Днес 21 март е † 08 март 2023 по църковния календар

Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

 

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

Вяра

24.05 по еретическия, † 11 май по църковния календар - Св. Св. Кирил и Методий. Св. свещеномъченик Мокий

Важно е да се знае, че според древните жития нашия народ е кръстен от самите свети равноапостолни славянски учители Кирил и Методий. 

Кръщението на българския княз Борис I Михаил. Манасиева летопис

Също че азбуката, на която пишат много от славянските народи е създадена от българина свети Климент Охридски.

Ето доказателствата от житията на светиите:

„...Методий станал игумен на Полихрониевия манастир, а Константин се поселил при църквата на светите апостоли. Скоро и двамата били призвани за нови трудове.

Борис или Богорис, цар български, след война с гърците пожелал да приеме християнската вяра. Сестра му, която била няколко години преди това в плен в Цариград, се върнала в България кръстена християнка и се стараела да убеди брат си да приеме тази вяра.

Той дълго не се съгласявал; но глад и смъртоносна болест опустошили неговата държава. Тогава княза по съвета на сестра си се обърнал с молитва към християнския Бог и бедствията се прекратили. Борис пратил посланици в Цариград за да молят за християнски наставници.

Страшният Съд. Стенописи от притвора на манастирската черква в Рилския манастир

Методий ПРЕДПРИЕЛ ПЪТЕШЕСТВИЕ В БЪЛГАРИЯ. Той изобразил на стена в царския палат сцени от Страшния Съд и обяснил на царя блаженствата на праведниците и мъките на грешниците. Владетеля, който вече бил приготвен от словата и примера на сестра си и от чудесното прекратяване на бедствията, приел християнската вяра. ТОВА БИЛО В 860 ИЛИ 861 Г.

КОНСТАНТИН И МЕТОДИЙ НЕ УСПЕЛИ ОЩЕ ДА ЗАВЪРШАТ ОКОНЧАТЕЛНО ДЕЛОТО ПО КРЪЩЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, когато се открило ново поприще за тяхната апостолска дейност. Моравския княз Ростислав, научен от Бога, се посъветвал със своите князе и с целия моравски народ за това, да изпрати посланици при гръцкия цар Михаил с молба да му предостави християнски учители...“

"Живот и трудове на преподобните наши отци Методий и Константин, в монашество Кирил, учители СЛАВЯНСКИ." Свети Димитрий Ростовски

ТОЕСТ ЧОВЕКА, КОЙТО Е КАТЕХИЗИРАЛ (НАУЧИЛ НА ВЯРАТА) И КРЪСТИЛ НАШИЯ РАВНОАПОСТОЛЕН ЦАР БОРИС I МИХАИЛ Е ЛИЧНО САМИЯТ СВЕТИ МЕТОДИЙ. А НАШИЯ НАРОД Е БИЛ КРЪЩАВАН В ПРАВОСЛАВИЕТО ОТ САМИТЕ РАВНОАПОСТОЛНИ СВЕТИ СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ – БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ!!!

Друг православен светец НИ ДАВА СЪЩО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ СВЕДЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ТОВА ЧЕ СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛЕН КОНСТАНТИН (КИРИЛ) ФИЛОСОФ СЕ Е ЗАВЪРНАЛ В БЪЛГАРИЯ ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ ЛИЧНО ПРОСВЕЩЕНИЕТО НА НАШИЯ НАРОД СЪС СЪЗДАДЕНАТА ОТ НЕГО АЗБУКА И ГРАМАТИКА!!!

„За тези моравци първо бе създадена азбуката, НАЗОВАНА СЛАВЯНСКА ГРАМАТИКА; ТАКАВА Е ГРАМАТИКАТА НА РУСНАЦИТЕ И НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ... КОНСТАНТИН СЕ ВЪРНА ОБРАТНО И ЗАПОЧНА ДА УЧИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, А МЕТОДИЙ ОСТАНА В МОРАВИЯ...“

Свети преподобни Нестор Летописец († ок.1114 г.) „Повесть временных лет“ (стр. 4)

Свети равноапостолен Климент Охридски. Икона от XIV в. Охрид

Трябва да се уточни също и нещо много важно: АЗБУКАТА СЪЗДАДЕНА ОТ СВЕТИ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ Е НАРЕЧЕНА „ГЛАГОЛИЦА“, А СЪВРЕМЕННАТА АЗБУКА, НА КОЯТО ПИШАТ МНОГО ОТ СЛАВЯНСКИТЕ НАРОДИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И РУСКИЯ И НАШИЯ, И КОЯТО Е НАРЕЧЕНА „КИРИЛИЦА“, Е СЪЗДАДЕНА ОТ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ, КОЙТО Е БЪЛГАРИН И СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛ, КАКТО ТОВА Е ЗАПИСАНО В ЖИТИЕТО МУ:

“А Христовите изповедници, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в друг, се надяваха да намерят покой в България - нали свети Климент беше от български произход както и свети Наум...“ Житие на свети равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец

ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО И СПАСИТЕЛНО СЛЕДВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНОТО ПРЕДАНИЕ Е, ЧЕ В ЖИТИЯТА ПИСАНИ ОТ СВЕТИ ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ, КАКТО И ВЪВ ВСИЧКИ ДРУГИ ДРЕВНИ ХРИСТИЯНСКИ ЖИЗНЕОПИСАНИЯ, КИРИЛ И МЕТОДИЙ, И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ СА НАРЕЧЕНИ „СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛИ“. НАШИЯ НАРОД Е СЛАВЯНСКИ, КАКТО И ВСИЧКИ НАРОДИ, ЕТНОГРАФСКИ, ГЕНЕТИЧНО И ЕЗИКОВО ПОДОБНИ НА НАС. В ДРЕВНОСТТА ВСИЧКИ ТЕЗИ НАРОДИ СА СЕ НАРИЧАЛИ СКИТИ (КАКТО И ТОВА Е ЗАПИСАНО В ДРЕВНИТЕ ЖИТИЯ). КОЙТО ОТРИЧА ТЕЗИ ПОНЯТИЯ, ОТРИЧА И ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТАТА ЦЪРКВА, ПОДКРЕПЯ ЙЕЗУИТСКАТА ЕРЕТИЧЕСКА ПРОПАГАНДА И ХУЛИ СВЕТИЯ ДУХ, КОЙТО Е ГОВОРИЛ ЧРЕЗ ПРАВОСЛАВНИТЕ СВЕТИИ!!!

Източници: „Жития на светиите“ св. Димитрий Ростовски

Житие на светите равноапостолни Методий и Кирил, учители и просветители славянобългарски

Житие на свети равноапостолни Кирил (869 г.)

Руска икона на свв. Кирил и Методий равноапостолни. XIX век. Самарска губерния. с. Утевка. Иконата е в буквален смисъл нерукотворна! Художника от рожденито си е бил без ръце. Рисувал е стискайки четката със зъби

Милостивият и щедър Бог, Който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината - защото Той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, - не оставил човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън и да погине, но през всички времена и години, както отначало, така и сега, не престанал да ни прави много благодеяния: най-напред чрез патриарсите и отците, след тях - чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците, чрез праведни мъже и учители, като ги избира от този многометежен живот. Защото Господ познава Своите люде, които са Негови, както е казал: “Моите овци чуват Моя глас, и Аз ги познавам и ги зова по име; и те вървят след Мене, и Аз им давам живот вечен”. Това Той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и “не искаше да ходи в светлината на Божиите заповеди”. Ние излагаме неговото житие, което, макар и накратко, ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, като възприеме бодростта и отхвърли леността, както е рекъл апостолът: “Подражавайте на мене, както аз на Христа.”

В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. Той беше благоверен и праведен и спазваше напълно всички Божии заповеди, както някога Иов. Като живееше със съпругата си, родиха му се седем деца, от които най-малкият, седмият, беше Константин Философ, нашият наставник и учител. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка да го кърми; но детето никак не искаше да поеме чужда гръд, освен майчината си, чак докато беше откърмено. Това става по Божи промисъл - за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко. След това тези добри родители решиха да не се събират вече, въздържайки се помежду си; и така преживяха в Господа като брат и сестра 14 години, докато ги раздели смъртта, без никак да нарушат обета си.

Когато бащата щеше вече да се представи пред Божия съд, майката оплакваше това дете, казвайки:

- За нищо друго не се грижа, освен за това дете - как ще се устрои.

А той ѝ рече:

- Вярвай ми, жено; надявам се на Бога, че Той ще му даде такъв баща и настойник, който устройва всички християни.

- Това се и сбъдна.

Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки:

- Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: “Избери си която искаш от тях за съпруга и помощница.” Аз, като разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името ѝ беше София, тоест Премъдрост. Нея избрах. Като чуха тези думи, родителите му казаха:

- Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; защото заповедта на закона е светилник и светлина. Кажи на Премъдростта: “Бъди ми сестра” и направи мъдростта своя сродница. Защото Премъдростта сияе повече от слънцето, и ако вземеш нея за съпруга, с нея ще се избавиш от много беди.

Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науката повече от всички други ученици, та беше за почуда на всички.

Един ден, според както беше обичай у богаташките деца да си устройват забавления с лов, излезе и той с връстниците си на полето, като взе своя сокол. Щом го пусна, яви се по Божие усмотрение вятър, грабна сокола и го отнесе. От това момчето изпадна в униние и скръб и два дни не яде нищо. Тъй милостивият Бог със своето човеколюбие, като не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови: както едно време беше уловил чрез елен Плакида по време на лов, така улови сега и Константина чрез сокол. А той, като се замисли за суетата на тоя живот, окайваше го, думайки:

- Такъв ли е този живот, та вместо радост настъпва скръб? От днес ще поема друг път, който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот.

И отдавайки се на наука, той си седеше вкъщи и учеше наизуст писанията на свети Григорий Богослов. Нарисува на стената кръстен знак и написа такава похвала на свети Григорий:

“О, Григорие, човече по тяло и ангеле по дух! Ти, бидейки човек по тяло, наистина се явяваш като ангел; защото твоите уста, като устата на един от серафимите, прославят Бога и просвещават цялата вселена чрез изяснение на правата вяра. Приеми, прочее, и мене, който коленича пред тебе с вяра и любов, и ми бъди учител и просветител!”

Такива слова изричаше Константин.

Вдълбочавайки се в много от беседите на свети Григорий Богослов и в тяхната голяма мъдрост, като не можеше да разбере дълбочината на смисъла, изпадна в голямо униние. А там имаше един чужденец, който беше опитен в граматиката. Отиде при него, падна в краката му, откриваше му душата си и го молеше:

- Научи ме добре на граматическото изкуство. А той, погребвайки своя талант, му рече.

- Момко, не си хаби труда; зарекъл съм се до края на живота си да не уча никого на това - но момчето пак го молеше със сълзи на очи:

- Вземи целия дял, който ми се пада от бащиния ми дом, но ме научи.

Но той не искаше да го послуша и Константин си отиде вкъщи и пребиваваше в молитва, за да постигне желанието на сърцето си.

Но скоро “Бог изпълни желанието на ония, които Му се боят”. Царският управник, който се нарича логотет, като чу за неговите дарби, за неговата мъдрост и прилежно учение, което беше вродено у него, прати да го повикат, та да се учи с царя. Като чу това, момчето се запъти с радост; и тръгвайки на път, коленичи и отправи молитва към Бога, казвайки:

“Боже на отците ни и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си, и с премъдростта Си си създал човека да владее над сътворените от Тебе твари! Дай ми намиращата се край Твоя престол Премъдрост, за да разбирам каква е Твоята воля и да се спася. Защото аз съм Твой роб и син на Твоята рабиня.”

И като изрече докрай тази Соломонова молитва, стана и каза “Амин!”

Като дойде в Цариград, го дадоха на учители да се учи. За три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омир и геометрията, а при Лъв и при Фотий - диалектиката и всички философски науки, освен тях и реторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И тъй бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства. Но още повече от учението той проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с тези, с които това беше по-полезно, и странеше от ония, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога.

Логотетът, като го видя, че е такъв, даде му власт над целия свой дом и му позволи да влиза свободно в царските палати. А по-късно веднъж го запита:

- Философе, бих искал да зная що е философия?

А той с бързия си ум отговори веднага:

- Познаване на Божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на Онзи, Който го е създал. От това този велик и почитан мъж го обикна още повече и често го разпитваше за тия неща. И Константин му разказваше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко слова.

Свети равноапостолен Кирил, учител Славянобългарски. Фрагмент от стенопис в манастира Сливница, област Македония, XVII в.

Така той пребиваваше в чистота, и колкото повече угаждаше на Бога, толкова по-обичан ставаше на всички, тъй че мнозина силно желаеха с обич да се сдружат с него и да възприемат, според силите си, неговия добродетелен в името на Бога живот. Защото всички обикнаха искрено неговата разумност.

А логотетът му оказваше всякакви достойни почести и му даваше много злато, но Константин не приемаше. По-късно веднъж му рече:

- Твоят разум и твоята мъдрост отдавна ме карат да те обичам. Ето, аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от светата купел - красива, богата, от добър и голям род. Ако искаш, ще ти я дам за съпруга. И от царя ще получиш голяма чест и княжество, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш стратег.

А философът му отговори:

- Наистина, този дар е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство.

Логотетът, като чу неговия отговор, отиде при царицата и ѝ рече:

- Този млад философ не обича тоя живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го пострижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем служба - да бъде библиотекар на патриарха в “Света София”, та поне така да го задържим.

Така и постъпиха с него.

Като прекара малко време на тази служба, той се отдалечи към Тясното море и се скри тайно в един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го придумат да остане на тази служба, помолиха го да приеме преподавателска катедра и да преподава философия на туземци и чужденци, със съответния служебен чин и заплата. Той прие това.

По онова време Цариградският патриарх Анис беше повдигнал в Цариград иконоборческа ерес, като казваше да не се почитат светите икони. Като свикаха събор, изобличиха го, че говори неправо, и го свалиха от престола. А той рече:

- Изгониха ме с насилие, но не ме обориха; защото никой не може да противостои на моите думи.

Тогава царят с патрициите подготвиха философа и го пратиха против Анис, като му рекоха:

- Ако можеш да обориш този младеж, ще заемеш отново престола си.

А той, като видя философа млад на възраст, както и ония, които бяха изпратени с него, а не знаеше, че у него има ум на възрастен човек, рече им:

- Всички вие не сте достойни за моето подножие; как ще споря аз с вас?

А философът му рече:

- Не съди по човешка преценка, но гледай Божиите наредби; защото, както ти си създаден от Бога от земя и от душа, така и всички ние. Затова, човече, гледай към земята и не се гордей.

А Анис пак възрази:

- Не подобава да се търсят цветя наесен, нито да се праща на война стар човек - като оня юноша Нестор.

Философът му отговори:

- Ти сам говориш против себе си. Кажи ни: в коя възраст душата е по-силна от тялото?

Той рече:

- На старост.

А философът му каза:

- Ами ние на каква борба те караме: на телесна ли, или на духовна?

Той рече:

- На духовна.

Тогава философът му отговори:

- Щом е тъй, ти трябва сега да си по-силен; тъй че не ни говори такива приказки. Защото ние нито търсим цветя не навреме, нито те караме на бой.

Като бе посрамен по този начин, старецът обърна разговора на друга страна и рече:

- Кажи ми, младежо, защо не се покланяме на кръста и не го целуваме, когато той е счупен, а вие не се срамувате да почитате една икона даже и тогава, когато тя е нарисувана само до гърдите?

Философът отговори:

- Кръстът има четири части и ако една негова част липсва, той вече губи своя образ; а иконата само с лицето показва образа и подобието на оногова, за когото е нарисувана. Който я гледа, не вижда лице нито на лъв, нито на рис, а вижда лицето на първообраза.

Старецът пак запита:

- А защо се кланяме на кръст без надпис, когато има и други кръстове, а пък не отдавате почит на една икона, ако на нея не е написано името на оногова, чийто образ е нарисуван?

Философът отговори:

- Защото всеки кръст има образ, подобен на Христовия кръст, а всички икони не изобразяват един и същ образ.

Старецът отново възрази:

- Щом като Бог е заповядал на Моисея “Не си прави никакво подобие”, защо вие правите такива подобия и им се кланяте?

На това философът отговори:

- Ако Бог беше рекъл “не прави никакво подобие”, ти би бил прав; но Той е рекъл: “не прави всякакво подобие”, тоест “не прави недостойно подобие.

Като не можа да отговори на това, старецът млъкна посрамен.

След това агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула против единната Божественост на Света Троица, казвайки:

- Как вие християните, признавайки един Бог, Го превръщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух? Ако можете да обясните това явно, пратете при нас мъже, които могат да говорят за тези неща и да ни убедят.

Тогава философът беше на двадесет и четири години. Царят събра съвет и като го повика, рече му:

- Чуваш ли, философе, какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Ти, като си служител и ученик на Света Троица, иди и им се противопостави. И нека Бог, Съвършителят на всяко дело, Който се слави в Троица - Отец, Син и Свети Дух, - да ти даде благодат и сила на словото и да те покаже като втори Давид, който победи Голиата с три камъка, и да те върне при нас, като те удостои с Царството Небесно.

Като чу това, той отговори:

- С радост ще отида за християнската вяра. Защото има ли за мене на този свят нещо по-сладко от това - да живея и да умра за Света Троица?

Изпратиха го прочее, като му придадоха и асикрита Георгий Полаша.

Като пристигнаха там, те видяха странни и гнусни неща, които безбожните агаряни бяха извършили за поругание и присмех на християните, които живееха в ония места благочестиво в името на Христа, и ги оскърбяваха твърде много: отвън по вратите на всички християни бяха изписали образи на демони, вършеха разни глуми и ги подиграваха. Попитаха философа:

- Можеш ли, философе, да разбереш какъв е този знак?

А той им рече:

- Виждам демонски образи и мисля, че вътре живеят християни; демоните, като не могат да живеят с тях, бягат вън от тях. А там, където няма това изображение отвън, те живеят вътре заедно с хората.

Като седнаха на обяд, агаряните - мъдри и книжовни люде, изучени добре в геометрията, в астрономията и в другите науки, - за да изпитат Константина, запитаха го, думайки:

- Виждаш ли, философе, удивително чудо: откак Мохамед ни донесе благовестие от бога и обърна във вярата много народ, всички ние спазваме закона, без да престъпваме нищо; а вие, които държите Христовия закон, го спазвате и изпълнявате един тъй, друг иначе - комуто както е угодно.

На това философът отговори:

- Нашият Бог е като морската бездна. За Него пророкът казва: “Кой ще обясни рода Му? Защото от земята се взима животът Му”. За да Го намерят, мнозина се впущат в тази бездна; силните по ум, като добиват с Негова помощ умствено богатство, преплуват бездната и се връщат; а слабите по ум се опитват да преплуват морето като с изгнили кораби и едни от тях потъват, а други, влачейки се с немощно безсилие, едва си отдъхват с мъка. А вашето учение е лесно и достъпно, та може да го премине всеки - и малък, и голям. Защото в него няма нищо извън човешките обичаи, а има само онова, което всеки може да върши. Мохамед всъщност не ви е заповядал нищо: щом като не е обуздал гнева ви и похотта ви, а ги е разпуснал, в каква ли пропаст ще ви хвърли? Нека разумните да разберат! А Христос не постъпва така: Той вдига отдолу нагоре онова, което е тежко, и поучава хората чрез вяра и Божии добродетели. Бидейки Творец на всичко, Той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го е отличил от животните, а с гнева и похотите - от ангелите. И който към която страна клони, към нея се и приобщава: или към висшите (тоест към ангелите), или към низшите (животните).

Отново го попитаха:

- Щом като има един Бог, как вие Го славите в три Божества? Кажи, ако знаеш. Защото вие именувате Отец, Син и Свети Дух. Щом е тъй, дайте му тогава и жена, та да се разплодят от Него много богове.

На това философът отговори:

- Не говорете такива безсрамни хули. Ние добре сме научени от пророците и от църковните отци и учители да славим Светата Троица: Отец, Слово и Дух - три Лица в едно същество. Словото се въплъти в Девица и се роди заради нашето спасение, както свидетелства и вашият пророк Мохамед, който пише така: “Пратихме нашия дух при дева, като пожелахме тя да роди”. Ето, аз от него ви давам обяснение за Света Троица.

Сразени от тези думи, те обърнаха разговора на друга страна и рекоха:

- Така е, както казваш, гостенино. Но щом Христос е ваш Бог, защо вие не вършите онова, което Той заповядва? В евангелските книги е писано: “Молете се за вашите врагове, правете добро на ония, които ви ненавиждат и ви гонят, и обръщайте бузата си на ония, които ви бият.” Вие обаче не постъпвате така, а острите оръжието си против ония, които вършат това срещу вас.

На това философът отговори:

- Когато в закона има две заповеди, кой се явява изпълнител на закона: онзи ли, който спазва само едната заповед, или онзи, който спазва и двете?

Те отговориха:

- Разбира се, че онзи, който спазва и двете.

Тогава философът каза:

- Бог е рекъл: “Молете се за ония, които ви обиждат”, но Той е рекъл още и това: “Никой не може да покаже на този свят по-голяма любов от тая - да положи душата си за своите приятели.” А ние правим това за приятелите си, за да не би заедно с телесното им пленяване да бъде пленена и душата им.

Те пак го попитаха, казвайки:

- Христос е дал данък за себе си и за другите; вие защо не вършите Неговите дела? Ако вие не плащате данък за себе си, понеже се браните, защо не давате данък на тъй великия и силен исмаилтянски народ поне за вашите братя и близки? Та ние искаме малко - само по една жълтица. И тогава, докато свят светува, ние ще пазим мир между нас, както никой друг народ.

Философът отговори:

- Ако някой човек, следвайки своя учител, иска да върви по същия път, по който върви учителят, а друг го срещне и го отбие от пътя, той приятел ли му е, или враг?

Те рекоха:

- Враг.

Философът продължи:

- Когато Христос даде данък, кое царство беше: измаилтянско ли, или римско?

Те отговориха:

- Разбира се, римско.

А той им рече:

- Щом е тъй, не бива да ни осъждате, задето всички плащаме данък на ромеите.

След това му зададоха още много въпроси, като го изпитваха по всички изкуства, които и самите те познаваха. Той им обясни всичко. Като ги обори и по тия въпроси, те го попитаха:

- Откъде знаеш всичко това?

А той им рече:

- Някой си човек почерпил малко вода от морето и като я носел в един мех, се хвалел пред минувачите:

- Виждате ли, ето вода, каквато няма никой друг, освен мене.

Но дошъл един крайморец и му рекъл:

“- Не те ли е срам да говориш така и да се хвалиш с тоя миризлив мех? Та ние имаме цяло море!” Така постъпвате и вие. А всички изкуства са произлезли от нас.

След това, за да го смаят, показаха му насадена градина, която понякога сама изникваше от земята. Той им обясни как става това. Тогава те му показаха всичкото си богатство - къщи, украсени със злато и сребро, със скъпоценни камъни и бисер, казвайки:

- Гледай, философе, дивно чудо: виж колко е голяма силата и колко е несметно богатството на халифа, господаря на сарацините!

А той им отговори:

- То не е чудно; трябва да се въздаде хвала на Бога, Който е сътворил всичко това и го е дал за радост на хората. Всичко е Негово, а не на другиго.

Най-сетне те отново изпаднаха в своята злоба и му дадоха да пие отрова. Но всемилостивият Бог, Който е рекъл: “Даже и ако изпиете нещо смъртоносно, няма да ви навреди”, го запази невредим от тази гибелна отрова и го върна здрав в отечеството му.

Не след дълго той се отрече от целия този живот и се уедини на едно място в безмълвие, задълбочен само в себе си. Той не оставяше нищо за утрешния ден, а раздаваше всичко на сиромасите, като възлагаше надеждата си на Бога, Който всеки ден се грижи за всички. Веднъж на някакъв празничен ден, когато прислужникът му се оплакваше, думайки:

- На тоя светъл ден нямаме нищо за ядене - той му рече:

- Оня, Който едно време нахрани израилтяните в пустинята, Той ще прати храна и на нас. Иди и повикай поне пет души сиромаси и очаквай Божията помощ.

Като наближи време за обяд, неочаквано дойде един мъж и донесе цял товар от всякакви ястия и десет жълтици. А Константин въздаде хвала на Бога за всичко това.

След това той отиде в Олимп при брата си Методий и остана да живее там, отправяйки непрестанни молитви към Бога и беседвайки само с книгите. Денонощно се занимаваше с тях заедно с брата си; водейки достоен живот и насочвайки пътеките в сърцето си към Бога, той прибавяше труд към труд и преуспяваше твърде много в Божиите добродетели. Но за тези неща засега ще кажем само толкова.

По това време дойдоха при гръцкия цар пратеници от хазарите, които казаха:

- Ние открай време познаваме единия Бог, Който е над всичко, и на Него се покланяме, но пазим и някои наши срамни обичаи. Евреите ни принуждават да приемем тяхната вяра и техните обичаи, а, от друга страна, сарацините, като ни предлагат мир и много дарове, ни теглят към своята вяра, казвайки: “Нашата вяра е по-добра от вярата на всички други народи.” Затова, пазейки старата дружба и обич, ние пращаме пратеници при вас; защото вие сте велик народ и владеете царство от Бога - като искаме от вас съвет и ви молим да ни пратите учен мъж; ако той обори евреите и сарацините, ние ще приемем вашата вяра.

Тогава царят потърси философа и като го намери, разказа му за хазарската молба и му рече:

- Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за Света Троица с Нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това както трябва.

Константин рече:

- Щом заповядаш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа - пеш и бос, без всичко онова, което Бог е казал на учениците Си да не носят.

А царят му възрази:

- Ако ти би искал да направиш това от свое име, добре говориш, но като имаш предвид царската власт и достойнство, иди със съответните почести и с царска помощ.

Константин веднага тръгна на път. Като стигна в Херсон, той изучи еврейския език и книжнина и преведе осемте части на граматиката, от което придоби по-голямо познание.

Тук живееше някой си самаританин, който идваше при Константин и спореше с него. Веднъж донесе самаритански книги и му ги показа. Философът ги измоли от него и като се затвори в жилището си, се отдаде на молитва. Добивайки просветление от Бога, той започна да чете книгите безпогрешно. Като видя това, самаританинът възкликна с голям глас:

- Наистина ония, които вярват в Христа, скоро приемат Светия Дух и Неговата благодат.

Веднага след това син му се покръсти, а след него се покръсти и самият той.

Там философът намери евангелие и псалтир, написани с руски букви  и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки различието на звуковете - гласни и съгласни - със своя говор. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори на тоя език. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога.

Като чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече:

- Вярвам на Бога и се надявам на свети Климента, че ще го намеря и ще го извадя от морето.

Свв. Константин-Кирил и Методий. Намиране мощите на свети свещеномъченик Климент, папа Римски. Фрагмент от миниатюра от минологията на Василий II. Константинопол. 985 г.

Той убеди архиепископа, и като се качиха на кораб заедно с целия клир и с благочестивите граждани, отидоха на мястото. Щом стигнаха, морето утихна съвсем и те започнаха да копаят, пеейки. Веднага се разнесе голямо благоухание - като от много кадила, и след това се появиха светите мощи. Поеха ги с голяма чест и с прослава от страна на всички граждани и ги занесоха в града, както пише в неговото “Обретение”.

По това време хазарският воевода излезе с войска, заобиколи един християнски град и го обсади. Като узна това, философът, без да се колебае, отиде при него; побеседва с него и като му наговори поучителни думи, укроти го. Той обеща да се по-кръсти и се оттегли, без да направи никаква пакост на ония хора.

А философът се върна обратно по своя път. В първия час на деня, когато си правеше молитвата, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Но той не се уплаши и не изостави молитвата си, а само казваше “Господи, помилуй” - защото беше свършил вече службата на първия час. А те, като го видяха, по Божие повеление се укротиха и започнаха да му се покланят. И като изслушаха поучителните слова от устата му, пуснаха го с мир с цялата му дружина.

Като се качи на кораб, Константин пое пътя към Хазарската земя, между Меотийското езеро и Каспийската врата на Кавказките планини. Хазарите изпратиха да го посрещне един опитен и хитър мъж, който влезе в разговор с него и му рече:

- Защо вие имате лошия обичай да поставяте на мястото на един цар друг цар, от друг род? Ние винаги правим това според рода.

Философът му отговори:

- И Бог на мястото на Саула, който не вършеше нищо богоугодно, избра Давида, който угаждаше Богу, и неговия род.

Онзи отново запита:

- Защо вие изказвате всичките си доводи, като държите Библията в ръка? Ние не постъпваме така, а изнасяме всичката си мъдрост от гърдите си, като да сме я погълнали, и не се гордеем с Писанието като вас.

А философът му отвърна:

- На това аз ще ти отговоря така: Ако срещнеш гол човек и той ти каже “Имам много дрехи и много злато”, ще му повярваш ли, като го виждаш гол?

Хазаринът отвърна:

- Не.

Тогава философът му рече:

- Така и аз ти казвам, че не ти вярвам. Ако ти наистина си погълнал всичката мъдрост, както се хвалиш, кажи ми колко родове има от Адама до Моисея и по колко години е държал всеки род?

Като не можа да отговори на това, хазаринът млъкна.

Като стигнаха там (в столицата), когато щяха да седнат на обяд у кагана, попитаха го:

- Какъв е твоят сан, за да те поставим на съответно място според сана ти?

Той рече:

- Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната чест на прадедите, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.

Те му отговориха:

- Уместно и право говориш, гостенино.

И оттогава почнаха да му оказват почести.

Каганът вдигна чаша и рече:

- Да пием в името на Единия Бог, Който е създал всяка твар.

А философът, като взе чашата си, рече:

- Пия в името на Единия Бог и на Неговото Слово, Който чрез Словото е създал всяка твар, “чрез Когото се утвърдиха небесата, в името на Животворящия Дух, чрез Когото се крепи цялото им войнство”.

Каганът му отговори:

- За всичко говорим еднакво, но различно мислим само по това: вие славите Троица, а ние само един Бог, придържайки се о Писанието.

Философът отговори:

- Писанието проповядва и Слово, и Дух. Ако някой ти оказва почит, но не почита твоето слово и твоя дух, а пък друг почита и трите - и тебе, и словото ти, и духа ти, кой от двамата те почита повече?

- Който почита и трите - рече каганът.

Тогава философът отговори:

- Затова ние постъпваме по-добре, като доказваме това с примери, вслушвайки се в пророците. Защото Исаия е рекъл: Чуй Ме, Иакове и Израилю, Когото Аз съм призовал: Аз съм първият. Аз съм во веки; и сега Ме проводи Господ и Неговият Дух.

Иудеите, които стояха наоколо, му рекоха:

- Кажи ни как може женски пол да вмести в утробата си Бога, Когото не може да погледне, а камо ли да роди?

А философът, като посочи с пръст кагана и неговия пръв съветник, рече:

- Ако някой каже, че първият съветник не може да приеме кагана на гости, а пък след това каже, че последният негов слуга може да приеме кагана и да му окаже почести - как да нарека такъв човек, кажете ми: умен ли, или безумен?

- Безумен, и то много - отвърнаха те.

Тогава философът ги запита:

- От всички видими твари кое е най-достойно?

Отговориха му:

- Човекът; защото той е създаден по образ и подобие Божие.

А философът им рече:

- Не са ли тогава безумни ония, които казват, че Бог не може да се вмести в човека? Та нали Той се вмести и в къпина, и в облак, и в буря, и в дим, когато се явяваше на Моисея и на Иова? Как можеш, когато един е болен, да лекуваш другиго? И човешкият род, който е изпаднал в тление, от кого другиго би получил обновление, ако не от самия свой Творец? Кажете ми: Ако лекарят иска да постави пластир на някой болен, на дърво и на камък ли ще го постави? И ще направи ли по тоя начин болния човек здрав? А защо Моисей, подбуден от Светия Дух, рече в молитвата си, простирайки ръце към Бога: “Не ни се явявай вече, милосърдни Господи, в каменен гръм и в тръбен глас, но се всели в нашите утроби и отнеми нашите грехове!” Така казва Акила.

И така се разотидоха от обяда, като определиха ден, в който да беседват за всички тези неща.

Като седнаха отново с кагана, философът рече:

- Аз съм самичък между вас, без род и без другари; но ние спорим за Бога, в Чиито ръце е всичко, и нашите сърца. Сега, като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним.

Иудеите му отговориха, думайки:

- И ние признаваме в Писанието и Слово, и Дух. Но кажи ни, кой закон е дал Бог на хората по-напред: Моисеевият ли, или тоя, който вие държите?

А философът рече:

- Затова ли питате, за да спазвате по-стария закон?

- Да, отговориха те; защото трябва да се спазва по-първият закон.

Тогава философът им рече:

- Ако искате да спазвате по-стария закон, откажете се съвсем от обрезанието.

Те възразиха:

- Защо говориш така?

- Кажете ми открито, рече философът: първият закон при обрезанието ли бе даден, или преди обрезанието?

- Мислим, че при обрезанието - отговориха те. А той им рече:

- След запрещението на Адама и след неговото грехопадение не даде ли Бог на Ноя първия закон, като нарече тоя закон “завет”? Защото Бог му рече: “Ето, Аз ще поставя Моя завет пред тебе и пред твоето потомство, и пред цялата земя”, който се състои в три заповеди. И още рече Бог: “Яжте като злак тревист всичко, което хвърчи по небето, и всичко, което е на земята, и всичко, което е във водата; само месо с кръвта му, която е негова душа - него не яжте”. И още: “Който пролее човешка кръв, вместо нея да се пролее неговата кръв.” Защо вие, въпреки това, твърдите, че спазвате първия закон?

На това евреите му отговориха:

- Ние държим първия закон - Моисеевия; а това, което ти казваш, Бог не го е нарекъл “закон”, а “завет” - както и наредбите на човека в рая нарече “заповед”, и наредбите на Авраама нарече другояче: “обрезание”, а не “закон”. Защото друго е “закон”, а друго е “завет”. Творецът е нарекъл двете неща различно.

Философът им отговори:

- Аз пък по този въпрос ще ви кажа, че законът се нарича още и “завет”. Защото Бог рече на Авраам: “Влагам Моя завет във вашата плът”, който завет Той нарече още и “знак”, който ще бъде между Мене и тебе”. И към Иеремия Той извика: “Чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете Юдови и жителите Иерусалимски; и рече им: “Тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, който Аз заповядах на бащите ви в деня, в който ги изведох от Египетската земя.

Иудеите му отговориха:

- Така приемаме и ние, че законът се нарича и завет; но всички ония, които се придържаха към Моисеевия закон, все угодиха на Бога. Тъй че и ние, придържайки се към него, се надяваме да бъде тъй. А вие, като въздигате друг закон, потъпквате Божия закон.

Философът им рече:

- Ние постъпваме добре. Ако Авраам не беше възприел обрезанието, а беше се придържал към първия, Ноевия закон, не би се нарекъл Божий приятел. Също по-късно и Моисей, след като написа своя закон, не се придържаше вече към предишния закон. Та и ние също постъпваме по техния пример: като получихме от Бога закон, спазваме го, та да пребъдва твърдо Божията заповед. Защото, когато Бог даде на Ноя закон, не му каза, че по-късно ще даде друг, а му каза, че този Завет ще пребъдва вечно във всяка жива душа. Също и по-късно, като даде обет на Авраама, не му възвести, че ще даде друг на Моисея. И защо вие се придържате към (Моисеевия) закон, когато Бог е възвестил чрез Иезекииля: “Ще го променя, и ще ви дам друг”. А Иеремия е казал явно: “Ето идват дни, казва Господ, и ще дам на дома Юдов и на дома Израилев нов Завет - не според завета, който дадох на вашите отци в ония дни, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя. Защото те не останаха в Моя Завет и Аз ги възненавидях. Но ето Завета, който ще дам на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон в помишленията им и ще го напиша в сърцата им; и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.” И пак Иеремия казва: “Тъй казва Господ: Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за вечните Божии пътеки, вижте кой е истинският път и тръгнете по него; и ще намерите успокоение за душите си. Но те рекоха: няма да вървим. Поставих пазачи над вас да ви рекат: Слушайте гласа на тръбата. Но те казаха: няма да слушаме. И тъй, чуйте, народи, и вие, които пасете стадото сред тях.” И веднага след това добавя: “Чуй, земьо: ето. Аз ще напратя върху тия хора зло, плод на тяхното отвръщане от Мене; защото те не послушаха Моите думи и отхвърлиха Моя закон, който им проповядваха пророците”. И не само с тези места мога да ви покажа, че Моисеевият закон ще престане, а и с много още други ясни доводи от пророците.

Юдеите му отвърнаха:

- Всеки евреин знае наистина, че това ще бъде така; но времето за Помазания още не е дошло.

А философът им рече:

- Защо говорите така, когато виждате, че Иерусалим е разорен, че жертвоприношенията са престанали, и че се е сбъднало всичко онова, което пророците са предсказали за вас? Малахия казва много ясно: “Моето благоволение не е вече върху вас, казва Господ Вседържител; жертви от вашите ръце не приемам. Защото от изток слънце до запад се слави името Ми между народите, и на всяко място се пренася кадило и чиста жертва на Моето име, защото е велико Моето име между народите, казва Господ Вседържител.

А те рекоха:

- Ти казваш това: но според нас всички племена ще бъдат благословени и обрязани в град Иерусалим.

Философът отговори:

- Защо тогава Моисей казва: Ако Ме послушате добре и спазвате закона във всичко, пределите ви ще бъдат от Червеното море до Филистимското море и от пустинята до река Ефрат. А ние, другите народи, ще бъдем благословени в името на Оногова, в Когото е благословено и семето Авраамово, Който е произлязъл от Иесеевия корен. Който е наречен “очакване на народите” и “светлина на цялата земя и на всички острови”, и ще бъдем осенени от Божията слава, но не според този закон и не на това място. Това пророците го казват много ясно. Захария казва: “Ликувай от радост, дъще Сионова; ето, твоят Цар иде при тебе, кротък, възседнал върху осле, син на подяремница.” И продължава: “Тогава ще изтреби оръжието от Ефрема и конете от Иерусалим, и ще възвести мир на народите. И владичеството Му ще бъде от краищата на земята до крайните предели на вселената”. А Яков казва: “Не ще престане княз от Юда, нито вожд от чреслата Му, докато не дойде Онзи, за Когото това е запазено; Той е упование на народите.” Като виждате, че всичко това се е сбъднало и изпълнило, кого другиго чакате? Даниил, научен от ангела, е казал: “Седемдесет седмици (има) до Вожда Христа, което значи четиристотин и деветдесет години, за да се потвърдят виденията и пророчествата.” А как мислите вие: кое е желязното царство, за което говори Даниил в съновидението на Навуходоносора?

- Римското - отговориха те.

Философът отново ги запита:

- А Камъкът, Който се откъсна от планината без човешки ръце, кой е?

Отговориха му:

- Помазаният.

А след това го запитаха:

- Ако признаем въз основа на пророците и на други доводи, че Той вече е дошъл, както ти казваш, защо и досега още римското царство се държи на власт?

Философът отговори:

- То не се държи вече, а е отминало, както са отминали и другите, според видението. Защото нашето царство не е римско, а е Христово, както казва и пророкът: “Ще въздигне Бог небесно царство, което няма да се разруши во веки, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съсипе и ще затрие всички царства, а само то ще стои во веки”. Не стои ли сега това именно царство - християнското царство, което се назовава с Христовото име? Ромеите се покланяха на идолите, а християнските царе - едни от един, други от друг народ и племе - царуват в Христово име, както казва и пророк Исаия, обръщайки се към вас: “Оставихте името си за поругание на Моите избраници; вас ще избие Господ, а ония, които Му служат, ще ги нарече с ново име, което ще бъде благословено по цялата земя. Защото те ще благославят истинския Бог, и ония, които се кълнат на земята, ще се кълнат в небесния Бог.” Не са ли се сбъднали вече предсказанията на всички пророци, изречени явно за Христа? Исаия предсказва за Неговото раждане от Девица, казвайки така: “Ето, Девица ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще нарекат името му Емануил, което ще рече “с нас е Бог”. А Михей казва: И ти, Витлееме, земя Юдова, никак не си най-малък между Юдовите царства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израил, Чийто произход е открай време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до времето на онази, която има да роди, и тя ще роди.” А Иеремия казва: “Попитайте и вижте: нима роди мъжки пол? Защото велик е оня ден, и няма друг подобен нему; ще бъде усилно време за Якова, но той ще се избави от него.” Исаия пък е рекъл: “Преди още да настъпят родилните болки, преди да дойде времето ѝ за раждане, болките изчезнаха и тя роди Син.”

Юдеите подхванаха отново:

- Ние сме благословено семе от Сима и сме благословени от нашия отец Ной, а вие не сте.

Философът им разясни и това, като им рече:

- Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен възхвала към Бога и никак не се отнася до самия него (до Сим). Защото ето как е: Ной е рекъл: “Благословен да бъде Господ Бог на Сима”, а на Яфета, от когото сме ние, е казал: “Да разпространи Бог Яфета и той да се посели в жилищата Симови.”

Така философът им разясни всичко от пророците и от другите книги и не ги остави, докато сами те не казаха:

- Така е, както ти казваш.

Те пак рекоха:

- Защо вие, осланяйки се на човек, се смятате за благословени, когато Писанието проклина такива хора?

Философът ги запита:

- Давид прокълнат ли беше, или благословен?

- Благословен, и то много - отговориха те.

А философът им рече:

- Та и ние се осланяме на Оногова, на Когото се осланя и той. Защото той казва в псалмите си: “Човекът, Който беше в мир с мене, на Когото се уповавах.” А този човек е Христос Бог. А пък който се уповава на обикновен човек, него и ние го смятаме за прокълнат.

След това те поставиха друг въпрос, казвайки:

- А защо вие християните отричате обрязването, когато Христос не го отрече, а го изпълни според закона?

Философът отговори:

- Онзи, Който едно време рече на Авраама: “Това да бъде завет между Мене и тебе.” Той, като дойде, изпълни тоя завет, който обаче продължи от Авраама до самия Него; но Той не нареди тоя завет да продължава по-нататък, а ни даде кръщението.

Те възразиха:

- А защо тогава други хора преди това угодиха на Бога, макар че не носеха Христовия знак, а Авраамовия?

Философът отговори:

- Защото никой от тях не е имал две жени, а само Авраам; затова Бог обряза краекожието му, като с това му постави граница, която той да не прекрачва по-нататък, и посочи първия брак на Авраама за пример на другите, та и те да вървят по него. Същото направи и с Якова, като повреди жилата на бедрото му, защото беше взел четири жени. Той разбра причината, поради която Бог му стори това, и затуй Бог му нарече името “Израил”, тоест “ум, който вижда Бога”; защото след това той вече не се докосна до жена. А Авраам не разбра това.

Иудеите отново го запитаха:

- Защо вие, като се покланяте на идоли, смятате, че угаждате на Бога?

Философът отговори:

- Научете се най-напред да различавате имената - що е образ и що е идол. И като разберете, не нападайте християните. Защото във вашия език има десет названия за такова изображение. Ще ви попитам и аз: Скинията, която Моисей видя на планината и донесе долу на земята, не беше ли образ? И не беше ли образ онова точно подобие, което той изкусно направи от дървени сглобки и кожи, и вълна, и с изящни херувими? И щом като я направи по тоя начин, да кажем ли, че вие отдавате почит на дървото, и на кожите, и на вълната, а не на Бога, Който тогава посочи тоя образ? Същото е и със Соломоновия храм, понеже и той имаше изображения на херувими и на ангели и образи на много други неща. Та така също и ние християните правим изображения на Божиите угодници и им отдаваме подобаваща почит, като отделяме добрите от демонските изображения. Така и Писанието порицава едни, които принасят своите синове и дъщери в жертва на бесовете, и призовава върху тях Божия гняв, а възхвалява други, които жертват своите синове и дъщери.

Иудеите пак рекоха:

- Не се ли противите на Бога, като ядете свинско и заешко месо? Той им отговори:

- Първият закон нарежда: “Яжте всичко като злак тревист”, защото “за чистите всичко е чисто, а на осквернените и съвестта им е осквернена”. Също и в Битието Бог казва: “Ето, всичко е твърде добро”; само заради вашето лакомство обаче Той е забранил някои неща. Рекъл е Бог още: “Яде Яков и се насити, а се отрече (от Бога) възлюбления.” И пак: “Седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.”

От многото прения ние, като ги съкратихме, изложихме тук само малко - колкото за знание; а който иска да подири тези беседи както са, в пълнота, ще ги намери в съчиненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Там ще види силата на словото, дадена му по Божия благодат, насочена като огнен пламък срещу противниците.

Хазарският каган и началстващите мъже, като изслушаха всички тези негови приятни и подобаващи слова, рекоха му:

- Ти си изпратен тук от Бога за наше назидание. Като си изучил с Негова помощ цялото Писание, ти ни разясни всичко поред и наслади до насита всички ни с медоточивите думи на Светото Писание. Макар че сме хора неуки, ние вярваме, че ти си от Бога. Но ако искаш повече да успокоиш нашите души, поправи ни във всичко чрез примери и ни обясни поред онова, което те питаме.

И така се разотидоха да си починат.

Като се събраха на другия ден, хазарите му рекоха:

- Покажи ни, почтени мъжо, с примери и с разяснения онази вяра, която е най-добра от всички.

Философът им отговори:

- Двама съпрузи били на голяма чест и много обичани от един цар. Но като съгрешили, царят ги изпъдил и ги изгонил от царството. Те живели дълги години и родили деца в нищета. Децата се събирали заедно и се съвещавали по какъв начин биха могли да се върнат отново в предишното си положение. Едно от тях давало един съвет, друго - друг, а трето - трети. Кой съвет би трябвало да се държи? Нали най-добрият?

А те рекоха:

- Защо говориш тъй? Всеки счита своя съвет за по-добър от другия. Затова и иудеите смятат своя за най-добър, сарацините - също, а другите - друг. Кажи ни тогава кое от тези мнения да смятаме за най-добро?

Философът им отговори:

- Огънят изпитва златото и среброто, а човек с разума си отделя лъжата от истината. Кажете ми: от какво стана първото грехопадение? Не е ли от виждането на сладкия плод и от желанието за добиване на божественост?

- Така е - отговориха те.

А философът продължи:

- Ако някой, като е ял много мед или е пил студена вода, получи някаква болест, и дойде лекар, та му каже: “Яж още много мед и ще оздравееш”, или на оногова, който е пил студена вода, каже: “Напий се със студена вода и стой гол на студа и ще оздравееш”, а след това друг лекар му каже не така, а му препоръча обратното лекуване - вместо мед да пие горчиво и да пости, или вместо студено препоръча топло и горещо - кой от двамата лекува по-изкусно?

Всички отговориха:

- Онзи, който препоръчва обратно лекуване; затова и похотните страсти на този живот трябва да се умъртвяват с горчивина, а гордостта - със смирение. Различните болки трябва да се лекуват с обратното средство. И у нас също казват:

- Дърво, което отначало ражда тръни, после дава сладък плод.

Тогава философът им рече:

- Добре отговорихте. Така и Христовият закон отначало показва суровостта на богоугодния живот, но сетне във вечните жилища принася стократен плод.

Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинското злоучение, запита философа:

- Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, като казва, че от Девица, Моисеева сестра, се е родил велик Пророк, Който и мъртви е възкресявал, и с голяма сила е лекувал всякакви болести.

Философът му отговори:

- Нека да отсъди каганът: Кажи ми: ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да бъде пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила.

Мнозина от тях извикаха:

- Каквото е казал Даниил, казал го е по Божие вдъхновение. А за Мохамеда всички знаем, че е лъжец и пагубник за нашето спасение; всичките си великолепни заблуди е изрекъл за зло и за срамотия.

Тогава първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели:

- Този гостенин с Божия помощ повали на земята цялата иудейска гордост, а вашата захвърли отвъд реката като скверна.

А след това се обърна и към всички люде:

- Както е дал Бог на християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и истинската вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на Бога во веки!

И всички рекоха:

- Амин!

А философът, просълзен, се обърна към всички:

- Братя и отци, приятели и чеда! Ето, Бог даде пълно разбиране и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който да се противи, нека дойде да ни обори, или да бъде оборен. Прочее, който е съгласен с това, нека се покръсти в името на Света Троица. А който не иска - аз нямам вина за това; но той ще види в съдния ден, когато “Ветхият по дни” ще седне на престола да съди като Бог всички народи.

Те (хазарските управници) отговориха:

- Ние не сме врагове на себе си; но нареждаме това да стане постепенно: да се покръсти доброволно кой когато иска - от днес нататък. А който от вас се кланя на запад, или се моли по еврейски обичай, или пък следва сарацинската вяра, той ще получи от нас смъртно наказание.

И така се разотидоха радостни.

Тогава около двеста души от тях се покръстиха, като се отказаха от поганските мерзости и от беззаконните женитби. А каганът написа до царя такова писмо:

- Ти, господарю, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш.

Като изпращаше философа, каганът му даваше много дарове; но той не прие, а само каза:

- Дай ми колкото имаш тук гръцки пленници; то ми е по-скъпо от всички дарове.

Събраха до двеста души и му ги предадоха. И той радостен тръгна по своя път.

Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше горчива като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, Константин рече на брата си Методий:

- Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, Който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, Той ще даде сега и на нас утеха.

Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, Който прави такива добрини на своите раби.

В Херсон, като вечеряха с архиепископа, философът му рече:

- Благослови ме, отче, както би ме благословил баща ми.

Когато някои го запитаха насаме: “Защо направи това ?”, философът отговори: “Наистина, той утре ще се пресели от нас при Бога и ще ни напусне.” Така и стана: думите му се сбъднаха.

Във Фулското племе имаше един голям дъб, сраснал с череша, под който извършваха обреди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жени да пристъпват нито към него, нито към обредите. Като чу за това, философът не се забави да отиде там, и като застана сред тях, им рече:

- Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на Бог на небето и на земята - такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?

Те отговориха:

- Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме изпълнение на всички наши молитви - особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това (да отсечем дървото), което никой никога не е дръзвал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт, а ние няма вече да видим дъжд докрая.

Философът им отвърна:

- Бог говори за вас в Писанието, а вие защо се отвръщате от Него? Исаия възвестява от Божие име, думайки: “Ето, Аз идвам да събера всички племена и всички народи и те ще дойдат и ще видят славата Ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя сред народите - в Тарсис, и във Фуд, и в Луд, и в Мосох, и в Товел, и в Елада, и в далечните острови, които не са слушали за Моето име, и те ще възвестят сред народите Моята слава, казва Господ Вседържител.” И още: “Ето, Аз ще пратя рибари и много ловци и те ще ви изловят от хълмовете и от каменните скали.” Тъй че, братя, познайте Бога, Който ви е създал. Това е благовестието на Новия Божий Завет, в който сте се кръстили.

И тъй, като ги убеди с благи думи, накара ги да отсекат дървото и да го изгорят. Старейшината им, като се поклони, отиде и целуна Светото Евангелие. Така направиха всички. И като взеха от философа бели свещи, пеейки, отидоха при дървото. Философът взе секирата и като удари тридесет и три пъти, заповяда на всички да секат, да го изкоренят и да го изгорят. И още същата нощ дойде от Бога дъжд и напои земята. Те с голяма радост възхвалиха Бога, а Бог се зарадва много на това.

А философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите Апостоли, молейки се на Бога.

В църквата “Света София” имаше един потир със скъпоценни камъни, върху който имаше стихове, написани с еврейски и самаритански букви, които никой не можеше нито да прочете, нито да обясни. Философът взе, прочете ги и ги разясни. Първият стих гласеше тъй: “Чашо моя, чашо моя, пророкувай, докато звездата (изгрее); бъди за питие на Господа Първородния, Който бди през нощта.” След това вторият стих: “Направена от друго дърво за вкусване на Господа; пий и се опивай с радост и възкликни “Алилуя”.” И след това третият стих: “Ето, Князът иде и целият събор ще види Неговата слава и сред тях цар Давид.” А след това беше написано числото деветстотин и девет. Философът, като пресметна подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до Рождество Христово има деветстотин и девет години (Соломоновия храм бил осветен в дванадесетата година на Соломоновото царуване - б.р.). Тъй че това е пророчество за Христа.

Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд - не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по Божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати пратеници при цар Михаила с тия думи: “Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.”

Царят свика съвет, повика Константина Философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му:

- Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.

Философът отговори:

- Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.

А царят му рече:

- И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?

Философът рече:

- Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?

А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха:

- Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, Който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат.

Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, Който слуша молитвите на Своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”

Царят се зарадва и прослави Бога със своите съветници. Той изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова послание: “Бог, Който иска всеки да достигне до познание на истината и да се издигне до по-високо достойнство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език - нещо, което не е бивало досега, освен в първите времена - та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри тези букви - мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско богопознание, ще получиш срещу това своята награда и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века в нашия Христос Бог, и ще оставиш спомен за себе си в бъдните поколения, подобно на великия цар Константин.”

Като пристигна в Моравия, Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи “отвориха се ушите на глухите”, та чуха думите на Писанието, и “езикът на гъгнивите стана ясен”. И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен.

Когато Божието учение взе да се шири, злият и “открай време” завистлив три пъти проклет дявол не изтърпя това добро дело, но като влезе в своите съсъди, започна да подстрекава мнозина, казвайки:

- Не се слави Бог по този начин. Ако това беше угодно Богу, не можеше ли Той да направи тъй, че и те още отначало да пишат своята реч със свое писмо и така да славят Бога? Но Той е избрал само три езика - еврейски, гръцки и латински, чрез които подобава да се въздава слава на Бога.

Това го говореха латинските клирици - архиереи, иереи и техните ученици. Философът се бори с тях като Давид с чуждоплеменниците, и като ги надви със словото на Писанието, нарече ги триезичници и пилатовци, понеже Пилат така написал надписа на кръста Господен. И не само това говореха, но проповядваха и други безчестия, като казваха, че под земята живеят велеглави човеци, че всяка змия е дяволско творение, и че който убие змия, ще се избави от девет гряха. Ако пък някой убие човек, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да не се докосва. При това те не забраняваха да се правят жертвоприношения по старите обичаи и да се сключват безчестни женитби.

Философът изсече като тръни всички тези заблуждения и ги изгори с огъня на словото, говорейки:

- Принеси Богу хвалебна жертва и въздай на Всевишния твоите молитви. “Не напущай жената на твоята младост”; защото “ако я намразиш и я напуснеш, безчестие ще покрие помишленията ти, казва Господ Вседържител.” И “пазете се в душите си никой от вас да не изостави жената на своята младост”. Но “вие вършехте това, което Аз ненавиждах; защото Господ беше свидетел между тебе и жената на твоите младини, която ти изостави; а тя е твоя другарка и жена на твоя завет”. И в евангелието Господ казва: “Слушали сте, че бе казано от древните: “Не прелюбодействувай.” Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.” И още е казано: “Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен за прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който вземе напусната от мъжа си, той прелюбодействува.” И апостолът е казал: “Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.”

Равноапостолни учители славянски - от ляво на дясно - Наум, Климент, Сава, Методий, Ангеларий, Кирил, Горазд. Фреска от манастира на св. Наум в Охрид. 1806 г.

Като прекара четиридесет месеца в Моравия, той отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, който, желаейки силно да усвои славянските книги, му даде около петдесет ученици да се учат на тях. И като му оказа големи почести, изпрати го нататък. А философът, проповядвайки евангелското слово без награда, не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро, ни друго нещо, а само измоли от двамата деветстотин души пленници и ги освободи.

Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха:

- Кажи ни, човече, как измисляш книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамерил такива книги - нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.

А философът им отговори:

- Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. Ако не искате да разберете от тези примери, то поне от Писанието познайте Божията воля. Давид се провиква и казва: “Възпейте Бога, цяла земьо, възпейте Господу песен нова.” И пак: “Възкликнете Господу, цяла земьо; пейте, възвеселете се и възпейте.” И другаде: “Цялата земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний.” И пак: “Хвалете Господа всички народи, прославяйте Го всички люде.” И пак: “Всичко, що диша, да хвали Господа”. В евангелието пък е казано: “А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии.” И пак в същото евангелие: “Аз не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, та да бъдат всички едно - както Ти, Отче, в Мене, така и Аз в Тебе.” Матей пък казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята; и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” Също и Марко: “Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всички твари; който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с Моето име ще изгонват бесове и ще заговорят на нови езици”. А на вас законоучителите казва: “Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито пускате ония, които искат да влязат в него”. И пак казва: “Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието; сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите”. А на коринтяните апостол Павел казва: “Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчестувате; защото онзи, който пророчествува, е по-горен от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука. А сега, братя, ако дойда при вас и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? Също и бездушните предмети, които издават звук - било пищялки, било гусли - ако не покажат различие в свирнята, как ще се разбере това, което се тръби или се свири? Защото, ако тръбата издаваше неопределен глас, кой ще се готви за битка? Така и вие, ако изговаряте с езика си неразбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Тогава ще говорите на вятъра. Толкова например различни думи има на света и нито една от тях не е без смисъл; ако аз не разбирам смисъла на думите, ще бъда чужденец за говорещия, а и говорещият ще бъде за мене чужденец. Така и вие, бидейки ревнители към духовни дарби за поука на църквата, молете се да ги имате в изобилие. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден. И тъй, какво? Ще се моля с дух, но ще се моля и с ум; ще пея с дух, но ще пея и с ум. Ако благословиш само с дух онзи, който е от простолюдието, как ще каже “амин” на твоята молитва, щом не разбира какво говориш? Ти хвалиш Бога добре, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църквата предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляда думи на непознат език. Братя, не бивайте деца по ум; бъдете младенци за злото, а по ум бъдете съвършени. В закона е писано: “На чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да Ме послушат, казва Господ”. Тъй че езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; а пък пророчеството не е за неповярвалите, а за повярвалите. Ако се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влезе някой непросветен или неповярвал, няма ли да каже, че сте побъркани? Но ако всички почнат да пророчествуват, и влезе някой непросветен или неповярвал, тогава той се изобличава от всички и се осъжда от всички, тъй че тайните на сърцето му излизат наяве, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще признае, че Бог наистина е с вас. И тъй, какво да се прави, братя? Когато се събирате и всеки от вас има или псалом или поучение, или откровение, или говорене на непознат език, или тълкуване, нека всичко да бъде за назидание. Ако някой ще говори на непознат език, нека да говорят двама или трима, и то подред, а друг да тълкува. Ако пък няма тълкувател, тогава те да мълчат в църквата, а да говорят на себе си и на Бога. Също и от пророчествуващите да говорят двама или трима, а другите да обсъждат. Ако ли пък се яви откровение някому другиму, който седи, нека първият да млъкне. Така можете един след друг всички да пророчествувате, та всички да имат утеха. И пророческите духове се подчиняват на пророчествуващите; защото Бог не е Бог на безредието, а на мира. Така е във всички църкви между светиите. Жените ви да мълчат в църквите; на тях не им е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, да запитат мъжете си вкъщи; защото е срамотно жена да говори в църква. Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека да разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира. И тъй, братя, показвайте ревност към пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. Нека всичко да става с приличие и ред.” И пак казва: “И всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца, амин.”С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.

Кирил и Методий донасят светите мощи на св. Климент в Рим, фреска в базилката Сан Клементе в Рим

Като узна за него Римският папа, прати да го повикат. И когато той дойде в Рим, самият папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи в ръце, понеже носеше мощите на свети Климент, мъченик и папа римски. И зарад него Бог незабавно направи тук преславни чудеса: разслабен човек се излекува, и мнозина други се изцериха от различни недъзи; също и пленниците, които призоваха името на Христа и на свети Климента, се освободиха от ръцете на ония, които ги бяха пленили. А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света Дева Мария, която се нарича “Ясли”.

След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици. И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден - в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха Бога на славянски език, а на сутринта служиха пак литургия над светия му гроб, подпомогнати от епископ Арсений, който беше един от седемте епископи, и от Анастасий Библиотекар. А философът не преставаше да отдава, заедно със своите учeници, достойно хвала на Бога за това. При него непрекъснато идваха римляни и го разпитваха за всичко; и като получаваха двойни и тройни обяснения на своите въпроси, отиваха си доволни по домовете.

Дойде също тъй и някой си евреин, който се препираше с него, и веднъж му каза:

- Според броя на годините Христос още не е дошъл, за Когото пророците казват, че ще се роди от Девица.

Философът, като му изброи по родове всички години от Адама, доказа му подробно, че е дошъл, и му посочи колко години има оттогава досега. И като го поучи, отпрати го.

Сполетяха го много мъки и той се разболя. И като боледуваше така дълго време, веднъж видя Божие явление и почна да пее тъй: “От ония, които ми казаха: “Да идем в дома Господен”, се възвесели духът ми и се възрадва сърцето ми”. И като се облече в празничните си дрехи, прекара така целия ден, радвайки се и думайки: “Отсега вече не съм слуга нито на царя, нито никому другиму на земята, а само на Бога Вседържителя. Не бях, но станах и ще бъда во веки, амин”.

На следния ден той прие светия монашески образ и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. И в този (монашески) чин прекара петдесет дни. Когато наближи часът да приеме покой и да се пресели във вечните жилища, той вдигна ръце към Бога и със сълзи отправи молитва, като казваше така:

- Господи Боже мой - Който си сътворил всички ангелски чинове и безплътни сили, “Който си разпрострял небесата и си утвърдил земята”, Който си привел от небитие в битие всичко съществуващо, Който всякога и на всяко място изслушваш ония, които изпълняват Твоята воля и се боят от Тебе, и спазват Твоите заповеди, послушай сега и моята молитва: запази Твоето вярно стадо, над което беше поставил мене непотребния и недостоен Твой раб; избави го от злобата на ония, които говорят хула срещу Тебе, и погуби триезичната ерес. Издигни Твоята църква и съедини всички в единодушие; издигни избрани люде, единомислени в Твоята истинска вяра и в правото изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на Твоето учение. Ако си избрал нас недостойните за проповедници на Христовото евангелие и ако се стремим към добри дела и вършим това, което Ти е угодно - това ни е Твой дар. Тези, които Ти ми беше поверил, предавам Ти ги като Твои. Ръководи ги с мощната Си десница и ги покрий с покрова на крилата Си, та всички да възхвалят и да славят името Ти - на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!”

И като целуна всички със свято целование, рече:

- Благословен е Бог, “Който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел”. И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света.

Тогава папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните, да се съберат заедно със свещи и да пеят над него и да му направят погребение, каквото биха направили на самия папа. И така направиха.

А Методий, неговият брат, замоли папата, казвайки:

- Майка ни ни е заклела, който от нас пръв почине, другият да го пренесе в братовия му манастир и там да го погребе.

Папата нареди да го положат в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи. И така го държа седем дни, готвейки го за път.

Но римските епископи рекоха на папата:

- Понеже, след като е ходил по много земи, Бог го е довел тук и тук е приел душата му, тук подобава и да бъде погребан като всепочитан мъж.

Папата рече:

- Заради неговата светост и обич аз, нарушавайки римския обичай, ще го погреба в моя гроб в църквата на свети апостол Петър.

А брат му рече:

- Тъй като не ме послушахте и не ми го предадохте, нека, ако обичате, да почива в църквата на свети Климент, с чиито мощи е дошъл тук.

И папата заповяда да направят така.

Тогава епископите се събраха отново заедно с хората, които се готвеха да го изпроводят тържествено, и рекоха:

- Да разковем ковчега и да видим да не би да е взето нещо от него.

Мъчиха се много, но, по Божие повеление, не можаха да разковат ковчега. И така го положиха в гроба, от дясната страна на олтара в църквата на свети Климент, където веднага почнаха да стават много чудеса. Като виждаха тези чудеса, римляните все повече се привързваха към неговата светиня и неговото почитание. Изписаха икона над гроба му и започнаха денонощно да палят кандило над него, хвалейки Бога, Който прославя така ония, които Го славят. Нему да бъде слава и чест, и поклонение во веки веков, амин.

Тропарь равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, глас 4

От пеле́н приле́жно/ прему́дрость сестру́ себе́ сотвори́в, Богогла́се,/ пресве́тлую ви́дев, я́ко деви́цу чи́сту,/ ю́же прие́м, приведе́,/ я́ко мони́сты златы́ми се́ю укра́сив свою́ ду́шу и ум,/ и обре́теся я́ко други́й Кири́лл, блаже́нне,// ра́зумом и и́менем му́дре.

Перевод: С младенчества настойчиво сделав мудрость своей сестрой (Притч.7:4), проповедник Божий, ты видел ее светлейшей, как непорочную деву, которую ты принял, привел к себе, словно золотым ожерельем украсил ею свою душу и ум, и стал (в монашестве) другим, Кирилл (в миру - Константин), блаженный, мудрый по имени и по разуму.

Кондак равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, глас 2

Тве́рдым и богодохнове́нным уче́нием/ просвеща́я мир пресве́тлыми заря́ми,/ обтече́, я́ко мо́лния вселе́нную,/ Кири́лле блаже́нне,/ разсева́я пресве́тлое Бо́жие сло́во,/ на за́паде и се́вере и ю́зе// мир просвеща́я чудесы́.

Перевод: Просвещая мир преярким сиянием неизменного и Боговдохновенного учения, облетел ты, как молния, вселенную, Кирилл блаженный, рассеивая пресветлое Божие слово на западе и севере, и юге, просвещая мир учением, святой.

Ин кондак равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, на молебне, глас 2

Тве́рдаго и Богодохнове́ннаго уче́ния/ просвеща́я мир пресве́тлыми заря́ми,/ обтече́, я́ко мо́лния, вселе́нную, Кири́лле свя́те,/ разсева́я Бо́жие сло́во на за́паде, и се́вере, и ю́зе,// мир просвеща́я уче́нием, свя́те.

Перевод: Просвещая мир преярким сиянием неизменного и Боговдохновенного учения, облетел ты, как молния, вселенную, Кирилл святой, рассеивая Божие слово на западе и севере, и юге, просвещая мир учением, святой.

Ин кондак равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, на молебне, глас 2

Пресве́тло житие́ возлюби́, свя́те,/ заря́ми трисо́лнечными Божества́ освеща́емь,/ прии́де, я́ко мо́лния, во всю вселе́нную,/ се́верную и ю́жную земли́ просвеща́я,/ за́падным же свет незаходи́м яви́ся. / Те́мже и ны́не мрак грехо́вный прогна́в, свя́те,/ свы́ше испроси́ благода́ть духо́вную,// и́маши бо дерзнове́ние к Бо́гу.

Перевод: Возлюбив пресветлую жизнь, святой, освещаемый ярким сиянием Божества, показался ты, как молния, во всей вселенной, просвещая страны Севера и Юга, и явившись немеркнущим светом для Запада. Потому и сейчас, разогнав мглу греха, святой, испроси свыше духовную благодать, поскольку ты имеешь дерзновение к Богу.

Житие на свети равноапостолни Методий, архиепископ Моравски

Св. Методий равноапостолен, учител Славянобългарски. Фрагмент от стенопис в манастира Сливница, област Македония, XVII в.

Благият и всемогъщ Бог, Който е привел всичко от небитие в битие - и видимо, и невидимо, го е украсил с всякаква красота, която човек, като съзерцава и размисля, може донейде да проумее и да познае Оногова, Който е създал такива дивни и многобройни дела. Защото “от величието и от красотата на творенията чрез размисъл се познава и техният Творец”, Когото възпяват ангелите с трисвети гласове и Когото всички православни люде славим в Света Троица - тоест в Отца, Сина и Светия Дух, три Ипостаси, Които можем да наречем три Лица, но в едно Божество. Защото преди всички времена, и срокове, и години, Сам Отец, над всеки разум и над всяко ангелско разбиране, е родил Сина, както казва Премъдростта: “Преди планините да са били поставени.” А и самото Слово Божие, Което в последните години се въплъти заради нашето спасение, казва с пречистите Си уста в евангелието: “Аз съм в Отца, и Отец е в Мене.” От същия Този Отец произхожда и Светият Дух, както е казал Сам Син с Божия Си глас: “Духът на истината, Който от Отца изхожда.” Този Бог е създал всяка твар, както казва Давид: “Чрез словото Господне се утвърдиха небесата и чрез диханието на Неговите “уста - цялото им войнство; защото Той рече и те станаха; Той заповяда и те се създадоха”.

Преди всичко Той създаде човека, като взе пръст от земята и с животворно дихание му вдъхна душа от Себе Си, вложи му словесна дарба и свободна воля да влезе в рая, като му даде заповед за изпитване, та ако я спази, да пребъде безсмъртен; ако ли пък я пристъпи, да умре по своя воля, а не по Божие веление.

Но дяволът, като видя човека така зачетен и издигнат на онова място, от което той отпадна поради своята гордост, накара го да престъпи заповедта. И затова Бог изгони човека от рая и го осъди на смърт. И оттогава лукавият започна да подстрекава човешкия род и да го съблазнява с много козни.

Но Бог поради великата Си милост и любов не изостави човека докрай, но по всяко време и по всяка година е издигал избрани мъже и е показвал на хората техните дела и подвизи, та като подражават на тях, всички да се стремят към добро. Такъв беше Енос, който пръв се осмели да призовава името Господне. След него беше Енох, който, като угоди на Бога, бе преселен на небето. След разделението на племената, когато всички се бяха заблудили, Авраам позна Бога и се нарече “Негов приятел” и получи обещание: “Чрез твоето семе ще бъдат благословени всички племена”. Исаак, по подобие на Христа, бе възведен на планината за жертва. Иаков разсипа идолите на своя тъст и видя стълба, по която “възлизаха и слизаха ангели Божии”, и при благославянето на своите синове пророчествува за Христа. Иосиф, изпратен от Бога, изхрани народа в Египет. Писанието разказва за Иов Авситидийски, “праведен, истинолюбив и непорочен мъж”, който, като получи изпитания, изтърпя докрай и бе благословен от Бога. Моисей с Аарон “между свещениците Божии” бе наречен “бог на фараона” и наказа Египет. Той изведе Божиите люде, воден денем от светъл облак, а нощем от огнен стълб, пресече морето и те минаха по сухо, а египтяните потопи; напои хората с вода в безводната пустиня и ги нахрани с ангелски хляб и с птици. И като говори с Бога лице срещу лице, както може човек да говори с Бога, даде на народа закон, “написан с Божия пръст”. Иисус Навин, след като воюва с противниците, разпредели земята между Божиите люде. Съдиите също тъй извършиха много победи. А Самуил, като получи милост от Бога, по Божия заповед помаза и постави цар. Давид с кротост “пасе народа” и го научи на божествени песни. Соломон, като получи от Бога мъдрост повече от всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги изпълни. Илия наказа с глад злите дела на хората, възкреси мъртвия момък, свали със слово огън от небето и изгори мнозина, запали жертвоприношенията с чуден огън и изби мерзките жреци, и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде на своя ученик Елисей двойна благодат. А Елисей, като взе дрехата (на Илия), извърши двойни чудеса.

Също и други пророци, всеки на своето време, пророчествуваха за чудните събития, които имаше да станат. След тях се яви Иоан, великият посредник между Стария и Новия Завет, който стана Кръстител Христов и Негов свидетел и проповедник сред живите и мъртвите. Светите апостоли Петър и Павел с останалите ученици Христови преминаха през целия свят като мълния и осветиха цялата земя. Подир тях мъчениците измиха с кръвта си човешката сквернота, а приемниците на светите апостоли, като покръстиха царе, с много трудове и подвизи унищожиха езичеството. Достойният за почит папа Силвестър, имайки за помощник великия цар Константин, свика с триста и осемнадесет отци Първия събор в Никея и победи и прокле Ария и неговата ерес, която той беше повдигнал против Светата Троица - също както едно време Авраам с триста и осемнадесет слуги разби еламските царе и получи благословение с хляб и вино от Мелхиседек, цар Салимски, който “беше свещеник на Бога Всевишни”. Дамас и Григорий Богослов със сто и петдесет отци и с великия цар Теодосий потвърдиха в Цариград светия символ на вярата, т. е. “Вярвам в единаго Бога”, а Македоний отлъчиха, като осъдиха и него, и хулата му, която той говореше против Светия Дух. Целестин и Кирил с двеста отци и с другия цар Теодосий унищожиха в Ефес Нестория с всичките му бледословия, които той говореше срещу Христа. Лъв и Анатолий с правоверния цар Маркиан и с шестстотин и тридесет отци в Халкидон проклеха Евтихиевото безумие и бледословие. Вигилий с богоугодния Иустин и със сто и шестдесет и пет отци свикаха Петия събор, и като издириха дали някъде не се е вмъкнало някакво заблуждение, проклеха го. Апостолският папа Агатон с двеста и седемдесет отци и с достойния цар Константин на Шестия събор смазаха много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете - Теодор Фарански, Сергий и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски, Макарий Антиохийски и другите им съмишленици, и утвърдиха християнската вяра, като я закрепиха върху истината.

След всички тези богоугодни мъже милостивият Бог, Който желае “всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината”, в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител - блажения Методий, чиито добродетели и подвизи, като ги сравним с гореказаните Божии угодници един по един, не ще се посрамим. Защото на един от тях той беше равен, от други беше малко по-малък, а от трети беше по-голям, като надмина словесните люде с дела, а деловитите - със слово. Уподобавяйки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово - силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките. “За всички беше всичко, за да спечели всички.”

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и учените люде, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество - като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от своя пост и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, пострига се, облече черна дреха и се подчиняваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.

Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му Константин у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше иудеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: “Готов съм да умра за християнската вяра” и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.

Царят и патриархът, като видяха неговия добър подвиг в Божието дело, убеждаваха го да го посветят за архиепископ на почетно място, където има нужда от такъв мъж. Но тъй като той не пожела, придумаха го и го поставиха за игумен на манастира Полихрон, който имаше доходи до двадесет и четири крини злато и в който живееха повече от седемдесет души монаси.

Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия пратеници до цар Михаила, които казаха така:

- Ние, с Божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от Италия, от Гръцко и от Немско, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла на Писанието. Затова, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда.

Тогава царят каза на Константин Философ:

- Чуваш ли, философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.

Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя - според думите на апостол Петър, който казва: “Бойте се от Бога, почитайте царя”, но като изслушаха височайшето царско слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на философа славянските писмена и той, като устрои буквите, състави евангелската беседа и пое пътя към Моравия, като взе и Методий. И той отново започна покорно да се покорява и да служи на философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на храма “Свети апостол Петър”, и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците - според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече “пилатовци” и “триезичници” и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци.

След много дни, когато философът щеше вече да се представи пред Божия съд, той рече на брата си Методий:

- Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда. Аз привършвам дните си и падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината (т. е. манастира); но недей зарад планината да изоставяш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.

А Коцел като проводи пратеници при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече:

- Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключедържеца на Царството небесно. И го изпрати, като написа следното послание:

“Адриан, епископ и раб Божий, до Ростислав, Светополк и Коцел. Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. Виждаме, че Господ е въздигнал вашите сърца да Го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от Него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климент. Ние добихме от това тройна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методий, нашия духовен син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението - както беше започнал философът Константин с Божията благодат и с молитвите на свети Климент. Също тъй, ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас, и от цялата вселенска и апостолска Църква, та да свикнете добре с Божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: “Да възхвалят Господа всички народи”, и на друго място: “Всички ще възвестят на различни езици Божието величие, според както Духът им даде да говорят”. Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език - такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от Църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте Божието учение и не отхвърляйте наставленията на Църквата, за да станете истински Божии поклонници на нашия небесен Отец с всички светии. Амин!”

Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония - на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.

След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методия сърцето на неприятеля на моравския княз заедно с всички епископи, които казваха:

- Ти учиш в наша област.

А той отговори:

- Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забранявате Божието учение в тези области, пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязна планина, да си пръснете мозъка.

Рекоха му:

- Щом говориш остро, зло има да патиш.

А той отговори:

- Казвам истината пред царете и не се срамувам; а вие правете с мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от тоя живот.

Като изприказваха много думи и не можаха да му възразят, кралят рече изпод вежди:

- Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ.

А той рече:

- Тъй е, господарю. Веднъж някои хора срещнали един философ изпотен и му рекли:

- Защо си изпотен?

Той отговорил:

- Препирах се с прости хора.

След като се препираха по тия думи, те се разотидоха, а него изпратиха в Немско, където го държаха две години и половина.

Стигна вест до папата и той, като узна това, изпрати против тях църковно запрещение: всички кралски епископи да не служат меса, сиреч литургия, докато държат Методия затворен. И така те го пуснаха, но казаха на Коцел:

- Ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от нас.

Но те не се отърваха от съда на свети Петра: защото четирима от тези епископи умряха. Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха писмо до папата: “Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни и сега Методия за архиепископ и учител”. Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички духовници по всички градове. И от тоя ден Божието учение започна много да се разраства, духовниците започнаха да се умножават по всички градове и езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Моравската държава започна да се разширява още повече на всички страни и да побеждава решително своите врагове, както и самите моравци постоянно разправят това.

У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказвания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.

Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. Методий прати при него да му кажат: “Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене”. Така и стана.

Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше, щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: “Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че Той скоро ще предаде твоите врагове в ръцете ти”. И това се сбъдна.

Някой си богаташ, приятел и съветник на царя, се беше оженил за своята етърва. Макар че Методий много ги съветва, поучава и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на Божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от Църквата. Методий им рече:

- Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо.

Неочаквано, след тяхното отстъпване от Бога, напаст се струпва връз тях и “не се намери мястото им”, като че ли вихър отнесе и разсея праха им.

И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.

Но старият враг, завистникът на човешкия род, не можейки да търпи всичко това, повдигна някои хора срещу него - като Датан и Авирон срещу Моисея - едни явно, други тайно. Това бяха хора, заразени от йопаторската ерес, които отбиваха слабите от правия път към себе си, като казваха: “Папата е дал властта на нас, а него заповядва да изгоним вън с неговото учение”. Като се събраха всички моравски люде, поискаха да се прочете пред тях папското писмо, за да чуят за неговото изгонване. И както е присъщо на хората, всички тъгуваха и се окайваха, задето се лишават от такъв пастир и учител, освен слабоволните, които измамата люшкаше, както вятърът люшка листето. Но като прочетоха папското писмо, видяха, че в него пише следното: “Нашият брат Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от Бога и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде прокълнат, а когото той благослови, да бъде благословен.” И като бяха изобличени, със срам се разпръснаха като мъгла.

Но тяхната злоба не спря дотук. Те продължиха да говорят, казвайки:

- Царят е разгневен срещу него и ако го намери, жив няма да го остави.

Но милостивият Бог, Който и в този случай не поиска да посрами Своя раб, вложи в сърцето на царя - защото “сърцето на царя е винаги в ръцете на Бога”, и той изпрати до него писмо: “Честни отче, много желая да те видя; тъй че направи това добро и се потруди да дойдеш при нас, та да те видим, докато си още на тоя свят, и да приемем твоите молитви”.

Свв. Седмочисленици и св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица-днешна Албания, изграден върху основите на църквата Св. Троица, строена с ктиторството на св. цар Борис I Михаил Покръстител. Изписанa от братята Константин и Анастас. От ляво на дясно - св. Кирил, св. Ангеларий, св. Наум (горе ляво), св. Методий (в средата), св. Сава (горе дясно), св. Горазд, св. Климент, св. Иоан Кукузел (най-дясно, със свитъка)

Той веднага отиде там и царят го посрещна с големи почести и с радост, и като похвали учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгите. Той изпълни всичките желания на Методий, за които той го помоли, без да му откаже нищо; и като го прегърна и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия престол. Същото стори и патриархът.

По всички пътища той изпадаше в много напасти от дявола: по пустите места - сред разбойници, по морето - в бурни вълнения, по реките - в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: “Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда”, както и други неволи, които апостолът споменава.

След това, като остави настрана всичкия житейски шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките библейски книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, Който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение (литургия), отпразнува паметта на свети Димитрий. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само псалтира, евангелието с апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и номоканона, сиреч църковните правила, и отеческите книги.

Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, Методий отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна - почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки:

- Поменавай ме, честни отче, в светите си молитви.

И тъй, като пресече обвиненията от всички страни и затвори устата на многословните, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.

Наближаваше времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха:

- Кого определяш, честни отче и учителю, между учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?

Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече:

- Този е един способен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги, и е правоверен; нека да бъде върху него Божията воля и вашата обич, както и моята.

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза:

- Гледайте ме, деца, до третия ден.

Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: “В Твоите ръце. Господи, предавам духа си” и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на света.

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от безчислено множество хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави - всички оплакаха оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.

А ти, свети и пречестни отче, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук на земята достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа нашия Бог, приемайки от Него вечен живот. На Него подобава слава и чест во веки веков. Амин!

Тропарь равноапостольному Мефодию, архиепископу Моравскому, глас 4

Святи́теля Твоего́, Христе́,/ творя́щим све́тло торжество́ успе́ния/ ми́лость Твою́ свы́ше пода́ждь,/ отве́рзи же Ца́рствия две́ри,/ разреши́ же у́зы на́ша мно́гих грехо́в/ хода́тайством свята́го Твоего́ ученика́,// отца́ на́шего.

Перевод: Служащим светло праздник памяти успения святителя Твоего, Христос, подай милость Твою свыше, открой двери Царствия Небесного, развяжи узы многих наших грехов ходатайством святого Твоего ученика, отца нашего.

Кондак равноапостольному Мефодию, архиепископу Моравскому, глас 2

Боже́ственна и ве́рна Мефо́дия/ вси́ воспои́м лю́дие, и любо́вию ублажи́м,/ я́ко па́стыря вели́каго слове́ном,/ служи́теля Тро́ицы че́стна,/ прогони́теля е́реси,// мо́лит бо ся о всех нас.

Перевод: Святого и преданного Богу Мефодия все люди восхвалим пением и с любовью прославим, как пастыря великого славян, почтенного служителя Троицы и прогонителя ереси, так как он молится обо всех нас.

Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

От св. Климент Охридски 

Свв. Кирил и Методий равноапостолни, учители Славянобългарски. Фрагмент от стенопис в манастира Сливница, област Македония, XVII в.

Христолюбци, 
Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. [А водач на тази ерес беше патриарх Аний*, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител.] Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.

При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]

Всред фулския народ¹ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсея троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И [както Даниил² затвори устата на лъвовете], той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, [които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух]³. Той, според пророчеството,направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. [Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език⁴, той отиде в Рим⁵, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път.] Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха [като цвят] чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този [нов] апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез нея бе свързан многохулният език на еретиците.

И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян - вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.

Затова, о, преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.

Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак.

Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена.

Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.

Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава, които ме просветиха с боговдъхновени слова, след като премахнаха сърдечната ми слепота.

Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе върху моя народ дъждовният облак на богопознанието, който напои с изтичаща от Бога роса нашите сърца, изгорели от греховна суша.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа за моя народ свобода от греховното иго.

Облажавам твоята златозарна утроба, от която изтече за моя народ животворна вода, слизаща отгоре чрез твоите молитви.

Облажавам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят, проповядвайки боговдъхновеното учение.

Облажавам твоите златозарни стъпки, чрез които насочи нашите заблудени стъпки по правия път.

Облажавам твоята пресвета душа, чрез която се излекуваха греховните рани на душата ми и се всади разум в сърцата ни чрез духовните ти слова.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието.

Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.

Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл*. И наистина този блажен се яви, за да довърши недовършеното от двете върховни светила. И затова Господ Бог разпореди той да получи пречестен покой при тях. Той почина в мир в Господа през 6377 (=869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите - апостол, с пророците - пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии.

Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица - на Отца и Сина, и Светия Дух - сега и всякога, и во веки. Амин!

* Аний - патриарх (837-843) Йоан VII Граматик. Прението с Кирил се е състояло, когато патриархът е бил вече детрониран и отстранен в манастир.

1) Местоположението на гр. Фул (Фула) не е сигурно установено. Възможно е племето да е населявало западната част на Кримския полуостров при Бахчисарай, близо до Херсон. Според някои изследователи обаче е възможно фулите да са живеели в източния дял на полуострова; предполага се, че те са от алански произход.

2) Св. пророк Даниил е бил хвърлен от цар Дарий в яма с лъвове, тъй като продължавал да се моли на своя Бог, но лъвовете не го докоснали (Дан. 6:16-23).

3) В Словото Моравската мисия е спомената най-общо преди всичко чрез конфликта на св. Кирил с привържениците на триезичната догма за свещеното достойнство на трите езика (еврейския, на който е написан Старият завет, гръцкия, на който е написан Новият завет, и латинския, чийто текст е преведен от св. Иероним).

4) На славянски език св. Кирил е превел преди всичко Изборно евангелие и апостол, Псалтир, избрани църковни служби, текста на литургията и други текстове, от които постепенно се съставя ядрото на славянското богослужение; Методий продължава преводаческото дело на брат си и вероятно е участвал във всички преводи.

5) В Рим братята пристигат с учениците си вероятно около края на 867 г.

Градът е Рим, а св. Кирил се сравнява с върховните апостоли Петър и Павел и се нарежда на трето място след тях.

Пространно житие на архиепископ Методий (885 г.)

От св. Климент Охридски

Императора отправя свв. Кирил и Методий в Моравия. Миниатюра от Радзивиловската летопис. Русия. Края на XV в

Месец април на шестия ден памет и житие на блажения отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски

Благият всемогъщ Бог, който е създал от небитие в битие всичко – и видимо, и невидимо, – го е украсил с всякаква красота, която човек, като съзерцава, размишлявайки постепенно, може донейде да проумее и да познае оногова, който е създал такива дивни и многобройни дела. Защото от величието и от красотата на творенията чрез размисъл се познава и техният творец, когото възпяват ангелите с трисвети гласове и когото всички православни [люде] славим в света Троица – сиреч в отца, сина и светаго духа, т. е. в три ипостаси, които можем да наречем три лица, но в едно божество. Защото преди всички времена и срокове, и години сам отец, над всеки разум и над всяко ангелско разбиране, е родил сина, както казва Премъдростта: "Преди всички хълмове ме роди." А и самото Слово божие, което в последните години се въплъти заради нашето спасение, казва с пречистите си уста в евангелието: "Аз съм в отца и отец е в мене." От същия този отец произхожда и светият дух, както е казал сам синът с божия си глас: "Духът на истината, който от отца изхожда." Този Бог е създал всяка твар, както казва Давид: "Чрез словото господне се утвърдиха небесата и чрез диханието на неговите уста – цялото им войнство; защото той рече и те станаха; той заповяда и те се създадоха."

Преди всичко той създаде човека, като взе пръст от земята и с животворно дихание му вдъхна душа от себе си, на му вложи словесна дарба и свободна воля да влезе в рая, като му даде заповед за изпитване, та ако я спази, да пребъде безсмъртен; ако ли пък я престъпи, да умре по своя воля, а не по божие веление.

Но дяволът, като видя човека така зачетен и издигнат на онова място, от което той отпадна поради своята гордост, накара го да престъпи заповедта. И затова [Бог] изгони човека от рая и го осъди на смърт. И оттогава лукавият започна да подстрекава човешкия род и да го събразнява с много козни.

Но Бог поради великата си милост и любов не изостави човека докрай, но по всяко време и по всяка година е издигал [избрани] мъже и е показвал на хората техните дела и подвизи, та като подражават на тях, всички да се стремят към добро. Такъв беше Енос, който пръв се осмели да призовава името господне. След него беше Енох, който, като угоди на Бога, бе преселен на небето. И Ной се оказа праведник сред своя род, и избягна потопа в ковчег, та земята отново да би се напълнила и украсила с божии творения. След разделението на племената, когато всички се бяха заблудили, Авраам позна Бога и се нарече негов приятел, и получи обещание: "Чрез твоето семе ще бъдат благословени всички племена." Исак, по подобие на Христа, бе възведен на планината за жертва. Яков разсипа идолите на своя тъст и видя лествица, по която възлизаха и слизаха ангели божии, и при благославянето на своите синове пророчествува за Христа. Йосиф, изпратен от Бога, изхрани народа в Египет. Писанието разказва за Йов Авситидийски, праведен, истинолюбив и непорочен мъж, който, като получи изпитания, изтърпя и бе благословен от Бога. Мойсей, с Арона, между свещениците божии бе наречен "бог на фараона" и наказа Египет. Той изведе божиите люде, [воден] денем от светъл облак, а нощем от огнен стълб, пресече морето и те минаха по сухо, а египтяните потопи, напои хората с вода в безводната пустиня и ги нахрани с ангелски хляб и с птици. И като говори с Бога лице срещу лице, както може човек да говори с Бога, даде на народа закон, написан с божия пръст. Исус Навин, след като воюва с противниците, разпредели земята между божиите люде. Съдиите също тъй извършиха много победи. А Самуил, като получи милост от Бога, помаза и постави цар според господното слово. Давид с кротост пасе народа и го научи на божии песни. Соломон, като получи от Бога мъдрост повече от всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги изпълни. Илия изобличи с глад хорската злоба, възкреси мъртвия момък, свали със слово огън от небето и изгори мнозина, запали жертвоприношенията с дивен огън и изби мерзките жреци, и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде на своя ученик [Елисей] двойна благодат. А Елисей, като взе милота [на Илия], извърши двойни чудеса.

Също и другите пророци, всеки на своето време, пророчествуваха за чудните събития, които имаше да станат. След тях [се яви] Йоан, великият посредник между Стария и Новия завет, който стана кръстител Христов и негов свидетел и проповедник сред живите и мъртвите.

Светите апостоли Петър и Павел с останалите ученици Христови, преминали по целия свят като мълния, цялата земя осветиха. Подир тях мъчениците измиха с кръвта си сквернотата, а приемниците на светите апостоли, като покръстиха царе с много трудове и подвизи, унищожиха езичеството. Достойният за почит [папа] Силвестър, имайки за помощник великия цар Константин, свика с триста и осемнадесет отци първия събор в Никея и победи, и прокле Ария и неговата ерес, която той беше повдигнал против светата Троица – също както едно време Авраам с триста и осемнадесет слуги изби [еламските] царе и получи благословение с хляб и вино от Мелхиседек, цар Салимски, който беше свещеник на Бога всевишни. Дамас и Григорий Богослов със сто и петдесет отци и с великия цар Теодосий потвърдиха в Цариград светия символ на вярата, т.е. "Вярвам в единаго Бога", а Македоний отлъчиха, като осъдиха и него, и хулата му, която той говореше против Светия дух. Целестин и Кирил с двеста отци и с другия цар [Теодосий] унищожиха в Ефес Нестория с всичкото му злословие, което той говореше срещу Христа. Лъв и Анатолий с правоверния цар Маркиан и с шестстотин и тридесет отци в Халкидон проклеха Евтихиевото безумие и сквернословие. Вигилий с богоугодния Юстин и със сто и шестдесет и пет отци свикаха петия събор и като издириха всяко скрито заблуждение, проклеха го. Апостолският папа Агатон с двеста и седемдесет отци и с достойния цар Константин на шестия събор смазаха много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете, именно Теодор Фарански, Сергии и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски, Макарий Антиохийски и другите им съмишленици, и утвърдиха християнската вяра, като я закрепиха върху истината.

След всички тези милостивият Бог, който желае, щото всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината, в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий, чиито добродетели и подвизи, ако ги сравним с всеки един от гореказаните [божии угодници], не ще се посрамим. Защото на едни от тях той беше равен, от други беше малко по-малък, а от трети беше по-голям, като надмина прославилите се със слово с дела, а прославилите се с дела – със слово. Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово – силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките. За всички беше всичко, за да спечели всички.

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.

Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константин] у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: "Готов съм да умра за християнската вяра", и не прояви непослушание,а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.

Царят и патриархът, като видяха неговия добър подвиг в божието дело, убеждаваха го да го посветят за архиепископ на почетно място, където има нужда от такъв мъж. Но тъй като той не поиска, придумаха го, та го поставиха за игумен на манастира Полихрон, който има доходи до двадесет и четири мери злато и в който има повече от седемдесет души монаси.

Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда."

Тогава царят каза на Константин Философ: "Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски."

Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя – според думите на апостол Петра, който казва: "Бойте се от Бога, почитайте царя", но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] "Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече "пилатовци" и "триезичници", и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци.

След много дни, когато Философът щеше вече да се представи пред [божия] съд, той рече на брата си Методий: "Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш."

А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: "Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание:

"Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: "Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: "Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!"

Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.

След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методия сърцето на моравския неприятел, краля, заедно с всички епископи, които казваха: "Ти учиш в наша област." А той отговори: "Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забранявате божието учение [в тези области], пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязна планина, да си пръснете мозъка." Рекоха му: "Щом говориш остро, зло има да патиш." А той отговори: "Казвам истината пред царете и не се срамувам; а вие правете с мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от тоя живот."

Като изприказваха много думи и не можаха да му възразят, кралят рече изпод вежди: "Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ." А той рече: "Тъй е, господарю. Веднъж някои хора срещнали един философ изпотен и му рекли: "Защо си изпотен?" Той отговорил: "Препирах се с прости хора."

След като се препираха по тия думи, те се разотидоха, а него го изпратиха в Швабско, където го държаха две години и половина.

Стигна [вест] до папата и той, като узна това, изпрати против тях църковно запрещение: всички кралски епископи да не служат меса, сиреч литургия, докато държат Методия [затворен]. И така те го пуснаха, но казаха на Коцеля: "Ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от нас." Но те не се отърваха от съда на свети Петра: защото четирима от тези епископи умряха.

Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха [писмо] до папата: "Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни [и сега] Методия за архиепископ и учител." Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна много да се разраства, духовниците започнаха да се умножават по всички градове и езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Още повече моравската държава започна да се разширява на всички страни и да побеждава със сигурност своите врагове, както и самите моравци постоянно разправят това.

У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказвания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.

Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. [Методий] прати при него да му кажат: "Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене." Така и стана.

Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше; щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: "Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти." И това се сбъдна.

Някой си дружинник много богат и съветник [на княза] се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва. Макар че [Методий] много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Методий] им рече: "Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо." Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и "не се намери мястото им", като че ли вихър отнесе и разсея праха им.

И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.

Но старият враг, завистникът на човешкия род, не можейки да търпи всичко това, повдигна някои хора срещу него – като Датан и Авирон срещу Мойсея, – едни явно, други тайно. Това бяха хора, заразени от йопаторската ерес, които отбиваха слабите от правия път към себе си, като казваха: "Папата е дал властта на нас, а тогова заповядва да изгоним вън с неговото учение." Като се събраха всички моравски люде, поискаха да се прочете пред тях [папското] писмо, за да чуят за неговото изгонване. И както е присъщо на човеците, хора тъгуваха и се окайваха, задето се лишават от такъв пастир и учител, освен слабоволните, които измамата люшкаше, както вятърът люшка листата. Но като прочетоха папското писмо, видяха, че в него пише следното: "Нашият брат Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от Бога и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде прокълнат, а когото той благослови, да бъде благословен." И като бяха изобличени, със срам се разпръснаха като мъгла.

Но тяхната злоба не спря дотук. Те продължиха да говорят, казвайки: "Царят е разгневен срещу него и ако го намери, жив няма да го остави." Но милостивият Бог, който и в този случай не поиска да посрами своя раб, вложи в сърцето на царя – защото "сърцето на царя е винаги в ръцете на Бога" – и той изпрати до него писмо: "Честний отче, много желая да те видя; тъй че направи това добро и се потруди [да дойдеш] при нас, та да те видим, докато си още на тоя свят, и да приемем твоите молитви." Той веднага отиде там и царят го посрещна с големи почести и с радост и като похвали учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгите. Той изпълни всичките желания на Методия, за които той го помоли, без да му откаже нищо; и като го прегърна и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия престол. Същото стори и патриархът.

По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти: по пустите места – сред разбойници, по морето – в бурни вълнения, по реките – в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: "Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда", както и други неволи, които апостолът споменава.

След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги.

Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна – почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: "Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви."

И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: "Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?" Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: "Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята."

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: "Пазете ме, деца, до третия ден." Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: "В твоите ръце, Господи, предавам духа си", и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.

А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест вовеки веков. Амин!

Тропарь, равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским глас 4:

Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие, Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите, вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии, умирити мир и спасти души наша.

(Тропар: Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всички да утвърди славянските народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси душите ни.)

Кондак, равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским глас 3:

Священную двоицу просветителей наших почтим, божественных Писаний преложением источник богопознания нам источивших, из негоже даже до днесь неоскудно почерпающе, ублажаем вас, Кирилле и Мефодие, престолу Вышняго предстоящих и тепле молящихся о душах наших.

(Да почетем свещената двоица наши просветители, открили ни чрез превода на Божествените Писания извора на богопознанието, от който и до днес непрестанно черпещи, ви облажаваме, Кириле и Методие, предстоящи пред Престола на Всевишния и топло молещи се за нашите души.)

Величание равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским 

Величаем вас,/ святии равноапостольнии Мефодие и Кирилле,/ вся словенския страны/ ученьми своими просветившия// и ко Христу приведшия.

Молитва святым равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским 

О преславнии просветителие словенских язык, святии равноапостольнии Мефодие и Кирилле, ваших письмен и учений светом просветившеся и в вере Христовой наставльшеся, яко чада ко отцем, усердно ныне прибегаем и сокрушением сердечным молимся: аще и завет ваших не соблюдохом, о угождении бо Богу небрегохом и от братняго единомыслия в вере отпадохом, обаче якоже древле в земном житии вашем, сице и ныне грешных и недостойных не отвратите тщи, но, яко имуще велие ко Господу дерзновение, прилежно Того молите, да обратит нас в путь спасения, да умирит раздоры единоверных, да приведет к единомыслию отпавших и всех нас духом любве да соединит Единей Святей, Соборней и Апостольстей Церкви! Вемы бо, яко много может молитва праведных по благосердию Владыки. Не оставите убо нас, унылых и недостойных, чад ваших, ихже ради грехов паства ваша, враждою разделяема и соблазнами инославных прельщаема, умалися, овцы же словесныя, разрываемы, восхищаются волки губительными. Подаждьте убо нам молитвами вашими ревность Православия, яко да отеческая преда­ния добре сохраним, каноны церковные верно соблюдем, всяких лжеучений странных отбежим и, тако в житии богоугодном преспевающе, жизни райския на Небеси сподобимся, идеже купно с вами прославим в Троице Единаго Бога во веки веков. Аминь.

Страдание на свети свещеномъченик Мокий (ок. 295 г.)

При царуването на Диоклетиан, при антипатите Лаодикий и Максим, през време на повсеместните гонения, повдигнати срещу християните, в град Амфипол, намиращ се в Македония, живеел християнският свещеник Мокий. По онова време, когато езичниците празнували развратния празник на своя нечестив бог Дионис или Бакхус, този свещеник, като се разпалил от ревност за Христовото име, застанал сред езичниците и казал на всеослушание:

- Чуйте, прелъстени и заблудени! Докога ще се заблуждавате и ще ходите безразсъдно в тъмнината на идолопоклонството? Докога няма да осъзнавате своята гибел? Кога най-после ще ви станат противни тези бесовски мерзости? Обърнете се и познайте Истинския Бог, явил ни се чрез Единородния Негов Син, нашия Господ Иисус Христос, Който със светлината на истината прогони тъмнината на незнанието.

Много и други, подобни на тези, думи казал блаженият Мокий и говорел не един път, а ежедневно, идвайки сред народа, и на всеослушание изобличавал заблуждението на езичниците, покланящи се на идолите и проповядвал Христос, Истинния Бог. Но заслепени от безумие, гражданите не обръщали внимание на думите на преподобния и продължавали да извършват нечистите си обреди.

Междувременно от град Аполоний, който също се намирал в Македония, пристигнал в Амфипол антипатът, на име Лаодикий, и започнал да принася тук жертва на Дионис. Казали на Лаодикий за Христовия служител Мокий и че той отклонявал мнозина от празнуването на бог Дионис. Езичниците много клеветели светеца, като казвали:

- Тук има християнски учител, който се старае да прелъсти народа с някакво странно учение. Той убеждава всички да вярват в разпънат и умрял Човек. И наистина, мнозина, като оставиха нашите богове, приеха неговата вяра. Ако ти не му забраниш да разпространява това учение, целият град ще тръгне след него и тогава вече няма да има кой да принася жертви на боговете.

Антипатът, силно разгневен, заповядал да набият светеца. След това седнал на съдийското място заповядал да доведат при него свети Мокий. Когато той бил доведен, антипатът го запитал:

- Кажи ми, кой си ти, който не желаеш да принесеш жертви заедно с нас и отклоняваш хората от принасянето на жертви на боговете?

Свети Мокий отговорил:

- Невежа, незнаещ истината! Защо ме питаш за това, което, така или иначе, няма да разбереш? Помисли малко и признай истината, защото аз съм изучавал Свещеното Писание и съм научил от него, че “всички богове на народите са идоли” и надеждата на тях е суетна.

Лаодикий казал:

- Виждам, че ти си научен на многословие.

Мокий отговорил:

- Нашето многословие ни учи на истината. Ако искаш да разбереш истината, чуй какво ще ти кажа: боговете, на които се покланяте, са бесове. Те са неми и глухи.

Леодикий казал:

- Принеси жертва на боговете, ако искаш да спасиш живота си, който сам желаеш да погубиш.

Но светецът отвърнал:

- Антипате! Смъртта за Христа е велика придобивка за мене.

Тогава антипатът, изпълнен с ярост, заповядал да окачат свети Мокий на дървото за мъчения и да стържат тялото му от главата до краката с железни остриета.

Търпейки мъчението, светецът призовавал Бога, като казвал:

- Владико, царуващ във вековете и сияещ с лъчите на правдата! Яви на рабите Си Твоята Божествена сила и ми дай сила да се подвизавам докрая за Твоите свети заповеди.

Слугите на мъчителя толкова дълго стъргали тялото на светеца, че накрая се изморили. Тогава антипатът им заповядал да си вървят, като лениви и слаби, а мъченика отново да заведат при него за разпит.

Въпреки понесените мъчения, светецът застанал пред Лаодикий силен телом, готов с още по-голямо мъжество да свидетелства за истината. Идвайки при мъчителя, Мокий гръмогласно прославял Бога.

Лаодикий казал на светеца:

- Принеси жертва на бог Дионис, за да те избави от много беди.

Но мъченикът отвърнал:

- Нима ти считаш за бог неподвижния и безгласен идол, направен от човешка ръка? О, заблуден слуга на дявола! Нима не виждаш, че тялото ми не е изнемощяло от твоите мъчения? Нима не виждаш, че не усещам абсолютно никаква болка от раните си? Цялата ти сила е нищо.

Като чул тези думи, Лаодикий казал:

- Твърдостта ти в мъченията идва не от силата на твоя Бог, но от твоето магьосничество. Сега ще дам заповед да изгорят тялото ти в огън, така че всичките ти членове ще се превърнат в пепел и вятърът ще ги разпръсне.

Мъчителят заповядал да се приготви голяма пещ, да се напълни със смола и сухи дърва и да се разпали. Димът от пещта се издигнал на височина шестдесет лакти, така че въздухът на голямо разстояние около пещта бил задимен. Тогава Лаодикий казал на светеца:

- Принеси жертва на бог Дионис.

Мъченикът мълчал.

Тогава Лаодикий отново казал:

- Докога ще се противиш на моите заповеди? Ето огъня, приготвен за тебе. Погледни го и разбери величието и могъществото на нашия бог Дионис и му се поклони.

Светецът отвърнал:

- Вече ти казах, Антипате, че няма да се поклоня на глух, сляп и ням губител на човешки души. Не искаш ли да се увериш в това, че наричаният от тебе бог не е бог, а е идол?

Лаодикий отговорил с гняв:

- О, проклети! Може ли да бъде идол този, който има в себе си божествена сила? Ти сам виждаш, че силата, обитаваща в него, приема жертви от нас и ни дарява благоденствие.

Но светецът му казал:

- Не искаш ли да принеса жертва на твоя бог, за да могат всички, като видят, че принасям жертва на бог Дионис, да признаят великата му сила?

Лаодикий казал:

- Поклони се и принеси жертва и разбери неговото величие.

Тогава Мокий, като влязъл в идолското капище, преди всичко се осенил с кръстния знак, за да се въоръжи с Христовото оръжие срещу дявола. След това, заставайки близо до мястото, където се намирал идолът на Дионис, се помолил на Бога, като казал:

- Владико, Който държиш в Своята власт цялата твар и Който Си създал всичко чрез Твоя Христос, посрамил дявола, непознаващ Твоята истина; и Който си подарил блаженството на богопознанието и целомъдрието на всички, които имат страх Божий и почитат Твоето свято име! Ти, Свети Господи, Който си съкрушил вавилонските идоли и си показал истинската вяра на Твоя пророк Даниил; Ти, Който си премахнал мерзкия идолски олтар чрез тримата си отроци и си угасил огъня в пещта. Ти, Който си потопил фараона в морските дълбини и си послушал молитвите на Моисей. Ти, Който си направил от камък да протече вода. Ти, Царю вечни, Който Си, Който си бил и Който ще съществуваш вечно, чуй мене, Твоя раб! Ето, аз Те моля: ела ми на помощ и яви Твоята сила на тези, които имат в себе си лъжа, вместо истина, за да познаят, че Ти си Единият истински и вечен Бог и за да прогони Твоята светлина тъмнината на идолопоклонническата заблуда.

След като се помолил така, светецът извикал със силен глас, обръщайки се към идола:

- Непотребни и суетни! Неми и безчувствен Дионисе! Заповядвам ти с великото и преславно име на моя Христос, живеещ на небесата: падни и се разбий на земята, за да могат всички да видят твоята немощ и твоето безсилие.

Земята и капището се разтърсили, идолът паднал на земята с голям шум и се разбил на парчета. Като видели това, всички намиращи се там езичници със страх избягали, като се удивлявали от станалото.

След това свети Мокий казал на антипата Лаодикий:

- Виж суетата на твоите идоли - бесовете. Ела и събери останките от твоя бог, на когото ти се уповаваше и разбери на какъв гибелен път стоиш!

Лаодикий много се натъжил, като съжалявал за идола на Дионис, и веднага заповядал да хвърлят светеца в разпалената пещ.

Когато светецът бил хвърлен в огъня, той безстрашно стоял сред пламъците, като че сред някаква градина и на всеослушание прославял Бога. В пещта видели още трима мъже, пеещи с него. Единият от тях имал много светло лице, сияещо като слънце; блясъкът, излизащ от лицето му, бил по-силен от блясъка на огъня. Светецът казал на мъжете, намиращи се с него в пещта:

- Благодаря Ти, Владико, Боже на отците ни, на Чието слово се подчиняват всички; благословен Си Ти, Господи на силите, Творче на всички небесни сили, възхвалян от устата на светите архангели, присъствал някога заедно с тримата отроци сред пламъците (където Ти, четвъртият, си бил видим). Моля Те, Спасителю мой, разруши и унищожи силата на огъня на тази разпалена пещ и изгори с огън този антипат. Покажи върху него гнева Си и го премахни от лицето на земята, за да видят всички, че Ти Си Единият истинен Бог, Който живее на небето.

Веднага огънят от пещта обгърнал антипата и го превърнал в пепел, заедно с девет оръженосци, стоящи близо до него, така че нищо не останало от телата им, защото Божият гняв ги унищожил. Народът, като видял случилото се, бил обзет от голям страх и с ужас бягал от пещта. Свети Мокий излязъл от пещта съвършено здрав и невредим.

Като узнал за това чудо, градоначалникът Таласий се изпълнил с огромна ярост и като хванал свети Мокий, заповядал да го затворят в тъмница.

След двадесет дни в града пристигнал друг антипат, на име Максим. Като узнал за всичко сторено от светеца и за гибелта на Лаодикий, Максим започнал да търси начин да погуби светеца. Като седнал на съдийското си място, Максим заповядал да доведат Христовия мъченик при него на разпит. Когато светецът бил доведен, антипатът го попитал:

- Кажи ми как се казваш и от какъв род произлизаш?

Светецът отговорил:

- Ако искаш да узнаеш името и потеклото ми, слушай: баща ми се казваше Евфратий, а майка ми - Евстатия. Когато те приели Свето Кръщение, ме нарекли Мокий. Възпитан от родителите си в благочестие, аз се сподобих със свещенически сан в Църквата на Христа, моя Бог. И ето, сега животът ми се приближава към старостта.

Максим попитал:

- Какви са били родителите ти?

Светецът отвърнал:

- Баща ми беше гражданин на великия град Рим и беше военен по професия. Майка ми беше дъщеря на антипата Лампадий.

Максим казал:

- Ако ти произлизаш от толкова знатен род, защо си се отдал на магьосничество, което не ти прилича? Защо си унищожил великия бог Дионис и си изгорил приятеля на царя, антипата Лаодикий? Защо си попречил да се принасят на боговете празнични жертви?

Свети Мокий отговорил:

- Не аз, а моят всесилен Бог, Господ Иисус Христос, унищожи и съкруши бездушния бог Дионис и изгори с огъня на яростта Си Лаодикий. Аз само със страх и любов служа на моя Бог и изповядвам с устата си Неговото свято име.

На това Максим казал:

- Остави безумието си и принеси жертва на Аполон, иначе ще умреш от люта смърт.

Но мъченикът отвърнал:

- Аз ще умра от люта смърт, ако забравя благодеянията и милостите на моя Бог към мен и ако се покланям и почитам тези, които не са богове, а идоли.

Тогава Максим заповядал да привържат мъченика към две колела, направени за мъчение, така че при въртенето си колелата разкъсвали тялото му.

Старецът всред мъките извикал:

- Колко е сладка любовта към Бога!

След това, обръщайки се към мъчителя, казал:

- Изпълнявай с усърдие волята на твоя отец - дявола. Що се отнася до мен, аз съм готов да отида на всички мъчения и на смърт заради Христовото име.

След това светецът започнал да се моли, като казвал:

- Владико, Източник на чистотата, Помощник, Защитник и Избавител мой! Благодаря Ти за това, че ме сподоби, мене, недостойния, с този подвиг и ми помогна да надвия дявола. Ти Си Единият истинен Бог, съхраняващ ума ми в чистота и запазващ го от нечисти помисли, Ти устройваш ума ми да се наслаждава в Тебе, моя Творец, защото велико е името Ти за тези, които Те обичат.

След като светецът се помолил, колелата на мъчението внезапно се счупили и мъченикът се изправил съвършено здрав и невредим.

Всички, които видели чудото, много се удивили на станалото. Мъчителят, изпълнен със срам поради това, че бил победен от мъченика, още повече се разгневил на светеца и заповядал да го затворят в тъмницата. След три дни заповядал да го изведат оттам и да го хвърлят за храна на зверовете.

Срещу светеца били пуснати два гладни лъва, които силно ревели. Когато се приближили до светеца, те легнали на земята пред него, като че ли му се покланяли и прегръщали краката му. След това лъвовете започнали да облизват краката на светеца, като че ли ги целували.

Народът, като видял станалото, извикал високо:

- Да бъде пуснат на свобода този праведник, когото почитат даже зверовете и когото Бог обича!

Тогава антипатът Максим изпратил мъченика в тракийския град Перинт, днешния Ираклия, при владетеля Филиписий, на когото написал всичко за мъченика. Този владетел, след като държал светеца осем дни затворен в тъмница, заповядал да го отведат в град Византион (по-късно - Константинопол), за да му отсекат главата.

Когато светецът бил доведен до мястото на посичането, като повдигнал очите си към небето, казал:

- Благословен си Ти, Господи, Който си създал вековете и довеждаш докрай подвизите на светиите. Приеми в мир духа ми!

И се чул глас от небето:

- Радвай се, добри Мой подвижнико, Мокий, победил пред всички силата на мъчителя. Ела и наследи с другите подвижници Царството Небесно. Ти се потруди достатъчно в света, сега си почини и се развесели на небето.

След това отсекли главата на Христовия мъченик.

Свети Мокий извършил мъченическия си подвиг в единадесетия ден на месец май. След време император Константин установил на този ден празник в негова чест. Императорът построил и храм в чест на светеца и пренесъл в него мощите на мъченика. Всички, които честват паметта на свети мъченик Мокий, да се въодушевят от вярата, че и те ще станат участници заедно с него в благодатното царство на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, се въздава слава, чест и поклонение във вечни векове. Амин.

Тропарь священномученика Мокия

глас 4

И нравом причастник,/ и престолом наместник апостолом быв,/ деяние обрел еси, Богодухновенне,/ в видения восход;/ сего ради, слово истины исправляя,/ и веры ради пострадал еси даже до крове,/ священномучениче Мокие. / Моли Христа Бога/ спастися душам нашим.

Кондак священномученика Мокия

глас 8

Вооружився щитом веры,/ нечестивых ополчения стерл еси, священномучениче,/ и венец от Христа взял еси, Мокие,/ тем и, со Ангелы радуяся, спасай от бед поющия тя,/ моля непрестанно о всех нас.

(Въоръжил се с щита на вярата, потъпкал си опълченията на нечестивите, свещеномъчениче, и си получил венец от Христа, Мокие; радвайки се с ангелите, спаси възпяващите те, молейки се непрестанно за всички нас.)

 

Кано́н моле́бный святы́м равноапо́стольным учи́телем Слове́нских язы́ков Кири́ллу фило́софу и блаже́нному Мефо́дию. Глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Во́ду проше́д, я́ко су́шу,/ и еги́петскаго зла избежа́в,/ изра́ильтянин вопия́ше:/ Изба́вителю и Бо́гу на́шему пои́м.

Ки́я досто́йныя принесу́ похва́льныя пе́сни Богослове́сником?/ Све́та дар свы́ше посли́те ми,/ да досто́йно воспою́ ва́шу па́мять.

Ю́ность измла́да твою́ без поро́ка восприи́м,/ Влады́це своему́ после́довав, свя́те Кири́лле блаже́нне. / Тем тя досто́йно сла́вит вся тварь.

Ро́су источи́ Бо́жия Ду́ха, восприи́м от Бо́га, свя́те,/ я́ко гром, возгреме́ в конце́х,/ сло́во разсева́я во язы́цех.

Илия́ други́й ра́вный яви́ся на земли́, Мефо́дие свя́те,/ вся́кия е́реси попаля́я Богодохнове́нным уче́нием.

Богоро́дичен: Чи́ни Тя а́нгельстии и челове́честии,/ Безневе́стная Ма́ти, хва́лят непреста́нно,/ Зижди́теля бо их, я́ко Младе́нца, на руку́ Свое́ю понесла́ еси́.

Песнь 3

Ирмо́с: Ты еси́ утвержде́ние/ притека́ющих к Тебе́, Го́споди,/ Ты еси́ Свет омраче́нных,/ и пое́т Тя дух мой.

Ле́ствица избра́на яви́ся, фило́софе Богогла́сне,/ вся бо уче́нием на Не́бо возво́диши.

Ангелообра́зно житие́ живы́й на земли́, прему́дре Константи́не,/ досто́ин всем нарече́ся учи́тель.

Фарао́на мы́сленнаго в мо́ри жите́йстем погрузи́,/ избра́н во́ин яви́ся Христа́ Бо́га, Мефо́дие.

Иере́йскую слу́жбу вознося́ пред Бо́га,/ обре́теся досто́ин, ра́вен А́нгелом, о́тче Мефо́дие.

Богоро́дичен: Тебе́ вси и́мамы прибе́жище и сте́ну на́шу, христиа́ны,/ и Тебе́ сла́вим немо́лчно, Безневе́стная.

Седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости Сло́во:

Я́ко заря́, просвеща́я всю зе́млю,/ еретики́ го́ниши на восто́це, и за́паде, и се́вере же, и ю́зе,/ триязы́чники пра́виши, пропове́дая конце́м, на язы́це их глаго́ля, кни́ги прелага́я. / Ри́ма же доше́д, ту и те́ло свое́ положи́, блаже́нне,/ и ду́шу свою́ в ру́це Госпо́дни пре́дал еси́,/ благове́рный учи́телю,/ моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние пода́ти.

Песнь 4

Ирмо́с: Ты моя́ кре́пость, Го́споди,/ Ты моя́ и си́ла,/ Ты мое́ Бог, Ты мое́ ра́дование,/ не оста́вль не́дра О́тча/ и на́шу нищету́ посети́в. / Тем с проро́ком Авваку́мом зову́ Ти:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Лику́я со А́нгелы на Небесе́х,/ приле́жно за ны моли́ся/ со А́нгелы, и проро́ки, и апо́столы,/ вся́кия ско́рби отгоня́я и напа́стныя прило́ги разоря́я и беды́, Богогла́се.

Очи́щ измла́да, свя́те, ду́шу твою́ и те́ло,/ досто́ин сосу́д обре́теся Пресвято́му Ду́ху, о́тче Кири́лле блаже́нне,/ И́мже просве́щся, сия́еши в ми́ре,/ исцеле́ния всем оби́льно подая́, пресла́вне.

Стопа́ми всю вселе́нную освяти́, Богогла́се о́тче Мефо́дие,/ сло́во раздая́ всем страна́м, но́вым язы́ком,/ те́мже тя, бла́же, вся тварь сла́вит,/ твои́ми словесы́ просвеща́ема.

Обре́теся но́вый Па́вел, прему́дре,/ весь мир Бо́гови приобре́те,/ разу́мно Крест Христо́в на ся восприи́м, дои́де до за́пада, свя́те,/ лесть и́дольскую всю разоря́я, вся е́реси, блаже́нне, потребля́я.

Богоро́дичен: Ты ве́рным похвала́ еси́, Безневе́стная,/ Ты заступле́ние, Ты прибе́жище христиа́ном, стена́ и приста́нище,/ к Сы́ну бо Своему́ мольбы́ но́сиши, Непоро́чная,/ и от бед спаса́еши ве́рою и любо́вию Богоро́дицу Чи́стую Тя зна́ющия.

Песнь 5

Ирмо́с: Просвети́ нас повеле́нии Твои́ми, Го́споди,/ и мы́шцею Твое́ю высо́кою/ Твой мир пода́ждь нам,/ Человеколю́бче.

Фило́софову му́дрость поче́рпл еси́/ и бе́здны Бо́жия сокро́вища,/ и́миже озари́вся, слово разсе́я в язы́ки но́вы.

А́нгельския чи́ны преспе́л еси́, му́дре,/ на земли́, я́ко безпло́тен, яви́ся,/ Христо́выми заря́ми просвеща́я вселе́нную.

И́дольскую лесть безбо́жную искорени́,/ сла́дость всем источа́я Бо́жия словесе́,/ свя́те Мефо́дие.

Бо́жию при́сно Престо́лу, свя́те, предстои́ши,/ приле́жно за ны моли́ся,/ творя́щия ве́рно твою́ па́мять.

Богоро́дичен: Помоли́ся вы́ну Сы́ну Своему́ и Бо́гу на́шему,/ Браконеиску́сная Мари́е Чи́стая,/ посла́ти нам, ве́рным, ве́лию ми́лость.

Песнь 6

Ирмо́с: Моли́тву пролию́ ко Го́споду/ и Тому́ возвещу́ печа́ли моя́,/ я́ко зол душа́ моя́ испо́лнися/ и живо́т мой а́ду прибли́жися,/ и молю́ся, я́ко Ио́на:/ от тли, Бо́же, возведи́ мя.

Лю́тыми страстьми́ одержи́ми/ и напа́стною бу́рею дви́жими,/ вопие́м ти, святы́й учи́телю:/ ни́щия своя́ рабы́ изба́ви от бед,/ ско́рым посеще́нием вся ско́рби отгоня́я, Богогла́се.

Апо́столом ра́вну благода́ть Пречи́стаго Ду́ха, о́тче, прии́м,/ испо́лнь весь мир благоче́стия, сла́достно наставля́я,/ ре́ки бо живо́тныя, по гла́су Бо́жию истека́ющия из тебе́,/ мир возвесели́ша.

Жите́йскую сла́ву на земли́ всю оста́вль, блаже́нне о́тче,/ Влады́це своему́ и Бо́гу весь приве́ржеся душе́ю и те́лом,/ тем тя досто́йна нам всем по́дал есть учи́теля.

Ересе́м всем проти́вен яви́ся благода́тию, Мефо́дие, досто́йными отве́ты,/ от Отца́ у́бо Пара́клита исходя́ща, а не от Сы́на, глаго́ля,/ но ра́венством Тро́ицу чи́сте испове́дая.

Богоро́дичен: Не преста́ни о нас моля́щи, Пресвята́я Богоро́дице Де́во,/ я́ко ве́рным утвержде́ние Ты еси́,/ и наде́ждою Твое́ю крепи́мся. / Те́мже Тя и из Тебе́ воплоще́ннаго Бо́га прославля́ем.

Конда́к, глас 2.

Подо́бен: Тве́рдыя ве́ры:

Тве́рдаго и Богодохнове́ннаго уче́ния/ просвеща́я мир пресве́тлыми заря́ми,/ обтече́, я́ко мо́лния, вселе́нную, Кири́лле свя́те,/ разсева́я Бо́жие сло́во на за́паде, и се́вере, и ю́зе,/ мир просвеща́я уче́нием, свя́те.

Ин конда́к, глас то́йже:

Пресве́тло житие́ возлюби́, свя́те,/ заря́ми трисо́лнечными Божества́ освеща́емь,/ прии́де, я́ко мо́лния, во всю вселе́нную,/ се́верную и ю́жную зе́мли просвеща́я,/ за́падным же свет незаходи́м яви́ся. / Те́мже и ны́не мрак грехо́вный прогна́в, свя́те,/ свы́ше испроси́ благода́ть духо́вную,/ и́маши бо дерзнове́ние к Бо́гу.

Песнь 7

Ирмо́с: От Иуде́и доше́дше, о́троцы/ в Вавило́не иногда́/ ве́рою Тро́ическою пла́мень пе́щный попра́ша, пою́ще:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Неоску́дно сркро́вище яви́ся, Кири́лле, Пресвято́му Ду́ху,/ И́мже просве́щся, научи́ весь мир язы́ки воспева́ти:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Авраа́м други́й преселе́нием яви́ся, о́тче Кири́лле, в зе́млю Ханаа́нску,/ ю́же просвети́ сло́вом но́ва уче́ния, воспева́я:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Мора́вская страна́, ве́лий за́ступ и столп име́я к Бо́гу, тобо́ю просвеще́на,/ научи́ся воспева́ти в свой язы́к:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Ева́нгельскому словеси́ досто́ин яви́ся, о́тче Мефо́дие,/ я́сно испове́дати Тро́ицу и научи́ти концы́ всех язы́к воспева́ти:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: Из деви́ческих ложе́сн вопло́щся,/ яви́ся на спасе́ние на́ше,/ те́мже Ма́терь Твою́ ви́девше Богоро́дицу, правове́рно вопие́м:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Песнь 8

Ирмо́с: Седмери́цею пещь/ халде́йский мучи́тель/ Богочести́вым неи́стовно разжже́,/ си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев,/ Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Тобо́ю нам, пресвя́те, свет возсия́,/ те́мным и омраче́нным грехми́ лю́тыми,/ ты бо, я́ко свет, проше́л еси́ до за́пада,/ бесо́вскую лесть и е́ресь посека́я. / Те́мже твою́ днесь пра́зднующе па́мять, вси вопие́м:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

От восто́ка прои́де, я́ко со́лнце светоза́рное,/ лесть прогна́ бесо́вскую, Богогла́се,/ ту́чами кни́жными сла́стно напои́ весь мир,/ сло́во раздая́ язы́ком, вопия́:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Досто́йну ти похвалу́ кто изрещи́ мо́жет,/ по́двиги и труды́ твоя́ почита́я?/ Возгреме́, я́ко гром, во всех конце́х,/ слове́сный плод всем раздава́я, о́тче Мефо́дие,/ тем, тя чту́ще, ве́рно вопие́м:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Илии́ рве́нием, и кро́тостию Моисе́ю,/ и незло́бием Дави́ду подо́бяся,/ изря́ден при́тчами и наказа́нием прему́др/ и сла́стию прему́дро вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богоро́дичен: Черто́г ца́рский, в не́мже Христо́с полежа́,/ свобо́ду челове́ческому ро́ду подая́,/ ю́же пронареко́ша пречестни́и проро́цы,/ Христа́ Бо́га на́шего Преве́чную Святы́ню,/ Того́ благослови́те, Мари́ю воспо́йте, лю́дие,/ и превозноси́те во вся ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Вои́стинну Богоро́дицу,/ Тя испове́дуем,/ спасе́ннии Тобо́ю, Де́во Чи́стая,/ с Безпло́тными ли́ки Тя велича́юще.

Я́ко ча́да твоя́, блаже́нне, приими́ нас, припа́дающих ти,/ и пречи́стыми моли́твами свои́ми/ за ны, свя́те, помоли́ся ко Го́споду.

Приими́, Богогла́се, моле́бную ти песнь принося́щих,/ и предвари́ к Бо́гу моли́твами свои́ми,/ и от напа́сти и беды́ изба́ви ны, свя́те, тебе́ велича́ющих.

Очи́сти мя, молю́ся, твои́ми моли́твами,/ Богогла́се о́тче Мефо́дие/ от лю́тых грех, и́миже мя уязви́ враг.

Ю́же ти прино́сим мольбу́, преблаже́нне,/ приими́ из уст недосто́йных/ и приле́жно моли́ся ко Христу́ за ста́до свое́.

Богоро́дичен: Приста́нище Тя спасе́нное све́дуще,/ пресвято́му Твоему́ рождеству́ ве́ровавше,/ от бед изба́вити ны Тебе́ мо́лимся.

Стихи́ры на целова́ние, глас 8:

Кири́лле, сла́вне учи́телю добро́те,/ научи́ мора́влены свои́ми язы́ки Бо́га благодари́ти,/ прелага́я на слове́нский язы́к от гре́ческаго зако́н Госпо́день/ и уча́ пра́вде Его́. / Тем ны́не, ра́дующеся, слове́нстии наро́ди/ Бо́гу сла́ву возсыла́ют.

Кто мо́жет испове́дати чудеса́ Госпо́дни,/ я́же сотвори́ сла́вным Свои́м Кири́ллом?/ От я́да сараци́нскаго изба́ви/ и от тли же го́рькия исто́рже,/ утвержда́я в хоза́рех ве́ру Госпо́дню,/ и уста́ им заключи́ язы́ком его́,/ услади́ во́ды го́рькия/ и и́на ди́вная тьма́ми соде́я.

Сла́ва, глас то́йже:

О сла́дкий учи́телю Кири́лле,/ о ти́хая бесе́до,/ о милосе́рдное се́рдце и у́ме прему́дрый,/ о глаго́лы, сла́ждшии ме́да,/ о́ными бо страны́ прелета́я, я́ко оре́л. / О вторы́й Па́вле и учениче́ Петро́в,/ в его́же гра́де изво́ли почи́ти,/ помяни́ ны, гре́шныя, ко Го́споду/ и моли́твами твои́ми спаси́ ны.

И ны́не, Богоро́дичен.

Моли́тва

О пресла́внии просвети́телие слове́нских язы́к, святи́и равноапо́стольнии Мефо́дие и Кири́лле, ва́ших писме́н и уче́ний све́том просвети́вшеся и в ве́ре Христо́вой наста́вльшеся, я́ко ча́да ко отце́м, усе́рдно ны́не прибега́ем и сокруше́нием серде́чным мо́лимся: а́ще и заве́т ва́ших не солюдо́хом, о угожде́нии бо Бо́гу небрего́хом и от бра́тняго единомы́слия в ве́ре отпадо́хом, оба́че я́коже дре́вле в земно́м житии́ ва́шем, си́це и ны́не гре́шных и недосто́йных не отврати́те тщи, но, я́ко иму́ще ве́лие ко Го́споду дерзнове́ние, приле́жно Того́ моли́те, да обрати́т нас в путь спасе́ния, да умири́т раздо́ры единове́рных, да приведе́т к единомы́слию отпа́дших и всех нас ду́хом любве́ да соедини́т Еди́ней Святе́й, Собо́рней и Апо́стольстей Це́ркви! Ве́мы бо, я́ко мно́го мо́жет моли́тва пра́ведных ко благосе́рдию Влады́ки. Не оста́вите у́бо нас, уны́лых и недо́стойных, чад ва́ших, и́хже ра́ди грехо́в па́ства ва́ша, враждо́ю разделя́ема и собла́знми иносла́вных прельща́ема, ума́лися, о́вцы же слове́сныя, разрева́емы, восхища́ются во́лки губи́тельными. Пода́ждьте у́бо нам моли́твами ва́шими ре́вность Правосла́вия, я́ко да оте́ческая преда́ния до́бре сохрани́м, кано́ны церко́вныя ве́рно соблюде́м, вся́ких лжеуче́ний стра́нных отбежи́м и, та́ко в житии́ богоуго́днем преспева́юще, жи́зни ра́йския на Небеси́ сподо́бимся, иде́же ку́пно с ва́ми просла́вим в Тро́ице Еди́наго Бо́га во ве́ки веко́в. Ами́нь.

И́на моли́тва

О всехва́льнии равноапо́столи Мефо́дие и Кири́лле, припа́дающе пред честно́ю ико́ною ва́шею, усе́рдно мо́лим вы: воззри́те ми́лостивно на нас, и́хже трудо́м ва́шим просвети́ли есте́, и оградите́ нас неусы́пным предста́тельством ва́шим от злых ко́зней вра́жиих! При́зрите у́бо на виногра́д сей, его́же насади́ли есте́, и не преда́йте ди́веему ве́прю озоба́ти его́. Сохрани́те, святи́и уго́дницы Бо́жии, Це́рковь на́шу Правосла́вную, ю́же вы назда́ли есте́ на краеуго́льном Ка́мени, Христе́, я́ко да бу́дет недви́жима, но да разсы́пятся о Ка́мень сей во́лны вся́каго малове́рия. Укрепи́те па́стырей на́ших во всех доброде́телех и в по́двизе пропове́дания, вразуми́те же пасо́мых, во е́же послу́шати гла́са их. Сохрани́те вся страны́ слове́нския от вся́каго оскуде́ния, от огня́ и меча́, от смертоно́сныя я́звы и от вся́каго зла. Услы́шите и вся́каго челове́ка, с ве́рою к вам приходя́щаго и благода́тныя по́мощи ва́шея тре́бующаго. В стра́шный же час сме́ртный предста́ните всем нам блази́и хода́таи и те́мных зра́ков де́монских прогони́телие, да в ми́ре и покая́нии сконча́еше земно́е по́прище, дости́гнем ве́чных благ наслажде́ния и ку́пно с ва́ми просла́вим Пресвяту́ю Тро́ицу – Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Акафист святым равноапостольным Мефодию и Кириллу, учителем Словенским

Кондак 1

Избраннии от Царя сил Господа Иисуса во апостоли языком словенским, Мефодие и Кирилле богомудрии, песньми восхваляем вас, предстателей наших; вы же, яко имущии дерзновение ко Господу, от всяких нас напастей предстательством вашим свободите, зовущих:

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Икос 1

Ангелов Творец и Господь сил предустави вас быти просветители языком словенским; того ради и благодать Его бе с вами, ограждающи и укрепляющи вас во вся дни живота вашего юже помощницу себе имуще, славу Божию во градех и пустынех делы и словесы вещали есте всем. Темже и мы, яко отрасль язык, верою Христовою от вас просвещенных, воспеваем вам, глаголюще:

Радуйтеся, радости Евангельския благовестителие;

Радуйтеся, чудодейственныя благодати носителие.

Радуйтеся, скорби многи за имя Господне приявшии;

Радуйтеся, прелести мира сего отвергшии.

Радуйтеся, издетска Богом благословеннии;

Радуйтеся, венцы исповедническими от Него украшеннии.

Радуйтеся, яко славу человеческую презревше, в пустыни Господа искали есте;

Радуйтеся, яко волю Его сильным мира сего со многим дерзновением благовестили есте.

Радуйтеся, сих ради от Владыки всех в рай светел приятии;

Радуйтеся, пред Ним наши теплии ходатаи.

Радуйтеся, яко вашими молитвами вере нашей утверждение имамы;

Радуйтеся, яко предстательством вашим ересей одоление стяжахом.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 2

Видев святый Кирилл, еще сый отрок, в нощи видение, яко избрати ему Софию деву сестру себе, родителем сия поведа. Тии же, разумевше зде волю Божию, во еже быти чаду их премудрости служителю, вельми о научении и наказании его пекошася, зряще же скорое его в разуме преспеяние, пояху Богу: Аллилуиа.

Икос 2

Разум недоразуменный и естество сущих испытуя, Кирилл в премудрости паче сверстник своих преспеваше и, еще отрок сый, прославися, и в палатех царских во образ благий юному сыну цареву водворен бе. Но, богатство и славу земную презрев и еже едино на потребу спасения ища, в пустыню вселися, да пощеньми и молитвами безстрастия достигнет. Сих же ради и Мефодий, воевода уже сый, отыде на гору Олимп, идеже яко инок Господу служаше. Темже научимся и мы искушения мира презирати, наипаче же Христу Богу угождати, угодники Его воспевающе сице:

Радуйтеся, славою, яже от человек, не прельстившиися;

Радуйтеся, пустынножительству крепце прилепившиися.

Радуйтеся, яко Господь просвещал вы есть в сониих и видениих;

Радуйтеся, яко и мудрость человеческая пособствова вам во спасение.

Радуйтеся, яко Слово Божие и святых отец писания паче философии возлюбили есте;

Радуйтеся, яко Господня закона не слышателие забытливи бысте, но творцы.

Радуйтеся, яко козни диавольския, на пустынножители находящия, победили есте;

Радуйтеся, яко сих ради дадеся вам власть над искушеньми и страстьми.

Радуйтеся, яко подвизи ваша стяжаша вам венец живота;

Радуйтеся, яко и ныне подвижником и постником пособницы есте.

Радуйтеся, всем грешным пред Богом блазии заступницы;

Радуйтеся, душ наших от лести сатанинския защитницы.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык Словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 3

Сила молений царевых понуди святаго Кирилла пустыню оставити служения ради пастырска в Цареграде, идеже славу Божию ученьми и делы вещаше и ересь иконоборную посрамляше. Темже и нас, о святый отче, в православии утверди, отпадшия же от истинныя веры единоплеменники наша к единоверию возврати, да вси словене едиными усты вопиют о просветителех своих Христу Богу: Аллилуиа.

Икос 3

Имея премудрости силу, потекл еси, святый Кирилле, с монахом Георгием ко агаряном стязания ради о вере, и от святаго Григория Богослова духовно просвещаем, премудрость тайны Святыя Троицы во мнозех подобиих показал еси, посрамляя нечестивых силою словес твоих. Тии же, завистию распаляеми, восхотеша зелием погубити тя, егоже вкушь, не претерпел еси вреда, но здрав прибыл еси ко святому Мефодию во обитель и с ним купно иноческия труды паки подъял еси, и просветися пустыня подвигов ваших светом. Темже и нас предстательством вашим просветите, любовию поющих:

Радуйтеся, доброгласнии славы Божия кимвали;

Радуйтеся, Церкве Его твердии столпи.

Радуйтеся, тайну Троицы в подобиих проповедавшии;

Радуйтеся, воплощение Бога Слова пред сарацины нетрепетно исповедавшии.

Радуйтеся, еллинов и иудеев и варваров просветителие;

Радуйтеся, Триединаго Божества благовестителие.

Радуйтеся, яко вами посрамися лесть иконоборная;

Радуйтеся, яко от вас увядает нечестие агарянское.

Радуйтеся, яко истину Христову неведущии имут вы учители;

Радуйтеся, яко искушаемии сомнением обретают вы в вере наставители.

Радуйтеся, яко прогневавшии Господа имут вас пред Ним предстатели;

Радуйтеся, яко угождающии Ему имеют вы покровители.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 4

Бурю различных бед и зол, на языки словенския находящую, предстательством вашим разорите, преподобнии, яко служений многих жребий прияли есте, и во апостольстем бо лице, и в преподобных сонме, и во учителей чести, и во исповедников воинстве вчини вас Господь, да вси словене вопиют Ему о вас: Аллилуиа.

Икос 4

Слыша царь Козареск, яко истинная вера в стране еллинов исповедуется, испроси себе от царя Византийска учителей православия. Сей же умоли святых Кирилла и Мефодия оставити пустыню и плыти понтом Евксинским к козаром. К нимже пришедше, святая братия обратиша сердца их ко Христу и спасительное Крещение преподаша им. С темиже и мы прославим равноапостольных братий, глаголюще:

Радуйтеся, не убоявшиися снити ко варваром с Евангельским благовестием;

Радуйтеся, озарившии море славным своим тамо шествием.

Радуйтеся, яко святаго апостола Климента нетленныя мощи от вас обретены быша;

Радуйтеся, яко того помощию нечестие козарско от вас посрамися.

Радуйтеся, яко свет Христов стране полуночной преподали есте;

Радуйтеся, яко праведности вашея слава во вся концы земли распростреся.

Радуйтеся, Церкве Христовы предстательство и утверждение;

Радуйтеся, от ересей и расколов наше крепкое ограждение.

Радуйтеся, от агарян и иудей приявшии за Христа укорение;

Радуйтеся, от мощей мученика снискавшии благословение.

Радуйтеся, почитанию угодников благим образом жития вашего нас научившии;

Радуйтеся, и сами, яко угодницы Божии, от всех православных исповедуемии.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 5

Боготечная звезда явися вам святаго Климента нетленное тело, восплыв на волнах понта Евксинскаго, на егоже дне от семисот лет сокрыто лежаше. Вам же явил е есть творяй чудеса Господь в знамение трудов апостольских и скорбей исповеднических ваших. Еже разумевше, возописте Богу: Аллилуиа.

Икос 5

Видевше святая братия соплеменныя им словены истинную веру исповедующа, слово же Божие своим им языком чести не ведуща, потщашася Божественныя книги на язык словенск прелагати, да вси людие на сроднем им языце единаго всех Господа прославят; темже и мы прославим Господа о святителех наших, имже возопиим:

Радуйтеся, подателие Христова света народом иноплеменным;

Радуйтеся, просветителие словен, вам соплеменных.

Радуйтеся, делателие винограда Христова;

Радуйтеся, пастырие добрии стада Иисусова.

Радуйтеся, слова Божия вернии толковницы;

Радуйтеся, наши блазии и кротцыи учителие.

Радуйтеся, мир Христов с собою всюду пронесшии;

Радуйтеся, мир весь светом учений ваших просветившии.

Радуйтеся, и ныне приемлющии моления нас грешных;

Радуйтеся, и ныне посылающии утешение печальным.

Радуйтеся, всех, за истину угнетенных, прибежище;

Радуйтеся, Духа Святаго пречестное жилище.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 6

Проповедницы богоноснии бывше, святая братия во страны словенския идоша просветити новокрещенныя люди Христовым учением. Тии же, узревше вас, яко ангелов светлых, спасение благовестити грядущих, яко пастырей добрых, душу свою за овцы полагающих, возопиша прославляющему святыя Своя Богу: Аллилуиа.

Икос 6

Возсиявшей в Моравии заре истинныя веры, испросиша князи словенстии от царя Византийскаго во страны своя учители и утвердители людем. Сих же моления услышавше, святии Мефодий и Кирилл во страны словенския подвигошася, проповедающе Евангелие Царствия Божия словенским народом. Еже уведевше, возрадовашася словене и, отвсюду ко святым братиям притекающе, закону Божию поучахуся, Господа славяще и просветители своя хваляще, с нимиже и мы вкупе воспоим Мефодия и Кирилла, взывающе:

Радуйтеся, апостоли наши богоглаголивии;

Радуйтеся, учителие наши благодатнии.

Радуйтеся, исповедницы наши, многое дерзновение имущии;

Радуйтеся, пустынницы наши преподобнии.

Радуйтеся, молитвенницы наши теплии;

Радуйтеся, чудотворцы наши светлии.

Радуйтеся, славити Бога всеми языки завещавшии;

Радуйтеся, триязычную ересь добльственно обличившии.

Радуйтеся, словеном в год скорби утешение;

Радуйтеся, во обстояниих тяжких надеждо их и заступление.

Радуйтеся, приносящии ко Владыце всех наши покаянныя молитвы;

Радуйтеся, и сами о нас к Нему выну молящиися.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 7

Хотяще изгнати вы из стран словенских, священницы латинстии оклеветаша вы пред епископом Римским. Егда же сей с мощми святаго Климента пришедших вас узре и правоверие ваше и доброе житие уведе, абие посрами клеветавшия на вы корыстолюбцы, вас же именем Христовым благослови, поя Богу: Аллилуиа.

Икос 7

Дивнии апостоли явишася святая братия, не имуще покоя в трудех своих: святый бо Кирилл от подвигов многих изнемог, скоро по пришествии в Рим живот свой сконча. Святый же Мефодий ревностию брата своего укреплен и от папы Адриана благодатию архиерейскою почтен, к подвигом новым в Моравию и Паннонию возвратися, идеже труды множайшия понесе; имже дивящеся, воспоим святую братию, зовуще:

Радуйтеся, добрии слузи Христовы;

Радуйтеся, яко даже до смерти верни истине пребыли есте.

Радуйтеся, Господеви, а не человеком угождавшии;

Радуйтеся, имене Его ради поношения от человек приявшии.

Радуйтеся, чрез все житие на ниве Господней потрудившиися;

Радуйтеся, и по смерти от паствы своея любовию не отлучившиися.

Радуйтеся, свет миру и соль земли бывшии;

Радуйтеся, яко светильник, горяй во тьме, языком светившии.

Радуйтеся, яко град верху горы, от верных и неверных не утаивыйся;

Радуйтеся, заповеди Господни сотворшии и иных научившии.

Радуйтеся, сего ради велии во Царствии Божием нареченнии;

Радуйтеся, на земли в Церкви Господней прославленнии.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 8

Странно преставление святаго Кирилла всем явися, не о жизни бо временней помышляше, но Господа о новопросвещенных им церквах моляше, да утвердит я в Православии и от триязычныя ереси и прочих напастей и бед оградит я, святаго же Мефодия увещаваше, глаголя: «Се, брате, супруга волов бяхове, едину бразду тяжуща, и аз на лесе падаю, течение скончав; ты же любиши святую гору вельми, не мози убо горы ради оставити учения языков словенских». Темже, толицей ревности святых братий дивящеся, воспоим Богу: Аллилуиа.

Икос 8

Весь предан быв душею же и телом заветам брата своего, святый Мефодий не убояся прещений княжеских, ни клевет от иереев латинских, ни заточения темнична, но вся сия, яко доблий воин Христов, претерпевая, не преста языки словенския и паству свою добре правити и просвещати, дондеже в старости опочи и к святому Кириллу во блаженную обитель райскую преставися. К ним же мы воспоим тепле:

Радуйтеся, венцем терпения на земли венчаннии;

Радуйтеся, светом вечным на небеси осияннии.

Радуйтеся, подвижницы, нищии духом, яко ваше есть Царствие Небесное;

Радуйтеся, плакавшии много, яко обильно утешистеся.

Радуйтеся, кротцыи, яко наследисте во Христе земли словенския;

Радуйтеся, алкавшии и жаждавшии правды, яко насытистеся в селениих небесных.

Радуйтеся, милостивии, яко не сами токмо помиловани есте, но и иным милости от Бога ходатаи бысте;

Радуйтеся, чистии сердцем, яко днесь Бога лицем к лицу зристе.

Радуйтеся, миротворцы человеком бывшии, яко сынове Божии нарекостеся;

Радуйтеся, изгнаннии правды ради, яко ваше есть Царствие Божие.

Радуйтеся, яко возненавидени бысте от человек и гонение и клеветы прияли бысте Христа ради;

Радуйтеся и веселитеся, яко мзда ваша многа на небесех.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 9

Всякия козни, на страны словенския находящия, бодро разоряли есте, преподобнии, темже и ныне не оставите нас, смиренных и грешных, но вся словены в Православии и единомыслии утвердите, да вси едиными усты и единым сердцем вопиют прославившему вас Богу: Аллилуиа.

Икос 9

Вития многовещанныя, яко рыбы безгласны, зрим о вас, преподобнии, недоумеют бо, како и в пустыни духом витали есте, и посреде человек неусыпными подвиги подвизастеся. Мы же, радующеся, яко таковые имамы учители и молитвенники, прославляем вас, глаголюще:

Радуйтеся, истинныя веры исповедницы;

Радуйтеся, Царствия Божия наследницы.

Радуйтеся, ереси иконоборныя обличителие;

Радуйтеся, иудейства посрамителие.

Радуйтеся, триязычную ересь поправшии;

Радуйтеся, словеном двери Царствия Небеснаго отверзшии.

Радуйтеся, воини Христови, еще в житии от Него славою венчаннии;

Радуйтеся, и в славе своей дух смиренномудрия соблюдшии.

Радуйтеся, злая, яко Исаия и Иеремия, от единоплеменных за благая приявшии;

Радуйтеся, яко Даниил и Есфирь, за язык свой ходатайствовавшии.

Радуйтеся, со всеми святыми немерцающим светом осияваемии;

Радуйтеся, со всеми угодники Божии о нас грешных Господу молящиися.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 10

Спасти хотя новое стадо Христово от волков мысленных, святый Мефодий на одре смертном ученики своя вельми моляще твердо стояти во истинней вере, ниже козней вражеских устрашатися, но и в скорбех и напастех за вся благодарити Бога, поюще: Аллилуиа.

Икос 10

Стена есте всем, о православии трудящимся, и заступление к вам с верою притекающим, Meфодие и Кирилле богомудрии, ибо небесе и земли Творец избра вас быти на земли ловцы человеком, послежде же на небесех к лику апостол сопричте. Темже и нам умолите благодати Его даром податися, умиленно вопиющим таковая:

Радуйтеся, добродетельми, яко виссоном, украшеннии;

Радуйтеся, в премудрости с Соломоном сравнившиися.

Радуйтеся, воздержанием и молитвою великим Антонию и Пахомию уподобльшиися;

Радуйтеся, яко Великий Василий и Иоанн Златоустый, силою слова одареннии.

Радуйтеся, яко целомудрием Иосифу подобни бысте;

Радуйтеся, терпению Иовлему подражавшии.

Радуйтеся, незлобием царю и пророку Давиду соревновавшии;

Радуйтеся, ревностию по вере Илии уподобившиися.

Радуйтеся, яко, подобно Павлу и Иоанну Богослову, Христа Бога возлюбили есте;

Радуйтеся, яко Даниил и трие отроцы, мужественно Бога прославившии.

Радуйтеся, яко ангелом и святым Божиим сожительствуете;

Радуйтеся, яко и мы грешнии имя ваше с верою призываем.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 11

Пение благодарное приносяще ко Господу, предстателие нам грешным вас даровавшему, со умилением молим вы, святии учителие наши, не возгнушатися нас лености ради нашея, ниже отступити от нас тяжких ради беззаконий наших, но милосердие от Господа всем испросити, вопиющим Ему о вас: Аллилуиа.

Икос 11

Светозарную апостол словенских двоицу восхваляюще, вернии, устранимся своих распрей и раздоров, паче же разделений в вере, единение же духа в союзе мира блюдуще, воспоим святых учителей тако:

Радуйтеся, громогласныя трубы Евангельскаго благовестия;

Радуйтеся, гусли сладкозвучныя проповеди спасения.

Радуйтеся, крепцыи правды насадителие;

Радуйтеся, непоколебимии неправды истребителие.

Радуйтеся, радости податели всем бывшии;

Радуйтеся, скорбей нападения отвсюду восприявшии.

Радуйтеся, мзды и воздаяний трудом своим от человек не искавшии;

Радуйтеся, о неблагодарных людех Богу молившиися.

Радуйтеся, ангел Божиих и святых Его подвиги и добродетельми своими радовавшии;

Радуйтеся, радости вечныя купно с ними во обителех блаженных наслажденнии.

Радуйтеся, звезды, светом истины сияющия;

Радуйтеся, сами добродетелей ваших светом осияннии.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 12

Благодать единения и мира испросите нам, преподобнии, и мир во всем мире до конца мирскаго жития вашего благовестившии, яко да и мы, от всех расколов и искушений свобождшеся, в мире воспоим, яко други, вас возлюбившему единому миротворцу всех Господу: Аллилуиа.

Икос 12

Поюще ваше дивное житие на земли и славу, яже на небеси, помышляюще, смиренно молим вас, святии учителие, силу свыше православным христианом на враги невидимыя и видимыя даровавшия, и народы словенския в единение веры приведшия, вси воспевают, верно взывающе:

Радуйтеся, православия твердое ограждение;

Радуйтеся, неверия живое обличение.

Радуйтеся, исхождение Духа Святаго от Отца точию, яко отдревле прияхом, исповедавшии;

Радуйтеся, службу Божию совершати комуждо своим еси языком завещавшии.

Радуйтеся, праведных в праведности утверждение;

Радуйтеся, и беззаконных к закону обращение.

Радуйтеся, яко вами и мы во исполнение Церкве внидохом;

Радуйтеся, яко вами слово Божие на сроднем нам языке достиже.

Радуйтеся, яко молитвами вашими, аки забралом крепким, от врагов наших ограждаемся;

Радуйтеся, яко предстательством вашим вечныя жизни сподобляемся.

Радуйтеся, всем словеном пастырие и отцы, ихже ради есмы вси братие;

Радуйтеся, яко вас ради братия суще по плоти и по духу братия Христу сотворихомся.

Радуйтеся, Мефодие и Кирилле, язык словенских апостоли и богомудрии учителие.

Кондак 13

О, пречуднии и предивнии язык словенских учителие, святии равноапостольнии Мефодие и Кирилле, нынешнее приемше моление наше, вся словены от находящих им зол и бед свободите, в мире и единении соблюдите и к Царствию Небесному предстательством вашим приведите всех, во умилении о вас поющих Богу: Аллилуиа.

(Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1)

Молитва святым равноапостольным Мефодию и Кириллу, учителем словенским

О, преславнии язык словенских учителие и просветителие, святии равноапостольнии Мефодие и Кирилле. К вам, яко чада ко отцем, светом учений и писмен ваших просвещеннии и в вере Христовой наставленнии, ныне усердно прибегаем и в сокрушении сердец наших молимся. Аще бо и завет ваших, яко чада непокоривая, не соблюдохом и о угождении Богу, якоже учисте, небрегохом, и от единомыслия и любве, юже словеном, яко братиям в вере и по плоти, добре завещасте, отпадохом, обаче, якоже древле в житии вашем неблагодарных и недостойных не отвращасте тщи, но благими за злая воздавасте, тако и ныне грешных и недостойных чад ваших молитвы не отвратите, но, яко велие имуще дерзновение ко Господу, прилежно Того молите, да наставит и обратит нас на путь спасения, распри же и раздоры, посреде единоверных братий возникающия, умирит, отпадшия паки во единомыслие приведет и всех нас единением духа и любве во единей, Святей, Соборней и Апостольстей Церкви соединит. Вемы бо, вемы, яко много может молитва праведника ко благосердию Владыки, аще и о грешных людех приносима бывает. Не оставите убо нас, унылых и недостойных чад ваших, ихже грех ради паства ваша, вами собранная, враждою разделяема и соблазны от иноверных прельщаема, умалися, овцы же ея словесныя разсеваемы, от волков мысленных восхищаются, дадите убо нам молитвами вашими о православии ревность, да ею возгреваеми, отеческая предания добре сохраним, уставы и обычаи церковныя верно соблюдати потщимся, всяких лжеучений странных отбежим и тако, в житии богоугоднем на земли преспевающе, жизни райския на небеси сподобимся, и тамо с вами вкупе Владыку всех, в Троице Единаго Бога прославим во веки веков. Аминь.

 

Минея. Май

И́же во святы́х оте́ц на́ших равноапо́стольных Мефо́дия и Кири́лла, учи́телей Слове́нских

ВЕ́ЧЕР

Блаже́н муж: 1-й антифо́н. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры пра́здника 3 и святы́х 5, глас 2.

Подо́бен: Ки́ими похва́льными венцы́:

Ки́ими похва́льными венцы́/ увязе́м Богому́дрыя учи́тели,/ язы́ки слове́нския, во тьме неве́дения и се́ни сме́ртней седя́щия,/ све́том Ева́нгелия просвети́вшия,/ Тро́ицы Единосу́щныя велегла́сныя пропове́дники. / И́миже и мы, я́ко ди́вия ма́слина,/ к благопло́дному ко́рени Правосла́вия прицепи́хомся/ и прия́хом от Христа́ Бо́га мир и ве́лию ми́лость.

Ки́ими похва́льными пе́сньми/ ублажи́м Богому́дрыя учи́тели,/ Мефо́дия пустыннолю́бнаго,/ в безмо́лвием пребыва́нии плоды́ Ду́ха обогати́вшася,/ и Кири́лла златоглаго́ливаго,/ раче́нием любому́дрия Го́рнюю прему́дрость стяжа́вшаго/ и бу́иих мудреце́в ага́рянских суесло́вие посрами́вшаго. / Ихже ра́ди Христо́с Бог наш/ дарова́ и нам ве́лию ми́лость.

Ки́ими пе́сненными добро́тами/ восхва́лим Богому́дрыя учи́тели,/ Мефо́дия, вся кра́сная ми́ра любве́ ра́ди Христо́вы презре́вшаго/ и во а́нгельстем о́бразе Небе́сному Царю́ кре́пко во́инствовавшаго,/ и Кири́лла, от о́трочества прему́дрость в сожи́тие себе́ избра́вшаго/ и от Бо́га да́нныя тала́нты во сла́ву Его́ усугу́бившаго. / И́миже и мы Присносу́щную Тро́ицу, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха,/ Еди́наго Бо́га позна́вше,/ и́мамы от Христа́ Бо́га ве́лию ми́лость.

Ки́ими духо́вными пе́сньми/ возвели́чим вас,/ о преблаже́ннии учи́телие,/ спасе́ния ра́ди люде́й слове́нских апо́стольски подвиза́вшияся,/ и в просвеще́нии их све́том Богове́дения до́бре потруди́вшияся,/ к нему́же дверь затворе́нная/ ва́ми писме́н слове́нских изобре́тением отве́рзеся нам?/ В ню́же входя́ще,/ та́инство благове́стия Христо́ва разумева́ем/ и прие́млем от Христа́ Бо́га мир и ве́лию ми́лость.

Сла́ва, глас 6:

Апо́столом единонра́вныя,/ иера́рхов удобре́ние,/ язы́ков слове́нских просвети́тели и те́плыя засту́пники,/ прииди́те, празднолю́бцы,/ похва́льными пе́нии воспои́м, глаго́люще:/ ра́дуйся, Кири́лле, Богосло́вия трубо́ златокова́нная,/ та́инство Святы́я Тро́ицы подо́бием со́лнечным уясни́вый/ и тем злоху́льная уста́ ага́рянская загради́вый;/ ра́дуйся и ты с ним, Мефо́дие, единому́дренно подвиза́выйся,/ моли́твами и зна́мении тому́ споспешеству́я;/ и ны́не, отцы́ всеблаже́ннии,/ не преста́йте моля́щеся о нас Христу́ Бо́гу,/ ве́рою и любо́вию вас велича́ющих.

И ны́не, пра́здника.

Вход. Проки́мен дне. И чте́ния три святи́тельская (зри 9 мая)

На лити́и стихи́ры хра́ма. Сла́ва, глас 8:

Я́ко учи́телие нело́жнии,/ повеле́нная Го́сподем са́ми пре́жде сотво́рше/ и в благода́ти апо́стольства просия́вше,/ лю́ди слове́нския наказа́ньми к благоче́стию приведо́сте,/ Кири́лле и Мефо́дие Богому́дрии,/ неве́рныя же па́ки вразуми́сте/ к позна́нию ве́ры Правосла́вныя/ и Креще́нием святы́м просвети́сте. / Но у́бо пе́рвии наста́вницы ро́да слове́нскаго/ и за́поведей Бо́жиих храни́телие,/ спаса́йте нас моли́твами ва́шими,/ ве́рою и любо́вию вас в по́мощь призыва́ющих.

И ны́не, пра́здника.

На стихо́вне стихи́ры глас 8:

Све́тлостию жития́ ва́шего,/ учи́телие равноапо́стольный,/ я́ко зве́зды небе́сныя, на тве́рди церко́вней просия́ли есте́/ и, мре́жею уче́ний ва́ших мно́гия язы́ки Христу́ улови́вше,/ ко Све́ту Непристу́пну востекли́ есте́,/ иде́же со А́нгелы ны́не водворя́ющеся,/ мольбу́ сотвори́те о нас,/ свяще́нную па́мять ва́шу о Го́споде пра́зднующих.

Стих: Свяще́нницы Твои́ облеку́тся в пра́вду,/ и преподо́бнии Твои́ возра́дуются.

Прииди́те, о празднолю́бцы,/ возвели́чим учи́тели,/ апо́столом равнопресто́льныя и слове́н сла́ву:/ и́ми бо от пре́лести бесо́вския свободи́вшеся,/ свет благове́стия Христо́ва прия́хом/ и позна́хом Предве́чное Сло́во,/ от мра́ка грехо́внаго изба́вльшеся.

Стих: Уста́ пра́веднаго поуча́тся прему́дрости/ и язы́к его́ возглаго́лет суд.

Кири́лле Богому́дре и Мефо́дие Боголюби́ве,/ Це́ркве слове́нския апо́столи и первоучи́тели/ и ве́рных засту́пницы,/ благоче́стия ревни́тели,/ Ду́ха Свята́го орга́ни сладкогла́снии,/ ны́не ве́лие дерзнове́ние у Христа́ Пастыренача́льника иму́ще,/ моли́теся о нас, честну́ю па́мять ва́шу соверша́ющих,/ да возведе́т от тли живо́т наш, я́ко Многоми́лостив.

Сла́ва, глас то́йже:

Ра́дуйся, дво́ице свяще́нная,/ све́том Богопозна́ния нас озари́вшая:/ Кири́лле, духо́вныя му́дрости исто́чниче живоно́сный,/ язы́ки слове́нския, жа́ждею истаява́ющия, напои́вый,/ Мефо́дие, моли́твы чи́стое обита́лище. / Христу́, Ему́же во сла́ве предстоите́,/ моли́теся приле́жно,/ да ку́пно с ва́ми Его́ велича́ем/ и превозно́сим во вся ве́ки.

И ны́не, пра́здника.

На благослове́нии хле́бов тропа́рь святы́м, дважды. И Богоро́дице Де́во: еди́ножды.

Тропа́рь святы́м, глас 4:

Я́ко апо́столом единонра́внии/ и слове́нских стран учи́телие,/ Кири́лле и Мефо́дие Богому́дрии,/ Влады́ку всех моли́те,/ вся язы́ки слове́нския утверди́ти в Правосла́вии и единомы́слии,/ умири́ти мир/ и спасти́ ду́ши на́ша.

НА У́ТРЕНИ

На Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника два́жды. Сла́ва: святы́х. И ны́не: пра́здника.

По 1-м стихосло́вии седа́лен, глас 3:

Тро́ице Живонача́льней, Ю́же немо́лчно славосло́вят а́нгельския си́лы/ и Ю́же велегла́сно во язы́цех пропове́даете,/ ны́не во Све́те непристу́пнем предстоя́ще, моли́теся приле́жно, Кири́лле и Мефо́дие,/ долго́в разреше́ние дарова́ти и ве́чнаго осужде́ния изба́вити/ любо́вию па́мять ва́шу почита́ющия.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

По 2-м стихосло́вии седа́лен, глас 5:

Да ра́дуются днесь ро́ди слове́нстии,/ свяще́нную па́мять учи́телей Богому́дрых све́тло пра́зднующе:/ те́ми бо нача́тся на сро́днем нам язы́це слове́нстем литурги́я Боже́ственная/ и все церко́вное служе́ние соверша́тися,/ и тем неисчерпа́емый кла́дязь воды́, теку́щия в жизнь ве́чную, даде́ся нам/ от нея́же пию́ще, не преста́нем велича́ти вас, Кири́лле и Мефо́дие. / Вы же, во сла́ве святы́х веселя́щеся,/ моли́теся приле́жно спасти́ся душа́м на́шим.

Сла́ва, и ны́не пра́здника.

Велича́ние:

Велича́ем вас,/ святи́и равноапо́стольнии Мефо́дие и Кири́лле,/ вся слове́нския страны́ уче́ньми свои́ми просвети́вшия/ и ко Христу́ приве́дшия.

Псало́м избра́нный святи́тельский.

По полиеле́и седа́лен, глас 4:

Прииди́те, просвети́тели на́ша велегла́сно хвала́ми почти́м:/ ти́и бо язы́ки слове́нския, гла́дом сло́ва Бо́жия погиба́вшия,/ ма́нною уче́ния Богому́драго напита́ста/ и преложе́нием Благове́стия сы́на Гро́мова на сро́дную им бесе́ду,/ я́ко луче́ю со́лнечною, просвети́ста,/ от нея́же и мы озаре́ние прие́мше, благода́рственно воззове́м:/ ра́дуйтсся, Кири́лле и Мефо́дие присносла́внии.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен, глас 4: Свяще́нницы Твои́ облеку́тся в пра́вду,/ и преподо́бнии Твои́ возра́дуются. Стих: Услы́шите сия́, вси язы́цы, внуши́те, вси, живу́щии по вселе́нней. Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие о́бщее святи́телем.

По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 6:

Апо́столом единонра́вныя: зри сла́вник на Го́споди, воззва́х:

И́на стихи́ра, глас то́йже:

Излия́ся благода́ть во устна́х ва́ших,/ преподо́бнии отцы́,/ и бы́сте па́стырие Христо́вы Це́ркве,/ уча́ще слове́сныя о́вцы/ ве́ровати в Тро́ицу Единосу́щную/ во Еди́ном Божестве́.

Кано́н пра́здника на 6 и святы́х на 8, глас 3.

Песнь 1

Ирмо́с: Во́ды дре́вле ма́нием Боже́ственным/ во еди́но со́нмище совокупи́вый/ и раздели́вши мо́ре изра́ильтеским лю́дем,/ Сей Бог наш препросла́влен есть,/ Тому́ Еди́ному пои́м, я́ко просла́вися.

Во́ды мяте́жа мирска́го прейти́ недоумева́я, преподо́бне Мефо́дие,/ оста́вил еси́ вся кра́сная ми́ра сего́/ и, во а́нгельстем о́бразе на неви́димыя враги́ во́инствуя,/ Бо́гу еди́ному порабо́тал еси́, ра́достно воспева́я:/ Тому́ еди́ному пои́м, я́ко просла́вися.

Избра́нный сосу́д от пеле́н показа́лся еси́, Кири́лле блаже́нне,/ ю́ношеских шата́ний чужд яви́вся и Му́дрость Боже́ственную возлюби́в,/ те́мже Святы́я Правосла́вныя Це́ркве уче́нием просвеще́н,/ и сам мно́гим учи́тель и просвети́тель был еси́.

Вода́ми уче́ний ва́ших ороси́вшася,/ слове́нския страны́ да́же додне́сь Влады́це Христу́ плоды́ благоприя́тны прино́сят. / Сего́ ра́ди ублажа́ет вас Свята́я Це́рковь, зову́щи:/ от бед изба́вите нас, уго́дницы Христо́вы.

Богоро́дичен: Во́ды грехо́вныя внидо́ша до души́ моея́, Влады́чице,/ и в тиме́нии страсте́й углебо́х,/ к Тебе́ прибега́ю, Всенепоро́чная,/ нечи́стых помышле́ний волне́ние утиши́/ и ми́рное устрое́ние ми да́руй.

Песнь кано́на преподо́бным Кири́ллу и Мефо́дию, соста́вленная митрополи́том Моско́вским Филаре́том

Ирмо́с, глас 5: Спаси́телю Бо́гу,/ путе́м но́вым и ди́вным из тьмы еги́петския лю́ди Своя́ изве́дшему/ и све́том Своего́ богопи́саннаго зако́на просвети́вшему,/ пои́м Ему́, я́ко просла́вися.

Богому́дрии учи́телие, святи́телие Кири́лле и Мефо́дие,/ от облагода́тствованнаго разуме́ния ва́шего/ низпосли́те луч све́та несве́тлому моему́ ра́зуму,/ о вас любому́дрствующему.

Бог, Ему́же ве́дома суть от ве́ка вся дела́ Его́,/ еще́ во о́трочестве твое́м, Богому́дре Кири́лле,/ назна́мена тя бы́ти прему́дрости Его́ люби́теля и служи́теля,/ показа́в тебе́ во сне обруче́ние твое́ с де́вою Софи́ею,/ Софи́я бо толку́ется прему́дрость.

Изхудо́жествовав пи́смена слове́нская, прему́дре Кири́лле,/ а́бие кни́ги Боже́ственныя, святы́я и моли́твенныя,/ те́ми написа́л еси́ и пре́дал еси́ лю́дем. / Моли́ Христа́, Бо́жию Прему́дрость,/ да сы́нове росси́йстии, кни́жнаго уче́ния вожделе́вше,/ не прелага́ются в науче́ния стра́нна и разли́чна,/ но сло́вом Бо́жиим и уче́нием святы́х да просвеща́ют ра́зумы своя́/ и благода́тию да утвержда́ют сердца́ своя́.

Испо́лнися ты́сяща лет,/ отне́леже и́стина Христо́ва и Ева́нгельский дух жи́зни/ вни́де в сло́во и пи́смя слове́нское твои́м, Богому́дре Кири́лле, служе́нием/ и да́же доны́не спаси́тельным богове́дением просвеща́ет слове́нския и росси́йския лю́ди. / О сем ра́дующеся и Христа́ Светода́вца сла́вяще,/ и твое, преподо́бне, благодея́ние благода́рне испове́дуем. / Ты же споспешеству́й нам твои́ми моли́твами,/ я́ко да и безле́тныя блаже́нныя жи́зни дости́гнем Правосла́вною ве́рою/ и за́поведей Христо́вых исполне́нием.

Богоро́дичен: Блага́я Ма́ти Блага́го Царя́ и Пра́веднаго Судии́,/ да́рующаго Ца́рствие Бо́жие язы́ку, творя́щему плоды́ Его́ и отъе́млющаго от недосто́йных,/ ми́лостива сотвори́ Его́ нам Твои́м предста́тельством,/ да неотъи́мет от нас Ца́рствия Своего́,/ я́ко не прине́сших Ему́ плодо́в благоче́стия,/ пра́вды, воздержа́ния, братолю́бия,/ но да обрати́т нас к покая́нию и исправле́нию/ и соблюде́т нас в чи́не сыно́в Ца́рствия Своего́.

Песнь 3

Ирмо́с: И́же от несу́щих вся приведы́й,/ сло́вом созида́емая,/ соверша́емая Ду́хом,/ Вседержи́телю Вы́шний,/ в любви́ Твое́й утверди́ мене́.

Глаго́л Госпо́день, я́ко – и́же по Мне ити́ хо́щет, да во́зьмет крест свой, –/ слу́хом се́рдца твоего́ услы́шав, преподо́бне Мефо́дие,/ крест и́ноческаго жития́ возложи́в на ра́мо твое́, после́довал еси́ Христу́,/ Его́же моли́, да и мене́, хла́днаго, в любви́ Свое́й утверди́т.

И́же дре́вле Иа́кову в со́ннем виде́нии ле́ствицу, к небеси́ возводя́щую, показа́,/ Той и тебе́, свя́те Кири́лле, еще́ о́троку су́щу, в ди́внем сне Софи́ю де́ву обручи́:/ се же бысть Престо́лу Его́ приседя́щая Прему́дрость,/ Я́же в любви́ Всевы́шняго утверди́ тя.

И́же от не су́щих вся Приведы́й, и вас, отцы́ досточу́днии,/ от чре́ва ма́терия освяти́ в сосу́ды избра́нная Себе́,/ во е́же пронести́ И́мя Его́ пред язы́ки;/ те́мже честну́ю па́мять ва́шу соверша́юще, мо́лим вас, Кири́лле и Мефо́дие,/ вла́ющийся ум наш во испове́дании пра́выя ве́ры утверди́ти.

Богоро́дичен: Я́же ми́рови мир пода́вшая/ и Нача́льника тишины́ ро́ждшая,/ укроти́ во́лны страсте́й мои́х, Чи́стая,/ и на ка́мени мя безстра́стия утверди́.

Святы́м седа́лен, глас 4:

Уподо́бил еси́ со́лнцу Тро́ицу Святу́ю Единосу́щную, Кири́лле Богодухнове́нне,/ во о́браз Святы́я Тро́ицы зри́мому на небеси́ со́лнцу созда́ну бы́ти, глаго́ля:/ подо́бие Бо́га Отца́ со́лнечный круг есть,/ не имы́й конца́, ни нача́ла,/ и, я́коже от кру́га со́лнечна исхо́дит луча́ све́та, поднебе́сную просвеща́ющая,/ си́це от Бо́га Отца́ ражда́ется Сын, О́тчее сия́ние,/ теплота́ же, вселе́нную оживля́ющая,/ от того́жде кру́га ку́пно с луче́ю излива́емая,/ подо́бие есть Ду́ха Свята́го,/ от Того́жде Отца́ исходя́щаго. / Ди́вному уче́нию твоему́ вне́млюще,/ и мы в Тро́ице Еди́ному Бо́гу покланя́емся,/ па́мять же твою́ ублажа́ем, досточу́дне.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Песнь 4

Ирмо́с: Положи́л еси́ к нам тве́рдую любо́вь, Го́споди:/ Единоро́днаго бо Твоего́ Сы́на/ за нына смерть дал еси́. / Те́мже Ти зове́м, благодаря́ще:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Положи́л еси́ хране́ние за́поведей, я́ко ка́мень краеуго́лен,/ на не́мже созида́я хра́мину души́ твоея́, преподо́бне Мефо́дие,/ Ду́ха Свята́го селе́ние сотвори́л ю еси́;/ аз же, селе́ние греха́ сый, к тебе́ припа́даю, всеблаже́нне,/ очи́сти мя росо́ю моли́тв твои́х, да зову́, благодаря́:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Даждь ми, да разуме́ю, что есть уго́дно Тебе́, Влады́ко, –/ взыва́л еси́, блаже́нне Кири́лле,/ егда́ со ю́ным царе́м в науче́ние кни́жное вдан был еси́. / Сего́ ра́ди, ку́пно со вне́шним любому́дрием,/ Ду́ха прему́дрости и стра́ха Бо́жия свы́ше прия́л еси́,/ земну́ю же му́дрость ни во что́же вмени́л еси́, зовы́й:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Положи́л еси́ любо́вь к Зижди́телю твоему́, я́ко печа́ть, на се́рдце твое́м, всеблаже́нне. / Сего́ ра́ди земну́ю обру́чницу и сла́ву ми́ра сего́ отри́нул еси́, Кири́лле,/ и, я́ко пти́ца, от се́ти ловя́щих бе́гая,/ в ти́хое приста́нище и́ночествующих дости́гл еси́/ и в ри́зу ра́дования обле́клся еси́, воспева́я со Мефо́дием:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Богоро́дичен: Положи́в беззако́ния и непра́вды моя́ предо мно́ю,/ ви́жду, я́ко па́че песка́ морска́го умно́жишася. / К Тебе́ прибега́ю, Всенепоро́чная,/ стру́пы души́ моея́ исцели́,/ да зову́ к Ро́ждшемуся от Тебе́, благодаря́:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Песнь 5

Ирмо́с: Я́ко ви́де Иса́ия обра́зно/ на Престо́ле превознесе́на Бо́га,/ от А́нгел сла́вы дориноси́ма,/ о, окая́нный, – вопия́ше, – аз!/ прови́дех бо воплоща́ема Бо́га, Све́та Невече́рня,/ и ми́ром Влады́чествующа.

Я́ко крин благоуха́нный, в пусты́ни процве́л еси́, преподо́бне Мефо́дие,/ моли́твами, бде́нием и поще́нием ду́шу твою́ украша́я,/ и, на земли́ равноа́нгельно пожи́в,/ ны́не со А́нгелы све́тло созерца́еши Све́та Невече́рня/ и ми́ром Влады́чествующа.

От А́нгел сла́вы дориноси́мому моля́ся в пусты́ни, Кири́лле,/ ну́ждею в Ца́рствующий град возвраще́н был еси́/ и са́ном свяще́нства украси́лся еси́,/ да путь спасе́ния челове́ком пока́жеши,/ све́том уче́ния просвеща́я и Безкро́вную Же́ртву о всех принося́ Све́ту Невече́рнему/ и ми́ром Влады́чествующу.

Я́ко кла́дязь прему́дрости неисчерпа́емый, яви́лся еси́, Богоно́се Кири́лле,/ егда́ в сарацы́ны на препре́ние ху́лящих Пресвяту́ю Тро́ицу от царя́ по́слан был еси́:/ не возмого́ша бо му́тными вода́ми злоуче́ния потопи́ти тя,/ Све́том Невече́рним свы́ше озаря́ема.

Богоро́дичен: Я́ко дре́во непло́дное, сый,/ ка́ко не ужаса́юся гро́знаго посече́ния, о окая́нный аз!/ Ско́ро притецы́ ко Богоблагода́тней, душе́ моя́:/ а́ще бо не Она́ засту́пит тя,/ узре́ти не и́маши Све́та Невече́рня и ми́ром Влады́чествующа.

Песнь 6

Ирмо́с: Бе́здна после́дняя грехо́в обы́де мя,/ и исчеза́ет дух мой;/ но простры́й, Влады́ко, высо́кую Твою́ мы́шцу,/ я́ко Петра́, мя, Упра́вителю, спаси́.

Се, я́ко пучи́на морска́я, естество́ Бо́жие есть,/ непостижи́мое умо́м и неизрече́нное глаго́лы, –/ рекл еси́ ко ага́ряном, прему́дре Кири́лле, –/ ту́ю бо пучи́ну кроме́ свята́го Ева́нгелия преплы́ти хотя́щий потопля́ются, не ве́дуще пе́ти:/ я́ко Петра́ ны, Упра́вителю, спаси́.

В бе́здне ра́зума лжеиме́ннаго угле́бшии ага́ряне/ та́йно яд сме́ртный предложи́ша тебе́;/ реки́й же во Ева́нгелии Христо́с:/ я́ко а́ще что сме́ртно испие́те, не вреди́т вы, –/ соблюде́ тя це́ла и с че́стию в Ца́рствующий град возврати́. / Ты же, царе́м и патриа́рхом досто́йно ублажа́емь,/ не превозне́слся еси́ и взыва́ти не преста́л еси́:/ я́ко Петра́ мя, Упра́вителю, спаси́.

Дре́вле реки́й Боже́ственный Дух:/ отдели́те Ми Варна́ву и Са́вла на де́ло, на не́же призва́х их;/ подо́бне и вас, отцы́ преподо́бнии,/ в слове́нския страны́ посла́ти повеле́,/ и та́ко лю́дие, во тьме и се́ни сме́ртней седя́щии,/ све́том уче́ния ва́шего просвети́вшеся, воззва́ша:/ я́ко Петра́ ны, Упра́вителю, спасл еси́.

Богоро́дичен: Бе́здна после́дняя грехо́в обы́де мя,/ и, тре́петом одержи́мь есмь, ужаса́яся всеконе́чнаго потопле́ния. / Те́мже мольбу́ приношу́ Ти, Пренепоро́чная:/ поми́луй стра́стную мою́ ду́шу,/ простри́ ру́ку Твою́, я́ко Блага́я,/ и, я́ко Петра́ спасе́ Сын Твой,/ та́ко мя, Упра́вительнице, спаси́.

Конда́к, глас 3:

Свяще́нную дво́ицу просвети́телей на́ших почти́м,/ Боже́ственных писа́ний преложе́нием исто́чник Богопозна́ния нам источи́вших,/ из него́же да́же додне́сь неоску́дно почерпа́юще,/ ублажа́ем вас, Кири́лле и Мефо́дие,/ Престо́лу Вы́шняго предстоя́щих/ и те́пле моля́щихся о душа́х на́ших.

И́кос:

В доброде́тели просия́вшия пропове́дники благоче́стия,/ и́стинныя столпы́ и основа́ния Це́ркве,/ трубы́ Боже́ственныя Христо́вых догма́тов,/ Богоно́сныя отцы́ Мефо́дия и Кири́лла, прииди́те, ве́рнии, восхва́лим:/ ти́и бо, мрак неве́рия от нас отгна́вше/ и е́реси нече́стия огне́м Ду́ха попали́вше,/ преложе́нием писа́ний род слове́нский из ди́вия ма́слины в благопло́дную премени́ша,/ и Боже́ственным Креще́нием в ве́ру Христо́ву приведо́ша,/ и вселе́нную всю мно́жеством чуде́с испо́лниша. / Того́ ра́ди днесь а́ки венцено́сцы предстоя́т Вседержи́телю Бо́гу, к ни́мже возопии́м:/ отцы́ Боже́ственнии и равноапо́стольный,/ предста́тельством ва́шим да́руйте всем племено́м слове́нским в правове́рии тве́рдость и единомы́слие,/ те́пле моля́щеся о душа́х на́ших.

Песнь 7

Ирмо́с: Пре́жде о́бразу злато́му, перси́дскому чти́лищу,/ о́троцы не поклони́шася,/ трие́ пою́ще посреде́ пе́щи:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Пре́жде еди́н со Еди́ным пребыва́я,/ ду́шу твою́, я́ко рай богонасажде́нный, сотвори́л еси́, Мефо́дие,/ та́же на про́поведь апо́стольскую ку́пно с Богому́дрым Кири́ллом шед,/ во страна́х слове́нских потруди́лся еси́,/ иде́же, я́ко о́троцы, огне́м нече́стия неопаля́еми, воспева́ете:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Иуде́и и сарацы́ны препре́л еси́, прему́дре Кири́лле,/ и страну́ Хаза́рскую святы́м Креще́нием просвети́л еси́, у́зников мно́жество свобожда́я,/ и в пусты́ни безво́дней во́ду сла́ную в сла́дкую преложи́л еси́. / Лю́дие же, спасе́ннии тобо́ю, воспева́ху:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Сосу́ди избра́ннии бы́сте, отцы́ преподо́бнии, пронести́ И́мя Госпо́дне пред язы́ки,/ сего́ ра́ди и и́ны страны́ слове́нския возжеле́ша све́том уче́ния ва́шего озари́тися. / Вы же предсуди́сте сла́дость безмо́лвия на труд апо́стольский премени́ти,/ да мно́жайшия Христу́ приобря́щете и ку́пно с ни́ми воспое́те:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: Сосу́д полн страсте́й еемь, Пресвята́я Богоро́дице Де́во,/ и сме́рти о́ныя после́дния и о́гненнаго преще́ния страшу́ся. / Но Ты, Пречи́стая, спаси́ мя, погиба́ющего,/ кре́постию препоя́ши дух мой,/ да плени́цы грехо́вныя расто́рг, благода́рственно воспою́:/ Изба́вителя плене́нных ро́ждшая, благослове́на еси́.

Песнь 8

Ирмо́с: Веще́ственнаго огня́ пла́мень/ невеще́ственным увяди́ша Богозри́мии о́троцы, и поя́ху:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Невеще́ственным све́том благода́ти вы́ну озаря́емь,/ прия́л еси́ сан свяще́нства, блаже́нне Кири́лле,/ и споспе́шествующу тебе́ Ду́ху Свято́му, писмена́ слове́нская изобре́л еси́,/ да богодухнове́нных книг на сро́дную им бесе́ду преложе́нием лю́дие просвети́вшеея, воспою́т:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Господа.

Пе́рвее сы́на Гро́мова неземны́я глаго́лы: в нача́ле бе Сло́во, –/ я́ко ве́ры на́шея глави́зну возгреме́ли есте́, отцы́ всехва́льнии. / Те́мже псалти́рь сладкогла́сную на глаго́лы слове́нския преложи́ли есте́,/ е́юже и ны́не Свята́я Це́рковь, веселя́щися, взыва́ет:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Невеще́ственным сокро́вищем обогати́сте нас, отцы́ досточу́днии:/ Боже́ственная бо Литурги́я на язы́це слове́нстем нача́тся от вас соверша́тися. / Сея́ благода́ти и мы додне́сь прича́стницы су́ще, воспева́ем Бо́га, глаго́люще:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Богоро́дичен: Огнь искуше́ний и напа́стей злых обы́де мя,/ к Тебе́ прибега́ю, Богоро́дице Де́во:/ не пре́зри, Чи́стая, моле́ний раба́ Твоего́,/ от одержа́щих мя лю́тых изба́ви,/ да, благословля́я, благословлю́ Тя и превознесу́ и́мя Твое́ во ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Тебе́, неопали́мую купину́ и Святу́ю Де́ву,/ Ма́терь Све́та и Богоро́дицу,/ наде́жду всех нас, велича́ем.

Тебе́ по достоя́нию восхвали́ти кто возмо́жет, Мефо́дие всесла́вне?/ По́двиги и труды́ твоя́,/ я́же апо́стольски спасе́ния ра́ди люде́й заблу́ждших подъя́л еси́, Кири́лле, кто изочте́т?/ Па́че же мы, ва́ми сла́вити Бо́га Вы́шняго на сро́днем нам язы́це научи́вшеся,/ единому́дренно и вас с Ним велича́ем.

Тебе́, Кири́лле блаже́нне, я́ко уже́ де́ло соверши́вшу и тече́ние сконча́вшу,/ бысть извеще́ние свы́ше о кончи́не твое́й,/ е́же прии́м, ра́достно воспе́л еси:/ о ре́кших мне, вни́дем во дворы́ Госпо́дни, возвесели́ся дух мой. / Та́же вожделе́в, в Го́рняя душе́ю возне́слся еси́,/ иде́же с Небе́сными си́лами Тро́ицу Единосу́щную вы́ну велича́еши.

Це́ркве Мора́вския епи́скопство прие́м, преподо́бне Мефо́дие,/ мно́гия труды́ и по́двиги, ве́ру святу́ю возвеща́я, подъя́л еси́,/ мно́гия беды́ и изгна́ния претерпе́л еси́,/ ны́не же ку́пно со святы́м Кири́ллом в Вы́шних ра́дующеся, моли́теся о нас,/ да мы я́ко засту́пники и хода́таи на́ша вы́ну вас велича́ем.

Богоро́дичен: Превы́шшая А́нгел и Херуви́м честне́йшая,/ предста́тельством святы́х Кири́лла и Мефо́дия, на на́ше смире́ние умилосе́рдися, мо́лим Ти ся,/ из глубины́ грехо́вныя возведи́ и ве́чнаго осужде́ния нас изба́ви,/ да ку́пно с ни́ми Тебе́, Ма́терь Све́та и Богоро́дицу, наде́жду всех нас, велича́ем.

Свети́лен:

Учи́тели святи́и,/ па́мять ва́шу све́тло пра́зднующе,/ мо́лим вас всеусе́рдно:/ язы́ки, и́хже сокро́вищем благове́стия обогати́сте,/ на ка́мени испове́дания Христо́ва утверди́те,/ и соблюди́те в ми́ре живо́т наш.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

На хвали́тех стихи́ры пра́здника 3 и святы́х 3, глас 4.

Подо́бен: Я́ко до́бля:

Кири́лле и Мефо́дие Богому́дрии,/ апо́стольским стопа́м после́дующе,/ ко взыска́нию люде́й заблу́ждших единому́дренно подви́гшеся,/ я́ко орли́ скоропаря́щии, страны́ слове́нския облете́ли есте́,/ я́же све́том богопозна́ния озари́вше,/ приведо́сте ко Иису́су Человеколю́бцу/ и Спа́су душ на́ших.

Виногра́да Христо́ва де́лателие,/ благоче́стия насади́тели,/ лю́ди слове́нския, я́ко дра́хму поги́бшую,/ со тща́нием взыска́вшее обрели́ есте́, Богоно́снии отцы́,/ ю́же в сокро́вищницу жи́зни ве́чныя прия́т,/ ра́дуяся, со А́нгелы Иису́с Человеколю́бец,/ и Спас душ на́ших.

Святы́я Тро́ицы побо́рницы/ и заблу́ждших наста́вницы,/ злохуле́ние ага́рянское препре́вшии/ и нече́стие иуде́йское посрами́вшии,/ Це́рковь, ю́же стяжа́ли есте́/ богоуго́дными труды́ и по́ты ва́шими,/ сохрани́те потщи́теся от наве́тов вра́жиих неврежде́ну/ и благоприя́тну Иису́су Человеколю́бцу/ и Спа́су душ на́ших.

Сла́ва, глас 6:

Просвети́телей на́ших благоче́стно па́мять соверша́юще,/ лю́дие, благода́рственно возопии́м:/ ра́дуйтеся, свети́льницы пресве́тлии,/ све́том Богопозна́ния страны́ слове́нския озари́вшии,/ ра́дуйтеся, па́стырие до́брии,/ слове́сныя о́вцы, в де́брех неве́рия разсе́янныя,/ во еди́но собра́вшии/ и к Пастыренача́льнику Христу́ приве́дшии. / Его́же велича́юще, вас ублажа́ем.

И ны́не, пра́здника.

Славосло́вие вели́кое. И отпу́ст.

НА ЛИТУРГИ́И

Блаже́нны от кано́на святы́х, пе́сни 3-я и 6-я. Проки́мен, глас 7: Честна́ пред Го́сподем/ смерть преподо́бных Его́. Стих: Что возда́м Го́сподеви о всех, я́же воздаде́ ми? Апо́стол ко Евре́ем, зача́ло 318. Аллилу́ия, глас 2: Свяще́нницы Твои́ облеку́тся в пра́вду,/ и преподо́бнии Твои́ возра́дуются. Ева́нгелие от Матфе́я, зача́ло 11. Прича́стен: В па́мять ве́чную:

зри молитвы ниже

Кано́н моле́бный святы́м равноапо́стольным учи́телем Слове́нских язы́ков Кири́ллу фило́софу и блаже́нному Мефо́дию. Глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Во́ду проше́д, я́ко су́шу,/ и еги́петскаго зла избежа́в,/ изра́ильтянин вопия́ше:/ Изба́вителю и Бо́гу на́шему пои́м.

Ки́я досто́йныя принесу́ похва́льныя пе́сни Богослове́сником?/ Све́та дар свы́ше посли́те ми,/ да досто́йно воспою́ ва́шу па́мять.

Ю́ность измла́да твою́ без поро́ка восприи́м,/ Влады́це своему́ после́довав, свя́те Кири́лле блаже́нне. / Тем тя досто́йно сла́вит вся тварь.

Ро́су источи́ Бо́жия Ду́ха, восприи́м от Бо́га, свя́те,/ я́ко гром, возгреме́ в конце́х,/ сло́во разсева́я во язы́цех.

Илия́ други́й ра́вный яви́ся на земли́, Мефо́дие свя́те,/ вся́кия е́реси попаля́я Богодохнове́нным уче́нием.

Богоро́дичен: Чи́ни Тя а́нгельстии и челове́честии,/ Безневе́стная Ма́ти, хва́лят непреста́нно,/ Зижди́теля бо их, я́ко Младе́нца, на руку́ Свое́ю понесла́ еси́.

Песнь 3

Ирмо́с: Ты еси́ утвержде́ние/ притека́ющих к Тебе́, Го́споди,/ Ты еси́ Свет омраче́нных,/ и пое́т Тя дух мой.

Ле́ствица избра́на яви́ся, фило́софе Богогла́сне,/ вся бо уче́нием на Не́бо возво́диши.

Ангелообра́зно житие́ живы́й на земли́, прему́дре Константи́не,/ досто́ин всем нарече́ся учи́тель.

Фарао́на мы́сленнаго в мо́ри жите́йстем погрузи́,/ избра́н во́ин яви́ся Христа́ Бо́га, Мефо́дие.

Иере́йскую слу́жбу вознося́ пред Бо́га,/ обре́теся досто́ин, ра́вен А́нгелом, о́тче Мефо́дие.

Богоро́дичен: Тебе́ вси и́мамы прибе́жище и сте́ну на́шу, христиа́ны,/ и Тебе́ сла́вим немо́лчно, Безневе́стная.

Седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости Сло́во:

Я́ко заря́, просвеща́я всю зе́млю,/ еретики́ го́ниши на восто́це, и за́паде, и се́вере же, и ю́зе,/ триязы́чники пра́виши, пропове́дая конце́м, на язы́це их глаго́ля, кни́ги прелага́я. / Ри́ма же доше́д, ту и те́ло свое́ положи́, блаже́нне,/ и ду́шу свою́ в ру́це Госпо́дни пре́дал еси́,/ благове́рный учи́телю,/ моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние пода́ти.

Песнь 4

Ирмо́с: Ты моя́ кре́пость, Го́споди,/ Ты моя́ и си́ла,/ Ты мое́ Бог, Ты мое́ ра́дование,/ не оста́вль не́дра О́тча/ и на́шу нищету́ посети́в. / Тем с проро́ком Авваку́мом зову́ Ти:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Лику́я со А́нгелы на Небесе́х,/ приле́жно за ны моли́ся/ со А́нгелы, и проро́ки, и апо́столы,/ вся́кия ско́рби отгоня́я и напа́стныя прило́ги разоря́я и беды́, Богогла́се.

Очи́щ измла́да, свя́те, ду́шу твою́ и те́ло,/ досто́ин сосу́д обре́теся Пресвято́му Ду́ху, о́тче Кири́лле блаже́нне,/ И́мже просве́щся, сия́еши в ми́ре,/ исцеле́ния всем оби́льно подая́, пресла́вне.

Стопа́ми всю вселе́нную освяти́, Богогла́се о́тче Мефо́дие,/ сло́во раздая́ всем страна́м, но́вым язы́ком,/ те́мже тя, бла́же, вся тварь сла́вит,/ твои́ми словесы́ просвеща́ема.

Обре́теся но́вый Па́вел, прему́дре,/ весь мир Бо́гови приобре́те,/ разу́мно Крест Христо́в на ся восприи́м, дои́де до за́пада, свя́те,/ лесть и́дольскую всю разоря́я, вся е́реси, блаже́нне, потребля́я.

Богоро́дичен: Ты ве́рным похвала́ еси́, Безневе́стная,/ Ты заступле́ние, Ты прибе́жище христиа́ном, стена́ и приста́нище,/ к Сы́ну бо Своему́ мольбы́ но́сиши, Непоро́чная,/ и от бед спаса́еши ве́рою и любо́вию Богоро́дицу Чи́стую Тя зна́ющия.

Песнь 5

Ирмо́с: Просвети́ нас повеле́нии Твои́ми, Го́споди,/ и мы́шцею Твое́ю высо́кою/ Твой мир пода́ждь нам,/ Человеколю́бче.

Фило́софову му́дрость поче́рпл еси́/ и бе́здны Бо́жия сокро́вища,/ и́миже озари́вся, слово разсе́я в язы́ки но́вы.

А́нгельския чи́ны преспе́л еси́, му́дре,/ на земли́, я́ко безпло́тен, яви́ся,/ Христо́выми заря́ми просвеща́я вселе́нную.

И́дольскую лесть безбо́жную искорени́,/ сла́дость всем источа́я Бо́жия словесе́,/ свя́те Мефо́дие.

Бо́жию при́сно Престо́лу, свя́те, предстои́ши,/ приле́жно за ны моли́ся,/ творя́щия ве́рно твою́ па́мять.

Богоро́дичен: Помоли́ся вы́ну Сы́ну Своему́ и Бо́гу на́шему,/ Браконеиску́сная Мари́е Чи́стая,/ посла́ти нам, ве́рным, ве́лию ми́лость.

Песнь 6

Ирмо́с: Моли́тву пролию́ ко Го́споду/ и Тому́ возвещу́ печа́ли моя́,/ я́ко зол душа́ моя́ испо́лнися/ и живо́т мой а́ду прибли́жися,/ и молю́ся, я́ко Ио́на:/ от тли, Бо́же, возведи́ мя.

Лю́тыми страстьми́ одержи́ми/ и напа́стною бу́рею дви́жими,/ вопие́м ти, святы́й учи́телю:/ ни́щия своя́ рабы́ изба́ви от бед,/ ско́рым посеще́нием вся ско́рби отгоня́я, Богогла́се.

Апо́столом ра́вну благода́ть Пречи́стаго Ду́ха, о́тче, прии́м,/ испо́лнь весь мир благоче́стия, сла́достно наставля́я,/ ре́ки бо живо́тныя, по гла́су Бо́жию истека́ющия из тебе́,/ мир возвесели́ша.

Жите́йскую сла́ву на земли́ всю оста́вль, блаже́нне о́тче,/ Влады́це своему́ и Бо́гу весь приве́ржеся душе́ю и те́лом,/ тем тя досто́йна нам всем по́дал есть учи́теля.

Ересе́м всем проти́вен яви́ся благода́тию, Мефо́дие, досто́йными отве́ты,/ от Отца́ у́бо Пара́клита исходя́ща, а не от Сы́на, глаго́ля,/ но ра́венством Тро́ицу чи́сте испове́дая.

Богоро́дичен: Не преста́ни о нас моля́щи, Пресвята́я Богоро́дице Де́во,/ я́ко ве́рным утвержде́ние Ты еси́,/ и наде́ждою Твое́ю крепи́мся. / Те́мже Тя и из Тебе́ воплоще́ннаго Бо́га прославля́ем.

Конда́к, глас 2.

Подо́бен: Тве́рдыя ве́ры:

Тве́рдаго и Богодохнове́ннаго уче́ния/ просвеща́я мир пресве́тлыми заря́ми,/ обтече́, я́ко мо́лния, вселе́нную, Кири́лле свя́те,/ разсева́я Бо́жие сло́во на за́паде, и се́вере, и ю́зе,/ мир просвеща́я уче́нием, свя́те.

Ин конда́к, глас то́йже:

Пресве́тло житие́ возлюби́, свя́те,/ заря́ми трисо́лнечными Божества́ освеща́емь,/ прии́де, я́ко мо́лния, во всю вселе́нную,/ се́верную и ю́жную зе́мли просвеща́я,/ за́падным же свет незаходи́м яви́ся. / Те́мже и ны́не мрак грехо́вный прогна́в, свя́те,/ свы́ше испроси́ благода́ть духо́вную,/ и́маши бо дерзнове́ние к Бо́гу.

Песнь 7

Ирмо́с: От Иуде́и доше́дше, о́троцы/ в Вавило́не иногда́/ ве́рою Тро́ическою пла́мень пе́щный попра́ша, пою́ще:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Неоску́дно сркро́вище яви́ся, Кири́лле, Пресвято́му Ду́ху,/ И́мже просве́щся, научи́ весь мир язы́ки воспева́ти:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Авраа́м други́й преселе́нием яви́ся, о́тче Кири́лле, в зе́млю Ханаа́нску,/ ю́же просвети́ сло́вом но́ва уче́ния, воспева́я:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Мора́вская страна́, ве́лий за́ступ и столп име́я к Бо́гу, тобо́ю просвеще́на,/ научи́ся воспева́ти в свой язы́к:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Ева́нгельскому словеси́ досто́ин яви́ся, о́тче Мефо́дие,/ я́сно испове́дати Тро́ицу и научи́ти концы́ всех язы́к воспева́ти:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: Из деви́ческих ложе́сн вопло́щся,/ яви́ся на спасе́ние на́ше,/ те́мже Ма́терь Твою́ ви́девше Богоро́дицу, правове́рно вопие́м:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Песнь 8

Ирмо́с: Седмери́цею пещь/ халде́йский мучи́тель/ Богочести́вым неи́стовно разжже́,/ си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев,/ Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Тобо́ю нам, пресвя́те, свет возсия́,/ те́мным и омраче́нным грехми́ лю́тыми,/ ты бо, я́ко свет, проше́л еси́ до за́пада,/ бесо́вскую лесть и е́ресь посека́я. / Те́мже твою́ днесь пра́зднующе па́мять, вси вопие́м:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

От восто́ка прои́де, я́ко со́лнце светоза́рное,/ лесть прогна́ бесо́вскую, Богогла́се,/ ту́чами кни́жными сла́стно напои́ весь мир,/ сло́во раздая́ язы́ком, вопия́:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Досто́йну ти похвалу́ кто изрещи́ мо́жет,/ по́двиги и труды́ твоя́ почита́я?/ Возгреме́, я́ко гром, во всех конце́х,/ слове́сный плод всем раздава́я, о́тче Мефо́дие,/ тем, тя чту́ще, ве́рно вопие́м:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Илии́ рве́нием, и кро́тостию Моисе́ю,/ и незло́бием Дави́ду подо́бяся,/ изря́ден при́тчами и наказа́нием прему́др/ и сла́стию прему́дро вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богоро́дичен: Черто́г ца́рский, в не́мже Христо́с полежа́,/ свобо́ду челове́ческому ро́ду подая́,/ ю́же пронареко́ша пречестни́и проро́цы,/ Христа́ Бо́га на́шего Преве́чную Святы́ню,/ Того́ благослови́те, Мари́ю воспо́йте, лю́дие,/ и превозноси́те во вся ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Вои́стинну Богоро́дицу,/ Тя испове́дуем,/ спасе́ннии Тобо́ю, Де́во Чи́стая,/ с Безпло́тными ли́ки Тя велича́юще.

Я́ко ча́да твоя́, блаже́нне, приими́ нас, припа́дающих ти,/ и пречи́стыми моли́твами свои́ми/ за ны, свя́те, помоли́ся ко Го́споду.

Приими́, Богогла́се, моле́бную ти песнь принося́щих,/ и предвари́ к Бо́гу моли́твами свои́ми,/ и от напа́сти и беды́ изба́ви ны, свя́те, тебе́ велича́ющих.

Очи́сти мя, молю́ся, твои́ми моли́твами,/ Богогла́се о́тче Мефо́дие/ от лю́тых грех, и́миже мя уязви́ враг.

Ю́же ти прино́сим мольбу́, преблаже́нне,/ приими́ из уст недосто́йных/ и приле́жно моли́ся ко Христу́ за ста́до свое́.

Богоро́дичен: Приста́нище Тя спасе́нное све́дуще,/ пресвято́му Твоему́ рождеству́ ве́ровавше,/ от бед изба́вити ны Тебе́ мо́лимся.

Стихи́ры на целова́ние, глас 8:

Кири́лле, сла́вне учи́телю добро́те,/ научи́ мора́влены свои́ми язы́ки Бо́га благодари́ти,/ прелага́я на слове́нский язы́к от гре́ческаго зако́н Госпо́день/ и уча́ пра́вде Его́. / Тем ны́не, ра́дующеся, слове́нстии наро́ди/ Бо́гу сла́ву возсыла́ют.

Кто мо́жет испове́дати чудеса́ Госпо́дни,/ я́же сотвори́ сла́вным Свои́м Кири́ллом?/ От я́да сараци́нскаго изба́ви/ и от тли же го́рькия исто́рже,/ утвержда́я в хоза́рех ве́ру Госпо́дню,/ и уста́ им заключи́ язы́ком его́,/ услади́ во́ды го́рькия/ и и́на ди́вная тьма́ми соде́я.

Сла́ва, глас то́йже:

О сла́дкий учи́телю Кири́лле,/ о ти́хая бесе́до,/ о милосе́рдное се́рдце и у́ме прему́дрый,/ о глаго́лы, сла́ждшии ме́да,/ о́ными бо страны́ прелета́я, я́ко оре́л. / О вторы́й Па́вле и учениче́ Петро́в,/ в его́же гра́де изво́ли почи́ти,/ помяни́ ны, гре́шныя, ко Го́споду/ и моли́твами твои́ми спаси́ ны.

И ны́не, Богоро́дичен.

Моли́тва

О пресла́внии просвети́телие слове́нских язы́к, святи́и равноапо́стольнии Мефо́дие и Кири́лле, ва́ших писме́н и уче́ний све́том просвети́вшеся и в ве́ре Христо́вой наста́вльшеся, я́ко ча́да ко отце́м, усе́рдно ны́не прибега́ем и сокруше́нием серде́чным мо́лимся: а́ще и заве́т ва́ших не солюдо́хом, о угожде́нии бо Бо́гу небрего́хом и от бра́тняго единомы́слия в ве́ре отпадо́хом, оба́че я́коже дре́вле в земно́м житии́ ва́шем, си́це и ны́не гре́шных и недосто́йных не отврати́те тщи, но, я́ко иму́ще ве́лие ко Го́споду дерзнове́ние, приле́жно Того́ моли́те, да обрати́т нас в путь спасе́ния, да умири́т раздо́ры единове́рных, да приведе́т к единомы́слию отпа́дших и всех нас ду́хом любве́ да соедини́т Еди́ней Святе́й, Собо́рней и Апо́стольстей Це́ркви! Ве́мы бо, я́ко мно́го мо́жет моли́тва пра́ведных ко благосе́рдию Влады́ки. Не оста́вите у́бо нас, уны́лых и недо́стойных, чад ва́ших, и́хже ра́ди грехо́в па́ства ва́ша, враждо́ю разделя́ема и собла́знми иносла́вных прельща́ема, ума́лися, о́вцы же слове́сныя, разрева́емы, восхища́ются во́лки губи́тельными. Пода́ждьте у́бо нам моли́твами ва́шими ре́вность Правосла́вия, я́ко да оте́ческая преда́ния до́бре сохрани́м, кано́ны церко́вныя ве́рно соблюде́м, вся́ких лжеуче́ний стра́нных отбежи́м и, та́ко в житии́ богоуго́днем преспева́юще, жи́зни ра́йския на Небеси́ сподо́бимся, иде́же ку́пно с ва́ми просла́вим в Тро́ице Еди́наго Бо́га во ве́ки веко́в. Ами́нь.

И́на моли́тва

О всехва́льнии равноапо́столи Мефо́дие и Кири́лле, припа́дающе пред честно́ю ико́ною ва́шею, усе́рдно мо́лим вы: воззри́те ми́лостивно на нас, и́хже трудо́м ва́шим просвети́ли есте́, и оградите́ нас неусы́пным предста́тельством ва́шим от злых ко́зней вра́жиих! При́зрите у́бо на виногра́д сей, его́же насади́ли есте́, и не преда́йте ди́веему ве́прю озоба́ти его́. Сохрани́те, святи́и уго́дницы Бо́жии, Це́рковь на́шу Правосла́вную, ю́же вы назда́ли есте́ на краеуго́льном Ка́мени, Христе́, я́ко да бу́дет недви́жима, но да разсы́пятся о Ка́мень сей во́лны вся́каго малове́рия. Укрепи́те па́стырей на́ших во всех доброде́телех и в по́двизе пропове́дания, вразуми́те же пасо́мых, во е́же послу́шати гла́са их. Сохрани́те вся страны́ слове́нския от вся́каго оскуде́ния, от огня́ и меча́, от смертоно́сныя я́звы и от вся́каго зла. Услы́шите и вся́каго челове́ка, с ве́рою к вам приходя́щаго и благода́тныя по́мощи ва́шея тре́бующаго. В стра́шный же час сме́ртный предста́ните всем нам блази́и хода́таи и те́мных зра́ков де́монских прогони́телие, да в ми́ре и покая́нии сконча́еше земно́е по́прище, дости́гнем ве́чных благ наслажде́ния и ку́пно с ва́ми просла́вим Пресвяту́ю Тро́ицу – Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Обновле́ние Царягра́да и свята́го священному́ченика Моки́я

Стихи́ры священному́ченика, глас 4.

Подо́бен: Я́ко до́бля:

Я́коже светоза́рное со́лнце,/ от за́пада возсия́л еси́,/ озаря́я всю подсо́лнечную мо́лниями страда́ния,/ Богому́дре пребога́те,/ страда́льцев удобре́ние,/ иере́ев благоле́пие,/ равностоя́телю святы́х А́нгелов,/ пре́лести кре́пость потреби́вый,/ Богоблаже́нне Моки́е.

Благоче́стием разжига́емь,/ и страда́нием изощре́н,/ и му́жеством, Моки́е, пома́зан,/ небокова́нен был еси́, сла́вне, меч,/ ополче́ния враго́в до конца́ потребля́ющ. / Те́мже днесь све́тлую, и светоно́сную,/ и святу́ю пра́зднуем твою́ па́мять,/ сла́ва му́чеников и похвала́.

И колесы́ сокруша́емь,/ и огне́м попаля́емь,/ и звере́м, блаже́нне, помета́емь,/ и изгна́нием оскорбля́емь,/ и мече́м усека́емь,/ не отве́рглся еси́ Христа́,/ ни и́долом поже́рл еси́. / Те́мже прия́л еси́ венцы́ побе́дныя/ и приче́лся еси́ лико́м безпло́тных,/ о всем ми́ре моля́ся.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Тропа́рь, глас 4:

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д;/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Моки́е. / Моли́ Христа́ Бо́га/ спасти́ся душа́м на́шим.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Кано́н, глас 4.

Песнь 1

Ирмо́с: Отве́рзу уста́ моя́,/ и напо́лнятся Ду́ха,/ и сло́во отры́гну Цари́це Ма́тери,/ и явлю́ся, све́тло торжеству́я,/ и воспо́ю, ра́дуяся, Тоя́ чудеса́.

К широте́, блаже́нне, твои́х похва́л напра́ви ума́ моего́ тесноту́/ и свет низпосли́ се́рдцу моему́,/ пою́щу светоно́сную и сла́вную па́мять твою́, му́чениче прехва́льне.

Звезду́ многосве́тлую Це́рковь познава́ет тя,/ тоя́ твердь уясня́ющаго све́тлостию страда́ний твои́х, преблаже́нне,/ му́чеников украше́ние, Моки́е всему́дре.

Твои́ми кровьми́ безбо́жие разорил еси́,/ по́двиги бра́нными враги́ разрази́л еси́,/ снеда́емь огне́м, нечеству́ющих всю попали́л еси́ суету́.

Желе́зом стру́жемь и огне́м оскорбля́емь,/ зла́та светле́йши, Моки́е, был еси́,/ изображе́ние Христо́вых страсте́й и ве́ры побо́рник, Богоблаже́нне.

Богоро́дичен: Ра́дости нам Хода́таица, я́ко прии́мши исполне́ние всего́ Божества́,/ яви́лася еси́, Всенепоро́чная. / Те́мже вси Тебе́, ра́дуйся, я́коже А́нгел, согла́сно взыва́ем,/ Богора́дованная.

Песнь 3

Ирмо́с: Не му́дростию, и си́лою, и бога́тством хва́лимся,/ но Тобо́ю, О́тчею Ипоста́сною Му́дростию, Христе́:/ несть бо свят, па́че Тебе́, Человеколю́бче.

Обнаже́н, к подвиго́м и к боре́нием отлучи́лся еси́,/ си́лою Креста́ не́мощь твою́ укрепля́я,/ те́мже велехва́льнаго зми́я низложи́л еси́.

Сме́ртию вре́менною безсме́ртное благосла́вие,/ боле́зней ра́ди плотски́х ве́чное наслажде́ние обре́л,/ я́коже возжела́л еси́, му́чениче непобеди́ме.

К нетле́нию от тли вои́стинну преше́л еси́ кра́йнею любо́вию,/ ра́достно вмести́лся еси́,/ А́нгелом соприча́стник быв, Моки́е.

Богоро́дичен: Тя прему́дрость Бо́жия пречи́стое селе́ние обре́тши,/ от Твои́х чи́стых крове́й воплоща́ется/ и по рождестве́ нетле́нну показа́.

Седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Вознесыйся:

Наро́читый всем страстоно́сец,/ врага́ до конца́ смири́вый и о́гненное муче́ние претерпе́вый кре́пко, Моки́й сла́вный,/ похвала́ми да почте́н бу́дет:/ сей бо претерпе́ нестерпи́мыя му́ки и, усече́н быв во главу́/ ко Христу́ венцено́сец взы́де, ра́дуяся.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Песнь 4

Ирмо́с: Седя́й в сла́ве на престо́ле Божества́/ во о́блаце ле́гце,/ прии́де Иису́с Пребоже́ственный/ Нетле́нною Дла́нию и спасе́ зову́щия:/ сла́ва, Христе́, си́ле Твое́й.

Ко́жаных риз ве́тхаго умерщвле́ния совле́клся еси́, блаже́нне,/ всю́ду те́лом стру́жемь, во оде́жду нетле́ния обле́клся еси́/ и наслажда́ешися дре́ва жи́зни, ра́дуяся.

Украси́лся еси́ благозра́чием доброде́телей, пресла́вне,/ уясни́лся еси́ боле́зньми добротво́рнаго страда́ния,/ уподо́бився А́нгелом, я́коже бо безпло́тен, сломле́ния и ра́ны претерпе́л еси́.

Безбо́жия глубина́ тя ника́коже погрузи́:/ держа́вною бо руко́ю тя Соде́тель спасе́,/ ре́ки мук не поколеба́ша души́ твоея́ столпа́, му́дре, непоколе́блемаго.

Богоро́дичен: И́же во́лею вся созда́вый хоте́нием/ от Твои́х крове́й плоть Себе́ созда́/ и во двою́ существу́ Еди́н происхо́дит, Ма́ти Де́во, спаса́я нас бла́гостию.

Песнь 5

Ирмо́с: Ты, Го́споди, мой Свет,/ в мир прише́л еси́,/ Свет святы́й, обраща́яй из мра́чна неве́дения/ ве́рою воспева́ющия Тя.

Тя си́лу держа́вну на врага́ неви́димаго му́ченик Твой стяжа́в,/ некре́пкую сего́ кре́пость, Христе́, низложи́.

Твои́ми кровьми́ земля́ освяти́ся, блаже́нне,/ твои́ми ра́нами уязви́ся де́монский полк, Богому́дре досточу́дне.

Тя иму́щи све́тла би́сера и че́стна во увязе́нии свое́м,/ честна́я Це́рковь, всеблаже́нне, украша́ется.

Богоро́дичен: Свет безле́тный нам, О́тчее сия́ние, родила́ еси́ под ле́том,/ бога́тством бла́гости бы́вша, Всенепоро́чная.

Песнь 6

Ирмо́с: Пожру́ Ти со гла́сом хвале́ния, Го́споди,/ Це́рковь вопие́т Ти,/ от бесо́вския кро́ве очи́щшися/ ра́ди ми́лости отребр Твои́х исте́кшею кро́вию.

Любо́вию, и наде́ждею, и ве́рою вооружи́ Подвигополо́жник вели́кий/ кре́пка ору́жника благоче́стия. / Сего́ ра́ди пре́лести низложи́ утвержде́ние.

Любве́ плотски́я ум отлучи́л еси́/ и, Жениха́ добро́ты неизрече́нныя зря,/ му́ки нивочто́же вмени́л еси́, прехва́льне.

Немо́кренно муче́ния преше́л еси́ пучи́ну/ и к Вы́шним приста́нищем благи́х со всем бога́тством устреми́лся еси́,/ побе́ды вене́ц прие́м.

Богоро́дичен: Бе́здну милосе́рдия, Христа́, Ро́ждшая,/ от грехо́вныя глубины́ мя, я́ко ми́лостива Еди́на, возведи́/ и от бу́ри помышле́ний сопроти́вных спаси́.

Конда́к, глас 8.

Подо́бен: Тве́рдыя:

Вооружи́вся щито́м ве́ры,/ нечести́вых ополче́ния стерл еси́, священному́чениче,/ и вене́ц от Христа́ взял еси́, Моки́е,/ тем и, со А́нгелы ра́дуяся, спаса́й от бед пою́щия тя,/ моля́ непреста́нно о всех нас.

И́кос:

Име́яй ду́шу скве́рнену и те́ло от безчи́сленных собла́зн/ и бу́рею лю́те погружа́емь,/ не сме́ю глаго́лати, ниже́ могу́, твоея́ похвалы́, блаже́нне священному́чениче,/ но я́ко исто́чник сый, мно́гия ми отмы́й собла́зны/ и во отверзе́ние усто́м сло́во да́ти моли́ся,/ мо́лишися бо непреста́нно о всех нас.

Песнь 7

Ирмо́с: Спасы́й во огни́ авраа́мския Твоя́ о́троки/ и халде́и уби́в,/ я́же пра́вда пра́ведно уловля́ше,/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

В пещь вве́ржен быв, обре́л еси́ тя ороша́ющаго Сло́ва/ во зра́це а́нгельсте, ю́ноши три спа́сшаго, вопия́, преблаже́нне:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

На мечи́, на огнь и на разжже́нныя сосу́ды, му́чениче, противоста́л еси́ му́жески,/ си́лою Боже́ственною укрепля́емь, и вопия́л еси́, ра́дуяся:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Кро́вными твои́ми то́ки угаси́л еси́ пре́лести пла́мень,/ терпе́ния же огне́м зажже́нное хвра́стие попали́л еси́ и́дольское, поя́:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: Тя, безсме́ртнаго исто́чника во́ду оставле́ния еди́ну источи́вшую нам,/ Иису́са Христа́, Присноде́во, воспева́ем, зову́ще:/ Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Песнь 8

Ирмо́с: О́троки благочести́выя в пещи́/ Рождество́ Богоро́дичо спасло́ есть,/ тогда́ у́бо образу́емое,/ ны́не же де́йствуемое,/ вселе́нную всю воздвиза́ет пе́ти Тебе́:/ Го́спода по́йте, дела́,/ и превозноси́те Его́ во вся ве́ки.

Порфи́ру от твои́х крове́й очервлени́в и се́ю обложе́н,/ нося́ же вме́сто ски́птра ору́жие непобеди́мое, сца́рствуеши, Моки́е, Царю́ всех,/ Го́спода воспева́йте, дела́, зовы́й,/ и превозноси́те Его́ во вся ве́ки.

Я́ко со́лнце, днесь ми́ру па́мять твоего́ страда́ния возсия́,/ вся озаря́ющи и мрак отгоня́ющи де́монския зло́бы, сла́вне Моки́е,/ в не́йже ра́достно тя пое́м, благословя́ще Христа́ во ве́ки.

Устро́ив колесни́цу, Богому́дре, твоего́ страда́ния кро́вию, взя́тся к Небе́сным,/ дости́гл еси́ чи́ны мы́сленных сил и страда́лец ли́ки,/ с ни́миже предстоя́ Тро́ице, всегда́ моли́ о пою́щих тя.

Богоро́дичен: В тебе́ ви́дена бы́ша ше́ствия Вели́каго Царя́ Сил,/ дверь Небе́сная, Отрокови́це Неискусобра́чная, Я́же челове́ков смеше́ние озе́мльствовавшая. / Те́мже Тя, Де́ву, пое́м и превозно́сим во ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Е́ва у́бо неду́гом преслуша́ния/ кля́тву всели́ла есть;/ Ты же, Де́во Богоро́дице,/ прозябе́нием чревоноше́ния ми́рови благослове́ние процвела́ еси́. / Тем Тя вси велича́ем.

Пребога́т, и полн просвеще́ния быв, и стра́стию украша́ем,/ внутрь вмести́лся еси́ черто́га, с му́дрыми де́вами веселя́ся,/ и добро́ту зри́ши недомы́сленную, ея́же све́тлость пре́жде стяжа́л еси́.

Во граде́х ины́х предпострада́в, сла́вне,/ византи́йский град дости́гл еси́, му́чениче,/ в не́мже твои́х по́двигов кончи́ну и побе́ды вене́ц прия́л еси́,/ я́ко страда́лец непобеди́м,/ его́же огражда́еши мольба́ми твои́ми.

Обре́л еси́ возме́здие я́ко вои́стинну боле́зней твои́х Ца́рство недви́жимое,/ стал еси́, жела́нием, всеблаже́нне, дре́ву живо́тному присту́пль,/ и бог по прича́стию быв, Моки́е му́чениче досточу́дне.

Богоро́дичен: Глаго́лом после́дующе Твои́м, всегда́ Тя, Де́во, ублажа́ем:/ Сло́во бо нам неизрече́нно, от Отца́ пре́жде век возсия́вшее, родила́ еси́,/ я́ко Сам благоизво́ли, Его́же досто́йно велича́ем.

НА ЛИТУРГИ́И

Проки́мен, глас 7: Возвесели́тся пра́ведник о Го́споде/ и упова́ет на Него́. Стих: Услы́ши, Бо́же, глас мой, внегда́ моли́ти ми ся к Тебе́. Апо́стол к Тимофе́ю, зача́ло 292. Аллилу́ия, глас 4: Пра́ведник, я́ко фи́никс, процвете́т: Ева́нгелие от Иоа́нна, зача́ло 51. Прича́стен: В па́мять ве́чную:

 

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО