Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Житие и страдание на св. апостол Яков, брат Господен по плът (ок. 63 г.)
Св. Яков беше син на праведния Иосиф - обручника на Пресвета Дева Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа. Никога не ядеше разнообразни храни, масло и елей, но само хляб. Не пиеше вино, нито някакво друго упойващо питие, но единствено вода. Той дори не влизаше в баня, но отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко угаждане на плътта, а на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва и съвсем малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата на коленете му загрубя и стана твърда и дебела. Св. Яков дори до своята кончина живееше в девствена чистота.
А защо той бе наречен "брат Господен"? Ето какво се разказва. Когато св. Иосиф Обручник разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета Дева Мария и по това време все още беше малко Момче. Останалите му синове, обаче, не се съгласиха на това; единствен Яков Го прие и раздели с Него своята част - затова и бе именуван "брат Божий". Но имаше и друга причина да бъде наречен така: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица трябваше да бяга заедно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да съпътства Божията Майка и своя баща - праведния Иосиф.
Когато Иисус Христос стана пълнолетен и започна да учи хората за Царството Божие и да им открива, че Той е истинският Месия, св. Яков повярва в Него и с радост слушаше Божествените Му думи - тогава сърцето му все повече и повече гореше от любов към Бога и той още по-усърдно залягаше да пребъдва в духовен подвиг. Но и сам бе възлюбен от своя Господ: Спасителят ясно засвидетелства това когато след Своите пречисти страдания и възкресение Той освен че се яви на Своите Апостоли, събрани заедно, отделно се яви и на възлюбения Си брат св. Яков. За това апостол Павел пише: "После се яви на Яков, след това на всички апостоли" (1Кор.15:7).
Св. Яков от всички бе наричан "праведен", понеже хората виждаха неговия съвършен и богоугоден живот - затова и бе причислен към 70-те Христови апостоли. Сам нашият Господ и Спасител Иисус Христос го постави епископ и го научи да свещенодейства. И на него - първия светител и архипастир - бе поверена новопросветената Иерусалимска Църква. Той пръв написа последованието на Божествената Литургия под благодатното наставление на Светия Дух, която по-късно св. Василий Велики, а също и св. Иоан Златоуст съкратиха заради немощта на хората.
По време на своето архипастирско служение в Иерусалим, със своите проповеди св. Яков обърна към Христа много юдеи и елини, и ги настави в пътя на спасението. Написа съборно послание до дванадесетте Израилеви колена, изпълнено с боговдъхновени и твърде полезни поучения - то наистина е духовна украса за цялата Христова Църква и учи християните на вяра и богоугодни дела.
Заради своя добродетелен живот св. Яков бе изключително много уважаван не само от християните, но и от неверниците. Еврейските първосвещеници само веднъж в годината влизаха в Святая Святих да служат, но на св. Яков не забраняваха и често да влиза там за да се моли. Те виждаха неговия чист и непорочен живот и заради това го нарекоха с ново прозвище: "Обли" или "Офли", т.е. "ограждение (или утвърждаване) на хората" или пък го наричаха "най-праведен от всички". Св. Яков влизаше в Святая Святих не само през деня, но и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поучения, и всички с радост го слушаха. Около него се събираха много хора: едни искаха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.
По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от завист да се гневят срещу светеца - мислеха какво зло да му сторят и искаха да го убият. Съветваха се помежду си и решиха да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а ако не пожелае да стори това - да бъде убит.
Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим множество юдеи. В това време умря римският управител на Юдея Порций Фест, който бе избавил св. апостол Павел от ръцете на евреите и беше го изпратил в Рим. Все още не беше дошъл друг управител, назначен от римския император на мястото на Фест. Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му казаха:
- Молим те, праведнико, говори поучение към народа в този празничен ден, в който отвсякъде се събра тук множество хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се измамиха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те заедно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, така и всички хора - че ти говориш истината и не гледаш на лице. И така, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, за да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, сам виждаш, че са се събрали много хора - израилтяни и езичници.
Като казаха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:
- Праведнико! Ние всички трябва да вярваме на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?
В отговор св. Яков извика със силен глас:
- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно пострада, претърпя разпятие, беше погребан и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той сега е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и отново ще дойде на небесните облаци за да съди живите и мъртвите!
Щом чуха това, хората много се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достойнство на Иисус Христос, и в един глас извикаха:
- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!
Тогава фарисеите и книжниците си казаха:
- Лошо направихме, че дадохме на Яков да говори за Иисус. Ето, сега хората още повече се объркаха!
 Мъченичество на св. ап. Иаков. Стенопис от Света Гора-Атон, манастир Дионисиат. 1547 г. |
После, изпълнени със злоба, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, за да се уплашат всички хора и да не вярват на думите му. Крещяха силно и викаха:
- Ах, ах! И праведникът се заблуди!
Паднал от стрехата, св. Яков беше силно изранен, но все още жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:
- Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят!
А те грабнаха камъни, хвърляха ги по него и жестоко го израняваха. Един човек от Рихавовия род възкликна:
- Престанете! Какво правите! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!
Веднага след това дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка сила по главата и я счупи, така че целият му мозък изтече на земята. В това мъчение св. Яков предаде душата си на Господа.
Светото му тяло бе погребано на същото място, близо до храма, и християните много плакаха за него. Тридесет години той беше епископ на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки веков, амин.
Тропарь апостолу Иакову, брату Господню по плоти
глас 2
Я́ко Госпо́день учени́к, восприя́л еси́ пра́ведне, Ева́нгелие,/ я́ко му́ченик, и́маши е́же неопи́санное,/ дерзнове́ние я́ко бра́т Бо́жий,/ е́же моли́тися, я́ко иера́рх:// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.
Тропарь праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню
глас 2
Благовеству́й, Ио́сифе,/ Дави́ду чудеса́ Богоотцу́,/ Де́ву ви́дел еси́ pо́ждшую,/ с па́стыpьми славосло́вил еси́,/ с волсви́ поклони́лся еси́,/ А́нгелом весть пpие́м;/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ ду́ши на́ша.
Кондак апостолу Иакову, брату Господню по плоти
глас 4
О́тчее Единоро́дное Бог Сло́во,/ прише́дшее к нам в после́дняя дни,/ Иа́кове Боже́ственне,/ пе́рваго тя показа́ Иерусали́млян па́стыря и учи́теля/ и ве́рнаго строи́теля та́инств духо́вных:// те́мже тя вси́ чти́м, апо́столе.
(Единородното Слово на Отца, дошло при нас в последните дни, божествени Иакове, те яви първи пастир и учител в Иерусалим, и верен строител на духовни тайни: затова, всички те почитаме, апостоле.)
Кондак праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню
глас 3
Весе́лия днесь Дави́д исполня́ется Боже́ственный,/ Ио́сиф же хвале́ние со Иа́ковом прино́сит,/ вене́ц бо сро́дством Христо́вым прие́мше,/ ра́дуются и неизрече́нно на земли́ Ро́ждшагося воспева́ют, и вопию́т:// Ще́дре, спаса́й Тебе́ чту́щия.
Величание апостолу Иакову, брату Господню по плоти
Велича́ем тя,/ апо́столе Христо́в Иа́кове,/ и чтим боле́зни и труды́ твоя́, и́миже труди́лся еси́// во благове́стии Христо́ве.
Молитва апостолу Иакову, брату Господню по плоти
О, вели́кий богоизбра́нный и богопросла́вленный Апо́столе Иа́кове, бра́те Госпо́день! Ты́ еси́ вели́кий архиере́й Гра́да Свята́го, те́плый на́ш засту́пник и хода́тай, предстоя́щий Престо́лу Пресвяты́я Тро́ицы. Не отри́ни на́с от твоего́ заступле́ния, но воздви́гни на́с, низве́рженных грехи́ мно́гими. Име́яй вла́сть реши́ти и вяза́ти, разреши́ зо́л на́ших соу́зы, любве́ Бо́жией причти́ на́с и Ца́рствия Небе́снаго прича́стники, блаже́нне, соде́лай моли́твами твои́ми. Моли́ Христа́ Спа́са, да сподо́бит непреткнове́нно соверша́ти стра́нствие на́ше земно́е, да ве́чныя и блаже́нныя жи́зни на небеси́ сподо́бившеся, с тобо́ю вку́пе возмо́жем вы́ну восхваля́ти Тро́ицу Неразде́льную и воспева́ти Еди́но Божество́ Отца́ и Сы́на и Ду́ха Всесвята́го во ве́ки веко́в. Ами́нь.
В памет на свети Игнатий, патриарх Константинополски (877-878 гг.)
Св. Игнатий, патриарх Константинополски. Мозайка от Константинопол, църквата света София. Края на IX в. |
Свети Игнатий бил син на император Михаил Рангав (царувал от 811 до 813 година, бел.ред.) и императрица Прокопия, брат на Теофил (царувал от 829 до 842 година, бел.ред.) и внук на император Никифор.
На петнадесетгодишна възраст той бил затворен в манастир и впоследствие станал игумен на манастира “Свети Архангел”, който се наричал отначало Източен, а след това - Сатира. След това той бил поставен за патриарх Константинополски (през 846 г., бел.ред.) и останал на патриаршеския престол 11 години и 5 месеца, докато не бил изгонен от император Михаил. Вместо него бил поставен Фотий, протоспатарий и протосинкрит на Константинополската църква, който по-рано бил прост монах.
След изгонването на Фотий от император Василий (през 867 г., бел.ред.), свети Игнатий отново патриаршествал, този път 10 години, и отново бил изгонен от император Никифор, убит впоследствие от българите.
Неговото място заел свети Стефан, син на императора Василий, а свети Игнатий се оттеглил в манастира Сатира, където починал в мир на седемдесет и девет години.
В същия ден се чества паметта на свети Иаков Боровицки.
Память святого Иакова Боровицкого (ок. 1540 г.)
Нам совершенно неизвестны ни место рождения сего блаженного и праведного Иакова, ни имена его родителей6929, – все сие скрыто от нас Божиим изволением, чтобы мы знали, что Божии святые ищут не земного, но небесного отечества, не земным своим родом хвалятся, но возвышаются своим сопребыванием с небесными ликами, – не телесным, но духовным своим Отцом, Вездесущим Богом, величаются. Мы знаем, что сей досточудный чудотворец, хотя и имел плотское рождение, но жизнь вел духовную, пламенея сердцем своим к Богу и усердно работая Господу; хотя и он был в вещественном теле, однако своим невещественным умом беседовал и вместе жил со святыми ангелами; телом он обитал на земле, но умом своим, просвещенным Боговедением, он предстоял Богу, живущему на небесах; во всем постоянно он являл себя верным рабом Божиим, показывая пример терпения, смиренно перенося нужды, труды, непрестанно подвизаясь в бдении и посте. Когда окончилось странствование блаженного в сей временной, исполненной скорбей, жизни, его праведная душа, украшенная, как невеста, добродетелями, введена была ангелами Божиими в чертог Спасов, а честное тело его по христианскому обряду было положено в раку.
В области великого Новгорода протекает река Мста6930, на которой находилось тогда селение Боровичи6931. Когда настало время прославиться святому, рака, в которой почивали мощи сего угодника, плывя, повелением Божиим, на льдине против течения вышеназванной реки – это было во вторник светлой недели – пристала около бурного и шумного порога Боровицкого6932 к берегу недалеко от селения Боровичей. Жители этого селения, усомнившись, не приняли святых мощей великого угодника Божия, и крючьями, прикрепленными к веревкам, оттащили на середину реки. Но чудотворные мощи не оставили людей, оставивших их: снова они возвращаются к ним и снова пристают к тому самому месту, откуда их оттолкнули; но и тогда живущие там люди не могли заметить дивного чуда, что рака с мощами плыла против течения: они вторично ее отгоняют, и снова лишают себя Богоданного сокровища, отведя мощи обратно; не по злобе они то делали, но по невежеству, так как были грубы и непросвещены учением, поэтому и поступок этот был им прощен. Святые мощи в третий раз приплыли к берегу в том же самом месте. Тогда сам блаженный чудотворец явился во сне честным и благоговейным мужам и сказал:
– Зачем вы, верные служители Христовы, не принимаете меня? ведь я такой же христианин, как и вы; подобно вам, и я благочестно веровал во Христа во время моей земной жизни. Если вы это делаете лишь потому, что не знаете моего имени, то я открою его вам: я – Иаков, получивший имя сие в честь Иакова, брата Господня.
Мужи сии, пробудившись от сна, почувствовали в сердце своем необычайную радость от слов святого и рассказали всем о видении. И вот все жители того селения поспешно отправились на то место, откуда они дерзновенно оттолкнули святые мощи праведного Иакова и старались увидеть их; найдя их, они возвеселились, благоговейно вынесли их из воды, с честью положили на берегу в той же самой раке, а кругом обнесли деревянным срубом.
Преблагой Бог, прославляя Своего угодника, даровал святым мощам его силу творить дивные чудеса и исцелять различные недуги; видя сие, люди воздавали великое благодарение Всемилостивому Богу, Который ниспослал им такого безмездного врача; прославляли и преподобного чудотворца, исцеляющего всякую болезнь. Желая положить мощи его на более лучшем месте, они отправились к архиепископу великого Новгорода, преосвященному Феодосию, и с умилением рассказали ему о всех чудесах, бывших от раки преподобного; Феодосий в послании к первопрестольному архиерею всей России, митрополиту Макарию, описал все чудеса, о которых он слышал; получив от него в скором времени доброе наставление, Феодосий со тщанием стал расспрашивать о чудесах святого у лиц, которые получили исцеления от своих недугов. Убедившись, что все, сообщенное ему, было действительно истинно и неложно, архиепископ Феодосий послал Константина, игумена монастыря в честь Рождества Пресвятой Богородицы, вместе с священниками и диаконами в Боровицкое селение. Отсюда честные и чудотворные мощи святого праведного Иакова были с честью перенесены в новую церковь Сошествия Святого и Животворящего Духа; здесь они и были положены у южных врат церковных в 23 день месяца октября 1545-го года. В сей день и положено было праздновать ежегодно память сего блаженного чудотворца, во славу во Святых прославляемому Христу Богу во веки. Аминь.
Тропарь, глас 1:
Божественною благодатию просветився, и по смерти даруеши исцеление притекающим к тебе, премудре Иакове: темже и мы ныне чтим честных мощей пренесение, веселяще вкупе души и телеса. Тем вси вопием: слава Давшему ти крепость! Слава Венчавшему тя! Слава Действующему тобою всем исцеления!
Кондак, глас 8:
Верою и любовию твое честное пренесение празднующих, блаженне, сохрани и соблюди от всякия злобы, и соблазна змиина: имаши бо дерзновение ко владыце всех Христу Богу. Егоже моли спасти императора православнаго, и люди молящыя тя, да вси вопием ти: радуйся отче Иакове, всея российския земли удобрение.
* * *
6929 Есть известия только о том, что блаженный Иаков был простой, но усердный делу, судовщик и принял на себя суровое юродство; скончался же около 1540 г.
6930 Мста – река, вытекает из озера Мстина, в Тверской губ.; впадает в озеро Ильмень, в Новгородской губ.; длина ее 412 верст.
6931 В 1770 году село Боровичи переименовано в город.
6932 Порогами называется группа скал, преграждающих течение реки и образующих ряд невысоких водопадов или водоворотов.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА