Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1795г. е роден Петър Берон
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.
Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Тропарь
глас 4
Искупил ны еси от клятвы законныя/ Честною Твоею Кровию,/ на кресте пригвоздився, и копием прободся,/ безсмертие источил еси человеком,// Спасе наш, слава Тебе.
Кондак
глас 8
Нас ради Распятаго, приидите, вси воспоим:/ Того бо виде Мария на Древе, и глаголаше:// аще и распятие терпиши, Ты еси Сын и Бог Мой.
ВEЛИКИ ПETЪК, ЗA ПРEДATEЛСTВОTО НA ИУДA
 |
| Предателството на Иуда. Детайл от стенопис в манастир Ватопед на Атон. 1312 г. |
Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие
(Мат. 26:2)
Благослови отче!
Благочестиви християни, днес човешките грехове предават нашия Спасител Иисус Христос в ръцете на беззаконните евреи да Го съдят, да Го хулят и да Го убият без никаква причина. О, небе, покрий лицето си с облаци, за да не гледаш, и ти, ясно слънце, скрий светлината си, разтрепери се, земьо и цяло творение, Божии ангели, заплачете, като гледате вашия цар на този несправедлив съд, изпълни се с жал и ти, многогрешна наша душо, като гледаш сега нашия Господ и Създател вързан пред беззаконните еврейски първосвещеници. А ти, о, Пресвета Дево Марийо, облечи се сега с черни дрехи и пролей с нас сълзи, като река, защото днес ще гледаш обичния си Син вързан пред несправедливите съдници: Анна, Кайафа и Пилат, и прикован към кръст между двама разбойници. Там ще Го чуеш, как иска малко вода, но не ще можеш да му дадеш и капка. Няма вече да Го видиш жив, кръстното дърво ще Го приеме, като нова майка и Той ще стане на него жертва, като кротко агне за нашите грехове.
Християни! Виждате ли каква позорна смърт прие Христос за нас? С нея Той укроти Божия гняв и донесе мир между Бога и хората. За това сме длъжни винаги да Го славим, да поменаваме любовта Му и да оплакваме доброволната Му смърт.
Някога евреите оплаквали безутешно Моисей тридесет дни, когато той умрял в Моавската земя (вж. Втор. 34:5-8). А ние, като гледаме Иисус Христос изпонаранен и прикован към кръст, умрял не на сто и двадесет години като Моисей, а млад - на тридесет и три години, и не при своите роднини с утешение, а с удари и охулване между двама разбойници, как да не поплачем за нашия благодетел и Господ, ако не тридесет дни като, евреите за Моисей, то поне днес, като Го гледаме изпонаранен за нашите грехове от ръцете на човеци грешници, като от някакви свирепи вълци?
Едно време цар Давид плакал и се съкрушавал за сина си Авесалом, който се обесил с косата си, когато се бил опълчил срещу баща си, за да му отнеме царството (вж. 2 Царств. 18:9-15, 33). А ние как да не поплачем, като гледаме днес Иисуса Христа окачен и изпонаранен на кръста за нашите грехове?
Едно време Иаков оплаквал окървавената риза на Иосиф, като самия Иосиф, държал я на коленете си и я прегръщал (вж. Бит. 37:34, 35). Ами ние, като гледаме Иисуса Христа окървавен от глава до пети, как да не плачем? И ако не за Христа, то поне за пречистата Му майка, която плаче и се съкрушава за обичния си Син, като Го гледа гол, изпонаранен и прикован към кръст от беззаконни човеци.
Но помислете, че Христос претърпя всичко това заради нашите грехове. Ако не бяха те, нито Иуда щеше да Го предаде, нито Анна щеше да Го хули, нито Кайафа да Го обижда, нито Пилат да Го осъди, нито войниците да Му сложат венец от тръни, нито евреите да Го разпнат и да Го погребат в тъмния гроб, но всичко това го направиха нашите грехове. Те предадоха Христа и те Го разпнаха, но нека поне отсега нататък да се откажем от греховете си, за да не разпваме Христа втори път заедно с тях.
Християни! Чуйте сега, за да разберете как Христос предсказва на апостолите доброволните Си мъчения. На велика сряда Той повикал апостолите Си и рекъл: „Любими Мои ученици, след два дни ще Ме предадат и ще Ме разпнат“ (ср. Мат. 26:2), както се и случи. Защото тогава първосвещениците и книжниците се събрали в къщата на Кайафа и се наговорили да заловят Иисус тайно и да Го убият, но се пазели това да не стане на празник, понеже се боели от народа, който много обичал Христа. Но по Божия воля пак се случи на празник така, че когато евреите щяха да ядат агнеца, тогава Христос стана жертва за целия свят, като агнец. Защото тогава сребролюбивият Иуда, като чул, че старейте са се събрали на съвещание, веднага отишъл при тях, поклонил им се и рекъл: „О, господари! Благодаря на Бога за това, че ме просвети да разбера, че Христовото учение е лъжовно. Аз съм Моисеев ученик и се подчинявам на заповедите на пророците. За това дойдох днес да ви предам Иисус, за да Го убиете и да избавите хората от лъжливото Му учение. Виждам, че сте добри хора и спазвате пророческите предания, но не можете да намерите време да Го убиете. Ето, аз ще направя едно добро за еврейския народ и ще ви Го предам в ръцете, но съм сиромах, какво ще ми дадете, за да ви Го предам?“. А те се зарадваха и му обещаха тридесет сребърника. Тогава Иуда каза: „Утре ако ми падне сгоден случай (Мат. 26:16), ще дойда да ви съобщя, ще взема войници от Пилат и ще ви Го доведа“.
В този ден Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени (Мат. 26:6), а на сутринта, преди да тръгне за Иерусалим, изпрати напред апостолите да приготвят пасхата. И като дойде и седна вечерта на трапезата, рече: „О, чеда мои! С голямо желание исках да ям за последен път пасхата с вас, преди Моите мъки“ (ср. Лук. 22:15).
 |
| Умиването на нозете на апостолите. Стенопис от църквата Панагия Асина в Никитари, Кипър. 1105 г. |
 |
| Господ обяснява смисъла на умиването на нозете на апостолите. XIV в. Стенопис на манастира Ватопед, Атон |
Като каза това, стана, съблече си дрехата, препаса се с престилка, наля вода в умивалника и започна да мие нозете на апостолите и да ги изтрива с престилката, за да ни покаже пример на смирение. Първо умил нозете на Иуда, за да ни научи да правим добро на враговете си. После, когато Иисус отиде да умие нозете на Петър, той Му рече: „Ти си мой Господар и Учител, не е възможно да ми умиеш нозете“. А Христос му рече: Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш (Иоан. 13:7). Но Петър пак не си даваше нозете. Тогава Иисус рече: „Ако не си дадеш нозете да ги умия, не си Мой ученик“. Като чу този страшен отговор, Петър рече: Господи, умий не само нозете ми, но и главата (Иоан. 13:9). А Иисус каза: „Чистите нямат нужда от измиване. Ще ти умия само нозете, а главата и ръцете са умити. Вие сте чисти, ала не всички“ (Иоан. 13:10). И като уми нозете на всички апостоли, облече се, седна и рече: „Видяхте ли какво направих? Ако и вие правите така, ще бъдете блажени“.
И като седнаха на трапезата, Той взе хляба, погледна към небето, благослови го (хляба) и като го начупи, даде по малко на апостолите и рече: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се раздробява за опрощаване на греховете“.
 |
| Тайната вечеря. XIV в. Стенопис на манастира Ватопед, Атон |
А след вечерята напълни чашата с вино и като я благослови, им даде и рече: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за вас и за мнозина други за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:26-28, Марк. 14:22-24, Лук. 22:19, 20). Като каза това, започна да скърби, като гледаше каменното сърце на Иуда. Тогава рече: „О, апостоли! Един от вас ще Ме предаде на смърт и Аз ще умра, както предрекоха пророците, но горко на онзи, който ще Ме предаде, за него щеше да е по-добре, ако не бе се родил“ (ср. Мат. 26:21, 24, Марк. 14:18, 21). Като чуха това, апостолите се наскърбиха много и един по един започнаха да питат: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:22). И когато Иуда каза: ,Да не съм аз, Рави?“ (Мат. 26:25), Иисус рече: „Ти знаеш, но каквото ще вършиш, върши го по-скоро“ (Иоан. 13:27). Тогава той излезе и отиде да Го предаде. Апостолите си мислеха, че отива да купи нещо за празника, понеже той носеше общата кесия (вж. Иоан. 13:29). Тогава първосвещениците, като го видяха, се зарадваха и веднага изпратиха своите слуги и войници от Пилат да заловят Иисус през нощта, докато хората спяха, за да не настъпят безредици сред народа, който почиташе Христос, като пророк за чудесата Му. Когато Иуда отиде да предаде Христос, Иисус каза на апостолите: „Дойде часът Моят Отец да прослави и Мен, защото при разпъването Ми ще станат големи чудеса“. Като каза това, Христос се помоли на Отца за апостолите, утеши ги и отиде в Гетсимания. Ето, ясно видяхте какво безчестие причиниха на Бога нашите грехове. Откажете се от тях, та да получим Небесното царство, което Иисус Христос придоби за нас със страданията Си. Нему слава във вечните векове, амин .
ВEЛИКИ ПETЪК, ШEСTИ ЧAС, ЗA РAЗПЯTИETО
Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие
(Мат. 27:35, Пс. 21:19)
Благослови, отче!
Слeд като уми нозете на апостолите и ги причасти, Иисус Христос премина потока Кедрон и влезе с апостолите в една градина. Взе със Себе Си Петър, Иаков и Иоан, отдалечи се от другите апостоли и рече: „Стойте тук будни“. И като се поотдалечи от тях, коленичи, молеше се на Бог Отец и казваше: „Отче, ако е възможно човешкият род да бъде избавен без Моята смърт, нека да не бъда предаван. Но нека да стане, както иска Твоята воля“. Оттам се върна при апостолите, намери ги заспали и рече: „Не можахте ли да постоите един час будни? Бъдете будни и се молете, за да не ви победи дяволът. Защото духът е бодър, а тялото е немощно и иска помощ от Бога“ (ср. Мат. 26:40, 41).
 |
| Моление Господне в Гетсиманската градина. Фреска от 1295 г. в църквата “Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид |
След като се помоли така три пъти, се предаде на Божията воля и започна само да се моли с голямо усърдие, така че от Него капеше червена, като кръв пот (вж. Лук. 22:44). Тогава се яви Божий ангел и Му казваше да не се бои от смъртта: „Защото Бог така иска да пролееш кръвта Си и да изкупиш творението Си“.
След това, когато отиде при апостолите и ги завари заспали, Христос каза: „Спете, прочее, и почивайте! Защото Иуда се приближава, за да Ме предаде! И докато Той още говореше, дойде Иуда с войници, дадени от Пилат, и с много хора от страна на първосвещениците, на които бе казал: Когото целуна, Той е Иисус, хванете Го.
 |
| Предателството с целувката на Иуда. Фреска. Охрид. 1295 г. |
И Иуда се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! И Го целуна. А Иисус му рече: Друже, ако си дошъл, като приятел, защо си довел толкова войници? Ако ли пък си дошъл, като враг, защо Ме целуваш?” (Мат. 26:48-50). О, голяма Христова кротост! Как не хвърли гръм да изгори всички, а рече тихо на войниците: Кого търсите! И като Му казаха: Иисуса Назорея, Той рече: Аз съм (Иоан. 18:4, 5). Тогава войниците се засрамиха и паднаха по очи. Но Иисус пак им каза: „Ако търсите Иисус, ето Ме, хванете Ме, а учениците Ми оставете“. Тогава войниците и слугите на първосвещениците Го хванаха и започнаха да Го бият, да скърцат срещу Него със зъби и Го вързаха, като разбойник. Като видя тази безчовечност, апостол Петър извади нож и удари Малх, слугата на първосвещеника, и му отряза дясното ухо. Тогава Иисус му рече: „Петре, прибери ножа в ножницата. Защото който нож вади, от нож умира“. А войниците грабнаха Иисус оттам и Го заведоха при първосвещеника Анна, където дойде и Петър, който три пъти се отрече с клетва, че не е Христов ученик, но щом пропя петел, той си спомни Христовите думи, излезе вън и плака много.
 |
|
Христос на разпит при Анна. Стенопис от църквата Свети Георги в с. Старо Нагоричане, Македония. XII-XIV в. |
 |
| Христос при първосвещеника Каиафа. Стенопис от църквата Свети Георги в с. Старо Нагоричане, Македония. XII-XIV в. |
Там Анна попита Иисус какво е учението Му. Иисус му рече: „Защо питаш Мене? Питай хората, които Ме слушаха, те да кажат, какво е учението Ми, добро ли е или е лошо“. Тогава един слуга удари Иисус по лицето и каза: „Така ли се говори на първосвещеник?“. А Иисус му рече: „Ако говорих зле, докажи злото, ако ли добре, защо Ме биеш.?“ (Иоан. 18:19-23). Оттам заведоха Иисус при Каиафа, който през тази година беше първосвещеник, където се бяха събрали книжниците и еврейските старейшини и се бяха наговорили да Го убият. Там дойдоха и двама лъжесвидетели, които казаха: „Чухме от устата Му да казва, че е Син Божий“. Тогава Каиафа каза: „Чуваш ли какво казват за Теб? Защо не отговаряш?“ Но Иисус мълчеше. А Каиафа каза: „Заклевам Те в Бога, кажи, Ти ли си Месия?“. Тогава Иисус рече: „Ти казваш, че съм Аз. Но Аз ви казвам: отсега нататък ще Ме виждате от дясната страна на Бог Отец и в последния ден, когато дойда да съдя живите и мъртвите, (ще Ме видите) на облаци с голяма слава“. Като чу това, Каиафа раздра дрехата си и каза: „Чувате ли какви хули говори? Какво заслужава?“. А те рекоха: „Заслужава смърт“. Тогава покриха лицето Му с кърпа, удряха Го и казваха: „Кажи, лъжлив Месия, кой Те удари?“, и Го заплюваха. Оттам всички първосвещеници и старейшини станаха и заведоха Иисус при Пилат. А Пилат, като ги видя, излезе навън и ги попита: „Какво зло е сторил този Човек, та Го водите тук вързан?“. Те казаха: „Ако не беше сторил зло, нямаше да Го доведем тук да Го убиеш“. Пилат каза: „Докато не разследвам добре престъплението Му, не разрешавам да Го убивате“. А те казаха: „Какво престъпление искаш още? Той нарушава закона ни. Казва, че е еврейски цар, Син Божий и учи хората да не плащат данък на кесаря“. Тогава Пилат рече: Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. А те казаха: Нам не е позволено да убием никого (Иоан. 18:31). Тогава Пилат влезе вътре, викна Иисус и Му рече: „Ти ли си Иудейският Цар? Ето, Твоите лоши хора Те предават на мен, като злодей и искат смъртта Ти. Кажи какво Си сторил?”. Тогава Иисус рече: „О, Пилате! Ако царството Ми беше тук, на земята, щях да имам войска и нямаше да бъда предаден в ръцете ти, но знай, че Царството Ми не е на този свят и поради това не съм враг на кесаря”. Тогава Пилат излезе навън и каза на евреите: „Този Човек не е извършил никакво престъпление, заслужаващо смърт. От завист искате да Го убиете. Но ще извършите голям грях”. А евреите викаха: „Малко ли е това престъпление, че разбуни цялото население от Галилея до Иерусалим?”. Щом чу, че Иисус е от Галилея, която бе под управлението на Ирод, който пък по това време бе дошъл в Иерусалим, Пилат Го изпрати при Ирод, който много разпитва Иисус, но Той не му отговори нищо, понеже знаеше, че няма да Му повярва. Тогава Ирод се разгневи на Иисус облече Го с една бяла дреха и Го изпрати пак при Пилат, а Пилат повика евреите и им каза: „Нито аз, нито Ирод открихме в този човек някаква вина за престъпление, заслужаващо смърт. Но понеже имате обичай да ви пускам за празника по един затворник, ако искате, да ви пусна Иисус“. А те всички викаха в един глас: „Пусни разбойника Варава, а Иисуса разпни“.
 |
| Поругание Христово. Стенопис от църквата Свети Георги в с. Старо Нагоричане, Македония. XII-XIV в. |
 |
| Бичуването на Христа и пътя към Голгота. Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита, Атон |
Тогава Пилат, за да успокои гнева на евреите, заповяда да вържат Иисус за един стълб и Го биха толкова много, че от тялото Му течеше кръв, като река. После Го развързаха, облякоха Го с една стара червена дреха, поставиха на главата Му венец от тръни, сложиха Го на един стол, дадоха Му в ръката една тръстика, като скиптър, покланяха Му се, като на Цар, заплюваха Го в лицето и Го биеха по главата. След като Му причиниха тези безчестия, Пилат каза на евреите: „Ето, наказах Го според вината Му за това, че е казал, че е Цар, но не намерих в Него вина за престъпление, заслужаващо смърт“. Но евреите викаха: „Съгласно нашия закон Той трябва да умре, защото прави Себе Си Син Божий“. Тогава Пилат пак влезе в преторията и каза на Иисус: „Откъде си?“, и след като Иисус не му отговори нищо, Пилат каза: На мене ли не отговаряш.? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? А Иисус Му рече: „Нямаш никаква власт над Мен, ако не ти е дадена от Бога“ . (Иоан 19:11) Като чу това, Пилат се уплаши и търсеше повод да Го пусне, а евреите викаха: Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря, защото който прави себе си цар, е противник на кесаря. Тогава в петък в шестия час, като видя, че не млъкват, Пилат излезе на съдилището, където доведоха и Иисус да Го осъдят, и каза на евреите: „Ето вашия Цар! Какво ще Го правите?“. А те в един глас ревяха и казваха: Разпни Го! Ние нямаме друг цар, освен касаря (Иоан. 19:10-12, 14, 15).
 |
| Пилат си мие ръцете. Иисус Христос пред Пилат Понтийски. Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита, Атон |
А Пилат поиска вода, уми си ръцете и каза: „Нямам грях (Невинен съм) за кръвта на Тоя Праведник“. А те рекоха: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чедата ни, само Го разпни“ (Мат. 27:24, 25). Тогава Пилат видя, че не искат да се укротят и даде заповед да Го разпнат на кръст.
 |
| Шествие към Голгота. Фреска от манастира Дечани. Сърбия (Косово). Около 1350 г. |
И те Го поведоха, като агне на заколение и Го натовариха с кръста да го носи до Голгота. Поведоха и още двама разбойници заедно с Христа, а след тях вървеше стотникът с войниците, други мъже и жени, които плачеха. А Иисус, като се обърна, им рече: „О, жени Иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, защото ще дойде време, когато ще се молите на мъртвите да отворят гробовете, за да влезете вие“ (ср. Лук. 23:28, 29).
В това време, щом чу, че водят обичния и́ Син, за да Го разпнат, Христовата майка се затича към пътя, по който щеше да мине Иисус, и като Го видя, не можа да Го познае, понеже беше потънал в кръв от ударите. Той като видя майка Си, прималя и падна на земята с кръста. Стотникът, като видя това, се уплаши да не би да умре по пътя, за това отидоха на мястото, където щяха да разпнат Иисус и четиримата войници, които Го пазеха, Му съблякоха дрехите и ги разделиха помежду си. После сложиха кръста на земята, разпнаха Иисус на него, приковаха Му ръцете и нозете, изправиха Го между двамата разбойници и написаха на кръста: „Този е Иисус Назореец, цар Иудейски“, за да четат хората и да знаят за какво е разпнат.
 |
 |
| Иуда връща сребърниците на еврейските старейшини и се обесва. Фрески от манастира Дечани. Сърбия (Косово). Около 1350 г. |
Тогава Иуда, като видя, че разпнаха Иисус, разкая се, върна парите на старейте и отиде, та се обеси. А старейте купиха с тези пари грънчаревата нива, за да погребват там чужденци. О, зло лукавство Иудино и безчовечност хорска! Иисус им направи толкова добрини, а те Го разпнаха на кръст, хулеха Го и казваха: „Лъжлив Месия, Ти казваше, че ще разрушиш Божия храм и за три дни ще го построиш. Хайде слез сега от кръста, та да повярваме“. Така и единият от разбойниците Го хулеше, а другият казваше: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си, за което Иисус му рече: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:42, 43).
Там край кръста стояха Иоан Богослов и Иисусовата майка, която плачеше и нареждаше: „О, обични ми Сине, къде отиваш и на кого оставяш прескръбната Си майка? Как ще живея без Теб?“. Тогава Иисус посочи с поглед Иоан Богослов и рече: Жено, ето син ти! А на него рече: „Ето майка ти, поверявам я на теб” (Иоан. 19:26, 27). Тогава Иисус рече: „Ожаднях”. И лукавите евреи, които бяха приготвили в един съд жлъчка, смесена с оцет, натопиха (в сместа) гъба, забиха я на исопова тръст, вдигнаха я до устата Му и Той пи и рече: „Свърши се“ . И като извика: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46), наведе глава и предаде дух, в петък, в шестия час. Тогава слънцето потъмня по цялата земя до деветия час, завесата на храма се раздра, земята се разтресе, скалите се напукаха и мнозина починали възкръснаха. И стотникът, като видя това, рече: „Този наистина е Божий Син”.
(Всъщност Иисус предава духа си в деветия час, както това е описано в Светото Писание и е уточнено в "Софроние" на епископ Софроний Врачански, в следващата му проповед за Велика събота: „Христос живя на земята тридесет и три години, а в ада стоя тридесет и три часа. Той предаде дух в петък в деветия час (в петък 15 часа следобед), а възкръсна срещу неделя в шестия час (в 00 часа - полунощ, събота срещу неделя), които се събират така: 3 плюс 24 плюс 6 = 33, всичко тридесет и три.“
„А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?.. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27: 45-46, 50-54)
Според Църковният устав денонощието се дели на 12 часа ден и 12 часа нощ. Деня започва в 06 часа, който според Църквата е нулевия дневен час. Съответно 09 часа е 3-тия час, 12 часа е 6-тия час, 15 часа е 9-тия час, 18 часа е 12-тия час и нулевия нощен час, 21 часа е 3-тия нощен час, 00 часа е 6-тия нощен час, 03 часа е 9-тия нощен час, 06 е съответно нулевия дневен час.
Трябва да се има предвид, че в Църквата няма изместване на часовете за лятно часово време. Тоест например 15:00 по промененото лятно време, ще е 14:00 по непромененото време по църковен устав. Безсмислената смяна на времето, освен че влияе отрицателно на човешкия биологичен ритъм и организъм, е поредно нововъведение на безбожните масони и „църковни“ астрономи йезуити, каквото е и новия (григориански или новоюлиански) календар. Например първия, който е предложил смяната на часовете за лятно време е висшия иудомасон и „баща на американската нация“ – Бенджамин Франклин. Календарното изменение е съставено от йезуитския професор, астроном и свещеник Христофор Клавиус, който е роден в Бавария. В същата тази Бавария, също така йезуитски професор Адам Вайсхаупт, впоследствие ще извърши друг богопротивен акт, създавайки ордена на Илюминатите.
Целта на тези изменения е всяване на смут, объркване и РАЗДЕЛЕНИЕ СРЕД ПРАЗНУВАЩИТЕ. И днес част от т. нар. „официални“ църкви празнуват по стария юлиански църковен календар, а други по новия йезуитски папски календар. Това е пряко нарушение на каноните на Светата Църква, които са постановили единно празнуване за всички вярващи: „Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества...“ (Светият равноапостолен цар Константин, „История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11” Блаж. Феодорит Кирский.) – Това са думите на равноапостолния свети цар Константин, казани във връзка с приемане на ЕДИНЕН КАЛЕНДАР ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (когато е решен разделящия верните въпрос за празнуване на Възкресение Христово). Друг основен и смешен абсурд в “поправеното” богослужение на „новоюлианските“ църкви е разделянето при подвижните и неподвижните празници – едните остават в стария, другите “преминават” във новия стил?! ВСИЧКО ТОВА ФАКТИЧЕСКИ Е ПОРЕДНА ГАВРА И ПОДИГРАВКА НАД ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ОТ СТРАНА НА МАСОНИТЕ, КОИТО ОТДАВНА УПРАВЛЯВАТ ТЕЗИ „ДЪРЖАВНИ“ ИКУМЕНИЧЕСКИ ЦЪРКВИ И ВОДЯТ УВЕРЕНО СВОЕТО ПАСТВО КЪМ АДА. – б.р)
А след деветия час евреите помолиха Пилат да изпрати войници да счупят пищялите на разпнатите, за да умрат по-бързо и да не останат на кръстовете в събота. Тогава войниците счупиха пищялите на разбойниците, а на Иисус, понеже беше умрял, не Му счупиха пищялите.
 |
| Пробождане на Христос в ребрата. |
Но един войник на име Лонгин Го прободе в ребрата, от където изтекоха кръв и вода: кръв за причастие, и вода за кръщение.
Вижте Пилатовия съд, Пилaт сам казал за Иисус, че не е виновен за смърт, а след това дал разрешение да Го убият. Умил си ръцете пред народа, а после се подписа за Христовото убийство. И евреите мислеха, че кръстната смърт е най-безчестна, но Бог прослави този кръст и на земята, и на небето, а евреите направи за смях и укор на целия свят. Христос претърпя толкова мъки и хули само, за да ни освободи и да ни прослави.
О, човеколюбиви Христе, приеми нашето покаяние и си спомни за нас в Небесното царство, както ще си спомниш за благоразумния разбойник, помилвай ни по голямата Си милост, дай ни воля да се поклоним на честния Ти Кръст и да целунем пречистите Ти нозе за опрощаване на греховете ни и за слава на пречестното Ти име сега и винаги, и във вечните векове, амин.
Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански
КАНОН БОЖЕСТВЕННЫМ СТРАСТЯМ ХРИСТОВЫМ
Песнь 1
Ирмос: Волною морскою Скрывшего древле гонителя мучителя, под землею скрыша спасенных отроцы: но мы яко отроковицы Господеви поим, славно бо прославися.
Припев: Слава Страстем Твоим, Господи.
Приклонил еси колене моляся, Емуже покланяется всякое колено небесных, земных и преисподних. Приклонися к молению моему и услыши мя, якоже Отец молящася Тя услыша.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Отче, в молении глаголал еси, да Тебе истиннаго Сына покажеши, на раны готов есмь, аще и единаго зла не сотворих: мене, Иисусе мой, многа зла сотвориша, многих избави мучений.
Слава: В поте лица твоего хлеб твой снеси, рекл еси падшему человеку: темже, яко вторый Адам, егда молился еси, пот Крове изливашеся из Пречистаго Тела Твоего: брашно бо Твое волю Отчу творити. Ни едину убо заповедь Твою сотворшаго, Иисусе Христе, потом Крове Твоея каплющим омый мя.
И ныне: Не ктому земля проклята есть, Кровию бо Сына Твоего благословляется: земле благословенная, Пречистая Дево, воздвигни мя, прах и пепел, на славословие Христа, Бога нашего.
Песнь 3
Ирмос: Тебе на водах повесившаго всю землю неодержимо, тварь видевши на лобнем висима, ужасом многим содрогашеся, несть свят, разве Тебе, Господи, взывающи.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Отягчени быша сном Апостоли, егда отшел еси от очию их на молитву в вертограде Гефсиманстем: лениваго мя и унылаго на Твое поклонение воздвигни.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Яко истинный Пастырь, видев волка Иуду грядуща, Аз есмь, друже, глаголал еси ученику лукавому, к покаянию наставляя падшаго. Мене, всегда согрешающа и николиже в чувство приходящаго, направи, Господи мой, на путь правый, и от челюстей мысленнаго волка силою Твоею избави.
Слава: Се оружием и дрекольми яко на разбойника приходят, Егоже яко жертву нескверну в церкви искати подобаше: о моих гресех жертву приносимую Тебе, Господи, не презри.
И ныне: Коснувся уха усеченнаго, изцели раба архиереова Сын Твой, Врач душ и телес: вся моя душевныя и телесныя, Дево, изцели болезни, Целителя рождшая.
Седален, глас 6-й
Не отвещал еси ничтоже власть на Тебе мневшему имети, гордым противляяйся: но многою лжею безстудных утружден, молчиши, да мя многоглаголания избавиши и вся терпети научиши.
Слава, и ныне, Богородичен: Премени скорбь мою на радость, Дево Богородице, Яже многи скорби претерпела еси, зрящи многостраждуща Сына Твоего, мене ради осужденнаго.
Песнь 4
Ирмос: На кресте Твое Божественное истощение провидя Аввакум, ужасся вопияше: Ты сильных пресекл еси державу, Блаже, приобщаяся сущим во аде, яко Всесилен.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Не отвещал еси словесе безстудному Иродови, сынови погибели, усекнувшему уже Иоанна Предтечу, и глас Твой: добраго ответа при кончине моей сподоби мя, Христе.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Знамения искаше Ирод чудеснаго, не разумея велия чуда, яко Бог твари предстоит: знаменай мя светом лица Твоего, Христе мой, и даждь веселие сердцу моему болезненному.
Слава: Закрываху лице Твое биюще, Наньже Херувими зрети не могут, крилами закрывающеся: покрый мя Твоим заступлением.
И ныне: Изменися лице Твое, Дево, егда узрела еси Сына Твоего яко злодея ведома от иудеев. Многое воистинну долготерпение Твое, Сыне и Боже Мой, – со воздыханием рекла еси.
Песнь 5
Ирмос: К Тебе утренюю, милосердия ради Себе истощившему непреложно и до страстей безстрастно преклоншемуся, Слове Божий: мир подаждь ми, падшему, Человеколюбче.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Земля, подножие ног Твоих, израсти на главу Твою терние, Иисусе мой. Изыдите, дщери Иерусалимския, и зрите Царя славы в венце терновом, имже венча Его неблагодарный род еврейский.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Лживи сынове человечестии в мерилех: Тебе, всем вся сущаго, тридесятию сребреников оцениша, и село крове купиша, Кровь Твою излиявше, Еюже испери ризы моя, яже по крещении и обещании покаяния оскверних.
Слава: Повинутися подобаше Богу, а не иудеом, судие безумный, и не осуждати на смерть Владыку и Судию всяческих. Мене, повинувшася скверным страстем, к покаянию настави, Господи, да не в смерть осужден буду.
И ныне: Заклинаете Богом Живым Бога Живаго, пребезумнии: но небо и земля отвещают, яко Бог есть, сия пострадавый, и Сын мой, – Дева матерски вещаше.
Песнь 6
Ирмос: Ят бысть, но не удержан в персех китовых Иона: Твой бо образ нося, страдавшаго и погребению давшагося, яко от чертога, от зверя изыде, приглашаше же кустодии, хранящии суетная и ложная. Милость сию оставили есте.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Изшел еси, Иисусе, нося крест Твой. Да якоже Авель от Каина, от иудеев постраждеши, изыди и ныне и взыщи мене заблуждшаго.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Грядеши якоже Исаак истинный, на рамо Твое крест восприем. Да на нем жертву от моих гресех принесеши Отцу, в воню благоухания.
Слава: Виде Иаков лествицу утверждену до Небес: се есть Крест Твой, имже возведи ум мой от нижних к горним обителем.
И ныне: Не плачитеся Мене, неповинна, дщери Иерусалимския, не плачи Мене, Марие, Мати Моя: вскоре бо возрадуешися, егда востану и прославлюся.
Песнь 7
Ирмос: Неизреченное чудо: в пещи Избавивый преподобныя отроки из пламене, во гробе мертв, бездыханен полагается, во спасение нас, поющих: Избавителю Боже, благословен еси.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Истинный Ты еси Давид, восприяв бо крест, яко псалтирь красен, на гору Голгофскую возшел еси, да гнева Бога Отца нас свободиши поющих: благословен еси, Агнче Божий, во веки, сотворивый вечное мирови избавление.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Яко добрый дому Отца Твоего строитель, Христе Боже, свещник Крест Твой всем, на нем Сам яко светило возсиял еси мирови, да поем Тебе: благословен еси, Агнче Божий, во веки, сотворивый вечное миру избавление.
Слава: Яко кадило в воню благоухания, от растерзания Плоти Твоея, Кровь Богу Отцу принесл еси, да приведеши мене к Нему поюща: благословен еси, Агнче Божий, во веки, сотворивый мирови вечное избавление.
И ныне: Егда узрела еси на Кресте Христа, Сына Твоего, Егоже безсеменно родила еси, Чистая, удивилася еси неизреченному Его долготерпению: темже Тя с Ним прославляем.
Песнь 8
Ирмос: Ужаснися бояся, небо, и да подвижатся основания земли: се бо, в мертвецех вменяется в вышних Живый и во гроб мал странноприемлется: Егоже, отроцы, благословите, священницы, воспойте, людие, превозносите во вся веки.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Се есть Сын Твой возлюбленный, Боже Отче, Егоже крещаема от Иоанна и преобразующася на Фаворе, послушайте, рекл еси: послушай ныне Его жаждуща моего спасения, Емуже, мене ради умершему, пою: искупленнии кровию Его вси языцы и вся племена, Господа пойте и превозносите Его во веки.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Се есть Сын Твой, Боже Отче, Егоже послана уничижиша, яко землю желанную, не яша веры словесем Его, досаждением и мукою испыташа, аз же зову: роди родов, искупленнии Кровию Его, Господа пойте и превозносите Его во веки.
Слава: Се есть Сын Твой, Боже Отче, рожденный не име места во обители, живущь на земли, друг мытарем и грешником, и хульник наречеся, на смерть поносную осудися, да мене, греховною тяготою обремененна, в небесных селениих упокоит, поюща: вся внутренняя моя, Господа пойте и превозносите Его во веки.
И ныне: Се есть Соломон на Своем Престоле, се Архиерей на Своем олтари, се есть Вождь, даяй оружие непобедимое, се есть Сын Твой, Дево, и Сын Божий. Егоже Отец мене ради не пощаде, но на смерть предаде, да Ему покланяяся пою: вси от века праведнии и грешнии, искупленнии Кровию Его, Господа пойте и превозносите Его во веки.
Песнь 9
Ирмос: Не рыдай Мене, Мати, зрящи во гробе, Егоже во чреве без семене зачала еси Сына: востану бо и прославлюся и вознесу со славою непрестанно, яко Бог, верою и любовию Тя величающия.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Вем, кто виновен страсти Твоея на Голгофе: аз, Господи, аз невоздержанием распях Тя, но не постави мне греха сего кающемуся.
Слава Страстем Твоим, Господи.
Не ктому Херувим хранит врат Едемских, се бо, на древе Живот мой Ты повешен еси, Христе. О, любве Твоея неизглаголанныя! Научи мя достойно благодарити Тя.
Слава: Имаши надписание, Христе мой: Иисус Назарянин, Царь Иудейский. Свидетельство сие есть ко Отцу, яко добре волю Его сотворил еси: в книги животныя напиши мя, молю Ти ся.
И ныне: Не остави Мене едину, печали исполнену, но вскоре утеши Мя, утешение Мое, – Дева рече. Аз же что воздам Тебе, Иисусе мой? Вниди в сердце мое, да не ктому аз, но Ты во мне живеши, и аз в Тебе.
Светилен
Чертог Твой вижду, Спасе мой, украшенный, и одежды не имам, да вниду в онь: просвети одеяние души моея, Светодавче, и спаси мя.
Слава: Разбойника благоразумнаго во единем часе раеви сподобил еси, Господи: и мене древом крестным просвети и спаси мя.
И ныне: Чертоже одушевленный, Дево, несмь достоин чертога небеснаго, греховныя ради вины, но молю Тя прилежно, ради обнаженнаго на кресте сладчайшаго Твоего Сына и благаго моего Господа, покрый студ лица моего и спаси мя.
Молитва
На Кресте пригвожденный за ны, Иисусе Христе, Единородный Бога Отца Сыне, милости, любве и щедрот неизчерпаемая бездно! Вем, яко грехов ради моих, от неизреченнаго человеколюбия, Кровь Твою пролияти на Кресте изволил еси, юже аз, окаянный и неблагодарный, доселе скверными моими делы попирах и ни во чтоже вменях. Тем убо из глубины беззакония и нечистоты моея умными очима на Распятаго Тя на Кресте Искупителя моего воззрев, со смирением и верою во глубину язв, Твоего милосердия исполненных, себе повергаю, грехов прощения и сквернаго жития моего исправления прося. Милостив буди мне, Владыко и Судие мой. Не отрини мя от лица Твоего, но всесильною Твоею рукою Сам мя к Тебе обрати и на путь истиннаго покаяния настави, да отныне положу спасения моего начало.
Божественными страданьми Твоими укроти моя плотския страсти; излиянною Твоею Кровию очисти моя душевныя скверны; распятием Твоим распни мя миру с соблазнами его и похотьми; Крестом Твоим огради мя от невидимых враг, ловящих душу мою. Прободенныма ногама Твоима от всякаго пути лукаваго возбрани ногам моим; прободенныма рукама Твоима руце мои от всякаго неугоднаго Тебе дела воздержи. Пригвожденный плотию, пригвозди страху Твоему плоть мою, да уклонився от зла, творю благо пред Тобою. Преклонивый главу Твою на Кресте, к земли смирения приклони вознесенную мою гордыню; венцем Твоим терновым огради моя ушеса, во еже не слышати кроме полезнаго; желчь устами вкусивый, положи хранение нечистым устом моим; отверстое копием имеяй сердце, сердце чисто во мне созижди; всеми Твоими язвами всего мя сладце в любовь Твою уязви, да Тебе, Господа моего, возлюблю всею душею, всем сердцем, всею крепостию и всем помышлением.
Даждь ми Себе странна и неимуща, где главы подклонити; даждь ми Себе Всеблагаго, избавляющаго душу мою от смерти; даждь ми Себе Всесладкаго, услаждающаго мя в скорбех и напастех Своею любовию, да Егоже первее ненавидех, прогневлях, от себя изгонях и ко Кресту пригвождах, сего ныне возлюблю, радуяся прииму и сладце Крест Его до конца жизни моей понесу. Не даждь отселе, о Всеблагий Искупителю мой, ни единой моей воле совершатися, понеже зла есть и непотребна, да не паки впаду в тяжкую работу царствовавшаго во мне греха; но Твоя воля благая, спасти мя хотящая, да совершается во мне всегда, ейже мя вручая, Тебе, Распятаго Господа моего, умным очесем моего сердца представляю и молю из глубины души, да и в разлучении моем от бреннаго моего тела, Тебе Единаго на Кресте Твоем узрю, в руце мя защищения Своего приемлюща, и от воздушных духов злобы храняща, вселяюща же со грешники, покаянием Тебе благоугодившими. Аминь.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА