Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2021
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
Днес 9 декември е 26 ноември 2021 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Свети Стилиан детепазител. Св. преподобни Алипий Стълпник. Св. преподобни Яков Отшелник. Освещаване на храма на великомъченик Георги в Киев Прочетете повече ТУК!


1885 г., Край на сръбско-Българската война

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 09.09.2012 г. / 10:12:01 
Вяра
22.09 по еретическия, 09 септември по православния календар - Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник

Житие на светите и праведни богоотци Иоаким и Анна

image

Светият праведен Иоаким произхождал от Иудиното коляно, от дома на цар Давид. Неговото родословие е следното: синът на Давид Натан родил син Левий, Левий родил Мелхия и Панфир, Панфир родил Варпафир, а Варпафир родил Иоаким - бащата на Божията Майка.

Свети Иоаким живеел в Галилейския град Назарет. Неговата жена се наричала Анна и била от Левиевото коляно, от рода на Аарон. Тя била дъщеря на свещеника Матан, който живял преди царуването на Ирод - сина на Антипатър. Този свещеник Матан имал жена Мария, която била от Иудиното коляно, от град Витлеем. Тя му родила три дъщери: Мария, Совия и Анна. От тях първа се омъжила Мария във Витлеем и родила Саломия; след това се омъжила Совия - също във Витлеем - и родила Елисавета, майката на Св. Йоан Предтеча; а третата, както вече казахме, майката на Пресвета Богородица, била дадена за жена на Иоаким в Галилейската страна, в град Назарет.

Тези съпрузи - Иоаким и Анна, освен че произхождали от знатни родове, също така и постоянно се поучавали в закона Господен и били праведни пред Бога. Притежавайки веществено богатство, те не били лишени и от духовното богатство. Украсени с всички добродетели, те непорочно пазели всички заповеди на Божия закон. На всеки празник благочестивите съпрузи отделяли от имуществото си по две части, от които едната дарявали за нуждите на храма, а другата раздавали на бедните.

С праведния си живот Иоаким и Анна така угодили на Бога, че Той ги сподобил да станат родители на Пресветата Дева - предизбраната Майка на Господа. От самото това става ясно, че техният живот бил свят, богоугоден и чист, понеже родили Дъщеря, по-свята от всички светии и по-честна от херувимите, която угодила на Бога повече от всеки друг. В това време на земята не живеели човеци, така угодни на Бога с непорочния си живот, както - Иоаким и Анна. Макар тогава и да можело да се намерят още мнозина живеещи праведно и угаждащи на Бога, но те двамата надминали всички със своите добродетели и се явили пред Бога като най-достойни да станат родители на Божията Майка. Тази милост не би им се дарувала от Бога, ако те действително не превъзхождали всички със своята праведност и святост.

Но тези свети съпрузи, по Божия воля, дълго време били бездетни, та в самото зачатие и рождение на Пресветата им Дъщеря да се яви и силата на Божията благодат, и честта на Родената, и достойнството на родителите. Защото за безплодната и остаряла жена е невъзможно да роди иначе, освен по силата на Божията благодат: тук действа вече не природата, а Бог, Който побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието. Раждането от безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената, защото тогава тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Иоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца. Накрая, чрез такова рождение се открива и достойнството на самите родители, тъй като те след дълго време на безплодие родили радостта на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива съпруга Сарра, които, според Божието обещание, родили Исаак в своята старост.

Праведните Иоаким и Анна дълго скърбели и плачели за това, че нямат деца. Веднъж на един голям празник свети Иоаким принасял в Иерусалимския храм дарове на Господа Бога. Заедно с него и всички израилтяни принасяли своите дарове в жертва на Бога. Исахар, който по това време бил първосвещеник, не пожелал да приеме даровете на Иоаким, понеже той бил бездетен.

- Не трябва - му казал той - да се приемат твоите дарове, защото ти нямаш деца, а следователно - и Божието благословение. Навярно ти имаш някакви тайни грехове.

Така също и един от израилтяните, от Рувимовото коляно, който заедно с останалите принасял своите дарове, започнал да укорява Иоаким:

- Защо искаш преди мен да принесеш жертви на Бога? Нима не знаеш, че си недостоен да принасяш дарове заедно с нас, понеже ти няма да оставиш в Израиля потомство?

Тези укори много натъжили праведния Иоаким и той, обзет от силна скръб, излязъл посрамен и унизен от Божия храм. Празникът за него се превърнал във време на печал и празничната му радост била сменена с мъка. Дълбоко скърбейки, той не се върнал у дома си, а излязъл в пустинята при пастирите, които пасяли стадата му. Там той дълго плакал заради своето безплодие и заради присмеха и укорите, които трябвало да претърпи. Като си спомнил за Авраам, своя праотец, на когото вече в преклонна възраст Бог дарил син, Иоаким започнал горещо да умолява Бога, та Той и него да сподоби с такова благоволение, да чуе неговата молитва, да го помилва и да отнеме от него презрението на хората, като дари в старините му плод на неговото съпружество, както някога - на Авраам.

- Нека - молил се той - да имам възможност да се нарека баща на дете, а не бездетен и отхвърлен от Бога, да търпя укори от човеците!

Молитвата си свети Иоаким придружил с пост и в продължение на четиридесет дни не вкусил хляб.

- Няма да ям - казвал той - и в дома си не ще се върна! Нека сълзите ми да бъдат моята храна, а тая пустиня да ми бъде дом, докато не ме чуе и не отнеме от мене позора Господ Бог Израилев!

А също така и неговата жена, като била в дома им и като чула, че първосвещеникът не поискал да приеме техните дарове заради безплодието им, и че мъжът й в голяма скръб се усамотил в пустинята, плакала с неутешими сълзи.

- Сега - говорела тя - аз съм по-нещастна от всички: отхвърлена съм от Бога, презряна от човеците и изоставена от мъжа си! За кое да плача сега: за вдовството си ли, или за безплодието си; за осиротяването си ли, или за това, че не съм удостоена да се нарека майка?!

Така горчиво плакала тя през всичките тия дни.

Слугинята на Анна, на име Иудит, се стараела да я утеши, но не могла; защото кой би могъл да утеши тази, чиято печал е дълбока като море?

Веднъж света Анна, все така скърбяща, излязла в градината си, седнала под едно лаврово дърво, въздъхнала от дълбините на сърцето си и като издигнала пълните си със сълзи очи към небето, видяла на дървото птиче гнездо, в което имало малки птиченца. Гледката й причинила още по-голяма мъка и тя с плач заговорила:

- Горко на мене бездетната! Трябва да съм най-грешната измежду Израилевите дъщери, та единствена сред останалите жени да съм така унижена. Всички носят на ръцете си плода от своята утроба, всички се утешават със своите деца. И единствена аз съм чужда на тази радост! Горко ми! Даровете на всички се приемат в Божия храм и заради това, че имат деца, им се оказва уважение. И само аз съм отхвърлена от храма на моя Господ! Горко ми! На кой да се уподобя? Нито на птиците небесни, нито на зверовете по земята: защото и те Ти принасят, Господи Боже, своя плод, а само аз единствена съм безплодна.

Дори и със земята не мога да се сравня: защото тя ражда и произраства семена и, принасяйки плодове, благославя Тебе, Небесния Отец. А само аз съм безплодна на земята. Горко ми, Господи, Господи! Аз единствена, грешната, съм лишена от потомство! Ти, Който някога дари Сарра със син Исаак, когато тя беше в дълбока старост; Ти, Който развърза утробата на Анна, майката на Твоя пророк Самуил, погледни сега и към мен и чуй молитвите ми, Господи Всевишни! Ти знаеш присмеха, който понасям, заради безплодието си. Прекрати скръбта на моето сърце и развържи утробата ми! И мене, безплодната, направи плодоносна, та роденото от мен да Ти принесем в дар на Тебе, благославяйки, възпявайки и единодушно прославяйки Твоето милосърдие!

Докато света Анна, плачейки и ридаейки, се молела така, явил и се ангел Господен и й казал:

- Анна, Анна! Твоята молитва е чута, твоите въздишки се издигнаха над облаците, сълзите ти възлязоха пред Бога! Ти ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез нея ще получат благословение всички земни племена и на целия свят ще се дарува спасение. А тя ще се нарече Мария.

Щом чула ангелските думи, света Анна се поклонила на Бога и казала:

- Жив е Господ Бог! Ако аз родя дете, ще го отдам да служи на Бога. Нека то да Му служи и да прославя светото Божие име ден и нощ и през цялото време на своя живот!

След това, изпълнена с неизказана радост, света Анна бързо се отправила към Йерусалим, за да въздаде там с молитва благодарение на Бога за Неговото милостиво посещение.

В същото това време ангелът се явил и на праведния Иоаким в пустинята и му казал:

- Иоакиме, Иоакиме! Бог чу твоята молитва и благоволи да ти дарува Своята благодат. Твоята жена Анна ще зачене и ще ти роди дъщеря, чието рождение ще донесе радост на целия свят. И ето ти знамение, че ти благовестя истината: иди в Йерусалим в Божия храм и там, при Златните врати, ще намериш съпругата си Анна, на която аз възвестих същото това, каквото и на тебе.

imageСвети Иоаким, удивен от ангелското благовестие, славословейки Бога и благодарейки Му със сърце и уста за Неговото велико милосърдие, с радост бързо се отправил към Иерусалимския храм. Там, както и ангелът му бил известил, той намерил до Златните врати Анна, която се молела на Бога, и й разказал за ангелското благовестие. Също и тя му предала това, което видяла и чула от ангела, който и възвестил, че тя ще роди дъщеря. Тогава праведните Иоаким и Анна прославили Бога, Който им сторил такава велика милост и след като Му се поклонили в светия храм, се върнали в дома си.

И света Анна заченала в деветия ден на месец декември, а на осми септември родила дъщеря - Пречистата и Преблагословената Дева Мария, началото и ходатайката на нашето спасение, за чието рождение се възрадвали цялото небе и земя. Когато тя се родила, свети Иоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение. После той устроил в своя дом богата трапеза и всички радостно прославили Бога.

Родителите пазели малката Дева Мария като зеницата на окото си, защото знаели, според особеното Божие откровение, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновление на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова старателно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител.

imageТе я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея. А тя, изпълнена с Божията благодат, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, така и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Иоаким и Анна с лъчите на дадената й благодат, така че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в изпълнението на ангелските думи.

Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането й в храма свети Иоаким умрял, бидейки на осемдесетгодишна възраст. Останала вдовица, света Анна оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм. След като преживяла в Йерусалим две години, тя починала в Господа на 79 години от рождението си.

Чудотворна икона на Света Праведна Анна с Богородица. Атон, Скит ''Света Анна''Чудотворна икона на Света Праведна Анна с Богородица. Атон, Скит ''Света Анна''

О, колко благословени сте вие, свети родители, Иоакиме и Анно, заради Преблагословената ваша Дъщеря! Двойно благословени сте вие, заради нейния Син - нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получиха благословение всички земни народи и племена! Справедливо светата Църква ви е нарекла богоотци, защото ние знаем, че от вашата Пресвята Дъщеря се роди Бог. И сега, като предстоите близо до Него на небето, молете се, да бъде отделена и за нас, макар и частица, от вашата нескончаема радост. Амин.

 

Тропарь праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

глас 2

Пра́ведных Твои́х, Го́споди, па́мять пра́зднующе,/ те́ми мо́лим Тя,// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Ин тропарь праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

глас 1

И́же в зако́нней благода́ти пра́ведни бы́вше,/ Младе́нца богода́ннаго породи́ша нам Иоаки́м и А́нна. / Те́мже днесь све́тло торжеству́ет,/ ве́село пра́зднующи, Боже́ственная Це́рковь, честну́ю ва́шу па́мять,/ сла́вящи Бо́га,// воздви́гшаго рог спасе́ния нам в дому́ Дави́дове.

(Праведните в законна благодат Иоаким и Анна ни родиха богодаден младенец. Затова Божествената Църква днес светло тържествува, весело празнувайки честната ваша памет, славейки Бога, въздигнал рога на нашето спасение в дома Давидов.)

 

Кондак праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

глас 2

Ра́дуется ны́не А́нна,/ непло́дства разреши́вшися соу́з,/ и пита́ет Пречи́стую,/ созыва́ющи вся воспе́ти/ Дарова́вшаго от чре́ва ея́ челове́ком// еди́ну Ма́терь и Неискусому́жную.

(Сега се радва Анна, освободила се от връзките на неплодието, и храни Пречистата, призовавайки всички да възпеят Дарилия на човеците от нейната утроба едничка безмъжна Майка.)

 

Молитва праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

О, присносла́внии Христо́вы пра́ведницы, святи́и Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, предстоя́щии Небе́сному Престо́лу Вели́каго Царя́ и ве́лие дерзнове́ние к Нему́ иму́щии, я́ко от преблагослове́нныя дще́ри ва́шея, Пречи́стыя Богоро́дицы и Присноде́вы Мари́и, воплоти́тися изво́лившему, к вам, я́ко многомо́щным предста́телем и усе́рдным о нас моли́твенникам, прибега́ем мы гре́шнии и недосто́йнии. Моли́те бла́гость Его́, я́ко да отврати́т от нас гнев Свой, по дело́м на́шым пра́ведно на ны дви́жимый, и да безчи́сленныя прегреше́ния на́ша презре́в, обрати́т нас на путь покая́ния и на стезе́ за́поведей Свои́х да утверди́т нас. Та́же моли́твами ва́шими в ми́ре живо́т наш сохрани́те и во всех благи́х благо́е поспеше́ние испроси́те, вся я́же к животу́ и благоче́стию потре́бная нам от Бо́га да́рующе, от вся́ких напа́стей и бед и напра́сныя сме́рти, предста́тельством ва́шим нас избавля́юще, и от всех враг ви́димых и неви́димых защища́юще, я́ко да ти́хое и безмо́лвное житие́ поживе́м во вся́ком благоче́стии и чистоте́, и та́ко в ми́ре вре́менное сие́ житие́ преше́дше, в ве́чный дости́гнем поко́й, иде́же ва́шим святы́м умоле́нием, да сподо́бимся Небе́снаго Ца́рствия Христа́ Бо́га на́шего, ему́же со Отце́м и Пресвяты́м Ду́хом подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и поклоне́ние во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Страдание на свети мъченик Севириан (320 г.)

imageПри царуването на злочестивия цар Ликиний, в същото време, когато Агриколай, управителят на Севастия, заловил и затворил в тъмница четиридесетте свети мъченици, в тази област живял един мъж на име Севириан, който произхождал от знатен род.

Свети Севириан бил християнин. Той често посещавал четиридесетте мъченици в тъмницата и ги укрепявал и поощрявал в страдалческия им подвиг за Христовото име. И те така се разпалили от любов към своя Господ, че дори и студеното Севастийско езеро не могло да угаси в тях тази Божествена любов. Докато стоели във водите на езерото, според заповедта на беззакония управител, те единодушно изповядвали пред своя мъчител името на Иисуса Христа и тук завършили живота си с мъченическа смърт.

След страданията на Севастийските мъченици, когато на мястото на Агриколай от същия нечестив цар Ликиний бил назначен Лисий, човек лют и жесток, който подобно на див звяр избивал вярващите и проливал християнска кръв, настанало време и за свети Севириан да тръгне по пътя на същия подвиг и на същата борба, към които призовавал другите със своите думи.

При управителя на областта дошли клеветници и започнали да му говорят:

- Честта на великите наши богове в този град се накърнява от Севириан. Той не само, че сам не ги почита и не им се кланя, но и много други съветва да ги безчестят и унижават. Сам вярвайки в Разпнатия, той и другите учи на тази вяра и вече немалко хора го последваха. Така че, ако не го погубиш, скоро целият град ще последва неговата вяра. И боговете ще се разгневят срещу нашия град и ще го оставят без своята милост, а и царят, като чуе за това, не ще ни пощади.

След като изслушал това, управителят Лисий изпратил своите слуги да хванат свети Севириан и да го доведат при него. А Христовият воин, без да дочака пратениците да дойдат и да го заловят, като ги изпреварил, сам дошъл и се явил пред Лисий. Той мъжествено и дръзновено му казал:

- Не е ли достатъчна за тебе, управителю, твоята погибел, че искаш и нашите души да погубиш и като някакво богатство да ги предадеш във властта на бесовете? Но знай, че ти попадна тук на хора мъжествени, а не малодушни и боязливи, защото за мене, както казва моят божествен учител Павел, “животът е Христос, а смъртта - придобивка”.

След като изслушал тия думи, управителят Лисий незадълго помълчал; а после погледнал към стоящите пред него слуги и като им посочил с ръка светия, с ярост им наредил:

- Вземете го и го бийте със сурови жили! Нека той да се научи с какво смирение трябва да се обръща към управителя!

Докато измъчвали светия, той се радвал за това, че се е сподобил да пострада за Христа и пеел псаломските слова, които му били като утешение в неговите страдания:

“По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди”.

Мъчителят, като видял, че слугите му вече се уморили, а върху лицето на мъченика сияела същата просветленост и мъжество, заповядал да престанат да го бият и след това се обърнал към него и му казал:

- Ето, сега ти по раните си можеш да разбереш, че твоят Христос не ти принася нито радост, нито благополучие в живота.

Мъченикът отговорил:

- Ако твоите душевни очи не бяха помрачени от тъмата на безбожието, тогава аз бих могъл да ти открия колко много блага в Христа ще изходатайстват за мен моите страдания. Но сега, при твоето нечестие, какво бих могъл да постигна? Все едно - да запаля свещ пред слепец или да запея песен пред глух! О, ако ти не беше така сляп и глух, тогава би познал Христовата благодат и тази сила, която ме укрепява!

Тези и още много други думи, които изрекъл светият мъченик, довели управителя до още по-силен гняв. Той заповядал да повесят мъченика на дърво и да го стържат с железни куки. А свети Севириан се молел на Бога сред лютите си страдания така:

- Иисусе Христе! Ти, Който някога, повесен на кръста, съкруши вражеската гордост и дори досега си прославян, заради всичките Твои дивни дела, ела при мен и ми помогни, и съкруши силата на всезлобния мъчител, разкъсаните ми членове изцели и ми дай доблестно да завърша мъченическия подвиг!

Слугите, които измъчвали светия мъченик, се сменяли. Накрая, след дълги изтезания, по заповед на управителя го повели към тъмницата. Докато вървял към тъмницата, светият мъченик се показал като красноречив оратор и като да не чувствал своите страдания , се хвалел с понесените за Христа рани. Вървейки през града, сочел раните си и със светло лице и със сладостни слова говорел така на множеството народ, което го гледало:

- О, хора, погледнете ме и разберете в какво блаженство се намирам днес! Мисля, че вие ме считате сега за най-нещастния и бедстващ човек, тъй като съм се лишил не само от своята временна чест и богатство, но и от самото си здраве. Но сега аз съм по-щастлив от всички вас! Защото раните, които приех за Христовото име, са по-скъпи за мен от всяка земна радост. Кръвта, която пролях и с която се обагрих, е по-драгоценна от царска багреница. Самото страдание за моя Господ е несравнимо по-приятно за мене от всички ваши земни утехи, които вие така обичате. А високият ми сан и богатството ми - какво бяха те, ако не суета и прах, и прелест, примамваща към този свят, които аз отърсвам като кал от нозете си, като възхождам към високото мъченическо достойнство и приемам неоскъдняващо богатство? За мен да се наричам “мъченик” е по-славно от всякакъв царски сан, а лишаването от богатството заради Христа - по-скъпоценно от всички съкровища на земните царе. Та и самото здраве, сила и красота, които имах преди, какво друго са те, ако не - болест, слабост и безобразие? Ако членовете на моето тяло не бяха сега уязвявани заради Христа и не се обагряха с кръв, те не биха били мои членове, но щяха да бъдат единствено вериги и тъмница за моята душа. А сега, когато те страдат за Христа, наистина са мои членове. Сега, когато моята плът бива умъртвявана, тя е здрава и крепка. С мен е моята красота, дори и сега, когато аз нямам човешки вид и представлявам целия като че една рана, защото и Христос беше уязвяван от главата до нозете. “Сега се радвам в страданията си и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът”. А вие, като гледате раните ми, помислете за въздаянието, което ще получа за тях: нито с ум могат да се постигнат, нито с дума да се изкажат тези блага, които безсмъртният Цар и сега дава на страдащите за Него, а и на небето им приготвя за вечно блаженство. Вече самото страдание за Христа е наслаждение, а да се умре за Него е още по-въжделено. О, приятели! Ако тук има някой от нашите, ако някой от верните раби Христови се намира сред този неверен народ, то, като гледа моите страдания, нека да укрепи своето сърце, да бъде мъжествен и неустрашим. Да не ви отвърне от пресладкото име на Иисуса Христа нито една мъка, да не ви уплаши нито посичане с меч, нито изгарянето в пещ, нито яростта на зверовете! Да не ви прелъстят нито ласкателствата на мъчителя, нито неговите обещания за дарове и високи санове! Всичко това потъпчете с нозете си, като смет, за да се възцарите заедно с Христа!

Докато свети Севириан говорел така, зад него вървяло множество народ. Слушайки неговите думи, народът съпроводил светия мъченик до тъмницата. Хвърлен в нея, Христовият воин ликувал, все едно че се намирал в светъл чертог, и целувал мястото, където били затворени четиридесетте свети мъченици, при които той често преди идвал, за да беседва с тях. В тъмницата той престоял пет дена, а после отново бил доведен пред съда.

По време на съда Лисий, подобно на вълк в овча кожа, си дал вид, че състрадава на светия и започнал лукаво да му говори:

- Всички богове виждат, Севириане, как те съжалявам и как много се учудвам, че ти - толкова виден, благообразен и почтен човек доброволно се лишаваш от този радостен свят. Аз бих похвалил твоята твърдост и мъжество, но само ако ги беше насочил срещу враговете. А да се бориш с желязо и огън, със зверове и камъни и по този начин да погубваш себе си, е наистина безумно. И ето, силата ти вече е съкрушена и тялото ти - изтерзано.

С тези думи беззаконният мъчител искал с лукавство да прелъсти истинския Христов раб, но той мъжествено отвърнал:

- Не щади тялото ми, покрито цялото с рани, но още повече увеличи моите страдания. Не само бий и разкъсвай тялото ми, но хвърляй още камъни върху мене, гори ме с огън и прави всичко, което искаш и можеш. Ти никога не ще ме отвърнеш от моя Господ! По-скоро ти ще се умориш да ме измъчваш, отколкото аз - да страдам за името Христово!

Тогава мъчителят оставил лукавството и се предал на обичайната си ярост. Той заповядал да бият свети Севириан с камъни по устата, като при това говорел:

- Не произнасяй името на Христа с езика си и не обременявай ушите на управителите със споменаването на това име!

С устни, вече разбити от ударите, светият мъченик отвърнал на мъчителя:

- Нещастнико, ако ти си направил от своята душа жилище на бесовете, то е разбираемо, че и слухът ти вече не може да понесе името на Христа!

Лисий заповядал отново да повесят мъченика на дърво и да го стържат с железни куки. Жестоко измъчван, Севириан изрекъл:

- Само една рана считам за жестока - тази, която ме отлъчва от Христа. А всички тези рани са за мен по-скоро наслаждение, отколкото страдание, понеже, като ме откъсват от земното, те ме съединяват с Христа!

Управителят отново му казал:

- Севириане, принеси жертва на боговете и ще се освободиш от мъченията.

На това Христовият воин нищо не отговорил. Той само тихо казал:

“Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”.

Лисий, приемайки като оскърбление това, че мъченикът нищо не му отговорил, измислил ново мъчение за него. Снели светеца от дървото и го повели към градските стени и като привързали тежки камъни на шията и на нозете му, а тялото му завързали с въжета, го повесили от високата стена. В това мъчение светият мъченик предал своята праведна душа в ръцете на Подвигоположника Христа, своя Господ. Някои от християните свалили през нощта честното му тяло от стената и го понесли към мястото, където той живеел преди. Когато те, благоговейно носейки го и пеейки псалми, се приближили до селото, където бил домът на свети Севириан, почти всички жители излезли да посрещнат светите мощи: стари и млади - всички еднакво бързали, надпреварвайки се един друг и стараейки се така да получат по-напред благословение от многострадалния Божий угодник. Само жената на един от слугите на свети Севириан останала в дома си, плачейки над тялото на своя мъж. Той току-що бил умрял и лежал още непогребан в дома си. А тя ридаела над него и му говорела, все едно че бил жив:

- Ето, нашият господар се приближава към дома си и всички излязоха да го посрещнат, а само ти не излезе и аз - заради тебе. И така, стани да посрещнеш господаря си!

Само щом тя изрекла това, мъртвият начаса се изправил, като да ставал от сън, и тръгнал към светите мощи. Като паднал пред тях, той с радост започнал да целува тялото на своя господар. А хората, като видели, че мъртвият възкръснал, когато светото тяло било донесено в тяхното село, поразени от това чудо, прославили Господа и с още по-голямо усърдие се покланяли и целували честните мощи.

Относно погребването на тялото на светия мъченик възникнало разногласие между жителите на селото: едни искали да го погребат на едно място, други - на друго. Върху мощите на свети Севириан лежал венец, сплетен от красиви цветя. Изведнъж, неизвестно откъде, се появил орел и грабнал венеца. След като прелетял неголямо разстояние, орелът отново се спуснал на земята. Всички, които видели това, тръгнали към орела и когато се приближили до него, той бавно полетял по-нататък заедно с венеца, а народът също тръгнал след него. Така орелът довел благочестивия народ до най-близката пустиня и тук, след като кацнал върху едно високо, красиво възвишение и положил на него венеца, се скрил от очите на хората. Народът намерил венеца на мъченика и решил, че Господ е благоволил в тази планина да почива светото тяло на Севириан. След това взели мощите на мъченика и с подобаваща чест ги погребали в тази планина. А при гроба на Христовия мъченик се извършвали множество изцеления.

Споменатият слуга, който възкръснал при пренасянето на мощите на свети Севириан, живял още петнадесет години, постоянно пребивавайки при гробницата на господаря си.

А за всичко това - слава на Бога, Единия в Троица: Отец и Син и Дух Свети, сега и всякога и во веки веков! Амин.

 

В памет на блажения Никита, тайния Божий угодник, когото видял дякон Созонт (XII в.)

imageТайният Божий угодник, блаженият Никита, наричан хартуларий, бил роден и възпитан от благородни родители, които живеели в Цариград. Живеейки мирно и тайно служейки Богу, той дотолкова Му угодил, че и църковните врати се отваряли сами, когато той идвал в полунощ да се моли в храма, и светилникът, не от човешки ръце, сам се запалвал. Също така той могъл да покаже на дякон Созонт умрелия свещеник като жив, за което съществува следният разказ:

Един благочестив свещеник и един благоговеен дякон имали голяма любов в Бога един към друг, но след известно време, под влияние на бесовско внушение, сменили любовта си с вражда. Името на дякона било Созонт, а името на свещеника е останало неизвестно. Те останали много време в тази вражда помежду си, докато накрая свещеникът умрял, без да се помирят. Тогава дяконът започнал да се смущава в мисълта си и да изпитва терзания на съвестта за това, че не е прекратил враждата си със свещеника и не е унищожил гнева с прошка. Затова той се отправил да търси мъдър духовен отец, на когото да открие съвестта си. Така той обходил пустинните места, търсейки лекар за болестта на своето сърце. Накрая намерил един велик в добродетелите свят старец и му открил своя грях - гнева и враждата, която имал със свещеника. После го помолил за прошка.

Старецът му казал:

- Всеки, който проси с вяра, ще получи, и на този, “който хлопа, ще се отвори”. Добре правиш, брате, като се грижиш за по-скорошното си освобождаване от този голям грях. Да ти помогне Господ, понеже не е мое дело да те помиря, чедо, с умрелия. Но ти се върни в Цариград, откъдето и дойде. През нощта отиди до великата църква “Света София”, застани до големите врати и когото видиш пръв да се приближава до дверите, на него се поклони, съобщи му за нас и му дай това запечатано писмо. Чрез него ще получиш изправление на твоя грях.

Дяконът, изпълнявайки нареждането на своя духовен отец, тръгнал за града. През нощта стигнал до църковните врати на “Света София” и застанал до тях, в очакване да се появи непознатият. И ето - по едно време той видял към вратите да се приближава някакъв мъж. Това бил блаженият Никита, за когото е този разказ. Дяконът му се поклонил, целунал го, подал му писмото на стареца и му разказал своята скръб. Мъжът изслушал признанието на дякона, размислил и след като прочел писмото на стареца, се облял в сълзи и казал:

- Как да се реша на дело, което превишава моите сили? Но се надявам на молитвите на този, който те е пратил и с помощта на Бога ще пристъпя към това, което ми е заповядано.

След като казал това, той застанал пред дверите и като издигнал ръцете си към небето, започнал шепнешком да се моли. После преклонил колене, навел главата си до земята и започнал тихо да се моли. След известно време той станал и казал:

- Господи, отвори ни вратата на Твоята милост!

Начаса вратите към преддверието на храма сами се отворили и блаженият Никита, като взел със себе си дякона, влязъл в него. Като се приближил до вратите на самата църква, той казал на дякона: “Стой тук, без да се движиш”, а сам той направил поклон на прага на църквата. Вратите се отворили и той влязъл вътре. Щом застанал сред църквата на молитва, запален светилник се спуснал от тавана на църквата над главата му и осветил всичко наоколо. След това блаженият Никита тръгнал към жертвеника; и там дверите сами се отворили пред него. Той преклонил глава и мълчаливо се помолил, а след това излязъл при дякона и отново всички врати се затворили. Като видял това, дяконът се ужасил и не смеел да се приближи към този мъж, понеже го бил обхванал голям страх. Освен това и лицето на мъжа изглеждало на дякона като лице на ангел, прославено от молитвата. И дяконът си помислил: “Да не би това да е ангел?” Но това не останало скрито за мъжа и той казал на дякона:

- Защо се смущаваш с мисли за мене? Вярвай, че и аз съм човек от плът и кръв, роден в честен дом и възпитан в този град. Благодатта Божия, ако пожелае, е действена в немощните. А сега да тръгваме, защото ни чака път!

След това той се отправил към тържището, а дяконът го последвал. Когато двамата стигнали тук до църквата на Пресвета Богородица, църковните двери отново се отворили по молитвата на блажени Никита. След като останал известно време в църквата и се помолил, Божият угодник излязъл и вратите сами се затворили. Виждайки това, дяконът, ужасен, само тихо си казвал: “Господи, помилуй!”. После тръгнали към Влахернската църква. Впоследствие вече дяконът забелязал, че извършеното от тях шествие по църквите ставало толкова бързо, че било подобно на летенето на птиците. Когато се приближили до вратите на Влахернската църква и мъжът със сълзи се помолил, начаса, както и при другите църкви, вратите сами се отворили. Като оставил дякона до вратите и му наредил внимателно да наблюдава какво става вътре, блажени Никита влязъл в църквата, паднал на колене и започнал усърдно да се моли. А дяконът, стоейки до вратите, видял в църквата светлина, която осветявала всичко наоколо. После се явил един световиден дякон, който излязъл от олтара и започнал да кади из цялата църква. След немного време той видял и множество свещеници, облечени в бели одежди, които излезли от олтара и застанали посред църквата. После видял и друго множество свещеници, които били облечени в червени одежди. Всички заедно се събрали в средата на църквата и запели някакви прекрасни и нечувани църковни песнопения, от които дяконът не могъл да запомни нищо, освен “алилуия”.

А мъжът, като станал от молитвата си, казал на дякона:

- Брате, влез в църквата, без да се боиш, и погледни към множеството свещеници, които са от лявата страна. Виж дали няма да разпознаеш сред тях свещеника, с когото си имал вражда?

Дяконът с трепет влязъл и се приближил до Божия човек. После погледнал към левия лик от свещеници, но не намерил търсения свещеник. Ангеловидният мъж наредил на дякона да разгледа и десния лик от свещеници. Дяконът погледнал към тях и там видял свещеника, с когото имал вражда. Той го посочил на Божия човек, а блаженият му казал:

- Иди и кажи на свещеника, когото разпозна: “Никита хартуларий стои пред храма и те вика да отидеш при него”.

Дяконът отишъл, според нареждането, до свещеника, хванал го за дясната ръка и го довел при Божия човек, който в това време вече бил излязъл от храма. Божият угодник кротко погледнал към свещеника и с тих глас му казал:

- Отче, побеседвай с твоя брат и прекратете враждата помежду си.

Веднага, щом казал това, свещеникът и дяконът паднали на колене един срещу друг и след като дълго се приветствали, прекратили враждата помежду си. Като се помирили, свещеникът влязъл в църквата и застанал на мястото си, а Божият човек Никита направил поклон върху църковния праг и църковните врати веднага се затворили. После тръгнал заедно с дякона по обратния път. Като изминали част от пътя, блаженият Никита казал на дякона:

- Брате Созонт, ти спаси своята душа за себе си и за моя полза; а на отеца, който те изпрати, кажи, че чистотата на неговите свети молитви и упование на Бога могат да накарат и мъртвите да станат!

Щом изрекъл това, блаженият изчезнал от очите на дякона. А той, след като се поклонил на това място, на което стояли нозете на дивния мъж, се запътил, изпълнен със страх и радост, към стареца - своя духовен отец, славейки и благодарейки на Бога за това, че го сподобил по такъв дивен и чудесен начин да се примири с умрелия свещеник, по молитвите на тайния раб Божий Никита хартуларий, който така много бил угодил на Бога, живеейки сред хората и светските вълнения.

 

В памет на преподобни Иосиф Волоколамски (1515 г.)

imageСвети Иосиф се родил в околностите на града Волок Ламски. Прадядо му бил от литовски произход, а родителите му се наричали Иоан и Марина. Когато станал на седем години, родителите му го дали да се учи и твърде скоро той изучил Божественото Писание. Той обичал често да ходи в Божия храм и отделяйки се от връстниците си, да устремява цялата си мисъл към угаждането на Бога. Като презрял светската суета, преподобният Иосиф се уединил в Боровск, в манастира на преподобния Пафнутий, който го постригал в монашеския чин. Там той всякога прекарвал в пост и молитва и станал изкусен подвижник, като във всичко се подчинявал на своя духовен наставник. След като изминало известно време, той взел при себе си в обителта и своя роден баща, който също приел монашество, и му служел до самата му смърт. Осемнадесет години преподобният Иосиф прекарал в послушание при свети Пафнутий. След смъртта на своя учител и наставник, той бил избран за игумен на обителта, която управлявал около две години. А след това, с неколцина от братята, се оттеглил в гората, която се намирала около Волок Ламски, и там построил манастир, в който издигнал каменна църква в чест на Успението на Божията Майка. Преподобният Иосиф събрал много братя при себе си и устроил много строго общежитие. Сам той се обличал като бедняк, така че никой не би могъл да разпознае в него настоятеля на манастира. Преподобният Иосиф се подвизавал ревностно срещу ереста на “жидовстващите” и написал книга срещу нея. Освен това той написал и устав за своята обител. По време на глада неговият манастир доставял препитание на много бедни. Преподобният се преставил, на седемдесет и пет години от рождението си, на 9 септември в 7024 г. от сътворението на света, по време на управлението на великия княз Василий Иоанович. Положили светото му тяло близо до олтара на съборния храм на неговата обител.

 

Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому

глас 5

Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.

 

Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому

глас 8

Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель. // Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Молитва преподобному Иосифу Волоцкому

О, преблаже́нне и присносла́вне о́тче наш Ио́сифе! Ве́дуще твое́ ве́лие к Бо́гу дерзнове́ние и к твоему́ тве́рдому заступле́нию прибега́юще, в сокруше́нии се́рдца мо́лим тя: озари́ нас све́том дарова́нныя тебе́ благода́ти и моли́твами твои́ми помози́ нам бу́рное мо́ре жития́ сего́ преити́ безмяте́жно и приста́нища спасе́ния небла́зненно дости́гнути: порабоще́ни бо су́ще су́етными, и грехолюби́ви, и не́мощни е́же от обыше́дших нас зол возни́кнути, к кому́ прибе́гнем, а́ще не к тебе́, яви́вшему неоскудева́емое бога́тство ми́лости в земне́м житии́ твое́м? Ве́руем же, я́ко и по отше́ствии твое́м множа́йшее стяжа́л еси́ дарова́ние милосе́рдовати бе́дствующим. Те́мже у́бо, припа́дающе ны́не к цельбоно́сней ико́не твое́й, умиле́нно про́сим тя, свя́тче Бо́жий: сам искуше́н быв, помози́ и нам, искуша́емым; посто́м и бде́нием попра́вый си́лу де́монскую, и нас от нападе́ний вра́жиих защити́; препита́вый гла́дом погиба́ющих, и нам испроси́ у Го́спода изоби́лие плодо́в земны́х и вся я́же ко спасе́нию потре́бная; посрами́вый ерети́ческая мудрова́ния, Це́рковь Святу́ю от ересе́й и раско́лов, и смуще́ний моли́твами твои́ми огради́: да то́жде му́дрствуем вси, еди́нем се́рдцем сла́вяще Святу́ю, Единосу́щную, Животворя́щую и Неразде́льную Тро́ицу, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, во вся ве́ки. Ами́нь.

 

Молитва вторая преподобному Иосифу Волоцкому

О, вели́кий наста́вниче, ревни́телю и учи́телю Правосла́вныя ве́ры, свя́те прему́дре Ио́сифе! Приими́ моле́ние нас, гре́шных, тебе́ приноси́мое, и те́плым предста́тельством умоли́ в Тро́ице сла́вимаго Бо́га, да ниспосле́т бога́тыя Своя́ ми́лости нам, гре́шным, да утверди́т во Свято́й Свое́й Правосла́вней Це́ркви пра́вую ве́ру и благоче́стие: па́стырем ея́ да пода́ст святу́ю ре́вность о спасе́нии слове́снаго ста́да, я́ко да ве́рующих соблюду́т, неве́рующих же и отпа́дших от и́стинныя ве́ры вразумя́т и обратя́т. Нам же всем испроси́ вся благопотре́бная во вре́меннем сем житии́ и поле́зная к ве́чному спасе́нию на́шему. Помяни́ ста́до твое́, е́же собра́л еси́, не забу́ди посеща́ти чад твои́х и, я́ко чадолюби́вый оте́ц, не пре́зри, ниже́ отри́ни моле́ния на́ша, но воздежи́ ру́це твои́ моли́твеннеи ко Го́споду Бо́гу, да отложи́т пра́ведный гнев Свой, дви́жимый на ны, и изба́вит нас от враг ви́димых и неви́димых, от гла́да, пото́па, меча́, смертоно́сныя я́звы, наше́ствия иноплеме́нных и междоусо́бныя бра́ни. Ей, премилосе́рдый засту́пниче наш, пресла́вный чудотво́рче, всех нас упра́ви в ми́ре и покая́нии сконча́ти живо́т наш и пресели́тися со упова́нием в блаже́нная селе́ния ра́йская, иде́же непреста́нно славосло́вится всепе́тое и́мя Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха. Ами́нь.

 

В памет на преподобни Теофан постник и изповедник (ок. 300 в.)

imageРодителите на свети Теофан били езичници, а той се обърнал към Христа още в детството си. Когато бил още съвсем малко дете, той веднъж видял едно момченце, което умирало от студ. Свети Теофан се съжалил над него, свалил дрехата си и облякъл момчето. Когато се върнал у дома си, родителите му го попитали: “Чедо, къде ти е дрехата?” А той отвърнал:

- Аз облякох с нея Христа.

Баща му го попитал:

- Кой е този Христос? Ние почитаме Меркурий и Аполон.

След това детето напуснало своите родители. Ангел Господен го взел и го отвел на планината Диавис, където го връчил на един постник, който от седемдесет и пет години водел монашески живот. Старецът приел детето и започнал да го учи на монашески живот и на свещените книги. Прехрана им доставял ангелът. След пет години старецът се преставил. След смъртта му отрокът останал да живее в пещерата, където постнически се подвизавал в продължение на петдесет и осем години. След това, по нареждането на Божия ангел, той излязъл от пещерата и възседнал лъв, преминал шестдесет поприща, проповядвайки Христовата вяра. Царете Кар, Карин и Нумериан заповядали да го заловят и да го бият: на преподобния били нанесени сто удара по шията, след което той претърпял и още много други мъчения. Когато мъчителите видели колко много чудеса върши и колко много хора се стичат при него и се кръщават, се засрамили от безсилието си и го оставили да си върви. Той се върнал в пещерата си и след като преживял в нея още седемнадесет години в строг пост, се преставил в Господа.

 

Възпоменание на Третия Вселенски събор в Ефес (431 г.)

III-ти Вселенски съборИкона на III-тия Вселенски събор

Третият Вселенски Събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши*(408-450 г.). Съборът бил свикан за разглеждането на лъжеучението на Константинополския патриарх Несторий** (428-431). Въпреки догматите на Вселенската Църква, Несторий се осмелил да утвърждава, че Божият Син Иисус Христос има не едно Лице (Ипостас), както Светата Църква учи, а две различни лица - едното Божествено, а другото - човешко. Tой нечестиво утвърждавал, че трябва да наричаме Божията Майка Христородица, не Богородица.  

Ереста на Несторий въставала против един от основните догмати на християнската вяра - догмата на Богочовечеството на нашия Господ Иисус Христос. Съгласно лъжеучението на Несторий Спасителят се родил като прост човек, а после, поради светостта на живота Му, с Него се съединило Божеството, което обитавало в Него. С това богохулно учение врагът на човешкия род дяволът се опитвал да подрони вярата на християните в това, че Предвечният Бог Слово, Божият Син, действително се въплотил от Пречистата Богородица, станал Човек, изкупил със страданията и смъртта Си човешкия род от робството на граха и смъртта, унищожил със славното Си Възкресение ада и смъртта и открил на тези, които вярват в Него и се стремят да живеят по Неговите заповеди, пътя към Небесното Царство.

Дълго време преди свикването на Вселенския събор св. патриарх Кирил Александрийски*** неколкократно правил опити да вразуми еретика Несторий; в писмата си той разяснявал погрешността на разсъжденията му, но Несторий упорито държал на своето лъжеучение. Св. Кирил писал за опасността от възникналата ерес на римския папа Целестин**** и на други православни епископи. Те също се опитвали да вразумят Несторий.

Когато се разбрало, че Несторий продължава да държи на лъжеучението си, и че то започнало много да се разпространява, православните архиереи се обърнали към император Теодосий Млади (Теодосий Малки) за разрешение да бъде свикан Вселенски Събор. Той бил насрочен в деня на Света Троица, 7 юни 431 година. На Събора дошли 200 епископа. В Ефес дошъл и Несторий, но не участвал в заседанията, въпреки че отците на три пъти му предлагали това. Поради това отците започнали обсъждането на ереста в отсъствието на еретика.

Заседанията на Събора продължили от 22 юни до 31 август. На Ефеския Събор присъствали такива прославени отци на Църквата като св. Кирил Александрийски, Ювеналий Иерусалимски, Мемнон Ефески (папа Римски). Св. Целестин ( 432) не успял да пристигне поради болест, но изпратил легати.

Третият Вселенски Събор осъдил ереста на Несторий и потвърдил православното учение за това, че в Господ Иисус Христос трябва да изповядваме Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човеческо, а Пречистата Божия Майка да възхваляваме като Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица. Светите отци на Събора издали осем правила и "Дванадесет анатеми против Несторий", написани от св. Кирил Александрийски.

* * *

* Феодосий II или Младший – восточный римский (византийский) император, внук Феодосия Великого, царствовал с 408 по 450 г. – III вселенский собор был созван с 431 г. – Ефес – ионический город на западном берегу Малой Азии, бывший первоначально центром малоазийских греческих колоний, а во время владычества римлян – главный город Азии проконсульской; славился обширною торговлею, науками и искусствами. Впоследствии Ефес быстро пришел в упадок. В настоящее время от этого некогда знаменитого и блестящего города остались одни развалины.

** Несторий был патриархом Константинопольским с 428 по 431 г. Павел Самосатский (Самосат – древний город в Сирии) – епископ Антиохийский (260 г.), учил об Иисусе Христе, как о человеке, достигшем Божественности и о Духе Святом, как о силе Божией; осужден на Антиохийском соборе 269 г. – Диодор, епископ Тарсийский (Тарс – главный город Киликии – юго-восточной римской провинции в Малой Азии) – один из известных христианских богословов IV века, отличался благочестием и ученостью. Но он признавал в Иисусе Христе соединение двух естеств Божеского и человеческого лишь нравственное, а не по существу – неслитное и нераздельное, почему многие не без основания видят в нем прямого предтечу несторианства.

*** Кирилл Александрийский – замечательнейший – и ученейший богослов христианской Церкви в V в., ратоборец за православие и обличитель различных ересей, особенно же – несторианства; оставил после себя многочисленные творения; скончался в 444 г.

**** Св. Целестин I – папа римский с 422 по 432 г.

 

Тропарь святым отцам Вселенских Соборов, глас 8

Препросла́влен еси́, Христе́ Бо́же наш,/ свети́ла на земли́ отцы́ на́ша основа́вый/ и те́ми ко и́стинней ве́ре вся ны наста́вивый,// Многоблагоутро́бне, сла́ва Тебе́.

(Перевод: Препрославлен Ты, Христе Боже наш, как светила на земле отцов наших утвердивший и ими на путь истинной веры всех нас направивший, Многомилостивый, слава Тебе!)

 

Акафист святым праведным богоотцам Иоакиму и Анне

Кондак 1

Избра́ннии от челове́ческаго ро́да прароди́телие Христо́вы, ро́ждшии Преблагослове́нную Богоотрокови́цу, из Нея́же по пло́ти Сын Бо́жий роди́ся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно! Я́ко иму́щии дерзнове́ние ве́лие ко Христу́ Бо́гу и вы́ну предстоя́щии Престо́лу Его́ небе́сному, Тому́ приле́жно моли́теся от бед нам избавитися, да вы́ну зове́м вам:

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Икос 1

А́нгел предста́тель по́слан бысть к вам от Бо́га, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, егда́ о безпло́дии свое́м ов у́бо в пусты́ни, о́ва же в саду́ свое́м се́товасте, к Бо́гу моли́тву вознося́ще; и та́ко благове́стие ра́достное принесе́ безпло́тный, я́ко роди́ти и́мате Дщерь Преблагослове́нную, о Нейже возблагослови́тся весь род челове́ческий, с ни́мже и мы вам ра́достное прино́сим хвале́ние:

Ра́дуйтеся, ко́рене Дави́дова святопроцве́тшия ро́зги виногра́да живо́тнаго;

ра́дуйтеся, ро́ждшии Дщерь, от всех родо́в Преблагослове́нную.

Ра́дуйтеся, вопло́щшагося Сы́на Бо́жия прароди́телие всечестни́и;

ра́дуйтеся, та́инства, от ве́ка утае́ннаго, прояви́телие всеизря́днии.

Ра́дуйтеся, уте́хи Изра́илевы ближа́йшии по пло́ти сро́дницы;

ра́дуйтеся, обетова́ннаго ми́ру Спаси́теля единокро́внии ю́жицы.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 2

Ви́дев себе́ святы́й Иоаки́м, во хра́ме Иерусали́мстем безпло́дия ра́ди от архиере́я уничиже́нна, зело́ опеча́лися, и в го́рести души́ своея́ в пусты́ню к свои́м стадо́м удали́ся, и та́мо со мно́гими слеза́ми те́пле ко Го́споду моля́шеся, да сподо́бит его́ отце́м своему́ ча́ду нарещи́ся, и та́ко к моли́тве же пост прилага́ше, и в сокруше́нии се́рдца Вседержи́телю Бо́гу взыва́ше: Аллилу́иа.

Икос 2

Си́лу го́рести му́жа своего́ свята́я А́нна уве́девши, в дому́ свое́м седя́щи, го́рце пла́кася и моля́шеся ко Го́споду, да поноше́ние безпло́дия от нея́ оты́мет. Мы же, толи́кое терпе́ние пра́ведных помина́юще, воззове́м:

Ра́дуйтеся, богоизбра́нная дво́ице, Еди́ному от Тро́ицы Ма́терь по пло́ти породи́вшая;

ра́дуйтеся, Зижди́телю ва́шему Роди́тельницу непоро́чную произве́дшии.

Ра́дуйтеся, супру́зи благослове́ннии, Преблагослове́нную в жена́х Дщерь воспита́вшии;

ра́дуйтеся, в безпло́дии ва́шем от Го́спода услы́шаннии.

Ра́дуйтеся, я́ко сле́зныя моли́твы ва́ша пронико́ша не́бо и во у́шию Бо́га Изра́илева достиго́ша;

ра́дуйтеся, я́ко поноше́ние ва́ше вре́менное во сла́ву ве́чную на небеси́ и на земли́ измени́ся.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 3

Си́лою Бо́жиею преиспо́лнен, яви́ся А́нгел Госпо́день свято́му Иоаки́му в пусты́ни и рече́ ему́: «Услы́ша Бог моли́тву твою́ и изво́ли да́ти тебе́ благода́ть Свою́, се бо жена́ твоя́ А́нна зачне́т и породи́т тебе́ Дщерь, о Нейже всему́ ми́ру бу́дет ра́дость». Сия́ рек безпло́тный, повеле́ ему́ ко хра́му Иерусали́мскому па́ки отыдти́, иде́же он супру́гу свою́ моля́щуся обря́щет, с не́юже вку́пе да воспое́т та́мо хвале́бную песнь Бо́гу Изра́илеву: Аллилу́иа.

Икос 3

Иму́щи скорбь ве́лию в се́рдце свое́м А́нна свята́я и в вертогра́д до́ма своего́ вше́дши, ви́де гнездо́ пти́чье на дре́ве сооруже́но, птенцы́ ма́лыя в нем лежа́щия, а́бие моле́ния к моле́ниям прилага́ти потща́ся, да сподо́бит ю Госпо́дь ма́терь ча́ду быти. И се яви́ся ей а́нгел Госпо́день, глаго́ля: «Услы́шана есть моли́тва твоя́ и воздыха́ния твоя́ проидо́ша о́блаки, сле́зы же твоя́ пред Бо́га внидо́ша: се зачне́ши и роди́ши Дщерь Преблагослове́нную, о Нейже возблагословя́тся вся коле́на земна́я, и То́ю да́стся спасе́ние всему́ ми́ру, нарече́тся же и́мя Ей Мари́я». Таково́е а́нгельское всера́достное благове́щение помина́юще, воспои́м Богоотце́м такова́я:

Ра́дуйтеся, супру́зи пра́веднии, от Бо́га свы́ше предызбра́ннии;

ра́дуйтеся, во всех за́поведех Госпо́дних без поро́ка ходи́вшии.

Ра́дуйтеся, в ско́рби ва́шей вре́менней утеше́ние ве́чное получи́вшии;

ра́дуйтеся, па́че ча́яния ва́шего десни́цею Бо́жиею превознесе́ннии.

Ра́дуйтеся, я́ко во смире́нии ва́шем и ско́рби помяну́ вы Госпо́дь;

ра́дуйтеся, я́ко сподо́бистеся прароди́телие Сы́ну Бо́жию быти.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 4

Бу́рею сомне́ния Иоаки́м пра́ведный содержи́мь и о благове́стии ему́ а́нгела недоумева́я, а́бие во град Иерусали́м оты́де, иде́же пред враты́ хра́ма святу́ю А́нну обре́те, Го́спода вельми́ славосло́вящую и ра́дость а́нгельскаго явле́ния и о ча́де прорече́ния ему́ возвеща́ющу, те́мже и о свое́м виде́нии супру́жнице благовести́в, вку́пе с не́ю возопи́ ко Го́споду: Аллилу́иа.

Икос 4

Слы́шавше сро́дницы и зна́емии о пресла́вном святы́я А́нны зача́тии, Бо́га Изра́илева сла́вляху, А́нна же богому́драя плод чре́ва своего́ на служе́ние Бо́гу обрече́, те́плое благодаре́ние Го́сподеви возноша́ше; мы же све́тло всесла́вное зача́тие Богоотрокови́цы Мари́и воспева́юще, Той святы́м роди́телем глаго́лем си́це:

Ра́дуйтеся, ра́достнии нам гряду́щаго в мир Искупи́теля провозве́стницы;

ра́дуйтеся, при́сно помина́емии ча́емаго Спаси́теля пра́отцы.

Ра́дуйтеся, чрез Дщерь ва́шу благослове́нную Сло́ву Бо́жию плоть взаимода́вшии;

ра́дуйтеся, Бо́га воплоще́нна Вну́ка себе́ нарица́ющии.

Ра́дуйтеся, ве́лией благоче́стия та́йны досто́йнии служи́телие;

ра́дуйтеся, Бо́жия к челове́ком снисхожде́ния всеизря́днии посре́дницы.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 5

Богосве́тлую звезду́ я́вльшую Со́лнце Пра́вды Христа́ Бо́га, Пресвяту́ю Богоро́дицу, пло́тию роди́ти сподо́бистеся, и вожделе́нное и́мя Богооте́ц прия́сте, Иоаки́ме и А́нно всеблаже́ннии, о Ея́же рождестве́ святе́м не́бо и земля́ возра́довашася, и весь род челове́ческий освяти́ся, вопия́ ди́вному во святы́х Свои́х Бо́гу Изра́илеву: Аллилу́иа.

Икос 5

Ви́девше роди́телие от них ро́ждшуюся Богоотрокови́цу Мари́ю, Зижди́телеву же Ма́терь, я́ко киво́ту Бо́жию, благогове́йно Той послужи́ша; те́мже и нас, к вам моли́твенно припа́дающих, не отврати́тесь, глаго́лющих:

Ра́дуйтеся, в рождестве́ Богоотрокови́цы Мари́и све́тло возликова́вшии;

ра́дуйтеся, виде́нием Богоотрокови́цы услажде́ннии.

Ра́дуйтеся, слы́шанием Ея́ умиле́ннии;

ра́дуйтеся, по сих от архиере́я Бо́жия благослове́ннии и ублаже́ннии.

Ра́дуйтеся, А́гницу непоро́чную в дому́ свое́м до́бре упа́сшии;

ра́дуйтеся, А́гнца и Па́стыря Ма́терь во Дщерь себе́ прие́мшии.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 6

Пропове́дницы чуде́с Бо́жиих яви́стеся святи́и, егда́ обе́т свой Бо́гови соверши́сте и триле́тнюю Богоотрокови́цу Мари́ю в храм Бо́жий со сла́вою введо́сте, да обита́ет та́мо во свята́я святы́х, о сих у́бо ра́достно Бо́гу оте́ц ва́ших славосло́вия песнь воспева́ти потща́стеся: Аллилу́иа.

Икос 6

Возсия́ Богоотрокови́ца, я́ко луна́ по́лная, в честне́м Свое́м в храм Госпо́день вхожде́нии, Ея́же чистоте́ а́нгелы удивля́хуся, и архиере́й Бо́жий Заха́рия прие́м Ю от рук ва́ших, святи́и Иоаки́ме и А́нно, во вну́тренняя свята́я святы́х с че́стию введе́, я́ко вои́стину одушевле́нный Бо́жий киво́т, вас же по достоя́нию ублажи́ хвале́ньми таковы́ми:

Ра́дуйтеся, ра́дость всеми́рную ро́ду челове́ческому породи́вшии;

ра́дуйтеся, Вино́вницу челове́ческаго обновле́ния воспита́вшии.

Ра́дуйтеся, в храм Госпо́день Киво́т одушевле́нный Бо́жий приве́дшии;

ра́дуйтеся, Дщерь ва́шу Святу́ю во свята́я святы́х вмести́вшии.

Ра́дуйтеся, Бо́гу, воплоти́тися хотя́щему, сро́дницы явля́ющиися;

ра́дуйтеся, а́нгелом собесе́дницы бы́вшии.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 7

Жела́ние ду́ши твоея́ испо́лнив и обе́т твой Бо́гови возда́в, Иоаки́ме преблаже́нне, в ста́рости до́брей свя́то и пра́ведно жизнь земну́ю о Го́споде сконча́л еси́. Те́мже ны́не Тому́ и о нас сотвори́ моли́тву, да благу́ю, ми́рную и непосты́дную кончи́ну получи́ти сподо́бимся, зову́ще Ему́: Аллилу́иа.

Икос 7

Но́вое и богоуго́дное житие́ во вдовстве́ твое́м, А́нно свята́я, провожда́ла еси́, у хра́ма Бо́жия примета́ющися и Святе́й и Преблагослове́нней Дще́ри твое́й сослужа́щи, те́мже я́ко и́стинную и богоуго́дную вдови́цу, Христо́ву же праба́бу, тя восхваля́ем, вку́пе же и му́жа твоего́, Богоотца́ Иоаки́ма, усе́рдно че́ствуем и с любо́вию пе́сни таковы́я вам прино́сим:

Ра́дуйтеся, пра́ведницы, и́хже пра́вда, я́ко со́лнце, сия́ет во ве́ки;

ра́дуйтеся, А́нгелом дру́зи, сожи́телие святы́м и при́снии Бо́гу.

Ра́дуйтеся, бли́жнии небе́снаго Престо́ла предстоя́телие;

ра́дуйтеся, дерзнове́ние ве́лие ко Христу́ Бо́гу иму́щии.

Ра́дуйтеся, Це́ркве на небеси́ торжеству́ющия украше́ние;

ра́дуйтеся, Це́ркве во́инствующия на земли́ до́брое заступле́ние.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 8

Стра́нствие земно́е соверши́в, свята́я и пра́ведная А́нно, на рука́х Пребоже́ственныя твоея́ Дще́ри, Богоро́дицы Мари́и, сном сме́ртным почи́ла еси́ и к Бо́гу со упова́нием преста́вилася еси́, те́мже свято́е успе́ние твое́ сла́вяще, мо́лим тя, о, Богопрама́терь всечестна́я, да егда́ и мы сном сме́ртным усыпа́ти начне́м, умоли́ Спа́са Христа́ кро́тко ду́шу на́шу от те́ла отдели́ти и бесо́вския вла́сти ю изба́вити, спасе́ния же ве́чнаго нас удосто́ити, да зове́м Ему́ в ра́дости святы́х: Аллилу́иа.

Икос 8

Весь мир христиа́нский блажи́т вас по достоя́нию, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, и моли́твенно ва́ша честна́я имена́ прославля́ет, Це́рковь же Христо́ва све́тло па́мять ва́шу пра́зднует и пе́сни хвале́бныя вам прино́сит си́це:

Ра́дуйтеся, свети́льницы, мрак душ на́ших благода́тно озаря́ющии;

ра́дуйтеся, от го́рних высо́т сла́вы ва́шея к земноро́дным ми́лостиво проница́ющии.

Ра́дуйтеся, Богоро́дице Мари́и сомоли́твенницы всегда́шнии;

ра́дуйтеся, Христа́ Бо́га умилостиви́телие многомо́щнии.

Ра́дуйтеся, любо́вь и ве́ру к вам иму́щих от вся́ких бед спаса́ющии;

ра́дуйтеся, моли́твенно на по́мощь вас призыва́ющих от напра́сныя и на́глыя сме́рти избавля́ющии.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 9

Вси а́нгели Бо́жии и ли́цы святы́х Бо́жиих на небеси́ вас, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, целу́ют, ро́ди же челове́честии на земли́ моли́твенными пе́сньми вас похваля́ют и о предста́тельстве ва́шем благода́рно вопию́т Бо́гу: Аллилу́иа.

Икос 9

Вити́йства на́ша не довле́ют к досто́йной вам похвале́, святи́и прароди́телие Христо́вы; оба́че вы, ми́лостивы су́ще, и на́ша убо́гая хвале́ния не отврати́те, но бу́дите о нас те́плии предста́тели и моли́твенницы ко Го́споду, ва́шими святы́ми моли́твами ску́дость душ на́ших восполня́юще, да благода́рственне вам зове́м:

Ра́дуйтеся, ра́дости и сла́вы ве́чныя вожделе́ннии нам стяжа́телие;

ра́дуйтеся, благ вре́менных и ве́чных усе́рднии нам пред Го́сподем хода́таи.

Ра́дуйтеся, от смертоно́сныя я́звы предста́тельством ва́шим ве́рныя сохраня́ющии;

ра́дуйтеся, тлетво́рныя ве́тры моли́твами ва́шими разгоня́ющии.

Ра́дуйтеся, трясе́ние земли́ и бу́ри зе́льныя хода́тайством ва́шим установля́ющии и в тишину́ прелага́ющии;

ра́дуйтеся, во вся́ких беда́х и злоключе́ниих на по́мощь к нам ускоря́ющии.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 10

Спасе́ния душе́внаго жела́ющим и о сем усе́рдно подвиза́ющимся, помо́щницы блази́и, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, яви́стеся, ов у́бо и́ноком, о́ва же и́нокинем храни́тели имену́етеся, о́бщее моле́ние за всех ве́рных Бо́гу принося́ще, да вси благода́рственно зову́т просла́вльшему вас во вселе́нней, Царю́ сла́вы Христу́: Аллилу́иа.

Икос 10

Стено́ю моли́тв ва́ших небе́сных, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, сохраня́йте и огражда́йте нас от искуше́ний врага́ диа́вола, и́щущаго душе́вней поги́бели на́шей: ве́мы бо, ве́мы, я́ко мно́го мо́жет моли́тва ва́ша пред лице́м Христа́ Бо́га на́шего, ва́шего же по пло́ти Вну́ка. Его́же умоля́ти не преста́йте о всех, с любо́вию вас почита́ющих и вопию́щих:

Ра́дуйтеся, ма́слина благопло́дная, еле́й ми́лости Божией оби́льно нам источа́ющая;

ра́дуйтеся, кипари́си дво́е благосенноли́ственнии, зной страсте́й на́ших в поко́й безстра́стия приводя́щии.

Ра́дуйтеся, виссо́не и багряни́це, из ни́хже Ски́ния Бо́жия селе́ния сооруди́ся;

ра́дуйтеся, го́рлицы единосупру́жнии, Голуби́цу непоро́чную произве́дшии.

Ра́дуйтеся, со Дще́рию ва́шею, всех Цари́цею, вечно ца́рствующии;

ра́дуйтеся, в Сио́не го́рнем в оби́тели Ея́ небе́сней све́тло торжеству́ющии.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 11

Пе́ние на́ше хвале́бное ми́лостивно приими́те и щедро́т ва́ших моли́твенных нас не лиши́те, о, святи́и прароди́телие Христо́вы Иоаки́ме и А́нно, а́ще и недосто́йнии есмы, грехо́в ра́ди на́ших, ва́шего свята́го заступле́ния: оба́че я́ко бла́зи и всеще́дри су́ще, сие́ нам подади́те, и помози́те нам покая́нием очи́ститися от скве́рны грехо́вныя, да в чистоте́ серде́ц воспое́м Созда́телю на́шему хвале́бную песнь: Аллилу́иа.

Икос 11

Светопода́тельная два свети́льника, всеми́рную Свещу́ возже́гшии, позна́ем святы́х Богооте́ц Иоаки́ма и А́нну, о, бра́тие, и сия́нием тех небе́сныя сла́вы озаря́еми, воспои́м им такова́я:

Ра́дуйтеся, сла́внейшую без сравне́ния Серафи́м воспита́ти удосто́ившиися;

ра́дуйтеся, луча́ми благода́ти Бо́жия осия́нии.

Ра́дуйтеся, благоуха́ния духо́внаго преиспо́лненнии;

ра́дуйтеся, фимиа́м моли́тв ва́ших о всем ми́ре христиа́нстем Бо́гу принося́щии.

Ра́дуйтеся, с Богоро́дицею Мари́ею и Предте́чею Иоа́нном у Престо́ла Христо́ва вы́ну предстоя́щии.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 12

Благода́ть Бо́жию и ми́лость нам пода́ти, проще́ние же грехо́в и исправле́ния жития́ ниспосла́ти проси́те нам у Го́спода, святи́и Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, и не преста́йте о нас пред лице́м Вседержи́теля Бо́га моля́ще, я́ко стяжа́вшии к Нему́ дерзнове́ние мно́гое. О сем усе́рдно к вам припа́дающе, я́ко при́сных предста́телей и засту́пников на́ших, про́сим и благоумиле́нно зове́м всех Творцу́: Аллилу́иа.

Икос 12

Пою́ще многомо́щное предста́тельство ва́ше к Бо́гу, Иоаки́ме и А́нно пра́веднии, велича́ем возвели́чившаго вас Христа́ Го́спода, воспева́ем и рожде́нную от вас Пренепоро́чную Его́ Ма́терь, вам же от усе́рдия на́шего сия́ достодо́лжныя похвалы́ прино́сим:

Ра́дуйтеся, от восто́ка и до за́пада препросла́вленнии;

ра́дуйтеся, стра́жие боже́ственнии, неусы́пно бдя́щии в моли́твах к Бо́гу о всех ве́рных.

Ра́дуйтеся, по́мощь ва́шу благода́тную вся́цей душе́ христиа́нстей подаю́щии;

ра́дуйтеся, во благи́х моле́ния и проше́ния благочести́вых исполня́ющии.

Ра́дуйтеся, душе́вных и теле́сных неду́гов преизря́днии и безме́зднии цели́тели;

ра́дуйтеся, благ вре́менных и ве́чных всеусе́рднии и благоприя́тнии нам хода́таи.

Ра́дуйтеся, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно.

Кондак 13

О, святи́и и пра́веднии Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно! Мо́лим вас со усе́рдием и любо́вию, к подно́жию ног ва́ших припа́дающе: умоли́те Го́спода Бо́га изба́вити нас от поги́бели ве́чныя, гре́шником угото́ванныя, да милосе́рдием Бо́га на́шего спаса́еми и ва́шими святы́ми моли́твами споспешеству́еми, благода́рственно воспои́м Ему́ а́нгельскую песнь: Аллилу́иа.

Этот кондак читается трижды, зате́м икос 1-й «А́нгел предста́тель …» и кондак 1-й «Избра́ннии от челове́ческаго ро́да …».

Моли́тва

О, присносла́внии Христо́вы пра́ведницы, святи́и Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, предстоя́щии небе́сному Престо́лу Вели́каго Царя́ и ве́лие дерзнове́ние к Нему́ иму́щии, я́ко от Преблагослове́нныя Дще́ри ва́шея, Пречи́стыя Богоро́дицы и Присноде́вы Мари́и, воплоти́тися изво́лившему, к вам, я́ко многомо́щным предста́телем и усе́рдным о нас моли́твенникам, прибега́ем мы, гре́шнии и недосто́йнии. Моли́те бла́гость Его́, я́ко да отврати́т от нас гнев Свой, по дело́м на́шим пра́ведно на ны дви́жимый, и да безчи́сленныя прегреше́ния на́ша презре́в, обрати́т нас на путь покая́ния и на стезе́ за́поведей Свои́х да утверди́т нас. Та́же моли́твами ва́шими в ми́ре живо́т наш сохрани́те и во всех благи́х благо́е поспеше́ние испроси́те, вся я́же к животу́ и благоче́стию потре́бная нам от Бо́га да́рующе, от вся́ких напа́стей и бед и напра́сныя сме́рти предста́тельством ва́шим нас избавля́юще, и от всех враг ви́димых и неви́димых защища́юще, я́ко да ти́хое и безмо́лвное житие́ поживем во вся́ком благоче́стии и чистоте́, и та́ко в ми́ре вре́менное сие́ житие́ преше́дше, в ве́чный дости́гнем поко́й, иде́же ва́шим святы́м умоле́нием да сподо́бимся Небе́снаго Ца́рствия Христа́ Бо́га на́шего, Ему́же со Отце́м и Пресвятым Ду́хом подоба́ет всякая сла́ва, честь и поклонение во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 

 

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑