́с­ных ше́дшия; ра́дуйтеся, в пре­све́т­лый черто́г прелюбе́знаго Жениха́ ва́шего во гла́се ра́дования вше́дшия.

Ра́дуйтеся, я́ко Иису́с Хрис­то́с про­све­ти́, я́ко­же зве́зды на не­бе­си́, ра́­ны на те­ле­се́х ва́ших; ра́­дуй­ся, Софи́е, до́блественне на му́­ки чад тво­и́х взира́вшая.

Ра́дуйтеся, я́ко небе́сною красото́ю, ея́­же о́ко не ви́де, укра­си́ Гос­по́дь доб­ро́­ту ва́шу, му́­ка­ми отъя́тую; ра́дуйтеся, вен­цы́ воздая́ния прие́мшия.

Ра́дуйтеся, а́ки три звезды́, Со́лнцем пра́в­ды озаре́нныя; ра́­дуй­ся, Софи́е, в му́жественнем испове́дании дще́рьми тво­и́ми и́ме­не Хри­сто́­ва уте­ше́­ние ве́­лие об­ре́т­шая.

Ра́дуйтеся, мглу сомне́ний на́­ших разсеява́ющия; ра́дуйтеся, нас удруче́нных страда́ньми душе́вными и теле́сными, подкрепля́ющия.

Ра́дуйтеся, красото́ю люб­ве́ серд­ца́ на́­ша украша́ющия; ра́­дуй­ся, Софи́е, кре́­пос­те и уте­ше́­ние изнемога́ющих в бе­да́х и ну́ж­дах.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, Наде́ждо и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 8

Стра́н­ное и непоня́тное нам не­мощ­ны́м, в мир­ски́х сласте́х погря́знувшым, зрим де́ло, я́ко Софи́я свя­та́я, возлю́бленных чад сво­и́х ви́­дя­щи лю́тыя и го́рькия му́­ки и сме́р­ти, ни ма́ло не поскорбе́, но возра́довася зело́ ду́­хом, пою́щи Бо́­гу: Алли­лу́иа.

И́кос 8

Вся бе в вы́ш­них му́д­рая Софи́я, ег­да́ дще́ри своя́ сла́дкими сло­ве­сы́ и му́дрыми увеща́ньми на му­че́­ния подвиза́ше. А́ще же от ес­тест­ва́ к слеза́м преклоня́шеся а́бие, от люб­ве́ Хри­сто́­вы прелага́шеся на ра́­дость, печа́ль бо серде́чную и бо­ле́знь о ча́дех ма́­тер­нюю по­бе­ди́ в ней лю­бы́ Бо́­жия. Ве́­лиею у́бо лю­бо́­вию дще́ри своя́ лю́бящи, па́­че всего́ тем Ца́рст­вия Не­бе́с­на­го жела́ше. Се­го́ ра́­ди, чудя́­щеся му́дрости и ве­ли́­цей любви́ тво­е́й ко дще́рем и сла́­вя­ще тя, взы­ва́­ем:

Ра́­дуй­ся, Софи́е, я́ко возвесели́ся душа́ твоя́ о блаже́нней кончи́не дще́рей тво­и́х, свято́е и́мя Го́с­по­да дерз­но­ве́н­но испове́давших; ра́­дуй­ся, в му́ченичестем венча́нии чад тво­и́х честь и сла́­ву прия́вшая.

Ра́­дуй­ся, уча́стия му́ченическаго и спребыва́ния со дще́рьми в не­бе́с­ней сла́­ве Хри­ста́ Бо́­га сподо́бльшаяся; ра́­дуй­ся, честна́я телеса́ дще́рей тво­и́х с ра́достными сле­за́­ми погре́бшая.

Ра́­дуй­ся, три дни гро́бу их приседе́вшая и сном сме́р­ти о Го́с­по­де почи́вшая; ра́­дуй­ся, а́ще и не пло́­тию, оба́­че се́рд­цем за Хри­ста́ страда́вшая.

Ра́­дуй­ся, я́ко три доброде́тельныя дще́ри, си́­ми ве́­ру, на­де́ж­ду, лю­бо́вь к Бо́­гу яви́вши, в дар Пресвяте́й Тро́­ице принесла́ еси́; ра́­дуй­ся, я́ко чадоро́дия ра́­ди спасла́ся еси́.

Ра́­дуй­ся, ди́в­ная ма́­ти, благи́я па́мяти досто́йная; ра́­дуй­ся, дще́ри твоя́, да кровь свою́ за Хри­ста́ пролию́т, моли́вшая.

Ра́­дуй­ся, умудря́ющая ны, да блюде́м непрело́жно доброде́тели ве́­ры, на­де́ж­ды и люб­ве́; ра́­дуй­ся, Животворя́щей Тро́­ице за ны моля́щаяся.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 9

Вси А́нгели дивля́хуся о страда́ниих ва́ших, свя­ты́я му́ченицы, и побе́ду ва́шу над диа́волом торжеству́юще, ду́­ши же ва́ша к Не­бе­си́ провожда́юще, воспева́ху Хри­сту́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

И́кос 9

Вити́и велере́чивии вся стра­да́­ния ва́ша за Хри­ста́ не воз­мо́­гут изрещи́, ди­вя́­ще­ся же толи́ким подвиго́м, во млады́х ле́тех подъя́тым, немо́тствуют. Мы же о чест­не́й кончи́не ва́шей Бо́­га про­слав­ля́ю­ще, ве­ли­ча́­ем вас си́­це:

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, пою́щия хва­лу́ Бо́­гу, на не́­бо не­бе­се́ возше́дшему; ра́дуйтеся, щи́­те ве́­ры, бро­не́ на­де́ж­ды и све­ти́ль­ни­че люб­ве́.

Ра́дуйтеся, зре́нием пресве́тлаго ли­ца́ Бо́­жия наслажда́ющияся; ра́­дуй­ся, Софи́е, благочести́выя ма́­те­ри на му́дрое воспита́ние чад их нас­тав­ля́ю­щая.

Ра́дуйтеся, поуча́ющия ны, да взы́щем Го́с­по­да, и жи́ва бу́дет душа́ на́­ша; ра́дуйтеся, с ве́­рою, на­де́ж­дою и лю­бо́­вию при­бе­га́ю­щих к вам те́п­лыя моли́твенницы.

Ра́дуйтеся, вразумля́ющия ны, я́ко вся сла́­дость и пре́­лесть ми́­ра се­го́ я́ко дым изчеза́ет, я́ко прах от ве́тра размета́ется и в персть обраща́ется; ра́­дуй­ся, Софи́е, всем се́рд­цем Го́с­по­да Бо́­га возлю́бльшая.

Ра́дуйтеся, а́ки трие́ све́тлии ключи́, ко еди́­но­му Исто́чнику жи́з­ни прите́кшии; ра́дуйтеся, а́ки трие́ благово́ннии цве́ти, на еди́ней благопло́дней ве́т­ви прозя́бшии.

Ра́дуйтеся, а́ки три зерца́ла, безпреде́льную красоту́ Бо́­жию в се­бе́ отража́ющая; ра́­дуй­ся, Софи́е, а́ки ма́слина, три ве́т­ви, отягче́нныя изоби́льными плоды́ да­ро́в Бо́­жи­их, произра́стшая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 10

Спас­ти́ хотя́ще ду́­ши своя́ свя­ты́я му́ченицы, люб­ве́ ра́­ди Хри­сто́­вы ласка́ния ца­ре́­ва и бога́тства ми́­ра се­го́ тле́н­на­го презре́ша и ра́­дост­но кон­чи́­ну му́­че­ни­чес­кую за Хри­ста́ прия́ша, пою́­ще Ему́: Алли­лу́иа.

И́кос 10

Стена́ми ве́­ры, на­де́ж­ды и люб­ве́ явля́ются свя­ты́я му́ченицы всем, при­бе­га́ю­щим к ним с те́плою и усе́рдною мо­ли́т­вою и си́­це в пе­ча́­лех и на­па́с­тех к ним взыва́ющим:

Ра́дуйтеся, язв гре­хо́в­ных до́б­рыя цели́тельницы; ра́дуйтеся, во тьме пе­ча́­ли на́шея све́­том упова́ния ны озаря́ющия.

Ра́дуйтеся, посреде́ на­па́с­тей и скор­бе́й ди́вный по­ко́й нам посыла́ющия; ра́­дуй­ся, Софи́е, о нас, в злострада́ниих пове́рженных, му́дрое попече́ние яв­ля́ю­щая.

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, крест спа­се́­ния пред на́­ми воздвиза́ющая; ра́­дуй­ся, не́­мо­щи на́­ша по моли́твам к те­бе́ изцеля́ющая.

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, я́корь из­бав­ле́­ния нам по­даю́­щая; ра́­дуй­ся, уны́­ние сер­де́ц на́­ших бла́гостно отъе́млющая.

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, тво­и́м ко Го́с­по­ду хо­да́­тай­ством в злей на­па́с­ти от неча́янныя сме́р­ти ны огражда́ющая; ра́­дуй­ся, изнемога́ющия си́­лы на́­ша на бо́дрость возставля́ющая.

Ра́­дуй­ся, Софи́е, приле́жная о нас к Бо́­гу моли́твеннице; ра́­дуй­ся, в до́брех де́­лех на́­ших му́д­рая нас­та́в­ни­це.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 11

Пе́­ние сие́ похва́льное, а́ще бы и тмочи́сленное приноша́хом вам, свя­ты́я му́ченицы, не бы до­вле́­ло ко прославле́нию доб­ро­де́­те­лей и по́двигов ва́ших. Оба́­че хва­лу́ Бо́­гу возсыла́юще за вся, я́же во свя­ты́х Сво­и́х нам явля́ет, Тому́ по­е́м: Алли­лу́иа.

И́кос 11

Све́­том не­бе́с­ным пред Го́с­по­дем го­ря́­щим свеща́м подо́бны Ве́­ра, Наде́жда и Лю­бы́, ку́п­но с ма́терию их Софи́ею, к ни́мже припа́даем, моля́ще, да просветя́т ны, омраче́нныя печа́льми и из глу­би­ны́ сер­де́ц зову́щия:

Ра́дуйтеся, ри́зы ва́ша в кро́ви А́гнчей на зем­ли́ убели́вшия; ра́дуйтеся, жи­во­та́ ве́ч­на­го нам хода́таицы.

Ра́дуйтеся, душ, и́щу­щих поко́я в милосе́рдии Бо́жии, утвер­жде́­ние и хране́ние; ра́­дуй­ся, Софи́е, от суеты́ мирски́я ны огражда́ющая.

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, доброце́нная кади́льнице, фимиа́м хвалы́ Бо́­гу вознося́щая; ра́­дуй­ся, нас гре́ш­ных ве́­рою про­све­ща́ю­щая.

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, в ско́р­би уте­ше́­ние и при­бе́­жи­ще на́­ше; ра́­дуй­ся, в пе­ча́­лех на́­ших лучеза́рная ве́стнице из­бав­ле́­ния.

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, не­зло́­бие и кро́тость в серд­ца́ на́­ша влива́ющая; ра́­дуй­ся, та́инственная звез­до́, от тесноты́ зем­ны́я го­ре́ ны вознося́щая.

Ра́­дуй­ся, Софи́е, му́д­рая и пречестна́я детоводи́тельнице; ра́­дуй­ся, богому́драго жи­тия́ мо­ля́­щим­ся ти устрои́тельнице.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 12

Бла­го­да́ть Бо́­жию прия́ти сподо́бившияся, моли́те о нас, свя­ты́я му́ченицы, Пре­чи́с­та­го Вла­ды́­ку Хри­ста́, да ми́лостив бу́дет к нам гре́ш­ным, с ве́­рою, на­де́ж­дою и лю­бо́­вию Ему́ Еди́­но­му, Го́с­по­ду и Спа́су на́­ше­му, смире́нно пою́­щим: Алли­лу́иа.

И́кос 12

По­е́м ва́ша кре́пкия по́д­ви­ги, ве́­рою, наде́ждею и лю­бо́­вию проникнове́нныя, по­чи­та́­ем стра­да́­ния ва́ша презе́льная, хва́­лим ди́в­ное терпе́ние ва́ше, убла­жа́­ем кон­чи́­ну, за Хри­ста́ ва́ми ра́­дост­но подъя́тую, ве­ли­ча́­ем необори́мое му́жество ва́ше, свя­ты́я му́ченицы Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, и му́д­рая ма́­ти Софи́е, и про­слав­ля́ю­ще вас, взы­ва́­ем си́­це:

Ра́дуйтеся, а́ки три струи́ мо́лниины, от восто́к да́же до за́пад доброде́тельми свои́ми просия́вшия; ра́дуйтеся, фиа́ли ве́­ры, на­де́ж­ды и люб­ве́, животво́рным питие́м ду́­ши на́­ша напая́ющии.

Ра́дуйтеся, трие́ светоза́рнии путие́, ко пре­сто́­лу сла́­вы Госпо́дни нас веду́щии; ра́­дуй­ся, Софи́е, чад ра́­ди тво­и́х от ли́­ка свя­ты́х похвале́нная.

Ра́­дуй­ся, Ве́ро, цве́­те ве́­ры, па́­че сне́га беле́йший; ра́­дуй­ся, услаж­де́­ние стра́ждущих.

Ра́­дуй­ся, На­де́ж­до, угнете́нных сер­де́ц возноше́ние; ра́­дуй­ся, а́ки пото́к цельбоно́сный, жа́жду скор­бя́­щих душ утоля́ющая.

Ра́­дуй­ся, Лю­бы́, ве́н­че из ми́­ра, ра́дования и бла́­гос­ти соплете́нный; ра́­дуй­ся, у́м­ная зарни́це ве́чности.

Ра́­дуй­ся, Софи́е, же́зле си́­лы, кро́тце и му́д­ре ча́­да наказу́яй; ра́­дуй­ся, богове́дения пре­све́т­лая луче́, ду­ша́м на́­шим возсиява́ющая.

Ра́дуйтеся, Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, ку́п­но с Софи́ею, ма́терию ва́шею прему́дрою.

Конда́к 13

О, свя­ты́я и достохва́льныя му́ченицы Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, и му́д­рая ма́­ти Софи́е, ны́­не прие́мше ма́­лое сие́ мо­ле́­ние на́­ше, от вся́­ких ны бед, бо­ле́з­ней и скор­бе́й мо­ли́т­ва­ми ва́шими изба́вите, да сподо́бльшеся во Ца́рст­вии Небе́снем зре́­ти безсме́ртнаго Го́с­по­да Иису́­са, с ва́ми вку́­пе воспое́м Ему́: Алли­лу́иа.

Этот конда́к чи­та́­ет­ся три́жды, за­те́м 1-й и́кос «А́нгели на Не­бе­си́...» и 1-й конда́к «Избра́нным раба́м...».

Мо­ли́т­ва 1-я

О, свя­ты́я и достохва́льныя му́ченицы Ве́ро, На­де́ж­до и Лю­бы́, и до́блестных дще́рей му́д­рая ма́­ти Софи́е! К вам ны́­не со усе́рдною мо­ли́т­вою притека́ем. Что бо па́­че возмо́жет предста́тельствовати за ны пред Го́с­по­дем, а́ще не ве́­ра, наде́жда и лю­бы́, три сия́ доброде́тели пребыва́ющия, во и́хже о́б­раз нарече́нныя, са́мою ве́щию о́ныя яви́сте? Умоли́те у́бо Го́с­по­да, да в ско́р­бех и на­па́с­тех неизрече́нною бла­го­да́­тию Свое́ю покры́ет ны, и со­хра­ни́т, и Того́ сла́­ву, я́ко со́лн­це незаходи́мое, зре́­ти да спо­до́­бит. Споспешеству́йте нам во смире́нных моле́ниих на́­ших, да прости́т Гос­по́дь Бог гре­хи́ и без­за­ко́­ния на́­ша, и да по­ми́­лу­ет нас гре́ш­ных, и щед­ро́т Сво­и́х да спо­до́­бит нас Хрис­то́с Бог, Ему́­же сла́­ву возсыла́ем, со Без­на­ча́ль­ным Его́ От­це́м, и Пре­свя­ты́м и Бла­ги́м и Жи­во­тво­ря́­щим Его́ Ду́­хом, ны́­не и при́с­но и во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

Моли́тва 2-я

Ва́с, святы́я му́ченицы, Ве́ро, Наде́ждо и Любы́, сла́вим, велича́ем и ублажа́ем, ку́пно с му́дрою ма́терию Софи́ею, е́йже покланя́емся, я́ко о́браз богому́драго попече́ния явля́ющей. Умоли́, свята́я Ве́ро, Творца́ ви́димых и неви́димых, да ве́ру кре́пку, небла́зненну и неруши́му пода́ст на́м. Хода́тайствуй, свята́я Наде́ждо, пред Го́сподем Иису́сом за на́с гре́шных, да упова́ние на блага́я не отжене́т от на́с и от вся́кия ско́рби и ну́жды да изба́вит ны́. Испове́ждь, свята́я Любы́, Ду́ху и́стины, Уте́шителю, напа́сти и печа́ли на́ша, да То́й свы́ше сла́дость небе́сную ниспо́слет душа́м на́шим. Помози́те у́бо в беда́х на́ших, святы́я му́ченицы, и ку́пно с му́дрою ма́терию ва́шею Софи́ею, моли́те Царя́ царе́й и Го́спода госпо́дствующих, да сохрани́т под покро́вом Це́рковь Свою́ святу́ю. Со слеза́ми умиле́нно припа́дающе к ва́м, ва́шего те́плаго предста́телства пред Бо́гом усе́рдно мо́лим, да ку́пно с ва́ми и со все́ми святы́ми превознесе́м и препросла́вим пресвято́е и вели́кое и́мя Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха Бо́га, Предве́чнаго Влады́ки и благи́х Соде́теля, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.


   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑