Св. праведни богоотци Йоаким и Анна Прочети повече ТУК
Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!
Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!
1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
През Сръбско-българската война (1885) командва рота, сражава се при Брезник и Пирот, по време на Първата световна война е началник на 8-ма пехотна тунджанска дивизия.
През Сръбско-българската война е командир на 4-та рота командва 4-та рота от 2-ри пехотен струмски полк и радомирската опълченска дружина. Сражава се при Брезник и Пирот.
Старши адютант е в Първа пехотна софийска дивизия (1899 г.), началник-щаб на 1-ва бригада от Втора пехотна тракийска дивизия и началник-щаб на Трета пехотна дивизия (1906 г.). На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на Девети пехотен пловдивски полк (1909 г.) и началник на Военното училище (1911 г.).
През Първата балканска война командва 1-ва бригада от Седма пехотна рилска дивизия и участва в боевете при Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите при Кочани, Струмица и Калиманци.
След войната е начело на 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия (1914 г.), ръководи отдел “Военноучебни заведения”
През войната е начело на Осма пехотна тунджанска дивизия в състава на Първа българска армия, воюва на Македонския фронт при Скопие, Битоля, Охрид и завоя на р. Черна. През 1916 година преминава в запаса.
Генерал-майор Тодор Митов умира през 1951 година.