Великия (Великденски) пост
Св. четиридесет мъченици в Севастия. Св. мъченик Урпасиан. Св. Кесарий Прочети повече
Велико Търново чества своят празник Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Страдание на свети великомъченик Пантелеймон (305 г.)
 |
| Св. великомъченик Пантелеймон. Икона от Византия. XIII век. Манастир св. Екатерина на Синай (Египет) |
Когато царувал нечестивият Максимиан - жестокият мъчител на християните, и когато почти цялата вселена била покрита от идолопоклонническото нечестие, навсякъде било повдигнато голямо гонение срещу вярващите в Христа и мнозина изповедници на пресвятото име на Иисус Христос загинали мъченически; тогава във Витиния в град Никомидия пострадал за Христа и свети великомъченик Пантелеймон.
Този преславен сред мъчениците Христов страдалец се родил в същия този град Никомидия от знатен и богат баща, на име Евсторгий и от майка Евула. Баща му по вяра бил езичник, горещо привързан към идолопоклонството; а майка му - християнка, научена от прародителите си на святата вяра и усърдно служеща на Христа. И така, съединени телесно, те били разделени духовно: той принасял жертви на лъжливи богове, а тя принасяла “жертва на хвала” на истинския Бог. А младенеца, който им се родил и за когото е нашето слово, нарекли Пантолеон, което значи “Лъв във всичко”, тъй като се предполагало, че по мъжество той ще бъде подобен на лъв. Но по-късно момъкът бил преименуван на Пантелеймон, тоест “всемилостив”, защото оказвал милосърдие на всички, когато безвъзмездно лекувал болни или давал милостиня на бедните, раздавайки с щедра ръка бащиното си богатство на нуждаещите се.
От ранно детство майката възпитавала момчето в християнско благочестие, като го учела да познава Единия истински Бог, живеещ на небесата - нашия Господ Иисус Христос, да вярва в Него и да Му угажда с добри дела, като го отвръщала от езическото многобожие. Момчето внимавало върху наставленията на майка си и ги усвоявало, докато това било възможно за детските му години. Но, каква загуба и лишение! Неговата добра майка и ръководителка в детските години заминала при Господа, като оставила все още недостигналото съвършен разум и пълнолетие дете. След смъртта ѝ момчето лесно тръгнало по следите на бащината си заблуда; баща му често го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.
После момчето било дадено да се учи, а когато то преминало с успех целия курс на външното езическо знание, баща му го поверил на един знаменит лекар - Евфросин, за да придобие в неговото медицинско училище навици в лекарското изкуство. Момъкът, имайки възприемчив ум, лесно усвоявал това, на което го учели, и скоро, като надминал връстниците си, не отстъпвал много и на самия учител; и при това се отличвал със своето поведение, красноречие и красота и правел приятно впечатление на всички. Станал известен и на самия император Максимиан, тъй като по това време Максимиан живеел в Никомидия; предавайки християните на мъчение, той изгорил 20 000 от тях в църквата по време на празника Рождество Христово, умъртвил епископ Антим и след различни мъчения предал мнозина на различни видове смърт. Лекарят Евфросин често ходел с лекарства в царските палати на мъчителя - или при самия него, или при неговите придворни, защото той снабдявал с лекарствени средства и лекувал целия царски двор. Когато Евфросин идвал в двореца при императора, го съпровождал момъкът Пантолеон, който вървял след своя учител, и всички се удивявали на красотата и благоразумието на момъка. И императорът, като го видял, попитал:
- Откъде е той и чий син е?
Като получил отговор, императорът заповядал на учителя да научи момъка по-бързо и колкото се може по-добре на цялото лекарско изкуство, като изразил желание да го има винаги при себе си като достоен да предстои пред императора и да му служи. По това време младежът вече ставал пълнолетен.
В тези дни в Никомидия живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай, който заедно с немного християни се укривал в малка и бедна къщичка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от дома си до учителя и обратно, минавал покрай жилището, в което се укривал Ермолай. Като виждал през прозорчето често минаващия оттам младеж, Ермолай по лицето и по погледа му познал добрия му нрав; като узнал духом, че този младеж ще стане избран Божий съсъд, веднъж Ермолай пресрещнал младежа и го помолил да влезе за малко при него в къщичката. Кроткият и послушен младеж влязъл в дома на стареца. Като го настанил до себе си, старецът го разпитал за произхода и родителите му, за вярата и за целия му начин на живот. Младежът разказал всичко подробно и съобщил, че майка му е била християнка и е починала, а баща му е жив и съгласно езическите закони почита множество бесове. А свети Ермолай го запитал така:
- А ти, добро чедо, на коя страна и на коя вяра би желал да принадлежиш: на бащината или на майчината?
Младежът отговорил:
- Майка ми, докато беше жива, ме учеше на своята вяра и аз обикнах вярата. Но баща ми, като по-силен, ме принуждава да изпълнявам езическите закони и иска да ме въдвори в царския дворец в чина на близките сановници, военачалниците и служителите на императора.
Свети Ермолай отново попитал:
- А какво учение ти преподава твоят учител?
Момъкът отговорил така:
- Учението на Асклепий, Хипократ и Гален; именно това искаше баща ми, а и учителят казва, че ако усвоя учението на тези мъже, лесно ще мога да излекувам всякакви болести при хората.
В последните думи свети Ермолай намерил повод за полезна беседа и започнал да сее в сърцето на младежа, като на добра земя, доброто семе на Божиите слова:
- О, добри момко - обърнал се той към него, - повярвай ми! Казвам ти самата истина: учението и изкуството на Асклепий, Хипократ и Гален е нищожно и малко може да помогне на прибягващите към него. А и боговете, които император Максимиан и бащата ти и другите езичници почитат, са суетни и не са нищо друго, освен баснословие и измама за слабоумните. А истинският и всемогъщ Бог е един - Иисус Христос; ако повярваш в Него, ще изцеряваш всякакви болести с едното призоваване на Неговото Пречисто име. Защото Той е давал на слепите зрение, прокажените е очиствал, мъртвите е възкресявал; бесовете, на които се покланят езичниците, е изгонвал само с една дума; и не само Самият Той, но и дрехите Му са подавали изцерение: така една жена, която от дванадесет години страдала от кръвотечение, едва се докоснала до края на дрехата Му, в същия миг се излекувала. Но кой може подробно да разкаже за всичките Му чудесни дела? Както е невъзможно да се преброят морският пясък, небесните звезди и водните капки, така не могат да се изброят Божиите чудеса и да се измери Неговото величие. И сега Той е крепък Помощник на Своите раби, утешава печалните, изцерява болните, избавя от бедствия и освобождава от всички вражески злини, без да чака да бъде помолен от някого, но като изпреварва молитвата и дори сърдечното движение. Той дава сила да извършват всичко това и на тези, които Го обичат и им изпраща дара на още по-големи чудотворства; а накрая дава безкраен живот във вечната слава на Небесното Царство.
Пантолеон повярвал на тези наставления на свети Ермолай като на истински, приемайки ги в сърцето си; той с радост се задълбочавал с ума си в тях и казал на светия старец:
- Много пъти съм слушал това от майка ми и често съм я виждал да се моли и да призовава същия Бог, за Когото ми разказваш.
От този ден Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца и се наслаждавал на боговдъхновените му беседи, като се укрепвал в познаването на истинския Бог. Веднъж, когато се връщал от учителя си, той се отбил малко встрани от пътя и се случило така, че намерил мъртво дете, ухапано от огромна змия, а самата змия лежала близо до детето. Пантолеон, като видял това, отначало се уплашил и малко отстъпил, а после размислил в себе си така:
- Сега дойде време да изпитам и да се убедя дали всичко това, което ми е казал старецът Ермолай, е истина.
Като погледнал към небето, той произнесъл:
- Господи Иисусе Христе, макар че съм недостоен да Те призовавам, но ако искаш да стана Твой раб, покажи силата Си и направи така, че в Твое име това дете да оживее, а змията да издъхне.
В същия миг детето се събудило като че ли от сън и се изправило живо, а ехидната се разкъсала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал напълно в Христа, обърнал телесните и духовните си очи към небето и благословил Бога с радост и сълзи за това, че го е извел от тъмнината в светлината на Своето познание. Той побързал да отиде при светия презвитер Ермолай и паднал в честните му нозе, умолявайки да бъде кръстен. Разказал му за случилото се - как мъртвото дете оживяло със силата на името на Иисуса Христа и как загинала ехидната, причинила смърт. Свети Ермолай, като напуснал дома си, тръгнал с него да види издъхналата ехидна и като я видял, благодарил на Бога за извършеното чудо, чрез което Той привел Пантолеон към Своето познание. Като се върнал у дома, той кръстил младежа в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като отслужил литургия във вътрешната си стая, го причастил с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови.
След кръщението Пантолеон останал седем дни при стареца Ермолай, като се поучавал от божествените слова, изливащи се от устата на стареца чрез Христовата благодат. Той напоявал душата си като от извор на жива вода, за да даде изобилие от духовни плодове. На осмия ден се върнал у дома си и баща му го попитал:
- Сине, къде беше толкова дни? Безпокоях се за теб.
Светецът отговорил:
- Бях с учителя при царя в двореца, лекувахме един болен, когото царят много обича, и не се отделихме от него седем дни, докато не възвърнахме здравето му.
Така казал светецът и не излъгал, а във вид на притча тайно и иносказателно казал истината: в ума си той нарекъл учител светия презвитер Ермолай, под царския дворец имал предвид вътрешната стаичка, в която било извършено божествено тайнство, а болният - това била неговата душа, която небесният Цар възлюбил и която седем дни била подложена на духовно лечение.
Когато на следващото утро той отишъл при учителя Евфросин, той го запитал:
- Къде пропадна толкова дни?
- Баща ми, като купи имот, ме изпрати да го приема и аз се забавих, като огледах внимателно всичко, което е там, защото е купено на висока цена.
Той казал и това иносказателно, имайки предвид светото кръщение, което приел, и другите тайнства на християнската вяра, за които узнал и които всички имат необикновено висока цена, превъзхождаща всякакви богатства, защото са придобити с Христовата кръв. Като чул това, Евфросин прекратил с въпросите си. А блаженият Пантолеон бил преизпълнен от Божията благодат, носейки вътре в себе си съкровището на святата вяра. Той силно се безпокоял за баща си и искал да го изведе от бесовската тъмнина на идолопоклонството и да го доведе до светлината на познаването на Христа и всеки ден му говорел, беседвайки с него мъдро с притчи и въпроси:
- Татко! Защо боговете, които са изработени стоящи, си остават и до ден-днешен така, както са поставени в началото, и никога не сядат; а които са направени седящи, до ден-днешен седят и никога не стават?
- И на мен не ми е съвсем ясен отговорът на твоя въпрос - отвърнал баща му, - и самият аз не знам, какво да отговоря на това.
А светецът, като предлагал постоянно на вниманието на баща си и други, подобни на този, въпроси, го заставил да се усъмни в боговете си и малко по малко да започне да разбира лъжата и заблудата на идолопоклонството. Бащата вече престанал да почита идолите така, както ги почитал по-рано, принасяйки им ежедневно многобройни жертви и поклонение, а започнал да ги презира и да не им се покланя. Като виждал това, Пантолеон се радвал, защото дори и да не бил успял напълно да отвърне баща си от идолите, поне бил породил в него съмнение относно тях. Пантолеон неведнъж искал да разбие идолите на баща си, които били много в неговия дом, но се въздържал, отчасти, за да не прогневи баща си, когото съгласно Божиите заповеди бил длъжен да почита, и отчасти, защото очаквал кога баща му, сам познал истинския Бог, ще пожелае да ги разруши със собствената си ръка.
В това време довели при Пантолеон един сляп, молещ за изцерение по следния начин:
- Умолявам те, пощади мене, ослепения и лишения от скъпоценната светлина! Всички лекари, които практикуват в този град, ме лекуваха, но не получих никаква полза от тях и заедно с последните проблясъци светлина, които можех да виждам, се лиших и от цялото си имущество; защото изхарчих много, като ги възнаграждавах, а вместо изцерение получих от тях само вреда и загуба на време.
Светецът му възразил:
- Ако ти си раздал цялото си имущество на тези лекари, от които не си получил полза, с какво ще ме възнаградиш, ако получиш изцерение и прогледнеш?
- С готовност ще ти дам последното, което ми е останало - възкликнал слепецът.
Светецът произнесъл:
- Дара на проглеждането, чрез който ще видиш светлината, ще ти даде Отецът на светлината, истинският Бог, чрез мен, недостойния Свой раб, а ти дай обещаното не на мен, а на бедните.
Като чул това, Евсторгий, бащата на Пантолеон, му казал:
- Сине, не се залавяй за работа, която не можеш да свършиш, защото ще бъдеш осмян. Наистина, какво повече можеш да направиш от по-добрите от теб лекари, които са го лекували и не са могли да го излекуват?
- Никой от тези лекари не знае - възразил светецът - какво средство се прилага в дадения случай, както аз знам това, защото има огромна разлика между тях и моя учител, който ми е открил това средство.
Баща му, като помислил, че той говори за учителя Евфросин, отбелязал:
- Чул съм, че и твоят учител е лекувал този слепец, но не е могъл да направи нищо.
- Почакай малко, татко - отговорил Пантолеон, - и ще видиш силата на моето лекуване.
С тези думи той докоснал с пръсти очите на слепеца и казал:
- В името на моя Господ Иисус Христос, просвещаващ слепите, прогледни!
В същата минута очите на слепия се отворили и той започнал да вижда. И в същата тази минута бащата на Пантолеон - Евсторгий, и прогледналият човек повярвали в Христа и били кръстени от светия презвитер Ермолай, и се преизпълнили с голяма духовна радост в благодатта и силата Христова.
Тогава Евсторгий започнал да разрушава всички идоли в дома си, при което му помагал и синът му - свети Пантолеон; като натрошили идолите на парчета, те ги хвърлили в една дълбока яма и ги засипали с пръст. Като поживял малко време след това, Евсторгий се преставил в Господа. А Пантолеон, като станал наследник на твърде богатия си бащин имот, веднага подарил свобода на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си започнал да раздава на нуждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците. Той обикалял тъмниците и като посещавал всички, които страдали в окови, ги утешавал, като ги лекувал и им давал това, от което имали нужда; по този начин той станал лекар не само на раните, но и на човешката бедност; защото всички приемали от него неоскъдяваща милостиня; бедните се обогатявали от неговата щедрост; а в лечението му помагала Божията благодат. Защото свише му бил даден дар на изцерение и той безвъзмездно изцерявал всякакви болести не толкова с лекарства, колкото с призоваване на името на Иисуса Христа. Именно тогава Пантолеон станал действително Пантелеймон, тоест всемилостив - и според името си, и като на дело оказвал милост на всички и не отпращал от себе си никого без подаяние или неутешен, защото на бедняците давал парични помощи, а болните лекувал безвъзмездно. Болните от целия град се обръщали към него, като се отказали от всички останали лекари, тъй като от никого не получавали толкова бързо и съвършено лечение, както от Пантелеймон, който лекувал успешно и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безвъзмезден лекар станало известно сред целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани. Поради това възникнала немалка завист и вражда от страна на лекарите по отношение на светеца; тя започнала още от времето, когато прогледал горепосоченият слепец. Това станало по следния начин.
Веднъж, когато този слепец, прогледнал благодарение на свети Пантелеймон, вървял из града, го видели някои от лекарите и говорели помежду си:
- Това не е ли този, който беше сляп и търсеше изцерение при нас, и ние не успяхме да го излекуваме? Как вижда сега? Кой и с какви лекарства го е изцерил и му е отворил очите?
И запитали него самия, как е прогледнал? Човекът не скрил, че го е излекувал Пантелеймон. Те, знаейки, че той бил ученик на Евфросин, казали:
- Той е велик ученик на велик учител!
Не знаели, че чрез Пантелеймон действала Христовата сила, и без да се досетят, изповядали истината, че Пантелеймон е велик ученик на великия Учител - Иисус Христос. И макар че с устата си лицемерно хвалели светеца, в сърцата си поради завист замисляли зло и започнали да наблюдават светеца, търсейки някакво обвинение против него, за да го погубят. И като забелязали, че той посещава тъмниците и там лекува раните на мъчениците, страдащи за Христа, казали на мъчителя Максимиан:
- Царю! Момъкът, когото ти заповяда да научат на лекарско изкуство, желаейки да го имаш при себе си в двореца, като презря твоята толкова очевидна милост към него, посещава тъмниците и лекува затворниците, хулещи нашите богове, като мисли еднакво с тях за нашите богове и скланя и другите към същото зловредно мъдруване. Ако ти не го погубиш скоро, ще си причиниш големи безпокойства, защото ще видиш как мнозина, благодарение на неговото прелъстяващо учение, ще се отвърнат от боговете. В действителност Пантолеон приписва лекарското изкуство, с което изцерява, не на Ескулап или на някой друг от боговете, а на някой си Христос, и всички, които лекува той, вярват в Него.
Така говорели клеветниците и умолявали императора да заповяда да доведат изцерения от Пантолеон слепец за потвърждаване и точно засвидетелстване на справедливостта на думите им. Императорът веднага заповядал да издирят тази прогледнал слепец и когато той бил доведен, го попитал:
- Кажи, човече, как Пантолеон изцери очите ти?
Той отговорил:
- Призова Христовото име, допря се до очите ми и в същата минута аз прогледнах.
- А ти как мислиш - обърнал се императорът към него, - Христос ли те изцери, или нашите богове?
- Царю! - отговорил той. - Тези лекари, които виждаш около себе си, в течение на много време положиха големи усилия, за да ме излекуват; те взеха цялото ми имущество и не само че не ми донесоха никаква полза, но ме лишиха и от малкото зрение, което имах, и накрая ме направиха сляп. А Пантелеймон с едно-единствено призоваване на Христовото име направи да прогледна. О, царю, сега ти сам разсъди и реши, кой е по-добрият и истинският лекар: Ескулап и другите богове, призовавани в течение на дълго време и не помогнали ни най-малко, или Христос, призован от Пантелеймон един-единствен път и дал ми изцерение в същата минута.
Като не знаел какво да отговори на това, императорът, по обичая на всички мъчители - започнал да го принуждава да извърши безчестие:
- Човече, не безумствай и не споменавай Христос, защото е очевидно, че боговете са ти дали възможност да виждаш светлината.
А изцереният, като не обръщал внимание на властта на императора и без да се бои от заплахите на мъчителя, отговорил на Максимиан по-дръзновено, отколкото евангелския слепец, изправен някога на разпит пред фарисеите:
- О, царю! Ти самият безумстваш, като наричаш твоите слепи богове податели на зрение, и самият ти си подобен на тях, като не желаеш да видиш истината.
Като се изпълнил с гняв, императорът заповядал веднага да го лишат от живот, главата на добрия изповедник на Христовото име била отсечена и той заминал, за да съзерцава лице в лице в непомръкващата небесна светлина Този, Когото изповядал на земята, когато получил телесно зрение. Свети Пантелеймон откупил тялото му от убийците и го погребал близо до тялото на баща си.
След това императорът заповядал да повикат при него Пантолеон. Докато войниците водели светеца при императора, той пеел словата на Давидовия псалм: “Боже на моята хвала! недей премълчава, защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни”; и по-нататък от този псалом (108-и). Така той с тялото си предстоял пред земния цар, а с духа си - пред Небесния.
Император Максимиан, гледайки към него без никакъв гняв, кротко започнал да го убеждава така:
- Лоши неща слушам за тебе, Пантолеоне; казват ми, че ти по всякакъв начин хулиш и унижаваш Ескулап и другите богове, а прославяш Христос, загинал като злодеец, и се надяваш на Него и само Него наричаш Бог. Струва ми се, че не ти е неизвестно, какво голямо внимание ти обърнах и каква голяма милост проявих към теб, тъй че ти беше приет в двореца ми, а на учителя ти Евфросин заповядах бързо да те научи на лекарското изкуство, за да се намираш винаги неотстъпно при мен; но ти, като презря всичко това, отиде при моите врагове. Но, не искам да вярвам на това, което казват за тебе, защото хората са свикнали да говорят много лъжи. Ето защо те повиках - ти сам да кажеш истината за себе си и да изобличиш лъжливата клевета на завистниците си, като принесеш в присъствието на всички, както подобава, жертва на великите богове.
Светецът отвърнал:
- Трябва да се вярва повече на делата, отколкото на думите, царю! Защото истината много повече се познава по делата, отколкото по думите. И така, повярвай на това, което са ти казали за мен, че се отричам от Ескулап и от другите ваши богове и прославям Христа, защото познах по делата Му, че Той е Единият истински Бог. Ето, изслушай, макар и накратко, Христовите дела: Той е сътворил небето, утвърдил е земята, възкресявал е мъртви, възвръщал е зрението на слепи, очиствал е прокажени, с една дума е вдигал от одъра разслабени. Какво подобно са извършили почитаните от вас богове - не знам, и могат ли да го извършат? А ако сега искаш да узнаеш всемогъщата Христова сила, ще видиш действието ѝ веднага на дело. Заповядай да донесат тук който и да е човек, лежащ на легло от смъртоносна болест, за когото лекарите са загубили надежда, и нека дойдат вашите жреци и да призоват боговете си, и аз ще призова моя Бог, и нека, който от боговете изцери болния, той да бъде признат за Единия истински Бог, а другите да бъдат отхвърлени.
Този съвет на светеца се понравил на императора и той заповядал веднага да потърсят такъв болен.
И ето, бил донесен на постелка един човек, парализиран от дълги години, който не можел да помръдне нито една част от тялото си и бил като някакво безчувствено дърво. Дошли и жреците - служители на идолите и опитни в лекарското изкуство, и предложили на светеца най-напред той да призове своя Христос.
Светецът им възразил:
- Ако аз призова моя Бог и Той изцери този разслабен, кого ще лекуват вашите богове? Нека първо вие призовете вашите богове и ако те изцерят болния, няма защо да призоваваме и моя Бог.
И така, жреците започнали да се молят на своите богове. Един призовавал Ескулап, друг - Зевс, трети - Диана, останалите - други бесове, но отговор нямало. И те дълго се упражнявали в своите богопротивни молитви без никакъв успех. А светецът, като виждал напразното им старание, се засмял. Като го видял да се смее, императорът се обърнал към Пантолеон:
- Пантолеоне, направи ти, ако можеш, този човек здрав, като призовеш своя Бог.
- Нека жреците да се отстранят - казал светецът.
Те се отстранили. Тогава светецът, като се приближил до постелята, повдигнал очите си към небето и произнесъл следната молитва:
- “Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе! Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай” и яви всемогъщата Си сила пред тези, които не Те познават, защото за Теб всичко е възможно, о, Царю на силите!
Като произнесъл тази молитва, светецът хванал разслабения за ръката с думите:
- В името на Господа Иисуса Христа, стани и бъди здрав!
И в същия миг разслабеният станал, почувствал сила в цялото си тяло и се радвал, ходейки, и като взел постелката си, я понесъл към дома.
Като видели това чудо, мнозина от присъстващите повярвали в Христа; а жреците, служещи на идолите, скърцали със зъби срещу Христовия раб и се обърнали към императора със следните думи:
- Ако той остане жив, ще престанат жертвоприношенията на боговете и ние ще бъдем осмени от християните; о, царю, погуби го, колкото се може по-скоро!
Тогава императорът казал на Пантолеон:
- Пантолеоне, принеси жертва на боговете, за да не погинеш напразно! Нали знаеш колко хора загинаха затова, че се отрекоха от нашите богове, и поради непослушание на нашите заповеди? Нима не знаеш, колко жестоко беше измъчван старецът Антим?
- Всички, които са умрели заради Христа - отвърнал светецът, - не са загинали, а са намерили за себе си вечен живот. И ако Антим, бидейки стар и немощен телом, е могъл да понесе жестоки мъчения заради нашия Господ, толкова повече аз, младият и силният, съм длъжен безстрашно да изтърпя всички мъчения, на които ме обречеш, защото ще считам живота си за празен, ако не умра за Христа, а ако умра, ще счета това за придобивка.
Императорът заповядал да окачат съблечения гол мъченик на дървото за мъчения и да остържат тялото му с железни куки, като опалват ребрата му със свещи. А той, като понасял тези страдания, устремил взора си към небето и рекъл:
- Господи Иисусе Христе! Бъди с мен сега, дай ми търпение, за да мога да понеса докрай тези мъчения.
И Господ му се явил в образа на презвитера Ермолай, като рекъл:
- Не бой се, Аз съм с тебе.
В същия миг ръцете на мъчителите се отпуснали и станали като мъртви, така че оръдията на мъченията паднали от тях и свещите угаснали. Като видял това, императорът заповядал да свалят мъченика от мястото за мъчения и му казал:
- В какво е силата на твоето магьосничество, че и слугите изнемогнаха, и свещите угаснаха?
Мъченикът отговорил така:
- Моето вълшебство е Христос, Чиято всемогъща сила извършва всичко.
Императорът възразил:
- А какво ще направиш, ако назнача още по-силни мъчения?
- В по-големите мъчения - отговорил мъченикът - моят Христос ще прояви още по-голяма сила, като ми изпрати по-голямо търпение, за да те посрами. А аз, след като понеса по-тежки мъчения заради Него, ще получа от Него по-големи въздаяния.
Тогава мъчителят заповядал да разтопят олово в един голям котел и да хвърлят в него мъченика. Когато оловото завряло, завели мъченика до котела, а той устремил взора си към небето и се молел така:
“- Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава; укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците”.
Докато той се молел така, Господ отново му се явил в образа на Ермолай и като го хванал за ръка, влязъл с него в котела, и в същия миг огънят угаснал, оловото изстинало, а мъченикът запял словата на псалома: “Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси. Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми”. Присъстващите се удивлявали на чудото, а императорът възкликнал:
- Какво ще стане накрая, след като и огънят угасна, и оловото изстина? На какво мъчение да предам този магьосник?
Присъстващите го посъветвали:
- Нека бъде хвърлен в морската дълбина, защото той не може да омагьоса цялото море и веднага ще загине.
Мъчителят заповядал така и да направят.
Слугите, като хванали мъченика, го завели до морето, качили го на една лодка, като завързали голям камък за шията му. Като отплували далеч от брега, те го хвърлили в морето, а самите те се върнали на брега. Когато светецът бил хвърлен в морето, отново му се явил Христос, както и първия път, в образа на Ермолай, и камъкът, завързан за шията на мъченика, станал лек като лист, така че Пантелеймон се държал с него на повърхността на морето, като не потъвал, но ходел по водата като по суша, воден, както някога апостол Петър, от Христовата десница. Той излязъл на брега, възпявайки и прославяйки Бога, и се изправил пред императора. Императорът неизказано се изумил от това чудо, като възкликнал:
- Каква е силата на твоето магьосничество, Пантолеоне, че ти му подчини и морето?
- И морето - обяснил светецът - се подчинява на своя Владика и изпълнява волята Му.
- Та ти и морето ли владееш? - попитал императорът.
- Не аз - отвърнал мъченикът, - а моят Христос, Създателят и Господарят на цялото видимо и невидимо творение. Той обладава както небето и земята, така и морето: Неговите пътеки в големите води и Неговите следи са незнайни.
След това мъчителят заповядал да приготвят извън града арена с животни, за да остави мъченика при зверовете да го изядат. Целият град се събрал на това зрелище, желаейки да види как зверовете ще разкъсат този прекрасен и невинно страдащ младеж. Там се явил и самият император; като довел мъченика, той му посочил зверовете със следните думи:
- Те са приготвени за теб. И така, послушай ме, пожали младостта си, пощади красотата на тялото си, принеси жертва на боговете, иначе ще умреш от жестока смърт, разкъсван от зъбите на зверовете.
Светецът предпочел да бъде разкъсан, отколкото да се подчини на такъв лукав съвет и на такава заповед. И го хвърлили на зверовете. А Господ и тук, като се явил на светеца в образа на презвитера Ермолай, затворил устата им и ги направил кротки като овце, така че, припълзявайки до светеца, те ближели нозете му. Той ги галел с ръка и всеки от зверовете се стараел ръката на светеца да се докосне до него, като се избутвали един друг. А народът, като видял това, се изумил и гръмогласно възкликнал:
- Велик е Богът на християните! Да бъде пуснат невинният и праведен младеж!
Тогава императорът, като се преизпълнил с гняв, изкарал войници с голи мечове срещу тези, които славели Христа Бога, и мнозина от народа, повярвали в Христа, били избити; а императорът заповядал да убият и всички зверове. Като видял това, мъченикът възкликнал:
- Слава на Тебе, Христе Боже, че не само хората, но и зверовете умират за Тебе!
И императорът си тръгнал от мястото на зрелището, като скърбял и се гневял, а мъченика хвърлил в тъмница. Убитите хора, прибрани от своите, били предадени на погребение, а зверовете били оставени, за да бъдат изядени от кучета и лешояди. Но и тук станало голямо чудо: тези зверове лежали много дни, без да бъдат докоснати, и освен това труповете им не издавали никаква миризма. Като узнал това, императорът заповядал да ги хвърлят в дълбок ров и да ги засипят с пръст. А за мъченика заповядал да направят страшно колело, отрупано с остри ножове. Когато завързали светеца за него и започнали да въртят колелото, под въздействието на невидима сила то се разпаднало и ранило смъртоносно мнозина от стоящите наблизо, а мъченикът слязъл от него цял и невредим. И всички били обхванати от страх, като виждали чудесата, с които Бог се прославял в лицето на Своя светец. Императорът силно се изумил и запитал мъченика:
- Кой те е научил да извършваш толкова велики магьоснически действия?
- Не на магьосничество, а на истинско християнско благочестие съм научен от светия мъж презвитер Ермолай - казал мъченикът.
- А къде е този твой учител Ермолай? - попитал императорът. - Искаме да го видим.
Мъченикът, като разбрал духом, че е наближило времето Ермолай да приеме мъченически венец, отговорил на императора:
- Ако заповядаш, ще го повикам при теб.
И светецът бил пуснат, придружен от трима войници, да повика презвитера Ермолай.
Когато мъченикът дошъл в дома, в който живеел презвитерът, старецът, като го видял, попитал:
- За какво си дошъл, синко?
- Господарю и татко, императорът те вика.
- Навреме си дошъл да ме повикаш - казал старецът, - защото настъпи часът на моето страдание и смърт; понеже тази нощ ми се яви Господ и ми извести: - Ермолай! Ти трябва много да пострадаш за Мен, подобно на Моя раб Пантелеймон.
С тези думи старецът радостно тръгнал с мъченика и застанал пред императора. Имперторът, като видял презвитера, го попитал за името му. А светецът, като назовал името си, не скрил и вярата си, като гръмогласно се нарекъл християнин. Императорът отново го попитал така:
- Има ли още някой с теб от същата вяра?
Старецът отвърнал:
- Имам двама съслужители, истински Христови раби - Ермип и Ермократ.
Тогава императорът заповядал да доведат и тях и казал на тримата Христови служители:
- Вие ли отвърнахте Пантолеон от нашите богове?
- Самият Христос, нашият Бог, призовава към Себе Си тези, които счита за достойни, като ги извежда от бесовската тъмнина на идолопоклонството към светлината на Своето познание - възразили те.
- Оставете сега вашите лъжливи думи - им казал императорът - и отново обърнете Пантолеон към боговете, тогава и първата ви вина ще се прости, и ще заслужите от мен такива почести, че ще ми станете най-близки приятели в моя дворец.
- Как можем да сторим това - запитали с твърдост светците, - след като и ние самите сме готови да умрем заедно с него за Христа, нашия Бог? Нито ние, нито той ще се отрече от Христа, нито пък ще принесем жертви на глухите и бездушни идоли.
Като казали това, те обърнали всичките си мисли към Бога и започнали да се молят, като устремили очите си към небето. Спасителят им се явил свише и в същия час станало земетресение, като и цялата местност се разтърсила.
- Вижте как боговете се гневят срещу вас - извикал императорът, - те разклащат земята!
- Ти каза истината - съгласили се светиите, - че земята се разлюля заради вашите богове, защото те паднаха от местата си на земята и се разбиха, низвергнати от силата на нашия Бог, Който се разгневи срещу вас!
Докато те казвали това, при императора дотичал един вестоносец от капището с известието, че всички техни идоли са паднали на земята и са се разбили. А безумният управник, като виждал във всичко това не Божията сила, а магьосничество на християните, възкликнал:
- Наистина, ако не погубим тези магьосници по най-бързия начин, целият град ще загине заради тях.
Той заповядал да отведат Пантелеймон в тъмница, а стареца Ермолай и неговите двама другари, след като ги подложил на много изтезания, осъдил на смърт чрез посичане с меч. И така, тримата свети мъченици: презвитерът Ермолай и съслужителите му Ермип и Ермократ, като завършили мъченическия си подвиг, се явили заедно пред Света Троица в небесна слава.
След убийството на тримата свети мъченици императорът, като заповядал да изправят пред него свети Пантелеймон, се обърнал към него със следните думи:
- Мнозина съм обърнал от Христа към нашите богове, едничък ти не искаш да ме послушаш. А и твоят учител Ермолай с двамата си приятели се поклони на боговете и им принесе жертва и аз ги удостоих с почетни санове в моя дворец. Постъпи и ти така, за да получиш еднаква чест с тях.
А мъченикът, знаейки с духа си, че светиите са загинали, помолил императора:
- Заповядай им да дойдат тук, за да ги виждам пред теб.
- Сега ги няма тук - излъгал императорът, - защото ги изпратих в друг град, където те ще получат голямо богатство.
- Ето, ти против желанието си изрече истината - разяснил му светецът, - ти си ги изпратил оттук, като си ги предал на смърт, и те наистина са отишли в небесния град на Христа да получат богатства, които е невъзможно да бъдат видени с телесни очи.
Императорът, като видял, че по никакъв начин няма да склони мъченика да извърши безчестие, заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Войниците го повели за посичане извън града.
Светецът, отивайки на смърт, пеел Давидовия псалом: “много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили. По гърба ми орачи ораха...”, и така нататък - до края на този псалом.
Когато войниците извели мъченика на разстояние повече от едно поприще от града, стигнали до мястото, където било угодно на Господа да загине Неговият раб. Те завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.
Войниците в ужас възкликнали:
- Велик е християнският Бог!
И като паднали в нозете на светеца, го умолявали:
- Молим те, Божий рабе, помоли се за нас, за да бъдат простени греховете ни, които извършихме към тебе по заповед на императора.
Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат - да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето. Светецът, изпълнен с радост, казал на войниците да го посекат с меч; но те не искали, защото се бояли и били обхванати от трепет. Тогава светецът се обърнал към тях със следните думи:
- Ако не изпълните това, което ви е наредено, няма да получите милост от моя Христос.
Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв потекло мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.
Било съобщено на императора за станалите там чудеса и той заповядал незабавно да насекат на парчета тази маслина и да я изгорят заедно с тялото на мъченика.
Когато огънят угаснал, вярващите взели от пепелта неповреденото от огъня тяло на светеца и го погребали с чест в намиращата се наблизо земя на схоластика Адамантий.
Лаврентий, Васой и Провиан, служители в дома на мъченика, които го следвали отдалече, видели всичките му мъчения и чули дошлия към него глас от небето, написали повествование за живота и мъченията му и ги предали на светите църкви в негова памет, за полза на читателите и слушателите и за слава на Христос, нашия Бог, прославян заедно с Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Тропарь, глас 3:
Страстотерпче святый и целебниче Пантелеимоне, моли милостивого Бога, да прегрешений оставление подаст душам нашим.
(Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.)
Кондак, глас 5:
Подражатель сый Милостиваго, и исцелений благодать от Него прием, страстотерпче и мучениче Христа Бога, молитвами твоими душевныя наша недуги исцели, отгоня присно борца соблазны от вопиющих верно: спаси ны, Господи.
(Подражател на Милостивия и приел от Него благодат на изцеление, страдалче и мъчениче за Христа Бога, изцели с твоите молитви душевните ни недъзи, прогонвайки завинаги съблазнителя от тези, които зоват с вяра: спаси ни, Господи.)
Величание
Величаем тя,/ страстотерпче святый, великомучениче и целебниче Пантелеимоне,/ и чтим честная страдания твоя,/ яже за Христа// претерпел еси.
Молитва святому великомученику и целителю Пантелеимону
О великий Христов угодниче и преславный целебниче, великомучениче Пантелеимоне! Душею на Небеси Престолу Божию предстояй и Триипостасныя Его славы наслаждаяйся, телом же и ликом святым на земли в Божественных храмах почиваяй и данною ти свыше благодатию различные чудеса источаяй. Призри милостивым твоим оком на предстоящия люди и честнейзй иконе умильно молящиеся и просящия от тебя целебныя помощи и заступления. Простри ко Господу Богу нашему теплые молитвы свои и испроси душам нашим оставление согрешений наших. С верою призываем имя твое, святый праведный Пантелеимоне. Яко ты приял еси благодать от Господа Бога - недуги отгоняти и страсти исцеляти. Тебя убо просим: не презри нас, недостойных, молящихся тебе и твоея помощи требующих. Буди нам в печалех утешитель, в недузех лютых страждущих врач. Напаствуемым - скорый покровитель. Очам недугующим - прозрения датель. В скорбях пребывающим - готовейший предстатель и исцелитель. Исходатайствуй всем вся, яже ко спасению полезная. Яко да твоими ко Господу Богу молитвами получивше благодать и милость, прославим всех благих Источника и Дароподателя, Бога Единого, в Троице Святой славимого, Отца и Сына, и Святаго Духа, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.
В памет на преподобната игумения Антиса (759 г.)
Света Антиса се подвизавала през VIII век в мантинейските земи в Азия. Като напуснала родителския дом, отначало тя се подвизавала уединено в пещерите. Като срещнала стареца Сисиний, тя продължила подвизите си по неговите наставления и дотолкова преуспяла в духовния живот, че 90 девици поверили себе си на нейното ръководство. Преподобната Антиса пострадала заради почитането на светите икони. Тя предсказала на съпругата на Константин Копроним раждането на момче и момиче, което под името Антуса също се прославило със светостта си и се споменава от Църквата на 12 април (25.04 по еретическия грегориански календар - б.р.).
В същия ден се чества преставянето на блажения Николай, юродив заради Христа, Кочанов във Велики Новгород през 1392 г.
Кратко животоописание на св. Седмочисленици
Равноапостолни учители славянски, от ляво на дясно - Наум, Климент, Сава, Методий, Ангеларий, Кирил, Горазд. Манастир св. Наум в Охрид. 1806 г. |
Св. Седмочисленици са славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България.
Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На тоя ден е починал първият от тях - св. Климент (916 г.).
Житие на свети равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец (916 г.)
Свети равноапостолен Климент Охридски. Икона от XIV в. Охрид |
Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова слава със светлината на живота си като светила в света, "имайки в себе си словото на живота". Именно такива мъже просветиха българската страна в последно време, като просияха с учение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на действително съществуващото, толкоз повече на Единия Съществуващ, чрез Когото получи битието си всичко несъществувало. Като приеха Бога в себе си поради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но понеже славянският или българският род не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и основание за неутешима скръб. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи дар са езиците, предадоха се на прилежен пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои ученици, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
А Христовите изповедници, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в друг, се надяваха да намерят покой в България - нали свети Климент беше от български произход както и свети Наум? Само се стараеха да се скрият от човешки очи, пък от храна и дрехи търпяха лишение както и всякакво друго страдание.
Затова се видяха принудени да се разделят един от друг поради страх и един тръгна насам, а друг нататък, Климент взе Наума и Ангелария и вървяха по пътя към Дунава, и като срещнаха някакво село, пожелаха да позволят на телата си един малък отдих, понеже бяха отрудени с лишение от храна и дрехи.
Потърсиха в селото кой е боголюбив и страннолюбив и белязан с благочестив живот. Намериха такъв един и ги прие. Той имаше красив син и в разцвета на своята възраст. Но когато гостите влязоха в дома, синът се лиши от живот. Колко страдаше горкият баща, колко много ридаеше за своето чедо и какво само не каза на гостите:
- Хубава награда за моето гостоприемство. Затова ли ви отворих вратата си, за да се заключи моят дом, лишен от наследник? Не сте ли вие някакви чародеи и врагове на Единия Бог, поради което така бях осъден от Него, задето приех под своя покрив неприязнени Нему хора? Обаче няма да избегнете присъдата си, защото сте попаднали в ръцете на баща, който заради вас оплаква своя син!"
И поиска да му донесат вериги и мъчителски оръдия. Но и те самите страдаха не по-малко от бащата. Разсъдиха да се обърнат с дързновена вяра, за която всичко е възможно, дори и невъзможното според думата на Господа, а пламналия гняв на бащата те успокояваха, жестокостта на справедливата му ярост смекчаваха и казваха:
- Човече Божий, ние не сме чародеи, а служим на истинския Бог, Който с докосване на ръката Си побеждава смъртта. Затова, ако смяташ нас виновни за смъртта на твоя син, бъди спокоен! Защото ние вярваме, че Господ ще му дарува живот заради нас!
И като се помолиха за детето, го представиха живо на скърбящия баща. Тогава бащата завика вън от себе си от радост:
- Свети раби Божии, спасители на моя дом, простете ми, защото съвсем не ви познавах, преподобни отци! Но ето, всичко мое е пред вас, пред вас съм и аз, вашият бъдещ раб! Използвайте всичко мое, само да гледам моето чедо, което вие сега ми родихте!
Те похвалиха вярата на човека, но бързаха към предстоящия път и като приеха само нещо за из път, се отправиха към Дунава, изпратени с много почести. Когато бяха на Дунавския бряг, видяха силното течение, свързаха три дървета с лико и пазени от силата свише, преминаха реката. И като пристигнаха в Белград, който е забележителен сред крайдунавските градове, се явиха пред Боритакан и му разказаха всичко за себе си. Той разбра, че това са велики хора и приближени на Бога.
И разбра, че трябва да изпрати тия странници на българския княз Борис, чийто ипостратег беше сам той, защото знаеше, че Борис жадува за такива мъже. След като ги отмори от далечния път, той ги изпрати на княза като много ценен дар, като му докладва, че те са такива, каквито той желаеше много силно. Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици.
Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието. Самият той имаше силно желание да беседва всеки ден с тях и да се учи на древни истории и светийски жития и да прочита Писанията чрез техните уста. Но и всички, които бяха при него, по знаменит род и голямо богатство превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.
После този същински Божий подстратег Михаил когото ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли как да даде пълна свобода на тези свещени мъже за Божието дело. Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия, като й постави за управител Домета и като го откъсне от областта на Курта, да предаде на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да предаде Домета. Като го изпращаше за учител на Кутмичевица, той издаде заповед до всички жители на оная страна с ревност да приемат светеца и да му дадат всяко изобилие, да му поднасят дарове и чрез видимото пред всички, да проявят скритото в душата съкровище на любовта. И за да ги засрами още повече, сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо и със собственост на комитски род, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка. И по този начин неговата чудна душа изливаше върху Христовия раб своята любов към Христа, колкото можеше, и представи на другите пръв пример на такова ценно усърдие. Във всяка област той вършеше всичко с помощта на триста свои ученици, които нищо не плащаха на княза, а служеха на Бога и предназначени да дават на Него, по-скоро получаваха от Него.
...
Свети равноапостолен Климент Охридски. Икона от България. XIV в. |
Климент вършеше това цели седем години. Осмата година на неговото учителство бе последна в живота на Божия раб Михаил-Борис, осветения княз на България. Властта пое неговия син Владимир, но четири години беше на власт и умря, а наследник на всичко стана брат му Симеон, който и пръв се провъзгласи за Император Български. Него Михаил роди по свой образ и по свое подобие, запазил неизменни чертите на неговата благост, към всички прост и добър (най-вече към ония, които полагат обет за чисти нрави и които водят християнски живот), проявяваше гореща вяра и го изяждаше ревността за Божия дом. Затова той запълни отсъствието на баща си, засили проповедта за Бога, навсякъде се зидаха църкви, православието постави непоколебимо и даде широк път на Божия закон.
Понеже вестите правеха Климента велик и наистина с висок възход в сърцето, те съвършено плениха и цар Симеон и го направиха любител на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в беседа с него и като почувства освещение даже от неговия външен образ - блаженият беше внушателен дори и за враговете със своя външен вид, - той започна много да възхвалява българската страна и да смята блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико благо - Климента. След това като разсъди с най-умните си съветници, които се отнасяха към Климента с голямо внимание като към баща и вярваха да угодят на Бога с това, с което биха изразили своята почит към него, го предложи за епископ на Дрембица и Белица.
Така Климент бе поставен за пръв епископ на български език. Когато му се връчи епископското дело, той положи висотата на своя сан за основа на своето издигане към Бога и към първите си трудове прибави многократно повече.
Тъй като в цялата българска страна растяха диви дървета и тя се нуждаеше от облагородени плодове, той й подари и това благо. Пренесе от страната на гърците всякакъв вид благородни дървета и чрез присаждане облагороди дивите, та и по този начин да настави човешките души да усвоят соковете на благостта и да принасят плод на Бога - изпълнението на божествената воля, която той самият беше направил своя храна. Така изцяло беше полезен за душите и се грижеше да разширява Божията Църква, без да има грижа за своето тяло, но имаше грижа за множеството, за да се спасят.
Имайки такава любов към Бога, синът влюбен в небесния си Баща имаше големи свидетелства, че е възлюбени от Него... Веднъж се връщаше от Белица в Охрид, било за да види народа в тоя край, дали са крепки духом, било свободното си време да посвети на богосъзерцание в манастира, чиято красота обичаше и тежко му беше да се развлича някъде другаде. Но двама разслабени паднаха пред него на пътя му, един от които освен това беше лишен и от светлина на очите, и развълнуваха неговата състрадателна душа към жалост. Но колкото беше готов да съжали, толкова беше устремен към смиреномъдрие, и по-голяма беше неговата грижа да скрие чудесата си, отколкото желанието на парализираните да получат изцеление. Затова се огледа наоколо и като не видя никого, вдигна очи към небето и простря преподобни ръце за молитва и низведе божествената помощ: докосна се до разслабените тела със същите ръце, с които изпълни молитвата си, и това докосване стана за тях стягане и свързване на членовете. И както казва Исаия, всеки от тях скачаше като елен, макар преди това да беше не само хром, но и целият беше неподвижен и не се различаваше от земята, върху която лежеше. И за слепия скоро изгря светлината, и величаеше Господа с висок глас. Но не можа съвсем да се скрие това чудотворение от човешките очи: видя един от слугите му. И понеже светият знаеше, че той е бил таен зрител на станалото - беше се скрил до килията му и гледаше оттам, му заповяда никому да не казва за видяното, докато е жив.
Вече преклонен от старост и изтощен от трудове, той реши да се откаже от епископията, не че бяга или се отказва от сана си, в който го постави Дух Свети да пасе Божията Църква, а поради блажено и божествено благоговение: боеше се да не би поради неговата немощ да се разруши делото Божие.
Затова дойде при царя и рече:
- Царю благочестиви, докато тялото ми беше годно за църковните трудове и грижи, които са по-тежки от гражданските, ако бих оставил Божията Църква, използвайки своята властна ръка, всички биха осъдили това като наемническа постъпка: защото наемникът има навика да бяга и да оставя овцете, когато вълкът идва. А за мене какво оправдание би имало, без да виждам някакъв вълк да оставям стадото? Затова и не го оставих даже до този момент. Но понеже виждаш, че ме е налегнала старост и премногото трудове ми отнеха всичката сила, погрижи се за Църквата и дай на Божия дом някой по-млад човек, който ще има душевната и телесна сила да поеме църковните грижи! Изпълни ми тази последна просба: дай ми възможност тези последни дни да беседвам със себе си и с Бога! За такова нещо удобно жилище ще ми бъде манастирът, дай ми да умра в него! Какво общо между мене и грижите, които изискват по-крепки членове? Ако ли съм вече немощен за църковните грижи, защо да си присвоявам още това достойнство? Павел нарече епископството "дело", затова трябва да стои далеч от него неспособният за делото. Нали няма да искаш да видиш Църквата, процъфтяла под моето име повече от много други, под същото това име да завехне?! А както рекох, запази красотата й чрез други по-силни! Защото голяма е опасността нейните дела да се разстроят поради моята немощ!
Царят ужасен от изслушаната нова реч, каза:
- Защо говориш това, отче? Как бих изтърпял да виждам да седи на твоя трон друг, докато ти си жив? Как бих лишил царството си от твоите архиерейски благословии? Твоята оставка от епископския трон ми изглежда като зловещо предсказание за моето сваляне от царския престол! Ако нещо съм ти съгрешил в неведението си - аз не си спомням нещо такова, - ако с нещо съм оскърбил твое Преосвещенство, и ако ни щадиш като баща и не искаш да откриеш моето невнимание към тебе, а скриваш истинската вина под претекста на твоята немощ - кажи, моля ти се! Готов съм да отговарям и чедото да изцери страданието на баща си! Ако ли нямаш какво да ни порицаеш, защо искаш да оскърбиш ония. които с нищо не са те оскърбили? Но даже и клира нямаш основание да обвиниш като противен и твърдоглав, защото всичките ти си ги родил чрез Евангелието и си ги покорил на себе си и Бога. Затова защо оставяш своите чеда, ридаещи за твоето неблагословно отричане? Дали ще ме послушаш, отче, или не, но аз дръзновено ще кажа: каквото и да кажеш, няма да те послушам; каквото и да направиш, няма да склоня! Считам отричането прилично само за недостойните, а ти си над всяко достойнство!
Старецът склони и нищо повече не прибави към своите думи пред царя за отричането си и се завърна в своя манастир.
Но Всевишният Цар се оказа благосклонен към неговото намерение: още с връщането си легна болен. Предузнал смъртта си, подари на българските църкви предсмъртен дар: преведе останалото от Триода, защото едва тогава завърши песните от Томина неделя до Петдесетница. И от този случай остроумните могат да съдят какъв е бил, когато е бил крепък телом, щом като и в болест уморяваше себе си с такива трудове. Но вътрешният му човек наистина се обновяваше в такава степен, в каквато външният тлееше и можеше да каже с Павел: "Кога съм немощен, тогава съм силен" (2 Кор. 12:10). И направи завещание - и това според каноните - за книгите, които написа, и за всичко останало. Всичко раздели на две и остави едната половина на епископията, а другата на светата си обител, като и с това показа как трябва да се печели и употребява - и двете според Божието повеление. Възможно ли е по-похвално отричане от имота си от това на великия Климент?
След като така живя и украси дадения му от Бога трон, той положи край. приличен на началото, и отиде при Господа. Над божественото му тяло, равностойно по чест с душата, се извърши преподобно опело и бе погребано в света обител, където сам със собствени ръце си беше приготвил гроб от дясната страна на притвора, на 27 юли 916 г., в дните на българския цар Симеон.
Но и това е голямо доказателство за единодушието на светците, което аз не знаех: пред неговата кончина някои от неговите ученици видели насън, че дошли Кирил и Методий при блажения и предсказали края на живота му.
Тропарь святителю Клименту, архиепископу Охридскому
глас 4
Словесы наставил еси языки в веру Христову,/ делы же возвысил еси себе к Божественней жизни,/ святителю Клименте равноапостольне,/ чудесы сияя приступающим к тебе верно/ и знаменьми озаряя Церковь преславно,/ сего ради честную твою память славим.
(Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.)
Ин тропарь святителю Клименту Охридскому
глас 4
Яко труба Архангела Божия/ оглашавши роди словенстии на вся веки/ и к чудеси преславному утверждения людей твоих в Православии/ прилагавши неиждиваемо чудеса велия даже доныне. / Темже с любовию почитаем присночестную память твою,/ святителю Клименте равноапостольне, и молим:/ молися о душах наших.
(Перевод: Как труба Архангела Божия ты наставляешь народы славянские во все века и к чуду удивительного укрепления людей твоих в Православии прилагаешь свои неоскудеваемые великие чудеса даже до нынешнего времени. Потому с любовью почитаем священную память твою, святитель Климент равноапостольный, и молим тебя: «Молись о душах наших».)
Кондак святителю Клименту Охридскому
глас 3
Храм твой, святе, врачевство духовное/ преславно показуется верно приступающим,/ всех бо различных болезней избавляет,/ страсти же душ всяческия усыпает. / Сего ради тя, всеблаженне,/ тепла предстателя именуем.
(Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра, защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива. Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.)
Величание
Величаем Тя, святителю отче Клименте, иже ученьми твоими роды словенския просветил еси и ко Христу привел еси.
ЖИТИЕ БЛАЖЕННОГО НИКОЛАЯ КОЧАНОВА, НОВГОРОДСКОГО (1392 г.)
Свети юродиви княз Новгородски Николай Качанов. Мозаика от главния иконос на Исакиевския събор. XIX в. |
Блаженный Николай Кочанов жил в XIV веке. Он родился в Новгороде в богатой и знатной семье Максима и Иулиании. С юности святой Николай отличался глубоким благочестием, усердно посещал храм Божий, любил пост и молитву, щедро раздавал милостыню бедным. Видя его добродетельную жизнь, новгородские вельможи стали прославлять его. Блаженный, испугавшись славы «от человек», начал юродствовать ради Господа. Он оставил свой богатый дом, оделся в рубище и так скитался по городу в любое время года, претерпевая холод и нищету, с тайной молитвой в сердце. Безрассудные люди злословили святого, наносили ему всякие обиды и даже побои, но он радовался и молился о своих оскорбителях. Господь же укреплял его в подвиге.
Блаженный Николай жил на Софийской стороне Новгорода. На Торговой стороне в то же время подвизался блаженный Феодор, также юродивый Христа ради. Оба святых, обличая распри новгородцев Софийской и Торговой сторон, мнимо враждовали. Они изгоняли друг друга, когда каждый заходил не на свою сторону. Однажды, догоняя своего «непримиримого врага», блаженный Николай пошел по Волхову как по суше и бросил в блаженного Феодора кочан капусты, отчего и был назван Кочановым.
Господь прославил Своего угодника дарами прозорливости и чудотворений. Тут не укрылся блаженный от молвы, ибо все взирали на него как на человека Божия. Как-то один новгородский посадник пригласил его на пиршество всех именитых мужей города, а слуги без ведома хозяина прогнали святого. Когда он ушел, то исчезло вино в сосудах. Посадник, узнав, что приходил блаженный Николай и что его прогнали, послал вернуть его. И когда святой вернулся, вино вновь обрелось в сосудах.
После кончины блаженного Николая, 27 июля 1392 года, его тело было погребено по завещанию святого на краю кладбища, расположенного вокруг Иаковского собора, близ дороги.
В 1554 году над могилой святого был построен каменный храм во имя святого великомученика Пантелеимона, но в народе он называется храмом святого Николая чудотворца Кочанова. Этот храм пользовался особым почитанием Новгородских святителей, которые обязательно (по уставу Софийского собора) посещали его в четверг недели Мясопустной: «А в тот же день (четверток Мясопустной) едет святитель к святому Николе Кочанову в церковь прощаться». В XVII веке в день памяти блаженного Николая в том храме служба совершалась архиереем.
В 1815 году над мощами блаженного Николая был устроена новая резная гробница с сенью. На иконах блаженный Николай, в отличие от других юродивых Христа ради, не изображается босым, полунагим, едва прикрытым ветхой одеждой, но... «шуба княжеская, исподняя лазоревая, подпоясан платом», с кочаном в руке.
Тропарь блаженного Николая Кочанова
глас 8
Терпением своим и мужеством/ Христа ради во юродство претворився, блаженне Николае,/ худость ризную имея,/ тягость вара дневнаго понесл еси/ и мразы зимныя терпел еси. / И ныне, в Вышних Троице предстоя,/ нам, приходящим с верою к раце мощей твоих,/ исцеление подаеши, твое успение честно славящим,/ и молиши Христа Бога спастися душам нашим.
(Перевод: Терпением своим и мужеством Христа ради стал юродивым, блаженный Николай, имея ветхую одежду, тягость зноя дневного ты переносил и морозы зимние терпел. И сейчас, предстоя на Небесах Троице, нам, приходящим с верой к раке с мощами твоими, подаешь исцеление, твое успение с почтением прославляющим, и молишь Христа Бога о спасении душ наших.)
Ин тропарь блаженного Николая Кочанова
глас 8
Горняя мудрствуя,/ свято жительствуя и славы мира отбегая,/ юродство Христа ради избрал еси, блаженне Николае,/ и ныне, в Вышних Троице предстоя,/ нам, честную память твою славящим/ и с верою к раце мощей твоих приходящим,/ исцеление подаеши/ и молиши Христа Бога спастися душам нашим.
(Перевод: О небесном помышляя (Кол.3:2), проводя святую жизнь и славы мирской избегая, ты избрал юродство Христа ради, блаженный Николай, и сейчас, предстоя на Небесах Троице, нам, почтенную память твою прославляющим и с верой к раке с мощам твоими приходящим, подаешь исцеление и молишь Христа Бога о спасении душ наших.)
Кондак блаженного Николая Кочанова
глас 4
Яко Андрея блаженнаго ученик и наследник был еси,/ того же стопам последуя, юродиве Николае Кочанов,/ и паки от мирския чади уничижение и пхание приемля,/ о ихже согрешениих Христу Богу моляся. / По честнем же твоем успении Великий Новград имать мощи твоя в себе,/ яко неистощимое сокровище,/ подаеши бо исцеление/ верою к раце мощей твоих приходящим/ и успение твое честно славящим.
(Перевод: Как ученик блаженного Андрея, ты был его наследником, его же стопам последуя, юродивый Николай Кочанов, и от простого народа уничижение и толчки принимая, об их же согрешениях Христу Богу молился. После почитаемого твоего успения Великий Новгород хранит мощи твои у себя, как неистощимое сокровище, ибо ты подаешь исцеление с верой приходящим к раке с мощами твоими и успение твое с почтением прославляющим.)
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА