Днес 2 декември е † 19 ноември 2024 по църковния календар

Рождественски пост  

Св. прпрок  Авдий. Св. преподобни Варлаам и Иоасаф, индийски принц, и неговия баща, цар Авенир. Св. мъченик Варлаам. Св. мъченик Аза и на 150 воини с него. Св. мъченик Илиодор Прочети повече

Вяра

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО - IX част

Американския равин Артур Шнайдер подарява на патриарх Кирил (Гундяев) ЯБЪЛКА ОТ ЧИСТО ЗЛАТО, СИМВОЛИЗИРАЙКИ ПОДОБНИЯ АКТ ИЗВЪРШЕН С „ПЛОДА НА ЗНАНИЕТО“ ОТ САТАНА И ПЪРВИТЕ ЧОВЕЦИ:

 За да разберем същността на процесите произтекли и произтичащи в българската и руска псевдо православни, комунистически, икуменически, иудомасонски църкви, ТРЯБВА ДА ВИДИМ КОИ СА СЪЗДАТЕЛИТЕ, РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ И РЕАЛИЗАТОРИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА, АТЕИСТИЧНА, БОГОБОРЧЕСКА ИДЕОЛОГИЯ. Рожденото име на Карл Маркс е КАШЕЛ МОРДОХАЙ ЛЕВИ И ТОЙ Е НАСЛЕДСТВЕН ИУДЕИН ЛЕВИТ. Руската революция е платена и ръководена от богатите еврейски фамилии. Само банкера Яков Шиф дава 20 милиона долара (равняващи се сега на над 1 милиард) на евреина Лейба Бронщайн, преименувал се по-късно на Леон Троцки. Същия този Троцки, който създава червената армия и е основен двигател на революцията. За да участва в разорението на православната империя, той отпътува от Ню Йорк на 27.03.1917 г. с корабът “Кристиянсфьорд”, който бил пълен с оръжие и имал на борда 267 евреи доброволци много от които били бивши американски гангстери.

Интересен факт от биографията на един от най – големите еврейски терористи е, че в началото на Балканската война Троцки заминава за фронта като военен журналист. От там той праща над 70 статии за ЛЕВИЯ вестник “Киевска мисъл”, в които описва “зверствата на славяните” над мюсюлманското население и заклеймава помоща на руския цар за православните воюващи държави. Иудеина яростно защитава големия съюзник на синедриона – турция. Съчиненията му предизвикват буря от протести сред християнското население, а България му забранява да посещава фронта.

Троцки действа в синхрон с евреите младотурци, които извършват революция в Турция.

Освен чадото на Израил Парвус (КОЙТО ПОСЛЕ С БРОНЩАЙН И ЛЕНИН БЛАНК ЩЕ СВАЛИ И РУСКАТА МОНАРХИЯ), друга ключова фигура в младотурския преврат е отговарящия за пропагандата виден ционист Владимир Зеев Жиботински. Този масон и терорист създава впоследствие еврейските военни организации „Бетар” и „Иргун”, извършили кланета на хиляди палестинци.

По време на октомврийската революция Ленин също пристига от чужбина в Русия с много пари, преминавайки цяла Германия в запечатан влак, който е бил пълен с наемни войници, осигурени от свръх богатите швейцарски еврейски родове. Дядото на Ленин се казва Израел Бланк.

Фамилията на Йосиф Сталин – Джугашвили в превод от грузински диалект означава еврейски син (джуга - евреин, швили – син). Преди революцията (а и след това) Йосиф Висарионович Джугашвили е бил престъпник, главатар на банда от 12 главорези. Бандитският му прякор е бил Коба. Евреи са и около 90 % от „народните” комисари. Ето само някои от по-известните: - Лазар Мойсеевич Каганович (ЦК на болшевишката партия, втория след Сталин, сестра му е била съпруга на генералисимуса); - Апфелбаум - прекръстил се на Зиновиев (ЦК и комисар на вътрешните работи); - Лурие или Ларин (ЦК и комисар на икономиката); - Розенфелд, по-известен като Каменев (ЦК на партията); - Янкел, познат като Свердлов (ЦК на партията); - Накхамкес, познат като Стеклов (ЦК на партията); - Кауфман (комисар по държавната собственост); - Аврам, известен като Кириленко (комисар на правосъдието); - Шмид (комисар по труда); - Мойсей Урицки станал в последствие първият началник на ВЧК, а също и Володарски (Голдщайн), който става първия комисар по печата и т.н. Политкомисарите в армията, ръководителите и болшенството служители на ЧК (в последствие НКВД и КГБ) също са евреи. В това число и изверги като Лаврентий Берия, Николай Ежов и Хенрих Ягода (Йехуда). Например по времето на последния НКВД избива около 20% от жителите на Петербург. Жертви са бившите аристократи, интелигенцията и средната класа обитавала града. Подобно е било положението и в цялата Руска империя – масови арести и разстрели. Избита или прогонена от страната е почти цялата интелигенция. Народа който остава и е основа на бъдещия “съветски човек” е съставен предимно от неграмотни и полуграмотни крепостни селяни и работници, които са били държани в перманентен страх и на границата на оцеляването.

Обобщаваща за ситуацията е една мисъл на споменатия основен идеолог на октомврийската революция – евреина  Лев Троцки (Лейба Бронщайн): - “Сплашването е най-могъщото средство на външната и вътрешната политика. Победоносната война изтребва само незначителна част от победената армия, но заплахата сломява волята на останалите. Така действа и революцията...” Лев Троцки “Тероризъм и комунизъм”, 1920г.

Болшевишката революция ФАКТИЧЕСКИ ИЗОБЩО НЕ Е БИЛА РУСКА. Още през април 1917 г. намиращите се в Русия 300 хиляди немски и австрийски военнопленници са задължени да окажат военна подкрепа на болшевиките, които пък се ангажират да ги въоръжат. Секретните заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, са открити в немските архиви от американците след Втората световна война. Именно немските и австрийските войници без особени усилия смазват бунта във военните училища в Петроград срещу болшевиките. Немски “военнопленници” осигуряват отбраната на Петроград от казаците на генерал Краснов, а немски военни ръководят бомбардировката и превземането на московския Кремъл. За благодарност към германските си благодетели Ленин сключва Бресткия мир, като оставя под немска окупация почти половината от европейската част на бившата Руска империя – Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите Карс, Ардахан и Батуми, югоизточно от Кавказ. В ръководството на Лениновата партия и болшевишкото правителство, има предимно предимно юдеи. Въоръженият преврат в Русия 1917 г. съвсем не е пролетарски, а е открито антиработнически и антинароден. Само през първите три-четири месеца на 1919 г. в Русия са били разстреляни 138 хиляди работници, вдигнали се на стачка срещу болшевиките. Октомврийската революция има откровено и анти-селска насоченост. Създадените от болшевиките продоволствени реквизиционни отряди масово конфискуват зърното от селското население. През 1918 г. само в 20 района на Централна Русия, избухват 245 големи селски въстания. Масови вълнения съпротива в селските райони има особено през лятото на 1919 година. В селското въстание в Тамбовска губерия през 1920-21 г. с оръжие в ръка се вдигат над 40 хиляди души. Бунтът е потушен жестоко от бъдещите съветски маршали Тухачевски и Якир с употребата на химически отровни вещества. През януари 1921 г. пламва селско въстание и в Западен Сибир, където селяните сформират 60-хилядна армия.

 Вследствие на антиселската политика на болшевиките по време на Първия голям глад – 1921-1923 г., в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна, умират между 3 и 5 млн. души селско население. От Гладоморът през 1932-1933 г. само Украйна губи около 10 млн. селяни.

Веднага след 1917 г. болшевишките евреи изнасят в банките на техните събратя зад граница всички разграбени ценности. Не случайно един от основните лозунги, които Ленин издига е “граби заграбеното”. Иудеи от цяла Европа започват да се стичат в Русия за да помагат на своите. На всеки новопристигнал евреин се осигурявала ръководна длъжност или място в НКВД, храна, облекло, пари и хубаво жилище. Управата на съветските концентрационни лагери в е била почти само от евреи. В книгата “Архипелаг ГУЛАГ”, А. Солженицин пише кои са главните администратори на най-голямата машина за убийства в световната история: Арон Солц, Яков Рапопорт, Матвей Бергман, Хенрих Ягода (Йехуда) и Нафталим Френкел – всичките евреи.

Някои дерективи на Ленин-Бланк ни даватн ясна представа за случилото се с нещастният народ. Ето например какво заповядва да се прави с Казаците новият юдейски цар на Русия :

- ”Проблемът с казачеството да се реши по пътя на поголовното им изтребление. Да се проведе масов терор срещу богатите казаци и да се избият до крак!” 

Продължаваме с телеграма на Ленин (Бланк) до Зиновиев (Апфелбаум):

- “ Днес научих в ЧК, че в Питер работниците са искали да отговорят за убийството на Володарски с масов терор и че вие сте ги удържали.

Протестирам решително!

Това е не-въз-мож-но! (какво възмущение само – б.ред.)

Трябва да поощтряваме енергията и масовия терор!”

Други телеграми:

- “Пенза, Губизпълкома. Копие до Бош.

Необходимо е да се проведе безпощаден масов терор.

Съмнителните да се затворят в концентрационни лагери. Да се пуснат в ход наказателните отряди.”

- “ Саратов. До Пайкес:

Разстрелвайте заговорниците и колебаещите се, никого не питайте и не допускайте идиотско протакане!”

(Ленин, том 50.)

Забележете имената на “хората” – ръководители на терора, към които се обръща “другаря” Ленин. Изводите са от вас!

Заграбили властта в Съветска Русия, ЕВРЕИТЕ поведоха РЕЛИГИОЗНА ВОЙНА срещу ХРИСТИЯНСТВОТО. За изтребването на свещениците и разрушаването на храмовете отговаряше ЕВРЕИНЪТ ИСАЙ ЛВОВИЧ ЙОФЕ – началник на Антирелигиозния отдел на ЧК.

На 1 май 1919 г. Ленин пише следното "Указание" до Дзержински (основателят и първи ръководител на ВЧК):

„В съответствие с решението на ВЦИК (правителството на Съветска Русия – ЗБС) и Съвета на народните комисари (СНК) се налага колкото се може по-бързо да се приключи с попищата и религията. Попищата трябва да се арестуват като контрареволюционери и саботьори, да се разстрелват безпощадно и повсеместно. И колкото се може повече. Църквите следва да се закриват. Храмовите помещения да се запечатват и превръщат в складове.“

Като част от антирелигиозната си кампания в селцето Свияжеск еврейско-болшевиките разбойници издигат паметник на ... ЮДА ИСКАРИОТСКИ (!!!), който, съгласно евангелията, продава за 30 сребърника Иисус на стражниците на Йерусалимския Първосвещеник...

Датският писател Халинг Келер, свидетел на откриването на този паметник (поредният монумент на човешката простотия! б.р.), разказва: “Местният съвет на дупутатите дълго време спорил, на кого да издигне паметник; Луцифер – не споделял напълно комунистическите идеи; Каин – той пък бил прекалено митологична личност; и накрая се спрели на ЮДА, който бил достатъчно достоверна историческа личност; Юда Искариотски е изобразен в цял ръст с юмрук, вдигнат към небесата...”

През 1918-та, два дни след обнародването на Декрета за отделяне на църквата от държавата (англ. – секуларизъм), в град Киев без следствие, съд и присъда убиват митрополит Владимир – най-старшият предстоятел на Руската църква.

Започва невиждан и масов терор срещу духовници и миряни от страна на наследниците на Юда. Ето само някои случаи:

През м. февруари болшевиките разстрелват литийните шествия на вярващите християни в градовете Тула, Харков, Воронеж, Шацк (Тамбовска губерния). Масов растрел на събрание на вярващи православни християни има в Пермска губерния, които организирано протестират срещу разграбването на църковно имущество в Белогорското подворие. На 29 юни 1918 г. с камък на шията е удавен в реката Тоболският и Сибирски епископ Гермоген, а с него са издавени и предствителите на делегация вярващи, молещи се на властите за освобождаването му. На 24 декември 1918 г. епископите Теофан Соликамски и Андроник Пермски са завързани за дългите коси и бради, със завързани ръце и нозе като сиамски близнаци са пъхнати в дупки в леда на замръзналата река и са държани там, докато предадат Богу дух. Пак през декември болшевишки и еврейски садисти набиват публично на кол в Самара епископ Исидор.

През 1919 г. в Белгород Подолски епископ Никодим е набучен на железен прът, като тялото е захвърлено в яма с негасена вар, и той продължава да се гърчи в адски мъки до смъртта си. Архиепископа на Воронеж Тихон е обесен на Царските врати на иконостаса в църквата. В Астрахан архиепископ Митрофан е поставен между камбани, камбаните се бият силно, звукът им разкъсва тъпанчевите мембрани и предизвиква мозъчна експлозия...

В град Юриев с брадви са разчленени 17 епископи и свещенослужители. Преди да ги изколят, болшевишко-еврейските садисти се гаврят стях – насилват ги да облекат женски дрехи, наливат ги със спирт, принуждават ги да танцуват, да се целуват като хомосексуалисти, после им режат носовете, ушите и езиците, режат им половите органи...

В Богодухово монахините от манастира са принудени през нощта да си изкопаят сами гроба в местното гробище, принуждават ги да се разсъблекат, отрязват им гърдите и ги наблъскват в ямата, все още живи, в шок от силната кръвозагуба, а върху тях захвърлят жив гол старец монах и ги зариват живи, като пияните палачи крещят истерично, че са направили “монашеска сватба”.

В Херсонска губерния трима редови свещеници са разпънати публично на кръстове, като Исус Христос и двамата разбойници на Голгота ....

Духовник от манастира “Света Мария Магдалена” е арестуван по време на богослужение, заставят го да си отвори устата и с вик: “Ето ти едно свято пречистване!” един комисар стреля с нагана си в гърлото на жертвата.

От м. октомври 1918 г. започва масова кампания за оскверняване на “светите мощи” (вкл. мощите на св. княз Александър Невски, на блажения отец Сергий Радонежки и др.) – организират се процеси-маскаради, храмовете се превръщат в клубове, конюшни, складове, дори – тоалетни.

Веднага след революцията новите еврейски господари на Русия разоряват и разрушават над 2000 църкви и манастири, като избиват духовенството. Ето някои фотографии от този период:

 

  

Не случайно емблемата, която тези антихристи възприемат е петолъчка – т.е. пентаграм, а червения цвят е символ на предводителите на световното еврейство и ционизма – рода Ротшилд (от нем. Rot – червен, Schild – щит).

 

В същото време една синагога не е бутната и излиза специален закон против антисимитизма.

В тази връзка е интересно какво казва самият Иисус за юдеите:

- ”Вие вършите делата на баща си.... Защото не можете да слушате Моето слово. Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше човекоубиец от началото и не устоя в истината...” (Йоан 8:43). Положението в СССР след Сталин не се променя (как се дава власт взета с кръв), управлението за дълги години се поема от друг юдеин - Никита Хрушчов (истинското му име е Соломон Пеарламутер). Еврейка е и Раиса Горбачова, съпругата на Михаил Горбачов, а самият той е виден член на масонската ложа “Билдемберги” – световното правителство в сянка. В близкото минало и в момента също не е по – различно: - еврейското име на Борис Елцин е Барух Елия (юдаизма позволява евреина да си сменя 7 пъти името), моминската фамилия на майката на Путин е Шаломова, в ръцете на неговите роднини са разпределени бизнеси от общонационално ниво. Почти всички олигарси са евреи, като се почне от най – богатия Роман Абрамович.По официални данни на Руската федерация за 70 години комунизъм са избити около 62 милиона съветски граждани. Това е истинския холокост извършен от евреите над омразния им християнски народ.

Много хора ще си зададат въпроса как се е стигнало до това положение. Как тази богата и силна православна империя, освободила България в една перфектна военна кампания, се е оставила да бъде завладяна отвътре?

Идеален отговор дава един доклад на депутата И. Радионов пред Руската дума от 16 февруари 1912г. – доста преди комунистическата революция от 1917г (аналогиите със сегашна България и това което правят евреите, турците и циганите са фрапиращи) : “....Русия загива по две главни причини: евреите и алкохола. Планомерността в действията на евреите да разорят материално и да поробят нравствено Русия са достойни за удивление... От 1905 г. евреите плъзнаха и запълниха всички градове... като единна мрежа покриха цяла Русия. Днес еврейството е заграбило нашата търговия, промишленост, банки, борсата, училищата, печата и т.н. Руската търговско-промишлена класа поразително бързо се разорява, руското изкуство опошлява. Всички професии, за които до неотдавна професионалната етика стоеше на най-висока степен, като адвокатура, журналистика, медицина, професуратура и др., с внедряването на евреите паднаха едва ли не на самото дъно... Еврейството наложи своя разлагащ отпечатък на целия руски живот, замъти и разврати ума и душата на цялото руско общество.... Увеличавайки своите капитали за наша сметка, те едновременно са и най-фанатичните пропагандисти на социалистическите и революционните идеи сред простия народ. Експортът на жито и дърводобивът са в техни ръце. Горите се изсичат варварски и безжалостно. Там където бяха доскоро вековни лесове, сега стърчат мъртви пънове. Евреинът не е засаждал, гледал и пазил, като роден паразит той не изпитва жалост към нашата земя. Както е известно Руската държавна банка кредитира с народните пари частните банки. А те, със съвсем малки изключения, са еврейски. Благодарение на тази постановка еврейските банки са разпределители на оборотния имперски капитал вътре в държавата и в това отношение стават пълновластни господари. Взимайки от Държавната банка пари при 4 % лихва, еврейските банки ги дават на руснаците срещу 8-12%. Така ние руснаците получаваме пари на кредит не от Държавната банка, а от евреина, който ни обира безмилостно. Но даже при този пладнешки грабеж за руснаците е трудно да получат кредит, докато всяко пробивно еврейче получава кредит от стотици хиляди и милиони с ниска лихва. Евреите използват облагите на своята солидарност и благодарение на огромните кредити от еврейските банки (които пък смучат пари от Държавната руска банка) бързо завладяват търговията, промишлеността и занаятите, като разоряват руските конкуренти. В резултат на това всичко страшно поскъпна, а стоките се оказаха от най-ниско качество... Цяла Русия е покрита с мрежи от еврейски притони от банди и крадци... Аз не вярвам в неизчерпаемите сили на Русия, ако тя веднага не тръгне по друг път и не обуздае развратителя и кръвопиеца евреин, като унищожи неговата престъпна пропаганда в обществото. Почти цялата преса в двете столици (Москва и Петербург - б.ред.) и в провинцията е в еврейски ръце, .... само 1/5 част от периодичния печат е руски... Евреите отвътре ни грабят, развращават и разединяват. Те ни насъскват един срещу друг. Ще се разрази нова революция. Ще се пролеят потоци руска кръв.“

Абсолютно същият сценарий се развива в момента в световен мащаб – разоряване на националните предприемачи чрез неизгодни заеми и изкуствена стагнация; - съсредоточаване на финансите, собствеността и ресурсите в ръцете на определени международни корпорации; спекулации с цените и ниско качество на стоките и услугите; - безработица и обедняване на населението; - непрекъснато бълване на разврат и насилие от медиите контролирани от същите тези корпорации; - медиите са и основни виновници за разсцеплението в обществото и настройване на отделните негови групи едни срещу други; - масова престъпност, която се развива с протекцията на полицията и съда.

Подобно на СССР е било положението и в един от най-близките му сателити – комунистическа България.

След 9 септември 1944 г. юдеите-комунисти в съучастие с българските комунисти, подтиквани и насърчавани от руските юдеи-комунисти от Москва и по указания на Синедриона (тайното еврейско правителство), масонските ложи и еврейското лоби в САЩ и Англия, започнаха систематично да унищожават цвета на българската нация – българската интелигенция – военни, предприемачи, учители, адвокати, политици, лекари, професори, преподаватели от ВУЗ, инженери, историци, учени, индустриалци и др. Избити бяха над 40 000 души, а над 200 000 са репресирани, изселени, натикани в затвори, концлагери (концлагерите са еврейско изобретение) и спрямо тях беше провеждана политика на геноцид. Юдеите влязоха в репресивния апарат на БКП, ДС (КДС), разузнаването и МВР.

Всичките съветници на Тодор Живков бяха евреи.

Женени за еврейки са били следните „велики българи”: - Геоpги Димитров, Васил Коларов, Станко Тодоров и др. “отговорни другари” от ЦК на БКП!

Ето и повечето еврейски комунистически палачи на народа ни:

Рубен Аврамов Леви  (1900 г. - 1988 г.) – ФАКТИЧЕСКИЯ ИДЕОЛОГ НА МАРКСИЗМА В БЪЛГАРИЯ. СЪВЕТНИК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ. СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП (1950 г.). Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва (1941-1943 г.); Специална личност от висшата кохорта на БКП, червен шаман, историк, палач с писалка; пътят му е осеян трупове; „промивач на мозъци“! Фалшификатор на българската история!

Роден е през 1900 г. в гр. Самоков; от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БКП и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание; През 1925 г. Аврамов е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928-1931) и Международната ленинска школа (1931-1936). През 1936 г. Рубен Аврамов е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. – Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“. Непосредствено след  Деветосептемврийския преврат от 1944 г., довел до влизането на БКП в правителството, Рубен Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БКП (1944-1947, 1949-1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.

Лев Главинчев - македонски евреин, член на БКП от 1941 година; полковник от ДС,  криминален затворник преди септемврийския преврат, съден за убийство, комунистически касапин садист, избил със своята „ударна” партизанска група около 250 човека от софийската интелигенция веднага след 09.09.1944г. „Специалитета” му е бил счупване на черепа на жертвата с чук и заколване с права лопата. Главичев е избил собственоръчно десетки дейци на старото ВМРО; Виновен за смъртта на хиляди българи. 

Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско. Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир. Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд. Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев. Лев Главинчев умира от рак на 20 август 1970 г. в страшни мъки. На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: "Моят брат уби 226-ма македонски фашисти" (разбирай български патриоти-активисти на крилото на Ванче Михайлов - б.р.).

Един от помощниците на Лев Главинчев публикува своите спомени, които обрисуват случващото се в България през първите седмици след 9 септември 1944г. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар.

„… В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете.

Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери …

Източник: „История на БКП 1919-1989“, Никола Алтънков, издателство „Факел“.

Будители предупреждават, че самите източници често подвеждат към „алтернатива“, която е контролирана от същите богоборци иудеи (да си спомним написаното в техните протоколи: „теза-антитеза-синтеза).

Ето и други ключови фигури в комунистическия терор, пропаганда и управление на България:

Капитан Остап Гершанов – бил е последователно комендант на комунистическите концлагери ''Джерман'', ''Богданов дол'' и ''Куциян''. Масов убиец на Българи. Обичал е да пребива жертвите си до смърт с дървена тояга. Особенно мразел някой да го гледа в очите. Един от концлагеристите веднъж прави тази грешка и бива зверски пребит. Като по чудо човека оживява, но със счупен гръбнак, като е можел да се предвижва с неимоверни усилия, лазейки по корем. Гершанов го е наричал „жаба” и го е карал да се мъкне непрекъснато с него, говорел му е поучително, ритайки го непрекъснато през устата, за назидание на другите. Нещастникът умира в адски мъки след около година.

Карло Луканов – Наследствен комунист. Баща на Андрей Луканов. Бил е съветник на комунистическите вождове. Роден на 20 октомври 1897 г. в Плевен, в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. Член е на БКМС от 1913 г. и на БРП (к.) от 1917 г. Бил е секретар на Плевенското дружество на БКМС. След атентата в катедралата „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван за нелегална дейност и осъден на 4,5 год. затвор, но е амнистиран през 1926 г. От 1926 до 1944 г. е в Съветския съюз. В периода 1927–1944 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), както и депутат в Москва (1934–1939). От 1936 до 1938 г. е в Испания, където заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война в страната. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 г. – в българскоезичното радио „Христо Ботев“.

След 9 септември 1944 г. се връща в България и до септември 1945 г. e член на комисията по управлението в ЦК на БРП (к.) От 1945 до 1946 г. е директор на Българското радио в София. След това е подпредседател на Държавната планова комисия (1947-1949) и същевременно от януари 1948 г. е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура. През 1949 г. става председател на КНИК, а от 5 декември 1949 до 28 февруари 1952 г. е и на Държавната планова комисия. Бил е заместник-председател на Министерския съвет през периода 1952-1954 г.

Член на ЦК на БКП от 4 март 1954 г. до края на живота си (15 юли 1982 г.).

Бил е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г., за кратко е и заместник-председател на Министерския съвет (1956-1957).

Нансен Бехар – ст.н.с.; член на БКП, идеолог на комунистите. Съветник на Живков. “Независим” депутат в XXXVIII Народно събрание, с подкрепата на БСП (2000 г.); един на съавторите на писмото до еврейския кнесет за сваляне плочите на Цар Борис III; провокатор; “пета колона”; комунист - скрит глобалист. През 1992 година основава първия частен изследователски институт – Института за социални и политически анализи.

Жак Натан Примо (1902-1974 г.). Съветник на диктатора Живков – роден в София, виден комунист – революционер, идеолог на червените палачи и активен участник в масовите убийства след 09.1944 г. Бил е политически секретар на БКМС през 20-те години; член на ЦК на БКП; завършил Икономическия факултет на РАНИОН – Москва (1928 г.); доцент 1947-48 г. (БАН); хоноруван професор 1948-49 г.; редовен професор 1949-52 г.; академик 1961 г. Партиен функционер от висшия ешелон на власта, историк, и икономист; председател на Еврейския ОФ комитет; член на цензорната комисия по идеологическа чистота на всекидневния и периодичния печат; идеолог-фалшификатор на българската историческа наука.

Исак Соломон Паси (роден 13 март 1928 г., починал 13 август 2010 г.) – Съветник на Тодор Живков. Роден в Пловдив, завършил право в Софийския университет (1950 г.); асистент в катедра по „Марксизъм – ленинизъм“ (1952-59 г.); кандидат на философските науки (1957 г.); дисертация „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“; потомствен масон; член е на БКП; сътрудник на ДС и цензор на литература и учебници за университетите; баща на „атлантика“ Соломон Паси;

Евреина превежда и издава на български богохулниците Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше.

проф. Нико Яхиел - евреин, член на БКП, комунистически палач, съветник на "другаря" Тодор Живков близо 30 години, посветен във всички тайни дела на бившия "първи". След 1990 г. издава книга срещу тоталитарния режим ("ветропоказател" от висша категория). Агент на ЦРУ и "Мосад". В момента живее в Израел с $ 2000 пенсия и си пише мемоарите;

 

Борис Лазаров Велчев (1914 г. - 1995 г.) - Бил е началник на комисията към ЦК на БКП контролирала 86-те концлагера в България, роднина на бившия главен прокурор и на Милен Велчев.

От 1935 година е член на БРП (т.с.). През 1941 година е избран за секретар на Първи партиен район (Централен) и за заместник секретар на нелегалната столична организация на партията. През 1941 година е арестуван от полицията. Осъден е за политическата си дейност на смърт чрез обесване, затворен е в килия на смъртник в Централния софийски затвор.

След смъртта на Цар Борис III през 1943 година при възкачването на трона на Симеон II, всички присъди са намалени с една степен. Дотогава изпълнението на присъдата е отлагано от главния военен прокурор генерал Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин“. Борис Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор. На 8 септември 1944 година той е освободен с другите затворници.

След 9 септември 1944 година заема редица отговорни партийни постове. Член на Областния комитет и секретар на Градския комитет на БКП в София, първи секретар на Софийския окръжен комитет, завеждащ отдел Организационен на ЦК. От 1958 година е член на ЦК на БКП. През 1959 година става секретар на ЦК на партията и става част от кръга новоиздигнати партийни функционери, лично лоялни към утвърждаващия се нов диктатор Тодор Живков. Живков високо го цени, най-вече заради стремежа му да се придържа към най-малките детайли на текущата съветска политика и големите му познания в тази област. От 1962 до 1965 година е и председател на Комитета за партиен и държавен контрол.

От 1965 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК. Фактически в този период Велчев е неформален първи заместник на диктатора Тодор Живков в йерархията на тоталитарния режим.

Член е на Държавния съвет от 1971 до 1981 година. От 1971 до 1977 година Велчев е вторият човек в партийната йерархия на БКП. От 1982 до 1990 година Борис Велчев работи на обществени начала като председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество.

В края на 80-те години, в условията на настъпващата Перестройка, е избран за член на ЦК на Контролно ревизионната комисия на партията (явно следейки преструктурирането на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛ В ЧАСТЕН).

Полковник Валери Тажер -евреин, комунистически палач, съветник на Тодор Живков;

Бачи Зеев - руски евреин, член на БКП, резидент на НКВД изпратен след 1944г. от Берия, ръководител на следствието към ДС, невероятен изверг, един от най-големите палачи на нашия народ.

Израел Зееви - евреин, следовател в МВР след 09.09.1944 г., член на БКП, палач и касапин на хора, измъчвал и убивал арестантите с особена жестокост и садизъм, виновен за смъртта на стотици хора.

Алберт Коен – партизанин-терорист; палач; член на БКП. Сега е белетрист и мемоарист (1988 г.),; съчинител на „еврейска култура“ . (Забележете, че всички тези „творци“ български евреи, родени в България, никъде не говорят за българска култура (а това е средата, в която са се развили и работили), а претендират за някаква „еврейска култура“! Такава е философията и разбиранията на „петата колона“ – да се ерозира и разрушава българското (и всяко друго) общество с неговите християнски ценности и традиции и да се налага сатанинският (талмудистки) нов световен ред…).

Анжел Вагенщайн - бил е партизанин-терорист, член на БКП, ръководител на бойна група, палач на Българския народ след 09.09.1944., агент на ДС и Мосад. Режисьор на филми на комунистическа тематика; „промивач на мозъци“; червен шаман и идеолог на БКП (под „червен шаман“ се разбира идеолог и клакьор на комунизма, палач с писалка и отровител на душите на народа, говорител на Юда и Сатаната); „независим“ депутат с подкрепата на БСП в XXXVIII Народно събрание (2000 г.); един от авторите на писмото до еврейския Кнесет за сваляне възпоменантелните плочи на Цар Борис III в Израел; „духовен пигмей“, гаврещ се с българската история; създава антибългарски настроения – провокатор; „пета колона“.

 

 

Давид Овадия (1923-1995 г.) – Партизанин-терорист преди 09. 1944 г. и палач на българи след това; член на БКП; литератор; съчинител на “еврейска култура” (под това се разбира: хвалебствия, анализи, превъзнасяне на въображаеми заслуги и „творчески успехи“, както и натрупване на несъществени факти, раздути, преувеличени и украсени, за да се манипулира публиката и да се внуши значимостта на „еврейската култура“) червен шаман; убеден според собствените му думи, че "историята се пише с кръв" и че "омразата не бива да угасва"; цензор в Съюза на българските писатели. След Първата световна война родителите му се преселват от Кавала в Кърджали, където е роден, там живее до тръгване на училище. После семейството се мести в София, но само след година я напуска и се упътва към Пловдив; в гимназистките години вече е член на нелегалния РМС. Член на БКП от 1945 г. През 1950 г. завършва руска филология в Софийски университет. Работи като редактор последователно в Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“. Преводач на руска поезия.

Георги Давидов –началник на благоевградската ДС (1948 г.). Един от палачите на българския народ след 1944 г.

Проф. д-р Нисим Меворах (1891 г.- ) – адвокат, дипломат, общественик и държавник, майка му е Роза Алфандари, от 1920 г. е член на БКП. 

Нисим Меворах е участник в т.н. Народен съд след 9 септември 1944 г.  Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет и негов декан. Работил е дълги години като адвокат.

Работи като дипломат - пълномощен министър е в Посолството на България във Вашингтон (1945-1947), (първи с този ранг от България) и представител на България в Организацията на обединените нации, работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.

Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът Валери Петров, чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. "Солунска", София, синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.

Бояна Петрова - внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на Валери Петров, създава на името на дядо си книжарница „Нисим“. Другата внучка на проф. Меворах е доц. Анна Станева - преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Манчо Рахамимов Мошев (1902-1986 г.) – юрист, партиен деец, член на БКП, участва в нелегалните групи срещу властта на Царство България; съдия „народен обвинител“ в VII състав на Народния съд след 09.09.1944 г., „палач в тога“.

Пепо Менахем Коен – юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г., които избиха цвета на българската интелигенция (убити са над 40 000 души и репресирани около 200 000 техни роднини и др.). Баща на Леа Коен.

Еми Барух – съдия – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Йосиф Кутев – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Исак Данон – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Ешуа Кемалов Декало – род. в гр. Ямбол 1903 г., от 1926 г. член на БКП, партизанин терорист от нелегалните групи преди 1944 г.; укривател на нелегални радиостанции; след 1944 г. палач на народа, червен касапин.

ген. Александър Гетман – член на БКП; генерал от ДС и МВР; комунистическа гад и палач; назначен по-късно за директор на Националнат опера в гр. София; “контрол над мислите” на интелектуалците;; попитан от журналисти в чужбина, как е възможно генерал да бъде директор на опера, той отговаря типично по еврейски и нагло: “Вие какво искате, полковник ли да бъде?!?….”

Исак Елизар Франсис – член на БКП, служител на МВР, един от палачите на българския народ след 1944 г.

проф. Александър Николаев Фол - Член на ЦК на БКП. През 1979 – 1986 година е министър на народната просвета; агент на Първо главно управление на Държавна сигурност; Манипулатор на българската история, поддържащ еврейската теза, че българите са пришълци, с диви азиатски корени и вяра в турския „бог“ танръ (тангра).

Леон Соломонов Асланов (1920 – 1976 г.) – роден в гр. Варна; завършил Висшата партийна школа (1954 г.); член на БКП; специализирал в Москва (1960 – 1961 г.); кандидат на историческите науки (1959 г.); доцент във Висшата партийна школа; историк – фалшификатор на българската история; червен шаман и убиец с писалка; садист прилагащ „еврейски психофашизъм“!

Проф. Бар Зоар (род. 1938 г.) – роден в България, д-р по философия на Еврейския университет в Ерусалим, депутат в Кнесета, пише фалшиви монографии за Холокоста, професор в Университета в Атланта (САЩ). Участвува на конференции в СУ.

Аркадий Ваксберг – Член на БКП; резидент на КГБ за България по времето на Тодор Живков; в началото на 80-те години се е ровел в тайните документи и архиви на БКП и КПСС – правел е някакви проучвания; интересувал се е от евреите Сталин, Тротцки, Бухарин, Раден и др. Близък приятел на “придворния поет” от ЦК на БКП – Любомир Левчев; член на ЦК на БКП, служител на ДС.

Жак Жул Аройо – род. 1921 г., завършил СУ (1951 г.); професор (1968 г.); изследвания – икономически механизъм за управление на народното стопанство, член на БКП, клакьор на комунистическата власт, „промивач на мозъци“.

Проф. Нисим Сабат Аладжем – роден 1921 г., преподавател по „Марксизъм-ленинизъм“ във Висшия лесотехнически институт в София след 1949 г., член на БКП, клакьор и идеолог на комунистическите палачи, „промивач на мозъци“; „червен шаман“! член на обществения съвет на Национален патриотичен съюз “Отечество” (ляво ориентирана формация). НПС “Отечество” е политическа партия и издава в. “Нова Зора”.

Акад. Азаря Поликаров – член на БКП, палач с писалка, червен шаман (1988 г.).

Аврам Митов – политкомисар на Врачанския партизански отряд (терористична група) “Гаврил Генов”. След 1944 г. майор от ДС (КДС).

Хенрих Натан Шпетер – член на РМС и на БКП, сътрудник на ДС; работил от българска страна в Центъра по икономическо развитие на ООН (ЮНИДО) в Ню Йорк; от 1946 г. шпионин на ЦРУ (псевдоним “Ендрю”), а от 1972 г. агент и на МОСАД (псевдоним “Михаел”), също и агент “Филип”. През 1973 г. е разкрит от ДС и осъден на смърт чрез разстрел. Впоследствие разменен с наш агент или на КГБ. Живее в Тел Авив, приятел със Зизи Шекерджийски, брат на Емил Шекерджийски.

Соня Бакиш – съпруга на Станко Тодоров от ЦК на БКП (бивш министър-председател и председател на НС); член на БКП, журналистка, гл. Редактор в списание “Жената днес”; Леля на Александър Божков.

Паулина Юрай Пиринска (род. 1914 г.) – родена в Ню Йорк, завършва гимназия „Джулая Ричман“ и педагогическа икономика в университета „Бернард Барух“, преподавател по английски език в СУ „Климент Охридски“ (от 1953 г.); доцент (от 1973 г.), член на БКП, майка на Георги Пирински.

Венцел Райчев (Райчинов) – Бивш съветник на Желю Желев; баща на Андрей Райчев; член на БКП; неговия баща е бил секретар на Георги Димитров и посветени считат, че той е отровил “българския вожд” по внушение от Москва или от другаде.

доц. к. ф. н. Соломон Леви – бивш член на БКП, комунистически идеолог; писал е във в. “Работническо дело” и др.

Роза Тодорова – щатен платен партиен секретар на БКП в Националната опера.

Давид Беневенисти – публицист, автор на материала „Интернационалните добродетели на партията на тесните социалисти: 80 години Бузлуджански конгрес“ (1971 г.), комунист, член на БКП, идеолог на червените палачи; сега проводник на глобализма и „пета колона“!

 

Водачът на преврата от 10 ноември - Андрей Луканов - руски евреин по майка. Роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си. Протежето на Горбачов в България, основен участник в налагането на плана Ран-Ът у нас.
Свързан с международния аферист и шпионин Робърт Максуел (евреин). На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност за това, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 – 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

Ето още юдеи комунисти-антихристи и българофоби, работили активно за съветската еврейска окупация на България и избиването на над 138 000 българи от червената чума.

Марко Хаим Фридман ( 1925 г.) – Член  на комунистическата партия, партизанин, терорист и атентатор. Бивш търговец на хартия, резидент на нелегалната Комунистическа партия и връзка с ЦК. Като комунистически агент ръководи атентата в църквата “Св. Неделя” в София. Терористичния акт е извършен по време на опелото на генерал Константин Георгиев, убит от същата банда комунистически изверги. Преди това те изпращат фалшиви покани на семействата на много висши военни, за да увеличат броя на жертвите. Терористичната група, освен взрива поставя и стъкленици със сярна киселина за да се задушат оцелелите под отломките. Загиват 12 генерала, 15 полковника и много други военни, жени и деца. Жертвите са 213, ранени са повече от 500. Само за един миг БЕЗРОДНИТЕ АНТИХРИСТИ-КОМУНИСТИ, УБИХА ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ ГЕНЕРАЛИ И ВИСШИ ОФИЦЕРИ, отколкото сърбите, турците, румънците, гърците, англичаните, французите и руснаците в боевете на четири кървави войни. Осъден на смърт чрез обесване.

д-р Наим Исаков (1875-1932 г.) – Роден в семейството на банкера Исак Б. Давид. Завършва право в Париж. Социалист от 1908 г. Съратник на Димитър Благоев. Един от ръководителите на Задграничното бюро на БКП във Виена след Септемврийското въстание от 1923 г. Участник в Изпълнителния комитет на Коминтерна в Москва. Пребивавал нелегално като агент и шпионин на комунистите, болшевиките и масоните в Германия и Франция.

Леон Йосиф Таджер (1903-1941 г.) – Роден в София в семейство на известен адвокат. Учи земеделие във Виена но не завършва. Член на БКП, участвува в нелегална дейност срещу властта, терорист и член на бойна група; взривява железопътни цистерни и складове с гориво. Осъден на смърт чрез обесване.

Ана Аврам Вентура (1925-1944 г.) – Член на нелегалната организация “Макаби”, съратничка на ремсистката Тинка Джанин. Секретар на градския комитет на РМС в гр. Русе. Партизанка; участвува в терористични акции, подкупва полицаи и извършва саботаж във фабрика ”Жити”. Убита при престрелка с полицията в поредна акция.

Емил Шекерджийски (1944 г.) – Младежки деятел, журналист, революционер от болшевишки тип, партизанин-терорист от Кюстендилския отряд. Убит заедно с още двама терористи, от жандармерията по време на престрелка.

Менахем Алберт Менахем (Менахо Менахемов) – Опасен комунист-терорист (преди 1944 г.), член на БКП.

Менахем Леон Папо (Мико Папо) – Известен терорист, участник в бойните групи срещу властта преди 1944 г., член на БКП.

Самуил Мефано – Комунист, развиващ подривна дейност. Участвува в образуването на Ямболската комуна от 1919 и 1921 г.

Хаим Юда Пизанти ( – 1938 г.) – Член на Видинския окръжен комитет на БКП, участвувал в Ломската комуна (1919 -1923 г.) заедно с Яко Бенарой и Рабено Леви. Политемигрант в СССР.

Аврам Яков Албухайре (1884-1924 г.) – Активен деец на БКП, участник в акции срещу властта и държавата. Загинал през 1924 г.

Виолета  Якова Албухайре (1884 -1924 г.) – Терористка, участник в бойните групи срещу властта, член на БКП.

Мати Рубенова – Терористка, участник в бойните групи срещу властта преди 1944 г. Член на БКП.

Раймонд Вагенщайн – терорист, участник в бойните групи срещу властта преди 1944 г., член на БКП.

Настя Исакова (1881-1962 г.) – Съпруга на д-р Наим Исаков, член на женското социалистическо движение.

Фрейда Хербел (1876-1950 г.) – Съпруга на Матю Хербел, член на женското социалистическо движение.

Бети Данон – Ятачка, предоствяла явки и тайни квартири на терористи от бойните групи на БКП и РМС преди 1944 г.

Бела и Алберт Алмалех  - Членове на БКП, в тяхната квартира е действувала нелегална радиостанция за подривна и дестабилизираща властта дейност преди 1944 г.

Лиза Кало (1907-1943 г.) - Партизанка – терористка, убита при престрелка с властите, член на БКП

Бенямин Дубавицки (Беньо Дубавици) (1912-1942 г.) – син на руски емигранти – евреи; комунист-терорист, убит от властите при престрелка.

Буко Юда Коен (1888 г.) – комунист, кмет на Новозагорската комуна.

Соломон Лазаров Голдщайн (1884 – 1968 г.) – член на БРСДП (т.с.), емигрант във Франция, където през 1915 г. става член на РСДРП (б.). Имал е тесни връзки с Ленин; умира в Москва.

Адолф Фабрикант – нелегален печатар и революционер-комунист. Издава нелегалните „Информационен бюлетин“ и „Отечествен фронт“ в София, заедно с евреина Алексей Шелудко, участвуват в разпръскване на подривни позиви в кината (прeди 1944 г.).

Роза Фитерман – ятачка, предоставя нелегални квартири за терористи от бойните групи преди 1944 г.

Мойсей Лазаров Голдщайн (1893-1923 г.) – брат на съратника на Ленин – Соломон Голдщайн. Активен деец на БКП и участник в Септемврийското въстание (антидържавен метеж). Разстрелян от властите за терористична антидържавна дейност.

Йосиф Хаим Бенбасат (1908-1944 г.) – партизанин – терорист от бригадата „Чавдар“, ликвидиран от властите.

Лиячи Самуил Франсез (1896-1931 г.) – член на БКП, участник в подривното нелегално движение против държавата.

Насим Барух – Интербригадист в Испания през гражданската война.

Леон Анави – интербригадист

Виктор Барух Меворах – интербригадист

Жак Ажер – интербригадист

Янто Давидов Канети – интербригадист

Сара Ково – интербригадистка

Цезар Ково – интербригадист

Исак Можев – интербригадист

Роберт Ешуа Меламед – интербригадист

Сами Яков Асса – интербригадист

Давид Давидов – интербригадист

Шарло Берджик – интербригадист

Насим Барух – интербригадист

Исак Бехмоарш – интербригадист

Хари Ешкенази – интербригадист

Йосиф Елазар Йосифов – интербригадист

Давид Натан Соломонов – интербригадист

Диана Саранга – от гр. Пловдив, партизанка – терористка преди 1944 г.

Сабетай Гарти – партизанка – терористка преди 1944 г.

Сузи Герон – партизанка – терористка преди 1944 г.

Марко Деколо – партизанин – терорист преди 1944 г.

Май Джалдети – партизанин – терорист преди 1944 г.

Жак Йона – солунски евреин, дошъл в София за да развива нелегална подривна дейност в БКП през 30-те години. Като гръцки поданик е депортиран от германците в лагер.

Маир Джалдети – партизанин – терорист, ликвидиран от властите (от Пловдив).

Ездра Мордехай – партизанин – терорист, ликвидиран от властите (от Пловдив).

Израел Маир Илел – партизанин – терорист, ликвидиран от властите (от Пловдив).

Матю Кербел (1872-1952 г.) – деец на социалистическото революционно движение, член на БКП.

Исак и Яко Алболах (- 1944.) – братя партизани – терористи от Чирпан. Ликвидирани от властите.

Изи Аврам Герон – партизанин – терорист от Пловдив. Ликвидиран от властите.

Алберт Хаим Бенвенисти – терорист от Пловдив. Ликвидиран от властите.

Хаим Моис Чичек – терорист от Пловдив. Ликвидиран от властите.

Д-р Фаденхехт – член на Управителния съвет на Франко-белгийска банка (1934 г.), масон; крупен „специалист“ по финансови измами и далавери.

Рахамим Куюмджийски – масон, подставено лице във финансови измами (1934 г.), от „петата колона“.

Аврам (Мамо) Сабетай Афталион (1886 -1968 г.) – роден в Русе, специализира в Англия, следва търговско училище във Виена. През 1912 г. основава масонската ложа „Зигмунд Бергел“ в Русе. Премества се в София, където членува в масонската ложа „Зора“.

Рубен Джераси – един от първите масони в България.

Ели Исак Сиди (1860-1953 г.) – основател на еврейската масонска ложа в България „Бней-Брит“ – ложата „Мицпе, 466“ (1897 г.), масон – счетоводител.

Сасон Алкалай – основател на кооперативно – спестовно масонско дружество „Сговор“.

Елия Арие – основател на кооперативно – спестовно масонско дружество „Сговор“.

Пейсах (Петър) Израелевич Габе (1860-1926 г.) – руски евреин, едър чифликчия в Добрич, влиза в политиката и се кандидатира за народен представител. Изявен ционист. Баща е на поетесата Дора Габе.

Пресиадо (Якир) Аврам Романо (1865-1933 г.) – адвокат-ционист, ръководи дружество „Цион“ в град Пловдив, главен комисар на Еврейския национален фонд в България (1922-1930 г.).

Ето и "антитезата" на комунистическите евреи от демократичния етап на унищожаване на българите гои:

Филип Димитров - евреин по майка.


Филип Димитров и негов израелски братовчед

Известен хомосексуалист.

Възстановил незаконно българското гражданство и имоти на 40 000 евреи. А етнически българи зад граница чакат с години български паспорт. Разрушител на България; за благодарност е изпратен като посланник в САЩ; сътрудник на българската ционистка организация "Шалом", член на Атлантическия клуб.

Гео Юрай



 

 

 

 

 

 

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ - евреин по майка.

Гео Юрай (Пирински) е син на словашката юдейка Полин Юрай. Има данни че са роднини на Робърт Максуел.

Считан за протеже на Андрей Луканов.

Мистър 10%


Александър Божков - евреин по майка.

Роден 1951 г. в гр. София; майка му е от рода Бакиш, от който е Соня Бакиш, съпруга на „другаря“ Станко Тодоров от ЦК на БКП; завършва американски колеж в Ирак; следва ВМЕИ – София; член на СДС; син шаман и вожд. През 1992 г. оглавява Агенцията за приватизация и при него са първите сделки (и яки комисионни); изключително корумпиран – в етажите на властта е известен като „г-н 10%“; любим лаф: „Да приватизираме приватизацията!“; зам. министър-председател и главен преговарящ за влизането на България в ЕС в кабинета на Иван Костов (1999 г.), свален от поста за корупция; сега работи във фондациите и фирмите на евреина Джордж Сорос; член на Атлантическия клуб и „Ротари клуб“; в момента е следствен и подсъдим за крупни финансови афери с компенсаторни записи и други, когато е бил министър!…; има израелско гражданство.

Георги Прохаски – банкер, председател на УС на СИБанк, масон.

Най-довереното лице на Сорос в България. Той бе първият шеф на "Отворено общество" в периода 1990-1997 г. В момента е управител на Центъра за икономическо развитие - една от многото неправителствени организации, програми към "Отворено общество". Прохаски бе един от тримата българи, поканени на сватбата на еврейския милиардер, спекулант и обществен манипулатор Джордж Сорос. 

Българският евреин е една от основните фигури, следяща и ръководеща подривната дейност на хората от петата колона на юдейския Синедрион в нашата родина.

проф. Георги Бакалов – род. 1943 г. в гр. Неврокоп; завършил е Софийската духовна семинария (покръстен евреин, завършва история и фолософия в СУ (1971 г.); вероятно бивш член на БКП; работи в БАН няколко години; историк – византолог; в момента е декан на Историческия факултет на СУ; кандидатира се и за ректор, но не беше избран (2000 г.); членува в различни организации за заблуда на българите и връщане към дивашкото антихристиянско езичество, като например Център за изследване на българите, Общобългарска фондация “Тангра ТанНакРа”; Национален комитет за защита на историческата масонска ложа “Кармел” към “Бней-Брит”; изключително вреден и опасен за обществото; “пета колона”!

Мартин Михайлов Заимов (Мартин Голдсмит) – Род. 1962 г. В Женева (Швейцария); майка му Клавдия Заимова е от известния предателски род Заимови; има брат – Михаил Заимов; завършил е ВМЕИ “В.И.Ленин” (1985 г.) със специалност “електронна техника”; баща му е Майкъл Голдсмит; М.З. има следдипломна квалификация по икономика в колежа “Birkbeck College” на Лондонския университет (1988 г.); с английско и швейцарско гражданство; подуправител в БНБ и шеф на Валутния борд (2000 г.); обвинен е от главния ревизор на БНБ – Кольо Парамов в разхищения, финансови машинации (нерегламентирани продажби на благородни метали и др.) и професионална некомпетентност; вероятно е и масон; няма необходимия образователен лиценз за заеманата длъжност, но пък е удобен (или наложен отвън) за “сините комунисти”, сините шамани и лапачи;

Максим Бехар – журналист (в. “Работническо дело” – кореспондент във Варшава); потомствен комунист, син на Нансен Бехар (ЦК на БКП, Комисия за национална сигурност и съветник на Тодор Живков).

Максим е председател на Българския форум за бизнеслидери (под патронажа на принца на Уелс Чарлз); шеф на рекламна агенция “МЗ комюникейшънс”. Съосновател на в. “Стандарт” (1992 г.); имиджмейкьр.

Общественни връзки (PR) на телевизия МТG (шведска групировка) с представител в България – Кеворк Кеворкян; автор на книгата “Вторичен инстинкт” (възхвала на световното еврейство и псевдо-икономически анализи) с редактор Татяна Ваксберг.

Юри Жан Аройо – известен като “Рекордьора” – присъства в управителните съвети на 14 държавни дружества. Той е масон-ротарианец, син на известния червен евреин и икономист Жак Жул Аройо, съветник на Т. Живков. Юри Аройо е бил член и на УС на Първа източна международна банка (ПИМБ), най – известна с названието „Банката на СИК”.

Татяна Ваксберг – Дъщеря на Аркадий Ваксберг; журналистка в радио “Свободна Европа”; сътрудничи на в. “Анти” – орган на сините шамани от СДС; прави разследвания за бившата ДС; рови в архивите (каква трогателна приемственност!); истинската й работа е шпионаж под прикритието на журналистическата карта за “Мосад” и ЦРУ; “пета колона”.

Алберт Бенбасат („историк”, член на СДС, зав. отдел “Музеи” в Министерството на културата в правителството на Иван Костов (2000 г.); фалшификатор на българската история, един от хората, опитали се да ликвидират Националния исторически музей в София, участва в организационни комитети за провеждане на конгреси по тракология; съчинител на "еврейска култура", работи за "Шалом" и "Бнай Брит". Близък с френския евреин проф. Александър Фол – бивш министър на културата на НРБ; писател.

Сами Поликар – син на акад. Азаря Поликар, журналист, работил в Националната телевизия и във в. „Труд“; в момента (2000 г.) работи в Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимоотношения в София; центърът се финансира от „Отворено общество“ на евреина – милиардер Джордж Сорос; целите са ясни – създаване на етническо напрежение и ерозиране на обществото; капиталите на Дж. Сорос са престъпно придобити чрез борсови машинации и разрушаване икономиките на цели държави; зад него стоят други акули и лешояди, естествено пак от „избрания народ“!…

Милена Махон – Авторка на псевдонаучни анализи на тема турски малцинства в България (2000 г.). Охулваща православната църква; публикува във в-к. “Анти”; “пета колона”; ерозиране на обществото с етническо напрежение!