Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Събор на свети Архангел Гавриил (1)
 |
| Архангел Гавриил. Фрагмент от икона. 1395 г. |
Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария - Архангел Гавриил. На 08.04 по светския грегориански календендар/26 март по православния, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 26.07 по светския грегориански календар/13 юли по православния, светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления. Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек - Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях - за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост. Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева. Той се явил на светата праведна Ана, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и казал:
- Ана, Ана, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.
Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Ана - че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането в храма всеки ден носел храна. Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи.
Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух. Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.
И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”
Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение - подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата. Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето възкресение: така освен благовестител на зачатието и рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото възкресение. Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил, че наближава часът на честното ѝ успение и преселение на небето и дал сияйна клонка от райската градина. Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа.
Тропарь, глас 4:
Небесных воинств архистратиже, молим тя присно мы недостойнии, да твоими молитвами оградиши нас кровом крилу невещественныя твоея славы, сохраняя нас припадающих прилежно, и вопиющих: от бед избави нас, яко чиноначальник вышних сил.
(Началниче на небесните войнства, ние, недостойните, винаги те молим да ни оградиш с молитвите си под покрова на твоята невеществена слава, като запазваш нас, които коленопреклонно молим и зовем: избави ни от беди, защото си чиноначалник на вишните сили.)
Кондак, глас 2:
На небесех зря Божию славу, и на земли с высоты подая благодать, начальниче ангелов мудре Гаврииле, Божия славы служителю, и мира божественный поборниче, спасай, соблюдай вопиющыя ти: сам буди помощник, и никтоже на ны.
(На небесата гледаш Божията слава, а на земята подаваш свише благодат, началниче на ангелите, мъдри Гаврииле, служителю на Божията слава и на света; Божествени поборниче, спаси и съхрани тези, които ти зоват: сам ти ни бъди помощник и никой не ще ни победи.)
Ин кондак, глас 2:
Архистратиже Божий, служителю божественныя славы, ангелов начальниче и человеков наставниче, полезное нам проси, и велию милость, яко безплотных архистратиг.
(Архистратиже Божий, служителю на Божествената слава, началниче на ангелите и наставниче на човеците, като архистратиг на безплътните, изпроси полезното за нас и велика милост.)
(1) Настоящия празник се е появил не по-късно от IX в.
В памет на свети Серапион (ок. 205 г.)
Свети Серапион живял по времето на император Север и бил благочестив и добродетелен мъж. Заловен от княз Акила, бил разпитван за вярата си. Изповядал, че е християнин и смело прославял истинския Бог. Бил подложен на мъчения и после изгорен.
В памет на преподобния Стефан Саваит (794 г.)
 |
| Св. Архангел Михаил и св. преподобни Стефан Сават. Годишна минейна икона. Русия. 1-ва половина на XVI в. |
Преподобният Стефан се родил през 725 г. На десетгодишна възраст постъпил в лаврата на свети Сава и до смъртта си през 794 г. живял в обителта или в близката пустиня, поради което носи името Саваит. С името му са свързани много знамения и чудеса - той предсказал и кончината си. Освен него има и друг Стефан Саваит, чиято памет се празнува на 28 октомври (10.11 по еретическия к-р).
Тропарь преподобного Стефана Савваита
глас 5
Воздержанием житие украси и страсти умертвив,/ посрамил еси вражия прилоги, отче Стефане,/ и преложися к Богу, чудотворец показася,/ в вечней славе со Ангелы ликуя,/ с ними же моли помиловати души наша.
Страдания на светия мъченик Маркиан (258 г.)
 |
| Мъченици Маркиан и Мария |
Свети мъченик Маркиан бил младеж, когато бил заловен в град Икония и подложен на мъчения. Отвели го в Кападокия при Перений, управител на града. Свети Маркиан го изобличил мъжествено заради езическото му безчестие и изповядал Христа като Бог и Владика. Заради това стъргали с остриета костите и главата му. Раздразнен от изобличителните думи на страдалеца, мъчителят не се задоволил само с това, а заповядал да го сложат върху нагорещен тиган и после да му отрежат езика. След като всичко било изпълнено, а светият мъченик оставал непоклатим във вярата и продължавал да изповядва Христа, управникът го осъдил да бъде посечен с меч. Войниците взели свети Маркиан и както се молел и благодарял на Бог, му отсекли главата.
Житие на свети Иулиан (I в.)
Свети Иулиан (смятан от някои за Симон прокажени, споменаван в Евангелието, и получил след кръщението името Иулиан) бил поставен за епископ от върховния апостол Петър, който го изпратил в Галия за проповед на Божието слово. Той пристигнал в Кеномания и станал първоапостол за жителите му, както свети Дионисий Ареопагит за парижаните, тъй като по едно и също време те полагали основите на светата вяра и устройвали Христовата църква, трудейки се с апостолска проповед и с грижа за спасението на човешките души. Новото учение, проповядвано от свети Иулиан, първоначално било за едни съблазън, други му се надсмивали и издевателствали. Но когато видели чудесата, които вършело всесилното Христово име, започнали постепенно да вярват. Чрез ръцете на проповедника в името на истинския Бог ставали много чудеса: бесове били изгонвани, прокажени се очиствали, отваряли се очите на слепи и се изцелявали всякакви болести. Своята проповед за Бога свети Иулиан подкрепял с дивни дела, като призовавал името Христово и осенявал болните с кръстния знак. Така лекувал телата, а заедно с тях изцелявал и душите им, проповядвайки за Иисуса Христа, и ги просвещавал със свето кръщение. Отначало светецът живеел в околностите на града в една малка къщичка, където започнали да идват мнозина: новообърнатите за наставление, невярващите за изцеление от болести, като те получавали двойно изцеление и ставали вярващи. Мястото, където живеел светецът, било безводно, тъй че дошлите и тия, които оставали при него, изпитвали голяма нужда от вода, която носели отдалеч. Ето защо веднъж Божият човек отишъл с мъжете, които се намирали тогава при него в близката горичка. Забил жезъла си в земята и пред всички се помолил на Бога:
- Господи, Боже наш, Ти някога изведе вода от скалата за страдащия от жажда Твой народ в пустинята, благоволи и към нас, Твоите раби, отвори ни съкровищницата на Твоето благоутробие и заповядай в тази суха земя да се яви изворна вода, за да познаят всички тук, че Ти си истинният Бог, Който в края на вековете изпрати на земята Твоя Син, за да въведе вярващите в Теб в истинската обетована земя.
Когато светецът завършил молитвата си и вярващите произнесли “амин” там, където бил забит жезълът, се явил извор, който показал всемогъществото на Божията сила и голямата вяра и дръзновение към Бога на светия угодник. Вярващите се укрепили, а невярващите паднали пред нозете на Божия човек и го молели да ги кръсти. Светият угодник ги кръстил с вода от извора. Тъй ден след ден растяла и се умножавала Христовата църква. Свети епископ Иулиан се прославил с чудесата си и князът на града, Дефенсър, пожелал да го види, изпратил да го поканят с почести. Светецът се запътил към княза. Когато наближил дома му, забелязал до вратата един сляп просяк. Изпълнен с жалост към него, той призовал името на Иисуса Христа и като осенил очите му с кръстния знак, му върнал зрението. Голяма била радостта на прогледалия и удивлението на присъстващите на чудото, за което веднага било съобщено на княза. Той побързал да посрещне светеца и да види прогледналия. Щом ги видял, се поклонил на Божия проповедник, въвел го в дома си, паднал пред нозете му и започнал смирено да го моли да го научи как да придобие вечен живот. Светителят наставил него и домашните му с апостолската си проповед в познанието за истинния Бог, наложил им пост и ги подготвил за кръщение. След няколко дни князът с целия си род се покръстил и дал дома си в центъра на града, за да бъде устроена там църква, като отпуснал необходимите средства. По примера му мнозина видни граждани приели светата вяра и се кръстили, като също дали на Божия светител значителни пожертвования. Той устроил благолепна църква, украсил я щедро и там започнали да се събират всички, които учел на вярата, просвещавал със свето кръщение и утвърждавал с чудеса, защото свети Иулиан получил от Бога такава сила за чудотворство, че възкресявал и мъртви.
В града живеел един знатен човек на име Анастасий, който още не бил приел светата вяра и бил привърженик на идолопоклонството. Той имал любим син, който заболял тежко и умрял. Бащата, изпълнен с голяма мъка и скръб по изгубения син, отишъл при светителя и ридаейки, му казал:
- Иулиане, служителю Божий, проповядващ за Христа като за истинен Бог, заклинам те в Христа Бога, Когото ти изповядваш, върни ми сина!
Светецът казал:
- Анастасий, ако повярваш в Проповядвания от мен, ще получиш сина си жив и самият ти ще придобиеш вечен живот.
Анастасий се заклел с думите:
- Ако получа сина си жив, ще повярвам в Христа, истинния Бог, и ще се откажа от идолите.
Тогава светителят, съпроводен от клира, отишъл в дома на Анастасий, където лежало мъртвото тяло на детето. Като видял плачещите и ридаещите, им заповядал да замълчат. Всички вперили поглед в него, чудейки се какво смята да прави с мъртвото тяло. Чудотворецът се приближил до одъра, хванал ръката на мъртвия, вдигнал очи към небето и се помолил със сълзи:
- Господи Иисусе Христе, Който възкреси сина на наинската вдовица, носен за погребение, и вдигна със силата на Своето слово четиридневния, вече разлагащ се Лазар, дай и този отрок да възкръсне от мъртвите, защото, когато възкръсне тялом, мнозина ще възкръснат духом, повярвали в Теб. Нека да познаят, че Ти си Христос, Синът на Живия Бог, извършил спасението на света по волята на Отца, на Когото чрез Теб достойно въздаваме благодарност във вечни векове!
Клирът произнесъл “амин” и детето веднага, като събудено от сън, станало живо и здраво. Всички, които видели, изпаднали в ужас и в крайно удивление. В дома на Анастасий настъпила неописуема радост и хората с една уста прославяли Единия Истинен Бог Иисус Христос. Повярвал в Него Анастасий с целия си дом и всички, които видели и чули за станалото, и се покръстили. Не минало много време и Господ Иисус Христос извършил и друго подобно чудо чрез Своя угодник Иулиан за прослава на Своето пресвято име. Веднъж светецът излязъл заедно с клира в околностите на града, за да помага за спасението на погиващите човешки души и видял как носят за погребение на езическото гробище един младеж, едничък син на някой си велможа на име Иовиниан. След покойника вървяло голямо множество. Светият епископ се приближил и казал на носачите да спрат. Дал знак на хората да замълчат и с висок глас се обърнал към бащата на починалия:
- Иовиниане, Христос, Когото изповядвам, като станал заради хората човек, възкресявал мъртви, изгонвал бесове и вършел всичко, каквото желаел, докато живеел с хората, за да покаже силата на Своето Божество. Ако оставиш идолите и повярваш в Него с цялото си сърце, ако обещаеш да се очистиш със свето кръщение и ти ще се зарадваш за спасението си и за възкресението на твоя син!
Тогава Иовиниан и всички с него паднали пред нозете на светеца и започнали да го молят да се смили и възкреси умрелия. Иовиниан му казал със сълзи на очи:
- Иулиане, велики Божий служителю, ако възкресиш едничкия ми син, който ми беше утеха и радост в живота, не само аз ще повярвам в Христа, Истинния Бог, но и всички тук ще оставят боговете и ще приемат усърдно вярата, която проповядваш!
Изпълнен с чудотворна благодат, Божият светител преклонил колена, отправил поглед към небето, въздигнал ръце и пред всички се обърнал към Бога със следната молитва:
- Владико, всемогъщи Иисусе Христе, вездесъщи, Който благоволи да станеш човек заради нашето спасение и живя с хората, и чрез знамението на Твоя кръст прогони смъртта от човешкия род, заповядай да възкръсне този младеж, за да се утвърди вярата на почитащите Те чрез проявлението на Твоята велика сила, а сърцата на невярващите да се покорят пред Теб, Единородния Син на Живия Бог, Когото ние изповядваме с Отца и Светия Дух, Чието царство е во веки веков!
Присъстващите казали “амин” и веднага мъртвият станал от одъра, на който бил положен. Всички се ужасили от това ново чудо. Възкръсналият издигнал високо глас:
- Наистина, велик е християнският Бог, Когото проповядва Неговият раб Иулиан!
А на баща си казал:
- Досега ние се заблуждавахме и не познавахме истинския Бог, защото боговете, които почитаме, са бесове: видях ги в ада в страшни мъки, без да имат покой.
Тогава всички издигнали глас в славословие на Христа, истинския Бог. Повярвали в Него и по съвета на светия епископ били кръстени заедно с Иовиниан и сина му. Тъй добрият пастир придобил заблудените овце и си тръгнал, съпроводен от народа, който искал да се наслади на боговдъхновеното му слово и да види чудесата му.
Когато свети Иулиан наближил едно селище, наречено Проилиак, денят вече бил превалил. В късната вечер те влезли в него с намерение да си починат. По това време умрял малкият син на господаря на селището. Светецът чул риданията от дома му и се запътил натам, като си спомнил казаното от Еклисиаст: по-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува. Настанили года нощува в отделна стая, но той заповядал да му донесат мъртвото дете и като се затворил с него, потънал в молитва до изгрев слънце. По молитвите му детето възкръснало и било предадено живо и здраво на родителите си, чийто плач се превърнал в радост. С настъпването на деня слухът за чудото обиколил къщите и хората се събрали да видят възкресителя и възкръсналия. Щом излязъл чудотворецът, мнозина донесли при него болните си, а той като се молел за всички и благославял всички, ги изцелявал. Цялото село, начело със своя господар, приело светата вяра в Христа и се просветило с кръщение. Родителите обещали да посветят на Бога възкръсналото момче и да дадат селото, което то трябвало да наследи, дарение на църквата, така че, когато порасне, да стане църковнослужител, а селото да бъде част от църковното имущество. Светецът продължил пътя си и когато наближил едно селище, наречено Руилиак, близо до река Лида, го пресрещнали пратеници от господаря на селото с молба да отиде по-бързо при тях, тъй като единствената му дъщеря, която била бесновата, се мъчела много от нечист дух и това било голяма скръб за родителите и близките. Без да се бави, Христовият светител отишъл при тях. Изгонил беса от девойката и обърнал към Христовата вяра родителите. Унищожил идолите, които се намирали там, и направил църква. Останал дотогава, докато цялото село и околностите му не приели свето кръщение. Оттам отишъл в Артин, където имало голямо идолско капище с прочутия идол на скверния езически бог Юпитер: в идола живеел бяс, който примамвал заблудените люде с разни внушения. Жителите му усърдно служели на бесовете. Като чули, че идва християнски епископ, се събрали много хора и не искали да го приемат, понеже се бояли да не би да събори и техния идол, както направил по другите места. Когато Божият човек пристигнал, започнали да крещят яростно: едни подстрекавали да го убият, тъй като съсипвал древните народни обичаи, други издигали глас да бъде изгорен като влъхва, мошеник и враг на боговете. И макар че били много ожесточени, не могли да му причинят никакво зло, тъй като го пазела ръката на Всевишния. Под бронята и с оръжието на невидима Божествена сила като храбър воин той минал смело през развълнуваната тълпа, влязъл в идолското капище и като призовал всесилното Христово име, заповядал на идола да падне, а на беса да излезе от него. И тутакси идолът паднал и се разсипал на прах по земята, а бесът изпълзял под формата на грамадна и страшна змия, от чиято паст излизал огън. Тя се устремила към тия, които служели, понеже в капището бил влязъл многоброен невярващ народ. Змията свирепо се нахвърлила и започнала да хапе и убива хората. А те, като нямало къде да избягат от яростта и отровата ѝ, взели да призовават на помощ свети Иулиан, молейки го да ги избави. Божият служител протегнал ръка към змията и с кръстния знак, като с железен прът, взел да я бие и да я гони. Заповядал на беса да не напада повече хората и да отиде в бездната на погибелта. Змията побягнала от капището и станала невидима. Като разбрал заблудата си, народът извикал към свети Иулиан:
- Рабе на истинския Бог, спаси нас, погиналите!
Светителят ги наставил и обърнал всички към Христа, защото те проявили усърдие към вярата, покръстили се, разрушили капището и на мястото му по волята на светеца направили църква за слава на Христа Бога. Навсякъде, където имало идоли, ги унищожили. Настъпила голяма радост поради избавлението от идолската измама. Тъй усърдният пастир обиколил своето паство и извел словесните овце на духовната нива, като ги изтръгнал от вълчата паст. На някои места останала малка част погинали, които не отхвърлили предишната заблуда. Княз Дефенсър, като слушал как Божият служител просветил кеноманийската страна, вършейки много чудеса чрез благодатта Христова, се радвал много и славел Бога. Той сам отишъл при светителя и след като радушно го приветствал, го помолил да отиде и при него. Князът имал прекрасен дом и голямо имение. Пожелал да покани светителя на духовен празник по случай победата над изкорененото идолослужение и да присъства на празничната трапеза - да се възрадват всички за слава Божия и да благодарят на Господа за човеколюбивата Му милост. Угодникът, който навред се грижел за спасението на човешките души, приел молбата на княза и потеглил. По пътя видели едно момче, което се търкаляло по земята. Грамаден смок се бил увил около него и стягал краката му като с въже. Всички се уплашили, като го видели. А светецът се приближил и се помолил Богу:
- Господи Иисусе Христе, Ти избави с Твоя кръст човешкия род, който изгуби рая, съблазнен от змията, избави и това Твое създание от смока, който го е стегнал, за да разберат хората тук, че Ти си Спасител на всички, които се уповават на Теб!
Смокът веднага се скъсал на две и умрял, момчето се освободило от него невредимо и всички прославили Бога. Когато се приближавали към града, в който отивали, излязъл да ги посрещне много народ. Имало и двама бесновати, които призовавали светеца за помощ. С Христовото име светителят веднага изгонил нечистия дух. Изцелените и всички, които се намирали там, повярвали в Христа. Божият светител бил приет с много почести и любов в града и в дома на княза. Настанал голям празник не само за тялото, но и за духа: защото всички говорели за славата и силата Христови и за гибелта на бесовете, победени и посрамени в идолите. В края на празника, станал за Божия слава, князът показал на епископа всичките си съкровища и го молел да вземе, каквото пожелае, но светецът не поискал нищо, понеже за него най-драгоценното съкровище били не златото и среброто, а спасението на човешките души. Божият светител останал там още известно време и с боговдъхновените си слова поучавал княза, целия му дом и града. Кръстил ония, които били останали некръстени, и след като ги утвърдил във вярата, потеглил за града, където живеел. На влизане в него го видели затворници от тъмницата, която се намирала до градските порти и започнали да викат с висок глас да ги избави от оковите. По своето милосърдие чадолюбивият отец ги съжалил и вместо да си отиде вкъщи, се запътил към съдиите, на които било поверено управлението на града. Взел да ги моли по случай завръщането му да пуснат затворниците на свобода. Но те проявили коравосърдечие и не уважили молбите на епископа. Той си тръгнал опечален. Светецът влязъл най-напред в църквата и направил благодарствен молебен пред Бога, Който му помогнал да изведе на спасителния път толкова много души. После си отишъл вкъщи, където вече била сложена трапезата, но не пожелал да вкуси нищо, опечален от участта на затворниците. А Господ, Който изпълнява волята на тия, които Му се боят, изпратил Своя ангел да отвори вратата на тъмницата, да счупи оковите и да пусне затворниците на свобода. Щом излезли от там, те тръгнали през града към архиерейския дом и нито някой ги спрял, нито им казали нещо, понеже всички видели, че не човешка ръка, а Божията сила ги освободила от оковите и пуснала от тъмницата. Светителят, като видял да идат, се изпълнил с радост, поканил ги на трапезата и като ги наситил духовно и телесно, ги изпратил по домовете им.
Свети епископ Иулиан останал на престола дълго и управлявал новопросветената църква, хранейки събраното стадо от словесни овце. В апостолски трудове за Христовото благовестие, вече достопочтен старец, като изтребил напълно идолослужението и бесовското поклонение в кеноманийската страна, той се приближавал към кончината си. Няколко дни преди смъртта си светителят напуснал града и отишъл в едно село, което принадлежало на църквата. Тук легнал болен. В града разбрали за болестта му и се събрали при него клирици, благочестиви миряни и всички, които го обичали горещо. Той ги наставил, завещал след смъртта му да го замести презвитерът Туривий, с когото заедно се трудили за спасението на човешките души. След като си взел последно сбогом и ги благословил, предал в Божиите ръце своята свята душа. Князът не присъствал на кончината на светеца - по това време не бил в града, забавил се в едно свое отдалечено селище. Но и той научил за нея по следния начин: в деня, когато се преставил свети Иулиан, князът обядвал в дома си с приятели. Изведнъж се отворили духовните му очи и той го видял да влиза, облечен в светителски одежди, с трима дякони, които носели светилници, благословил го, дяконите поставили светилниците на масата и всички изведнъж изчезнали. Князът се обърнал към присъстващите:
- Виждате ли славата, която виждам аз?
Отвърнали му, че нищо не виждат. Тогава князът им пояснил:
- Не видяхте ли нашия отец Иулиан, който ни стори толкова добрини и направи толкова чудеса? Ей сега със светло и радостно лице той влезе тук заедно с трима дякони и три светилника, благослови ни и като остави светилниците, си отиде. Мисля, че вече се е преставил, защото чухме, че е болен.
След тези думи той станал и незабавно потеглил за града, а после и за селото, където се преставил светецът. Намерил го починал в Господа и горко плакал. Народът също проливал сълзи за своя отец и пастир. Положили на колесница честните му мощи и потеглили за града. Когато стигнали до река Сарта, която течала край града и била твърде дълбока, трябвало да я преминат на сал. Вместо това конете с колесницата и тялото на светеца се устремили право към нея и направлявани от невидима ръка, минали през дълбоката река, като по мост, без да си измокрят и коленете. Излезли на другия бряг, а всички се удивлявали и ужасявали от славното чудо: свети Иулиан, дивният чудотворец, не само приживе, но и след смъртта си чудотворял. Когато внасяли тържествено тялото му в града, хората се устремили да го посрещнат, а една жена миела малкото си дете в меден леген, под който горял слаб огън, за да е топла водата. Видяла тялото на светията, множеството народ със свещи и кадилници, заслушала се в песнопенията и забравила за детето. Оставила го и излязла да гледа тържественото изпращане на честното тяло на Божия угодник. Стояла така и гледала, докато процесията не отминала. После, като се сетила за детето, побързала да влезе вътре и видяла, че огънят се бил разгорял силно и водата в легена вряла. Тя закрещяла от ужас. Бързо свалила легена от огъня и изляла водата. Детето обаче било живо и здраво, невредимо от врящата вода. Това чудо видели мнозина, които се намирали там, и разбрали, че молитвите на светия угодник запазили детето. Христовият светител Иулиан бил погребан в построената от него църква на мястото, където по-рано бил княжеският дом, подарен на светеца. При гроба му ставали много чудеса. Изцелявали се всякакви болести по молитвите на светеца с благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки веков. Амин.
АКАФИСТ СВЯТИТЕЛЮ ИУЛИАНУ КЕНОМАНИЙСКОМУ
Кондак 1
Избранный угодниче Божий и чудотворче, пресветлый земли Кеноманийския светильниче, святителю отче Иулиане, величая прославльшаго тя Господа, похвальное пение приносим ти. Ты же, предстоя пред Престолом Всевышняго, молися избавитися нам от всякия беды, скорби и печали, со умилением зовущим ти: Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Икос 1
Ангела земнаго и человека небеснаго вемы тя, святе Иулиане, образ истиннаго благочестия собою нам явившаго. Мы же, Промыслу Божию, на тебе явленному, чудящеся, прославляем велие благоутробие Божие и с любовию зовем ти: Радуйся, Духом Святым просвещенный. Радуйся, Святым Крещением духовно обновленный. Радуйся, Церкви Православныя украшение. Радуйся, Галлии святое сокровище. Радуйся, Евангелия Христова усердный последователю. Радуйся, заповедей Господних верный блюстителю. Радуйся, Ангелов предивное чудо. Радуйся, человеков преславное удивление. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 2
Видя Сердцеведец Господь благое души твоея произволение, еже работати Ему усердно во вся дни живота твоего, чрез первоверховнаго Апостола Петра во епископа тя постави и на проповедь слова Божия в Галлию стопы твоя направи, да научиши людей земли тоя пети Богу: Аллилуиа.
Икос 2
Разум Богопросвещен имея, святителю Иулиане, неустанно проповедал еси учение Христово людем града Кеноманийскаго; они же, зряще чудеса, тобою всесильным именем Христовым совершаемая, истиннаго Бога в сердца своя приимаху и Святым Крещением просвещахуся, вопиюще ти: Радуйся, Божия разума исполненный. Радуйся, Христа в сердце своем выну имевый. Радуйся, врагов видимых и невидимых прогонителю. Радуйся, недугов душевных и телесных целителю. Радуйся, очи слепым отверзаяй. Радуйся, на путь истины наставляяй. Радуйся, нищих и сирот питателю. Радуйся, младых мудрый воспитателю. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 3
Силою Вышняго укрепленый и благодатию Божиею исполненный, паству твою, Господем тебе вверенную, учением Христовым, яко пищею небесною, питал еси, прокаженныя и недужныя исцеляя, слепым телесныя и духовныя очеса отверзая, мертвыя воскрешая, бесы изгоняя, и тако всем милостивый и любящий отец был еси, вопиющим о тебе Богу: Аллилуиа.
Икос 3
Имуще тя великаго молитвенника и скораго в напастех заступника, на помощь тя призываем, святителю отче Иулиане, и, поминая подвиги и труды твоя, во славу Бога Вышняго подъятыя, сия в похвалу тебе умильно вопием: Радуйся, единаго истиннаго Бога проповедниче. Радуйся, исцелений благодатный источниче. Радуйся, каменю веры, на основании заповедей Господних утвержденный. Радуйся, добродетельми и светлостьми душевными украшенный. Радуйся, верою твоею и чудесы ко Христу неверныя обращаяй. Радуйся, силою молитвы твоея страждущим исцеления даруяй. Радуйся, идольския прелести низложителю. Радуйся, неистовства бесовскаго изобличителю. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 4
Бурею напастей одолеваеми, како возможем достойно восхвалити чудеса твоя, блаженне Иулиане: ты бо молитвою своею беднаго отрока от змия, обвившаго крепко его, избавил еси, и из бесноватых именем Христовым духа нечистаго изгнал еси, и многия умершия воскресил еси. Темже любовию теплою к тебе воздвизаеми, благодарим Господа, даровавшаго нам таковаго заступника и ходатая о прощении грехов наших, вопиющих Ему: Аллилуиа.
Икос 4
Слышаще дивная наставления твоя, яже не точию в словесех, но и в подвизех твоих являл еси, достоблаженне святителю, притекаху к тебе жаждущии спасения, и тако Церковь Кеноманийская укрепляшеся. Мы же, видя таковое твое усердное попечение о спасении душ человеческих, восхваляем тя: Радуйся, молитвенниче скорый и теплый. Радуйся, предстателю благий и верный. Радуйся, Апостолов славо и украшение. Радуйся, святителей Христовых красото и удобрение. Радуйся, к сонму святых сопричтенный. Радуйся, венцем нетленным Господем увенчанный. Радуйся, за стадо Христово душу свою положивый. Радуйся, любви Христовы образ в себе явивый. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 5
Боготечною звездою был еси в житии твоем, Иулиане всехвальне, указуя всем путь в Царствие Небесное, егоже и сам стяжал еси, день и нощь Господеви пламенною любовию работающе и выну Ему вопиюще: Аллилуиа.
Икос 5
Видяще, яко людие, к тебе приходящии, жаждею телесною томимы бывают: место бо, идеже житие твое проводил еси, безводно бяше, новое чудо сотворил еси, святителю милостивый, и, водрузив жезл свой в землю, дерзновенно Богу помолился еси: и повеле Господь на месте том источнику воды открытися, в немже и крестил еси всех уверовавших во Всемогущаго Бога, возопивших тебе таковая: Радуйся, со дерзновением Богу моливыйся. Радуйся, слышания молитвы твоея удостоивыйся. Радуйся, источник воды приходящим к тебе даровавый. Радуйся, чудом сим в вере их укрепивый. Радуйся, водами крещения многия просветивый. Радуйся, от погибели вечныя сих избавивый. Радуйся, яко верныя паче в вере укрепил еси. Радуйся, яко неверныя к вере в Бога истиннаго обратил еси. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 6
Проповедник словом и делом истины Христовы явился еси, святе Иулиане, егда пригласи тя князь Дефенсор, честь тебе воздающе; новое бо чудо сотворил еси: слепцу, у врат дома князева сидящему, крестным знамением очи его осенив, именем Христовым зрение ему даровал еси. Вси же, видящии чудо сие, возрадовашася зело и воспеша Богу: Аллилуиа.
Икос 6
Возсиял еси, яко светило светозарное, просвещающее светом истинным во тьме неверия сущих, да познают истиннаго Бога, Егоже силою и благодатию дивная исцеления и чудотворения совершал еси, святителю Иулиане. Приимиже от нас похвалы сицевыя: Радуйся, молитвы ко Господу кадило благовонное. Радуйся, Церкви Православныя украшение многоценное. Радуйся, себе самаго в храм Духа Святаго уготовавый. Радуйся, многия на путь спасения наставивый. Радуйся, дар исцеления от Господа приявый. Радуйся, недужныя именем Христовым исцелявый. Радуйся, житием благочестивым пример верным бывый. Радуйся, душу твою в целомудрии сохранивый. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 7
Хотяще спасение получити князь Дефенсор смиренно просяше тебе, отче Иулиане, научити его како подобает житие свое проводити, да жизнь вечную унаследует. Ты же, князя и домашних его апостольскою проповедию о Боге истинном просветив, ко крещению приуготовал еси, да выну восхваляют Бога песнию: Аллилуиа.
Икос 7
Новаго видим тя избранника Божия, Иулиане преславне, устроившаго благолепный храм в доме князевом, в немже людие, в вере тобою наставляемии, крещением святым просвещал еси и чудесы многими утверждал еси. Темже и нас в вере Православней укрепи, восхваляющих тя: Радуйся, богомудрый проповедниче Евангелия Христова. Радуйся, Церкве Православныя пресветлый светильниче. Радуйся, поборниче веры непобедимый. Радуйся, святителю Христов преславный. Радуйся, крепкая надеждо к тебе прибегающих. Радуйся, утешителю всех на милосердие твое уповающих. Радуйся, благодатию Божиею приосененный. Радуйся, светом Пресвятыя Троицы озаренный. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 8
Странное чудо видеша от тебе людие града Кеноманийскаго, егда идолопоклонника Анастасия сына умершаго воскресил еси: сей бо Анастасий клятвенно увери тя, аще сына своего жива восприимет, уверует во Христа Бога истиннаго и, богов идольских отрекшись, воспоет Тому: Аллилуиа.
Икос 8
Весь радости божественныя исполнен бысть Анастасий, видя умершаго сына своего жива, и едиными усты с присными своими прославиша истиннаго Бога, и, уверовав во Христа, крестися с домашними своими. Мы же, Бога в сердце своем славяще, со умилением глаголем ти: Радуйся, воскрешением умершаго отрока Господа прославивый. Радуйся, пред неверными идольское нечестие обличивый. Радуйся, все упование свое на Господа полагавый. Радуйся, наследие Царствия Христова стяжавый. Радуйся, в дому Отца Небеснаго обитель себе сотворивый. Радуйся, в радость Господа своего вшедый. Радуйся, Подвигоположника Христа смиренный последователю. Радуйся, Апостолов Христовых ревностный подражателю. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 9
Всякое естество удивися, богоблаженне Иулиане, великому свыше тебе дарованию, ты бо на земли, яко ангел, пожил еси и во плоти, аки безплотен, явился еси, темже и дар чудотворения от Господа приял еси. Ныне же, к лику святых сопричтенный, ангельски воспеваеши песнь: Аллилуиа.
Икос 9
Ветия многовещанныя недоумеют достойно восхвалити тя, святителю Иулиане, благодатию бо Божиею источаеши многая и преславная чудеса, ихже и исчести несть возможно. Пребываяй ныне во славе Христовой, призри на нас, тебе молящихся и с любовию зовущих: Радуйся, яко Святей Троице радостно предстоиши. Радуйся, яко о спасении нашем Бога умоляеши. Радуйся, жития непорочнаго рачителю. Радуйся, послушания и терпения учителю. Радуйся, праведности и благих дел исполненный. Радуйся, дерзновение молитвенное ко Господу стяжавый. Радуйся, кротости и смирения образе. Радуйся, обидимых и страждущих утешение. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 10
Спастися хотяще вернии от различных напастей, бед и скорбей, тебе, преблаженне Иулиане, яко вернаго наставника и поборника почитают. И нам, грешным, спасения ищущим, святыми твоими молитвами помози, вопиющим о тебе Богу: Аллилуиа.
Икос 10
Стена еси заступления, чудотворче святый Иулиане, всем с верою к тебе притекающим, тебе бо дадеся от Бога благодать недугующия врачевати, бедствующим помогати, скорбныя утешати, наипаче же младенцы от всякаго зла сохраняти и болезни исцеляти. Сего ради, Господа прославляя, зовем ти сице: Радуйся, пред Царем Небесным за нас ходатаю. Радуйся, за вся христианы милостивый предстателю. Радуйся, о всех чтущих память твою молитвенниче. Радуйся, ищущим спасения благий споспешниче. Радуйся, благодати Божия сосуде драгоценный. Радуйся, светом Святыя Троицы озаренный. Радуйся, недугов наших целителю милосердный. Радуйся, в борьбе со страстьми помощниче неодолимый. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 11
Пение всеумиленное приносим тебе, святителю отче Иулиане, на нас с небесе с благосердием взирающему, и всем, усердно тебе призывающим, помощь скорую низпосылающему. Мы же, твое блаженное житие на земли и дивное прославление на небеси поминающе, с любовию поем благодеющему тобою Богу нашему: Аллилуиа.
Икос 11
Светлостию новаго чудесе твоего, богоблаженне Иулиане, всю страну Кеноманийскую просветил еси, верных во истине укрепляя: божественною бо силою вооруженный, в идольское капище вшел еси и призвал еси имя Христово, повелевая идолу пасти, бесу же из него изыти – и бысть тако. Людие же, тобою от лютаго змия бесовскаго спасеннии, взываху тебе: Радуйся, в броню божественную облеченный. Радуйся, Господом свыше укрепленный. Радуйся, идола ногама своима поправый. Радуйся, беса из него властию Христовою изгнавый. Радуйся, от змия огненнаго нас спасаяй. Радуйся, крестным знамением главу змиеву сокрушаяй. Радуйся, нас от идольскаго суеверия отвращаяй. Радуйся, верою Христовою всех просвещаяй. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 12
Благодати Божественныя исполнена душа твоя, преблаженне Иулиане, яко солнце сияющая, вознесена бысть пресветлыми Ангелы во обители небесныя. Мы же, ведяще, яко ты по блаженней кончине твоей чудодействовати не престал еси, невидимо колесницею с почившим телом твоим управляя, со умилением вопием Богу, прославльшему тя во святых Своих: Аллилуиа.
Икос 12
Поюще прославльшаго тя Господа и ублажающе тя, святителю Христов Иулиане, прилежно молимтися: сподоби и нас ходатайством твоим неосужденно предстати Страшному Судищу Христову, да с радостию и любовию благохвально зовем ти сице: Радуйся, благодатию Божиею прославленный. Радуйся, в лице святых возвеличенный. Радуйся, достойный Ангелов собеседниче. Радуйся, всемощный наш заступниче. Радуйся, наш пред Богом предстателю. Радуйся, чад малых покровителю и питателю. Радуйся, и по кончине своей чудотворящий. Радуйся, души наша благодатию врачующий. Радуйся, святителю Иулиане, теплый о нас молитвенниче и преславный чудотворче.
Кондак 13
О предивный Иулиане, заступниче наш премилосердый! Приими малое сие моление наше, с любовию тебе приносимое, и молися за ны ко Господу, да сохранит нас и защитит Своею благодатию от всяких бед, скорбей и напастей, и в час кончины нашея не оставит нас, и сподобит Царствие Небесное наследовати, да во веки воспеваем Ему: Аллилуиа.
(Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1)
Молитва
О пречестная и священная главо и благодати Святаго Духа исполненная, Спасово со Отцем обиталище, великий архиерее, теплый наш заступниче, святителю Иулиане! Предстоя у Престола всех Царя и наслаждаяся света единосущныя Троицы и херувимски со Ангелы возглашая песнь Трисвятую, великое же и неизследованное дерзновение имея ко Всемилостивому Владыце, моли спастися паствы Христовы людем, благостояние святых Церквей утверди, архиереи благолепием святительства украси, монашествующия к подвигом добраго течения укрепи, вся грады и страны добре сохрани, и веру святую непорочну соблюсти умоли, мир весь предстательством твоим умири, от глада и пагубы избави ны, и от нападения иноплеменных сохрани, старыя утеши, юныя настави, безумныя умудри, вдовицы помилуй, сироты заступи, младенцы возрасти, пленныя возврати, немощствующия и молящияся тебе от всех напастей и бед ходатайством твоим свободи. Моли о нас Всещедраго и Человеколюбиваго Христа Бога нашего, да в день Страшнаго пришествия Своего от шуияго стояния избавит нас, и радости вечныя причастники сотворит со всеми святыми во веки веков. Аминь.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА