Днес 25 януари е † 12 януари 2025 по църковния календар

Света мъченица Татяна. Свети мъченик Петър Авесаламит. Свети мъченик Мертий Прочети повече

---

1878г. е освободен Лозенград Прочети повече

Вяра

02.08 по еретическия, † 20 юли по православния календар - СВЕТИ СЛАВЕН ПРОРОК ИЛИЯ

Житие и чудеса на свети пророк Илия (IX в. пр. Р.Х.)

Свети славен пророк Илия. Фрагмент от стара стенопис в манастира ''Високи Дечани'', Косово, Сърбия

Пристъпвайки към разказа за житието на свети Илия, Боговидец и славен ревнител за Бога, изобличител на беззаконните царе, наказващ отстъпилите от Бога хора, палач на лъжливите пророци, дивен чудотворец, на когото се подчинявали стихиите, и когото слушало небето, велик Божий угодник, който пребивава и досега в плът и ще дойде на земята преди второто Христово пришествие за по-ясно и силно доказателство на ревността, с която той възревнувал за Господа Бога, ще изложим накратко събитията, случили се преди него.

От древност избраните Божии хора от дванадесетте сина на Израил, размножили се в дванадесет племена, наречени колена, образували едно царство, управлявано неделимо и едновластно от един водач, започвайки от Моисей и Иисус Навин и другите съдии на Израил до царете Давид и Соломон. Когато, след смъртта на Соломон, се възцарил синът му Ровоам и когато той, при управлението на царството, поради младостта си, не послушал съветите на опитните старци, а послушал подобните на себе си младежи, той се оказал тежко бреме за своите поданици, защото ги товарел с прекомерни данъци и работа, жестоко ги наказвал, даже не рядко ги изпращал на заточение; тогава десет колена се отвърнали от него и си избрали за цар друг човек, на име Иеровоам. Иеровоам преди това бил роб на Соломон. Веднъж Соломон поискал да убие Иеровоам заради някакво негово провинение, но Иеровоам избягал в Египет, където и живял до смъртта на Соломон. След смъртта на Соломон той се върнал в Израилевата земя и бил избран за цар от израилевите колена, отвърнали се от Ровоам. Соломоновият син Ровоам царувал в Иерусалим само над две колена - Иудиното и Вениаминовото; а Соломоновият роб Иеровоам царувал над десет Израилеви колена, като живеел в град Сихем, който бил възстановен и възобновен от него, тъй като до това време бил в развалини. Останалите верни на Соломоновия син две колена били наречени Иудейско царство; а десетте колена, преминали към Соломоновия роб, образували Израилското царство.

Но тъй като Израилевите колена, макар и да се разделили на две царства, все пак всички заедно служели на Един Бог, сътворил небето и земята, защото не можели да имат нито друг храм, освен Иерусалимския, построен от Соломон, нито други свещеници освен поставените от Бога; затова по всяко време хората от Израилското царство на големи групи отивали в Иерусалим за поклонение и жертвоприношение на Господа, своя Бог. Като виждал това, Иеровоам, Израилевият цар, започнал да се безпокои, като казал:

- Ако тези хора все така отиват в Иерусалим за поклонение на Бога, ще поискат отново да преминат към първия си цар, Соломоновия син, а мен ще убият.

Като размишлявал за това, той започнал да търси средства, с които би отвърнал израилтяните от Иерусалим, за да не ходят там. И намислил преди всичко да ги отклони от Бога.

- Не е възможно - казал той - да оставят Иерусалим, ако първо не оставят Бога.

Като знаел, че този народ е склонен към идолопоклонство и към всякакво нечисто беззаконие, Иеровоам измислил следната коварна хитрост, за да се отрекат от Бога. Той излял от злато два телеца, подобно на древните израилтяни, които при изхода си от Египет си направили в пустинята златен телец, на който се покланяли, вместо да се покланят на истинния Бог. Като свикал при себе си целия израилев народ и като посочил пред събралите се двата златни телеца, Иеровоам казал:

- Израилю! Ето твоите богове, които те изведоха от Египетската земя. Не ходете повече в Иерусалим, а се покланяйте на тези богове.

И той поставил тези телци на различни места: единия - във Ветил, а другия - в Дан, като построил за тях прекрасни храмове, установил празници и много жертвоприношения в тяхна чест и назначил за тях жреци; и дори самият той изпълнявал задълженията на жрец. За по-голяма съблазън на грехолюбивите хора, Иеровоам заповядал до тези излети от злато идоли в дните, установени за честване на техните празници, да се извършват всякакви беззакония.

Така нечестивият цар заради временното царуване не само че сам отпаднал от Бога, но отклонил от Него и десетте Израилеви колена. След този цар и следващите израилеви царе, заедно с всичките си поданици, се придържали към същото нечестиво идолопоклонничество, на което се научили и привикнали при Иеровоам.

А премилосърдният Господ, който не оставя и тези, които Го оставят, но поради Своята благост, търси тяхното обръщане, изпращал при израилтяните Своите свети пророци, за да изобличават заблужденията им и да ги увещават така, че като се избавят от дяволските мрежи, отново да се върнат към благочестивото почитане на истинния Бог. Заедно с пророците, изпращани в различни времена на Израил от Бога, е и великият между пророците Илия, за чийто живот ще стане дума.

Рождество на пророк Илия

По достоверно предание родината на светия Божий пророк Илия била Галаадската страна, от страната на Иордан, граничеща с Арабия. Градът, в който се е родил, се наричал Тесвит, откъдето и Илия е наречен Тесвитянин. Илия произлизал от Аароновия род. Баща му се казвал Савах. Раждането на Илия било ознаменувано с видение, което имал баща му. По същото време, когато майката на Илия го раждала, Савах видял светлосияйни мъже, които разговаряли с младенеца, повивали го с огън и го кърмели, като слагали в устата му огнен пламък. Изплашен от това видение, Савах отишъл в Иерусалим и разказал на свещениците за видението. Тогава един от тях, който бил прозорлив, казал на Савах:

- Не се бой от видението за твоя син, но знай, че този младенец ще бъде съсъд на Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено, велика ще бъде и ревността му за Господа, и животът му ще бъде благоугоден на Бога и той ще съди Израиля с меч и с огън.

Такива били знамението при раждането на Илия и предсказанието за него, показващо какъв ще стане, когато възмъжее.

Като произхождащ от свещенически род, Илия получил възпитанието и образованието си между свещеници. Като се отдал на Бога от най-ранна възраст, той възлюбил девствената чистота, в която пребивавал като Божий ангел, непорочен пред Бога, чист по душа и тяло. Като обичал да размишлява за Бога, той често се отдалечавал за безмълвие в пустинни места, където в топла молитва дълго беседвал насаме с Бога, горейки, като серафим, от пламенна любов към Бога. И самият Илия бил обичан от Бога, защото Бог обича тези, които Го обичат. Илия бил удостояван с милостиви беседи с Бога и вследствие на равноангелния си живот, придобил велико дръзновение пред Него: Илия получавал всичко, за което молел Бога, тъй като бил намерил благоволение пред Него. Като слушал и виждал, от една страна, извършващите се в развратения Израил беззакония: царете - пребиваващи в богопротивно нечестие, съдиите и старейшините - непостъпващи според истината, народа - служещ на идолски мерзости и тънещ във всякакви духовни и тлесни пороци, без страх и боязън от Бога, принасящ синовете и дъщерите си в жертва на бесовете; а от друга - ревностните почитатели на истинния Бог - претърпяващи всякакви притеснения и гонения, дори до смърт - за всичко това пророкът силно скърбял със сърцето си: той ту оплаквал гибелта на такова безбройно множество човешки души, ту негодувал срещу жестокото гонение срещу праведните, а особено скърбял и страдал с душата си за безчестието, нанасяно на истинния Бог от страна на нечестивите хора и все повече и повече се изпълвал с ревност за Божията слава. Преди всичко Илия молел Бога да обърне грешниците към покаяние. Но тъй като Бог изисква от грешните хора доброволно обръщане, а в ожесточените сърца на израилтяните нямало такъв стремеж към добро, пророк Илия, като възревнувал силно за Божията слава и за спасението на хората, молел Бога да накаже временно Израил, така че поне с това средство да ги отклони от нечестието. Но като знаел в същото време, че Господ, поради Своето човеколюбие и дълготърпение, не е бърз в наказанието, Илия, поради голямата си ревност за Него, се осмелил да моли Бога да заповяда на него, на Илия, да накаже законопрестъпниците, като предполагал, че те ще се обърнат към покаяние, ако бъдат наказани от човек. И Илия молел неотстъпно Бога за това, докато не получил моленото от всещедрия Господ. Премилостивият Господ, като чедолюбив баща, не искал да опечали любимия Си слуга, който Му служел синовно и не нарушавал дори и най-малката Му заповед; но тъй като Илия Му бил послушен във всичко и никога с нищо не Го прогневявал, то и Бог внимавал към молитвите на Своя верен раб, като не го опечалявал с неизпълнението им.

По това време в Израил царувал беззаконният цар Ахав, който имал Самария за свой столичен град. Ахав се оженил за Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваал. Иезавел, като езичница, донесла със себе си в новото си отечество идол на сидонския бог Ваал. А Ахав построил за него капище в Самария и му въздигнал там жертвеник, самият той му се покланял като на бог и принуждавал всички израилтяни да се кланят на този идол. С това той скоро развил до крайност идолопоклонството в своето царство, с което прогневил Господа повече от всички други царе, царували преди него над Израиля. И ето при този цар отишъл Божият пророк Илия, изпълнен с ревност по Бога, и го изобличил в заблуждение - че той, като оставил Израилевия Бог, сам се покланя на бесовете и заедно със себе си влече целия си народ към гибел. Като видял, че царят не слуша неговите увещания, светият пророк прибавил към думите дело, като предал на наказание царя богопротивник и неговите поданици. Той казал:

Свети славен пророк Илия. Икона от Византия. Манастир "Св. Екатерина" на Синай.

- Жив Господ, Бог всемогъщ, Бог Израилев, пред Когото стоя. През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Като казал това, Илия си тръгнал от Ахав и по думата на пророка небето се заключило и настанала суша: нито една капка дъжд или роса не паднала на земята. Вследствие на сушата зърнената реколта била изключително слаба и настъпил глад. Защото, когато съгреши царят, божият гняв идва върху всички поданици (както и преди, вследствие на грехопадението само на Давид пострадало цялото царство). Божият пророк Илия очаквал, че като бъде наказан, израилският цар Ахав ще осъзнае своята заблуда, ще се обърне към Бога с покаяние, а заедно със себе си ще обърне към истинския път и развратения от него народ. Но когато свети Илия видял, че Ахав, подобно на Фараона, остава ожесточен и не само не мисли да остави нечестието, но напротив, все повече и повече затъва в бездната на злото, преследва и дори убива хората, които с живота си благоугаждат на Бога, продължил наказанието на другата и на третата година. Тогава се изпълнило словото на първия Боговидец, свети пророк Мойсей, казано на Израил:

“- И небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе - на желязо”; защото при затвореното небе земята нямала влага и не давала никакъв плод.

Тъй като въздухът постоянно бил зноен и всеки ден от палещото слънце наставала силна жега, всички дървета, цветя и треви повехнали, плодовете загинали, градините, нивите и полята напълно опустели и на тях нямало нито орач, нито сеяч. Водата в изворите секнала, малките реки и потоците съвсем пресъхнали, а в големите реки количеството на водата намаляло, цялата земя станала безводна и суха, хора, животни и птици умирали от глад. Това наказание постигнало не само Израилското царство, но и околните страни. Защото, когато в града се запали една къща, пожарът се разпространява и върху съседните. Така се случило и в поднебесната: само израилевият народ навлякъл върху себе си Божия гняв, а страдала цялата вселена. Но всичко това станало не толкова от Божия гняв, колкото заради ревността на пророк Илия за Божията слава. Защото премилосърдният и човеколюбив Господ, поради безмерната Си благост, като видял бедствието на хората и гибелта на всякакви животни, бил вече готов да изпрати дъжд върху земята, но се възпирал, за да изпълни решението на Илия и за да не се окажат лъжливи думите на пророка:

- Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Казалият това бил до такава степен обхванат от ревност за Бога, че не пощадил и себе си, тъй като знаел, че когато запасите от храна свършат и той, както и всички останали хора, ще трябва да гладува. Но той пренебрегвал това, защото предпочитал да умре от глад, отколкото да помилва неразкаяните грешници, враждуващи против Бога.

Какво направил всеблагият Бог? Той изпратил пророк Илия в едно уединено място, далеч от човешките жилища, като казал:

Свети славен пророк Илия в пустинята. Стара икона от Русия

“- Тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там”.

Господ направил така, за да предпази Илия от Иезавел, за да не загине от глад и за да възбуди у него, чрез враните и потока Хорат, състрадание към хората, страдащи и загиващи от глад и жажда. В сравнение с другите птици враните притежават особено свойство, те са много лакоми и нямат никакво чувство на жалост даже към малките си вранчета, тъй като враната, щом като измъти малките си, ги изоставя в гнездото, като отлита на друго място и ги обрича на смърт от глад. Само Божият Промисъл, грижещ се за всяка твар, ги спасява от смърт: в устата им сами долитат мухи, които вранчетата поглъщат. И всеки път, когато враните, по Божия заповед, му носели храна - сутрин хляб, а вечер месо, съвестта на Илия, този вътрешен глас Божий у човека, викала към сърцето му:

- Виж враните, които по природа са диви, лакоми, ненаситни и необичащи своите вранчета, как се грижат за твоето препитание: самите те са гладни, а носят храна на тебе. А ти самият, човече, нямаш състрадание към хората, и не само хората, но и животните, и птиците искаш да умориш от глад.

Също така, когато след известно време пророкът видял потока пресъхнал, Бог му казал:

- Време е вече да помилвам измъчената твар и да ѝ изпратя дъжд, за да не умреш и ти самият от жажда.

Но Божият ревнител се устоявал; напротив, той молел Бога да няма дъжд дотогава, докато бъдат наказани ненаказаните и докато загинат всички Божии врагове на земята. Тогава Господ, отново премъдро склонявайки Своя раб към милосърдие, го пратил в Сарепта Сидонска, която не била под властта на израилския цар, при бедна вдовица, за да размисли в себе си какво бедствие е причинил не само на богатите и семейните хора, но и на бедните вдовици, които не само по време на глад, но и в години на богата реколта и всякакво земно изобилие, често нямат храна и за един ден. Пророкът, като дошъл при портите на този град, видял вдовица, носеща дърва, не повече от две дръвца; защото тя имала само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето. Той като Илия бил измъчван от глад, той поискал от вдовицата парче хляб. А вдовицата, като му разказала за своята крайна бедност в последно време, казала, че иска от останалото при нея брашно да приготви за последен път обяд за себе си и за сина си, а после им предстои да умрат от глад. Божият човек можел да се умили от това и да съжали всички бедни вдовици, страдащи от глад; но голямата ревност за Бога побеждавала всичко и той не оказвал никакво милосърдие към погиващата твар, желаейки да прослави Твореца и да покаже на цялата вселена Неговата всемогъща сила. Като имал, заради вярата си, дар на чудотворство от Бога, Илия направил така, че брашното и дървеното масло в дома на вдовицата не свършвали; и той бил хранен от вдовицата дотогава, докато престанал гладът. Пророкът възкресил и умрелия син на вдовицата с молитва, съединена с трикратно простиране над умрялото момче, както е написано за това в Словото Божие. Съществува предание, според което този възкресен син на вдовицата се казвал Иона, и че именно той, като станал на възраст, се сподобил с пророчески дар и бил пратен в Ниневия да проповядва покаяние; като бил погълнат в морето от кита и след три дни изхвърлен от него, той предизобразил тридневното Христово възкресение, което подробно е описано в пророческата книга и в житието му.

След като изминали три бездъждовни и гладни години, всеблагият Бог, като видял Своето създание съвършено загиващо на земята от глад, се умилостивил и казал на Своя раб Илия:

- Иди и се яви на Ахав; Аз искам да помилвам творението Си и по твоята дума ще пратя дъжд на изсъхналата земя, ще я напоя и ще я направя плодородна. Ахав вече е склонен да се покае, търси те и е готов да те послуша за всичко, което му заповядаш.

Пророкът веднага се отправил от Сарепта Сидонска към Самария, столичния град на Израилското царство. По това време началник на двореца на цар Ахав бил някой си Авдий, верен негов слуга и богобоязлив човек. Той скрил от избиване от Иезавел сто Господни пророци, като ги настанил в две пещери, във всяка по петдесет, и ги хранел с хляб и вода. Като повикал при себе си този началник на двореца, цар Ахав (още преди идването на Илия при него) го изпратил при пресъхналите потоци да търси трева, за да има с какво да нахранят немногото останали живи коне и друг добитък. Авдий едва излязъл от града, когато срещнал пророк Илия, поклонил му се до земята и казал, че Ахав старателно го търси из цялото си царство. Свети Илия отговорил на Авдий:

- Иди кажи на господаря си: Илия е тук.

Авдий се отказвал, като казал:

- Страхувам се, защото, когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахав и той не те намери, тогава ще се окажа лъжец пред своя господар и той ще ме убие.

Илия отговорил:

- Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще се явя пред Ахав!

Авдий се върнал и казал на царя. Ахав побързал да излезе да посрещне Божия човек. Когато видял Илия, поради затаената в него злоба към пророка, не можал да се въздържи от жестока дума и казал на Илия:

- Ти ли си (този), който смущаваш Израиля?

А Божият пророк безстрашно му отговорил:

- Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.

След това Божият пророк, като имал в себе си силата на Божията помощ, започнал с власт да заповядва на царя, като казал:

- Сега прати и събери при мене цял Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте (безсрамни) Ваалови пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел. (Нека встъпят с мен в спор за Бога и ще видим кой е истинският Бог.)

Царят веднага разпратил пратеници по цялата израилева земя, събрал безчислено множество народ и свикал на планината Кармил всички нечестиви пророци и жреци, и самият той отишъл там.

Тогава Божият ревнител Илия, като застанал пред събралите се, се обърнал към царя и към целия израилски народ със следните думи:

- Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ (Бог, Който ви изведе със силната Си ръка от Египет) е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него.

Народът мълчал, а и не можел да отговори нищо, защото всеки израилтянин бил изобличаван в заблуда от собствената си съвест. Тогава Илия продължил:

- Ето какво: за да разберете днес кой е истинският Бог, правете това, което ви заповядам. Вие виждате, че само аз останах пророк Господен; вие убихте всички други пророци; виждате също колко много са тук Вааловите пророци. И така, дайте ни две телета за жертвоприношение, едното - на мен, а другото - на Вааловите жреци; но огън да не се подклажда. Върху чиято жертва падне огън от небето и я запали, богът на този пророк е и истинският Бог и всички трябва да Му се поклонят, а тези, които не Го признаят, нека бъдат предадени на смърт.

Като изслушал тези думи, целият народ одобрил решението на Божия пророк и казал:

- Нека бъде така; решението ти е добро.

Когато телетата били доведени при събранието, свети Илия казал на нечестивите Ваалови пророци:

- Изберете си едно теле и първо вие пригответе жертвата, понеже сте много, а аз съм сам и ще я приготвя после. Като положите телето върху дървата, не подклаждайте огън, а се молете на вашия бог Ваал да изпрати огън от небето и да запали жертвата ви.

Безсрамните пророци така и направили. Като хвърлили жребий, те взели телето, издигнали жертвеник, сложили на него достатъчно количество дърва, заклали телето, разделили го на части, положили ги върху дървата на жертвеника и започнали да се молят на своя Ваал да изпрати огън върху жертвата им. Те призовавали името му от сутринта до пладне, като викали:

- Чуй ни, Ваале, чуй ни!

Ала нямало ни глас, ни отговор. Те започнали да скачат около жертвеника, но всичко било напразно. По пладне пророк Илия им се присмял:

- Викайте по-високо, за да ви чуе вашият бог; може би той сега не е свободен или е зает с нещо, или разговаря, или пирува, или е заспал; Викайте, колкото се може по-високо, за да го събудите.

Лъжепророците призовавали Ваал със силни викове и по обичая си се бодели с ножове, а някои се биели с бичове до кръв. Преди настъпването на вечерта свети Илия Тесвитянин им казал:

- Замълчете и престанете; вече е време и аз да извърша своето жертвоприношение.

Поклонниците на Ваал се спрели. Тогава Илия, като се обърнал към народа, казал:

- Приближете се до мене!

Всички се приближили до него. Пророкът взел дванадесет камъка, според броя на израилевите колена, съградил от тях жертвеник на Господа, след това, като сложил дърва върху жертвеника, разсякъл телето на части, положил ги върху дървата, изкопал окоп около жертвеника и заповядал на хората да напълнят четири ведра вода и да ги излеят върху жертвата и върху дървата; така и направили. Илия заповядал да повторят; повторили. Заповядал за трети път да направят същото; и го направили. Водата се разляла около жертвеника, а окопът се напълнил с вода.

И като устремил взора си към небето, Илия извикал към Бога и казал:

- Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаков! Чуй ме днес, Господи, чуй Твоя раб и изпрати от небето огън върху жертвата, за да познаят днес всички тия човеци, че само Ти Си Бог Израилев и че аз съм Твой раб и на Тебе принесох тази жертва! Чуй ме, Господи, отговори ми с огън, за да се обърнат към Тебе сърцата на тези хора!

И огън Господен паднал от небето и унищожил всесъжението и дървата, и камъните, и пепелта, и дори водата, която била в окопа - всичко било унищожено от огъня. Като видял това, целият народ паднал по лице на земята и казал:

- Наистина, само Господ е Бог и няма друг Бог освен Него!

Илия казал на народа:

- Хванете Вааловите пророци, така че нито един от тях да не избяга.

Свети пророк Илия Тесвитянин

Народът изпълнил заповедта му и Илия ги отвел при потока Кисон, който се вливал с водите си във Велико море. Там той ги изклал със собствените си ръце и хвърлил нечестивите им трупове във водата, за да не се оскверни с тях земята и за да не се зарази въздухът със смрад от тях. След това свети Илия наредил на цар Ахав по-бързо да пие и да яде и да впряга конете в колесницата, за да тръгне на път, защото скоро ще завали силен дъжд, от който всичко ще подгизне. Когато Ахав седнал да яде и да пие, Илия се изкачил на планината Кармил. Като се навел към земята, той сложил лицето си между коленете и се помолил на Бога да изпрати дъжд на земята. Веднага след молитвата му небесата, като с ключ, се отворили и паднал голям дъжд, който намокрил всички и обилно напоил зажаднялата земя. Тогава Ахав, като осъзнал заблуждението си, по пътя към Самария оплаквал греховете си. А свети Илия, като препасал кръста си, тичал пред него, като се радвал за славата на Господа, своя Бог.

Нечестивата царица Иезавел, жената на Ахав, като узнала за всичко станало, страшно се разгневила на Илия за избиването на безсрамните ѝ пророци и като се кълняла в своите богове, изпратила да му кажат, че тя ще го убие на следващия ден в същия този час, в който Илия убил пророците на Ваал. Свети Илия се изплашил от смъртта, защото бил човек с всички присъщи на хората немощи, както е и казано за него: “Илия беше подобострастен нам човек”. Поради заплахите на Иезавел той избягал във Вирсавия, в Иудейското царство, и отишъл в пустинята сам. Като изминал един ден път в пустинята, той седнал да отдъхне под един хвойнов храст. Измъчван от скръб, той започнал да моли от Бога смърт за себе си, като казал:

- Господи, стига ми вече, че досега живях на земята; прибери душата ми, понеже аз съм по-добър от отците си.

Пророкът казал това не вследствие на скръб от гонението срещу него, но като Божи ревнител, нетърпящ човешката злоба, безчестенето на Бога и хуленето на пресвятото име Господне: за него било по-леко да умре, отколкото да слуша и да гледа беззаконниците, презиращи и отхвърлящи своя Бог. С тази молитва на уста Илия легнал и заспал под дървото. И ето, ангел Господен се докоснал до него и му казал:

- Стани, яж и пий.

Като се понадигнал, Илия видял до възглавето си топла печена питка и стомна вода. Хапнал, пийнал вода и пак заспал. Ангел Господен повторно го докоснал, като казал:

- Стани, яж и пий, понеже те чака дълг път.

Като станал, Илия пак хапнал и пийнал и като се подкрепил с тази храна, вървял четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив, където се заселил в една пещера. Тук събеседник му бил Сам Господ Бог, Който му се явил в полъх от тих вятър. Когато Господ се приближавал към него, страшни знамения предшествали Неговото явяване: отначало имало силна буря, която цепела планини и събаряла скали, после минал огън, но не в огъня бил Господ; след огъня - лъх от тих вятър; там бил Господ. Когато Илия чул минаването на Господ, той закрил лицето си със своя кожух и като излязъл от пещерата, застанал до нея. Той чул Господ, Който му казал:

- Защо си тука, Илия?

Илия отговорил:

- Пламнах от ревност за Тебе, Господи Вседържителю, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоте жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.

А Господ, като утешавал Илия в скръбта му, му открил, че не целият израилев народ е отстъпил от Него, но Той има седем хиляди тайни Свои раби, които не били прегъвали коленете си пред Ваал. Заедно с това Господ възвестил на Илия предстоящата наскоро гибел на Ахав и Иезавел и на целия им дом и заповядал на Илия да помаже за цар над Израиля един достоен мъж, на име Ииуй, който щял да изтреби целия Ахавов род, а Елисей - да помаже за пророк. Като утешил така Своя раб, Господ си тръгнал от него. А Божият угодник, по Господнята заповед, тръгнал от Хорив, срещнал на пътя Сафатовия син Елисей, който орял земята с дванайсет чифта волове. Като хвърлил кожуха си върху него, свети Илия му обявил Господнята воля, нарекъл го пророк и му заповядал да тръгне след него. А Елисей казал на Илия:

- Умолявам те, пусни ме за малко, за да се простя с баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.

Свети Илия не се възпротивил. А Елисей, като отишъл в дома си, заклал чифт волове, от тези, с които орял, устроил гощавка на съседите и роднините, а после, като се простил с родителите си, отишъл при Илия и навсякъде вървял след него, като му бил слуга и ученик.

В това време цар Ахав, под влияние на своята нечестива жена Иезавел, прибавил ново беззаконие към предишните:

Един израилтянин, на име Навутей, имал лозе близо до двореца на цар Ахав в Самария. Ахав предложил на Навутей:

- Отстъпи ми лозето си, то ще ми послужи за градина, защото се намира близо до двореца ми. А на тебе ще дам друго лозе, много по-хубаво от това; а ако това не ти е угодно, ще ти заплатя лозето с пари.

Навутей отговорил:

- Да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.

Ахав се върнал у дома си развълнуван и огорчен от отговора на Навутей и от смущение не можал да яде хляб. А Иезавел, като узнала причината за неговата печал, му се присмяла и казала:

- Каква е тази твоя власт, царю Израилев, щом не си силен да проявиш волята си дори и върху един човек? Но престани да скърбиш, нахрани се и почакай. Аз сама ще ти дам в ръцете лозето на Навутей.

Като казала това, тя написала заповед от името на царя до старейшините на израилевите граждани и я запечатала с царския печат. В заповедта било написано да повдигнат срещу Навутей лъжливо обвинение, че уж злословил Бога и царя и като представят лъжесвидетели, да го убият с камъни извън града. Несправедливото убийство било извършено по беззаконната заповед. След убийството на напълно невинния Навутей, Иезавел казала на Ахав:

- Наследи сега лозето без пари, защото Навутей не е вече между живите.

Ахав, като чул за убийството на Навутей, малко се натъжил, а после отишъл на лозето, за да го приеме в свое владение. На пътя, по Божия заповед, го срещнал свети пророк Илия и му казал:

- Тъй като ти несправедливо уби невинния Навутей и незаконно завладя неговото лозе, за това така говори Господ: на същото място, където псетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята кръв; псета ще изядат и жена ти Иезавел и целият ти дом ще бъде изтребен.

Като чул тези думи, Ахав заплакал, свалил от себе си царските одежди, облякъл се във вретище и си наложил пост. И това малко покаяние на Ахав имало пред Господа такава сила, че изпълнението на определеното наказание над целия му дом било временно отложено за след смъртта на Ахав. Защото Господ казал на Своя пророк Илия:

- Понеже Ахав се смири, Аз няма да напратя беди върху неговия дом в неговите дни, но в дните на сина му.

Ахав живял три години след това и бил убит в сражение. Той бил откаран с колесница от мястото на битката в Самария и псетата лижели кръвта му, която се стичала от колесницата, както и предсказал Божият пророк. Така също, в свое време, след вземането на свети Илия на небето, се изпълнило всичко, което било предсказано за Иезавел и за целия Ахавов дом.

След смъртта на Ахав вместо него се възцарил синът му Охозия, който се оказал наследник както на престола, така и на бащиното си нечестие, защото, като слушал своята нечестива майка Иезавел, той се покланял и принасял жертви на Ваал, с което много разгневил Израилевия Бог. Веднъж, поради невнимание, Охозия паднал от прозореца на своя дом и се разболял много тежко. Той изпратил пратеници при лъжливия бог Ваал, по-точно, при беса, който живеел във Вааловия идол и давал лъжливи отговори на обръщащите се с въпроси към него. Охозия изпратил при този бяс да попитат дали ще оздравее от болестта. Когато пратениците на Охозия отивали при Ваал, на пътя, по Божия повеля, ги пресрещнал пророк Илия и им казал:

- Нима в Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Ваала? Върнете се и кажете на изпратилия ви цар, тъй казва Господ: няма да се вдигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.

Като се върнали, те предали думите на болния цар. Царят ги попитал:

- Какъв беше външният вид на човека, който ви каза тези думи?

Те отговорили:

- Този човек беше целият в косми и опасан през кръста с кожен пояс.

Царят казал:

- Това е Илия Тесвитянин.

И изпратил най-старшия петдесетник с петдесет човека, за да хванат Илия и да го доведат при него. Те тръгнали и видели Илия на планината Кармил, защото той привикнал да пребивава предимно там. Като видял Илия да седи навръх планината, петдесетникът му казал:

- Човече Божий! Слез тук! Царят ти заповядва да отидеш при него.

Свети Илия отговорил на петдесетника:

- Ако аз съм човек Божий, нека падне огън от небето да изгори тебе и твоите петдесет мъже.

В същия час паднал огън от небето и ги изгорил. Царят изпратил друг петдесетник със същия брой хора, но и с тях се случило същото: падналият от небето огън изгорил и тях. Царят изпратил трети петдесетник с петдесет мъже. Този петдесетник, като узнал какво се е случило с изпратените преди него, дошъл при свети Илия със страх и смирение и като паднал на колене пред него, го умолявал, като казвал:

- Човече Божий! Ето аз и тези твои раби, дошли с мен, стоим пред теб; помилвай ни! Ние сме дошли не по своя воля, а сме пратени при тебе. Не ни погубвай с огън, както погуби изпратените преди нас.

И пророкът пощадил дошлите със смирение; а тези, които дошли преди това, не пощадил, защото идвали с гордост и с власт, искали да го хванат като пленник и да го водят с безчестие. Господ заповядал на свети Илия безстрашно да върви с третия петдесетник и да каже на царя същото, което е казал и преди. Затова Божият човек, като слязъл от планината, тръгнал с тях. Като дошли при царя, Илия му казал:

- Тъй казва Господ: за това, че ти изпрати да питат Ваал за твоя живот, като че ли в Израил няма Бог, Когото би могъл да попиташ, заради това ти няма да станеш от одъра, на който лежиш, но ще умреш.

И Охозия умрял по словото Божие, изречено с пророческите уста. След Охозия се възцарил неговият брат Иорам, тъй като Охозия нямал синове. При Иорам се прекъснал Ахавовият род, като бил изтребен от Божия гняв през дните на свети пророк Елисей, както пише за това в житието му.

А когато наближило времето, в което Господ определил да вземе при Себе Си Илия жив, в плът, Илия и Елисей отивали от град Галгал в град Ветил. Като знаел по Божие откровение за приближаващото се вземане на небето, Илия искал да остави Елисей в Галгал, като смирено криел от него предстоящото си прославяне от Бога. Той казал на Елисей:

- Остани тук, защото Господ ме праща във Ветил.

Свети пророк Елисей. Стара стенопис в манастира ''Грачаница'', Косово, Сърбия

А свети Елисей, който също по Божие откровение знаел за това, което щяло да стане, отговорил:

- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И двамата отишли във Ветил. Синовете пророчески, които живеели във Ветил, отишли при Елисей насаме и му казали:

- Знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти?

Елисей отговорил:

- И аз зная, мълчете.

След това Илия казал на Елисей:

- Остани тук, а мен Господ ме праща в Иерихон.

Елисей му отговорил:

- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И отишли двамата в Иерихон. Синовете пророчески, които били в Иерихон, се приближили до Елисей и му казали:

- Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от теб твоя господар и ще го възнесе над главата ти?

Елисей отговорил:

- Вече разбрах, мълчете.

Свети Илия отново казал на Елисей:

- Остани тук, защото Господ ме праща на Иордан.

А Елисей казал:

- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И тръгнали заедно. На известно разстояние след тях вървели петдесет човека от пророческите синове. Когато двамата свети пророци стигнали до Иордан, Илия взел кожуха си, свил го и ударил с него по водата, водата се отдръпнала на две страни и двамата преминали Иордан по сухо. Като преминали реката, Илия казал на Елисей:

- Искай каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.

Елисей отговорил:

- Моля духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.

Илия казал:

- Мъчно нещо искаш; но ако видиш как ще бъда взет от тебе, ще стане по твоему; а ако не видиш, няма да получиш.

Огненото възхождение на свети славен пророк Илия. Стара руска икона от Ярославл

Както вървели и разговаряли, внезапно се явила огнена колесница и огнени коне и ги разделили един от друг, при което Илия във вихрушка бил взет на небето. А Елисей гледал и възкликнал:

- Отче, отче! Колесница на Израиля и негова конница! (С тези думи той като че ли казвал: ти, отче, беше цялата сила на Израил: с твоята молитва и с твоята ревност ти помогна на Израилското царство много повече, отколкото са му помагали голямо множество военни колесници и въоръжени конници). Елисей повече не видял Илия. Тогава той хванал дрехите си и в скръбта си ги раздрал. Скоро до нозете му паднал хвърленият отгоре кожух на свети Илия. Като го вдигнал, Елисей се спрял край брега на Иордан и като разделил с него, подобно на Илия, водата на две страни, преминал по сухо и станал наследник на благодатта, действала в неговия учител. А светият Божий пророк Илия, взет с плътта си на огнена колесница на небето и досега е жив в плът, пазен от Бога в райските селения. Видели са го тримата свети апостоли по времето на преображението на Господ на Тавор и обикновените смъртни хора отново ще го видят преди второто пришествие на Господа на земята. Избягнал смъртта от меча на Иезавел, тогава той ще пострада от меча на антихриста и вече не само като пророк, но и като мъченик, ще се удостои в лика на светиите с по-голяма от сегашната чест и слава от праведния Въздаятел - Бога, Един в три Лица, Отец и Син, и Свети Дух, на Когото отдаваме чест и слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Тропарь, глас 4:

Во плоти ангел, пророков основание, второй предтеча пришествия Христова, Илия славный, свыше пославый Елисееви благодать недуги отгоняти и прокаженныя очищати. Темже и почитающым его точит исцеления.

(Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, изпратил свише благодат на Елисей да премахва недъзи и да очиства прокажени; затова и на почитащите го дава изцеление.)

Кондак, глас 2:

Пророче и провидче великих дел Бога нашего, Илие великоимените, вещанием твоим уставивый водоточныя облаки, моли о нас единаго Человеколюбца.

(Пророче и боговидче на великите дела на нашия Бог, Илие великоименити, с дума заключил небето, моли се за нас на Едничкия Човеколюбец.)

Величание пророку Илие

Велича́ем тя,/ святы́й сла́вный проро́че Бо́жий Илие́,/ и чтим, е́же на Небеса́/ на колесни́це о́гненней,// пресла́вное восхожде́ние твое́.

Молитва пророку Илие

О, прехва́льный и пречу́дный проро́че Бо́жий Илие́, просия́вый на земли́ равноа́нгельским житие́м твои́м, пла́меннейшею ре́вностию по Го́споду Бо́гу Вседержи́телю, еще́ же зна́мении и чудесы́ пресла́вными, та́же по кра́йнему благоволе́нию к тебе́ Бо́жию преесте́ственно восхище́нный на о́гненней колесни́це с пло́тию твое́ю на не́бо, сподо́бльшийся бесе́довати с преобрази́вшимся на Фаво́ре Спаси́телем ми́ра, и ны́не в ра́йских селе́ниих непреста́нно пребыва́яй и предстоя́й Престо́лу Небе́сного Царя́! Услы́ши нас, гре́шных и непотре́бных, в час сей предстоя́щих пред свято́ю твое́ю ико́ною и усе́рдно прибега́ющих к хода́тайству твоему́. Моли́ о нас Человеколю́бца Бо́га, да пода́ст нам дух покая́ния и сокруше́ния о гресе́х на́ших и всеси́льною Свое́ю благода́тию да помо́жет нам оста́вити пути́ нече́стия, преспева́ти же во вся́ком де́ле бла́зе, да укрепи́т нас в борьбе́ со страстьми́ и похотьми́ на́шими, да всади́т в сердца́ на́ша дух смире́ния и кро́тости, дух братолю́бия и незло́бия, дух терпе́ния и целому́дрия, дух ре́вности к сла́ве Бо́жией и о спасе́нии свое́м и бли́жних до́брое попече́ние. Упраздни́ моли́твами твои́ми, проро́че, злы́я обы́чаи ми́ра, па́че же поги́бельный и тлетво́рный дух ве́ка сего́, заража́ющий христиа́нский род неуваже́нием к Боже́ственней Правосла́вней ве́ре, к уста́вом Святы́я Це́ркве и к за́поведем Госпо́дним, непочте́нием к роди́телем, и низверга́ющий люде́й в бе́здну нече́стия, развраще́ния и поги́бели. Отврати́ от нас, пречу́дне проро́че, предста́тельством твои́м пра́ведный гнев Бо́жий и изба́ви вся гра́ды и ве́си оте́чества на́шего от бездо́ждия и гла́да, от стра́шных бурь и землетрясе́ний, от смертоно́сных язв и боле́зней, от наше́ствия враго́в и междоусо́бной бра́ни. Посо́бствуй христолюби́вому во́инству во бране́х со врага́ми на́шими. Испроси́, проро́че Бо́жий, от Го́спода па́стырем на́шим святу́ю ре́вность по Бо́гу, серде́чное попече́ние о спасе́нии пасо́мых, му́дрость во уче́нии и управле́нии, благоче́стие и кре́пость во искуше́ниих, судия́м испроси́ нелицеприя́тие и безкоры́стие, правоту́ и сострада́ние к оби́димым, всем нача́льствующим попече́ние о подчине́нных, ми́лость и правосу́дие, подчине́нным же поко́рность и о послуша́нии свое́м раче́ние. Да та́ко в ми́ре и благоче́стии пожи́вше в сем ве́це, сподо́бимся прича́стия ве́чных благ в Ца́рствии Го́спода и Спа́са на́шего Иису́са Христа́, Ему́же подоба́ет честь и поклоне́ние со Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м Ду́хом во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва вторая пророку Илие

О, вели́кий и пресла́вный проро́че Бо́жий Илие́, ре́вности ра́ди твоея́ по сла́ве Го́спода Бо́га Вседержи́теля не терпе́вый зре́ти идолослуже́ния и нече́стия сыно́в Изра́илевых, облича́вый законопресту́пного царя́ Аха́ва, и в наказа́ние тех триле́тний глад на зе́млю Изра́илеву моли́твою твое́ю от Го́спода испроси́вый, да, отве́ргше ме́рзкия и́долы и отсту́пльше от непра́вд и беззако́ний, обрати́тся ко Еди́ному И́стинному Бо́гу и исполне́нию святы́х Его́ за́поведей, вдови́цу Саре́птскую в гла́де пречу́дно препита́вый и сы́на ея́ уме́рша моли́твою твое́ю воскреси́вый, по проше́ствии же пронарече́ннаго вре́мене гла́да, собра́нный на го́ру Карми́льскую наро́д изра́ильский в богоотсту́пстве и нече́стии укори́вый, та́же огнь моли́твою на же́ртву твою́ с небесе́ испроси́вый, и чу́дом сам Изра́иля ко Го́споду обрати́вый, сту́дныя же проро́ки Ваа́ловы посрами́вый и умертви́вый, по сих же моли́твою па́ки не́бо разреши́вши и оби́льный дождь на зе́млю испроси́вый, и лю́ди Изра́илевы возвесели́вый! К тебе́, преди́вный уго́дниче Бо́жий, усе́рдно прибега́ем, гре́шнии и смире́нии, томи́ми бездо́ждием и зно́ем; испове́дуем, я́ко недосто́йни есмы́ ми́лости и благодея́ний Бо́жиих, досто́йни же па́че лю́тых преще́ний гне́ва Его́, ско́рби же и ну́жды, и вся́ких зол и боле́зней. Не бо ходи́хом в стра́се Бо́жии и в путе́х за́поведей Его́, но в по́хотех развраще́нных серде́ц на́ших и вся́кий вид греха́ безчи́сленно сотвори́хом; беззако́ния на́ша превзыдо́ша главу́ на́шу, и не́смы досто́йни яви́тися пред лице́ Бо́жие и зре́ти на не́бо. Испове́дуем, я́ко и мы, я́коже дре́вний Изра́иль, отступи́хом от Го́спода Бо́га на́шего, а́ще не ве́рою, то беззако́ньми на́шими, и а́ще не поклоня́емся Ваа́лу и други́м ме́рзким и́долом, то раболе́пствуем страсте́м и по́хотем на́шим, слу́жаще и́долу чревоуго́дия и сластолю́бия, и́долу корыстолю́бия и честолю́бия, и́долу го́рдости и тщесла́вия, и вслед хо́дим богопроти́вным иноплеме́нным обы́чаем и поги́бельному ду́ху вре́мене. Испове́дуем, я́ко сего́ ра́ди заключи́ся не́бо и сотвори́ся а́ки ме́дяно, я́ко заключи́ся се́рдце на́ше от милосе́рдия и и́стинныя любве́ ко бли́жнему; сего́ ра́ди отверде́ земля́ и соде́лася безпло́дна, я́ко не прино́сим Го́споду на́шему плодо́в до́брых дел; сего́ ра́ди несть дождя́ и росы́, я́ко не и́мамы слез умиле́ния и животво́рныя росы́ Богомы́слия; сего́ ра́ди увяде́ всяк злак и трава́ се́льная, я́ко и́зсеше в нас вся́кое благо́е чу́вство; сего́ ра́ди омрачи́ся возду́х, я́ко ум наш омрачи́ся сту́дными помышле́ньми и се́рдце на́ше оскверни́ся беззако́нными похоте́ньми. Испове́дуем, я́ко и тебе́, проро́че Бо́жий, проси́ти мы недосто́йни есмы́. Ты бо, подобостра́стен быв нам челове́к, А́нгелом в житии́ твое́м уподо́бился еси́ и, а́ки безпло́тный, на не́бо восхище́н еси́; мы же сту́дными по́мыслы и дея́ньми на́шими безслове́сным ското́м уподо́бихомся, и ду́шу на́шу я́ко плоть сотвори́хом. Ты посто́м и бде́нием удиви́л еси́ А́нгелов и челове́ков, мы же, предаю́щеся невоздержа́нию и сластолю́бию, ското́м несмы́сленным уподобля́емся. Ты презе́льною ре́вностию о сла́ве Бо́жией вы́ну горе́л еси́, мы же небреже́м о сла́ве на́шего Творца́ и Го́спода, и стыди́мся испове́довати достопокланя́емое и́мя Его́. Ты нече́стие и злы́я обы́чаи искореня́л еси́, мы же ра́бствуем ду́ху ве́ка сего́, поставля́юще богопроти́вныя обы́чаи ми́ра па́че за́поведей Бо́жиих и уста́вов святы́я Це́ркве. И кий грех и непра́вду не сотвори́хом мы окая́нии? Истощи́хом беззако́ньми на́шими долготерпе́ние Бо́жие. Те́мже правосу́дный Госпо́дь прогне́вася на нас, и во гне́ве Свое́м наказа́ нас. Оба́че ве́дуще ве́лие дерзнове́ние твое́ пред Го́сподем и наде́ющеся на любо́вь твою́ к ро́ду челове́ческому, дерза́ем моли́ти тя, прехва́льне проро́че: ми́лостив бу́ди к нам, недосто́йным и непотре́бным, умоли́ Великодарови́таго и Всеще́драго Бо́га, да не до конца́ прогне́вается на ны и не погуби́т нас со беззако́ньми на́шими, но да ниспосле́т на жа́ждущую и изсо́хшую зе́млю до́ждь оби́льный и ми́рный, да да́рует ей плодоно́сие и благорастворе́ние возду́ха; преклони́ де́йственным твои́м хода́тайством на ми́лость Царя́ Небе́снаго, а́ще не ра́ди нас гре́шных и скве́рных, но ра́ди избра́нных рабо́в Его́, не преклони́вших коле́на своя́ пред Ваа́лом ми́ра сего́, ра́ди незло́бивых и несмы́сленных младе́нцев, ра́ди безслове́сных ското́в и птиц небе́сных, стра́ждущих за на́ша беззако́ния и истаева́ющих от гла́да, зно́я и жа́жды. Испроси́ нам твои́ми благоприя́тными моли́твами от Го́спода дух покая́ния и серде́чнаго умиле́ния, дух кро́тости и воздержа́ния, дух любве́ и терпе́ния, дух стра́ха Бо́жия и благоче́стия, да та́ко, возврати́вшеся от стезе́й нече́стия на пра́вый путь доброде́тели, хо́дим во све́те за́поведей Бо́жиих и дости́гнем обетова́нных нам благи́х, благоволе́нием Безнача́льного Бо́га Отца́, человеколю́бием Единоро́днаго Сы́на Его́ и благода́тию Всесвята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва третья пророку Илие

О, святы́й проро́че Бо́жий Илие́, моли́ о нас Человеколю́бца Бо́га, да пода́ст нам, раба́м Бо́жиим (имена), дух покая́ния и сокруше́ния о гресе́х на́ших, и всеси́льною Свое́ю благода́тию да помо́жет нам пути́ нече́стия оста́вити, преспева́ти же во вся́ком де́ле бла́зе, и в борьбе́ со страстьми́ и похотьми́ на́шими да укрепи́т нас; да всади́т в сердца́ на́ша дух смире́ния и кро́тости, дух братолю́бия и незло́бия, дух терпе́ния и целому́дрия, дух ре́вности ко сла́ве Бо́жией и о спасе́нии свое́м и бли́жних до́брое попече́ние. Отврати́ от нас предста́тельством твои́м пра́ведный гнев Бо́жий, да та́ко в ми́ре и благоче́стии пожи́вше в сем ве́це, сподо́бимся прича́стия ве́чных благ во Ца́рствии Го́спода и Спа́са на́шего Иису́са Христа́, Ему́же подоба́ет честь и поклоне́ние, со Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м Ду́хом, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 

КАНОН ПРОРОКУ ИЛИЕ

Песнь 1

Ирмос: Воду прошед яко сушу, и египетскаго зла избежав, израильтянин вопияше: Избавителю и Богу нашему поим.

Орган явился еси, ударяемь божественным бряцалом, пророче пречудный, Всеведца Бога воспевая, отмщение праведно всем дающа по делом их.

Иже не терпя прелести, пророче чудный, царя обличил еси неправдующа о беззаконии: темже суд Божий полн гнева, тому нанесл еси осуждения.

Пророче и предтече благодати, божественный Илие, Ахава нечестиваго царя, ты яко законопреступника обличив, студныя священники яко непреподобны погубил еси.

Богородичен: Христову Матерь в песнех воспети достойно вернии потщимся, яко Спаса всех рождшую, животом и смертию владычествующаго.

Песнь 3

Ирмос: На камени мя веры утвердив разширил еси уста моя на враги моя, возвесели бо ся дух мой, внегда пети: несть свят, якоже Бог наш и несть праведен, паче Тебе, Господи.

Яко изряден пророче учреждитель, Иже враном творя тебе гощение, единый насыщаяй всяко животно благоволения. Емуже вси зовем: Ты еси Бог наш, и несть свята паче Тебе, Господи.

Благодать Благодетелю и Строителю, вдовицу и пророка напитавшему, неизреченным промышлением. Емуже вси зовем: Ты еси Бог наш, и несть свята паче Тебе, Господи.

Затворивый тученосныя облаки одождити, пищи лишаеме Сарефте, останок брашна непрестанно росити сотвори. Ты же взывал еси: несть свята паче Тебе, Господи.

Богородичен: Ты едина паче всех от века, великим сподобилася еси, и паче естества: Бога бо невместимаго всею тварию, во чреве прияла еси, и воплотила еси. Темже Богородицу Тя вси почитаем.

Песнь 4

Ирмос: Услышах, Господи, слух Твоего смотрения, и прославих Тя, едине Человеколюбче.

Кореносекатель убо явился еси злобы, мудре пророче, добродетели же насадитель. Темже тя ублажаем.

Укоряше тя словесы вдовица пищею смерти, пророче, отрока востание уверяющи.

Назнаменова славу Троическую яве дуновением тричисленным, матери детища жива дарова.

Коль разжеглся еси, паля божественным огнем, и ревностию о пророче, царя обличая творяща беззакония.

Богородичен: Молим Тя, Чистая, Бога без семене заченшую, присно молитися за рабы Твоя.

Песнь 5

Ирмос: Света Подателю, и веков Творче, Господи, во свете Твоих повелений настави нас: разве бо Тебе иного бога не знаем.

Закон отеческий тя, яко молитвенника всеистинна показа, чудодейственника, обращающа естества стихий, Илие, и преподобну жертву попаляюща водами.

Посрамил еси изрядно, яко истины служитель, преподобне, сквернаго студа пророки, всеблаженне Илие, яве начертав Троическую силу.

Словом благодати священствуя, Илие, заклал еси священники студныя неповинными твоими руками, якоже огнем ревностию опаляемь.

Богородичен: Тебе рождшей Христа всему Содетеля взываем: радуйся, Чистая, радуйся свет возсиявшая нам, радуйся, вместившая Бога невместимаго.

Песнь 6

Ирмос: Бездна согрешений обыде мя последняя, но яко пророка Иону, Господи, Господи, возведи из истления живот мой.

Столп благочестия и жития чистаго, садитель чистоты был еси: ангелом же подобник, чудный Илие богоносе.

Гнев тя пророкоубийцы жены устрашив, вязати и решити приимша дождев течение, чудный Илие бегати творит.

Возвысил еси колена преклонив, ума превознесенное око, мольбою изрядною решение творя, и бразды земныя упоил еси тучами.

Богородичен: Купина Тя в Синаи, неопально приближившися огню, преднаписует Матерь Приснодеву, Всепетая Богородице Марие.

Кондак, глас 2:

Пророче и провидче великих дел Бога нашего, Илие великоимените, вещанием твоим уставивый водоточныя облаки, моли о нас единаго Человеколюбца.

Икос: Многое человеков беззаконие, Божие же многое человеколюбие зря пророк смущашеся, Илиа яряся, и словеса немилостивна, к Милостивному подвиже, прогневайся возопив, на отмещущияся Тебе, Судие праведный, но утробу Благаго никакоже подвиже, еже мучити Того отметающияся: присно бо покаяния всех ждет единый Человеколюбец.

Песнь 7

Ирмос: Купина на горе огнеопальная, и росоносная пещь халдейская, яве предписа Тя, Богоневесто: Божественный бо невещественный в вещественнем чреве, огнь неопально прияла еси. Темже из Тебе Рождшемуся поем: благословен еси, Боже отец наших.

Преславно Божественною ты воображенною силою облекся пищею четыредесятодневною, Илие чудный, долгий шествовал еси путь. Темже в Хориве глаголал еси: благословен Бог отец наших.

Хлад кроток показа и тонок Господа тебе, Илие, по Бозе ревнующу Вседержители: не дух бурен, ни трус, ни огнь страшаяй. Темже Иисусу кроткому пел еси: благословен еси, Боже, отец наших.

Богоявления сподобился еси и пророчества, якоже великий Моисей, пророки помазуя Духом, и цари, Илие чудный, и славы на Фаворе Христовы зритель быв, пел еси: благословен еси Боже отец наших.

Богородичен: Раждаеши без семене Безначальнаго и Превечнаго Господа, Отча Сына, мудрость же и силу, напоследок, Пречистая, паче естества плотию, на обновление земных. Темже из Тебе Рождшемуся зовем: благословен Бог отец наших.

Песнь 8

Ирмос: Устрашися отроков благочестивых сообразнаго души, несквернаго тела, и устранися воспитанный в безмерном веществе, неутружден огнь, присноживущу же изувядшу пламеню, вечнующая песнь воспевашеся: Господа вся дела пойте, и превозносите во вся веки.

Изрядно обрете Ахав рода отражение всегубительное, пророка обличением сквернаго убийства мерзкое мучение. Фесвитянин же от огнедохновенна ума Жизнодателю песнь воспеваше: Господа вся дела пойте, и превозносите во вся веки.

Дождит тебе огнь с небесе, попаляя, Илие, одержимых пятьдесят сугубо, яко Божию изрядну служителю: держащему бо присноживотную жизнь, боголепно песнь взывал еси: Господа вся дела пойте, и превозносите во вся веки.

Таинника тя показа Христос, яко чистоты садителя, и девства пребожественное прозябение, на Фаворе Божественнаго воплощения, Божества непостижимый свет во Своей плоти показав тебе зовущу: Господа вся дела пойте, и превозносите во вся веки.

Богородичен: Всебогатна бысть утроба Божия Матере, яко приимши Слово дебельством плоти, от Нея смешена земнаго зрака по Ипостаси, явися град Божий, в немже Вышний жити благоволи. Емуже поем: Господа вся дела пойте, и превозносите во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Яже прежде солнца светильника Бога возсиявшаго, плотски к нам пришедшаго, из боку Девичу, неизреченно воплотившая, благословенная Всечистая, Тя, Богородице, величаем.

Нетренное человеки шествие на земли пожив, милотию струю Иорданскую Фесвитянин прешед, оружник воздушный неботечное соверши странное шествие духом.

Благочестия ревностию Фесвитянин опаляемь, на огнезрачней колеснице взимается. Милоть же сверже, еюже утаитися не возможе, Елиссей одеявся, приемлет Божественную благодать.

Откровенне боговидец Фесвитянин с Моисеем зрит, яже око не виде, и ухо не слыша, и на сердце человек земнородных не взыде, воплощена Господа, на Фаворе Вседержителя.

Богородичен: Напраснаго древняго отъятельницу осуждения, и праматере исправление, Юже рода к Богу вину присвоения, к Зиждителю мост, Тя, Богородице, величаем.

 

АКАФИСТ СВЯТОМУ ПРОРОКУ ИЛИЕ

Кондак 1

Из­бра́н­ный Бо́­гом на обраще́ние Изра́иля от пре́­лес­ти Ваа́ловы, гро́зный обличи́телю ца­ре́й законопреступных, просия́вый пла́менною ре́вностию по Бо́­зе Вседержи́тели, свя́тостию жи́з­ни и чу­де­сы́, восхище́нный с пло́­тию твое́ю на Не­бе­са́ и предыти́ име́яй Второ́му прише́ствию Христо́ву, по­хва́ль­ная воспису́ем ти, проро́че Бо́­жий Илие́; ты же, я́ко име́яй ве́­лие дерз­но­ве́­ние ко Го́с­по­ду, от вся́­ких нас зол и об­стоя́­ний мо­ли́т­ва­ми тво­и́ми сво­бож­да́й, бла­го­че́ст­но те­бе́ во­пию́­щих:

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Икос 1

А́н­гел ре́вностию по Бо́­зе и чи́стым жи­ти­е́м тво­и́м, сый во пло́­ти, проро́че, был еси́: еще́ бо младе́нцу ти бы́в­шу оте́ц твой Сова́х ви́де све́тлыя А́н­ге­лы, бесе́дующия с то­бо́ю, огне́м тя повива́ющия и пла́менем пита́ющия, е́же прознаменова́ше пла́менную ре́в­ность твою́ по Бо́­зе, си́­лу сло­ве́с тво­и́х и жи­тие́, я́ко свет, не­по­ро́ч­ное. Се­го́ ра́­ди со удивле́нием зо­ве́м ти та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, от ве́чности предызбра́нный в служе́ние спа­се́­нию сыно́в Изра́илевых; ра́­дуй­ся, от чре́ва ма́терня предугото́ванный в провозве́стника Бо­же́ст­вен­ныя и́с­ти­ны и бла­го­че́с­тия.

Ра́­дуй­ся, пресла́вным, бы́вшим на те­бе́, ви­де́­ни­ем роди́теля тво­его́ удиви́вый; ра́­дуй­ся, де́вственную чис­то­ту́ и безмо́лвие от ю́нос­ти воз­лю­би́­вый.

Ра́­дуй­ся, суету́ ми́­ра се­го́ и вся бла́га его́ пре­зре́­вый, ду́­шу же твою́ всеце́ло Го́с­по­ду посвяти́вый; ра́­дуй­ся, све́­том пре­му́д­ро­сти от Бо́­га озаре́нный и уче́нием бла­го­че́с­тия изде́тства напое́нный.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 2

Ви́­дя не­че́с­тие и развраще́ние во Изра́или, пре­сла́в­ный проро́че, зело́ ду́­хом тво­и́м скорбе́л еси́ и ре́вностию по сла́­ве Бо­жией воспламеня́лся еси́; я́ко сы́нове Изра́илевы ме́рзким и́долом поклони́шася, от Бо́­га же И́с­тин­на­го отступи́ша, Ему́­же вся не­бе́с­ная во́­ин­ства со стра́­хом во­пи­ю́т: Алли­лу́иа.

Икос 2

Ра́­зум свой зло́ю во́­лею омрачи́в, беззако́нный царь изра́ильский Аха́в, оста́­ви И́с­тин­на­го Бо́­га Вседержи́теля и покланя́шеся ме́рзкому и́долу Ваа́лу, ку́п­но же и в ца́рстве сво­е́м умно́жи идолопоклоне́ние и не­че́с­тие. Ты же, проро́че, ис­по́л­нен сый ве́лия ре́вности по Бо́­зе, дерз­но­ве́н­но обличи́л еси́ ца­ря́, возвести́в ему́, я́ко в наказа́ние ему́ и ца́рст­ва его́ три ле́та и ме́сяц шесть не бу́дет дождь, ни роса́, и глад ве́­лий бу́дет по всей зем­ли́. Дивя́шеся у́бо толи́цей ре́вности тво­е́й по Бо́­зе и ве́­лию дерз­но­ве́­нию, с лю­бо́­вию зо­ве́м ти:

Ра́­дуй­ся, небоя́зненный про­по­ве́д­ни­че и́с­ти­ны и кре́пкий по­бо́р­ни­че бла­го­че́с­тия; ра́­дуй­ся, ре́в­ност­ный не­че́с­тия обличи́телю.

Ра́­дуй­ся, к наказа́нию нека́ющихся гре́ш­ни­ков долготерпели́ваго Бо́­га преклони́вый; ра́­дуй­ся, сло́­вом тво­и́м не́­бо заключи́вый и плодоно́сную зе́м­лю непло́дну сотвори́вый.

Ра́­дуй­ся, триле́тный глад за не­че́с­тие люди́й от Го́с­по­да испроси́вый; ра́­дуй­ся, я́ко Всевы́шний Гос­по́дь да­ро­ва́ те­бе́ в Бо́­га Аха́ву, я́ко­же дре́в­ле Моисе́а фарао́ну.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 3

Си́­лою мо­ли́т­вы твоея́, пре­ди́в­ный проро́че, вои́стину заключи́ся не́­бо и не одожди́ три ле́та и ме́сяц шесть, и бысть глад ве́­лий по всей зем­ли́: да поне́ зно́ем и гла́дом томи́ми, нечести́вии лю́­дие пока́ются и обратя́тся ко Го́с­по­ду, со уми­ле́­нием зо­ву́­ще Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 3

Име́я ве́­лие благоволе́ние к те­бе́, проро́че, Гос­по́дь восхоте́ отлучи́ти тя от беззако́нных сыно́в Изра́иля, да не с ни́­ми те́рпиши глад и жа́жду, и по­ве­ле́ те­бе́ ити́ к пото́ку Хора́фову, иде́­же вра́нове пита́ху тя, при­но­ся́­ще хлеб и мя́со. Те́м­же при­но́­сим те­бе́ по­хва́ль­ная сия́:

Ра́­дуй­ся, пос­то́м и бде́­ни­ем вся зем­на́я и су́­ет­ная помышле́ния истреби́вый; ра́­дуй­ся, мо­ли́т­вою и богомы́слием ум твой в го́рняя впери́вый.

Ра́­дуй­ся, па­три­а́р­хов ве­ли­ча́­ние и про­ро́­ков кра­со­то́; ра́­дуй­ся, де́вственников по­хва­ло́ и пре­по­до́б­ных сла́­во.

Ра́­дуй­ся, свя­ти́­те­лей на­ста́в­ни­че и му́­че­ни­ков кре́­пос­те; ра́­дуй­ся, я́ко нече́стием и неве́рием ослепле́нных сыно́в Изра́илевых на путь и́с­ти­ны обрати́л еси́.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 4

Бу́ря ве́лия, раз­ру­ша́ю­щая го́ры, предыдя́ше, ег­да́ прибли́жашеся к те­бе́, проро́че, в Хори́ве Гос­по́дь, та́же яви́­ся трус, и не в тру́се Гос­по́дь, и по тру́се огнь, и не во огни́ Гос­по́дь, а по огни́ бысть глас хла́да то́нка, и ту яви́­ся те­бе́ Гос­по́дь, Его́­же прису́тствие ощути́в, покры́л еси́ лице́ твое́ ми́лотию, со стра́­хом и ра́­дос­тию зо­вы́й Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 4

Слы́шав не­чес­ти́­вый царь Аха́в повеле́ние твое́, о е́же собра́ти вся коле́на Изра́илева на го́ру Карми́льскую, и при­вес­ти́ на ту сту́дныя про­ро́­ки Ваа́ловы, а́бие посла́в, собра́ вся, и сам при­и́де та́­мо. Ты же, рев­ни́­те­лю сла́­вы Бо́­жия, хо­тя́ коне́чне посрами́ти ме́рзкия и́до­лы и просла́вити И́с­тин­на­го Бо́­га, повеле́л еси́ угото́вати две же́ртве, ог­ня́ же на ты́я не возгнеща́ти, рек: «И бу́дет Бог, И́же послу́шает огне́м, Той есть Бог». То слы́­шав­ше вси лю́­дие, ре́ша: «Добр глаго́л Илии́н, да бу́дет та́­ко». Мы же, ве­ли­ча́ю­ще тя, зо­ве́м:

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий посла́нниче Ца­ря́ Не­бе́с­на­го и про­воз­ве́ст­ни­че свя­ты́х ве­ле́­ний Его́; ра́­дуй­ся, ада­ма́н­те, неодоли́мый в ре́вности и не­по­ко­ле­би́­мый сто́л­пе бла­го­че́с­тия.

Ра́­дуй­ся, си́ль­ный за­щи́т­ни­че и́с­ти­ны и тве́р­дый противобо́рниче вра­го́в Бо́­жи­их; ра́­дуй­ся, не­че́с­тия искорени́телю и на­са­ди́­те­лю бла­го­че́с­тия.

Ра́­дуй­ся, пла́менный рев­ни́­те­лю Бо­же́ст­вен­ныя сла́­вы; ра́­дуй­ся, я́ко и в после́дния дни ми́­ра и́ма­ши пропове́довати И́с­тин­на­го Бо́­га и облича́ти окая́ннаго анти́христа.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 5

Боготе́чную тя звезду́ погаси́ти мня́ше беззако́нная цари́ца Иезаве́ль: испо́лнившися бо на тя я́рости за погубле́ние сту́дных ея́ про­ро́­ков, хотя́ше уби́ти тя. Ожесточи́ся бо се́рд­це ея́ и не хотя́ше ве́ровати чудесе́м тво­и́м, проро́че, и позна́ти И́с­тин­на­го Бо́­га, пою́щи Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 5

Ви́­дев­ше вси лю́­дие Изра́илевы, по мо­ли́т­ве тво­е́й, огнь от Го́с­по­да с Не­бе­се́ сше́дый на же́ртву твою́, все­хва́ль­не проро́че, и всю ю поже́гший, дрова́ же, и ка́­мень, и персть, и во́­ду потреби́вый, па­до́­ша на ли­́ца своя́, взыва́юще: «Вои́стину Гос­по́дь Бог, Той есть Бог». И ве́роваша лю́­дие Бо́­го­ви, сту́дныя же про­ро́­ки ты закла́л еси́. Сла́­вя­ще у́бо Всеси́льнаго чудоде́ющаго Бо́­га, те­бе́, уго́д­ни­ку Его́, гла­го́­лем си́­це:

Ра́­дуй­ся, преве́лие дерз­но­ве́­ние ко Вла­ды́­це вся́ческих стяжа́вый; ра́­дуй­ся, зна́мении и чу­де­сы́ Боже́ственную И́с­ти­ну утверди́вый.

Ра́­дуй­ся, пре́­лесть де́монскую посрами́вый, и́стинную же ве́­ру просла́вивый; ра́­дуй­ся, не­ве́р­ныя и́стинным богове́дением просвети́вый.

Ра́­дуй­ся, трикра́тным лия́нием на же́ртвенник воды́ та́й­ну Пре­свя­ты́я Тро́ицы яви́­вый; ра́­дуй­ся, я́ко все ес­тес­тво́ су́­щих те­бе́ повинова́ся, огнь же и вода́ те­бе́ служа́ху.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 6

Про­по­ве́д­ник и́с­тин­на­го богове́дения и бла­го­че́с­тия яви́л­ся еси́, проро́че, не то́кмо во Изра́или, но и в стра­не́ язы́честей, по́с­лан быв от Го́с­по­да в Саре́пту Сидо́нскую к жене́ вдови́це препита́тися, па́­че же да саму́ ту препита́еши в гла́де: име́я бо ве́­лию чудотворе́ния бла­го­да́ть, умно́жил еси́ муку́ и еле́й в дому́ ея́ не­ос­ку́д­но, до́ндеже пре́йде гла́дное вре́­мя, и трикра́тным дунове́нием, по мо­ли́т­ве тво­е́й, вос­кре­си́л еси́ уме́ршаго сы́­на ея́, поя́ чудоде́ющему Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 6

Возсия́в ве́­лиею ре́вностию по Бо́­зе Вседержи́тели, зело́ скорбе́л еси́, проро́че, я́ко оста́виша заве́т Его́ сы́нове Изра́илевы, олтари́ Его́ раскопа́ша и про­ро́­ки изби́ша. Гос­по́дь же во уте­ше́­ние твое́ воз­вес­ти́ те­бе́, я́ко не весь Изра́иль от­сту­пи́ от Не­го́, но и́мать седмь ты́сящ сокрове́нных ра­бо́в Сво­и́х, и́же не преклони́ша коле́на своя́ Ваа́лу. Те́м­же, воспомина́юще ре́в­ность твою́ по Бо́­зе, по­е́м ти с благогове́нием си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, ве́р­ный слу­жи́­те­лю и бли́жний дру́­же Госпо́день; ра́­дуй­ся, о́б­ра­зе и по­хва­ло́ бла­го­чес­ти́­вых па́стырей.

Ра́­дуй­ся, на­ста́в­ни­че спа­се́­ния и про­све­ще́­ние во тме седя́щих; ра́­дуй­ся, защи́тником и́с­ти­ны му́жество внуша́яй, в по́двизех же и страда́ниих за пра́вду их укрепля́яй.

Ра́­дуй­ся, я́ко серафи́мскою пла́менною лю­бо́­вию к Бо́­гу горе́л еси́; ра́­дуй­ся, я́ко и Гос­по́дь во всем послу́шаше те­бе́ и по проше́нию тво­ему́ вся творя́ше.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 7

Хо­тя́ Человеколю́бец Гос­по́дь яви́­ти ми­ло­се́р­дие Свое́ ка́ющимся гре́шником, по преше́ствии прорече́ннаго гла́днаго вре́мене, низпосла́ по мо­ли́т­ве тво­е́й, проро́че, и глаго́лом уст тво­и́х, на жа́ждущую зе́м­лю оби́льный и ми́рный дождь: сы́нове же Изра́илевы, сподо́бльшиися толи́кия ми́­лос­ти, во уми­ле́­нии се́рд­ца бла­го­да́р­ствен­но возо­пи́­ша Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 7

Но́вое не­чес­ти́­вый царь Аха́в к беззако́нием сво­и́м приложи́ злодея́ние, ег­да́ по­ве­ле́ уби́ти непови́ннаго Навуфе́я и восхи́ти виногра́д его́. Се­го́ ра́­ди, облича́я законопресту́пнаго ца­ря́, проре́кл еси́ ему́, проро́че, я́ко иде́­же умерщвле́н бысть Навуфе́й, та́­мо и его́ кровь свинии́ и пси поли́жут, и жену́ его́ Иезаве́ль снедя́т пси, и весь дом его́ истреби́тся. Ве́дуще у́бо мы сбы́вшееся стра́ш­ное сие́ прорече́ние, ужаса́емся, зо­ву́­ще:

Ра́­дуй­ся, оби́дящих и жестокосе́рдных гро́зный отмсти́телю; ра́­дуй­ся, си́­рых и напа́ствуемых кре́пкий зас­ту́п­ни­че.

Ра́­дуй­ся, не по­чи­та́ю­щих свя­ты́х пра́здников Пра­во­сла́вныя Це́рк­ве кара́телю; ра́­дуй­ся, проде́рзых ху́льников И́ме­не Бо́­жия низ­ло­жи́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, сло́­вом обличе́ния, я́ко гро́мом, беззако́нныя поража́яй; ра́­дуй­ся, бу́дущая, я́ко нас­тоя́­щая, ве́дый и да́льняя, я́ко близ су́щая, прорица́яй.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 8

Стра́н­ное и преесте́ственное по­ка­за́ Гос­по́дь о те­бе́, проро́че, про­мыш­ле́­ние, ег­да́ по­ве­ле́ а́лчным и нечадолюби́вым вра́ном пита́ти тя в гла́де при пото́це Хора́фове, иде́­же непреста́нно пребыва́я в мо­ли́т­ве и богомы́слии, воспева́л еси́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 8

Весь был еси́ смире́нием ве́лиим укра́­шен, проро́че Бо́­жий, се­го́ ра́­ди с го́рдостию прише́дших к те­бе́ двух пятдесятонача́льников с во́ины, да приведу́т те­бе́ к беззако́нному ца­рю́ Охо́зии, огне́м попали́л еси́, со смире́нием же прише́дшаго к те­бе́ А́вдия, и́же пита́ше ученики́ проро́ческия, поми́ловал еси́. Се­го́ ра́­ди при­но́­сим ти похва́льныя пе́сни сия́:

Ра́­дуй­ся, го́рдых смири́телю и кара́телю, смире́нных же по­кро́­ве и зас­ту́п­ни­че; ра́­дуй­ся, мздои́мных суде́й наказа́телю, пра́во же судя́щим по­мо́щ­ни­че.

Ра́­дуй­ся, правове́рному во́­ин­ству во бра́нех спобо́рниче, не­чес­ти́­вых же су­по­ста́т низ­ло­жи́­те­лю; ра́­дуй­ся, прему́дростию, я́ко броне́ю, облече́нный и пра́вдою, я́ко щито́м, огражде́нный.

Ра́­дуй­ся, ре́вностию по Бо́­зе я́ко ме­че́м вооруже́нный и пос­то́м, я́ко крила́ми, окриле́нный; ра́­дуй­ся, ве́­рою, я́ко шле́мом спа­се́­ния, покрове́нный и лю­бо́­вию, я́ко вен­це́м пресве́тлым, вен­ча́н­ный.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 9

Вся́­кое челове́ческое ес­тес­тво́ зело́ удивля́ется, ка́­ко ты, пре­чу́д­ный проро́че, шел еси́ четы́редесять дний, ни яды́й, ни пия́й, до горы́ Хори́ва, иде́­же спо­до́­бил­ся еси́ пресла́внаго яв­ле́­ния и пресла́дкия бесе́ды Го́с­по­да Вседержи́теля, поя́ Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 9

Ви­ти́я мно­го­ве­ща́н­ныя не­до­уме́­ют дово́льно ра­зу­ме́­ти и изъясни́ти, ка́­ко ты, великоимени́те Илие́, во пло́­ти сый челове́честей и подобостра́стен нам быв, восхи́щен еси́ с те́­лом тво­и́м на не́­бо, я́вльшейся те­бе́ колесни́це о́гненней с ко́ни о́гненными. Сла́­вя­ще у́бо просла́вльшаго тя Го́с­по­да и ди­вя́­ще­ся восхище́нию тво­ему́, бла­го­го­ве́й­но зо­ве́м ти:

Ра́­дуй­ся, пречу́дным воздержа́нием ве́тхаго че­ло­ве́­ка в се­бе́ умерт­ви́­вый; ра́­дуй­ся, огне́м Бо­же́ст­вен­ныя ре́вности вся́­кое веще́ственное помышле́ние в се­бе́ попали́вый.

Ра́­дуй­ся, преложе́нием тво­и́м на Не́­бо род челове́ческий возвесели́вый и жизнь ве́ч­ную уве́ривый; ра́­дуй­ся, че́стию и сла́­вою преесте́ственною от Бо́­га почте́нный и па́­че всех дре́в­них про­ро́­ков про­сла́в­лен­ный.

Ра́­дуй­ся, от а́нгельских лико́в в селе́ниих не­бе́с­ных ра́­дост­но сре́тенный; ра́­дуй­ся, я́ко и́мя твое́ во всем ми́­ре почита́ется, и ре́в­ность твоя́ по Бо́­зе зело́ прославля́ется.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 10

Спас­ти́ хо­тя́ Всеблаги́й Бог лю́­ди Изра́илевы от пре́­лес­ти Ваа́ловы, избра́ тя, ве­ли́­кий проро́че, во ору́дие во́ли Своея́ и облече́ тя Бо­же́­ствен­ною вла́стию и си́­лою, да обрати́ши не­ве́р­ныя, испра́виши беззако́нныя, просвети́ши омраче́нныя и научи́ши всех вопи́ти Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 10

Сте­на́ и за­ступ­ле́­ние бу́­ди нам, пресвя́те проро́че, мо́щным тво­и́м хо­да́­тай­ством утоля́я пра́ведный гнев Бо́­жий, поража́ющий нас, гре́ш­ных и непотре́бных, бездо́ждием и гла́дом, еще́ же тлетво́рными ве́тры и боле́зньми, да из­ба́вль­ше­ся от бед, бла­го­да́р­ствен­но по­е́м тя:

Ра́­дуй­ся, мо­ли́т­ва­ми тво­и́ми не́­бо заключа́яй и отверза́яй, пло­до­но́­сие зем­ли́ и непло́дие от Бо́­га посыла́яй; ра́­дуй­ся, пред­ста́­тель­ством тво­и́м пред Бо́­гом дожди́ ми́рны и ро́су животво́рную на зем­на́я прозябе́ния низводя́й.

Ра́­дуй­ся, свире́пыя во́л­ны морски́я и стра́шныя бу́ри утиша́яй и гро́мами и мо́лниями по во́ле Бо­жией управля́яй; ра́­дуй­ся, тлетво́рныя ве́тры и смер­то­но́с­ныя я́з­вы, поража́ющия че­ло­ве́­ки же и скоты́, укро­ща́­яй.

Ра́­дуй­ся, си́­рых и вдо­ви́ц пи­та́­те­лю и щедрода́тельных люди́й покрови́телю; ра́­дуй­ся, я́ко не­чес­ти́­вых ху́льников и гони́телей пра́­выя ве́­ры поража́еши и ду­хо́в зло́бы от ра­бо́в Бо́­жи­их прогоня́еши.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 11

Пе́­ние уми­ле́н­ное при­ими́ от нас, проро́че Бо́­жий Илие́, я́ко­же при­я́л еси́ про­ше́­ние Елисе́ево, ег­да́ проси́ от те­бе́, да бу́дет дух, и́же в те­бе́, сугу́б в нем, и ег­да́, восхища́яся на Не́­бо, низпусти́л еси́ ему́ ми́лоть твою́, ю́же он взем, раздели́, я́ко­же и ты пре́ж­де, Иорда́нския во́ды, и бысть насле́дник де́йствовавшия в те­бе́ Бо́­жия бла­го­да́­ти: си́­це и нас по­кры́й ми́лотию твоея́ ми́­лос­ти от вся́­ких бед и об­стоя́­ний, да со благодаре́нием зо­ве́м Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 11

Светоза́рное све­ти́­ло во Изра́или, все­хва́ль­не проро́че, был еси́, сия́я равноа́нгельным жи­ти­е́м тво­и́м и му́дростию, еще́ же необы́чною ре́вностию по Бо́­зе и чу­де­сы́ пресла́вными, просвеща́я лю́­ди и́стинным богове́дением и разгоня́я мрак идолослуже́ния. Те́м­же воспису́ем ти по­хва́ль­ная, пою́­ще:

Ра́­дуй­ся, лучеза́рная звез­до́, сия́­ни­ем сво­и́м озари́вшая всю вселе́нную; ра́­дуй­ся, светоно́сная свеще́, непреста́нно горя́щая и во тме седя́щих про­све­ща́ю­щая.

Ра́­дуй­ся, ду́­хом пре­му́д­ро­сти и ра́­зу­ма озаре́нный, ду́­хом сове́та и кре́­пос­ти ис­по́л­нен­ный; ра́­дуй­ся, ду́­хом ве́­де­ния и бла­го­че́с­тия про­све­ще́н­ный и ду́­хом стра́ха Бо́­жия напое́нный.

Ра́­дуй­ся, высо́кими доброде́тельми и пресла́вными чу­де­сы́ пре­ук­ра­ше́н­ный; ра́­дуй­ся, я́ко суды́ Бо́­жия на зем­ли́ исполня́л еси́, про­ро́­ки же и цари́ пома́зывал еси́.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 12

Бла­го­да́ть ве́лия дана́ ти бысть от Бо́­га, прехва́льне проро́че, я́ко в земне́й жи́з­ни тво­е́й проро́чествовал и соверша́л еси́ ди́в­ная чу­де­са́, та́же преесте́ственно восхи́щен был еси́ с пло́­тию твое́ю на не́­бо: по восхище́нии же тво­е́м ди́в­но предста́л еси́ на Фаво́ре Преобрази́вшемуся Го́с­по­ду и с ним бесе́довал еси́, и додне́сь не престае́ши чудоде́йствовати и источа́ти ми́­лос­ти и изцеле́ния усе́рд­но по­чи­та́ю­щим тя, Бо́­гу же ве́р­но во­пию́­щим: Алли­лу́иа.

Икос 12

Пою́­ще твою́ пла́менную ре́в­ность по Бо́­зе и равноа́нгельное жи­тие́, ди́в­ная же твоя́ и пре­сла́в­ная чу­де­са́ и преве́лие благоволе́ние к те­бе́ Го́с­по­да, вос­хва­ля́­ем тя, великоимени́те проро́че Илие́; оба́­че не могу́ще досто́йно изо­бра­зи́ти ве­ли́­чие и сла́­ву твою́, со уми­ле́­нием зо­ве́м ти си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, ковче́же Бо­же́ст­вен­ныя сла́­вы и всечестны́й хра́­ме Пре­свя­ты́я Тро́ицы; ра́­дуй­ся, све­ти́ль­ни­че не­ве­че́р­ний церкве́й и бла­го­во́н­ный цве́­те рая́ Бо­же́ст­вен­на­го.

Ра́­дуй­ся, бла­го­чес­ти́­вых пусты́нников руководи́телю, де́вственников же на­ста́в­ни­че и укреп­ле́­ние; ра́­дуй­ся, я́ко гре́ш­ни­ков к по­кая­нию возбужда́еши и все­му́ ро́ду христиа́нскому жизнь ве́ч­ную хода́тайствуеши.

Ра́­дуй­ся, я́ко во све́т­лос­тех свя­ты́х не­из­ре́чен­ныя сла́­вы на­слаж­да́е­ши­ся и непреста́нно Го́с­по­да славосло́виши; ра́­дуй­ся, я́ко в конце́ време́н ве́лия зна́­ме­ния и чу­де­са́ и́ма­ши соверши́ти на утвер­жде́­ние люди́й во и́стинней ве́­ре и на об­ли­че́­ние анти́христа.

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Кондак 13

О пре­ди́в­ный и пре­сла́в­ный проро́че Бо́­жий Илие́, преве́лий рев­ни́­те­лю по Бо́­зе, дожди́ и бездо́жие, пло­до­но́­сие на зе́м­лю и непло́дие от Бо́­га посыла́яй! Услы́­ши сие́ ма́­лое, бла­го­го­ве́й­но при­но­си́­мое те­бе́ на́­ми мо­ле́­ние и тво­и́м те́п­лым ко Го́с­по­ду пред­ста́­тель­ством со­хра­ни́ нас от бездо́ждия, гла́­да и смертоно́сных бо­ле́з­ней, по­да́ждь же нам благорастворе́ние возду́ха и пло­до­но́­сие, и дух пра́­выя ве́­ры и бла­го­че́с­тия, да из­ба́вль­ше­ся от ве́ч­ных мук, спо­до́­бим­ся ра́йскаго бла­же́н­ства, пою́­ще Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Этот кондак чи­та­ет­ся трижды, за­те́м 1­й икос «А́н­гел ре́вностию...» и 1­й кондак «Из­бра́н­ный Бо́­гом...».

Мо­ли́т­ва

О прехва́льный и пре­чу́д­ный проро́че Бо́­жий Илие́, просия́вый на зем­ли́ равноа́нгельным жи­ти­е́м тво­и́м, пла́меннейшею ре́вностию по Го́с­по­де Бо́­зе Вседержи́теле, еще́ же зна́мении и чу­де­сы́ пресла́вными, та́же, по кра́йнему благоволе́нию к те­бе́ Бо́­жию, преесте́ственно восхище́нный на о́гненней колесни́це с пло́­тию твое́ю на Не́­бо, сподо́бивыйся бе­се́­до­ва­ти с Преобрази́вшимся на Фаво́ре Спаси́телем ми́­ра и ны́­не в ра́йс­ких селе́ниих вы́­ну пре­бы­ва́яй и пред­сто­я́й Пре­сто́­лу Не­бе́с­на­го Ца­ря́! Услы́­ши нас, гре́ш­ных и непотре́бных, в час сей пред­стоя́­щих пред свя­тою твое́ю ико́­ною и усе́рд­но при­бе­га́ю­щих к хо­да́­тай­ству тво­ему́. Мо­ли́ о нас Человеколю́бца Бо́­га, да по­да́ст нам дух по­кая́­ния и со­кру­ше́­ния о гре­се́х на́­ших и всеси́льною Свое́ю бла­го­да́­тию да помо́жет нам оста́вити пу­ти́ не­че́с­тия, приспева́ти же во вся́ком де́ле бла́зе, да укрепи́т нас в борьбе́ со страсть­ми́ и похотьми́ на́шими; да всади́т в се́рд­це на́­ше дух сми­ре́­ния и кро́­тос­ти, дух братолю́бия и незло́бия, дух терпе́ния и це­ло­му́д­рия, дух ре́вности к Сла́­ве Бо­жией и спа­се́­нию бли́жних. Упраздни́ мо­ли́т­ва­ми тво­и́ми, проро́че, злы́я обы́чаи ми́­ра, па́­че же поги́бельный и тлетво́рный дух ве́­ка се­го́, заража́ющий христиа́нский род неуваже́нием к Боже́ственней Правосла́вней ве́­ре, к уста́вом Свя­ты́я Це́рк­ве и к за́поведем Госпо́дним, непочте́нием к роди́телем и низверга́ющий лю­де́й в бе́зд­ну не­че́с­тия, развраще́ния и по­ги́­бе­ли. От­вра­ти́ от нас, пречу́дне проро́че, пред­ста́­тель­ством тво­и́м пра́ведный гнев Бо́­жий и из­ба́­ви вся гра́­ды и ве́­си от бездо́ждия и гла́­да, от стра́шных бурь и землетрясе́ний, от смертоно́сных язв и бо­ле́з­ней, от на­ше́ст­вия вра­го́в и меж­до­усо́б­ныя бра́­ни. Ис­про­си́, проро́че Бо́­жий, от Го́с­по­да па́с­ты­рем на́­шим свя­ту́ю ре́в­ность по Бо́­зе, серде́чное попече́ние о спа­се́­нии пасо́мых, му́дрость в уче́нии и управле́нии, бла­го­че́с­тие и кре́­пость во искуше́ниих, судия́м ис­про­си́ нелицеприя́тие и безкоры́стие, правоту́ и сострада́ние к оби́димым, всем нача́льствующим попече́ние о подчине́нных, ми́­лость и правосу́дие, подчине́нным же поко́рность, послуша́ние и усе́рдное ис­пол­не́­ние сво­и́х обя́занностей; да, та́­ко в ми́­ре и бла­го­че́с­тии пожи́вше в сем ве­це, спо­до́­бим­ся прича́стия ве́ч­ных благ в Ца́рст­вии Го́с­по­да и Спа́­са на́­ше­го Иису́­са Хри­ста́, Ему́­же по­до­ба́­ет честь и по­кло­не́­ние со Без­на­ча́ль­ным Его́ От­це́м и Пре­свя­тым Ду́­хом, во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

Мо­ли́т­ва во вре́­мя бездо́ждия.

О ве­ли́­кий и пре­сла́в­ный проро́че Бо́­жий Илие́, ре́вности ра́­ди твоея́ по сла́­ве Го́с­по­да Бо́­га Вседержи́теля не терпе́вый зре́­ти идолослуже́ния и не­че́с­тия сыно́в Изра́илевых, облича́вый законопресту́пнаго ца­ря́ Аха́ва и в наказа́ние тех триле́тний глад на зе́м­лю Изра́илеву мо­ли́т­вою твое́ю от Го́с­по­да испроси́вый, да, отве́ргше ме́рзкия и́до­лы и отсту́пльше от непра́вд и беззако́ний, обратя́тся ко Еди́­но­му И́стинному Бо́­гу и ис­пол­не́­нию свя­ты́х Его́ за́­по­ве­дей, вдо­ви́­цу Саре́птскую в гла́де пречу́дно препита́вый и сы́­на ея́ уме́рша мо­ли́т­вою твое́ю воскреси́вый, по проше́ствии же пронарече́ннаго вре́мене гла́­да, со́бранный на го́ру Карми́льскую наро́д изра́ильский в богоотсту́пстве и нече́стии укори́вый, та́же огнь мо­ли́т­вою на же́ртву твою́ с не­бе­се́ испроси́вый и чу́дом сим Изра́иля ко Го́с­по­ду обрати́вый, сту́дныя же про­ро́­ки Ваа́ловы посрами́вый и умерт­ви́­вый, по сих же мо­ли́т­вою па́­ки не́­бо разреши́вый и оби́льный дождь на зе́м­лю испроси́вый и лю́­ди Изра́илевы возвесели́вый! К те­бе́, пре­ди́в­ный уго́д­ни­че Бо́­жий, усе́рд­но при­бе­га́­ем, гре́ш­нии и смире́ннии, томи́ми бездо́ждием и зно́ем: ис­по­ве́­ду­ем, я́ко недосто́йни ес­мы ми́­лос­ти и благодея́ний Бо́­жи­их, досто́йни же па́­че лю́­тых преще́ний гне­ва Его́, ско́р­би же и ну́ж­ды и вся́­ких зол и бо­ле́з­ней. Не бо ходи́хом в стра́се Бо́жии и в путе́х за́­по­ве­дей Его́, но в по́хотех развраще́нных сер­де́ц на́­ших и вся́кий вид греха́ безчи́сленно сотвори́хом; без­за­ко́­ния на́­ша превзыдо́ша гла­ву́ на́­шу, и не́смы досто́йни яви́тися пред лице́ Бо́­жие и зре́­ти на не́­бо. Ис­по­ве́­ду­ем, я́ко и мы, я́ко­же дре́вний Изра́иль, отступи́хом от Го́с­по­да Бо́­га на́­ше­го, а́ще не ве́­рою, то беззако́ньми на́шими, и а́ще не покланя́емся Ваа́лу и други́м ме́рзким и́долом, то раболе́пствуем стра­сте́м и по́хотем на́­шим, служа́ще и́долу чревоуго́дия и сластолю́бия, и́долу корыстолю́бия и честолю́бия, и́долу го́рдости и тщесла́вия, и вслед хо́дим богопроти́вным иноплеме́нным обы́чаем и поги́бельному ду́ху вре́мене. Ис­по­ве́­ду­ем, я́ко се­го́ ра́­ди заключи́ся не́­бо и сотвори́ся а́ки ме́дяно, я́ко заключи́ся се́рд­це на́­ше от ми­ло­се́р­дия и и́с­тин­ныя люб­ве́ ко бли́жнему; се­го́ ра́­ди отверде́ земля́ и соде́лася безпло́дна, я́ко не при­но́­сим Го́с­по­ду на́­ше­му пло­до́в до́б­рых дел; се­го́ ра́­ди несть дождя́ и ро́сы, я́ко не и́ма­мы слез умиле́ния и животво́рный ро́сы Богомы́слия; се­го́ ра́­ди увяде́ всяк злак и трава́ се́льная, я́ко и́зсше в нас вся́­кое благо́е чу́вство; се­го́ ра́­ди омрачи́ся возду́х, я́ко ум наш омрачи́ся сту́дными помышле́ньми и се́рд­це на́­ше оскверни́ся беззако́нными похоте́ньми. Ис­по­ве́­ду­ем, я́ко и те­бе́, проро́че Бо́­жий, проси́ти мы недосто́йни ес­мы. Ты бо, подобостра́стен быв нам че­ло­ве́к, А́н­ге­лом в жи­тии тво­е́м упо­до́­бил­ся еси́ и, а́ки безпло́тный, на не́­бо восхи́щен еси́, мы же сту́дными по́мыслы и дея́ньми на́шими безслове́сным ското́м уподо́бихомся и ду́­шу на́­шу я́ко плоть сотвори́хом. Ты пос­то́м и бде́­ни­ем удиви́л еси́ А́н­ге­лов и че­ло­ве́­ков, мы же, предаю́щеся невоздержа́нию и сластолю́бию, ското́м несмы́сленным уподобля́емся. Ты презе́льною ре́вностию о сла́­ве Бо­жией вы́­ну горе́л еси́, мы же небреже́м о сла́­ве на́­ше­го Творца́ и Го́с­по­да и стыди́мся испове́дывати достопокланя́емое И́мя Его́. Ты не­че́с­тие и злы́я обы́чаи искореня́л еси́, мы же ра́бствуем ду́ху ве́­ка се­го́, поставля́юще богопроти́вныя обы́чаи ми́­ра па́­че за́­по­ве­дей Бо́­жи­их и уста́вов Свя­ты́я Це́рк­ве. И кий грех и непра́вду не сотвори́хом мы, окая́ннии? Истощи́хом беззако́ньми на́шими дол­го­тер­пе́­ние Бо́­жие. Те́м­же правосу́дный Гос­по́дь прогне́вася на нас и во гне́ве Сво­е́м наказа́ нас. Оба́­че ве́­ду­ще ве́­лие дерз­но­ве́­ние твое́ пред Го́с­по­дем и наде́ющеся на лю­бо́вь твою́ к ро́ду челове́ческому, дерза́ем моли́ти тя, прехва́льне проро́че: ми́лостив бу́­ди к нам, недосто́йным и непотре́бным. Умо­ли́ Великодарови́таго и Всеще́драго Бо́­га, да не до кон­ца́ прогне́вается на ны и не погуби́т нас со беззако́ньми на́шими, но да низ­по́с­лет на жа́ждущую и изсо́хшую зе́м­лю дождь оби́льный и ми́рный, да да́­ру­ет ей пло­до­но́­сие и благорастворе́ние возду́ха. Преклони́ де́йственным тво­и́м хо­да́­тай­ством на ми́­лость Ца­ря́ Не­бе́с­на­го, а́ще не ра́­ди нас, гре́ш­ных и скве́рных, но ра́­ди избра́нных ра­бо́в Его́, не преклони́вших коле́на своя́ пред Ваа́лом ми́­ра се­го́, ра́­ди незло́бивых и несмы́сленных младе́нцев, ра́­ди безслове́сных ското́в и птиц не­бе́с­ных, стра́ждущих за на́­ша без­за­ко́­ния и истаева́ющих от гла́­да, зно́я и жа́жды. Ис­про­си́ нам тво­и́ми благоприя́тными мо­ли́т­ва­ми от Го́с­по­да дух по­кая́­ния и серде́чнаго умиле́ния, дух кро́­тос­ти и воз­дер­жа́­ния, дух люб­ве́ и терпе́ния, дух стра́ха Бо́­жия и бла­го­че́с­тия, да та́­ко, возврати́вшеся от стезе́й не­че́с­тия на пра́вый путь доброде́тели, хо́дим во све́­те за́­по­ве­дей Бо́­жи­их и дости́гнем обетова́нных нам бла­ги́х, бла­го­во­ле́­ни­ем Безнача́льнаго Бо́­га От­ца́, человеколю́бием Единоро́днаго Сы́­на Его́ и бла­го­да́­тию Всесвята́го Ду́­ха, ны́­не, и при́с­но, и во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

Лъжесветците на XIX и XX век

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи

Полемика с протестант

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Разделеният и завладян днешен български народ

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО