Рождественски пост 

24 Неделя след Петдесетница – зa кръвoтoчивaтa жeнa Прочети повече ТУК

Св. Михаил Българин воин  Прочети повече ТУК

Св. Михаил Българин воин. Свв. апостоли Филимон, Архип и Апфия,  Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим от Рим. Св. мъченик Прокопий. Св. мъченик Менигний. Св. преподобни Ахав. Св. благоверен княз Михаил Тверски Прочетете повече ТУК!

1916 г. - Части от Дунавската армия влизат в Букурещ

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885г.

На 4 Септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 Септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр. Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 Септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гавраил Кръстевич. Съставено е временно правителство, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 Ноември 1885 г. напада България. Започва Сръсбко-Българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 Февруари 1886г. възстановява довоенната граница със Сърбия.