Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2021
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
Днес 9 декември е 26 ноември 2021 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Свети Стилиан детепазител. Св. преподобни Алипий Стълпник. Св. преподобни Яков Отшелник. Освещаване на храма на великомъченик Георги в Киев Прочетете повече ТУК!


1885 г., Край на сръбско-Българската война

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 27.11.2014 г. / 13:00:28 
Вяра
28.11 по еретическия, 15 ноември по православния календар - Започва Рождественският пост, Св. мъченици Гурий, Самон и Авив. Свв. мъченици Елпидий, Маркел и Евстохий. Св. Паисий Величовски. Св. мъченик Димитрий

Рождество Христово. XVII вСлед деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия.

Рождественски пост:

Понеделник, сряда и петък – без олио и вино; Вторник и четвъртък – с олио и вино.

Първите събота и неделя от поста с олио и вино без риба;

Събота и неделя – и риба.

Риба се разрешава на празниците Въведение Богородично  - 04.12 и Свети Николай Чудотворец (Никулден) - 19.12.

Съботата, неделята и Игнажден в последната седмица преди празника до Рождество са без риба.

На новостилните еретици, които чакат своята езическа "коледа", ще припомним, кой върна честванията на зимното слънцестоене и на всатанения княз Колад:

" След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал."
„История во кратце о болгарском народе словенском“ на йеросхимонах Спиридон Габровски завършена през 1792 г.
През 1582 г. отдавна изпадналата в заблуди и отклонения от вярата папска ерес, ръководена тогава от ерисиарха Григорий XIII, приема календар, който е наречен "григориански". Основната цел на ръководителите на превърналата се в жидовстваща секта западна католическа църква е да смесят празнуването на Рождество Христово с най - големия езически празник свързан с култа към слънцето и започващото увеличаване на деня след зимното слънцестоене. Това се постига чрез "изпускането" на 11 дена от календара. В тази година 11 декември (когато е слънцестоенето по юлианския църковен календар), става 22 декември (по грегорианския еретически календар) и започва подготовка за три дена празник, който под маската на едно от най - големите християнски събития, фактически връща хората към езическите чествания и култове внушени им от сатана. 
Съучастник в престъпленията срещу Бога стана и нашата патриаршия, която прие грегорианския календар в своето служение, съкрати литургиите и тайнствата, обяви тарифи и стана активен участник в икуменическото движение за създаване на единна, глобална църква подчинена на идващия достоен наследник на "дядо Колад" - АНТИХРИСТА.

За подробности:  "Да празнуваш с дявола"

Още по темата:

Какво празнуваме на коледа и кога е Рождество Христово

КАКВО Е КОЛЕДА?

Кой и защо въвежда и тиражира образа на дядо коледа в съвременните празнични традиции

Демоничния идол ''коледна елха'' и самопроклинането на празнуващите

Единствената защита:

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

Мъченици Гурий, Самон и Авив. Икона. Росия. Края на XIX в.Св. мъченици Гурий, Самон и Авив. Икона от Русия. Края на XIX в.

Страдание на светите мъченици Гурий, Самон (299-306 г.) и Авив (322 г.)

Когато нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан повдигнали жестоко гонение против Божията Църква и тя била връхлетяна от бури като кораб в развълнувано море, близо до град Едеса [1] живеели в уединение като в тих пристан двама благочестиви и добродетелни мъже - Гурий и Самон. Възпитани в този град, те не пожелали да живеят в него заради суетата и беззаконията му, а го напуснали и като се отстранили от нечестивите хора, се устремили към Единия Бог, вярвайки в Него и усърдно служейки Му ден и нощ. И не просто сами неотклонно работели за Господа, но наставлявали в това, когото можели, като отвръщали от безбожното идолопоклонство и довеждали при истинския Бог много езичници. Като научил за това, представителят на римските царе в Едеса воеводата Антонин заповядал незабавно да хванат Гурий и Самон, и всички, които следвали тяхното учение. Христовите изповедници заедно с много християни били затворени под стража. После Антонин призовал християните и заповядал всички да се подчинят на царското повеление и да принесат жертва на идолите. Но нито един не пожелал да стане отстъпник от своя Господ. Тогава наместникът заповядал да бъдат бити, но после решил, че ако склони наставниците им към идолослужение, лесно ще убеди и останалите по техния пример да направят същото. Затова оставил за мъчения само предводителите на Христовото стадо - светите Гурий и Самон, а другите заповядал отначало да бъдат бити, после пратени по домовете им, като с това искал да се покаже милостив. Той призовал двамата свети изповедници на съд и им казал:

- Нашите велики царе ви заповядват да се поклоните на великия бог Дий[2] и да принесете жертва в неговия храм.

Св. мъченик СамонСв. мъченик Самон

Свети Самон отговорил:

- Няма да отстъпим от истинската вяра, заради която очакваме да се сподобим с безсмъртен живот - няма да се поклоним на дело на човешки ръце.

Тогава Антонин казал:

- Въпреки всичко, трябва да изпълните заповедта на царете.

- Никога няма да се откажем от светата и непорочна наша вяра - отвърнал свети Гурий - и няма да отстъпим пред злата и пагубна човешка воля. Ние изпълняваме волята на нашия Господ, Който е казал: "който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред моя Отец Небесен."[3]

Тогава съдията ги заплашил със смърт, но свети Самон смело му казал:

- Мъчителю! Ако изпълняваме волята на нашия Създател, няма да умрем, а ще живеем вечно. А ако се покорим на царското повеление, дори и да не бъдем убити от тебе, ще погинем.

Като чул това, Антонин заповядал да ги хвърлят в мрачна тъмница.

По това време в Едеса пристигнал управителят на областта Музоний, когото царете изпратили нарочно, за да изтребва християните. Той извел светите мъченици от тъмницата, изправил ги пред себе си и казал:

- Повелението на царете на цялата земя е да принесете вино и тамян на олтара на Дий. Ако не сторите това, ще ви накарам да претърпите всякакви мъчения - с удари ще натроша тялото ви, ще ви окача за нозете и ръцете, ще разкъсам ставите ви. Ще изобретя и нови мъчения, нечувани от никого, и вие не ще ги понесете.

На всичко това свети Самон отговорил така:

- Повече се боим от незаспиващия червей и от неугасимия огън, приготвени за всички отстъпници от Господа, отколкото от мъченията, които изреди, защото

Този, на Когото принасяме духовна жертва, първо ще ни укрепи в мъченията и ще ни направи непобедими, а после ще ни избави от твоите ръце и ще ни засели в светли обители, където е жилището на всички, които се веселят в Него. Не се страхуваме от твоите заплахи, защото ти се въоръжаваш само против тялото, а не можеш да повредиш на душата, която, докато живее в тялото, само ще се очиства и просвещава от телесните страдания. "Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява."[4] Затова "с търпение" ще "изминем предстоящото нам поприще"[5].

Управителят отново казал:

- Оставете вашето безразсъдство, послушайте съвета ми - отстъпете от своето заблуждение и изпълнете царското повеление, защото няма да понесете мъченията, които съм приготвил за вас.

Мъченик Гурий. Фреска от църквата Мъченик Гурий. Фреска от църквата "Благовещение". Грачаница. Косово. Сърбия. Около 1318 г.

Свети Гурий отговорил:

- Ние не се заблуждаваме, както ти мислиш, и няма да послушаме твоя безумен съвет да се подчиним на царската воля. Няма да се покажем толкова малодушни и безумни, че да се уплашим от твоите мъчения и с това да прогневим нашия Господ. Ние сме раби на Онзи, Който ни е явил богатството на благостта Си и е положил душата Си за нас. Как и ние да не се държим о Него дори до кръв? Ще бъдем мъжествени, укрепявани от Христа Иисуса, ще бъдем непоколебими пред всички вражески хитрини, докато не повалим врага, който въстава против нас.

Като видял тяхната непоколебимост във вярата, мъчителят пристъпил към изтезанията. Той заповядал да повесят светиите, като вържат ръката на единия за ръката на другия, а на нозете им да окачат тежък камък. Така те висели от третия до осмия час, а през това време управителят съдел другите.

После той запитал светиите дали са съгласни да изпълнят царската заповед, за да избегнат мъченията. Но те твърдо продължили да изповядват истинската вяра.

Тогава мъчителят заповядал да ги отвържат и да ги хвърлят в тясна тъмница, в която никога не прониквала дневна светлина и свеж полъх. Те прекарали там от първия ден на август до деветия ден на ноември. С оковани в дървени стеги нозе, те понасяли жестоки страдания, глад и жажда, но не преставали да възнасят благодарение на Бога.
След тежкото и продължително пребиваване в тъмницата те отново били изведени на съд при управителя. Свети Гурий бил вече едва жив, изнемогнал от страданията, глада и жаждата в затвора, а свети Самон изглеждал здрав.

Управителят попитал:

- Не ви ли омръзна толкова време да стоите в тъмница? Не смекчихте ли ожесточените си сърца, за да послушате разумния съвет да почетете нашите богове и да избегнете това тежко положение?

Светите отговорили:

- Това, което ти казахме преди, повтаряме и сега: няма да отстъпим от нашия Господ Иисус Христос. Мъчи ни, както искаш.

И тогава мъчителят наредил да отведат свети Гурий в тъмница, защото бил много болен. Той не искал да го мъчи веднага, за да не ускори смъртта му и да не изгуби надежда все някога да го склони към своето нечестие. После заповядал да повесят свети Самон надолу с главата, вързан за единия крак, а на другия да окачат желязна тежест. В такова положение светият висял от втория до деветия час на деня. Воините около него със съчувствие го увещавали да се подчини на царската повеля и да се избави от тежкото мъчение. А той не им отговарял нищо, но от дълбините на сърцето си се молил на Бога и си спомнял чудесата Му:

- Господи Боже мой, без Чиято воля и птицата "няма да падне на земята"[6], Ти в утеснение си давал простор на Давидовото сърце[7] и си показал пророк Даниил по-силен от лъвовете[8]. Ти знаеш немощта на нашето естество, виждаш битката, която се надига срещу нас, защото врагът напразно се опитва да отнеме достоянието Ти. Но като ни погледнеш с милостивото Си око, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, с Твоята светлина изправи стъпките ни и ни сподоби да се наслаждаваме на небесното блаженство, защото си благословен во веки веков.

Докато страдалецът се молел така, един бързописец записвал думите му. После управителят заповядал да го отвържат.

Но светият не могъл да стои на нозете си, защото ставите на колената и бедрата му излезли от местата си. Тогава по заповед на мъчителя го отнесли в тъмницата и го положили редом със свети Гурий.

На петнадесети ноември управителят Музоний станал по време на третата стража (между полунощ и изгрева на слънцето) и тръгнал със свещи и оръженосци към палатата на съда. Той гордо седнал на съдийското място и заповядал да му доведат светиите. Свети Самон вървял, подкрепян от двама воини, опирайки се на двете си ръце и куцайки, защото нозете му излезли от ставите. А свети Гурий бил носен, защото не можел да стъпва - нозете му били премазани от стегите, покрити с рани и гной. Управителят ги погледнал и заговорил:

- Имахте достатъчно време да помислите кое е по-добре да изберете - живота или смъртта? Кажете какво решихте? Не ви ли стигат изтезанията и не пожелахте ли да изпълните повелението на царете, за да останете живи и да се насладите на благата на света?

Светиите отговорили:

- Обмислихме и избрахме онова, което ще ни е от полза - избрахме смъртта за Христа, като пренебрегнахме живота в суетния свят. Стига ни и отминалото време, през което се нагледахме на залязващата дневна светлина - сега нашите души желаят да преминат към незамръкващия ден.

Управителят казал:

- Тежко ми е да слушам вашите противни думи. Давам ви полезен съвет - сложете тамян на олтара на Дий и си вървете вкъщи. Ако ли не, веднага ще заповядам да отсекат главите ви.

- Няма нужда да говорим много - отвърнали светиите, - ето, ние сме пред тебе.

Направи веднага това, което искаш, защото не ще престанем да твърдим, че сме раби на нашия Господ Иисуса Христа, само на Него Единия се покланяме и отхвърляме идолопоклонството.

Тогава управителят се разпоредил да бъдат посечени с меч.

Мъчение на свв. Гурий, Самон и Авив.  Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.Мъчение на свв. Гурий, Самон и Авив.  Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.

Като чули това, светиите се зарадвали, че скоро ще се освободят от телата и ще преминат при своя Господ. А управителят заповядал на палача да ги качи в една колесница, да ги отведе далеч извън града и там да ги обезглави. Светиите били изведени от града през северните порти и никой от гражданите не научил за това, защото всички още спели дълбок сън. Воините спрели до една планина около Едеса и наредили на палача да изпълни заповедта. Светиите измолили малко време за молитва, горещо се помолили и накрая казали:

- Боже и Отче на нашия Господ Иисус Христос, приеми с мир душите ни!

А свети Самон се обърнал към палача:

- Изпълни каквото ти е заповядано.

И тогава, на разсъмване, изповедниците преклонили светите си глави под меча и били обезглавени. Като научили за кончината на светите мъченици, вярващите взели светите им мощи и ги погребали с почести.[9]

След много години нечестивият цар Ликиний[10], като се отделил от Константин Велики, повдигнал гонение против християните в Никомидия. Така той нарушил договора си с Константин. Когато дал сестра си за съпруга на Ликиний и го назначил за съуправител на империята, цар Константин поставил условието Ликиний, макар и езичник по вяра, да не притеснява християните и да остави всеки да живее по своята вяра. Но Ликиний не спазил договора, повдигнал гонение против християните и в източните страни подложил на различни мъчения и умъртвил много вярващи.

По това време в град Едеса, където пострадали светите мъченици Гурий и Самон, живеел един дякон на име Авив, който обикалял от къща на къща, учел хората на светата вяра и ги убеждавал да бъдат мъжествени в изповядването на Христа. С проповедта си свети Авив обръщал невярващите към Христа, а вярващите увещавал да живеят богоугодно. Като научил за това, градоначалникът Лисаний донесъл с писмо на цар Ликиний, че Авив е изпълнил целия град с християнското "лъжеучение" и питал какво ще бъде разпореждането му по този повод. Всъщност той искал да получи право от царя да измъчва християните, защото още не му било заповядано да върши каквото и да е насилие над тях. Царят незабавно му отговорил да предаде Авив на смъртно наказание.

Като получил заповедта, Лисаний пратил да намерят светия, за да го подложи на мъчения. Тогава Авив заедно с майка си и роднините си живеел в неизвестна никому къща в града, ревнувайки за разпространението на светата вяра, която тайно насаждал там, където не можел да върши това явно. Докато воините търсели блажения по целия град, той научил за това и вместо да се скрие, излязъл от къщи и започнал сам да ги търси, за да се предаде в ръцете им. На едно място срещнал военачалника Теотекн и му казал:

- Аз съм Авив, когото търсите. Отведете ме при този, който ви е пратил.

Теотекн кротко го погледнал и му казал:

- О, човече, докато никой не е забелязал, че говориш с мене, иди и се скрий, за да не те види някой друг от воините и да не те хване.

Авив отговорил:

- Ако не ме хванеш ти, аз сам ще ида и ще се явя пред градоначалника и ще изповядам моя Христос пред царете и владиците.

Като чул това, Теотекн го завел при Лисаний. Той го запитал за рода и името му. Светецът преди всичко обявил, че е християнин, а после му казал името си и съобщил, че е родом от селото Телсея. Лисаний го уговарял да принесе жертва на идолите и се стараел ту с ласкателства, ту със заплахи да го отвърне от Христа и да го склони към идолослужение. Но свети Авив бил непоколебим като стена и останал твърд в изповядването на Христа.

Като видял, че не ще може да го склони към своето нечестие с думи, мъчителят започнал да го принуждава на дело. Той заповядал да повесят и да режат тялото на светеца с железни куки. После отново взел да го уговаря да се поклони на идолите и да принесе тамян на олтара на езическите богове. Но светият твърдо отговорил:

- Нищо няма да ме отлъчи от моя Бог, дори и да ме подложиш на десет хиляди пъти по-страшни мъчения.

Мъчителят го запитал:

- Каква полза имате вие, християните, от мъките заради вашия Бог? Каква изгода имате от това, че телата ви се раздробяват на части и доброволно избирате мъчителна смърт?
Мъченикът отговорил:

- Мъчителю, ако поискаше наистина да се обърнеш към надеждата за обещаните от нашия Бог въздаяния, без съмнение би казал заедно с Господния апостол: "страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас."[11]

А той се присмял на тези думи и ги сметнал за безумни, бидейки сам безумен.

После, като видял, че не може да отвърне доблестния страдалец от Единия

Истински Бог, заповядал да бъде изгорен.

Извън града бил накладен голям огън и светецът бил отведен на мястото за наказание. Той вървял, радвайки се, че ще стане жертва и всесъжение на Бога.

Св. мъченик Авив. Миниатюра от Минологията на Василий II. Константинопол. 985 г.Св. мъченик Авив. Миниатюра от Минологията на Василий II. Константинопол. 985 г.

Следвали го майка му и роднините му. Светият ги утешавал и увещавал да не скърбят за него, а да се радват, че отива при Христа и че ще Го моли за тях.

После се помолил, отдал на майка си и на познатите си последно целувание, влязъл в пламъка и веднага предал духа си на Господа. Когато огънят угаснал, майка му заедно с други вярващи намерила неповредено тялото на светия си син. Тя го взела, помазала го с миро и го погребала при гроба на светите мъченици Гурий и Самон, защото свети Авив пострадал в същия ден, както и светиите, макар и след много години [12]. Когато гонението престанало и възсияла православната вяра, християните построили църква в чест на тримата свети мъченици и положили в нея, в обща гробница, светите им мощи, подаващи изцеления на болните и извършващи много чудеса. От многото тук ще споменем за едно преславно чудо.

От изток против гръцкото царство тръгнал обитаващият близо до Персия нечестив варварски народ на еталитите [13]. Те завоювали много градове и стигнали до самата Едеса с намерението да разрушат и превземат и нея. Гръцките царе, които искали да защитят града от враговете и да го освободят от обсадата, събрали много воини и ги изпратили на помощ на Едеса.

Като влезли в града, гръцките войски останали там дълго време и го защитавали от враговете. В гръцката войска имало един воин от готското племе. Той отседнал да живее в дома на една целомъдрена вдовица на име София, която имала единствена дъщеря, наречена Евфимия. Майка ѝ я гледала като зеницата на очите си, пазела девството ѝ и я наставлявала в благонравие и страх Божий. И тъй като тя била много красива, София се стараела да я скрие от човешки очи и я затворила в една стая, за да не я вижда мъж. Но воинът пребивавал дълго в дома на вдовицата и се случило веднъж да види девицата. Поразен от красотата ѝ, той пламнал от страст и мислел как да я прелъсти.

Той започнал да моли майката да му даде Евфимия за жена, макар в родината си да имал жена и деца, но скрил това, като се престорил, че не е женен, за да получи желаното. София му отказала:

- Няма да дам единствената си дъщеря в чужда земя. Ти си чужденец, ще отведеш дъщеря ми в твоята страна, а аз ще остана в голяма скръб, защото освен нея нямам друго дете, което да ме утеши във вдовството ми. Няма да ти я дам, защото не мога да живея, ако не виждам лицето ѝ.

Тогава готът в яростта си започнал да я заплашва:

- Ако ти - казал той - не ми дадеш дъщеря си, няма да си тръгна оттук, докато не ти причиня много беди и не те хвърля в най-горчива скръб. Аз съм воин и лесно мога да ти причиня такова зло, каквото пожелая.

Но макар да била сама и нямало кой да се застъпи за нея, вдовицата смело му възразявала. После воинът отново започнал ту с ласки, ту със заплахи да я уговаря да му даде дъщеря си за жена. Така той ѝ досаждал през цялото време, докато живеел в нейния дом. Предлагал ѝ подаръци, защото не бил беден, купувал за нея и дъщеря ѝ златни украшения и скъпи дрехи, за да получи желаното, но София не приемала даровете и криела още по-внимателно девойката, за да не я вижда беззаконникът.

Веднъж тя му казала:

- Чух, че в родината си имаш жена и деца.

А той, победен от желанието да има девойката и без страх от Бога, започнал да се кълне, че никога не бил женен, че иска да има за жена и господарка на цялото свое имущество нейната дъщеря. Тогава вдовицата повярвала и накрая склонила да изпълни молбата му и да му даде за жена дъщеря си Евфимия.

Тя вдигнала ръце към Бога и казала:

- Владико, Отче на сиротите и Съдия на вдовиците, погледни милостиво създанието Си и не оставяй тази девойка, която встъпва в брак с непознат мъж.

Не се отвръщай от моето сиротство и не ме оставяй безпомощна, защото, уповавайки се на Твоя благ промисъл, давам дъщеря си за чужденец и Тебе правя свидетел и поръчител на клетвите и обещанията му.

Девойката била омъжена за гота и те заживели мирно. Евфимия заченала и преди да роди неприятелите отстъпили от Едеса. Те не могли да я превземат заради войските, които мъжествено защитавали градските стени и упорито се борели с врага, и особено поради това, че молитвите на светите мъченици Гурий, Самон и Авив пазели града. Когато враговете се оттеглили, гръцките войски трябвало да се завърнат обратно и готът също побързал да се върне в родината си. Майката, неутешимо ридаела за разлъката с дъщеря си и се опитвала да я задържи при себе си, като не давала да бъде отведена в чужда земя. Но тя не могла да разтрогне съпружеския съюз, скрепен от закона. Когато лукавият зет се приготвил за път, София завела него и дъщеря си в църквата на светите мъченици Гурий, Самон и Авив, изправила ги пред гробницата им и казала на зет си:

- Няма да ти поверя дъщеря си, ако не ми посочиш за поръчители тези светии, пострадали за Христа. Постави ръка на светия им ковчег и се закълни, че не ще причиниш на дъщеря ми никакво зло, а ще я пазиш с любов и уважение.

Варваринът сметнал това за нещо маловажно и веднага без страх докоснал честния ковчег и рекъл:

- От вашите ръце, светии, приемам тази жена и вас правя мои поръчители и свидетели пред майка ѝ, че няма да причиня никакво зло на моята съпруга, никога няма да я оскърбя, ще я пазя с любов и уважение до края.

Така говорил беззаконникът и при това се кълнял в Бога, като не мислел и не се боял, че Бог Господ на отмъщенията ще му въздаде според делата и ще го погуби заради лукавството му. След клетвата на зет си майката със сълзи казала на светите мъченици:

- След Бога на вас, свети мъченици, поверявам дъщеря си и с вашето поръчителство я давам на този чужденец.

Те се помолили, отдали си последно целувание и се разделили. Вдовицата се завърнала у дома, а варваринът и Евфимия тръгвали на път. При това воинът дори освободил своя роб, за да не стане известна неговата тайна в дома му.

Когато изминали целия път и наближили дома на гота, той с голяма жестокост се обърнал към жена си като към враг.

Забравил любовта си към нея и потъпкал клетвите, той свалил скъпите ѝ одежди и златните украшения и я облякъл бедно като пленница и робиня, а после извадил меча си и наредил:

- Ако искаш да останеш жива, влез в дома ми и на никого не казвай за това, което се случи между нас. Отговаряй, че си пленница, защото имам в дома си жена и деца, а ти ще бъдеш нейна робиня и ще ѝ се подчиняваш във всичко като на своя господарка. Ако разкажеш на нея или на някой от роднините ми, че съм се оженил за тебе, ще умреш от моя меч.

Измамена и оскърбена от злия варварин, Евфимия му казала:

- Такава ли е твоята любов? Така ли изпълняваш обещанията си? Това ли са твоите клетви и намерението ти - мене, твоята съпруга, да направиш пленница, и от свободна да ме превърнеш в робиня? Заради теб оставих майка си, роднините и отечеството си и те обикнах нелицемерно, доверявайки се на думите ти, които потвърди с клетви. А ти ми въздаваш за любовта с ненавист, вместо съпруг и приятел стана за мен варварин, враг и мъчител и ме отведе в чужда земя, за да ме погубиш.

Тя вдигнала очи към небето и въздишайки от дълбините на сърцето си, горчиво заплакала и викнала към Бога:

- Боже на моите родители, виж бедата ми, чуй въздишките ми и приеми моята молитва! Виж какво прави с мене този клетвопрестъпник и ме избави от беди по молитвите на Твоите свети угодници, пострадали заради Тебе. О, свети мъченици Гурий, Самон и Авив! Вас призовавам сега: помогнете на мене, падналата в неочаквано бедствие, защото, като се надявах на вас, тръгнах след този варварин. Отмъстете му заради мене и ме избавете от бедата.

Докато горчиво ридаела и се молела в сърцето си, влезли в дома на гота. Като видяла Евфимия и забелязала красотата ѝ, жена му пламнала от ревност, защото заподозряла беззаконното съжителство на мъжа си и започнала да го разпитва:

- Коя е тази девица и откъде си я довел?

А той отговорил:

- Тя е пленница, доведох я от Едеса, за да ти бъде робиня.

Жената възразила:

- Красотата на лицето ѝ я показва не робиня, а свободна.

- Макар и в страната си да беше свободна, както разкрива ликът ѝ, сега тя е твоя робиня - отвърнал варваринът.

От страх Евфимия не можела да каже нищо и мълчаливо се подчинявала на жената на гота, като ѝ служила както робиня - на своята господарка. Тя не знаела какво да стори, за да се избави от застигналата я беда. И живеела като робиня, но винаги имала в ума си светите мъченици и със сълзи зовяла към тях:

- Побързайте да ми помогнете, светии, побързайте да ми сторите милост и не оставяйте без внимание извършеното над мен поругание и измама.

А нейната господарка, изпитвайки ревност в сърцето, била много жестока и безжалостна към нея. Тя ѝ наредила да изпълнява най-тежката работа и по всевъзможни начини я измъчвала.

Най-лошото било, че никога не пожелала да разговаря с нея, а и Евфимия не знаела готския език и не могла да разкаже на господарката нищо за себе си. Пък и се опасявала готът да не я убие, ако направи това.

След известно време жената на гота разбрала, че Евфимия е непразна, и пламнала с още по-голяма ревност. С още по-люта ярост тя ѝ давала най-тежката работа, като се надявала така да я умори. Когато дошло време, Евфимия родила младенец от мъжки пол, който по лице приличал на гота, неговия истински баща. Жената на варварина видяла, че младенецът прилича на съпруга ѝ, преизпълнила се със страшен гняв и започнала да мисли как да го убие. Тя казала на мъжа си:

- Защо отричаш, че познаваш тази девица? Нейният младенец явно изобличава какво си сторил, защото е пълно твое подобие.

Но готът отново взел да отрича и казал:

- Това не е истина, никога не съм съжителствал с нея. Ти имаш власт над нея и прави с нея каквото искаш, защото тя е пленница и твоя робиня.

Тогава злата жена намислила да отрови младенеца. Скоро тя приготвила смъртоносна отрова, пратила Евфимия по някаква работа и когато детето останало само, сложила отровата в устата му и то умряло. Когато се завърнала от работа, майката видяла мъртвия младенец и се преизпълнила с неизразима скръб, като се терзаела в сърцето си от горчива мъка по него. Тя не знаела каква е причината за внезапната му смърт, защото, когато господарката му дала отровата, в стаята нямало никого. Но като го приготвяла за погребение, Евфимия видяла, че от устата на детето тече отрова. Тогава си спомнила, че господарката ѝ вече два пъти заплашвала да я погуби заедно с детето ѝ и се досетила кой е виновен за смъртта му. Тя взела малко вълна, изтрила отровата около устата му, скрила я при себе си, без да открива тази тайна на никого, и погребала детето.

След няколко дни готът повикал приятелите си на вечеря, а Евфимия прислужвала на трапезата. Дошло време да подаде чаша на госпожата и желаейки да узнае наистина ли тя е отровила детето, Евфимия взела вълната, с която избърсала устата му, тайно я потопила в питието, после я извадила, изстискала я в чашата и подала виното на господарката си. Без да подозира нищо, господарката изпила чашата и така нещастието се обърнало върху нея, защото още същата нощ тя внезапно починала и така паднала в ямата, която сама изкопала. На сутринта готът станал, видял жена си мъртва и се ужасил от неочакваната ѝ смърт. Цялата къща се изпълнила с плач, събрали се всички роднини, приятели и съседи и скърбели за нея.

А после направили разкошен гроб и тържествено положили мъртвата в него. Когато изминали седем дни след погребението, сродниците ѝ си спомнили за доведената от Едеса девица и започнали да приказват:

- Само тази пленница, която винаги беше враждебна към нашата сродница, е виновна за внезапната ѝ смърт.

Те се опълчили против Евфимия и искали да я отведат на съд пред управителя на областта, за да изтръгне от нея с мъчения как е умъртвила господарката си. Но тъй като управителят отсъствал, те променили намерението си и решили да я погребат жива заедно с умрялата ѝ господарка. Те отворили гроба и я положили при трупа, който вече издавал смрад и гъмжал от червеи, за да умре там от насилствена смърт.

Кой може да опише скръбта на Евфимия, нейната печал, страх и трепет, нейния ужас, ридание и плач? Нека някой само си представи страха на живия човек, затворен в гроба заедно със смраден труп, страха от мъртвеца, зловонието, тъмнината и гробната теснота, червеите, диханието на смъртта и неизказаното страдание! Пребивавайки в такова утеснение, Евфимия в мъката на сърцето си неспирно викнала към Бога от гроба, както някога пророк Иона от утробата на кита:

- Господи Боже на небесните сили, Който седиш на херувими и виждаш бездните, Ти виждаш мъката на моето сърце и теснотата в този тъмен и смраден гроб. Ти знаеш, че заради Твоето име бях дадена на беззаконния гот, защото с Твоето име се кълнеше, когато ме взе за съпруга. Помилуй ме заради святото Си име. Ти умъртвяваш и съживяваш, сваляш в преизподнята и изваждаш[14]. Избави ме от тази горчива смърт и ме изведи от този гроб като от преизподня, защото си силен да възкресиш и мъртви и можеш да изведеш от смъртните врата и мене, живата, докато пребивавам близо до смъртта. Помилуй ме, Владико, заради светите мъченици Гурий, Самон и Авив, защото тяхната кръв и смърт заради Тебе си приел като чиста жертва. О, свети мъченици! Моят враг посочи вас като поръчители пред майка ми, затова ме спасете.

Докато се молела в мъката на душата си, се явили трима светоносни мъже, сияещи като слънце - светите мъченици Гурий, Самон и Авив. Смрадта от гроба веднага изчезнала и Евфимия усетила неописуемо благоухание, което идвало от тях.

Те ѝ казали:

- Ободри се, дъще, и не се бой, скоро ще получиш спасение.

Сърцето на Евфимия се насладило и от пресветлото видение на светиите, и от утешителното им слово. Преизпълнена с радост, тя се унесла в сладък сън.

Докато спяла, тя била взета от гроба от невидимата всемогъща Божия сила, пренесена в църквата на светите мъченици Гурий, Самон и Авив в Едеса и положена в честния им ковчег. Било нощ и в църквата се извършвало обичайното утринно служение. Когато се пробудила, тя отново видяла светите мъченици, които ѝ казали:

- Радвай се, дъще, и познай къде си сега. Ето, ние изпълнихме обещаното, иди с мир при майка си.

Като казали това, те станали невидими. Евфимия се изправила и се огледала. Щом видяла църковните стени, иконите, свещите, честния гроб на светите мъченици и при това чула пеенето на клириците, тя се убедила, че се намира в Едеса, в храма на своите закрилници - светите Христови мъченици Гурий, Самон и Авив.

Тогава се изпълнила с неописуема радост и веселие и като прегърнала с любов гробницата на светиите, със сълзи благодаряла на Бога и неговите раби за оказаната ѝ милост и възклицавала:

- "Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска"[15], пратил е от небесата и ме е спасил. Благословен Господ, спасяващ ония, които Му се надяват: "вечер настъпва плач, а сутрин - радост"[16].

Докато с радостни сълзи говорела това и много друго, презвитерът чул думите ѝ и плача и се приближил към нея:

- Коя си и защо плачеш? - попитал той.

Тя му разказала подробно всичко - как била дадена на гота край ковчега на светиите, какво претърпяла от клетвопрестъпника, как вчера била затворена в гроба и по време на молитвата ѝ се явили светите мъченици, които я пренесли от готската земя в тази църква. Презвитерът слушал това и се ужасявал, дивейки се на великата Божия сила. Впрочем, той още не можел напълно да повярва на думите ѝ и казал:

- Коя е майка ти?

Като научил, че това е вдовицата София, презвитерът веднага пратил да я повикат в църквата. Без да знае нищо, майката веднага дошла и като видяла дъщеря си, застанала до гробницата на светите мъченици, облечена в бедни одежди, изпаднала в ужас от неочакваната гледка. Тя се приближила, прегърнала я и заплакала. Плакала и Евфимия и двете не могли да промълвят нито дума.

Дълго стояли така и накрая майката промълвила:

- Как се оказа тук, дъще моя, и защо си облечена в такива вехти одежди?

Тогава Евфимия ѝ разказала подробно какво претърпяла в чуждата земя от лукавия си мъж, как вчера била затворена в гроба и по чуден начин била спасена и пренесена от явилите ѝ се свети мъченици Гурий, Самон и Авив. Майчиното сърце се късало от жалост и всички присъствуващи в храма много се удивлявали и прославяли всемогъщата сила и милост Божия. София паднала пред гробницата на светите мъченици и възнесла високо благодарение на Бога и Неговите светии.

Целия ден майката и дъщерята останали в църквата, като се молели и благодарели на Бога и с любов и усърдие прегръщали и целували ковчега на светите мъченици.

Късно вечерта те се завърнали радостни у дома, прославяйки Бога.

На сутринта мълвата за чудото обиколила града. Отвред в дома на вдовицата идвали нейни роднини и съседи и се ужасявали на това, което им разказвала Евфимия. Всички хвалели името Господне и величаели и прославяли помощта на светите мъченици.

София и дъщеря ѝ живеели богоугодно остатъка от живота си. Те разказвали на всички за милостиво явената им сила Божия. Евфимия казвала: "десницата Господня твори сила!", десницата Господня ме пренесе от готите в Едеса, "Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни" [17]. А на гота клетвопрестъпник Бог отмъстил по следния начин.

След известно време същият нечестив народ, който преди воювал против гърците в съюз с персите, пак нахлул в гръцката земя и се опитал да превземе Едеса.

Поради това гръцките императори отново пратили войска в града. С нея дошъл и същият варварин, който с хитрост и лъст отнел от София дъщеря ѝ. Той не знаел нищо за станалото чудо и мислел, че Евфимия е умряла, затворена в гроба на мъртвата му жена, затова без смущение дошъл в дома на София като при своя тъща. Като го видяла, тя скрила Евфимия в една стая, а после го приела и се престорила, че се радва на пристигането му. След това събрала всички свои роднини и съседи и в тяхно присъствие взела да го разпитва:

- Как Бог ви помогна да изминете пътя си? Да не би дъщеря ми, бидейки непразна, да се е разболяла по пътя, и как е родила? Много тъгувах за нея и се страхувах да не ѝ се случи нещо лошо.

Готът отговорил:

- По твоите молитви Бог ни помогна да пристигнем благополучно. Дъщеря ти е здрава и роди момче. Тя ти праща поздрави и ако не ни бяха заповядали тъй бързо да тръгнем на път, и тя щеше да дойде с мен и с младенеца, за да ти достави утешение. Впрочем, тя ще дойде в по-подходящо време.

При тези думи София се разгоряла от справедлив гняв заради лъжата на злия човек и като разкъсала одеждите си, викнала високо:

- Лъжлив и лукав убиец, какво си направил с дъщеря ми?

Тя извела Евфимия от вътрешните стаи, изправила я пред гота и казала:

- Познаваш ли тази девица и знаеш ли къде си я затворил, клетвопрестъпнико? Ти я предаде на смърт, беззаконнико!

Щом видял Евфимия, мъжът затреперил, онемял и не могъл да каже нито дума, сякаш бил мъртъв. Тогава роднините и съседите на вдовицата го хванали, затворили го в стаята и останали да пазят пред вратите. Майката и дъщерята повикали писар и разказали всичко, което се случило с тях, без да пропускат нищо от това предивно чудо. После се отправили при епископа на града, блажения Евлогий, предали му записаното и съобщили за злия и лукав гот. Като прочел записките, епископът веднага събрал клира си и отишъл при воеводата, командващ гръцката войска. Той заповядал да прочетат пред него писмото на вдовицата и дъщеря ѝ, в което било подробно описано предивното чудо на светите мъченици.

Воеводата изслушал с внимание написаното и се изпълнил с благоговеен ужас от славното чудо, а всички присъствуващи били обзети от страх. Воеводата заповядал незабавно да му доведат гота. Довели и София, и Евфимия.
По това време в двора се събрали много хора, мъже и жени, и той заповядал отново да прочетат писмото. После попитал варварина дали е истина написаното.

Той отговорил, че всичко е истина и няма никаква лъжа. Тогава воеводата му казал:

- Окаяни убиецо! Как не се побоя от Бога и от страшния Му съд и не се уплаши от клетвата, дадена на гроба на светите мъченици, които направи свидетели и поръчители на своите обещания? Защо не пощади девойката, която прелъсти с хитростта си? Сега приеми заслужено наказание за делата си.

И заповядал да му отсекат главата. Боголюбивият епископ усърдно молел воеводата да не наказва гота със смърт, а да му окаже милост и да го остави жив, за да прославя Божието величие.

Но воеводата му отвърнал:

- Боя се да помилувам човек, който е извършил такова голямо злодеяние, за да не разгневя светите мъченици, които този клетвопрестъпник оскърби.

И по заповед на воеводата готът бил обезглавен. Така този окаян човек получил възмездие, а Бог се прославил в светиите Си. От нас, грешните, Нему да бъде слава, чест и поклонение, сега и всякога и во веки веков. Амин.

[1] Едеса - град в Македония.
[2] Дий или Юпитер по вярванията на езичниците римляни бил най-висшият бог и баща на боговете.
[3] Мат. 10:32, 33.
[4] II Kop. 4:16.
[5] Евр. 12:1.
[6] Мат. 10:29
[7] Пс. 4:2
[8] Дан. 6-18; гл. 14:32.
[9] Мъченическата кончина на светите Гурий и Самон била около 293-306 г.
[10] Ликиний - управител на източната половина на Византийската империя от 307 до 324 г.
[11] Рим. 8:18.
[12] Мъченическата кончина на свети Авив била през 322 г.
[13] Еталити - така се наричало племето на хуните, които живеели в пределите на днешен Афганистан.
[14] Изразът е от 1 Царств. 2:6.
[15] Пс. 313:11.
[16] Пс. 29:6.
[17] Пс. 117:16, 17.

 

Тропарь мученикам и исповедникам Гуpию, Самону и Авиву

глас 5

Чудеса́ святы́х Твои́х му́ченик/ сте́ну необоpи́мую нам даpова́вый, Хpисте́ Бо́же,/ тех моли́твами сове́ты язы́ков pазоpи́,/ Це́рковь святу́ю укрепи́,// я́ко Еди́н Благ и Человеколю́бец.

(Дарил си ни чудесата на Твоите свети мъченици като необорима стена, Христе Боже; по техните молитви разори заговорите на народите и укрепи светата Църква като благ и Човеколюбец.)

 

Кондак мученикам и исповедникам Гуpию, Самону и Авиву

глас 2

С высоты́ му́дрии благода́ть прие́мше,/ су́щим во искуше́ниих предстои́те, всехва́льнии. / Те́мже отрокови́цу святи́и от сме́рти го́рькия изба́висте:// вы бо вои́стинну есте́ Еде́су сла́ва и ми́ру ра́дость.

(Приели благодат от висините, мъдри, предстоите в молитва за намиращите се в изкушения, всехвални: затова сте избавили жената от зла смърт. Вие наистина сте слава за Едеса и радост за света.)

 

Величание мученикам и исповедникам Гуpию, Самону и Авиву

Велича́ем ва́с, страстоте́рпцы святи́и Гу́рие, Само́не и Ави́ве, и чти́м честна́я страда́ния ва́ша, я́же за Христа́ претерпе́ли есте́.

 

Молитва мученикам и исповедникам Гуpию, Самону и Авиву

О, святи́и му́ченицы и испове́дницы Христо́вы Гу́рие, Само́не и Ави́ве! Те́плии о на́с хода́таи и моли́твенницы пред Бо́гом, во умиле́нии серде́ц на́ших, взира́я на пречи́стый ва́ш о́браз, смире́нно мо́лим ва́с: услы́шите на́с, гре́шных и недосто́йных рабо́в свои́х, су́щих в беда́х, ско́рбех и напа́стех, и призре́в на́ша тя́жкая и безчи́сленная прегреше́ния, яви́те на́м свою́ вели́кую ми́лость, воздви́гните на́с из глубины́ грехо́вныя, просвети́те на́ш у́м, смягчи́те зло́е и окая́нное се́рдце, прекрати́те за́висть, вражду́ и раздо́ры, в на́с живу́щие. Осени́те на́с ми́ром, любо́вию и стра́хом Бо́жиим, умоли́те милосе́рдаго Го́спода, да покры́ет мно́жество грехо́в на́ших Свои́м неизрече́нным милосе́рдием. Да соблюде́т Це́рковь Свою́ Святу́ю от неве́рия, ересе́й и раско́лов. Да пода́ст стране́ на́шей ми́р, благоде́нствие, земли́ плодоро́дие; супру́гом любо́вь и согла́сие; ча́дам послуша́ние; оби́димым терпе́ние; оби́дящим стра́х Бо́жий; скорбя́щим благоду́шие; ра́дующимся воздержа́ние. Все́х же на́с да покры́ет Свое́ю всеси́льною десни́цею, и да изба́вит от гла́да, губи́тельства, тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нников и междоусо́бныя бра́ни, и напра́сныя сме́рти. Да огради́т на́с ополче́нием святы́х Свои́х а́нгелов, во е́же изба́вится на́м по исхо́де на́шем из жития́ сего́ от ко́зней лука́ваго и та́йных возду́шных мыта́рств его́, и неосужде́нными предста́ти Престо́лу Го́спода Сла́вы, иде́же ли́цы святы́х А́нгел со все́ми святы́ми вы́ну сла́вят пресвято́е и великоле́пое и́мя Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В памет на светите мъченици Елпидий, Маркел и Евстохий (IV в.)

Блаженият Елпидий бил член на държавния съвет при царуването на Юлиан Отстъпник. Довели го на съд при Юлиан, защото бил християнин, а императорът заповядал да му облекат власеница, намазана с гореща смола и обсипана с гвоздеи. После започнали да го бият и гвоздеите се впивали в тялото на блажения. Мъченикът мъжествено понасял страданията и не се съгласявал да се отрече от Христа. Тогава го хвърлили в един ров и го поливали с гореща вода, от което тялото му се покрило със струпеи. За да увеличи страданията му, беззаконният мъчител заповядал да смесят смола, вар и други подобни вещества, да ги запалят и да ги излеят върху гнойните рани на мъченика, а в устата му да влеят гореща смола. Накрая вързали свети Елпидий заедно с Евстохий и Маркел за диви коне, за да бъдат разкъсани. Но конете не им причинили никаква вреда. Тогава започнали да бият светиите с пръчки и ги хвърлили в огън, където те предали духа си в ръцете на Живия Бог.

Честните им тела били погребани на Кармилската планина и известно време се намирали там. Но веднъж Христос, заедно с ангелските сили, сред блясък на мълнии и шум от гръмотевици се явил там и приветствал светите мъченици. При това Господ оживил тялото на свети Елпидий и го пратил на нови подвизи. Слухът за тях стигнал и до Юлиан. Щом узнал, че Елпидий е невредим, той заповядал да разпънат светия мъченик между четири стълба и немилосърдно да го бият, с остри триони да му нанасят рани и да ги посипват с оцет и сол. После наредил да хвърлят тялото му върху горещи въглени и да го посипят с гореща пепел. Когато светецът мъжествено претърпял тези мъчения, го повесили на дърво и започнали да допират до тялото му нажежен щит и да го посипват с пепел. В това време по молитвата на светеца станало чудо - идолите, които се намирали наблизо, се разпаднали на прах. Като видели това, шест хиляди езичници се обърнали към Христовата вяра. После хвърлили свети Елпидий в гореща пещ, където светецът предал душата си на Господа, Когото обикнал от младини. На дивния в Своите светии Господ чест и слава, сега и всякога и във вечните векове. Амин.

 

В памет на свети мъченик Димитрий (ок. 307 г.)

imageСвети мъченик Димитрий бил родом от тракийското село Дабуда и пострадал при император Максимиан Галерий и съуправителя му Максимин. На тракийския префект Публий донесли, че светецът е християнин, и той заповядал да го хванат. На разпита Димитрий смело изповядал Христа за Бог, говорел за Светия Дух и учел за въплъщението на Иисуса Христа, за Неговата благост и човеколюбие. После изобличил душевредното идолско прелъстяване и показал колко слепи и глухи са онези, които го споделят. С думите си той много разгневил управителя, който заповядал да му отсекат главата. Така умрял светият мъченик, като приел от Господа небесен венец. Честните мощи на свети Димитрий били погребани от верни и богобоязливи мъже и подават изцеления на всички, които се притичат към тях.

image

 

 

 

Преподобни Паисий Величковски

Преподобни Паисий ВеличковскиПреподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.

През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като "Наставление" от преподобни Исаак Сирин, "Въпроси и отговори" от преп. Максим Изповедник, "Поучения" от преп. Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот.

Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.

Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Добротолюбие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец(1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 година.

Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на "Добротолюбието" през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия - до 1902 г. излезли седем негови издания.

През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на "Добротолюбието", също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.

Печатните издания на "Добротолюбието", съответно на преп. Паисий Величковски и еп. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. "сърдечна" или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.

Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е историографа йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.

Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.

Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.

Пространно житие на преподобният старец Паисий (Величковски)
(1722-1794)

Преподобни Паисий (Величковски) се научил на духовно занимание на света Гора, родината на руското монашество, люлката на аскетическото просвещение, което липсвало на стареца в руските манастири и молдавските скитове.

Но и Света Гора по онова време преживявала период на упадък. Обикаляйки монасите, преподобният си търсел духовен отец ръководител, но не намирал и пребивавал в уединение, прекарвайки живота си в голяма строгост.

Постепенно около преподобни Паисий започнали да се събират монаси, желаещи строг аскетичен живот. След съвет с братята си преподобни Паисий купил от свещения манастир “Пантократор” старата келия “Свети пророк Илия” и възстановил едноименния скит. Монасите построили там църква, трапезария, хлебопекарна, странноприемница и шестнадесет килии. Старецът имал намерение да не увеличава братството на повече от петдесет души и затова построил шестнадесет килии - по трима души в килия. Славейки Бога, монасите с радост се преместили в новото си убежище. Животът им потекъл стройно. Мнозина светогорски братя и новодошли, като виждали благоугодния живот на Паисиевото братство, усърдно молели стареца да приеме и тях в стадото си. Старецът бил принуден да ги приема. За тези пришълци нямало килии, но те пристроявали килийки край каменната стена до първите килии, за по двама-трима души. Всички се трудели заедно, а самият старец денем изработвал лъжици, а нощем - той спял не повече от три часа - се занимавал с превеждане на светоотечески книги от гръцки на славянски език и с поправяне на древни славянски текстове. От един от братята - Макарий, той се научил не само на разговорен новогръцки език, но и на древния книжовен (катаревуса). Освен скитското братство, мнозина светогорски монаси от други манастири били духовни чеда на преподобния. Дори Светейшият патриарх Серафим, който живеел в свещения манастир Пантократор, често навестявал стареца за духовна беседа - ту идвайки пеша, ту пристигал на магаренце. Патриархът и старшите братя от Пантократор неведнъж са канили стареца да служи Божествена Литургия.

Старецът Паисий служел винаги с дълбоко смирение, благоговение и сълзи. Служението му така умилявало всички, че някои от преизобилие на чувства и сълзи не можели да стоят до края на службата и излизали за малко от храма, за да се успокоят. Почти всички плачели, плачел и старецът патриарх и от преизпълнено сърце казвал: “Слава Богу! Слава Богу!”.

Братството на преподобния все повече и повече се увеличавало и скитът ставал вече тесен. По съвет на светогорски монаси преподобни Паисий преселил половината братя в запустелия манастир Симоно-Петър, но турците го принудили да се махне оттам - те взели от него седемстотин лева като погасяване на водещите се на този манастир дългове и искали да вземат още, затова старецът живял там само три месеца. Това събитие било обстоятелството, което накарало него и учениците му да напуснат Света Гора и да преминат в Молдо-Влахия, първо - в Драгомирна, а след това, след Руско-турската война, когато част от молдовската земя преминала към Австрия - в Нямецкия манастир.

Времето на пребиваването в Молдо-Влахия било периодът, в който старецът вече явно за всички се явил в цялото величие на старческия си опит и в който светлината на Нямецката Лавра започнала да осветява вече цяла Русия.

Обстоятелството, че старецът се преселил в Молдавия, а не в Русия, се обяснява лесно. Преподобни Паисий е обичал горещо Русия и често се е подписвал “Полтавски” (кореняк полтавец), но да се пресели в Русия за него би означавало да погуби цялото си дело. Тогава в Рус е било мрачно време - от Екатерина I до Екатерина II. Царуването на Екатерина II е било ознаменувано с въвеждането на манастирските щатове, които погубили множество манастири. Били закрити три четвърти от руските манастири. А Молдавия била свободна от подобни опити за увеличаване на средствата на държавата за сметка на разоряване и закриване на манастири. И несгодите, които се е наложило да претърпи там преподобният Паисий, са били нищо в сравнение с онова, което би го очаквало в Русия. Затова той мъдро си избрал място извън Русия. За отбелязване е, че митрополитите Платон и Гавриил и другите най-добри иерарси от онази епоха, проявявайки любов и внимание към стареца, не са го канили в Русия.

Самата личност на стареца е влияела силно на всички и дори само присъствието му вече въодушевявало за подвизи. Той бил преизпълнен с благодатните дарове на Дух на премъдрост и разум, на съвет и крепкост, на знание и благочестие - Дух на Божи старец. Преизпълнен с голяма любов към ближния, той е бил тих и мирен, кротък, дълготърпелив и по младенчески беззлобен. Смиреният вид на преподобния Паисий сияел с чистотата на целомъдрието и лицето на стареца сияело с отблясък от небесната слава. Пред очистения му взор се откривало тайното. Той предвидял смъртта на своя благодетел воеводата Григорий Гика. Често виждал насън меч, висящ на косъм над главата на воеводата, който скоро бил екзекутиран от турския султан. Старецът със сълзи умолявал двама нехайни монаси да поправят живота си, но те не го послушали. И ето, единият скоро се удавил, а другият починал по време на пътуване. По неговата пламенна молитва по онова време ставали много чудеса от Нямецката икона на Божията Майка.

Целият живот на стареца е бил посветен на служение на монашеството. Заслугата на преподобни Паисий се състои в това, че с примера си и с примера на своето братство той обновил древните устои на монашеския живот, върху които е процъфтявал той и със забравянето на които е падал все по-ниско и по-ниско. Тези устои са Иисусовата молитва и целият чин на молитвен подвиг, духовното, аскетическото просвещение, общежитието и старческото ръководство на начинаещите с откриване на помислите. Върху тези основи било създадено от преподобни Паисий и неговото братство от няколкостотин души. Давайки личен пример, той ръководил това братство в продължение на дълги години и съумял да възпита сонм подвижници, които дълбоко усвоили неговия дух и след смъртта му станали обновители на монашеството в цяла Русия.

Но огромната заслуга на стареца не се изчерпва с този подвиг. Той е носел и друг подвиг - подвига на създаване на аскетическа литература на руски език, тоест на самия извор на монашеското просвещение. Наистина, и преди преподобни Паисий е имало преводи на аскетически произведения на древни отци на монашеството, но тези преводи вече били станали рядкост. Освен това били направени хаотично, и най-важното - били забравени в практическия живот.

Много труд, сили, здраве, време и средства вложил в това преподобни Паисий, като за тази цел научил и старогръцки език. Времето, прекарано на Света Гора, е било време предимно на събиране на ръкописи, а животът в Молдавия е бил време на преводи и на прилагане на учението на светите отци в живота. От преводите на стареца са съставени и настолните книги на монаха: “Добротолюбие”, “Лествица” и “Поучения на преподобни Исаак Сирин”. С преводите си и с прилагането на светоотеческото аскетическо учение в живота старецът обновил руското монашество.

Той носил подвига на превеждането на светоотечески книги, както и подвига на лично ръководство на живота на монасите, чак до кончината си. Когато вече изнемогнал от старост, се трудел, седейки на постелката, цял затрупан с книги, и нощем, на светлината на свещ, пишел и пишел, без да обръща внимание на това, че тялото му било покрито с отворени рани от еднообразното работно положение и от напредналата възраст.

Няколко дни преди смъртта си все още препрочитал и поправял преводи.

Бидейки водач на монашеството, преподобни Паисий, когато можел, служел и на миряни. Храмовият празник на Нямецката Лавра е Възнесение Господне. От старо време на този празник се стичали голямо множество хора не само от Молдавия и Влахия, но и от славянските земи. И старецът приемал приветливо всички богомолци, благодарял им за това, че са си направили труда да посетят манастира, и оказвайки им радушен прием и гостоприемство, служел на всеки с каквото можел. През тези четири дни вратата на килията му била отворена и денем, и нощем.

Старецът още приживе вече се ползвал с голяма слава в православна Русия както сред висшите среди на обществото, така и сред простолюдието. Санкт Петербургският митрополит Гавриил водел кореспонденция с него и издал “Добротолюбието”. Когато бил заедно с княз Потьомкин в Яш, Екатеринославският архиепископ Амвросий, на Валахска митрополия, пристигнал специално в Нямецката Лавра за четири дни и прекарал времето си там в беседи със стареца, когото след служба в неговата обител повишил в сан архимандрит (през 1790 година). Славата на стареца сред обикновения народ привличала стотици хора в манастира му. Но тази слава не само не възгордявала светия старец, но и още повече го смирявала.

Като изпълнил великото си призвание и като достигнал до дълбока старост, той се приближил до кончината си, преди която бил болен четири дни. Старецът починал на 15 ноември 1794 година.

 

Из духовните наставления на преподобни
Паисий (Величковски)

Живей сякаш ежедневно умираш. Животът ти скоро ще премине като сянка от облак пред слънцето.

По отношение на хората не се предавай на печал, не се смущавай, не бягай, но считай себе си за прах под нозете им. Без това не можеш да се спасиш и да избегнеш вечните мъки.

Невъзможно е да избавим душата си от гибел, ако пазим тялото си от неприятности.

Ако искаш, душо моя, да се спасиш, като преминеш по онзи посочен по-рано прискърбен път, да влезеш в Небесното Царство, да получиш вечен живот, направи по-тънка плътта си, вкуси доброволна горчилка, понеси тежки скърби, както всички светии са вкусили и са претърпели.

Ела мислено на гроба, погледни там починалия от четири дни покойник. Как почернява той, как се подува, изпуска непоносимо зловоние, бива изяждан от червеи, загубил външния си вид и красота. Погледни на друго място - там лежат в гроб кости на млади и стари, на благообразни и безобразни, и размисли: кой е бил благообразен или безобразен, кой е бил постник, въздържател и подвижник или нехаен, и донесло ли е на богатите полза това, че са почивали и са се наслаждавали в този свят?

Спомни си за безкрайните мъки, за които говорят свещените книги, за геенския огън, външната тъмнина, скърцането със зъби, ада на преизподнята, незаспиващия червей. И си представи как грешниците викат там с горчиви сълзи и никой не ги избавя; ридаят, оплакват себе си, и никой не ги съжалява; въздишат от дълбините на сърцето си, но никой не проявява състрадание към тях; умоляват за помощ, оплакват се от скръбта, и никой не им обръща внимание.

Първата добродетел е вярата, понеже чрез вярата и планини се преместват и всичко, каквото (вярващите) поискат, ще получат - е казал Господ. Всеки се утвърждава във всички славни и чудни дела чрез вярата си. От произволението ни вярата или намалява, или се увеличава.

Втората добродетел е нелицемерната любов към Бога и към хората. Любовта обхваща и свързва в едно всички добродетели. Само чрез любовта се изпълнява целият закон и се живее богоугоден живот. Любовта се състои в това - да полагаш душата си за приятеля си и да не правиш другиму това, което не би искал да направят на теб.

Третата добродетел е постът.

Четвъртата добродетел е въздържанието - майката и съюзът на всички добродетели. Ако обуздаеш стомаха си, ще влезеш в рая, тъй като въздържанието е убийство на греха, отдалечаване от страстите, начало на духовен живот и ходатай за вечни блага. Обратно, пресищането лишава човека от духовни дарове, защото ситостта на стомаха го тегли към сън и възбужда в него скверни помисли и той не може да извършва бдение, нито да се занимава с четене или с ръкоделие, нито пък да извършва каквото и да било друго добро дело.

Петата добродетел е бдението. Бдението, придружено от разсъждение, очиства ума от разсеяност на помислите, прави го лек и го въвежда в молитвата.

Шестата добродетел е Иисусовата молитва. Това е общо дело на човека с ангелите. Чрез тази молитва хората скоро се приближават до ангелския начин на живот. Молитвата е източник на всяко добро дело и на добродетелите и прогонват от човека мрака на страстите.

Седмата добродетел е смирението и смиреномъдрието. Сърдечното смирение без труд спасява стария, болния, убогия, бедния и необразования човек. Заради него се прощават всички съгрешения. То изважда човека от дълбоката греховна бездна. Чрез смиреномъдрието се разрушават всички вражески мрежи и замисли. То вкоренява духовния живот и предпазва от падения.

Осмата добродетел е безмълвието, тоест отдалечаване от всяка житейска грижа и смущение или безответно мълчание сред множество хора. Обуздалият и сдържащият езика си ще въздържи и цялото си тяло. Въздържаният по отношение на езика ще избегне и всяко зло, произлизащо от него. Езикът е неудържимо зло. Мнозина са паднали от острието на меч, но не така, както от своя език, тъй като езикът е двуостър меч, невидимо заколващ душата и тялото на онези, които постоянно празнословят в суетни сборища.

Деветата добродетел е нестяжателността по отношение на вещите и крайната бедност.

Десетата добродетел е благоразумното разсъждение във всяко нещо. Защото липсата на разсъждение довежда и доброто до зло и затова е недобра.

Без тези десет добродетели е невъзможно да се спасим.

Светите отци са ги разяснявали в различни обширни беседи, а тук е казано за тях накратко. Три от тези добродетели - първо - постът, тоест благоразумното и постоянно въздържание, второ - непрестанното упражняване в поучаване от Божественото Писание с благоразумно бдение, тоест според съвестта, силата и бодростта на всекиго, и трето - разумната Иисусова молитва, тоест с внимаване на ума в думите на молитвата и с вътрешно пазене на сърцето - тези три добродетели са основните, трябва да се извършат разумно - пред лицето на Бога и заради Него, без каквото и да било лицемерие, човекоугодничество и тщеславие. В противен случай извършващият ги не се различава по нищо от неизвършващия ги. По-добре е да оставим онази добродетел, чрез която произволно високоумстваме. Награда се дава не толкова за трудовете, колкото заради смирението.

Преди всяко грехопадение бесовете докарват върху човека следните страсти: мрачна забава, жесток гняв, тоест нечовешка и зверска злоба, и незнание, като безпросветна тъмнина. Тези три страсти предшестват всеки грях.

Защото човек не ще извърши нито един грях без предварително да се е предразположил към всяко зло или чрез забрава, или чрез гняв, или чрез незнание. От тях възниква душевна безчувственост, тоест умът - душевното око - става тъмен и тогава всички страсти го пленяват.

Най-напред се ражда маловерието. А маловерието поражда самолюбието - началото и края, корена и родоначалника на всяко зло. То е безсмислена любов към собственото тяло, когато някой навсякъде и във всички неща избира това, което е полезно само за него.

Този зъл корен на страстите се изкоренява чрез любов, милосърдие и отричане от своеволието.

Самолюбието поражда немилосърдие и сребролюбие - ненаситна утроба, също корен и причина на всяко зло.

От тези двете - самолюбието и сребролюбието - на всяко място произлизат всяко нещастие и жестоки злодейства. Както в миряните, така и в монаха сребролюбието поражда гордост, чрез която бесовете са отпаднали от светата слава и са свалени от небето.

Гордостта поражда славолюбие, от което се прелъстил Адам, като поискал да стане Бог и не станал, и с това докарал страдание и проклятие на целия човешки род.

Славолюбието поражда сластолюбие, чрез което Адам паднал и е бил изгонен от рая.

Сластолюбието поражда чревоугодничество и различни блудни дела.

Блудството поражда гняв, който угася сърдечната топлина и е гибелен за всяка добродетел.

Гневът поражда злопаметност - охладняване на духовната топлина.

Злопаметността поражда мрачна и злобна хула против брата ни.

Хулата поражда преждевременна печал, като ръжда, разяждаща човека.

Скръбта поражда безумна наглост.

Наглостта поражда тщеславие, изваждащо на показ добродетелите и чрез това оставящо трудовете без награда.

Тщеславието поражда невъздържано многоречие. Многоречието поражда празнословие, пленяване.

Унинието поражда мрачен сън.

Ако някой победи тези страсти, ще му се покорят и останалите, каквито са страхливостта, ужасът, завистта, омразата, лицемерието, ласкателството, ропотът, неверието, лихварството, пристрастието, вещолюбието, малодушието, жлъчността, самомнението, властолюбието, човекоугодничеството, дързостта, смехът, пълното падение, неизразимата пропаст и гибел чрез отчаянието - състояние, в което човек сам се вкоравява, не познавайки Божието човеколюбие и милост - че Той е дошъл на земята, за да спаси грешниците, и че на земята няма такъв грях, за който да няма прошка.

От следните седем страсти - самолюбие, сребролюбие, гордост с тщеславие, злопаметност, осъждане, самомнение, отчаяние - се състои краят на всички страсти.

Ако някой не пази себе си от тези страсти и не ги отхвърли, той ще погуби следните десет добродетели: вяра, любов, пост, въздържание, бдение, молитва, смирение със смиреномъдрие, безмълвие с мълчаливост, нестяжателност и разсъждение, и заедно с това ще увреди всички останали добродетели.

Ако някой има дори само една от тези главни страсти, такъв не ще преуспее ни най-малко, макар и да се подвизава против другите страсти, да извършва някаква добродетел или пък дори и да пролее кръвта си за Христа. И молитвата на такъв е неприятна на Бога.

Всяка вечер трябва да изпитваме себе си как е преминал денят ни, и всяка сутрин също трябва да изпитваме как е преминала нощта.

И не само в определеното, но и по всяко време, на всяко място и за всяко нещо трябва да си даваме отчет и да разсъждаваме за добродетелите и страстите, в какво състояние на живота се намираме - в началото, в средата или в края; достойно за награда ли се трудим и извършваме добродетели или само се трудим, а не получаваме награда. Когато съгрешим в нещо, да допълним недостига на добродетел със сълзи и плач.

Царският дом най-напред трябва да бъде почистен от всяка нечистота и украсен с всяка красота и чак след това царят може да влезе в него. По подобен начин трябва най-напред да почистим земята на сърцето и да изкореним тръните на греха - страстните дела, и да я направим рохка чрез скърби и тесноти, да посеем в нея семето на добродетелите, да я полеем с плач и сълзи; и чак тогава ще израсне плодът на безстрастието и вечния живот.

Защото Светият Дух не ще се всели, докато човек не се очисти от душевните и телесните страсти. Само един може да пребивава вътре в човека - или Светият Дух, или страстите. Където е Светият Дух, там страстите не се приближават, а където са страстите, там пребивава не Светият Дух, а лукавият.

Най-напред трябва да прогоним от себе си самолюбието под формата на всички видове пожелаване на предмети от този свят и да унизим себе си във всички видове покаяние - в помислите, в делата, в думите, в храната, облеклото, в домашната обстановка и вътрешните неща, във всичко трябва да смирим себе си и да се осъждаме; във всичко да избираме за себе си най-лошото и по този начин душевните ни страсти ще замлъкнат.

Смирението никога не пада, тъй като лежи най-ниско от всички. Също така е необходимо за усмирим плътта си, като я изнуряваме с подвизи на добродетели и скърби без почивка - и телесните страсти ще замлъкнат.

Трябва да сдържаме и езика си, като източник на всяко зло и разрушител на доброто. По този начин всички душевни и телесни страсти ще престанат да действат и ще бъдат усмирени. Човекът ще стане безстрастен и ще започне да придобива вечен живот. А врагът ще бъде победен, понеже ще се окаже безсилен, и всичките му оръжия и козни ще се обезсилят.

“Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!”. Стоиш ли, седиш ли, ядеш ли, пътуваш ли, или правиш нещо друго - постоянно казвай тази молитва, като усърдно се принуждаваш към нея, тъй като тя поразява невидимите врагове като воин със здраво копие. Запечатвай я и в мисълта си. Не се смущавай да я казваш тайно и в тоалетната. И когато езикът и устата ти се уморят, тогава се моли само с ума.

Произнасяй Иисусовата молитва на глас, тихо, така, че само ти да я чуваш. По време на молитва не бива да се отклоняваш с мисълта си тук и там по житейски тленни неща, а трябва без леност да пребиваваш със съзнанието си само в тази молитва, защото молитвата не е нищо друго, освен отчуждаване от видимия и невидимия свят. Затова трябва да затваряме ума си в молитвата. Където стои тялото, там и умът да бъде с нас и да няма никакъв помисъл по време на молитва.

Светите отци са се грижели само за днешния ден. А за утрешния са възлагали грижата относно всяко нещо и нужда на Бога, предавайки душата и тялото си в Господните ръце, а и Сам Той промисля за живота им и се грижи за всяка потребност. Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи (Пс. 54:23); бъди непрестанно зает само с Него; защото Той винаги чува викащите ден и нощ към Него; и особено гледа непрестанната им молитва. А ако ние сами се грижим за себе си, то Бог не се грижи за нас; ако сами отмъщаваме, Бог не отмъщава за нас; ако сами освобождаваме себе си от болести, Бог не ни изцелява.

Ако някой не възложи целия себе си на Бога и в необходимите телесни нужди и във всяка скръб не казва: “Както е угодно на Бога” - не може да се спаси... Когато боледуваме, получаваме рани или се приближаваме до смъртта и умираме, или търпим недостиг от необходими неща и нямаме никого, който да ни помилва, и ако при това кажем: “Нека Бог да постъпи с нас така, както иска” - то дори само с това дяволът, нашият враг, ще бъде посрамен и победен.

Всеки час очаквай кончината си и Христовото пришествие и казвай: “Сега да се постарая за душата си, довечера мога да умра”. Щом настъпи вечерта, си помисли: “Дали няма да почина тази нощ - или смъртта ще дойде внезапно, или дърво ще ме премаже, или жилището ми ще се срути и ще ме убие, или дишането ми внезапно ще спре, и както цветът пада, ще увяхна, и както тревата изсъхва, ще умра, и после ще изчезна безследно. Само Бог знае къде ще се намирам тогава. Защото Той съди всекиго според делата и казва: “Определям го за там”. Размишлявай така всеки ден и не се грижи за нищо, освен за греховете си, и по този начин душата ти ще придобие смирение и плач и ще считаш себе си за страшен грешник и непрестанно ще проливаш потоци сълзи.

А в потребностите, дрехите, посудата и вещите спазвай простота, долнокачественост, скромност и не защото нямаш с какво да купиш, а защото чрез това душата се смирява и се отдалечава от Бога - и навсякъде е лесно да ги намериш. И да кажем накратко: постъпвай в това така, че съвестта ти да не те изобличава в нищо.

Онзи, който не презира всяка вещ и славата, и телесния покой, а освен това и самооправданията в каквото и да било, не може да се спаси.

Трудейки се, пази се, човече! Тоест, молейки се внимателно, пази себе си с велика осторожност, за да се молиш в псалмите и молитвословията със страх, радост, горещо усърдие и земни поклони пред божествената икона. Защото в псалмите ще намериш и поучение, и молитва. Произнасяй думите на молитвата не само с върха на езика си, а се моли от цялото си сърце. Съединявай в едно и тялото, и душата, и ума.

Ако някой се е трудил безразсъдно, тоест без да внимава над себе си, такъв няма награда от Бога, а дори и Го разгневява. Както пълнещият счупен съд с вода не може никога да го напълни, така и молещият се без внимание не ще получи награда. Иска се не просто да изговорим псалома или да кажем молитвата, сякаш казваме обичайния си урок; но трябва да се молим с псалом и с молитва на Бога от цялото си сърце и постоянно да бъдем в душевно умиление, с чиста мисъл. Бог не изисква количество установени псалми и молитвословия, а слуша внимателно несмутения ни и твърд ум. Защото мнозина казват хиляди молитви с език, а с ума си мислят за суетни, скверни и нечисти неща. И как Бог ще чуе и ще послуша такива?

Не множество молитви иска от нас Бог, а да заставаме на молитва със страх Божий и умиление, както Ангел Господен е заповядал на великия Пахомий. Старанието ти трябва да бъде насочено не към количеството, а към това - да имаш дълбоко разсъждение и внимание, така че всичко, което кажеш в молитва, да бъде прието от Бога. Не всичко малко е малко и не всичко голямо е голямо и съвършено.

Придобий пост и страх Божий, имай печален и скръбен вид, тоест стой на молитва умилено, скромно, като си представяш, че се намираш пред Божия Престол и считаш себе си за прах и пепел, за паяк и мравка, а делото си - за паяжина, чувствай се като подсъдим, съден от Бога, престъпил заповедите Му и извършил всяко зло. Трябва да държиш нозете изправени, ходилата - долепени едно към друго, и да не пристъпваш от крак на крак. Ръцете е обичайно да поставяш пред гърдите. Подобно на това, както осъденият на смърт стои пред съдията, без да се да се оглежда насам-натам, така и ти трябва да стоиш пред Бога, пред Когото Ангелите стоят със страх и Го прославят с непрестанни песни. Защото недремещото око ден и нощ гледа какво вършим, какво мислим или как живеем, на кого възлагаме надеждата си във всяка скръб и нужда - на човек ли или на Неговите щедрости. И както иска Великият Владика и праведен наш Господ Иисус Христос - Синът Божий, истинският Бог, така може да ни избави от всяка напаст и беда. А себе си считай за по-лош от всеки човек и от всяка твар и считай делото си за неугодно на Бога. Ако не постъпваш така, тайното безстрашие възбужда хулно високоумие. Според вярата ни и Бог ни помага във всяка нужда. Ако по-силно се надяваме и се уповаваме, по-силно ни помага и Бог.

Когато врагът не може сам да досади по някакъв начин на някого от нас и да му попречи в добрия начин на живот, тогава докарва непосилни скърби - подстрекава против нас някои подходящи за него хора, за да ни победи чрез тях, използвайки ги като свое оръжие. Тогава търпим заради небесното царство нанасяните от него скърби чрез охулване, клевети и унижения от хора - ще удържим похвална победа против самия враг.

Спомни си за древните светии, за които целият свят е бил недостоен, как са живели в лишения, скърби, гонения, притеснения. А ти какъв нов път искаш да установиш, по който мислиш да се спасиш? Ако не можеш да се трудиш по светоотечески, то поне търпи разумно по светоотечески.

Ако някой търпи охулване и нападки с благодарност заради Бога, върши немалко дело. В това - да търпим скръб от брата - има смирение и любов. Мнозина са се спасили единствено с това. Този път принадлежи най-вече на юродивите, понеже те търпят много охулвания. Велико дело е юродството заради Бога, тъй като то обхваща всички добродетели. Те нямат в себе си нищо от житейското, с цялото си усърдие придобиват само търпение и по този начин преодоляват всички скърби.

В днешно време няма по-добър път към спасението от този. Бъди глух, ням, сляп и като че ли безчувствен към всичко житейско, отдалечавай се като безумен от хората и се уединявай, и считай себе си за неспособен за нищо, сякаш си юродив заради Бога. Който желае, макар и неразумен пред Бога, да бъде мъдър и разумен в този свят, нека бъде слуга на всички.

В днешните времена се изисква човек да учи самия себе си, да внимава в самия себе си във всяка добродетел. Въздишащият един час за душата си е по-добър от владеещия целия свят. Всеки, вършейки по нещо от добродетелите, спасява само себе си. А ако някой спасява целия свят, а погуби себе си, каква полза ще има той от това? Всички ние знаем как да се спасим, но поради леност не искаме. Спасявай самия себе си! Не всеки ще дава отговор за това, че не е наставлявал другите, а тези, на които е дадено. Именно те трябва да страдат до смърт и да полагат душата си за стадото. А за самия себе си всеки ще даде отговор.

Към недостатъка на брат си - ако видиш и чуеш за такъв - се отнасяй като сляп, глух и ням, - без да виждаш, без да чуваш и без да говориш, като недосетлив по ум, без да разбираш, без да се показваш мъдър; а бъди внимателен, разсъдлив и прозорлив по отношение на себе си. Ако някой, който желае да се спаси, щом види или чуе каква да е охулваща дума, не направи окото си сляпо, ухото си глухо и езика си ням, не може да остане без смущение и в душевна тишина.

Когато бъдеш критикуван от някого, не си позволявай да се оправдаваш или да противоречиш, а кажи със смирение: “Прости ми заради Бога”, а за останалото мълчи.

Не мисли, че получаваш от брата си вреда за каквото и да било. Злото и без причина ще се надигне в нас от само себе си. А ако заради бъдещата награда се случи да претърпиш някаква скръб, то за всичко укорявай себе си, а не брат си. За всяко нещо се старай да укоряваш себе си, като показваш и считаш себе си за земя и че пак ще се върнеш в земята. Придобий завинаги три думи: “Прости, благослови и се помоли за мен, грешния”.

Не искай от никого нищо, което не ти е нужно. Свикни да говориш за всеки човек добро, а себе си унижавай. В това има голямо смирение, измъкващо душата от ада, отсичане на страстите и голяма победа и оръжие против дявола. Господ Бог да ни укрепва да понасяме търпеливо охулванията.

Желаещият да се спаси не бива да се бои да посреща жестоките скърби, причинявани от бесове или от хора, защото в човешкия живот стават много изменения; и хората се променят от зло към добро и любов. Боящият се от скърби обикновено изпада в слабост и малодушие.

Ако някой свикне да бяга или да се избавя от скърбите, или да преминава от място на място, или да избира времето, и кога да започва да се подвизава, такъв през всички дни на живота си не ще намери място и време за получаване на полза.

Трябва да гледаме към Божията милост и да се надяваме на нея и да си спомняме преславните Му чудеса, извършени от сътворяването на света до наши дни, и помощта за надяващите се на Него Негови угодници - че Бог не ни изоставя в никоя нужда и скръб и никога не допуска изкушение свръх силата ни, и затова трябва с благодарност, заради Бога и бъдещите вечни блага, мъжествено да носим кръста си - да търпим всичко скръбно в даденото време и на даденото място. По думите на апостола, през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). По този тесен, скръбен път ще достигнем до превисокото съвършенство на търпението и на всяко място не ще се лишим от полезното, а ще го получим по Божията милост и не ще пропилеем времето на живота си.

Подвижникът, Божият раб, трябва да бъде крепък при всяка скръб, да постави сърцето си сякаш върху твърдиня, а да не бъде мек като вода. Настоящият живот е като въртящо се колело, той е непостоянен и неравномерен. Понякога се случва човек да има благополучие, известно уважение - не прилепяй сърцето си към това; понякога се случва гонение от хора - тогава не се опечалявай; понякога се случват скърби, нападения, страсти от бесове - тогава не скърби. Всичко това идва при нас и се допуска от Бога за наше спасение и отново си отива, както устрои Неговата благодат, за да ни накаже и помилва.

Ако искаш да не се гневиш на твоя оскърбител, то усърдно от цялото си сърце се моли за него на Бога и му дай някакъв подарък или малко утешение. Понякога, щом видиш, че той се е опомнил от гнева, сам иди при него и поговори за прошка на греха, узнай причината и му показвай още по-голяма любов. При среща го изпреварвай с дълбок поклон и на всекиго говори, че той е добър. Нищо не възбужда гнева у него така, както укоряването му от оскърбител и отвращението от него, а заедно с това и злословието за него, защото чуващият може да му съобщи всичко. Голямо е това зло; тази страст засяга и духовните. Такъв, който спасява себе си и своя приятел, е наистина мъдър и съвършен подвижник и е по-добър от този, който много се труди.

Пази себе си с голяма предпазливост, защото всеки час ходиш посред страсти и мрежи - навсякъде те обкръжават страсти, навсякъде са заложени мрежи, за да не бъдеш привлечен от врага чрез страстите и мрежите към неговата воля.

Плътският човек е притиснат от голяма нужда и необходимост да се бори с безплътните, сам - срещу десетки хиляди врагове. Изискват се много сълзи, много търпение, много страдание и опасение и хиляди очи навсякъде. Защото злохитрите духове налитат върху нас злобно, подобно на лъв, и биха ни погубили, ако Господ не би бил с нас. Те са изключително опитни в изкуството да улавят. Вече над седем хиляди години, без сън, хранене и почивка винаги, по всяко време и по всички начини търсят нашата гибел, с всякаква хитрост и с голямо старание. След като в едно са се оказали безсилни, замислят друго, започват едно и изнамират друго и обикалят наоколо, търсейки да намерят някъде отворена вратичка, през която да влязат и оттам да започнат борба и да напакостят и да сторят зло.

Нима е възможно човек да се храни изобилно, да се отдава на сън, лежане и постоянно да се утешава, и при това да получи спасение?

Ако желаем да бъдем истински воини и нелъжливи съучастници на Небесния Цар, да отдалечим от себе си всяка мълва и привързаност към всичко земно, от което възникват умствени изпарения и покриват душата сякаш с тъмна мъгла. Да свалим от себе си всяко нехайство, малодушие и женствена слабост и да застанем така против бесовското коварство, да се потрудим в молитвата и в другите добродетели с цялото си усърдие, сила, душа и ум, както човек, който бързо тича по пътя, без да се оглежда, или подобно на скъперник, който се лишава от храната.

Ето хитростта на лукавите бесове - те постоянно са заети с нас. Като някакви стражи забелязват нашите наклонности и пожелания - за какво мислим и какво обичаме, с какво сме заети без тяхно участие. И каквато страст забележат в нас, към това и ни подбуждат и такива мрежи ни залагат. По този начин ние сами възбуждаме против себе си всяка страст и ставаме причина за нея. Бесовете търсят повод в нас, защото чрез собствената ни наклонност и пожелание ние по-бързо ще се оплетем. Те не ни принуждават към това, което не желаем, от което отклоняваме ума си, с което не се съгласяваме по наша воля, че няма да ги послушаме. Полекичка ни изпитват дали няма да приемем някоя страст и вече към нашето желание и усърдие присъединяват своите козни. Защото собствено на нас принадлежи поводът за греха - пристрастието, слабостта и небрежността, - това, че не отсичаме началото на всяка страст; а крайната причина за злото са бесовете. Чрез бесовете падаме във всеки грях и без тяхно участие не ни постига никакво зло. Така бесовете ни хвърлят във всяка страст, принуждават ни да падаме във всеки грях и ние се оплитаме във всяка мрежа.

А техни мрежи наричам прилога на пожеланията и скверните помисли, чрез които се свързваме с всяка страст и падаме във всеки грях. Или по-добре да кажем, това е вратата за бесовете и страстите, през която те влизат при нас и заграбват духовното ни съкровище.

Неумереният сън, леността, ненавременното хранене стават причина за влизане на бесовете. Като дойдат, те най-напред чукат на сърдечната врата, тоест тайно, като крадци, влагат помисъл и следят, има ли страж, или няма, тоест ще бъде ли приет помисълът, или не. Ако бъде приет, тогава започват да произвеждат страст и да подбуждат към нея и да ограбват духовното богатство.

Ако намерят страж при сърдечната врата, тоест когато някой свикне да унищожава и да прогонва техните помисли, да отвръща ума си от първоначалния мислен прилог, държи ума си глух и ням за техния лай, насочен към дълбините на сърцето, тоест без ни най-малко да се съгласява с тях, то те не могат да напакостят на такъв, тъй като умът му бди в трезвение.

След това те започват да измислят и да залагат различни мрежи и да улавят в страсти, каквито са: разсеяност, ярост, неразумие, самолюбие, гордост, славолюбие, сладострастие, преяждане, чревобесие, блудство, немилосърдие, гняв, злопаметност, хула, печал, наглост, тщеславие, многословие, униние, страхливост, сън, леност, тежест, ужас, ревност, завист, ненавист, лицемерие, ласкателство, ропот, неверие, непослушание, лихварство, вещолюбие, користолюбие, малодушие, двоедушие, жлъчност, властолюбие, човекоугодничество, дързост, смях.

След това възбуждат голяма буря от неотстъпващи блудни и хулни помисли, за да се уплаши подвижникът и да се отчае или пък да се откаже от подвига и молитвата.

А ако враговете, въздигайки всичко това, по никакъв начин не могат да възспрат и да отвърнат от подвига твърдата душа и непоколебимия Христов воин, страдалчески положил основите си върху камъка на вярата, така че и реките от скърбите да не могат да го поклатят с устрема си, тогава те го ограбват с нещо, което изглежда добро, като считат за по-лесно под вид на добро да поднесат нещо свое, и по този начин лишават от истинска, най-съвършена добродетел, молитва и подвиг.

Така ни принуждават да провеждаме духовни беседи, заради любовта, да учим хората или да добавяме нещо в храната, заради приятел или за да си подсладим малко за празника, понеже знаят, измамниците, че Адам е паднал поради сластолюбие. Най-напред започват да помрачават умствената чистота и вниманието (на подвижника) към себе си и по този начин внезапно го хвърлят в ямата на прелюбодейството или на някоя друга страст. Ако и по този начин не поклатят подвизаващия се в трезвение на ума, тогава се въоръжават с лъжливи привидения, възбуждат различни хора и сами се опълчват заедно с тях, оскърбявайки го и смущавайки го с различни болести.

Но изкусният воин пропуска всичко това покрай себе си и го счита за нищо, сякаш то не го засяга. Защото знае, че всичко това е бесовска измислица.

Ако и така не победят, тогава нападат с високоумие, влагат помисъл, че той е свят, като му казват тайно: “Колко скърби претърпя”. Когато първоначалните им средства се окажат безсилни, бесовете, като хитър ловец, ги оставят, тръгват си, скриват се и се представят за победени.

Но отваряй си очите, човече, внимавай, не прави грешка, те и до гроба ти няма да си тръгнат, а подготвят голяма засада, внимателно оглеждат по какъв начин отново да започнат борбата и да те нападнат, понеже не почиват.

Когато топлината на усърдието на подвижника изстине, тогава те тайно, след като са подготвили някоя мрежа, отново идват и я залагат, и го улавят.

Началото на всички страсти е пристрастие, слабост и небрежност - че не отхвърляме с душа и мисъл и не отсичаме първоначалния прилог на всяка нападаща ни страст, а бесовете прибавят още повече.

Търси в себе си причината за всяка страст и щом я намериш, се въоръжи и изкопай корена ѝ със страдалчески меч. Ако не я изкорениш, пак ще пусне издънки и ще порасне. Без това средство не можеш да победиш страстите, да достигнеш до чистота и да се спасиш.

Затова, ако желаем да се спасим, трябва да отсичаме първоначалния прилог на помисъла и пожеланието на всяка страст. Побеждавай малкото, за да не паднеш в голямото, и само с това ще победиш всичко следващо.

Бог допуска някой да бъде връхлитан от бесовска бран или от някоя друга упорита страст заради гордостта му и високото му мнение за себе си, когато той счита себе си за свят или силен и се надява на себе си, а над по-слабите се превъзнася.

Нека такъв да осъзнае немощта си, да познае Божията помощ и да се вразуми, че без Божията помощ той не може да върши нищо, и да смири помисъла си.

Или пък допуска това като наказание за греховете, за да се покаем и да бъдем по-опитни в подвига; или пък - заради венците за победата.

От каквото си победен, от каквото страдаш, против това се опълчи преди всички други страсти и против него насочи цялото си усърдие.

Всяка страст и страдание се побеждават чрез несъмнена вяра, сърдечен труд и сълзи, горещо усърдие и бърз устрем да се противостои на настоящата страст - това е високата и похвална светоотеческа борба.

Всяка бесовска бран против нас произхожда и укрепва от четири причини: от нехайство и леност, от самолюбие, сластолюбие и от бесовска завист.

Бесовете ни дебнат като ловци и внимателно наблюдават помислите ни. Каквито сме в помислите, подобни свои мечтания ни поднасят и те.

Бесовете много се боят от шест добродетели:

1) гладуване,

2) жажда,

3) Иисусова молитва,

4) кръстно изображение - когато някой добре изобразява кръста върху себе си, върху лицето си,

5) често причастяване с Пречистите Христови Тайни - който се причастява достойно - и

6) несъмнена надежда на Бога.

Няма по-страшно оръжие против бесовете от това.

Когато по Божие допущение те връхлети изкушение, като например липса на дрехи, болест, глад или някакво друго изкушение за тялото ти, дори - проливане на кръв заради Бога, то търпи за слава Божия, с надежда на милостивия Бог, за да можеш с дръзновение и без срам да кажеш: Преминахме през огън и вода и сме въведени в покой.

Ако искаш, човече, да узнаеш Божията воля по някой въпрос, ще ти кажа накратко - в продължение на целия си подвиг, във всяко дело присъедини, според силата си, скръб заради Бога. Това е добрата Божия воля. Защото и малката скръб заради Бога е по-добра от велико дело без скръб. А малко по малко да проявяваме снизходителност към себе си - това не е от Бога, а е от бесовете.

Ако сме немощни и нямаме сили да се подвизаваме, нека придобием смирение, благодарност и Иисусова молитва. А ако сме здрави, трябва да принуждаваме себе си до изнемогване. И така малко по малко сърцето ни ще укрепне и ще се научи на търпение и добродетели. По друг начин е невъзможно да се спасим.

Изкусното слово е сладко и приятно на всички. Гальовното теленце - се казва - от две майки суче. Не считай това за ласкателство. Грубият в словото предизвиква гняв. Спорът, макар и за добро дело, е противоречие.

Ако нямаш в душата си умиление, то знай, че имаш горделивост или гняв срещу някого, или много ядеш, пиеш, спиш или си се отдал на разсеяност и грижи и това не позволява на душата ти да се умили.

Човек не ще заплаче, ако няма болезнен труд, тоест съкрушение заради греховно подхлъзване, или радостно умиление, или спомен за бъдещия огън или за въздаянието на всекиго според делата. Заради тези четири добродетели Светият Дух не си отива от човека, а винаги пребивава с него.

А който задълго остава в леност или е паднал в голям грях, или нехае за страстта, в която се намира, Светият Дух си отива от такъв.

Началото на послушанието е съвършеното отхвърляне на своята воля и на оправданието, отхвърляне на своето тяло. Нелек подвиг е да покорим другиму своята воля и своя нрав. Но никой не може да се спаси, без да се откаже от своята воля, макар и да се подвизава усърдно. Защото нашата воля и нашият нрав са като медна стена между нас и Бога.

Не можем да се приближим до Бога, докато не оставим своя нрав и воля.

Ако помолим за нещо по наше желание и молбата ни срещне отказ, следващия път ще го намериш по-силно против теб. Защото всяко добро и лошо дело расте и укрепва чрез навика. При всяко дело помни това.

Въпрос: По какво можем да разберем дали дадено добро дело е Божие благоволение или вражеско изкушение, когато се случи да се съмняваме в това, тоест когато един помисъл ни подтиква да го извършим, а друг, обратно, пречи на извършването му?

Отговор: Врагът има навик да скрива истината и да смесва доброто със зло. Но по какво може да се разпознае истината? Божието благоволение във всички наши намерения е кротко, благонадеждно и несъмнено. Не само в доброто ни дело, но и в беззаконието ни Бог ни дълготърпи с кротост и очаква нашето покаяние. А по какво да разпознаем вражеския прилог? Врагът обикновено ни пречи и ни отвръща от доброто. Но ако в нещо, което наглед е добро, умът се смущава и ни разстройва, прогонва страха Божий, лишава ни от спокойствие, така че без видима причина сърцето ни боли и умът ни се колебае, то знай, че това е вражески прилог и го отхвърли. Вражеското е смущаващо, неспокойно и съмнително за ума във всичките ни намерения. Не на предразположението на сърцето ни трябва да вярваме във всичко, а трябва да разсъдим дали е полезно неразположението. А когато умът ни е притеснен от враговете чрез помисли и помрачение, тогава трябва напълно да оставим настрана всяка мисъл и разсъждение, защото не можем да познаем истината, докато умът ни не се очисти чрез молитва, тъй като тогава помислите се надигат в ума като мътна вода или блуждаят като облак и душевните чувства са безчувствени към всичко. Затова нека желаещият да узнае истината да подбужда себе си дълго време към гореща молитва и към желаното дело - по време на молитва врагът не може да скрие истината, тъй като тогава няма власт. Можеш да изпиташ на практика истинността на такава вяра. Слава на нашия Бог вовеки. Амин.

Нищо не ще се случи с нас без участието на Божия промисъл и на Неговото устроение. Бог очаква от нас само произволението на ума ни. Но Божиите съдби са непостижими и затова трябва с търпение да спасяваме душите си, и който претърпи докрай, ще бъде спасен чрез Христа Иисуса, нашия Господ. Нему слава сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

Умолявам ви и ви увещавам, възлюбени мои отци, братя и чеда, следното: като възлюбиш твоя Господ от цялата си душа и с цялото си сърце, бъди справедлив и правдив, покорен, с наведена надолу глава и с ум, обърнат към небето, имай умиление към Бога и хората, бъди утешител на печалния, търпелив в изкушение и нераздразнителен, щедър, милостив, кърмител на бедни, гостоприемен за странници, печален заради греховете, радостен в Бога, гладен и жаден, кротък, търпелив, неславолюбив, незлатолюбив, друголюбец, нелицемерен, негорделив, трудолюбив за Бога, мълчалив, приятен в отговорите, усърден в поста, честите молитви, бденията и псалмопенията, разумен. Не осъждай никой човек, а гледай себе си. И за всичко това ще бъдеш чедо на Евангелието, син на възкресението, наследник на живота в Христа Иисуса, нашия Господ, Нему, заедно с отца и Пресветия Дух, подобават чест, власт и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑