Събор на Седемдесетте апостоли Прочети повече ТУК
Събор на светите седемдесет апостоли, Свв. Зосима и Атанасий Прочетете повече ТУК!
1947г.Комунистите убиват Български воевода Прочетете повече ТУК!
1878 г.Освободен е Ямбол Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
За начало ще споменем, че СПОРЕД ТОВА ДАЛИ КРЪСТНОТО ЗНАМЕНИЕ (ПРЕКРЪСТВАНЕТО) Е ИЗВЪРШЕНО ПРАВИЛНО ИЛИ НЕ, ЧОВЕК СЪОТВЕТНО МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ БЕСОВЕ ИЛИ НАПРОТИВ – ДА ГИ ЗАРАДВА И ДА ГИ ПРИВЛЕЧЕ ВЪХУ СЕБЕ СИ!
Кръстният знак слагаме на челото - измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на тялото - за да облагороди чувствата ни; на дясното и накрая на лявото рамо - за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.
С правилния ГОЛЯМ кръстен знак призоваваме Божието име, Неговите угодници, Света Богородица и съответно прогонваме демоните.
Ако направим кръстно знамение САМО ДО ГЪРДИТЕ, ФАКТИЧЕСКИ НИЕ ИЗОБРАЗЯВАМЕ ВЪРХУ ТЯЛОТО СИ ОБЪРНАТ КРЪСТ, КОЕТО Е САТАНИНСКИ СИМВОЛ, РАДВАЩ И ПРИВЛИЧАЩ ВЪРХУ НАС ЗЛИТЕ СИЛИ.
Кръстното знамение било утвърдено от император Константин Велики. Преди една голяма битка на небето се появил кръст с надпис: „Сий победиши" (С това ще победиш). Той заповядал да се изпишат на бойните знамена кръстове. Влязъл в битка и победил. В знак на това събитие с Миланския едикт през 313 г. сл. Хр. той утвърждава християнската религия като официална.
Днес всяка християнска молитва е съпътствана от кръстен знак. Този кръст е спасителен само ако всеки, вървейки към своята лична Голгота, носи с желание и упование своя житейски кръст, вярвайки в спасителната сила на Кръста.
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката.
ПРЕКРЪСТВАНЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШВА БАВНО И БЛАГОГОВЕЙНО.
Истинското и правилно древно християнско прекръстване е с един пръст.
Прекръстването с два пръста е започнало широко да се въвежда едва през VIII в., а употребяваното днес трипръстно знамение – чак през XIII в. 
Тези периоди съвпадат с други неблагоприятни събития и мощни удари срещу истинското християнско изповедание, с техните промени на Свещеното Предание, за които вече писахме – това е иконоборческата ерес и последвалия я през 9-ти век начален период на Византийски езически ренесанс, както и крайния му, усилен и фатален за Ромейската империя етап, наречен Палеологов ренесанс - XIII – XV в.
Официалните обяснения за значението на двупръстното прекръстване е, че то символизирало двете същности на Христос – Божествена и Човешка, а на трипръстното е, че то означавало Светата Троица. Фактически това най-ясно разкрива тяхната пагубна еретическа символика и явна манипулация на истинското, спасително кръстно знамение, ЗАЩОТО НА КРЪСТА НЕ Е ПРИСЪСТВАЛА НИТО СВЕТАТА ТРОИЦА, НИТО БОЖЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ НА ХРИСТОС, А САМО ЧОВЕШКАТА.
Последното фактически е и най-силния и необорим аргумент в полза на спасителното еднопръстно кръстно знамение. НАЙ-ВАЖНОТО Е ЧЕ ТО СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ ДРЕВНИТЕ СВЕТИ ОТЦИ И ОТ СТАРИТЕ ЦЪРКОВНИ ПИСАТЕЛИ, КОИТО ПИШАТ ЗА ПРЕКРЪСТВАНЕ С ЕДИН ПРЪСТ:
„Ако двупръстното прекръстване, като доминиращо оформяне на пръстите, е било използвано в Православната църква по-рано от трипръстното прекръстване, то въпреки това самото то не е първоначалната и най-древна форма на пръстно кръстно знамение, а по-късна и модифицирана форма на най-древния - еднопръстния знак на кръста, тъй като в първите векове на християнството вярващите са се осенявали с кръст, използвайки един пръст... От гледна точка на древността на обреда, както двупръстният, така и трипръстният кръстен знак са по-късни форми на поставяне на пръстите, спрямо най-древния еднопръстен кръстен знак.“
Каптерев, «Патриарх Никон и его противники в деле исправления церковных обрядов», стр. 86, 89.
После Каптерев цитира свидетелствата за еднопръстно кръстно знамение на светците Иоан Златоуст, Епифаний, Йероним, на писателя Теодорит и др.
„Когато се осеняваш с кръстното знамение, нека на челото ти да се изписва жива надежда и душата ти да стане свободна... То не само трябва да се изобразява с ПРЪСТ, но трябва да бъде предшествано от сърдечно разположение и пълна вяра. Ако го изобразиш на лицето си така, тогава нито един от нечистите духове няма да може да се приближи до теб, виждайки меча, с който е бил ранен, виждайки оръжието, от което е получил смъртоносна рана.“
Свети Иоан Златоуст – 54-та беседа върху Евангелие от Маттея, л. 319
„Най-мъдрата от жените (Св. Павла) почувства приближаването на смъртта и когато крайниците на тялото ѝ започнаха да изстиват и само в свещената ѝ гръд трептеше пламъкът на живота, тя, сякаш преминаваща при своите и напускаща чуждите, прошепна известните стихове „Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.“ (Пс.25:8), И като постави ПРЪСТ на устните си, тя направи кръстния знак... Присъстваха епископите на Йерусалим и други градове и безбройно множество презвитери и клирици. Целият манастир беше изпълнен с девици“.
Иероним, ч. 3 стр. 54–55
„Свети Епифаний разказва следното за един човек на име Йосиф: „Той със собствения си ПРЪСТ, постави печата на кръста върху съда и, като призова името на Иисус, каза така: „В името на Иисус от Назарет,.. нека в тази вода да има сила, с която да се унищожи всяко магьосничество.“ След това взе вода в ръката си и започна да пръска всяка печка. И той развали магията и огънят пламна пред всички; Присъстващите се разотидоха, като възклицаваха: „Има само един Бог, който помага на християните!““.
(т. 1, стр. 234)
„Когато великият Маркиан се молеше в преддверието на колибата си, драконът, пропълзял по стената, обърната на изток и го гледаше със страшни очи. Евсевий, който стоеше отдалече, се ужаси от тази страшна гледка и като си помисли, че учителят не вижда това, посочи към дракона, като викаше и го молеше да бяга. Той възмутен му заповяда да изостави страха, направи кръстен знак с ПРЪСТ, духна с устни и победи древния враг.“
Феодорит, в кн. «История боголюбцев», стр. 51, статья о св. Маркиане (СПБ. 1853 г.)
„Дивният Иулиан, без да иска да изложи на срам заговорниците, се обръща към всички със скромни думи: ако искате да убиете смирения Иулиан с отрова, ето аз я изпивам пред вас. Като каза това, той три пъти прекръсти С ПРЪСТ чашата и каза „В името на Отца и Сина и Светия Дух пия тази чаша!“ и като изпи отровата пред всички, остана невредим.“
Иоанн Мосх, в книгата «Луг духовный», гл. 94, стр. 116 (Троицкая л. 1896 г.), повествует о св. Иулиане, епископе Бострском, которого враги хотели умертвить, влив в чашу с вином яду.
Созомен в книгата "Църковна история" 7, гл. 26, стр. 534, говори за свети Донат, който убива дракон: "Когато усети приближаването му и вдигна глава, за да го атакува, той направи кръстен знак във въздуха С ПРЪСТА СИ и се изплю. Слюнката попадна в устата на животното и то умря."
Григорий Двоеслов пише за монах Мартирий: „Той се прекръсти С ПРЪСТА СИ”, а за свещеник Аманций: „Божият човек се прекръсти С ПРЪСТА СИ” (см. История русской ц. м. Макария т. 8, стр. 101)
Андрей Критски, в хвалебственото слово за свети Потапий: "Потапий изцели обладания от бяс човек, като нарисува кръст във въздуха над него С ПРЪСТА СИ; Когато излекуваният се изправи на крака, той направи знака на кръста с ПРЪСТ върху челото си."
Голубинский: «К нашей полемике со старообрядцами» (М, 1909 г.), стр. 155–156, примеч.
„Света великомъченица Варвара дойде при този купел и, като погледна на изток, очерта с ПРЪСТ върху мрамора образа на светия кръст, който беше изобразен върху камъка от СВЕТИЯ ПРЪСТ на пречистата девойка, сякаш изкован с желязо.“
Четь-минея 4 декабря: л. 28, изд. 1695 г.
Ето още какво е записано по въпроса:
„През първите седем века християните изобразяват кръста върху себе си предимно с един пръст.“
Голубинский: «К нашей полемике со старообрядцами» (М, 1909 г.) стр. 155
„Помисли, каза той, за цената, на която си изкупен, и не бъди роб на никой човек. Говоря за цената на кръста. Защото не подобава само да го изобразиш с ПРЪСТ, а първо със собствена свободна воля и с голяма вяра.“
Послание многословное» инока Зиновия Отенского, по рукописи 16 в. (труд А. Попова, M. 1880 г.), стр. 272
„Отначало християните се прекръствали с един пръст.“
С.А. Левицкий - Очерки по истории русской философии
Известен пример за използването на еднопръстното знамение и пръстите на ръката в богословска дискусия е речта на свети Мелетий Антиохийски на Антиохийския събор през 361 г. с осъждането на арианството, когато той илюстрира идеята за единосъщността на Отца, Сина и Светия Дух, като изправя три пръста на ръката си и след това сгъна два от тях.
Днес все още съществува вариант на еднопръстно знамение, който символизира самото име на Спасителя – Иисус Христос, ползава от духовенството за благословение и се нарича ИМЕНОСЛОВНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ЗНАМЕНИЕ. Важното е, че при него пръстите на ръката се поставят така, че да могат да образуват първоначалните букви от името на Иисуса Христа: Ис. Хр. (Филип. 2:10).
Основавайки се на данните, посочени до тук и на факта, че на кръста е извършена спасителната жертва от Христос, Който е бил там с човешката си същност и после е разбил вратите на ада и е съкрушил смъртта и дявола, ние препоръчваме да се извършва прекръстване с именословно знамение. Много е важно кутрето и средния пръст да са свити във формата на буква "С", безимения и палеца да се пресичат във формата на буква "Х", а показалеца да е добре изправен във форма на буква "I", с което добре, ясно и еднопръстно да изобразява прекръстването.
Изобразявания върху тялото кръст трябва да е голям и прав - от челото, до пъпа, дясното рамо и да свършва на лявото рамо.
Така осенявайки себе си, храната си, леглата си, стаите и домовете си и т.н., ние най-сигурно, подобно на древните истински християни, ще прогонваме демоните надалече.
На врата си православният християнин трябва да носи КРЪСТ С РАЗПЯТИЕ. Разпнатия Спасител е най-силното оръжие срещу дявола, защото на кръста Иисус Христос извърши жертвата за нашите грехове, победи бесовската сила, смъртта и ада. Краката на разпнатия Христос трябва да са един до друг, а не един върху друг. Ръцете му трябва да са насочени настрани, леко повдигнати. Висящата фигура с опънати почти нагоре ръце и със скръстени един върху друг крака е поредна римокатолическа еретическа подигравка и заблуда.
Ето православна форма на кръста и пример за православно разпятие:
  |
Вижте още:
Истинското православно разпятие
Едни от най-ранните кръстове в българските земи са намерени в Доростол (Силистра), където е бил погребан местен светец.
Освен чрез кръстен знак благоговението си пред Бога изразяваме с поясни и земни поклони .
За да изразим пред Бога нашето благоговение и почитание към Него, по време на молитвата ние стоим, а не седим: само на болните и много възрастните се позволява да се молят седнали. Като осъзнаваме своята греховност и недостойнство пред Бога, в знак на смирение ние съпровождаме молитвата си с поклони. Те биват поясни, когато свеждаме глава до кръста, и земни, когато, покланяйки се и заставайки на колене, докосваме с глава земята (пода) – коленопреклонение.
По време на постите, особено през Великия пост, Църквата препоръчва земни поклони (коленопреклонения). Но не трябва в дни на всенародна духовна радост да се правят земни поклони, затова Църквата забранява да се правят коленопреклонения във всички неделни дни, а също и в периодите от Възкресение до Денят на Света Троица и от Рождество Христово до Богоявление.
За самата молитва вече писахме в друг материал: В личния си живот православния човек точно трябва да следва Преданието на Църквата, включително казването на сутрешното и вечерно молитвено правило на църковнославянски език (не на новобългарски – непрекъснато изменящ се и неблагословен за молитви). Съвременния език може да се ползва само в частните моления за конкретни лични работи. Не трябва да се ползват съкратени молитвени правила от псевдосветци единоверци, като Серафим Саровски, който само с това нарушение погазва многовековното Предание и доказва ереста си.
В следващ материал ще публикуваме пълните молитвени правила на църковнославянски (който е старобългарския език).
Молитвата на християнина трябва да е умна – тоест той трябва да се моли БАВНО, СПОКОЙНО, СЪСРЕДОТОЧЕНО, КАЗВАЙКИ ДУМИТЕ ОТЧЕТЛИВО, ОБМИСЛЯЙКИ ВСЯКО ИЗРЕЧЕНИЕ, С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ПРЕДСТОИ И СЕ ОБРЪЩА КЪМ ВЛАДЕТЕЛЯ И ТВОРЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА, И СЪОТВЕТНО Е НАБЛЮДАВАН ОТ НЕГО! ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАВАМЕ, ЧЕ ВСЯКА НАША МИСЪЛ, ЧУВСТВО, ПОМИСЪЛ И СЪРДЕЧНО ДВИЖЕНИЕ СЕ ЗНАЯТ ОТ БОГА. Тоест човек трябва да наблюдава, контролира и регулира не само външните си прояви, но и вътрешните помисли и чувства. Това фактически отличава православието, като истинска Божествена религия и философия, от останалите религии, чиято същност е бесовска!
Само чрез истинска православна християнска Божествена вяра и с помоща на Бога човек може да осъществи пълен самоконтрол и да стане господар на чувствата, мислите и действията си!
Източници:
- Православная богословская энциклопедия или Богословский энциклопедический словарь / Под ред. проф. А. П. Лопухина : В 12 томах. — Петроград: Т-во А. П. Лопухина, 1900—1911. / Т. 4: Гаага — Донатисты. — 1903;
- Словарь русского языка Лопатина. 2012;
- Кореневский Н. И. Церковные вопросы в Московском государстве в половине XVII в. и деятельность патриарха Никона. // Русская история в очерках и статьях / под ред. проф. М. В. Довнар-Запольского. — К., 1912. — Т. III. — С. 701.;
- КРЕСТНОЕ ЗНАМЕНИЕ • Большая российская энциклопедия - электронная версия. old.bigenc.ru. Дата обращения: 16 ноября 2023.
- Каптерев, «Патриарх Никон и его противники в деле исправления церковных обрядов», стр. 86, 89.
- Свети Иоан Златоуст – 54-та беседа върху Евангелие от Маттея, л. 319
- Иероним, ч. 3 стр. 54–55
- Свети Епифаний. т. 1, стр. 234
- Феодорит, в кн. «История боголюбцев», стр. 51, статья о св. Маркиане (СПБ. 1853 г.)
- Иоанн Мосх, «Луг духовный», гл. 94, стр. 116 (Троицкая л. 1896 г.)
- Созомен "Църковна история" 7, гл. 26, стр. 534
- История русской ц. м. Макария т. 8, стр. 101
- Григорий Двоеслов «О Мартирии, иноке Валерийской области»
- Четь-минея 4 декабря: л. 28, изд. 1695 г.
- Голубинский «К нашей полемике со старообрядцами» (М, 1909 г.) стр. 155–156, примеч.
- «Послание многословное» инока Зиновия Отенского, по рукописи 16 в. (труд А. Попова, M. 1880 г.), стр. 272
- С.А. Левицкий - Очерки по истории русской философии
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ ЗАПОЧНА ПОСЛЕДНИЯТ ЕТАП ПРЕДИ ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА АНТИХРИСТА Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Разделеният и завладян днешен български народ Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА