Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново (XI в.)
Ако законът на любовта отрежда да си спомняме за обичните, да съзерцаваме техните образи, дела и думи, а често пъти дори и да рисуваме образите им, то за боголюбезните е много, извънредно много по-уместно и желателно, когато почитаме с уважение божите угодници и за полза разказваме за тяхната памет и деяния. Защото словото за полезното допринася на слушателите немалка полза.
Както пролетно време всички животни растат и тлъстеят, като стават все по-хубави, щом слънчевите лъчи огреят цялата земя, и както лъчите носят куп обновления, така и духовната повест носи куп радости на послушните души и леко разсейва и прогонва цял облак от печал. А паметта на преподобната Петка ще стане по-светла и от слънцето, ако подробно изложим нейното житие и нейните деяния и странствания, които тя извърши от любов към Христа. Подобна на майка, що обича децата си, тя ще отнеме нашата детска безсловесност, ще придаде сила на усърдието ни и ще ни напътства към доброта и блаженство.
Прилично е, щото и ние да и принесем нещо, което подхожда за нея, макар то и да не е художествено. А за нас, които сме удостоени с реч, прилично е, без съмнение, преди всичко да и поднесем, както е редно, слово, та доколко ни е по силите, да си отплатим (към нея) дълга като тленни, а пък тя като нетленна да изпрати благодат на нас, които бедстваме поради словесна немощ. И когато поднесем нашето слово на многосветлата, със светлата повест ще поставим прочее едно светло начало.
Ала кой прочее ще разкаже поотделно нейните деяния и чудеса? Кой ще разкаже нейните благодеяния, застъпничества и ходатайства, които тя извърши било в Епиват, било в Тракия, било пък в Търново, в Мизия и в Далмация? Дори ще намериш, че нейното име се разнася не само по тия места, но дори по цялата земя. Наистина голяма и дълга ще бъде повестта за тази преподобна, ала нашият ум не е достатъчен, за да я предаде художествено. Но щом като ти, благочестиви царю, настояваш и принуждаваш нашата немощ да извърши това благо и богоугодно дело, ще бъде непристойно да презрем тъй голямото ти настояване и желание, благочестиви и властни царю. Па мисля, че и любещите Бога души ще извлекат и преголяма полза и ще проявят божествена ревност.
А има ли по-голяма ревност от тази да обичаме Бога и да почитаме Неговите угодници? Но аз мисля, че и тази преподобна по нищо не отстъпва от древните и знаменити светци. Ако ли някой запита: „Кой от тях е най-много упражнен в деянието?“, ще възразим: „Поради деяния и тази преподобна просия!“ Ако ли пък: „Кой от тях стои най-високо във видението?“, тогава ще кажем: „И тази виждаш украсена с него; подобно на слънцето и тя изпраща навсякъде лъчи!“ Поради това и аз по заповед на тебе, владетелю, сега не просто и напразно, а усърдно съобщавам най-важното.
Живеейки като всред мрак, еднъж едни запалиха от нейния единствен ковчег като от някоя лампада светилниците си, по-добре е да се рече – душите си. И всеки от тях, когато се завръща у дома си, усеща нейното застъпничество и закрила, защото всеки притежава невидим лечебен извор, който колкото повече се черпи, толкова повече извира, а колкото повече извира, толкова повече лекува която болест и да поискаш. Прочее щом като тази преподобна Параскева постъпва така с нас през всяко време, нека се затечем усърдно и ние към нея, а поради толкова големите й благодеяния, нека й отдадем заслужено почит тук; и когато говорим, и когато работим, всичко нека вършим за нейна благоугода; никак да не пренебрегваме – нито със слово, нито с дело – онази, която така се застъпва за нас. Защото тази преподобна майка не ще се отврати от нас, когато види, че така се притичаме (към нея), нито пък ще отблъсне, които тъй усърдно пристъпят към нея. С голяма наслада тя ще приеме и ще похвали едно такова усърдие и ще го поднесе на своя творец, без да бъде молена. А бидейки почитателка на благия жених, непременно тя ще получи блага и всичко, каквото пожелае. Щом като тя презря всичките хубости на света, а себе си обрече за съпруга на небесния жених, как ще погреши тази, към която се обръщаме? Нищо друго така не се стреми към ангелски живот – чрез който се веселят най-вече ангелите и преди всичко Бог, истинската чистота, чието лице те винаги гледат, доколкото е възможно, – както непорочният живот и жизнената светлост.
Но защо прочее да удължавам речта си и да заграждам усърдието на слушателите, а да не се обърна към живота на преподобната и да изложа нейните деяния като на светилник и чрез истината да поразя слуха на всички? Немалко облекчение тя ще изходатайства за онези, които се опитват да го пребродят и които не вървят по пътя на измамата и съблазънта.
Тази прочее, тази преподобна майка бе родена в Епиват. Родителите й бяха благочестиви и живееха неуклонно според всички божии заповеди и целия си живот красяха с милостини и благотворения. Като родиха тази добра и чиста гълъбица Христова, те я възпитаха в същия дух. След като добре и без съблазън я напътиха в божия закон, те се преселиха в небесните обители, като оставиха за наследници на дома си преподобната Петка с брат й Евтимий, който отпосле стана епископ на Мадит и извърши там много и преславни чудеса. След смъртта му от неговите славни и дивни мощи протече изобилен извор от миро, голяма река от миро, изтичаща се в морето на едно поприще. За неговата чудотворност и досега съществуват много свидетелства, които разказват за дивните му чудеса и деяния.
Когато изпрати добре родителите си при Бога, преподобната от сърце възлюби апостолския живот; тя изнуряваше тялото си чрез пост и бдение, отдаваше се на тежко страдание и лежеше на земята. Разпалена от обич към Бога, не изтърпя тя много да се измъчва и като напусна всичко, от тука тя избяга. След като стигна в пустинята, тя заживя духовен и ангелски живот. Подражавайки на живота на боговидеца Илия, с нищо тя не отстъпваше или, най-право е да се рече, във всичко тя подражаваше на живота на Кръстителя: измъчваше се чрез пост и бдение, хранеше се с пустинни растения – и то оскъдно и лошо; изтощаваше се от студ и зной и само към единаго, всемогъщаго Бога поглеждаше, да опази той покоя на сърцето и от малодушие и буря. При това до насита тя не приемаше нито растения, нито вода; обикновено привечер вземаше по малко храна, и то лоша. А кой ще опише извора на нейните сълзи? Кой ще изрече честите и непрестанни стенания? Кой ще разкаже за всегдашното й лежане по земята и за изтощенията и? Там нямаше никакъв друг властник, в когото да се вглежда, освен окото, което всичко вижда. Там тя не се грижеше нито за чифтовете волове, нито за коне с позлатени юзди, нито за дрехи и постелки, нито пък за къщи и слугини, но за душевното очищение, за присъдата на бъдещия страшен съд, за срещата с жениха. Тя казваше; „Жених мой, аз тебе диря“, също и онзи стих от Давидовите псалми, който казва и който винаги носеше в ума си: „Кажете ми, когато възлюби и моята душа.“ Често се измъчваше при мисълта за това: как ще украси светилника, как ще го изпълни с масло, как ще чуе жениховия глас, как ще се присъедини към радостта на мъдрите деви, как ще се наслади на жениховото зрение, на красотата, на славата, на светлостта, на съпребиванието и на блаженството му. Само за него сърцето и страдаше, за него очите и винаги се помрачаваха от сълзи, като казваше: „Кога ще отида и кога ще се явя пред Божието лице?“
Като се упражняваше и като се грижеше за тия и за други, подобни на тях подвизи, по никой начин дяволът не престана да я изкушава там – в пустинята – посредством празни мисли и привидения; много пъти дори се превръщаше на различни зверове, за да и попречи в подвизите. Ала доблестната Параскева отреди себе си за прибежище на Вишния, като постоянно проливаше из очите си поток сълзи. Прочее така, като снабди с мъжки разум женската си природа, всички дяволски козни тя разваляше като някоя паяжина и всекидневно побеждаваше мисления Голиат. А понякога се случваше, че тази мъдра дева подобно на някоя лоша птица тежко поваляше и стъпкваше змията, която в злобата си много се хвалеше. Така, като се опълчи срещу плътската си природа, тя тъй украси душата си, та и с нея да се сбъдне онова пророческо предсказание: „Царят ще пожелае твоята красота.“ И така прочее чрез деянието тя се домогна до върха на видението и като си красеше живота словом и делом, тя преживя доволно години в пустинята.
През една нощ, когато беше се отдала на обикновената си молитва и умолително беше си издигнала ръцете към небето, тя вижда някакво божествено видение: един светъл юноша и се явява, като и казва така: „Напусни пустинята и се завърни в родното си място, защото за тебе е прилично там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения.“ Като видя силата на видението и като разбра, че то е от Бога, тя се зарадва, че ще се разлъчи от тялото си, а се наскърби, задето ще напусне пустинята: защото нищо друго така не очиства душата и не я възвръща в първоначалното и съвършенство, както пустинята и безмълвието. Макар и да не желаеше, тя напусна пустинята и се възвърна в света. Когато стигна в царстващия град, тя отиде в прекрасния храм на божието слово [„Св. София“ в Цариград]. Тя нищо не работеше; често се молеше коленопреклонно; проливаше потоци сълзи; нерядко се изтръгваха от сърцето й стенания, а когато си спомнеше за пребиваването си в пустинята, люта скръб почваше да я яде. След това, като обходи прилежно всички свети места, както трудолюбивата пчела обхожда всички пролетни цветове, тя отиде в храма на майката на пресветия Христос, който храм и до днес се нарича Влахерна.
Там, като припадна пред честната икона на божията майка, изобилно топли сълзи тя проля, молейки се: „На тебе, владетелко на света, аз възложих целия си живот; на тебе, дево, възлагам цялата си надежда! Не отблъсквай мене, убогата! Не се отвращавай от своята рабиня, която от младини върви след твоя еднороден син! Дево, ти познаваш немощта на женската природа, ти познаваш озлоблението на моята душа! Аз нямам друга надежда, нямам и друга закрила! Ти си наставницата, ти си застъпницата, ти си пазителката на целия ми живот! Докато скитах из пустинята, тебе имах за помощница! А сега, когато се възвърнах в света, освен твоята коя друга помощ искам? И сега, владичице, застани пред мене, убогата, и ми бъди спътница, наставница и пътеводителка дори до края на живота ми: защото освен тебе аз нямам друга надежда!“
Прочее като се помоли така от цялата си душа и като възложи всичката си надежда на Божията майка, тя се отправя за родното си място. Когато пристигна в Епиват, там преживя тя немалко. Прибавяше трудове към трудовете си, страдания към страданията си. Красеше се с пост и бдение и непрестанно беседваше само със себе си. А след като се измина немалко време и като разбра, че тя ще замине оттук, веднага се отдаде на молитва и обля със сълзи лицето на земята, говорейки: „Владико човеколюбче, не изоставяй мене, твоята убога рабиня, която заради твоето пресвето име всичко напусна и тръгна след тебе! Всещедри Господи, и сега заповядай на мирния ангел тихо да приеме убогата ми душа, а възшествието ми да не бъде възпрепятствано от нечистите, скверни и лукави бесове! Сподоби ме със смелост, за да застана пред твоя страшен престол, защото ти си благословен вовеки веков, амин!“ Така тя предаде блажената си душа в Божите ръце, а някои христолюбци положиха тялото й в гроб. А понеже тя не бе съобщила никому коя и откъде беше, остана неузната до деня, в който се отправи към Бога.
Такива бяха подвизите на преподобната Параскева, такива бяха борбите на духовната майка, която, след като се подвизава много време на земята и след като тежко страда, на небето получи велика слава.
Ала Бог не остави своята рабиня да лежи в забрава, нито пък да се разтлее от гниене нейното непорочно тяло. С него той извърши дивно чудо. Тогава някъде там наблизо на стълб се подвизаваше в безмълвие един стълпник: той мислеше за себе си и за Бога. Случи се, че един моряк, който боледуваше от тежка болест, умря и някъде наблизо до стълпника бе изхвърлен. Безмерен смрад започна да се разпространява. Не само никой, който се приближаваше там по пътя, не можеше да мине, но дори и стълпникът поради това, че не можеше и той да търпи оня непоносим смрад, биде принуден да слезе от стълба, както и да заповяда на някои да изкопат дълбок трап и да хвърлят в него онзи смърдящ труп. Като приеха с радост заповедта, копачите преуспяваха в работата. Като се занимаваха с нея и като правеха трапа по-дълбок, те намериха тяло, простряно в земята, ала никак незасегнато от гниене. Като се изплашиха и като се изпълниха всички с почуда, те не проумяха онова, което ставаше. Но понеже бяха неопитни и прости и понеже считаха случилото се за една малка и незначителна работа, те заровиха онзи злосмраден труп нейде там наблизо до тялото на преподобната Параскева.
Когато пък работниците се върнаха по домовете си, те съобщиха на всички за онова, което се бе случило. Един от тях по име Георги, благочестив и христолюбив човек, бидейки в своя дом, вечерта – според както си имаше обичай да се моли – се отдаде на молитва и искрени молби отправяше той към Бога за целия си дом. Когато на заранта бе обхванат от сън, стори му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол, и че голямо множество светли воини стоят около нея. Като ги видя, онзи христолюбец, бидейки тутакси обхванат от страх, се хвърли на земята, тъй като нямаше смелостта да съзерцава тяхната светлост и красота. Ала един от тези светли ангели го хвана за ръката, изправи го и му каза: „Георге, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева? Веднага го извадете и го положете в скъп ковчег, защото царят пожела нейната хубост и поиска да я прослави тука на земята.“ Тогава му рече и светлата онази царица: „Скоро вземете моите мощи, положете ги на лично място, защото не мога повече да търпя тежкия смрад на онзи труп, тъй като аз съм човек и от майчината утроба съм излязла. Родното ми място пък е онзи град, що наричат Епиват, в който вие сега живеете.“
В същата нощ и една от благочестивите жени по име Евтимия видя видение подобно на онова, що видя и Георги. На утрешния ден и двамата подробно разказаха видяното на всички. И когато изслушаха това, всички бежешком се притичаха при гроба на преподобната Параскева. След като извадиха тялото и с голямо усърдие, всички му се чудеха като на някое необикновено, многоценно съкровище. След като го вдигнаха със свещи и кадила, с аромат и благовония, те го положиха радостно в църквата на светите и всехвални апостоли. Лежейки в нея, тя вършеше много и чудни занимания. И не само в онази страна, но и във всички околни земи чудесата и знаменията й станаха известни на всички, защото всички недъгави и бесновати из околността, що идеха с вяра, получаваха изцеление. А мълвата за нея се разнесе по цялата околност на онази страна.
След като се измина немалко време и след като отслабна скиптърът на гръцкото царство, по божие допущение, не зная как, това царство биде завладяно от римляните, които Свещеното писание нарече желязна палица. Когато завладяха царстващия град, безсрамно те обраха всички свещени съсъди, още и честните мощи на светиите, всички църковни утвари, всичките царски богатства и, по-право да се рече, цялата красота на града. Всичко това те оправиха и изпратиха в Рим. Като наблюдаваше всичко това съборът на благочестивите, облак от жалост и печал покри всички и всеки от тях не чуваше нищо друго освен: „Възкръсни! Защо спиш, Господи? Защо забравяш нашата нищета и нашата печал?“ и прочее. Множество такива и подобни на тях поплаки изричаха благочестивите.
В това време благочестивият български цар Иван Асен, син на стария цар Асен, тържествено и явно подкрепяше благочестието. Той никак не се изплаши от техните лаяния. Нещо повече – като намери сгодно време, той смело скочи срещу владичеството на нечестивите римляни и покори цялата Македонска област, още и Сер, заедно с цялата Атонска, или по-добре да се нарече Света планина; освен това той завладя и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори чак до Драч. В тези земи той тържествено и благочестиво постави митрополити и епископи, както с открито лице свидетелстват неговите царски хрисовули в славната Светогорска лавра и в Протата. Ала той не се задоволи само с това, а здраво и мъжествено покори и завладя всичко дори до царстващия град, па опустоши и покори и самия царстващ град, а франките, които управляваха там, постави под властта си.
Когато Иван Асен всичко така завладяваше и покоряваше, и до него достигна славата на преподобната. Като се научи за нея с голяма радост, от сърце се разпали. Подобно на елен, разпален за водни извори, и той желаеше някак да се наслади от нетленното съкровище на честния ковчег със свещените мощи на преподобната; защото тя навсякъде просия с чудеса, навсякъде разпростря благотворни лъчи, та озари всички земни краища. Щом намери сгодно време, благочестивият цар намисли добър и богоугоден план, полезен и достоен за похвала. Веднага той изпрати пратеници при франките, които бяха в Цариград; той не искаше нито сребро, нито злато, нито бисери, нито скъпоценни камъни, а вредом прославения ковчег на преподобната. Защото какво друго щеше да му бъде по-мило от тялото на преподобната? Винаги в ума му беше тази мисъл: „Дори и до половината от царството ми да поискат, готов съм всичко да дам: било имоти, било злато, било сребро, било бисери, било скъпоценни камъни – всичко от сърце ще дам, от всичко ще се лиша само да получа съкровището, което аз желая.“
Когато чуха това, франките тутакси се отзоваха на молбата; с всяко усърдие и бързина, както във всеки други случай, така и в този случай те го послушаха и заповядаха той да получи желаното; а в знак на покорност се изпратиха и много други неща, като обещаваха и като уверяваха, че и душата си ще дадат, ако би било възможно. Самодържецът Иван Асен, като слушаше за тия неща, струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене. И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А след като отиде там с ревност, онзи митрополит Марко и отдаде всички съответни почести, а след като взе тържествено свещените мощи, ревностно се отправи за своята родина, отдавайки благодарност на Бога и на преподобната.
След като измина франкските владения и стигна в своята страна, всички из околността се притекоха и със свещи, кадила и благовонни масла проводиха ковчега на преподобната до славния и царстващ град Търново. А когато узна за това, благочестивият цар Иван Асен излезе из града със своята майка, царица Елена, със своята царица Ана и с всички свои велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василий с целия църковен клир; с тях беше и безчислено множество народ. Царят и всички, които бяха с него, отидоха пешком на четири поприща от града, за да посрещнат с голяма тържественост преподобната. Като я поеха благоговейно със своите ръце, от душа и от все сърце те я целуваха с любов. Когато пък я донесоха, положиха я в царската църква, където лежи и до ден днешен, давайки различни изцеления на онези, които с вяра и любов се притичат към нейния славен ковчег.
Аз недоумявам що да й поднеса достойно, защото всичко, което е почтено на тоя свят, е недостойно за нея. Ала макар и не по заслуженост, аз ще съобщя необходимото за посрещането й.
Ако тогава не бях се приготвил за твоето посрещане, преподобна майко, то сега ще възвестя онова, което идеше да се каже тогава. Като чедолюбива майка, ти ще приемеш детелюбно и сладко и последния дар като пръв. Но какъв достоен дар да ти поднеса, о честна Параскево? Ти си по-велика от всички земни дарове! Макар и да не присъствах аз на тогавашното ти посрещане, ала сега те съзерцавам като скъпоценно съкровище и на тебе като на жива от сърце ти казвам, което тогава щях да ти кажа.
– Добре дошла, хубава Христова невесто, чиста гълъбице, позлатена от светия дух, девствена похвало, пустинножителнице, събеседнице на ангелите, добродетелни раю, красиви доме на чистотата! Бог обикна твоята хубост и с различни чудеса те украси на земята, а духът ти живее в небесата с ангелските воинства! Ангелите те възхвалиха, а човеците те прославят; тебе, девойко, възлюбиха и се затекоха в благоуханието на твоето миро! Ти си честната невеста на истинския жених! Ти си крин, намерен всред тръне! Тебе облажават човешките родове, понеже си последвала своя жених! Ти си застъпница на тези, които са в неволи, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворни струи и прогонва бесовските пълчища! Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. Затова облажавам, Петко, твоето тяло, съсъд свещен! Облажавам и твоите честни членове! Облажавам твоя благозвучен език, защото не престана да слави Бога! Облажавам твоите очи, защото не дрямнаха от сън, който води към смърт! Облажавам ти ръцете, които се подвизаваха в труд и не се облениха! Облажавам ти и нозете, защото не отслабнаха при всенощното бдение! Ти си съсъд, който е приел истинско миро – светия дух! Ти си гореща застъпница на всички, които идват при ковчега на твоите мощи.
Поради това твоята слава се разпростря по цялата земя, а действията на твоите чудеса осветиха като мълния цялата земя! Царе богато те обличаха и те целуват и за опрощение на греховете си проливат реки от сълзи! За архиереите ти си сладко веселие, а за свещениците – красота; поради това тържествено те вземат на ръце и те внасят в недостъпната светая светих. Мисля, че е дело на Божествения промисъл това, гдето и след смъртта твоето преподобно тяло влазя в недостъпни места! За българите ти си красота, застъпница и пазителка! С тебе нашите царе се величаят! Чрез твоето застъпничество ние отблъскваме всички, които воюват срещу нас! Чрез тебе нашият град става як и нанася светла победа! Много пъти какви не силни царе и варвари искаха да разорят твоя славен град Търново и да заличат всяка следа от него, където лежи всечестното ти тяло! Ала ти подобно на някой храбър воевода чрез силата, що ти е дал твоят жених – Христос, си прогонвала посрамените им лица! Всички околни на тебе поднасят дарове в чест на поклонение! Събор от царици те обкръжава и стои с благоговение пред твоя ковчег, защото и ти си царица, макар и неземна – избраната невеста на небесния цар! Ти си слава на жените, красота на девиците, пример на апостолски живот, одобрение на пустинниците, застъпница на младите, пазителка на задомените, на всекиго подателка на всичко, от което се нуждае! Ти имаш способността да вършиш чудеса, ти даваш обилно и без завист потребното на всички!
Прочее след като добавихме относно посрещането на твоето пречисто тяло, доколкото е по силите ни, и след като оповестихме за многобройните ти благодеяния и за обилния извор на твоя свещен ковчег, не ще бъде нито много чудно, нито пък смело, ако и на твоя дух изпратим онова, което се казва при проваждане. Макар че ти не искаш нищо от нас, доколкото ни е по силите, ние ще пренебрегнем нашия дял. Ала що да изпратим на твоя дух? Кои песни, кои хвалебствия, кои похвали? Всички тези неща ти надмина, всички тези неща ти прелетя, ти отбягна тлението, избави се от кал; нам тялото си остави на земята, освободи се от телесните вериги! Небесни хорове застанаха пред тебе да те водят, да те хвалят, да те облажават. Прочее що?
Иди, майко, иди! Иди в небесните селения, в небесните шатри, в светлината на светлите, в неизказаната радост, в нетленния мир, в тишината на праведните! Насити се, наслади се от тоя любовник, наслади се от пророческите, от апостолските хорове, от съсловието на преподобните! Заедно с мъдрите девици влез в небесния чертог, в небесните жилища, във вечното селение! Наслади се от славата, от красотата, от съпребиванието, от сиянието, от светлостта, от радостта на своя жених и творец – сладък, красив, светъл, необхватен, невидим, неизказан, вечен, щедър, милостив, неизчислим, човеколюбив, незлобив, благоутробен! Приеми приготвените блага, приготвени – при сътворението на света – за онези, които отпосле са живели благочестиво! Ти си чула думите; „Чуй и виж и наклони твоето ухо към онова, що око не видя и ухо не чу и не се възкачи човеку на сърцето; що Бог приготви за онези, които го обичат! И забрави своя народ, плътските помисли, бащиния си дом и тленното си и създадено от пръст тяло!“
Нека повторя и аз Соломоновото: „Поради това царят силно пожела твоята красота; царят те уведе в своята стая; ще тържествуваме и ще се радваме за тебе. Колко се разхубавиха твоите бузи като гургулица! Ето ти си хубава, мила моя; ето ти си хубава и петно няма на тебе!“ Не само това казваше той с плътски език, повече – с дела; по-ясно от тръба извикваща онова, което е в псалмите: „Под сянката му пожелах да седя и седнах: плодът му е сладък за моето гърло; защото съм уязвена аз от любов; лявата му ръка е на главата ми, а дясната му ме прегръща.“ Поради това и женихът ти извика: „Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! Ела и слез от върха на вярата! Усмири се, наслади се, празнувай истинския съботен празник!“
О преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си, когото силно си обикнала Христа, а му говориш направо, лице срещу лице. Прочее моли се за усмиряването на света и запази от повреда и от навети нашия благочестив цар, който ни подтикна към това слово за тебе! Понеже на тебе възлага той надежда, затова се и погрижи да съобщи на всички твоето застъпничество. Закрили го със свещените си ходатайства, огради стадото му за всички противници, подари на царството му дълголетие, а нему – мирни дни! Чрез силата, която ти е дал спасителят Христос, опази от навети всички, които са дошли днес в твоя честен храм! А нас, които сме водачи на стадото, постави по-високо от вражата съблазън! Застъпи се направо, щото, след като сме опазили добре повереното нам стадо, да го заведем на небесните пасбища и да го въведем в небесната градина, дето се чува само гласът на празнуващите; да заживеем при тебе и да се насладим от вечните блага посредством благодатта и човеколюбието на нашия господ Иисус Христос, комуто с безсмъртния Отец и с пресветия благ и животворен Дух подобава слава и могъщество сега, винаги и във вековете на вековете! Амин!
Тропарь преподобной Параскевы
глас 2
Пустынное и безмолвное житие возлюбивши, / и во след Христа, Жениха твоего, усердно потекши, / и Того благое иго во юности твоей вземши, / Крестным знамением к мысленным врагом мужески вооружившися, / постническими подвиги, постом, и молитвами, и слезными каплями / углие страстей угасила еси, достославная Параскево: / и ныне в Небеснем чертозе / с мудрыми девами предстоящи Христу, / моли о нас почитающих честную память твою.
(Възлюбила пустинното и безмълвническо житие, усърдно последвала Христа, твоя Жених, и от младини приела Неговото благо иго, въоръжила се мъжествено с кръстното знамение против мислените врагове, с постнически подвизи, молитви и слъзни капки си угасила въглените на страстите, славна Параскево. И сега предстояща с мъдрите деви в небесния чертог пред Христа, моли за нас, почитащите честната твоя памет.)
Кондак преподобной Параскевы
глас 6
Святую вси заступницу сущим в бедах,/ благочестно воспоим Параскеву всечестную: / та бо, житие оставльши тленное/ и нетлеемое прият во веки,/ сего ради славу обрете,/ чудес благодать, Божиим велением.
Величание преподобной Параскевы
Ублажаем тя, преподобная мати Параскево, и чтим святую память твою, ты бо молиши за нас Христа Бога нашего.
Големите народни празници, които почитат паметта на християнски светци, показват истинските традиции на нашия народ, запазили духа му от всякакви посегателства през вековете. Тези които обясняват, че са български патриоти, а в същото време вярват в някакво измислено езическо духовно наследство, бихме попитали кой пагански, тюркски, монголски или индиански шаман нашия народ почита? На тях бихме припомнили, че повечето наши Православни светии са мъчени и убивани от римските окупатори езичници, от жидове и от мюсюлмани. Ще споменем също, че така наречения тангра е турски предмюсюлмански езически бог, чието истинско име е тънръ.
Четете евангелието и житията на Светиите, спазвайте Божите заповеди, почитайте празниците, традициите, героите български, само така драги сънародници ще се освободим от духовното робство и ще тръгнем към истинско българско освобождение.
Бог да пази България!
Страдание на светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Келсий (54-68 г.)
 Св. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Келсий. Минейна икона от Русия. Началото на XVII в. |
Свети Назарий бил роден в Рим. Баща му бил евреин, а майка му Перпетуя - християнка. Тя приела свето кръщение от самия апостол Петър. Като юноша Назарий дълго размишлявал коя вяра да приеме - бащината или майчината. Накрая той решил да стане подражател на святата си майка, чиято молитва много способствала за просвещението му, и бил кръстен от епископ Лин.
Когато достигнал пълнолетие, свети Назарий достигнал и съвършенство в добродетелите - като служел усърдно на Господа, той се грижел не само за своето спасение, но и за спасението на другите, защото обърнал мнозина невярващи към Христа. Но скоро той напуснал Рим. Взел от родителите си полагащата му се част от имуществото и дарявал на бедните, а когато дошъл в Медиолан, раздал останалото като милостиня и послужил на затворниците, пострадали за Христа.
При царуването на нечестивия Нерон започнало голямо гонение против християните и мнозина Христови изповедници били оковани и измъчвани. Свети Назарий им служел, утвърждавал ги във вярата и ги укрепявал за мъченически подвиг. По това време управителят Анулин хванал и хвърлил в тъмница светите мъченици Гервасий и Протасий. Светият често ги навестявал и ги утешавал с благочестивата си беседа. Той ги обикнал много, защото виждал, че са изпълнени с Божествена любов и пламенно желаят да положат душите си за Господа, положил за нас Своята душа на кръста. Той изпитвал такава обич към светиите, че не искал да се разделя с тях и предпочел заедно с тях да пострада и да умре. Скоро управителят на областта научил, че той посещава затворените в тъмница, носи им всичко необходимо и ги утвърждава в християнската вяра. Затова заповядал да го хванат и да го доведат при него. На съда преди всичко го попитал кой е и откъде идва.
Като научил, че свети Назарий по произход е римлянин, а по вяра - християнин, Анулин започнал да го уговаря да не отхвърля бащините богове, които римляните почитат от древността с жертви и поклонение. А светецът не само не пожелал да послуша съветите му, но възразявал, като порицавал лъжливите богове и изповядвал Единия Истински Бог Иисус Христос. Тогава управителят заповядал да го бият по устата. Но светият не преставал мъжествено да изобличава нечестието му. Разгневен още повече, управителят заповядал да го бият с пръчки, а после с безчестие го прогонил от града. Блаженият Назарий се радвал, че се е сподобил да приеме рани заради Христа, и като прогонен заради правдата, си спомнял Христовите думи: “Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.” Той скърбял само за това, че се е разделил с обичните си приятели Гервасий и Протасий, заедно с които искал да умре. Господ изпълнил по-късно това негово желание, а дотогава му предстояло в друга страна да послужи за спасението на хората и да разсее заблуждението на мнозина. На следващата нощ във видение му се явила неговата блажена майка и му заповядала да иде в Галия, за да се труди там за Христовото благовестие. Той станал и по указание на майка си отишъл в тази страна, проповядвайки Христа, просвещавайки със светлината на вярата хората, намиращи се в тъмнина и смъртна сянка.
Когато свети Назарий пребивавал в град Мелия, той взел от една благородна и вярваща жена тригодишно момче на име Келсий, кръстил го и го възпитал в благочестие. Момчето растяло на години и разум и се изпълвало с Божията благодат. И когато Келсий достигнал юношеска възраст, последвал учителя си свети Назарий, като се учел от него на висшата премъдрост и пазел в сърцето си боговдъхновените му слова и отеческо поучение.
 Св. мъченик Келсий Медиолански. Стенопис от църквата ''Христос Пантократор''. Дечани. Косово. Сърбия. Около 1350 г. |
Юношата бил толкова мъдър в Христа, че настигнал учителя си и наравно с него служил за спасението на хората. Като проповядвал Христа, той наравно с него понасял гонения и мъчения, а впоследствие заедно с него се сподобил с мъченически венец.
Диновий, управителят на тази страна, научил, че свети Назарий разпространява християнството по много градове и веднага го хванал заедно с Келсий. След като им нанесъл побои, той ги хвърлил в тъмница, възнамерявайки на сутринта да ги подложи на всевъзможни мъчения. Но на сутринта жената на управителя видяла как отвеждат за наказание красивия юноша Келсий и го съжалила. Тя започнала да умолява мъжа си да помилва момъка и да го освободи заедно с учителя му Назарий. И с настойчивата си молба не отстъпила от управителя, докато той не пуснал и двамата на свобода. При това управителят им казал:
- Ходатайството на жена ми ви освобождава от всякакво мъчение.
Но светите мъченици скърбели затова, че не придобили желания мъченически венец и не завършили земното си поприще, за да се освободят от тялото и да бъдат с Христа. Те се отправили в град Тимир и както и преди разпространявали евангелското учение, като придобивал за Христа много души.
Дяволът не понесъл това и събудил гнева на идолопоклонниците. Като въстанали против свети Назарий и Келсий, нечестивите ги хванали и изпратили при жестокия си император. Когато застанали пред него, те изповядали Твореца Христос Господ. Тогава хвърлили Назарий на земята и го ритали с крака, а Келсий били с пръчки. Принуждавани да принесат жертва на боговете, светиите изобличили със словото си идолите и заради това били хвърлени на зверовете, но те не им причинили никаква вреда. После ги хвърлили в морето, но те тръгнали по водата като по суша. Като видели това, слугите на царя повярвали в Христа. Те приели кръщение от свети Назарий и оставили царския двор, оттеглили се от суетата на света и започнали да служат на Христа.
А свети Назарий с ученика си отново отишъл в Медиолан и намерил светите мъченици Гервасий и Протасий все още живи, но оставени в тъмница. Когато светият започнал да проповядва Евангелието в Медиолан, отново бил хванат от управителя Анулин. Той го попитал къде е бил през това време. Когато научил, че е бил в ръцете на самия Нерон, управителят се учудил как е останал жив и здрав, защото знаел, че императорът е безчовечен и жесток, че безпощадно убива не само виновни, но и невинни. Анулин принуждавал светия да се поклони на боговете им, но той не само не пожелал да стори това, а започнал и да ги хули. Тогава Анулин заповядал да го бият през устата и след много изтезания, които светецът понесъл заедно с ученика си Келсий, бил хвърлен в тъмница - при светите Гервасий и Протасий. Той много се радвал, че се сподобил да види приятелите си и да претърпи тъмница заедно с тях заради Христа.
  Св. мъченици Протасий и Гервасий Медиолански. Мозайка от храма Сан Витале, Равена (VI в.) |
През това време Анулин известил с писмо Нерон за него. Когато научил, че свети Назарий е жив, императорът много се разгневил на слугите, които трябвало да го удавят в морските дълбини. Той дълго ги търсел, за да ги погуби, като си мислел, че са освободили светия, но не ги намерил, защото те вече оставили света и доброволно се посветили на святото служение на Христа. Царят писал на Анулин веднага да убие светеца. Когато получил царското послание, управителят заповядал да го изведат от тъмницата заедно с ученика му и да отсекат с меч честните им глави.
Един вярващ, който живеел в покрайнините на града, тайно взел светите им мощи и ги отнесъл в дома си. Той имал разслабена дъщеря, която тогава лежала на одъра си. Когато внесли в дома мощите на светите мъченици, тя веднага се изправила здрава, сякаш никога не била боледувала. Стопанинът на дома заедно с всичките си домашни много се зарадвал и с почести погребал телата на мъчениците в градината си.
Скоро след посичането на светите мъченици Назарий и Келсий в града пристигнал военачалникът Астазий, който отивал на война против моравците. Идолските жреци го подучили да умъртви останалите в тъмницата светии.
Гервасий бил пребит с железни пръчки и скоро издъхнал, а Протасий завършил мъченическия си подвиг, след като бил посечен с меч.
Християнинът Филип заедно със сина си взел телата им и ги погребал в дома си.
 Мъченичество на св. мъченици Назарий Гервасий, Протасий и Келсий. Миниатюра от минологията на Василий II. Константинопол. 985 г. |
Мощите на всичките четирима мъченици - Назарий, Келсий, Гервасий и Протасий останали скрити в земята на тайно място и никой не знаел за това до времето на свети Амвросий, епископ Медиолански. Той открил мощите на Гервасий и Протасий по Божие откровение при царуването на Теодосий Велики, а мощите на светите Назарий и Целсий - при царуването на Аркадий и Хонорий.
Презвитер Павлин в житието на свети Амвросий разказва за намирането на мощите на Назарий и Келсий следното:
“Мощите на свети мъченик Назарий, намерени вън от града в една градина, Амвросий донесе веднага в храма на светите апостоли. В гроба на мъченика ние видяхме кръв, която като че току-що беше изтекла. Главата му с коса и брада бе съхранена така, сякаш сега бе положена в гроба, а лицето му бе така светло, че изглеждаше като току-що умито. И какво чудо има в това, ако сам Господ е обещал в Евангелието, че “и косъм от главата ви няма да загине”? Усетихме благоухание, което надминаваше всички аромати. Заедно със свети Амвросий вдигнахме мощите на мъченика и ги положихме в колесницата и веднага започнахме да търсим мощите на мъченик Целсий. От стопаните на онази градина научихме, че предците им завещали никога да не оставят това място, защото в него са скрити велики съкровища. И наистина, там имаше такива съкровища, дето нито молец и ръжда ги ядат, и нито крадци подкопават и крадат.”
Така повествува презвитер Павлин за мощите на светите Назарий и Келсий. А за мощите на Гервасий и Протасий самият свети Амвросий е записал:
“Амвросий, раб Христов, до братята в цяла Италия - желая вечното ви спасение в Господа.
Божественото Писание нарича длъжник онзи, който е получил нещо даром от Господа и не го дава на други; защото той като че краде от църквата, когато укрива онова, което може да бъде полезно за останалите. Затова Давид е казал: “Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.” И като че желаейки въздаяние за това дело, добавил: “Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене.”
С това сякаш е казал: както аз дадох възможност на другите да намерят милост, така и Ти не отнемай Своята милост от мене.
Но защо да правим това предисловие? Ще възвестя на вас, които благочестиво мъдрувате за Господа и вярвате, и ще ви призова към радост по повод намирането на свети мощи.
Миналата света Четиридесетница, когато аз по Божията милост бях сред онези, които постят и се молят, една нощ бях застанал на молитва.
И ето, изпаднах в такова състояние, че макар да не спях, но и не чувствах нищо. Видях двама юноши в бели одежди, които бяха вдигнали ръце и се молеха. Оборен от дрямка, не можах да говоря с тях. Когато дойдох на себе си, те станаха невидими.
И молех милосърдния Господ, ако това е бесовско прелъстяване, да го отстрани от мене, а ако тук е скрита някаква истина, да ми я яви по-ясно.
За да получа просеното от Господа, усилих поста, и на втората нощ, когато пропяха петлите, видях същото, както и първия път: същите юноши се молеха с мене.
На третата нощ, когато плътта ми, изнемощяла от поста, не можеше вече да се предаде на съня, юношите отново ми се явиха. Тогава аз не спях и само се изумявах на всичко това. С тях бе и един благолепен мъж, приличащ на свети апостол Павел, както бива изобразяван на иконите. Само той говори с мене, а те мълчаха.
Той каза така:
- Това са тези, които послушаха думите ми, презряха света и богатството и последваха нашия Господ Иисус Христос, без да търсят нищо земно или плътско. Десет години те живяха тук, в Медиолан, в служение на Бога, и се сподобиха да станат мъченици Христови. Ще намериш телата им да лежат в гроб в земята на онова място, където стоиш и се молиш. Извади ги и устрой храм в тяхно име.
Аз запитах за имената им и той ми отговори:
- Ще намериш до главите им книга, в която е записано за рождението и кончината им.
Събрах братята и епископите и им разказах за видяното. После започнах да копая, а епископите ми помагаха. И ние намерихме, както каза свети Павел, гроб, в който видяхме телата на светиите, които бяха като че току-що погребани и издаваха прекрасно благоухание.
До главите им намерихме книга, в която пишеше така:
“Аз, Христовият раб Филип, взех телата на тези светии в дома си и ги погребах. Тяхна майка бе Валерия, а баща им се наричаше Виталий. Те родили синове-близнаци и нарекли единия Протасий, а другия - Гервасий. Виталий бил воин и живеел в Медиолан, служейки тайно със съпругата си на Бога. Когато посетил заедно със съдията Павлин град Равена, там се открило, че той е християнин. Предаден на мъчения, той не се отрекъл от Христа. Хвърлили го в дълбок ров и го били с камъни, и така, погребан жив, той починал.
Когато научила за смъртта на мъжа си, съпругата му тръгнала да прибере тялото му и да го погребе в дома си, за утешение на вдовството си.
Но християните от Равена попречили да вземе тялото, защото се радвали на това съкровище и оставили при себе си мощите на светеца, за да им бъде застъпник.
Като не получила желаното, Валерия тръгнала обратно към Медиолан и по пътя си в едно селище попаднала на богомерзкия празник на нечестивите, които принасяли жертви на скверния си бог Силван. Според ритуала идолопоклонниците черпели странниците с идоложертвено месо и поканили и нея да вкуси. Но тя се погнусила от тази сквернота и като не желаела да вкуси от бесовската жертва, изповядала, че е християнка. Разярените нечестивци започнали да я бият безпощадно с пръчки и нейните спътници я довели едва жива в Медиолан.
Когато се завърнала в дома си и дала наставление в истинската вяра на синовете си Гервасий и Протасий, на третия ден тя предала душата си в Божиите ръце. Гервасий и Протасий останали сираци след смъртта на своите родители, сподобили се с мъченически венци, продали къщата си и имуществото си, раздали всичко на бедните и освободили робите. После се затворили в една колиба и в течение на десет години усърдно се отдавали на молитва, пост и четене на божествени книги. На единадесетата година те били затворени от управителя Анулин в тъмница и пострадали за Христа. Когато военачалникът Астазий минавал през Медиолан за война с моравците, идолските жреци го пресрещнали по пътя и казали:
- Ако искаш да се завърнеш с победа при царя, накарай Гервасий и Протасий да принесат жертва на боговете, защото те са разгневени, че тези двамата ги презират, и вече не желаят да дават отговори на нашите въпроси.
Като чул това, Астазий извел светиите от тъмницата, изправил ги пред себе си и казал:
- Заповядвам ви да не оскърбявате нашите богове, но с почести да им принесете жертви, за да бъде благополучен пътят ни.
Светият казал:
- Победа над враговете трябва да измолиш от Самия Всемогъщ Бог, а не от тези идоли, които нито виждат, нито чуват, не говорят и нямат дихание.
Тогава Астазий заповядал да го бият с оловни пръчки, докато не го умъртвили.
Военачалникът заповядал да изнесат тялото му и казал на свети Протасий:
- Нещастни човече! Пощади живота си, не бъди безумен като брат си.
А той отговорил:
- Не зная кой от нас е нещастен - аз ли, който не се боя от тебе, или ти, задето се страхуваш от мен.
Астазий възкликнал:
- Как! Аз ли се страхувам от тебе, нещастнико?
Светецът рекъл:
- Ти се страхуваш да не те оскърбя, като не принеса жертва на идолите - ако не беше така, нямаше да ме принуждаваш да принеса жертва. А аз не се боя от тебе и презирам заплахите ти. Идолите ти смятам за нищо и се покланям само на Единия Бог, царуващ на небето.
Тогава Астазий заповядал да го бият с пръчки и дълго измъчвали светеца. Когато го вдигнали от земята, Астазий казал:
- Защо си тъй горд и непокорен? Нима искаш да загинеш като брат си?
Свети Протасий отговорил:
- Не се гневя против тебе, Астазий, защото виждам слепотата на очите ти. Твоето неверие не ти позволява да видиш това, което е Божие. Моят Господ не похули онези, които Го разпнаха, но се молеше за тях и каза, че не знаят какво вършат. И ти не знаеш какво вършиш, затова те съжалявам. Но довърши започнатото, за да мога заедно с възлюбения си брат да видя своя Спасител.
Тогава Астазий заповядал да го посекат с меч. Когато направиха това, аз, Христовият раб Филип, заедно със сина си взех тайно през нощта телата им в дома си, а за това знаеше само Бог, и ги погребах в мраморен гроб. Вярвам, че по техните молитва и аз ще се сподобя с милост от нашия Господ Иисус Христос, който с Отца и Светия Дух живее и царува вовеки.”
Когато светите мощи били извадени от земята, болните започнали да получават изцеление, бесовете излизали от хората, а слепите проглеждали. Свети Амвросий споменава, че в града им имало един известен на всички слепец на име Севир. Щом докоснал края на дрехата на светците, той веднага прогледнал.
Заради молитвите на Твоите светии, Господи, просвети душевните ни очи, за да ходим в светлината на Твоето Лице и да се възрадваме за Твоето Име навеки. Амин.
Тропарь мучеников
глас 4
Мученицы Твои, Господи,/ во страданиих своих венцы прияша нетленныя от Тебе, Бога нашего:/ имуще бо крепость Твою,/ мучителей низложиша,/ сокрушиша и демонов немощныя дерзости. // Тех молитвами спаси души наша.
Кондак мучеников
глас 2
Светильницы светлии явльшеся,/ Божественнии мученицы,/ тварь светом чудес озаряете,/ недугов разрешающе глубокую нощь всегда/ и Христу Единому Богу молящеся// непрестанно о всех нас.
(Явихте се като светли светилници, божествени мъченици, и озарявате творението със светлината на чудесата, като прогонвате дълбоката нощ на недъзите и се молите на Христа, Единия Бог, за всички нас.)
Житие на преподобния Никола Угодник (1143 г.)
 Св. преп. Никола Угодник (Святоша). Гравюра от Киев. 1661 г. РГБ. Москва |
Преходен е образът на тоя свят - “Владетелството преминува от народ към народ, Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.” Благоверният княз Никола от младини разбрал тази бързопреходност на земното владичество. Той ясно виждал, че само на небето съществува непреходно, вечно пребиваващо царство, изпълнено с онези неизречими блага, които Господ е приготвил за тези, които Го обичат. Затова и той, както някога индийския княз Иоасаф, оставил славата и богатството, почестите и властта на своето временно, земно царуване заради вечното, небесното царство и се облякъл в светия монашески чин в Печерския манастир. В монашеството блаженият Никола така просиял със светия си живот, че заради неговите добри дела всички усърдно прославяли Господа. И преди всичко той преуспявал в послушанието. Отначало свети Никола работел за братята в магерницата, сам сякъл дърва и смирено ги донасял от брега на раменете си, като без леност изпълнявал и всичко останало, което било нужно за приготвянето на храна. Той вече дълго време пребивавал в трудове, когато за подвизите му научили братята му Изяслав и Владимир. Те започнали да го възпират от тази работа, но истинският монах със сълзи изпросил да му позволят още една година да поработи в магерницата за братята. И с голямо старание и усърдие служил тук в течение на цели три години. След това, като изпитан и способен за всичко, той бил поставен да пази манастирските порти и в това послушание пребивавал също три години, като не се отклонявал никъде, освен в църквата. Оттам бил поставен да прислужва на братската трапеза и това послушание преминал с такова усърдие и старание, че придобил уважението на всички братя.
Преминал благочинно всички степени на послушанието, по решение на игумена и всички братя той приел подвига на безмълвието, за да се грижи в тишина за своето спасение. Докато изпълнявал това послушание, той сам устроил край килията си градина и през всичките години на монашеския му живот никой не го видял да стои без работа. Винаги имал в ръцете си някакво занятие, а на устата си - непрестанната Иисусова молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!” Никога не вкусвал нищо друго, освен общата манастирска храна на братската трапеза, и то много малко. Ако на него, като на княз, противно на желанието му се случвало да получи нещо от близките си, тогава той раздавал всичко за полза на странниците, бедните и за църковните нужди, и с негови средства за църквата били закупени много книги.
Още по времето, когато управлявал владенията си, блаженият княз имал един изкусен лекар на име Петър, родом сириец, който дошъл с него в манастира. Като видял доброволната нищета на своя господар, лекарят го напуснал и останал да живее в Киев, където лекувал мнозина. Впрочем, той нееднократно посещавал блажения, и като го виждал да пребивава в големи лишения и безмерен пост, да служи в кухнята и като пазач при манастирските врати, започнал да го увещава да остави този живот:
- Княже, подобава да се погрижиш за здравето си, за да не отслабиш съвсем плътта си с непосилен труд и въздържание. Защото ако изнемогнеш, няма да можеш да носиш игото, което пожела да поемеш заради Христа. Нали Бог не търси пост или подвиг по-голям от силите ни, а само чисто и смирено сърце. Ти работиш за монасите като някой купен роб. Не си навикнал на такава нужда, пък и тя е недостойна за тебе, защото си княз. За родните ти братя Владимир и Изяслав твоята нищета е скръб и велико унижение, защото от голяма слава и почест си достигнал такива лишения, че умъртвяваш тялото си и заради оскъдната храна придобиваш недъзи. Преди се хранеше с вкусни плодове, а сега се подложи на тежки лишения, вкусвайки сурови овощия и сух хляб. Пази се да не се разболееш съвсем, защото тогава, като нямаш повече сили, ще се лишиш от живота, а аз няма да мога да ти помогна - така ще приготвиш неутешим плач за братята си. Ето и болярите, които някога ти служеха и благодарение на тебе станаха знатни, загубиха надеждите си, съжаляват за тебе и пребивават в голямо униние. Но те си издигнаха големи къщи и сега живеят в тях, а ти нямаш къде да преклониш глава и седиш или край помийни ями, или в кухнята, или при дверите. Кой от руските князе е постъпвал така? Блажения ти баща Давид или вечнопаметният ти дядо Святослав? Пък и от болярите никой не би пожелал такъв безславен живот, освен Варлаам, който беше игумен тук. Ако не послушаш съвета ми, без време ще умреш.
Лекарят Петър, подучван от братята на свети Никола, често му говорел подобни думи, докато седял заедно с него ту в магерницата, ту край портите на манастира.
Блаженият винаги му отговарял така:
- Брате Петре! Често мислех за спасението на душата си и реших, че не подобава да щадим плътта си, за да не подигне тя борба против духа и да не възбужда в душата ми бран. Изнурявана в подвига на въздържанието, тя се смирява, но не изнемогва. А дори и да беше така, нали апостолът е казал: “силата Ми се в немощ напълно проявява”. И още: “страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”. Бог търси смирено и чисто сърце, но такова не може да има без пост и подвиг, защото постът е майка на целомъдрието и чистотата. И още е казано: “Той смири тяхното сърце с мъки.” Благодаря на Бога, че ме освободи от светските грижи и ме направи раб за неговите раби, тези блажени черноризци, защото когато аз, князът, работя за тях, работя за Царя на царете. А братята ми нека се грижат за себе си, “защото всеки ще понесе своето бреме”. Достатъчно им е моето наследство, което оставих заедно със земното княжество, за да наследя Царството Небесно: “от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа”. Защо ме плашиш със смъртта, укоряваш ме за моята нищета и за въздържанието от излишни ястия? Нали и ти, когато лекуваш някоя телесна болест, заповядваш на болния да се въздържа, а някои ястия да избягва напълно? А аз по същия начин подобава да лекувам душевните недъзи. Дори да умра телесно, за мен смъртта заради Христа е придобивка. Ако седя край помийните ями, защо ме смяташ по-лош от болярите? Та на мен подобава да царувам с Иов, за когото е казано, че бил “най-прочут между всички синове на Изток”. Ако преди мене това не е сторил нито един от руските князе, то аз, следвайки Небесния Цар, ще положа началото. Може би отсега нататък някой ще започне да ми подражава и ще последва примера ми. Накрая, съветвам теб и онези, които те подучват да говориш това, да се грижите повече за самите себе си!
Много пъти се случвало и следното. Когато блаженият княз, изтощен от подвига на послушанието, се разболявал, лекарят Петър веднага му приготвял необходимите лекарства. Но князът винаги още преди пристигането на лекаря с Божията помощ ставал здрав и никога не позволявал да бъде лекуван.
Веднъж и самият лекар заболял. Блаженият пратил да му предадат:
- Ако не пиеш лекарства, скоро ще оздравееш, а ако не ме послушаш, дълго ще страдаш.
Но Петър не го послушал, изпил лекарството и като желаел да се освободи от болестта, едва не изгубил живота си, макар после и да бил изцелен по молитвите на светеца. Когато скоро след това отново легнал болен, блаженият заповядал да му предадат същото:
- Ако не се лекуваш, ще оздравееш след три дни.
Наказан заради първото си непослушание, този път лекарят послушал блажения. И станало по неговите думи - той оздравял на третия ден. Блаженият Никола в това време завършвал послушанието си като манастирски вратар. Той извикал оздравелия лекар и му казал:
- Петре! Подобава да приемеш монашески образ и вместо мене да се потрудиш в този манастир заради Господа и Неговата Пречиста Майка, защото след три месеца ще напусна този свят.
Като чул това, лекарят Петър паднал в нозете му и възкликнал със сълзи:
- Уви, господине мой, благодетелю мой, скъпоценни животе мой! Кой ще ме приеме, когато дойда тук? Кой ще нахрани сиротите и бедните, кой ще се застъпи за обижданите, кой ще окаже милост на ония, които се нуждаят от помощ? Не ти ли казах, княже, че скоро ще станеш причина за неутешимия плач на братята си? Не ти ли казах да пазиш живота си, защото можеш да бъдеш полезен на мнозина и от твоя живот зависи животът на много хора. Не ме ли изцели ти с Божията сила и своята молитва? Къде отиваш, добри пастирю? Ако ти сам, моят изцелител, си болен, кажи на твоя раб за болестта ти и ако аз не те изцеля, нека за твоя живот и за твоята душа дам моя живот и моята душа. Не си отивай от мен в мълчание, господарю мой, но ми кажи - откъде имаш тази вест? Ако е от хората, заради теб ще дам живота си, а ако Господ ти възвестява това, моли Го аз да умра вместо тебе. Ако ме оставиш, къде ще седна и ще плача за загубата си - край тая помийна яма ли, където ти толкова често седиш? Но и тук няма да ме допуснат. Ще мога ли да получа нещо в наследство от твоето имущество, когато ти самият си гол? Тези вехти вретища, които са върху тебе? Но отивайки си от света, ти ще бъдеш положен в тях. Дарувай ми поне твоята молитва, както в древността Илия дал на Елисей кожуха си, за да разделя с нея сърдечните дълбини и водите на живота ми и да достигна мястото на далечната стряха, дома Божий, където ти желаеш сега да отидеш. Та и звярът след залез слънце разбира, че трябва да иде и да легне в леговището си, но аз не зная къде ще ида след кончината ти. “И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи пилците си.” Ти вече шест години живееш в манастира, а нямаш свое място: мен къде ще оставиш?
Блаженият вдигнал плачещия и му казал:
- Петре! Не се оплаквай, защото “По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе”. Господ знае как да съхрани творението, което Сам е създал. Той ще се погрижи да нахрани гладните, ще се застъпи за бедните и ще спаси падналите в напасти. И за теб ще има прибежище. Братята ми по плът нека плачат не за мен, а за себе си и за своите дела в скръбната участ на този свят, за да получат утешение и блаженство в бъдеще. Аз не се нуждая от изцеление заради временния живот, защото отдавна съм умрял за всичко временно. Мъртвите не ще оживеят, нито лекари ще ги възкресят, както казва Исаия.
Като казал това, блаженият Никола Угодник заедно с лекаря се отправил към една пещера и там приготвил място за гроба си. При това казал на Петър:
- Кой от нас повече обича това място?
Той с плач отговорил:
- Зная, че ако пожелаеш, ще измолиш от Господа ти още да живееш, а мен положи тук.
Блаженият му отговорил:
- Нека бъде, както ти желаеш, ако е угодно на Господа. Да Му се помолим и двамата, но в монашески чин.
Тогава по съвета на Никола лекарят приел монашеско пострижение и три месеца пребивавал в молитва, проливайки сълзи непрестанно денем и нощем:
Веднъж блаженият Никола му казал:
- Брате Петре, желаеш ли да те взема със себе си?
Той, както и преди, със сълзи му отговорил:
- Желая да ми позволиш да умра вместо тебе, а ти остани тук и се моли за мене.
Никола му казал:
- Брате, дерзай и бъди готов, защото по твое желание след три дни ще си отидеш от този живот.
Когато настъпило посоченото време, Петър се причастил със светите и животворящи Христови Тайни, легнал на одъра и предал духа си в ръцете на Господа. След смъртта му блаженият княз Никола Угодник се подвизавал още тридесет години, без да излиза от манастира и достигнал съвършенство в светия живот, се преставил във вечния живот на Най-Светия от всички светии, Царя на смирението Иисус. В деня на кончината му почти целият град Киев се събрал да му въздаде последно целувание и да изпроси с изобилни сълзи молитвите му.
Особено плакали братята на блажения Изяслав и Владимир. Изяслав пратил при игумена на манастира молба да му даде за благословия и утешение кръста на починалия, възглавето и пейката, върху която той извършвал поклони. Игуменът му ги дал с думите:
- По вярата си нека получиш от тези неща помощ в онова, което желаеш.
Изяслав приел предметите с голямо благоговение и пратил на манастира много злато, за да не взема даром нещата на брата си.
Самият той веднъж се разболял тежко и дори не се надявал да стане от одъра. В това време при него били жена му, децата му и всички боляри. След известно време болният се почувствал по-добре, станал и помолил да му дадат да пие вода от Печерския кладенец. Но скоро отново изгубил дар слово и вече не могъл да промълви нищо. Пратили в Печерския манастир и в един съд донесли вода, с която преди това умили гроба на преподобния Теодосий. Игуменът предал и власеницата на преподобния Никола Угодник, за да облекат княза в нея. Още не се бил завърнал слугата с водата и власеницата, а княз Изяслав промълвил:
- По-скоро идете да посрещнете преподобните отци Теодосий и Никола извън града.
Когато пратеникът влязъл, князът отново възкликнал:
- Никола, Никола Угодник!
Дали му да пие от водата, облекли го във власеницата и той скоро се изправил здрав, а всички прославяли Бога и Неговите светии.
Оттогава, когато се разболявал, Изяслав винаги обличал власеницата и веднага се изправял здрав. Освен това той винаги я взимал със себе си, когато отивал на война и така оставал невредим. Веднъж той съгрешил и не се решил да я облече - и тогава бил убит в битка. Но още преди това заповядал да бъде погребан с нея.
Така и ние, като се надяваме на молитвите на преподобния княз, за чието спасение имаме очевидни доказателства, да се сподобим със силата на молитвите му да получим изцеление от всички болести и язви, както временни, така и вечни, по благодатта на Царя на смирението, Царя на славата, нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Комуто слава с Бог Отец и Светия Дух сега и завинаги и вовеки веков. Амин.
Тропарь преподобного Николы Святоши, князя Черниговского, Печерского чудотворца, в Ближних пещерах
глас 2
Отечество и славу княжения твоего оставил,/ Князю смирения, Христови, усердно последовал еси,/ преподобне отче наш Николо;/ тем приял еси от Него вечное царство и славу на Небеси,/ идеже ликуя, поминай нас чтущих память твою верно.
Кондак преподобного Николы Святоши, князя Черниговского, Печерского чудотворца, в Ближних пещерах
глас 8
Вся красная мира сего/ и тленное богатство нивочтоже вменив,/ обогатился еси многими чудесы и знамении от Христа Бога,/ Емуже в веселии предстоя,/ поминай нас, чтущих любовию память твою, да зовем ти:/ радуйся, Николо пречудне.
Величание преподобному Николе Святоше
Ублажаем тя, преподобне отче Николо, и чтим святую память твою, наставниче монахов и собеседниче ангелов.
В памет на свещеномъченик Силван (IV в.)
Свети свещеномъченик Силван бил родом от Газа и бил презвитер в родния си град. Заради ревността си в разпространението на Христовата вяра той бил заточен в мините на Фен. Впоследствие бил обезглавен заедно с други 40 християнски воини.
Акафист преподобной Параскеве (Петка Търновска)
Кондак 1
Избранная от Господа возсияти на тверди Церкве, преподобная мати Параскево, житием твоим ангелоподобным миру всему просияла еси яко солнце пресветлое, и духовне и телесне недугующым целительница явилася еси. Сего ради верою зовем ти: радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Икос 1
Ангельскую показавши ревность, удивления достойную, житие свое на земли добродетельми украсила еси и на небеси со Ангелы жити удостоила ся еси. Темже с ними усердно моли Человеколюбца Бога, да избавит от бед и обстояний вся, вопиющыя ти сице:
Радуйся, яко вольне прияла еси благое иго Христовых заповедей.
Радуйся, яко житием твоим суету мира сего обличила еси.
Радуйся, яко сердце свое от всех страстей соблюла еси.
Радуйся, яко творением заповедей любовь Божию снискала еси.
Радуйся, яко учиши нас креста ношением Христу следовати.
Радуйся, яко изнемогающым нам всегда помогаеши.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 2
Видящи земных вещей скорое изменение, мирский мятеж оставила еси и в пустыню вселилася еси, идеже многим пощением и молитвами, аки благодатною пищею, душу свою питала еси, благочестно зовущи: Аллилуиа!
Икос 2
Разум обретши, правую веру и любовь совершенную, богомудрая мати, воздержанием и смирением украсилася еси, сего ради храм Божий была еси и источник чудес обильный; темже благоговением поем тебе сице:
Радуйся, образе совершенный евангельскаго отречения себе.
Радуйся, яко долговременною нищетою богатство вечное и славу снискала еси.
Радуйся, яко обетом нищеты высоту духовную показала еси.
Радуйся, светлая высото смирения.
Радуйся, ибо подвигы твоими душетленную силу погубила еси.
Радуйся, ибо высотою подвига твоего всех удивила еси.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 3
Силою Духа Святаго укрепляема, мужески подвиг поста носила еси в терпении, преподобная, и слезами твоими гордаго врага победила еси, поющи благодарственне Богу: Аллилуиа!
Икос 3
Имущи всегда во уме образ грядущаго Суда Христова, и проливающи теплыя слезы, преблаженная, светильник души своея украсила еси, уготовавши его к сретению праведнейшаго Судии. И нас удостой деснаго стояния пред Ним, верою поющих ти сице:
Радуйся, чертоже одушевленный Пресвятаго Духа.
Радуйся, ибо вся дни живота твоего непрестанным призыванием имене Божия освящалася еси.
Радуйся, ибо в молитвеннем стоянии пред Богом уснула еси.
Радуйся, силою молитвы диавольская искушения победившая.
Радуйся, памятию смертною от греха себе сохраньшая.
Радуйся, яко Богу совершенне угодила еси.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 4
Бури живота нынешняго избежала еси, преподобная, волею нищету Христа ради приимши, великими добродетельми обогатилася еси и многих образом жития твоего к ревности подвигнула еси, научающи их Христу Богу взывати: Аллилуиа!
Икос 4
Услыша Господь молитвы и воздыхания твоя, в тайне творимая, блаженная мати, и яве на небеси пред Ангелы прослави труды твоя; ныне же в Божиим раи пребывающи, помяни и нас, зовущих ти сице:
Радуйся, Ангелов собеседнице достохвальная.
Радуйся, велие удобрение святых.
Радуйся, совершенная и высокая хвало преподобных.
Радуйся, украшение праведных и известнейшее правило постником.
Радуйся, славо и богосветлый венче девственников и монашествующих.
Радуйся, стено и твердое защищение христиан.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 5
В мире живот свой поживши, блаженная мати Параскево, нестяжанием благих земных украсилася еси и воздержанием просветилася еси, былием питавшися и умилением взывавши Владыце твоему: Аллилуиа!
Икос 5
Видя чистое житие твое и безмерное смирение твое, Дух Пресвятый показа тя, преблаженная, славну в чудесех. Сего ради, отшедшей ти от жития сего в горнее блаженство, со множеством преподобных предстательствуеши всем, умилением зовущым ти сице:
Радуйся, пустыни благоуханный цвете.
Радуйся, пустынное воспитание изряднейшее.
Радуйся, серпом молитв твоих терние страстей посекшая.
Радуйся, слез пролиянием огнь греха угасившая.
Радуйся, всякое вражеское возстание отгнавшая.
Радуйся, образом добродетельнаго жития твоего ленивая на покаяние воздвизающая.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 6
Правды проповеднику, достодивному Илию, уподобилася еси и покаяния светильнику Предтечи Иоанну, о, преподобная мати! Оставила бо еси попечения житейская, во еже безмолвствовати в горах, и всегда поучалася еси в помнении часа смертнаго, в бдениих поющи Богу: Аллилуиа!
Икос 6
Свет небесный озари тя, на всенощней молитве стоящей ти во мнозем умилении, и Ангел Господень тебе предста, Божие веление возвещая ти: да возвратишися во отечествие твое, яко тамо подобает ти отдати земли тело, духу же твоему преселитися в небесное жилище свое; сего ради поем тебе сице:
Радуйся, еще в жизни сей Ангела видети удостоившаяся.
Радуйся, благочестно заповеди Божия исполнившая.
Радуйся, яко во Влахернстей церкви тепле Матери Божией помолилася еси.
Радуйся, яко теплым Ея защищением себе предала еси.
Радуйся, яко пред исходом твоим прилежно о всем мире молилася еси.
Радуйся, яко по исходе от телесе живот вечный обрела еси.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 7
Хотящи преставитися от нынешняго века, аки звезда в захождении была еси, прехвальная, и в небесней жизни возсияла еси, яко зарю оставивши нам добродетели и исправления жития твоего, имиже и ныне озаряеши сердца всех, верою зовущих Богу: Аллилуиа!
Икос 7
Исполнивши закон новыя благодати, возшла еси на небо добродетельми, во еже радоватися вкупе с небесными чинми; темже с ними молися Спасителю Христу за вся, поющия ти сице:
Радуйся, яко к свету немерцающему преселилася еси.
Радуйся, яко палаты Христовых доброт удостоилася еси.
Радуйся, яко от Господа мзду многу за труды твоя восприяла еси.
Радуйся, яко венец нетленен с высоты стяжала еси.
Радуйся, яко несредственне Триипостаснаго Бога зриши.
Радуйся, яко со Ангелы на небеси пребываеши.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 8
Странное и дивное виде христолюбивый Георгий: царицу виде некую, седящую на пресветлем престоле и множество светлых воин окрест ея, и услыша словеса сия к нему реченная: Георгие, потщитеся изъяти мощи моя и положити я на честнем месте, поюще Богу: Аллилуиа!
Икос 8
Вси людие христианстии, услышавше словеса Георгия, скоро потекоша к мощем Параскевы преподобныя, и вземше я с великим усердием, радующеся яко о некоем сокровищи многоценнем, честно положиша я в церкви, любовию зовуще сице:
Радуйся, православных радостное слышание.
Радуйся, светлая звездо веры, Церковь озаряющая.
Радуйся, несокрушимый ковчеже дарований Божиих.
Радуйся, боготечный источниче, воды исцелений верным источаяй.
Радуйся, яко всех верных болезни благодатию Христовою исцеляеши.
Радуйся, яко в целомудрии и чистоте жити нам помогаеши.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 9
Велие усердие имяше к тебе благоверный Царь болгарский Иоанн Асен, иже приимь вест где лежат чудотворныя и святыя мощи твоя, преподобная Параскево, принести я в град свой Терново повеле и с честию великою положи я в церкви своей, идеже многая исцеления источаху всем верою притекающым и Богу поющым: Аллилуиа!
Икос 9
Отроча, иже лет девять от рождения своего в немоте бе, верою пришед в храм твой, абие исцеление прият и начат добре глаголати. Сего ради умильно тебе зовем:
Радуйся, мощная заступнице наша и от бед избавительнице.
Радуйся, скорая помощнице страждущым от духов злобы.
Радуйся, молитвами бо твоими слепии прозирают.
Радуйся, неплодным бо плод благословен от Бога подаеши.
Радуйся, яко разслабленныя от одра болезни воздвизаеши.
Радуйся, немолчная молитвеннице верою к тебе притекающих.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 10
Спасла еси от беснования жену, яже обещася заповеди Божия творити, но умедли и не исполняше обет свой: темже скоро наказала еси ю болезнию и смертию, да и инии поучатся не лгати Богу, но в истине пребывающе Богу да поют: Аллилуиа!
Икос 10
Стена еси и спасительное прибежище православным людем, в рабстве пребывающым, и в бедах своих к целительным и чудоточным мощем твоим притекающым, и всеумиленно тебе зовущым:
Радуйся, всем верным тихое пристанище.
Радуйся, теплая заступнице и покровительнице онеправдованным.
Радуйся, яко порабощенным и бедствующым утешение даруеши.
Радуйся, яко и агаряны чудесы страшиши и вразумляеши.
Радуйся, яко тобою Православие возвышается.
Радуйся, яко тобою неверие и зловерие посрамляются.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 11
Благоверная царица сербская Милица, приносящи песны и молитвы пред ракою мощей твоих чудоносных, с великим усердием пренесе я от царствия зловерных в престольный град свой, в защищении рода сербскаго, зовуща Богу: Аллилуиа!
Икос 11
Светлая и новоявленная звезда явилася еси Западу, многосветлыми лучами чудотворных мощей твоих сияющи всем верным, наипаче же любящыя тя привлекающи светозарным сиянием подвиг твоих, и избавляющи от бед и напастей нас, вопиющих ти таковая:
Радуйся, источниче исцелений многовидных.
Радуйся, люте страждущым помощнице.
Радуйся, яко мрак скорбей разгоняеши.
Радуйся, яко человеки от бездны грехов избавляеши.
Радуйся, яко тобою смеем призывати бездну милосердия Божия.
Радуйся, яко избавившеся от потопа гнева, тобою мир с Богом обретаем.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 12
Благодатию Христовою болезни и страсти исцеляеши, и духи лукавствия прогоняеши, преславная Параскево, и просвещаеши верныя блистанием чудес твоих; темже благодарственне зовем Богу о тебе: Аллилуиа!
Икос 12
Поюще прилежно изрядствия твоя, молим ти ся, преподобная наша мати Параскево, молися за Церковь Христову: испроси у Бога крепкостояния Вере Православней и на ереси победы, нам же спасения и мира, да любовию прославляем тя сице:
Радуйся, светлое украшение Христовы Церкве.
Радуйся, Веры Православныя поборнице.
Радуйся, стено и избавительнице отечествия нашего от зловерных.
Радуйся, покрове обителей и домов благоверных.
Радуйся, заступнице рода христианскаго.
Радуйся, скорая помощнице верою требующым защищения твоего.
Радуйся, преподобная мати Параскево, скорбящым утешение!
Кондак 13
О, преподобная наша мати Параскево, утешение скорбящым и девам украшение, приими нынешнее песнословие от недостойных уст наших, и умоли Господа избавитися нам вечных мук, да с тобою в небеснем Отечествии нашем поем Ему: Аллилуиа!
Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА