
Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1795г. е роден Петър Берон
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
Търсене в сайта: | ![]() |
Търсене на дата в календара: | ![]() |
Православни будители припомнят, че на 27 януари 1878г., в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг.
Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман. Долнодунавския отряд в състав : 29 000 войника пехота, 4 600 конника и 150 оръдия. Основните му задачи са : осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Извършва десант при Галац за отвличане вниманието от главния удар при Свищов (10/22 юни 1877) .
Цимерман прехвърля силите на отряда в Добруджа и достига линията Черна вода - Кюстенджа . Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар.
През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направление Добрич - Провадия и прекъсва железопътната линиея Варна - Русе. Генералът е награден с Орден "Свети Александър Невски".
Омуртаг е освободен от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот. Казимир Ернрот е важна личност в родната ни история. Роден е през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI - а Пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия и остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането на Държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II Велико Народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството.