Рождественски пост  

Св. прпрок  Авдий. Св. преподобни Варлаам и Иоасаф, индийски принц, и неговия баща, цар Авенир. Св. мъченик Варлаам. Св. мъченик Аза и на 150 воини с него. Св. мъченик Илиодор Прочети повече

"Кое е по-добро, кажи ми: да се беседва за народните, съдебни и военни ли дела (да си спомним и днешните политически, обществени, ЗДРАВНИ, икономически, социални и въоръжени противопоставяния и конфликти – б.р) или за небесните работи и за това какво ни предстои след нашето отшествие от тук? Кое е по-добро: да се говори за съседа и за неговите дела и изобщо да се занимаваме с чуждите работи, или да се беседва за ангелите и нещата, касаещи нашата собствена полза? Делата на съседа ти изобщо не те засягат; а небесните неща се отнасят и до теб. Да, по този въпрос, казват някои, може наведнъж всичко да бъде казано.

Но защо не мислите така и за пустите и празни беседи помежду си, но, употребявайки за тях целия си живот, никога не се изтощавате да намирате предмет за тях (редно е да си припомним и днешните телефони, интернет „социални“ мрежи, съобщения, блогове, форуми, чатове, дискусии, групи, коментари, споделяния, преглеждания, абонирания, лайквания, „приятелства“ – б.р.)?

И все още не говоря за онова, което е и далеч по-лошо... по-празните и лекомислени в своите разговори все се въртят около някакви шутове, танцьорки, бегачи, осквернявайки слуха си, растлявайки душата си в подобни разговори, упоявайки със сладострастие своето естество и внасяйки в своето въображение всякакви порочни образи (нека тук да се замислим за телевизията, кинозалите, дискотеките, театрите, стадионите, концертите, филмите, електронните игри, шоу програмите, комедиите, снимките, видео споделянето – б.р.).

Само когато езикът изрече името на танцьора (филмовата, музикалната, медийната, спортната „звезда“ идол – б.р.), душата веднага си представя лицето му, косите му, тънката му одежда или него самия, който е още по-разглезен от всичко до тук изброено. Друг пък по същия начин ще възбужда в душата си плам, започвайки разговор за блудна жена, за нейните слова, облекло, разпътните й очи, сладострастните погледи, заплетените коси, гримираното лице, потъмнените мигли (много от изброените мерзости са характерни ЗА ПОЧТИ ВСЯКА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА, ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ТАТУИРОВКИТЕ, ПИРСИНГИТЕ, УГОЛЕМЯВАНИЯТА НА ТЕЛЕСНИ ЧАСТ, ПОЛУ ОГОЛЕНИТЕ ТЕЛА и т.н. – б.р.).

Нима не чувствате вече нещо страшно в самия ми разказ за всичко това (повечето от съвременните хора не само няма да почувстват заплаха за душата, но ще приемат изброеното като напълно естествено и ще се учудят на въпроса – б.р.)?

Но не се срамувайте и не се изчервявайте: това е неизбежното, естествено въздействие, че силата на разказа има такова влияние върху душата. Дори това, че само при моя разказ, вие, стоящите в църквата, далеч от подобни субекти, вече чувствате нещо от едното само слушане, то помислете си какво ли трябва да се случва с онези, които присъстват на самото зрелище, с пълна свобода, извън обкръжението на това почтено и важно събрание и с голямо безсрамие гледат и слушат какво се прави там (нека тук да се замислим отново върху окаяното си днешно положение, когато пред стоящите в съвременните „официални“ църкви и манастири се разкарват образи и персонажи като „монаха“ „баба Гуци“, масона рицар „архимандрит“ Дионисий (Мишев), „патриарха“ комунистически милиционер Неофит (Димитров) и огромно множество техни колеги търгаши, агенти, жидомасони, хомосексуалисти, педофили, архонти, корбанжии, софраджии, чорбаджии, ракиджии, новостилни коледари и други извратени еретически икуменически лъжедуховници. Съвсем естествено е много от техните миряни отдавна да са изгубили всякакъв свян и срам, потъвайки безпокайно в изключително неморалната обществена среда – б.р.).  

Но за какво, би казал някой от невнимателните, за какво ни обвиняваш, като изпускаш от вниманието си, че тези неща, които са естествени и вече необходими (днес можем да кажем, че са вече почти непреодолими – б.р.), ти казваш, имат такова влияние над душата? Слушащият всичко това се изнежва – това е естествен процес; но самото слушане на всичко това – това вече не е дело на природата, а грях на волята. Това, че приближаващият се към огъня трябва да понесе вреда това е необходимост и е следствие на немощта на естеството, но не самото ни естество ни влече към огъня и вредата, произтичаща от него, а това зависи само от ИЗВРАТЕНАТА ВОЛЯ. Ето и аз искам това да не е така, това да бъде поправено, така че вие по ваше произволение да не попаднете в пропаст, нито пък да бъдете низвергнати в бездната на злото, нито против волята си да налитате на огън и по този начин да не направите себе си жертва на пламъка, приготвен от дявола. И така, да се сподобим всички ние да преминем в лоното Авраамово по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух да бъде слава во веки веков. Амин."

Свети Йоан Златоуст, Беседи върху Евангелието на Йоан Богослов, Беседа 18

†    ВИЖТЕ ОЩЕ