Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ (свети Александър Невски); „ору́жием обы́дет тя и́стина Его́“ (Пс.90:4) „и́стиною Твое́ю потреби́ их“ (Пс.53:7). Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Православие, самодържавие, народност! Съ нами Богъ!   Верую
Декември ∇ 2022 ∇
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
Днес 3 декември е 20 ноември 2022 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Предпразненство на Въведение Богородично. Св. мъченик Дасий Доростолски. Св. Прокъл, архиепископ Цариградски. Св. преподобни Григорий Декаполит. Св. мъченици Евстатий, Теспесий и Анатолий. Св. свещеномъченици Нирса и Иосиф. Св. свещеномъченици Иоан, Саверий, Исаакий, Ипатий и другите с тях Прочетете повече ТУК!


1891г., приема се Закон за устройство на въоръжените сили.

1912г., приключва първата фаза на Балканската война.

Разпечатване на календара
Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 14.05.2013 г. / 12:42:44 
Вяра
27.05 по еретическия, 14 май по православния календар - Св. мъченик Исидор. Св. Райко Шуменски. Св. преподобни Серапион Синдонит. Св. мъченик Максим. Св. Исидор, юродив Христа ради, Ростовски Чудотворец

imageСтраданието на свети мъченик Исидор (251 г.)

В първата година от царуването си император Декий издал указ за преброяване на подлежащите на военна служба и за събирането им в полкове по всички области и страни на империята. Поради това корабите на воеводата Нумерий се отправили за остров Хиос, за да съберат младежите, годни за военна служба.

По същото време на остров Хиос живеел свети Исидор, родом от град Александрия, с крепко телосложение, мъжествен по дух, вярващ християнин. Живеел богоугодно, в пост и добротворство, чужд на суетата и нечистите светски удоволствия. Не по-малко се пазел и от нечистите дела на елините. Заради храбростта и мъжеството си бил записан в полка на Нумерий.

Не след дълго пристигнала нова императорска заповед - да бъдат принуждавани всички християни да се покланят на римските божества. Който откажел, трябвало да бъде принуден чрез изтезания. Заповядано било да се следят особено воините и ако сред тях се окажел някой християнин, трябвало да го накарат да се поклони и да принесе жертва на идолите, както бил древният римски обичай.

Тогава един стотник на име Иулий отишъл при Нумерий и му донесъл, че блаженият Исидор е християнин. Воеводата заповядал веднага да го извикат и щом се явил пред него, го попитал:

- Как се казваш?

- Името ми е Исидор - отвърнал светият.

- Ти ли не искаш да се подчиниш на заповедта на нашия император Декий и да принесеш жертва на боговете?

Исидор отвърнал:

- Какви са вашите богове, че аз, християнинът, да им принасям жертва? Те са идоли глухи, слепи и безжизнени.

- О, ти, зъл и безчестен хулител, заслужаваш наистина страшни мъчения и смърт!

- Наистина заслужава да понеса страдания за моя Бог. За Неговото пресвято Име съм готов на всякакви мъчения и смърт, за да ме сподоби Моят Владика с участта на светите мъченици, пострадали за Неговото свято Име. Вярвам и се надявам, че всички, които са възложили упованието си на Него, няма да умрат, както е казал сам Нашият Господ Иисус Христос: “който вярва в Мене, има живот вечен”.

-Ще принесеш ли жертва на боговете, ако искаш да останеш жив, или няма?

Светецът отвърнал:

- Даже и да ме убиеш, над душата ми нямаш власт. Мъчи ме както искаш, аз имам за Помощник истинския жив Бог и Господ Иисус Христос, Който е с мен сега и ще бъде с мен и след смъртта ми, и аз ще бъда с Него. Няма да спра да изповядвам Неговото пресвято име, докато в тялото ми има живот.

- Подчини се на царския указ и принеси веднъж жертва, а после прави каквото искаш.

Светецът обаче казал:

- Не се надявай, нечестивецо, да ме прелъстиш с коварството си. Онзи, който се е отрекъл веднъж от Христа, своя Бог, може ли да се нарече Негов верен раб? Несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. Но аз не мога да си позволя даже да си помисля нещо, неугодно на Господа.

- За твое добро те съветвам, Исидоре, послушай ме! Ако не ме послушаш, ще те подложа на страшни мъки и ще те мъча, докато не изповядаш колко са велики нашите богове.

Тогава Нумерий заповядал на войниците да го прострат на земята и четирима от тях да го бият жестоко.

Докато го биели, събралите се около него го убеждавали:

- Покори се на волята на императора, Исидоре, ако не искаш да се простиш в мъки с живота.

Но светецът им отвръщал:

- Аз се покорявам на волята и заповедите на моя Бог и небесен Цар, Който пребъдва вечно. Него аз изповядвам и почитам. Няма да се отрека от Него и Той няма да се отрече от мен в съдния ден.

След това мъчителят употребил много време с обещания и със заплахи да склони светеца да се поклони на боговете, но безуспешно. Мъченикът продължавал да кори както него, така и боговете му. Накрая, преизпълнен с гняв, Нумерий му казал:

- Ще заповядам да нарежат на парчета твоя долен език.

- И да нарежеш езика ми, устата ми няма да спрат да изповядват Христовото име.

Военачалникът заповядал да му отрежат езика. Но и след това светецът продължил да говори съвсем отчетливо, прославяйки Христа, истинния Бог. От страх воеводата паднал на земята и онемял. Когато го изправили, не можел да произнесе нито дума и се опитвал да обяснява с ръце. После поискал хартия и написал:

“За неподчинение на царския указ Исидор да бъде посечен с меч.”

Щом прочели това на мъченика, той възкликнал радостно:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че не ме лиши от благодатта Си! Славя Те, Владико, мой живот, мое дихание! Възпявам Те, Господи, сило моя, Просветител на моя ум! Славя Те, че ми даде език, за да възпявам непрестанно Твоето величие!

Палачът повел мъченика към мястото на посичане. Свети Исидор, без да се бави, с радост се устремил към своето заколение. Като вдигнал светлото си лице към небето, светецът рекъл:

- Свети Владико, славя Те, че в милостта Си сега ще ме приемеш в селенията Си и в мястото за упокой!

Пристигнали на мястото, където трябвало да отсекат главата му и той поискал разрешение от пазача да се помоли. След продължителна молитва склонил пред меча честната си глава и бил посечен за изповядване на името на Иисус Христос, Божия Син, преклонил на кръста Своята пречиста глава заради нас, грешните.

Мъчителите оставили честното тяло на светия мъченик без погребение, за храна на кучета и зверове. Но един от другарите на светеца на име Амоний, таен християнин, го взел и заедно с други верни братя изкопал гроб и положил като драгоценно съкровище в земята честното тяло на Исидор. Същият християнин повторил доблестния подвиг на Исидор - след пътуване по Хелеспонтския проток, в Кизик, той приел мъченически венец. Впоследствие една благочестива жена на име Миропия, дошла от град Ефес, извадила от земята честните мощи на светеца. Помазала ги с драгоценен балсам, увила ги с чиста плащаница и ги положила на почетно място. Щом се прекратило гонението на християните, в чест на свети Исидор била издигната църква, в която болните получавали изцеление от най-различни болести чрез светите мощи на Христовия мъченик, за слава на Христа, Нашия Бог, прославян во веки с Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Тропарь мученика Исидора

глас 4

Мученик Твой, Господи, Исидор/ во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего,/ имеяй бо крепость Твою/ мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощныя дерзости. / Того молитвами/ спаси души наша.

Кондак мученика Исидора

глас 4

Управитель превеликий вселенней ты явился еси, святе,/ твоими к Богу молитвами,/ темже воспеваем тя днесь,/ мучениче Богомудре,/ Исидоре преславне.

(С твоите молитви към Бога си се явил превелик управител на вселената, свети; затова те възпяваме днес, богомъдри мъчениче Исидоре преславни.)

 

ЖИТИЕ НА СВЕТИ РАЙКО ШУМЕНСКИ

Житието е съставено от гръцкия йеромонах Никифор Хиоски, който използвал разкази на очевидци. Публикувано е най-напред в сборника Неон лимонарион, издаден на гръцки език в Константинопол през 1819 г. (само 17 години след мъченичеството на младия шуменец).

Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен...

Прочее този Райко беше златар по занаят, живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен, и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най-горещ и най-твърд. И както доказаха по-късно работите, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: „Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе.“ Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата, и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като триумфален победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт? Работеше своя златарски занаят благодатноименният Райко в центъра на град Шумен. А срещу неговата работилница имаше една турска къща, чийто домовладика имаше неомъжена дъщеря. Тя, като гледаше неизречената хубост и красота на хубавия Райко, изяждаше се в сърцето си от сатанинска любов и цялата гореше от обич към него, но не можейки иначе да постигне целта си и да изпълни лошото си желание, тя измисли. Един ден слезе и пристъпи малко от портата и извика Райко да дойде при нея.

Той не разбирайки умисъла, отишъл и застанал вън от портата. Тя му казала да се приближи, за да й вземе мярка от пръста, та да й направи златен пръстен-печат. Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата Египтянка, с безсрамие и наглост сатанинска го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома. Райко със сила си измъкнал ръцете от нейните, а тя – със сила отблъсната, паднала по гръб. И веднага, както в древност оная Египтянка, превърнала любовта в омраза, започнала да крещи колкото могла, и така наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че дръзнал уж да изнасили нейната моминска чест.

Голяма клевета! Агаряните го грабнали и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако това не желае, да бъде бит, докато умре от побоя. Попитаха блажения Райко кое от двете избира, а той отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Всички го уговаряли, а повече от всички го уговарял бащата на момичето, като казвал, че му прощава дързостта, само да се потурчи и ще го направи свой зет и ще го има като свой син – наследник на имота му. Но не можаха да променят мисълта му – той само това казвал: „Християнин съм, християнин ще умра!“

О, твоята твърда съпротива, всеблажений Райко! О, твоето мъжествено убеждение! О, твоята към Христа най-гореща и пламенна любов! Ти за малко време показа, че дивно си се обогатил с четирите основни добродетели: благоразумие, целомъдрие, храброст и справедливост.

Решението на тиранина беше да умре под ударите на побоя. Биеха го безмилостно, докато паднаха ноктите на нозете му. Но смятайки, че съвсем не са успели да променят мисълта му за да приеме тяхната вяра, не го оставиха, а го вързаха за мишците с въже и го окачиха нависоко и така окачен, прекара остатъка от оня ден до вечерта. Тогава го откачиха, пак много ласкателства, но и с много различни изтезания го заплашваха. Обаче напразно се трудеха суетните безумци. Понеже след като той до кръв вече се противи, борейки се против греха, и след като любовта към благочестието отрано беше завладяла душата му, всеки вид мъки му изглеждаше смешен. Прочее, понеже настъпи вечер и нямаха вече време да му направят нищо друго, хвърлиха го в затвора, като му дадоха срок от два дни да размисли какво ще прави.

След два дни го изведоха от затвора, провериха го по разни начини и понеже мисълта му си оставаше твърда и непоколебима, пак го окачиха за мишците до вечерта. На следния ден пак го изведаха и пак много ласкателства и обещания, а след това страшни закани и заплахи. Но блаженият нито ласкателствата и обещанията им прие, нито пък от заканите им се уплаши, а през цялото време имаше една защита в устата си: „Християнин съм! Няма да се потурча!“

Трети път го окачиха за мишците, после поставиха под него мангал и като обръщаха мангала насам – натам, разпаленият огън топеше и изтощаваше тялото му. Продължаваха да го принуждават да се потурчи, обещаваха да му излекуват раните и да го направят велик Ага ако се потурчи. Но мъченикът само това отговаряше: „Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!“

Но колкото светецът оставаше твърд във вярата, толкова посрамените мъчители се ожесточаваха. Прочее, измислиха друго, по-сурово изтезание. Разрязаха над пъпа му кожата на корема и изрязаха оттам един ремък от пъпа до гърлото и друг отзад пак до гърлото. Одраните места осолиха изобилно с влашка сол, а после го гориха със запалени свещи безмилостно и несъстрадателно. Кой няма да се потресе пред тяхната жестокост и зверосърдечие?! Кой няма да се удиви на действително дивната и свръхестествена издържливост на мъченика?! Кой няма да се изуми пред Божията сила, която в немощта на тялото на този деликатен и нежен юноша се проявяваше?! Но понеже нямаше какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час Мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната безсмъртна Глава, Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него.

Бори се и завърши този временен живот и започна вечния и безкрайния на 14 май 1802 г. след Христа.

 

imageЖитие на преподобния наш отец Серапион Синдонит (V в.)

Живеел в Египет един старец на имеСерапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало. От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали “безстрастен”. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали:

- Защо плачеш, старче?

Той им отвръщал:

- Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже.

Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатство - душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий.

Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един - хляб, друг - зеленчуци, и го успокоявали.

- Вземи поне това, братко, и не скърби за изгубеното богатство, защото Бог може да ти го върне.

А старецът отговарял:

- Амин! Амин!

Веднъж, когато свети Серапион дошъл в Александрия, срещнал един просяк, който бил съвсем гол и треперел от студ. Старецът си казал:

“Може ли такова нещо, аз, който си въобразявам, че съм постник и изпълнявам, както трябва Христовите заповеди, да имам дреха, а беднякът, в чийто образ е Самият Христос, да страда от студа? Как да не го съжаля! Наистина, ако не покрия голотата му и допусна да умре от студ, то на съдния ден ще бъда наказан като убиец.”

И като свалил наметалото си, Серапион го дал на нищия и седнал гол недалеч от там, като притискал към гърдите си светото евангелие, с което никога не се разделял.

Случило се, че минал оттам един човек, който го познавал и като го видял гол, му рекъл:

- Отче Серапионе, кой те остави гол?

Като посочил светото евангелие, старецът отвърнал:

- Ето кой показа голотата ми.

Веднъж блаженият срещнал един човек, когото за неизплатен дълг водели в тъмница. Съжалил го и като нямал какво да му даде, продал евангелието си, дал получените пари и изплатил дълга му. Когато се върнал в колибата, където понякога се прислонявал, ученикът му, като го видял гол, го попитал:

- Къде е наметалото ти, честни отче?

Старецът отвърнал:

- Пратих го там, където ще намерим много по-хубаво от него.

Ученикът пак казал:

- А малкото евангелие къде е?

- Чедо, то (евангелието) ми казваше всеки ден: продай имота си, и раздай на сиромаси, за да го получиш в съдния ден. Аз го послушах и направих тъй, както ме съветваше. Продадох го и парите дадох на едного, изпаднал в нужда, за да придобия милостта на нашия Бог Иисус Христос за това, че послушах Неговото свето Евангелие.

Минало известно време и един познат дал на преподобния старо износено наметало, за да покрие с него голото си тяло.

Този безкористен старец отишъл веднъж в Гърция и прекарал три дена в Атина. Огладнял много, но нямал и парче хляб, понеже никой не му дал, а нямал пари да си купи. За да изпълнява казаното от Господа, той никога не носел у себе си пари, торба или дреха, като се изключи износеното наметало, с което криел голотата си. На четвъртия ден от пребиваването си в Атина Серапион, измъчван от силен глад, застанал на едно възвишение в града и започнал да плаче и да вика силно:

- Мъже, атиняни, помогнете ми!

Насъбрали се около него философи и градски първенци и го попитали:

- Откъде си, старче? И какво те измъчва?

Той им отвърнал:

- Аз съм египтянин. Щом напуснах родината си, веднага задлъжнях: имах двама ищци, които нямаше какво да ми вземат, третият обаче не ме оставя на мира и продължава да ме тормози, като си иска дължимото.

Философите го попитали:

- На кого си задлъжнял и кой те тормози? Кажи и ние ще ти помогнем.

Тогава старецът рекъл:

- От ранни години ме мъчат плътска похот, сребролюбие и чревоугодие. От първите две вече се избавих и те не ме смущават, защото нямам плътски желания, нямам собственост или богатство, но желанието за храна не ме оставя, мъчи ме и си търси дължимото.

Някои от философите си помислили, че ги залъгва, дали му една златна монета и наблюдавали отдалеч какво ще направи.

Като взел монетата, старецът се отправил бързешком към хлебопродавците. Оставил монетата, взел един хляб и си тръгнал и повече не се явил там. Тогава философите се убедили, че той бил добродетелен мъж. Отишли при хлебопродавците, дали им толкова, колкото струвал хляба на стареца, а златната монета прибрали.

Блаженият Серапион отишъл в Лакедемония. Там научил, че един от местните градоначалници бил манихей, но водел добродетелен живот. Старецът се явил пред него и се продал за роб. След две години по силата на Божията благодат Серапион го убедил да се откаже от ереста и той се присъединил към светата православна Църква с целия си дом. Тогава домашните му обикнали стареца не като верен роб, а като роден баща и твърде много го почитали, радвайки се за спасението си от ереста, за което прославяли Бога. Старецът, след като останал колкото било нужно за спасението на душите им, върнал парите, които бил получил от тях, и си тръгнал, както имал обичай, обхождайки много страни и градове.

За свети Серапион се разказва още, че когато бил млад, се продал на един грък комедиант за двадесет сребърника. Без да пипне парите, живял при него, докато не го обърнал заедно с целия му дом към Христа Бога. Това станало, понеже стопанинът му виждал как робът прекарва в пост всеки ден и чак вечерта хапва хляб и пие вода, и то не много, а нощем става от леглото и се моли със сълзи на Бога. Като виждал това, гъркът изпаднал в умиление, повярвал в Христа, истинния Бог, и се кръстил, след него се кръстила жена му и целият му дом. Тогава той казал на Серапион:

- Иди си, братко, защото искаме да те освободим от робство, както ти ни освободи от робството на дявола.

Той им отвърнал:

- Понеже моят Бог ви дари със спасение, ще ви открия тайната си: аз не бях роб, а свободен египтянин, но като видях, че сте изпаднали в заблуда и ви чака гибел, ви съжалих, и затова се продадох в робство, за да ви наставя с Божията помощ в пътя за спасението. И понеже вече знаете пътя, вземете си обратно среброто. Аз отивам да се погрижа за спасението на други хора.

Те го уговаряли дълго:

- Ще те почитаме като наш баща и господар и ще ти бъдем роби. Само не си отивай!

Но не успели да го убедят да остане при тях. Не искали да си вземат обратно сребърниците и му рекли:

- Честни отче, раздай ги на бедните. На нас ни стига, че ни упъти в пътя на спасението.

Но Божият човек им отвърнал:

- Вие сами можете да раздадете това, което ви принадлежи. Аз не мога да раздавам на бедните чуждо сребро.

Те пак започнали да го молят да ги посети поне след година. От тях преподобният се запътил към друга страна.

Веднъж свети Серапион искал да отиде в Рим и се качил на един кораб, който пътувал от Александрия за Рим. Преди да отплуват от брега, моряците не попитали стареца дали си е платил за превоза. Всеки от тях мислел, че другият е приел парите и вещите на пътника. Виждали, че е облечен с много вехто наметало, но си мислели, че има пари да си плати пътуването.

Били се отдалечили от брега на около петстотин стадия, когато седнали да вечерят. Забелязали, че старецът не яде, но си помислили, че пости този ден. Същото се повторило и на втория, и на третия ден. Понеже не знаели защо не се храни, помислили си, че се е простудил по време на пътуването от морския вятър. След като не ял нищо и на четвъртия, и на петия ден, го попитали:

- Човече, защо не ядеш нищо?

- Не ям, защото няма какво.

Започнали да се питат един друг кой е приел вещите на този човек и като разбрали, че не си е платил за пътуването, започнали да роптаят срещу преподобния и гневно да го корят:

- Как така се качи, като нямаш нищо? Какво ще ядеш? С какво ще ни платиш за превоза?

Старецът им рекъл:

- Нямам нищо, освен тази вехта дреха, както сами виждате. Ако не ме искате, върнете ме там, откъдето ме взехте.

- И сто златни монети да ни даваш, за да се върнем само заради теб, пак нямаше да се съгласим, още повече че сега духа попътен вятър.

И му разрешили да остане на кораба, хранейки го заради Бога.

В Рим преподобният обиколил домовете на ония граждани, за които бил чул, че водят благочестив живот. От разговорите с тях получил духовна полза. Затова и странствал, събирайки духовно богатство, за да си купи с него небесни блага във вечния покой. Тези блага той и получил по благодатта на нашия господ Иисус Христос, на Когото въздаваме слава во веки веков. Амин.

 

Страдания на свети мъченик Максим (ок. 250 г.)

Светият Христов мъченик Максим имал сърце, преизпълнено с ревност по Бога. Веднъж той видял как идолопоклонниците не само служат на идолите, но и карат другите да го правят, като ги заставят да се прекланят пред езическите храмове. Тогава той започнал да моли Бог да прекрати гонението срещу християните и кръстил мнозина невярващи. Веднъж, по време на идолослужение, когато езичниците се събирали и усърдно принасяли в жертва на своите божества не само животни, но и хора, като не могъл да понесе гледката, светият мъченик застанал сред идолослужителите и ги изобличил пред всички. Нарекъл идолите им дърво и камък, безсилни да помогнат и на самите себе си. Тогава езичниците го хванали и го били жестоко, после го убили с камъни. Така се споминал светият мъченик.

Същия ден се празнува паметта на свети Исидор, юродив Христа ради, Ростовски Чудотворец, преставил се през 1474 г.

Същия ден се празнува паметта на преподобния наш отец Никита, Печерски затворник, впоследствие Новгородски епископ, починал през 1108 г.

 

imageЖИТИЕ БЛАЖЕННОГО ИСИДОРА ТВЕРДИСЛОВА (1474 г.)

Св. бла­жен­ный Ис­и­дор был ро­дом из Прус­сии. Он в юно­сти при­нял пра­во­сла­вие и от­рек­ся от ми­ра, стал юрод­ство­вать и по­ки­нул бо­га­тый дом ро­ди­те­лей с по­со­хом в ру­ках.

При­дя в Рос­сию, он оста­но­вил­ся в Ро­сто­ве Ве­ли­ком и, по­лю­бив его за кра­со­ту, остал­ся в нем жить. Он по­стро­ил се­бе хи­жи­ну из ве­ток в го­ро­де, на воз­вы­шен­ном су­хом ме­сте по­сре­ди огром­ной лу­жи, и про­жил в ней до са­мой сво­ей кон­чи­ны. Впро­чем, он уда­лял­ся в нее толь­ко для мо­лит­вы. Дни же он про­во­дил на ули­цах го­ро­да, тер­пя вся­кие по­но­ше­ния.

Раз один ро­стов­ский ку­пец плыл по мо­рю. На­ча­лась бу­ря, и ко­рабль по­ги­бал. Бро­си­ли жре­бий, чтобы узнать, за чьи гре­хи все по­ги­ба­ют и ко­го на­до бро­сить в во­ду. Жре­бий пал на са­мо­го хо­зя­и­на. Его по­са­ди­ли на дос­ку и спу­сти­ли в мо­ре. Дол­го но­си­ло его по вол­нам, и на­ко­нец он стал то­нуть. То­гда явил­ся ему бла­жен­ный Ис­и­дор. «Узна­ешь ли ты ме­ня?» – спро­сил он. «Раб Бо­жий Ис­и­дор, по­мо­ги мне!» – с тру­дом про­го­во­рил несчаст­ный. Бла­жен­ный по­са­дил его опять на дос­ку, на­пра­вил ее вслед за ко­раб­лем и, до­гнав его, по­са­дил на него куп­ца. Спут­ни­ки его, уви­дев его в сво­ей сре­де, бы­ли объ­яты стра­хом и ра­до­стью, по­то­му что по­ня­ли, что про­изо­шло чу­до. Ку­пец же мол­чал, по­то­му что бла­жен­ный за­пре­тил ему рас­ска­зы­вать о слу­чив­шем­ся с ним. Вер­нув­шись в Ро­стов, ку­пец каж­дый раз, ко­гда встре­чал бла­жен­но­го Ис­и­до­ра, еще из­да­ли по­чти­тель­но ему кла­нял­ся, но ес­ли юро­ди­вый сам про­хо­дил ми­мо него, то каж­дый раз под­твер­ждал свое за­пре­ще­ние. И ку­пец все­гда го­во­рил, что был спа­сен от смер­ти Бо­же­ствен­ной си­лой.

Же­нил­ся в Ро­сто­ве мо­ло­дой князь Сав­ва Обо­лен­ский. Во вре­мя сва­деб­но­го пи­ра бла­жен­ный Ис­и­дор во­шел в па­ла­ту и, на­дев на но­во­брач­но­го шап­ку, спле­тен­ную из тра­вы и поле­вых цве­тов, ска­зал: «Вот те­бе и ар­хи­ерей­ская шап­ка!» Все сму­ти­лись, а бла­жен­ный уже убе­жал и шу­мел с детьми на ули­це. Но по­сле рож­де­ния сво­е­го сы­на-пер­вен­ца мо­ло­дая кня­ги­ня Да­рья Ва­си­льев­на Обо­лен­ская скон­ча­лась, а неутеш­ный вдо­вец по­стриг­ся в Фе­ра­пон­то­вом Бе­ло­зер­ском мо­на­сты­ре с име­нем Иоасаф и был с 1481 по 1489 г. ар­хи­епи­ско­пом Ро­стов­ским. Он был ду­хов­ным сы­ном прп. Мар­ти­ни­а­на и скон­чал­ся на по­кое в Фе­ра­пон­то­вом мо­на­сты­ре (см. жи­тие прп. Мар­ти­ни­а­на Бе­ло­зер­ско­го и прп. Га­лак­ти­о­на Бе­ло­зер­ско­го).

За несколь­ко дней до кон­чи­ны бла­жен­ный Ис­и­дор за­тво­рил­ся в сво­ей хи­жине, мо­лясь со сле­за­ми. В ми­ну­ту его ти­хой и оди­но­кой кон­чи­ны чуд­ное бла­го­уха­ние раз­ли­лось по все­му го­ро­ду; за­гля­нув в хи­жи­ну, один про­хо­жий уви­дел его ле­жа­щим на зем­ле на спине, со сло­жен­ны­ми на гру­ди ру­ка­ми.

По­греб­ли его в са­мой хи­жине, и по­чи­та­те­ли его со­ору­ди­ли на мо­ги­ле его цер­ковь во имя Воз­не­се­ния Гос­под­ня. В XVI в. она бы­ла за­ме­не­на ка­мен­ной, а в XIX в. бы­ла устро­е­на ра­ка. Бес­чис­лен­ны бы­ли чу­де­са, со­вер­шав­ши­е­ся на мо­ги­ле его. Один свя­щен­ник, же­лав­ший рас­ко­пать мо­ги­лу бла­жен­но­го, был от­бро­шен неви­ди­мой си­лой и ли­шил­ся чувств. При­дя в се­бя, он по­ка­ял­ся и по­лу­чил ис­це­ле­ние.

Тропарь блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 4

Просвети́вся Боже́ственною благода́тию, Богому́дре,/ целому́дрием мно́гим и терпе́нием/ во вре́менней жи́зни тече́ние до́бре сконча́л еси́. / Тем и по сме́рти яви́ тя све́тлость жития́ твоего́:/ источа́еши бо исцеле́ний благода́ть/ и́же с ве́рою притека́ющим ко свято́му твоему́ гро́бу,/ Иси́доре блаже́нне,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Перевод: Просветившись Божественной благодатью, Богомудрый, со многим целомудрием и терпением ты совершил добрый путь во временной жизни. Потому и после смерти проявилась чистота жизни твоей, ибо ты источаешь благодать исцелений всем, с верой приходящим к святому твоему гробу, Исидор блаженный, моли Христа Бога о спасении наших душих.

Ин тропарь блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 4

От земли́ Воззва́вый тя на ве́чныя оби́тели,/ соблюда́ет и по сме́рти те́ло твое́ невреди́мо,/ свя́те Иси́доре,/ ты бо в целому́дрии и чистоте́ жития́ пожи́л еси́, блаже́нне,/ не оскверни́в своего́ телесе́,/ те́мже со дерзнове́нием Христа́ Бо́га моли́// спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Воззвавший тебя от земного к вечным обителям сохраняет и после смерти тело твое невредимым, святой Исидор, ибо ты в целомудрии и чистоте прожил жизнь, блаженный, не осквернив своего тела, потому с дерзновением моли Христа Бога о спасении наших душ.

Ин тропарь блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 1

Боже́ственною свы́ше просвети́вся благода́тию, Богому́дре,/ мно́гим терпе́нием во вре́менней жи́зни тече́ние соверши́л еси́,/ те́мже и по успе́нии источа́еши чудеса́/ и́же с ве́рою приходя́щим к ра́це моще́й твои́х, Иси́доре всеблаже́нне. / Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Просла́вльшему тя в чудесе́х,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Перевод: Просветившись свыше Божественной благодатью, Богомудрый, со многим терпением ты совершил свой жизненный путь, потому и после успения источаешь чудеса всем с верой приходящим к раке с мощами твоими, Исидор всеблаженный. Слава Давшему тебе силу, слава Прославившему тебя чудесами, слава Подающему через тебя всем исцеления.

Кондак блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 8

Взбра́нному и ди́вному в пра́ведницех,/ и́же у́бо от Христа́ дар чуде́с прии́мшему,/ похва́льныя ны́не принесе́м глаго́лы,/ но я́ко име́я дерзнове́ние ко Святе́й Тро́ице,/ Ю́же моли́ изба́витися от бед рабо́м твои́м, да зове́м ти:// ра́дуйся, Богому́дре Иси́доре.

Перевод: Храброму и удивительному среди праведников, принявшему дар чудотворений от Христа, принесем сегодня слова прославления. Но как имеющий дерзновение ко Святой Троице, моли Ее избавиться от бед рабам твоим, да взываем к тебе: «Радуйся, Богомудрый Исидор».

Ин кондак блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 4

Ве́рою па́мять твою́, блаже́нне, соверша́ющия,/ соблюда́й от вся́кия зло́бы и собла́зна змии́на,/ и́маши бо дерзнове́ние ко всех Влады́це, Христу́ Бо́гу,/ Его́же моли́ изба́витися от бед и напа́стей рабо́м твои́м,// Богому́дре Иси́доре.

Перевод: С верой празднующих твою память, блаженный, сохраняй от всякого зла и соблазна диавольского, ибо ты имеешь дерзновение ко Владыке всех, Христу Богу, Его же моли об избавлении от бед и напастей рабов твоих, Богомудрый Исидор.

Молитва блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

О, вели́кий уго́дниче Бо́жий, святы́й пра́ведный Иси́доре! Помози́ мне гре́шному, всегда́ стра́стию грехо́вной побежда́емому: ты бо еси́ предста́тель и засту́пник, и ско́рый помо́щник в ско́рбех мои́х, и усе́рдный хода́тай спасе́ния моего́. Ты ве́рою пра́вою и трудо́м твои́м ве́чныя сла́вы и Ца́рствия Небе́снаго сподо́бился еси́, и ны́не у Престо́ла Влады́ки всех, Царя́ Христа́, Бо́га на́шего предстои́ши. Те́мже и молю́ тя, страстоте́рпче пра́ведный: помяни́ мя окая́ннаго, в ти́не грехо́вной валя́ющагося: уже́ бо не могу́ возвести́ о́чи мои́ к го́рнему Сио́ну, зане́ свя́зан есмь сетьми́ диа́вольскими и попече́ньми жите́йскими. Изба́ви мя моли́твами твои́ми от всех злых наве́тов вра́жиих и от вся́каго греха́, да прииму́ исцеле́ние от язв грехо́вных, от вселюте́йшаго зми́я наложе́нных мне. Все житие́ мое́ окая́нный аз во сласте́х ми́ра сего́ изнури́х, и не и́мам помо́щника, и не вем к кому́ прибе́гнути, да пода́ст ми ру́ку по́мощи. Сего́ ра́ди к тебе́ прибега́ю и си́це молю́ся: о святы́й пра́ведный Иси́доре, пода́ждь ми по́мощь в день Стра́шнаго Суда́: егда́ прии́дет Сын Челове́ческий суди́ти всех, тогда́ умоли́ Того́ стра́шнаго и нелицеме́рнаго Судию́, да не осу́дит мя по беззако́нием мои́м, но да поста́вит одесну́ю Себе́ по вели́цей ми́лости Свое́й. Помоли́ся Влады́це Христу́ Бо́гу, да и в ны́нешнем ве́це ми́лостив бу́дет нам гре́шным и недосто́йным рабо́м Свои́м, и да утверди́т мысль на́шу, е́же отврати́тися нам от вся́каго зла и соблюда́ти спаси́тельная Его́ за́поведи, и про́чее вре́мя жития́ на́шего преити́ в покая́нии и соблюде́нии Бо́жиих за́поведей, да дости́гше Небе́сных оби́телей, непреста́нно сла́вим Еди́наго Триипоста́снаго Бо́га, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

imageЖитие святого Никиты, епископа Новгородского (1108 г.)

Более других заслуживают почтения те храбрые воины, которые имеют обычай вести борьбу с врагом не в общем строе, но поодиночке устремляются на врага. Им хотя и попускает Господь много раз пасть временно, чтобы они не превозносились, однако никогда не оставляет их до конца без благодатной помощи, но восстановляет их и делает непобедимыми. Один из таких храбрых воинов Христовых, именно блаженный Никита, приобрел себе особенную известность после преподобного Исаакия затворника. О нем сообщает достохвальный Поликарп со слов святого Симона следующее.

В бытность игуменом преподобного Никона, один брат святого Печерского монастыря, по имени Никита, начал просить игумена, чтобы он благословил ему подвизаться в одиночестве и уединиться в затворе.

– Сын мой! не будет тебе пользы, при твоей юности, сидеть праздно. Будет гораздо лучше, если ты останешься с братией и, работая вместе, не потеряешь своей награды. Ты сам видел, как брат наш Исаакий пещерник был соблазнен в затворе бесами и погиб бы, если бы его не спасла великая благодать Божья по молитвам преподобных отцов наших Антония и Феодосия.

Никита ответил на это:

– Никогда, отец мой, я не соблазнюсь при каком-либо искушении. Я имею намерение твердо противостоять бесовским искушениям и буду молить Человеколюбца Бога, чтобы Он и мне подал дар чудотворения, как некогда Исаакию затворнику, который и доселе творит многие чудеса.

Тогда игумен сказал ему более настойчиво:

– Твое желание выше твоих сил. Берегись, сын мой, чтобы ты не пал за свое превозношение. Я повелеваю тебе служить лучше братии, и за послушание свое ты будешь увенчан от Бога.

Однако Никита не хотел послушаться наставлений игумена: он не мог победить в себе сильной ревности к затворнической жизни. Поэтому, к чему он стремился, то и выполнил: он заключился в пещеру, крепко загородил вход и пребывал в молитве один, никуда не выходя. Тем не менее, спустя всего лишь несколько дней, он не избежал козней дьявола: во время молитвенного пения он услышал голос, молящийся вместе с ним, и ощутил несказанное благоухание. Соблазнившись этим, он так размышлял сам с собою: если бы это был не ангел, то не молился бы со мною, и не было бы здесь благоухания Святого Духа.

Он начал еще прилежнее молиться, говоря:

– Господи! Явись мне Сам осязательно, чтобы я видел Тебя.

На это последовал голос:

– Не явлюсь я тебе, потому что ты юн; иначе ты возгордишься и можешь пасть.

Затворник продолжал слезно просить:

– Никогда, Господи, я не соблазнюсь. Меня научил игумен не внимать бесовским искушениям, – но я исполню все, что Ты повелишь.

Тогда душепагубный змей, получив власть над ним, сказал:

– Человеку, облеченному плотью, невозможно видеть меня. Поэтому, я посылаю ангела моего, чтобы он пребывал с тобою, а ты твори его волю.

Затем тотчас предстал пред ним бес в образе ангела. Никита пал на землю и поклонился ему, как ангелу. Бес сказал ему:

– С этого времени ты уже не молись, но читай книги. Этим путем ты будешь беседовать с Богом, и будешь подавать полезные наставления приходящим к тебе, а я всегда буду молить Творца всех о твоем спасении.

Затворник поверил этим словам и, обольщенный, уже более не молился, но стал ревностно читать книги. При сем, он видел беса постоянно молящимся о нем и радовался, думая, что это ангел творит за него молитву. С приходящими же к нему он много беседовал на основании Священного Писания о пользе души; он начал даже пророчествовать. О нем повсеместно распространилась слава, и все удивлялись исполнению его предсказаний. Однажды он послал к князю Изяславу1078 с извещением: «сегодня убит князь Глеб Святославич1079; пошли немедленно сына своего Святополка1080 на княжеский престол в Новгород». Как он сказал, так и исполнилось. Действительно, спустя несколько дней, пришло известие об убиении князя Глеба. С этого времени еще больше стали говорить о затворнике, что он пророк, и вполне верили ему и князья и бояре. – На самом деле, бес, конечно, не знает будущего, но что он сам делал, – если, например, он научил злых людей убить, или украсть, то он и возвещает. Точно также, когда приходили к затворнику искавшие у него слова утешения, то бес, почитавшийся им ангелом, сообщал ему все, случившееся с ними. Никита пророчествовал, и все предсказанное им сбывалось.

При этом никто не мог сравниться с Никитою в знании книг Ветхого Завета; все он знал наизусть: книгу Бытия, Исход, Левит, Чисел, Судей, Царств, все пророчества по порядку. Вообще, все книги ветхозаветные он знал очень хорошо, а святых евангельских и апостольских книг, данных нам по благодати Божьей для нашего спасения и утверждения в добре, он никогда не хотел ни видеть, ни слышать, не только – читать; ни с кем он не хотел и беседовать о Новом Завете. Отсюда и стало ясно для всех, что он соблазнен дьяволом. Удрученные этим, пришли к искушенному преподобные отцы: игумен Никон, Иоанн, который был после него игуменом, Пимен постник, Исайя, бывший впоследствии епископом Ростовским, Матфей прозорливец, Исаакий затворник, Агапит врач, Григорий чудотворец, Николай, бывший епископом Тмутараканским, Нестор летописец, Григорий составитель канонов, Феоктист, бывший епископом Черниговским, Онисифор прозорливец1081. Все они, прославленные добродетелями, пришедши, вознесли молитвы к Богу о Никите и отогнали от него беса, так что Никита уже не видел его. Затем, выведши его из пещеры, они просили, чтобы он сказал им что-либо из Ветхого Завета. Он же стал клясться, что никогда даже не читал тех книг, которые очень недавно знал наизусть; притом, теперь он не знал из них ни одного слова. Теперь его едва-едва могли научить грамоте. Постепенно пришедши в себя по молитвам преподобных отцов, он исповедал свой грех и горько раскаивался в нем. После этого он наложил на себя особенное воздержание и подвиги, начал вести строгую и смиренную жизнь и превзошел других в добродетелях. Человеколюбивый Господь, видя такие подвиги блаженного Никиты, не отвергая и прежних его добродетелей, в которых он упражнялся со дня юности, принял его истинное покаяние, и подобно тому, как некогда принимая покаяние святого Петра, трижды отрекшегося от Него, сказал ему: паси овец Моих1082, так подобное, же знамение принятия покаяния дал и сему блаженному Никите. За премногую любовь его, обнаруженную в соблюдении заповедей, Господь сотворил его пастырем Своего словесного стада, возведши его на Новгородский епископский престол1083. Там Господь, для удостоверения пасомых и полного убеждения их в прощении святому случившегося с ним соблазна, прославил его добродетельную жизнь даром чудотворения. Так, однажды, во время бездождья Святой помолился Богу и низвел дождь с неба; в другой раз он своими молитвами угасил пожар города; много и других чудес он совершил. После доброго управления своею словесною паствою он перешел ко Господу в вечную жизнь, в 1108 году, 30 января. Епископом он был тринадцать лет. Погребен он с почетом в приделе великой церкви святых богоотец Иоакима и Анны. Тело блаженного Никиты оставалось сокровенным в гробе в продолжение четырехсот пятидесяти лет, а затем в 1558 году, в царствование благочестивого государя Иоанна Васильевича, самодержца всей России, при митрополите Макарии и при архиепископе Новгородском Феодосии, мощи святителя Никиты были найдены целыми и совершенно невредимыми1084. До сего дня они источают многие исцеления приходящим к ним с верою. Богу нашему слава, ныне и присно, и во веки веков, аминь.

Тропарь, глас 4:

Насладився богомудре воздержания, и желание плоти твоея обуздав, на престоле святительства сел еси, и яко звезда многосветлая, просвещая верных сердца зарями чудес твоих, отче наш святителю Никито: и ныне моли Христа Бога, да спасет души наша.

Кондак, глас 6:

Архиерейства саном почтився, и чисте чистейшему предстоя, прилежно моление за люди твоя приносил еси, яко и дождь молитвою свел еси, овогда же и града запаления угасил еси. И ныне святителю Никито моли Христа Бога, спасти люди твоя молящыяся, да вси вопием ти: радуйся святителю отче предивный.

* * *

1078 Изяслав Ярославич – великий князь Киевский с 1054–1068 г.

1079 Глеб Святославич – князь Новгородский, старший сын Великого князя Киевского Святослава, был убит финнами в 1078 году.

1080 Святополк II (Михаил) Изяславич, сын великого князя Киевского Изяслава, о 1078 года князь Новгородский, с 1093–1114 год князь Киевский.

1081 

1082 Иоан.21:16–17.

1083 Святой Никита был посвящен в сан епископа Новгородского в 1096 году.

1084 Задолго до открытия мощей святого Никиты, епископа Новгородского, его чтили в лике святых; еще в первой половине XIII века праздновалась память его. В настоящее время нетленные мощи его открыто почивают в Софийском Новгородском соборе.

   ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑