Днес 22 септември е † 09 септември 2023 по църковния календар

Св. праведни богоотци Йоаким и Анна  Прочети повече ТУК

Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

---

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Вяра

05.10 по еретическия, † 22 септември по православния календар - Св. пророк Йона. Св. свещеномъченик Фока. Св. мъченик Фока градинар. Св. Петър, който преди това бил митар. Св. преподобни Йона презвитер. Св. преподобни Козма Зографски

Страдание на свети свещеномъченик Фока, епископ Синопски (117 г.)

В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.) живеел един мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава благодат на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.
Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град и с ревност започнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя пример. Водейки и преди това добродетелен живот, като приел сан на епископ, той започнал да се подвизава още повече, така че всички, които виждали добрите му дела, прославяли Небесния Отец. Той предпазил много хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към почитание на Единия Бог.

Господ благоизволил да сподоби Своя верен раб с мъченически венец и му възвестил за това във видение по следния начин: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той възложил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:

- Твоята чаша вече се напълни, на тебе подобава да я изпиеш.

От това видение свети Фока разбрал, че му предстои да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил велик угодник пред Бога, понеже, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със слава и чест и възлага на главите им венци. По своята душевна и телесна чистота свети Фока бил истински небесен жених: небето възжелало да се съчетае с него и да му възложи венец. Но този венец бил предзнаменование на по-добър венец - този, в чертога на Спасителя, с който той трябва да се венчае вечно и с него да се яви на небесния брак.

След това славно знамение, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на мъчение от управителя Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, но светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не изпълнил заповедта на княза, не пожелал да въздаде чест на произведението на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които нападат труп и като го късат на части, го изяждат: така мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял мъките, презирайки всички страдания. Той не щадял плътта си заради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдание било за свети Фока като райска прохлада: така мъжествено понасял мъките, като изповядвал Името на пострадалия за нас Господ.
Нищо непоносимо нямало за верния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите срещу него, ако да изобретяли всички мъки, то и тогава той бил готов да страда за своя възлюбен Господ, като възгласял заедно с пророк Давид: "Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми)" (Пс. 107:2).
Мъчителите го положили върху силно нагорещено желязо, но то веднага изстинало, понеже сърцето на светителя горяло от любов към Бога и този духовен огън победил силата на веществения огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, понеже около него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с надеждата за небесната свобода, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа - Господа. След много и различни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на победителя в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било погребано с почести и при гроба му се извършвали много чудеса.

* Кончината на свещеномъченик Фока станала през 117 година. Б.р.

Тропарь священномученику Фоке Синопскому

глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ния обре́л еси́, Богодохнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Фо́ко,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

(Перевод: И нравам апостольским сопричастником и престола их наследником став, делами ты, Богодухновенный, восхождения к созерцанию достиг; потому слово истины право возвещая, ты за веру пострадал до крови, священномученик Фока, ходатайствуй пред Христом Богом о спасении душ наших.)

Кондак священномученику Фоке Синопскому

глас 6

Я́ко святи́тель принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву жи́ву,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емый,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

(Перевод: Как святитель принося, отче, жертвы, в конце ты принес себя как живую жертву, свидетельствовав праведно о Христе Боге, укрепляемый Ангелами, и, избирая смерть, ты находишься со взывающими к тебе: «Приди, Фока, к нам и никто против нас».)

Ин кондак священномученику Фоке Синопскому

глас 6

Я́ко архиере́й принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву живу́ю,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емь,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

(Принасяйки жертви като архиерей, отче, накрая си принесъл себе си в жертва жива, законно свидетелстващ за Христа Бога; укрепяван от ангела и съгласен на смърт си бил със зовящите: бъди, отче, с нас и никой не ще ни победи.)

Житие и страдание на светия мъченик Фока, наричан градинар (ок. 320)

Св. мъченик Фока, наричан градинар. Стенопис от Света Гора-Атон, манастир Дионисиат. 1547 г.

В същия град, Синоп, но в друго време живял друг Фока. Той си направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните. Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да ги взимат всички минаващи. Понеже се отличавал с голяма любов към ближните и със страннолюбие, той благоустроявал повече духовната градина, отколкото веществената; процъфтявайки с благочестие и питаейки в сърцето си чисти мисли, той принасял плодове на добродетелите, така че неговата свята душа наистина можела да се нарече градина на Светия Дух, както се казва в Писанието:

"Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди, нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой, с всякакви най-хубави аромати; ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан" (Песен на песн. 4:12-15).

И още: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" (Гал. 5:22-23).

Блаженият Фока бил така ограден с добродетели, че древният крадец - дяволът, който похитил в райската градина блаженството на нашата прамайка, не можел да похити добродетелите на свети Фока. Светецът ревностно се стремял към спасение, като внимавал със страх над думите на апостола: "Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1Петр. 5:8).

Така се подвизавал светецът и слухът за неговия благочестив живот се разпръснал между хората. Добродетелта, като горяща свещ, не може да се укрие, но и в нощната тъмнина сияе отдалеч. Така и свети Фока, като че сред тъмнина, сияел със своето благочестие сред невярващи и развратени хора, като привеждал мнозина към познание на светлината.

Слухът за светеца дошъл и до нечестивия княз на тази страна. На княза казали, че Фока не само сам вярва в Разпнатия, но и други обръща към Него. Тогава князът изпратил своите слуги, за да убият Христовия раб. Те незабавно се отправили на път и започнали да търсят свети Фока, за да го предадат на смърт.

Посрещнал ги сам светият и ги попитал:

- Кого търсите?

Те отвърнали:

- Търсим Фока.

Тогава той казал:

- Заповядайте при мене, господари мои, и аз ще ви разкажа за него.

С тези думи той ги поканил в дома си и ги нагостил, понеже така подобава нам да постъпваме с враговете си, съгласно думите на Писанието: "Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода" (Притч. 25:21).

Когато слугите вкусили от виното, свети Фока ги попитал:

- Защо търсите този човек?

Тогава те му разказали тайната:

- Търсим го, за да го предадем на мъчения, понеже князът ни изпрати да го убием заради това, че не се покланя на нашите богове, а почита Разпнатия.

Свети Фока започнал да ги умолява:

- Моля ви, господари мои, почакайте до утре в моя дом, угощавайте се и пийте, а утре аз ще ви го предам, понеже никой не го познава по-добре от мен. Той живее недалече от тук. Сега е отишъл някъде, но скоро ще се върне и утре ще го предам във вашите ръце.

Пратениците се съгласили и започнали да пируват в дома на свети Фока. В това време той устроил в градината си гроб, приготвил всичко необходимо за погребение, раздал на бедните имуществото си и цяла нощ пребъдвал в молитва, като се приготвял за смъртта. Когато настъпило утрото, изпратените от княза слуги станали и го попитали:

- Тук ли е Фока, когото ти искаше да предадеш в ръцете ни?

Светецът с радост им отвърнал така:

- Тук е, господари мои, правете с него каквото искате.

Тогава слугите попитали:

- Къде е той?

Блаженият отвърнал:

- Аз съм Фока, когото вие търсите, аз съм раб на Иисуса Христа. Аз се отричам от вашите мерзки богове, умъртвете ме.

Като чули това, пратениците се удивили: те почувствали срам и не искали да обагрят ръцете си с кръвта на човека, който така радушно ги приел и ги нагостил. 
Поискали да си отидат и му казали:

- Ще кажем на княза, че навсякъде сме търсили Фока и никъде не сме го намерили.

Но той започнал да ги умолява, като се хванал за нозете им и молел да изпълнят това, което им е заповядано.

- С нищо друго няма да ме възнаградите така - казвал свети Фока, - както с това, за което ви моля. Понеже чрез това ще ме избавите от оковите на плътта и аз ще мога да се съединя с желания Христос.

Толкова силно свети Фока се стремял да се освободи от оковите на тялото и да живее с Христа. Така силно желаел да пролее кръвта си за Христа. Толкова голяма любов имал към Бога, че говорел така: "защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще те възхвалят" (Пс. 62:4).

Мъченичество на св. мъченик Фока. Стенопис от Света Гора-Атон, манастир Дионисиат. 1547 г.

И така той убедил слугите и приел мъченически венец. Като бил обезглавен, той преминал от земята към небето*. Светите му мощи били погребани в приготвения от него самия гроб.

* Това станало около 320 година. Б.ред.

Когато, впоследствие, в тези страни засияло още повече благочестието, над гробницата на мъченика била построена църква на негово име. И мнозина вярващи черпели благодат от светите мощи на Христовия страдалец: едни получавали изцеление от болестите си, други - утешение в скърбите, трети получавали помощ в беди по молитвите на светия мъченик Фока. Не само в град Синоп, но и по цялата вселена, на земята и по морето, на всички, които с вяра призовавали неговото име и връчвали себе си на неговите молитви, светецът се явявал велик благодетел в нужди и бърз помощник.

За мореплавателите станало обичайно да призовават на помощ свети Фока, понеже той им се явявал много пъти: ту нощем, когато се надигало вълнение, той разбуждал спящия рулеви, ту забелязвали, че той сам вдига платната. Понякога го забелязвали на носа на кораба. Понякога той се явявал, като ходел по морето. Името на свети Фока прославяли на много кораби, плаващи в Черно, Адриатическо море и в океана. Вместо обичайните си песни, моряците започнали да пеят похвални песнопения в чест на свети Фока, така че всеки час името му било на устата на мореплавателите. Не само по време на бедствията, но и сред удоволствията, те споменавали свети Фока. У тях имало такъв обичай: когато седели на трапезата или на някое угощение, отделяли част от храната или питието в чест на свети Фока. Някой от присъстващите на трапезата купувал тази част и получените от продажбата пари събирали в специална касичка. Така всеки ден отделяли част от своята трапеза за светеца и един след друг купували тази част: днес един, утре друг, после трети - така от първия до последния всички поред купували тази част и събирали парите за нея. Когато слизали на брега, парите, събрани от продажбата на тези части, раздавали на бедните, недъгавите, сираците и странниците.

Този обичай се пазел много години до времето, когато враговете на Светия Кръст, - Божие допущение за нашите грехове, - не превзели всички тези страни*. Те твърде силно започнали да притесняват святата вяра и намалили броя на християните. Но и сега свети Фока, общ застъпник за всички, не престава да помага на плаващите в морето на този живот. Той ни привежда към небесното пристанище, като усърдно се моли за нас на Господа. Да се избавим и ние по молитвите на Христовия мъченик от всякакви беди във вода, вълнения и буря, сега, винаги и во веки веков. Амин.

* Тук се разбират турците мохамедани. През 1214 г. Синоп паднал под властта на селджукските турци, а след две и половина столетия отново бил завоюван от мохамеданите (през 1461 г. от османските турци). Б.ред.

Житие на светия пророк Иона (VIII в. преди Р.Х.)

Св. пророк Иона. Ферапонтово. 1502 г.

Свети пророк Иона бил син на Аматия и произхождал от град Гатхефер (Син. Библ. Иона. 1:1; 4Царств. 14:25) (1). Според преданието, майка му била самата Сарептска вдовица (3Царст. 17:14-23) (2), която по време на глада давала храна на свети пророк Илия и сама се хранела чрез него, понеже брашното в делвата не свършвало и дървеното масло в гърнето не намалявало до деня, в който Господ изпратил дъжд на земята. Междувременно Иона, тогава още малко момче, се разболял и умрял. Тогава вдовицата казала на Илия:

- Какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.

А той й отговорил:

- Дай ми сина си.

И като го взел от ръцете й, отнесъл го в горницата, дето живеел, и го сложил на леглото си. И викнал към Господа и казал:

- Господи, Боже мой! Нима ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?

И като се прострял три пъти над момчето, извикал и казал:

- Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него!

И Господ чул гласа на Илия, върнал душата на момчето в него и то оживяло.

Достигайки пълнолетие, свети Иона прекарвал добродетелен живот и неотклонно изпълнявал всички заповеди на Господа. Той дотолкова благоугодил на Бога, че, според Преданието, скоро се сподобил с пророчески дар и между другите предсказания предрекъл за страданията на Господа, за запустението на Иерусалим и за свършека на света.

- Когато - казвал той - чуете камък, който вика с тънък жален глас, когато от дървото ще се възнася зов към Бога, тогава ще се приближи спасението и всички народи ще отидат в Иерусалим за поклонение на Господа. Иерусалим пък пълен със зверове, ще бъде в мерзостта на запустението: тогава ще настъпи свършека на всичко живеещо.

Като получил свише дар на пророчество от Бога, Иона излязъл на обществено пророческо служение след пророк Елисей, като се явил продължител на неговото дело, както и сам Елисей бил продължител на делото на Илия - от един дух с него. Древното иудейско предание нарича светия пророк Иона ученик на Елисей (3), който принадлежал към тази школа на пророчески синове, начело на която стоял отначало пророк Илия, а след това самият Елисей. Иона бил един от пророческите синове, изпратени от Елисей за помазание на Ииуй за цар на Израилското царство (4Царств. 9:9-22) (4).

След смъртта на Елисей, Иона застанал на неговото място. За да вдъхне мъжество на Израилския цар Иеровоам в предстоящата му война със силното Сирийско царство, като получил за това заповед от Бога, свети пророк Иона му предсказал големи успехи в тази война и по неговата дума Иеровоам възстановил пределите на Израилското царство от Емат до Мъртво море и по такъв начин възвърнал древните области на своето царство, откъснати от сирийците (4Царств. 14:25) (5).

По време на царуването на същия Иеровоам светият пророк бил призован към ново служение. Той получил от Бога заповед да отиде с проповед за покаяние при нечестивите и враждебни по отношение на израилтяните другоплеменници.

- Стани - заповядал му Господ, - иди в Ниневия, град голям (6), и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене.

Но пророкът не изпълнил Божието повеление. Той мислел, че Бог, Който е благ, милосърден, дълготърпелив и многомилостив, ще се умилостиви над Ниневийци, ако те се покаят за своите грехове. Затова той се боял, че прочеството му за гибелта на Ниневия няма да се сбъдне и ще го считат за лъжец, и самото име на Бога Израилев ще се подхвърли на укори и упреци. В душата си той не искал пощада за този нечестив град, чиито жители били толкова враждебни и опасни за израилтяните. В същото време, като чувствал и цялата тежест на непослушанието към Бога, Иона побягнал от Лицето Божие в страх и скръб. Но никой не може да се укрие от Бога, понеже "Господня е земята и онова, що я изпълня" (Пс. 23:1): кой може да избяга от Лицето на Тогова, Който е навсякъде и всичко изпълня?

По време на бягството си Иона дошъл в Иопия (7) и намерил тук кораб, който се отправял към далечния Тарсис (8). Като платил за превоза, той се качил на кораба и се отправил на далечен път. Но Господ, като желаел да вразуми Своя раб, повдигнал в морето силен вятър и станала голяма буря. Силните вълни подхвърляли кораба от една на друга страна и насмалко оставало той да се разбие. Ужас обхванал корабниците и те завикали всеки към своя бог и започнали да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него. Само Иона останал безгрижен, слязъл в дъното на кораба, легнал и дълбоко заспал.

Междувременно дошъл при него началникът на кораба и му рекъл:

- Защо спиш? Стани, извикай към твоя Бог. Може би Бог ще си спомни за нас и ние не ще загинем.

Но бурята не утихвала и опасността не намалявала. Тогава корабниците рекли един другиму:

- Нека хвърлим жребий, за да узнаем за кого ни постига тая беда.

Хвърлили жребий и се паднало на Иона. Тогава му рекли:

- Кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие и отде идеш ти? Де е твоята земя, и от кой народ си?

Иона казал:

- Аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата.

След това той им разказал за своето непослушание към волята Божия и за това, че като съгрешил пред Бога, той се уплашил и сега бяга от Лицето Божие. Като чули това, корабниците силно се уплашили и ужасили, че той престъпил Божията воля и възкликнали:

- Защо направи това?

Независимо от падналия на Иона жребий, който го обрекъл на смърт и от грозящата ги гибел, те не пожелали да изпълнят над него присъдата, както поради човеколюбието си, така и поради страх от всемогъщия Израилев Бог, Който повдигнал такава буря срещу тях заради непослушанието на Иона. Като виждали в него посланник на този Бог, те го запитали:

- Какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?

Бурята не утихвала и вълнението ставало все по-силно. Тогава Иона им казал:

- Вземете ме и ме хвърлете в морето - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря.

Но корабниците все още се колебаели, като виждали в Иона необикновен човек и се боели да не оскърбят в негово лице Всемогъщия Израилев Бог. Напротив, те започнали да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можели, защото морето все повече вилнеело против тях. Тогава те най-накрая се решили да изпълнят присъдата над Иона. Но преди да сторят това, те извикали към Господа и рекли:

- Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на този човек и да не ни зачетеш невинна кръв. Защото Ти, Господи, Си направил, което е Тебе угодно!

И взели Иона, и го хвърлили в морето. И то утихнало от своята ярост. Тогава всички, които били на кораба, се уплашили още по-силно от Господа и се убедили, че бурята е била изпратена от Бога поради престъплението на Иона. Принесли благодарствени жертви на Господа и дали оброци да Го почитат.

Междувременно по заповед на Бога един кит погълнал Иона и той прекарал в утробата му три дни и три нощи (9). Изхвърленият в морето и погълнат от кита Иона чувствал смъртна печал, но не изгубил присъствие на духа, особено когато видял, че е невредим. В него се появила надежда, че Господ ще му даде да види отново Божията светлина и ще го спаси от морската дълбочина. Изпълнен с тази надежда, той започнал да се моли на Господа Бога, като се каел за греха си. Като изливал скръбните си, покайни и заедно с това благодарни чувства към Бога, Иона викал от утробата китова така:

"- Към Господа извиках в моята скръб - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята - и Ти чу гласа ми. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението" (10)!

Молитвата на Иона била чута: милосърдният Господ наказал Своя раб за непослушанието на Божествената воля, но като не желаел смъртта му, заповядал на кита да го изхвърли на сушата.

Св. пророк Иона. Стенопис от Света Гора-Атон, манастир Дионисиат. 1547 г.

Като видял дневната светлина, небето, земята и морето, той горещо възблагодарил на Бога, Който го избавил от смъртта.

След това за втори път било слово Господне към Иона:

- Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах.

Тогава Иона станал и отишъл в Ниневия според словото Господне. А Ниневия бил голям град, на три дни ход. И започнал Иона да ходи по града, колкото могъл да изходи в един ден, и проповядвал, говорейки:

- Още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена.

Кратки и грозни били думите на пророк Иона и решително предсказвали скорошната гибел на Ниневия. Но жителите на града разбрали, че Бог като определил погибелта им, не без причина отлага изпълнението на това определение. Разбрали, без всякакво съмнение, че четиридесет дни им се дават за покаяние - и повярвали на словото, възвестено им от Бога чрез пророк Иона. Те обявили пост и се облекли във вретища, мало и голямо.

Проповедта на Иона достигнала и до самия цар на могъща Ниневия - и той станал от престола си, съблякъл царското си облекло, облякъл се във вретище и седнал в пепел (11). След това заповядал да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити във вретище и силно да викат към Бога; Всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си".

- Кой знае - казвали ниневийци, - може би, Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия си гняв, и не ще загинем.

Надеждата не измамила покаялите се ниневийци. И Бог видял делата им, че те се отвърнали от лошия си път и съжалил за злото, за което бил казал, че ще напрати върху тях и не го напратил.

Но ако на Бога било приятно да види покаянието на ниневийци и да ги помилува, то Иона, оставайки с предишните си мисли за неизменността на пророчеството, и по човешка немощ, която не може да постигне безпределното Божие милосърдие, силно се огорчил от бързото обявление на помилването за покаялите се грешници. Като минали четиридесетте дни на проповедта, той излязъл от града, качил се на планината откъм източната част на града, направил си сенник и седнал под него, за да види какво ще стане с града. Но като видял, че нищо лошо не се случило с него, изпаднал в силна скръб и в молитва викнал към Бога:

- О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти Си Бог, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.

И направил Господ Бог, та израснало растение (12) над главата на Иона, за да го избави от слънчевия зной и заедно с това от огорчението, понеже пророкът намирал в това успокоение на своя огорчен дух. Иона сигурно е виждал в това указание на Божията воля да остане на това място, за да види какво ще стане с града. Това хранело у него надежда, че по някакъв чудесен начин Бог ще оправдае Своята присъда за Ниневия. Заедно с това, в явно чудесната поява на сенчестото растение Иона подразбрал особената грижа на Бога за него. Сърцето му се възрадвало и скръбта, произлизаща от мисълта, че Бог го е оставил, се превърнала в радост и Иона прекарал целия този ден под сянката на израснало растение, укрит от слънчевия зной.

Но радостта на Иона за сенчестото растение продължила малко време. На следващия ден на зазоряване, по Божие повеление, един червей прегризал растението и то изсъхнало. Когато пак се издигнало слънцето, Бог напратил горещ източен вятър и слънцето започнало да препича главата на Иона, тъй че той изнемогнал и молел да умре, като казвал:

- По-добре да умра, нежели да живея.

И рекъл Бог на Иона:

- Нима тъй силно се огорчи за това, че растението изсъхна?

Иона отвърнал:

- Твърде се огорчих, дори до смърт.

Тогава, вразумявайки бащински пророка, Бог казал:

- Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява - и много добитък?

Като минали четиридесет дни и погибелта на Ниневия не последвала, но напротив, възсияло слънце и ниневийци видяли в това знак за Божията милост и прошка, излезли от града и отишли при пророк Иона. Дали му дарове за Иерусалимския храм като благодарност за спасението си. Съпровождан от признателността на ниневийци, които той навреме вразумил чрез възвестяване на Божия гняв, Иона се оттеглил с мир от Ниневия в родната си земя. Като поживял там богоугодно доста време, свети пророк Иона мирно починал и бил погребан в родния си град (13). А сега, като предстои пред Христа Бога на небесата, се насища като гледа лицето Му и Го слави заедно с пророците и апостолите и с всички светии во веки (14). Амин.

(1) Град Гатхефер, по свидетелството на книгата на Иисус Навин, се паднал по жребий на Завулоновото коляно при разделението на Обетованата земя между синовете Израилеви и се намирал в Северната част на Галилея (Северната част на Палестина), по пътя за Тивериада, по-нагоре от Назарет.

(2) Сарепта Сидонска - финикийски град, намиращ се недалече от Сидон.

(3) Елисей - знаменит Израилски пророк, ученик и приемник на пророк Илия в пророческото служение.

(4) Синове на пророците у Израилтяните се наричали учениците на пророците, които образували общество, възпитаващо се под непосредственото им въздействие. Макар това да не били училища в собствения смисъл на думата, но в тях, с не по-малко усърдие, призованите към това юноши се подготвяли за пророческо служение. От тези средоточия се разпространявало и религиозното образование сред народа.

(5) Оттук се определя и времето на пророческото служение на Иоан, отнасящо се към царуването на Иеровоам и неговия предшественик Иоас. Следователно Иона бил един от най-древните пророци на Израил и живял в IХ в. пр. Р. Хр.

(6) Град Ниневия бил главен град на асирийците, с които евреите тогава се намирали във враждебни отношения. Градът лежал на източния бряг на река Тигър в Месопотамия. Това бил най-многолюдният и най-богатият град в древния свят и имал обиколка около 84 километра, което напълно съответствува на библейското определение за него в книгата на пророк Иона с мярката на тридневен ход (гл. 3, ст. 3), понеже един ден път за източните народи съответства на нашите двадесет и пет-тридесет километра.

(7) Иопия (в превод от еврейски значи красива, хълмиста местност) - най-древният финикийски град, който след завоюването на Обетованата земя се паднал на Даново коляно, лежи на висок хълм при Средиземно море, на юг от цъфтящата Саронска равнина, на 12 часа път от Иерусалим. Във всички времена градът е бил твърде важен пристанищен и търговски център.

(8) Тарсис или Тартес - древна Финикийска колония в югозападния край на Иберия (Испания), на река Бетис (Гуадалкивир).

(9) Под кит не трябва да разбираме думата в собствения й смисъл. Употребената гръцка дума κίτό означава морско чудовище въобще. 

Тридневното пребиваване на пророк Иона в утробата на кита било предобраз на тридневното пребиваване на Спасителя Христа в земята. Сам Господ Иисус Христос свидетелства за преобразното значение на пророк Иона така: "защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи". (Мат.  12:40) Спасителят сравнява Себе Си с Иона: "Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето тук има повече от Иона" (Мат. 12:41).

Така в своето служение и живот Иона бил предобраз на смъртта, възкресението и проповедта на нашия Господ Иисус Христос. Отците на Църквата тълкуват това така: "Бягащият пророк се качил на кораба, Христос се издигнал на дървото. В морето се надигнала силна буря, това вълнение на морето е неверието на иудеите. Жребият паднал върху пророк Иона - да бъде хвърлен в морето: този жребий означава волята на Отца, според която Христос слиза в бездната на скърбите и смъртта. Иона доброволно се съгласява да бъде хвърлен в морето: Иисус Христос доброволно се издига на кръста. Иона слиза в морето от кораба: Христос слиза от кръста в гроба и в преизподнята на земята. Иона жертва себе си, за да спаси претърпелите бурята: Христос умира за спасението на човешкия род, връхлитан от греховните вълни.

Пророкът, погълнат от чудовището, но не изяден от него, се моли в утробата му: Иисус Христос, поразен от смъртта, но не обладан от нея, се моли за всички хора. Иона пребъдва невредим в утробата на кита: тялото на Иисуса Христа пребъдвало в гроба неповредено. Иона пребъдва невредим в утробата на кита три дни и три нощи: три дни и три нощи бил Иисус в сърцето на земята. На третия ден Иона е изхвърлен невредим от утробата на кита: Иисус Христос възкръсва в третия ден от гроба със силата на Своето Божество. След чудесното си избавление от смъртта, Иона отива на проповед за покаяние при ниневийците: след възкресението на Христа, учението Му се проповядва на езичниците. До времето на бедственото плаване на Иона Ниневия не била слушала покайна проповед и навлякла върху себе си Божия гняв, но след това пророкът избавил ниневийци от гнева Господен със своята проповед: така единствено чрез смъртта и възкресението Христово потопеният в греховната бездна човешки род е избавен от греха, проклятието и смъртта и е примирен с Бога.

(10) Молитвата на Иона в китовата утроба е положена в основата на 6-та песен от каноните. В плаването на Иона светата Църква вижда не само предобраз на страданията и пребиваването на Спасителя в гроба, но също така и подобие на нашия живот. На кораба, застигнат от буря, и потопен от вълните, се уподобява нашата душа, връхлитана от вълните на житейското море, потапяна от греховете, улавяна от духовния звяр - дявола. Спасителният бряг, на който бил изхвърлен Иона, тя уподобява на тихото пристанище, което нашата душа намира в Бога. С тази мисъл, всеки ден на утренята на 6-а песен от канона, тя ни напомня неговата покайна молитва и като я влага в устата ни, възбужда ни също така пламенно да се молим, както се молел Иона в китовата утроба, за да въздигне Бог и нашия дух от духовното тление.

(11) У източните народи това бил обичаен израз на печал и съкрушение.

(12) В еврейския текст тук стои думата "кикайон", което значи особен вид сенчесто дърво.

(13) Починал около 800 г. пр. Р. Хр. 
За живота на пророк Иона след проповедта ни е известно само от преданията, най-древните от които разказват, че той починал в родния си град, където и досега показват гробницата му. Спосед друго предание, пророкът останал в Ниневия, сред чиито развалини около Мосула, също показват мястото на гробницата му. Първото мнение се подтвърждава със свидетелство от Трета книга Макавейска, където се казва: "...Ти, Отче, и Иона, когато безнадеждно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа невредим на всички негови близки". (гл. 6, ст. 6).

(14) С името на пророк Иона е надписана петата от книгите на малките пророци, която разказва за изпращането му в Ниневия с проповед за покаяние. Повод за изпращането му било не само спасението на Ниневия, но и назиданието на самите евреи, у които тогава се разраствала нетърпимост към другоплеменници. Господ вразумява пророка, че спасението е достояние и за езичниците и предпазва евреите - да се поправят, понеже и те могат да загинат, ако не се покаят, а мястото им ще заемат езичниците. Оттук и новото предобразно значение на проповедта на пророка, предобразяваща новозаветната апостолска проповед, призоваваща в Христовата Църква всички народи. Такова значение на книгата на пророк Иона и него самия посочва в думите Си Сам Спасителят, Който упреква иудеите и особено фарисеите в неразкаяност, неверие и невнимание към проповедта на свети Иоан Кръстител за покаяние, като казва: "Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона". (Мат. 12:41).

Книгата на пророк Иона се чете изцяло в богослужението на вечернята на Велика Събота заедно с другите пророчества на Стария Завет за Възкресението на Спасителя.

Тропарь пророка Ионы

глас 2

Проро́ка Твоего́ Ио́ны па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророка Ионы

глас 2

Проро́к ди́вен показа́ся,/ Бо́жие повеле́ние прие́м,/ во о́браз тридне́внаго Воскресе́ния/ в ки́те тридне́вен быв,/ неврежде́н от зве́ря изы́де/ и яви́ся све́тел пропове́дник Ниневи́и, вели́кому гра́ду. / Сего́ ра́ди тя ра́достно, Ио́но, почита́ем,// я́ко человеколю́бия Бо́жия провозве́стника.

В памет на преподобния Иона презвитер (IX в.)

Преподобният Иона презвитер живял в Палестина и бил баща на преподобните Теодор и Теофан "Начертани", които пострадали много заради почитането на светите икони при императорите иконоборци (1).

Иона се отличавал с богобоязливост и добродетелен живот и показвал особено усърдие в страннолюбието и други подвизи на християнското милосърдие. Той се грижел с любов за възпитанието на своите синове. Сам ги обучил у дома си в книжната премъдрост, но повече ги наставлявал в правилата на благочестието.

В зряла възраст, като се приближавал към старостта, по Божие изволение свети Иона се лишил от съпругата си и решил да посвети остатъка на дните си на всецяло и съвършено служение на Бога. Той се отдалечил в прославената с подвизите на преподобните си монаси уединена лавра на свети Сава Освещени (2), където по-рано се подвизавали неговите свети синове. Тук той приел монашеско пострижение и като подражавал на светия, подвижнически живот на монасите в обителта, придобивал още по-голяма богобоязливост и със страх се трудел за спасението си.

Преподобният непрекъснато пребъдвал в строг пост и усърдни богомислени молитви. Като се молел за себе си, той не забравял и за света, който оставил, като скърбял за него и с пламенна любов към ближните усърдно се молел на Бога за християнското благоустроение, за мир на светата Църква и за благочестие на царете, понеже византийските царе тогава се били отклонили в иконоборческа ерес и смущавали мира в Божията Църква (3).

Прекарвайки такъв добродетелен живот, свети Иона достигнал преклонна старост и със своя богоугоден живот придобил от Бога дар на лекуване.

Като достигнал мирно края на дните си, той с радост предал светата си блажена душа на Господа (4), към Когото винаги пламтял с чиста и гореща любов.

 

(1) Преподобни Теодор и Теофан са наречени "Начертани"  затова, че при изтезанията, на които били подложени от византийските императори иконоборци заради иконопочитанието, върху тях били написани позорни стихове за безумието им с нажежени игли на лицата им до самите вежди. Преподобни Теофан е известен също и като писател и творец на канони.

(2) Лаврата на свети Сава Освещени, велик подвижник от V-VI в., е основана от него в 484 г. в пустинята, близо до Иордан, като впоследствие придобила велика слава благодарение на големите подвизи на монасите, като станала в това отношение образец за другите източни манастири. 

(3) Такива били съвременните на Иона византийски императори: Лъв V Армянин (813-820), Михаил II Бала (820-829) и Теофил (829-842) Иконоборческата ерес възникнала във Византия в първата половина на VIII в. и продължила до средата на IХ в. (842 г.)

(4) Преподобни Иона презвитер починал в първата половина на IХ век.

Житие на свети Петър, който преди това бил митар (VI в.)

В Африка живял един жестокосърдечен и немилостив митар, на име Петър. Той никога не пожалил нямащите, нямал в ума си мисъл за смъртта, не ходел в Божиите църкви и сърцето му винаги било глухо за просещите милостиня. Но благият и човеколюбив Бог не иска смъртта на грешниците, а се грижи за спасението всички и всекиго спасява с неизповедимия Си Промисъл. Той явил милостта Си и на Петър и го спасил по следния начин.

Веднъж бедните и просяците, които седели на улицата, започнали да хвалят хората, отнасящи се с милосърдие към тях, молели се за тях на Бога, а немилостивите укорявали. Като беседвали така, те заговорили и за Петър. Разказвали за това, как жестоко постъпвал с тях и се питали един друг получил ли е някой от тях милостиня от дома на Петър. Когато не се намерил такъв човек, един от бедните станал и казал:

- Какво ще ми дадете, ако сега отида и изпрося от него милостиня?

Като се уговорили, те събрали помежду си залог, а просякът тръгнал и застанал до вратите на Петър. Скоро той излязъл от дома и водел осел, натоварен с хляб за княжеския обяд. Просякът му се поклонил и високо започнал да проси милостиня. Петър взел един хляб, хвърлил го в лицето на просяка и отминал. Като уловил хляба, просякът се върнал при събратята си и казал:

- Получих този хляб от ръцете на самия Петър.

При това той започнал да прославя Господа и Му благодарял за това, че Петър е толкова милостив.

След два дни митарят заболял толкова зле, че даже се намирал близо до смъртта. И ето, представило му се във видение, като че стои на съд и на теглилка мерят делата му. От едната страна на кантара стояли смрадните и зли духове, а от другата се намирали светли и благообразни мъже. Злите духове донесли всички зли дела, извършени от митаря Петър в течение на целия му живот от най-млади години и ги положили на кантара. Светлите мъже не намирали нито едно добро дело, което да положат на другата страна на кантара. Затова те били печални и с недоумение говорели един на друг.

- Няма какво да сложим на кантара.

Тогава един от тях казал:

- Действително няма какво да положим, освен един хляб, който той подаде заради Христа преди два дни, и то по неволя.

Те положили този хляб от другата страна на кантара и той натежал над злите дела. Тогава светлите мъже казали на митаря:

- Върви, бедни Петре, и прибави още към този хляб, за да не те вземат бесовете и да не те поведат на вечни мъки.

Като дошъл на себе си, Петър започнал да размишлява за това и разбрал, че видяното от него не било привидение, но самата истина. При това той си спомнил всичките си грехове, даже и тези, за които вече бил забравил - ясно си представил всички съгрешения. Точно тях злите демони, след като ги събрали, слагали на кантара. Тогава, удивен, Петър помислил:

- Ако един хляб, хвърлен в лицето на бедния, толкова ми помогна, че бесовете не можаха да ме вземат, то колко ли повече щедрата милостиня, която се извършва с вяра и усърдие, помага на тези, които не се скъпят да раздават богатството си на бедните.

И оттогава той станал във висша степен милостив дотолкова, че не пощадил и себе си дори. Веднъж той вървял към митницата си (място, където се събирали данъци и такси, бел.ред.). По пътя срещнал един корабовладелец: той бил гол, тъй като поради потъването на кораба си съвършено обеднял. И ето, като паднал в нозете на Петър, той молел да му даде дреха, за да може да прикрие голотата си. Петър снел прекрасната си и скъпа връхна дреха и му я дал. Но този, като се срамувал да ходи в такава одежда, я дал на един търговец, за да я продаде. Като се връщал от митницата, Петър видял, че дрехата му е окачена на тържището за продажба. Това така го опечалило, че след като се върнал вкъщи, той не вкусил нищо, а се затворил, започнал да плаче и ридае, като казвал:

- Бог не прие моята милостиня. Не съм достоен за това, бедният да има спомен за мен.

Като плачел и скърбял така, той задрямал и ето, явил му се един благообразен мъж, който сияел по-светло от слънце. На главата си имал кръст и бил облечен в същата дреха, която Петър дал на разорения корабовладелец. Мъжът казал на Петър:

- За какво скърбиш, брате Петре? Защо плачеш?

Митарят отвърнал:

- Как да не плача, Господарю мой, като давам на бедните от това, което Ти си ми дал, а те отново продават на тържищата даденото им.

Тогава Явилият се му казал:

- Не позна ли одеждата, която Аз нося?

Петър отвърнал:

- Да, Владико, познах я. Тя е моята. С нея облякох голия.

Явилият се казал:

- Престани да скърбиш, понеже одеждата, която даде на просяка, приех Аз и я нося, както виждаш. Похвалявам те за доброто дело, понеже облече Мене, погиващия от студа.

Като се събудил, митарят се удивил и възревнувал за живота на нямащите, като казал:

- Ако бедните са това, което е Христос, то, кълна се в Господа, няма да умра, докато не стана един от тях.

Той веднага раздал на просяците всичкото си имущество и освободил робите си, като оставил само един от тях. На този раб той казал:

- Искам да ти съобщя една тайна. Пази я и ми се подчинявай. Ако не запазиш тайната и не ми се подчиниш, знай, че ще те продам на езичниците.

На това робът му отвърнал:

- Господарю, аз съм длъжен да направя всичко, което ми заповядаш.

Тогава Петър му казал:

- Да отидем в светия град, да се поклоним на Животворящия Гроб Господен и там ще ме продадеш на някого от християните, а получените от продажбата пари раздай на бедните. Тогава и сам ще бъдеш свободен човек.

Робът се удивил на такова странно намерение на господаря си. Не искал да се подчини и му казал:

- Да отида с тебе в Светия Град съм длъжен, тъй като съм твой раб. Но да продам тебе, моя господар, не мога и никога не ще го направя.

Тогава Петър му казал:

- Ако не ме продадеш, аз ще те продам на езичниците, както вече ти казах.

И те тръгнали за Иерусалим. Като се поклонили на светите места, Петър отново му казал:

- Продай ме, ако ти не продадеш мене, аз ще те продам на варварите в тежко робство.

Като видял непреклонното намерение на господаря си, робът трябвало да му се подчини против волята си. Като срещнал един богобоязлив, известен нему мъж на име Зоил, който изработвал изделия от сребро, робът му казал:

- Чуй ме, Зоил, купи от мене един добър роб.

Майсторът на сребро отговорил:

- Братко, повярвай ми, обеднях, така че няма с какво да заплатя за него.

Тогава робът му предложил:

- Заеми от някого и го купи, понеже е много добър и Бог ще те благослови заради него.

Като повярвал на думите му, Зоил взел назаем от свой приятел тридесет златни монети и с тях купил Петър от роба му, като не знаел, че Петър сам е негов господар. Последният, като взел парите за господаря си, заминал за Константинопол, не казал никому нищо, а парите раздал на бедните.

От това време Петър започнал да служи при Зоил. Наложило му се да прави това, към което не бил привикнал: ту работел в кухнята, ту извозвал тор от дома на Зоил, ту копаел земята на лозето. С тези и с други работи той изнурявал плътта си в безмерното си смирение. Зоил пък виждал, че Петър привлича благословение към дома му, както някога Потифар получил благословение заради Иосиф. Виждал също, че богатството му се умножило. Заради това възлюбил Петър и в същото време хранел уважение към него заради необикновеното му смирение. Веднъж му казал:

- Петре, искам да те освободя. Бъди мой брат.

Но Петър не искал свобода, а предпочитал да служи като роб. Често пъти другите роби го ругаели, понякога го оскърбявали всячески, но той търпеливо понасял всичко, не произнасяйки дори дума.

Веднъж Петър видял насън лъчезарния Мъж, Който му се явил някога в Африка в неговата одежда. Като държал в ръцете си тридесет златни монети, Той му казал:

- Не скърби, брате Петре, понеже Аз Сам получих парите за тебе. Потърпи до време, докато не те познаят.

След известно време от Африка дошли на поклонение на Светите места някакви продавачи на сребро. Господарят на Петър, Зоил, ги поканил на обяд. По време на обеда, гостите познали Петър и си казали един другиму:

- Колко много прилича този човек на Петър митаря.

Като чул разговора им, Петър се скрил от тях, за да не го разпознаят окончателно. Но те го разпознали и започнали да говорят на стопанина на дома:

- Зоил, искаме да ти кажем нещо важно. Знаеш ли, че в дома ти служи велик мъж - Петър? В Африка Петър беше твърде виден човек, но неочаквано освободи всичките си роби и се скри някъде. Князът силно е опечален и съжалява, че Петър ни остави. Поради това, ние бихме искали да го вземем със себе си.

Като стоял зад вратата, свети Петър чул всичките думи. Поставил на земята блюдото, което носел, и побързал да излезе, за да избяга. Вратарят бил ням и глух по рождение, така че само по уговорени знаци отварял и затварял вратата.

Като бързал да излезе, свети Петър казал на немия:

- На тебе говоря в името на нашия Господ Иисус Христос: отвори ми незабавно вратата.

Тогава се отвързали устата на немия и той казал:

- Добре, господарю, сега ще отворя.

С тези думи той отворил вратата и светият бързо излязъл. Тогава бившият ням отишъл при господаря си и в присъствието на всички заговорил. Всички в дома се удивили, когато чули, че той говори. Веднага започнали да търсят Петър, но не го намерили. Немият пък казал:

- Вижте, дали не е избягал и знайте, че това е велик Божий служител. Когато дойде до вратата, каза ми: "В името на Господа Иисуса Христа, на тебе говоря, отвори вратата". И аз веднага забелязах изходящ от устата му пламък, който ме докосна и започнах да говоря.

Всички незабавно се отправили по следите на Петър, но не го настигнали. Търсили го старателно навсякъде, но не го намерили. Тогава всички в дома на Зоил заридали и казали: "Как така не знаехме, че той е такъв велик Божий служител?" И прославяли Бога, Който има много тайни Свои раби. Петър пък, като избягал от човешката слава, се криел по тайни места до самото си преставяне*.

Слава на Господа во веки. Амин.

* Митар - събирач на данъци. Б.р.

*Светият починал в VI в. в Цариград, бел.ред..

 

 

Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма, зографски чудотворец (1323 г.)

Св. преподобни Козма Зографски. Икона от Света Гора-Атон. XVII в.

Този преподобен между отците ­ Козма, беше от българския род и се роди по обещаниe (срв. Гал. 4:28), изпросен с молитва от Бога, както великия Евтимий, от благочестиви и благородни родители, именити с добродетели. Дотогава те бяха неплодни и без чеда и дълги години ходеха в храма, за да молят Господ да ги развърже от безплодието им. Затова правеха много милостини и принасяха дарове Богу. Веднъж, когато пребъдваха в молитва, яви им се видение свише, което ги извести, че ще родят син. И Божието обещание наистина се изпълни ­ родиха отроче от мъжки пол, блажения Козма, рожба на благословението. Най-напред той беше осветен в очистителния купел с кръщение в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и тъй стана член на Църквата Христова и служител на покланяемия в Троица Бог. На четиридесетия ден от рождението му бе занесен от родителите си в храма Господен и посветен Богу като непорочна жертва.

Но велико дело е не толкова да родиш дете, колкото да го възпиташ с благоразумие. В своето раждане ние не се различаваме от безсловесните твари, от тях се отличаваме и ги превъзхождаме с доброто възпитание, с благоразумието и честността. По този начин възпитаваха родителите отрока, понеже бяха изпълнени с добродетели и живееха праведно пред Бога и пред човеците. Но и плодът, произлязъл от тях, показа достойнствата на благословеното дърво (срв. Мат. 12:33). О, блажени са родителите, родили чеда, заради които ще бъдат вечно прославяни! Но блажени са и чедата, които не само не са посрамили честта и славата на родителите и рода си, но са ги и умножили, и възвеличили, защото благородството се състои в добродетелта.

Майка му, благочестива и добромъдра, докато носеше младенеца в утробата си, пазеше съвършено въздържание. А след като той се роди, внимаваше не само с нещо да не повреди поверения ѝ от Бога дар, но хранеше младенеца, който щеше да стане съсъд на Светия Дух, от собствената си гръд, а не му взе чужда кърмачка.

Когато Козма достигна седемгодишна възраст, го дадоха да се научи на четмо и писмо ­ първо на родния си български език, а след това на елиногръцкия, та като познае, нека го назовем така ­ ключа към Божественото слово, да може да разбере и скритата в него истина, и така да умъдрява и себе си, и другите за спасение, понеже просвещението на разума е ръководство и наставление в добродетелта. А когато блаженият Козма изучи добре, с усърдие и прилежание Свещените Книги на двата езика, той стана като човек, който в духовния разум има две десни ръце, и толкова се просвети със светлината на словото Божие, че стана достоен и другите да учи.

Щом достигна юношеска връст, по дадената му от Бога мъдрост разбра скоро, че в тази възраст страстите имат обичай да разкриват гибелната си сила. А когато някой още от младостта си се подхлъзне в тях и привикне да проявява склонност към пороците, то бива свързан с тях чрез навика и след това трудно може да ги надвие. За да се предпази от пороците на младостта, свети Козма се обгради отвсякъде със страх Божий и благоговение. При това нямаше общение с юноши, които влизат в разпри и стълкновения, които сквернословят и са смехотворци, и говорят суетни и лъжливи неща, понеже знаеше свещените слова, че лоши беседи развалят добрите нрави (1 Кор. 15:33) и събереш ли се с нечестивци, ще се развратиш (Пс. 17:27), но се упражняваше в четене, като се поучаваше най-вече от Божественото Писание. Още от ранните си дни той избра най-доброто средство за покоряване на страстите ­ неотклонно да се упражнява в молитва, да пази пост и въздържание, да не позволява на плътта си да доволствува, а на сетивата си ­ да безчинствуват на воля, понеже човешкият дух, несмущаван от страстите, и мисълта, непомрачена от тях, са способни да възприемат небесното просвещение, вместявайки в себе си Божията благодат.

Когато родителите на светеца го видяха достигнал вече съвършена възраст и украсен със знания, благоразумие и добронравие във всичко, радваха се и намислиха да го съчетаят в брак. Ала мисълта на благодатния им син се издигаше високо над плътта и жадуваше по-превъзходното, небесното обручение. И така, като размисляше, че всичко в тоя свят е суетно, той често повтаряше пророческото слово: каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба (Пс. 29:10). Истина е, че светът с всичко, което е в него, е устроен от Бога за добро. Обаче поради човешките страсти, грабителства, насилия, неправди и беззакония, всичко е станало дотолкова извратено, че животът на човека се е превърнал само в труд и болести, и желаещият в кротост на духа да извършва спасението си, отвсякъде среща препятствия и съблазни.

Щом размисли достатъчно върху това, и като не желаеше нищо друго, освен да опази прескъпия за душата си покой, преподобният Козма от цялото си сърце възлюби уединеното от мирската суета монашеско житие. Заради него той остави всичко: слава, чест, имущество. Презря любовта към света с нейните сладострастия, избяга тайно от родителите си и разпитвайки, отиде до Светата Атонска планина. Като стигна по пътя, водещ към Света Гора, до мястото, именувано Провлак, откъдето морето, което я окръжава, се вижда и от двете страни, той се зарадва и развесели духом. А ненавистникът на доброто ­ дяволът, поиска да стори пакост на светеца и постави препятствие пред него, за да го накара да се върне обратно. Той му показа в лъжливо видение висока стена от едното море, та чак до другото, която изглеждаше непреодолима. Преподобният пък започна да размисля в себе си, като казваше: как ли монасите достигат до Светата Гора? Дали със стълба, или с кораби? И се удивляваше на всичко това, но понеже нямаше кого да попита, преклони колене в молитва към Бога и рече: “Господи, Иисусе Христе, по молитвите на Твоята Пречиста Майка, покажи ми пътя, по който иноците влизат в Светата Гора, та да вляза и аз, смиреният Твой раб”. Щом изрече светецът тези думи, бесовското привидение тозчас изчезна, стената стана невидима, а пред него се откри прав път. Разбрал, че това е дяволско лукавство, той въздаде благодарение на Господа и на Неговата Пречиста Майка. Така с Божията помощ блаженият навлезе в Света Гора и отиде в пречестната Зографска обител.

Тамошните монаси, подвизаващи се в постничество заради Христа, го посрещнаха радостно, сърдечно го поздравиха и го приютиха, както имаха обичай да приемат странници, с гостолюбива благоприветливост. Гледайки тяхното ангелско житие, Козма го възлюби и пожела да се посели там. Присъедини се към братята и като новоначален се обучаваше на монастирския устав и на монашеския живот, за които беше подготвен немалко още в света.

Той последва евангелски Христа ­ с нестяжание и послушание, положи основите на своя духовен дом върху камък, имаше велико послушание към игумена и към всички братя в Христа и бе пръв в трудовете, каквито и да му бяха възлагани. Докато работеше с ръцете си, с ума си се упражняваше в молитва, понеже от младини бе възлюбил мълчанието и благоговението и винаги внимаваше върху себе си, та да не би чрез празнословие да се окаже победен от безсрамие и пагубна дързост. От поученията на св. отци той знаеше, че за инока няма по-люта и коварна страст от дързостта, защото тя прогонва от него благоговението и страха Божий и ражда всички страсти (който прочее иска по-пространно да разбере какво представлява страстта дързост, нека прочете слово четвърто на свети Доротей за страха Божий).

Затова, като благоразсъдлив и украсен със смирение, след завършване на своето послушание винаги се уединяваше в килията си и се упражняваше в четене на Божествените книги. В храма беше усърден и неленостно стоеше на вечерните и утринните молитвословия. По такъв начин се подготвяше за онази святост, с която Бог по-сетне благоволи да го прослави.

Не мина дълго време, блаженият Козма попроси игумена и бе облечен от него в светия ангелски образ. После го поставиха за еклисиарх1, понеже беше бдителен, благоговеен и достоен за такова служение. И служеше Козма в храма с най-голямо усърдие, чисто и непорочно, украсявайки благолепно Божия дом с подобаващо старание, като се грижеше само за това ­ как да направи себе си жилище на Светия Дух.

Веднъж, когато наближи празникът Благовещение на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, който се чествува тържествено в светолепния храм на свещената Ватопедска обител, Козма измоли благословение от своя духовен отец, игумена, да отиде на празника и да се поклони на честния пояс на Пресвета Богородица и на многото свети мощи, които се пазеха там. Като получи разрешение, отиде с другите братя. Щом влезе в храма, поклони се с неизказана радост. Но ето, че там видя една благородна Жена, облечена във великолепна багреница да шета и да украсява църквата. Видя Я също да се разпорежда в трапезарията и при всички други монастирски служения. Тя беше Пречистата Дева Мария, но Козма не знаеше и поради простосърдечието си се наскърби много, мислейки, че монасите допускат жени вътре в обителта, което е бедствено и съблазнително нещо.

Когато празникът свърши, той се върна в своя монастир Зограф покрусен и прискърбен. Игуменът го попита каква е причината за неговата тъга. Тогава Козма му разказа за Жената, Която бе видял във Ватопедския храм, като си мислеше, че това е обикновена жена. А игуменът, като добродетелен, досети се, че Тази, Която му се бе явила, е Пресвета Богородица и рече на преподобния: “Знай, чедо, че Тя не е била обикновена жена от тези, които живеят в света. Ти си видял нашата Пресвета Владичица, Покровителката на онзи монастир, на Света Гора и на целия свят.”

Щом чу това от своя праведен старец, блаженият Козма се утеши в скръбта си, като благодареше на Небесната Владичица, и изпълнен с дълбоко смирение, считаше себе си недостоен за такава благодат.

Подир някое време игуменът повели той да бъде поставен за дякон, а после ­ ръкоположен за свещеник, защото знаеше богоугодния му живот и благодатта, с която го сподоби Пречистата Богородица за голямото му благоговение и почит към Нея. И макар Козма да не желаеше и да се отказваше поради смиреномъдрието си, игуменът го удостои с йерейски сан, като чист телом и духом, мълчалив с благоразумие, смирен без всякакво лицемерие, разсъдителен и мъдър, изпълнен с любов и братолюбие, с кротост и тихост, а най-вече ­ като постник, устремен към молитвословие и чужд на лицемерна святост.

Приел Божествения дар, този осветен от Бога мъж падна ничком пред жертвеника Господен и с пламенни молитви просеше за себе си Божието благословение и подкрепа за бъдещото си йерейско служение. Когато отслужваше св. Литургия, той с такова внимание и благоговение предстоеше пред светия Владичен престол, че от Божественото просвещение и благодат изглеждаше като земен ангел и небесен човек, тайнствено изобразяващ херувимите. По повеление на игумена преподобният поучаваше братята със словата на Свещеното Писание, но най-много ги увещаваше да побеждават с молитва и труд всички изкушения и вражески страсти и да не отслабват в подвига си. Привеждаше им за пример подвизите на мнозина, просияли с богоугодното си житие. Ала наставленията му бяха действени най-вече, защото той самият беше образец със своя живот, с труда и борбата си. О, подвиг доброчестен и спасителен! Нищо не е така угодно Богу, както това ­ да принасяме полза не само на себе си, но и на другите, и всекиму всячески да благотворим. Поради туй оттогава преподобният започна да се подвизава още повече, трудейки се без да се лени на всяко монастирско послушание, а не както правят днес ленивите послушници ­ с ропот и небрежност.

Като истински послушник свещеният наш отец Козма беше безропотен и благопокорен, каквото и да му речеше игуменът. След повечерието не разговаряше с никого, но от храма отиваше направо в килията си; без насъщна и голяма потребност не ходеше в чуждите килии; беше усърден в своето послушание да изпълнява църковните дела и потреби, а също и килийното си правило. Като укрепваше така тялото си с повседневни трудове, не ядеше даром хляба си, но го оросяваше с благословена пот, според апостолските думи: който не иска да се труди, не бива и да яде (2 Сол. 3:10). Чрез това прогонваше от себе си всяко изкушение и разслабление, та да може дръзновено да каже с апостола: за мене светът е разпнат, и аз за света (Гал. 6:14), сиреч: с Божията благодат живея така, сякаш нямам нищо общо с този свят. И стана воин на Иисуса Христа, въоръжен с всички Божествени оръжия, подобно на някакъв храбър боец, който първо се обучава добре на военното изкуство в битки сред много воини, а след това може и сам да излезе на двубой срещу врага. Така и нашият доблестен подвижник първо премина през всички послушания в Зографската обител с много търпение, покорност и крайно смирение, а после му дойде благословеното желание за още по-съвършено ­ безмълвно подвижническо житие, съпроводено с най-строго въздържание, сиреч да служи в уединение Богу.

Един ден, когато беше сам в светия олтар на съборната църква, той се помоли прилежно пред иконата на Света Богородица и сякаш виждайки Пречистата пред себе си, със сълзи на умиление рече: “Пресвета Владичице! Помоли се на Твоя Син, Христос, нашия Бог, да ме настави на спасителния път!” Едва произнесе тези слова и, о, чудо на бързата Помощница и Пътеводителка! От иконата се чу глас, който говореше: “Сине и Боже Мой, научи Твоя раб как да се спаси!” А Господ Иисус Христос ѝ отвърна: “Нека се отдалечи от монастира на безмълвие!” Като чу това, преподобният бе обзет от благоговеен страх, но в същото време се изпълни с голяма радост. Отново падна ничком пред чудотворната икона на Божията Майка и въздаваше благодарност, покланяйки се на Владиката Христа и на Нея ­ Ходатайката на своето спасение, като духовно се веселеше, че Тя чу неговия плач и прие молитвата му. Тази чудотворна икона на Пресвета Богородица стои в съборната църква, от дясната страна в светия олтар2.

"Богородица Ширшая Небес"- стенопис от църквата "Св. Петка" - с. Радибош, Пернишко

Образът на Божията Майка е прекрасно изобразен с Предвечния Младенец пред Нея, подобно на иконата, която се именува “Ширшая небесъ”3. Пред нея винаги гори неугасващо кандило.

Свети Козма излезе от църквата, изпълнен с духовна радост, и отиде да извести на игумена за всичко, което чу от светата икона на Божията Майка. А онзи прослави Бога, удиви се на това велико чудо, на дивната вяра и добродетелите на преподобния и покорявайки се на Божията воля, веднага му даде безмълвна килия в пустинно място, недалеч от монастира, където имаше пещера, запазена до днес и именувана пещерата на свети Козма.

По такъв чуден начин този богопосветен мъж встъпи в попрището на безмълвието и стана ревностен подвижник на въздържанието, свещеното трезвение и умилението ­ подражател на ангелското житие. Много пъти бе нападан от врага със страхове и привидения, но като благоразсъдлив и просветен от Божията благодат, ги претърпяваше и с молитва и труд ги превръщаше в нищо. Кой ли може да изкаже всичките му трудове и свещени подвизи, всенощните бдения и песнопенията, излели се от възрадваната му душа, коленопреклонните моления, духовната и телесна нищета? Той възвисяваше духа си в богомислие, сиреч в умната молитва, която св. отци наричат тайно поучение и духовно делание, а тя е тази: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме. За нея имаше непрестанна грижа в ума си, според словата на Христа, Който е казал в Евангелието: бъдете будни във всяко време и се молете (Лука 21:36). И така за кратко време с Божия помощ преуспя толкова във всички добродетели, че Господ го удостои с особената благодат на прозорливостта, понеже бе станал обител на Светия Дух, както по-нататък ще ни разкрие словото за него.

Мнозина идваха при светеца за духовна полза, за изповед и наставление и той им преподаваше тайната на светото покаяние. Самият беше благ, изпълнен с умиление, кротост и голяма разсъдителност, изкусен в Свещеното Писание, понеже от младини бе наставляван и просвещаван от Божествената благодат полезен бе с дума и с дело и бе обичан не само от познаващите го, но и от онези, които бяха само чували за него. Защото добродетелта прави така, че човеците да почитат този, който я е придобил, и привлича всички към себе си с истинска любов и духовна сладост.

Преподобният приемаше с тихост всички, утешаваше ги и ги поправяше с дух на кротост. Учеше ги често да прибягват със свето покаяние към тайнството Изповед, да не скриват своите съгрешения и зли помисли, да отсичат собствената си воля, да имат послушание с кротост и смиреномъдрие, та да не би заради гордост да се лишат от наградата си, подобно на фарисея; но да пребъдват в страх Божий с нелицемерна любов към всички и винаги да помнят смъртта и съдния час, също ­ да се боят от вечния огън, да жадуват славата на царството Небесно. На истинските монаси, ала особено на неукрепналите, подобава ­ поучаваше той ­ ведно с вътрешното богомислие да се трудят и телесно, понеже празността е изобретателка на всяко зло, а леността е учителка на безумието. При това не трябва да оставят полагащото се правило и поклоните, четенето и молитвите, които монахът е длъжен да извършва всеки ден в килията си. Нужно е винаги да имат строго въздържание и да не нарушават постните дни, понеже това е забранено от светите апостоли в установеното от тях 69 правило.

Учеше ги и друго: по време на църковните служби да се пазят от униние, което врагът причинява, да не се подпират, нито да седят или дремят, разслабени от леността, а да стоят бодро, мислите и душевния си взор да насочват със страх и благоговение към Бога, както и самият този наш блажен отец винаги се подвизаваше. Увещаваше кротко братята да не разговарят в църквата, но да внимават в това, което се пее и чете, и като от змийска отрова винаги да бягат от празнословието, смеха, похвалите, осъждането, завистта, клеветите, а най-вече ­ от всепагубната дързост, която ражда всички тези пороци и дори по-люти от тях. Увещаваше ги също да се въздържат от преяждане, пиянство и всяка сквернота, защото те водят до душевна и телесна смърт. И тъй като свещеният Козма бе подобен на св. Евтимий Велики и с раждането си по обещание, и с живота и учението си, то като него и поучаваше. Както онзи наставляваше учениците си към спасение, така този учеше братята и духовните си чеда на добродетелта на светото покаяние и въздигаше ревността им към монашеското житие, а най-вече ги насърчаваше към свещеното трезвение и молитвата, както пише в книгата си “Слово за молитвата”4 и св. Симеон Нови Богослов.

Не подобава прочее човек да се моли Богу без страх и благоговение. Онзи, който няма тези добродетели, да проси по-напред да го озари светлината на страха Божий, за да познае колко страшен е Бог, пред Когото предстои и се моли. Но невъзможно е някой да се моли Богу и умът му да не бъде увличан от неподобаващи и скверни помисли, ако не се е примирил с Господа чрез покаяние и чистосърдечна изповед. Нека първо подири прошка за всичко, що е съгрешил със слово, дело или помисъл, и тогава да се моли. Понеже душа, възлюбила Бога и примирена с Него, бива кротка, смирена и съкрушена. И тъкмо това са признаците на примирението и любовта към Бога и първите дарования, които Господ дава на вярващите, а именно ­ кротостта на сърцето и смиреномъдрието на душата. Тогава демоните не могат, както отначало, да вдигат бран срещу кротката и смирена душа нито чрез сластолюбие, нито чрез сребролюбие, нито чрез славолюбие. По такъв начин, с тези две Христови дарования ­ кротостта и смирението, душата намира покой след благодатното Божие посещение в нея. Знак, че Божията благодат е посетила душата, е това, че тя се моли със страх и благоговение и внимава зорко в словата, които изрича, тъй като никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1Кор. 12:3). Оня пък, който се моли или пее както се случи ­ с небрежност и невнимание, видно е, че не познава Бога и оскърбява Този, пред Когото треперят херувимите. Такъв човек се моли единствено с устата си, а с ума си беседва с бесовете и в сърцето си общува с предишните си грехове и страсти. Макар да страда от демоните, той не чувствува това, нито пък получава избавление от Бога, понеже Го е отхвърлил и не е послушал заповедта Му, казваща: Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2:11). И вместо да получи милост от Бога, предизвиква Неговия гняв. От кого тогава ще бъде помилван? Понеже, както царските стражи пропъждат далеч от лицето на царя този, който стои пред него с пренебрежение и без страх, така и ангелите Господни прогонват от Божието лице и от Неговия покров ума на този, който стои пред Бога и се моли небрежно. И тозчас го сграбчват демоните с много по-голямо безсрамие и сила, отколкото ако го бяха взели от блудилището или от винопродавницата, и го повеждат с пълна власт, където пожелаят, към скверни, суетни и вредни дела. Защото с три неща съгрешават човеците ­ с ум, слово и дело. Първи е умът. Той е виновен за всичко онова, с което съгрешават другите две, сиреч: словото и делото. Но умът не може да стори греха, а словото и делото извършват, което умът измисля. Прочее, кое от тези три неща е най-нужно да изцели Христос? Явно, че първото ­ ума. И когато умът се освети, изцели и дойде в добро състояние, тогава не те подтиква да изречеш, нито пък да извършиш нещо друго, освен угодното на Бога; така всяка душа се опазва от грях. Ето защо, трябва да се подвизаваме доколкото можем, та умът ни да се освети от Христа и да приеме благодатта на Светия Дух, защото единствено за това Христос, бидейки Бог, стана човек и бе разпънат, и умря, и възкръсна. И това, сиреч освещаването на ума, е всъщност възкресението на душата, което тя приема още в земния живот. Тогава и тялото на удостоилия се да възкръсне тук ще се сподоби да приеме в бъдещия живот божественото и надвишаващо естеството възкресение. И тъй, нужно е повече от всичко друго да се стараем да придобием благодатта на Светия Дух, като се молим със страх Богу.

Така поучаваше блаженият Козма и сам съблюдаваше всичко това: със страх и благоговение възнасяше молитвите си към Бога и със сълзи на умиление ги напояваше, възпявайки заедно с пророка: Опазих се и се уплаши сърцето ми от гласа на молитвата на устата ми (Ав. 3:16 ­ по слав. прев.) и Заради Твоя страх, Господи, заченахме в утрбата си и износихме и родихме духа на спасението, което извършихме на земята (Ис. 26:18 ­ по слав. прев.). Но не само това ­ той беше изпълнен с най-топла вяра и любов към Бога, обичаше ближния си като себе си. Ето защо и добродетелта му сияеше за слава Божия и той бе за другите като слънце.

Веднъж двама йеромонаси от свещената Хилендарска обител дойдоха при преподобния, за да го посетят и да получат полза от боговдъхновените му слова и добродетелния му живот. Със себе си те носеха една кратунка с вино и я скриха край пътя, понеже не бе потребна на светеца, който поради голямо си въздържание дори вода не пиеше до насита, но му донесоха друг постнически дар. Той ги прие с радост и ги приветствува в Господа. След като беседваха дълго с него и чуха много спасителни наставления, получиха благословението му и щяха вече да си тръгнат. Той обаче, понеже имаше от Бога дар на прозорливост, провидя духом, че една змия е допълзяла и е влязла в кратунката с виното, скрита край пътя, и затова им рече: “Братя, заради Господа, не пийте от кратунката с виното, но я счупете, защото ако вкусите, ще умрете от змийска отрова.” Като чуха това, монасите се ужасиха и със страх си отидоха от преподобния, удивлявайки се как той узна тайното и откри неизвестното. Те направиха както им каза: строшиха съда с виното, намериха там змията и прославиха Бога, Който ги избави от ненадейна смърт чрез Своя угодник.

Близо до Есфигменския монастир, в местността, наречена Самария, живееше един добродетелен монах на име Дамиан, който в строго въздържание се подвизаваше за спасението си. Той имаше от своя старец устав и наредба да не остава нощем в чужда килия. Един ден, по някаква работа Дамиан отиде при свой събрат постник и тъй като не го намери в килията му, остана да го чака дълго време. Братът се завърна чак привечер. Щом свърши работата си, Дамиан поиска да се върне обратно, ала онзи инок, неговият другар, го уговаряше и молеше: “Остани и пренощувай тук тази вечер, утре ще си тръгнеш, понеже е вече късно и започва да вали”. Но за да спази правилото си, Дамиан не остана там, а си тръгна в мрака сред дъжда. Докато вървеше, стана толкова тъмно, изля се такъв пороен дъжд, че той изгуби пътя и не знаеше нито къде се намира, нито накъде отива. Понеже съвсем изнемогна от лутането и нямаше какво друго да стори, извика в молитва към Господа: “Господи, спаси ме! Загивам!” И щом каза това, изведнъж се намери в своята килия.

На следващото утро отиде при преподобния Козма, защото го почиташе като разумен мъж, изпълнен с голяма разсъдителност, и му разказа за случилото се изкушение, като искаше да разбере защо го постигна такова бедствие, дали не е съгрешил с нещо пред Господа, без да е разбрал това. А светецът му рече: “Не скърби възлюбени брате, но знай, че Бог те спаси от смърт, защото ти заради Него се потруди да не престъпиш заповедта на своя старец. А още повече ­ за да разбереш, че ако опазим обетите, които сме дали при пострижението си, предстоейки пред страшния престол на Христа и пред Неговите свети ангели, тогава и Той ще ни избави от вечната смърт”.

Веднъж св. Козма се разболя тежко и в болестта си, като човек, пожела да вкуси риба, за да подкрепи малко преутруденото си от усиления пост и въздържание тяло. Но тъй като нямаше риба, предаде грижата си на Господа, и ето изведнъж ­ о, чудо на Всепромислителя Бог! Веднага видя високо в небето орел, който долетя при него, носейки риба според желанието му, остави я пред нозете му и пак се вдигна във висините. Както някога Бог повели на враната да носи хляб и месо на пророк Илия, така и сега изпрати на Своя угодник орел, който да му донесе риба, за да го утеши в болестта. Щом я получи като дар от небето, Козма я изпече на огън и тъкмо се готвеше да седне на трапезата ­ чу глас да му казва: “Остави част от рибата за Христофор, понеже тя е негова”. И той направи така. А този Христофор се подвизаваше наблизо и понеже през ония дни беше болен, помоли един брат да му намери риба. Когато я получи, очисти я, за да я сготви, но изведнъж пустинен орел се спусна и грабна рибата от ръцете му. За да се утеши, братът отиде на другия ден при своя съпостник Козма и искаше да му разкаже за скръбта си. Още недоизрекъл обичайната молитва пред вратата на преподобния, Козма му отвърна с думите: “Влез, брате! Ето, очаквам те и ти оставих част от рибата, която ти сам получи и приготвяше, за да подкрепиш силите си”. Влезе Христофор, видя печената риба да лежи на трапезата на светеца и много се удиви. Тогава Козма разказа на Христофор как Господ му изпрати рибата, а Христофор ­ как тя стана плячка на хищната птица, и двамата се развеселиха духом и прославиха Бога, Който дава храна на ония, които Му се боят (Пс. 110:5).

Веднъж, на светия Велики четвъртък след утренята, св. Козма имаше откровение и видя във въздуха една душа, която бе мъчена от демоните по митарствата, защото нямаше добри дела и покаяние за греховете си. По Божие откровение и заради дара на прозорливост, който имаше преподобният, той позна, че това е душата на игумена на светия Хилендарски монастир. Тогава изпрати ученика си в Хилендар да извести братята прилежно да се молят на Господа, та да се избави душата на игумена им. И сам умилно се молеше със сълзи на очи. Ученикът му, като отиде, каза им за видението на стареца си, но те не повярваха и му рекоха: “Нашият игумен току-що излезе от храма и отиде в килията си да се приготви за св. Литургия, та да ни причасти, а твоят прелъстен старец ни кара да се молим за него като за починал.” След това, макар и да не вярваха, отидоха да видят и повикаха игумена, но той не им отговори. Тогава влязоха в килията му, но го намериха вече умрял от внезапна смърт. Ужасиха се и повярваха на думите и видението на светеца и с плач се молеха на Господа за душата на своя игумен.

Но да не премълчаваме и това, че за да възсияе още повече добродетелта на праведниците като злато, изпитано в огън, Бог нерядко им изпраща изкушения и Сам им открива и предвъзвестява за тях чрез божествени явления. Така св. Антоний Велики, за да се укрепи докрай против вражеската бран, видя свише сияние на благодатна светлина и чу гласа на Христа, Който му обещаваше Божествената Си помощ. Подобно на него и блаженият Козма се сподоби да узнае от Самия Владика Христос как ще пострада от демоните преди кончината си и как, като добър подвижник и доблестен страдалец, укрепяван от Божията помощ, ще ги победи и ще бъде увенчан от Господа. Докато преподобният съзерцаваше божественото видение, споменатият вече Христофор дойде пак при него, за да чуе словото Божие и да получи назидание за душата си. Приближи се той до килията на светеца и като го чу да беседва вътре с някого, помисли си, че е дошъл друг брат на изповед. Затова остана дълго да чака и щом гласовете утихнаха, почука с молитва. Излезе преподобният, дадоха си целование в Христа, влязоха в килията и като се помолиха по обичая, седнаха. Но тъй като Христофор не видя никого там, много се учуди и попита: “Честни отче, с кого беседваше досега? Защото аз дълго стоях вън и чаках...” А светецът разбра, че не ще може нищо да скрие от такъв добродетелен брат и му рече: “Посети ме нашият Владика Иисус Христос и беседва с мен. Възвести ми, че скоро аз, смиреният, ще пострадам от демоните и не след много дни ще се преселя от този живот, за да отида при Него в царството Му. А ти, възлюблени брате, иди си сега с мир и потруди се пак да ме навестиш в еди-кой си ден”, и той назова деня.

Щом настана уреченото време, Христофор пак дойде при преподобния и го завари да лежи полумъртъв. И тъй като недоумяваше каква е причината за това, Козма му разказа цялата истина: “През нощта тук дойде князът на бесовете с пълчища демони, като им викаше с плачевен глас: “О, безсилни и лениви! Как не можа никой от вас да убие този голям мой враг, който ми причини толкова зло, а накрая грабна и престола ми?” Като рече това, лукавият взе тояга и преби цялото ми тяло, както сам виждаш. Но слава на Бога, Който всичко устройва за наше спасение и благоволи заради любовта си към Него да пострадам до смърт”. Тогава Христофор остана при него и му служеше в предсмъртната болест. След два дни светецът помоли да се причасти с честното Тяло и Кръв Христови. И като се причасти благоговейно, благодари на Бога и предаде Нему с молитва чистата си и свята душа ...

Щом разбраха за успението му, братята от Зографската обител ­ свещеници и монаси, дойдоха да извършат, според църковния чин, опелото над св. му мощи. А Бог, Който прославя прославящите Го (1Цар. 2:30), прослави и този преподобен отец след неговата смърт със следното чудо: докато монасите пееха на погребението му, отвсякъде се събраха диви зверове и птици, и след като братята погребаха честните останки на преподобния и проливаха сълзи над гроба му, всяко от тези животни викаше със своя глас, сякаш и те изпращаха светеца и отдаваха чест на погребението му, а след това отново се разотидоха в пусти места.

Това, отци и братя, са дивните и превишаващи естеството чудеса и дела на новоявения наш отец св. Козма, с които Бог благоволи да го прослави. Това са неговите борения, които той заради любовта си към Владиката Христа поде, и макар те да не са описани тук подробно, но са достатъчни да подтикнат нас, днешните подвижници и постници, към гореща вяра и по-голяма ревност за добродетелен живот в Христа. Как той крепко и мъжествено се опълчи срещу плътта с търпение и въздържание, срещу измамната прелест на света ­ с нестяжание и срещу дяволската гордост ­ с велико смирение! Като се въоръжи със силата на Честния Кръст и с духовния меч ­ словото Божие, и добре се подвизаваше, мъжествено победи и придоби на небето ангелски престол, който дяволът бе загубил някога поради гордостта си, и затова всезлобният отчаяно ридаеше, укорявайки своите слуги ­ бесовете, че не можаха да надвият Божия постник и непоклатим страдалец. Свещеният Козма пося в зноя на земното житие постнически скърби със сълзи и обилно пожъна класове на радост и вечен живот (срв. Пс. 125:5). Временно поде подвизи, а сега вечно се весели. Със смирение се издигна, с нищета се обогати. И днес царува на небето с Владиката Христа, увенчаван от ангелите, ублажаван от светиите и преподобните, защото влезе в радостта на своя Господ (срв. Мат. 25:21).

Да въздадем и ние, братя, благодарение на Бога, дивен в Своите светии, че издигна в нашия род такъв славен мъж, като огледало, сияещо със светлината на всички добродетели. И тъй, да замлъкнат всички, що дръзко говорят: днес времената са други и е невъзможно някой да достигне съвършенството на древните отци. Не знаят окаяните, че като говорят така, тежко съгрешават против Господа. Но защо ли казвам съгрешават? Такива св. Симеон Нови Богослов нарича направо “скрити еретици”. (Който иска по-точно да научи за тях, нека прочете в книгата му 47-то слово, за да разбере в каква бездна от заблуди са паднали те, без сами да разбират.)

Не времето е виновно, че не можем, или по-точно е да кажем ­ че не искаме да подражаваме на древните светии. Не, виновни са нашето нехайство, сластолюбие и маловерие. За този, който има вяра и не се усъмни, всичко е възможно (срв. Мат. 17:20; 21:21, Марк. 9:23; 11:23), говори Господ в св. Евангелие. Нима древните светии със собствени сили са направили нещо? Не, но с Божията помощ и със силата Христова, просвещавани от Светия Дух. Христос говори: Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5) и още: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7, Лука 11:9). И какво не преодоляват ревността и молитвите, отправяни с топла вяра от усърдната душа, която възхожда към Отца на светлините. Понеже Бог, Какъвто бе във времената на древните светии, и сега ­ в наши дни, е Същият, и Същият ще пребъде до свършека на вековете, както Сам Господ Иисус Христос, Който е во веки с Отца и Светия Дух, ни говори: Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).

И тъй, като се научим от житието на преподобния наш отец Козма, който възсия в последно време, нека отстъпим от маловерието и отхвърлим гореспоменатите оправдания като суетни и душевредни, а вместо това да последваме всички заедно примера на облажавания от нас Божий угодник като свято се уподобим на него. Да се смирим пред Господа, да отхвърлим користолюбието и сребролюбието, да угасим пагубното разпалване на страстите и похотите, да пазим въздържание и умереност във всичко, да усмирим плътта си с трудолюбие, да очистим душата си с молитви и покаяние, и така чрез богоприятната молитва на светия наш отец Козма да се удостоим в последния ден на всеобщото възкресение непосрамени да застанем пред Праведния Съдия, нашия Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух да бъде слава, чест и владичество во веки веков. Амин!

Превод от църковнославянски език със съкращения. Служба и житiе преподобнаго отца нашего Космы Зографскаго чудотворца. 

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО