Днес 2 декември е † 19 ноември 2024 по църковния календар

Рождественски пост  

Св. прпрок  Авдий. Св. преподобни Варлаам и Иоасаф, индийски принц, и неговия баща, цар Авенир. Св. мъченик Варлаам. Св. мъченик Аза и на 150 воини с него. Св. мъченик Илиодор Прочети повече

Вяра

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Празнува се винаги в четвъртък, като един от великите празници на 40-тия ден от Възкресение.

Възнесение Господне. Стенопис от купола на Спасо Преображенския Мирожски манастир. Псков. Русия. Около 1140 г.

"Преди приближаващите се кръстни страдания и смърт, в прощалната беседа със Своите ученици Господ говорил на изпадналите в печал Свои събеседници: "Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца" (Иоан. 16:28). И развързал връзките на ада и смъртта, Той отново повторил на Мария Магдалина същите думи: "Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог" (Иоан. 20:17). По Своя вид след Възкресението Си Господ вече принадлежал повече на небето, отколкото на земята. И това е напълно разбираемо. Подвигът на земното служение на Сина Божий вече бил завършен: Той бил изпълнил делото, заради което бил изпратен от Небесния Си Отец (Иоан. 17:4), и вече Му предстояло да възлезе в славата Си на небето, каквато Той имал още "преди свят да бъде" (Иоан. 17:5). Самата природа на Богочовека изисквала това достойнство, при което на прославеното Му и обожествено тяло вече не било свойствено да остане след Възкресението на земята при естествените условия на земното битие. Възнасянето Му на небето било необходимо още и за благото на изкупеното от Него човечество. И заради това, както ветхозаветният свещеник веднъж годишно влизал в светилището с очистителната кръв заради греховете на народа, така и Христос, бъдещият Архиерей, заради "бъдещите блага" (Евр. 9:11) трябвало да Се принесе като Изкупителна Жертва и да влезе със Своята Кръв "не в ръкотворно светилище", но в самото небе, "за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24).

Ето защо Господ още при първото Свое явяване след Възкресението Си възвестил на Мария Магдалина, а чрез нея и на всички Свои последователи, Своето предстоящо Възнасяне на небето. Обаче любовта към това "малко стадо", Неговите ученици, които Спасителят възлюбил до края на света (Иоан. 13:1), още Го задържала на земята. Затова, при все че пречистото Му тяло на възприетото в него човешко естество се издигнало от кръста, преобразено от земно в небесно, и вече се устремявало към небесния свят, към Отца, все пак Господ не веднага Се възнесъл на небето. Той не пребивавал постоянно с учениците Си, не делял с тях деня и нощта, почивката и трапезата, както правел преди, но Се явявал сред тях от време на време, ту по време на домашни беседи, когато вратите бивали заключени (Иоан. 20:19); ту на път (Марк. 16:12; Лук. 24:13­32); ту по време на риболов (Иоан. 21:1­14).

При тези Негови чудодейни явявания отпадналите от печал сърца се изпълвали с дивна услада. Всичките им надежди, че Той, техният Учител, бил Месия-Изкупител, рухнали поради безславната смърт на Господа Иисуса Христа по време на празника Пасха. "А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля" ­ повтаряли мнозина с Емауските пътници, ­ но Той умря на кръста ­ Този, "Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ" (Лук. 24:21, 19). И ето, от тогава разколебаната вяра на учениците отново оживяла, а потопената в печал любов отново възтържествувала: Господ възкръснал и със Своите явявания пред учениците многократно засвидетелствал пред тях истинността на Своето Възкресение и за да ги увери в тази истинност, Той ял и пил с тях (Лук. 24:42), показвал им белезите от раните на ръцете, нозете и ребрата Си, позволявал им да ги докосват с пръстите Си (Иоан. 20:27).

Но Господ Се явявал на Своите ученици след като възкръснал от мъртвите не само за да ги увери в истинността на Своето възкресние. По време на тези явявания Той продължавал да ги наставлява в истините на Евангелието; разказвал им за царството Божие (Деян.1:1-3) всичко онова, което не бивало да им бъде откривано до кръстната Му смърт, както и онова, което трябвало още да чуят от своя Учител до изпращането на новия Наставник ­ Светия Дух. В онова време Господ отворил ума на учениците Си да разбират Писанията (Лук. 24:45); говорил им за Своята Божествена власт "на небето и земята", за тяхното избраничество да проповядват Евангелието пред всички народи; кръстил ги в името на Отца и Сина и Светия Дух и ги учил да пазят всичко, което Господ им е заповядал; при което Той им обещал да бъде със Своята Църква "през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:18­20). Така Господ постепенно подготвял Своите ученици за оново велико служение, за което били призвани ­ за проповядване на Евангелието на Царството Божие.

В такава подготовка изминали четиридесет дни. През това време учениците на Божествения Учител постепенно привикнали с мисълта за раздялата с Него. Виждайки, че Той не им се явява постоянно, те се научили да разпознават в Него Същество надземно, принадлежащо на висшия, а не на този свят. Мислейки и говорейки за Него, те вече Го наричали Господ, а не Учител, както преди, и чувството им на любов към Човека се сливало с трепетното им благоговение пред Господа. Малко по малко, те, разбира се, достигнали до мисълта, че пребиваването на Господа на земята е временно състояние и че раздялата с Него е неизбежна. Сега Го виждали от време на време с телесните си очи и това било празник за тях: но празникът не може да продължава дълго. Така от радостта поради възкръсналия Господ апостолите постепенно достигнали до мисълта за неизбежната разлъка с Него. И ето, в четиридесетия ден след Възкресението Господне дошло времето за тази разлъка.

Числото четиридесет в свещената история се отличавало като пределен момент, край на велик подвиг. В четиридесетия ден от раждането Израилевите първенци според Моисеевия закон били длъжни да се явят в храма пред лицето на Иехова (Лев. 16:19, 20). В четиридесетия ден след Възкресението, което било ново раждане, трябвало да Се яви в небесната скиния и "първороден измежду мъртвите" (Кол. 1:18)­ нашият Господ Иисус Христос.

Не е ясно дали учениците на Господа били предварително известени за това, че този ден щял да бъде последен за тяхното видимо общение с Божествения Учител. Те обаче, по явно повеление, което може би им било дадено при едно от предшестващите явявания, се събрали в този ден в Иерусалим. Колкото и да бил изпълнен светият град с врагове на Господа Иисуса, все се намирали хора, у които Неговите ученици могли да намерят убежище и място за своите срещи. И твърде възможно било такова място да бъде самата горница, където се състояла Тайната Вечеря, и където няколко дни след Възнесението над апостолите слязъл Дух Светий.

Посред събралите се ученици Се явил и Господ ­ без съмнение така тайнствено и внезапно, както Се явявал след Възкресението Си.

Беседата на Господа с учениците при това последно явяване не е предадена с всички подробности от евангелистите, но у евангелист Лука са дадени няколко указания, от които става ясно в какво се заключавала тази беседа.

Преди всичко Господ още веднъж разкрил пред учениците необходимостта от кръстния път за Месията-Избавител. "Тъй е писано", тоест от века определено и предсказано още от пророците, "и тъй трябваше Христос да пострада", говорел Той, "и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим" (Лук. 24:46, 47).

Ето за такъв проповеднически подвиг сега Божественият Учител призовавал Своите ученици, поверявайки им завършека на Своето благовестническо дело. "Вие бяхте свидетели на всичко случило се, вие видяхте как Изкупителят умря за греха на света, видяхте Го и възкръснал; затова Аз изпращам вас на проповед на Евангелието у всички народи" ­ сякаш им говорил Господ.

Но преди да излязат на всемирна проповед, апостолите трябвало да възприемат благодатните дарове на Светия Дух, Който имало да им Се яви. В явяването на Този Божествен Наставник те могли да намерят за себе си замяна поради липсата на Своя Учител (Иоан. 14:26), утешение в разлъката си с Него (Иоан 16:7), освещаване на великото им служение на Църквата (Ефес. 4:11­13), окончателно просвещение в богооткровената истина (Иоан 15:26), и накрая, сила Свише (Лук. 24:49), която им била необходима за преодоляване на трудностите и препятствията, предстоящи им в делото на проповедта. После Господ в по-нататъшните Си слова дал на апостолите повеление: "не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца" (Деян.1:1-4), когато се прощавал с тях преди Своите страдания. "И Аз", продължавал Спасителят, "ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лук. 24:49). Някога "Иоан кръщавал с вода", а сега "вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 1:5).

Преподал им тези наставления, Господ извел Своите ученици извън Иерусалим и поел с тях по посока към Витания. Това бил път, по който много пъти Той вървял със Своите ученици, и по който вървял с тях за последен път преди самите страданния. Пътят минавал през Гетсиманската градина, където Господ неведнъж се уединявал за молитва през нощта, където Той в навечерието на Своите кръстни страдания, в присъствието на Своите избрани ученици ­ предишни свидетели на Неговото славно Преображение (Мат. 17:1; Марк. 9:2; Лук. 9:28; Мат. 26:37; Марк. 14:33) се борел с немощта на плътта и откъдето бил взет под архиерейска стража за съд и кръстна смърт (Мат. 26:47­57; Марк. 14:43­53; Лук. 22:47­54).

Мислите на учениците сами се обръщали в спомен за неотдавна преживяното тягостно минало и неволно го сравнявали с настоящата радостна минута, размишлявайки за това, че Божественият Учител не случайно ги водел през тези места, изпълвайки ги със скръбни спомени, та може би там, откъдето започвал пътят на Неговите безславни кръстни страдания, трябвало да се открие пред целия свят Неговата слава. Неотдавна чутите от Него слова за близкото време, когато ще бъдат кръстени с Духа Светий, ги укрепявали в настоящите им мисли. Те още чували как Иоан Кръстител говорил за Месия, че Той ще ги кръсти не с вода, а с Дух Светий (Марк. 1:8): значи щом вече е дошло време за това кръщение, то очевидно Господ скоро ще открие Себе Си на света като славен Цар Месия. И ето, радостно възбудени, те пристъпват към Учителя и се обръщат към Него с въпроса: "в това ли време, Господи, възстановяваш Царството Израилево? (Деян.1:1-6).

Този въпрос ясно показвал, че предишният предразсъдък за земното възцаряване на Господ Иисус Христос над Израиля още не бил разрушен в умовете на учениците. Но питащите още не били "кръстени с Духа Светаго", Който трябвало завинаги да ги издигне от земята към небето, да възвиси умовете им и да ги очисти от всичко грубо и земно; защото те сега разсъждавали по човешки и разбирали Учителя, дори възкръснал, още по плът.

Божественият Наставник кротко изслушал този въпрос и не отвърнал с упрек, нито с пряко отрицание. Той само с любов отбелязал: "не се пада вам да знаете времената и годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и в Самария, и дори докрай земя" (Деян.1:1-7,8). Тоест сякаш Спасителят на света им говорел: "Не за царство и за награди трябва да мислите сега, а за подвизи и търпение даже до смърт; предоставяйки бъдещето на Този, в Десницата на Когото се намира то; и съсредоточете цялото си внимание в това, което ви предстои и над което сте длъжни да се потрудите."

Беседвайки така, те достигнали до Елеонския хълм, отдалечен от Иерусалим на един съботен път* (Деян.1:1-12).

*Съботен път - разстоянието, което се позволявало на иудеите да извървяват в съботен ден извън домовете си. На основание на кн. Изход 16:29, където се казва: "нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си"; равините, изискващи строго съблюдаване на съботния покой до спазване на буквата, изисквали в събота никой да не прави повече от 2000 крачки в кръг. Това разстояние се наричало "съботен път". Авторът на "Иудейска древност" Иосиф Флавий определя това разстояние от Маслинената гора до Иерусалим на 6 стадия (около 1100 м); както и Ефрем Сирин.

Тук Господ се спрял, погледнал Своите ученици, после вдигнал ръцете Си и с тях ги благословил с такова благословение, което разпростира своята сила завинаги и предавайки я от поколение на поколение, тя остава върху всички вярващи. И благославяйки, Той пред очите на учениците се отделил от земята, и отдалечавайки се от тях, се възнасял към небето, "не с помощта на водещ Го, но, според както отбелязва свети Иоан Златоуст, "Сам Се издигал в Своя път" (Беседа върху Псалмите). Възхождането не се извършвало бързо, за да могат учениците в пълнота да се насладят на величествената гледка. Когато Възнасящият Се бил вече на такава висота, че било трудно за зрението да го следва, се явил светъл облак и Го скрил от лицето на земята.

Така пред очите на апостолите се извършило явление, подобно на видението на Елисей при отшествието на свети пророк Илия на небето, но несравнимо по-славно по вид.

"Илия­ разсъждава по този повод свети Григорий Двоеслов ­ се възнесъл на небето с колесница като доказателство за това, че той като човек не може да се издигне без външно средство. Такова средство му осигурили Ангелите, когато го понесли към небето, иначе той не можел да възнесе сам себе си нагоре, защото немощта на естеството не му позволявала да се отдели от земята. Но на Спасителя не Му била необходима колесница, не Му били нужни Ангели, защото Творецът със Своята Божествена сила Се възнесъл на небето; Той се върнал там, откъдето бил слязъл; възлязъл там горе, където отвека пребивавал; тъй като по Своето човечество Той искал да Се възнесе; но по Божество обладавал и небето, и земята" (Беседа на празника Възнесение).

Апостолите с необяснимо чувство наблюдавали последното чудо, извършвано пред очите им от Него, следейки как все повече и повече Се скривал от погледите им Божественият Учител, и, разбира се, не могли да отделят очи от прекрасната гледка. Господ вече напълно Се скрил от полето на зрението им, но техният взор все още се устремявал към Него, все още Го търсел.

Посред това напрегнато внимание на апостолите към последното тайнство на Евангелието, извършвано пред тях, изведнъж били поразени от глас, който ги извел от тяхното вцепенение. Говорели два светли небожители, неочаквано представили се пред тях в бели одежди. Пробуждайки ги от бездейственото изумление, небесните вестители им обяснили, че отшествието на Господа е Неговото видимо скриване от земен взор до времето на второто Пришествие: "мъже галилейци", говорели те, "какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който Се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:1-11); ще дойде така "неочаквано и непредвидено", така "явно и тържествено" (обяснение на Филарет, митрополит Московски), също така "на облак и с тяло" (свети Иоан Златоуст, беседа върху Деяния Апостолски).

След тези думи апостолите вече нищо не чакали на Елеон и с благоговение покланяйки се на Възнеслия се, се върнали в Иерусалим, не опечалени от разлъката, но както отбелязва евангелистът, "с голяма радост" (Лук. 24:52). Те се радвали на славата на своя Учител, чието Възнесение свидетелствало, че Той е истински Бог, Владика на небето и земята ­ радвали се и за своето предназначение, виждайки, че са призвани на дело Божие, велико и свето; радвали се при самото явяване на ангелите и на приетата от тях вест, която обещавала, че видимо отделилият Се от тях Учител не прекратявал с тях общението на любовта, като в необходимите случаи те ще получават наставление Свише.

В числото на свидетелите на Възнесението Господне заедно с апостолите била и пречистата Божия Майка, Която църковните песнопения представят като очевидка на това дивно събитие така: като Майка, Тя във време на страданията на Своя Син сърдечно боледувала повече от всички, а сега на Нея най-много от всички "подобавало при вида на славата на Неговата плът да се наслаждава с най-голяма радост" (служба на Възнесение, вечерня). Взирайки се заедно с апостолите във Възхождащия на небето неин Син и Господ, и постигнала в съвършенство всичко чудесно, което съхранявала в сърцето си за Своя Син (Лук. 2:19, 51), Тя Го "възвеличила" не само в любовта; но и във вярата в Неговото Божество (служба на Възнесение, утреня, канон, песен 9).

Така се извършило Възнесението Господне на небето. Като тих дъжд върху руно Той слязъл в утробата на Приснодевата, като тамян утринен Се възнесъл сега от планината към Отца. Но сред такава тишина и безмълвие се извършило самото отшествие на Богочовека от земята, от мястото на Неговия подвиг и крайно изтощение. Неговото встъпване в горния свят станало при друга, във висша степен тържествена обстановка. По изображение на небесните тайновидци, Победителят на ада и смъртта възлязъл на небесата не Сам, но заобиколен от множество небесни сили, от ангелски сонм, които Му служели и по време на земното Му странстване (Мат. 4:11). Когато Възнасящият Се на небесата приближил небесните предели ­ лик съпровождащи Го ангелски сили предупреждавали по-горни сили на небесната йерархия, възклицавайки: "повдигнете, князе, вечните порти, за да влезе Царят на славата."

Кой е този Цар на славата? ­ пита този небесен ангелски лик. ­ Кой е Този, Който възхожда от земята с такава слава и величие?

Такова необикновено и безпримерно възшествие в горния свят изумило небесата. Небесните сили видели две възкачвания на небето на Енох и на Илия, но те не станали с техни собствени сили; нито с такова величие и на такава висота; те били взети като на небето, а не на самото небе. Затова срещали с толкова недоумение необичайното шествие на Господа, възнасящ Се в плът, в рабски образ. Но ангелите, съпровождащи Господа, пояснявали, че Влизащият в човешки образ не е никой друг, но Единородният Син Божий.

"Господ на силите, Той е Цар на славата" ­ възклицавали те (Пс. 23:10). Но и после това недоумение на небесните сили продължавало: Господ, както след възкръсването Си Се явил на апостолите с язвите по тялото от раните на кръста, така Се възнесъл на небесата с тези същите белези от Неговите кръстни страдания, със следи от Пречистата Кръв по обожественото Му тяло. С този Свой вид Той поразил с ново недоумение небесните сили и те питали:

Кой е Тоя, Който иде от Едом в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който престъпя в пълната Си сила?

Този е, Който тъпка в гнева Си и гази в яростта Си (Исаия 63:1­3), Кръвта Му пръскаше дрехите Му и Той опетни в Своята кръв цялото Си облекло, проливащ кръвта Си за човешкия род от това е червена дрехата Му ­ отвръщал ангелският лик, съпровождащ Господа.

Когато всяко недоумение относно Лицето на Сина Божий приключило, небесните сили си разрешили да пеят и възклицават: Това ни каза Псалмопевецът, сам възкликвайки: "Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук" (Пс. 46:6). В това време, по свидетелство на неботаинника Павел, ангелското войнство тържествено се покорило на възнасящия Се Господ и Го признало за свой Глава и Управник.

Така Божественият Изкупител завършил нашето изкупление в състояние на крайно самопонизяване (Филип. 2:7, 8), възлязъл в предвечната Своя слава с прославено в Него човечество (Иоан 17:5; Лук. 24:26), възлязъл по-високо от всички небеса (Ефес. 4:10), по-високо от всички началства и власти, сили и господства (Ефес. 1:21). Свети Евангелист Марко, прониквайки с духовен взор в самите небесни глъбини, проследявайки мислено възхождането на Господа, говори, че Той след Възнасянето Си "седнал отдясно на Бога" (Марк. 16:19).

Сядането отдясно на Бога Отца според тълкуването на светите отци означава "равночестност с Отца", каквато "Синът Божий като Бог и Единосъщен на Отца, има преди всички векове, и в която, въплътил Се в последно време, сяда и телесно, "след прославяне на Неговата плът" (Тълкуване на свети Иоан Дамаскин "Точно изложение на Православната вяра").

Такова славно, недостъпно за разбиране дори от самите небесни сили (1Петр. 1:12) е извършеното на земята спасително дело от нашия Господ Иисус Христос. Велико благо за изкупеното човечество принесло това събитие само по себе си. Господ Се възнесе, като Победител на греха, смъртта и ада, като Първенец на нашето прославяне и блаженство, като всемощен Предстоятел за нас, Ходатай пред престола на Вседържителя.

В началото на времената небето и земята се разделили от велика и непроходима бездна. За 500 години само двама човеци се възнесли от земята с плът Енох и Илия, но се възнесли не със своята сила, незнайно как и къде възнесли се, както се казва в Писанието за Илия като на небето; затова те не са могли да отведат и нас по своите стъпки на небето; още по-малко да направят своя път възможно проходим за нас. Но Христос Се възнесе Сам, със Своята Божествена сила и със Своето възхождане отвори за нас заключения преди това вход към небесното светилище (Евр. 9:24­28).

В самата Си същност, Божеството в Иисуса Христа никога не е отстъпвало от небето. Той и тогава е бил на престола с Отца и Духа, когато Се намирал "в гроба с плътта Си, в ада с душата Си, в рая с разбойника" (песен на Пасхалните часове). Следователно в Христа възхожда на небето нашето човешко естество такова, каквото в Него е страдало, било е погребано и възкръснало­ естество прославено и обожествено. Точно то и седнало отдясно на Отца, както се изразява евангелист Марко. Такъв образ на сядането на Господа отдясно на Бога Отца в своя краен резултат означава самото обожение и прославяне на човешкото естество в Христа.

"Обожение не в смисъл, че човешкото естество в Христа се е превърнало в божествено, като изгубило своята ограниченост и получило вместо човешки, Божествени свойства; а в смисъл, че било възприето от Сина Божий в единство с Неговата Ипостас и се приобщило към Неговото Божество, станало едно с Бога-Слово и чрез приобщаване към Неговото Божество се възвисило в своите съвършенства до най-високата възможна за човечешкото естество степен, без да престава обаче да си бъде човешко." ("Православно догматическо богословие").

Така, по думите на свети Иоан Златоуст бил прославен в Христа, "начатъка на нашето естество".

Но щом "начатъкът на нашето естество" бил прославен в Христа и обожен, то чрез него и всички ние получаваме освещаване; където е главата, там трябва да са и членовете; Главата щом е на небето в слава, не остават на земята в унижение и членовете. "И кога Аз бъда издигнат от земята ­ казал Господ, всички ще привлека към Себе Си" (Иоан 12:32).

Но Господ не само възнесъл нашето естество на небето; Той заедно с нас седнал отдясно на Бога-Отца, и "Му оказал почит" ­ по израза в църковното песнопение ­ чрез "соседение" с Отца (служба на празника Възнесение Господне, велика вечерня, Стихира на Господи воззвах). Защото "на коя природа Бог казал: "седни от дясната Ми страна?" На тази същата", говори свети Иоан Златоуст, "която някога е слушала: "пръст си и в пръст ще се върнеш" (Бит. 3:19). Не ѝ било достатъчно да се възвиси над небесата; не ѝ било достатъчно да бъде наравно с ангелите тази необикновена чест но тя се извисила над ангелите, надминала архангелите, оставила зад себе си херувимите, възнесла се по-високо от серафимите, надминала началствата и не се спряла, докато не достигнала престола Господен. По-високо от всяка висота Христос възнесъл нашата природа" (свети Иоан Златоуст, беседа на празника Възнесение).

"Удивили се ангелските чинове по богослужебния Църковен текст виждайки на престола на Отца да се възкачва отпадналото човешко естество, затваряно в земната преизподня" (Октоих, глас 8, неделен утринен канон 2, песен 1, тропар 2).

И така, господството над враговете (Пс. 9:3); хвърлянето им в подножието на нозете Му (Пс. 109:1), свещенството по чина Мелхиседеков (Евр. 3:10); съдът над непокорните ­ всички тези са свойствата на седящото от дясната страна на Бога човешко естество, Христос, седейки отдясно на Бога, ходатайства за нас и ходатайства така, както подобава на положението на Прославения. "За какво ли не бихме могли да просим Неговото ходатайство? Той възприел на Себе си нашето естество, поживял на земята и така всички наши нужди Му станали известни: за какво ли Той не би могъл да умолява Отца и да направи за нас? Той измолил от Отца за нас да ни изпрати Утешителя, излял Светия Дух над всяка плът. Както главата е начало на всяко движение на тялото, така и Христос,­ Глава на Своите верни, ­оживотворява, одушевява, одухотворява тайнствените Си членове, внушава ни духовни чувства и движения; защитава Своето тяло­ Църквата, от нападенията на противните ѝ сили, враговете ѝ не я побеждават, но Той ги съкрушава като немощни съсъди. Като прах пред лицето на вятъра, така и враговете Иисусови ­ нечестивите еретици, богохулниците, поднебесните князе, се разсейват и изчезват."

Такива са благата, които придобихме чрез Възнесението на нашия Господ. Но за да имат тези блага действена сила за нас, ние трябва постоянно да помним, че от момента на Христовото Възнесение "нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа" (Филип. 3:20). Трябва да търсим това "що е горе", "дето Христос седи отдясно на Бога" (Кол. 3:1). Трябва постоянно и с надежда да издигаме своите мисли, сърца и взор към Възнеслия се и със собствени усилия да достигаме небето онова вечно жилище, приготвено за истинските християни."

Тропарь Вознесению Господню

глас 4

Возне́слся еси́ во сла́ве, Христе́ Бо́же наш,/ ра́дость сотвори́вый ученико́м,/ обетова́нием Свята́го Ду́ха,/ извеще́нным им бы́вшим благослове́нием,// я́ко Ты еси́ Сын Бо́жий, Изба́витель ми́ра.

Перевод: Вознесся Ты во славе, Христе Боже наш, радости исполнив учеников обещанием Святого Духа, по утверждении их благословением, в том, что Ты – Сын Божий, Искупитель мира.

Кондак Вознесению Господню

глас 6

Е́же о нас испо́лнив смотре́ние,/ и я́же на земли́ соедини́в Небе́сным,/ возне́слся еси́ во сла́ве, Христе́ Бо́же наш,/ ника́коже отлуча́яся,/ но пребыва́я неотсту́пный,/ и вопия́ лю́бящим Тя:// Аз есмь с ва́ми и никто́же на вы.

Перевод: Исполнив весь замысел о нашем спасении, и то что на земле соединив с небесным, вознесся Ты во славе, Христе, Боже наш, совсем не оставляя нас, но пребывая неразлучно и взывая любящим Тебя: «Я – с вами и никто – против вас!»

Величание Вознесению Господню

Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ и почита́ем е́же на Небеса́/ с пречи́стою Твое́ю Пло́тию// Боже́ственное вознесе́ние.

Молитва Вознесению Господню

Го́споди Иису́се Христе́, Бо́же наш, соше́дый с Небе́сных высо́т спасе́ния на́шего ра́ди и напита́вый нас духо́вною ра́достию во святы́я и пресве́тлыя дни Воскресе́ния Твоего́, и па́ки по соверше́нии земна́го служе́ния Твоего́ вознесы́йся от нас на не́бо со сла́вою и возседы́й одесну́ю Бо́га и Отца́! В сей “я́сный и всесве́тлый день Боже́ственнаго на небеса́ восхожде́ния” Твоего́ “земля́ пра́зднует и лику́ет, ра́дуется и не́бо Вознесе́нием днесь Творца́ тва́ри”, челове́цы славосло́вят непреста́нно, зря́ще заблу́ждшее и па́дшее естество́ свое́ на ра́мо Твое́, Спа́се, взе́млемо и на небеса́ вознесе́нное, А́нгели же веселя́тся, глаго́люще: Кто Сей, прише́дый во сла́ве, си́лен во бра́ни. Сей вои́стину Царь Сла́вы?! Сподо́би и нам немощны́м, земна́я еще́ му́дрствующим и плотоуго́дия, твори́ти непрестаю́щим, восхо́д Твой на не́бо стра́шный помышля́ющи и пра́зднующе, плотска́я и жите́йская отложи́ти попече́ния и со Апо́столы Твои́ми на не́бо ны́не взира́ти всем се́рдцем свои́м и все́ми помышле́ньми свои́ми, помина́юще, я́ко та́мо на небеси́ горе́ жи́тельство на́ше есть, здесь же на земли́ мы то́чию стра́нники и прише́льцы есмы́, отше́дшия из до́ма О́тча в страну́ дале́чу греха́. Сего́ ра́ди усе́рдно про́сим Тя, пресла́вным Вознесе́нием Твои́м, Го́споди, оживи́ на́шу со́весть, ея́же ну́жнейши ничто́же есть в ми́ре, возведи́ нас из пле́на сего́ грехо́внаго пло́ти и ми́ра и сотвори́ нас го́рняя му́дрствовати, а не земна́я, я́ко да не ктому́ себе́ угожда́ти бу́дем и жи́ти, но Тебе́ Го́споду и Бо́гу на́шему служи́ти бу́дем и порабо́таем, до́ндеже отреши́вшеся от уз пло́ти и проше́дши невозбра́нно возду́шныя мыта́рства, дости́гнем Небе́сных оби́телей Твои́х, иде́же, ста́вше одесну́ю Вели́чествия Твоего́, со Арха́нгелы и А́нгелы и все́ми святы́ми прославля́ти бу́дем Всесвято́е и́мя Твое́ со Безнача́льным Твои́м Отце́м и Пресвяты́м и Единосу́щным и Животворя́щим Твои́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

ЗA ХРИСTОВОTО ВЪЗНEСEНИE НA НEБETО

И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.

Благослови, отче!

Благочестиви християни, днес небесата се веселят и отварят дверите си, за да приемат Иисус Христос, своя Творец, Който се възнася с тялото Си от земята на небето. Днес ангелите радостно посрещат царя си, за да вдигнат тялото Му на раменете си, и Той днес сяда отдясно на Бог Отец, където си беше отначало, както ще чуете сега от Евангелието.

Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 24

Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух, но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият, попипайте Ме и вижте, понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците, и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: „тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим, а вие сте свидетели за това, и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. И ги изведе вън до Витания и като дигна ръцете Си, благослови ги. И както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.“ (Лук. 24:36-53)

ТЪЛКУВAНИE

Чувате ли, благочестиви християни? Днешният празник е толкова чуден и славен, че не може да се опише с език, защото на днешния ден мнозина евреи и самите апостоли се убедиха, че Христос е истинският Бог. Когато Христос се роди, евреите казаха, че Той е син Иосифов от Назарет (Иоан. 1:45, ср. Лук. 3:23). Когато се разпна, казаха: „Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него“ (Мат. 27:42). Когато възкръсна, казаха, че апостолите Го били откраднали от кръста, докато стражите спели (вж. Мат. 28:12-15). А днес, като видяха с очите си преславното Христово възнесение, не можаха да кажат нищо, защото, когато Христос се възнасяше от Елеонската планина, там имаше голямо множество народ, които наблюдаваха с очите си как Той се възнесе на небето. Ангелите и облаците слугуваха на издигането Му, и въздухът Му се покорява, като на Бог. Небесните порти се отвориха, защото ангел викаше на средните ангелски чинове да махнат небесните порти, за да влезе Христос, Царят на славата (ср. Пс. 23:7-10). Наистина неописуема е радостта на днешния празник, защото Сам Христос отиде днес на небето, за да ни приготви място. За това заповядва и на ангелите да махнат небесните порти, та да може да влезе всеки, който желае, защото Христос иска да бъдем там, където е и Той (вж. Иоан. 14:3). О, наша преголяма слава и почест! Наистина, блажени сме ние, които бяхме удостоени да достигнем до времето, което пророците желаеха и не го достигнаха (вж. Мат. 13:17), защото преди Христа небето беше заключено и в него не можа да влезе нито праведният Авел, нито благоугодният Ной, нито страннолюбивият Авраам, нито боголюбивият Давид, нито който и да било друг праведник. А сега небето е с отворени порти и който иска, може да влезе там, където влезе Христос, за Когото средните ангели питаха и казваха: „Кой е тоя Цар, Който идва тук с тялото Си и с кървава риза?“. Тогава архангел Гавриил им рече: „Това е нашият силен Господ, Който победи дявола и проля кръвта Си за спасението на човешкия род. Излезте да Го посрещнете“. 

И така, когато всички ангелски чинове видяха, че Христос преминава с тялото Си през техните полкове, се покланяха със страх и пееха: „Аллилуя“. А Христос, като премина, възлезе най-отгоре и седна отдясно на Бог Отец, където си беше от начало. За да ни проправи път и да ни покаже, че там не е възможно да влезе никой, докато не се научи да търпи всички неприятни събития в живота си. Защото няма друг път за там, освен търпението, с което и Сам Христос премина и влезе в славата Си. Както казва за Него Исаия, че дрехите Му били червени, като напръскани с вино, защото Христос тъпкал жлеба Сам, без друг да Му помага (вж. Ис. 63:1-3). А какъв е бил този жлеб! Това били мъките, които Той претърпя за нас от разгневения против нас Бог. А червеният цвят на дрехите Му означава самата Христова кръв, защото Христос Сам, без помощник, тъпка този жлеб (Божия гняв). „Чаках, казва, да поскърби някой за Мен, но нямаше“ (Ис. 63:5). И не само това претърпя Христос, но и още много. Когато се родил, избягал от Ирод в Египет, и след това много пъти бягал от евреите, които искали да Го убият с камъни, за което казал: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни гнезда, а Син Човеческий няма де глава да подслони“ (Мат. 8:20, Лук. 9:58). Целият Христов живот бе само едно търпение и непрестанна борба с дявола. Помислете само колко удари, подигравки и безчестия претърпя с голяма кротост на Пилатовото съдилище! За това и Бог Отец Го прослави, както Павел казва: „Виждаме Христа увенчан със слава … заради претърпяната от Него смърт“ (ср. Евр. 2:9). Както и днес се възнесе славно за Своето търпение. Така и всички Негови ученици прекараха живота си с такова търпение само и само да получат тази вечна слава. С такова търпение първомъченик Стефан, когато го убиваха с камъни, видя небето отворено и Христа отдясно на Бога, и получи онази безкрайна радост. С такова търпение всички мъченици, за които говори свети Иоан Богослов в книгата „Откровение”, получиха вечна слава. „Видях, казва свeти Иoaн, пред Божия престол голямо множество народ и племена, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. И понеже не знаех какви са, един старец ми рече: „Тези хора са дошли тук с голяма скръб (от голямата скръб) и са изпрали дрехите си с кръвта си, която проляха за Христа. За това стоят тук пред Бога и Той е сред тях“ (ср. Откр. 7:9, 14, 15).

 Благочестиви християни, ето, сами виждате, че няма друг път, който да води към Небесното царство, освен търпението. Никой да не мисли, че ще влезе в него без търпение. Защото Сам Христос казва: „Както Аз с мъки и търпение се възнесох на небето, така и вие с търпение ще влезете в него“ (вж. Лук. 21:19). А Павел казва: „Ако умрем, като Христа, тогава ще царуваме, като Него“ (ср. 2 Тим. 2:12). Обаче търпеливите не само царуват на небето, но много пъти Бог ги прославя и на земята. Както прослави Иосиф в Египет, след като беше претърпял робство и тъмница. Така и Давид стана цар на израилтяните, след като претърпя толкова гонения от Саул. Така и мнозина други първо плакали и търпели, а после светло се веселили и казвали: „Преминахме през огън и вода и влязохме в покой” (ср. Пс. 65:12). Но ако някой каже: „Защо Бог изпитва по този начин Своите угодници?”, ще му отговоря: „За да види дали имат истинска любов и желание за вечните блага. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел за Себе Си“ (Прем. 3:6). Както и пшеницата не става годна за царската трапеза, докато не бъде смляна и изпечена. Или пък както едно зърно, докато не изгние, не може да даде плод. Така и Божите угодници принесли плод с мъките си и станали достойни за Небесното царство. Защото колкото повече търпим тук, толкова повече ще се прославим там. За това трябва да сме търпеливи по отношение на всяко зло и при много беди и скърби да не изпадаме в малодушие, а да търпим мъжествено всички злини, ако искаме да влезем в онази вечна слава на небето. Защото тя не може да бъде придобита без търпение. Вижте как Самият Христос, Който е Началник на нашата вяра (вж. Евр. 12:2), претърпя кръстна смърт с хули и едва след това седна отдясно на Божия престол. Така и ние, ако претърпим всички беди в живота си, може да влезем във вечната слава, която ни е обещана от Бога. Блажен, който изтърпи всичко, защото ще получи от Бога венеца на живота (ср. 1 Петр. 5:4), както казва Христос: „Който победи, ще седне с Мен н на Моя престол, както Аз седнах с Моя Отец, когато победих“ (ср. Откр. 3:21). За това и ние трябва да търпим всяко зло.

О, Царю Небесни и Победителю на всички видими и невидими врагове, помогни на всички ни, които днес тържествено славим славното Твое възнесение. Облечи ни с Твоята сила отгоре, както си облякъл някога апостолите, и винаги бъди неразделно с нас. Научи ни на всяко добро. Дай ни Твоя мир и Твоето търпение, за да можем да побеждаваме всяко зло за слава и чест на Твоето свято име, сега и винаги и във вечните векове, амин.

Тълкувание на Евангелието от Лука – Блажени Теофилакт Български, архиепископ Охридски: 

Глава двадесет и четвърта

„Лк.24:36. Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!

Лк.24:37. Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;

Господ, който урежда всичко за нашето спасение, стои сред учениците с намерението да ги увери във възкресението. И първо, с обичайния поздрав за мир той успокоява тяхното объркване, а след това показва, че Самият Той е техният Учител, Който обича този поздрав и Който ги въоръжи с този поздрав, когато ги изпрати да проповядват (Мат. 10, 12; Лука 10, 5). Тъй като това слово не успокои тяхното духовно объркване, Той им показва по различен начин, че Той е Божият Син, Който познава сърцата.

Тъй като това слово не успокои тяхното духовно объркване, Той им показва по различен начин, че Той е Божият Син, Който познава помислите на сърцата.

Лк.24:38. но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?

А всички знаят, че познаването на сърдечните помисли принадлежи само на Бог (Пс. 138).

Добавя и още едно доказателство – докосването на ръцете и краката.

Лк.24:39. Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.

Лк.24:40. И като рече това, показа им ръцете и нозете.

„Вие – казва той – ме смятате за дух или призрак, но знайте, че духът няма нито плът, нито кости, а аз имам и плът, и кости, макар и най-одухотворени. Защото, въпреки че тялото на Господа не беше дух, то беше „одухотворено“, тоест чуждо на всяка материална грубост и беше контролирано от духа. Тялото, което имаме сега, е „одухотворено“, тоест то се управлява от душата и се оживява от природни и духовни свойства и сили. А Павел нарича тялото, каквото ще бъде след възкресението, духовно (1 Кор. 15:44), това означава, че се съживява и управлява от Божия Дух, а не от душата, като е пресъздадено по неизразим и духовен начин за нетление.

Така че трябва да се мисли за тялото на Господа след възкресението именно като духовно, фино, чуждо на всякаква грубост, без нужда от храна или нещо друго, въпреки че Господ яде за да увери апостолите. Защото, ако Той яде, Той вкусва храна не според естеството на Своето тяло, а според специално намерение, а именно, за да покаже, че това е същото тяло, което страдаше и беше възкресено. И в природата на това тяло влизаше през заключени врати и се местеше от място на място на големи разстояния без затруднения.

Лк.24:41. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?

Лк.24:42. Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.

Лк.24:43. И като взе, яде пред тях.

Лк.24:44. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.

Когато учениците все още не вярваха, нито бяха убедени чрез докосването, Господ добави още едно доказателство - ядене на храна, консумиране на изядено чрез някаква божествена сила. Защото всичко, което естествено се яде с устата, излиза после от тялото, а Той, както казахме, яде не според закона на природата, а по специално устроение.

Ястията, които Той консумира, изглежда имат някакъв скрит смисъл. Изяждайки „парче печена риба” Господ ни дава да разберем, че с огъня на Своята Божественост Той е изпекъл нашата природа, носеща се в този солен живот, изсушил е цялата влага, полепнала по нея от дълбоките води и особено от вълните (вълненията в живота), и по този е превърнал тази природа в Божествена храна, правейки угодно на Бога това, което преди е било лошо в нея. Това се обозначава с пчелната пита, тоест настоящата сладост на нашата природа, която е била отхвърлена преди това.

Има обаче мед от търтеи – езическа мъдрост, има и пчелен мед – Божествена мъдрост, а пчелата е Христос.

Лк.24:45. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,

Когато Господ умири и успокои сърцата на учениците, като им потвърди реалността на възкресението на Неговото тяло със Своите речи, позволение да се докосват до Него и с вкусването на храна, тогава Той отвори умовете им за разбиране на Писанието. Защото, ако душата им не беше успокоена, как биха разбрали, намирайки се в разстроено състояние, в състояние на объркване? Защо е казано „Спрете и познайте, че Аз съм Бог“ (Пс. 45, 11).

Лк.24:46. и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

За това той ги учи, че „така е трябвало да страда Христос“. Какво е това "така"? На дървото кръстно.

Тъй като смъртта е влязла в човешката природа чрез дървото (на познанието), то тогава тлението трябваше да бъде унищожена чрез дърво, и удоволствието от вкусването на забранения плод трябваше да бъде премахнато от Господа, който непобедимо премина през мъките на разпването на дървения кръст, и възкръсна от мъртвите на третия ден.

Лк.24:47. и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи,

Тук Господ говори за кръщението. Защото в него покаянието става чрез изповед и отхвърляне на предишната злоба и нечестие и ще последва прощение на греховете.

Как можем да разберем, че кръщението става само в името на Христос, когато на друго място се учим да го извършваме в името на Отца и Сина и Светия Дух? (Мат. 28:19). Първо, ще кажем, че когато казваме: кръщението се случва в името на Христос, ние не казваме, че то трябва да се извърши само в името на Христос, но че е необходимо да се извърши кръщение нито еврейско, нито Йоаново, което служи само за покаяние, но Христовото, с което Христос беше кръстен, тоест духовно, даващо общение на Светия Дух и прощение на греховете, което Той самият показа, като се кръсти за нас в Йордан и разкри Светия Дух във формата на гълъб.

Тогава разбирайте кръщението в името на Христос по този начин: кръщение в смъртта на Христос. Защото, както Той умря и възкръсна на третия ден, така и ние сме образно погребани във вода, после излизаме от нея нетленни в душите си и получаваме гаранция за нетленност в телата си.

Самото име Христос (което означава помазан) представлява помазващият Отец, помазанието на Духа и помазаният Син...

начевайки от Иерусалим;

Словото премина „през всичките народи, започвайки от Йерусалим“. Защото, когато цялото човешко естество беше обединено и прието в Христос, вече нямаше нужда да се разделя на две части - евреи и езичници, но, започвайки от Йерусалим, словото трябваше да обитава сред езичниците, за да обедини целия човешки род.

Лк.24:48. а вие сте свидетели за това;

 Тоест на страданията и възкресението.

Лк.24:49. и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.

Тогава, за да не се объркват вътрешно от мисли (за това, например), как ние, простите хора, ще свидетелстваме и ще бъдем изпратени при езичниците, как ще излезем директно срещу ерусалимците, които те убиха, казва Господ за това: дерзайте, защото скоро ще изпратя (върху вас) „обещанието на Моя Отец“, за което говорих чрез Йоил:

„ще излея от Моя Дух върху всяка плът“ (Йоил 2: 28). И така, вие, сега боязливи и немъжествени, оставанете в град Йерусалим, докато не се облечете със сила, не човешка, а небесна. Той не е казал: докато „получите”, а: докато „се облечете”, показвайки чрез това, че духовните доспехи ще ги пазят от всички страни.

Лк.24:50. И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.

Той ги изведе до Витания; Смятаме, че това се е случило точно на четиридесетия ден (от възкресението). Защото това, за което те говорят накратко (разбирате, може би), се случва в продължение на много дни, точно както самият Лука казва в Деяния (Деяния 1:3), че Господ се явява на учениците за период от четиридесет дни, защото Той им се явява често и често се отдалечаваше от тях.

Господ „благослови” учениците, може би за да им даде сила, която ще ги съхранява до слизането на Духа, а може би и за наше поучение, така че когато се отделяме някъде, да дадем на нашите подчинени благословия, която да ги пази.

Лк.24:51. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.

Спасителят се възнесе на самото небе като предшественик на всички, за да се яви със святата Си плът пред Божието лице и да я постави при Отца (Евр. 9:24): и сега нашата природа в Христос получава поклонение от всички ангелски сили.

Лк.24:52. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.

Лк.24:53. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Вижте каква смелост! Те още не са получили Духа, но живеят духовно. Преди това те се затваряха в къщата, но сега живеят сред първосвещениците и не се интересуват от нищо светско, но, презирайки всичко, постоянно остават в храма, славейки и благославяйки Бога. О, да бихме и ние, като станем техни подражатели, постоянно да живеем свят живот, славейки и благославяйки Бога чрез този начин на живот!

Защото един свят и добродетелен живот е слава и благословия за Бога, защото на Него принадлежи цялата слава во веки.

Амин!

 

Канон Вознесению Господню

глас 5

Песнь 1

Ирмос: Спасителю Богу в мори люди немокрыми ногами наставльшему, и фараона со всевоинством потопльшему, Тому Единому поим, яко прославися.

Припев: Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Воспоим вси людие, на рамех Херувимских вознесшуся со славою Христу и спосадившему нас одесную Отца, песнь победную: яко прославися.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Ходатая Богу и человеком Христа, лицы Ангельстии видевше с плотию в вышних, удивляхуся, согласно же воспеваху песнь победну: яко прославися.

Слава: Явльшемуся Богу на горе Синайстей и закон давшему Боговидцу Моисею, от горы Елеонстей вознесшемуся плотию, Тому вси воспоим: яко прославися.

И ныне: Пречистая Мати Божия, воплощеннаго от Тебе, и от недр Родителя не отступльшего Бога непрестанно моли, от всякаго обстояния спасти, яже созда.

Песнь 3

Ирмос: Силою Креста Твоего Христе, утверди мое помышление, во еже пети и славити спасительное Твое Вознесение.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Возшел еси Жизнодавче Христе ко Отцу, и вознесл еси род наш Человеколюбче, неизреченным благоутробием Твоим.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Чини Ангельстии, Спасе, человеческое естество видевше совосходящее Тебе, непрестанно удивляеми воспеваху Тя.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Ужасахуся Ангельстии лицы, Христе, зряще Тя с телесем вознесшася, и воспеваху святое Твое Вознесение.

Слава: Естество человеческое, Христе, тлением падшее возставил еси, и восходом Твоим вознесл еси, и с Собою нас прославил еси.

И ныне: Моли непрестанно, Чистая, произшедшаго от ложесн Твоих, избавитися прелести диаволи, поющим Тя, Матерь Божию.

Седален, глас 8-й

Вслед на облаки небесныя, оставив мир сущим на земли, возшел и сел еси одесную Отца, яко Единосущен Сему Сый и Духу. Аще бо и во плоти явился еси, но непреложен пребыл еси: темже чаеши совершения конец, судити грядый на землю миру всему. Правосуде Господи, пощади души наша, прегрешений оставление даруя, яко Бог Милостив, рабом Твоим.

Песнь 4

Ирмос: Услышах слух силы Креста, яко рай отверзеся им, и возопих: слава силе Твоей, Господи.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Вознеслся еси во славе, Ангелов Царю, Утешителя нам от Отца послав. Темже вопием: слава, Христе, Вознесению Твоему.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Яко взыде Спас ко Отцу с плотию, удивишася Ему Ангельская воинства, и возопиша: слава, Христе, Вознесению Твоему.

Слава: Ангельския силы горнейшим вопияху: врата возмите Христу нашему Царю, Егоже воспеваем вкупе со Отцем и Духом.

И ныне: Дева роди, и матерняя не позна: но Мати убо есть, Девою же пребысть, Юже воспевающе, радуйся Богородице, взываем.

Песнь 5

Ирмос: Утренююще вопием Ти, Господи, спаси ны: Ты бо еси Бог наш, разве бо Тебе иного не знаем.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Исполнив веселия всяческая, Милостиве, к горним силам с плотию пришел еси.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Ангельския силы вземлема Тебе видевше, врата, взываху Царю нашему, возмите.

Слава: Апостоли видевше возвышаема Спаса, с трепетом взываху Царю нашему: слава Тебе.

И ныне: Деву по рождестве поем Тя, Богородице, Ты бо Бога Слова плотию мирови родила еси.

Песнь 6

Ирмос: Обыде мя бездна, гроб мне кит бысть, аз же возопих к Тебе Человеколюбцу, и спасе мя десница Твоя, Господи.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Взыграшася апостоли, зряще на высоту днесь Зиждителя вземлема, упованием Духа, и страхом зовяху: слава восходу Твоему.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Предсташа Ангели, вопиюще Христе учеником Твоим: имже образом видесте Христа восходяща с плотию, паки приидет Праведный всех Судия.

Слава: Яко видеша Тя Спасе наш небесныя силы, на высоту вземлема с телом, взываху, глаголюще: велико Владыко, человеколюбие Твое.

И ныне: Купину Тя неопалимую, и гору, и лествицу одушевленную, и дверь небесную достойно славим, Марие славная, православных похвало.

Господи, помилуй. (Трижды.) Слава и ныне.

Кондак, глас 6-й

Еже о нас исполнив смотрение, и яже на земли соединив небесным, вознеслся еси во славе, Христе Боже наш, никакоже отлучаяся, но пребывая неотступный, и вопия любящим Тя: Аз есмь с вами, и никтоже на вы.

Икос

Яже земли на земли оставившии, яже пепельныя персти уступающии, приидите воспрянем, и на высоту возведем очи и мысли, вперим виды, вкупе и чувства, на небесная врата, смертнии, непщуим быти в масличней горе, и взирати на Избавляющаго на облацех носима. Отонуду же бо Господь на небеса востече, и тамо даролюбезны дары раздая апостолом Своим, утешив я яко Отец, и утвердих я, наставив яко сынов, и рече к ним: не разлучаюся вас, Аз есмь с вами, и никтоже на вы.

Песнь 7

Ирмос: В пещи огненней песнословцы спасый отроки, благословен Бог отец наших.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

На облацех света вознесыйся, и спасый мир, благословен Бог отец наших.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

На рамо Спасе, заблуждшее взем естество, вознесся, Богу и Отцу привел еси.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Возшедый во плоти к безплотному Отцу, благословен Бог отец наших.

Слава: Умерщвленное наше грехом естество взем, Твоему свойственному Отцу, Спасе, привел еси.

И ныне: От Девы рождся, Юже Богородицу соделал еси, благословен Бог отец наших.

Песнь 8

Ирмос: Из Отца прежде век рожденнаго Сына, и Бога, и в последняя лета воплощеннаго от Девы Матере, священницы пойте, людие превозносите во вся веки.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Во двою существу возлетевшаго Жизнодавца Христа на небеса со славою, и Отцу соседящаго, священницы пойте, людие превозносите во вся веки (Дважды).

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

От работы идольския тварь избавившаго, и представившаго ту свободную Твоему Отцу, Тебе, Спасе, поем, и Тебе превозносим во вся веки.

Слава: Своим схождением низложившаго супостата, и Своим возшествием вознесшаго человеки, священницы пойте, людие превозносите во вся веки.

И ныне: Херувимов превысшая явилася еси, Богородице Чистая, во чреве Твоем сими Носимаго носившая: Егоже со безплотными, человецы славословим во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Тя паче ума и словесе Матерь Божию, в лето Безлетнаго неизреченно рождшую, вернии единомудренно величаем.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Тебе, Избавителя мира Христа Бога, апостоли видяще Божественно возвышаема, со страхом играюще величаху.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Твою обожившуюся плоть зряще, Христе, на высоте Ангели друг ко другу глаголаху: воистинну Сей есть Бог наш.

Слава, Господи, святому Вознесению Твоему.

Тебе безплотных чинове, Христе Боже, на облацех вземлема видяще, взываху: славы Царю, врата возмите.

Слава: Тебе сошедшаго даже до последних земли, и человека спасшаго, и восхождением Твоим возвысившего, Сего величаем.

И ныне: Радуйся, Богородице Мати Христа Бога: Егоже родила еси, днесь от земли возносима со апостолы зрящи, возвеличала еси.

 

Акафист Вознесению Господню

Кондак 1

Возбранный Воеводо, Творче неба и земли! Победителю смерти похвальное приносим пение, яко по пресветлом Твоем из мертвых Воскресении на небеса со славою вознеслся еси и с пречистою плотию Твоею одесную Бога и Отца возсел еси, да и наше падшее естество совознесеши с Собою, и от грехов и от вечныя смерти свободиши на веки. Мы же Божественное Твое Вознесение празднующе со ученики Твоими от души Тебе вопием:

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Икос 1

Архангелов и Ангелов лики сопредсташа Тебе, Царю всех, на Елеонстей горе, со страхом видевше Тя на высоту небесную вземлема с плотию, и прославляху величие человеколюбия Твоего, поюще Тебе тако:

Иисусе, Царю Славы, взыди на небеса в воскликновении во гласе трубне.

Иисусе, Господи Сил, взыди на херувимы и возлети на крилу ветреню.

Иисусе, Превечный Боже, даждь гласу Своему глас силы, да трепетна будет ныне вся земля.

Иисусе, Превышний Свете, яви Силу Твою на облацех, и огнь от Лица Твоего да воспламенится.

Иисусе, Искупителю твари, уготови на небесех Престол Твой и Царствию Твоему да не будет конца.

Иисусе, Творче небу и земли, седи одесную Отца Твоего, да будет Бог всяческая во всех.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 2

Видевше Апостоли Тя из мертвых возставша, Владыко Господи, егда во днех четыредесятих являл еси Себе им, глаголюще о тайнах Царствия Божия, и восприявше от Тебе заповедь от Иерусалима не отлучатися, но чаяти обетования Отча, дондеже облекутся силою свыше, сошедшеся, пребываху единодушно вкупе на молитве поюще Тебе едиными усты и единым сердцем: Аллилуиа.

Икос 2

Разум Божественного смотрения открывая, Всеблагий Иисусе, извел еси ученики Твоя вон до Вифании, и возвед их на гору Елеонскую, начат к великому Твоего Вознесения на небо таинству готовити, глаголюще: Приближися, о, друзи Мои, восхождения время, шедше убо научите вся языки слову, еже слышасте от гласа Моего, крестяще их во имя Отца и Сына и Святаго Духа. Тии же, еще земная мудрствующе, вопрошаху, не в сие ли лето устроиши Царствие Израилево. Обаче Ты рекл еси им: «несть ваше разумети времена и лета, яже Отец положи во Своей власти», да выну готови будут ко сретению Своего Жениха Небеснаго, вопиюще:

Иисусе, Пастырю Добрый, не разлучайся никогдаже от нас, но пребуди с нами неотступно.

Иисусе, Учителю Благий, Святаго Утешителя Духа ниспосли нам, да пребудет с нами неизменно.

Иисусе, Просветителю наш, просвети души наши Твоим к Небесному Отцу Вознесением.

Иисусе, Спасителю наш, спаси нас от малодушия и бури Твоим заступлением.

Иисусе, Наставниче наш, словом уст Твоих настави нас на Твое служение.

Иисусе, Помощниче наш, Духом Твоим Святым воспомяни нам Твое Откровение.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 3

Силою свыше Апостолы облещи хотяй, Иисусе, егда на горе Елеонстей обетовал еси им Духа Святаго сошествие. Ты повелел еси им, да свидетелие Твои будут во Иерусалиме и во всей Иудеи, и даже до последних земли, глаголюще: Приидите и внидите враты Моими, уготовите путь Мой и путь творите людем Моим и камения от пути размещите, вознесите знамение на языки, да вси вернии воспоют с вами: Аллилуиа.

Икос 3

Имея бездну милосердия, Сладчайший Иисусе, ученики Твоя и жены Тебе последствовавшия и наипаче Рождшую Тя Матерь Твою радости безчисленныя исполнил еси во Твое Вознесение, егда уже отступив от них, распростерл еси руце Твои и благословил еси, глаголюще: «Се Аз с вами есмь во вся дни до скончания века», тии же, страхом исполнени, прославляху Твое милостивное снисхождение, глаголюще:

Иисусе, милости Подателю, помиловати род человеческий на Елеон пришедый.

Иисусе, скорбных Увеселителю, сущия с Тобою други Твоя утешити восхотевый.

Иисусе, Надеждо безнадеждных, Твоим благословением при отшествии на небо нас от уныния сохранивый.

Иисусе, Прибежище безприютных, Твоим Вознесением восход к Отцу Небесному и нам даровавый.

Иисусе, Утешителю Благий, Утешителя Иного от Отца послати нам обещавый.

Иисусе, Пастырю овцам Великий, Твоему верному стаду разсеятися не благоволивый.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 4

Бурю внутрь недоумения и печали многия имуще, Апостоли рыданием слез исполнишася, егда увидеша Тя, Христе, на облацех возносима и плачуще глаголаху: Владыко, како ныне оставляеши рабы Твоя, их же за милосердие Твое возлюбил еси, камо идеши, руками содержай концы? Мы же оставивше вся, Тебе Богу последовахом, радующеся, во веки с Тобою надежду имуще быти. Не остави нас сирых, якоже обещался еси, не разлучися от нас, Пастырю наш Добрый, но посли нам Пресвятаго Духа Твоего, наставляюща, просвещающа и освящающа души наша, да благодарственно воспоем Тебе: Аллилуиа.

Икос 4

Слыша рыдания ученик Твоих, Владыко Господи, о разлучении скорбящих, Ты совершеннейшее благословение преподал еси другом Твоим, глаголюше: не плачите возлюбленнии, и сетование все отрините, полезно вам есть, да Аз иду ко Отцу Моему, аще бо не иду, Утешитель не приидет. Вас ради с небесе снидох и вас ради паки восхожду на небо уготовати место вам, не оставлю бо овец Моих, яже собрах, не забуду, ихже возлюбих. Тии же Божественными словесы сими утешени бывше, со умилением возопиша Тебе:

Иисусе Всеблагий, печаль и слезы наши на радость преложивый, не лиши нас и вечныя радости во Царствии Твоем.

Иисусе Всещедрый, радостию исполнивый нас во Твоем Вознесении, сохрани дух наш в присном радовании и во странствии земном.

Иисусе, якоже кокош собравый птенцы своя, не попусти нам по стогнам мира сего разлучитися.

Иисусе, союзом любве нас на Вечери связавый, не даждь нам по действу сатанину, яко пшенице разсеятися.

Иисусе, мир Твой нам в наследие оставивый, соблюди нас в единомыслии и любви Твоей.

Иисусе, обители мнози в раи устроивый, уготови место нам в Небесной Обители Твоей.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 5

Боготечный облак пресветел зело подъят Тя, Жизнодавче Господи, учеником зрящим, егда отступив от них, благословил еси, и тако со славою многою, яко на крылех херувимских носимый, предивный восход Твой ко Отцу Твоему совершил еси на небо, еже прежде непроходимо бысть от духов злобы поднебесных и от князей власти воздушныя, ныне же внутрь Тебе прият, да от всей твари видимыя и невидимыя услышиши Ангельскую песнь: Аллилуиа.

Икос 5

Видевше преславное Твое с плотию на небеса Восхождение, Царю твари, чини Ангельския, долу сущия, ужасешеся, глаголаху силам горнейшим: Возмите врата вечная, яко грядет Царь Славы, отверзитеся небеса и вы небеса небес, восприимите Господа сил и поклонитеся Ему, вопиюще:

Иисусе, Славы Отчия сияние, просвети нас светом Лица Твоего.

Иисусе, горних умов облистание, облистай нас в невечернем дни Царствия Твоего.

Иисусе, пришедый яве во огни и буре зельней, умное Твое небо свыше призови.

Иисусе, Велий и Хвальный зело в горе Твоей Святей, правду Твою в небесех возвести.

Иисусе, возвеличивый до небес милость Твою, яви славу Твою по всей земли.

Иисусе, возшедый на небо небеси на востоке, во век Слово Твое да пребудет на небеси.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 6

Проповедницы Божественныя Славы, начальнейшие чины Ангельския, сущия на высоте небесней Господствия, Престоли, многоочитии Херувими и шестокрылатии Серафими, отверзоша вкупе вся высоты небесныя, сретающе Тя, Владыко Всяческих, и видяще Тя Вознесшагося во плоти, друг ко другу со удивлением вопияху: Кто Сей, пришедый из Эдома, Державный и Сильный во брани? Кто Сей, пришедый от Васора, еже есть от плоти? Почто червлены ризы Его, яко от омочения кровию, венец терновен носяй? Сей есть воистину Царь Славы, Агнец Божий за спасение мира закланный и воскресый, во плоти ныне грядый сести одесную Отца, Емуже выну воспевати будем: Аллилуиа.

Икос 6

Возсиял еси Божественною славою, Иисусе, егда естество человеческое, в негоже облекся еси, милостивно вознесл еси, Отцу спосадил еси, и обожил еси е. Темже небеснии безплотнии чинове, чудеси удивляющеся, ужасахуся, ужасом и трепетом содержимии, Твое человеколюбие величаху. С нимиже и мы земнии Твое нас ради снисхождение и еже от нас на небеса Вознесение славословяще, молимся, глаголюще:

Иисусе, струя Сый жизни, Твоим на небо Вознесением нам странникам земли путь жизни вечныя в Вышний Иерусалим указавый.

Иисусе, бездна Сый милости, Твоим одесную Отца сидением плотское наше восприятие обоживый.

Иисусе, вземый на рамо заблудшее естество наше, возми на Себе и моя тяжкия прегрешения.

Иисусе, возшедый Плотию ко Безплотному Отцу, возведи горе моя долу поникшия помышления.

Иисусе, от земли одесную Бога и Отца на горняя возшедый, даруй ми десную часть спасаемых овец получити.

Иисусе, от Сиона благолепие красоты Твоея явивый, сподоби мя причастником вечнаго блаженства Твоего быти.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 7

Хотяй вознести и прославити падшее во Адаме естество человеческое, Ты, яко вторый Адам, возшед на высоту небесную, уготовал еси Престол Твой во век века, и сел еси одесную Бога и Отца, Божеством Твоим никакоже разлучивыйся Отеческих недр. Приидите убо обнищавшему нас ради и возшедшему одесную Отца Иисусу поклонимся, дадим величия Ему, и воспоем из глубины души: Аллилуиа.

Икос 7

Новое и чистое жительство открыл еси, Господи, егда с Плотию Твоею возшел еси на небеса, да состаревшийся многими грехами мир обновиши возстанием Твоим и на небеса Вознесением, показуя нам явственно, якоже Божественный Павел глаголет, яко жительство наше на небесех есть. Сего ради устранимся суетнаго мира, ум на небеса преложша, и вопиюще Тебе таковая:

Иисусе, со Ангелы небесными Божеством Своим на небеса возшествием нас к небесному жительству подвизатися призвавый.

Иисусе, с человеки — земный Плотию, Своим от земли отшествием нас от земных пристрастий отвращатися научивый.

Иисусе, поискати пришедый заблудшее овча, к незаблудшим Твоим овцам возведи нас на небеса.

Иисусе, совокупити сошедый растоящаяся естества, яже на земли соедини небесным у Вышняго Отца.

Иисусе, во облаце легце возшедый на небеса, сподоби нас, земная оставльше, присно взирати на небесная врата.

Иисусе, седяй во славе на Престоле Божества, даждь нам, отверзше очи, от Закона разумети Твоя чудеса.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 8

Странно и дивно Твое Воскресение, странно и страшно Твое, Жизнодавче Христе, еже от святыя горы Божественное Вознесение, непостижимо и паче ума Твое еже одесную Отца во Плоти сидение, о немже Давид духом глагола: «Рече Господь Господеви Моему: седи одесную Мене, дондеже положу враги Твои подножие ног Твоих». Сего ради вся силы небесныя, зряще Твое на небеса возшествие, воистину покоришася под нози Твои, поюще ангельскими языки Херувимскую песнь: Аллилуиа.

Икос 8

Весь бе в Вышних, Сладчайший Иисусе, егда волею нас ради вознеслся еси со славою на небеса и одесную сел еси Бога и Отца, но и нижних никакоже отлучился еси, зане обетовал еси пребывати неотступно в Церкви и вопиял еси любящим Тя: «Аз есмь с вами и никтоже на вы». Сие милостивое обетование Твое выну помняще и храняще в сердце, с любовию вопием Тебе таковая:

Иисусе, всяку власть на небеси и на земли по Вознесении Твоем восприявый, восприими нас в Твое вечное наследие.

Иисусе, всякия радости ученики Твоя обетованием Святаго Духа исполнивый, исполни нас Того благодати пришествием.

Иисусе, превознесши Возшествием Твоим всю тварь, превознеси горе мою душу воспевати со Ангелы Твою Святыню.

Иисусе, Божий Слове, Словом Твоим небеса утвердивый, утверди в сердце моем словеса Твоя, яко да не согрешу Тебе.

Иисусе, Сыне Отечь, Духом уст Твоим всю силу Твою с небес явивый, обнови Дух правый во утробе моей, яко да не оскверню себе.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 9

Все естество падшее человеческое, долу поникшее и грехми истлевшее, взял еси на рамо Свое, Владыко Господи, новосотворивый Собою, и превыше всякаго начала и власти возвел еси днесь и Богу и Отцу привел еси, и с Собою спосадил еси на Престоле Небеснем, да освятиши е, и спрославиши, и обожиши. Безплотнии же, удивляющеся, глаголаху: Кто Сей Красный Муж, но не Человек точию, но вкупе Бог и Человек, Емуже да поем выну: Аллилуиа.

Икос 9

Витии Божественнии, ученицы Твои, Спасе, Твоему преславному Восхождению удивляющеся, на небо взираху, скорбяще, Тебе вознесшуся, и се два Ангела предстаста пред ними во одежди беле, и рекоста им во утешение: «Мужие Галилейстии, что стоите, зряще на небо? Сей Иисус, вознесыйся от вас на небо, такожде приидет, имже образом видеста Его идуща на небо». Сие ангельское благовестие о Втором Пришествии Твоем, Господи, ученицы Твои слышавше, в радостный трепет приидоша, с нимиже и мы радостно да воспоем Тебе таковая:

Иисусе, Вознесыйся от нас во всей славе Твоей, ей, гряди скоро со Ангелы святыми Твоими.

Иисусе, имеяй паки приити сотворити суд прав, ей, гряди со славою во светлости святых Твоих.

Иисусе, велий и страшный зело над всеми окрестными, помилуй и защити тогда вся кроткия земли.

Иисусе, прославляемый в Совете Святых Твоих, Сам нас спрослави во Царствии Твоем на небеси.

Иисусе, прошедый небеса Плотию, благоволи провести душу по мытарствам воздушным и улицезрети Тя.

Иисусе, Вознесыйся на облацех небесных, сподоби нам с веселием и со дерзновением в последний день на облацех усрести Тя.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 10

Спасти хотя сущия с Тобою ученики, Христе Спасе, и вся верующия словеси их ради в Тя, и по Тебе последовавшая, возшел еси на небеса, да уготоваеши место им, яко в дому Отца Твоего обители многи суть, якоже Сам рекл еси ко страсти грядый, глаголя: «Аще уготовлю место вам, паки прииду и поиму вы к Себе, да идеже есмь Аз, и вы будете». Сего ради сподоби и нам, Господи, по смертнем вознесении нашем обрести храмину нерукотворенну, вечну на небесех, уготованную не от древа, или сена или тростия плотских дел наших ради, яже во огне не устоят, но от злата или сребра или каменей драгих на Твоем основании назданную, идеже выну будем Тебе славити и воспевати: Аллилуиа.

Икос 10

Царю Предвечный, Иисусе Христе, на небеса возшедый с Пречистою Твоею Плотию и всех нас в небесное наше Отечество призвавый, возведи нас долу поверженных от мирских пристрастий и плотских мудрований к высоте небесней и даруй нам еще во дни плоти нашея чистым свидетельством совести причаститися небесныя жизни и выну вкушати в таинстве Божественныя Евхаристии небесную пищу, да от чистаго сердца и духа праваго воспоем Тебе таковая:

Иисусе, Великий Архиерею грядущих благ, в Вознесение Свое прошедый небеса Плотию и возшедый не в рукотворенный храм, но в самое небо, да Лику Божию от нас предстанеши.

Иисусе, Небесный Архитектоне, скинию нерукотворенную на небесех соорудивый и единою вшедый во Святая Святых ко Отцу со Своею Кровию, да вечное искупление совершиши.

Иисусе, Непорочный Агнче Божий, единою за грехи мира закланный, «во еже вознести грехи многих», вознеси к Престолу Божию моя о гресех приношения.

Иисусе, Новаго Завета Ходатаю, единою на небеса ко Отцу возшедый, во еже открыти путь в Небесную Скинию, восприими о нечистоте моей воздыхания.

Иисусе, Возлюбленный Женише наш, Светосиянный Чертог на небеси уготовавый, уготови тамо место Тебе Единому служити восхотевшим.

Иисусе, Добрый Пастырю Твоих овец, небесная пастбища в раи Твоему стаду произрастивый, даруй нам венцы, Тебе Единому последовати возжелавшим.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 11

Пение всеумиленное приношаше Божественному Вознесению Твоему, Слове, рождшая Тя Всенепорочная Мати Твоя. Та бо во страсти Твоей матерски паче всех болезноваше о Тебе, сего ради подобаше Той в прославление Плоти Твоея премножайшия насладитися радости, и с сею радостию великою сниде с Елеонския горы со апостолы, и возвратишася вси во Иерусалим и взыдоша в горницу, и бяху вси Апостоли, терпяще единодушно вкупе в молитве, молении и пощении с женами и Мариею, Материю Иисусовой, и с братиею Его, чающе Сошествия Святаго Духа, хваляще и благословяще Бога, и воспевающе Ему: Аллилуиа.

Икос 11

Свет вечный и нетленный возсия всему миру от Святыя горы Елеонския, идеже стоясте пречистыя нозе Твои, Христе Спасе, егда вознеслся еси со славою на небеса, зане прошед небеса с Плотию, Ты отверзл еси врата небесная, падением Адамовым заключенная, и Сам сый Путь, Истина и Живот, открыл еси путь всякой плоти во обители Отца Твоего Небеснаго, якоже и предрекл еси Твоим, учеником, глаголя: «Отселе узрите небо отверзсто и Ангелы Божия восходящия и нисходящия над Сына Человеческаго». Сего ради ведуще путь Твой, яко никтоже приидет ко Отцу, токмо Тобою, поем Тебе сице:

Иисусе, на облацех света возшедый ко Отцу, угасший светильник души моея просвети.

Иисусе, во светлостях святых Твоих вознесыйся горе, животворящий огнь Твой в сердце моем воспламени.

Иисусе, паче Солнца Возсиявый на высоте небесней в Вознесении Твоем, теплотою Духа Твоего хлад души моея разжени.

Иисусе, Свет от Света Божества Твоего возсиявый миру от Отца, светом словес Твоих в нощи греха нас спящих просвети.

Иисусе, Невечерний Свете, имеяй паки в Пришествие Твое исход Твой, яко молнию от восток и даже до запад явление Твое, огнем гнева Твоего не попали нас тогда.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 12

Благодать новую преподал еси, Сладчайший Иисусе, к совершению святых и в созидание Церкви Святыя Твоея, егда на небеса с Пречистою Твоею Плотию возшел еси и одесную Бога и Отца сел еси, якоже писано есть: «Сшедый прежде в дольнейшия страны земли спасения нашего ради», Ты ныне восшел еси на высоту превыше всех небес, да исполниши всяческая к совершению святых, в созидание Тела Христова, сего ради пленил еси плен, и подал еси даяния человеком, дондеже достигнем вси в соединение веры и познания Тебе, Сына Божия, в мужа совершенна, в меру возраста исполнения Твоего, да тако, спасение улучивше, благодарственно воспоем Тебе: Аллилуиа.

Икос 12

Поюще Твое вольное на небеса со славою Вознесение, поклоняемся Твоему, Владыко Христе, одесную Бога и Отца соседению, славим Твое на небеси и на земли воцарение и веруем со Апостолы Твоими, яко воистину, имже образом возшел еси на небо, такожде паки приидеши на облацех со славою и силою многою. Тогда убо не посрами нас в Тебе верующих и тако вопиющих:

Иисусе, со Отцем Твоим на Престоле Божества присно соседяй, сподоби побеждающим мир с помощию Твоею сести с Тобою во Царствии Твоем.

Иисусе, со Святым Утешителем Духом Твоим выну споклоняемый, не лиши нас по обетованию Твоему Того Сошествия во служении Твоем.

Иисусе, с Херувимы и Серафимы и с лики святых по Вознесении Твоем на небеси спребываяй, подаждь нам зде на молитву во Имя Твое собранным присутствие Твое ощущати.

Иисусе, Святые храмы Твоя по отшествии Твоем на небо право в Тя верующим даровавый, помоги нам во храме стоящим себе на небесе быти помышляти.

Иисусе, Пречистую Матерь Твою со Апостолы в Вознесение Твое на молитву за весь мир по Себе оставивый, не остави нас без предстательства Святых Твоих.

Иисусе, Церковь, Невесту Твою на земли по Вознесении Твоем до скончания века оставивый, не лиши нас, чад Тоя, благодатных даров Твоих.

Иисусе, вознесыйся от нас на небо, не остави нас сирых.

Кондак 13

О Пресладкий и Всещедрый Иисусе, вознесыйся от нас на небо и седением одесную Бога и Отца помиловавый и обоживый падшее естество наше! Призри с высоты небесныя на немощныя и к земли поверженныя рабы Твоя и даруй нам силу свыше побеждати вся искушения от плоти, мира и диавола находящия на ны, да горняя будем мудрствовати, а не земная. И сохрани нас от всех врагов видимых и невидимых возстающих на нас. По кончине же земныя жизни нашея вознеси души наша в небесныя обители, идеже со всеми святыми выну воспевати будем: Аллилуиа.

Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1.

Молитва Вознесению Господню

Господи Иисусе Христе, Боже наш, сошедый с Небесных высот спасения нашего ради и напитавый нас духовною радостию во святыя и пресветлыя дни Воскресения Твоего, и паки по совершении земнаго служения Твоего вознесыйся от нас на небо со славою, и возседый одесную Бога и Отца! В сей «ясный и всесветлый день Божественнаго на небеса восхождения» Твоего «земля празднует и ликует, радуется и небо Вознесением днесь Творца твари», человецы славословят непрестанно, зряще заблуждшее и падшее естество свое на рамо Твое, Спасе, вземлемо и на небеса вознесенное, Ангели же веселятся, глаголюще: Кто Сей, пришедый во славе, силен во брани. Сей воистину Царь Славы?! Сподоби и нам немощным, земная еще мудрствующим и плотоугодия, творити непрестающим, восход Твой на небо страшный помышляющи и празднующе, плотская и житейская отложити попечения и со Апостолы Твоими на небо ныне взирати всем сердцем своим и всеми помышленьми своими, поминающе, яко тамо на небеси горе жительство наше есть, здесь же на земли мы точию странники и пришельцы есмы, отшедшия из дома Отча в страну далечу греха. Сего ради усердно просим Тя, преславным Вознесением Твоим, Господи, оживи нашу совесть, еяже нужнейши ничтоже есть в мире, возведи нас из плена сего греховнаго плоти и мира и сотвори нас горняя мудрствовати, а не земная, яко да не ктому себе угождати будем и жити, но Тебе Господу и Богу Нашему служити будем и поработаем, дондеже отрешившеся от уз плоти и прошедши невозбранно воздушныя мытарства, достигнем небесных обителей Твоих, идеже, ставше одесную Величествия Твоего, со Архангелы и Ангелы и всеми святыми прославляти будем Всесвятое Имя Твое со Безначальным Твоим Отцем и Пресвятым и Единосущным и Животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

Службы шестой седмицы по Пасхе

В четверто́к на У́трени

На Бо́г Госпо́дь: тропа́рь пра́здника: Возне́слся еси́ во сла́ве: три́жды.

По 1-м стихосло́вии седа́лен, гла́с 1.

Подо́бен: Ка́мени запеча́тану:

А́нгелом дивя́щымся восхо́да стра́нному, и ученико́м ужаса́ющымся стра́шному взы́тия, возше́л еси́ со сла́вою я́ко Бо́г, и врата́ Тебе́ взя́шася Спа́се. Сего́ ра́ди си́лы небе́сныя дивля́хуся вопию́ще: сла́ва снизхожде́нию твоему́ Спа́се, сла́ва ца́рствию Твоему́, сла́ва Вознесе́нию Твоему́, Еди́не Человеколю́бче. [Два́жды.]

По 2-м стихосло́вии седа́лен, гла́с 3:

Подо́бен: Красоте́ де́вства:

Преве́чный Бо́г и безнача́льный, е́же восприя́т естество́ челове́ческое, обоготвори́в та́йно дне́сь Вознесе́. А́нгели предтеку́ще апо́столом пока́зоваху Сего́ иду́ща на небеса́ сла́вою мно́гою, Тому́же поклони́вшеся глаго́лаху: сла́ва Бо́гу Возне́сшемуся. [Два́жды.]

По полиеле́и седа́лен, гла́с 5. Подо́бен: Собезнача́льное сло́во:

Соше́дый с небесе́ на земна́я, и до́лу лежа́щий во а́дове стра́жи, совоскреси́вый я́ко Бо́г Ада́мов зра́к, Вознесе́нием Твои́м Христе́ на небеса́ возве́д, престо́лу Оте́ческому Твоему́ соседи́теля соде́лал еси́, я́ко ми́лостив и Человеколю́бец. [Два́жды.]

И чте́ние пра́зднику: Похва́льная словеса́, творе́ние ки́р Андре́а, или́ про́чих. Степе́нна, а антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен. гла́с 4: Взы́де Бо́г в воскликнове́нии, Госпо́дь во гла́се тру́бне. Сти́х: Вси́ язы́цы восплещи́те рука́ми: Вся́кое дыха́ние: Ева́нглие от Ма́рка, зача́ло 71: Воскре́с Иису́с зау́тра в пе́рвую суббо́ту: Воскре́сние Христо́во: еди́ножды. Псало́м 50. Сла́ва: гла́с 2: Моли́твами апо́столов: И ны́не: Моли́твами богоро́дицы: Та́же, сти́х: Поми́луй мя́ Бо́же, по вели́цей ми́лости Твое́й: И пое́м настоя́щий самогла́сен, гла́с 6:

Дне́сь на небесе́х го́рния си́лы на́ше естество́ зря́ще, дивя́щеся стра́ннаго о́браза восхо́ду, недоумева́хуся дру́г ко дру́гу глаго́люще: кто́ Се́й прише́дый? Ви́дяще же своего́ Влады́ку, небе́сная врата́ взя́ти повелева́ху: с ни́миже непреста́нно воспои́м с пло́тию отону́ду па́ки Гряду́щаго, я́ко Судию́ все́х и Бо́га всеси́льна.

Каноны:

гла́с пя́тый, со ирмосы́ на 8: и четве́ртый, на 6.

Кано́н, творе́ние Иоа́нна мона́ха. Гла́с 5.

Пе́снь 1.

Ирмо́с: Спаси́телю Бо́гу в мо́ри лю́ди немо́крыми нога́ми наста́вльшему, и фарао́на со всево́инством пото́пльшему, Тому́ Еди́ному пои́м: я́ко просла́вися.

Воспои́м вси́ лю́дие, на ра́мех херуви́мских Возне́сшуся со сла́вою Христу́, и спосади́вшему на́с одесну́ю Отца́, пе́снь побе́дную: я́ко просла́вися.

Хода́тая Бо́гу и челове́ком Христа́, ли́цы а́нгельстии ви́девше, с пло́тию в вы́шних удивля́хуся, согла́сно же воспева́ху пе́снь побе́дную: я́ко просла́вися.

Я́вльшемуся Бо́гу на горе́ Сина́йстей, и зако́н да́вшему богови́дцу Моисе́ю, от горы́ Елео́нския Возне́сшемуся пло́тию, Тому́ вси́ воспои́м: я́ко просла́вися.

Богоро́дичен:

Пречи́стая Ма́ти Бо́жия, Воплоще́ннаго от Тебе́, и от не́др Роди́теля неотсту́пльшаго Бо́га непреста́нно моли́, от вся́каго обстоя́ния спасти́, я́же созда́.

Други́й кано́н господи́на Ио́сифа,

его́же краестро́чие по алфави́ту. Во осмо́й же, и девя́той пе́сни: Оди́ Ио́сиф. Е́же е́сть, пе́снь Ио́сифова, гла́с 4.

Пе́снь 1.

Ирмо́с: Отве́рзу уста́ моя́:

Воскре́сл еси́ тридне́вен, по естеству́ безсме́ртный, и яви́лся еси́ единона́десятим, и все́м ученико́м, и восте́кл еси́ Христе́ ко Отцу́, о́блаком носи́мь все́х Тво́рче.

Вопие́т я́вственно поя́ Дави́д богодохнове́нный, взы́де Госпо́дь к небе́сным, в воскликнове́нии и трубы́ шу́ме, и к началосве́тному Отцу́ доспе́.

Сла́ва:

Состаре́вшийся, Го́споди, ми́р мно́гими грехми́, обнови́в стра́стию Твое́ю и воста́нием Твои́м, возше́л еси́ носи́мь о́блаком к пренебе́сным: сла́ва сла́ве Твое́й.

И ны́не: Богоро́дичен:

Влады́ку родила́ еси́ все́х, всенепоро́чная Влады́чице, стра́сть во́льную прии́мшаго, и возше́дша к Своему́ Отцу́, Его́же не оста́ви, а́ще и пло́ть взя́т.

Катава́сиа: Боже́ственным покрове́н, медленоязы́чный мра́ком, извити́йствова Богопи́санный зако́н: ти́ну бо оттря́с очесе́ у́мнаго, ви́дит Су́щаго, и науча́ется Ду́ха ра́зуму, хваля́ Боже́ственными пе́сньми.

Пе́снь 3.

Ирмо́с: Си́лою Креста́ Твоего́ Христе́, утверди́ мое́ помышле́ние, во е́же пе́ти и сла́вити спаси́тельное Твое́ Вознесе́ние.

Возше́л еси́ Жизнода́вче Христе́ ко Отцу́, и Возне́сл ро́д на́ш Человеколю́бче, неизрече́нным благоутро́бием Твои́м.

Чи́ни а́нгельстии Спа́се, челове́ческое естество́ ви́девше совосходя́щее Тебе́, непреста́нно удивля́еми воспева́ху Тя́.

Ужаса́хуся а́нгельстии ли́цы Христе́, зря́ще Тя́ с телесе́м Возне́сшася, и воспева́ху свято́е Твое́ Вознесе́ние.

Естество́ челове́ческое Христе́, тле́нием па́дшее возста́вил еси́, и восхо́дом Твои́м Возне́сл еси́, и с Собо́ю на́с просла́вил еси́.

Богоро́дичен:

Моли́ непреста́нно Чи́стая, Произше́дшаго от ложе́сн Твои́х, изба́витися пре́лести диа́воли, пою́щым Тя́ Ма́терь Бо́жию.

И́н. ирмо́с: Твоя́ песносло́вцы Богоро́дице:

Возми́те врата́ небе́сная, се́ прии́де Христо́с Ца́рь тва́ри, в те́ло обо́лкся земно́е, го́рнейшым глаго́лаху си́лам до́льнейшыя.

Взыска́в Христе́, прельще́ннаго пре́лестию змие́вою Ада́ма, я́ко в сего́ оболки́йся, возше́л еси́, и се́л еси́ одесну́ю, я́ко сопресто́лен Отцу́, пою́щым а́нгелом Тебе́.

Сла́ва:

Земля́ пра́зднует и лику́ет, ра́дуется и не́бо, Вознесе́нием дне́сь Творца́ тва́ри, предъявле́нно соедини́вшаго разстоя́щаяся хоте́нием.

И ны́не: Богоро́дичен:

Сме́рти роди́вши Разруши́теля, Еди́наго безсме́ртнаго Бо́га, Де́во Ма́ти Всечи́стая: Того́ при́сно умоли́, умерщвля́ющыя моя́ стра́сти умори́ти, и спасти́ мя.

Катава́сиа: Разве́рзе утро́бы неча́дствовавшия у́зы, доса́ду же неудоботерпи́му благоча́дствующия, еди́на моли́тва проро́чицы дре́вле А́нны нося́щия ду́х сокруше́н, к Си́льному, и Бо́гу ра́зумов.

Седа́лен, гла́с 8. Подо́бен: Прему́дрости:

Все́д на о́блаки небе́сныя, оста́вив ми́р су́щым на земли́, возше́л и се́л еси́ одесну́ю Отца́, я́ко Единосу́щен Сему́ сы́й и Ду́ху. А́ще бо и во пло́ти яви́лся еси́, но непрело́жен пребы́л еси́: те́мже ча́еши соверше́ния коне́ц, суди́ти гряды́й на зе́млю ми́ру всему́. Правосу́де Го́споди, пощади́ ду́шы на́шя, прегреше́ний оставле́ние да́руя, я́ко Бо́г ми́лостив, рабо́м Твои́м.

Сла́ва, и ны́не: то́йже. И чте́ние пра́здника.

Пе́снь 4.

Ирмо́с: Услы́шах слу́х си́лы Креста́, я́ко ра́й отве́рзеся и́м, и возопи́х: сла́ва си́ле Твое́й Го́споди.

Возне́слся еси́ во сла́ве, а́нгелов Царю́, Уте́шителя на́м от Отца́ посла́в. Те́мже вопие́м: сла́ва Христе́ Вознесе́нию Твоему́.

Я́ко взы́де Спа́с ко Отцу́ с пло́тию, удиви́шася а́нгельская во́инства, и возопи́ша: сла́ва Христе́ Вознесе́нию Твоему́.

А́нгельския си́лы го́рнейшым вопия́ху: врата́ возми́те, Христу́ на́шему Царю́, Его́же воспева́ем вку́пе со Отце́м и Ду́хом.

Богоро́дичен:

Де́ва роди́, и ма́терняя не позна́: но Ма́ти у́бо е́сть, Де́вою же пребы́сть, Ю́же воспева́юще, ра́дуйся Богоро́дице, взыва́ем.

И́н. Ирмо́с: Седя́й во Сла́ве:

Иису́с Жизнода́вец прии́м, и́хже возлюби́, на Елео́нскую го́ру восхо́дит, и си́х благослови́, и о́блаком носи́мь О́тчая не́дра доспе́, я́же ника́коже бе́ оста́вил.

Ми́р ве́сь пра́зднует ви́димый и неви́димый: в ра́дости а́нгели лику́ют, и челове́цы славосло́вяще непреста́нно Вознесе́ние, пло́тию Соедини́вшагося на́м бла́гостию.

Сла́ва:

Разруши́вый держа́ву сме́рти я́ко безсме́ртный Го́споди, безсме́ртие все́м дарова́л еси́ Человеколю́бче, и Возне́слся еси́ во сла́ве, зря́щым Тя́ честны́м ученико́м Иису́се всеси́льне.

И ны́не: Богоро́дичен:

Блаже́нно чре́во Твое́ Всенепоро́чная бы́сть: чре́во бо а́дово пресла́вно истощи́вшаго, несказа́нно вмести́ти сподо́билася еси́: Его́же моли́ спасти́ на́с пою́щих Тя́.

Катава́сиа: Царю́ царе́й, Яковы́й от Якова́го еди́н Сло́ве произше́дый, от Отца́ безвино́внаго, равномо́щнаго Твоего́ Ду́ха апо́столом и́стинно посла́л еси́, я́ко Благоде́теля пою́щым: сла́ва держа́ве Твое́й Го́споди.

Пе́снь 5.

Ирмо́с: У́тренююще вопие́м Ти́ Го́споди, спаси́ ны: Ты́ бо еси́ Бо́г на́ш, ра́зве бо тебе́ ино́го не зна́ем.

Испо́лнив весе́лия вся́ческая Ми́лостиве, к го́рним си́лам с пло́тию прише́л еси́.

А́нгельския си́лы взе́млема Тебе́ ви́девше, врата́, взыва́ху Царю́ на́шему, возми́те.

Апо́столи ви́девше возвыша́ема Спа́са, с тре́петом взыва́ху Царю́ на́шему: сла́ва Тебе́.

Богоро́дичен:

Де́ву по рождестве́ пое́м Тя́ Богоро́дице, Ты́ бо Бо́га Сло́ва пло́тию ми́рови родила́ еси́.

И́н. Ирмо́с: Ужасо́шася вся́ческая:

Умертви́в сме́рть Твое́ю сме́ртию Го́споди, взе́м и́хже возлюби́л еси́, возше́л еси́ на Ма́сличную го́ру святу́ю, и отту́ду восте́кл еси́ Христе́ к Твоему́ Роди́телю, о́блаком носи́мь.

Стра́нно Твое́ рождество́, стра́нно Твое́ воскресе́ние, стра́нно и стра́шно Твое́ Жизнода́вче, е́же от горы́ Боже́ственное Вознесе́ние, е́же изъобразу́я Илиа́ четвероко́нный восхожда́ше, воспева́я Тя́ Человеколю́бче.

Сла́ва:

Зря́щым апо́столом веща́ху а́нгели: му́жие галиле́йстии, что́ чудите́ся Вознесе́нию Жизнода́вца Христа́: Се́й прии́дет па́ки на зе́млю суди́ти ми́ру всему́, я́ко Судия́ пра́веднейший.

И ны́не: Богоро́дичен:

Де́ву сохрани́в Тя́ по рождестве́ нетле́нну, восхо́дит Христо́с ко Отцу́ Богороди́тельнице, Его́же не оста́ви, а́ще и пло́ть прия́т из Тебе́, мы́сленную же и одушевле́нную, за ми́лость неизрече́нную.

Катава́сиа: Реши́тельное очище́ние грехо́в, огнедохнове́нную приими́те Ду́ха ро́су, о ча́да светообра́зная церко́вная. Ны́не от Сио́на бо изы́де зако́н, языкоогнеобра́зная Ду́ха благода́ть.

Пе́снь 6.

Ирмо́с: Обы́де мя́ бе́здна, гро́б мне́ ки́т бы́сть, а́з же возопи́х к Тебе́ Человеколю́бцу, и спасе́ мя десни́ца Твоя́ Го́споди.

Взыгра́шася апо́столи, зря́ще на высоту́ дне́сь Зижди́теля взе́млема, упова́нием Ду́ха, и стра́хом зовя́ху: сла́ва восхо́ду Твоему́.

Предста́ша а́нгели, вопию́ще Христе́ ученико́м Твои́м: и́мже о́бразом ви́десте Христа́ восходя́ща с пло́тию, па́ки прии́дет Пра́ведный все́х Судия́.

Я́ко ви́деша Тя́ Спа́се на́ш небе́сныя си́лы, на высоту́ взе́млема с те́лом, взыва́ху, глаго́люще: вели́ко Влады́ко, человеколю́бие Твое́.

Богоро́дичен:

Купину́ Тя неопали́мую, и го́ру, и ле́ствицу одушевле́нную, и две́рь небе́сную досто́йно сла́вим Мари́е сла́вная, правосла́вных похвало́.

И́н. Ирмо́с: Боже́ственное сие́ и всечестно́е:

Да ка́плют на́м свы́ше о́блацы весе́лие ве́чное, Христо́с бо, о́блаком я́ко херуви́мы носи́мый, к Своему́ Отцу́ восхо́дит дне́сь.

Пло́ти яви́вся подо́бием, пре́жде разстоя́щаяся собра́л еси́ во еди́но Человеколю́бче, и Возне́слся еси́ Ще́дре в небе́сная, зря́щым Тя́ ученико́м Твои́м.

Сла́ва: Что́ червле́ны ри́зы пло́ти соедини́вшагося дебельству́? Святи́и а́нгели Христа́ зря́ще веща́ху, стра́сти честны́я Боже́ственныя нося́ща о́бразы.

И ны́не: Богоро́дичен:

Пое́м отрокови́це зача́тие, пое́м Твое́ неизрече́нное рождество́, и́мже изба́вихомся Чи́стая тли́ и озлобле́ния, и мра́чнаго а́дова затворе́ния.

Катава́сиа: Очище́ние на́м Христе́ и спасе́ние Влады́ко, возсия́л еси́ от Де́вы, да я́ко проро́ка от зве́ря морска́го пе́рсей Ио́ну, от тли́ исхити́ши всего́ Ада́ма всеро́дна па́дшаго.

Конда́к самогла́сен, гла́с 6:

Е́же о на́с испо́лнив смотре́ние, и я́же на земли́ соедини́в Небе́сным, Возне́слся еси́ во сла́ве Христе́ Бо́же на́ш, ника́коже отлуча́яся, но пребыва́я неотсту́пный, и вопия́ лю́бящым Тя́: Аз е́смь с ва́ми, и никто́же на вы́.

И́кос:

Я́же земли́ на земли́ оста́вившии, я́же пе́пельная пе́рсти уступа́ющии, прииди́те воспря́нем, и на высоту́ возведе́м о́чи и мы́сли, впери́м ви́ды, вку́пе чу́вства, на небе́сная врата́ сме́ртнии, непщу́им бы́ти в Ма́сличной горе́, и взира́ти на Избавля́ющаго на о́блацех носи́ма. Отону́ду бо Госпо́дь на небеса́ востече́, и та́мо даролюбе́зны да́ры раздая́ апо́столом Свои́м, уте́шив я́ я́ко Оте́ц, и утверди́в я́, наста́вив я́ко сыно́в, и рече́ к ни́м: не разлуча́юся ва́с, Аз е́смь с ва́ми, и никто́же на вы́.

Синакса́рь на Вознесе́ние Го́спода Бо́га и Спа́са на́шего Иису́са Христа́.

Стихи́: Одесну́ю се́л еси́ Отца́ Сло́ве:

Ве́ру ученико́м изве́стншую показа́вый.

В то́йже де́нь, в четверто́к шесты́я неде́ли по Па́сце, Вознесе́ние пра́зднуем Го́спода Бо́га и Спа́са на́шего Иису́са Христа́. Поне́же бо со ученики́ пре́жде стра́сти пребыва́я, Всесвята́го Ду́ха обеща́ прише́ствие, ре́к: поле́зно е́сть, да Аз иду́: а́ще бо Аз не иду́, Уте́шитель не прии́дет. И па́ки: егда́ же прии́дет Он, научи́т ва́с на всю́ и́стину. По воскресе́нии же из ме́ртвых, во дне́х четы́редесятих явля́яся и́м, не вку́пе, но особопребыва́нием яды́й с ни́ми и пия́, изве́стнейшее воскресе́ние представля́я. Коне́чнее мно́га о Ца́рствии Бо́жии обетова́в, запове́даше си́м от Иерусали́ма не отлуча́тися, но та́мо пребыва́ти, Пресвята́го Ду́ха прише́ствия жда́ти, и Те́м креща́емым: водо́ю бо бя́ше и еди́ною пре́жде креще́ние от Иоа́нна, а́ще и по́слежде Епифа́ний Ки́прский повествова́: я́ко Богосло́в у́бо Иоа́нн Богоро́дицу крести́, Пе́тр же и то́й и про́чыя апо́столы. Запове́да же и́м пребыва́ти во Иерусали́ме, да та́мо пре́жде про́поведь Ева́нглиа извести́тся, да не ка́ко в чужда́я отше́дше места́, удо́бно обо́лгани бу́дут, и я́ко до́лжно бя́ше, я́ко во́ином не́ким отсю́ду угото́витися ору́жием Ду́ха, и та́ко на бра́нь поити́ вра́г Христо́вых. Но поне́же вре́мя наста́ Вознесе́ния, возво́дит у́бо и́х на го́ру Елео́нскую: нарица́ется же си́це, зане́ мно́жайшими ма́слинами насажде́на бе́. И глаго́лав и́м о е́же в конце́ сего́ пропове́дания: еще́ же и о непостижи́мом Свое́м Ца́рствии в бу́дущем, поне́же и о́нех не искуша́ти Его́ хотя́щих зря́ще, су́щей та́мо и Пречи́стей Его́ Ма́тери, приставля́ет а́нгелы и́м, на небеса́ восхожде́ние показу́ющыя. И зря́щым у́бо взя́тся от среды́ и́х, о́блаку О́наго подъи́мшу, и та́ко от а́нгел предсыла́емь, повелева́ющих дру́г дру́гу небе́сных двере́й взя́тие, и дивя́щихся е́же от крове́й пло́ти Его́ червле́нному, взы́де и се́де одесну́ю Отца́, обожи́в пло́ть и дерзну́ глаго́лати, сотвори́в сию́ ку́пно боже́ственную, е́юже мы́ примири́хомся, дре́вней вражде́ разруши́вшейся. Апо́столом у́бо а́нгели в ви́де муже́й предста́ша глаго́люще: му́жие галиле́йстии, что́ стоите́ дивя́щеся, и на не́бо взира́юще? Се́й Его́же ви́дите с пло́тию Бо́га Иису́са, Се́й прии́дет па́ки с пло́тию я́ве: оба́че не я́коже пе́рвее, убо́зе же и молчали́вне, но со сла́вою вели́кою, я́коже ны́не зрите́ от а́нгел провожда́ема. Тогда́ апо́столи е́же взира́ти оста́вльше, возврати́шася от горы́ Елео́н: бли́з же сия́ е́сть от Иерусали́ма две́ ты́сящи и четы́редесять ножны́х сто́п, разстоя́щи е́й: се́ бо е́сть суббо́те пу́ть. Си́це же узако́нено бы́сть Моисе́ем на толи́ко сто́п в суббо́ту ходи́ти, зане́же и се́нь свиде́ния, толи́цеми стопа́ми но́гу бя́ше отстоя́щи от иуде́йскаго полка́. Возмо́жно бо бе́ не́ким та́мо в суббо́ту ходи́ти поклони́тися, и не вя́щшее ше́ствие протяза́ти, сего́ ра́ди нарече́ся и суббо́ты пу́ть. Мни́тся же не́ким отсю́ду, я́ко и Христо́во Вознесе́ние в суббо́ту бы́сть, оба́че погреши́ша. Возвра́щшеся же апо́столи внидо́ша в го́рницу, в не́йже бе́ша соше́дшеся с мироно́сицами жена́ми, и Ма́терию Сло́ва, посто́м и моли́твами, и моле́нием упражня́ющеся, и наше́ствия Всесвята́го Ду́ха ожида́юще, я́коже бе́ обеща́ние. Вознесы́йся во сла́ве Христе́ Бо́же, поми́луй на́с. Ами́нь.

Пе́снь 7.

Ирмо́с: В пещи́ о́гненней песносло́вцы спасы́й о́троки, благослове́н Бо́г оте́ц на́ших.

На о́блацех све́та Вознесы́йся, и спасы́й ми́р, благослове́н Бо́г оте́ц на́ших.

На ра́му Спа́се, заблу́ждшее взе́м естество́, Возне́сся, Бо́гу и Отцу́ приве́л еси́.

Возше́дый во пло́ти к безпло́тному Отцу́, благослове́н Бо́г оте́ц на́ших.

Умерщвле́ное на́ше грехо́м естество́ взе́м, Твоему́ сво́йственному Отцу́ Спа́се приве́л еси́.

Богоро́дичен:

От Де́вы ро́ждся, Ю́же Богоро́дицу соде́лал еси́, благослове́н Бо́г оте́ц на́ших.

И́н. Ирмо́с: Не послужи́ша тва́ри:

Све́тлый Тя́ Све́т су́ща, подъя́т о́блак Го́споди, от земли́ па́че ума́ восприе́млема и небе́снии собо́ри восхвали́ша со апо́столы, глаго́люще: Бо́же благослове́н еси́.

Рука́ма вси́ ра́дующеся воспле́щим, Вознесе́нием христо́вым, и воскли́кнем: взы́де Бо́г во гла́се тру́бне, и се́де одесну́ю, я́ко сопресто́лен Отцу́ во ве́ки.

Сла́ва:

Поя́ дре́вле Моисе́й вели́кий, взыва́ше: да покло́нятся восходя́щу Христу́ небе́снии а́нгели, я́ко все́х Царю́, ему́же зове́м: отце́в Го́споди и Бо́же благослове́н еси́.

И ны́не: Богоро́дичен:

О чуде́с пресла́вных! Ка́ко вмести́ла еси́ Бо́га невмести́маго богора́дованная, пло́тию обнища́вшаго, со сла́вою мно́гою в небе́сная Возне́сшагося дне́сь, и оживи́вшаго челове́ки?

Катава́сиа: Согла́сная возшуме́ орга́нская пе́снь, почита́ти златосотворе́нный безду́шный истука́н: Уте́шителева же светоно́сная благода́ть почеству́ет, е́же вопи́ти: Тро́ице Еди́ная, равноси́льная, безнача́льная, благослове́на еси́.

Пе́снь 8.

Ирмо́с: Из отца́ пре́жде ве́к рожде́ннаго Сы́на, и Бо́га, и в после́дняя ле́та воплоще́ннаго от Де́вы Ма́тере, свяще́нницы по́йте, лю́дие превозноси́те во вся́ ве́ки.

Во двою́ существу́ возлете́вшаго Жизнода́вца Христа́ на небеса́ со сла́вою, и Отцу́ соседя́щаго, свяще́нницы по́йте, лю́дие превозноси́те во вся́ ве́ки.

От рабо́ты и́дольския тва́рь изба́вившаго, и предста́вившаго ту́ свобо́дну Твоему́ Отцу́, Тебе́ Спа́се пое́м, и Тебе́ превозно́сим во вся́ ве́ки.

Свои́м схожде́нием низложи́вшаго супоста́та, и Свои́м возше́ствием Возне́сшаго челове́ки, свяще́нницы по́йте, лю́дие превозноси́те во вся́ ве́ки.

Богоро́дичен:

Херуви́мов превы́шшая яви́лася еси́ Богоро́дице Чи́стая, во чре́ве Твое́м си́ми Носи́маго носи́вшая: Его́же со безпло́тными, челове́цы славосло́вим во вся́ ве́ки.

И́н. Ирмо́с: О́троки благочести́выя:

Яви́шася у́мове апо́столом в Вознесе́нии, и веща́ху: что́ взира́юще стоите́ дивя́щеся? Се́й восходя́й в небе́сная, прии́дет и па́ки суди́ти и́же на земли́ челове́ком, Судия́ сы́й Еди́н.

Дади́м Бо́гу вели́чие, хвалы́ согла́сие воскли́кнем, воспои́м, лику́им, рука́ми же воспле́щим: взы́де Бо́г на́ш на небеса́ от земли́, а́нгелом, арха́нгелом пою́щым Сего́, я́ко Влады́ку и Творца́ все́х.

Благослови́м Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, Го́спода.

Взя́тся превы́ше а́нгел естество́ на́ше, дре́вле отпа́дшее, и на престо́ле посажде́но бы́сть Боже́ственне, па́че смы́сла: прииди́те торжеству́им и воззове́м: Го́спода по́йте дела́, и превозноси́те во вся́ ве́ки.

И ны́не:

Се́ Сы́н Тво́й Богоро́дице, плени́в Кресто́м Cвои́м сме́рть, воскре́се тридне́вен, и ученико́м Cвои́м я́влься, востече́ к небе́сным: с ни́миже Тебе́ покланя́ющеся пое́м и славосло́вим во вся́ ве́ки.

Та́же, Хва́лим, благослови́м, покланя́емся:

Катава́сиа: Разреша́ет у́зы, и ороша́ет пла́мень, трисве́тлый Богонача́лия О́браз: пою́т о́троцы, благослови́т же Еди́наго Спа́са и Вседе́теля, я́ко Благоде́теля сотворе́нная вся́ческая тва́рь.

Честне́йшую: не пое́м, но пое́м припе́в:

Велича́й душе́ моя́, Возне́сшагося от земли́ на не́бо, христа́ жизнода́вца.

Пе́снь 9.

Ирмо́с: Тя́ па́че ума́ и словесе́ Ма́терь Бо́жию, в ле́то Безле́тнаго неизрече́нно ро́ждшую ве́рнии единому́дренно велича́ем.

Тебе́ изба́вителя ми́ра Христа́ Бо́га, апо́столи ви́дяще Боже́ственно возвыша́ема, со стра́хом игра́юще велича́ху.

Твою́ обожи́вшуюся пло́ть зря́ще Христе́, на высоте́ а́нгели, дру́г ко дру́гу глаго́лаху: вои́стинну Се́й е́сть Бо́г на́ш.

Тебе́ безпло́тных чи́нове Христе́ Бо́же, на о́блацех взе́млема ви́дяще, взыва́ху: сла́вы Царю́, врата́ возми́те.

Тебе́ соше́дшаго да́же до после́дних земли́, и челове́ка спа́сшаго, и восхожде́нием Твои́м возвы́сившаго, сего́ велича́ем.

Богоро́дичен:

Ра́дуйся Богоро́дице Ма́ти Христа́ Бо́га: Его́же родила́ еси́, дне́сь от земли́ возноси́ма со апо́столы зря́щи, возвелича́ла еси́.

Вторы́й припе́в:

А́нгели восхожде́ние Влады́ки зря́ще ужаса́хуся, ка́ко со сла́вою взя́тся от земли́ на го́рняя.

И́н. Ирмо́с: Вся́к земноро́дный:

О даро́в па́че постиже́ния! О та́инства стра́шнаго! Все́ми бо влады́чествуяй, от земли́ отходя́ к небе́сным, ученико́м посла́ Ду́ха Свята́го, просвети́вшаго си́х смы́сл, и о́гненны сотвори́вшаго благода́тию.

Полцы́ учени́честии, Госпо́дь рече́, вы́ седи́те во Иерусали́ме: и Аз низпослю́ ва́м уте́шителя друга́го, Отцу́ сопресто́льна и Мне́ равноче́стна, Его́же ви́дите взима́ема, и о́блаком све́тлым носи́ма.

Взя́тся я́ве великоле́пие вы́ше небе́с, пло́тию обнища́вшаго, и соседе́нием Отца́ почте́ся естество́ на́ше отпа́дшее: торжеству́им, и согла́сно вси́ воскли́кнем, воспле́щим рука́ми ра́дующеся.

Богоро́дичен:

Све́т от Све́та возсия́вый Всенепоро́чная, из Тебе́ возсия́, и че́рность безбо́жия всю́ разруши́, и в нощи́ спя́щих просвети́. Сего́ ра́ди вси́ по до́лгу Тя́ во ве́ки при́сно ублажа́ем.

Катава́сиа: Ра́дуйся Цари́це, Ма́тероде́вственная сла́во: вся́ка бо удобообраща́тельная благоглаго́ливая уста́ вити́йствовати не мо́гут, Тебе́ пе́ти досто́йно: низумева́ет же у́м вся́к, Твое́ Рождество́ разуме́ти. Те́мже Тя́ согла́сно сла́вим.

Ексапостила́рий самогла́сен:

Ученико́м зря́щым Тя́, Возне́слся еси́ Христе́ ко Отцу́ соседя́, а́нгели предтеку́ще зовя́ху: возми́те врата́, возми́те, Ца́рь бо взы́де к нача́льному Све́ту сла́вы. [Три́жды.]

На хвали́тех, Вся́кое дыха́ние: поста́вим стихи́ 4 и пое́м стихи́ры, гла́с 1. Подо́бен: Небе́сных чино́в:

А́нгельски и́же в ми́ре торжеству́им, на престо́ле сла́вы Бо́гу носи́мому, взыва́юще пе́ние: Свя́т еси́ О́тче небе́сный, Сприсносу́щный Сло́ве, Свя́т еси́ и Ду́ше Всесвяты́й.

Нача́льницы а́нгелов смотря́юще, Спа́се, восхожде́ния стра́нное, недоумева́хуся дру́г ко дру́гу: что́ виде́ние сие́? Челове́к у́бо зра́ком ви́димый, я́коже Бо́г, превы́ше небе́с с пло́тию восхо́дит.

Галиле́ане зря́ще Тя́ Вознесе́нна, от Ма́сличныя горы́ с те́лом Сло́ве, слы́шаху а́нгелов вопию́щих и́м: что́ стоите́ зря́ще? Се́й прии́дет па́ки с пло́тию, и́мже о́бразом ви́десте.

Повторя́юще 1-ю.

Сла́ва, и ны́не, гла́с 2:

Роди́лся еси́ я́ко Са́м восхоте́л еси́, яви́лся еси́ я́ко Са́м изво́лил еси́: пострада́л еси́ пло́тию Бо́же на́ш, из ме́ртвых воскре́сл еси́ попра́в сме́рть. Возне́слся еси́ во сла́ве, вся́ческая исполня́яй, и посла́л еси́ на́м Ду́ха Боже́ственнаго, е́же воспева́ти и сла́вити Твое́ Божество́.

Славосло́вие вели́кое. Дае́тся и святы́й еле́й бра́тии. И поуче́ние Студи́тово. И ча́с 1-й в притво́ре. И соверше́нный отпу́ст.

На литурги́и пое́м настоя́щыя антифо́ны, псало́м 46, гла́с 2: Вси́ язы́цы восплещи́те рука́ми, воскли́кните Бо́гу гла́сом ра́дования. Моли́твами Богоро́дицы Спа́се спаси́ на́с. Сти́х 2: Я́ко Госпо́дь Вы́шний стра́шен, Ца́рь ве́лий по все́й земли́. Моли́твами Богоро́дицы: Сти́х 3: Покори́ лю́ди на́м и язы́ки под но́ги на́шя. Моли́твами Богоро́дицы: Сти́х 4: Взы́де Бо́г в воскликнове́нии, Госпо́дь во гла́се тру́бне. Моли́твами Богоро́дицы Спа́се спаси́ на́с. Сла́ва, и ны́не: Моли́твами Богоро́дицы Спа́се спаси́ на́с.

Антифо́н 2, псало́м 47, гла́с 2. Сти́х 1: Ве́лий Госпо́дь и хва́лен зело́, во гра́де Бо́га на́шего в горе́ святе́й Его́. Спаси́ на́с Сы́не Бо́жий, Вознесы́йся во сла́ве, пою́щыя Ти́: Аллилу́иа. Сти́х 2: Го́ры Сио́нския, ре́бра Се́верова, гра́д Царя́ вели́каго. Спаси́ на́с Сы́не Бо́жий: Сти́х 3: Бо́г в тя́жестех Его́ зна́емь е́сть, егда́ заступа́ет и́. Спаси́ на́с Сы́не Бо́жий, Вознесы́йся: Сти́х 4: Я́ко се́ ца́рие зе́мстии собра́шася, снидо́шася вку́пе: Спаси́ на́с Сы́не Бо́жий, Вознесы́йся: Сла́ва, и ны́не: Единоро́дный Сы́не:

Антифо́н 3, псало́м 48, гла́с 4. Сти́х 1. услы́шите сия́ вси́ язы́цы, внуши́те вси́ живу́щии по вселе́нней. Тропа́рь, гла́с 4: Возне́слся еси́ во сла́ве Христе́ Бо́же на́ш: Сти́х 2: Земноро́днии же и сы́нове челове́честии, вку́пе бога́т и убо́г. Тропа́рь: Возне́слся еси́ во сла́ве: Сти́х 3: уста́ моя́ возглаго́лют прему́дрость, и поуче́ние се́рдца моего́ ра́зум. Тропа́рь: Возне́слся еси́ во сла́ве: Сти́х 4: Приклоню́ в при́тчу у́хо мое́, отве́рзу во псалти́ри гана́ние мое́. Тропа́рь: Возне́слся еси́: Вхо́дный: Взы́де Бо́г в воскликнове́нии, Госпо́дь во гла́се тру́бне. Тропа́рь: Возне́слся еси́: Сла́ва, и ны́не: конда́к: Е́же о на́с испо́лнив: Та́же трисвято́е. Проки́мен, гла́с 7: Вознеси́ся на небеса́ Бо́же, и по все́й земли́ сла́ва твоя́. Сти́х: Гото́во се́рдце мое́ Бо́же, гото́во се́рдце мое́: воспою́ и пою́ во сла́ве мое́й.

Апо́стол в дея́ниих, зача́ло 1: Пе́рвое у́бо сло́во сотвори́х: Аллилу́иа, гла́с 2: Взы́де Бо́г в воскликнове́нии, госпо́дь во гла́се тру́бне. Сти́х: Вси́ язы́цы восплещи́те рука́ми, воскли́кните Бо́гу гла́сом ра́дования.

Ева́нглие Луки́, зача́ло 114: Воскре́с Иису́с от ме́ртвых, и ста́ посреде́ учени́к Свои́х: За Досто́йно, пое́м и до отда́ния ирмо́с: Тя́ па́че ума́: Прича́стный: Взы́де Бо́г в воскликнове́нии, Госпо́дь во гла́се тру́бне. Аллилу́иа, три́жды.

На трапе́зе ве́лие утеше́ние бра́тии.

В четверто́к ве́чера Вознесе́ния

кафи́смы не глаго́лем: а́ще ли где́ всено́щное не бы́сть, кафи́сму глаго́лем рядову́ю.

На Го́споди воззва́х: поста́вим стихо́в 6: и пое́м стихи́ры самогла́сны пра́здника 3. И Мине́и 3.

Пра́здника, гла́с 1:

Возше́д на небеса́, отону́дуже и соше́л еси́, не оста́ви на́с си́рых Го́споди: да прии́дет Тво́й Ду́х, нося́ ми́р ми́рови, покажи́ сыново́м челове́ческим дела́ си́лы Твоея́, Го́споди Человеколю́бче.

Возше́л еси́ Христе́ к Безнача́льному Отцу́ Твоему́, неопи́санных Его́ не́др не разлучи́выйся, и прило́г си́лы хвале́ния трисвята́го не прия́ша, но еди́наго Сы́на и по вочелове́чении позна́ша Тя́ Го́споди, Единоро́дна Отцу́: во мно́жестве щедро́т Твои́х поми́луй на́с.

А́нгели Твои́ Го́споди, апо́столом глаго́лаху: му́жие галиле́йстии, что́ стоите́, зря́ще на не́бо? Се́й е́сть Христо́с Бо́г, Вознесы́йся от ва́с на не́бо, то́й прии́дет па́ки, и́мже о́бразом ви́десте Его́ иду́ща на не́бо: послужи́те Ему́ в преподо́бии и пра́вде.

Сла́ва: свята́го, а́ще и́мать, а́ще же ни́:

Сла́ва, и ны́не: гла́с 2:

Роди́лся еси́ я́ко Са́м восхоте́л еси́, яви́лся еси́ я́ко Са́м изво́лил еси́: пострада́л еси́ пло́тию Бо́же на́ш, из ме́ртвых воскре́сл еси́ попра́в сме́рть: Возне́слся еси́ во сла́ве, вся́ческая исполня́яй, и посла́л еси́ на́м Ду́ха Боже́ственнаго, е́же воспева́ти и сла́вити Твое́ Божество́.

Вхо́д. Све́те ти́хий: Проки́мен вели́кий, гла́с 7: Бо́г на́ш на небеси́ и на земли́, вся́ ели́ка восхоте́ сотвори́. Сти́х: Во исхо́де Изра́илеве от Еги́пта, до́му Иа́ковля: Сти́х: Мо́ре ви́де и побеже́, Иорда́н возврати́ся вспя́ть. Сти́х: Что́ ти е́сть мо́ре, я́ко побе́гло еси́? И тебе́ Иорда́не, я́ко возврати́лся еси́ вспя́ть? И па́ки: Бо́г на́ш на небеси́ и на земли́: Ектении́: Рце́м вси́: Испо́лним вече́рнюю моли́тву:

На стихо́вне стихи́ры, гла́с 2.

Подо́бен: Егда́ от дре́ва:

Глаго́лет И́же вся́ческая Исполня́яй, ко ученико́м на го́ру Елео́нскую возше́д: прибли́жися, о дру́зи Мои́, восхожде́ния вре́мя, ше́дше научи́те язы́ки сло́ву, е́же слы́шасте от гла́са Моего́. Тогда́ Возне́слся еси́ во сла́ве я́коже на колесни́це: те́мже тре́петом апо́столи ужаса́хуся.

Сти́х: Вси́ язы́цы восплещи́те рука́ми:

Егда́ Ма́тери со ученики́ спутеше́ствующым дру́г дру́гу в Вифа́нию Христе́, Возне́сл еси́ ру́це Твои́, во благослове́ние и́х, и внегда́ благослови́ти и́х, о́блак све́та от оче́с и́х а́бие взя́т Тя́: тогда́ Возне́слся еси́ во сла́ве, и Десноседа́тель вои́стинну яви́лся еси́ Отцу́ спокланя́емь.

Сти́х: Взы́де Бо́г в воскликнове́нии:

Прииди́те, совзы́дем ве́рнии на высо́кую го́ру Елео́нскую, я́коже апо́столи совосходя́ще, и на высоту́ взе́мше сердца́, и мы́сли, у́зрим Го́спода ны́не носи́ма. Те́мже и мы́ благода́рно ра́дующеся возопии́м: сла́ва Вознесе́нию Твоему́ Многоми́лостиве.

Сла́ва и ны́не: гла́с 6:

На гора́х святы́х зря́ще Твое́ Вознесе́ние Христе́, Сия́ние сла́вы О́тчи, воспева́ем Тво́й светообра́зный лица́ зра́к, кла́няемся Страсте́м Твои́м, почита́ем Воскресе́ние, сла́вное Вознесе́ние сла́вяще: поми́луй на́с.

Тропа́рь пра́здника: Возне́слся еси́: И отпу́ст.

Слу́жбу Мине́и рядова́го свята́го, случи́вшагося в пра́здник Вознесе́ния, пое́м на повече́рии.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

Лъжесветците на XIX и XX век

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи

Полемика с протестант

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Разделеният и завладян днешен български народ

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО