Омировата „Илиада” представя троянците като родствени на траките, а днес огромната част от учените приемат това като неоспорим факт, говорейки за трако-троянски етнокултурен кръг.

Оказва се обаче, че според някои исландски саги, скандинавските народи – или така наречените викинги (нормани, варяги, рус и т.н.) – също претендират за родство с троянци и траки. За какво става дума?

Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Млада Еда и Снора-Еда по името на автора/съставителя й – ирландския скалд (поет),  прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги: Пролог, Гюлфагининг (Gylfaginning; Видението на Гюлви), Скалдскапармал (Skáldskaparmál; Език на поезията) и Хататал (Háttatal; Списък със стихосложения), които са базирани на цитати от по-древни поеми със сюжети от германо-скандинавската митология. Именно в първата част на Прозаичната Еда – Пролога, – се разказва за произхода на скандинавските народи, който пролог ще предам тук отчасти, засягайки само местата в него, в които се говори за произхода и разселването на така известните викинги.

И тъй:

„ ...Целият свят се разделя на три части. Частта, която лежи на юг, простирайки се на запад и към Средиземното море, се нарича Африка. В африканския юг е горещо и всичко е изгорено от слънцето. Другата част лежи на запад и се простира на север и към океана, тя се нарича Европа или Енея. В северната й част е толкова студено, че там не расте трева и там нико не живее. От север на изток и до самия юг се простира частта, наричана Азия. В тази част на света всичко е красиво и великолепно, там изобилстват земните плодове, златото и скъпоценните камъни. Там се намира и центърът на земята. И затова, щото самата земя там е във всичко по-прекрасна и добра, хората, които я населяват, също се отличават с качествата си: мъдрост и сила, красота и всевъзможни знания.

Близо до центъра на земята бил построен град, придобил велика слава. Тогава се наричал Троя. Този град бил много по-голям от всички други и построен с цялата изкусност и великолепие, които тогава били известни. Имало там дванайсет кралства и имало един върховен владетел. Всяко от тези кралства си имало васали с обширни земи. В града имало дванайсет крале. Тези крале превъзхождали по човешки качества всички хора, раждали се някога по земята.

Един от конунгите (крале) в Троя наричали Мунон или Меннон. Той бил женен за дъщерята на върховния конунг Приам, която наричали Троан. Те имали син на име Трор, ние го наричаме Тор. Той се възпитавал в Тракия при херцог на име Лорикус. Когато минали десет зими[от живота му – б. а.], той започнал да носи оръжието на баща си. Откроявал се сред другите хора с красотата си като слонова кост, врязана в дъб. Косите му били по-красиви от злато. Дванайсет зими след рождението си, той вече бил в пълната си сила. През това време повдигал от земята десет мечи кожи наведнъж и убил той херцога Лорикус, своя възпитател, и жена му Лора или Глора, и завладял царството им Тракия. Ние наричаме неговото царство Трудхайм. След това той много странствал, обиколил половината свят и сам победил всички берсерки, всички великани, най-големия дракон и много зверове. В северната част на кралството си срещнал Сибила – а ние я наричаме Сив – и се оженил за нея. Никой не знае откъде е родом Сив. Тя била най-прекрасна сред жените, косите й били подобни на злато. Синът им се наричал Лориди, той приличал на баща си. Той имал син Ейнриди, а той – Вингетор, а Вингетор – Вингенер, а Вингенер – Моди, а Моди – Маги, а Маги – Сескев, а Сескев – Бедвиг, а Бедвиг – Атри (ние го наричаме Анана), а Атри – Итерман, а Итерман – Херемод, а Херемод – Скялдун (ние го наричаме Скьолд), а Скялдун – Бяв (ние го наричаме Бяр), а Бяр – Ят, а Ят – Гудолв, а Гудолв – Фин, а Фин – Фрядлав (ние го наричаме Фридлейв), а той пък имал син Воден, а ние го наричаме Один. Той се славил с мъдростта си и всички съвършенства. Жеена му наричали Фригида, а ние я наричаме Фриг.

Один решил да тръгне на север. Взел със себе си много хора, млади и стари, мъже и жени и много скъпи вещи. И през която и страна да минавал пътят им, навсякъде ги прославяли и ги приемали по-скоро за богове, отколкото за хора. ... (това ясно показва от къде водят началото си езическите лъже богове - б.р.)”

По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд (Страната на франките). След това продължава похода си и подчинява и Рейдготланд – страната на готите (макар, че не става ясно точно кои готи) и също оставя един от синовете си за владетел. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один, а самият Один и хората му са наречени Аси, тъй като идват от Азия. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.

За нас би било интересно и важно да разберем дали има някаква историческа истина в това предание. Фактът, че викингите вярват (или искат да вярват), че се родеят с траките, за мен поне е достатъчно показателен.