Свети свещеномъченик Антим, епископ Никомидийски. Света мъченица Василиса Никомидийска. Свети свещеномъченик Аристион Прочетете повече

От 16 до 19 септември 1918 г. БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ИЗВОЮВА ВЕЛИКА ПОБЕДА, влязла в учебниците на военните по цял свят Прочетете повече

1932г. умира Генерал-майор Александър Танев Прочетете повече

Рачо Хаджиев е роден на 20 ноември 1859 година в Ловеч в занаятчийско семейство. Учи в Априловската гимназия, а след Освобождението се постъпва в Елисаветградското военно училище и го завършва през 1881 година.

По време на Сръбско-българската война (1885) Рачо Хаджиев командва 5^-а запасна дружина от 4^-ти пехотен плевенски полк. Дружината действа във Видинския гарнизон и участва в боевете за защита на Видинската крепост (11 - 13 ноември). На Видинския укрепен участък поручик Хаджиев командва войските на десния фланг, включващ войските на редута Баба Вида, Керимбегския люнет и бастиони от 1 до 4. Под негово командване са както както запасната дружина от 4^-ти полк (3 роти - 700 души), така и една доброволческа рота (100 души) и една доброволческа дружина (700 души) - общо 1500 души. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През 1904 г. Рачо Хаджиев е назначен за командир на 17^-и пехотен полк. Участва и в Балканската война (1912-1913), като с поверените му части се сражава при Чаталджанската позиция и взема участие в боевете за Одринската крепост.

Полковник Рачо Хаджиев умира на 4 март 1925 година в София.

Награди:

Военен орден „За храброст“ IV степен