Св. преподобна Ефросиния Александрийска. Св. преподобномъченик Пафнутий Египтянин и 546 мчци с него Прочетете повече ТУК!
1207г. е убит Цар Калоян - освободителят на Варна Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Свещениците започват да поменават на литургиите атеистичното, БОГОХУЛНО СЪВЕТСКО ПРАВИТЕЛСТВО. Възниква т.нар. СЕРГИАНСКА ЕРЕС. РПЦ започва да се превръща в държавна комунистическа църква. Процеса е завършен през 1943 г., когато Сталин ПОЗВОЛЯВА да бъде избран „патриарх“.
Подобно е положението и в „братска социалистическа“ България, където Ловешкият митрополит Максим е избран за глава на църквата с решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП.
Неговия предшественик Кирил I е одобрен от същия висш комунистически орган. Решение № 353 от 10 октомври 1950 г. на Политбюро постановява: „3) Възлага на др. Минчо Нейчев, от името на правителството, да предаде на Синода, че на сегашния екзарх Паисий Правителството няма доверие. 4) В едномесечен срок да се подготви новият устав на Синода и другите въпроси за смяната на Паисий и избирането на председател на Синода – Кирил Пловдивски“. Това на практика е осъществено по нареждане на д-р П. Тагаров, което гласи: „Трябва да се избере нов наместник-председател на Св. Синод и то единодушно. За такъв трябва да бъде избран Пловдивският митрополит Кирил. А който архиерей не иска да гласува за него, ще бъде арестуван“.
Критерия на Политбюро при избора на църковен предстоятел гласял: „Да се предпочете онзи, който ще поеме по-големи ангажименти за демократизиране на църквата“ (под „демократизирането“ ѝ Политбюро има предвид пълния си контрол върху нея).
Ето някои откъси от биографията му, които обясняват избора на Кирил от комунистите: „От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна)... От 1950 г. е член на атеистическата прокомунистическа организация „Световен съвет на мира“... За това, че патриарх Кирил е бил масон, пише Вл. Левчев в „Масонството: митове и факти“ ИК „Ентусиаст“, 2011... На 18 юли 1968 г. Св. Синод по настояване на патриарх Кирил обявява решението за смяна на светоотеческия православен календар с „новоюлианския“, на практика – с римокатолическия. Това е еднолично решение на патр. Кирил в угода на икуменизма. Фиктивното оправдание е, че по този начин „спасява Църквата“ от репресии от страна на комунистическата власт. За такова нещо обаче и дума не може да става, тъй като властта не е искала смяна на календара. „Това е било лична инициатива на патриарха, който пред Тодор Живков се мотивира с това, че на българските християни им било трудно... да постят на Нова година!““.
Подобни съществени подробности може да видим и в историческите справки за управлявалия църквата преди тях екзарх Стефан I: „В качеството си на Софийски митрополит, между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции... В средата на 1930-те години митрополит Стефан е активен поддръжник на сближаването с Югославия. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод. Според политолога Антон Тодоров (позовавайки се на четвърти том (стр. 507-509) от книгата „История российской внешней разведки“, с редактор съветския и руски учен, дипломат и политик Евгений Примаков) митрополит Стефан е вербуван през 1942 – 43 година от резидента на НКВД и съветник в посолството на СССР в България – Дмитрий Федичкин (агент Яковлев), и започва да предава ценна информация, която има като приближен на царския двор... Още при учредяването на ССЦ през 1948 г. екзарх Стефан иска да въвлече в него БПЦ. Според Г. Карпов, завеждащ Съвета по делата на Руската Православна Църква, тази „загриженост“ на българския екзарх е „резултат от получена от англичаните заповед“.“
Църквите в СССР и България са поставени под пълния контрол на органите на държавна сигурност и КГБ. Ситуацията обобщава Константин Харчев, председател на Съвета по религиозните дела към Съвета на министрите на СССР, който заявява: „НИТО ЕДИН от кандидатите за епископ или друга висока длъжност в Светия Синод, не е бил избиран без одобрението на ЦК на КПСС и КГБ“. Професор Натанаил Девис пише, че ако епископите искали да съхранят длъжността си, то те трябвало да сътрудничат с КГБ. Същото се случва и в нашата страна, където 11 от 15 - те митрополита членове на синода на БПЦ са били служители на тайните служби.
СТАВА ВЪПРОС ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ДУХОВЕНСТВОТО СЪС САТАНИНСКИ АТЕИСТИЧЕН БОГОБОРЧЕСКИ РЕЖИМ! ТОЗИ ПРОЦЕС Е ВЪРВЯЛ И ВЪРВИ ПАРАЛЕЛНО С ОБУЧЕНИЕ В ЕРЕТИЧЕСКИ БОГОСЛОВСКИ ИНСТИТУТИ И С АКТИВНО УЧАСТИЕ НА КЛИРА В СВЕТОВНИТЕ ИКУМЕНИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Светото Предание на Църквата ЗАПОВЯДВА кратко и ясно за подобни индивиди :
„Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископски сан в Църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.” (30 Апостолско правило)
Вижте цялата статия: ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО - VIII част