
Понеделник след Петдесетница – ПРАЗНИК – Свети Дух Прочети повече ТУК
Св. преподобни Михаил Изповедник. Св. преподобномъченик Михаил Черноризец. Намиране мощите на свети Леонтий. Св. преподобна Ефросиния, игумения Полоцка. Св. преподобни Паисий Галически Прочети повече
Търсене в сайта: | ![]() |
Търсене на дата в календара: | ![]() |
Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкенли и Селиолу в Балканската война (1912-1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914-1918).
Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880 г. постъвпва Военното училище в София и завършва през 1883 г. Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост. През Междусъюзническата война 1913 г. с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия.
През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети дунавски полк и Осми приморски полк. С тях воюва и побеждава в Балканската война. През Първата световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта преславска дивизия срещу току-що построената модерна крепост Тутракан.
Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата.
Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.
В негова чест, на 7 демември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.
СЛАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ!