
Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1795г. е роден Петър Берон
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
Търсене в сайта: | ![]() |
Търсене на дата в календара: | ![]() |
Трябва да уточним, че описаното еретическо учение на българската църква фактически представлява задълбочаване на отстъплението, започнало сред всичките поместни църкви още в началото на XIX в., с приемане на ереста на единоверието – тоест евхаристийно духовно общение на руската църква с непокаяли се еретици старообрядци. Закономерно останалите поместни църкви, включително и Константинополския патриархат заедно с българите, отпадат от православието в тази ерес чрез неосъждане и неотделяне от единоверческата еретическа руска църква. Напротив те продължават духовно евхаристийно общение с руснаците и съответно с приетите за окормяване от тях анатемосани еретици старообрядци.
ТАКА ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ ПОПАДАТ ПОД АНАТЕМАТА НА ГОЛЕМИЯ МОСКОВСКИ ПРАВОСЛАВЕН СЪБОР ОТ 1667 Г., КОЙТО Е ИЗОБЛИЧИЛ И ПРОКЛЕЛ СТАРООБРЯДЦИТЕ.
Много е важно да се знае, че освен тогава православните руски архиереи, на този събор са участвали и са приели решенията му също Александрийския патриарх (тогава съдия Вселенски), Антиохийския (тогава патриарх на целия Изток), представители на Йерусалимския и Константинополския патриархат. Приетите решения на Големия Московски събор се потвърждава и от останалите православни църкви!
Чрез приемане на литургийно общение със строобрядци руската църква и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЦЪРКВИ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА В ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С НЕЯ ПОПАДАТ КАКТО ПОД АНАТЕМАТА НА ГОЛЕМИЯ МОСКОВСКИ ПРАВОСЛАВЕН СЪБОР, ТАКА И ПОД СЛЕДНИТЕ ОТЛЪЧВАНИЯ ОТ БЛАГОДАТТА БОЖИЯ:
„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен”. (10-то апостолско правило)
„Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (Апост. 45).
„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (Лаод. 33).
„Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, отколкото благословения” (Лаод. 32).
„Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15) (Апост. 46).
„Еретици не трябва да присъстват на свещенодействие и молитва на верните, ако не обещаят, че ще се покаят и че ще напуснат ереста.“ (Тим. Алекс. 9).
„Кръстени или ръкоположени от еретици не могат да бъдат нито верни, нито служители на църквата” (Апост. 68).
ЕРЕСТА НА ЕДИНОВЕРИЕТО ДНЕС СЕ Е РАЗВИЛА ДО ДОГМАТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗЕН СИНКРЕТИЗЪМ (обединяване – гр.), ТОЕСТ ДО МОЛИТВЕНО ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С КАТОЛИЦИ, ПРОТЕСТАНТИ, МОНОФИЗИТИ, НЕСТОРИАНИ И ДРУГИ ЕРЕТИЦИ И СЕКТАНТИ, А СЪЩО И С МЮСЮЛМАНИ, БУДИСТИ, ЗОРОАСТРИЙЦИ, ИНДУИСТИ, ШИНТОИСТИ И ДРУГИ ЗЛОВЕРЦИ, КРИВОВЕРЦИ, ЕЗИЧНИЦИ, ОКУЛТИСТИ И БЕЗБОЖНИЦИ! Този синкретизъм е наречен икуменизъм и ПРЕДСТАВЛЯВА НОВАТА РЕЛИГИЯ НА ИДВАЩИЯ МНОГО СКОРО АНТИХРИСТ.
ФАКТИЧЕСКИ ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, КОИТО СА ПОДПИСАЛИ ДОКУМЕНТИТЕ И РЕШЕНИЯТА НА КОЯТО И ДА Е ИКУМЕНИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ ФОРУМ (НАПРИМЕР НА СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ НА ЦЪРКВИТЕ, КЪДЕТО УЧАСТВАТ ПОВЕЧЕТО ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, ИЛИ НА ФОРУМИТЕ В АСИЗИ, КЪДЕТО Е БИЛА И БЪЛГАРСКАТА "ПРАВОСЛАВНА" ЦЪРКВА), И УЧАСТВАТ В МОЛИТВЕНО ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С ЕРЕСИ И ДРУГИ РЕЛИГИИ, КАКТО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА В ЕВХАРИСТИЙНО ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С ТЯХ, ПОПАДАТ ПОД АНАТЕМИТЕ НА СВЕТИТЕ ВСЕЛЕНСКИ И ПОМЕСТНИ СЪБОРИ, ОСЪДИЛИ ТЕЗИ ЕРЕСИ И РЕЛИГИИ, А СЪЩО И ПОД ОТЛЪЧВАНИЯТА ОТ БЛАГОДАТТА БОЖИЯ, СПОМЕНАТИ ПО-ГОРЕ.
Но да се върнем към едно от последствията на започнатото в 1800 г. еретическо единоверие, А ИМЕННО БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА НА ЕТНОФИЛЕТИЗМА.
Когато говорим за нововъведения трябва да кажем, че нашата официална Б“ПЦ“ е един доста мощен новатор, в много, много лошия смисъл на тази дума. Това, което съвременните българи имат за „свещенна“ борба за църковна „самостоятелност“ представлява всъщност задълбочаваща се борба против Бога, Който е създал Църквата. В тази борба...
Вижте цялата статия: ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА