Св. преподобна Ефросиния Александрийска. Св. преподобномъченик Пафнутий Египтянин и 546 мчци с него Прочетете повече ТУК!

1207г. е убит Цар Калоян - освободителят на Варна Прочетете повече ТУК!

Завършва Военното училище в София (1896) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1909). Служи в 5-и (1896 – 1900) и 1-ви конен полк (1900 – 1902). През октомври 1902 г. излиза в запаса, за да се включи в Горноджумайското (1902) и Илинденско-преображенското въстание (1903) като войвода на чета и военен организатор. От април 1904 г. отново постъпва на служба в 3-ти конен полк (1904 –1909), след което е назначен за командир на 1-ви ескадрон от 8-ми конен полк (1910 – 1911) и помощник-началник на Разузнавателната секция в Щаба на армията (1911 – 1912). По време на Балканските войни (1912 – 1913) е началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, което се сражава на Тракийския военен театър. След демобилизацията служи като адютант на 1-ва военноинспекционна област (1913 – 1914), командир на дружина в 6-и пехотен полк (1914), помощник-председател на Военноисторическата комисия (1915) и началник на Информационно-цензурната секция в Щаба на армията (1915). През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 11-а пехотна македонска дивизия (1915 – 1916), командир на 1-ви пехотен македонски полк (1916 – 1917) и началник-щаб на Моравската военноинспекционна област (1917 – 1918). На 4 ноември 1918 г. преминава в запаса и се занимава с научна и обществена дейност. Автор е на „История на Македоно-одринското опълчение“ (т. 1, 1919; т. 2, 1925), „Действията на 11-а пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“ (1920), „Духът на българската история“ (1932) и др. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас, IV степен 1 клас и IV степен 2 клас.